Държавен вестник, брой 292 от 29.III

Чл. 1. Всеки търговец, който е спрял или се намира в опасност да спре платките си, може да поиска от компетентния за обявяването му в несъстоятелност съд откриването на производство за сключване на предпазен конкордат.

Той може да поиска сключване на предпазния конкордат и след като е постъпило искане за обявяването му в несъстоятелност, до първото по делото заседание. В тоя случай молбата за обявяването му в несъстоятелност се спира до влизането в законна сила на решението, с което се приключва производството.

Искането за предпазен конкордат може да бъде направено от наследника на починалия търговец най-късно една година след смъртта му, даже когато наследството е прието по опис. При повече наследници нуждно е съгласието на мнозинството от тях.

Чл. 2. В производството за сключване на предпазния конкордат участвуват и се засягат от него кредиторите, които не биха се ползували с някое предимство, ако, вместо производство за предпазния конкордат, би се открило производство за обявяване в несъстоятелност.

С откриване на производство за предпазен конкордат, неизискуемите вземания стават изискуеми, вземанията под прекратително условие се представят като безусловни, а тези под отлагателно условие дават право на обезпечение. Вземанията, които не са изразени в определена сума или в местна монета се оценяват в последната.

Чл. 3. Кредиторите, чиито вземания произхождат от двустранни договори, които по време на откриването на производството не са били никак или само частично изпълнени от другата страна, не участвуват в самото производство за сключване на предпазен конкордат, нито се засягат от последния, освен в предвидения в чл. 23 от настоящия закон случай.

Чл. 4. Предпазният конкордат създава еднакви права на всички засегнати от него кредитори.

По-благоприятното третиране на някои кредитори е допустимо само ако за това се получи съгласието на мнозинство от останалите кредитори, представляващи най-малко три четвърти от целия пасив.

Всички други съглашения между длъжника или трети лица и отделни кредитори с които последните се предпочитат пред останалите са нищожни.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 292 от 1933 г.) Когато длъжникът не предлага и не обезпечава пълно удовлетворение на кредиторите си, той е дължен да предложи и обезпечи поне 50% от цялата стойност на задълженията си.

Чл. 6. Доколкото настоящият закон не разпорежда противното, относно производството за сключване на предпазен конкордат се прилагат постановленията на закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 7. Съдът, от който е поискано да се открие производството за предпазен конкордат, извършва всички действия за събиране на необходимите му данни. За тази цел той може да изслуша длъжника, да разпита свидетели и да изслуша заключението на вещи лица назначени съгласно закона за института на заклетите експерт-счетоводители или да свика кредиторите на събрание. За призоваването на последните само на това събрание е достатъчно обнародването на покана в "Държавен вестник", и в един всекидневен вестник.

Определението на съда по откриване на производството може да се издаде и в разпоредително заседание.

Чл. 8. Връчването на призовките и съобщенията при по-нататъшното производство става чрез пощата. Когато лицето, комуто трябва да се прати съобщението или призовката живее в чужбина, писмото се праща препоръчано.

Връчването на съобщенията и призовки на лице с неизвестно местопребивание може да се извърши, само ако същото лице има познат на съда представител, находящ се в страната.

Чл. 9. Обнародванията стават поне чрез еднократно публикуване в в "Държавен вестник", и в един всекидневен вестник. Обнародванията могат да стават и в извлечение, като се посочва точно фирмата на длъжника и естеството на предприятието му.

Чл. 10. Длъжникът, довереното лице (чл. 30 от настоящия закон) и всеки кредитор могат да преглеждат книжата от производството. Длъжникът и довереното лице могат да искат преписи.

На кредиторите може да се откаже преглеждането на онези книжа, които са без значение за тях или чието пазене в тайна е необходимо според твърдението на длъжника, за по-нататъшно продължение на търговията му.

Чл. 11. Молбата за откриване на производство за сключване на предпазен конкордат трябва да съдържа определено предложение и да посочва как ще се обезпечи изпълнението на произтичащите от същия конкордат задължения, като се спазват изискванията на чл. 5 от настоящия закон.

