Държавен вестник, брой 84 от 31.X

Чл. 1. Съдебно-счетоводната и финансово-икономическата експертиза(наричана по-нататък за краткост "експертиза") е способ за установяване по документи на факти и обстоятелства по счетоводно, отчетно, финансово-икономическо и финансово-контролно естество, въз основа на които се дават заключения от значение за решаването на финансово-начетни, граждански, арбитражни дела и предварителни производства.

Чл. 2. Когато за изясняване на някои обстоятелства по предварителното производство или делото, имащо за предмет акт за начет, трудов спор, неизпълнение на договор, последвано от вреди, пропуснати ползи, неустойки и др., са необходими специални знания из областта на счетоводната отчетност и финансовата дейност, финансовия контрол и договорните задължения, изразени в счетоводството, съдът, арбитражът или органът на предварителното производство назначава съдебно-счетоводна или финансово-икономическа експертиза.

Чл. 3. Съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи се извършват само от окръжните служби за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи при Министерството на финансите.

Чл. 4. Министерството на финансите ръководи, организира и контролира експертизите и пряко подчинените му окръжни служби за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи. Тази дейност провежда чрез отдел"Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при управление"Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" чрез окръжните служби.

Чл. 5. На отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" към управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" при Министерството на финансите се възлагат следните задачи:

1. предлага чрез началника на управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" на министъра на финансите за назначаване на щатните експерти и утвърждаване кандидатите за извънщатни методолози, сътрудници и експерти;

2. ръководи методически съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи. За тази цел дава нареждания, задължителни за службите;

3. упражнява контрол върху качеството на тези експертизи с оглед да са законосъобразни, обективни, обосновани и компетентно да отговарят на поставените им задачи;

4. ръководи организацията и проверява дейността на службите по места провежда инструктаж, дава препоръки и посочва мерки за отстраняване на констатирани слабости и подобряване на тяхната работа;

5. упражнява сигнални функции чрез министъра на финансите пред централни ведомства, обединения и организации за констатирани слабости в организацията и формите на счетоводната отчетност и финансовия контрол, договорната дисциплина и др. за вземане на мерки и провеждане на мероприятия за опазване на социалистическата собственост;

6. разработва мероприятия и материали с оглед да се създава еднаквост в практиката и работата на експертите. За тази цел дава нареждания и упътвания по всички въпроси, отнасящи се до извършването на експертизите - задачи, констатации, изводи, свързването им с нормативните актове, съдебната и арбитражната практика и др.;

7. организира и провежда курсове, лекции и др. за повишаване на квалификацията на експертите, за подобряване качеството на експертизите и за срочното им извършване;

8. дава мнение по възникналите спорове между експертите и службите във връзка със заключенията на експертите. Това мнение е задължително за експертите;

9. следи и прави предложения за целесъобразно разпределение на експертизите между експертите в изпълнение на разпорежданията на тази наредба, като се вземат под внимание и качествата на отделните експерти;

10. поддържа връзка с Министерството на правосъдието, Върховния съд на НРБ, Главната прокуратура на НРБ, Върховния държавен арбитраж, МВР и др. по въпросите на съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи;

11. ръководи службите по водене на отчетността на постъпилите суми от органите, назначили експертизата, за всяко дело и изплатените суми на нещатните експерти и сътрудници;

12. упражнява контрол върху постъпленията на сумите, преведени от органите, назначили експертизите, и изплащането им на експерта. На лицата, упражняващи този контрол, се дават от министъра на финансите права на финансови ревизори;

13. представя на министъра на финансите отличилите се ръководители на служби и експерти за морално и материално стимулиране с оглед на тяхната висококачествена и резултатна дейност.

Чл. 6. Във всеки окръжен град има по една служба за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи, а за София и Софийски окръг - обща служба.

