ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ГЕРМАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ЗА ПРАВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ № 2126 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 29 НОЕМВРИ 1978 Г. - ДВ, БР. 96 ОТ 1978 Г. В СИЛА ОТ 12
ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ГЕРМАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ЗА ПРАВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ № 2126 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 29 НОЕМВРИ 1978 Г. - ДВ, БР. 96 ОТ 1978 Г. В СИЛА ОТ 12 ОКТОМВРИ 1979 Г.)
Обн. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 1979г.
Преамбюл
Народна република България и Германската демократична република, изхождайки от целта да задълбочават своите братски отношения на основата на Договора за дружба, сътрудничество и взаимопомощ от 14 септември 1977 г. и ръководени от стремежа да усъвършенстват договорните отношения между двете държави в областта на правното сътрудничество по граждански, семейни и наказателни дела, се споразумяха да сключат този договор и за тази цел назначиха за свои пълномощници:
Народна република България:
Марий Иванов - първи заместник-министър на външните работи,
Германски демократична република:
д-р Херберт Кроликовски - държавен секретар и първи заместник на министъра на външните работи,
които след размяна на пълномощните си, намерени за редовни и в надлежна форма, се споразумяха, както следва:
Част първа.
Цели на правното сътрудничество
Член 1
(1) Сътрудничеството и взаимопомощта на органите на договарящите се държави в областта на правната помощ по граждански, семейни и наказателни дела има за цел:
- да подпомага участващите органи в правното сътрудничество на договарящите се държави в дейността им по осъществяване на социалистическата законност;
- да улеснява гражданите за защита на техните права и законни интереси.
(2) Участващите в правното сътрудничество централни органи на договарящите се държави:
- обменят своя опит в областта на законодателството, правораздаването и съдебната практика и си предоставят взаимно законни текстове и други материали;
- развиват нови форми на тясно сътрудничество и координиране в области, интересуващи двете страни;
- сключват споразумения във връзка с изпълнението на договора.
Част втора.
Правна закрила Обхват на правната закрила
Член 2
(1) Гражданите на едната договаряща се държава по отношение на своята личност и своето имущество се ползват на територията на другата договаряща се държава със същата правна закрила, както и нейните собствени граждани. За тази цел те имат свободен достъп до компетентните органи по гражданските, семейните и наказателните дела, както и правото да се обръщат с молби и искания до тях.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за юридическите лица.
(3) Граждани на една от договарящите се държави са лица, които съгласно законите на тази държава имат нейно гражданство.
Член 3
Гражданите на една от договарящите се държави имат правото на консултация и представителство на територията на другата договаряща се държава при същите условия, както и нейните собствени граждани. Помолените за правна закрила органи оказват помощ на гражданите за намиране процесуални представители.
Член 4
Освобождаване от обезпечение
(1) От гражданите на едната договаряща се държава, които се явяват пред съдилищата на другата договаряща се държава като ищци или трети лица, в случай че се намират на територията на едната от договарящите се държави, не може да се иска обезпечение на съдебните разноски само на това основание, че те са граждани на другата договаряща се държава.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за юридическите лица.
Освобождаване от разноски и освобождаване от
задължение за предварително заплащане
Член 5
(1) На гражданите на едната договаряща се държава се осигурява от съдилищата на другата договаряща се държава освобождаване от разноските и освобождаване от задължението за предварително заплащане на разноските по делото при същите условия и в същия размер, както на собствените им граждани.
(2) Освобождаването от разноските и освобождаването от задължението за предварително заплащане на разноските по производството на определено дело, постановено от компетентния съд на едната договаряща се държава, важат за всички процесуални действия по това производство пред съда на другата договаряща се държава, включително изпълнението.
Член 6
(1) Документите, необходими за освобождаване от задължението за предварително заплащане на разноските по делото, както и за цялостно освобождаване, съгласно чл. 5 се издават от компетентния орган на договарящата се държава, на чиято територия молителят има местожителство или местопребиваване.
(2) Ако молителят няма местожителство или местопребиваване на територията нито на едната, нито на другата договаряща се държава, достатъчно е издаването на документ от дипломатическото или консулското представителство на договарящата се държава, чийто гражданин е той.
(3) Съдът, който взема решение по молбата за освобождаване от разноските или за освобождаване от задължението за предварително заплащане на разноските по делото, в рамките на своята компетентност може да подложи на проверка представените документи и данни и ако е необходимо, да поиска допълнителни данни от органа на другата договаряща се държава.
Член 7
Молбата за освобождаване от разноски или за освобождаване от задължение за предварително заплащане на разноските по делото може да бъде подадена чрез компетентния съд на договарящата се държава, чийто гражданин е молителят. Този съд препраща молбата с документите съгласно чл. 6 в съда на другата договаряща се държава по реда на чл. 14.
Част трета.
Документи
Член 8
Освобождаване от легализация
(1) Документи, издадени или съставени от компетентните органи на територията на една от договарящите се държави в предписаната от закона форма, съответно подписани и подпечатани, не се нуждаят от легализация при представяне пред органите на другата договаряща се държава.
(2) Алинея 1 се отнася и за заверката на подписи, както и на преписи от документи.
Член 9
Доказателствена сила на документите
Документи, издадени или съставени от компетентните органи на територията на една от договарящите се държави, имат доказателствена сила на територията на другата договаряща се държава като собствени документи.
Изпращане на документи за гражданско състояние
Член 10
(1) Договарящите се държави си изпращат извлечения от регистрите за гражданско състояние, които се отнасят за гражданското състояние на граждани на другата договаряща се държава.
