Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 85 от 1.XI

ЗАКОН ЗА ДОГОВОРИТЕ МЕЖДУ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

 

ЗАКОН ЗА ДОГОВОРИТЕ МЕЖДУ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Обн. ДВ. бр.85 от 1 Ноември 1963г., изм. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 1977г., отм. ДВ. бр.18 от 2 Март 1992г.

Отменен със Закона за отмяна на Закона за договорите между социалистическите организации - ДВ, бр. 18 от 2 март 1992 г.


1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Този закон урежда договорните отношения между социалистическите организации с цел да се осигурява изработването на реални и съгласувани планове и изпълнението на плановите задачи, да се подобрява качеството и асортиментът на продукцията, да се укрепва самоиздръжката и колективната материална заинтересуваност от резултатите на стопанската дейност, както и плановата, договорната и финансовата и платежната дисциплина.


2. Правилата на този закон се прилагат към договорите за доставка и за извършване на работи и услуги. Те не се прилагат към договорите за капитално строителство и към превозните договори.

С решение на Министерския съвет правилата на този закон относно сключването, изменението, прекратяването и отмяната на договорите между социалистическите организации могат да се прилагат и към други видове договори.

По отношение на договорите, страна по които е трудово-кооперативно земеделско стопанство, разпоредбите на глава 2 не се прилагат. Министерският съвет може да разпростре действието им по отношение на такива договори, както и да предаде за разрешаване от държавния арбитраж гражданскоправни имуществени спорове, страна по които е трудово-кооперативно земеделско стопанство.


3. Министерският съвет може да установява с оглед предназначението на стоките, работите и услугите или с оглед особеностите на отделни видове стоки, работи и услуги разпоредби, отклоняващи се от правилата на този закон, а относно доставките на стоки, предназначени за износ, да предвижда и извършването им по силата на планови поръчки, които външно-търговските предприятия отправят въз основа на утвърдения план за износа до предприятията и организациите-доставчици.

По въпросите, които не са уредени от този закон или от разпоредбите по предходната алинея, се прилага Законът за задълженията и договорите.


4. За доставките на отделни видове стоки и за извършване на отделни видове работи и услуги могат да се издават типови договори или специални условия.

Типовите договори и специалните условия, издадени или утвърдени от Министерския съвет, имат сила за всички социалистически организации, а издадените от ръководител на отделно ведомство имат сила за подчинените му организации.


5. По ред, определен от Министерския съвет, социалистическите организации сключват помежду си договори преди утвърждаването на техните планове. Тия планове се съобразяват със сключените по тоя ред договори.

Възложените на социалистическите организации планови задачи за доставяне на стоки и за извършване на работи и услуги се изпълняват чрез сключване на съответни договори.

Когато акт на Министерския съвет предписва да се извърши доставка, работа или услуга, без да се сключва договор, отношението между социалистическите организации се урежда по правилата, които се прилагат за съответния вид договор.

Когато се касае за еднократни доставки или за доставки на стоки, за които не е необходимо да се съгласуват спецификации или технически характеристики, договор може да се сключи чрез приета писмена поръчка. Приемането трябва да стане незабавно или в дадения в поръчката срок, или чрез изпълнение в същия срок.


6. Договорите за доставка и за извършване на работи и услуги се сключват пряко между социалистическите организации - доставчик и купувач, съответно изпълнител и получател, освен ако Министерският съвет или натоварени от него органи предвидят да участвува и друга организация.


7. Договорите между социалистически организации, за да бъдат действителни, се сключват в писмена форма - подписан от двете страни документ, разменени писма, съобщения по телекса или други документи, от които се вижда, че е постигнато съгласие.

Ако доставчикът (изпълнителят) е дал пълно или частично изпълнение по устно сключен договор, прието от другата страна, арбитражът може да задължи последната да даде съответно насрещно изпълнение, а когато такъв договор е изпълнен от двете страни, да го счете за действителен.

Писмената форма на договора не е задължителна:

а) когато предаването, приемането и заплащането се извършват веднага;

б) за договорите на стойност до 500 лв.;

в) за договорите за ползуване на комунални услуги (вода, канал, електрическа енергия и пр.);

г) за телеграфни, телефонни и пощенски услуги и други подобни.


8. Социалистическите организации трябва да сключват и да изпълняват договорите си така, че да си съдействуват за съгласуването и изпълнението на годишните и перспективните си стопански планове.