Чл. 7. Окръжните служби за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи са пряко подчинени на Министерството на финансите, като само в домакинско отношение (предоставяне на необходими самостоятелни помещения, отопление, осветление, инвентар, канцеларски материали, командировки и др.) се придават към отдел "Финанси" на съответни ОНС, а за София - на СНС. Сумите за тези разходи се предвиждат и получават от бюджета на ОНС и СНС.

Чл. 8. Всяка окръжна служба се ръководи от ръководителя на службата - щатен експерт, и се състои от един или повече щатни експерти, в помощ на които могат да бъдат придадени и нещатни. Щатните експерти се назначават, уволняват, повишават и наказват със заповед от министъра на финансите. Нещатните експерти и сътрудници се определят със заповед на министъра на финансите.

Чл. 9. (1) Окръжните служби за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи имат следните задачи:

1. въз основа на решение на органите на предварителното производство, съда или държавния арбитраж, с което се назначава експертизата, възлагат извършването й от определен (определени) от нея експерт (експерти);

2. организират и ръководят работата на щатните и нещатните експерти както в окръжния град, така и в неговия район;

3. контролират извършването на експертизите, проверяват представените по тях заключения и дават указания за тяхното изясняване, допълване и отстраняване на незаконосъобразни констатации и изводи;

4. представят окончателно завършените и проверени заключения на съответните органи, назначили експертизите. Това правят със съпроводително писмо. Когато се налага, правят предложения и препоръки на тези органи относно необходимостта от изясняване на някои обстоятелства във връзка с констатациите и изводите в заключенията;

5. поддържат постоянна връзка с органите, назначили съответните експертизи, с оглед цялостното изпълнение на поставените задачи, за евентуалното им разширяване, за правилното насочване на проверките, тяхното конкретизиране, документиране и др.;

6. дават консултации и мнения на експертите, на съдебните, прокурорските, следствените и арбитражните органи по счетоводно-отчетни и финансово-контролни въпроси, по договорната дисциплина и др. Когато поставените въпроси не могат да бъдат правилно и компетентно решени на място, те се отнасят чрез отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" до управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" при Министерството на финансите;

7. дават мнения за размера на следващото се възнаграждение за всяка извършена експертиза с оглед сложността на задачите и времетраенето на експертизата;

8. провеждат периодично, поне веднъж в годината, съвещание с експерти от окръга за уеднаквяване на експертизите, за подобряване качеството на заключенията, изясняване и уточняване на принципни въпроси във връзка с експертизите и др. На тези съвещания се поканват съдии, прокурори, следователи, арбитри и представители на държавния финансов контрол;

9. упражняват сигнални функции за констатираните от тях или от експертите слабости и нередности, допуснати от счетоводната отчетност или финансовия контрол при извършване на счетоводни и финансово-икономически експертизи;

10. провеждат мероприятия по своя инициатива или по даден им от Министерството на финансите план за подобряване организацията и метода на експертизите, както и за повишаване квалификацията на експертите.;

11. изплащат определените от органа, назначил експертизата, суми за възнаграждения на нещатните експерти, извършили експертизи;

12. водят пълна отчетност на преведените суми от органите, назначили експертизата, за всяко дело и изплатените суми на нещатните експерти и сътрудници, като откриват за тази цел партиди на всеки нещатен експерт или сътрудник;

13. водят картотека за работата на експертите, като отразяват в личните им картони данни за извършените експертизи, по кои дела, за колко време, за размера на възнаграждението и др.;

14. образуват лично досие за всеки експерт, в което се съхраняват документите по приемането, утвърждаването и регистрирането му;

15. представят на Министерството на финансите отличили се експерти за морално и материално стимулиране, а провинилите се - за дисциплинарно наказание;

16. представят на Министерството на финансите годишен отчет за дейността на окръжната служба през изтеклата година.

(2) Окръжните служби притежават собствен печат, а служебната им кореспонденция се подписва от ръководителя на службата.

Чл. 10. Съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи се извършват от щатни или нещатни експерти при съответните окръжни служби за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи по искане на органите на предварителното производство, съда или държавния арбитраж.

