Държавен вестник, брой 78 от 8.VII

Чл. 1. Всеки дееспособен български поданик, ползващ се с граждански и политически права и свършил правните науки в български или чуждестранен, държавен или признат от държавата университет може да стане адвокат след като прекара успешно стажа си в съд или при адвокат, издържи предвидения в закона за устройството на съдилищата теоретико-практически държавен изпит и бъде вписан в списъка на една адвокатска колегия.

Освобождават се от стаж и изпит ония български поданици със завършено юридическо образование, които са придобили право на адвокат в чужда държава след прекаран в нея стаж, ако са упражнявали там адвокатската професия най-малко две години.

Чл. 2. Не може да бъде адвокат, нито стажант-адвокат:

а) осъденият на затвор за лъжовна клетва и лъжествидетелствуване, разврат, кражба, обсебване, грабеж, разбойничество, изнудване, измама, злоупотребление на доверие, подправка да документи, лекарски свидетелства, марки, печатни и други знаци, банкрутство, престъпления по служба и по адвокатското звание, макар и да е бил освободен от наказание по помилване или давност;

б) намиращият се на държавна или обществена служба със заплата, освен народните представители, окръжните и общински съветници и училищни настоятели;

в) търговецът, член-делегатът в управителен съвет на търговски дружества, управителят на фирма и търговският пълномощник;

г) невъзстановеният в правата си несъстоятелен;

д) ползващият се с лошо и опозорено име в съда, адвокатската колегия и обществото (чл. 16), и

е) изключеният от адвокатската професия по закон, присъда или постановление на дисциплинарния състав на адвокатския съвет.

Чл. 3. Стажът е двегодишен при съд или при адвокат.

Чл. 4. Кандидатът за стажант подава до адвокатския съвет молба за допущането му до стаж, придружена от свидетелства за българско поданство, за съдимост и легализиран диплом за завършен курс по правните науки, с посочване при кого ще стажира.

Молбата се подписва и от адвоката - патрон.

Стажанти могат да се приемат само от адвокати, които имат поне пет годишна адвокатска практика.

Чл. 5. Адвокатският съвет, след като провери, че кандидатът отговаря на законните условия за допущането му до стаж, с мотивирано постановление го допуска или отказва да го допусне до стаж.

Това постановление се съобщава на кандидата и на прокурора при областния съд и подлежи на обжалване в двунеделен срок от съобщението му пред Висшия адвокатски съвет.

Чл. 6. Стажантът се вписва в списъка на стажант-адвокатите, воден от адвокатския съвет, след полагането на установената от настоящия закон клетва.

Подвеждането под клетва се извършва пред съвета от председателя или неговия заместник. Клетвата е следната: "Обещавам се и се кълна в името на Всемогъщия и Всезнаещия Бог да изпълнявам съвестно длъжностите си като адвокат, да се показвам достоен за необходимите за професията доверие и уважение чрез моето поведение при нейното упражнение и извън него и да не нарушавам уважението към съдилищата и властите като помня, че за всичко това ще бъда длъжен да давам ответ пред закона и пред Бога и страшния негов съд.

Заклех се".

Чл. 7. Стажът се състои в: а) посещение съдебните заседания; б) изготвяне на делови книжа под надзора на адвоката патрон; в) присъствие при даване съвети и задължително участие по делата на адвоката-патрон в случаите, когато последният намери това за добре; г) разработване писмени теми по въпроси задавани от адвокатските съвети; д) участване в конференциите, уреждани от адвокатските съвети и в даване на безплатни съвети.

Адвокатът-патрон е длъжен да дава упътвания и възможност за практическа работа на стажанта си.

Чл. 8. Стажантът е длъжен да прекара стажа си в местожителството на патрона си и с оглед да се посвети на адвокатската професия.

За всяко прекъсване или напускане на стажа адвоката-патрон е длъжен веднага да съобщи на адвокатския съвет.

Стажът не може да бъде прекъсван повече от три месеци без разрешение на адвокатския съвет.

Чл. 9. Стажант, който е навършил една година стаж, може да моли адвокатския съвет да му признае правото да се явява като повереник на страните пред първоинстанционните съдилища от името и под отговорността на адвоката-патрон. При отказ той може да направи ново искане след изтичане на 6 месеци.

Постановлението на съвета по този член не подлежи на обжалване.

Чл. 10. Сменяването на адвоката-патрон става с разрешението на адвокатския съвет.

Чл. 11. Стажантът има задълженията на адвокат и се намира под дисциплинарния надзор на адвокатския съвет.

Чл. 12. Адвокатският съвет след свършването на стажа и след като получи и писменото мнение на адвоката-патрон с мотивирано постановление се произнася прекарал ли е успешно стажантът своя стаж.

При постановление за неуспешно прекаран стаж, последният се продължава с още една година.

Ако и след това съветът намери, че стажът не е успешно прекаран, стажантът се заличава от списъка на стажант-адвокатите.

Постановлението на адвокатския съвет не подлежи на обжалване.

Чл. 13. Особен правилник, изработен от Висшия адвокатски съвет, ще уреди подробностите по стажа.

Чл. 14. Правото на адвокат се придобива след вписването в списъка на адвокатската колегия и се установява със свидетелство от адвокатския съвет.

Чл. 15. Кандидатът за адвокат подава молба за вписването му в списъка до адвокатския съвет на колегията в района на която има местожителството си, с приложение свидетелство за съдимост, препис от постановлението на адвокатския съвет или удостоверение от областния съд са успешно прекаран стаж, документ за издържан изпит по закона за устройството на съдилищата и сведения по образец, приготвен от Висшия адвокатски съвет.

Чл. 16. Адвокатският съвет прави анкета за моралните качества на кандидата, проверява дали са налице законните условия за приемането мув колегията и с мотивирано постановление се произнася по молбата му.

След вписването му в списъка, съветът му издава удостоверение за право на адвокат.

Забележка. Стажиралият в съда кандидат за адвокат, преди вписването му в списъка, полага предвидената в тоя закон клетва.

Постановлението на съвета се съобщава на кандидата и на прокурора при областния съд, а ако няма такъв в седалището на съвета на прокурора при околийския съд и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му пред Висшия адвокатски съвет.

