ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МОНГОЛСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ОКАЗВАНЕ НА ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ № 1127 ОТ 24 ДЕКЕМВРИ 1968 Г. ВЛЯЗЪЛ В СИЛА НА 10 АПРИЛ 1969 Г.)
ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МОНГОЛСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ОКАЗВАНЕ НА ВЗАИМНА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА (РАТИФИЦИРАН С УКАЗ № 1127 ОТ 24 ДЕКЕМВРИ 1968 Г. ВЛЯЗЪЛ В СИЛА НА 10 АПРИЛ 1969 Г.)
Обн. ДВ. бр.88 от 14 Ноември 1969г.
Преамбюл
Правителството на Народна република България и Правителството на Монголската народна република,
ръководени от общото желание да укрепват и развиват и занапред приятелските връзки между народите на двете страни,
придавайки важно значение на сътрудничеството в областта на правните отношения,
решиха да сключат Договор за оказване на взаимна правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, като за тази цел назначиха свои пълномощници:
Правителството на Народна република България - Светла Даскалова, министър на правосъдието,
Правителството на Монголската народна република Хорлоогийн Дамдин, председател на Върховния съд,
които, след като размениха пълномощията си, намерени за редовни и в надлежна форма, се договориха за следното:
Част първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Правна защита
1. Гражданите на едната Договаряща страна се ползуват на територията на другата Договаряща страна по отношение на своите лични и имуществени права със същата правна защита, както и гражданите на тази Договаряща страна.
2. Гражданите на едната Договаряща страна имат право свободно и безпрепятствено да се отнасят до съдилищата, прокуратурата, нотариалните органи (наричани по-нататък "органи на правосъдието") и други органи на Договарящата страна, в компетентността на които спадат делата, които са предмет на настоящия Договор, могат да се явяват пред тях, да подават молби и да предявяват искове при същите условия, както и гражданите на тази Договаряща страна.
3. Разпоредбите на настоящия Договор се прилагат съответно и за юридическите лица на Договарящите страни.
Член 2
Правна помощ
1. Органите на правосъдието на двете Договарящи страни си оказват взаимна правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела.
2. Органите на правосъдието оказват правна помощ и на другите органи, в компетенцията на които се отнасят делата, посочени в алинея 1 на този член.
Член 3
Ред на установяване на връзки
Органите на правосъдието при оказване на правна помощ влизат във връзка помежду си чрез своите централни органи, ако в настоящия Договор не е предвиден друг ред.
Член 4
Обем на правната помощ
Договарящите страни оказват една на друга правна помощ чрез изпълнение на отделни процесуални действия, по-специално: съставяне, препращане и връчване на документи, извършване на обиски, изземване и предаване на веществени доказателства, извършване на експертиза, разпит на обвиняемия, свидетели, експерти, разпит на страни и други лица, а също така и съдебен оглед.
Член 5
Съдържание на молбите за правна помощ
1. Молбата за оказване на правна помощ трябва да съдържа:
а) наименованието на органа, от който изхожда молбата;
б) наименованието на органа, до който е отправена молбата;
в) наименованието на делото, по което се иска правна помощ;
г) имената, адресите и гражданството на страните, обвиняемите, подсъдимите и осъдените;
д) имената и адресите на представителите на страните;
е) предмета на поръчката и необходимите данни за изпълнението й;
ж) по наказателни дела, описание на деянието и неговата квалификация.
2. Органите на правосъдието при искане на правна помощ могат да се ползуват от формуляри на езиците на Договарящите страни или на руски език, образци от които си разменят взаимно.
3. Молбите за оказване на правна помощ трябва да имат подпис и печат.
Член 6
Ред на изпълнение на молбите за правна помощ
1. При изпълнение на молбите за правна помощ органът, до който е отправена молбата, прилага законодателството на своята държава. Обаче, по молба на органа, от който изхожда молбата, органът, до който е отправена молбата, може да приложи законодателството на Договарящата страна, от която изхожда молбата, доколкото то не противоречи на законодателството на неговата държава.
2. Ако органът, до който е отправена молбата, не е компетентен, той препраща молбата до компетентния орган, за което уведомява органа, от който изхожда молбата.
3. Ако точният адрес на лицето, посочено в молбата, не е известен, органът, до който е отправена молбата, взима необходимите мерки за установяване на адреса, в противен случай той уведомява за това органа, от който изхожда молбата, при което същевременно връща на последния документите във връзка с искането за правна помощ.
4. Органът, до който е отправено искането, по молба на органа, от който изхожда искането, своевременно съобщава за мястото и датата на изпълнението на поръчката.
5. След изпълнението на поръчката, органът, до който е отправена молбата, връща документите на органа, от който изхожда молбата, или го уведомява за пречките за изпълнението.
Член 7
Неприкосновеност на свидетелите и експертите
1. Свидетел или експерт, който по призовка, връчена му от органа на правосъдието на Договарящата страна, до която е отправена молбата, се яви пред органа на Договарящата страна, от който изхожда молбата, независимо от своето гражданство, не може да бъде привлечен на нейната територия към наказателна отговорност или задържан под стража за престъпление, което е предмет на разследване, или подложен на наказание за престъпление, извършено от него преди преминаването на държавната граница.