(2) Извлечения съгласно ал. 1 се предоставят незабавно без такси и разноски по дипломатически път.
(3) Договарящите се държави за служебно ползване си изпращат взаимно, по молба, без такси и разноски, документи за гражданско състояние.
(4) При предаването и изпълнението на молби по ал. 3 договарящите се държави постъпват по реда на чл. 14.
Член 11
(1) Договарящите се държави си изпращат взаимно влезли в сила решения на съдилищата, които се отнасят за гражданското състояние на граждани на другата договаряща се държава.
(2) Решения съгласно ал. 1 се предоставят незабавно без такси и разноски по реда на чл. 14.
Член 12
Изпращане на документи по молби на граждани
(1) Граждани на едната договаряща се държава могат да отправят непосредствено до компетентния орган на другата договаряща се държава молби за издаване и изпращане на извлечения от регистрите за гражданското състояние, както и молби за издаване и изпращане на други документи за преследване на лични и имуществени интереси (свидетелства, документи за месторабота и др.).
(2) Документите се изпращат направо до молителите без такси и разноски.
Част четвърта.
Правна помощ по граждански и семейни дела
Член 13
Оказване на правна помощ
(1) Договарящите се държави се задължават да си оказват взаимно правна помощ по граждански и семейни дела по молба на съдилищата, прокуратурите и държавните нотариати при установените в този договор предпоставки.
(2) Посочените в ал. 1 органи обезпечават правна помощ и на другите органи, които се занимават с граждански и семейни въпроси.
Член 14
Начин за свързване
При оказване на правна помощ органите на договарящите се държави се свързват помежду си чрез министерствата на правосъдието или главните прокурори, ако не е предвидено друго в този договор.
Член 15
Обхват на правната помощ
Правната помощ по граждански и семейни дела обхваща връчването на книжа, разпит на свидетели или на страни по делото, заключение на експерти и други процесуални действия.
Член 16
Съдържание и форма на молбата за правна помощ
(1) Молбата за оказване на правна помощ трябва да съдържа следните данни:
а) наименование на молещия орган;
б) наименование на замоления орган;
в) наименование на делото, по което се иска правна помощ, и предмет на искането;
г) собственото и фамилното име на страните, свидетелите и другите участващи в производството лица, тяхното гражданство, занятие, адрес, а в дадени случаи - и местопребиваването;
д) имената и адресите на техните представители;
е) описание на приложените документи.
(2) Молбата за оказване на правна помощ и подлежащите на връчване съдебни книжа трябва да имат подпис и печат на органа.
(3) При оказване на правна помощ договарящите се държави се ползват от формуляри на двата езика, чиито образци си разменят взаимно.
Член 17
Език при кореспондиране по правна помощ
Органите на договарящите се държави, доколкото в този договор не е предвидено друго, при кореспондирането по правна помощ си служат със собствения език.
Изпълнение на молби за правна помощ
Член 18
(1) При оказване на правна помощ замоленият орган прилага разпоредбите на своята държава. При поискване обаче той може да приложи процесуални разпоредби на молещата държава, доколкото те не противоречат на вътрешни повелителни процесуални разпоредби.
(2) Договарящите се държави се задължават да изпращат по най-бърз начин исканите по пътя на правната помощ материали за експертизи, които се извършват в другата договаряща се държава.
Член 19
(1) Ако замоленият орган не е компетентен, той препраща молбата за правна помощ до компетентния орган.
(2) Замоленият орган съобщава по искане на молещия орган своевременно датата и мястото на изпълнението на молбата за правна помощ.
(3) Ако посоченото в молбата за правна помощ лице не може да бъде намерено на посочения адрес, замоленият орган взема необходимите мерки за установяване на адреса.
(4) Ако замоленият орган не е в състояние да изпълни молбата за правна помощ, той уведомява молещия орган относно причините за неизпълнението, като му връща книжата.
Член 20
Връчвания
(1) Връчвания по производства с участващи в процеса лица, чието местожителство или местопребиваване е на територията на една от договарящите се държави, се извършва по реда на правната помощ.
(2) При изпълнение на молби за връчване на книжа замоленият орган прилага законите на своята държава.
(3) Ако книжата, които трябва да се връчат, не са съставени на езика на замолената договаряща се държава или не е приложен превод на този език, замоленият съд предава книжата на получателя само ако той изяви готовност да ги приеме. В случай на отказ за приемане връчването се счита за неосъществено.
Член 21
Доказване на връчването
Връчването се доказва чрез разписка за приемане, която съдържа датата на връчването, подпис на получатели и на връчителя, както и печата на органа, или чрез служебно потвърждаване от органа, от което се вижда под каква форма и кога са били предадени книжата.
Член 22
Връчване чрез дипломатическите или консулските
представителства
Договарящите се държави имат право да връчват книжа на собствените си граждани, които се намират на територията на другата договаряща се държава, чрез дипломатическите или консулските си представителства.
Член 23
Зачитане на висящо производство
Ако в съдилищата на двете договарящи се държави между същите страни, на същото основание и за същото искане е започнато производство, по което са компетентни съдилищата и на двете договарящи се държави, съдът, в който производството е започнато по-късно, прекратява (съответно отклонява молбата) производството.
Член 24
Разноски по правна помощ
(1) За оказване на правна помощ органът на замолената договаряща се държава не изисква разноски. Договарящите се държави поемат всички разноски, възникнали във връзка с оказването на правна помощ на тяхната територия, включително и разноските, направени за събиране на доказателства.
(2) Замоленият орган при поискване съобщава на молещия орган размера на разноските. Доколкото молещият орган събере разноските от този, който ги дължи, те остават в полза на договарящата се държава, която ги е събрала.
