Държавен вестник, брой 90 от 10.XI

1. Разглеждането на наказателните дела става по реда, установен в настоящия кодекс.

2. Съдопроизводствените действия се извършват с цел да се разкрие истината по делото.

3. На гражданите се предоставят всички необходими процесуални средства за защита на своите права и законни интереси.

4. Никой не може да бъде съден повторно за престъпление, по което има влязла в сила присъда, освен ако се допусне преглед на присъдата по реда на надзора или ако наказателното дело бъде възобновено.

5. Влязлото в сила решение на гражданския съд е задължително за наказателния съд само по въпросите за гражданско състояние и за право на собственост.

6. Не се започва наказателно преследване, а започнатото се прекратява:

а) ако деецът е умрял;

б) ако е изминала предвидената в закона давност;

в) ако не е подадена тъжба при престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, или ако тъжбата е оттеглена;

г) при амнистия;

д) ако деянието не съставлява престъпление и

е) в други случаи, предвидени в закона.

7. Прокурорът възбужда наказателно преследване за всяко престъпление от общ характер и поддържа обвинението пред съдилищата.

8. Обвиняемият се счита невиновен до доказване на противното. Той има право на защита.

8а. (Нов - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Представители на обществените организации на трудещите се могат по определение на съда да бъдат допуснати като обществени обвинители и обществени защитници в съдебно заседание по наказателни дела.

9. По дела от общ характер пострадалият от престъплението, а след смъртта му - неговите наследници, могат във всяко положение на делото да поддържат обвинението пред съда като частни обвинители наред с прокурора.

10. По дела от частен характер - за престъпления, които се преследват по частна тъжба, възбуждането и поддържането на наказателното преследване се предоставя на пострадалия като частен тъжител.

По такива дела прокурорът може да даде заключение.

Ако прокурорът намери, че е необходимо да встъпи в делото в защита на обществения интерес, поддържането на обвинението се поема от прокурора и делото не може да се прекрати по помирение.

11. Пострадалият от престъплението може да предяви по наказателното дело граждански иск за обезщетяване на претърпените вреди най-късно докато започне разглеждането на делото в първата инстанция.

Този иск се предявява и разглежда по правилата на настоящия кодекс, а доколкото в него няма разпоредби, прилагат се гражданските закони.

Кои лица отговарят по гражданския иск като граждански ответници, се определя от гражданските закони.

Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на делото.

12. Когато с престъплението са причинени вреди на държавно учреждение или предприятие, на кооперация или на друга обществена организация, прокурорът може да предяви служебно пред съда граждански иск, ако заинтересуваната страна не е предявила такъв.

Този иск се предявява в срока по чл. 11, ал. 1 и по него се призовава държавното учреждение, предприятието или организацията.

13. Ако наказателното преследване бъде прекратено, преди да е постановена присъда от първата инстанция, гражданският иск не се разглежда от наказателния съд, но може да се предяви отделно пред гражданския съд.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Наказателният съд се произнася по гражданския иск и когато е признал, че деянието, извършено от подсъдимия, не е престъпно, не му се вменява във вина или не се наказва.

14. На народния съд са подсъдни всички дела освен подсъдните на окръжния съд и на Върховния съд на Народната република.

15. На окръжния съд са подсъдни делата за престъпления против Народната република, за особено важни престъпления: против реда на управлението, против обществената собственост и народното стопанство, както и за особено важни престъпления по служба.

Кои престъпления се считат за особено важни, се определя от Министерството на правосъдието с наредба, одобрена от Министерския съвет.

Министърът на правосъдието може да определи с наредба делата за престъпления против Народната република да се разглеждат само от някои окръжни съдилища.

16. Окръжните съдилища разглеждат освен това жалбите и протестите против присъдите на народните съдилища.

17. На Върховния съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от членове на правителството в това им качество.

На този съд са подсъдни и престъпленията извършени от същите лица не като членове на правителството, ако те се съдят заедно с престъпленията по ал. 1.

18. На Върховния съд са подсъдни делата за престъпления, извършени от съдии, съдебни заседатели, прокурори и следователи при или във връзка с изпълнение на службата им.

19. Наказателното преследване за престъпления по чл. 17 и 18 се възбужда от главния прокурор на Народната република. Следствието се води от прокурор или следовател при Главната прокуратура.

20. Делото е подсъдно на онзи съд, в района на който е извършено престъплението или в района на който са извършени последните действия, ако то е започнало другаде.

21. Ако не може да се определи къде е извършено престъплението, подсъдността се определя по следния ред: където е възбудено най-напред наказателното преследване, където е задържан обвиняемият или където е местожителството му.

22. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Делата за престъпления, извършени в чужбина, са подсъдни на софийските съдилища.

Делата за престъпления, извършени в чужбина, на кораб или на самолет, са подсъдни на съда на пристанището или летището, в което се числи корабът или самолетът.

23. Когато някой се обвинява в няколко престъпления, делото е подсъдно на онзи съд, който може да разгледа най-тежкото от тях.

24. Когато някой от съучастниците подлежи на съдене от по-горен съд, друг от по-долен съд, всички съучастници се съдят от по-горния съд.

25. Когато трябва да се определи общо наказание за няколко престъпления, по които са постановени присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата за най-тежкото престъпление, а ако престъпленията са еднакво тежки - съдът, който е постановил последната присъда.

В този случай съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба.

26. Съдът сам решава дали делото е подсъдно нему.

Ако съдът намери, че делото е подсъдно на друг съд, той го изпраща служебно на тоя съд.

27. Споровете за подсъдност между общите съдилища или между тях и особените съдилища, както и между съдилищата и другите държавни органи се разрешават от Върховния съд.

28. При спор за подсъдност съдебните и прокурорските органи, пред които делото е висящо, трябва да извършат всички действия, които не търпят отлагане.

29. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) По-горният съд може да изземе и реши дело, което е подсъдно на по-долен съд от неговия район.

30. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Върховният съд може да препрати делото за разглеждане в друг съд, различен от онзи, на които то е подсъдно:

а) когато много свидетели или обвиняеми живеят в района на другия съд;

б) когато по делото е подсъдим съдия или прокурор от района на съда, на който делото е подсъдно.

31. Делото се разглежда от един и същ състав от постъпването до свършването му в съда, освен ако за това има непреодолими пречки.

Ако някой съдия или съдебен заседател няма възможност да продължи участието си в някое заседание, той се замества от друг съдия, съответно съдебен заседател. В този случай заседанието по делото трябва да почне отново, освен ако съдията или съдебният заседател, който попълва състава, е участвувал като запасен в първоначалния състав.

32. Не може да участвува в разглеждането на делото съдия или съдебен заседател:

а) който е страна по делото или е съпруг или роднина на някоя от страните по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен;

б) който е бил по делото следовател, прокурор или е произвеждал дознанието;

в) който е бил или е свидетел или вещо лице по делото;

г) който е бил защитник или представител на някоя от страните по делото;

д) който е участвувал при разглеждане на делото по същество в първата инстанция;

е) ако е заинтересуван от изхода на делото или ако има със страните особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие;

ж) (нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) който е роднина в степените по буква "а" на участвувалите в делото: следовател, прокурор или произвелия дознанието.

33. При разглеждането на делото не могат да участвуват съдии в съдебни заседатели, които се намират помежду си в отношенията по чл. 32, буква "а".

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Не се допуска като защитник или повереник по делото адвокат, който е бил по същото дело съдия, прокурор, съдебен заседател, следовател или е съпруг, брат или сестра или роднина по права линия с лицата, участвували по делото като съдия, прокурор, съдебен заседател, следовател или произвеждащ дознанието.

34. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) В случаите по чл. 33, ал. 1 отвежда се от участие по делото съдебният заседател.

35. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Не се допуска да участвува по делото прокурор в случаите по чл. 32, буква "а", "в", "г", "д" и "е" или който е роднина в степените по буква "а" на същия член със съдия или съдебен заседател, който участвува при разглеждането на делото.

Не се допуска да участвува в съдебно заседание по дело секретарят в случаите на чл. 32, букви "а" - "е" включително или ако е роднина в степените на буква "а" на същия член със съдиите, съдебните заседатели или прокурора, участвуващи по делото.

35а. (Нов - Изв., бр. 90 от 1961 г.) В случаите на чл. 32 до 35 длъжностните лица и адвокатите са длъжни да се отвеждат сами от участие в делото. Страните също могат да предявят тия отводи.

36. Доказателствата се събират от съда служебно или по искане на страните.

Съдът не е ограничен от никакви срокове при събиране на доказателствата, стига те да са от значение за изясняване на делото.

37. Когато някои от доказателствата се намират вън от района на съда и събирането им е свързано с особени затруднения, председателят на съда, съответно народният съдия, възлага на местния народен съдия да ги събере по делегация.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдът може да извърши отделни процесуални действия и в друг съдебен район, ако това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото.

38. Съдът преценява всички доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност по свое вътрешно убеждение.

39. Разпоредбите на тази глава се отнасят за съда, за прокурорите, следователите и органите на дознанието, освен ако от някоя отделна разпоредба следва друго.

40. След като даде сведения за своята самоличност и след като му се обясни в какво се състои обвинението, обвиняемият се поканва да каже всичко, което му е известно по делото.

41. Обвиняемият не може да бъде принуждаван да прави признания с обещания, заплашвания или с други принудителни мерки.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1956 г.) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.

42. Когато обвиняеми са повече лица, те се разпитват поотделно, като се вземат мерки да не се сношават помежду си.

43. На обвиняемия могат да се поставят въпроси от следователя, прокурора, съда, страните и защитата.

44. Между обвиняемите и между тях и свидетелите може да се устрои очна ставка.

45. Обясненията на обвиняемия се записват в протокола по възможност дословно.

46. Обвиняем, който не се яви за разпит без оправдателна причина, се довежда принудително, ако явяването му е задължително или ако е постановено да се яви лично.

47. Свидетелят е длъжен да се яви и да каже всичко, което му е известно по делото, както и да отговаря на въпросите, които му се поставят от органите на предварителното производство, от прокурора, от съда и от страните.

48. Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан в жилището му.

49. Не се допускат до свидетелствуване:

а) адвокатите относно обстоятелствата, които им са били поверени от техните доверители, и

б) лицата, които поради своите физически или психически недостатъци са неспособни да възприемат правилно фактите, които имат значение по делото, и да дадат за тях правилни показания.

50. Глухите и немите се разпитват чрез тълковници - лица, които разбират знаците им.

51. Имат право да се откажат от свидетелствуване съпругът, възходящите и низходящите и братята и сестрите на обвиняемия.

52. Защитниците и поверениците по делото не могат да бъдат свидетели и обратно.

Гражданският ищец, гражданският ответник и частният обвинител могат да бъдат свидетели.

53. Преди да бъде разпитан, свидетелят определя своята самоличност и обяснява отношенията си със страните по делото.

54. Председателят на съда или органът, който произвежда дознанието или следствието поканва свидетеля да каже истината по делото и го предупреждава за отговорността, която той носи пред закона и народа, ако даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства. Свидетелят дава обещание, че ще каже истината.

55. Свидетелите се разделят така, че ония от тях, които са вече разпитани, да не могат да се сношават с неразпитаните.

56. Свидетелят не е длъжен да отговаря на такива въпроси, отговорите на които биха го уличили в престъпление.

57. При противоречие в показанията или за изясняване на някои обстоятелства може да се устрои очна ставка между свидетелите.

58. Свидетелят има право на възнаграждение.

Възнаграждението на свидетели - работници или служители се определя със сбора от средната надница за дадено място, пътните разноски и другите направени разноски. Частта от възнаграждението в размер на средната надница се внася в приход на държавата или предприятието, а работникът или служителят си получава заплатата от учреждението или предприятието - чл. 65, ал. 2 от Кодекса на труда.

За свидетел, който не е работник или служител, размерът на възнаграждението не може да бъде по-голям от средната работна заплата в даденото място плюс разноските за пътуването и другите направени разноски.

59. Свидетел, който не се яви, се наказва с глоба до 8 лева и се довежда принудително за разпит.

Ако в седемдневен срок от деня, в който е трябвало да се яви, свидетелят представи оправдателни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.

60. Свидетел, който отказва да даде показания, се наказва с глоба до 20 лева.

61. Когато наказанието по чл. 59 и 60 се налага от съд за деяние, извършено пред него, определението не подлежи на обжалване.

62. По делото трябва да се съберат: сведения за възрастта на обвиняемия, за миналите му осъждания,за неговото семейно и материално положение, за занятието му и други сведения, които имат значение за отговорността му.

63. По всяко дело трябва да се съберат всички вещи и документи, с които е извършено престъплението, тези, върху които има следи от престъплението или са предмет на престъпните действия и изобщо могат да служат за разкриване на престъплението или на дееца.

64. При поискване на страните се издават удостоверения, въз основа на които да се снабдят с необходимите доказателства.

65. Всички събрани и иззети вещи, които служат като веществени доказателства за престъплението, се проверяват и се описват подробно и по възможност се прилагат към делото или се пазят отделно, като се вземат мерки да не се повреждат или изменяват.

66. Вещите, които не е необходимо да останат като веществени доказателства, могат да се предадат на собствениците им, след като се опишат и ако е нужно, да се оценят.

67. Вещите, които подлежат на бърза развала или са необходими за народното стопанство, се продават на съответните търговски предприятия и получената сума се внася за пазене в БНБ.

Вещите, които нямат стойност, се унищожават, след като мине нуждата от тях.

68. Частната пощенска и телеграфна кореспонденция може да бъде задържана в пощенските и телеграфните станции по нареждане на съда, прокурора или следователя, когато това е необходимо по делото.

Изземването на кореспонденцията става само с разрешение на прокурора или по нареждане на съда.

69. Вещи лица се назначават, когато за изясняване на някои обстоятелства са нужни специални знания из областта на науките, изкуствата, занаятите и пр.

Вещи лица - лекари - се назначават задължително, когато трябва да се установи причината на смъртта, характерът на телесната повреда или психическото състояние на обвиняем или на свидетел, ако съществува съмнение върху тези обстоятелства.

За организацията на отделните видове експертизи се издават правилници от съответните ведомства.

70. Вещите лица се назначават и задачите им се определят от органа, който извършва разследването.

По искане на обвиняемия в числото на вещите лица може да се назначи и посочено от него вещо лице.

71. Вещите лица могат да бъдат отвеждани на същите основания, както и съдиите, а така също и поради некомпетентност.

72. Вещите лица са длъжни да се явяват, където бъдат призовани, и да дават заключение по въпросите, които им се поставят от съда, от прокурора, от органите на предварителното производство или от страните.

За неявяване или отказ да дадат заключение, освен за отказ поради некомпетентност, вещите лица отговарят като свидетелите.

Чл. 53 и 54 се прилагат и за вещите лица.

73. Вещите лица могат с разрешение на председателя на съда или на произвеждащия следствието или дознанието да задават на свидетелите и на обвиняемия въпроси и да присъствуват на другите съдопроизводствени действия, които се отнасят до предмета на тяхното изследване.

Вещите лица трябва да мотивират заключението си.

74. При различие в мненията на вещите лица те дават заключението си поотделно.

75. Вещите лица дават своето заключение писмено или устно, но те могат да дадат допълнителни обяснения. Устните заключения и обяснения се вписват в протокола.

76. Мнението на вещите лица не е задължително за съда, но когато той не се съгласява с него, длъжен е да изложи мотиви.

77. Вещите лица имат право на възнаграждения за положения труд и за разходите, които са направили във връзка с изследването и явяването им.

78. Оглед на местата и на предметите, които са свързани с престъплението, се извършва, когато това е нужно за установяване на обстоятелствата по делото.

При нужда местата и предметите се фотографират, скицират или се снемат отпечатъци.

79. Огледи и освидетелствувания се допускат и за проверяване на доказателствата по делото.

Оглед и освидетелствуване на мъртви тела се извършва от следователя, освен ако е явно, че няма извършено престъпление.

80. При огледа или освидетелствуването могат да се разпитват свидетели или вещи лица.

81. Огледите и освидетелствуванията, претърсванията и изземванията се извършват в присъствието поне на две поемни лица.

82. Когато при освидетелствуване на някое лице се налага то да бъде съблечено, поемните лица трябва да са от същия пол. Органите на предварителното производство, прокурорът и съдиите, ако са от друг пол, присъствуват при освидетелствуването само ако лицето е съгласно.

83. Когато има основание да се предполага, че в някое място или лице се намират предмети или книжа, които имат значение за делото, органите на предварителното производство, прокурорът и съдът поканват лицето, което ги държи, да ги предаде, а при отказ - веднага извършват претърсване и ако намерят такива предмети, ги изземват.

84. Всички държавни учреждения и предприятия, обществени организации, длъжностни лица и граждани са длъжни да предадат поисканите от органите на предварителното производство, прокурора и съда предмети или книжа или копия от тях, за да служат като доказателство по делото.

85. За всички действия, извършени във връзка с огледите, освидетелствуванията, претърсванията и изземванията, се съставя протокол на самото място.

Протоколът се прочита и се подписва от органа, който извършва тези действия, от поемните лица и от страните по делото, които присъствуват.

Препис от протокола се връчва на лицето, което е освидетелствувано или от което са иззети предметите.

86. При извършване на действията по предходния член страните и поемните лица могат да правят бележки и да искат тяхното вписване в протокола.

87. Огледите, освидетелствуванията, претърсванията и изземванията се извършват през деня, освен в случаите, които не търпят отлагане.

88. Претърсванията и изземванията в помещенията на чуждите дипломатически мисии или в жилищата на служителите при тях, които се ползуват с право на екстериториалност, стават със съгласието на съответния дипломатически представител.

89. Органите на предварителното производство, прокурорът или съдът вземат една от следните мерки за неотклонение на обвиняемия:

а) подписка;

б) гаранция в пари, цени книжа или ипотека;

в) домашен арест и

г) задържане под стража.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Обвиняемият се задържа под стража до представяне на гаранцията по буква "б".

90. При разрешаване на въпроса за мярката за неотклонение се взема пред вид степента на обществената опасност от извършеното престъпление, личността на дееца, тежестта на уликите, вероятността за отклонение на обвиняемия от следствието и съда, здравното състояние, професията и други данни за обвиняемия.

91. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) За взетите мерки прокурорът, следователят или органът на дознанието съставя мотивирано постановление.

За мярката задържане под стража следователят трябва да иска разрешение от прокурора.

92. Мярката за неотклонение е задържане под стража:

а) (изм. и доп. - Изв., бр. 12 от 1956 г.) за престъпления по чл. 70 - 99, 275, 276, 295 - 301, 341 - 346 от Наказателния кодекс;

б) за престъпления, за които средният размер на наказанието, предвидено в закона, е над 5 години, и

в) в случаите на чл. 17 и 18.

Мярката задържане под стража може да не се приложи, ако няма опасност, че обвиняемият ще се отклони.

93. Вън от случаите по чл. 92 може да бъде постановено задържане под стража:

а) (доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) когато съществува основателна опасност, че обвиняемият може да се укрие или да извърши друго престъпление;

б) когато обвиняемият няма постоянно местожителство или не може да се установи самоличността му и

в) когато важни държавни интереси налагат това.

94. Гаранцията може да бъде представена от самия обвиняем или от друго лице.

95. Лицето, което е дало гаранцията, се уведомява за деня, в който обвиняемият се призовава да се яви пред следователя, прокурора или съда.

96. Оттеглянето на гаранцията не се допуска.

97. Гаранцията се освобождава:

а) когато подсъдимият бъде оправдан с влязла в сила присъда или когато наказателното преследване бъде прекратено;

б) когато бъде осъден условно;

в) когато бъде осъден на наказание, по-леко от лишаване от свобода, и

г) когато е задържан в изпълнение на присъдата.

98. Постановлението на следователя относно мярката за неотклонение може да се обжалва пред прокурора.

