Държавен вестник, брой 112 от 29.XI

Установяване на сроковете

Чл. 39. (1) Когато този кодекс установява задължение за данъчен субект, без да е определен срок за изпълнението му, данъчният субект е длъжен да изпълни това задължение в 7-дневен срок от възникването му.

(2) Когато според обстоятелствата на данъчния субект е необходим по-дълъг срок за изпълнение на конкретно задължение, се прилагат съответно чл. 44 или 45.

Последици от пропускане на срока

Чл. 40. Процесуални действия на данъчните субекти, извършени след изтичане на определените срокове, не се вземат предвид от органите на данъчната администрация, освен ако в този кодекс е предвидено друго.

Изчисляване на сроковете

Чл. 41. (1) Сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни.

(2) Срокът, който се брои по години, изтича на същото число и в същия месец на съответната година, а когато такова число няма - в края на съответния месец.

(3) Срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответното число, срокът изтича в последния му ден.

(4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.

(5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден.

(6) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.

(7) Последният ден на срока продължава до края на 24-ия час, но ако трябва да се извършат действия или е необходимо да се представят или декларират данни в данъчната администрация, срокът изтича в момента на приключване на работното време.

Спазване на срока

Чл. 42. (1) Срокът се смята за спазен и когато изпращането на документите е станало по пощата или когато са подадени пред ненадлежна данъчна дирекция преди изтичането му.

(2) Спазването на срока по ал. 1 се установява от датата на пощенското клеймо в пощенския клон на подаването или от входящия номер на данъчната дирекция.

(3) Когато документите са подадени пред ненадлежна данъчна дирекция, те се препращат на компетентната дирекция в 7-дневен срок от получаването им.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато декларации и други документи се изпращат по електронен път, за дата на приемане се счита датата на изпратеното електронно съобщение при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Спиране на срока

Чл. 43. (1) Сроковете спират да текат:

1. при спиране на производство по този кодекс или когато е предвидено със закон - от деня на спирането;

2. при непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието.

(2) Неизтеклата част от спрения срок започва да тече от деня, следващ отпадането на основанието за спиране.

Продължаване на срока

Чл. 44. (1) По молба на заинтересуваното лице съответният данъчен орган може да продължи определения по чл. 39 срок преди изтичането му, ако това се налага по уважителни причини.

(2) Министърът на финансите или упълномощеното от него лице може да продължи установения срок преди изтичането му, когато това е наложително с оглед запазване на правата и интересите на значителен брой данъчни субекти.

Възстановяване на срока

Чл. 45. (1) По молба на заинтересуваното лице данъчният орган може да възстанови пропуснат законоустановен или определен по чл. 39 срок, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства и искането бъде подадено не по-късно от 7 дни след прекратяване на действието на посочените обстоятелства.

(2) Към молбата се прилагат и доказателствата за обстоятелствата по ал. 1.

(3) Молбата за възстановяване се решава в 7-дневен срок от получаването й от данъчния орган, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие.

(4) След възстановяването на срока по ал. 1 той тече в пълен размер.

(5) (Обявена за противоконституционна с РКС № 2 - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Алинея 1 не се прилага за сроковете за подаване на жалби против данъчни актове, с които се определят, изменят или прихващат данъчни задължения, както и актове, с които се отказва изцяло или частично възстановяването на внесени данъци или други суми, когато това е предвидено със закон.

Погрешно определен срок

Чл. 46. (1) Когато данъчен орган определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния срок, но преди изтичането на определения от данъчния орган срок действие не се счита за просрочено.

(2) Когато данъчен орган определи по-кратък срок, прилага се законният срок.

Връчване на съобщения

Чл. 47. (1) Връчването на съобщения се извършва от служител на данъчната администрация или чрез общината или кметството.

(2) Връчването може да се извършва и от други лица, определени от главния данъчен директор, от регионалните и от териториалните директори.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г.) Връчването на съобщения на данъчните субекти се извършва на данъчния им адрес. Данъчните субекти, с изключение на физическите лица, са длъжни да осигуряват на данъчния адрес лице за получаване на данъчни съобщения. Лицата за получаване на данъчни съобщения се декларират в декларацията по чл. 29, ал. 4, т. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г.) На данъчните субекти по чл. 29, ал. 4 съобщения се връчват в работен ден от 9 до 17 часа.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г.) Съобщенията могат да се изпращат по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, в която се вписва извършеното действие.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г.) Съобщенията могат да се изпращат по телекс, телефакс, с телеграма или по електронна поща.

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г.) Съобщенията за физически лица могат да се връчват или изпращат и по местоработата им.

Удостоверяване на връчването

Чл. 48. (1) Връчването на съобщения на физическите лица се удостоверява с подпис на лицето или на негов представител. Когато връчителят не намери лицето, той връчва съобщението на пълнолетен член на семейството, ако той се съгласи да предаде съобщението. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката, като се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението, както и задължението му да предаде съобщението.

(2) Връчването на съобщения на юридическите лица се удостоверява с подписа на длъжностното лице, получило съобщението. Освен подписа се отбелязват трите имена, единният граждански номер и длъжността на получателя.

(3) Връчването на съобщение по месторабота се извършва чрез длъжностно лице от администрацията. Връчването е редовно, ако са посочени трите имена, единният граждански номер и длъжността на получателя.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването. Отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя и поне един свидетел, който не е данъчен служител, като връчителят отбелязва трите имена, единните граждански номера и адресите им и връчителят прави бележка за това в разписката. В този случай съобщението се счита за редовно връчено.

(5) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Когато не може да бъде осигурен свидетел, данъчният орган изпраща съобщение с обратна разписка. Съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за редовно връчено на датата, на която обратната разписка е подписана, или на датата, на която е направен отказ за получаване на съобщението, който отказ се удостоверява от пощенския служител. В случай че данъчният субект не се яви и удостовери получаването в указания в пощенското съобщение срок, съобщението и пощенските документи се прилагат към досието и съобщението се смята за редовно връчено.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Съобщението по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, по телекс - с писменото потвърждение за изпратено съобщение, а по електронна поща - с копие от електронния запис за изпратеното съобщение.

Особени правила за връчване

Чл. 49. (1) Данъчни субекти - физически лица, които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи и на което да се връчват съобщенията и другите актове на данъчната администрация.

(2) Данъчни субекти със седалище или адрес в чужбина са длъжни, ако получават доходи и печалби от източници в страната или притежават имущество в страната, да посочат данъчен адрес и лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи.

(3) Алинея 2 не се прилага за лицата и дружествата, които не подлежат на данъчна регистрация по този кодекс.

(4) Съобщението на лишените от свобода и на задържаните под стража се връчва чрез администрацията на съответните учреждения.

(5) Съобщението на военнослужещи на действителна военна служба се връчва чрез командира на съответното поделение.

Връчване чрез прилагане към данъчното досие

Чл. 50. (1) Връчване чрез прилагане към данъчното досие се извършва след изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщение за явяване на данъчния субект в случаите, когато:

1. данъчният субект не е обявил данъчен адрес;

2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г.) данъчният субект не е изпълнил задълженията си за регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ;

3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) лицето, обявено за получаване на данъчни съобщения, данъчният субект, неговият представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на данъчния адрес след щателно и документирано издирване от данъчните органи.

4. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

5. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изречение второ е в сила от 01.01.2003 г.) Съобщението се поставя на определено за целта място в данъчната дирекция, където данъчният субект е регистриран или е подлежал на регистрация. Съобщението се публикува и в Интернет на съответната страница на данъчната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 се удостоверяват с данъчното досие, а по т. 3 - с подписа на връчителя и поне на един свидетел, който не е данъчен служител, като връчителят отбелязва трите имена, единните граждански номера и адресите им и прави бележка за това в разписката или с документ, изходящ от пощата.

(4) В случай, че адресатът не се яви преди изтичане на срока по ал. 1, съобщението се прилага към данъчното досие и се смята за редовно връчено.

Кореспонденция извън страната

Чл. 51. Кореспонденцията и обмяната на информация, както и връчването на съобщения на лица и учреждения, които се намират извън границите на Република България и не подлежат на данъчна регистрация, се извършват чрез Министерството на външните работи, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

Приложимост на разпоредбите

Чл. 52. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) По реда и в сроковете, посочени в тази глава, се извършва призоваването и се връчват всички актове, документи и книжа, издавани от данъчните органи и органите по принудително изпълнение, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност за нарушения на данъчните закони, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания.

Обхват

Чл. 62. (1) По реда на тази глава се издават данъчни актове, с които се определят, изменят или прихващат данъчни задължения, както и актове, с които се възстановяват внесени данъци и други суми, когато това е предвидено в закон.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Образуване на производството

Чл. 63. (1) Производство по издаване на данъчен ревизионен акт се образува с възлагане на данъчна ревизия.

(2) Производство по издаване на данъчен ревизионен акт започва с подаване на декларация в случаите, когато законът предвижда определяне на данъчното задължение от данъчния орган чрез изпращане на съобщение.

(3) Не се образува производство по издаване на данъчен ревизионен акт при подаването на данъчна декларация в случаите, когато задължението за плащане на данъка възниква въз основа на самата декларация и размерът му е определен в нея.

Основания за отвод

Чл. 64. (1) Не може да участва в данъчното производство данъчен орган, който е заинтересован от изхода му или има с някои от другите участници в него такива отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност.

(2) По своя инициатива или при мотивирано искане от страна на участник в данъчното производство данъчният орган може да бъде отведен от участие в производството по реда на този кодекс.

Задължения за събиране и проверка на доказателствата

Чл. 65. (1) Доказателствата се събират служебно от данъчния орган или по инициатива на данъчния субект.

(2) Данъчният субект е длъжен да оказва съдействие на данъчния орган при събирането на доказателства, като изпълнява задълженията си по чл. 24.

(3) В случаите, когато данъчният субект е уведомен по надлежния ред, че следва да представи определени доказателства от значение за данъчното му задължение и не е сторил това в определения му срок, както и в случаите, предвидени в този кодекс, данъчният орган прилага чл. 109.

(4) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от данъчния орган.

Способи за събиране и проверка на доказателствата

Чл. 66. Доказателствата се събират и проверяват по реда на този кодекс, освен ако в него е предвидено друго.

Данъчни ревизии и проверки

Чл. 67. (1) Данъчна ревизия е дейността на данъчните органи, насочена към установяване на данъчните задължения на данъчния субект и за установяване на законосъобразността на действията му на основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол.

(2) Данъчната ревизия може да обхваща установяване на:

1. всички данъчни задължения за целия ревизиран период, обхващащ времето, през което не е извършвана данъчна ревизия;

2. всички данъчни задължения за определен от данъчния орган период;

3. отделни видове данъчни задължения за целия ревизиран период;

4. отделни видове данъчни задължения за определен период;

5. данъчни задължения, факти и обстоятелства, доходи или имущества, декларирани от данъчните субекти.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) В рамките на данъчната ревизия данъчният орган може да извършва насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизирания данъчен субект, при които не се определят данъчни задължения за проверявания. Когато проверката се извършва при другия данъчен субект, тя завършва с протокол, екземпляр от който му се предоставя.

(4) При извършване на ревизията данъчните органи упражняват предоставените им права по този кодекс.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчните органи могат да извършват ежедневни, текущи и периодични проверки за спазване на данъчното законодателство в стопански и търговски обекти, както и за констатиране на факти и обстоятелства във връзка с данъчните им задължения, без да е необходимо изрично писмено възлагане.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При извършване на проверки по ал. 5 мерките и действията по чл. 77 могат да се извършват от данъчни органи, оправомощени със заповед на главния данъчен директор, на които органи се издава служебна карта, удостоверяваща оправомощаването. За резултатите от проверките се изготвя протокол. Когато констатациите съдържат данни за извършено данъчно нарушение, данъчният орган съставя акт за извършено нарушение и преценява необходимостта от извършване на данъчна ревизия.

Възлагане и срок за извършване на данъчна ревизия (Загл. доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Чл. 68. (1) Данъчна ревизия може да се възлага от:

1. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) териториалния данъчен директор или определен от него орган на териториалната дирекция на данъчната администрация - за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация в териториалната данъчна дирекция, както и в случаите по чл. 72 и 73;

2. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) регионалния данъчен директор - за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация на територията на регионалната данъчна дирекция, в случаите, предвидени в този кодекс;

3. главния данъчен директор или определено от него лице от главната данъчна дирекция - за всички данъчни субекти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2004 г.) Органите по ал. 1 могат да възлагат данъчна ревизия и по искане на данъчния субект по ред, определен от главния данъчен директор. Органите по ал. 1, т. 3 задължително възлагат данъчна ревизия в 14-дневен срок от получаването на решението на Сметната палата, с приложени към него материали от одита или одитния доклад по чл. 51, ал. 1 от Закона за Сметната палата.

(3) С акта за възлагане на данъчната ревизия органът, възложил ревизията, определя:

1. ревизирания данъчен субект;

2. ревизиращите данъчни органи;

3. данъчния орган от тях, който издава данъчния ревизионен акт;

4. други лица, участващи в ревизията;

5. срока за извършване на ревизията, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията;

6. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) ревизирания данъчен период;

7. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) вида на ревизираните данъчни задължения.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Актът за възлагане може да бъде изменян от органа, възложил данъчната ревизия с нов акт за възлагане. Изменението се счита за извършено от датата на издаване на новия акт за възлагане, който се връчва по общия ред.

(5) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) До три месеца от датата на издаване на първоначалния акт за възлагане по ал. 3 данъчната ревизия трябва да бъде завършена. В случаите, когато в 30-дневен срок от издаване на акта за възлагане е установено по отношение на ревизирания субект наличие на основания по чл. 50, ал. 1 и по чл. 70, ал. 1, срокът по изречение първо започва да тече от датата на връчване на акта.

(6) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Ако срокът по ал. 5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец с нов акт за възлагане след мотивирано разрешение от териториалния данъчен директор. Когато ревизията е възложена от главния данъчен директор и срокът по ал. 5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен от главния данъчен директор в срока по предходното изречение след мотивирано предложение от органа, определен да издаде данъчния ревизионен акт.

(7) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Ако при изключителни случаи срокът по ал. 6 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен само от министъра на финансите след мотивирано предложение на главния данъчен директор. Мотивираното разрешение по ал. 6 и мотивираното предложение по ал. 6 и 7 с даденото съгласие от главния данъчен директор или от министъра на финансите се връчват на ревизираните лица едновременно с акта за възлагане.

(8) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Данъчната ревизия завършва с издаване на данъчен ревизионен акт в срока по чл. 108, ал. 1. След изтичане на този срок не могат да се извършват действия, водещи до промяна на установените вече в него данъчни задължения, освен в случаите, когато този кодекс предвижда друго.

Уведомяване за данъчна ревизия

Чл. 69. Уведомяването за данъчна ревизия се извършва при започването на ревизията чрез връчване на данъчния субект на екземпляр от акта за възлагане.