Част пета.
Приложимо право и компетентност
1. ЛИЦА
Член 25
Дееспособност
Дееспособността на едно лице се определя от законите на договарящата се държава, чийто гражданин е той.
Член 26
Правоспособност на юридическите лица
Правоспособността на юридическите лица се определя от законите на договарящата се държава, които уреждат тяхното правно положение.
Член 27
Обявяване на смърт и установяване на факта на смъртта
(1) За обявяване на смърт (обявяване на отсъствие или обявяване на смърт) или за установяване времето на смъртта (установяване на факта на смъртта) са компетентни органите на договарящата се държава, чийто гражданин според последните данни е било лицето, когато е било живо.
(2) Органите на едната договаряща се държава могат по отношение на граждани на другата договаряща се държава по молба на живеещи на територията на тази договаряща се държава граждани да обявяват смърт (обявяване на отсъствие или обявяване на смърт) или да установяват времето на смъртта (факта на смъртта), ако тези лица по законите на тази договаряща се държава имат правен интерес от това.
(3) В случаите на ал. 1 и 2 органите на договарящите се държави прилагат законите на държавата, чийто гражданин по последни данни е било лицето, когато е било живо.
2. ФОРМА НА ПРАВНИ СДЕЛКИ
Член 28
(1) Формата на правната сделка се определя от законите на договарящата се държава, които се прилагат по дадено правоотношение; формата е спазена и тогава, когато са спазени съответните правила на мястото, където е извършена сделката.
(2) По отношение на формата на правни сделки, чийто предмет са права върху недвижими имоти, се прилагат разпоредбите на договарящата се държава, на територията на която се намира имотът.
3. ПРИЛОЖИМО ПРАВО ЗА НАНЕСЕНИ ИЗВЪНДОГОВОРНИ ВРЕДИ
Член 29
(1) За отговорността на нанесени извъндоговорни вреди, включително за личните предпоставки и за размера на обезщетението, се прилагат законите на договарящата се държава, на чиято територия са причинени вредите.
(2) Ако причинителят на вредите и увреденият са граждани на една и съща договаряща се държава, прилагат се законите на тази държава.
4. СЕМЕЙНО ПРАВО
Член 30
(1) Предпоставките за встъпване в брак се определят за всеки от бъдещите съпрузи съгласно законите на договарящата се държава, чийто гражданин е той.
(2) Формата за сключване на брак се определя съгласно законите на договарящата се държава, на чиято територия се сключва бракът.
(3) Формата за сключване на брак пред дипломатически или консулски представител се определя от законите на изпращащата държава на дипломатическия или консулския представител.
Лични и имуществени отношения между съпрузи
Член 31
(1) Личните и имуществените правни отношения между съпрузите се уреждат съгласно законите на договарящата се държава, чиито граждани са те.
(2) Ако един от съпрузите е гражданин на една от договарящите се държави, а другият е гражданин на другата договаряща се държава, техните лични и имущественоправни отношения се уреждат съгласно законите на договарящата се държава, на чиято територия те имат или са имали последното си местожителство. Ако съпрузите не са имали общо местожителство, сезираният съд прилага правото на своята държава.
Член 32
(1) Компетентен да вземе решение по личните и имуществените отношения е съдът на договарящата се държава, чиито граждани са съпрузите. Ако съпрузите по време на предявяване на молбата имат местожителство на територията на другата договаряща се държава, компетентен е съдът и на тази договаряща се държава.
(2) Ако единият от съпрузите е гражданин на едната договаряща се държава, а другият е гражданин на другата договаряща се държава, компетентен е съдът на договарящата се държава, на чиято територия те имат или съответно са имали последното си местожителство.
(3) Ако съпрузите не са имали общо местожителство, компетентни са съдилищата и на двете държави.
Развод
Член 33
(1) Относно развода се прилагат законите на договарящата се държава, чиито граждани са двамата съпрузи по време на предявяване на иска.
(2) Ако единият от съпрузите е гражданин на договарящата се държава, а другият - на другата договаряща се държава, съдът, пред който се води бракоразводният процес, прилага законите на своята държава.
Член 34
(1) За постановяване на развод по чл. 33, ал. 1 е компетентен съдът на договарящата се държава, чиито граждани са били съпрузите по време на предявяването на иска. Ако по време на предявяването на иска местожителството на двамата съпрузи се е намирало на територията на другата договаряща се държава, нейният съд е също компетентен по този въпрос.
(2) За постановяване на развод по чл. 33, ал. 2 е компетентен съдът на договарящата се държава, на чиято територия имат местожителството двамата съпрузи. Ако единият съпруг има местожителство на територията на едната, а другият - на територията на другата договаряща се държава, за постановяване на развода са компетентни съдилищата и на двете договарящи се държави.
Недействителност на брака
Член 35
За обявяването на един брак за недействителен или за установяването на несъществуването на един брак се прилагат законите на договарящата се държава, които съгласно чл. 30 са били приложими при сключването на брака.
Член 36
За компетентността на съдилищата да обявяват недействителността на брака или да установят несъществуването на даден брак се прилага съответно чл. 34.
Правоотношения между родители и деца
Член 37
(1) За установяването или оспорването на бащинство (майчинство), както и за установяването дали детето произхожда от определен брак се прилагат законите на договарящата се държава, чието гражданство е получило детето при раждането.
(2) За формата на признаването на бащинство (майчинство) е достатъчно спазването на законите на договарящата се държава, на чиято територия е станало припознаването.
Член 38
За правоотношения между родители и деца се прилагат законите на договарящата се държава, чието гражданство има детето.
