Държавен вестник, брой 89 от 7.XI

Чл. 1. Срокът на договорите за наем на всякакъв вид помещения и места, служащи за жилища или за упражняване на търговия, индустрия, занаят, свободна професия и пр., мебелирани или не, се продължава по право в полза на наемателя.

(Ал. 2 изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Това разпореждане се отнася и до помещения и места, които държавните учреждения и предприятия или обществени организации държат или дават под наем.

Забележка. Правилата на Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство не се отменят с този закон.

Чл. 2. Договорите за наем на посочените в предходния член помещения и места могат да бъдат разваляни само:

1. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Поради неплащане на наемната цена в уговорения срок. При извинителни или маловажни закъснявания в плащането, съдът може да даде на наемателя срок за издължение. Повторно даване на срок се допуска само в изключителни случаи. Плащането може да става и по пощата.

2. За извършване на нов строеж.

Забележка. Наемният договор не се разваля, когато за поправката на наетото помещение, засегнато от въздушни бомбардировки, се налага наемателят да напусне временно помещението. Необходимите за тия случаи мерки, както и възстановяването на наемателя в поправеното помещение, се предписват от околийския съдия. За времето, през което имотът, поради поправките, не е бил използуван, наем не се плаща.

3. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Поради нарушение на правилата на социалистическата нравственост от наемателя, когато той живее в едно и също жилище с наемодателя или с други сънаематели. Искът може да бъде предявен и от засегнатия сънаемател.

4. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г., бр. 89 от 1961 г.) За задоволяване на собствени жилищни нужди включително за допълнителни помещения по чл. 9 на собственика или на неговите роднини по права линия, ако те живеят в чужди жилища или ако е настъпила промяна в семейното положение или местожителството на същите лица, щом като уговореният срок е изтекъл.

Ако наемодателят има в едно и също населено място повече от едно отдадени под наем жилищни помещения, той може при горните условия да иска, по свой избор, освобождаването на което и да е от тях.

В населени места, където се прилага глава II, наемодателят може да иска освобождаването на онова помещение, което е най-подходящо да заеме по нормите на чл. 8.

5. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Когато един от сънаемателите на една стая встъпи в брак. В този случай договорът се разваля за другия сънаемател.

6. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Когато наемателят на държавен или обществен имот, не спазва условията от обществен интерес, уговорени в договора.

7. (Изм. - Изв., бр. 8 от 1953 г.) Поради уволнение или преместване на военнослужащи, волнонаемни или служители при Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи, или на работници и служители в държавни предприятия, учреждения и обществени организации, или на портиери и чистачки в съпритежателски домове, ако ползуването на помещението им е предоставено в това им качество.

8. (Изм. - ДВ, бр. 187 от 1950 г., зал., Изв., бр. 8 от 1953 г.)

9. Поради лошо стопанисване, което поврежда имота.

Чл. 2а. (Нов - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Съдебните решения за опразване на наети жилищни помещения, постановени въз основа на чл. 2, точки 2, 4 и 5, се изпълняват само след като на наемателя бъде предоставено друго жилище съобразно с досегашното по размери, наем и местонахождение в населеното място с оглед занятието на обитателя.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 92 от 1963 г.) В случаите по точка 7 от чл. 2, когато трудовият договор е прекратен по искане на работника, служителя, портиера или чистачката, с изключение на случаите по чл. 34 от Кодекса на труда или по някои от причините, предвидени в чл. 29, букви "б", "в" и "и", и чл. 33 от Кодекса на труда, ако наемателят не напусне заеманото от него помещение в месечен срок от прекратяване на трудовия договор, той се изважда по административен ред. Относно военнослужещите, волнонаемните или служителите в Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи важат правилата, установени в правилниците по глава III. Във всички останали случаи на прекратяване на трудовия договор се прилага разпоредбата на ал. 1 на този член.

(Ал. 3 нова - Изв., бр. 89 от 1961 г.) При преместване или при прекратяване на трудовия договор на работник или служител, който поради естеството на работата си живее задължително в служебни помещения непосредствено до местоработенето, помещенията се освобождават също в двумесечен срок. По искане на съответното предприятие, учреждение или организация общинският народен съвет осигурява в посочения по-горе срок жилище за работника или служителя. В тези случаи разпоредбите на ал. 1 за предоставяне на жилище съобразно с досегашното по размери, наем и местонахождение не са задължителни.

