ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АЗЕРБАЙДЖАН
ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АЗЕРБАЙДЖАН
Обн. ДВ. бр.78 от 8 Юли 1998г.
Преамбюл
Република България и Република Азербайджан, наричани "договарящи страни", за да установят по-тясно сътрудничество в областта на правните отношения при взаимно зачитане на суверенитета, решиха да си оказват правна помощ по граждански дела, поради което се договориха за следното:
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Член 1
Правна защита
1. Гражданите на едната договаряща страна се ползват на територията на другата договаряща страна със същата правна защита на своите лични и имуществени права, както и гражданите на другата договаряща страна. Те имат право да се обръщат към съд, други юрисдикции, прокуратура и други институции, в чиято компетентност се отнасят гражданските дела, и могат да подават искове, както и да осъществяват други процесуални действия при същите условия, при които ги осъществяват гражданите на другата договаряща страна.
2. Обстоятелството, че гражданите на едната договаряща страна нямат местожителство или местопребиваване или са чужди граждани на територията на другата страната, не може да бъде само по себе си основание за изискване на обезпечение или залог.
3. Точка 1 се прилага и към юридическите лица, учредени на територията на всяка от договарящите страни в съответствие с нейното национално законодателство.
4. Терминът "гражданско дело" в този договор означава:
за Република България - граждански, семейни и търговски дела;
за Република Азербайджан - граждански, семейно-брачни, стопански и търговски дела.
Член 2
Правна помощ
Органите и институциите на договарящите страни по т. 1 на чл. 1 от този договор си оказват взаимна правна помощ по граждански дела в рамките на своята компетентност, определена от националното законодателство на всяка страна.
Член 3
Безплатна правна помощ
Гражданите на едната договаряща страна се ползват на територията на другата страна от безплатна правна помощ така, както и нейните граждани съгласно собственото й законодателство.
Член 4
Видове правна помощ
Договарящите страни ще си връчват взаимно при поискване съдебни и извънсъдебни документи, ще вземат мерки по обезпечение на искове, ще разпитват участници в процеса, свидетели и експерти, ще извършват експертизи и оглед, ще признават и изпълняват съдебни решения, включително и прилагане на мерки по издирване на длъжника, като изпълняват и други процесуални действия.
Член 5
Начин за осъществяване на връзки
1. При оказване на правна помощ компетентните органи на договарящите страни се свързват помежду си чрез определените в този договор централни органи.
2. Към централните органи по т. 1 се отнасят:
за Република България - Министерството на правосъдието;
за Република Азербайджан - Министерството на правосъдието.
Член 6
Оформяне на документи
Молещата страна съставя документите за оказване на правна помощ на своя официален език и ги изпраща заедно със заверен превод на руски език.
Член 7
Разходи по оказване на правна помощ
Договарящите страни си оказват правна помощ безплатно, освен ако не е предвидено друго в този договор.
Член 8
Отказ от оказване на правна помощ
Ако замолената договаряща страна счита, че оказването на правна помощ може да засегне нейния суверенитет, безопасност, обществен ред или противоречи на националното й законодателство, тя може да откаже оказването на правна помощ, като съобщи на молещата договаряща страна мотивите за отказа.
Глава втора.
УВЕДОМЯВАНЕ И ВРЪЧВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ
Член 9
В случаите, при които съдебните или извънсъдебните документи засягат лица, чието местожителство или местопребиваване е на територията на замолената договаряща страна, компетентните органи на молещата страна отправят молбата за уведомяване или връчване на документи до централния орган на замолената страна.
Член 10
1. Връчването на документите се извършва в съответствие със законодателството на замолената страна.
2. Потвърждаването на връчването или на опита за връчване се оформя в съответствие с правилата за връчване на документи, действащи на територията на замолената страна. В потвърждението трябва да се посочат времето и мястото на връчване или опитът за връчване, а също така и лицето, на което е връчен документът.
Член 11
Връчване на документи чрез дипломатическите или консулските представителства
По искане на компетентните органи дипломатическите или консулските представителства на едната договаряща страна, акредитирани към другата договаряща страна, могат да връчват съдебни и извънсъдебни документи на собствените си граждани. Тези действия не могат да съдържат принудителни мерки и да противоречат на националното законодателство на страната по местопребиването им.
Член 12
Приложим закон при оказване на правна помощ
1. При оказване на правна помощ замоленият орган прилага националното законодателство на своята държава.
2. При оказване на правна помощ замоленият орган може да прилага по молба на молещата страна процесуални норми на другата договаряща страна, освен ако те не противоречат на националното законодателство на замолената договаряща страна.
Член 13
Независимо от прилагането на предходните членове:
- документите могат да се изпратят пряко на техния адресат по пощата;
- всяко заинтересувано лице може да извърши на собствени разноски връчване на документи или уведомяване за тях съобразно начините, действащи на територията на договарящата страна, където документите следва да се връчат.
Глава трета.
СЪДЕБНИ ПОРЪЧКИ
Член 14
Форма на съдебната поръчка
Поръчката за оказване на правна помощ следва да се състави в писмена форма и да съдържа следното:
а) наименование на молещия орган;
б) по възможност наименованието на замоления орган;
в) характер и предмет на делото, по което се иска правната помощ, съдържание на поръчката;
г) име на лицата, които имат отношение към делото, тяхното гражданство, пол, занятие, местожителство или местопребиваване, дата и място на раждане, наименование и местонахождение на юридическото лице;
д) имена и адрес на представителите на лицата по буква "г";
е) извлечение от закона на замолената страна относно процесуалните права и задължения на лицата, имащи отношение към делото;
ж) наименование на документа, който следва да се връчи.