Те са длъжни да упражняват правата си да искат изпълнение, плащане на обезщетения, неустойки и други имуществени санкции.

Социалистическите организации полагат усилия за доброволно уреждане на спорните отношения по сключване и изпълнение на договорите, като за това търсят съдействието и на висшестоящите организации.


2. СКЛЮЧВАНЕ А ПЛАНОВИ ДОГОВОРИ

9. Когато между социалистическите организации е възникнало взаимно задължение за договаряне по силата на планов акт, генерален, перспективен или друг преходен договор или правна норма, всяка от тях може да иска от другата да сключи с нея съответен договор.

При отказ да се сключи такъв договор или при разногласие относно някои уговорки спорът се решава по реда на преддоговорния арбитраж.

Договорите трябва да се сключват преди началото на съответния планов период.


10. Когато някоя от страните намери, че има несъответствие между двустранния планов акт и другите й планови задължения или производствени (пласментни) възможности, тя е длъжна в петдневен срок от получаването му да поиска от органа, който го е издал, да го измени или отмени. Препис от искането си тя трябва да изпрати в същия срок и на другата страна.

Органът, възложил плановата задача, трябва да разгледа искането в петдневен срок след получаването му и незабавно да съобщи решението си на двете страни.


11. Доставчикът (изпълнителят) е длъжен да изготви проектодоговор в два екземпляра, да го подпише и да го изпрати на купувача (получателя) в десетдневен срок от получаване на плановата задача. В случаите по предходния член проектодоговорът трябва да се изпрати в петдневен срок от получаване на решението по ал. 2 на същия член, а ако решение не се получи - в петнадесетдневен срок от получаване на плановата задача.

Ако купувачът (получателят) в срока по ал. 1 не получи проектодоговор, той може да състави сам проектодоговор и да го изпрати на доставчика (изпълнителя) в петдневен срок след изтичане на срока по ал. 1. В този случай се прилагат съответно правилата на чл. 12 и 13.

Ако за сключването на договора се изисква купувачът (получателят) да предостави спецификация с техническа характеристика или с подробен асортимент, той трябва да я изпрати на доставчика (изпълнителя) в седемдневен срок от получаване на плановата задача. В този случай последният е длъжен да му изпрати проектодоговор в десетдневен срок от получаването на тази спецификация. Ако купувачът (получателят) не изпълни това си задължение, доставчикът (изпълнителят) може сам да състави спецификация с техническа характеристика или с подробен асортимент като част от проектодоговора.


12. В десетдневен срок от получаване на проектодоговора купувачът (получателят) трябва да го подпише и да върне на изпращача единия екземпляр. Ако той не стори това, страната, която е предложила проектодоговора, трябва в петдневен срок да предяви срещу него искане пред държавния арбитраж за постановяване на решение, което да замести договора.


13. Ако не приема някои уговорки от проектодоговора, купувачът (получателят) подписва единия екземпляр и в десетдневен срок го връща на другата страна заедно с подписан протокол за разногласие, в който изрично означава кои уговорки не приема и какви насрещни или допълнителни уговорки предлага. Пред подписа си върху договора купувачът (получателят) означава, че го връща с протокол за разногласие. Договорът се смята за сключен за всички уговорки, които не са оспорени в протокола за разногласие.

След като получи договора с протокол за разногласие, доставчикът (изпълнителят) трябва в петдневен срок от получаването да се споразумее с купувача (получателя) по спорните уговорки, а ако не се постигне съгласие, в нов тридневен срок да отнесе възникналия преддоговорен спор за разрешаване от държавния арбитраж. Ако не направи това в посочения срок, смята се, че приема предложените от купувача (получателя) уговорки.


14. Когато плановата задача, отправена до две организации, се отнася до доставка, която може да се извърши по силата на поръчка, купувачът отправя поръчката си до доставчика в седемдневен срок от получаване на плановата задача. Тази поръчка се смята за приета, ако в седемдневен срок от получаването й доставчикът не уведоми купувача, че отказва да я приеме.

Ако купувачът не отправи поръчката си в срок, доставчикът може да му изпрати предложение за същата доставка. То се счита за прието, ако купувачът не го отхвърли в седемдневен срок от получаването му.