(Ал. 4 нова - Изв., бр. 89 от 1961 г.) Предходната алинея не се отнася за случаите на преместване или на прекратяване на трудовия договор по искане на работника или служителя или по негова вина.

(Ал. 5 нова - Изв., бр. 89 от 1961 г.) Министерският съвет определя категориите работници и служители, които са задължени да живеят в служебни помещения непосредствено до местоработенето им.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 187 от 1950 г.) (Ал. 1 отм., нова - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Наемната цена се определя от органа, който издава настанителната заповед, въз основа на наемни тарифи.

(Ал. 2 отм., нова - Изв., бр. 11 от 1956 г., изм., бр. 45 от 1959 г.) Средните тарифи за страната се изработват от Комитета по труда и цените при Министерския съвет и се одобряват от Министерския съвет.

(Ал. 3 нова - Изв., бр. 11 от 1956 г., изм., бр. 45 от 1959 г.) Диференцираните тарифи за всяко населено място се изработват в рамките на средните тарифи от изпълнителния комитет на местния народен съвет и се одобряват от изпълнителните комитети на окръжните народни съвети.

(Ал. 4, предишна ал. 3 - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Наемът, платен в по-голям размер от допустимия за времето, за което се е дължал, подлежи на връщане, ако бъде поискан в едногодишен срок от плащането.

(Забележката заличена - Изв., бр. 8 от 1953 г.)

(Ал. 5, нова - ДВ, бр. 187 от 1950 г., предишна ал. 4, Изв., бр. 11 от 1956 г.) Наемите на помещенията, наети за здравни цели в курортните места, се определят с наредба на Министерството на народното здраве, одобрена от Министерския съвет.

3а. (Нов - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Допуща се уговаряне до тройния размер от нормирания наем по чл. 3 за жилищни помещения, които се освобождават при самосгъстяване под нормите на чл. 8.

За всички останали жилищни помещения наемът се определя съгласно чл. 3.

При отдаване под наем на жилищни помещения, освободени от действието на Закона за наемите по Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, може да се договаря наем до тройния размер на нормирания наем.

Наемът за ведомствените жилища се определя винаги съгласно чл. 3.

Чл. 4. Не може да се уговори предплащане на наемната цена за повече от един месец - за жилищни помещения, и за повече от три месеца, за всички други помещения и места.

Чл. 5. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г.) (Ал. 1 изм. - бр. 89 от 1961 г.) Споровете по чл. 2 са подсъдни на народния съд.

(Ал. 2 нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Плащането на наема се установява само с писмен документ.

Чл. 6. (Отм., нов - Изв., бр. 11 от 1956 г., отм., бр. 90 от 1958 г.)

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 187 от 1950 г., Изв., бр. 8 от 1953 г., бр. 11 от 1956 г.) Имат право на помещение за жилище или за упражняване на занятие в територията на народния съвет само жители на същия съвет, учащи се, командировани на специализация и назначените за определен срок на работа по разпределение млади квалифицирани работници и средни и висши специалисти. За учащите се, за командированите и за назначените по разпределение за определен срок се издават заповеди за временно настаняване.

Чл. 8. (Доп. - ДВ, бр. 187 от 1950 г., изм., Изв., бр. 11 от 1956 г.) Установяват се следните норми за ползуване на жилищни помещения:

а) (изм. - ДВ, бр. 24 от 1068 г.) за двама човека или за двучленно семейство - една стая;

б) за тричленно и четиричленно семейство - две стаи;

в) за петчленно или шестчленно семейство - три стаи;

г) за семейство с повече от шест члена - по половин стая в повече за всеки един.

Забележка 1. Кухни, коридори, вестибюли (холове) и др. не се считат за стаи, а за сервизни помещения. Те подлежат на ползуване от всички обитатели.

Забележка 2. (Заличена - ДВ, бр. 24 от 1968 г.)

Забележка 3. В изключителни случаи, с оглед на квадратурата, разпределението на жилището, на семейното положение и особено когато някой от обитателите страда от болест, посочена в списъка на болестите, изискващи изолация, издаден от Министерството на народното здраве и социалните грижи, броят на полагаемите се стаи може да бъде изменен.

Забележка 4. Когато в дадено жилище е извършено вътрешно преустройство с цел да се намали броят на стаите за живеене и по този начин да се заобиколят нормите за ползуване от жилище, установени от закона, народният съд по искане на органа за настаняването може да разпореди да се възстанови старото положение в жилището. Възстановяването се извършва от или за сметка на лицето, извършило преустройството.