Чл. 17. Работата на адвоката е да съдейства за защищаване на правата и законните интереси на доверителите си и на лицата, чиято защита му е възложена.

Тя се състои в:

а) да дава устни и писмени съвети;

б) да съставя на страните разни книжа и изложения;

в) да представлява и защитава доверителите си в тяхно присъствие и отсъствие пред всички съдебни лица и места, включително духовните, както и пред всички други юрисдикции в Царството.

Пред Върховния касационен съд могат да представляват и защищават страните само адвокати, които имат петгодишна адвокатска практика или толкова години съдийска или прокурорска служба, и

г) да представляват доверителите си пред всички власти.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1936 г.) - Който без да бъде вписан в списъка на адвокатската колегия (чл. 14), извършва по занаят пред съдебните и административните учреждения работи, предвидени за адвокатите по закон, или прави по занаят справки и ходатайства пред тия учреждения, без да има изискваната по законите и правилниците правоспособност, наказва се за пръв път с глоба от 5000 лева до 10000 лева, при повтаряне на деянието наказва се с тъмничен затвор от 3 месеци до една година.

За всяко осъждане по този член съдът съобщава на съответния адвокатски съвет, който води списък на тези осъждания. Преди произнасяне на присъдата съдът изисква от адвокатския съвет сведения за осъжданията на подсъдимия.

Чл. 17б. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1936 г.) Чиновник, който даде справка или допусне ходатайство по чуждо дело на лице, което няма право да прави справки и ходатайства по чужди дела и за което знае, че то върши това по занаят, наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв.

Чл. 18. Повереници и защитници пред съдилищата могат да бъдат само адвокати.

Редовните професори в юридическия факултет могат да се явяват като повереници пред Върховния касационен съд и пред Административния съд.

За водене на гражданските си дела, позволява се на страните да дават пълномощия на своите родители, пълнолетни деца и съпрузи.

Чл. 19. Когато съставът на областния или апелативния съд не може да се попълни със съдия, той се попълва по реда определен от закона за устройството на съдилищата с адвокат.

Чл. 20. Адвокатът при и по повод изпълнението на своята работа пред съдебните и всички други лица и места в Царството, както и като представител на адвокатската колегия, е приравнен със съдията, колкото се отнася до дължимото му уважение и санкциите, чрез които трябва да се удовлетвори за нанесеното му оскърбление.

Чл. 21. Адвокатът може да прави справки по и в свръзка с делата на своите клиенти във всички съдебни и административни места и лица в Царството, без да представлява пълномощно.

Заверените от адвоката преписи от дадените му по надлежен ред пълномощия имат сила на официално заверени преписи.

Адвокатът, който изготви лъжливо засвидетелствувани преписи от пълномощия, или пък засвидетелствува препис от пълномощия, които не съществуват, наказва се по чл. 356 от наказателния закон.

Всеки адвокат може да преупълномощава друг пред съдилищата и без да заверява подписа си.

Забележка. Преписите и пълномощията, за които се говори в този член, се обгербват съгласно закона за гербовия налог. Предвидените в закона за нотариусите и за околийските съдии, които извършват нотариални дела, берии се събират в такъв случай в гербови марки, които се залепват върху преписите и пълномощията и се унищожават от длъжностното лице, на което се подават.

Чл. 22. Адвокатът води граждански дела по пълномощие на доверителите си, а по углавни дела защищава подсъдимите по тяхно доверие.

Той се явява като повереник или като защитник и по назначение на адвокатския съвет в предвидените от закона случаи.

Чл. 23. Адвокатът може да се откаже от започнатото вече дело или от защитата на доверителите си, но е длъжен да извести последните своевременно, за да имат възможност да продължат делото лично или чрез друг адвокат, без да става нужда то да се отлага.

Чл. 24. Лицето, което се съди, може всякога да промени адвоката или да продължи само да води делото си. В такъв случай то е длъжно да възнагради адвоката, съгласно писменото съглашение, ако такова няма, съгласно наредбите на гл. VI от настоящия закон.

Чл. 25. За своя труд адвокатите получават възнаграждение по доброволно писмено съглашение с доверителите си.

Адвокатското възнаграждение в никой случай не може да бъде по-малко от присъденото от съда даже и при наличността на противно съглашение.

При липса на писмено съглашение размерът на адвокатското възнаграждение се определя съгласно следващите членове и не може в такъв случай да бъде по-голямо от присъденото на доверителя.

Съдът определя съгласно този закон в решението или в присъдата размера на деловодните разноски, като осъдената страна е длъжна да заплати в полза на противната за адвокатско възнаграждение.

Вземанията на адвоката, произтичащи от адвокатско възнаграждение имат привилегия по чл. 15 от закона за привилегиите и ипотеките, която привилегия иде след предвидената в п. 4 на същия.

Чл. 26. Размерът на адвокатското възнаграждение за завеждане, обжалване и водене на гражданските и търговски дела за една инстанция по същество се определя както следва:

а) за дела до 100000 лева по 5%;

б) за дела от 100001 лева до 500000 лева за първите 100000 - 5000 лева, а за станалите по 4%;

в) за дела от 500001 лева нагоре за първите 500000 - 21000 лева, а за останалите по 3%.

Възнаграждението се изчислява върху цената на иска, а при неоценимите искове върху цената, съответстваща на определените от съда съдебни мита.

Само за завеждане на делото или за изготвяне апелативна жалба се присъжда една трета от определеното по-горе възнаграждение.

Когато адвокатът не е завел делото, той получава за заведеното му само две трети от определеното по този член възнаграждение.

По делата за несъстоятелност размерът на адвокатското възнаграждение се определя съгласно този член върху получената от доверителя сума.

За водене на гражданските и търговски дела във Върховния касационен съд адвокатът получава две трети от онова, което би му се следвало за водене на делото в една от инстанциите по същество. То се изчислява от първоинстанционният съд.

Чл. 27. Възнаграждението по делата, водени по охранителното и заповедното производства и за унищожение ценни книжа е половина от това, определено в чл. 26, когато делата се разглеждат в съдебно заседание, и една трета от същото, когато делата се разглеждат в разпоредително заседание.