2. Неприкосновеността на свидетеля или експерта се прекратява в случай, че не напусне територията на страната в срок до една седмица от деня, в който органът, който го е извикал, му съобщи, че не е необходимо неговото присъствие. В този срок не се счита времето, през което свидетелят или експертът по независещи от него причини не е могъл да напусне територията на страната.
Член 8
Връчване на документи
1. Органът на правосъдието, до който е отправена молбата, извършва връчването в съответствие с реда, действуващ по отношение на връчването на документи в държавата му, ако документите, които се връчват, са написани на неговия език или пък към тях е приложен техен заверен превод. Ако документите не отговарят на горепосочените условия, то органът на правосъдието ги предава на получателя, ако последният е съгласен доброволно да ги приеме.
2. В молбата за връчване трябва да бъде посочен точният адрес на получателя и наименованието на документа, който се връчва.
3. Ако връчването на документите не може да бъде изпълнено на посочения адрес, органът, до който е отправена молбата, взима необходимите мерки за установяване на точния адрес; ако адресът не може да бъде установен, за това се уведомява органът, от който изхожда молбата, при което същевременно се връщат и документите.
Член 9
Потвърждаване на връчването на документите
Органът, до който е отправена молбата, е длъжен да потвърди връчването в съответствие с правилата за връчването на документите, действуващи в държавата, до която е отправена молбата. В потвърждаването трябва да се посочи мястото, датата на връчването и на кого са били връчени документите.
Член 10
Връчване на документи на собствени граждани
1. Договарящите страни имат право да връчват документи на гражданите на собствената си страна чрез своите дипломатически или консулски представителства.
2. При такова връчване не могат да бъдат прилагани принудителни мерки.
Член 11
Валидност на документи
1. Документи, които на територията на една от Договарящите страни са били съставени или заверени от органите в пределите на компетентността им съгласно установената форма и върху които е положен печат, се приемат на територията на другата Договаряща страна без всякаква заверка. Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частните документи, ако те са заверени съгласно реда на съответната Договаряща страна.
2. Документи, които на територията на една от Договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствената сила на официални документи и на територията на другата Договаряща страна.
Член 12
Разноски, свързани с оказването на правна помощ
1. При изпълнение на правна помощ Договарящата страна, до която е отправена молбата, няма да изисква заплащането на разноските по оказването на правна помощ. Договарящите страни сами поемат всички разноски, възникнали при оказването на правната помощ на тяхна територия.
2. Органът, до който е отправена молбата, уведомява органа, от който изхожда молбата, за размера на разноските. Ако органът, от който изхожда молбата, събере тези разноски от лицето, което е задължено да ги изплати, то събраната сума остава за Договарящата страна, чийто орган е събрал сумата.
Член 13
Издирване на местопребиваване
Ако гражданин на една от Договарящите страни желае да упражни свое право по отношение на гражданин на другата Договаряща страна, пребиваващ на нейна територия, но адресът му е неизвестен, то при запитване, централните органи съгласно член 3 извършват всичко необходимо за издирването на адреса на този гражданин.
Член 14
Информация по правни въпроси
1. Централните органи на правосъдието на двете Договарящи страни се информират взаимно за действуващото законодателство.
2. Централните органи на правосъдието и прокуратурите на Договарящите страни се информират взаимно за практиката на органите, които се занимават с разглеждането на гражданските, семейните и наказателните дела.
Член 15
Език
В своите взаимни връзки органите на Договарящите страни използуват собствените си езици или руски език, а размяната на информации за действуващото законодателство е желателно да се извършва на руски език.
Част втора.
ОКАЗВАНЕ НА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ И СЕМЕЙНИ ДЕЛА
Глава първа.
ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА
Член 16
Правоспособност и дееспособност
1. Правоспособността и дееспособността на лицата се определя от законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е лицето.
2. Правоспособността на юридическите лица се определя от законодателството на Договарящата страна, върху чиято територия те са били създадени.
3. При сключване на сделки за задоволяване на ежедневни нужди дееспособността на лицата се определя от законодателството на тази Договаряща страна, на чиято територия е сключена сделката.
Член 17
Обявяване на безизвестноотсъствуващи или
починали лица и установяване на смърт
1. Обявяването на някое лице за отсъствуващо безизвестно или за починало и установяването на смърт се извършва от органите на Договарящата страна, чийто гражданин е било лицето по време на последните сведения за него.
2. Органите на правосъдието на едната от Договарящите страни могат да признаят за отсъствуващ без известие или за починал и да установят смъртта на гражданин на другата Договаряща страна по молба на лице, живеещо на нейна територия, ако правата и интересите му са основани на законодателството на тази Договаряща страна.
3. По делата, посочени в алинеи 1 и 2 на този член, органите на правосъдието прилагат законодателството на своята държава.
Глава втора.
ПО СЕМЕЙНИ ДЕЛА
Член 18
Сключване на брак
1. По отношение формата на сключване на брак се прилага законодателството на Договарящата страна, на чиято територия се сключва бракът.
2. По отношение формата за сключване на брак пред упълномощен за това дипломатически или консулски представител се прилага правото на представляваща страна.
3. Материалните условия за сключване на брака за всеки един от сключващите брак, се определят от законодателството на тази от Договарящите страни, чийто гражданин е всеки един от тях.
Член 19
Лични и имуществени отношения между съпрузите
1. Ако съпрузите са граждани на една от Договарящите страни, а живеят на територията на другата Договаряща страна, относно личните и имуществените им отношения се прилага законодателството на тази от Договарящите страни, граждани на която са съпрузите.