Забележка 5. Нормите по този член не се прилагат по отношение на лица, които спадат към чужди дипломатически мисии.

Чл. 9. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Лицата, които упражняват професии в жилищата си (лекари, адвокати, професори, архитекти, инженери, зъболекари, зъботехници, художници, композитори, писатели, журналисти и др. подобни), както и занаятчии, които упражняват занаята в собствените си жилища, имат право на допълнителни помещения, ако не използуват другаде помещения, за същата цел.

Същото право имат и лицата, на които общественото или служебно положение налагат използуване на допълнителни помещения.

Разрешенията за използуване на допълнителни помещения по предходните алинеи се дават от органът по настаняването.

Лицата, по ал. 1 и 2, които престанат да упражняват професията, занаята или службата, които са дали основание за ползуване на допълнителни помещения, губят правото на такива и са длъжни в седмодневен срок да върнат даденото им разрешително в органът по настаняването.

Издадените разрешителни за използуване на допълнителни помещения, могат да бъдат отменени или изменени от жилищната комисия служебно или по искане на всяко заинтересовано лице, ако не са на лице посочените в ал. 1, условия.

Лицата по ал. 1, които използуват допълнителни помещения без да са се снабдили с разрешение, са длъжни да поискат такова в месечен срок от влизането на този закон в сила.

Чл. 10. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Извън случаите на предходния член, забранява се заемането на жилищни помещения за нежилищни нужди, като кантори, всякакъв вид шивачески ателиета, пансиони, кафенета, аперитиви, кръчми и други заведения с търговски или занаятчийски цели; изключение се допуска за случаите по глава VI. Ако жилищни помещения са заети от частни лица за нежилищни нужди, органът по настаняването може да постанови сгъстяване в помещението или преместване в друго помещение; той може да постанови и освобождаване на помещението, когато заемането му не се оправдава от действителни нужди.

Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 187 от 1950 г.) Лицата, които освен жилището си, притежават помещения, предназначени за летуване в места, където се прилага тази глава, могат да задържат в последното само една стая за ползуване, по преценка на органите по настаняването.

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1948 г., нов, бр. 187 от 1950 г., попр., бр. 192 от 1950 г.) Необходимите поправки в наети помещения, които са в тежест на наемодателя, могат да бъдат извършени от наемателя с разрешение на органите по настаняването, ако наемодателят в дадения му от органа срок, не направи това. Изразходваните за тази цел суми се прихващат срещу дължимия наем. Тази разпоредба не се прилага за сгради, включени в жилищните фондове.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 187 от 1950 г., Изв., бр. 8 от 1953 г., отм., нов, бр. 11 от 1956 г.) Всички видове помещения трябва да бъдат обявени от собствениците, сънаемателите, домоначалниците и домоуправителите пред службата за жилищно настаняване в 7-дневен срок от освобождаването им.

Настаняването в освободените помещения става само със заповед на началника на службата за жилищно настаняване.

Настаняването се извършва с помощта на картотеки, съставени въз основа на проучени молби и подредени по категории, предвидени в правилника по чл. 41б.

При освобождаване на част от стая собственикът или наемателят на останалата част има право в 15-дневен срок от освобождаването по свой избор да посочи лица за настаняване в освободената част. Това право съществува и относно преходните стаи и откритите холни стаи.

Забележка. Самосгъстяване с правоимащи лица е позволено. При него развалянето на наемния договор се допуска съгласно Закона за задълженията и договорите.

Чл. 14. (Изм. - Изв., бр. 8 от 1953 г., отм., нов, бр. 11 от 1956 г.)

(Ал. 1 изм. - Изв., бр. 89 от 1961 г.) Заповедта за настаняване се изпълнява от службата за жилищно настаняване след изтичане на петнадесет дни от уведомяването.

(Ал. 2 доп. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Изпълнителният комитет на народния съвет по своя инициатива или по молба на заинтересуваното лице в 15-дневен срок от уведомяването може да отмени заповедта за настаняване в случай, когато един молител неправилно е предпочетен пред друг. До произнасянето той може да спре изпълнението на заповедта.