99. В случай, че обвиняемият не се яви пред органите на предварителното производство, прокурора или съда без уважителни причини, мярката за неотклонение се заменя с по-тежка мярка. Ако мярката за неотклонение е гаранция, тя се конфискува.

100. Разноските по дела от общ характер се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на държавата.

По дела от частен характер разноските се внасят предварително от заинтересуваната страна.

101. На частния тъжител, който не е внесъл нужните държавни такси, се дава седемдневен срок да ги внесе. Ако таксите не се внесат в този срок, тъжбата се връща.

Същото правило се прилага и за жалби, по които се дължат държавни такси.

Длъжностно лице, което даде ход на тъжба или жалба, без да е внесена напълно дължимата държавна такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.

102. Разноските служат за възнаграждение на свидетели, вещи лица, преводачи и тълковници, за пътни и дневни пари на длъжностни лица, за събиране, пренасяне и пазене на веществените доказателства и за други действия, които са необходими по делата.

103. Разноските се определят от съда, прокурора, следователя или органите на дознанието.

104. Ако подсъдимият бъде признат за виновен, съдът, в присъдата или в отделно определение, възлага върху него направените разноски.

В противен случай или ако делото бъде прекратено, направените разноски остават за сметка на държавата, а по дела от частен характер съдът осъжда частния тъжител да заплати на подсъдимия направените от него разноски.

105. Когато подсъдимите са повече, те отговарят за съдебните разноски солидарно, а помежду им разноските се разпределят по равно.

106. За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.

107. Сроковете по този закон се изчисляват, продължават и възстановяват по правилата на Гражданския процесуален кодекс.

107а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) Внесените суми за разноски по дела от частен характер, а така също и гаранциите в пари и ценни книжа се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от 3 години от датата, когато са станали изискуеми. съобщения

108. Връчването на призовките по наказателни дела става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването.

Ако в мястото, дето трябва да стане връчването, няма съдебно учреждение, връчването става чрез местния народен съвет.

109. Всички сношения на съда с лица и учреждения, които се намират в чужбина, стават чрез Министерството на външните работи.

110. Призовката се връчва лично на призоваваното лице.

Ако връчителят не намери призоваваното лице, той връчва призовката чрез домашните му, а ако не намери такива лица - чрез някой от съседите, който приеме да му я предаде.

Връчването може да стане и чрез управлението на жилищния дом, където живее лицето.

Във всички случаи лицата, чрез които става връчването, се подписват в разписката със задължение да предадат призовката на призоваваното лице.

Връчителят трябва да отбележи в разписката отношението или качеството на лицето с призоваваното лице.

111. На служителите в народната войска и народната милиция призовката се връчва чрез съответната канцелария.

112. На затворник призовката се предава чрез управлението на затвора.

113. Лицето, на което се връчва призовката, трябва да даде подпис за получаването й.

Ако то не може или не иска да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне един свидетел, който се подписва.

114. В призовката се указва:

а) учреждението, от което изхожда;

б) по кое дело и в какво качество се призовава лицето;

в) името, презимето и адресът на призовавания;

г) мястото, датата и часът за явяването и

д) последиците от неявяването.

Призовката се подписва от секретаря на учреждението.

115. В бързи случаи призоваването може стане и чрез телеграф, телефон и по друг подходящ начин.

116. Когато лицето трябва да бъде доведено принудително, длъжностното лице, което трябва да го доведе, му посочва разпореждането за довеждането.

117. Длъжностното лице, което е връчило неправилно призовката или не е върнало в съда своевременно разписката за връчването или не е изпълнило друго нареждане на съда, се наказва с глоба до 8 лева.

Същото наказание се налага и на частните лица за неизпълнение на разпоредбата на чл. 110, ал. 4.

118. По реда, посочен в предходните членове, се връчват и съобщенията и другите съдебни книжа.

119. Всеки гражданин е обществено задължен, като узнае, че е извършено престъпление от общ характер, да съобщи за това на прокурора, следователя, народната милиция или на друг държавен орган.

120. Държавните учреждения и предприятия, обществените организации и длъжностните лица са длъжни да предприемат всичко, което е необходимо, за да се запазят следите, уликите и другите доказателства за извършеното престъпление.

121. Поводи за образуване на предварително производство са: писмени или устни заявления на граждани и обществени организации; съобщения на държавни учреждения или предприятия и длъжностни лица; личното явяване на дееца; предложение на прокурора; усмотрение на органите на предварителното производство.

На заявителите се напомня за отговорността им от лъжлив донос.

Анонимните заявления не могат да служат за започване на предварително производство. Въз основа на тях може да се предприеме предварителна негласна проверка от органите на дознанието.

122. (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Прокурорът и органите на дознанието и следствието образуват предварително производство с мотивирано постановление само в случаите, когато има достатъчно данни за извършено престъпление.

123. За разкриване на престъплението и на виновния се извършват дознание и предварително следствие.

124. Прокурорът е длъжен да взема и всички необходими мерки за предотвратяване на престъплението, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) По предложение на окръжния прокурор въз основа на проверка и експертиза окръжният съд в открито заседание може да нареди да бъде изпратено в здравно заведение за принудително лечение лице, което може да извърши престъпление от значителна обществена опасност или което представлява опасност за близките си или за околните.

125. Прокурорът, а така също и органите на дознанието и следствието са длъжни да разкриват, както обстоятелствата, които са във вреда на обвиняемия, така и тези, които са в негова полза.

126. По дела за престъпления от частен характер дознание и предварително следствие не се извършват. Частната тъжба се изпраща в надлежния съд.

127. Когато местожителството на обвиняемия не е известно и след щателно издирване не може да се открие, всички действия на разследването се извършват в негово отсъствие.

128. Делото се спира, когато обвиняемият след извършване на престъплението изпадне в разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. След оздравяването на обвиняемия производството се възобновява.

Ако обвиняемият е неизлечимо болен, производството се прекратява от прокурора.

129. Когато не може да се издири кой е извършил престъплението, производството се прекратява от прокурора.

130. В случаите на чл. 32, с изключение на буква "б", следователите и органите на дознанието са длъжни да се отвеждат сами и могат да бъдат отвеждани по искане на страните.

Отводите се разрешават от прокурора.

131. Органи на дознанието са:

а) народната милиция;

б) Държавна сигурност;

в) финансовите, санитарните, техническите и други административни органи само в предвидените в закона случаи.

132. Прокурорът, щом узнае че е извършено престъпление от общ характер, дава незабавно писмено нареждане за извършване на дознание или следствие или сам извършва следствието.

Но органите на дознанието и без нареждане на прокурора са длъжни да извършат незабавно дознание и вземат всички мерки за запазване следите и доказателствата от престъплението, ако от забавянето има опасност да се затрудни установяването на обстоятелствата по извършеното престъпление. В тези случаи те незабавно съставят мотивирано постановление и го представят на прокурора. ..TEX:

133. (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Когато предварителното следствие е задължително, органите на дознанието извършват само онези действия, които не търпят отлагане. В тези случаи действията на органите на дознанието имат значение на следствени действия.

134. При дознанието могат да се извършат всичките следствени действия, като се спазват правилата за произвеждане на предварително следствие.

За привличане на обвиняем и определяне мярка за неотклонение органите на дознанието са длъжни да искат предварително съгласието на прокурора.

135. Органите на дознанието по букви "а" и "б" на чл. 131 могат да задържат заподозряното лице за престъпление от общ характер, което се наказва с лишаване от свобода, или с по-тежко наказание:

а) когато то е заварено при извършване на престъплението или веднага след извършването му;

б) когато пострадалият или някой очевидец посочи извършителя на престъплението;

в) когато лицето се опита да избяга или е уловено при бягство или веднага след това и

г) когато не е установена самоличността му или няма постоянно местожителство.

136. Органите на дознанието са длъжни да съобщят на прокурора за задържането на лицето и основанията за задържането не по-късно от следващите 48 часа.

Прокурорът е длъжен веднага да потвърди или да отмени задържането.

137. Прокурорът може да продължи срока на задържането най-много до две седмици, ако нуждите на разследването налагат това.

138. Дознанието трябва да се приключи в двуседмичен срок.

Прокурорът може да продължи срока най-много до един месец.

139. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г.) След завършване на дознанието то се предявява на обвиняемия. При предявяване на дознанието обвиняемият може да се придружава и подпомага от защитник. Ако обвиняемият посочи нови доказателства, органът на дознанието, преценявайки тяхното значение, ги допуска или отхвърля. В последния случай той е длъжен да се мотивира.

След приключване на дознанието преписката се изпраща на прокурора с мотивирано заключение.

(Ал. 3, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) При предявяване на дознанието се призовават и гражданските ищци и ответници, ако има такива. Те могат да се придружават от повереници.

140. Прокурорът ръководи и упражнява надзор при извършване на дознанието.

Указанията на прокурора са задължителни за органите на дознанието.

141. Жалбите против действията на органите на дознанието се подават до прокурора.

Прокурорът отменява неправилните действия на органите на дознанието.

142. Като получи сведения или материали за извършено в неговия участък престъпление, следователят е длъжен веднага да пристъпи към предварително следствие.

За всяко започнато следствие без предложение на прокурора следователят съобщава незабавно на същия.

143. Следователите при народната милиция могат да извършват предварително следствие или отделни следствени действия с разрешение или по нареждане на прокурора.

(Ал. 2, изм. и доп. - Изв., бр. 12 от 1956 г.) Предварителното следствие за престъпления против Народната република (чл. 70 - 99, 275, 276, 295 - 301, 341 - 346) от Наказателния кодекс се извършва от следователите при Държавна сигурност.

144. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) За престъпленията, подсъдни на Върховния съд и на окръжните съдилища като първа инстанция, предварителното следствие е задължително.

По други престъпления предварително следствие може да се извърши, ако прокурорът намери това за необходимо.

145. Могат да бъдат съединени в едно следствено дело производствата по обвинения за няколко извършени престъпления, ако има връзка помежду им.

Следователят с разрешение на прокурора може да раздели следствието, когато това се окаже целесъобразно.

146. Следователят може да възложи на органите на дознанието да извършат отделни действия по разследването.