2. Ако единият от съпрузите е гражданин на една от Договарящите страни, а другият - гражданин на другата договаряща страна, относно личните и имуществените отношения се прилага законодателството на Договарящата страна, на територията на която имат или са имали местожителство в последно време.
3. В случаите, предвидени в алинеи 1 и 2 на този член, компетентни са органите на двете Договарящи страни.
Член 20
Развод
1. Когато двамата съпрузи са граждани на една от Договарящите страни и при завеждането на бракоразводното дело живеят на територията на другата Договаряща страна, за развода се прилага законодателството на Договарящата страна, чиито граждани са съпрузите. Органите на правосъдието и на двете Договарящи страни имат право да разглеждат бракоразводни дела. Ако при завеждането на бракоразводното дело единият от съпрузите живее на територията на едната Договаряща страна, а другият - на територията на другата Договаряща страна, компетентен е органът на правосъдието на Договарящата страна, чиито граждани са съпрузите.
2. Ако при завеждането на бракоразводното дело единият от съпрузите е гражданин на едната от Договарящите страни, а другият - гражданин на другата Договаряща страна и двамата живеят на територията на някоя от Договарящите страни или единият живее на територията на едната Договаряща страна, а другият на територията на другата Договаряща страна, по отношение на развода компетентни са органите на правосъдието на двете Договарящи страни. Органът на правосъдието, който разглежда делото, прилага законодателството на своята държава.
Член 21
Недействителност на брака
1. Относно обявяването на брака за недействителен поради неспазване формата се прилага законодателството на Договарящата страна, чиито граждани са двамата или един от съпрузите.
2. Относно обявяването на брака за недействителен поради нарушаване на материалните условия за сключване на брак се прилага законодателството, посочено в алинея 3 на член 18.
3. Компетентността на органа на правосъдието по отношение на обявяване на брака за недействителен се определя съгласно разпоредбите на член 20.
Член 22
Правоотношения между родители и деца
1. По делата за оспорване и установяване на бащинство се прилага законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е детето по рождение.
2. По отношение на останалите правоотношения между родители и деца се прилага законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е детето.
3. По делата, посочени в алинеи 1 и 2 на този член, компетентен е органът на правосъдието на договарящата страна, на територията на която детето има своето местожителство по време на предявяване на иска.
Член 23
Задължение за изплащане на издръжка
1. По отношение на задължението да се изплаща издръжка, основаващо се на семейното право, се прилага законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, което има право да получава издръжка.
2. По делата, посочени в алинея 1 на този член, компетентен е съдът на Договарящата страна, на територията на която живее лицето, което има право да получава издръжка.
Член 24
Осиновяване
1. Относно осиновяването се прилага законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят.
2. За осиновяването трябва да се получи съгласието на детето, а така също и на други лица или органи, ако това се изисква по законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е детето.
3. Ако детето се осиновява от съпрузи, единият от които е гражданин на едната Договаряща страна, а другият - гражданин на другата Договаряща страна, прилага се законодателството и на двете Договарящи страни.
4. За извършване на осиновяването са компетентни органите на Договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването. В случая, предвиден от алинея 3 на този член, компетентни са органите на Договарящата страна, на чиято територия съпрузите имат или са имали съвместно постоянно местожителство.
5. Разпоредбите на този член се прилагат и по отношение на отменяване на осиновяването.
Член 25
Настойничество и попечителство
1. Настойничеството и попечителството на гражданите на Договарящите страни, ако в настоящия Договор не е предвидено друго, се учредяват от органите на Договарящата страна, чийто гражданин е лицето, над което трябва да бъде учредено настойничество или попечителство.
2. Правните отношения между настойник или попечител и лицето, което се намира под настойничеството или попечителството, се определят от законодателството на Договарящата страна, чийто орган е назначил настойника или попечителя.
3. Относно задължението за приемане на настойничество или попечителство се прилага законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е настойникът или попечителят.
4. За настойник или попечител на лице, което живее на територията на една от Договарящите страни, може да бъде назначен гражданин на другата Договаряща страна, при условие, че той живее на територията на тази Договаряща страна, където трябва да бъде учредено настойничеството или попечителството и назначаването му действително отговаря на интересите на лицето, по отношение на което се назначава настойничество или попечителство.
Член 26
1. Ако е необходимо да се назначи настойник или попечител в интерес на гражданин на една от Договарящите страни, местожителството, местопребиваването или имуществото на който се намира на територията на другата Договаряща страна, органите на последната незабавно уведомяват за това съответните органи, посочени в алинея 1 на член 25.
2. В неотложни случаи, органите на другата Договаряща страна могат временно да вземат в съответствие със своето законодателство необходимите мерки, за което са длъжни незабавно да уведомят органите, посочени в алинея 1 на член 25. Тези мерки остават в сила до вземането на друго решение от страна на посочените органи.
Член 27
1. Посочените в алинея 1 на член 25 органи могат да предадат на органите на другата Договаряща страна настойничеството или попечителството, ако намиращият се под настойничество или попечителство има на територията на тази Договаряща страна местожителство, местопребиваване или имущество. Прехвърлянето на правомощията влиза в сила, когато органите, до които е отправена молбата, поемат настойничеството или попечителството и уведомяват за това органите, от които изхожда молбата.