(Ал. 3 изм. - Изв., бр. 89 от 1961 г., ДВ, бр. 103 от 1964 г., попр., бр. 2 от 1965 г.) В случаите извън предвидените по предходната алинея заинтересуваното лице може в срока по ал. 1 да обжалва заповедта за настаняване пред комисия пред съответния народен съвет в състав: председател - народен съдия, и членове - съветник от местния народен съвет и по един представител на Отечествения фронт, профсъюзите и ДКМС. До произнасянето на жалбата изпълнението на решението се спира.

(Ал. 4 изм. - Изв., бр. 89 от 1961 г., ДВ, бр. 103 от 1964 г.) По всяка жалба се прави основна проверка от член на комисията или определено от нея длъжностно лице от народния съвет.

(Ал. 5 изм. - Изв., бр. 89 от 1961 г., ДВ, бр. 103 от 1964 г.) Решението на комисията не подлежи на обжалване.

(Ал. 6 нова - Изв., бр. 11 от 1956 г., отм., бр. 89 от 1961 г., нова, ДВ, бр. 103 от 1964 г., попр., бр. 2 от 1965 г.) В месечен срок от постановяване на решението на комисията окръжният прокурор при наличието на особено съществени нарушения на закона може да направи пред съответния окръжен съд предложение за преглед по реда на надзора на решението. При изготвяне на предложението може да се събират доказателства и да се прави проверка. Изпълнението на решението се спира с предложението за преглед.

(Ал. 7 отм., нова - Изв., бр. 11 от 1960 г., отм., бр. 89 от 1961 г., нова, ДВ, бр. 103 от 1964 г., попр., бр. 2 от 1965 г.) Действията на окръжния прокурор по отказване и изготвяне на предложението не подлежат на обжалване пред Главния прокурор.

(Ал. 8 нова - Изв., бр. 11 от 1960 г., отм., бр. 89 от 1961 г., нова, ДВ, бр. 103 от 1964 г.) Предложението се разглежда в закрито заседание, освен когато съдът намери за необходимо да го разгледа в открито заседание. Ако окръжният съд отмени решението на комисията, той решава делото сам, без да го връща за ново разглеждане.

(Ал. 9 нова - ДВ, бр. 103 от 1964 г.) Решението на окръжния съд не подлежи на преглед по реда на надзора по чл. 225 и на отмяна по чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1948 г., отм., нов, бр. 11 от 1956 г.) Във ведомствените жилища се настаняват само работници и служители по ведомството, които имат право на жилище в населеното място по този закон и съгласно правилниците, одобрени от съответния министър или ръководител на ведомството.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1948 г., отм., нов, бр. 11 от 1956 г.) Жилищата на лица, които съгласно решение на Министерския съвет или на друг държавен орган са временно на работа в друго населено място в страната или извън нея, се запазват.

Запазват се също така и жилищата на назначените по разпределение другаде млади квалифицирани работници и специалисти за срока, който те задължително трябва да прослужат.

В тези случаи заинтересуваните лица могат да отдават жилищата под наем на правоимащи лица съгласно Закона за задълженията и договорите.

Правилата по предходните алинеи важат и за жилищата на лицата, които са повикани на военна служба или изтърпяват наказание лишаване от свобода не повече от две години, както и на лица, задържани за предварително следствие, на учащи се и на временни строителни работници.

За студентските квартири важат издадените особени разпоредби.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1948 г., бр. 187 от 1950 г., Изв., бр. 65 от 1952 г., отм., нов, бр. 11 от 1956 г.) Когато жилище с общи сервизни помещения се освобождава частично поради смърт на член от семейството, близките на починалия имат право в течение на два месеца от смъртта да посочат за настаняване правоимащи по чл. 8 лица или семейства. Този избор е задължителен за органа по настаняването.

(Ал. 2 нова - Изв., бр. 89 от 1961 г.) Когато едностайно жилище се заема от едно семейство и поради смърт или други причини остане само едно лице от семейството на възраст над 50 години, в стаята не се настанява друго лице.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1948 г., Изв., бр. 65 от 1952 г., отм., нов, бр. 11 от 1956 г.) Помещенията, които без уважителни причини не се заемат в месечен срок от съобщаването на заповедта за настаняване, се считат за свободни.

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1948 г., нов, бр. 187 от 1950 г., отм., нов, Изв., бр. 11 от 1956 г.) При разрешаване замяна на жилища жилищните органи изискват съгласието на заменителите и вземат мнението на собственика, другите сънаематели и пренаематели, освен ако за това има сериозни препятствия.

Всяко принудително разместване се забранява.

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 183 от 1948 г.)