Член 15
Изпълнение на съдебната поръчка
1. В документа, удостоверяващ изпълнението на искането за връчване на документи, се вписват датата на получаването, подписът на получателя и подписът на лицето, изпълняващо поръчката. Ако получателят отказва да получи документа, се вписват и мотивите за отказа му.
2. Ако съгласно националното законодателство на замолената договаряща страна изпълнението на поръчката не е в компетентността на съда или другите компетентни органи на тази страна, поръчката може да се върне, като се посочат мотивите за отказа.
3. Ако замоленият орган на договарящата страна не е компетентен да изпълни поръчката, той е длъжен да я изпрати за изпълнение на компетентните органи на замолената договаряща страна, както и да уведоми за това молещия орган на другата договаряща страна.
4. Молещият правосъден орган може да поиска заинтересуваните страни и по възможност техните представители да се уведомят непосредствено за датата и мястото на изпълнение на исканите мерки с цел да присъстват на изпълнението.
Член 16
Специален начин за изпълнение на поръчката
1. Компетентните органи на договорящата страна, които изпълняват съдебните поръчки, прилагат своя вътрешен закон относно формата, която следва да се приложи.
2. Те могат да уважат молбата на молещия орган за прилагане на специална форма, освен ако тя е несъвместима със законите на замолената страна, не отговаря на нейната съдебна практика или поради практически затруднения.
3. Замолената страна има право да изиска от молещата страна възстановяване на възнаграждението, изплатено на експерти, и разходите, свързани с прилагането на специална форма, поискана от молещата страна.
4. Всяка договаряща страна има право чрез своите дипломатически или консулски представителства да изпълнява без прилагане на принуда съдебни поръчки, които засягат нейни граждани.
Глава четвърта.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ
Член 17
Решения, подлежащи на признаване и изпълнение
1. Договарящите страни са длъжни съгласно този договор да признават и изпълняват на своя територия съдебните решения, произнесени и влезли в сила на територията на другата договаряща страна.
2. Терминът "съдебно решение" съгласно този договор означава решение, определение, постановление на съда, както и присъда в частта си за обезщетяване на имуществени вреди по наказателно дело.
Член 18
Признаване и изпълнение на съдебни решения
1. Молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение се подава в съда, произнесъл това решение, който я предава на съда на другата договаряща страна по начин, предвиден в чл. 5 от този договор. Молителят може да подаде молбата и непосредствено до съда на другата договаряща страна.
2. Молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение се придружава от следните документи:
а) копие от съдебното решение, заверено от съда. Ако в решението липсва ясно указание, че е влязло в сила и е изпълняемо, към него се прилага документ, издаден от съда, който удостоверява, че решението е влязло в сила;
б) документ, издаден от съда, за изпълнение на част от решението на територията на молещата договаряща страна;
в) документ, удостоверяващ, че страната, която не е участвала в процеса, а при недееспособност - нейният представител, е била редовно призована пред съда.
3. Посочените документи се придружават от заверен превод на руски език.
Член 19
Ред за признаване и изпълнение на съдебни решения
1. Признаването и изпълнението на съдебни решения се осъществява от съда на договорящата страна, към който е отправена молбата, по начин, установен от националното законодателство на тази договаряща страна.
2. Съдът, към който е отправена молбата, не обсъжда решението по същество, а го разглежда единствено с оглед съответствието му с изискванията на този договор.
3. Съдът, получил молбата за признаване и изпълнение на съдебни решения, може да поиска от съда, произнесъл решението, да му предостави допълнителни материали.
Член 20
Отказ от признаване и изпълнение на решение
Признаването и изпълнението на съдебно решение може да се откаже в следните случаи:
а) решението не е влязло в сила или не подлежи на изпълнение според националното законодателство на договорящата страна, където е произнесено;
б) делото се отнася изключително към компетенцията на съда на замолената страна съгласно нейното законодателство;
в) страната, която не е участвала в процеса, не е била редовно призована пред съда съгласно закона на договарящата страна, чийто орган е произнесъл решението, или при пълна или ограничена недееспособност на страната не е участвал нейният представител;
г) между същите страни за същия предмет съдът на замолената договаряща страна вече е постановил решение, което е влязло в сила, или делото е висящо пред съда, или е признато влязло в сила решение на трета държава по същото дело.
Глава пета.
ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ ЛЕГАЛИЗАЦИЯ. ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ
Член 21
Официални документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други аналогични формалности, когато се предявяват на територията на другата страна.
По смисъла на договора за официални се считат документите, издадени от компетентните органи на двете страни.
Член 22
1. Всяка страна предава безплатно на другата страна при искане и при наличие на законен интерес актове и копия от съдебни решения, които засягат гражданското състояние на граждани на молещата страна.
2. Молбите и актовете по гражданското състояние се предават по дипломатически или консулски път, а молбите и копията от съдебни решения се предават чрез централните органи.
Член 23
При поискване централните органи си изпращат взаимно информация относно законодателството и съдебната практика на тяхна територия, както и копия от съдебни решения.
Глава шеста.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 24
Разрешаване на спорове
Договарящите страни разрешават споровете, възникващи по въпросите на тълкуването и изпълнението на този договор, посредством консултации между съответните централни органи, посочени в чл. 5 на този договор, или по дипломатически път.
Член 25
Влизане на договора в сила
1. Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила след изтичане на 30 дни от деня на размяната на ратификационните документи.
2. Този договор се сключва за неопределен срок. Всяка една от страните може във всеки момент да го денонсира.
Денонсирането влиза в сила от първия ден на шестия месец, следващ месеца, в който другата страна е получила съобщението.
Съставен в София на 29 юни 1995 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български, азербайджански и руски език, като всичките текстове имат еднаква сила. В случай на разногласие при тълкуването е валиден руският текст.