Чл. 11. (1) Началниците на окръжните служби периодично правят преценка на дейността на щатните и извънщатните експерти с оглед качеството на техните експертизи и заключения и въз основа на тях правят предложение до Министерството на финансите за освобождаването от длъжност на щатен експерт или пък заличаването от списъка за утвърдените нещатни експерти и сътрудници онези от тях, които са показали некачествена работа и не отговарят на изискванията за експерт.

(2) Началникът на отдела за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи при Министерството на финансите след получаване на писмени обяснения от засегнатия експерт и след проверка на доклада изготвя съответно предложение до министъра на финансите.

(3) Преценка и доклад за експертите прави по своя инициатива и началникът на отдела за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи при Министерството на финансите. Той прави и преценка на дейността на ръководителите на окръжните служби, като в конкретни случаи с мотивиран доклад до министъра на финансите прави предложение за неговото освобождаване от длъжност или награждаване.

Чл. 12. За щатни експерти се назначават лица, които имат висше образование по финансови, икономически, счетоводни или правни науки с трудов стаж по специалността (като счетоводители, икономисти или финансови ревизори) 12 години.

Чл. 13. (1) Кандидатите за щатни експерти представят чрез съответната окръжна служба молба с необходимите документи до министъра на финансите. По същия начин подават молба и извънщатните експерти, към която прилагат и следните документи:

1. автобиография;

2. личен формуляр;

3. документ за образование;

4. документи за трудов стаж;

5. свидетелство за съдимост.

(2) За стаж по специалността се счита службата като главен счетоводител; зам.-главен счетоводител; отговорен счетоводител; счетоводител-експерт; счетоводител и други счетоводни длъжности; главен финансов ревизор; финансов ревизор; ревизор на материално отговорни лица; финансов инспектор; контрольор във финансово-счетоводни икономически и бюджетни служби, икономист; плановик, изпълнител по бюджета; главен икономист и главен специалист във финансово-счетоводни икономически и бюджетни служби; ръководни финансово-счетоводни и икономически длъжности - началник управление, зам.-началник управление, началник отдел, зам.-началник отдел, ръководител сектор, завеждащ икономически служби; съветник по финансово-икономически въпроси.

Чл. 14. (1) Когато щатните експерти са недостатъчни, за да изпълнят своите служебни задачи по методологията и контрола на експертизите, към окръжните служби се придават и нещатни експерти-сътрудници.

(2) Нещатните експерти се определят от министъра на финансите по представен доклад от съответната окръжна служба, след като тя ги е проучила дали отговарят на изискванията за експерти. Проучванията се извършват по отношение на тяхната квалификация, практически и теоретически познания и техните морално-политически качества.

(3) За нещатни експерти се утвърждават висококвалифицирани специалисти по счетоводно-отчетни, икономически и финансово-контролни въпроси, с висше образование по счетоводни, икономически, финансови и правни науки, с трудов стаж по специалността (като счетоводители, икономисти и ревизори) не по-малко от 12 години.

(4) Броят на нещатните експерти, необходими на службите, се определя с оглед на нуждата от тях от Министерството на финансите по мотивиран доклад на началника на съответната служба.

Чл. 15. (1) По право се утвърждават за експерти;

1. професори, доценти и преподаватели по финансови и счетоводни науки във висши учебни заведения и хабилитирани научни сътрудници по същите науки, включително и в научните институти;

2. получилите звание "експерт" или "главен експерт" като счетоводители или финансови ревизори.

(2) Лицата, които се считат по право експерти, за да се регистрират като нещатни експерти, подават до съответната служба молба с документ, установяващ това им право.

Чл. 16. (1) Където няма достатъчно кандидати с висше образование за извънщатни експерти, по изключение се приемат и лица със съответно средно образование и трудов стаж по специалността 20 години.