Възнаграждението по тия производства се изчислява върху паричната стойност на правото на доверителя в момента на свършване делото в инстанцията. Тази стойност се определя от самия съд или, ако той намери за нужно, от вещо лице.

Чл. 28. Възнаграждението по делата на Административния съд се определя съгласно чл. 26 и чл. 27, алинея втора от този закон.

Чл. 29. Адвокатското възнаграждение по изпълнителните производства е 5% върху събраната сума и се събира от съдебния пристав в полза на адвоката-повереник направо от длъжника.

Чл. 30. Когато делото се прекрати по отвод, адвокатът получава само една трета от онова, което би му се следвало, ако делото беше решено.

Когато делото се свърши с помирение на страните, а така също и когато доверителят оттегли пълномощието, без адвокатът да е дал за това оправдателна причина, адвокатът получава напълно своето възнаграждение, както ако беше делото свършено в тази инстанция.

Когато адвокатът се откаже от делото без да наведе за това причини, той не получава никакво възнаграждение; ако ли наведе уважителни причини, той получава възнаграждение според извършената работа.

Чл. 31. По углавните дела се забранява условие относно размера на възнаграждението в зависимост от това с каква присъда ще се завърши делото.

Чл. 32. Размерът на адвокатското възнаграждение за защита по обвинение в престъпление се определя от 500 до 15000 лева за една инстанция с оглед на сложността на делото, тежестта на предвиденото в закона наказание, когато делото се гледа в първата инстанция или във втората по протест на прокурора и с оглед наложеното в присъдата наказание, когато делото се гледа във втората инстанция по апелативната жалба на обвиняемия или пък във Върховния касационен съд.

Размерът на адвокатското възнаграждение по гражданския иск в углавния процес се определя по реда на чл. 26 върху количеството на присъдените суми.

Чл. 33. Изгубилата делото страна се осъжда да заплати на противната страна това, което се следва за един адвокат, макар спечелената страна да е имала повече от един адвокат.

Чл. 34. Несъгласията за възнаграждението между адвокатите и доверителите им се разрешават от съда, който е разглеждал делото, ако няма заведено дело, от областния съд по местожителството на адвоката.

В такъв случай адвокатът представлява на съда изложение с препис за доверителя. Съдът след получаване изложението в разпоредително заседание определя съгласно писменото съглашение, а при липса на такова въз основа наредбите на тоя закон, възнаграждението, което му се следва.

Препис от определението на съда с препис от изложението се връчват на доверителя, който в седмодневен срок от получаването е длъжен да представи писмени доказателства за изплащане възнаграждението, а ако няма такива да депозира определеното от съда възнаграждение в налични суми.

Ако страната в горния срок не представи нито писмени доказателства за изплащането на възнаграждението, нито депозира определеното от съда възнаграждение, съдът издава на адвоката изпълнителен лист за определеното му възнаграждение.

В случая, когато доверителят представи писмени доказателства за изплащането възнаграждението или депозира последното, спорът се разрешава в съдебно заседание на общо основание, като заинтересуваната страна в такъв случай е длъжна да внесе надлежните мита и берии. По същия начин се разглежда спорът и в случая, когато искането на адвоката не бъде уважено и то за неуважената част.

Решението на съда подлежи само на касационно обжалване.

По реда, предвиден в тоя член, се уреждат и несъгласията за възнаграждението между адвокатите и лицата, поели писмено задължение заедно с доверителите или самостоятелно по отношение възнаграждението.

Забележка. За недобросъвестно искане на изплатено вече възнаграждение, адвокатът отговаря дисциплинарно съгласно чл. 83, п. в. от настоящия закон.

Чл. 35. Адвокатът е длъжен да упражнява съвестно професията си и чрез своето поведение при нейното упражнение и извън него да се показва достоен за необходимите за професията доверие и уважение.

Адвокатът не може при водене на делата да си служи със средства и похвати, които имат за цел излишното протакане на делото или създаването на неоправдани от гледището на закона спънки за противната страна.

Той дължи уважение на закона, на магистратурата и на властта, а също и колегиалност в отношенията си с другите адвокати.

Той е длъжен да изпълнява задълженията наложени му от тоя закон и тия наложени му с решенията на общите събрания на колегията и с наредбите на адвокатския съвет и на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 36. Адвокатът не само не може едновременно да представлява и защитава и двете страни, но не може да приема едно и също дело последователно от едната и другата страна. Той не може да приеме представителство или защитата на една от страните и тогава, когато по същото дело е давал само съвети на противната страна.

Съдружници адвокати не могат да представляват и защитават и двете страни.

Адвокатът не може да взема дела, по които е бил магистрат.

Адвокатът не може нито непосредствено, нито чрез поставено лице да прави със своя доверител никакво условие, нито договор за продажба, дарение, замяна или други подобни върху нещата и правата, които се заключават в повереното му дело.

Чл. 37. Адвокатите, които се биха споразумели с противника във вреда на своя доверител или биха купили делото за своя сметка, изключват се от адвокатската професия завинаги и подлежат на углавна отговорност.

Чл. 38. За пропускане на определените от закона срокове и за всяко друго нарушение на установените наредби и правила по вина на адвоката, доверителят ако е понесъл от това вреди и загуби, може да ги иска от адвоката чрез съд по обикновен ред.

Адвокатът в тоя случай се лишава от всяко право на възнаграждение за своя труд.

Отговорността по тоя член се просрочва, с изтичане на три години от извършване на нарушението.

Чл. 39. За умишлени действия във вреда на доверителите, адвокатът вън от отговорността за вреди и загуби съгласно чл. 38, може да се изключи за винаги от професията.

Чл. 40. За откриване тайните на своите доверители, макар и след свършване на делото, виновният адвокат подлежи, независимо от възможната углавна отговорност, още и на дисциплинарно наказание според важността на откритата тайна.

Чл. 41. Съдещият се, който е беден, може да моли да му се назначи безплатен повереник или защитник.

За тази цел той подава до адвокатския съвет необгербвана молба, придружена с достатъчни доказателства за своята бедност.

Чл. 42. Адвокатският съвет назначава безплатните повереници и защитници по начин, щото да се избягва повторно назначение на един адвокат през годината, докато има други неназначавани членове на колегията.