Спиране на ревизията

Чл. 70. (1) Ревизията може да се спре:

1. в случай на непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието;

2. в случай на внезапно заболяване на лице или лица, чието участие в ревизията е наложително, като заболяването се удостоверява с надлежен медицински документ;

3. когато лицето не е намерено на данъчния адрес;

4. при други обстоятелства, предвидени със закон.

(2) При наличие на основанието по ал. 1, т. 2 преценката се прави от данъчния орган, възложил ревизията.

(3) Данъчният орган, възложил данъчна ревизия, може да разпореди спирането й при образувано административно или съдебно производство, което е от значение за изхода на ревизията, след представяне на удостоверение за горните обстоятелства, издадено от органа, пред който е образувано производството.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Непосредствено след отпадане на основанието за спиране органът, назначил ревизията, издава нов възлагателен акт за възобновяване на ревизията, с който се определят началото и новият срок на ревизията.

Необжалваемост

Чл. 71. Актовете и отказите на данъчните органи за възлагане, отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия не подлежат на обжалване.

Място на провеждане на ревизията

Чл. 72. (1) Данъчният субект предоставя подходящо място и създава условия за извършване на ревизията и определя лица за контакт с данъчните органи и за оказване на съдействие по време на ревизията.

(2) При невъзможност за осъществяване на ревизията при данъчния субект или по преценка на ревизиращия орган тя се извършва в помещения на данъчната дирекция. В този случай се съставя протокол в два екземпляра и опис на документите, които се предоставят на данъчния орган. Данъчният орган отговаря за опазване на предадените му по опис документи.

(3) Когато в хода на данъчната ревизия е необходимо да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на ревизирания данъчен субект, осъществявана от него или негови поделения или в обекти в района на друга териториална дирекция, органът, възложил ревизията, командирова ревизиращите данъчни органи в съответното населено място за установяване на тези обстоятелства.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) В случаите по чл. 67, ал. 3 органът, определен да издаде данъчния ревизионен акт, може да изисква и писмено данни от друг данъчен орган за друг данъчен субект.

(5) Данъчните субекти, на които се извършва насрещна проверка, са длъжни да оказват съдействие на данъчните органи съгласно разпоредбите на този кодекс.

Данъчна проверка по делегация

Чл. 73. (1) В случаите по чл. 72, ал. 3 органът, издал акта за възлагане на ревизията, може да отправи писмено искане за извършване на данъчна проверка по делегация до териториалния данъчен директор, в чийто район се извършва дейността.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Проверките по ал. 1 се извършват по реда на чл. 67, ал. 6.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

(4) При извършване на данъчна ревизия или проверка органът, който ги е възложил, може да поиска писмено от специализиран орган за контрол при данъчната администрация или от други органи извършването на действия за установяване на факти и обстоятелства за определяне на данъчните задължения или за предотвратяване на отклонение от облагане. Резултатите от извършените действия и събраните доказателства се предават на органа, отправил искането, и се вземат предвид при определяне на данъчното задължение.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

Данъчна ревизия при несъстоятелност

Чл. 74. (1) В случаите на уведомяване по чл. 20, ал. 4 данъчният орган може да започне данъчна ревизия на длъжника не по-късно от един месец след обнародването на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Ревизията трябва да завърши и данъчният ревизионен акт да бъде връчен на длъжника, респективно на синдика, в срок до един месец от започването на данъчната ревизия. В 7-дневен срок от връчване на данъчния ревизионен акт екземпляр от акта се предоставя на Агенцията за държавни вземания.

(3) При условията по ал. 2 данъчното вземане се смята за предявено в срок, дори и да бъде обжалвано.

Доказателства

Чл. 75. Доказателства в данъчното производство могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

Доказателствени средства

Чл. 76. (1) Доказателствата се установяват чрез данъчни ревизии и проверки, писмени обяснения, справки и декларации на данъчните субекти или техни представители, свидетелски показания, протоколи за действията на данъчните органи, експертизи и други средства, предвидени в този кодекс.

(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Мерки за обезпечаване на доказателства

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) (1) При извършване на данъчна ревизия и проверка данъчният орган може да предприеме мерки за обезпечаване на доказателства чрез извършване на опис на паричните и материалните активи и ценности или чрез изземване с опис на документи и други носители на информация. В случаите, когато няма други възможности за обезпечаване, той може да запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други обекти, свързани с дейността, до 24 часа, а с писмено разрешение на териториалния данъчен директор - до 72 часа.

(2) За запечатването по ал. 1 се съставя протокол, в който се посочват датата и часът на извършване на действията, конкретните действия по запечатването, фактическите и правните основания за прилагането на тази мярка, срокът на прилагането й, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Препис от протокола се предоставя на данъчния субект и на органа, възложил ревизията, а при проверка - на териториалния данъчен директор по местонахождението на обекта.

(3) Мерките могат да се обжалват в 3-дневен срок пред органа, възложил данъчната ревизия, а при проверка - пред териториалния данъчен директор, които се произнасят с решения най-късно в деня, следващ деня на постъпването на жалбата. С решението органът може да потвърди, измени или отмени мерките и сроковете, за което данъчният субект се уведомява същия ден.

(4) Решението може да се обжалва в 7-дневен срок пред окръжния съд по местонахождението на органа по ал. 3. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.

(5) Жалбата не спира изпълнението на действията по обезпечаване на доказателствата, освен ако съдът постанови спиране.

Писмени доказателства

Чл. 78. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия или проверка.

Сила на писмените доказателства

Чл. 79. (1) Силата на писмените доказателства се определя съобразно българския закон. Когато към документа е приложимо чуждо законодателство, то се доказва от заинтересуваната страна.

(2) Данъчният орган оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на данъчното производство.

Официален документ

Чл. 80. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

Вписвания в счетоводните книги

Чл. 81. (1) Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени при данъчната ревизия.

(2) Вписванията по ал. 1 могат да служат като доказателство и на лицето или на организацията, които са водили книгите.

Частен документ

Чл. 82. (1) Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

(2) Неподписани частни документи, включително фискални бонове и касови бележки, имат доказателствена сила по ал. 1, когато това е предвидено в нормативен акт.

Документи на чужд език

Чл. 83. (1) Когато е съставен на чужд език, документът се предоставя на данъчния орган с легализиран превод на български език, извършен от заклет преводач.

(2) В случаите, когато не се представи легализиран превод, данъчният орган осигурява легализиран превод, като разноските са за сметка на данъчния субект.

Задължение за представяне

Чл. 84. (1) Данъчният субект е длъжен да представи всички писмени документи, които се отнасят до неговите права и задължения, както и да посочи трети лица, органи или учреждения, при които се намират такива документи.

(2) Когато за определени обстоятелства и факти не се намерят необходимите доказателства, данъчният орган ги изисква писмено от ревизирания данъчен субект, който е длъжен да ги представи в срока по чл. 39. Ако след приключването на ревизията данъчният субект се позове на доказателства, които са му били поискани и които не е предоставил, той заплаща разходите по допълнителните действия на данъчната администрация по реда на чл. 130, ал. 4.

(3) При и по повод извършвана данъчна ревизия въз основа на искане на органа, възложил данъчната ревизия, държавните и общинските органи, юридическите и физическите лица са длъжни в 7-дневен срок да предоставят копия от намиращи се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за резултатите на данъчната ревизия.

Данни от магнитни носители

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Заверени от данъчен орган разпечатки на данни, подадени въз основа на закон от данъчен субект на магнитни носители или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис, имат доказателствена сила.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Извън случаите по ал. 1 данни от технически носители и компютърни данни могат да се използват за установяване на данъчни задължения и нарушения, ако се установи, че са създадени от ревизирания субект или от лице - търговец или неперсонифицирано дружество, което е или е било съконтрагент на ревизирания субект по търговска сделка. Счита се, че данните са създадени от ревизирания данъчен субект, ако се съдържат в компютрите и техническите носители, намиращи се на местата, където той упражнява дейността.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато данъчният субект реши да ползва магнитни носители за електронно архивиране на счетоводна документация, той е длъжен да уведоми за това данъчната дирекция по регистрация, преди да започне използването на магнитни носители.

(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Документите се архивират върху два отделни технически носителя, като единият се съхранява от данъчния субект, а вторият се изпраща в тридневен срок от датата на архивирането на данъчната дирекция по регистрация.

Писмени обяснения, декларации, справки

Чл. 86. (1) По искане на ревизиращия орган ревизираните физически лица, както и длъжностните лица, представляващи данъчния субект, дават писмени обяснения, изготвят декларации и справки, подписани от тях, относно факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия.

(2) Преценката за доказателствената сила на обясненията, справките и декларациите се прави от ревизиращия орган с оглед на всички други обстоятелства, свързани с данъчната ревизия.

Писмени обяснения на трети лица

Чл. 87. (1) С писмени обяснения могат да се установят факти от значение за определяне на данъчните задължения на ревизирания данъчен субект, които са възприети от трето лице.

(2) Писмени обяснения се допускат само:

1. за установяване на достоверността или авторството на компютърни данни, данни от магнитен носител и неподписани документи;

2. за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на данъчния субект;

3. за установяване на факти и обстоятелства, за които данъчният субект не е съставил или издал документ, когато е бил длъжен да го стори, или е съставил документи с невярно съдържание.

(3) Трето лице, което съзнателно потвърди неистина или затаи истина в писмените обяснения по ал. 1, носи наказателна отговорност по Наказателния кодекс. Органът по чл. 86, ал. 1 писмено предупреждава даващия писмени обяснения за наказателната отговорност.

(4) При установяване на документи с невярно съдържание, на подправени или неистински документи данъчното производство може да се спре по решение на данъчния орган. Данъчният орган уведомява прокурора за установените обстоятелства.

Недопустимост на писмени обяснения

Чл. 88. (1) Освен в предвидените в закон случаи не могат да дават писмени обяснения данъчни органи, които участват или са участвали в същото данъчно производство, освен съставителят на акта за данъчно нарушение по административнонаказателно производство.

(2) Не могат да дават писмени обяснения лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.

Отказ от обяснения

Чл. 89. (1) Никой няма право да отказва да даде писмени обяснения освен:

1. роднините на данъчния субект - физическо лице по права линия, съпругът, съпругата, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;

2. лицата, които със своите отговори биха причинили вреда или наказателно преследване на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1.

(2) Писмени обяснения могат да откажат свещениците и лица, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за ревизирания данъчен субект.

Преценка на обясненията

Чл. 90. Обясненията на роднините, на настойника или на попечителя на данъчния субект, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират в граждански или наказателен спор с данъчния субект или с негови близки, както и на всички други, които са заинтересовани от резултатите на данъчната ревизия, се преценяват от данъчния орган с оглед на всички други данни, като се има предвид тяхната заинтересованост.

Защита на лицето, дало писмени обяснения

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Органите по чл. 123 от Наказателно-процесуалния кодекс по искане на данъчните органи и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, са длъжни да вземат мерки за неговата защита при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Експертиза

Чл. 92. (1) Експертиза се възлага от данъчните органи, когато за изясняване на някои възникнали в данъчното производство обстоятелства и въпроси са нужни специални знания.

(2) При сложност или комплексност на предмета на изследването данъчният орган може да назначи и повече от един експерт.

Възлагане на експертиза

Чл. 93. Експертизата се възлага с договор от съответния данъчен директор по предложение на данъчния орган, възложил ревизията.

Проверка на условията, на които трябва да отговаря експертът, и връчване на решението за назначаването му

Чл. 94. (1) Данъчният орган, който е възложил експертизата, проверява самоличността на експерта, отношенията му със страните, както и наличността на основание за отвод.

(2) Експертът подписва декларация, че ще даде безпристрастно заключение, ще пази служебната тайна и че не са налице основанията за отвод по този кодекс.

Осигуряване на достъп

Чл. 95. (1) Всички органи и лица, у които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.

(2) Експертът се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.

Лица, на които се възлага експертизата

Чл. 96. (1) Експертизата се възлага на специалисти с висше образование и практически опит в съответната област, вписани в списъка на експертите, утвърден от главния данъчен директор.

(2) В случаите, когато в списъка няма вписан експерт или той не може да участва в експертизата, данъчният орган може да я възложи и на други специалисти от съответната професия.

Лица, които не могат да извършат експертизата

Чл. 97. (1) Не може да се възлага извършване на експертиза на лице:

1. което е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на страните в производството;

2. което е участвало като данъчен орган или в друго процесуално качество в същото данъчно производство;

3. което е дало писмени обяснения в същото данъчно производство;

4. което поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересувано пряко или косвено от изхода на ревизията;

5. което се намира в служебна или друга зависимост от страните;

6. което е проверявало в друго качество данъчния субект и чиито материали от проверката са послужили като основание за образуване на данъчното производство;

7. което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер.

(2) В случаите по ал. 1 експертът е длъжен сам да си направи отвод.

(3) Експертът се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност. Той може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от обяснения на трето лице.

(4) Всяка от страните в данъчното производство може да иска отстраняване на експерта от органа, назначил експертизата, ако е налице някое от основанията по ал. 1 и 3.

Задължения на експерта

Чл. 98. (1) Експертът е длъжен да извърши експертизата в срока, определен от органа, който му я е възложил.

(2) След извършване на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение.

(3) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.

Представяне и прилагане на експертизата

Чл. 99. Експертът представя на съответния орган писменото си заключение съгласно условията на договора. Заключението се прилага към данъчния ревизионен акт.

Доказателствена сила на заключението на експерта

Чл. 100. (1) Данъчният орган преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства, събрани в хода на ревизията.

(2) Когато не е съгласен със заключението на експерта, данъчният орган е длъжен да се мотивира в акта.

Съставяне на протоколи

Чл. 101. За действия, за които този кодекс не изисква съставяне или издаване на специален акт, органите на данъчната администрация съставят протокол.

Съдържание на протокола

Чл. 102. (1) В протокола се посочват: датата и мястото на действията; времето, когато са започнали и завършили действията; лицата, които са участвали; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства; констатираните факти и обстоятелства; направените искания, бележки и възражения, ако има такива, както и други данни съгласно този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, и от засегнатото лице, от негов представител или служител, освен ако не са намерени при съставяне на протокола.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите, когато лицата по ал. 1 откажат да подпишат протокола или не са открити на данъчния им адрес, той се подписва от поне един свидетел, който не е данъчен служител, по реда, предвиден в този кодекс.

Поправки, изменения и допълнения в протокола

Чл. 103. Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписите на лицата, които са го подписали.

Доказателствено средство

Чл. 104. Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

Снабдяване с документи

Чл. 105. (1) Във връзка с извършвана данъчна ревизия и по искане на ревизирания данъчен субект органът, възложил ревизията, издава удостоверение, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни да го снабдят с друго удостоверение или с необходимите документи във връзка с определяне на данъчните му задължения и в рамките на своята компетентност. Удостоверението от органа, възложил ревизията, се издава в 7-дневен срок от датата на поискване, а удостоверението, издавано от другите органи - в 14-дневен срок от датата на поискване.

(2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато данъчният субект удостоверява необходимите обстоятелства въз основа на декларация.