2. Поелите настойничеството или попечителството органи прилагат законодателството на своята държава, но по отношение на правоспособността и дееспособността прилагат законодателството на тази Договаряща страна, чийто гражданин е поставеният под настойничество или попечителство. Тези органи нямат право да издават решения по личното състояние на лицето, което се намира под настойничество или попечителство, а също така не могат да дадат разрешение за встъпване в брак, ако това се изисква от законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е това лице.
Глава трета.
ПО ИМУЩЕСТВЕНИ ДЕЛА
Член 28
Форма на правните сделки
1. Формата на правните сделки се определя от законодателството, което се прилага за самата сделка. Достатъчно е обаче спазването на законодателството по мястото на сключване на сделката.
2. Относно формата на сделките за недвижими имоти се прилага законодателството на Договарящата страна, на чиято територия се намира недвижимият имот.
Член 29
Недвижими имоти
1. Относно недвижимите имоти се прилага законодателството и компетентен е органът на правосъдието на Договарящата страна, на чиято територия се намира недвижимият имот.
2. Разпоредбите на алинея 1 от този член не се прилагат по отношение на имуществени отношения между съпрузи.
Глава четвърта.
ПО НАСЛЕДСТВЕНИ ДЕЛА
Член 30
Принцип на равноправие
1. Гражданите на една от Договарящите страни се ползуват на територията на другата Договаряща страна при наследяване по закон или по завещание на имущества, намиращи се на нейна територия, със същите права, както и гражданите на другата Договаряща страна.
2. Гражданите на едната от Договарящите страни могат да правят завещание за имущество, намиращо се на територията на другата Договаряща страна.
Член 31
Право на наследяване
1. Правото на наследяване върху движимо имущество се урежда от законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта си.
2. Правото на наследяване върху недвижимо имущество се урежда по законодателството на Договарящата страна, на чиято територия се намира недвижимото имущество.
Член 32
Вакантно наследство
Движимото вакантно имущество остава на държавата, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта си; недвижимото вакантно имущество остава на държавата, на чиято територия се намира.
Член 33
Завещание
1. Способността за съставяне или за отмяна на завещание, а също така и правните последици поради недостатъци на волеизявлението, се определят от законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на волеизявлението.
2. Формата за съставяне на завещание се определя от законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на съставянето на завещанието. Достатъчно е обаче, ако е било спазено законодателството на Договарящата страна, на чиято територия е било съставено завещанието. Тази разпоредба се прилага и относно отменяването на завещание.
Член 34
Компетентност
1. Делата за наследяване на движимо имущество се разглеждат от органите на Договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта си.
2. Делата за наследяване на недвижими имоти се разглеждат от органите на Договарящата страна, на чиято територия се намират недвижимите имоти.
3. Разпоредбите на алинеи 1 и 2 на този член се прилагат и при споровете, възникнали във връзка с наследяването.
4. Ако цялото движимо имущество се намира на територията на едната от Договарящите страни, то по молба на който и да е наследник или заветник, в полза на който е направено завещанието, и със съгласието на всички наследници и заветници, наследственото дело се разглежда от органите на тази Договаряща страна.
Член 35
Уведомяване за смъртта на наследодателя
1. Ако гражданинът на едната Договаряща страна умре на територията на другата Договаряща страна, съответният местен орган трябва да уведоми незабавно за това дипломатическото или консулско представителство на страната на починалия и да съобщи всичко, което му е известно за наследниците, за местожителството и адреса им, за наследственото имущество, както и за завещанието, ако съществува такова. Местният орган също така трябва да съобщи, когато узнае, че починалият е оставил имущество в трета държава.
2. Ако при откриването на наследство на територията на една от Договарящите страни се окаже, че наследниците или заветниците, в полза на които е направено завещанието, са граждани на другата Договаряща страна и живеят там, то местният орган, където се е открило наследството, незабавно уведомява за това дипломатическото или консулското представителство на последната.
Член 36
Правомощия на дипломатическото и консулското
представителство в наследственото производство
1. Дипломатическото или консулското представителство на едната от Договарящите страни може да представлява интересите на своите граждани пред органите на другата Договаряща страна по наследствени дела и без да е упълномощено за това, ако тези граждани отсъствуват или нямат свои пълномощници.
2. Когато гражданин на едната Договаряща страна умре при временно пребиваване на територията на другата Договаряща страна, вещите, които той е имал при себе си, се предават направо без формалности на дипломатическото или консулското представителство на страната му.
Член 37
Обявяване на завещанието
Обявяването на завещанието се извършва от органите на Договарящата страна, на територията на която се намира завещанието. Заверен препис от завещанието и протоколът за обявяването му, а при поискване и оригиналът на завещанието, се изпращат на надлежния орган на Договарящата страна, която има право да води производството.
Член 38
Мерки за запазване на наследството
1. Органите на Договарящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество, останало от гражданин на другата Договаряща страна, са длъжни да вземат необходимите мерки за запазването и управляването на имуществото съгласно своето законодателство.
2. За мерките, взети съгласно алинея 1 на този член, незабавно се уведомява дипломатическото или консулското представителство на другата Договаряща страна, което може да вземе участие в осъществяването на тези мерки. по предложение на дипломатическото или консулското представителство мерките, взети съгласно алинея 1 на този член, трябва да бъдат изменени, отменени или отложени.
3. По искане на органа, компетентен за разглеждане на наследственото дело, могат да бъдат отменени мерките, приети съгласно алинея 1 на този член.
