Държавен вестник, брой 86 от 5.XI

Изгубила значение.

1. По реда на настоящата наредба се заплащат със средства от държавния бюджет щетите, нанесени на държавните земеделски стопанства от следните стихийни бедствия:

а) градушка;

б) наводнения;

в) буря или ураган;

г) измръзване;

д) пожар;

е) гръм;

ж) проливен дъжд;

з) подгизване, дължащо се на значително или продължително повишаване на водите на реките.

Не се заплащат в случаите по букви "г", "д", и "з" щети, когато се дължат на невзети мерки за предотвратяването им или са резултат на лошо или късно проведени мероприятия (измръзване вследствие на плитка или ненавременно засяване и други).

2. Причинените от стихийни бедствия щети се заплащат в размер на:

а) разходите, извършени по отглеждането на всички видове растениевъдни култури на открити площи, парници и оранжерии, плодоносещи трайни насаждения, питомник III година лозови вкоренилища и маточници, хмелници, животни от основни стада до момента на бедствието;

б) стойността на младите животни и животните за угояване;

в) стойността на фуражите, малоценните и малотрайните предмети и други оборотни стоково-материални ценности;

г) допълнителни разходи, необходими за отстраняване преките последици от стихийните бедствия.

3. Нанесените щети от стихийни бедствия се установяват от комисия, назначена със заповед на председателя на ИК на окръжния народен съвет, в състав: председател - управителя на клона на Държавния застрахователен институт или негов заместник, и членове: представител на Управлението на селското стопанство - агроном или зоотехник, и представител на отдел финансов при ОНС или приравнен на него ГНС. При нужда се привлича и вещо лице - оценител. Протоколът се съставя от комисията в присъствието на представители на съответното държавно земеделско стопанство.

4. Засегнатото от стихийни бедствия държавно земеделско стопанство в срок от 24 часа отправя искане до ИК на окръжния народен съвет за назначаване на комисия.

В срок от 5 дни от уведомлението ИК на окръжния народен съвет е длъжен да назначи комисия, която да установи нанесените щети от стихийното бедствие и да състави оценителен протокол.

5. В оценителния протокол комисията вписва следните данни:

а) дата на съставяне протокола;

б) трите имена и длъжността на членовете на комисията и имената и длъжностите на присъствувалите представители на ДЗС;

в) номер на заповедта, с която комисията е назначена;

г) вид на бедствието и датата или периода, през който е настъпило;

д) засегнатия обект;

е) местонахождение - наименование на местността и номер на блока;

ж) обем или количество на засегнатия обект - площ, декари, броя, животни, количество стоково-материални ценности;

з) процент на щетата;

и) заключение и препоръки на комисията.

В заключението комисията се произнася и по причините за щетите и по-специално не са ли резултат на невзети мерки за предотвратяването им (точка 1, ал. 2).

В препоръките се посочва какви допълнителни мерки трябва да се вземат за отстраняване на последиците от стихийното бедствие, както и мероприятията, които трябва да се проведат до реколтирането.

В случаите, когато поради естеството на бедствието не е възможна да се установи точният размер на нанесената щета, комисията съставя временен протокол. В срок от 15 дни тя извършва втори преглед и съставя окончателен протокол.

Протоколите се съставят в деня на самия преглед на пострадалите култури и се подписват от комисията и присъствувалите представители на ДЗС. В случай , че последните не са съгласни с констатациите на комисията, подписват протокола при особено мнение.

6. Когато ръководството на засегнатото стопанство не е доволно от констатациите на комисията, може да поиска втора оценка, като запази пострадалите култури непокътнати до извършването на втория преглед. В противен случай сметките за нанесените щети от стихийни бедствия се изготвят по процентите, посочени в първия протокол.

Искането на втора оценка се отправя до ИК на окръжния народен съвет в тридневен срок, считан от деня на получаване на протокола.

Изпълнителният комитет на окръжния народен съвет е длъжен веднага да назначи нова комисия за извършване на повторна проверка.

7. Въз основа на оценителния протокол държавното земеделско стопанство изготвя сметка за изчисляване размера на сумите, които трябва да се възстановят от бюджета за засегнатите от стихийни бедствия обекти. В нея се включват:

а) сумата на фактически извършените разходи до настъпването на бедствието;

б) стойността на младите животни и на животни за угояване, която се изчислява, като към балансовата стойност на животните в началото на годината се прибавят плановите разходи по отглеждането им през годината, изчислени на базата на фуражните дни от началото на годината до настъпването на стихийното бедствие. Изчисленията се правят средно за стадото;

в) балансовата стойност на фуражите, малоценните и малотрайните предмети и други оборотни стоково-материални ценности;

г) допълнителните разходи, необходими за отстраняване на преките последици от стихийните бедствия.

8. Във връзка с установяване на щетите държавното земеделско стопанство изплаща:

а) пътни, дневни и квартирни пари на командирования служител от Държавния застрахователен институт;

б) възнаграждения на вещите лица - оценители, съгласно таблицата за възнагражденията на застрахователните деятели и други лица, които се привличат за сключване и поддържане на застраховките и установяване на щетите от тях - буква "г" - специалисти по ликвидация на щети.

9. Оценителните протоколи и сметките се съставят в четири екземпляра и се представят, както следва: два екземпляра на отдел ДЗС при Министерството на селскостопанското производство, един на ОНС и един на стопанството. Протоколите и сметките се представят в Министерството на селскостопанското производство не по-късно от 15 дни след изтичане на месеца, през който е настъпило бедствието.

Министерството на селскостопанското производство, след като направи необходимия преглед и обработка на получените протоколи и сметки, представя един екземпляр от тях от Министерството на финансите за отпускане на средства.

Министерството на финансите и Министерството на селскостопанското производство чрез своите органи могат да извършат проверки по представените протоколи и сметки и въз основа счетоводни и други данни могат да коригират съвместно размера на исканите за възстановяване суми за нанесените щети.

Министерството на финансите се произнася по протоколите и урежда въпроса с отпускане на сумите в срок от един месец в рамките на предвидените по финансовия план кредити.

10. Въз основа на представените и одобрени протоколи и сметки за нанесени щети от стихийни бедствия Държавният комитет за планиране и Министерството на финансите по предложение на Министерството на селскостопанското производство извършват тримесечно корекции по производствено-финансовия план на ДЗС за съответната година. Плановата печалба се коригира след посочване на източник от Министерството на селскостопанското производство.

В случаите, когато поради непосочване на източници не се коригира плановата печалба, Министерството на финансите по предложение на Министерството на на селскостопанското производство прави разсрочки в размер на припадащите се планови вноски от печалбата на засегнатите култури.

11. За неверни данни по определяне размера на щетите, нанесени от стихийни бедствия, по протоколите и сметките носят дисциплинарна и наказателна отговорност виновните длъжностни лица.

12. Настоящата наредба влиза в сила от 1 януари 1964 г. и се отнася до държавните земеделски стопанства, държавните елитни семепроизводителни стопанства, ДСП Оранжерии, стопанствата към Министерството на народната просвета и други ведомства.