147. Когато има достатъчно данни за привличането на заподозрения като обвиняем, следователят държи мотивирано постановление за това.

148. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, за което се предвижда глоба или конфискация или с което са причинени вреди на държавни учреждения или предприятия или на обществени организации, следователят или органът на дознанието са длъжни да вземат всички мерки за обезпечаването им, като опис на имущество, изземване на вещи, налагане запори и възбрани и пр.

149. Ако от престъплението са причинени вреди на пострадалия, следователят е длъжен да му разясни че има право да търси обезщетение, и взема мерки за обезпечаване на вредите в случай, че пострадалият предяви искане за това.

150. Следователят съставя протоколи за извършените следствени действия. Той съставя постановления в предвидените в закона случаи.

151. Протоколите за разпит на обвиняемите и на свидетелите се подписват след прочитането им от разпитаните лица. Протоколите, в които са вписани заключенията на вещите лица, след прочитането им се подписват от тях.

152. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г.) След като завърши следствието, следователят го предявява на обвиняемия, като му обяснява обвинението и доказателствените материали. При предявяване на следствието обвиняемият може да се придружава и подпомага от защитник. Ако обвиняемият посочи нови доказателства, следователят, преценявайки тяхното значение, ги допуска или отхвърля. В последния случай той е длъжен да се мотивира.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) При предявяване на следствието се призовават и гражданските ищци и ответници, ако има такива, които могат да се придружават от повереници.

153. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) След окончателното приключване на следствието следователят съставя заключително постановление за съдене на обвиняемия, ако има достатъчно основание за това, или за прекратяване на наказателното преследване.

154. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Заключителното постановление трябва да бъде мотивирано и да съдържа кратко изложение на обстоятелствата по делото и преценка на данните за предаването на съд или за прекратяване наказателното преследване.

Когато има извършено престъпление, заключителното постановление трябва да съдържа още и сведения за личността на обвиняемия, причини, условия и мотиви за извършване на престъплението, размера на вредата, сведения за личността на пострадалия и квалификация на деянието.

155. Следствието трябва да бъде приключено най-късно в двумесечен срок.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г.) Главният прокурор може да продължи този срок най-много с два месеца, ако с оглед на обстоятелствата на делото следствието не е могло да бъде приключено. В изключителни случаи главният прокурор може да продължи този срок най-много с още два месеца.

156. Прокурорът ръководи и упражнява надзор при произвеждане на предварителното следствие. Неговите указания са задължителни за следователя освен за съставяне на заключение по делото.

157. Обвиняемият, пострадалият, гражданският ищец и ответникът могат да подават жалби до прокурора срещу всяко неправилно действие на следователя, което нарушава техните права.

Жалбата не спира хода на следствието.

158. Следственото дело след приключването му заедно с веществените доказателства се предава на прокурора. на дознанието и предварителното следствие.

159. След като получи следствието или дознанието, прокурорът:

а) прекратява или спира производството, ако има основание за това, за което се съобщава на пострадалия;

б) връща следствието или дознанието за допълване, ако е непълно, като указва конкретно какви допълнителни действия следва да се извършат, или

в) съставя обвинителен акт за съдене на обвиняемия.

Обвинителният акт трябва да съдържа данните, посочени в чл. 154.

Против постановлението за прекратяване или спиране на делото заинтересуваният може да подаде жалба пред по-горния прокурор в седемдневен срок от съобщението.

160. Прокурорът внася в съда обвинителния акт заедно със следственото дело или с дознанието.

161. Производството в първата инстанция започва:

а) по обвинителен акт на прокурора за престъпления от общ характер и

б) по частна тъжба на пострадалия за престъпления от частен характер.

Обвинителният акт и частната тъжба се внасят в съда с толкова преписа, колкото са обвиняемите лица.

162. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдията-докладчик, ако е съгласен с обвинителния акт, предава обвиняемия за съдене и разпорежда да се връчи на подсъдимия препис от обвинителния акт.

Когато делото се нуждае от доразследване или има основание за прекратяване или спиране на производството, за изменение на квалификацията, мярката за неотклонение или подсъдността, съдията внася делото в разпоредително заседание с участието на прокурора.

163. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) В това заседание съдията излага съображенията за внасянето на делото в разпоредително заседание.

(Ал. 2 , отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.).

164. (Ал. 1, отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.).

Съдът обсъжда въпросите за пълнотата на предварителното следствие, за обосноваността на обвинителния акт, за исканията и жалбите на страните, за спазване процесуалните правила, гарантиращи правата на обвиняемия, за правилността на квалификацията на престъплението, за мярката за неотклонението, за лицата, които трябва да се призоват, и за другите доказателствени материали, а така също и по другите въпроси, които имат значение за хода на делото.

165. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) В резултат на обсъждането по предходния член съдът се произнася с определение за предаване обвиняемия за съдене или за спиране или прекратяване на производството, ако има основание за това, или за връщането му за доразследване с указание на конкретните действия, които трябва да се извършат. След доразследването делото се изпраща на прокурора.

166. В разпоредителното заседание не се разглежда обвинението по същество.

167. За разпоредителното заседание се съставя протокол, който се подписва от докладчика и от секретаря.

168. За прекратяването или спирането на делото се съобщава на пострадалия.

169. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.).

170. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Когато с определение в разпоредително заседание съдът предава обвиняемия на съд, съдията разпорежда да се връчи на подсъдимия препис от обвинителния акт и от определението на съда.

171. Подсъдимият може в седемдневен срок от връчването да даде отговор, в който да изложи своите възражения и да посочи доказателства.

172. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) На пострадалия от престъплението, на гражданския ищец и на гражданския ответник се съобщава за започване на производството в съда.

173. Съдът разпорежда да се съберат и ония доказателства вън от посочените от страните, които той намери, че са необходими.

174. Страната, която е била длъжна, но не е внесла разноски за призоваването на свидетелите и вещите лица, може да ги доведе при разглеждането на делото.

175. На подсъдим, който се обвинява в престъпление, за което се предвижда смъртно наказание или лишаване от свобода не по-малко от 10 години, се назначава защитник служебно, ако не си е ангажирал такъв.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Служебен защитник се назначава и на подсъдими, които поради физически или психически недостатъци не могат сами да осъществяват своето право на защита.

(Ал. 3, предишна ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Разпореждането за това се прави от председателя на съда.

176. Двама или повече подсъдими могат да имат един общ защитник, ако техните интереси не са в противоречие.

177. С разрешение на председателя на съда или на народния съдия защитникът може да се среща насаме с подсъдим, който е задържан под стража.

178. Подсъдимият трябва да бъде призован поне пет дни преди деня на заседанието.

179. Съдебните заседания са публични.

Съдът може да постанови разглеждането на делото или известни съдопроизводствени действия да се извършат при затворена врата, ако това е необходимо, за да се запази държавна тайна или в интерес на нравствеността.

В съдебното заседание при затворена врата могат да присъствуват само лицата, на които председателят разреши това.

180. В съдебната зала не се допускат ненавършили пълнолетие деца и въоръжени хора освен охраната.

181. След като е започнал да разглежда едно дело, съдът не може преди свършването му да разглежда друго.

182. Съдебното следствие се извършва устно, освен ако за някои действия е предвидено друго.

183. Заседанието се ръководи от председателя. Той следи за реда в съдебната зала и може да отстрани всяко лице, което не спазва този ред.

184. За нарушаване на реда в съдебното заседание и за неизпълнение на разпоредбите на председателя съдът налага на виновния глоба до 8 лева.

185. По дела за престъпления от общ характер, които се наказват с лишаване от свобода до една година или с по-леко наказание, участието на прокурора не е задължително.

186. По дела за престъпления от общ характер, които се наказват с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.

Когато съдът намери за нужно, може да разпореди подсъдимият да се яви лично и по други дела извън тези по предходната алинея.

(Ал. 3, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдът дава ход на делото в отсъствие на подсъдимия, който се намира в чужбина, редовно е призован и не е посочил основателни причини за неявяването си.

187. Ако частният тъжител не се яви в съда без уважителни причини или ако не се намери на посочения от него адрес, делото се прекратява, но частният тъжител може да подаде нова тъжба, ако не е изтекъл срокът за това.

188. Неявяването на частния обвинител не спира разглеждането на делото.

Неявяването на гражданския ищец и на ответника не е пречка за разглеждането на гражданския иск.

189. Неявяването на някой свидетел или вещо лице не спира разглеждането на делото, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото биха се изяснили напълно или ако те могат да се заменят с други налични доказателствени материали.

190. Ако подсъдимият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини в случаите, когато присъствието му е задължително, съдът постановява да бъде доведен принудително, като прилага чл. 99.

191. В случаите на чл. 127 съдът дава ход на делото и постановява задочна присъда.

192. Разглеждането на делото започва с доклад, който се състои в прочитане на обвинителния акт и в даване на други обяснения относно деянието, в което се обвинява подсъдимият.

193. След доклада председателят задава на подсъдимия въпроси относно неговата самоличност и го запитва дали е получил препис от обвинителния акт или от частната тъжба и дали се признава за виновен.

Той поканва подсъдимия да даде своите обяснения по обвинението.

194. След разпита на подсъдимия се разпитват свидетелите.

Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинителя, а след това другите свидетели.

Когато намери за нужно, съдът може да измени реда, установен в предходните алинеи.

195. Когато намери, че е необходимо да извърши оглед, съдът в целия състав отива на самото място или възлага извършването на огледа на един съдия от състава си.

196. Вещите лица, които са дали заключение на предварителното производство, се призовават за съдебно заседание, освен ако съдът намери, че не е нужно да ги изслуша непосредствено или да поиска от тях допълнителни пояснения.

197. (Ал. 1, доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Ако обясненията на подсъдимия пред съда са в несъгласие с обясненията му на предварителното следствие, на дознанието или с обясненията му, дадени по-рано в съдебно заседание, съдът може да постанови последните да се прочетат.

Същото може да се постанови и когато подсъдимият не се е явил в съдебното заседание, когато не отговаря на въпросите или когато той е починал и на делото е даден ход по отношение на други подсъдими.

(Ал. 3, отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.).