Член 39
Предаване на наследство
1. Ако движимото имущество или постъпилите суми от продажбата на движимото и недвижимото имущество след разглеждането на наследственото дело трябва да се предадат на наследниците или на тези, в полза на които е направено завещанието, живеещи на територията на другата Договаряща страна, които не са участвували в производството и не са изпратили свои пълномощници, движимото имущество или постъпилите суми се предават на дипломатическото или консулското представителство на тази Договаряща страна.
2. Предаване на наследствено имущество съгласно алинея 1 на този член става:
а) при условие, че са били обезпечени или изплатени всички вземания на кредиторите, които са били предявени в определения срок съгласно законодателството на Договарящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество;
б) след като всички дължими такси и данъци са били изплатени;
в) след като съответните органи дадат съгласие за износ на движимото имущество и за превеждане на постъпилите от продажбата суми.
Глава пета.
СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ
Член 40
Освобождаване от даването на обезпечение за съдебни разноски
От гражданин на една от Договарящите страни, който се явява пред съда на другата Договаряща страна и живее на територията на една от Договарящите страни, не може да се иска обезпечаване на съдебни разноски само на основанието, че той е чужденец и че няма местожителство, местопребиваване или седалище на територията на страната, пред съда на която се явява.
ПРОЦЕСУАЛНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ
Член 41
Гражданите на една от Договарящите страни се освобождават от такси и разноски по водене на дела на територията на другата Договаряща страна и се ползуват от други облекчения и от безплатна правна помощ при същите условия и в същия обем, както и собствените граждани.
Член 42
1. Документите за личното, семейното и имущественото положение се издават от компетентните органи на Договарящата страна, на чиято територия има своето местожителство или местопребиваване лицето, което желае да се ползува от облекченията по член 41.
2. Ако лицето, което желае да се ползува от облекченията, няма местожителство или местопребиваване на територията нито на една от двете Договарящи страни, документът може да бъде издаден от дипломатическото или консулското представителство на неговата държава.
3. Органът на правосъдието, който взема решения по облекченията съгласно член 41, може да поиска допълнителни сведения от органа, който е издал документите.
Член 43
Ако гражданин на една от Договарящите страни заяви искането си да се ползува от облекченията, споменати в член 41, пред съответните органи на другата Договаряща страна, то той може да заяви за това пред съответните органи по своето местожителство или местопребиваване. Тези органи препращат молбата и протокола заедно с документите, издадени съгласно член 42 на компетентните органи на другата Договаряща страна.
Член 44
Ако гражданин на една от Договарящите страни е длъжен да изплати такси и съдебни разноски на органите на другата Договаряща страна, на територията на която няма местожителство и местопребиваване, то на него се дава срок, достатъчен за изплащането на такива такси и съдебни разноски.
Глава шеста.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ
Член 45
1. Влезлите в сила решения по граждански и семейни дела по неимуществени правоотношения, издадени от органите на правосъдието на една от Договарящите страни, се признават на територията на другата Договаряща страна, без да се извършва някакво производство при условие, че органите на правосъдието на последната по-рано не са издали по същия въпрос решение или ако съгласно настоящия Договор въпросът не е от изключителна компетентност на органите на правосъдието на тази Договаряща страна.
2. Разпоредбите на алинея 1 на този член се отнасят и за решенията, издадени преди влизането в сила на настоящия Договор при условие, че това не трябва да ощетява интересите на страните.
Член 46
Двете Договарящи страни взаимно признават и изпълняват решенията, издадени от органите на правосъдието на територията на другата Договаряща страна:
а) влезли в сила решения на органите на правосъдието по граждански и семейни дела от имуществен характер;
б) влезли в сила решения на органите на правосъдието по исковете за обезщетение на вреди по наказателни дела;
в) решения на арбитражните органи, както също така и съдържащите се в тях спогодби.
Член 47
1. Решението за допускане на изпълнение се издава от органа на правосъдието на страната, на територията на която трябва да се изпълни това решение.
2. Молбата за допускане на изпълнение на решението трябва да бъде подадена до съда, който е разгледал делото като първа инстанция. Този съд препраща молбата до съда, който е компетентен да издаде решение по дадената молба.
Член 48
Към молбата за допускане на изпълнението се прилагат:
а) пълният текст на решението, ако от него не се вижда, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, то трябва да се представи и надлежен документ за встъпването в сила на даденото решение;
б) документът, от който се вижда, че е била връчена своевременно призовка на неучаствувалия в делото ответник или на неговия пълномощник;
в) завереният превод на молбата и на посочените в точки "а" и "б" на този член документи.
Член 49
Преди да се произнесе решение по молбата, ако е необходимо, съдът може да поиска обяснения от страните и след като ги изслуша, може да изиска допълнителни материали. Съдът може също така да поиска сведения от съда, който е постановил решението.
Член 50
1. При изпълнението на решението се прилага законодателството на страната, на чиято територия даденото решение се привежда в изпълнение.
2. Ответникът може да прави възражения против изпълнението на решението, ако това е допустимо по законодателството на страната, чийто съд е постановил решението.