Приложимост на реда по Наказателно-процесуалния кодекс

Чл. 106. (1) При данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани с определяне на данъчни задължения и установяване на данъчни нарушения или стоки с неустановен произход, както и при възпрепятстване на изпълнението на данъчни вземания данъчните органи могат да извършват действия по претърсване и изземване по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) В случаите по ал. 1 данъчните органи имат правомощията на органите на предварителното производство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Предаването на иззетите вещи, изоставени в полза на държавата, се извършва след доказване правото на собственост върху тях и заплащане на направените разходи за тяхното съхраняване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Предаване не се извършва в случаите, когато в закон е предвидено вещите да се унищожават. За тях се издава разпореждане за унищожаване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) След изтичането на сроковете по § 1, т. 16 от допълнителната разпоредба се съставя акт за придобиване на изоставените вещи от държавата по образец, одобрен от министъра на финансите. В случаите, когато собственикът на иззетите вещи е известен, препис от акта се връчва на лицето и може да бъде обжалван по реда на този кодекс. В случаите, когато при изземване на вещите собственикът не е известен, актът се връчва чрез поставянето му на определеното по чл. 50, ал. 2 място в съответната териториална данъчна дирекция и се счита за редовно връчен след изтичане на 14 дни от поставянето му.

(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Актовете и действията по ал. 3 - 5, както и фактическото унищожаване на вещите се извършват от лица, определени със заповед на главния данъчен директор.

Данъчен ревизионен акт

Чл. 107. (1) Данъчен ревизионен акт се издава от данъчния орган, определен с акта за възлагане на данъчната ревизия.

(2) С данъчен ревизионен акт се определят, изменят и/или прихващат данъчните задължения, както и се възстановяват внесени суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон.

Съдържание на данъчния ревизионен акт

Чл. 108. (1) Данъчният ревизионен акт се издава в писмена форма в 7-дневен срок от приключването на данъчната ревизия и трябва да съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. наименованието и номерът на акта;

3. фактическите и правните основания за издаване на акта;

4. имената и длъжностите на ревизиращите данъчни органи;

5. данните за ревизирания данъчен субект;

6. направените констатации и основанията за тях;

7. опис на приложените доказателства и иззетите документи и вещи;

8. заключителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

9. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът;

10. дата на издаване на акта и подпис на лицето, издало акта, с означение на длъжността му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Едновременно с връчването на данъчния ревизионен акт могат да се постановят мерки за предварително обезпечаване на данъчни вземания.

(3) Обезпечителните мерки по ал. 2 могат да бъдат наложени с постановление на съответния териториален данъчен директор по предложение на ревизиращия орган при започване или по време на данъчната ревизия, когато от търговската и счетоводната документация, както и от другите налични данни за ревизирания данъчен субект може да се направи извод, че данъчното задължение ще надхвърли стойността на активите. В този случай данъчният орган може да наложи и запор върху стоки в оборот по реда на този кодекс. Наложените обезпечителни мерки могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове.

(4) Възбраната и запорът се извършват по балансовата стойност на активите, съответно по данъчната оценка, по застрахователната стойност или по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица. По отношение на обезпечителните мерки и на постановлението, с което се налагат, се прилагат съответно чл. 162 и чл. 164-171.

(5) Констатациите по ал. 1, т. 6 са мотивите на данъчния акт.

(6) Екземпляр от данъчния ревизионен акт се връчва по реда на този кодекс на ревизирания данъчен субект в срок до 7 дни от издаването му.

(7) Неразделна част от данъчните ревизионни актове са всички събрани в хода на данъчната ревизия доказателства. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от данъчния ревизионен акт, предназначен за данъчния орган, а копията от тях се прилагат към екземпляра, предназначен за данъчния субект.

(8) Фактическите констатации в данъчния ревизионен акт в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.

(9) Данъчните ревизионни актове се издават по образец, утвърден от главния данъчен директор.

Данъчен ревизионен акт при особени случаи

Чл. 109. (1) Данъчният орган прилага установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от следните обстоятелства:

1. до започване на данъчната ревизия не е подадена данъчна декларация, когато данъчното задължение се определя по данъчна декларация;

2. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) ревизиращият орган установи факти и обстоятелства за укрити приходи или доходи;

3. липсва счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване или определяне на данъчната основа, както и когато документите са унищожени не по установения ред;

4. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;

5. документите са изгубени, противозаконно отнети или са повредени до степен негодни за ползване;

6. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) данъчният субект не е открит на декларирания пред данъчната администрация адрес след щателно и документирано издирване от данъчните органи;

7. при извършването на данъчна ревизия данъчният субект не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от ревизиращия данъчен орган срок;

8. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) установени са факти и обстоятелства за трансферно ценообразуване или данъчна измама.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Данъчният орган определя основата за облагане с преки или косвени данъци в случаите по ал. 1 след задължителен анализ на всяко от относимите към съответния данъчен субект обстоятелства:

1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;

2. платените данъци, мита, такси, вноски и др.;

3. движението и остатъците по банковите сметки;

4. официални документи с достоверни данни;

5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността в случаите на нает имот;

6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;

7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването;

8. брутните приходи (оборота);

9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица, броя на заетия персонал;

10. сключени договори от данъчния субект във връзка с осъществяване на дейността му;

11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;

12. обобщени данни за реализираната печалба, съответно приход или доход от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;

13. ценовите и други условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данни за такива сделки между свързани по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон с данъчния субект лица;

14. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина;

15. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) получени и извършени доставки и упражнено право на данъчен кредит;

16. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) други доказателства, които могат да послужат за определяне основата за облагане.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 16 се посочват в данъчния ревизионен акт.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 данъчният орган определя основата за облагане за данъчния период, за който са установени съответните обстоятелства, а в случаите по ал. 1, т. 6 - за данъчния период, определен с акта за възлагане на данъчна ревизия.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Извън случаите по ал. 1, когато имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период не съответства на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, данъчният орган след анализ по ал. 2 облага недекларираните печалби и доходи по реда на съответния закон.

(6) Когато данъчният орган установи, че са налице обстоятелствата по ал. 1 или 5, той уведомява данъчния субект, че ще определи данъчната основа по реда на този член и му определя срок за представяне на документи и за вземане на становище.

(7) Фактическите констатации в данъчния ревизионен акт, изготвен по реда на този член, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.

(8) При установяване на обстоятелствата по ал. 1 или 5 данъчните субекти са длъжни да декларират имуществото си и всички източници на доходи, включително участието си в управителни и надзорни органи на юридически лица въз основа на декларация по образец, утвърден от главния данъчен директор.

(9) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При установяване на обстоятелствата по ал. 1 или 5 данъчният орган предприема мерки за предварително обезпечение едновременно с уведомяването по ал. 6. Наложените обезпечителни мерки могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Разпореждане с възбранени и запорирани вещи и вземания може да се извършва с разрешение на данъчния орган, постановил обезпечението.

(11) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(12) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(13) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(14) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Изпълнение на данъчните и ревизионни актове

Чл. 110. (1) Определеното с данъчния ревизионен акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 данъчният ревизионен акт подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.

Срокове

Чл. 111. Не се образува производство по издаване на данъчен ревизионен акт, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена данъчната декларация или е възникнало задължение за подаването й.

Възстановяване и прихващане на суми

Чл. 112. (1) Недължимо платени данъчни вземания, такси, както и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, се прихващат срещу изискуеми данъчни задължения и санкции, наложени от данъчен орган.

(2) Прихващането или връщането може да се извършва по инициатива на данъчния орган или по писмено искане от данъчния субект.

(3) След постъпване на искането по ал. 2 данъчният орган преценява основателността на искането и може:

1. да извърши данъчна ревизия и ако молбата е основателна, да издаде данъчен ревизионен акт за прихващане или връщане в 7-дневен срок от приключването на ревизията;

2. да извърши проверка по данните и да издаде данъчен акт за прихващане или връщане в 2-седмичен срок от постъпване на искането, освен ако в закон е предвидено друго.

(4) След извършване на прихващането, ако има основания за това, остатъкът от сумата се връща на данъчния субект.

(5) Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето или събирането е въз основа на акт на данъчен орган. В останалите случаи сумите се връщат без лихва.

(6) Актовете по ал. 3 се мотивират.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Отказите за връщане или прихващане могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните актове.

Мълчалив отказ

Чл. 113. (1) Непроизнасянето в срок за издаване на актовете по чл. 26, ал. 2 се смята за мълчалив отказ да се издадат.

(2) Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 2-седмичен срок от изтичането на съответния срок за произнасяне.

(3) Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отменяне.

Жалби за бавност

Чл. 114. (1) Данъчният субект има право да подаде жалба, когато процедурата се забави неоснователно и извън законоустановените срокове.

(2) Жалбата се подава до горестоящия данъчен орган.

(3) Горестоящият данъчен орган проверява обстоятелствата по жалбата незабавно и се произнася писмено в 3-дневен срок. Указанията му към данъчния орган, чиито действия или бездействия са предмет на жалбата, са задължителни.

(4) Препис от указанията се изпраща на жалбоподателя.

Инициатива и основания

Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на лицата по чл. 38, ал. 1 при наличие на основанията по ал. 2.

(2) Данъчно задължение се изменя на следните основания:

1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за определяне на данъчни задължения, които до влизането в сила на данъчния акт не са могли да бъдат известни на данъчния орган;

2. когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетели или на писмени обяснения на трети лица, на заключението на вещите лица, на писмени декларации, върху които е основано определянето на данъчни задължения или престъпно действие на данъчния субект, на негов представител, на данъчен орган, участвал в определянето на данъчните задължения, или на член от състава на съда, разглеждал жалба срещу данъчен акт;

3. когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;

4. когато данъчни задължения или възстановени суми са определени в нарушение на закона.

(3) Данъчният орган може по свой почин или по молба на данъчния субект да поправи очевидна фактическа грешка в данъчния ревизионен акт. В тези случаи данъчният орган издава акт за поправка на данъчен ревизионен акт. Актът или отказът за поправка на данъчен ревизионен акт може да се обжалва едновременно с данъчния ревизионен акт или самостоятелно по реда, предвиден в този кодекс.

Правомощия във връзка с изменението

Чл. 116. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който установи основание за изменение по чл. 115, ал. 2, е задължен да уведоми, като обоснове наличието на основание, съответния регионален данъчен директор, който след преценка на твърдяното наличие на основание за изменение може да възложи нова данъчна ревизия на друг данъчен орган от същата или друга териториална данъчна дирекция, при която могат да бъдат изменени вече определени данъчни задължения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Данъчният субект може да подаде писмено искане до регионалния данъчен директор, към което се прилагат съответните доказателства. Регионалният данъчен директор в 30-дневен срок от постъпване на искането и след преценка възлага или отказва с мотивирано решение възлагането на нова данъчна ревизия. Препис от решението се изпраща на искателя в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 7 дни след изтичането на срока по изречение второ. При непроизнасяне в срока по изречение второ данъчният субект може да подаде жалба срещу мълчаливия отказ на регионалния данъчен директор до съответния окръжен съд в 14-дневен срок след изтичане на срока по изречение трето. Жалбите се подават чрез регионалния данъчен директор и се прилага чл. 124, ал. 1. По жалбата съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато се установи, че данъчното задължение е било определено в по-висок или по-нисък размер, за разликата се издава данъчен ревизионен акт.

Общи принципи

Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Този раздел урежда процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

(2) Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това.

Основания за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане

Чл. 116б. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) За целите на чл. 116а, ал. 2 чуждестранното лице трябва да удостовери пред данъчните органи, че:

1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;

2. е притежател на дохода от източник в Република България;

3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;

4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.

Удостоверяване на основанията

Чл. 116в. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Обстоятелствата по чл. 116б се посочват от чуждестранното лице или от негов пълномощник в искане по образец, утвърден от главния данъчен директор.

(2) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната й практика.

(3) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице.

(4) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато това не е възможно, са допустими и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.

Доказателства

Чл. 116г. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Към искането по чл. 116в, ал. 1 се прилагат и документи, доказващи вида, размера и основанието за реализиране на дохода.

(2) Документите по ал. 1 могат да бъдат:

1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице, въз основа на който е възникнало правото за получаване на този доход;

2. в случаите на изплащане на доходи от дивиденти - решение на общото събрание на дружеството, купон за изплатен дивидент, извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството, копие от купюр или временно удостоверение, поименно удостоверение за безналични акции, извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице;

3. при доходи от ликвидационен дял - документ, доказващ размера на направената инвестиция, краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял, а при разпределяне на ликвидационния дял в натура - решение на съдружниците или акционерите и документи, въз основа на които е определена пазарната цена на ликвидационния дял;

4. при доходи от лихви върху допълнителни парични вноски по чл. 134 и 190 от Търговския закон - решение на общото събрание за извършване на допълнителни парични вноски, в което е посочен размерът или начинът на определяне на лихвата по тези вноски;

5. при доходи от държавни, общински и други ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - поименен сертификат за собственост с отразени в него лихви и/или отстъпки; купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера или начина на определяне на лихвите;

6. при лихви върху отпуснат заем - договор и доказателства за начислените лихви и документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на валутното законодателство;

7. при доходи от прехвърляне на:

а) акции, облигации, търгуеми права на акции и други корпоративни права и ценни книги, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - документ за прехвърляне на правата и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;

б) дялови участия - нотариално заверен договор за продажба на дружествен дял, както и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;

в) друго движимо и недвижимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане по силата на закон - документи, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.

(3) Към искането по чл. 116в, ал. 1 могат да се представят освен посочените в ал. 2 и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида и основанието за реализиране на съответния доход.

Подаване на искането

Чл. 116д. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Искането по чл. 116в, ал. 1 и приложените към него документи се подават от чуждестранното лице или негов пълномощник в териториалната данъчна дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.

(2) Когато платецът не подлежи на данъчна регистрация, искането по чл. 116в, ал. 1 и приложените към него документи се подават в Териториална данъчна дирекция - София.

Данъчни случаи с малко значение

Чл. 116е. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Когато чуждестранното лице реализира доходи от източник в страната на обща стойност до 2000 лв. годишно, искане по чл. 116в, ал. 1 се подава еднократно, преди изтичане на срока за първото внасяне на данъка по съответния материален данъчен закон.

(2) От момента на подаване на искане по чл. 116в, ал. 1 се смятат за изпълнени изискванията на чл. 116а, ал. 2.

(3) Чуждестранното лице или платецът, когато е длъжен да удържа и внася данъка, уведомява териториалната данъчна дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 116б в 30-дневен срок от настъпването им.

(4) До изтичането на съответната данъчна година чуждестранното лице е длъжно да удостовери пред платеца, когато същият е длъжен да удържа и внася данъка, основанията по чл. 116б.

Договори с продължително действие

Чл. 116ж. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 116в, ал. 1 се подава еднократно преди изтичане на срока за първото внасяне на данъка по съответния материален данъчен закон.

(2) Доходите от дивиденти не се считат за доходи по ал. 1.

(3) Чуждестранното лице или платецът, когато е длъжен да удържа и внася данъка, уведомява териториалната данъчна дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 116б и 116г в 30-дневен срок от настъпването им.