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1948 г., Изв., бр. 65 от 1952 г., отм., бр. 11 от 1956 г.)

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 138 от 1948 г., отм., бр. 104 от 1951 г., повторно отм., Изв., бр. 11 от 1956 г.)

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 138 от 1948 г., доп., бр. 187 от 1950 г., отм., Изв., бр. 11 от 1956 г.)

Чл. 24-32. (Отм. - ДВ, бр. 187 от 1950 г.)

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г., бр. 138 от 1948 г., доп., бр. 187 от 1950 г., изм., Изв., бр. 11 от 1956 г.) (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 45 от 1959 г.) За всеки окръг се учредява комисия за настаняване на държавни учреждения и предприятия и на обществени организации в състав: председател - член на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, и членове: съдия от окръжния съд и представител на окръжния комитет на Отечествения фронт.

(Ал. 2 изм. - Изв., бр. 45 от 1959 г.) По решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет могат да се образуват такива комисии при някои градски народни съвети в окръга в състав: председател - член на изпълнителния комитет на градския народен съвет, и членове: народен съдия и представител на градския комитет на Отечествения фронт.

При разрешаване на преписките комисията призовава и изслушва страните. Към решението се излагат кратки мотиви.

Чл. 34. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Тези комисии при важна и належаща държавна или обществена нужда настаняват държавни учреждения или предприятия или обществени организации в подходящи помещения и места, които не се използуват достатъчно, или когато настаняването се оправдава от значително по-голям обществен интерес, който би се задоволил, ако то бъде извършено.

(Ал. 2 нова - Изв., бр. 45 от 1959 г.) Наемите на помещения, заети по разпоредбите на тази глава, се определят съгласно чл. 3.

(Предишна ал. 2 - Изв., бр. 45 от 1959 г.) Във връзка с настаняването по предходната алинея, комисията може да постановява сгъстяване и разместване.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 100 от 1948 г., бр. 187 от 1950 г., Изв., бр. 11 от 1956 г., предишна ал. 3, бр. 45 от 1959 г.) Исканията за настаняване се правят: за държавните учреждения и предприятия, за предприятията на народните съвети и за обществените организации - от по-горните им ръководства; за трудово-кооперативните земеделски стопанства - от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, а за народните съвети - от председателя на съответния изпълнителен комитет.

(Ал. 4 доп. - ДВ, бр. 187 от 1950 г., изм., Изв., бр. 11 от 1956 г., предишна ал. 4, бр. 45 от 1959 г.) Когато настаняването става в помещения, заети за жилища, решението на комисията се изпълнява, след като на обитателите бъде предоставено друго подходящо жилище по реда на чл. 2а, а за всички други помещения комисията със същото решение служебно определя срока за опразване до един месец. Комисията определя справедливо обезщетение за претърпените щети поради преместването и за извършените от наемателя подобрения в имота. Опразването се извършва само след като се заплати това обезщетение от настаненото учреждение или обществена организация.

Претенциите за по-голямо обезщетение могат да бъдат предявени и по съдебен ред.

(Предишна ал. 5 - Изв., бр. 45 от 1959 г.) Размерът на наема на тези помещения се определя, съгласно чл. 3, а за възстановените и новопостроените помещения - съгласно чл. 24.

Чл. 35. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г., бр. 45 от 1959 г.) Забранява се настаняването на държавни учреждения и предприятия и обществени организации в жилищни помещения без съгласие на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 187 от 1950 г., Изв., бр. 65 от 1952 г.)

(Ал. 1 отм. - Изв., бр. 11 от 1956 г., изм., бр. 89 от 1961 г.)

Решението на комисията може да се обжалва пред изпълнителния комитет на окръжния народен съвет в седемдневен срок от съобщението.

Решението на изпълнителния комитет не подлежи на обжалване.

(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г., предишна ал. 2, Изв., бр. 89 от 1961 г.) Решението на комисията може да се обжалва пред съответния окръжен съд в 7-дневен срок от съобщението му. Окръжният съд решава въпроса по същество и решението му не подлежи на обжалване.

(Ал. 3 изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Решението на комисията относно настаняването се изпълнява по реда на чл. 14, ал. 1, а относно обезщетението - от съдебния изпълнител.

Чл. 37. (Изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г.) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г.) Наемодател или негов пълномощник, който не поиска определяне на наема или под каквато и да е форма договори наем по-голям от допустимия, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 1000 до 5000 лв. и с отнемане правото на жителство в населеното място.