(2) Заварени нещатни експерти със средно образование по специалността при доказана много добра квалификация (от досегашните извършени от тях експертизи и заключения) запазват правата си на експерти, след като се представи в Министерството на финансите мотивиран доклад за това от началника на съответната служба или от началника на отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи".

Чл. 17. (1) Документите, представени от кандидатите за нещатни експерти, се проучват от началника на службата, след като той прави предложение пред Министерството на финансите.

(2) Управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" чрез отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при Министерството на финансите прави предложение за одобряването или неодобряването на кандидата за експерт. Решението му се съобщава в 7-дневен срок от неговата дата.

(3) Ако кандидатът за извънщатен експерт е утвърден за експерт въз основа на заповедта на министъра на финансите, окръжната служба го включва в списъка на извънщатните експерти и му открива личен картон (партида).

(4) Окръжната служба издава на утвърдените експерти карта за легитимирането им пред съответните органи и места.

Чл. 18. Експерти не могат да бъдат осъждани лица - лишени от права да заемат отчетническа длъжност, и лица, които нямат необходимите за това качества.

Чл. 19. (1) За оказване помощ и съдействие на службите за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи и на отдела за същите при Министерството на финансите по методическото ръководство и за упражняване на контрол върху заключенията на нещатните експерти могат да се привличат и нещатни сътрудници.

(2) Нещатните сътрудници се определят срочно със заповед на министъра на финансите и работят по граждански договор.

(3) Нещатните сътрудници се подбират измежду регламентираните най-добри и най-подходящи нещатни експерти след прецизна преценка на техните качества.

(4) Възнагражденията на нещатните сътрудници се изплащат от "Фонда за изплащане възнагражденията на нещатните експерти и сътрудници".

(5) Извършването на експертизи може да се възлага и на нещатните сътрудници.

Чл. 20. (1) Ръководителят на окръжната служба възлага на съответен експерт извършването на всяка отделна експертиза с оглед неговата квалификация, естеството на делото и задачите на експертизата.

(2) Окръжната служба с възлагането на експертизата поема ръководенето, наблюдението, контрола на място и извършването й в срок, като дава конкретни указания.

Чл. 21. (1) Задачите на експертизата се определят от органа, който я е назначил. Те трябва да бъдат конкретни, като се ограничават само до обстоятелствата, за които съществува непълнота, недокументираност, спор и др. Експертиза, която повтаря изцяло извършената ревизия, може да се допусне само от органа, назначил експертизата.

(2) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложените му задачи без знанието и съгласието на органа, назначил експертизата. Когато се налага това, той докладва на последния (а преди това и на ръководителя на службата), че то е в интерес за установяването на материалната истина.

(3) По арбитражните дела не трябва да се допуска експертизата да се свежда в същност до уточняване на сметните отношения между страните. По тези дела експертизата се назначава, след като сметките между страните са били предварително уточнени, по конкретен спор, по въпроси и обстоятелства, по които страните не могат да постигнат съгласие.

Чл. 22. При извършване на експертизите експертите се съобразяват с действуващите закони и укази, актовете на Министерския съвет и нормативните актове, отнасящи се до счетоводната отчетност, финансовата дейност и финансовия контрол.

Чл. 23. (1) Всяка експертиза се извършва в срока, определен от органа, който я е назначил. Срокът трябва да е достатъчен за извършването на експертизата, за да не става причина за отлагане на делото.

(2) Ако органът, назначил експертизата, не е определил други срокове, експертите са длъжни да представят заключенията си в службата най-късно пет дни преди гледане на делата, а службата от своя страна след проверка да ги представи на съответния орган най-късно три дни преди гледане на делото.

Чл. 24. (1) Органът, назначил експертизата, определя размера и срока за внасяне на експертизата, като по възможност взема мнението на съответната служба.

(2) Експертизите по гражданските и арбитражните дела се извършват само ако предварително е внесен реален депозит съгласно ал. 1 по установения ред (чл. 40, ал. 4). В противен случай експертизите не се извършват.