Действия на данъчните органи

Чл. 116з. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) (1) Данъчните органи осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват данъчна проверка или ревизия. Когато се извършва данъчна проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава и изпраща на лицето в 30-дневен срок от подаване на искането по чл. 116в, ал. 1.

(2) Данъчните органи издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл. 116б - 116г. Непроизнасянето в срока по ал. 1 се смята за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО.

(3) От момента на получаване от чуждестранното лице или платеца на дохода на становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО се смятат за изпълнени изискванията на чл. 116а, ал. 2.

(4) От момента на получаване на становището по ал. 2 или при непроизнасяне в срока по ал. 1 се прилагат разпоредбите на съответния материален данъчен закон. Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване само заедно с данъчния ревизионен акт или с акта за прихващане или връщане по чл. 112, ал. 3, с който е отказано прилагането на СИДДО.

(5) Независимо от становището по ал. 1 и в случаите по чл. 116е законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на данъчна ревизия.

Ред за възстановяване и прихващане

Чл. 116и. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В случаите по чл. 116з, ал. 4 чуждестранното лице може след внасяне на данъка да иска възстановяване на разликата между платения и дължимия данък по СИДДО по реда на чл. 112. Лицето е длъжно да посочи банкова сметка в страната в левове, по която да се преведе сумата на подлежащия на възстановяване данък.

Обжалване по административен ред

Чл. 117. (1) Данъчният ревизионен акт може да се обжалва изцяло или в негови отделни части в 14-дневен срок от връчването му пред съответния регионален данъчен директор.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Жалбата се подава чрез териториалната данъчна дирекция или данъчно подразделение, където данъчният субект е данъчно регистриран.

(3) Към жалбата се прилагат писмените доказателства и се посочват всички други доказателства, на които се основават доводите на жалбоподателя.

(4) Доказателствата, които вече са били представени на данъчния орган, се предоставят от данъчната администрация.

(5) Жалбата и приложенията към нея следва да отговарят съответно на изискванията по чл. 122 и 123.

(6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ако не са изпълнени условията по ал. 5, данъчният орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато жалбата е просрочена или недостатъците не са отстранени в срок, тя се връща на жалбоподателя, а производството се прекратява с решение на регионалния данъчен директор, което може да се обжалва чрез регионалния данъчен директор до съответния окръжен съд. Съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване.

Спиране на изпълнението

Чл. 118. (1) Обжалването на данъчния ревизионен акт не спира неговото изпълнение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Изпълнението на данъчния ревизионен акт се спира по искане на данъчния субект, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Искане за спиране на изпълнението се прави само ако данъчният ревизионен акт е обжалван. Искането се подава до органа, компетентен да се произнесе в съответната фаза на обжалване, като към него задължително се прилагат доказателства за направеното обезпечение. Отказът да се спре изпълнението не може да се обжалва отделно от решението на съответния административен или съдебен орган и влиза в сила заедно със съответния акт.

(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.

Изпращане на преписката

Чл. 119. Директорът на данъчната дирекция, чрез която е подадена жалбата, е длъжен в 7-дневен срок от получаването й да я изпрати заедно с комплектуваната данъчна преписка на съответния директор на регионалната данъчна дирекция. Когато е направено искане за спиране, то също се прилага със съответните доказателства.

Правомощия на регионалния данъчен директор

Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Ако жалбата е допустима, регионалният данъчен директор я разглежда по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от получаването й или от отстраняване на недостатъците й. С решението той се произнася и по искането за спиране на изпълнението, когато такова е направено.

(2) Директорът може да потвърди или да отмени изцяло или частично данъчния ревизионен акт в обжалваната част.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато се установи, че издаденият данъчен ревизионен акт е незаконосъобразен и вместо него трябва да се издаде друг, директорът на регионалната дирекция отменя обжалвания акт и връща преписката на съответния териториален директор, чийто орган е издал акта, или на друг териториален директор от региона за нова ревизия и за издаване на новия данъчен ревизионен акт със съответни задължителни указания и определя срок за издаването му.

(4) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Новият данъчен ревизионен акт, издаден при условията на ал. 3, не подлежи на връщане за нова ревизия.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Препис от решението се изпраща на жалбоподателя в срока по ал. 1.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) С решението данъчният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.

(7) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Регионалният данъчен директор може по своя инициатива или по молба на данъчния субект да поправи допусната в решението явна фактическа грешка. Решението за поправката е неразделна част от първоначалното решение.

Съдебно обжалване

Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Данъчният ревизионен акт в частта, която не е отменена с решението на регионалния данъчен директор, може да се обжалва чрез регионалната данъчна дирекция пред окръжния съд по местонахождението й в 14-дневен срок от получаване на решението.

(2) Данъчният ревизионен акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Не може да се обжалва по съдебен ред данъчен ревизионен акт в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решение на директора на регионалната данъчна дирекция.

(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Непроизнасянето на регионалния данъчен директор в срока по чл. 120, ал. 1 се смята за потвърждение изцяло на данъчния ревизионен акт в обжалваната част.

(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В случаите по ал. 4 жалба против данъчния ревизионен акт може да се подаде в 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 4 чрез регионалната данъчна дирекция пред окръжния съд по местонахождението й. В тези случаи се прилага чл. 124, ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) След подаването на жалбата по реда на ал. 5 регионалният данъчен директор не може да постанови решение.

(7) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Срокът за произнасяне по ал. 4 може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и регионалния данъчен директор за срок до 3 месеца. В съгласието се посочват основанията и срокът за продължаването. При непроизнасяне и в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 4 - 6.

Съдържание на жалбата

Чл. 122. Жалбата трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г.) наименованието, съответно фирмата или името, данъчен адрес, единния граждански номер, БУЛСТАТ;

2. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) посочване на данъчния акт и решението, против които се подава освен в случаите по чл. 121, ал. 5;

3. изчерпателно излагане на всички възражения и техните основания;

4. в какво се състои искането за изменение или отменяне;

5. подпис на подателя.

Приложения към жалбата

Чл. 123. (1) Към жалбата се прилагат:

1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;

2. препис от жалбата за данъчната администрация;

3. писмените доказателства, като се посочват и всички други доказателства, на които се основават възраженията на жалбоподателя, освен ако вече са представени на данъчния орган; в случаите, когато жалбоподателят иска изслушването на експертно заключение, задачата на експертизата трябва да се посочи в жалбата;

4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.

(2) В случаите, когато се направи искане за спиране на изпълнението, се прилагат доказателства за обезпечението му в размера по чл. 118, ал. 2 по отношение на обжалваната част.

Задължение за изпращане в съда и действия след подаване на жалбата

Чл. 124. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Регионалният данъчен директор, чрез чиято дирекция е подадена жалбата, е длъжен в 7-дневен срок от получаването й да я изпрати на съответния окръжен съд заедно с неговото решение освен в случаите по чл. 121, ал. 5, данъчната преписка и приложенията към жалбата.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

(4) Когато в жалбата се сочат нови доказателства, данъчният орган може да ги оспорва също чрез посочване на доказателства, които се съобщават на жалбоподателя.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато в жалбата се сочат нови писмени доказателства и директорът на регионалната данъчна дирекция прецени, че те са основателни, той може да измени или отмени изцяло или частично решението си и да постанови ново решение в 14-дневен срок, което се връчва по реда на този кодекс.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Оставяне на жалбата без разглеждане от съда

Чл. 125. Жалбата се оставя от съда без разглеждане:

1. когато е подадена против данъчен ревизионен акт, който изцяло или частично не е обжалван по административен ред;

2. когато е просрочена;

3. когато е оттеглена от жалбоподателя с писмено заявление.

Особени правила на съдебното производство по данъчни дела

Чл. 126. (1) В 7-дневен срок от образуването на делото съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото не по-късно от 30 дни от образуването. В призовката се указват и възнаграждението на вещото лице, ако е допусната експертиза, и срокът за внасяне.

(2) В призовката за първото по делото заседание се посочва и датата на евентуалното второ заседание по делото, което не може да бъде по-късно от 15 дни след първото.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато в заседанието по ал. 1 съдът констатира нередовност на жалбата, той уведомява подателя да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок от датата на уведомлението.

(4) Когато адресът на подателя не е посочен и не може да бъде установен от данните по приложената към жалбата данъчна преписка, уведомяването по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни.

(5) Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата заедно с приложенията се връщат, а ако адресът е неизвестен, се оставят в канцеларията на съда на разположение на подателя.

(6) Актът, с който жалбата се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба, която се разглежда от Върховния административен съд в закрито заседание. Определението не подлежи на обжалване.

(7) Когато актът, с който жалбата се оставя без разглеждане, бъде отменен, делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание по реда и в сроковете по този кодекс от съответния окръжен съд.

Спиране на изпълнението от съда

Чл. 127. (1) Обжалването на акта пред съда не спира неговото изпълнение, освен ако е спряно от данъчен орган.

(2) Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд, пред когото се обжалва актът, при условията на чл. 118, ал. 2. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаването на жалбата и съдът се произнася по реда и в срока по чл. 126, ал. 1.

(3) Отказът на съда да спре изпълнението не подлежи на обжалване.

Доказателства в съдебното производство

Чл. 128. (1) В съдебното производство по данъчни дела могат да бъдат събирани всички допустими по този кодекс доказателства. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.

(2) Свидетелски показания се допускат при условията на чл. 87, ал. 2.

(3) Жалбоподателят може да посочва нови писмени доказателства за факти и обстоятелства от съществено значение за делото. Данъчният орган може да сочи доказателства, опровергаващи представените от жалбоподателя.

(4) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ако и двете страни в процеса са поискали, всяка от тях посочва експерт, а съдът определя третото вещо лице.

Разглеждане на жалбата

Чл. 129. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Съдът разглежда жалбите в съдебно заседание в състав от трима съдии. Участието на прокурор не е задължително. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес.

(2) При разглеждането на жалбите се призовават регионалният данъчен директор и жалбоподателят.

(3) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на данъчния ревизионен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.

Решаване на делата

Чл. 130. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или отчасти данъчния ревизионен акт в обжалваната част или да отхвърли жалбата.

(2) Съдът отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен данъчен орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при:

1. отказ за регистрация, служебна регистрация и заличаване на регистрацията;

2. (отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

4. други актове, извън данъчните ревизионни актове, които пораждат или изменят данъчни задължения и не зависят от преценката на данъчния орган.

(3) При незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава съответния орган да го издаде, без да дава указания за съдържанието му.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) На всяка от страните се присъждат направените разноски и възнаграждения по делото. На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция. Юрисконсултско възнаграждение може да се присъди в размера на адвокатското възнаграждение по делото. При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случаите, когато пред съда се представят писмени доказателства, които е следвало да бъдат представени в данъчното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход.

(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В съдебното производство се прилага чл. 120, ал. 6.

Касационна жалба

Чл. 131. (1) Решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

(2) Производството пред Върховния административен съд започва по жалба на заинтересованите лица.

(3) Разпорежданията на Върховния административен съд във връзка с производството по делата са задължителни за всички учреждения и длъжностни лица.

Разглеждане на жалбата

Чл. 132. (1) Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, в 14-дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

(2) Делото се разглежда в открито заседание от 3-членен състав на Върховния административен съд.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Обжалване на други данъчни актове

Чл. 133. (1) По реда за обжалване на данъчни ревизионни актове се обжалват и другите данъчни актове, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.

(2) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Наказателните постановления, издадени от данъчни органи, се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) За производствата по раздел II и III на тази глава, доколкото не е предвидено друго в този кодекс, се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство, съответно на Закона за Върховния административен съд.

Отмяна на влезли в сила решения

Чл. 134. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение при условията и по реда на чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 115 от този кодекс.

Обжалване на митнически актове, с които се определят данъчни задължения

Чл. 135. (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

Обжалване на актове за други публични вземания

Чл. 136. По реда и при условията на този кодекс се обжалват актовете за установяване и на други публични вземания, освен ако със закон е предвидено друго.

Предмет на производството

Чл. 137. По реда на този дял се събират:

1. данъчни вземания, установени със:

а) данъчен акт независимо дали е обжалван;

б) данъчна декларация, подадена от данъчния субект с изчислен от него данък;

в) съобщение за дължим данък;

г) (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо от това дали е обжалвано.

2. други публични вземания, установени с влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт на компетентен орган, освен ако със закон е установено друго.

Начини на погасяване

Чл. 138. Публичното вземане се погасява:

1. когато е платено;

2. чрез прихващане;

3. по давност;

4. при опрощаване;

5. при смърт на физическо лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците отговарят за публичното задължение според правилата на този кодекс;

6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност.

Последователност на погасяванията

Чл. 139. (1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, лихви, главница.

(2) Вземанията, отнасящи се за различни години, се погасяват по поредността на възникването им.

(3) При наличие на различни по вид данъчни вземания, отнасящи се за една и съща година, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може с писмена молба до съответния орган да посочи поредността на погасяването им.

(4) В случай на принудително събиране ал. 2 и 3 не се прилагат.

Давност

Чл. 140. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите по чл. 152 и 153.

Спиране и прекъсване на давността

Чл. 141. (1) Давността спира:

1. когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но за не повече от една година;

2. когато изпълнението на данъчния акт бъде спряно - за срока на спирането;

3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;

4. когато длъжник - физическо лице, пребивава извън страната повече от три месеца без прекъсване - до датата на завръщането му;

5. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;

6. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) с налагането на обезпечителни мерки;

7. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) с предприемането на действия по принудително събиране.

(2) Давността се прекъсва:

1. с влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане;

2. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Преустановяване на събирането и отписване на вземанията

Чл. 142. Преустановява се събирането и вземанията се отписват с изтичането на сроковете за установяване на съответните публични вземания, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.

Доброволно плащане след изтичане на сроковете

Чл. 143. Не подлежат на връщане доброволно платени публични вземания, изпълнени след сроковете за установяване или погасяване.

Лихви

Чл. 144. (1) За неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или начислените и удържаните, но невнесени в срок публични вземания, се дължи законната лихва.

(2) Законната лихва се дължи и:

1. за неправилно възстановени данъци и данъчни резултати (данъчен кредит);

2. върху невнесена в предвидения в закона срок авансова вноска - до 31 декември на съответната година;

3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) върху задължения на чуждестранно лице за данъци, удържани при източника - от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство от местното лице, платец на дохода, до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на данъчна спогодба, по която Република България е страна.

(3) Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

(4) В случаите по ал. 1 и 2 данъчният орган може да издаде данъчен ревизионен акт само за лихвата.

Условия за отсрочване и разсрочване

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) По искане на длъжника може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен от компетентния орган погасителен план.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Искането по ал. 1 се подава до компетентния орган, придружено с документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 149а.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2007 г.) За обезпечаване на задълженията, за които се иска отсрочване или разсрочване, длъжникът предоставя надлежно обезпечение по реда на този кодекс в размер на главницата и лихвите на задълженията за периода, за който е поискано отсрочване или разсрочване.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. При неизпълнение на две вноски съгласно погасителния план, съответно на падежа на отсроченото плащане, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва, считано от датата на даденото разрешение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 42 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Разрешение

Чл. 148. (1) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:

1. териториалния данъчен директор - за задължения до 100 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до края на бюджетната година;

2. (доп. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) главния данъчен директор - за задължения от 100 000 лв. до 300 000 лв., или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години;

3. (доп. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) министъра на финансите - за задължения над 300 000 лв., или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато компетентен за отсрочването или разсрочването е главният данъчен директор или министърът на финансите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния данъчен директор, който представя мотивирано становище по реда на този раздел и на наредбата по чл. 152а.