(Нова - ДВ, бр. 292 от 1933 г.) Обезпечението може да се състои и в налагане възбрана върху недвижими имоти на длъжника, които служат за изключително удовлетворение на всички кредитори, посочени в окончателния списък (чл. 57) или само на някои от тях, указани поименно.

Освен това, длъжникът трябва да посочи в молбата си: 1. Къде е упражнявал търговията си през последните три години и дали през същото време е било откривано производство за сключване на предпазен конкордат и за несъстоятелност или това е отказано, или приключвано по липса на актив, като означи името на съда, пред който са били открити или приключени, или е било отказано да се открият въпросните производства, и подкрепи горните данни с автентични доказателства.

2. Дали през същото време той е полагал предвидената в чл. 869 от закона за гражданското съдопроизводство клетва.

Чл. 12. При молбата трябва да се приложат:

1. Равносметка към деня на подаване молбата и списък на всички кредитори и длъжници с посочване на отделните вземания и задължения.

В списъка кредиторите, чиито вземания се оспорват от длъжника, и длъжниците, които оспорват своите задължения, се посочват ведно с тези обстоятелства. Кредиторите, които не се засягат от конкордата, се посочват отделно. Също така трябва да се посочи дали длъжникът се намира в някоя дружествена или друга общност с някои от своите кредитори или длъжници, или трети лица. Срещу името на всеки кредитор или длъжник трябва да се посочва адресът му. Ако лицето живее в чужбина, трябва да се посочи живущият в страната представител, ако има такъв, както и неговият адрес.

2. Изложение на имотното състояние на длъжника и на подчинените, които са го заставили да иска предпазен конкордат.

В това изложение трябва да се посочват всичките пера на актива и всичките задължения на пасива, с обозначение на тяхната стойност или размера. При вземанията се посочва името на длъжника, а при задълженията - името на кредитора, като и за двата случаи се определя причината на задълженията. Ако за отделните пера от актива или пасива са дадени обезпечения или издадени менителници, или запис на заповед, или съществуват други странични права, посочването им, както и на наличните доказателствени средства, е също необходимо. Несъбираемите или съмнителни вземания се посочват като такива. Към изложението за имотното състояние се прилага и препис от последния годишен баланс. 3. Изложението на длъжника, дали през годината, предшествуваща подаването на молбата, е правил дарения или е сключвал възмездни или безвъзмездни сделки с своите низходящи, възходящи, съпруга, братя, сестри и техните низходящи.

4. Ако обезпечението се състои в поръчителство, необходимо е да се приложи и писменото съгласие на поръчителите.

Чл. 13. Ако длъжникът пропустне да приложи към молбата си някои от необходимите според чл. 12 книжа, или ако самата молба и приложенията към нея не отговарят на изискванията на чл. чл. 11, 12, п. п. 1 и 2 от настоящия закон, съдът дава срок за поправянето на неправилностите, който в никой случай не може да бъде по-дълъг от седем дни.

Чл. 14. Преди произнасянето си по молбата за откриване на производство за предпазния конкордат, съдът може да иска писменото мнение на търговско-индустриалната камара или на други обществено-стопански институти, в зависимост от отдела на търговията или производството, в който работи длъжникът. Казаните институти са длъжни да отговарят на запитванията най-късно в седмичен срок.

Чл. 15. След приключването на необходимите издирвания и след изтичането на срока по предшествуващия член, съдът се произнася с определение по въпроса за откриване на производството.

Чл. 16. Съдът отказва откриването на производството: 1. Когато не са изпълнени изискванията на чл. чл. 11 и 12 от настоящия закон и неправилностите не са отстранени в дадения в чл. 13 срок. 2. Когато длъжникът се укрива или не се яви по неизвинителни причини на поканата на съда за лични обяснения. 3. Когато против длъжника има заведено наказателно преследване за умишлен или непредпазлив банкрут, или когато е бил осъден за същото. 4. Когато от представените от длъжника книжа или от другите събрани от съда данни се установи, че неговата неплатежоспособност е резултат на непочтеност или лекомислие, или че същият злонамерено е забавил подаването на молба за откриване на това производство, или, най-после, че направеното предложение за предпазен конкордат не отговаря на имотното състояние на длъжника.

5. Когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие поетите по предложението задължения и разноските по самото производство, както и възнаграждението на довереното лице, за което се говори в чл. 30 от настоящия закон.

Чл. 17. Съдът може да откаже откриването на производството: 1. Когато на кредиторите не се предлага плащане на полвината от вземанията (чл. 5.).

2. Когато през последните три години от деня на подаване на молбата в страната е било откривано производство за предпазен конкордат или когато това е отказвано на основание чл. 16, п. 5 от настоящия закон.

3. Когато през последните три години от деня на подаването на молбата в страната е било откривано производство за несъстоятелност, или когато несъстоятелността е приключена поради липса на актив.

4. Когато през последните три години от деня на подаване на молбата длъжникът е полагал посочената в чл. 869 от закона за гражданското съдопроизводство клетва.

Чл. 18. Срещу определението на съда, с което се отказва откриване на производство за предпазен конкордат, се подава апелативна жалба в седмичен срок от издаването му или от датата на съобщението, когато е издадено в разпоредително заседание. Определението на апелативния съд не подлежи на никакво обжалване.

Чл. 19. В определението, с което се открива производство за предпазен конкордат, се посочва часът на самото откриване. Ако това не е направено, счита се, че производството е открито в дванадесет часа по обед в деня, в който е издадено определението.

В същото определение се посочва денят на съдебното заседание за разглеждане на предложението за предпазен конкордат. Този ден не може да бъде по-далече от един месец от деня на издаването на определението за откриване на производството.

Чл. 20. Определението с което се открива производството, се вписва в търговския регистър и се обнародва по посочения в чл. 9 от настоящия закон начин. Кредиторите се призовават на заседание по означения в чл. 8 от настоящия закон ред.

Молбата за откриване на производството, както и приложените към нея книжа се оставят в канцеларията на съда на разположение на участвуващите в производството лица до деня на съдебното заседание.

Чл. 21. Ако един двустранен договор не е никак или е само частично изпълнен по времето на откриване на производството, всяка една от страните може да откаже изпълнението или по-нататъшното изпълнение с решение на съда. Молбата за това трябва да се подаде най-късно в двуседмичен срок от деня на обнародването на определението за откриване на производството.

Преди произнасянето си, съдът изслушва довереното лице и противната по договора страна. Съдът разрешава на длъжника да откаже изпълнението или по-нататъшното изпълнение на задълженията си по казания договор, само тогава, когато се установи, че това изпълнение ще бъде в вреда на поетите по предложението за предпазен конкордат задължения и че неизпълнението им няма да причини на другата страна необикновени щети.

Чл. 22. По отношение на договори за наем на помещение или работна земя, при които длъжникът е наемодател, или по отношение на договори за наем на работа, при които длъжникът е работонаемател, чл. 21 от настоящия закон не се прилага. По отношение на същите видове договори, при които длъжникът останал вече държател на вещта, е наемател или работодател, чл. 21 се прилага със следните изменения:

1. Вместо да иска разрешение за отказване на изпълнението, длъжникът има право да иска само прекратяването на договора за в бъдеще, без оглед на уговорения наемен срок.

2. Ако договорът за наем се предсрочно прекрати наемодателят не може да противопоставя на кредиторите привилегията си по чл. 17, п. 2, от закона за привилегиите и ипотеките по отношение на онази част от вземането си, с която се иска обезщетение поради предсрочното прекратяване на договора.

Чл. 23. Ако се откаже изпълнението на един двустранен договор или се прекрати изпълнението на един договор за наем, на основание даденото от съда, съгласно чл. чл. 21 и 22 от настоящия закон, разрешение, противната страна има иск за обезщетение на причинените от неизпълнението вреди и загуби, който се предявява в производството за предпазен конкордат.

Чл. 24. След откриването на производството, засегнатите от него кредитори не могат да предприемат никакви изпълнителни действия против имуществото на длъжника.

Започнатите, но недовършени до деня на откриването на същото производство изпълнителни действия се спират, дори и в случаите на чл. 654 от закона за гражданското съдопроизводство.