Член 39
За решенията относно правоотношения, посочени в чл. 37 и 38, е компетентен съдът на договарящата се държава, чиито закони се прилагат съгласно разпоредбите на тези членове. Ако двете страни в процеса имат местожителство на територията на една и съща договаряща се държава, компетентен е и съдът на тази договаряща се държава.
Осиновяване
Член 40
(1) Осиновяването и неговото отменяване се уреждат по законите на договарящата се държава, чийто гражданин е осиновителят по време на осиновяването или на отменяването му.
(2) Ако детето е гражданин на другата договаряща се държава, за осиновяването и за отменяването на осиновяването е необходимо да се вземе съгласието на законния представител и на компетентния държавен орган, а доколкото това се изисква от законите на държавата, чийто гражданин е детето - и съгласието на детето.
(3) Ако детето се осиновява от съпрузи, единият от които е гражданин на едната, а другият - на другата договаряща се държава, осиновяването и отменяването на осиновяването трябва да отговарят на законите на двете договарящи се държави.
Член 41
(1) Компетентни по производството за осиновяване и отменяване на осиновяване са органите на договарящата се държава, чийто гражданин е осиновителят по време на осиновяването или на отменяването на осиновяването. Ако местожителството на осиновителя и на осиновения се намира на територията на другата договаряща се държава, компетентни са органите и на тази договаряща се държава.
(2) За случаите по чл. 40, ал. 3 е компетентен органът на договарящата се държава, на чиято територия съпрузите имат или са имали своето последно общо местожителство.
Настойничество и попечителство
Член 42
(1) За учредяването и отменяването на настойничество и попечителство се прилагат законите на договарящата се държава, чийто гражданин е лицето, което следва да бъде поставено под настойничество или попечителство (наричано полуподопечно лице).
(2) Правоотношенията между настойника или попечителя и подопечното лице се определят съгласно законите на договарящата се държава, чийто орган е назначил настойника или попечителя.
(3) Задължението за приемане на функцията на попечител или настойник се определя съгласно законите на договарящата се държава, чийто гражданин е лицето, което следва да бъде назначено за настойник или попечител.
Член 43
Доколкото този договор не предвижда друго, учредяването и отменяването на настойничество и попечителство се решават от органа на договарящата се държава, чийто гражданин е подопечното лице.
Член 44
(1) Ако преди учредяването на настойничеството или попечителството е необходимо на територията на едната от договарящите се държави да се вземат мерки за защита на интересите на гражданин на другата договаряща се държава, чието местопребиваване или имущество се намират на територията на тази договаряща се държава, компетентният орган на тази договаряща се държава незабавно уведомява за това дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща се държава.
(2) При неотложни случаи компетентният орган разпорежда необходимите временни мерки съгласно вътрешното законодателство, за което съгласно ал. 1 незабавно уведомява дипломатическото и консулското представителство. Временните мерки остават в сила до вземането на друго решение от компетентния орган на другата договаряща се държава. Органът, който е взел временните мерки, следва да бъде уведомен за това.
Член 45
(1) Компетентният съгласно чл. 43 орган може да предаде задълженията по настойничеството или попечителството на органа на другата договаряща се държава, ако местожителството или местопребиваването на подопечното лице се намират на територията на тази договаряща се държава. Предаването на задълженията по настойничеството и попечителството влиза в сила от момента, в който замоленият орган поеме задължението си по настойничеството или попечителството и уведоми за това молещия орган.
(2) Органът на договарящата се държава, който съгласно ал. 1 е поел ръководството на настойничеството или попечителството, упражнява настойничеството или попечителството съгласно законите на своята държава. Той няма право да постановява решение по личния статут на подопечното лице.
5. НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО
Член 46
Равенство при наследяване
(1) Гражданите на едната договаряща се държава могат да придобиват имущество или други права на територията на другата договаряща се държава чрез наследяване по закон или по завещание при същите условия, както собствените им граждани.
(2) Гражданите на едната договаряща се държава могат чрез завещание да се разпореждат с имуществото си, което се намира на територията на другата договаряща се държава, или с право, което там може да бъде предявено също така, както и собствените й граждани.
Член 47
Приложимо наследствено право
(1) Наследственоправните отношения се уреждат съгласно законите на договарящата се държава, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта.
(2) Ако законите на договарящата се държава, на чиято територия се намира наследствено имущество, предвиждат ограничения в разпореждането с такова имущество и за собствените граждани, определящи за неговото наследяване са законите на договарящата се държава, на чиято територия то се намира.
Член 48
Ако съгласно законите на договарящите се държави наследството се получава от държавата, движимото имущество се получава от тази договаряща се държава, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта, а недвижимото имущество - от тази държава, на чиято територия то се намира.
Член 49
Завещателни разпореждания
(1) Способността да се извършват или отменяват завещателни разпореждания, както и тяхното оспорване, и допустимите видове завещателни разпореждания се уреждат съгласно законите на договарящата се държава, чийто гражданин е бил завещателят по време на съставянето на завещанието или на отменяването му.
(2) Формата за извършване или отменяване на едно завещателно разпореждане се определя съгласно законите на договарящата се държава, чийто гражданин е бил наследодателят по време на извършването или отменяването на завещателното разпореждане. Едно завещателно разпореждане има законна сила по отношение на формата на извършването или на отменяването и тогава, когато са били спазени законите на другата договаряща се държава, на чиято територия е извършено или отменено завещателното разпореждане.
Член 50
Компетентност по наследствените въпроси
(1) За уреждане на движимото имущество е компетентен органът на договарящата се държава, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта.