Лицата, които, като са задължени по този закон да обявят свободните за настаняване жилищни площи, не сторят това в определения срок, се наказват с глоба от 30 до 300 лв.

С наказанието по предходната алинея се наказва и наемодател или негов пълномощник, който допусне настаняване на лице въпреки разпоредбите на този закон, освен при самосгъстяване.

Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 187 от 1950 г., предишен текст на чл. 38, изм., Изв., бр. 11 от 1956 г.) Лицата, които се настаняват неправомерно в жилища или помещения под режима на този закон, се наказват с глоба до 300 лв. и се изваждат принудително.

(Ал. 2 нова - Изв., бр. 11 от 1956 г.) Лицата, които са настанени чрез извършване на престъпление или грубо нарушение на служебни задължения от страна на органите на жилищното настаняване, се изваждат без да могат да конкурират за същото жилище или помещение.

Чл. 39. Собственик, който месечен срок след опразване на наетия имот, поради нов строеж, не започне строежа, без крайно уважителни причини, се наказва с глоба до 400 лева.

Същото наказание се налага и на собственик, който отдава под наем помещения освободени на основание чл. 2, т. 4 и 5.

(Ал. 3 изм. - Изв., бр. 11 от 1956 г.) В тези случаи наемателят може да иска от народния съд да бъде върнат в имота.

Чл. 40. За всички други нарушения на този закон, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 120 лева.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1948 г., бр. 187 от 1950 г., Изв., бр. 11 от 1956 г.) Глобите по този закон се налагат с наказателни постановления, които се издават от председателя на изпълнителния комитет или негов заместник и подлежат на обжалване по реда на глава XXVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 41а. (Нов - Изв., бр. 11 от 1956 г., изм., бр. 89 от 1961 г.) Този закон се прилага в градовете София, Пловдив, Сталин, Бургас и Русе, както и в другите населени места, за които това е постановено преди влизането на настоящите изменения в сила. Окръжният народен съвет може да реши този закон изцяло или само за разпоредбите на глава VI да се прилага и за други населени места. Последният решава и въпроса за отменяване прилагането на закона за някои населени места.

Чл. 41б. (Нов - Изв., бр. 11 от 1956 г.) За приложението на този закон се издава правилник по предложение на министъра на правосъдието, одобрен от Министерския съвет.

(Ал. 2 нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) По предложение на министъра на правосъдието, Министерският съвет може да спира общо и за определено време изпълнението на заповеди и решения за опразване на помещения, използувани за жилища, включително и тези, освободени от действието на Закона за наемите.

Чл. 42. Разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от Закона за уреждане на жилищния въпрос остава в сила, докато в бюджета на държавата бъдат предвидени кредити за покриване на разходите на жилищните съдилища.

Чл. 43. Недвижимите имоти, реквизирани за държавни или обществени нужди по Закона за реквизицията и които се намират във владение на държавни, държавно-автономни, общински служби или учреждения или на обществени организации, както и движими имоти, реквизирани за нуждите на министерството на народното здраве, се считат наети от съответната служба, учреждение или организация, докато е налице нуждата, за която са били реквизирани.

Чл. 44. Правоотношенията породени от прилагането на Закона за наемите на недвижими имоти за държавна и обществена нужда се уреждат по правилата на глава IV, която има тълкувателен характер.

Чл. 45. Този закон отменява Закона за наемите, Закона за уреждане на жилищния въпрос, Закона за допълнение на наредбата-закон за функциониране на пострадалите от въздушните нападения аптеки ("Държавен вестник", бр. 163 от 1946 година), Закона за наемите на движими и недвижими имоти за нуждите на министерството на народното здраве, Закона за наемане на недвижими имоти за държавни и обществени нужди, както и чл. 9 от Закона за държавното търговско предприятие "Народен магазин".

Приложението на чл. 12, буква "в", от Закона за Българската академия на науките остава в сила.

(Изв., бр. 103 от 29 декември 1964 г., попр., бр. 2 от 1965 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

Алинея 6 и следващите на чл. 14 не се прилагат относно решенията на комисията, постановени преди влизане в сила на настоящия закон.

Законът за наемите е приет от Великото Народно събрание, в 49-то заседание, държано на 18 март 1947 г. и е обнародван в "Държавен вестник" с Указ № 8 на Председателството на НРБ от 29 март 1947 г.