Чл. 25. Всяка експертиза се приключва с писмено мотивирано заключение, в което се отразяват констатациите и изводите в резултат на извършените проверки и в отговор на възложените задачи.

Чл. 26. (1) Заключението трябва да съдържа адреса на органа, назначил експертизата, името и адреса на експерта, характера и номера на делото, имената на страните, размера на иска, датата на която е насрочено делото, къде е извършена експертизата, както и следните раздели: задачи на експертизата, обстоятелства по делото, проверени документи и книжа, констативно съобразителна част и заключителна част.

(2) В раздел "Задачи на експертизата" се посочват поставените задачи от органите по предварителното производство, съда или държавния арбитраж. Те се вписват точно така, както са формулирани в решението на органа, назначил експертизата, без каквито и да било допълнения или изменения.

(3) В раздел "Обстоятелства по делото" се излага основанието за образуване на делото и обстоятелствата, свързани с неговия характер.

(4) В раздел "Проверени документи и книжа" се посочва какви документи са били предмет на извършените проверки, каква отчетност е водена в счетоводството и складовете (магазините), редовно и правилно ли е водена и др. При проверките се отбелязва кои от заинтересуваните страни и лица са присъствували.

(5) В констативно-съобразителната част се излагат констатациите на експертизата в резултат на извършената проверка по документите и за какъв период, както и всички обстоятелства, свързани с тях, за да се отговори на поставените й задачи и да се мотивират изводите. Констатациите трябва да бъдат конкретни, обвързани с получените и проверените от експерта писмени документи, счетоводни записвания, протоколи, калкулации, ордери, ведомости и др., като се посочват техните номера, дати или други данни за конкретизиране тяхното местонахождение. При необходимост експертът взема заверени преписи от важни за експертизата документи, които прилага към заключението. Установените при проверката обстоятелства се излагат по реда на констатациите в акта за начет, исковата молба или така, както са поставени в задачите. Ако констатациите са свързани с проучен и проверен обилен цифров материал, целесъобразно и прегледно е последният да бъде отразен в отделни обяснителни таблици, които се прилагат към заключението. Изложението на констатациите трябва да бъде ясно и прегледно.

(6) Заключителната част съдържа изводите, до които експертът е стигнал въз основа на резултатите от извършените проверки, проучванията и анализите в областта на отчетността, счетоводството и финансовия контрол и с които дава отговор на въпросите, поставени му със задачите от органа, назначил експертизата, се излагат в тази част на заключението резюмирано, в сбита форма, ясно и определено по смисъл.

(7) В констативно-съобразителната част и в заключителната част експертът трябва да си служи с точен и ясен език, да не взема становище по въпроси, които са извън неговата компетентност. Изводите да бъдат определени, а не уклончиви, да не се обосновават и изразяват с алтернативи, предложения, варианти и др.

(8) Когато експертизата не може да направи изводи, да даде определено заключение и да вземе становище по отделни или по всички въпроси, свързани с поставените задачи, тя излага това мотивирано в заключителната част.

Чл. 27. (1) Заключението не може да съдържа констатации и изводи, обосновани със събрани от експертизата обяснения, свидетелски показания и др. Експертизата няма право да събира и не е компетентна да преценява такива доказателства.

(2) Ако органът, назначил експертизата, й постави конкретна задача да даде заключение с оглед на депозираните при следствието или в съдебно заседание свидетелски показания, тя може да изложи в него констатации въз основа на тези показания.

Чл. 28. (1) Писменото заключение на експертизата се представя на органа, назначил експертизата.

(3) В случай че след представянето на заключението стане необходимо да се възложат допълнителни задачи на експертизата, след надлежна проверка тя изготвя и представя на окръжната служба допълнително заключение, което се движи по същия ред, както първото заключение.