198. (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдът може да постанови да се прочетат в съдебното заседание показанията на свидетел, дадени на предварителното производство, когато той не може да се яви пред съда, когато не може да се намери или когато показанията му пред съда са в несъгласие с по-раншните му показания, или когато той се отказва да даде показания пред съда или твърди, че не си спомня нещо.

199. Свидетелите могат да си служат с бележки за някои цифри, дати и пр., които се запомнят мъчно.

200. След като изслуша показанията на свидетелите и заключението на вещите лица и след като прочете или провери другите доказателствени материали, съдът приключва съдебното дирене.

201. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Ако съдът признае, че делото не е достатъчно изяснено и че могат да се съберат нови доказателства, то може по свой почин или по искане на някоя от страните да постанови да се съберат нови доказателства или да прекрати съдебното производство и да изпрати делото за доразследване.

(Ал. 2, отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.).

202. Когато на съдебното заседание се разкрият обстоятелства, които изменят състава на престъплението, което е възведено в обвинителния акт, съдът постановява присъда, ако обстоятелствата сочат на по-леко или на еднакво наказуемо престъпление, като оправдава подсъдимия по първоначалното обвинение.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Ако обстоятелствата сочат на по-тежко престъпление, съдът с определение предявява на подсъдимия обвинение за по-тежкото престъпление. В този случай, ако е необходимо събирането на нови доказателства, съдът постановява събирането им, като дава възможност на страните да се приготвят по новото обвинение. При невъзможност на съда да събере доказателствата по новото обвинение съдебното производство се прекратява и делото се изпраща на съответния прокурор за доразследване.

(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Ако по-тежкото престъпление е подсъдно на по-горен съд, делото се прекратява и се изпраща на съответния прокурор.

203. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Когато в съдебно заседание се разкрият доказателства и за друго престъпление, извършено от подсъдимия, извън онова, което е възведено в обвинителния акт, съдът с определение предявява обвинение и за новото престъпление. Ако страните са съгласни, съдът се произнася и по новото обвинение, като дава възможност на страните да се подготвят и събира сам доказателствата и по новото обвинение.

При невъзможност сам да събере доказателствата по новото обвинение или ако страните не са съгласни и предварителното следствие по новото обвинение е задължително, съдът постановява присъда по първоначалното обвинение, а материалите по новото престъпление се предоставят на прокурора. Ако между двете престъпления има такава връзка, че двете обвинения трябва да бъдат разгледани заедно, съдебното производство се прекратява и делото се изпраща на съответния прокурор.

204. Пренията започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител.

След това председателят дава думата на частния обвинител, на гражданския ищец, на гражданския ответник и най-после - на подсъдимия.

205. След приключването на пренията председателят дава на подсъдимия последна дума.

206. За разглеждането на делото се съставя протокол, който трябва да се изготви най-късно в тридневен срок от заседанието, в който се вписват изявленията, исканията и изказванията на страните, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.

Протоколът се подписва от председателя и секретаря. Страните могат да правят бележки по съдържанието на протокола в тридневен срок от изготвянето му. По тях се произнася председателят. Явни и фактически грешки могат да бъдат поправени и по-късно.

207. Съдът се оттегля на съвещание, за да постанови присъда.

Съвещанията на съда са тайни.

208. Съдът преценява доказателствените материали, събрани или проверени в съдебното заседание, и доводите на страните.

Той основава присъдата върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

209. Присъдата се постановява с мнозинство на гласовете на участвуващите съдии. Въздържане при гласуването не се допуска.

Председателят гласува последен.

210. При съвещанието съдът решава следните въпроси:

а) извършено ли е престъплението;

б) участвувал ли е подсъдимият в извършването му;

в) какво наказание да му се наложи и следва ли да се отложи изпълнението на наказанието;

г) да се уважи ли гражданския иск и в какъв размер;

д) какво да стане с веществените доказателства и кому да се възложат съдебните разноски и

е) да се присъдят ли и в какъв размер държавни такси и деловодни разноски.

211. Ако подсъдимият се обвинява в няколко престъпления или ако няколко лица са участвували в извършването на едно или няколко престъпления, съдът разрешава горните въпроси за всяко престъпление и за всяко лице отделно.

212. 3а подсъдим, който при извършване на деянието не е навършил 18-годишна възраст, съдът в присъдата си задължително трябва да се произнесе дали той е разбирал свойството и значението на деянието и дали е могъл да ръководи постъпките си.

За пълнолетните подсъдими този въпрос се поставя, ако се породи съмнение.

213. След съвещанието съдът постановява присъда, която съдържа:

а) датата и мястото на постановяването й;

б) съда, който я е постановил, и имената на съдиите, на прокурора и секретаря;

в) какво постановява съдът и

г) на какво обжалване подлежи присъдата, пред кой съд и в какъв срок.

Съдът осъжда подсъдимия да заплати и следващата се държавна такса, изчислена върху уважената част от гражданския иск.

Към присъдата се излагат и мотивите, въз основа на които тя е постановена.

(Ал. 4, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Относно гражданския иск съдът може да се произнесе с допълнителна присъда в месечен срок от решаване на делото след изслушване на страните, а относно веществените доказателства и държавните такси съдът се произнася с определение, ако не се е произнесъл по тия въпроси с присъдата.

(Ал. 5, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Допълнителната присъда подлежи на обжалване по същия ред, а определението - с частна жалба.

214. Присъдата се подписва от целия състав на съда, след което тя се прочита от председателя публично в съдебната зала.

По сложни дела налагането на мотивите може да стане и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни. В този случай мотивите може и да не се подпишат от съдебните заседатели.

215. Неподписването на мотивите от един съдия поради неотстраними пречки не лишава присъдата от силата на съдебен акт.

В този случай върху присъдата се отбелязва причината за неподписването на мотивите.

216. Особените мнения трябва да се заявят при постановяването на присъдата и да се изложат писмено в срока по чл. 214, ал. 2.

217. След като произнесе присъдата, съдът може да измени или да отмени мярката за неотклонение на подсъдимия.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Когато мярката за неотклонение е задържане под стража, съдът след постановяване на присъдата е длъжен служебно да се занимае с мярката за неотклонение.

218. Оправданият подсъдим може да твърди обезщетение от длъжностните лица за вредите, който са му били нанесени от неоснователно или неправилно наказателно преследване, ако тия лица са действували недобросъвестно.

219. Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава делото по същество.

Относно определенията се прилагат съответно правилата, които важат за присъдите, доколкото този закон не разпорежда друго.

220. Присъдите на народния съд се обжалват пред окръжния съд, а присъдите на окръжния съд - пред Върховния съд.

Присъдите се обжалват в седемдневен срок от произнасянето им, а в случаите по чл. 214, ал. 2 - в двуседмичен срок.

Жалби могат да подават и защитниците, и поверениците.

221. Прокурорът може да подава протест против присъдите по дела от общ характер както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия. В случаите на чл. 12 прокурорът може да обжалва присъдата и относно гражданския иск.

Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части.

По дела за престъпления от частен характер присъдата може да се обжалва и от частния тъжител.

Частният обвинител не може да обжалва присъдата.

Гражданският ищец и ответникът могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск.

222. Жалбите се подават чрез съда, който е постановил присъдата.

223. В жалбата се посочва:

а) от кого се подава;

б) присъдата, която се обжалва, и пред кой съда се обжалва;,

в) в какво се състои неправилността на присъдата и

г) какво искане се прави.

Тя се подписва от подателя.

224. Жалбата се връща по разпореждане на председателя на съда, чрез който е подадена, когато е просрочена.

225. Всеки от съучастниците може да се присъедини към подадената от друг съучастник жалба до приключване на пренията във втората инстанция, като подаде писмена молба за това.

226. Жалбата се оставя без разглеждане, ако не е подписана, и не бъде подписана в седемдневен срок от поканата на съда.

227. След като жалбата или протестът се получи във втората инстанция, делото се насрочва за разглеждане в открито заседание.

Неявяването на страните не е пречка за разглеждане на делото.

228. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Ако на страните не е съобщено от първата инстанция за деня за разглеждане на делото пред втората инстанция, те се призовават: от окръжния съд - по реда, предвиден за първата инстанция, а от Върховния съд - чрез призовки.

229. Пред втората инстанция се допускат само писмени и веществени доказателства.

230. Разглеждането на делото започва с доклад, след което съдът изслушва обясненията на страните и заключението на прокурора и дава последна дума на подсъдимия.

231. Втората инстанция не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от страните, а е длъжна служебно да провери изцяло правилността на присъдата.

232. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Втората инстанция отменява изцяло или отчасти присъдата и връща делото за ново разглеждане от друг състав:

а) когато противоречи на закона;

б) когато е допуснато съществено нарушение на Наказателно-процесуалния кодекс;

в) когато събраните доказателства са непълни;

г) когато присъдата е необоснована и

д) когато определеното от съда наказание, макар и да не излиза извън рамките на закона, е в явно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца.

233. Съдът отменява присъдата и в необжалваната част, а така също и за лицата, които не са подали жалба, ако основанията за отменяването й важат и за тази част и за неподалите жалба лица.

234. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г ) Когато фактическите положения по делото са правилно установени от първоинстанционния съд и делото е напълно изяснено от фактическа страна, а са налице основания за отмяна на присъдата по букви "а" и "д" на чл. 232 второинстанционният съд, след като отмени присъдата, не връща делото за ново разглеждане, а го решава сам въз основа на приетите от първоинстанционния съд фактически положения. В тези случаи второинстанционния съд може да приложи закон и за по-тежко престъпление, както и да увеличи наказанието, когато е имало обвинение за по-тежкото престъпление и е подаден протест от прокурора или жалба от частния тъжител.

Второинстанционният съд обаче не може да наложи смъртно наказание, когато такова наказание не е наложено от първата инстанция, или да определи наказание при отегчаващи отговорността обстоятелства, ако с отменената присъда е наложено наказание при намаляващи отговорността обстоятелства.