(2) За уреждане на недвижимото имущество и за останалите случаи по чл. 47, ал. 2 е компетентен органът на договарящата се държава, на чиято територия се намира имуществото.
(3) Ако цялото движимо имущество на наследодателя - гражданин на едната договаряща се държава, се намира на територията на другата договаряща се държава и ако всички наследници са съгласни, по молба на един от наследниците или на заветник уреждането се поема от органите на другата договаряща се държава.
(4) Разпоредбите на този член се прилагат съответно и при спорове по наследство.
Член 51
Обявяване на завещанието
Обявяването на завещателното разпореждане се извършва от компетентния орган на договарящата се държава, на чиято територия се намира завещателното разпореждане. Ако наследодателят е имал местожителство на територията на другата договаряща се държава, на компетентния орган на тази държава се изпращат заверен препис от завещателното разпореждане и протокол за обявяването. При искане следва да се изпрати оригиналът на завещателното разпореждане.
Мерки за опазване и управление на наследството
Член 52
Ако на територията на едната договаряща се държава се намира наследство на гражданин на другата договаряща се държава, компетентният орган взема съгласно своите вътрешни закони подходящи мерки за опазване и управление на наследството.
Член 53
При смърт на гражданин на едната договаряща се държава, който временно пребивава на територията на другата договаряща се държава, вещите, които той е донесъл със себе си, се предоставят по списък, без други процедури, на дипломатическото или консулското представителство на договарящата се държава, чийто гражданин е починалият.
Член 54
Уведомяване за смъртта на наследодателя
(1) Ако гражданин на една от договарящите се държави почине на територията на другата договаряща се държава, компетентният орган уведомява незабавно за това дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща се държава. Той съобщава всичко, което му е известно, за евентуални наследници, тяхното местожителство, за състава на наследството, както и за наличието на завещателно разпореждане. Ако на органа е известно, че починалото лице е оставило имущество в друга държава, той съобщава данни и за това.
(2) Ако дипломатическото или консулското представителство научи първо за смъртния случай, то уведомява компетентния орган с цел опазване на наследството.
(3) Компетентните органи на едната договаряща се държава информират дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща се държава, когато в едно наследствено производство се установи, че граждани на другата договаряща се държава имат законни интереси във връзка с наследството независимо от това, къде се намира то.
Член 55
Представителни правомощия на дипломатическото или
консулското представителство
При наследствени въпроси, включително наследствени спорове, дипломатическите и консулските представителства на договарящите се държави имат право да представляват интересите на своите граждани пред съдилищата и органите на другата договаряща се държава, ако те не участват в производството и не са назначили пълномощници.
Член 56
Предаване на наследството
(1) Ако движимото наследство и получената от продажбата на движимото и недвижимото имущество сума се пада след свършване на наследственото производство на наследници с местожителство на територията на другата договаряща се държава и ако имуществото или сумата от неговата продажба не може да бъдат предадени направо на тях или на техните пълномощници, движимите вещи или сумата се връчват на дипломатическото или консулското представителство на тази договаряща се държава.
(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат, след като:
1. всички данъци и такси, свързани с наследството, са заплатени или обезпечени;
2. компетентният орган е дал нужното разрешение за изнасяне на наследствените предмети или за превеждане на паричните суми.
Част шеста.
Признаване и изпълнение на решения
Член 57
Решения
(1) Влезлите в сила решения на съдилищата, на органите по настойничеството и попечителството, на държавните нотариати и на органите по гражданското състояние на едната договаряща се държава се признават и изпълняват на територията на другата договаряща се държава при предпоставките, установени от този договор.
(2) За решения по смисъла на ал. 1 се считат:
1. решения по граждански и семейни дела;
2. съдебни спогодби;
3. решения на съдилищата по наказателни дела относно исковете за обезщетение;
4. решения за разноски.
Член 58
Предпоставки за признаване и изпълнение на решения
Посочените в чл. 57 решения се признават и изпълняват при следните предпоставки:
1. ако решението е влязло в законна сила и е изпълнимо съгласно законите на договарящата се държава, на чиято територия е било постановено;
2. ако загубилата процеса страна според законите на договарящата се държава, на чиято територия е постановено решението, е била призована по установения ред, а в случай че е била процесуално недееспособна, е могла да бъде представлявана;
3. ако по същия правен спор между същите страни по делото на територията на договарящата се държава, на която следва да бъде признато или изпълнено решението, по-рано не е било вече постановено влязло в сила решение или ако по-рано в съд на тази договаряща се държава не е било заведено вече дело по този спор;
4. ако спорът не е от изключителната компетентност на съда на държавата, на чиято територия се иска признаването и изпълнението.
Член 59
Производство за признаване и изпълнение на решения
(1) Решенията съгласно чл. 57 относно неимуществени правни претенции се признават на територията на договарящите се държави без по-нататъшно производство.
(2) За решенията съгласно чл. 57 относно имуществени претенции съдилищата на договарящата се държава, на чиято територия следва да се изпълняват решенията, издават решения за изпълнението им.
(3) При производството по ал. 2 съдът се ограничава с това, да установи дали посочените в чл. 58 предпоставки са изпълнени.
(4) При постановяване на решение за допускане на изпълнението и за самото изпълнение се прилагат законите на договарящата се държава, на чиято територия следва да бъде проведено изпълнението.
Молби за изпълнение на решения относно
имуществени претенции
Член 60
Молбата за допускане на изпълнение и за започване на изпълнение следва да се предяви пред съда, който е решил делото като първа инстанция. Този съд препраща молбата на компетентния съд на другата договаряща се държава по реда, предвиден в чл. 14.