Ако доставчикът откаже да приеме поръчката или купувачът откаже да приеме предложението на доставчика, направено по реда на предходната алинея, в петдневен срок трябва да се предяви искане пред държавния арбитраж да постанови решение, което да замести договора.


15. Ако при сключване на планов договор между страните възникнат разногласия по неговите уговорки и плановият период е започнал да тече, доставчикът (изпълнителят) и купувачът (получателят) са длъжни, докато постигнат съгласие или докато арбитражът се произнесе по спора им, да доставят стоките по видове, количества и асортимент или да извършват работите и услугите според съгласуваните уговорки, ако те определят предмета на доставката или естеството на работата и услугите.

Ако поради тези разногласия предметът на договора остане неопределен, докато се постигне съгласие или докато се произнесе арбитражът по спора, страните извършват доставките, работите или услугите според перспективния договор, а ако такъв договор няма или в него не е определен предметът на договора - според временно споразумение между страните. В този случай частично или напълно приетите заявки се приравняват на временно споразумение.


3. ИЗМЕНЕНИЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И ОТМЯНА НА ДОГОВОРИТЕ

16. Ако плановата задача, въз основа на която е сключен договорът, бъде изменена, трябва да бъде изменен съответно и договорът с ново писмено съглашение между страните. В този случай десетдневният срок по чл. 11 за изпращане на предложение тече от получаване на съобщението за изменение на плановата задача. От получаването на това съобщение до сключването на новото съглашение се прилага съответно чл. 15. Спорът между страните се решава по реда на преддоговорния арбитраж.

Когато продукцията спада към централизирания фонд, отмяната или прекратяването на плановата задача има за последица отмяната или прекратяването на договора.

Отмяната на плановата задача не засяга даденото или извършеното дотогава, освен ако в акта, който я отменява, не е предвидено друго.

Страните могат да изменят плановия договор по взаимно съгласие и без да е изменена плановата задача, но само доколкото не я нарушават.


17. Когато договорът не е сключен въз основа на двустранна планова задача, всяка от страните може да поиска изменението или прекратяването му, ако поради промени, предизвикани от техническия прогрес, внедряване на рационализации, осъществени икономии или други подобни причини, настъпили след сключване на договора, изпълнението му противоречи на интересите на народното стопанство. Ако не се постигне съгласие, спорът се разрешава от арбитража.


18. В акта, в който се изменя, прекратява или отменява плановата задача, или в съглашението за изменение на договора трябва да се укаже в чия тежест остават необходимите разходи, направени при подготовката за изпълнение на договора.


4. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ

19. Договорите между социалистическите организации съдържат уговорки относно:

а) предмета на договора, включително количеството, качеството, вида, комплектността, асортимента и опаковката на стоката;

б) цената на стоката, на работата или услугата и начина на плащане;

в) общия срок за изпълнение на договора и частичните срокове за извършване на отделните доставки, работи или услуги;

г) мястото, сроковете и начина за предаване и приемане на стоките, работата или услугите, както и срока, в който получателят може да установява дали изпратената стока или извършената работа отговаря на установените или уговорените качества, а също така и срока за рекламация поради недостатъци или поради недостиг или несъответствие на стоката с асортимента;

д) неустойките за късно или лошо за изпълнение.

Страните могат да включат в договора уговорки и по други въпроси.

В договора се посочват наименованията и седалището на страните, които го сключват, имената на представителите, които го подписват от тяхно име, както и мястото и датата на сключването му.

Тези правила се прилагат съответно и към приетите поръчки.


20. Стоката, работата и услугата се посочват в договора или приложена към него спецификация по вид, количество, качество, комплектност и асортимент. Към договора се прилагат описания, чертежи, образци и др.т., когато са необходими за точното определяне на неговия предмет.

Подробна спецификация за отделни частични срокове може да се определя допълнително преди началото на съответния период.

При доставка на стоки по мостра (образец) страните трябва да определят къде, как и за чия сметка ще се пази мострата и дали тя ще се плати или ще се върне.


21. Страните могат да уговарят и качество, по-високо от това по стандартите и отрасловите технически норми.

При доставка на машини, съоръжения и други подобни стоки в уговорката за комплектност се посочват и съответните запасни части, ако те не са определени в стандарта или отрасловите технически норми.

В договора се предвижда задължение за доставчика да удостоверява съответствието на стоката с показателите за качество и комплектност и с какви документи ще става това.