Съдът може, след изслушването на довереното лице и ако намери, че това е необходимо за изпълнението на конкордата, да отмени въобще извършените дотогава изпълнителни действия.

(Изм. - ДВ, бр. 292 от 1933 г.) Алинеи 1 и 2 важат и за кредиторите, които се ползуват с някое предимство.

Чл. 25. През време на производството за предпазен конкордат могат да се завеждат искове против длъжника, но ако последният признае още в първото по делото заседание вземането за основателно, разноските се възлагат върху ищеца. Последното няма приложение, когато ищецът установи че е имал особен интерес от бързото констатиране на вземането му по съдебен ред.

Чл. 26. Кредиторите могат и след откриване на производството за предпазен конкордат да погасяват вземанията си с прихващане на насрещни вземания на длъжника, стига условията за това прихващане да са били налице в момента на откриване на самото производство.

Чл. 27. От откриване на производството до приключването му към фирмата на длъжника се прибавя: "в производство за сключване на предпазен конкордат".

Чл. 28. Длъжникът може през траянето на производството дотолкова да използува наличните си средства за прехрана на семейството си, доколкото това е необходимо за един скромен живот.

Чл. 29. Погасителната давност на исковете спира от деня на откриването до деня на приключването на производството.

Чл. 30. С откриване на производството, съдът назначава едно доверено лице, предимно от кръга на посочените в чл. 14 от настоящия закон учреждения. Това лице има за задача да изучи имотното състояние на длъжника, да надзирава начина на водене работите от страна на последния, както и разходите по чл. 28 от настоящия закон.

Съдът не назначава подобно лице, когато от естеството на нещата е видно, че работата, поради своята несложност и ясност, не се нуждае от надзор, или когато същата по своя малък обем прави излишен такъв надзор. И в такъв случай съдът може да назначи доверено лице, само ако някой от кредиторите, поиска това и обезпечи възнаграждението и разноските, предвидени в чл. 35, или пък, ако отпосле, през течение на производството, се окаже нужда от такова.

Чл. 31. Мнозинството на кредиторите може да предлага на съда доверено лице, което не се назначава само в случай на отказ от страна на последното, или когато са констатирани обстоятелства, които го правят неудобно за целта. В последния случай съдът е дължен да мотивира определението си.

Чл. 32. Определението с което се отказва или назначава доверено лице, подлежи само на апелативно обжалване в седмичен срок от издаването му.

Чл. 33. Назначаването на доверено лице, се вписва в търговския регистър и се обнародва в "Държавен вестник". На същото доверено лице се издава удостоверение за качествата му. Удостоверението му се отнема при свършването на службата.

Чл. 34. Довереното лице е отговорно за неизпълнението на задълженията си спрямо длъжника и кредиторите. То се намира под надзора на съда, и последният може да му налага глоба до 20.000 лв. за неизпълнение на задълженията му и да го отстранява от длъжност.

Чл. 35. Довереното лице има право да изисква възвръщане на направените по управлението и надзора разходи, както и възнаграждение за положения от него труд. Размерът и на двете суми се определя от съда. Това определение може да се обжалва от всеки участвуващ в производството пред апелативния съд в седмодневен срок.

Определението на апелативния съд не подлежи на никакво обжалване.

Министерството на правосъдието след като взема мнението на търговско-индустриалните камари и други стопански съюзи, изработва правилник и таблица за определяне размера и възнаграждението на доверените лица.

Чл. 36. Длъжникът трябва да съобщава на довереното лице, поемането на всяко ново задължение, както и сключването на всяка нова сделка на кредит. Той е дължен също така да даде възможност на довереното лице да преглежда търговските му книги и другите книжа, да му дава, ведно с служащите си, всички необходими сведения и улеснения за упражняване на надзора, както и да му обезпечи свободен вход в търговското или индустриално заведение. Довереното лице е длъжно веднага да съобщава на съда онези обстоятелства, които биха предизвикали някои ограничения в правото на разпореждане или прекратяването на производството за сключване на предпазен конкордат, или отхвърлянето на последния.