Чл. 29. Във връзка с проверката на представените им от експертите заключения службите могат да се запознават с данните по делата. С оглед на това те могат да извършват и проверки в съответното учреждение, предприятие или организация с цел да бъдат уточнени и изяснени констатациите, данните и изводите на проверяваните заключения. Главните и всички счетоводители са задължени да им оказват необходимото пълно съдействие

Чл. 30. Заключенията на експертите се представят на службите, за да се установи качеството им съобразно поставените на експертизата задачи, дали те с оглед на тези задачи и констатираните по счетоводните документи обстоятелства са законосъобразни и обективни, отговарят ли на изискванията, принципите и правилата на счетоводната отчетност, финансовия контрол, на финансовото законодателство. С проверката се цели да се установи от страна на службите:

1. с оглед на поставените му задачи правилно ли се е насочил експертът към проверка на съответните първични документи, правилно ли е установил с тях имащите значение за делото данни и факти, както и правилно ли е обяснил техния характер;

2. същият взел ли е пред вид възраженията и обясненията на задълженото лице, на ищеца или ответника и установил ли е тяхната основателност;

3. отговаря ли се в заключението на поставените от експертизата задачи мотивирано, ясно, определено и убедително;

4. има ли в съдържанието на заключението вътрешни противоречия и незаконосъобразни и необективни обосновки, неточни или неясни формулировки, които могат да предизвикат различни тълкувания на изводите на заключението и техния смисъл и евентуално да се подведат съдът, прокуратурата или арбитражът към неправилни решения;

5. по финансово-начетните дела правилно ли е разграничена отчетната дейност на начетения от тази на неговия предшественик и неговия приемник, както и ако отговорните лица са няколко, правилно ли са разграничени техните отговорности;

6. Използвал ли е експертът при изготвяне на заключението документи, за които са необходими специални проверки и преценки, които не са от неговата компетентност (при извършени подправки на документи, чужди подписи и други графологични и технически изследвания). В случай че не ги е използвал, но е имало такива - отбелязал ли е в заключението тяхното наличие и необходимостта от такива проверки, за да привлече вниманието върху това на органа, назначил експертизата;

7. изложени ли са в заключението констатации и изводи, обосновани със събрани от експерта показания, обяснения, наблюдения, със субективни несъвместими с компетентността му преценки и др. под.;

8. позовава ли се и правилно ли се позовава на нормативните актове по въпросите на счетоводната отчетност, финансово-производствената дейност, финансовия контрол, договорната дисциплина и др.

Чл. 31. (1) Ръководителите на службите са длъжни да организират контрола върху експертизите по такъв начин, че да не се допуска отлагане на делата.

(2) Органите на предварителното производство, съдът и държавният арбитраж приемат само проверени от окръжната служба заключения.

Чл. 32. Когато експертът не може да извърши възложената му експертиза поради отвод, за това че работи или е работил през последните три години в предприятието, учреждението и др., в което ще извърши експертизата и чиито интереси са свързани с делото, затова че проверките се отнасят до дейността на лица, с които експертът се намира в роднински връзки по права, възходяща и низходяща линия, по съребрена линия, братя, сестри и съпрузи или по условията по ГПК и НПК, службата незабавно взема необходимите мерки за възлагане на експертизата на друг експерт, на когото оказва съдействие за извършването й в срок.

Чл. 33. Експертизата се извършва лично от експерта, на когото е възложена. Той от своя страна няма право да привлича други лица - експерти или не, да участват в проверката, нито пък да се позовава на чужди извлечения, констатации и изводи, свързани със задачите на експертизата.

Чл. 34. Заключението на експертизата се изготвя по установения образец в писмена форма на пишеща машина в необходимия брой екземпляри с оглед характера на делото и страните. Копие от заключението се съхранява в окръжната служба.

Чл. 35. (1) Когато заключението е непълно, неясно, погрешно, неправилно, незаконосъобразно, необективно и др., службата не прави поправки в него, а го връща на експерта с указания в каква насока да се извършат проверки или в какъв смисъл да се поправи, да се измени или да се допълни.