22. Страните не могат да уговарят цени, различни от определените от държавен орган, освен ако е постановено друго. Ако те уговарят друга цена, договорът се смята за сключен за определената от държавния орган цена.

Ако през време на действието на договора определената цена бъде изменена, стоката се заплаща по цената, която е в сила при предаването й, освен ако актът за изменението на цената постановява друго.


23. Стоката трябва да се опакова и амбалира по начин, който да осигури запазването й от повреди при превозването и съхраняването й.

Съхраняването, връщането, предаването и плащането на амбалажа и отговорностите във връзка с това се уреждат с наредба, утвърдена от Министерския съвет.


24. Когато е предвидено стоката да се приеме в склада на доставчика или изпълнителя, трябва да се уговори в какви срокове и по какъв начин той ще предизвести купувача (получателя), че тя е готова за предаване. Ако договорът не съдържа уговорки по този въпрос, предизвестието трябва да се изпрати на купувача (получателя) поне три дни, а ако страните са в различни населени места - поне пет дни преди деня на предаването.


25. Страните могат да уговарят, че доставчикът има право предсрочно да изпраща или предава определени количества от стоката. В такъв случай, ако не бъде предвидено друго, предсрочно доставената стока се приспада от количеството, подлежащо на предаване през следващия период.


26. Ако страните уговорят, че купувачът има право в рамките на общото количество, качество и асортимент едностранно да определя подробната спецификация за частичните периоди, трябва да се укажат сроковете преди началото на съответния частичен период, до изтичане на които той трябва да представя на доставчика подробна спецификация. Ако купувачът пропусне този срок,доставчикът може да му изпраща или предава стока съгласно подробната спецификация за изтеклия период.


5. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ

27. Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и с грижата на добър стопанин, съобразно изискванията на закона, плана и правилата на социалистическото общежитие и да съдействува на другата страна да изпълни и тя своите задължения по същия начин.

Министерският съвет може да постановява изпълнението на определени договори да се извършва с предимство. Това не освобождава доставчика (изпълнителя) от отговорност за неизпълнение или късно изпълнение към купувачите (получателите) по други договори, освен ако Министерският съвет е разпоредил друго.


28. Ако при изтичане на плановия период, за който договорът е бил сключен, се окаже, че доставката или работата не е изпълнена изцяло или за част от уговореното, изпълнение в натура не може да се иска, когато стоката или извършването на работите задължително подлежи на ново разпределение.

В останалите случаи изтичането на плановия период не е пречка да се иска доставяне или приемане на непредадените количества по договора.

Ако между страните бъде сключен договор за нов планов период или бъде продължен договорът им за изтеклия период, преизпълнението по новия договор не освобождава от отговорност за недоставеното или неизвършеното по стария договор.


29. Доставянето на по-големи количества от един вид стоки не освобождава доставчика от отговорност за недоставените количества от други видове по общия асортимент, освен ако купувачът е дал писмено съгласие за това. При двустранна планова задача това съгласие има сила при условие, че бъде одобрено от компетентния орган по планирането и ако доставената в замяна стока е от централизирания фонд.

При изкупуване на селскостопанска продукция може да се предвиди един вид стоки да се заменят с друг. Условията и редът на това заменяне, както и границите, в които то може да се извършва, се определят с постановление на Министерския съвет или с утвърдени типови договори и специални условия.


30. Купувачът може да нареди на доставчика да изпраща или предава стоките на определени от него крайни получатели, с които е сключил договори, като му представи и съответно разпределение.

Ако разпределението при тези транзитни доставки не е било приложено към договора, купувачът трябва да го представи на доставчика в уговорения срок или поне десет дни преди изпращането или предаването на стоките, когато крайните получатели са организации от населено място, различно от седалището на доставчика, и седем дни - когато са в същото населено място. В същите срокове купувачът може да направи изменение в даденото вече разпределение.

Купувачът трябва да посочи в разпределението точното означение на стоката по асортимент и количество за всеки краен получател, гарите или пристанищата, до които пратките трябва да се отправят, точните наименования и адреси на крайните получатели, банката, където се водят сметките им, включително и приетата поръчка между него и всеки краен получател.

В посочените по-горе случаи доставчикът е длъжен да съобщава на другата страна за изпращането на стоките на крайните получатели, като й изпраща копие от сметките за отделните партиди или списъци на тия сметки.