Довереното лице трябва веднага да дава на съда исканите му сведения, както и да се изкаже при утвърждаването на предпазния конкордат върху полезността на същия и изгледите за неговото изпълнение.

Чл. 37. При откриването на производството за сключване на предпазен конкордат, съдът се произнася дали и как трябва да се ограничат правата на длъжника да се разпорежда с имотите си. Съдът може през всяко време на производството служебно или по искане на довереното лице, или на който и да е от кредиторите, да измени и увеличи ограниченията.

Чл. 38. Ограниченията в правото на разпореждане могат да се състоят в това, че на длъжника въобще се запретява извършването на каквото и да е отчуждение и разпореждане или в това, че на длъжника се ограничава правото на разпореждане само върху отделни предмети. Действието на надлежните ограничения се определя от чл. чл. 39, ал. III, 40 и 41 от настоящия закон.

Чл. 39. Ограниченията в правото на разпореждане се съобщават на длъжника, вписват се в търговските регистри и се обнародват по реда, указан в чл. 9 от настоящия закон.

Ако ограниченията засягат недвижими имоти или вещите, посочени в чл. 1 от закона за уреждане собствеността и залога на земеделските и превозни машини от значителна стойност, те се вписват в ипотечните книги и в специалната книга, предвидена в казания закон.

Действието на наложените ограничения започва от 12 часа по обед в деня на постановяването им, освен ако в определението не е означен друг час.

Чл. 40. Всички разпореждания, които длъжникът би извършил след налагането на ограниченията, са недействителни по отношение на кредиторите, придобили това качество до налагането на ограничението. Разпореждането, направено от длъжника в деня, в който е наложено ограничението, се смята като да е извършено след налагането на това ограничение. Ако на длъжника е запретено да получава суми, запрещението трябва да се съобщи и на неговите длъжници.

Чл. 41. Извършеното въпреки ограничението разпореждане е действително, ако същото предварително или отпосле е одобрено от съда.

Наложеното ограничение в правото на разпореждане се вдига, когато няма вече нужда от него. Определението за вдигането на ограничението се вписва на същите места и се обнародва по същия начин, както и определението за налагането му.

Чл. 42. В съдебното заседание се разисква върху направеното от длъжника предложение, определя се правото на глас на всяко вземане, ако то е оспорено, и се извършва самото гласуване. Неучаствуващите в производството кредитори могат да се явят в съдебното заседание и да искат да бъдат изслушани.

Чл. 43. Участвуващите в производството, но непосочени в списъка (чл. 12, п. 1) кредитори могат да гласуват за сключването на предпазния конкордат, ако предявят с писмена молба вземанията си до почване на гласуването. В молбата се посочва размерът на вземането, подкрепено с нуждните писмени доказателства в оригинал или препис.

Попълването на списък с имената на явилите се до гласуването кредитори става с определение на съда, което не подлежи на обжалване.

Чл. 44. В заседанието длъжникът трябва да се яви лично. Отсъствието му и заместването му с представител се допуска само по извинителни причини.

По искане на участвуващ в производството кредитор, длъжникът полага клетва, че при най-добро старание е посочил по най-пълен и подробен начин имотното си състояние.

Чл. 45. Вземанията на участвуващите в производството кредитори се проверяват по списъка, поменат в чл. 12, п. 1.

Когато против някое вземане не се направи възражение от длъжника, от някои от участвуващите кредитори, или от довереното лице, носителят на това вземане се допуска до гласуване. При оспорване, става проверка, дали и колко носителят на вземането може да се допустне до гласуване. Съдът се произнася с определение. Последното, по молба на участвуващите лица, може при наличността на нови доказателства, да се измени до началото на самото гласуване. Силата на това определение се ограничава само до правото на гласуване.

По същия начин съдът се произнася по въпроса, дали и до какъв размер могат да дадат право на гласуване отлагателно обусловените вземания. След всяко определение, в списъка на кредиторите се вписва резултатът от проверката. Вземанията спрямо които не е правено възражение, се отбелязват в списъка като признати от длъжника и останалите кредитори.