(2) Спорните въпроси между окръжната служба и експерта в това отношение се отнасят до Министерството на финансите - управление"Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи", респ. отдел"Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи", което при наличие на основания мотивирано предлага на органа, назначил експертизата, извършването на повторна експертиза от други експерти.

(3) При несъществени различия между заключението и други доказателства по делото, редакционни неточности, аритметически грешки, грешки в наименованията на стоки и др. експертът може да ги уточни и поправи в службата, без да му се връща заключението.

Чл. 36. На основание чл. 2, ал. 5 на Постановление № 111 на Министерския съвет от 16 август 1975 г. се създава фонд "Изплащане на възнагражденията на нещатните експерти и сътрудници" (наричан по-нататък"Фонда"). Имат се пред вид възнагражденията, предназначени за изплащане на експертите, извършили съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи, както и на нещатните сътрудници, привлечени за оказване помощ и съдействие на отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при Министерството на финансите и службите за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи по методическото ръководство и за упражняване контрол върху заключенията на нещатните експерти съгласно чл. 2, ал. 3 на горното постановление.

Чл. 37. (1) В приход на фонд "Изплащане на възнагражденията на нещатни експерти и сътрудници" се внасят всички суми, определени от органите на предварителното производство, съда, държавния арбитраж, назначили съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи.

(2) Сумите по ал. 1 се набират от следните източници:

1. бюджетни средства за заплащане възнаграждения на експерти, извършили съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи по предварителни производства и по наказателни от общ характер дела;

2. депозирани суми, предназначени за извършване на експертизите по граждански, трудови, арбитражни, наказателни, както и други дела, имащи частен характер, внасяни от страните по тези дела;

3. суми, предназначени за командировки на експертите.

(4) Възнагражденията на нещатните сътрудници и методолозите се изплащат от предназначените за тази цел средства по сметката на службите.

(5) Сумите по ал. 2 се внасят в ДСК по специална извънбюджетна сметка, която се открива по искане на министъра на финансите.

Чл. 38. (1) Разпоредител с фонда и кредита е министърът на финансите. Той делегира тези права на ръководителите на окръжните служби за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи.

(2) Ръководителите на службите в окръзите изплащат от специалната извънбюджетна сметка на фонда в ДСК възнагражденията на нещатните експерти и сътрудници към окръжните служби и командировъчни пари.

Чл. 39. (1) Ръководителите на службите вземат необходимите мерки за организирането, прилагането и воденето на пълна отчетност на сумите на фонда съгласно изискванията.

(2) Отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" на Министерството на финансите упражнява финансов контрол поне веднъж в годината на всички служби относно движението на сумите на фонда по прихода и разхода.

Чл. 40. (1) С представянето на провереното заключение на органа, назначил експертизата, ръководителят на окръжната служба дава мнение за размера на възнаграждението, което следва да се изплати на експерта.

(2) Органът, назначил експертизата, с определение (постановление) определя размера на възнаграждението по ал. 1.

(3) По нареждане на органа, назначил експертизата, сумата, определена от него по делата, по които разходите за експертизите - възнагражденията, се изплащат от бюджета, се превежда изцяло по специална сметка на окръжната служба в ДСК за същия фонд. По гражданските и арбитражните дела определеният размер на депозита по реда на чл. 24, ал. 1 от наредбата се внася от страните, поискали експертизата, също в специалната сметка на окръжната служба в ДСК.

(4) По гражданските и арбитражните дела експертизата не се извършва, ако определеният депозит не е внесен в посочения срок, освен ако органът, назначил експертизата, разпореди друго.

(5) Ако определените от органа, назначил експертизата, суми, предназначени за фонда, не се внесат от страната, която ги дължи ръководителят на службата служебно иска от този орган да издаде изпълнителен лист за принудителното им събиране.

Чл. 41. (1) Възнаграждението на нещатните експерти при службите се определя на ден по размери съгласно тарифа, издадена от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите съгласно § 1 от постановление № 111 (ДВ, бр. 74 от 1975 г.).