Ограничения за издаване на разрешение (Загл. изм. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Отсрочване или разсрочване не се разрешава:

1. по отношение на търговец, за когото е взето решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието по реда на Търговския закон;

2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 201;

3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила данъчен акт;

4. по отношение на третите лица по чл. 22 за удържаните от данъчните субекти и невнесени в срок суми за плащане на публични вземания.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите по чл. 152 и 153.

(3) Разрешение не се издава и когато представените документи по чл. 147, ал. 2 съдържат данни, които не отразяват пазарните цени и пазарните условия.

Предпоставки за издаване на разрешение

Чл. 149а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава, когато едновременно са налице следните обстоятелства:

1. данъчното задължение, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 и текущите парични постъпления за период три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период три месеца след същата дата, гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:

а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;

б) събиране на изискуемите и ликвидни към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 вземания на длъжника от трети лица;

2. предприятието не е формирало отрицателен счетоводен финансов резултат за предходните две години на годината, в която е подадено искането за отсрочване или разсрочване;

3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането по чл. 147, ал. 1, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване въз основа на документи за бъдещо развитие, са определени по методи и в границите на стойности, установени с наредбата по чл. 152а;

4. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, са в границите на стойности, установени с наредбата по чл. 152а;

5. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, за периода на действие на разрешението.

(2) Срокът на разрешението за отсрочване или разсрочване се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малък от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен с наредбата по чл. 152а.

(3) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на ал. 1, т. 1.

Отсрочване и разсрочване без лихви

Чл. 150. (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, органите по чл. 148, ал. 1 могат да разрешат, по искане на длъжника, разсрочване или отсрочване на плащането. В този случай не се дължат лихви по разсроченото или отсрочено задължение от деня на възникването на бедствието, съответно аварията, за определения от органите по чл. 148, ал. 1 срок на действие на отсрочването или разсрочването. В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент. Когато разсрочването или отсрочването представляват държавна помощ съгласно Закона за държавните помощи, разсрочването или отсрочването се разрешават след решение на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Отсрочването или разсрочването се разрешават, като се прилагат чл. 147 - 149а.

Разсрочване и отсрочване на други публични вземания

Чл. 151. (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2003 г., в сила от 01.01.2005 г.) Разсрочване или отсрочване на други публични вземания се извършва от органите, които са ги установили, при условията и по реда на този кодекс и наредбата по чл. 152а, освен ако със закон е предвидено друго.

Срокове за издаване на решение

Чл. 151а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава в срок до три месеца след постъпване на искането по чл. 147, ал. 1, придружено с необходимите документи и становища, при компетентния орган. Срокът за произнасяне може да бъде продължен с писмено съгласие между искателя и съответния орган за срок до три месеца. В съгласието се посочват основанията и срокът за продължаването му. Задължението, за което е поискано отсрочване или разсрочване, не подлежи на принудително събиране за периода от подаване на искането до влизане в сила на окончателното решение по искането. За този период се дължи законната лихва.

(2) Решението на съответния орган с мотивите към него се връчва на лицето по реда на този кодекс в 7-дневен срок от издаването му, като в него се указват компетентният орган и законоустановените срокове за обжалване.

(3) Непроизнасянето в срок по искането се смята за мълчалив отказ.

Обжалване

Чл. 151б. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Решението или мълчаливият отказ по чл. 151а могат да се обжалват в 14-дневен срок от връчване на решението или след изтичане на срока за произнасяне пред съответния компетентен съд.

(2) Жалбата се изпраща до компетентния съд чрез органа, издал решението или мълчаливия отказ, в 7-дневен срок от получаването й.

(3) Органът, издал решението или отказа, може да ги преразгледа в 7-дневен срок от получаване на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване, което се връчва по реда на чл. 151а и се обжалва по реда на ал. 1 и 2.

(4) При разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят.

(5) Производството се извършва по реда на този кодекс.

Обединяване на публични вземания

Чл. 152. (1) Органите по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 в особено важни случаи могат да предложат на министъра на финансите обединяването на всички публични задължения на длъжника. Министърът на финансите, след преценка на случая, може да внесе въпроса за решаване от Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Към предложението по ал. 1 главният данъчен директор прилага становището на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост и съвместимост на предложението с принципите на свободната конкуренция.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Министерският съвет има право да намали, разсрочи и/или отсрочи общото публично задължение по ал. 1, както и лихвите занапред. В този случай кредиторите на публичните вземания се удовлетворяват съразмерно по начина и в сроковете, определени от Министерския съвет.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) С решението по ал. 1 Министерският съвет приема и мерки за осигуряване изпълнението на държавния бюджет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се разрешава намаляване, разсрочване или отсрочване на общото публично задължение по ал. 1 при влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията за недопустимост на държавната помощ.

(6) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Предложение за разсрочване или отсрочване на публични вземания срещу регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители може да се подава и чрез министъра на земеделието и горите до съответния орган по чл. 148, ал. 1.

(7) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Решението на Министерския съвет подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

Наредба

Чл. 152а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Министерският съвет приема наредба за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност по чл. 149а.

Оздравителен план при разсрочване и отсрочване

Чл. 153. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Оздравителен план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични вземания без предварителното съгласие на министъра на финансите. Не се допуска преобразуване на публични вземания в акции и дялове от капитала на дружеството длъжник.

(2) Министърът на финансите не дава съгласие по ал. 1, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването планът или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за дълговете към другите кредитори.

(3) Не се допуска намаляване на главницата по публични държавни и общински вземания.

(4) Намаляването на лихвени задължения по публични вземания се допуска само ако се поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определените от министъра на финансите срокове.

(5) При неизпълнение на условията по ал. 1-4 съдът не допуска оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите. При неизпълнение на оздравителния план или извънсъдебното споразумение съдът възобновява производството по несъстоятелност по искане на министъра на финансите, като в този случай не се прилага изискването публичните вземания да представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията съгласно чл. 709, ал. 1 от Търговския закон.

(6) За извършеното намаляване, отсрочване или разсрочване се уведомява органът, установил вземането.

Разсрочване и отсрочване при приватизация

Чл. 154. (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

Забрана за цесия на публични вземания

Чл. 155. Забранява се цесията на публични вземания.

Подлежащи на обезпечение публични вземания

Чл. 161. (1) Подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания.

(2) Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на установеното публично задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

(3) Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител:

1. по искане на данъчния орган, установил задължението, по отношение на актове, издадени от данъчната администрация;

2. по искане на компетентния орган, издал акта за установяване размера на публичното вземане;

3. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на акта за установяване на публичното вземане.

(4) За искането за обезпечение не се уведомява длъжникът.

(5) В случаите на уведомяване по реда на чл. 20, ал. 4, когато от данъчната сметка на данъчния субект, от търговската му и счетоводна документация и други налични данни може да се направи извод, че субектът дължи или за него до края на текущата данъчна година ще възникнат задължения към държавата и общините, върху неговото имущество се налагат обезпечителни мерки.

(6) Обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма, в следната последователност:

1. по данъчната оценка;

2. по застрахователната стойност; или

3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.

(7) Обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Обезпеченията по ал. 5 се налагат с постановление на органа по принудително изпълнение.

Съдържание на постановлението

Чл. 162. (1) Постановлението се издава в писмена форма и съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта, номер и дата;

3. фактическите и правните основания за издаването му;

4. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г.) наименованието и данъчния и/или постоянния адрес, БУЛСТАТ на данъчния субект;

5. размера на публичното задължение и лихвите;

6. вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага;

7. забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка;

8. срока за доброволно изпълнение, когато това е предвидено в закон;

9. пред кой орган и в какъв срок постановлението може да се обжалва;

10. дата на издаване на постановлението и подпис на органа, издал акта, с означение на длъжността му.

(2) Препис от постановлението се изпраща на длъжника и на третите лица, засегнати от действията.

Обжалване

Чл. 163. (1) Постановлението по чл. 161, ал. 3 може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от получаването пред директора на Агенцията за държавни вземания, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок.

(2) Решението на директора може да се обжалва пред окръжния съд по местонахождението на публичния изпълнител в 14-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на органа, наложил обезпечителната мярка.

(3) Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи надлежно обезпечение по реда на този кодекс или ако се установи, че не е налице установено вземане.

(4) Право да обжалват обезпечителната мярка имат и третите лица, които имат самостоятелни права върху имуществото - предмет на обезпечението.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Предварителните обезпечителни мерки по чл. 108 и 109 могат да се обжалват по реда и в сроковете за обжалване на данъчните актове.

(6) Постановлението, с което се налага обезпечението, не може да бъде спряно поради обжалването му.

Обезпечителни мерки

Чл. 164. (1) Обезпечението се извършва:

1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;

2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;

3. със запор на сметките на длъжника и стоките в оборот;

4. чрез други подходящи мерки.

(2) Органът, постановил обезпечението, може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането.

(3) Запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение, освен със съгласието на длъжника, както и върху възнагражденията срещу труд до размерите, посочени в този кодекс.

Замяна на обезпечителни мерки

Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Органът, постановил предварителното обезпечение, съответно органът по принудителното изпълнение, или съдът, след като обсъди възраженията на поискалия обезпечението, може по искане на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение.

(2) Без съгласието на органа, поискал обезпечението, длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с парична или неотменяема и безусловна банкова гаранция или със залог на държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметка на съответния орган и по нея се начислява лихва.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Със съгласието на взискателя и органа по принудителното изпълнение длъжникът може да замени наложеното обезпечение с особен залог или ипотека.

(4) В случаите по ал. 1, 2 и 3 запорът и възбраната се отменят.

Налагане на запор

Чл. 166. (1) Налагането на запор се извършва от публичния изпълнител или от органа, установил вземането, с постановление за обезпечение.

(2) При запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице, или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).

(3) Описът, оценката и предаването на вещта за пазене или изземване и съхранението й се извършват по реда на този кодекс.

(4) В случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи - "Пътна полиция". Не се допуска промяна на регистрацията преди вдигането на запора.

(5) Запор върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.

(6) Запор върху ликвидно и изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото задължено лице има сметки.

(7) Запорът по ал. 6 се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение.

(8) Запор върху притежавани от длъжника дялове и акции се налага чрез съобщение до дружеството, съответно в Централния депозитар, което се вписва в книгата на акционерите и в книгата за дяловете. По искане на органа, постановил обезпечението, запорът върху дялове в дружества с ограничена отговорност се вписва в търговския регистър.

(9) Запорът върху държавни, включително безналични ценни книжа, се вписва в съответния регистър.

(10) Налагането на запор върху вземания по ценни книги на заповед и на други книжа, които могат да се джиросват или собствеността на които може да се прехвърля чрез предаване, както и върху вземания по изпълнителни листове, се извършва чрез изземване и предаване за съхранение на банка. За изземването и предаването на ценните книги на заповед в банка се съставя протокол.

Възбрана

Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.) Налагането на възбрана се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване службата по вписванията изпраща съобщение до длъжника.

(2) За възбраната се изпраща съобщение до Централния регистър на особените залози. Особен залог, вписан след съобщението, не може да се противопостави на публичното вземане.

Действия на запора и възбраната

Чл. 168. (1) Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвежда действията, предвидени в чл. 345, 346 и 347, чл. 354, ал. 1, чл. 391, 392, 395, 396 и 397 от Гражданския процесуален кодекс. Органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. В случая се прилагат чл. 332, ал. 2 и чл. 336 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) От датата на получаване на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.

(3) Съдът по регистрацията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора. Управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на прехвърлянето на поименни акции от длъжника след запора.

(4) Прехвърляне на дялове и акции, включително поименни, след запорното съобщение няма действие по отношение на публичния взискател.

Запор върху стоки в оборот

Чл. 169. (1) Запор върху стоки в оборот се извършва въз основа на опис. Стоките в оборот се предават на отговорно пазене на длъжника и на материалноотговорните лица, които се разпореждат с тях.

(2) Едновременно с налагането на запор върху стоките в оборот се налага запор и върху сметките на длъжника.

(3) Продажбата на стоките в оборот и закупуването на необходимите суровини и материали, както и заплащането на разходите за производството и оборота, могат да се извършват само с предварителното писмено съгласие на органа, наложил обезпечението, при определени от него условия.

Отменяне на обезпечението

Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Отменяне на обезпечението се извършва с постановление от органа, постановил предварителното обезпечение, съответно органа по принудителното изпълнение, или по молба на длъжника след погасяване на публичното задължение.

(2) Отказът за отменяне по ал. 1 може да бъде обжалван пред окръжния съд по местонахождението на:

1. съответния горестоящ орган на наложилия обезпечителната мярка;

2. органа по принудително събиране на публичните вземания.

(3) Съдът отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато, или че са налице условията по чл. 165, ал. 2. Определението на съда не подлежи на обжалване, но ако съдът откаже да отмени обезпечението, длъжникът може отново да поиска отмяната на обезпечението при наличие на основания за това.

Обезщетение за причинени вреди

Чл. 171. (1) Ако актът, установяващ публичното задължение, по който е допуснато обезпечението, бъде отменен или ако не бъде връчен в предвидения в този кодекс срок, длъжникът може да поиска да му бъдат заплатени причинените вследствие на обезпечението вреди.

(2) Обезщетение не се дължи, когато длъжникът не е съобщил факти, обстоятелства или не е предоставил документи от значение за определяне на задължението, довели до отменянето на акта.

Изпълнителни основания

Чл. 172. (1) Принудително изпълнение за публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт.

(2) Принудително изпълнение за данъчните вземания се предприема въз основа на:

1. данъчен акт, срокът за доброволно изпълнение на който е изтекъл;

2. данъчна декларация, по която е изтекъл законоустановеният срок за плащането на задължението;

3. данъчно съобщение за определяне на данък, срокът за плащане по което е изтекъл;

4. влязло в сила наказателно постановление на данъчен орган;

5. случаите на чл. 63, ал. 3.

Участници в производството за принудително изпълнение

Чл. 173. (1) Страни в производството за принудително изпълнение са:

1. органът по принудително изпълнение;

2. публичният взискател;

3. длъжниците или техните наследници, както и третите лица, за които е предвидена отговорност за плащането на данъчно задължение на длъжника;

4. трети лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението;

5. обезпечените кредитори.

(2) Обезпечението и принудителното събиране на публичните вземания се извършват от публичния изпълнител към Агенцията за държавни вземания, доколкото друго не е установено в този кодекс.

(3) В производството по принудително изпълнение страните могат да ползват вещи лица, пазачи, преводачи и други лица.