Чл. 46. За сключване на предпазния конкордат се изисква: 1. За него да гласува мнозинството от имащите право на гласуване кредитори. 2. Общата сума на вземанията на гласувалите за предпазния конкордат кредитори да възлиза най-малко на половината от общата сума на вземанията на всички имащи право на гласуване кредитори.

Ако с предложението за предпазен конкордат се иска, щото кредиторите да се откажат от част от вземането си и ако същото не обезпечава изплащането поне на 2/3 от стойността на вземанията, мнозинството, за което е реч в п. 2 трябва да възлиза на 2/3 от общата сума на вземанията на всички имащи право на гласуване кредитори.

(Изм. - ДВ, бр. 203 от 1934 г.) Ако с предложението се иска само отсрочка на плащането до две години, без опрощаване на лихвите, въпросът се решава от съда.

Чл. 47. При изчисление на подадените за предпазния конкордат гласове не се вземат предвид подадените от съпруга на длъжника, от неговите възходящи или низходящи, от братя, сестри и техните низходящи. Същото важи и за вземанията, които са прехвърлени през последната година от гореизброените на трето лице.

Чл. 48. Кредиторите могат да дават съгласието си за сключване на предпазния конкордат и писмено, с нотариално заверено съдържание и подпис. Така даденото съгласие се взема предвид само ако постъпи в съда преди приключването на гласуването.

Чл. 49. Определеното за разискване и приемане на предпазния конкордат съдебно заседание се отлага по искане на участвуващите в производството кредитори, ако може да се очаква, че новото заседание би довело до сключването на предпазния конкордат. Заседанието може така също да бъде отложено ако длъжникът отсъствува извинително и не може веднага да положи клетвата, за която е реч в чл. 41, ал. II от настоящия закон. Денят на следното заседание се определя веднага и отлагането не може да трае повече от една седмица.

Чл. 50. Най-късно 7 дни от деня на заседанието съдът, след като изслуша длъжникът, кредиторите и довереното лице, постановява решение, с което утвърждава или не приетия от кредиторите предпазен конкордат.

С вписването му в срочната книга, това решение се счита съобщено на страните.

Чл. 51. Предпазният конкордат не се утвърждава, когато не са спазени правилата относно съдържанието и сключването на предпазен конкордат, както и правилата относно производството, стига неправилностите до тогава да не са отстранени.

Чл. 52. По искане на някои от участвуващите в производството кредитори, предпазният конкордат не се утвърждава: 1. Когото е сключен по непочтен начин или същият облагодетелствува някои от кредиторите. 2. Когато не отговаря на общите интереси на всичките кредитори.

Съдът може да поиска в такъв случай от кредитора да направи правдоподобни изтъкнатите обстоятелства.

Чл. 53. С утвърждаването на предпазния конкордат се прекратява и откритото производство. Прекратяването се вписва и обнародва по реда на чл. 9 от настоящия закон.

С утвърждаването на предпазния конкордат се отменяват по право и всички наложени ограничения в правото на разпореждане на длъжника.

С прекратяването на производството престава дейността на довереното лице. При одобрение на конкордата, подадените по-рано молби за обявяване в несъстоятелност се смятат като неподадени.

(Изм. - ДВ, бр. 292 от 1933 г.) Решението, с което се утвърждава или не, сключеният предпазен конкордат, подлежи на обжалване на общо основание.

Чл. 54. Кредитор, който доброволно е получил изпълнение, пълно или частично, през последните 10 дни преди подаването на молбата за откриване на производство за сключване на предпазен конкордат, е дължен, ако такъв конкордат се сключи и утвърди от съда, да повърне полученото.

Решението, с което не се утвърждава предпазният конкордат, се вписва и обнародва по реда, указан в чл. 9 от настоящия закон.

Чл. 55. Утвърденият от съда конкордат има сила по отношение на всички засегнати от производството лица и по отношение на онези, които лично на са се явили, или, ако са се явили, са гласували против него.

(Изм. - ДВ, бр. 203 от 1934 г.) Правата на кредиторите против други съзадължени, включая и против поръчителите, както и правата на привилегированите и ипотекарни кредитори, остават незасегнати от конкордата.