Адвокатът, който е назначен за безплатен повереник или защитник, не може да се отрече от възложената му работа без особено уважителни причини.

Съобщението за назначаването му трябва да стане своевременно, за да може адвокатът да изучи делото и подготви защитата.

Чл. 43. Назначеният за безплатен повереник или защитник адвокат, не получава възнаграждение за труда си.

Той получава, обаче, пътни и дневни пари от особения за това фонд на адвокатския съвет, когато възложеното му дело се гледа извън седалището на съда. Нужните пари му се внасят предварително.

При спечелване на такова дело от получилата безплатен повереник или защитник страна, съдът присъжда адвокатско възнаграждение на името на адвокатския съвет.

От събраните по този начин суми се образува при всеки адвокатски съвет особен фонд, който служи изключително за целта, посочена в алинея втора от тоя член.

Чл. 44. На адвокатите е забранено да си служат с несъвместими с достойнството на адвокатската професия средства за придобиване на клиентела.

Във вестниците и бюрата или жилищата си те могат да обявяват само името си, научната си титла и приемните часове.

Чл. 45. Всеки, който срещу дадено или обещано възнаграждение, било от клиента, било от адвоката достави или се опита, да достави на последния някое дело, или друга адвокатска работа, се наказва от местния околийски съдия с тъмничен затвор от 3 месеци до една година.

Ако деянието е извършено от чиновник, последният се съди при отекчаващи вината обстоятелства, като углавното преследване бъде независимо от дисциплинарното наказание, на което същия ще подлежи.

В случай на повтаряне наказанието се уголемява до най-високия размер на тъмничния затвор.

Чл. 46. Адвокатът, който, за да привлече клиентела си послужи с посредник заплатен, или когато ще възнагради за услугата, било сам, непосредствено или чрез другиго, наказва се за пръв път със заличаване от списъка на адвокатската колегия до 6 месеци, а при повтаряне се изключва от професията завинаги.

Независимо от дисциплинарната отговорност, адвокатът в такива случаи подлежи и на углавна отговорност по алинеи първа и трета от чл. 45.

Чл. 47. Адвокатът е длъжен да има бюро в подобаваща за професията място.

В едно и също бюро могат да упражняват професията си и повече адвокати.

Чл. 48. Всеки адвокат е длъжен да държи списък на поверените му дела.

Книжата по водене на делата адвокатът е длъжен да пази в продължение на три години от свършване на делото.

Чл. 49. Адвокатът е длъжен да има местожителство в района на адвокатската колегия, в списъка на която е вписан.

Той съобщава на адвокатския съвет за всяко променение на местожителството си или на адреса си.

При отсъствие на повече от един месец от местожителството си през работното време, той е длъжен да си намери заместник и да съобщи за това на адвокатския съвет.

Чл. 50. Напусналият колегията или професията адвокат е длъжен да съобщи това със заявление на адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка на адвокатската колегия, като обяви и начина, по който е ликвидирал поверените му дела.

Чл. 51. (Изменен: З. от 21 януарий 1935 г.). Числото, районите и седалищата на адвокатските колегии се определят от Висшия адвокатски съвет. За тази цел той е длъжен всеки четири години да издава наредба. Висшият адвокатски съвет във всяко време, когато намери, че интересите за правилното и целесъобразно уреждане адвокатските колегии налагат това, има право да издава наредби за частични или общи промени.

Адвокатската колегия не може да има по-малко от 25 члена.

Висшият адвокатски съвет урежда с особена наредба образуването на нови и закриването на съществуващите адвокатски колегии.

Наредбите на Висшия адвокатски съвет по този член влизат в сила, след като се утвърдят от Министъра на правосъдието и публикуват в "Държавен вестник".

Чл. 52. Адвокатската колегия се състои от вписаните в списъка й адвокати.

Адвокатската колегия е юридическа личност.

Чл. 53. Адвокатският съвет води списъка по образец, съставен от Висшия адвокатски съвет.

Чл. 54. Адвокатският съвет заличава от списъка починалите, напусналите и изключените от професията адвокати.

Напусналият колегията или професията адвокат отговаря дисциплинарно, ако не е съобщил своевременно за напускането на адвокатския съвет.

Адвокатският съвет след проверка заличава от списъка всеки адвокат, който промени местожителството си или адреса си без да е съобщил за промяната в течение на две седмици.

Чл. 55. Всяка влязла в законна сила присъда срещу адвокат се съобщава служебно от прокурора на адвокатския съвет.

Чл. 56. Адвокатският съвет съобщава за сведение на Висшия адвокатски съвет и областния съд, в района на който се намира адвокатската колегия, името и адреса на вписания в списъка адвокат и нумера и датата на издаденото му свидетелство. Съветът съобщава на същите името и адреса и на всеки заличен от списъка адвокат, а така също и основанията и датата на заличаването.

През м. януарий всяка година Висшият адвокатски съвет изпраща на Министерството на правосъдието списъка на адвокатите в Царството към края на календарната година, което го публикува в "Държавен вестник".

Чл. 57. Органи на адвокатската колегия са общото събрание и адвокатският съвет.

Чл. 58. Общите събрания биват:

1) редовни, и

2) извънредни.

Чл. 59. Работата на редовното общо събрание е:

1) определяне встъпителните и месечните вноски на членовете на колегията;

2) изслушване отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и изказване мнения във връзка с него, и

3) даване мнения по правосъдни и професионални въпроси.

Редовното общо събрание се свиква в първия неделен ден на м. декемврий.

То е законно, ако присъстват повече от половината членове на колегията.

Присъствието на редовното общо събрание е задължително и отсъстващият адвокат се глобява със 100 лева в полза на библиотеката на съвета.

Глобата се налага от председателя на съвета въз основа на протокола на заседанието.

Тя може да се отмени от съвета по уважителни причини.

При липса на кворум събранието се отлага без покана за следния неделен ден и е законно колкото и адвокати да присъстват.

Чл. 60. Извънредните общи събрания се свикват от адвокатския съвет било по негово решение, било по искане на 10 членове на колегията.

Те могат да се занимават само с даване мнение по правосъдни и професионални въпроси и са законни колкото и адвокати да присъстват.