При тези доставки купувачът може да нареди на крайния получател да плати на доставчика цената, която купувачът му дължи.


31. Рискът от случайно погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки рискът в тия случаи преминава върху крайния получател.


6. ПОСЛЕДИЦИ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ

32. Социалистическа организация, която не изпълни задължението си по сключен договор, носи пълна отговорност към другата страна за причинените от това вреди, включително и за неустойките.

Обезщетенията включват действително претърпените загуби и пропуснатите доходи.

Социалистическите организации не могат да уговарят освобождаване от отговорност или намаляване на нейния размер при неизпълнение на договора.

Ако доставчикът (изпълнителят) не изпълни задължението си, купувачът (получателят) е длъжен да иска изпълнение заедно с неустойките. Когато изпълнението стане невъзможно по вина на длъжника или купувачът (получателят) няма интерес от късното изпълнение, той е длъжен да иска обезщетение за неизпълнение заедно с неустойките.

Ако купувачът (получателят) не приеме стоката, работата или услугата, която му е изпратена или предоставена съобразно договора, доставчикът (изпълнителят) е длъжен да иска изпълнение на това задължение и плащане на цената заедно с неустойките.


33. Ако доставчикът е изпаднал в закъснение да предаде или изпрати стоката, купувачът може, ако не е уговорено друго и няма интерес от късното изпълнение, да откаже по-нататъшното й приемане, като отправи до него писмено съобщение. Той обаче е длъжен да приеме и заплати стоката или тази част от нея, която доставчикът е натоварил или предал за натоварване, преди да е получил това съобщение.

При планови договори отказът на купувача при условията на предходната алинея има сила само за онази стока, предаването на която е трябвало да стане през изтеклия частичен период.


34. Ако в договора е предвидено купувачът (получателят) да представи спецификация с техническа характеристика или подробен асортимент в определен срок, срокът за извършване на доставката, работата или услугата се продължава с толкова дни, с колкото той е закъснял. Освен това купувачът (получателят) дължи на другата страна неустойка от 5 до 50 лв. дневно в зависимост от стойността и значението на доставката, работите или услугите, но не повече от 200 лв.

Ако купувачът не представи на доставчика в срок разпределението за пряко изпращане или предаване на стоката на крайните получатели, той дължи неустойка от 5 до 50 лв. дневно, но не повече от 200 лв.


35. Установената от стандарт, отраслови технически норми или от договора гаранция, че стоката или извършената работа ще служи за определено ползуване през определен срок при съответно пазене и употреба от купувача (получателя), има сила и за повредите и недостатъците, настъпили след преминаване на риска върху купувача (получателя). Отговорността за гаранция не изключва отговорността за недостатъци. Доставчикът (изпълнителят) носи отговорност за скрити недостатъци независимо от срока на гаранциите.

Страните по договора могат да уговарят гаранция и в случаите, когато това не е предвидено от стандарт или отраслови технически норми, както и да установят срокове, по-дълги от определените със стандарт или отраслови технически норми.

Доставчикът (изпълнителят) е длъжен да отстрани незабавно или в уговорения между страните срок появилите се или забелязани недостатъци в течение на гаранционния срок чрез поправяне или чрез замяна на съответните предмети и части с нови.


36. Ако стандартът, отрасловите норми или договорът не предвиждат друго, срокът на гаранцията започва да тече:

а) за машини и съоръжения - от деня на пускането им в експлоатация, но не по-късно от три месеца от предаването им на действуващи предприятия и не по-късно от шест месеца, когато се предават за предприятия или цехове, намиращи се в строеж, а за машини, които се използуват за сезонни работи, както и за запасни части - не по-късно от една година от деня на пристигането им в тяхното местоназначение или от получаването им;

б) за автомобили или за други видове продукция вън от тези по буква "а" - от деня на приемането им от получателя;

в) за стоки, продадени чрез търговски организации на дребно - от деня, в който търговската организация е предала вещта на купувача потребител.

При замяна на част от вещта или на цялата вещ срокът на гаранция започва да тече наново от деня, в който вещта се предаде на получателя. Когато се извърши поправка, срокът за гаранцията се продължава с времето от уведомлението за недостатъка или повредата до тяхното отстраняване. В договора може да се уговори, че в този случай гаранционният срок започва да тече наново.