Член 61
(1) Към молбата за допускане на изпълнение и за превеждане на решението в изпълнение се прилагат:
1. един екземпляр, респективно заверен препис, от решението с удостоверение за влизането му в сила и че подлежи на изпълнение, доколкото това не е видно от самото решение;
2. потвърждение, че длъжникът е бил призован по установения ред или се е явил на делото, а ако е процесуално недееспособен, че е могъл да бъде представляван;
3. превод на документите, посочени в точки 1 и 2.
(2) При решения за разноски към молбата следва да се приложат заверен препис от решението за установяване на разноските, заверка, че решението е влязло в сила, както и превод на документа.
Член 62
Съдът, компетентен по допускане на изпълнението на решението, информира молещия съд за постановеното решение по реда на чл. 14.
Член 63
Възражения на длъжника
(1) При възражения на длъжника срещу изпълнение на решението се прилагат законите на договарящата се държава, на чиято територия се провежда изпълнението.
(2) Длъжникът може също да прави възражения против изпълнението на решението, които са допустими съгласно законите на договарящата се държава, чийто съд е постановил решението.
Член 64
Разноски по изпълнението
Изчисляването и принудителното събиране на разноските, свързани с изпълнението, се предприемат от компетентния съд по изпълнението съобразно законите на страната му.
Член 65
Износ на вещи от страната и парични преводи
Разпоредбите на този договор относно изпълнението на решения не засяга законните разпоредби на договарящите се държави относно превеждането на суми или износа на вещи от страната, получени при изпълнение на решението.
Част седма.
Правна помощ по наказателни дела
Член 66
Оказване на правна помощ
(1) Договарящите се държави се задължават по молба на съдилищата и прокуратурите да си оказват правна помощ по наказателни дела при определените в този договор предпоставки.
(2) При оказване на правна помощ по наказателни дела намират съответното приложение чл. от 16 до 21 и чл. 24.
(3) Съдилищата и прокуратурите на договарящите се държави се свързват помежду си чрез министерствата на правосъдието или чрез главните прокуратури.
Член 67
Обхват на правната помощ
Правната помощ по наказателни дела обхваща специално връчването на документи, изпращането на доказателствен материал, както и извършването на отделни процесуални действия, като разпитване на заподозрени и обвиняеми, на свидетели и вещи лица, извършване на експертизи, издирване на лица, обиск на жилища и лица, запориране, предаване на предмети и други действия.
Член 68
Неприкосновеност на свидетели и вещи лица
(1) Свидетел и вещо лице, независимо от своето гражданство, които се явяват по призовка, връчена им от органите на замолената договаряща се държава, пред органите на молещата договаряща се държава по граждански, семейни или наказателни дела, не може да бъдат наказателно преследвани или задържани заради престъпление, което е предмет на производството, по което се явяват като свидетел или експерт, или за престъпление, което са извършили преди преминаване на границата на молещата договаряща се държава, и не може да бъде предвидено в изпълнение наказание въз основа на по-рано издадена присъда. Срещу такива лица не може да бъде започнато производство заради други нарушения на закона, извършени преди преминаване на границата, нито може да се прилагат мерки, предвидени при такива нарушения.
(2) Свидетелят или вещото лице загубва предвидената от ал. 1 закрила, ако не напусне територията на молещата договаряща се държава в срок от 7 дни, считано от деня, в който му е било съобщено от молещия орган, че присъствието му не е необходимо повече. В този срок не влиза времето, през което свидетелят или вещото лице не са имали възможност да напуснат територията на договарящата се държава по независещи от тяхната воля причини.
Член 69
Заплащане на разноските
Призованите лица имат право на заплащане на техните пътни и дневни разходи, както и на загубеното трудово възнаграждение. Вещите лица имат освен това право на хонорар за експертизата. В призовката се означава какъв вид разноски ще бъдат възстановени на призованите лица.
Член 70
Временно предоставяне на задържано лице
Ако лицето, което е задържано на територията на замолената договаряща се държава, бъде призована от съда или от прокуратурата на молещата договаряща се държава като свидетел или вещо лице и ако това лице трябва да бъде предоставено временно за тази цел, за молбата за предаване важи чл. 66, ал. 2.
Член 71
Информация относно присъди
Договарящите се държави се задължават да се уведомяват взаимно на всеки три месеца за влезлите в сила присъди по наказателни дела, които техните съдилища са произнесли срещу граждани на другата договаряща се държава.
Член 72
Сведения от регистъра за съдимост
По молба на съдилищата или прокуратурите на едната от договарящите се държави се дават безплатно сведения от регистъра за съдимост.
Задължение за започване на наказателно преследване
Член 73
(1) Всяка договаряща се държава се задължава по молба на другата договаряща се държава да започне наказателно преследване според собствените си закони срещу свои граждани, които са заподозрени въз основа на доказателства, че са извършили престъпление (Straftat) на територията на молещата договаряща се държава.
(2) Доказателствата, които са събрани от компетентните органи на молещата договаряща се държава съгласно нейните законни разпоредби, може да бъдат използвани при провеждането на наказателното производство от органите на замолената договаряща се държава.
Член 74
Молби за наказателно преследване, които са подадени от пострадалия в определения срок пред компетентните органи на едната договаряща се държава и в съответствие с нейните закони, са валидни и на територията на другата договаряща се държава.
Член 75
Ако от престъплението, което е предмет на започнатото производство, произтичат гражданскоправни претенции от страна на пострадалия и ако са постъпили съответни искове за обезщетение, последните се включват в производството.