Чл. 61. Редовните общи събрания се свикват от съвета чрез лична покана, изпратена до всички членове на колегията по пощата. Тя съдържа дневния ред на събранието. Последното не може да се занимава с други въпроси.

Вън от личната покана съобщението може да се направи и чрез вестниците, или по друг начин, определен от съвета.

Извънредното общо събрание се свиква по начин какъвто съветът определи.

Чл. 62. Решенията на общите събрания не подлежат на обжалване.

Чл. 63. Адвокатският съвет се състои при колегия до 50 адвокати от 5 членове, при колегия над 50 адвокати - от 10 членове, а за колегията в София - от 15 членове и от толкова допълнителни.

За членове на съвета могат да бъдат избрани адвокати, които имат най-малко 5 годишна адвокатска практика.

Чл. 64. Първата седмица след избора адвокатският съвет избира помежду си председател, подпредседатели, член-секретар и член-касиер и определя съставите на дисциплинарния съд.

Адвокатският съвет от 5 членове избира един дисциплинарен състав, от 10 членове - два и от 15 членове - 3 дисциплинарни състава.

Всеки дисциплинарен състав се състои от председател или подпредседател и четирма членове на съвета. Съветът си избира ежегодно толкова председатели, колкото дисциплинарни състава има без един.

Преизбиране на председателя се допуска веднъж. Ново преизбиране се допуска след две години.

Забележка. При адвокатски колегии с по-малко от 25 членове дисциплинарния съд се състои от трима членове.

Чл. 65. Членовете на съвета се избират за 2 години.

Всяка година половината от тях, а при нечетно число първия път по-голямото число, излизат от съвета. Първите, които трябва да излязат се определят по жребие.

Преизбиране се допуска.

Възпрепятстваните и излезлите членове на съвета до връщането им или до изтичане на мандата им се заместват от допълнителните по покана на всеки отделен случай на съвета.

Чл. 66. Може да се откаже от избирането си за член на съвета: а) който е навършил 50 години, и б) който през последните две години е бил член на съвета, но само за следващите две години.

Доброволно излизане по други причини може да стане само със съгласието на съвета.

Чл. 67. Изборът на адвокатски съвет става от членовете на колегията в третия неделен ден на м. декемврий всяка година и трае непрекъснато от 9 до 17 ч.

Първият избор става за целия съвет, а последващите - за излезлите от съвета членове. Заедно с редовните членове се избират и допълнителните вписани в обща листа.

Могат да избират и да бъдат избираеми само изправните спрямо касата на съвета членове на колегията.

Гласуването е задължително.

Негласувалите без уважителни причини и недопуснатите да гласуват поради неизправност спрямо касата на съвета се глобяват до 3000 лева в нейна полза.

Глобата се налага от председателя на съвета въз основа на протокола на избора. Тя може да се отмени от съвета по уважителни причини.

Гласуването става лично или чрез пълномощник. То е тайно и става с печатни или написани бюлетинки, осминки, бели.

Подписът на пълномощието не се заверява. Никой адвокат не може да представлява повече от трима членове на колегията.

Изборът се произвежда от тричленно бюро назначено от съвета.

Резултатът от избора се оповестява на видно място в съда.

Чл. 68. Всеки член на колегията и прокурорския надзор може да оспорва редовността на избора, за която цел подава заявление до Висшия адвокатски съвет чрез съвета на колегията в седмодневен срок от деня на избора.

Чл. 69. До разрешение на подигнатите спорове, новоизбраните членове не заемат местата си, нито излизащите ги напускат.

Чл. 70. Когато изборът бъде унищожен от Висшия адвокатски съвет, новият избор се произвежда не по-късно от един месец след съобщаване решението му.

Чл. 71. Работата на председателя, подпредседателите и членовете на адвокатския съвет е безплатна.

Чл. 72. Адвокатският съвет се помещава в областния съд, ако в седалището му няма такъв - в околийския съд.

Чл. 73. Адвокатският съвет представлява адвокатската колегия и се подписва от двама свои членове.

Чл. 74. Адвокатският съвет:

а) се произнася по допускане до стаж (чл. 5);

б) ръководи стажа и следи за него (чл. чл. 7, 8, 9, 10, 12);

в) произнася се по молбите за вписването в списъка на адвокатската колегия (чл. 16);

г) назначава безплатни повереници и защитници (чл. 43);

д) води списъка на адвокатската колегия (чл. 53);

е) свиква на общи събрания членовете на колегията (чл. 62);

ж) представлява адвокатската колегия (чл. 73);

з) грижи се за защитата на професионалните права и интереси и на честта и достойнството на колегията и на нейните членове;

и) бди за изпълнение задълженията от членовете на колегията;

к) посредничи по споровете между членовете по искане на един от тях;

л) посредничи по споровете между адвоката и клиента по искане на последния;

м) забранява влизането на посредници (мисити) в съдебните места;

н) упражнява дисциплинарната власт;

о) управлява имотите на адвокатската колегия и се грижи за нейната библиотека;

п) издава задължителни наредби и правилници в духа на тоя закон, които влизат в сила след одобрението им от Висшия адвокатски съвет, и

р) изпълнява всички други наложени му от закона задължения.

Чл. 75. Ако един адвокат, изпълнявайки професията си или по повод изпълнението й или представлявайки адвокатската колегия, бъде оскърбен от съдия или друг обществен служител, адвокатският съвет, по искане на адвоката, или служебно делегира един член от своята среда или из числото на членовете на колегията, за да анкетира случая заедно с едно лице, назначено от началника на учреждението, в което служи обвиненият, а ако оскърблението е нанесено от началника на учреждението - от неговото началство.

За тази цел адвокатският съвет се отнася до началника на учреждението и го известява за станалото. Тоя последният е длъжен в двунеделен срок да посочи своя представител, за да се извърши посочената по-горе анкета.

Ако анкетната комисия установи невинността на съдията или на обществения служител, последните имат право да изберат начина по който да искат удовлетворение без оглед на дисциплинарното наказание, което според случая адвокатския съвет ще наложи върху тъжителя.

Ако виновността на съдията, или на обществения служител се установи или ако се яви несъгласие между членовете на комисията, съставеният протокол есе изпраща на дисциплинарния орган на учреждението, гдето служи съдията или обществения служител, който в срок от един месец трябва да се произнесе по протокола.