Член 51
Признаване и изпълнение на решение може да се откаже:
а) ако ответникът не е взел участие в делото поради това, че той или неговият пълномощник не е бил своевременно и по надлежния ред призован в съда или пък поради това, че призоваването било извършено само чрез публично обявление;
б) ако съдебното решение се намира в противоречие с предшествуващо решение, влязло в сила и произнесено по делото между същите страни, за същото искане и на същото основание, от съда на Договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде признато или изпълнено решението. това разпореждане не се прилага за случаи, когато съществено са се изменили обстоятелствата, въз основа на които с предшествуващото съдебно решение са определени съдържанието и времето на изпълнението;
в) ако искането, за което се отнася решението не може да се изпълни съобразно законодателството на страната, чийто гражданин е ответникът;
г) в случай, че съгласно настоящия Договор съдът, на територията на който трябва да бъде изпълнено решението, е изключително компетентен орган за решаването на даденото дело.
Член 52
Разноски, свързани с изпълнението на съдебните решения
Относно разноските, свързани с изпълнението на съдебните решения, се прилага законодателството на Договарящата страна, на чиято територия се привежда в изпълнение съдебното решение.
Член 53
Съдебни спогодби
Разпоредбите на членове 45 до 52 на настоящия Договор се прилагат и за съдебните спогодби.
Член 54
Изпълнение на решения за съдебни разноски
1. Ако на гражданите, освободени съгласно член 40 на настоящия Договор от депозиране на съдебни разноски, е възложено, с влизането в сила на решения на територията на едната от Договарящите страни задължението да заплати съдебни разноски в полза на другата Договаряща страна, компетентният съд на тази страна разрешава, при поискване, безплатно събиране на тези разходи.
2. Към съдебните разходи се прибавят също така разноските, свързани с превода и заверката на посочените в член 56 документи.
Член 55
1. Към молбата за разрешаване събирането на съдебни разходи се прилага заверен препис от решението за съдебните разноски, а също така и официален документ, от който да се вижда, че това решение е влязло в сила и подлежи на изпълнение.
2. Посочените документи трябва да бъдат снабдени с превод, извършен на езика на Договарящата страна, на чиято територия се извършва събирането на тези разходи, или на руски език.
3. Съдът, който разрешава изпълнението на решението за събиране на съдебни разноски, разглежда само:
а) влязло ли е в законна сила решението и подлежи ли на изпълнение;
б) снабдени ли са със заверен превод документите, споменати в алинея 1 на настоящия член.
Член 56
Ако решението за съдебни разноски трябва да бъде изпълнено на територията на другата Договаряща страна, то молбата за разрешаване на изпълнението се подава до съда на Договарящата страна, който е компетентен да дава разрешение за изпълнение на дадено решение, или до съда, който е издал решението за съдебните разноски. Този съд препраща молбата до компетентния съд на другата Договаряща страна заедно с документите, посочени в член 55 от настоящия Договор.
Член 57
1. Съдът разрешава изпълнението на решението за съдебните разноски, без да изслуша страните.
2. Изпълнението на решението за съдебните разноски не може да бъде отказано въз основа на това, че лицата, които подават молба, не са внесли предварително разноските, свързани с изпълнението на решението за съдебните разходи.
Член 58
Предаване на вещи и превеждане на парични суми
Ако намиращи се на територията на една от Договарящите страни вещи или парични суми трябва да се предадат или преведат на лице, живеещо на територията на другата Договаряща страна, то при износа на вещите и превеждането на сумите се прилага законодателството на Договарящата страна, на чиято територия се намират тези вещи или суми.
Член 59
При определяне и събиране на разноските, свързани с изпълнението на съдебното решение, се прилага законодателството на Договарящата страна, на чиято територия се изпълнява това съдебно решение.
Глава седма.
ИЗПРАЩАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЗА АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ
Член 60
1. Всяка от Договарящите страни изпраща на другата Договаряща страна извлечения от актове за гражданското състояние, свидетелства за регистриране на гражданското състояние, документи за образование, за трудов стаж и други документи, отнасящи се до лични права и интереси на гражданите на другата Договаряща страна.
2. Посочените в алинея 1 на този член документи се изпращат на другата Договаряща страна безплатно по дипломатически път.
Член 61
1. Ако органите по регистрацията на гражданското състояние на една от Договарящите страни внесат допълнения или поправки в регистрите по гражданското състояние за личното състояние на граждани на другата Договаряща страна, то те са длъжни да изпратят тези допълнения или поправки на другата Договаряща страна.
2. Договарящите страни си изпращат взаимно преписи от решения, засягащи личното състояние на гражданите на другата Договаряща страна. В тези решения трябва да се посочат данни за гражданството на лицето, за което се отнася решението.
3. Посочените в алинеи 1 и 2 на настоящия член документи се изпращат безплатно по дипломатически път.
Част трета.
НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Член 62
Задължение за предаване
1. Договарящите страни се съгласяват да си предават съгласно разпоредбите на настоящия Договор лицата, намиращи се на територията на една от тях, които се привличат към наказателна отговорност или са осъдени на наказание от органите на правосъдието на Договарящата страна, която моли за предаването им, за престъпления, посочени в следващата алинея.
2. Предаването се допуска само за такива престъпления, извършването на които може да повлече след себе си съгласно законодателството на двете Договарящи страни наказание лишаване от свобода повече от една година или по-тежко наказание (наричани по-нататък "престъпления, за които се допуска предаване").