Член 76
Молби за започване на наказателно преследване
(1) Към молбата за започване на наказателно преследване се прилагат:
1. данни за лицето, включително и гражданството му;
2. изложение на фактическите обстоятелства;
3. доказателствата;
4. документите в оригинал или в заверен препис;
5. препис от разпоредбите, приложими относно престъплението според законите на държавата, където е извършено;
6. молби за наказателно преследване и обезщетения.
(2) Молбата и приложените към нея документи се съставят на езика на молещата договаряща се държава.
(3) В случай че по време на подаване на молбата за започване на наказателно преследване обвиняемият е задържан под стража или е предварително задържан, разпорежда се връщането му на територията на замолената договаряща се държава.
(4) Замолената договаряща се държава е длъжна да уведоми молещата договаряща се държава за окончателното решение. По искане на молещата договаряща се държава се изпраща екземпляр от окончателното решение.
Член 77
Ред за свързване
По въпроси за започване на наказателно преследване министерствата на правосъдието и главните прокурори на двете договарящи се държави се свързват помежду си.
Член 78
Действие на започнато наказателно преследване
Когато една от договарящите се държави е била замолена въз основа на разпоредбите на чл. 73 да започне наказателно преследване, с влизането в сила на постановеното заключително решение от компетентните органи на замолената договаряща се държава отпадат предпоставките за наказателно преследване съгласно законните разпоредби на молещата договаряща се държава.
Член 79
Задължения за предаване
Договарящите се държави се задължават съобразно разпоредбите на този договор да си предават при поискване такива лица, намиращи се на тяхна територия, срещу които трябва да бъде започнато наказателно преследване или по отношение на които трябва да бъде изпълнено наказание въз основа на присъда.
Член 80
Престъпления, за които се допуска предаване
(1) Предаване за осъществяване на наказателно преследване се извършва при такива деяния, които са наказуеми според законите на двете договарящи се държави и за които се предвижда повече от една година лишаване от свобода или по-тежко наказание.
(2) Предаване за изпълнение на наказанието се извършва, ако в молещата договаряща се държава на съответното лице е било определено наказание шест месеца лишаване от свобода или по-тежко наказание.
Отказване на предаване
Член 81
(1) Предаване не се извършва, когато:
1. лицето, чието предаване се иска, е гражданин на замолената договаряща се държава;
2. в момента на постъпване на молбата при замолената договаряща се държава наказателното преследване или изпълнението на наказанието е недопустимо според законите на замолената договаряща се държава поради давност или липса, респективно отпадане, на друга предпоставка за наказателно преследване;
3. срещу извършителя на същото престъпление вече е била постановена влязла в сила присъда или друго приключващо производството решение на съд или на друг орган по наказателно преследване на замолената договаряща се държава;
4. престъплението съгласно законодателството на двете договарящи се държави се преследва от тъжба на пострадалия.
(2) Предаването може да бъде отказано, ако престъплението, за което се иска предаването, е извършено на територията на замолената договаряща се държава.
Член 82
Ако не последва предаване, молещата договаряща се държава се уведомява за причините на отказа.
Член 83
Условно предаване
Ако се иска предаването на лице, което е било осъдено в негово отсъствие от съда на молещата договаряща се държава, предаването може да бъде придружено от условието да се проведе ново производство в присъствието на лицето, което се предава.
Член 84
Молба за предаване
(1) Към молбата за предаване с цел провеждане на наказателно преследване се прилагат:
1. данни за лицето, включително и гражданството му;
2. заповедта за неговото задържане с описание на престъплението;
3. доказателствата или в случай че тяхното предаване е невъзможно, фотокопие или описание на доказателствата, от които произтича сериозно подозрение;
4. текстът на наказателния закон, по който се квалифицира деянието, което е станало повод за молбата за предаване;
5. размерът на щетата, причинена от престъплението.
(2) Към молбата за предаване се прилагат по възможност описание на лицето и неговата снимка.
(3) Молбата и приложените към нея документи се съставят на езика на молещата договаряща се държава.
(4) Към молбата за предаване за изпълнение на наказанието се прилагат екземпляр от влязлата в сила присъда и текстът на наказателния закон, въз основа на който е издадена присъдата. Ако осъденият е изтърпял част от наказанието, необходимо е да се посочат данни за това.
Член 85
Начин на свързване
По въпроси за предаване министерствата на правосъдието и главните прокуратури на двете договарящи се държави се свързват помежду си.
Член 86
Допълване на молбата за предаване
Ако молбата за предаване не съдържа необходимите данни, замолената договаряща се държава може да изиска нейното допълване, както и да определи срок, в който трябва да бъдат изпратени допълнителните данни. При искане този срок може да бъде продължен.
Задържане за предаване
Член 87
След постъпване на молба за предаване замолената договаряща се държава предприема незабавно мерки за издирване на лицето, чието предаване се иска, и при необходимост издава заповед за задържането му.
Член 88
(1) При искане даденото лице може да бъде задържано временно преди постъпването на молбата за предаване, ако компетентният орган на молещата договаряща се държава се позовава на заповед за задържане или на влязла в сила присъда, като същевременно предизвестява за предстоящата молба за предаване. Тази молба може да се предаде по пощата, телеграфа, телефона или по друг начин.
(2) Компетентните органи на едната договаряща се държава могат временно да задържат лице, намиращо се на нейна територия, и без молба съобразно ал. 1, ако е известно, че това лице е извършило престъпление, за което подлежи на предаване съгласно чл. 80.
Член 89
(1) Замолената договаряща се държава прекратява производството по предаването и освобождава задържаното лице, ако в срока, определен в чл. 86, не бъдат изпратени исканите допълнителни данни.