Ако в двунеделен срок не се яви делегат на учреждението, анкетата се прави само от делегата-адвокат който в такъв случай представлява протокола направо в адвокатския съвет.

Тоя последният препраща книжата в дисциплинарния съвет на учреждението, гдето служи съдията или обществения служител и определя удовлетворението, което настоява да се даде на оскърбения адвокат и на адвокатската колегия.

Ако някой съдия или обществен служител при изпълнение своята служба, или по повод на него бъде оскърбен от някой адвокат, оскърбеният може да се отнесе или направо или чрез своето началство до адвокатския съвет. В последния случай началникът изпраща своя делегат, който заедно с делегата на съвета ще разследва случая.

Ако анкетата установи виновността на адвоката, а също и при несъгласие на членовете, протоколът се изпраща на адвокатския съвет, който в едномесечен срок се произнася.

Чл. 76. Адвокатските съвети имат право да забраняват влизането в съдебните места на лица, познати като посредници.

За тази цел те съставляват списък на тези лица и го съобщават на прокурорския надзор, който го изпраща за изпълнение на административните и полицейски власти.

Решението на адвокатския съвет е веднага изпълнимо.

То може да се обжалва в седмичен срок от привеждането му в изпълнение пред областния съд, който решава окончателно.

Лицето, на което е забранен достъпът в или около съдебните места и присъствието на което въпреки това, че му е съобщено запрещението, по-късно бъде констатирано чрез акт, съставен от някоя съдебна или административна власт или от председателя или някой от членовете на адвокатския съвет, наказва се от местния околийски съдия с тъмничен затвор от един до 6 месеци.

Ако лицето удостовери, нуждата да се яви като страна, свидетел или вещо лице в съдебно място, то трябва да поиска със заявление от съвета да му разреши достъпа за времето, нужно да се яви по делото.

Чл. 77. Адвокатският съвет взема законни решения само когато присъстват повече от половината от членовете му и решава с болшинство на гласовете; при равногласие, гласът на председателя решава.

Чл. 78. Председател, подпредседател, или член на съвета, който отсъства три пъти под ред от заседание, без извинителни причини, подпада под дисциплинарна отговорност.

Чл. 79. Дисциплинарните производства и деловодство на адвокатските съвети и на Висшия адвокатски съвет се освобождават от гербов налог и други берии и такси.

По другите книжа, гербовият налог, бериите и таксите са същите, както тия в областния съд и таксите се събират в полза на касата на адвокатския съвет.

Чл. 80. За състава на канцеларския персонал и за вътрешната си уредба всеки адвокатски съвет издава правилник, който влиза в сила след одобрението му от Висшия адвокатски съвет.

Чл. 81. За нарушение на задълженията си адвокатите и стажант-адвокатите подлежат, независимо от углавната или гражданска отговорност, и на дисциплинарно наказание.

Те подлежат на дисциплинарно наказание и:

1) за опощения, които са произлезли от невнимание или от незнание на задълженията си по професията;

2) за бавност в изпълнение задълженията си по професията;

3) когато показват постоянна небрежност или очевидно невежество или неспособност при изпълнение на професионалните си задължения;

4) когато не пазят надлежното приличие в професионалните си отношения било към съда, било помежду си, било към частни лица;

5) когато играят хазартни игри;

6) за всяко едно вън от службата частно или обществено действие, което излага честта и достойнството на адвоката.

Чл. 82. Налагане дисциплинарно наказание на адвокатите и стажант-адвокатите принадлежи изключително на адвокатските съвети на колегията, в списъка на която са вписани в момента на започване преследването.

Адвокатският съвет действа като дисциплинарен съд в петочленни състави (или тричленни в случая, предвиден в забележката към чл. 64) включително председателя или подпредседателя и взема решение по висшегласие.

Когато висшегласие не може да се образува, постъпва се съгласно закона за углавното съдопроизводство. Срещу членовете на дисциплинарния съд могат да се предявят отводите, предявими срещу съдиите.

Участието в състава при издаване постановлението за възбуждане дисциплинарно преследване не е основание за отвод.

Отведените членове се заместват от тия на другите състави и след тях от допълнителните членове, а ако те са недостатъчни за образуване състав или и те бъдат отведени, делото се решава от Висшия адвокатски съвет като първа и единствена по същество инстанция.

Чл. 83. Дисциплинарните наказания са:

а) изобличение;

б) глоба до 3000 лева;

в) заличаване от списъка на адвокатската колегия за не повече от 6 месеци, и

г) изключване от професията завинаги.

Изобличението и глобата могат да бъдат съединени.

За маловажни нарушения председателят на адвокатския съвет по решение на съвета може да даде наставления или да направи напомнюване на провинилия се адвокат насаме или в присъствието на членове на съвета.

Заличените от списъка на колегията адвокати не могат да упражняват професията си през време на заличаването им в цялото Царство.

Заличаването от списъка на стажант-адвокатите се заменя с увеличение срока на стажа за не повече от една година.

Независимо от предвидените по-горе наказания, виновният адвокат може да бъде лишен с постановление и от правото да бъде избран член на адвокатския съвет и на Висшия адвокатски съвет за срок не по-голям от 10 години.

Изключване от професията може да се наложи само в предвидените в закона случаи, а след двукратно осъждане на заличаване от списъка на адвокатската колегия, може да се наложи за всяко дисциплинарно провинение.

Глобата се събира в полза на касата на съвета.

Чл. 84. За деянията, извършени от адвоката преди неговото приемане в адвокатската колегия дисциплинарното производство е допустимо само тогава, ако тия деяния са основание за изключване от професията. За такива деяния давност няма.

За всички други провинения дисциплинарното преследване се погасява с двегодишна давност, която се изчислява съгласно наказателния закон.

Чл. 85. Углавното преследване не изключва и не спира преследването по дисциплинарен ред.

Чл. 86. Дисциплинарното преследване срещу адвокатите и стажант-адвокатите се възбужда само по постановление на адвокатския съвет.

Чл. 87. Поводи за възбуждане дисциплинарното преследване могат да бъдат тъжбите на потърпевшите лица, съобщенията на съдебните и административни места и лица, и сведенията на съвета.