При отменяване на присъдата на основание буква "г" на чл. 232 второинстанционният съд може да приеме други фактически положения, когато приетите от първоинстанционния съд фактически положения са в явно несъгласие със събраните доказателства, и без да връща делото за ново разглеждане, да го реши сам, ако не се изменя съществено характерът на обвинението, не се влошава положението на подсъдимия и не се налага събиране на нови доказателства.

Ако делото подлежи на прекратяване по чл. 4, 6, букви "а" - "д", и 128, ал. 2, второинстанционният съд го прекратява сам, като обезсилва присъдата.

235. При новото разглеждане на делото съдът събира не само указаните от второинстанционния съд, но и посочените от страните нови доказателства. Съдът разпитва отново лицата, които са разпитани при първото разглеждане на делото, освен когато основанията, по които е отменена присъдата, не налагат това.

236. Дадените от втората инстанция указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за първоинстанционния съд по делото, което е върнато за ново разглеждане.

237. Наказанието на подсъдимия не може да бъде увеличено и се може да бъде наложено наказание на подсъдим, който е оправдан от първата инстанция, ако няма протест от прокурора или жалба от частния тъжител.

238. Доколкото няма особени правила за производството пред втората инстанция, прилагат се съответно правилата за производството пред първата инстанция.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 89 от 1953 г.) При разглеждане на делата във Върховния съд като втора инстанция участието на секретар и воденето на протокол за заседанието не са задължителни.

239. Върховният съд, сезиран от министъра на правосъдието, от главния прокурор на Народната република и от председателя на Върховния съд, както и от председателите на окръжните съдилища и от председателите на адвокатските съвети чрез председателя на Върховния съд, в общо събрание на наказателните отделения издава тълкувателни решения по спорни или противоречиво разрешавани въпроси по приложението на закона. Тези решения се публикуват и служат за ръководство на съдилищата.

240. Частни жалби и протести отделно от съществото на делото срещу определенията на първата инстанция се допускат само в следните случаи:

а) против определението, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото по същество;

б) против определението относно мярката за неотклонение на подсъдимия и

в) предвидените от закона случаи.

241. Частните жалби и протести се подават чрез съда, който е постановил определението, в седемдневен срок от произнасянето му, а ако то е произнесено в разпоредително заседание - от съобщението.

242. Съдът, който е издал определението, може сам да го отмени, ако намери, че жалбата и протестът са основателни, а в противен случай изпраща жалбата с делото в тридневен срок на втората инстанция.

243. За постъпилия протест от прокурора се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да подаде писмени възражения.

244. Подаването на частна жалба или протест не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако първата или втората инстанция постановят това.

245. Частните жалби и протести се разглеждат от втората инстанция в разпоредително заседание, освен ако съдът намери за нужно да изслуша страните.

Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.

246. Доколкото в тази глава няма особени правила за производството по частни жалби и протести, прилагат се съответно правилата за обжалване на присъдите.

247. Предходните правила се прилагат съответно и за частните жалби и протести срещу разпорежданията на председателя или на народния съдия.

248. Главният прокурор на Народната република и председателят на Върховния съд могат да правят предложения за преглед на всяка неподлежаща на обжалване или на отмяна по чл. 254 присъда или определение, с което се прекратява делото, ако при постановяването им са допуснати особено съществени нарушения по чл. 232.

Те могат да спират изпълнението на присъдата или определението, за които са направили предложение за преглед.

(Ал. 3, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Предложение за преглед срещу оправдателна присъда или увеличаване на наказанието може да се прави само до изтичане на една година от влизането на присъдата в сила.

249. За постъпилото предложение за преглед съдът съобщава на страните, които могат да дадат писмени обяснения в седемдневен срок от съобщението.

250. Предложението за преглед се разглежда от Върховния съд, наказателно отделение, с участие на прокурора, а когато се касае за присъди или определения на Върховния съд - от общото събрание на наказателните отделения на същия съд.

251. Разглеждането на делата става в разпоредително заседание. Съдът, ако намери за нужно, може да разгледа делото в открито заседание с призоваване на страните.

252. Ако отмени присъдата на втората инстанция при определението на същата за прекратяване на производството, съдът разглежда делото като втора инстанция.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Когато съдът отмени присъдата на окръжния съд, той разглежда делото като втора инстанция, а когато отмени присъдата на народния съд, която ме е обжалвана, той връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

253. Доколкото в тази глава няма разпоредби, прилагат се правилата за производството пред втората инстанция.

254. Възобновяването на наказателни дела, по които присъдата е влязла в сила, се допуска:

а) когато някои от доказателствата по делото, върху които се основава присъдата, се окажат неистински;

б) когато някой съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател е извършил престъпление във връзка с участието му по делото;

в) когато се открият обстоятелства или доказателствени материали, които не са били известни при постановяване на присъдата и които имат съществено значение за делото, и

г) когато задочно осъденият не е обжалвал присъдата и е заловен от властта.

255. Възобновяването на дело по букви "а" и "б" на предходния член се допуска, ако неистинността на доказателствата или престъплението на съдията, съдебния заседател, прокурора или следователя са установени с присъда, влязла в сила, или с разследване от прокурора, ако наказателното преследване в тия случаи не може да започне или да се довърши по други причини, а не поради липса на достатъчно улики.

256. Ако е постановена оправдателна присъда, възобновяване на делото по буква "в" на чл. 254 се допуска само до една година от откриването на новите обстоятелства, но не по-късно от 3 години след влизане на присъдата в сила.

257. При осъдителна присъда делото може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.

258. Предложение за възобновяване на наказателно дело може да прави окръжният прокурор след надлежно разследване.

Заедно с предложението прокурорът може да нареди да се спре изпълнението на присъдата, като взема и надлежни мерки за неотклонение на обвиняемия.

259. Предложението се разглежда от Върховния съд, наказателно отделение, и открито заседание.

Ако намери, че предложението е основателно, Върховният съд отменява присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

(Ал. 3, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) В случаите на чл. 254, буква "г" предложението се разглежда от съда, който е постановил влязлата в сила присъда в друг състав. Ако отмени присъдата, съдът пристъпва към разглеждане на делото.

260. Жалби и протести срещу присъдите по възобновени дела се допускат на общо основание.

261. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се разпоредбите за преглед по реда на надзора.

262. Присъдите се изпълняват след влизането им в сила.

263. Влизат в сила присъдите:

а) които са постановени от втората инстанция;

б) които не са обжалвани в определения от закона срок;

в) които не подлежат на обжалване и

г) по които подадената жалба не е уважена.

264. След влизането на присъдата в сила първоинстанционният съд изпраща препис от нея на прокурора за изпълнение.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 11 от 1960 г.) Когато с присъдата е постановена конфискация на определено имущество или отнемане на вещи в полза на държавата по чл. 33 от Наказателния кодекс, съдът изпраща препис от присъдата на съответния народен съвет за изпълнение.

(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 11 от 1960 г., ДВ, бр. 1 от 1963 г.) Когато с присъдата е наложена глоба или парична конфискация или са присъдени в полза на държавата обезщетение, съдебни разноски или такси, които поотделно не надминават 150 лева, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща за изпълнение на финансовия орган при съответния народен съвет. Ако те поотделно надминават тази сума, изпълнението се извършва от съдебните изпълнители при народните съдилища.

(Ал. 4, нова - Изв., бр. 11 от 1960 г.) За присъдено обезщетение в полза на държавно предприятие, обществена организация или частно лице съдът издава изпълнителен лист на заинтересувания.

265. Действията по задържането и изпращането на осъдения на мястото за изпълнение на присъдата се извършват от органите на народната милиция по нареждане на прокурора.

266. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г., в сила от 1.01.1957 г.) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява в специално организирани и ръководени от Министерството на правосъдието места - затвори, затворнически общежития и поправителни домове.

267. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г., в сила от 1.01.1957 г., бр. 30 от 1969 г.) Отменяването на зачетени работни дни по чл. 41, ал. 4 и 5 от Наказателния кодекс и заменяването на режима с по-тежък от определения в присъдата по чл. 56, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията се решава по реда на чл. 270 от този кодекс.

268. Наказанието поправителен труд без лишаване от свобода се изпълнява на мястото, където осъденият работи, или в специални места, определени за тази цел.

269. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Всички въпроси, затруднения и съмнения, възникнали при изпълнението на присъдите, се решават от съда, който е издал присъдата като първа инстанция.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Въпросът за заменяване на местоизпълнението на присъдата, с която е наложено наказание поправителен труд без лишаване от свобода, се решава от прокурора, който привежда присъдата в изпълнение.

270. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Условното предсрочно освобождаване се решава от окръжния, съответно военния съд по местоизпълнение на присъдата, въз основа на предложение на администрацията на затвора или на окръжния прокурор.

Въпросът се разглежда в съдебно заседание с участие на прокурора. На това заседание се призовава администрацията и се изслушва осъденият.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

271. Наказанието обществено порицание се изпълнява чрез оповестяване на присъдата в професионалната или обществената организация по местоработенето или по местожителството на осъдения, или по друг начин, определен от съда.

272. Смъртното наказание се изпълнява в присъствието на прокурора, а след като се изпълни, лекар констатира смъртта.

273. Прокурорът може да разреши на близките на осъдения на смъртно наказание, на защитника и на лица, с които осъденият е в много близки отношения, да се срещнат с него преди изпълнението на присъдата.

274. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Изпълнението на наказанието лишаване от свобода спрямо болен, когато с изпълнението би се застрашил животът му, спрямо бременна жена или кърмачка до 6 месеца преди и до една година след раждането и спрямо необходими ръководители или специалисти в държавни учреждения и предприятия и в обществени организации може да се отложи от прокурора. В последния случай отлагането не може да продължи повече от три месеца.

275. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) При задържане на майки с деца на възраст до 7 години децата се настаняват в детски ясли или градини, ако нямат близки, които да се грижат за тях.

276. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) При раждане в затвора или при изключителни причини от семеен или обществен характер окръжният прокурор, след като вземе мнението на началника на затвора, може да прекъсне изпълнението на наказанието най-много до три месеца, а при раждане, докато детето навърши една година, освен ако детето е настанено в детски ясли.