Член 63
Отказване на предаване
Предаване не се допуска, ако:
а) престъплението е извършено от гражданин на Договарящата страна, до която е отправено искането;
б) престъплението е извършено на територията на Договарящата страна, до която е отправено искането;
в) наказателното преследване или изпълнението на присъдата съгласно законодателството на Договарящата страна, до която е отправено искането, е недопустимо поради изтичане на давностния срок или по други причини, изключващи наказателното преследване или изпълнението на присъдата;
г) спрямо лица, по отношение на които за същото престъпление е издадена присъда или е прекратено производството по делото въз основа на влезли в сила актове на компетентните органи на правосъдието на Договарящата страна, до която е било отправено искането;
д) съгласно законодателството на Договарящите страни наказателното преследване се започва по тъжба на пострадалото лице или по искане на органите на правосъдието на една от Договарящите страни.
Член 64
Искане за предаване
1. Искането за предаване трябва да съдържа името на лицето, чието предаване се иска, гражданството му, сведения за местожителството или местопребиваването му, данни за състава на престъплението и щетата, причинена от това престъпление.
2. Към исканията за предаване трябва да бъдат приложени:
а) в случай на искане за наказателно преследване - официален препис от постановлението за задържане с описание на фактическите обстоятелства на извършеното престъпление и правната квалификация, а в случай на искане за изпълнение на присъда - официален препис на влязлата в сила присъда;
б) текстът на съответната наказателна разпоредба от законодателството на Договарящата страна, от която изхожда искането, съгласно който даденото деяние се квалифицира като престъпление;
в) описание на външността на лицето, което трябва да бъде предадено и по възможност отпечатъци от пръстите и снимката му.
3. Ако осъденият е изтърпял част от наказанието си, необходимо е да се изпратят данни за това.
Член 65
Задържане за предаване
В случай, че искането за предаване е достатъчно обосновано съгласно настоящия Договор, Договарящата страна, до която е отправено искането, незабавно взима мерки съгласно своето законодателство за задържане на лицето, чието предаване се иска.
Член 66
Допълнителни сведения
1. Ако искането за предаване не съдържа всички необходими данни, то Договарящата страна може да поиска допълнителни сведения, за което определя срок до два месеца. Този срок може да бъде продължен при наличието на уважителни причини.
2. Ако в определения или продължен срок исканите сведения не бъдат получени, то компетентният орган на Договарящата страна, до която е било отправено искането, може да прекрати производството за предаване и освобождава задържаното лице.
Член 67
Временно задържане
1. В случай, който не търпи отлагане, Договарящата страна, до която е отправено искането, може да пристъпи към задържане на исканото лице, преди получаването на искане за предаването му съгласно член 64 от настоящия Договор. Договарящата страна, от която изхожда искането, уведомява, че е издадено постановление за задържане на лицето или че е произнесена присъда, влязла в сила, и съобщава, че искането за предаването му ще бъде незабавно изпратено. В тези случаи искането за задържане може да бъде отправено по телефона, телеграфа и радиото.
2. Компетентните органи на двете Договарящи страни могат без такова искане да задържат временно лице, пребиваващо на тяхна територия, ако имат сведения, че то е извършило на територията на другата Договаряща страна престъпление, за което се допуска предаване.
3. За задържането съгласно алинеи 1 и 2 на този член трябва незабавно да се уведоми другата Договаряща страна.
Член 68
Освобождаване на временно задържано лице
Лице, задържано съгласно член 67 от настоящия Договор, подлежи на освобождаване, ако в течение на тридесет дни от отправянето на съобщението за задържането не постъпи искане за предаване от другата Договаряща страна. Последната се уведомява за освобождаването на лицето.
Член 69
Отлагане на предаването
Ако лицето, предаването на което се иска, е привлечено към наказателна отговорност или изтърпява наказание за друго престъпление на територията на Договарящата страна, до която е отправено искането, предаването може да бъде отложено до приключване на наказателното преследване или до изтърпяване на наказанието.
Член 70
Временно предаване
1. Ако отлагането на предаването, предвидено от член 69 на настоящия Договор, може да доведе до изтичане срока на давността на наказателното преследване или да причини сериозни затруднения в разследването на престъплението, лицето, предаването на което се иска, по обосновано искане, може да бъде временно предадено на Договарящата страна, до която е отправено искането.
2. Временно предаденото лице трябва да бъде незабавно върнато след извършване на процесуалните действия по наказателно дело, за които то е било предадено.
Член 71
Колизия на искания за предаване
Ако постъпят искания от няколко страни за предаване на едно и също лице, Договарящата страна, към която е отправено искането, решава кое от тези искания трябва да бъде удовлетворено.
Член 72
Предели на наказателното преследване
1. Без съгласието на Договарящата страна, до която е отправено искането, предаденото лице не може да бъде привлечено към наказателна отговорност или за изтърпяване на наказание за престъпление, за което то не е било предадено.
2. Лицето не може също така да бъде предадено на трета страна без съгласието на Договарящата страна, до която е отправено искането.
3. Не е необходимо съгласието на Договарящата страна, до която е отправено искането, ако:
а) предаденото лице в срок от един месец след приключване на наказателното преследване или изтърпяване на наказанието не напусне територията на Договарящата страна, от която изхожда искането. В този срок не се включва времето, през което предаденото лице не по своя вина не е могло да напусне територията на Договарящата страна, от която е изхождало искането;
б) предаденото лице е напуснало територията на Договарящата страна, от която е изхождало искането, и отново се е върнало в нея.