Чл. 56. Текущите лихви по засегнатите от предпазния конкордат вземания от деня на откриването на производството до утвърждаването на конкордата, както и разноските, направени от кредиторите по участието им в производството им, се смятат за опростени.

Чл. 57. Станалият неотменим предпазен конкордат заедно с окончателния списък на кредиторите имат сила на влязло в законна сила решение и подлежат на изпълнение по реда, предвиден в чл. 633 от закона за гражданското съдопроизводство. По тях се издава изпълнителен лист по разпореждане на председателя на съда.

Чл. 58. Утвърденият предпазен конкордат губи по право действието си спрямо всички, ако длъжникът бъде осъден за лъжливо заклеване по отношение на положените от него в изпълнение на предписанията на чл. чл. 869-876 от закона за гражданското съдопроизводство клетви.

Чл. 59. Всеки кредитор, засегнат от предпазния конкордат, може, без да накърнява с това правата си по същия конкордат, да иска унищожението му по чл. 205 от закона за задълженията и договорите поради измама, ако установи, че при гласуването на конкордата извинително не е знаял измамата.

Произнесеното унищожение важи само за действуващия кредитор и му дава право да получи вземането си в пълния му размер.

Чл. 60. Не може да се иска унищожението на предпазния конкордат поради това, че същият не е напълно или частично изпълнен.

В такъв случай, при съмнение, се приема, че опрощаването отпада и неудовлетвореният кредитор може да иска изпълнителен лист, за целия остатък от първоначалното вземане или обявяването на длъжника в несъстоятелност.

Чл. 61. Производството за сключване на предпазен конкордат се прекратява: 1. Когато длъжникът най-късно до гласуването оттегли предложението си за конкордат. 2. Когато преди сключване на предпазен конкордат се осъществи съставът на чл. 12 от настоящия закон. 3. Когато длъжникът действува против наложените му по чл. 38 от настоящия закон ограничения в правото му на разпореждане. 4. Когато длъжникът не дава възможност на довереното лице да преглежда книжата му. 5. Когато длъжникът прави по-големи от предвидените в чл. 28 от настоящия закон разходи. 6. Когато длъжникът не се яви в съдебното заседание определено за разискване и приемане на предпазния конкордат, и не представи извинителни причини за това. 7. Когато длъжникът отказва да положи предвидената в чл. 44, ал. II, от настоящия закон клетва. 8. Когато в определеното за приемане на предпазния конкордат съдебно заседание не се постигне нуждното мнозинство и съдът не постанови отлагане на заседанието.

В посочения в точка 6 случай прекратяване може да не последва, ако болшинството от явилите се участвуващи в производството кредитори поискат или съдът сам не постанови отлагане на делото. В такъв случай следното заседание се насрочва най-късно след 7 дни.

Чл. 62. След прекратяването на акционерните дружества, на дружествата с ограничена отговорност и на другите юридически личности, не се открива производство за сключване на предпазен конкордат.

Това разпореждане не се прилага, ако казаните по-горе дружества са били прекратени преди влизането в сила на настоящия закон и не са още окончателно ликвидирали.

Чл. 63. За събирателните дружества, за командитните дружества с акции важат следните правила: 1. Откриването на производството за сключване предпазен конкордат е позволено и след прекратяването на дружеството. 2. (Изм. - ДВ, бр. 203 от 1934 г.) Предложението за предпазен конкордат трябва да изхожда от лично отговорни съдружници, представляващи болшинство на интересите. 3. (Изм. - ДВ, бр. 203 от 1934 г.) Ако за откриването или продължаването на производството е от значение поведението на длъжника, достатъчно е наличността на някое от имащите значение обстоятелства и причини по отношение на представляващи болшинство на интересите от членовете на казаните дружества, за да се приеме, че е налице по отношение на всички причината за отказ да се открие или продължи производството.

Забележка. (Нова - ДВ, бр. 203 от 1934 г.) Образуваните, обаче, до 1 януарий 1934 г. производства не се засягат от горните изменения и се завършват по реда на досега действуващия закон. 4. Ако не е уговорено противното, сключеният с дружеството предпазен конкордат важи и за лично отговорните съдружници.