За душевно заболелите изпълнението на наказанието се отлага до оздравяването им. Алинея 2 на чл. 124 се прилага и в тия случаи.

277. (Изм. и доп. - Изв., бр. 12 от 1956 г., отм., бр. 90 от 1956 г.).

278 - 280. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1956 г.).

281. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Предварителното производство срещу непълнолетни се води от следователя, при прокуратурата или от прокурора.

282. При следственото и съдебното дирене против непълнолетни се извършва издирване и за установяване точните данни за непълнолетния относно: социалния произход, близката среда, битовите условия, степента на интелектуалното развитие и физическото състояние.

283. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.).

284. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Всички дела срещу непълнолетни се разглеждат от съответните съдилища като първа инстанция с участие на съдебни заседатели, избрани измежду учители или възпитатели, които са родители.

285. Когато се съди пълнолетен за деяния, извършени от него преди навършването на пълнолетието, както и когато същият се съди за няколко престъпления, някои от които са извършени, преди да навърши пълнолетие, а други - след това, делото се разглежда за всички престъпления от надлежния общ съд.

286. Когато престъплението е извършено от непълнолетен в съучастие с пълнолетен, двете обвинения се разделят и производството срещу непълнолетния се разглежда по реда на тази глава. Ако разделянето не може да се направи без вреда за производството, всички обвинения се разглеждат от надлежния общ съд.

287. С оглед на възпитателното въздействие на присъдата народният съдия може да препрати делото за разглеждане на съда по местожителството на родителите или настойника на непълнолетния, или по местоработенето на същия.

288. Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при затворена врата, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се гледа в открито заседание.

Делата срещу непълнолетни се разглеждат в заседания, в които други дела не се гледат.

289. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) При гледане на тия дела присъствието да подсъдимия и на неговите родители, настойници или попечители е задължително. За неявяването си родителите, настойниците и попечителите отговарят като свидетели.

290. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.).

291. На непълнолетния се назначава защитник служебно, ако не си е ангажирал такъв.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Следователят назначава служебен защитник на непълнолетния при предявяване на следствието, ако той няма защитник.

292. Срещу непълнолетни обвиняеми може да се вземат следните мерки за неотклонение:

а) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) надзор на родителите, настойника, попечителя или инспектора при детската педагогическа стая;

б) надзор от органите за обществени грижи при народния съвет или при Министерството на народното здраве и социалните грижи и

в) задържане в специални места за непълнолетни.

293. Когато за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода непълнолетните поради невъзможност да бъдат настанени в поправителен дом са задържани в затвор, те се държат отделно от възрастните. Същото важи и при предварителното задържане, постановено като мярка за неотклонение.

294. На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи и волнонаемни лица през време на службата им.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 12 oт 1956 г.) Лицата по чл. 340, буква "в" от Наказателния кодекс се съдят от военните съдилища, ако са извършили военни престъпления.

295. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1956 г.) На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от граждански лица в съучастие или съпричинителство с военнослужещи или волнонаемни.

На същите съдилища са подсъдни делата за военни престъпления, извършени от граждански лица в съучастие или съпричинителство с лица по чл. 340, буква "в" от Наказателния кодекс.

Делата за престъпленията "недоносителство" и "укривателство", извършени от граждански лица по престъпления, подсъдни на военните съдилища, се разглеждат от същите съдилища.

296. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 12 от 1956 г.) На първоинстанционните военни съдилища са подсъдни всички дела освен подсъдните на Върховния съд на Републиката - военна колегия.

Военната колегия при Върховния съд разглежда като първа инстанция подсъдните на военните съдилища престъпления, извършени от лица на длъжност: командири на полкове, командири на дивизии, по-горни и съответствуващи на тях, както и от военните аташета.

297. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г., в сила от 1.01.1957 г.) На военните съдилища са подсъдни и:

а) (изм. - Изв., бр. 12 от 1956 г.) военнослужещите и волнонаемните лица от войските при Министерството на вътрешните работи и служителите от ведомството на същото министерство за извършените от тях престъпления през време на службата им, както и лицата по чл. 340, буква "в" от Наказателния кодекс за извършените от тях военни престъпления;

б) (доп. - Изв., бр. 12 от 1956 г.) гражданските лица за извършените от тях престъпления в съучастие или в съпричинителство с лицата, посочени в буква "а", и

в) сътрудниците на поделенията на Министерството на вътрешните работи за извършените от тях престъпления по повод и при изпълнение на възложените им задачи.

298. Всяко дело, изпратено по подсъдност от един военен съд на друг, трябва да бъде разгледано от съда, на който е изпратено.

299. За престъпления от частен характер тъжбата се подава направо или чрез прокурора до началника, който има право да възбуди наказателно преследване. Началникът е длъжен да се опита да склони страните към помирение. Опитът за помирение трябва да се завърши в двуседмичен срок от получаване на тъжбата. При помирение се съставя протокол, който се подписва от страните и от началника.

Протоколът за помирение има значение на влязла в сила присъда. При поискване съдът издава изпълнителен лист.

300. Ако не е станало помирение, началникът разглежда тъжбата и я оставя неуважена, когато тя не сочи на престъпление. В противен случай заповядва да се произведе дознание.

След като бъде произведено дознанието, началникът, ако намери оплакването за основателно, изпраща преписката на съответния военен прокурор. В противен случай прекратява преписката мотивирано.

301. Ако тъжбата остане неуважена или дознанието бъде прекратено, на тъжителя се съобщава писмено за това. Той може да обжалва резолюцията на военния началник пред военния прокурор, а резолюцията на последния - пред прокурора на войската.

(Ал. 2, отм. - Изв., бр. 90 от 1956 г., в сила от 1.01.1957 г.).

З02. Органи на дознанието са: командирите на полкове, по-горните началници и съответствуващи на тях, командирите на самостоятелни и временно действуващи батальони по отношение на подчинените им военнослужещи и волнонаемни лица.

При невойсковите поделения на Министерството на вътрешните работи с права на органи на дознанието се ползуват началниците на окръжните и Столичното управление на МВР, а за централните служби - началниците на управления и на самостоятелни отдели при министерството и директорът на народната милиция по отношение на подчинените им служители.

За някои поделения на Министерството на вътрешните работи министърът може със заповед да определи други началствуващи лица за органи на дознанието по отношение на подчинените им служители.

303. Дознанието се произвежда от офицери-дознатели, назначени със заповед от командира на частта. Препис от заповедта се изпраща на прокурора.

Дознателят трябва да бъде по-старши от подозрения.

Министърът на народната отбрана може да възлага произвеждане на дознание и на други органи с подходяща специална подготовка.

Дознанието за разкриване на престъпления, извършени от служители от невойскови поделения на Министерството на вътрешните работи, се произвежда от съответните органи на Държавна сигурност или на народната милиция.

304. Дознанието се започва незабавно след получаване постановление за възбуждане на наказателно производство от органа на дознанието и се завършва в срок от 3 дни. Предложението за извършване на дознание може да се направи устно, но при първа възможност трябва да бъде потвърдено писмено.

305. Относно военнослужещите и волнонаемните лица независимо от това, дали те са действували сами, или в съучастие с граждански лица, невоенни органи могат да произведат дознание само ако тези лица са извършили престъпление, подсъдно на гражданските наказателни съдилища, и то в място, което не се намира в изключителна власт на военен началник. Тези органи уведомяват за това военния прокурор и съответния военен началник.

306. Когато невоенни органи са произвели дознание или следствие или отделни действия по правилата на част II от този кодекс за деяния, подсъдни на военните съдилища, тези действия имат силата на извършени по тази глава действия, след като се спазят от съответния военен орган на дознанието или военния следовател изискванията на чл. 311 - 316 и 321 от този кодекс.

307. Ако дознателят намери за необходимо да бъде задържан заподозреният, за да не се отклони от наказателно преследване, той незабавно донася за това на органа на дознанието.

308. Органът на дознанието ръководи и упражнява надзор при извършване на дознанието.

Той разрешава всички жалби и отводи, заявени прокурора и дознанието.

309. Военният прокурор и следовател имат право да дават задължителни за органа на дознанието указания по техниката на разследването и по мерките за неотклонение на обвиняемия.

Органът на дознанието може, без да спира тяхното привеждане в изпълнение, да обжалва указанията на военния следовател пред военния прокурор, а тия на военния прокурор - пред по-горния прокурор.

310. Военният прокурор има право да изиска прекратеното дознание и да го възобнови със свое постановление.

Когато военният началник е прекратил дознанието, като е упражнил своята дисциплинарна власт, военният прокурор може да подаде протест пред по-горния началник.

311. Когато на дознанието се съберат достатъчни доказателства за привличане подозрения като обвиняем, дознателят е длъжен да доложи това на органа на дознанието, който, при съгласие с мнението на дознателя, му дава нареждане за привличане подозрения за обвиняем.

Постановлението за привличане като обвиняем се утвърждава от орган на дознанието.

За привличане на офицери и генерали като обвиняеми се иска съгласието на министъра на народната отбрана.

Такова съгласие се иска от министъра на вътрешните работи за привличане като обвиняеми на служители на длъжност инспектор или по-горна длъжност, на които не е присвоено офицерско звание.

312. За вземане мярка за неотклонение дознателят съставя мотивирано постановление, което се утвърждава от органа на дознанието.

Постановлението за задържане под стража трябва да бъде утвърдено от военния прокурор.

313. Ако намери, че дознанието е непълно, органът на дознанието го връща за допълване на същия или друг дознател, като посочва какво трябва да се допълни.

Когато от дознанието се установява, че е извършено деяние, за което е предвидена възможност да се наложи дисциплинарно наказание, органът на дознанието може да наложи такова наказание, за което уведомява военния прокурор.

314. Когато случаят представлява особена сложност или има особено обществено значение, или извършителят на престъплението не е открит, органът на дознанието изпраща материалите на дознанието на военния прокурор за по-нататъшно разследване.

315. Когато от дознанието са се разкрили признаци на престъпление, подсъдно на военен съд, и органът на дознанието е решил да предаде обвиняемия на съд, той заповядва на дознателя да предяви дознанието на обвиняемия.