Преди да се произнесе по възбуждането на дисциплинарно преследване, съвета поисква в седмодневен срок от получаване поканата обяснения от обвиняемия адвокат.

След изтичане на срока председателят натоварва един от членовете с разследване на посочения случай. Това разследване е задължително с право на отвод по причините за отвеждане съдиите.

Разследвания от члена на съвета, вън от окръга на сезирания адвокатски съвет, могат да стават чрез поръчки до адвокатските съвети, а вън от седалището на последния, до съдебните места и лица.

Чл. 88. След свършването на разследването членът-докладчик представя преписката на съвета, който издава немотивирано постановление за възбуждане дисциплинарно преследване срещу адвоката или за прекратяване преписката.

В постановлението за възбуждане дисциплинарното преследване се посочва изрично в що се обвинява адвокатът и заедно с преписката то се изпраща на дисциплинарния съд.

Чл. 89. Дисциплинарното наказание не може да се наложи без призоваване обвиняемия пред дисциплинарния съд, за да даде своите обяснения.

Чл. 90. Дисциплинарните дела се разглеждат при затворени врата, обаче, съдии и адвокати могат да присъстват.

Обвиняемият може да си вземе защитник.

Чл. 91. Дисциплинарният съд по искане на обвиняемия, както и по своя инициатива, събира всички доказателства, за които намери, че ще са от значение за откриване истината по делото.

Свидетелите и вещите лица се подвеждат под клетва от председателя на съвета.

Спрямо неявилите се свидетели и вещи лица председателят на местния областен съд, ако няма такъв, местния околийския съдия, въз основа протокола на дисциплинарния съд, прилага разпоредбите на закона за углавното съдопроизводство.

Разпоредбите на закона за углавното съдопроизводство важат и относно определяне разноските на свидетелите.

Чл. 92. Протоколът на заседанието и постановлението по делото се написват от член-докладчика и се подписват от съда.

Чл. 93. Постановлението на дисциплинарния съд се съобщава в препис на прокурора на местния областен съд, а ако няма такъв в седалището на прокурора при околийския съд, който може да подаде протест в двуседмичен срок от съобщението му пред Висшия адвокатски съвет.

Чл. 94. Осъдените могат да обжалват постановлението пред Висшия адвокатски съвет в двунеделен срок от произнасянето, ако са присъствали, и от съобщение на диспозитива на постановлението, ако са отсъствали.

Чл. 95. Протестът на прокурора и апелативната жалба се подават в един екземпляр чрез адвокатския съвет.

Чл. 96. Привеждането в изпълнение на постановлението на дисциплинарния съд, с което се налага наказание по букви "в" и "г" на чл. 83, става като последните се отбележат в списъка на колегията и се съобщават на Министерството на правосъдието, което с окръжно до всички съдилища съобщава за наложеното наказание.

Изпълнението на наказанието почва от седмия ден от датата на окръжното на Министерството на правосъдието.

За наложените глоби от председателя на съвета, или от дисциплинарния съд, съгласно тоя закон, областния съд, по молба на адвокатския съвет, издава изпълнителен лист на името на съвета.

Изобличението се прави от председателя на адвокатския съвет в присъствието на членове на съвета.

Чл. 97. Доколкото наредбите на тази глава не постановяват другояче, към дисциплинарното производство се прилагат и правилата на закона за устройството на съдилищата.

Чл. 98. Висшият адвокатски съвет има седалището си в София, и се състои от 15 редовни и толкова допълнителни членове.

Член на Висшия адвокатски съвет не може да бъде едновременно и член на Софийския адвокатски съвет.

Чл. 99. Висшият адвокатски съвет се избира от общото събрание на председателите на адвокатските съвети в страната. Право на избираемост имат адвокатите, които са вписани в списъка на Софийската адвокатска колегия и които имат най-малко 10-годишна адвокатска практика.

Начинът на избирането му се урежда с особен правилник, изработен от Висшия адвокатски съвет.

Разпоредбите на чл. чл. 66, 71 и 78 от тоя закон имат приложение и за членовете на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 100. Членовете на Висшия адвокатски съвет се избират за четири години. Всяка втора година половината от тях, а при нечетно число, първия път по-голямото число по жребие, излизат от съвета и на мястото им се избират други. Преизбиране се допуска.

Възпрепятстваните и излезлите членове до връщането им в съвета, или до изтичане на мандата им, се заместват от допълнителните, по покана за всеки отделен случай от съвета.

Чл. 101. Висшият адвокатски съвет всяка година избира помежду си председател, двама подпредседатели, член-секретар и три състава на дисциплинарния съд.

Всеки дисциплинарен съвет се състои от председателя, или от един от подпредседателите, и четирима членове на съвета.

Преизбиране на председателя се допуска веднъж. Ново преизбиране се допуска след четири години.

За състава на канцеларския персонал и за вътрешната си уредба Висшият адвокатски съвет издава правилник.

Средствата за издръжка на Висшия адвокатски съвет се определят от общото събрание на председателите на адвокатските съвети при всеки нов избор и се внасят от адвокатските колегии съразмерно с числото на техните членове. Размерът на определените средства за издръжка на Висшия адвокатски съвет не може да бъде по-малък от този на разходите на Софийския адвокатски съвет през предшестващата година, като се изключат тия за библиотеката на последния.

Чл. 102. Висшият адвокатски съвет:

а) изготвя правилник за стаж (чл. 13);

б) произнася се като втора инстанция по същество по жалбите и протестите, подавани срещу постановленията на адвокатските съвети относно допускането до стаж (чл. 6) и относно приемането в колегията (чл. 16);

в) определя колегията, към която се приписват адвокатите, които не са на брой, за да образуват сами колегия (чл. 51);

г) съставя образец за списъка на адвокатската колегия (чл. 53);

д) води списък на всички адвокати в Царството;

е) изпраща списъка на адвокатите в Царството в Министерството на правосъдието за публикуване в "Държавен вестник" (чл. 56);

ж) произнася се по оспорванията редовността на избора на адвокатските съвети (чл. 68);

з) одобрява или изменява издадените от адвокатските съвети наредби и правилници (чл. чл. 74 и 80);

и) произнася се като втора инстанция по жалбите и протестите подадени срещу дисциплинарните постановления на адвокатските съвети и като първа дисциплинарна инстанция в предвидените от закона случаи;

к) изготвя правилник за начина на избирането му и за вътрешната му уредба;

л) издава общи наредби в духа на тоя закон, и

м) изпълнява всички други наложени му от закона задължения.