Солидарна отговорност

Чл. 174. (1) Който изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по този кодекс, отговаря солидарно с него за изплатеното въпреки запора, до размера на задължението със законната лихва след плащането.

(2) Когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган или управляващ съдружник, които са допуснали изплащането.

(3) За действията по ал. 1 и 2 се издава акт от органа, наложил запора, който може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни мерки.

Задължение за предоставяне на информация

Чл. 175. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Всички лица, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на данъчния орган или публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по този кодекс в 7-дневен срок от получаването му да предоставят информацията или данните, с които разполагат.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират оценимите в пари задължения към данъчния длъжник и неговото имущество, намиращо се при тях или в тяхно разпореждане.

(3) По реда на ал. 1 банките, небанковите финансови институции, застрахователните дружества и кооперациите са длъжни да предоставят информация за сключени договори за доверително управление или предоставени банкови касетки, както и за други сключени от тях сделки с длъжника, свързани с негови движими и недвижими имущества или дялови участия.

Имущество, подлежащо на принудително изпълнение

Чл. 176. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:

1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;

2. единственото жилище на длъжника, освен ако е търговец; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му - поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо;

3. сумите по сметки в банки до размер 150 лв. за всеки член от семейството;

4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от собственика или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар;

5. трудово възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, пенсия или стипендия - в размер до 150 лв. месечно.

(2) Не се допуска принудително изпълнение и върху:

1. обезщетения по социалното осигуряване, включително за безработица;

2. социални помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;

3. суми, получени от инвалиди, глухи, слепи, неми, глухонеми, сираци и други категории лица в неравностойно социално положение, по дарение от физически и юридически лица - за данъчни задължения на надарения;

4. вземания за издръжка, определени от съда.

Възможност за избор от длъжника

Чл. 177. (1) Длъжникът може, след като обяви всичките си активи, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от органа по принудителното изпълнение способи.

(2) Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло държавата.

(3) Публичният изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение може да се обжалва пред директора на Агенцията за държавни вземания в 7-дневен срок от връчването му на длъжника. Жалбата не спира изпълнението.

(4) Директорът на Агенцията за държавни вземания се произнася по жалбата в 7-дневен срок от постъпването й. Решението на директора е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особени случаи

Чл. 178. Вземанията могат да се събират и чрез участие в производство по несъстоятелност на длъжника или присъединяване към открито производство.

Способи за принудително изпълнение

Чл. 179. (1) Принудителното изпълнение на вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез:

1. изпълнение върху парични средства в банките;

2. изпълнение върху вземания на длъжника;

3. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книги.

(2) За движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, леки автомобили, офиси, каси, сейфове и др.

(3) Органът по принудителното изпълнение може да използва всеки от способите по ал. 1 заедно или поотделно.

Недействителност на действия и сделки

Чл. 180. (1) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на акта за възлагане на данъчна ревизия и установяването на друго данъчно вземане:

1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;

2. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право на длъжника;

3. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;

4. (нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) апортни вноски на имуществени права на длъжника.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния взискател или на органа по принудителното изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Присъединяване на кредитори

Чл. 181. (1) В производствата по този дял могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане.

(2) Присъединяването се допуска до изготвянето на разпределението на събраните суми. Публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат годен за изпълнение акт за публично вземане.

Непротивопоставимост на обезпечения

Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.) При вписване на ипотека или особен залог ипотекарният длъжник, съответно залогодателят представя в службата по вписванията, съответно пред длъжностното лице от съответния орган, извършващ вписването, удостоверение за дължими данъци. Дължимите данъци се вписват в съответния регистър, а при продажба на ипотекираното или заложеното имущество се изплащат преди главното задължение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчната администрация издава удостоверението по ал. 1 в 3-дневен срок от писменото заявление на ипотекарния длъжник или залогодателя.

(3) Заложният кредитор или кредиторът, упражнил право на задържане, може да противопостави вземането си на данъчната администрация само въз основа на писмени доказателства с достоверна дата.

Конкуренция между публични вземания

Чл. 183. (1) Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване, независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред:

1. за данъчните задължения и задължителното осигуряване - съразмерно;

2. за публични задължения, които постъпват направо в държавния или общинския бюджет - съразмерно;

3. за други публични вземания.

(2) При спор между публични взискатели спорът се решава от министъра на финансите или от оправомощено от него лице, чието решение не подлежи на обжалване.

Започване на производството

Чл. 184. (1) Когато пристъпва към изпълнение, публичният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.

(2) Съобщението трябва да съдържа означение на подлежащия на принудително изпълнение акт и номера на изпълнителното дело, посочване на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.

(3) Когато са налице няколко отделни изпълнителни основания за различни публични задължения, се образува едно изпълнително дело, като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от тях.

(4) В случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи се извършва чрез налагане на запор, съответно чрез вписване на възбрана с постановление на публичния изпълнител.

(5) Запорът и възбраната по ал. 4 се налагат със съобщението и имат действието, предвидено в този кодекс.

(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В случаите, когато мерките по чл. 145, ал. 8, т. 2 и ал. 10 не са поискани от съответния взискател, органът по принудителното изпълнение може, ако задължението е в големи размери и не е представено надлежно обезпечение:

1. да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:

а) да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната;

б) да не издават или да отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;

2. да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.

Спиране, отлагане, възобновяване и прихващане

Чл. 185. (1) Принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането, с разпореждане на органа по принудителното изпълнение:

1. при поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител;

2. при отбиване от длъжника на редовната военна служба, както и при повикване на учебен сбор - до завършването им;

3. при смърт на длъжника - до изтичането на срока за подаване на декларация по чл. 32 от Закона за местните данъци и такси;

4. в други случаи, предвидени в този кодекс.

(2) Спирането по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на писмени доказателства, удостоверяващи посочените обстоятелства.

(3) В случаите по ал. 1, т. 3 след изтичането на срока по чл. 32, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси и ако не е подадена декларация, по искане на органа по принудителното изпълнение районният съдия определя срок за приемане или за отказ от наследството при условията и по реда на чл. 51 от Закона за наследството. В този случай срокът за спиране се удължава със срока, даден от съда. По искане на наследниците данъчният орган е длъжен да издаде удостоверение за дължимите от наследодателя данъци и начислените лихви върху тях. Когато данъчният орган не е установил данъчните задължения на длъжника, той издава удостоверение след извършване на данъчна ревизия.

(4) В случаите по ал. 1, т. 3 производството по принудителното изпълнение се възобновява от деня на приемането на наследството.

(5) Извършените до спирането действия запазват силата си. След спирането органът по принудителното изпълнение не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането.

(6) Възобновяването на изпълнителното производство се извършва с разпореждане на органа по принудителното изпълнение след отпадане на обстоятелствата, поради които е разпоредено спирането. Срокът продължава да тече от издаването на разпореждането за възобновяване.

(7) Органът по принудителното изпълнение може да отложи насроченото изпълнително действие, като в този случай в протокола се отбелязват обстоятелствата, поради които действието се отлага, и се посочва друга дата за извършването му. Ако датата не може да бъде определена в протокола, органът уведомява за това участниците в производството.

(8) Когато в хода на принудителното производство възникнат основания за прихващане, по искане на длъжника или по решение на органа по принудителното изпълнение производството се спира по отношение на сумата, за която би могло да се извърши прихващането, и до приключване на действията по прихващането. Органът по принудителното изпълнение, пред когото длъжникът е представил писмените доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, извършва прихващането и ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или частично, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането.

(9) Прихващането по ал. 8 може да бъде направено до датата на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането данъчното вземане се погаси изцяло, включително и разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява, като органът по принудителното събиране уведомява компетентния орган.

(10) Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му.

(11) Отказът за прихващане може да се обжалва по реда, предвиден за защита срещу принудително изпълнение по този кодекс. В тези случаи жалбата спира действията по принудителното производство до окончателното й решаване.

Производство за принудително изпълнение при несъстоятелност на длъжника

Чл. 186. (1) В случаите, когато са наложени обезпечения по реда на чл. 161, ал. 5-8, публичният изпълнител започва производство за принудително събиране на публични вземания срещу длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, след установяването на тези вземания по предвидения в този кодекс ред.

(2) Когато производството по несъстоятелност е открито, без длъжникът да е обявен в несъстоятелност, публичният изпълнител не може да изнася на публична продан имущество, което е обект на наложените по реда на чл. 161, ал. 5-8 обезпечения, преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага в случаите, когато длъжникът е обявен в несъстоятелност.

(4) При наличието на предложен план за оздравяване или на предложение за сключване на извънсъдебно споразумение, които отговарят на изискванията на чл. 153, и когато предявените от Агенцията за държавни вземания публични вземания са включени в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания, изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания може да спре принудителното изпълнение.

(5) При констатирано неизпълнение на утвърдения план за оздравяване, съответно на извънсъдебното споразумение, по отношение удовлетворяването на публичните вземания, изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания възобновява спряното производство за принудително събиране.

(6) (Обявена за противоконституционна относно израза "и тези частни държавни..., чието принудително събиране се извършва по реда на публичните" с РКС № 2 - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) В случаите на ал. 5, разпоредбите на чл. 706, ал. 1 и 3 от Търговския закон не се прилагат по отношение на публичните и тези частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

(7) При възобновено по реда на ал. 5 производство за принудително събиране на публични вземания, публичният изпълнител реализира проданта на имуществото на длъжника, което е обект на наложените по чл. 161, ал. 5-8 обезпечения.

Прекратяване на производството

Чл. 187. (1) Производството по събиране на публичните вземания се прекратява с разпореждане на органа по принудителното изпълнение:

1. когато задължението и направените до датата на провеждане на търга разноски бъдат погасени изцяло; когато плащането е по безкасов начин, плащането се счита извършено с постъпването на сумата по сметката, посочена от органа по принудителното изпълнение;

2. когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен;

3. когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;

4. когато органът по принудителното изпълнение е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани и разходите за воденето на такива действия са икономически неоправдани;

5. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на вишестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума равна или надхвърляща сумата на задължението, съгласно изменението; в този случай органът по принудителното изпълнение разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството;

6. в други предвидени в този кодекс случаи.

(2) В случаите по ал. 1 органът по принудителното изпълнение вдига служебно наложените запори и възбрани.

(3) Разпореждането се издава в 7-дневен срок от:

1. получаване на плащането и отразяването му по съответната сметка - в случаите по ал. 1, т. 1;

2. уведомяването на органа по принудителното изпълнение с приложен заверен екземпляр от решението за обявяване на недействителността, обезсилването, отменянето или изменението на акта;

3. получаването на служебна справка за липсата на наследници или на уведомление, придружено от удостоверение за наследници и документ за направен отказ от всички наследници;

4. възникването на условията и предпоставките, предвидени в ал. 1, т. 4.

Протоколи за действията

Чл. 188. (1) За всяко предприето и извършено действие от органа по принудителното изпълнение се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставяне, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски.

(2) В изпълнение на правомощията си по събиране органът по принудителното изпълнение издава постановления и разпореждания.

(3) Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ал. 1 действия, както и издадените постановления и разпореждания, други документи, удостоверяващи изпълнението и извлечения от сметката.

Съдействие по изпълнението

Чл. 189. (1) При осъществяване на правомощията по принудителните действия публичният изпълнител може да поиска от специализирания орган за контрол на данъчната администрация да се отворят и претърсят вещи, жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или места, където се намират вещи на длъжника. Действията се извършват по реда на този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) При необходимост органът по принудителното изпълнение може да иска и съдействие от полицейските органи в рамките на правомощията им, определени със закон, от кмета или от областния управител за осигуряване на достъп до жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или до места, където се намират вещи на длъжника, и при извършване на опис, предаване на вещи и въвод във владение.

Изпълнение върху вземания на длъжника от банки

Чл. 190. (1) Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметката на органа, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на нареждането.

(2) Банката е длъжна в 7-дневен срок от получаване на нареждането да уведоми органа, наложил запора, за причините за неизпълнението му.

(3) Когато изпълнението е насочено върху валутна сметка, банката, в която се води сметката, изкупува валутата по нейния курс за деня, в който е получено нареждането, и прехвърля левовата равностойност по сметката на органа, наредил принудителното изпълнение.

Разрешение за неотложни плащания

Чл. 191. (1) Органът, наложил запора, с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му, при положение че длъжникът предостави друго обезпечение.

(2) Преценката от органа по ал. 1 се извършва въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства.

(3) Разрешението по ал. 1 се дава при условие, че:

1. сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника;

2. забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни.

(4) Когато органът по ал. 1 даде разрешение, той посочва в него плащането, за което то се отнася, и срока, в който може да се извърши.

(5) Банката е длъжна да извърши плащането съобразно условията на разрешението и носи солидарна отговорност с длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението.

(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Разрешението по ал. 1 може да се изменя или отменя само от органа, дал разрешението.

Принудително събиране от трети лица, които не са банки

Чл. 192. (1) Принудителното събиране на вземанията се насочва върху вземания на длъжника от трети лица, ако вземането е ликвидно и изискуемо. Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред органа по принудително изпълнение или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.

(2) Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към органа по принудително изпълнение в същия размер.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на органа по принудително изпълнение или да му предаде вещите на длъжника в 3-дневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска.

(4) Когато длъжникът има дялово участие в дружество, органът по принудително изпълнение предлага на съдружниците да изкупят дяловете на длъжника по пазарни цени въз основа на направена от него или от вещо лице оценка или да упражнят правата на длъжника по чл. 125, ал. 2 от Търговския закон. Оценката може да се обжалва по реда на чл. 196.

(5) Когато длъжникът притежава акции в акционерни дружества, органът по принудително изпълнение:

1. предлага на другите акционери да изкупят акциите на длъжника по пазарна цена;

2. предоставя на инвестиционен посредник въз основа на договор продажбата на акциите на борсата, съответно на вторичния пазар, в който случай инвестиционният посредник има правата на джирант.

(6) В случаите по ал. 5 със сумата от продажбата на акциите се удовлетворява публичното вземане.

(7) Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на органа по принудително изпълнение за изземването й за удовлетворяване на публичното вземане.

Изпълнение върху ценни книги и вземания по изпълнителни листове

Чл. 193. (1) Изпълнението върху ценни книги се извършва, като публичният изпълнител с постановление се суброгира в правата на длъжника спрямо лицата, които са задължени по ценната книга.

(2) Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като се прилагат съответно разпоредбите на този кодекс за изпълнение спрямо трети лица. Публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника.

Опис

Чл. 194. (1) Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис.

(2) Описът трябва да съдържа:

1. основанието и размера на вземането;

2. мястото, където се извършва;

3. подробно описание на вещта;

4. оценката на вещта;

5. възраженията на задълженото лице и заявените от трети лица права върху описаната вещ;

6. подпис на публичния изпълнител, на задълженото лице и на третите лица, когато те имат заявени права върху описаната вещ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.) Описът на недвижимия имот се извършва само ако органът по ал. 1 се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от съответната данъчна дирекция и от службата по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната.

(4) В описа се посочват местонахождението на имота, неговите граници, вписаните възбрани и ипотеки, дължимите данъци и други обстоятелства, свързани с имота.