Обвиняемият има право да иска допълване на дознанието. В случай на несъгласие дознателят съставя мотивирано постановление, което може да се обжалва пред органа на дознанието, а отказът на последния - пред военния прокурор.

След допълване на дознанието то се предявява отново на обвиняемия, за което се съставя протокол.

316. След приключване на дознанието дознателят съставя обвинително заключение, като се ръководи от правилата за военния следовател, и списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебно заседание.

Обвинителното заключение, подписано от дознателя, се утвърждава от органа на дознанието и се изпраща на военния прокурор заедно с всички материали по дознанието, лична карта на обвиняемото лице, препис от служебния списък на обвиняемия, извлечение от дневника на наказанията, кратка атестация и оценка за причинените на държавата вреди от престъплението.

в) предварително следствие

317. В извънреден случай предложението на военния прокурор за предварително следствие може да се направи и устно, но при първа възможност то трябва да бъде потвърдено писмено.

Предварителното следствие не е задължително и не е в зависимост от предвиденото в закона наказание.

За започнатото предварително следствие военният следовател донася на военния прокурор и на военния началник същия ден.

318. Военният следовател, след като разкрие виновния и определи обвинението му, иска разрешение за привличането му като обвиняем и предаването му на съд от началника, посочен в чл. 302, а за офицери и генерали - от министъра на народната отбрана, съответно от министъра на вътрешните работи, ако това не е сторено по-рано.

В случай, че началникът не уважи или не отговори на искането в тридневен срок, следователят донася на прокурора, който отнася въпроса до по-горния началник.

319. Правилата на предходния член се прилагат и ако на предварителното следствие се разкрие, че обвиняемият е извършил и друго престъпление, по-тежко наказуемо от престъплението, за което е дадено съгласие за привличането му като обвиняем, или се открият съучастници в извършеното престъпление, или престъпление на други лица.

Ако на предварителното следствие се разкрие, че обвиняемият е извършил друго престъпление, по-леко или еднакво наказуемо, правилата на предходния член не се прилагат.

320. В случаите, предвидени в чл. 318, ал. 1, и 319, ал. 1, военният следовател е длъжен да донесе на военния прокурор, а в случаите на чл. 319, ал. 2 - и на началника, посочен в чл. 302.

321. Военният следовател предвид яснотата на делото или самопризнанието на обвиняемия може да приеме извършените на дознанието действия като извършени на предварителното следствие и да не произвежда такова или да се ограничи с извършването само на отделни следствени действия, но следните действия са задължителни при всяко предварително следствие:

1) да привлече и разпита лицето като обвиняем;

2) да му предяви следственото дело и

3) да състави обвинително заключение.

322. Огледи и освидетелствувания пред военния следовател в място, което се намира в разположение на военен началник, се извършват в присъствието на най-близкия началник на това място или на упълномощено от него лице. В тези случаи за поемни лица се поканват военнослужещи лица, посочени от военния началник.

323. За да се попречи на обвиняемия да се отклони от дознание, предварително следствие или съд, вземат се следните мерки:

а) поставяне под най-близко наблюдение в частта за лица от войнишки и сержантски състав на срочна служба;

б) подписка за неотклонение - за лица от сержантски състав на свръхсрочна служба, за офицерите и генералите;

в) домашен арест - само за офицерите и генералите;

г) задържане под стража в казармено помещение или в общите места за лишаване от свобода.

За задържане под стража на офицери и генерали се иска съгласие от министъра на народната отбрана, съответно от министъра на вътрешните работи.

324. Ако военният началник намери, че взетата от военния следовател мярка за неотклонение е недостатъчна, може да вземе по-строга мярка, за което иска незабавно одобрение на военния прокурор. Ако военният началник намери, че мярката е много строга, то след като разпореди да се приведе тази мярка в изпълнение, изпраща мнението си заедно с препис от постановлението на военния следовател до военния прокурор, чието решение е задължително.

325. Ако срещу обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест - за офицери и генерали, - началникът веднага го отстранява временно от длъжност.

Когато бъде взета мярка за неотклонение, по-лека от указаните в предходната алинея, временното отстраняване на обвиняемия от длъжност може да стане с определение на военния съд по мотивирано искане на военния началник, военния прокурор или военния следовател.

326. Отстранените от длъжност военни лица не получават заплата, но ако бъдат оправдани или наказателното преследване бъде прекратено, или бъдат осъдени на наказание, което не влече уволнение от служба, получават заплатата си за цялото време на отстраняването. Ако бъдат осъдени на наказание, което влече уволнение от служба, уволняват се от деня на отстраняването им от длъжност.

327. Ако един или няколко обвиняеми са извършили няколко престъпления и най-тежките от тях са разследвани, а за установяване на обстоятелствата за по-леките е необходимо продължително време, военният следовател ограничава предварителното следствие само за най-тежките престъпления и изпраща следственото дело на военния прокурор, а за по-леките продължава разследването в отделни следствени дела.

По същия начин се постъпва, когато престъплението е извършено от няколко лица. В този случай следствието може да се раздели срещу отделни обвиняеми или срещу по-малки групи от обвиняеми, доколкото това не е във вреда на правилното правораздаване.

328. Действията на военния следовател могат да се обжалват чрез него до военния прокурор. Жалбата трябва да бъде изпратена на военния прокурор в продължение на три дни - ако се отнася до бавност на производството или за обезпечаване на иска за вреди, и в течение на един ден - когато се отнася до лишаване от свобода.

Всички останали жалби се прилагат към следственото дело и след приключването му се разрешават от прокурора. Постановленията на прокурора подлежат на обжалване пред по-горния прокурор.

За всяка жалба военният следовател дава обяснения и ги прилага към нея.

329. Ако военният прокурор уважи жалбата, посочва в резолюцията си следствените действия, които смята за направени и които следва да се възобновят. Той може да нареди да се предаде следственото дело на друг военен следовател.

Решението на прокурора във всички случаи се съобщава на жалбоподателя.

330. Въпросите по допускането на доказателства, по назначаването на защита, по исканията на страните след внасяне на делото в съда, както и по съдебните разноски се решават от председателя на съда или от определен от него съдия.

331. Съдът може да иска от присъствуващите адвокати, свидетели и други да дадат обещание, че не ще изнасят навън обстоятелствата на заседанието.

Нарушителите се наказват по чл. 222, ал. 1 от Наказателния кодекс, ако не подлежат на по-тежко наказание.

Предвид особения характер на делото съдът може да отстрани от заседанието лицата, допуснати от председателя.

332. Председателят на съда ръководи съдебното заседание и не позволява изказвания, несъвместими с военната служба и дисциплина.

При разглеждане на дела срещу офицери в залата на заседанието не се допускат като слушатели войници и сержанти.

Очна ставка между началник и подчинен не се допуска.

333. Срокът за обжалване на присъдите и за подаване на частни жалби и протести е тридневен.

Срокът за подаване молба за възстановяване на пропуснат срок е тридневен. Определението, с което се отказва възстановяване на срока, подлежи на обжалване с частна жалба пред военната колегия на Върховния съд.

334. Изпълнението на присъдите срещу военнослужещи и волнонаемни лица се възлага на военния началник.

Начинът на изпълнение на присъдите се урежда с правилник.

съда и прокуратурата по транспорта

335 - 343. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1956 г., в сила от 1.01.1957 г.).

344. Молбата за реабилитация се подава до съда, който е постановил присъдата като първа инстанция.

В случаите на чл. 63 НК молбата се подава във военния съд.

Когато са постановени няколко присъди от различни съдилища, компетентен да разгледа молбата е съдът, който е постановил присъда за най-тежкото престъпление.

345. Към молбата се представят доказателства:

а). че са изтекли три години, откак молителят е изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода или поправителен труд;

б) че до подаването на молбата е изтекъл срокът за лишаването му от права, че е изплатил наложената глоба и присъдените разноски и обезщетения и че присъдата е изпълнена относно постановените конфискации и

в) удостоверение за поведението на молителя, издадено от народния съвет по последното му местожителство.

Съдът може и служебно да събира доказателства.

346. Съдът се произнася по молбата в открито заседание с участие на прокурора с определение, което подлежи на обжалване по общия ред.

347. Ако молбата бъде отхвърлена, нова молба може да се подаде не по-рано от една година след това.

348. Искането към чужда държава да предаде лице, което е извършило престъпление, подсъдно на българските съдилища, се прави от главния прокурор на Народната република чрез Министерството на външните работи.

349. Ако лицето е осъдено с влязла в сила присъда, към искането се прилага заверен препис от присъдата с мотивите и удостоверение, че тя е влязла в сила.

Ако лицето не е осъдено, към искането се прилага препис от постановлението за привличането му като обвиняем и за задържането му, изложение на обстоятелствата по обвинението и посочване на законния текст, който е приложим за извършеното престъпление.

350. Към искането трябва да се приложат точни сведения за самоличността на лицето и ако е възможно - фотография на същото.

351. В бързи случаи главният прокурор чрез Министерството на външните работи прави искане пред чуждестранните власти за задържането на лицето, за което предстои да се направи искане за предаването му.

352. Ако чуждата държава предаде лицето при условие, че то не ще бъде осъдено на смърт, съдът при определяне на наказанието заменява смъртното наказание с лишаване от свобода за 20 години, а ако лицето е осъдено на смърт с присъда, съдът с определение заменява наложеното наказание с лишаване от свобода за 20 години.

353. Лицето се съди само за ония престъпления, за които то е предадено от чуждата държава.

Ако то е извършило или е осъдено и за друго престъпление, наказателното преследване за това престъпление или изпълнението на наказанието за същото се спира.

Спряното производство или изпълнението на спряното наказание може да продължи само ако лицето не поиска да напусне Народната република до 3 месеца след освобождаването му или ако се върне в страната, след като я е напуснало.

354. По искане на чуждестранни власти за предаване на чужд гражданин за съдене или за изтърпяване на наказание в чужбина се произнася главният прокурор на Народната република.

355. Ако между Народната република България и чужда държава има договор за предаване на престъпници, горните правила се прилагат само доколкото договорът не съдържа разпоредби.

356 - 369. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г.).