Висшият адвокатски съвет взима законни решения само когато присъстват повече от половината от членовете му.

При равенство на гласовете, гласът на председателя решава.

Дисциплинарният съд взима решения само в присъствието на пет членове от съвета, включително председателя или подпредседателя.

Чл. 103. Председателят, подпредседателите и членовете на адвокатския съвет, както и на Висшия адвокатски съвет, се намират под дисциплинарния надзор на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 104. За неизпълнение, за неправилно изпълнение и за бавност в изпълнение на задълженията си, на посочените в предшестващия член лица могат да бъдат наложени по реда на дисциплинарното производство следните наказания:

1) мъмрене;

2) отстранение от съвета без право да бъдат наново избирани за срок не по-голям от две години.

За провинението им като адвокати същите лица подлежат на наказанията, предвидени в чл. 83, от тоя закон, като делата им се разглеждат от дисциплинарния съд на Висшия адвокатски съвет.

Втората инстанция по тия дела е общото събрание на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 105. Постановленията на Висшия адвокатски съвет за недопущане до стаж (чл. 6) и до вписването в списъка на адвокатската колегия (чл. 16) и тия за изключване от професията завинаги подлежат на касационен протест и обжалване в двуседмичен срок от съобщението им пред общото събрание на Върховния касационен съд.

Касационната жалба и протест се подават чрез Висшия адвокатски съвет.

Всички други постановления на Висшия адвокатски съвет не подлежат на обжалване.

Чл. 106. Доколкото наредбите на тази глава не постановяват другояче, към дисциплинарните производства на Висшия адвокатски съвет се прилагат и правилата на дисциплинарното производство на адвокатските съвети.

Чл. 107. Лицата, които са добили право на адвокати до влизането в сила на настоящия закон, запазват и занапред това си право.

Чл. 108. В тримесечен срок от публикуване на закона всички упражняващи професията адвокати представляват на адвокатския съвет, в района на колегията на който имат местожителство, заявление със свидетелство за признаване правото им на адвокат от областния съд и сведенията, за да бъдат вписани в списъка на адвокатската колегия по реда на старшинството.

Времето, прекарано на служба по съдебното ведомство, се счита равно с времето, прекарано на адвокатска практика.

Лицата, които са били на съдийска служба, представят удостоверение и от Министерството на правосъдието за изслуженото време като съдии.

Времето прекарано през войните, не се изключва при изчисляване на старшинството.

Там, където в деня на влизането в сила на тоя закон няма избран адвокатски съвет, Висшият адвокатски съвет в месечен срок от влизането на закона в сила назначава временен адвокатски съвет от пет души местни адвокати, които извършват работите на адвокатския съвет до избора на редовен такъв, съгласно тоя закон.

Чл. 109. Избраните до влизане в сила на тоя закон адвокатски съвети продължават да действат в оня състав, в който са избрани, до избиране на редовен адвокатски съвет, съгласно тоя закон.

Ако датата на избора на редовния адвокатски съвет настъпи преди изтичане срока на чл. 108 или преди приготвяне списъка на адвокатската колегия, изборът на редовния адвокатски съвет се отсрочва с толкова време, колкото е нужно, за да изтече този срок и да се приготви списъкът.

В такъв случай списъкът трябва да се приготви най-късно в месечен срок след изтичане срока по чл. 108.

Чл. 110. Първият Висш адвокатски съвет се избира във втория неделен ден след влизането в сила на тоя закон от софийските адвокати с мандат за една година. Средствата за неговата издръжка през годината, за която е избран от тях, се определят от Софийския адвокатски съвет и внасят от Софийската адвокатска колегия.

Изборът е законен колкото и адвокати да гласуват и се произвежда по начин, определен от Софийския адвокатски съвет.

Чл. 111. Лицата, придобили, до влизане на тоя закон в сила, права на помощник-адвокат, запазват това си право, ако в тримесечен срок от влизането на закона в сила, или от напускането на държавна, окръжна или общинска служба, ако заемат такава при влизането в сила на тоя закон, подават молба до надлежния адвокатски съвет, че желаят да продължат упражнението на професията.

Чл. 112. Помощник адвокатът е длъжен да указва навсякъде, че е помощник.

Помощник-адвокатите се вписват в отделен списък.

Наредбите по тоя закон за адвокатите се прилагат и за помощник-адвокатите в кръга на тяхната работа.

Чл. 113. Тоя закон отменя закона за адвокатите от 16 декемврий 1888 година, със всичките му изменения и допълнения, законите, които предвиждат ограничение в упражнение адвокатската професия, както и всички други наредби, които му противоречат.

Чл. 114. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1936 г.). При Висшия адвокатски съвет се учредява Спестовна каса за взаимоосигуряване на адвокатите в случай на недъгавост и старост и на семействата им - в случай на смърт.

Приходите на касата са само вноски, внасяни лично от адвокатите.

Всички адвокати в Царството, приписани към някой адвокатски съвет, на възраст до 50 години включително, по време на влизане на закона в сила, са задължително осигурени при Спестовната каса, а тези над 50 години - по желание изразено писмено.

Адвокатите са длъжни да изпълняват задълженията си към Спестовната каса. Всяко неизпълнение на тези задължения лишава адвоката, по начин, определен в правилника от правото да упражнява адвокатската си професия, докато се издължи към Спестовната каса.

Уредбата, управлението на касата, размерът на осигуровката и вноските и пр. става по правилник, изработен от Висшия адвокатски съвет и утвърден с Царски указ, по доклад на Министъра на правосъдието, в срок най-късно 6 месеци след влизане на наредбата-закон в сила.

Против решенията на управителния съвет на Спестовната каса се допускат жалби по същество и по форма пред Висшия адвокатски съвет.

Спестовната каса е юридическа личност със седалище ст. София.