Чл. 64. В производството за сключване на предпазен конкордат открито върху частното имущество на лично отговорен член на събирателно, командитно или командитно дружество с акции, дружествените кредитори участвуват с онази част от вземанията си, която остава неудовлетворена в производството за сключване на конкордат, открито над дружественото имуществото. Същото важи, ако, вместо производство за предпазен конкордат, дружеството се обяви в несъстоятелност.

Чл. 65. За кооперативните дружества важат следните правила: 1. Откриване на производство за предпазен конкордат е недопустимо, ако дружеството е прекратено. 2. В списъка на кредиторите трябва да се отбележи дали даден кредитор същевременно е и член на дружеството. В молбата трябва да се посочи към кой кооперативен съюз е принадлежало кооперативното дружество през последните две години, ако въобще е членувало в такъв съюз, или, ако не, да се отбележи това обстоятелство. 3. Ако дружеството се е числило в някой кооперативен съюз, последният също се призовава и изслушва при откриване на производството и при утвърждаването на конкордата. 4. За сключване на предпазния конкордат е необходимо, щото кредиторите, които не са членове на кооперативното дружество, и тези които са членове на последното, да гласуват, отделно и да се получи необходимото мнозинство поотделно. 5. Напустналият дружеството кооператор, поради каквато и да било причина, през операционната година, през която е подадена молбата за откриване на производството за сключване на предпазен конкордат, се смята като ненапустнал. Неговото членуване продължава до края на операционната година, през която е било приключено производство, или до изтичане на отсрочката, дадена в спогодбата, ако има такава.

Чл. 66. Производството за предотвратяване на несъстоятелността на застрахователни предприятия, намиращи се под действието на закона за държавния контрол върху частните застрахователни предприятия, се открива по реда и при условията, указани в чл. 32 и следващите от същия закон.

Чл. 67. Който съзнателно предяви несъществуващи вземания в едно производство за сключване на предпазен конкордат, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, се наказва с строг тъмничен затвор до пет години. При важни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, наказанието е тъмничен затвор или глоба в двоен размер на предявеното несъществуваще вземане.

Чл. 68. Кредитор, който срещу дадена или обещана имотна облага се съгласи да гласува в известен смисъл при сключване конкордат, се наказва с тъмничен затвор до една година или с глоба от 10.000 до 100.000 лева.

Чл. 69. Осъжда се на тъмничен затвор и на глоба от 20.000 до 100.000 лева търговец, който, за да добие конкордат:

1. Е укрил част от актива си. 2. По измамлив начин е пропустнал да посочи някои от кредиторите си. 3. Се е съгласил да плати на един или на няколко кредитори част, по-голяма от оная, която е предложил чрез съда за утвърждение на конкордата, или по друг начин да облагодетелствува някои от тях.

Чл. 70. Доверено лице, което при изпълнение на възложената му работа умишлено укрива истинското положение на търговеца и извършените сделки, се наказва с тъмничен затвор и с глоба от 5.000 до 50.000 лева.

Чл. 71. Търговец, който е получил по сега действуващия търговски закон мораториум, срокът на който е изтекъл или не, без да бъде обявен в несъстоятелност до влизане в сила на настоящия закон, може да иска предпазен конкордат, съгласно постановленията на тоя закон.

Алинея II. (Отм. - ДВ, бр. 292 от 1933 г.)

Ако по откритите при влизане в сила на настоящия закон производства за даване на мораториум се подаде от длъжника молба по чл. 11 от настоящия закон в двумесечен срок от влизане в сила на закона, производството се продължава, съгласно този закон; в противен случай, производството за мораториум се прекратява.

Чл. 72. След утвърждаването на конкордата се събира от длъжника 1% съдебно мито върху сумата по конкордата.

Мито не се събира, ако производството не се открие или ако откритото производство се прекрати без да се стигне до предпазен конкордат.

Друго мито не се събира, ако след утвърждаването на конкордата длъжникът бъде обявен в несъстоятелност по повод неизпълнението на произтичащите от същия конкордат задължения.

Чл. 73. Настоящият закон влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник" и отменява постановленията на търговския закон, относно мораториума (чл. чл. 783-792) и всички други закони, които му противоречат.