37. Страните уговарят неустойки:

а) за забавяне на изпълнението - най-малко 0,2% за всеки ден закъснение, но не повече от 4% от стойността на недоставените в срок стоки или неизпълнените в срок работи или услуги;

б) за неоснователен отказ за приемане на стоката, работата или услугата или за вдигане на стоката - най-малко по 0,2% за всеки ден закъснение, но не повече от 4% от стойността на неприетите стоки, работи или услуги или невдигнатите стоки.

Неустойки с минимален размер по ал. 1 се дължат и когато не са уговорени.

При нарушение на асортимента доставчикът дължи уговорената неустойка или ако такава не е уговорена, 3% от недоставеното по асортимента.

При планови договори неустойката за късно изпълнение се дължи и в случаите на ал. 15.

Неустойки могат да се уговарят и за нарушения на договора, непредвидени в закона.

Не се допуска уговаряне на неустойки, които да заместват изпълнението.

Министерският съвет може да определя и други минимални или максимални размери за договорните неустойки и други размери за законните неустойки (глобите) при отделни видове договори.


38. Ако доставчикът или изпълнителят установи, че не може да изпълни или не може да изпълни в срок задължението си, той е длъжен незабавно да съобщи това на другата страна, като посочи тези причини и мерките, които взема за тяхното отстраняване.

Неизпълнението, което се дължи на неизпълнение от страна на друга организация към доставчика (изпълнителя), не го освобождава от отговорност, освен ако невъзможността за изпълнение от страна на последната организация се дължи на причини, които не могат да й се вменят във вина, и доставчикът (изпълнителят) не е бил в състояние да получи по друг начин недоставеното.


39. Неизправната страна не може да се освободи от задължението да плати уговорената или законната неустойка (глобата), като доказва, че насрещната изправна страна не е претърпяла или е претърпяла по-малки вреди.

Ако неизправната страна установи, че уговорената неустойка е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, арбитражът или съдът може да я намали.

Изправната страна, която е претърпяла вреди, по-големи от неустойката, може да търси обезщетение за разликата.

Плащането на неустойки и обезщетения не освобождава страните от задължението да изпълнят договора освен в случаите, определени от Министерският съвет.


40. Купувачът (получателят), а при транзитните доставки крайният получател при получаване на стоките, работите и услугите е длъжен да ги прегледа и ако установи недостиг, нарушения на комплектността или асортимента, или недостатъци в качеството на стоките, работите или услугите, за да не загуби правата си, трябва да свика незабавно комисия, която да състави акт за това. Във всички случаи доставчикът или изпълнителят, а при транзитните доставки и купувачът трябва да бъдат уведомени своевременно за установените недостатъци и за мястото и времето на заседанието на комисията.

Ако не е предвидено друго, тази комисия се състои от представители на страните по договорите и лице, посочено от местния народен съвет или представител на държавен орган за контрол върху качеството. Неявяването на представител на някоя от страните не спира работата на комисията.

При нужда може да се поиска установяване на качеството и комплектността от служби за технически или качествен контрол, от научни институти, от Търговската палата или друг компетентен орган.

Това правило се прилага и при недостатъци в качеството, установени след приемане на стоката, ако те поради естеството си не са могли да бъдат забелязани при прегледа на стоката при приемането й, но не по-късно от шест месеца след получаването, ако в закона, стандарта, отрасловите технически норми или договора не е предвидено друго.


41. Актът по чл. 40 трябва да се състави в месечен срок от получаването на стоката, работата или услугата, ако не е уговорено друго. Той трябва да съдържа:

а) датата и мястото на съставянето му и времето, когато е получена стоката или е приета работата или услугата;

б) описание на стоката, работата или услугата и на естеството и състоянието на опаковката;

в) означение в какво се състои недостигът, недостатъкът в качеството или нарушението на асортимента, а при некомплектност - кои са липсващите части. При възможност комисията дава и мнение за причините на недостатъците, недостига и другите нарушения и евентуално за размера на обезценяването.

Купувачът (получателят) е длъжен да изпрати незабавно съставения акт на доставчика (изпълнителя), а при транзитни доставки - на купувача и доставчика, като предяви и исканията си.

В десетдневен срок от получаване на акта доставчикът (изпълнителят) е длъжен да отговори дали отхвърля или признава изцяло или отчасти твърденията и исканията на купувача (получателя).