Член 73
Предаване
1. Договарящата страна, към която е отправено искането, уведомява Договарящата страна, от която изхожда искането, за мястото и времето на предаването на лицето.
2. Ако Договарящата страна, от която изхожда искането, не приеме лицето в течение на петнадесет дни след определената дата на предаването, същото може да бъде освободено.
Член 74
Повторно предаване
Ако предаденото лице по някакъв начин се отклони от наказателно преследване или от изтърпяване на наказанието и се върне обратно на територията на Договарящата страна, от която то е поискано, по ново искане на Договарящата страна, от която е отправено искането, това лице трябва да бъде повторно предадено и без представяне на данните и материалите, споменати в член 64 от настоящия Договор.
Член 75
Уведомяване за резултатите от наказателно преследване
Договарящите страни си съобщават една на друга резултатите от наказателното преследване срещу предаденото им лице. А ако по отношение на това лице е била издадена присъда, след влизането й в сила се изпраща заверен препис от нея.
Член 76
Транзитиране
1. Всяка Договаряща страна се задължава, по искане на другата Договаряща страна, да разреши транзитирането през своята територия на лицата, които трета страна предава на другата Договоряща страна. Договарящите страни не са задължени да разрешават такова транзитиране, ако съгласно разпоредбите на настоящия Договор не се предвижда предаване.
2. Искането за допускане на транзитиране трябва да бъде предадено по същия ред, както и искането за предаване.
Органите на Договарящата страна, до която е отправено искането, извършват транзитирането по начин, най-изгоден за тях.
Член 77
Разноски по предаването
Разноските, свързани с предаването, се поемат от Договарящата страна, на територията на която са възникнали, а разноските, свързани с транзитирането - от Договарящата страна, от която изхожда искането.
Член 78
Задължение за възбуждане на наказателно преследване
1. Всяка Договаряща страна се задължава, по искане на другата Договаряща страна, да започне съгласно своето законодателство наказателно преследване срещу свой гражданин, извършил на територията на Договарящата страна, от която изхожда искането, престъпление, за което се допуска предаване.
2. Към искането трябва да се приложат материали за престъплението и другите съществуващи доказателства за престъплението.
3. Искането за възбуждане на наказателно преследване се прави от Главния прокурор на Народна република България и от Прокурора на Монголската народна република.
4. Договарящата страна, до която е отправено искането, уведомява Договарящата страна, от която изхожда искането, за резултатите от наказателното преследване, а в случай, че е постановена влязла в сила присъда, изпраща и заверен препис от последната.
Член 79
Предаване на задържано лице за разпит като свидетел
Ако във връзка с наказателно преследване, започнато на територията на една от Договарящите страни, е необходимо да се разпита лично като свидетел лице, задържано на територията на другата Договаряща страна, последната по искане предава временно лицето на Договарящата страна, от която изхожда искането. Договарящата страна, от която изхожда искането, държи лицето под стража и след разпита му незабавно го връща на Договарящата страна, към която е отправено искането.
Член 80
Предаване на предмети, свързани с престъплението
1. Предметите, които са се намирали у лицето, извършило престъпление, за което се допуска предаване, а също така и другите предмети, които могат да бъдат използувани по наказателно дело като веществени доказателства, се предават на Договарящата страна в случаите, когато предаването на престъпника не може да бъде осъществено поради неговата смърт или по други причини.
2. Договарящата страна, до която е отправено искането, може временно да отсрочи предаването на поисканите предмети, ако те й са необходими по друго наказателно дело.
3. Правата на третите лица върху предметите, предадени на другата Договаряща страна, остават в сила. След завършването на наказателното преследване те се връщат на Договарящата страна, от която са изпратени, с цел да се предадат на лицата, които имат право върху тях.
Член 81
Ред на установяване на връзки
По въпросите за предаване и транзитиране на лица, извършили престъпление, и предаване на задържани лица съгласно член 79 от настоящия Договор, се свързват непосредствено с централните органи на правосъдието и прокуратурата на двете Договорящи страни.
Член 82
Уведомяване за осъдителни присъди
1. Договарящите страни се уведомяват взаимно за влезлите в сила осъдителни присъди, постановени от съдилищата на едната Договаряща страна срещу граждани на другата Договаряща страна.
2. При обосновано искане Договарящите страни се уведомяват взаимно за осъдителните присъди на лица, които не са граждани на Договарящата страна, от която изхожда искането.
3. По искане Договарящите страни по възможност си предават и отпечатъци от пръсти на лицата, споменати в алинеи 1 и 2 от този член.
4. Сведенията относно въпросите, споменати в предходните алинеи, се предават по реда, установен в член 3 на настоящия Договор.
Част четвърта.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 83
Настоящият Договор подлежи на ратификация и влиза в сила тридесет дни след размяната на ратификационните грамоти. Размяната на ратификационните грамоти ще стане в Улан Батор.
Член 84
Настоящият Договор се сключва за пет години. Ако нито една от Договарящите страни не денонсира Договора не по-малко от шест месеца преди изтичането на неговия срок, действието му се продължава всеки път за следващите пет години.
Съставен в гр. София на 27 ноември 1968 година в три екземпляра всеки на български, монголски и руски език, като текстовете на всички езици имат еднаква сила.
По пълномощие на Правителството на Народна република България: Светла Даскалова
По пълномощие на Правителството на Монголската народна република: Хорлоогийн Дамдин