(5) Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписват се временна оценка въз основа на данни на длъжника за покупната й цена, ценова информация, с която разполага органът по ал. 1, и други данни за вещта.

Пазене на вещта

Чл. 195. (1) Описаната движима вещ се оставя за пазене на длъжника.

(2) Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако се прецени, че тя не трябва да се оставя у него, вещта се предава на пазач или се оставя на съхранение в определено от публичния изпълнител място.

(3) Пазачът се назначава от органа по ал. 2. Пазачът се избира с оглед на лицето, естеството на вещта и мястото, където се намира или където ще се съхранява вещта, която се предава за пазене срещу подпис.

(4) Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин, да дава сметка за приходите от нея и за разходите по пазенето й. При неизпълнение на задълженията публичният изпълнител може да назначи друг пазач.

(5) Недвижимият имот се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. От получаването на съобщението за вписване на възбраната длъжникът е длъжен да го управлява с грижата на добър стопанин. Органът по ал. 2 може да определи срещу възнаграждение друг управител на имота, ако длъжникът пречи на огледа или не управлява добре имота.

Оценка

Чл. 196. (1) Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител по списъка на Агенцията за държавни вземания.

(2) Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, като я съобщава на длъжника и на взискателя.

(3) За вещи, чиято стойност като нови е по-малка от 5000 лв., се използват ценниците, издавани от Агенцията за държавни вземания. Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка, а оценката на моторните превозни средства не може да бъде по-малка от застрахователната оценка.

(4) Ако е недоволен от оценката, длъжникът или взискателят в 7-дневен срок може да поиска от директора на Агенцията за държавни вземания преразглеждане на оценката. Директорът или оправомощено от него длъжностно лице назначава оценители, чиято оценка е окончателна. Не може да се иска преразглеждане на оценката на вещи, чиято стойност е определена по реда на ал. 3.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Описаната вещ на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители се оценява по нейната пазарна стойност, включително и за вещ, чиято стойност като нова е по-малка от 5000 лв., от оценител, включен в списъка по ал. 1, по предложение на министъра на земеделието и горите. До представянето на предложението на министъра на земеделието и горите публичният изпълнител назначава оценител, притежаващ съответната квалификация, включен в списъка по ал. 1.

Контролна експертиза

Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Когато длъжникът или взискателят е недоволен от оценката на недвижимите имоти и на вещи с единична цена като нови повече от 30 000 лв., както и на произведения на изкуството, предмети от благородни метали, антикварни предмети, производствени мощности и стопански обекти, той може да поиска в 7-дневен срок контролна експертиза.

(2) Контролната експертиза се извършва от три вещи лица с познания и опит в съответната област, едно от които се посочва от длъжника, едно - от директора на Агенцията за държавни вземания, а третото се избира от първите двама.

(3) Вещите лица и оценителите трябва да отговарят на изискванията по този кодекс.

(4) Заключението на вещите лица се приема с мнозинство и не може да бъде оспорвано от длъжника, от публичния изпълнител или от взискателя.

(5) Възнаграждението на вещите лица се определя от директора на Агенцията за държавни вземания и е за сметка на този, който е поискал контролната експертиза. Ако контролната експертиза е поискана от длъжника и оценката е по-висока от първоначалната, разноските се поемат от Агенцията за държавни вземания.

Начин на продажбата

Чл. 198. (1) Продажбата на движими вещи се извършва чрез публична продажба или чрез търг.

(2) Продажбата чрез търг може да се извършва с явно или тайно наддаване.

(3) Когато продажбата се извършва чрез търг, тя се смята за действителна дори и при участие само на един купувач, ако предложената от него цена не е по-ниска от началната тръжна цена.

Действие на публичната продан

Чл. 199. (1) Продадените чрез публична продан движими вещи и оценими в пари права върху тях стават собственост на купувача дори и да не са били собственост на длъжника.

(2) Купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичането на една година от обнародването на постановлението за възлагане в "Държавен вестник" не е предявен иск за собственост.

(3) Ако искът е предявен в срока по ал. 2 и с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадената недвижима вещ, купувачът може да иска платената от него цена, ако тя не е още изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника, това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Освен това той има право да иска връщането на всички платени от него такси по прехвърлянето.

Разноски

Чл. 200. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Всички разноски, свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните вземания, са за сметка на длъжника.

(2) Всички постъпили суми от продажбата се внасят по определената сметка. След покриване на разноските, лихвите и главницата на публичното задължение разликата се връща на длъжника.

(3) Разноски, свързани с прехвърляне на вещта или с въвод във владение, са за сметка на купувача.

Начин на продажба

Чл. 201. (1) Начинът на продажба се определя от публичния изпълнител.

(2) Органът по ал. 1 може да определи продажбата да се извърши:

1. отделно за всяка движима или недвижима вещ на длъжника;

2. за групи от вещи, които обичайно се продават заедно;

3. за всички активи на длъжника-търговец, включително движими и недвижими вещи и оценими в пари права.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Когато се продават недвижими вещи самостоятелно или включени в група вещи, вещни права върху недвижими имоти, както и движими вещи с начална тръжна цена над 30 000 лв., продажбата се извършва чрез търг.

(4) Длъжникът може да предложи начина, по който да бъде продадена вещта или имуществото. Органът по ал. 1 може да приеме предложения начин, ако прецени, че държавата ще бъде удовлетворена.

Цена и състояние на вещта

Чл. 202. (1) Първоначалната продажна цена на вещта или на имота не може да бъде по-малка от оценката по чл. 196 и 197.

(2) Вещта се продава без данък върху добавената стойност. За регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност длъжници продажбата се счита за освободена доставка.

(3) Вещта или имотът се продават такива, каквито са в момента на продажбата им и купувачите не могат да претендират за недостатъци на закупената вещ.

Продажба на специфични вещи

Чл. 203. (1) Бързоразвалящи се стоки се продават с разрешение от органите на Министерството на здравеопазването. Те се продават чрез борсата, стоковите тържища или специализираните магазини.

(2) Продажбата на произведения на изкуството, вещи с антикварна или нумизматична ценност, злато, сребро и други благородни метали и скъпоценни камъни или изделия от тях се извършва след експертна оценка чрез специализираните магазини, галерии и други подобни, одобрени от министъра на финансите.

(3) Продажбата на стоки, търгувани на борсите, се извършва чрез борсите.

(4) Продажбата на чуждестранна валута се извършва чрез търговските банки.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с гарантиран произход се продават с разрешение на министъра на земеделието и горите или оправомощено от него лице само на други земеделски производители.

Несъразмерност на разходите с приходите

Чл. 204. (1) Не се започва принудително изпълнение върху права и вещи, за които разходите по описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи.

(2) Несъразмерността на разходите с очакваните приходи се установява с акт на публичния изпълнител. Постановлението може да се обжалва в 7-дневен срок пред директора на Агенцията за държавни вземания, чието решение е окончателно.

(3) Когато само за някои от вещите и правата разходите по принудителното изпълнение се очаква да надхвърлят постъпленията от продажбата, изпълнението се насочва върху останалите активи на длъжника.

Съобщение за продажба

Чл. 205. (1) Съобщението за продажба съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. номера и датата на изпълнителното дело;

3. начина на продажба;

4. времето и мястото за оглед;

5. времето и мястото на продажба;

6. списък на продаваните вещи и първоначална продажна цена;

7. други условия, свързани с определения начин на продажба, включително оповестяване на мястото, където се намира тръжната документация за продажбата на разположение на всеки, който се интересува от вещта, или условията, при които може да я закупи;

8. дата, подпис и печат на органа.

(2) Съобщението се изпраща на длъжника с указание, че до извършване на продажбата може да плати задължението си заедно с разноските.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Съобщението се поставя на определени за целта места в служебните помещения на органите, определящи публичните задължения.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Съобщението се разгласява и чрез поставянето му на местата, където ще се извършва огледът или продажбата, и чрез публикуването му в поне един централен ежедневник. Агенцията осигурява разпространението на съобщенията за продажби и чрез ИНТЕРНЕТ.

(5) Когато длъжникът е физическо лице, съобщението, с изключение на това, което се изпраща на длъжника, не може да съдържа данни за длъжника.

Публична продажба на постоянно определени места

Чл. 206. (1) Публична продажба се извършва за вещи, чиято продажна цена не надвишава 30 000 лв. и които се намират на мястото на продажбата, при което вещта се предава на купувача след заплащането на цената.

(2) Публична продажба се извършва на постоянни места, определени от Агенцията за държавни вземания.

(3) Постоянна продажба може да се извършва от:

1. публичния изпълнител;

2. други лица, включително борси, на които това е възложено по договор.

(4) Продажбите се извършват в собствени или наети от Агенцията за държавни вземания помещения.

(5) Продажбата чрез борси се извършва по установените за тях правила, като отношенията между тях и публичния изпълнител се уреждат по договор при общи условия.

(6) Всяка вещ или група от вещи, които се продават заедно, получават номер. На етикета с номера се посочва и продажната цена.

(7) Огледът на вещите е свободен в рамките на определеното работно време.

(8) Плащането на цената по този член се извършва само в брой.

(9) За всяка продадена вещ или група от вещи, които се продават само заедно, се издава постановление за възлагане въз основа на документа за платената цена, в което се посочва:

1. номерът и датата на постановлението;

2. номерът на вещта или на групата от вещи;

3. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г.) името и единният граждански номер или наименованието и кодът по БУЛСТАТ и подпис на купувача;

4. цената на вещта;

5. при закупуване на вещи, продавани в група, към постановлението се прилага списък на вещите, включени в групата;

6. мястото на извършената продажба;

7. името и подписът на длъжностното лице, извършило продажбата.

(10) Собствеността преминава върху купувача с издаване на постановлението, като вещта му се предава веднага. Постановлението следва да съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ (фактура) и има силата на такъв. При продажба на родово определени вещи постановлението се издава на съответната борса или тържище, а на купувача се издава фактура.

(11) Екземпляр от постановлението се изпраща на длъжника.

Намаляване на цената и преоценка

Чл. 207. (1) Ако в едномесечен срок от излагането й за продажба вещта не бъде продадена, продажната цена се определя в размер 90 на сто от началната продажна цена.

(2) Ако в едномесечен срок от намаляването на цената по ал. 1 не се намери купувач, продажната цена се определя в размер 80 на сто от началната цена.

(3) В случай, че вещта не бъде продадена в 6-месечен срок от излагането й за продан, тя се продава на цена по договаряне. Това се посочва изрично в издаденото постановление.

(4) Ако след изтичане на една година от излагането й за продан вещта не бъде продадена, длъжникът има право в едномесечен срок да я вземе обратно.

(5) Непотърсени в едномесечния срок по ал. 4 вещи се предават безвъзмездно на социални заведения или се унищожават.

(6) В случаите по ал. 4 и 5 публичният изпълнител издава разпореждане за връщане или за предаване, като в постановлението за връщане посочва други изпълнителни способи за събиране на вземането.

Продажба чрез търг

Чл. 208. (1) Продажбата чрез търг се извършва с явно или тайно наддаване на място и време, определени от публичния изпълнител.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

(4) Едновременно със съобщението за обявяване на публичната продажба органът по принудителното изпълнение оповестява и правилата за продажбата, размера на таксата за оглед и на депозита за участие, начина, по който следва да се внесат, и крайния срок за внасяне.

(5) Депозитът за участие в търга е 10 на сто от обявената начална продажна цена. Документът за внасяне на депозита се предоставя на публичния изпълнител най-късно до обявения начален час за провеждане на търга.

Подготовка на търг с явно наддаване

Чл. 209. (1) Всяка вещ или група от вещи получават тръжен номер. Номерата се обозначават върху вещта най-късно до определения начален час за оглед.

(2) В търга може да се участва и чрез пълномощник, който представя нотариално заверено пълномощно за участие в търга.

(3) Не могат да участват в търга като наддавачи органите, провеждащи търга, и вещите лица, оценили вещта.

(4) Въз основа на представените документи за самоличност всеки участник получава знак (табелка) с номер на участник в търга.

Провеждане на търга

Чл. 210. (1) В обявения ден и час органът, провеждащ търга, открива търга, проверява самоличността и документите на участниците и констатира изпълнението на условията за провеждане на търга.

(2) На мястото, където се провежда търгът, могат да присъстват само допуснатите участници в търга, публичният изпълнител и служебни-те лица, подпомагащи публичния изпълнител.

(3) При започване на търга органът, провеждащ търга, е длъжен да оповести отново правилата за разпродажба и допуснатите до търга участници, като може да определи и стъпка на наддаване като процент от началната цена.

(4) Наддаването започва от началната тръжна цена. Недействително е предложението за цена, по-ниска от началната.

(5) Всеки участник с високо вдигане на номера огласява предлаганата от него цена.

(6) За провеждане на търга се води протокол. В протокола се отбелязват всички условия на търга, броят на участниците, началният и крайният час, стъпката на наддаване, ако такава е определена. Протокол се съставя и в случаите, когато обявеният търг не се проведе.

(7) За направените предложения се води наддавателен лист, в който се посочват тръжният номер на продаваната вещ, номерата на участниците, наддавали за нея, и предлаганите от тях цени. Наддавателният лист е неразделна част от протокола за провеждане на търга.

(8) След всяко направено предложение органът, провеждащ търга, произнася последователно три пъти последната предложена цена и след третия път, ако нова цена не бъде предложена, огласява продажбата на вещта с "продадено", цената и номера на участника, който я е предложил.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г.) В протокола се записват тръжният номер на вещта, цената и номерът на участника, предложил най-високата цена, името на лицето и единният граждански номер или наименованието на търговеца и кодът му по БУЛСТАТ, съответно данните на упълномощения представител. За купувач се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. Купувачът се обявява от органа, провеждащ търга, върху наддавателния лист, който се подписва от него.

(10) В протокола се записват и данните за лицата, които са предложили цена, поставяща ги на второ и трето място след участника, предложил най-високата цена, както и данните, необходими за уведомяване.

(11) Купувачът трябва в 5-дневен срок от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения депозит.

(12) Когато вещта е купена от лице, което не е имало право да наддава, възлагането е недействително. В този случай внесената от купувача сума остава в полза на държавата и се обявява нов търг, ако търгът не е обжалван.

(13) Обстоятелството по ал. 12, изречение първо, се констатира от органи на Агенцията за държавни вземания, определени от директора на Агенцията за държавни вземания, а наказателните постановления се издават от директора на Агенцията за държавни вземания.

Определяне на последващ купувач

Чл. 211. (1) Ако в срока по чл. 210, ал. 11 цената не бъде внесена по посочената сметка от обявения за купувач:

1. с внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а с остатъка се намалява публичното вземане в следната последователност: разноски, лихви, главница;

2. публичният изпълнител съставя протокол, с който обявява за купувач наддавача, предложил следващата по размер цена, като му изпраща съобщение за това; ако и този наддавач не внесе цената в 3-дневен срок от получаване на съобщението, публичният изпълнител предлага вещта на следващия по реда на предложените цени наддавач при условие, че предложената от него цена е не по-малка от началната тръжна цена.