(2) Върху размера на възнаграждението на експерта органът, назначил експертизата, по предварителното мнение на окръжната служба определя и допълнителна сума, която трябва да се внесе във фонда, предназначена за възнаграждения на нещатните методолози към Министерството на финансите и сътрудници към окръжните служби. Тази сума се определя по реда в размер, указан в тарифата по предходната алинея. Възнаграждението на нещатните сътрудници и методолози се определят също на ден съгласно посочената тарифа.

(3) В решението на органа, назначил експертизата, пътните, дневните и квартирните пари за експертите се посочват отделно от възнаграждението за труд. Пътните разноски се определят съгласно цените за пътуване по БДЖ, с автобуси, самолети и др. Дневните и квартирните пари се изплащат в размер, определен съгласно Наредбата за служебните командировки на работниците и служителите. За тази цел експертът представя командировъчно удостоверение или служебна бележка, заверени от предприятието (службата), където е била извършена проверката.

(4) Възнаграждението за труда се определя по представена от експерта декларация за действителното употребено време. Службата след надлежна проверка вписва в декларацията предлагания от нея размер на възнаграждението и отделно сумата за командировъчни пари. След това органът, назначил експертизата, определя размера на двете суми.

Чл. 42. Възнагражденията на експертите за извършените от тях експертизи се изплащат от ръководителите на окръжните служби въз основа на документ, издаден от органа, назначил експертизата.

Чл. 43. В Министерството на финансите при управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи", респ. отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи", се създава методически съвет в състав: трима представители на Министерството на финансите - един от Главно управление на държавен финансов контрол, двама от управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи", един представител на Министерството на правосъдието, един на Главната прокуратура на НРБ, един на Върховния държавен арбитраж и двама представители на експертите в София.

Чл. 44. Методическият съвет се председателствува от началника на управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" при МФ, респ. от началника на отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при същото управление. Неговите заседания се провеждат както по предварително определен дневен ред, така и при нужда по преценка на председателя на съвета.

Чл. 45. (1) Методическият съвет разглежда и взема становища по принципни въпроси във връзка със съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи.

(2) За заседанията на методическия съвет и взетите решения се водят протоколи.

Чл. 46. (1) За неизпълнение и нарушение на задълженията си, за даване некачествени заключения - незаконосъобразни, необективни, необосновани, несъстоятелни, с неубедителни изводи и др., за неспазване на определените срокове за изпълнение на възложените им задачи, вписване неверни данни в декларациите за действително употребени дни, за извършване на експертизи без знанието на службата и без да им са възложени от нея, за непредставяне на службата заключения за проверка, за неспазване на нормативните актове, отнасящи се до счетоводната отчетност и финансовия контрол, експертите отговарят дисциплинарно освен ако нарушенията са такива, водещи до наказателна отговорност.

(2) Щатните експерти носят дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда.

(3) Нещатните експерти се наказват със:

1. предупреждение;

2. отстраняване от работа като експерт до 1 година;

3. заличаване от списъка на експертите.

(4) Наказанията по т. 1 и 2 се налагат от ръководителя на службата с мотивирана заповед, която може да се обжалва в месечен срок от връчването пред министъра на финансите, чието решение е окончателно.

(5) Санкцията по точка 3 се налага със заповед на министъра на финансите. Това става въз основа на мотивиран доклад на ръководителя на службата или от началника на отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при Министерството на финансите.

(6) Ако се установи, че временно отстранения експерт е извършил експертизи или други нарушения през време на отстраняването му, той се заличава окончателно от списъка на експертите със заповед на министъра на финансите.

(7) След съобщението за наложеното му наказание по т. 2 и 3 експертът писмено декларира на службата възложените му, но незапочнати или недовършени експертизи. За недовършените експертизи му се дава срок за довършване и представяне на заключенията, а незапочнатите се възлагат на други експерти.