Когато рекламацията е за недостатъци в качеството или за некомплектност, купувачът, ако откаже да приеме стоката, е длъжен да я приеме на отговорно пазене по установения за това ред.


42. При получаване на бързоразваляща се стока купувачът трябва да провери веднага състоянието и качеството й и ако установи недостатъци, да поиска незабавно с телеграма или телефонограма необходимите указания от доставчика. Доставчикът е длъжен да ги даде по същия начин веднага, но не по-късно от 12 часа след получаване на уведомлението. Ако не пристигне своевременно отговор, купувачът прави необходимото стоката да се продаде по съответни цени и изпраща сумата на доставчика, като удържа направените разходи. Тази стока не се приспада от дължимото по договора количество.


43. Доказването, че доставената стока и извършените работи или услуги не отговарят на установените изисквания, може да стане с акта по чл. 40 или с други писмени доказателства, изхождащи от компетентни органи, както и със заключение на вещи лица.

Заключението на вещи лица може да служи като доказателство, когато стоката е била налице при преглеждането й от тях или когато това е необходимо за преценяване на актовете и другите писмени доказателства по предходната алинея.


44. Ако стоката има неотстраними недостатъци и е негодна за употреба според предназначението й, купувачът е длъжен да откаже приемането й, като поиска друга, отговаряща на установените изисквания. Той може да иска развалянето на договора относно тази стока, ако договорът не е сключен въз основа на двустранна планова задача. В тези случаи купувачът има право да търси неустойка в размер на 10% от стойността на неприетата стока по определените в договора цени.

Ако недостатъците са отстраними или не правят стоката негодна за предназначението й, купувачът може да откаже да я приеме, да иска отстраняването на недостатъците или сам да ги отстрани за сметка на доставчика или съответен отбив от цената. В тези случаи купувачът има право да иска и неустойка в размер на 1% от цялата стойност на стоката с недостатъци според определените в договора цени, но не повече от 50% от сумата на отбива, който е направен или е имало основание да се направи.

При системно доставяне на стоки с недостатъци размерът на законните неустойки по ал. 1 и 2 може да бъде увеличен до два пъти.

Доставчикът може да предложи друга стока, отговаряща на установените изисквания за качество, и тогава когато купувачът иска отстраняване на недостатъците, разваляне на договора или отбив от цената.


45. Стока, която не отговаря на утвърдените технически изисквания по държавен стандарт или по отраслови технически норми, се бракува. Бракуваната продукция, ако може да бъде използувана, се продава на други производствени организации или на населението чрез търговските организации по споразумение между тях, със съответно намаление на цената. Бракувана стока не се включва в договорените количества.


46. В случай, че бъдат доставени некомплектни стоки, купувачът е длъжен да поиска тяхното комплектуване или заменяването им с комплектни в срок, определен по съгласие на страните, и да откаже плащането на цената, докато другата страна изпълни това задължение, а ако стоките са вече заплатени - да иска връщането на платената сума.

Доставчикът дължи на купувача неустойка в размер на два процента от стойността на некомплектните стоки, включително и стойността на недоставените части.

Ако в определения срок доставчикът не комплектува стоката, купувачът може да я върне.


47. В случаите по чл. 44 и 46 купувачът може да търси освен неустойките още и обезщетение за вреди, включително разходите по получаването, пазенето и връщането на отказаната стока.


48. Когато стандартите или други разпоредби предвиждат цената на дадена стока да се определя с оглед на определен качествен показател, като установяват съразмерни проценти за увеличение или намаление на цената в зависимост от отклоненията от качествения показател (бонификацията), правилата относно отговорността за недостатъци в качеството намират съответно приложение само когато отклонението излиза извън рамките на допустимото.


49. (Отм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г.)


7. ПЕРСПЕКТИВНИ ДОГОВОРИ

50. Перспективните договори уреждат отношенията между страните по доставки на стоки за повече години с цел да се затвърдят стопанските връзки между тях и да се създадат предпоставки за съгласувано определяне на техните конкретни годишни или многогодишни планови задачи и да се рационализира производството и размяната на стоките.


51. Доставчик по перспективен договор може да бъде само производствено предприятие или организация, а купувач - предприятието - производствен потребител или изготвител на завършените произведения при кооперираните производства, а при доставки за вътрешния пазар или за износ - съответните търговски организации на едро или външно-търговските предприятия.