(2) Лице, задържано съгласно разпоредбите на чл. 88, се освобождава, ако молбата не постъпи в срок от един месец, считано от деня, в който другата договаряща се държава е уведомена за временното задържане на това лице.
Член 90
Отлагане на предаването
(1) Ако срещу лице, чието предаване се иска, се провежда наказателно производство на територията на замолената договаряща се държава или лицето е осъдено за друго престъпление, извършено на територията на замолената договаряща се държава, предаването може да бъде отложено до приключване на наказателното производство или до изпълнението на наказанието.
(2) Ако отлагането на предаването би довело до погасяване по давност на наказателното преследване или до затрудняване на провеждането на наказателното производство срещу лицето, чието предаване се иска, мотивирана молба за временно предаване може да бъде удовлетворена, за да може да се проведе наказателното производство. Молещата договаряща се държава е задължена да върне предаденото лице най-късно до три месеца, считано от деня на предаването. Срокът може да бъде продължен, ако има основание за това.
Член 91
Молби от повече държави
При молби от повече държави за предаване на лице поради едно определено или различни престъпления замолената договаряща се държава решава коя молба трябва да удовлетвори, като се съобразява с гражданството на лицето, за чието предаване е замолено, както и с мястото и тежестта на престъплението, за което се иска предаването.
Член 92
Предели на наказателното преследване
(1) Без съгласието на замолената договаряща се държава предаденото лице не може да бъде преследвано, нито да му бъде наложено наказание, нито да бъде предадено на трета държава за наказателно преследване, респективно за изпълнение на присъда, заради извършено преди предаването му престъпление, което не е включено в съгласието за предаване.
(2) Съгласието на замолената договаряща се държава не е необходимо:
1. ако предаденото лице, което не е гражданин на молещата договаряща се държава, не е напуснало територията й в срок от един месец, считано от деня на приключване на наказателното производство или на окончателното изпълнение на наказанието. В този срок не се включва времето, през което предаденото лице не е могло да напусне територията на тази договаряща се държава по независещи от него причини;
2. ако предаденото лице е напуснало територията на договарящата се държава, на която е било предадено, но след това доброволно се е върнало отново на нейна територия.
Член 93
Предаване на лицето
(1) Замолената договаряща се държава, която е дала съгласието си за предаване, уведомява другата договаряща се държава за мястото и времето на предаването на лицето.
(2) Лице, на чието предаване е даден ход, се освобождава, ако молещата договаряща се държава не приеме това лице в срок от седем дни, считано от деня, който е бил определен за предаването.
Член 94
Уведомяване за резултата от наказателното
производство
Молещата договаряща се държава уведомява замолената договаряща се държава за резултата от наказателното производство срещу предаденото лице. По искане на замолената договаряща се държава се изпраща екземпляр от решението, с което се приключва производството.
Член 95
Повторно предаване
Ако предаденото лице се отклони независимо по какъв начин от наказателното производство или от изпълнението на наказанието и ако това лице се намира на територията на замолената договаряща се държава, то се предава въз основа на повторно искане за предаване без изпращане на посочените в чл. 84 книжа.
Член 96
Предаване на предмети
(1) Замолената договаряща се държава предава на молещата договаряща се държава предметите, които са използвани при извършване на престъплението, за което е допуснато предаване съгласно чл. 80, както и предметите, които подлежащият на наказание е придобил чрез престъплението. Предметите могат да бъдат предадени по искане и в случай че не се стигне до предаване на съответното лице поради смърт или други причини.
(2) Замолената договаряща се държава може да задържи временно посочените в ал. 1 предмети, ако те са й необходими за друго наказателно производство.
(3) Правата на трето лице върху предметите, посочени в ал. 1, остават незасегнати. Договарящата се държава, на която са били предадени предметите, най-късно след приключване на наказателното производство ги връща на замолената договаряща се държава, за да бъдат предадени на правоимащите. Ако лицата, имащи права върху предметите, се намират на територията на молещата договаряща се държава, последната има право със съгласие на замолената договаряща се държава да върне предметите направо на правоимащите.
(4) Когато предметите, които следва да бъдат предадени като доказателства, подлежат на отнемане в замолената договаряща се държава, те може да се предадат на молещата договаряща се държава при условие, че ще бъдат върнати след приключване на наказателното производство.
Член 97
Транзитиране
(1) При поискване договарящите се държави допускат транзитиране през своята територия на такива лица, които трябва да бъдат предадени от трета държава на една от договарящите се държави.
(2) Молбата за транзитиране се подава и третира по същия начин, както молбата за предаване.
(3) Замолената договаряща се държава разрешава транзитирането по начин, който тя счита за най-целесъобразен.
Член 98
Разноски по предаване и транзитиране
Разноските по предаването се поемат от договарящата се държава, на чиято територия те са възникнали, а разноските по транзитирането - от молещата договаряща се държава.
Част осма.
Заключителни разпоредби
Член 99
Този договор подлежи на ратификация.
Размяната на ратификационните документи ще се извърши в Берлин.
Член 100
(1) Този договор влиза в сила на тридесетия ден от размяната на ратификационните документи.
(2) Всяка от договарящите се държави може да денонсира писмено този договор. Денонсирането влиза в сила след изтичане на една година от нотифицирането.
Член 101
В деня на влизане в сила на този договор се прекратява действието на подписания на 27 януари 1958 г. в София Договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела между Народна република България и Германската демократична република.
Договорът е изготвен в София на 12 октомври 1978 г. в два екземпляра, всеки от които на български и немски език, като и двата текста имат еднаква сила.
В уверение на това пълномощниците на договарящите се държави подписаха и подпечатаха този договор.