(2) Когато никой от наддавачите по ал. 1, т. 2 не внесе предложената от него цена, се провежда нов търг.

Нов търг

Чл. 212. (1) Нов търг се провежда, когато:

1. не се яви кандидат и явилите се предложат цена, по-ниска от началната;

2. никой от участниците не внесе предложената от него цена;

3. са нарушени други условия за провеждане на търга.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На всеки следващ търг продажната цена се намалява с по 10 на сто от първоначалната продажна цена, но не по-малко от 50 на сто.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена. Когато публичните вземания са на различни взискатели, вещта се възлага на взискателя с най-големи вземания. Уравняването на сметките между взискателите се извършва от публичния изпълнител при последващи изпълнения върху имуществото на длъжника.

(4) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 3, се прилага чл. 207, ал. 4.

Продажба с тайно наддаване

Чл. 213. (1) Публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши на търг с тайно наддаване, като в съобщението се посочват мястото на подаване на предложенията, началният и крайният срок за подаването им, размерът на депозита и времето и мястото на отваряне на предложенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г.) Предложенията се подават в запечатан плик. Върху плика предложителят отбелязва номера и датата на съобщението, публичния изпълнител, обявил продажбата, данни за предложителя (наименование, адрес, БУЛСТАТ), надпис: "За търг с тайно наддаване", подпис, печат, когато предложителят е длъжен да има такъв.

(3) Предложението трябва да съдържа:

1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.02.2006 г.) данни за предложителя - име, единен граждански номер (наименование, БУЛСТАТ), адрес;

2. вещта, за която се прави предложението;

3. предлаганата цена;

4. начина на плащане - веднага в брой или безкасово;

5. документ, удостоверяващ внесения депозит в размер 10 на сто от първоначалната тръжна цена;

6. подпис на предложителя.

(4) Постъпващите предложения за всяка обявена продажба поотделно се завеждат по реда на постъпването им с пореден номер и дата, като изрично се отбелязва и датата на пощенското клеймо, ако са получени по пощата.

(5) С изтичането на крайния срок на приемане на предложенията публичният изпълнител поставя в края на списъка удостоверителен надпис, в който посочва броя на постъпилите предложения, датата и часа на приключване и се подписва.

(6) За валидно направено предложение се счита и това, което е постъпило до изтичане на работното време на публичния изпълнител в деня преди обявения за отваряне на предложенията, при условие, че пощенското клеймо в станцията на подаването носи дата не по-късно от посочената крайна дата за подаване на предложенията. Неотговарящите на тези условия предложения се считат за невалидни и за постъпилите по този ред валидни и невалидни предложения публичният изпълнител прави допълнително отбелязване в списъка след удостоверителния подпис.

(7) До обявения краен срок за подаване на предложенията предложителят може писмено да оттегли предложението, което се прилага към протокола. Предложението се връща в запечатания плик. Върху плика се поставя печат на публичния изпълнител с надпис: "Оттеглено с писмо номер и дата на писмото", като публичният изпълнител се подписва и поставя датата. Ново предложение може да се подаде след оттегляне на първоначалното, при условие, че е спазен крайният срок.

Отваряне на предложенията и продажба

Чл. 214. (1) Предложенията се отварят в определеното място и време, където могат да присъстват предложителите, техните законни или упълномощени представители и длъжник.

(2) Публичният изпълнител отваря последователно по реда на постъпването им направените предложения, като съобщава поредния номер, датата на постъпването или датата на пощенското клеймо, ако предложението е получено по пощата.

(3) Органът по ал. 2 огласява направените предложения и тяхната редовност. Предложителите, които не се допускат до търга и основанията за това се отразяват в протокола и подадените от тях документи се прилагат към протокола.

(4) Направените предложения се отразяват по реда на отваряне в наддавателен лист. Срещу поредните номера, оттеглили предложението си, в наддавателния лист се отбелязват номерът на писмото и датата на оттеглянето.

(5) След изчерпване на пълния списък на предложенията, публичният изпълнител обявява най-високата предложена цена.

(6) При еднаква цена, предложена от двама или повече от присъстващите участници в наддаването, за купувач се обявява този, който предлага плащане веднага в брой. Ако повече от един предложител предлага плащане веднага в брой, търгът продължава само между тях с явно наддаване. В този случай органът по ал. 2 обявява стъпката за наддаване. Стъпката и направените предложения се отразяват в наддавателния лист.

(7) Извън случаите по ал. 6 предложителите се подреждат последователно, като се отчита по-високата предложена цена.

(8) Обявяването на спечелилия търга и следващите две най-добри предложения се обявяват от органа по ал. 2 и се вписват в протокола. Срещу всяко от предложенията се записват данните на предложителите и резултатът се обявява на подходящо място в канцеларията на публичния изпълнител и в Агенцията за държавни вземания.

Плащане и постановление за възлагане

Чл. 215. (1) В 3-дневен срок от плащането или постъпването на сумата по указаната сметка, публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача.

(2) Въз основа на документа за плащане, а при безкасово плащане - след получаване на потвърждение за постъпване на сумата по посочената сметка, публичният изпълнител издава постановление за възлагане.

(3) Постановлението за възлагане съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. номера, датата и мястото на издаване;

3. описание на вещта или вещите и продажната цена;

4. датата на търга;

5. данни за купувача, за длъжника и цената, на която е придобита вещта;

6. номера и датата на изпълнителното дело;

7. подписа и длъжността на издателя.

(4) Собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението. Нотариална форма не е необходима.

(5) Купувачът е длъжен незабавно да вдигне вещта. Когато за продажба на движими вещи се изисква специална форма, тя се смята спазена с постановлението за възлагане.

(6) Публичният изпълнител въвежда купувача на имота във владение в 7-дневен срок от издаване на постановлението. Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се брани само с иск за собственост по реда на чл. 230.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.) Купувачът може да поиска вписване на постановлението за възлагане на недвижимия имот от съдията по вписване чрез службата по вписванията.

Последващ купувач

Чл. 216. (1) В случай, че плащането не се извърши в брой и веднага или се извършва по безкасов начин и сумата не постъпи по определената сметка в 5-дневен срок от датата на търга, се счита, че купувачът се е отказал да купи вещта. В случаите, когато купувачът не е присъствал на провеждането на търга, срокът за безкасовото плащане тече от уведомяването за резултата от търга.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 публичният изпълнител писмено уведомява втория по реда участник, предложил следващата най-висока цена. Ако същият участник не плати в 5-дневен срок от уведомяването, счита се, че и той се е отказал да купи вещта.

(3) След отказа на втория купувач по реда на ал. 2 се уведомява и третият купувач.

(4) Ако никой не плати цената, публичният изпълнител може да насрочи нов търг за продажба на вещта, като има право да направи нова оценка на вещта.

(5) Когато и след двата нови търга не се явят кандидати или вещта не бъде продадена, се прилага чл. 212, ал. 3 и 4.

Превеждане на суми на длъжника

Чл. 217. В 7-дневен срок след покриване на разноските по принудителното събиране, лихвите и главницата длъжникът се уведомява за сумата, останала след разпределението, и тя се превежда по сметка, посочена от него, а ако не е посочил такава, сумата остава в Агенцията за държавни вземания и служи за прихващане с други публични вземания.

Обжалване

Чл. 218. (1) Извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяване на резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия.

(2) Жалбата се подава чрез публичния изпълнител и се разглежда по реда на чл. 228 и 229.

(3) При подадена жалба публичният изпълнител не издава постановление за възлагане.

(4) Жалбоподателят е длъжен да внесе изцяло предложената от него цена по сметката на публичния изпълнител, което е условие за редовността на жалбата. В случаите на уважаване на жалбата, съдът обявява жалбоподателя за купувач.

(5) Решението на съда е окончателно, не подлежи на обжалване и има действие на постановление за възлагане.

(6) Препис от съдебното решение се изпраща на публичния изпълнител в 7-дневен срок от постановяването му.

(7) Ако жалбата е оставена без уважение, публичният изпълнител издава постановление за възлагане на обявения от него купувач в 7-дневен срок от получаване на препис от съдебното решение и освобождава депозираната от жалбоподателя цена на имота.

(8) Ако жалбата бъде уважена и жалбоподателят бъде обявен за купувач, публичният изпълнител освобождава депозираната цена на обявения от него купувач, освен в случаите, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга. В тези случаи депозираната от обявения от публичния изпълнител за купувач цена остава в полза на Агенцията за държавни вземания.

Продажба на вещи, оставени за пазене на длъжника или при трети лица

Чл. 219. (1) Когато вещта е оставена за пазене на длъжника или при трети лица или продажбата й чрез публична разпродажба е затруднена, публичният изпълнител е длъжен в съобщението да посочи точното местонахождение на вещта и да даде подходящо време за оглед, предварително уточнено с пазача на вещта.

(2) Ако длъжникът или третото лице пречи на огледа, вещта се изземва и се продава по реда на този кодекс.

(3) Ако длъжникът откаже да предаде вещта, тя се изземва принудително от публичния изпълнител, което се прилага и по отношение на всяко трето лице, което държи вещта. В тези случаи при необходимост се осигурява и съдействието на Националната полиция.

Продажба на съсобствени вещи

Чл. 220. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху вещ, която е съсобствена, за задължение на някои от съсобствениците, вещта се описва и се оценява като цяло по реда на чл. 196 и се предлага на съсобственика-недлъжник в 30-дневен срок за изкупуване.

(2) Ако съсобственикът-недлъжник в срока по ал. 1 се съгласи писмено да изплати частта на длъжника, публичният изпълнител определя 30-дневен срок за плащане и след плащането с постановление му възлага вещта.

(3) Ако съсобственикът-недлъжник откаже да изплати частта на длъжника или не плати в срока по ал. 2, публичният изпълнител обявява търг:

1. само за идеалната част на длъжника - при недвижими вещи;

2. за цялата вещ - при движими вещи, като след продажбата на съсобствениците-недлъжници се изплаща съразмерна част от получената цена, а разноските са изцяло за сметка на длъжника.

(4) Вещта може да бъде продадена и изцяло, ако в срока по ал. 1 останалите съсобственици изразят писмено съгласие.

(5) Оценката на вещта се съобщава и на съсобственика-недлъжник, който може да иска преразглеждане по реда на чл. 196, ал. 4.

(6) Съсобственикът-недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на ал. 1 по реда на чл. 228 и 229.

Изпълнение върху вещи и парични влогове в съпружеска имуществена общност

Чл. 221. (1) Принудително изпълнение за публични задължения срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху движими и недвижими вещи, които са съпружеска имуществена общност, само за частта от вземането, която не може да бъде удовлетворена чрез изпълнение върху негово лично имущество. Органът, наложил обезпечителната мярка, или публичният изпълнител едновременно с налагане на запора или възбраната е длъжен да уведоми съпруга-недлъжник, че изпълнението се насочва върху вещ от съпружеската имуществена общност.

(2) Продажбата се извършва на търг с явно наддаване, освен ако съпрузите писмено предложат продажбата да се извърши по друг, предвиден от този кодекс ред.

(3) С предложението си по ал. 2 съпрузите могат да определят и вещта, върху която биха желали да се насочи изпълнението.

(4) Ако до определянето на купувач съпругът-недлъжник внесе дължимата сума заедно с направените до момента разноски от публичния изпълнител, изпълнението се прекратява.

(5) За изпълнение върху вещи в съпружеска имуществена общност се прилагат съответно разпоредбите за продажба на съсобствени вещи.

(6) Съпругът-недлъжник се обявява за купувач, ако в 3-дневен срок от датата на провеждането на търга заяви писмено на публичния изпълнител, че желае да купи частта на най-високата предложена цена, като едновременно с това внесе и цената.

(7) До изтичането на срока по ал. 6 публичният изпълнител не издава постановление за възлагане. Ако въпреки това определеният за купувач е платил цената, тя подлежи на връщане в 3-дневен срок.

(8) Ако вещта бъде продадена, независимо от начина на продажба, от получената сума преди да се приспаднат разноските половината се изплаща на съпруга-недлъжник.

(9) Съпругът-недлъжник не може да противопоставя на публичния изпълнител възражение, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпругът-длъжник, освен ако с влязло в сила съдебно решение преди датата на възникването на публичното задължение не е установено друго.

(10) От датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на вещ - съпружеска имуществена общност на съпруга-недлъжник, съответната вещ се изключва от съпружеската имуществена общност.

Изпълнение върху влогове - съпружеска имуществена общност

Чл. 222. (1) Принудителното изпълнение за публични задължения срещу един от съпрузите може да се насочи върху половината от паричния влог - съпружеска имуществена общност.

(2) По искане на съпруга-недлъжник другата половина от влога може да бъде трансформирана в негов личен влог при представяне в обслужващата банка на постановлението за принудително събиране.

Обжалване на действията

Чл. 223. Всеки съпруг може да обжалва действията на публичния изпълнител, когато:

1. с влязло в сила съдебно решение преди датата на възникването на задължението е установено, че вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, е лична собственост на съпруга-недлъжник, съответно предложената за принудително изпълнение част от вещта е по-голяма от частта на съпруга-длъжник, установена със съдебното решение;

2. публичният изпълнител не се съобрази с предложението на съпрузите за насочване на принудителното изпълнение към друга вещ;

3. са налице основанията, при които могат да обжалват съсобствениците-недлъжници или третите лица със самостоятелни права върху вещта.

Изпълнение върху вложени ценности в трезори

Чл. 224. (1) Публичният изпълнител може да насочи изпълнението върху съдържанието на вложени ценности в публични и частни трезори, включително и върху съдържанието на банкови касетки.

(2) Когато при отварянето се намери национална или чужда валута, постъпва се по реда на този кодекс.

(3) Когато се намерят нумизматични ценности или бижута или произведения с художествена стойност, те се описват в протокола и се оставят на съхранение в банката до продажбата им.

Изпълнение върху парични средства и други ценности

Чл. 225. Изпълнението върху намерената в жилището или в служебните помещения на длъжника национална или чужда валута, както и откритата такава в трезор се извършва чрез изземването й, описването й и внасянето й по сметката на публичния изпълнител. При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на банката, чрез която се извършва операцията по продажбата на валутата.

Удостоверяване на задълженията

Чл. 226. (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Прехвърляне или учредяване на вещни права с изключение на учредяването на ипотека по реда на чл. 182 върху недвижими имоти и наследствени права, включващи недвижими имоти, както и включването им като апортни вноски в капитала на търговски дружества не се допуска, ако прехвърлителят има непогасени публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява от данъчния орган в данъчната оценка, а прехвърлителят или учредителят подписва декларация, че не дължи публични държавни и общински вземания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени публични държавни и общински задължения и на удостоверение за платен данък.

(3) Образците на писмените декларации по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на финансите, съгласувано с министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Когато прехвърлителят и учредителят имат публични държавни и общински вземания, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

Отговорност

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.) Нотариус или съдия по вписванията, който състави или разпореди да се впише акт без представена декларация или при неспазване разпоредбата на чл. 226, ал. 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя или учредителя.