Перспективните договори се сключват въз основа на перспективните народностопански планове, но доставчикът е длъжен да взема пред вид нуждата и на другите купувачи на неговата стока вън от тези, с които сключва перспективни договори.


52. С перспективните договори страните се задължават да сключват годишни договори, с които да се определят общият предмет и размерът на доставките. За тази цел доставчикът е длъжен да осигурява съответно развитие и приспособяване на производствения си капацитет, снабдяване със суровини и други предпоставки за извършване на бъдещите доставки, а купувачът - да му съдействува за това със своевременно представяне на данни за дългосрочните си производствени програми и за договорите си със своите купувачи, със своевременно представяне на чертежи, описания, образци, спецификации по групов асортимент, с изпращане на специалисти, с представяне на проби, резултати от производствени опити и изследвания и други такива.

Разпределение на стоките при транзитните доставки се представя само в годишните договори.


8. ГЕНЕРАЛНИ ДОГОВОРИ

53. Генерални договори се сключват въз основа на задължения, установени от Министерския съвет, Държавния комитет за планиране или от друг ръководен орган или по почин на организациите - страни по генералния договор.

Страни по генералния договор могат да бъдат социалистически организации, на които са подчинени предприятия, клонове с разплащателна сметка, кооперативни или други обществени организации.

Генералните договори, доколкото Министерският съвет или друг ръководен орган не предписва друго, се сключват пряко между организациите, на които са подчинени организациите-производители (изпълнители) и организациите-получатели.


54. По силата на генералния договор страните се задължават една към друга да отправят в определения срок съгласувани планови задачи до подчинени на всяка от тях организации, които да сключат помежду си договори за доставка, работа и услуга. Страните по генералния договор са длъжни да вземат необходимите мерки за съдействие и контрол, за да се осигури сключването и изпълнението на договорите между подчинените им организации.

Страните по генералните договори не носят имуществена отговорност за неизпълнение или за лошо изпълнение на договорите между подчинените им организации и за нарушаване реда за сключване на тези договори.


55. Генералният договор трябва да съдържа:

а) наименование и седалище на страните и мястото и датата на сключването;

б) означение коя от подчинените организации на едната страна с коя от подчинените организации на другата страна ще сключат договорите за доставка или за извършване на работи;

в) определение на общото количество и груповия асортимент на стоката или общото количество или видовете работи;

г) разпределение на количествата по доставчици (изпълнители) и купувачи (получатели), а когато това не може да стане в генералния договор, посочва се срокът за съобщаване на разпределението;

д) уговорки относно сроковете за отправяне на плановите задачи за сключване на договорите и относно мерките за контрол и съдействие за осигуряване на сключването им;

е) срока, в който трябва да се сключат договорите;

ж) задължение за взаимно уведомяване относно трудности, възникнали при изпълнение на договорите за доставка или за извършване на работи, и за установяване на съгласувани мерки за отстраняването им;

з) неустойки за всеки отделен случай на неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията, породени от генералния договор. Размерът на тези неустойки трябва да съответствува на народностопанското значение на договора и не може да бъде по-малък от 100 лв. за всяко отделно нарушение или по-малко от 20 лв. за всеки ден закъснение.


56. В генералния договор може да се предвиди, че ако доставчикът или изпълнителят по договор за доставка или за извършване на работи не изпълни задълженията си, страната по генералния договор, на която той е подчинен, може едностранно да определи друго предприятие да изпълни въз основа на нов договор неизпълнените задължения по първия договор. В този случай неизправното предприятие не се освобождава от отговорност за забавата на изпълнението и за другите последващи вреди.


57. Генералният договор трябва да бъде изменен, ако последва изменение на плановата задача, въз основа на която той е сключен. Това изменение трябва дя се уговори в срок от една седмица от деня, когато е получено съобщение за промяната на плановата задача.

Страните по генералния договор, ако го изменят с последващо съглашение, са длъжни да вземат своевременно мерки, за да поставят договорите за доставка или за извършване на работи между подчинените им организации в съответствие с новото му съдържание. Страната, която наруши това задължение, е длъжна да заплати на изправната страна предвидените в генералния договор неустойки.


9. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

58. Този закон отменя:

а) членове 214-221 от Закона за задълженията и договорите

б) член 8, буква "в" от Закона за държавния арбитраж.

Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, министъра на финансите и председателя на Държавния комитет за планиране.


Промени настройката на бисквитките