Държавен вестник, брой 97 от 13.XII

Отменена с параграф единствен на заключителната разпоредба на Наредба № 1 от 12 януари 1996 г. за автотехнически експертизи - ДВ, бр. 8 от 26 януари 1996 г.

Чл. 1. Тази наредба урежда организацията по назначаването, възлагането, извършването и контрола върху автотехническите експертизи.

Чл. 2. Автотехническите експертизи имат за задача да изясняват всички обстоятелства, свързани с моторните превозни средства, като автопроизшествия, ремонти, повреди, оценки и др., за които се иска специални знания.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1983 г.) (1) Автотехническите експертизи се извършват от специалисти, посочени от Министерството на транспорта, Съюза на българските автомобилисти или техните поделения и утвърдени от комисията по чл. 1 ал. 3 от Постановление N 111 на Министерския съвет от 1975 г. за подобряване организацията на съдебните и арбитражните експертизи (обн., ДВ, бр. 74 от 1975 г.; изм. и доп. бр. 97 от 1982 г.).

(2) Ръководителите на другите учреждения, организации и институти,освен посочените в ал. 1 по искане на органа, който назначава експертизата, представят свои специалисти, когато за даден вид експертиза няма утвърдени експерти или има законна пречка за назначаване на някой от тях.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1983 г.) (1) Министерството на транспорта, Съюзът на българските автомобилисти и техните поделения изпращат предложенията си за специалистите до председателите на съответния окръжен съд и на Софийски градски съд.

(2) В предложенията по ал. 1 се вписват трите имена на специалиста, домашният му адрес, телефонният номер (служебен и домашен), както и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заемана длъжност и продължителност на трудовия му стаж.

(3) За всеки окръг и за София-град се съставя единен списък на специалистите , утвърдени по реда на тази наредба за експерти.

(4) Списъкът по ал. 3 се довежда до знание на съдилищата, прокуратурата, органите на предварителното разследване и Държавния арбитраж, а Министерството на транспорта, Съюзът на българските автомобилисти и техните поделения се уведомяват кои от представените от тях специалисти са утвърдени за експерти.

(5) Предложенията за изменяне и допълване на списъка с нови специалисти се правят до края на съответната година. Всяка година до края на януари комисията по чл. 1, ал. 3 от ПМС № 111 от 1975 г. прави преглед на списъка и внася необходимите изменения или допълнения. Промени могат да се правят и в течение на годината.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1983 г.) (1) Министерството на транспорта и Съюзът на българските автомобилисти съгласувано с органите, които възлагат експертизите, изпълняват следните задачи:

1. дават методически указания по автотехническите експертизи;

2. организират и провеждат курсове, лекции и съвещания за повишаване квалификацията на експертите, за подобряване на качеството и за уеднаквяване на практиката по автотехническите експертизи;

3. водят на отчет автотехническите експертизи, извършвани от техни служители, и правят анализи за качеството на експертизите.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1983 г.) Експертизата се назначава с решение, постановление или определение на органите на предварителното разследване, прокуратурата, съда и арбитража, в които се посочват:

1. основанието, поради което се налага да се извърши експертизата;

2. обектът и задачата на експертизата;

3. материалите, които се представят на експертизата;

4. трите имена, домашният адрес на експерта, наименованието и адресът на учреждението, организацията или института, където работи;

5. срокът за извършване на експертизата.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1983 г.) Препис от решението, постановлението или определението за назначаване на експертизата се изпраща на експерта и на ръководителя на съответното поделение на Министерството на транспорта, Съюза на българските автомобилисти или учреждението, организацията или института, където работи експертът.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1983 г.) Не може да се възлага извършване на експертиза на лице:

1. което е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на страна по делото или на длъжностното лице, което е назначило експертизата;

2. което е участвувало като орган на предварителното разследване, прокуратурата, съда или държавния арбитраж по преписката или делото или е участвувало в тях като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник, обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия или обществен защитник;

3. което е било свидетел по преписката или делото;

4. което поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересувано пряко или косвено от изхода на преписката или делото;

5. което се намира в служебна или друга зависимост от страните или лицата по т. 2 на този член;

6. което е осъждано за тежко престъпление на лишаване от свобода за подкуп, документно престъпление, престъпление по служба и престъпление против правосъдието;

7. което не притежава необходимата професионална квалификация и опит за извършване на експертизата.

Чл. 9. Учреждението, организацията или научният институт са длъжни да предоставят на лицето, на което е възложено да извърши експертизата, необходимите технически и други средства за извършването й.

Чл. 10. Експертът, на който е възложено да даде заключение, е длъжен да изпълни точно и в срок задачите по автотехническата експертиза. При непълнота или неяснота в задачата той може да поиска допълнителни указания от органа, който е назначил експертизата.

Чл. 11. Експертът има право да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до автотехническата експертиза, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача. По време на изпълнение на експертизата той поддържа връзка с органа, който я е назначил.

Чл. 12. Всички органи и лица, у които се намират материали, предмет на експертизата са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за срочното изпълнение на задачата.

Чл. 13. (1) След като извърши необходимите изследвания, експертът съставя писмено заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата;номер и година на делото или преписката; органа, който е назначил експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използувани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите на експерта. Заключението се подписва от експерта.

(2) Експертът няма право да дава заключение по правни въпроси.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1983 г.) Когато експертите са повече от един и са на различно мнение, всеки от тях дава отделно мотивирано заключение по спорните въпроси.

(4) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение за делото, но по които не му е била поставена задача, експертът е длъжен да ги посочи в заключението си.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1983 г.) (1) Експертът представя на съответния орган писменото заключение в необходимите екземпляри най-малко пет дни преди датата, за която е призован, заедно със справка, която съдържа: времето, за което е извършена експертизата, размера на направените разходи, свързани с извършване на експертизата (употребени материали, използувани пособия, пътни, дневни и квартирни пари и др.), разчетната сметка на поделението на Министерството на транспорта или на Съюза на българските автомобилисти, учреждението, организацията или института, по която следва да се преведат възнаграждението за извършената работа и сумата за направените разходи.

(2) Копие от писменото заключение и справката по ал. 1. експертът представя на ръководителя на съответното поделение на Министерството на транспорта или на Съюза на българските автомобилисти или на учреждението, организацията или института, в който работи.

Чл. 15. (1) Експертът е длъжен да се яви пред съответния орган, назначил експертизата, когато бъде призован, за да потвърди заключението си.

(2) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини на експерта се налагат санкциите, предвидени в Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.

(3) За дадено невярно заключение експертът носи наказателна отговорност съгласно Наказателния кодекс.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1983 г.) (1) Необходимата сума за извършване на експертизата по гражданско арбитражно и от частен характер дело се определя от органа, който я е назначил, и се внася от заинтересованата страна на депозит по сметката на същия орган. Не се внасят предварително такива суми само по делата, по които страните със специални закони са освободени от такива задължения.

(2) След изпълнение на задачата органът, назначил експертизата, определя точния размер на разходите за извършването й, както и възнаграждението за извършената работа съгласно Тарифата на възнагражденията на съдебните и арбитражните експерти (ДВ, бр. 91 от 1975 г.) и превежда сумата въз основа на постановление или определение по разчетната сметка, посочена в справката по чл. 14, ал. 1.

(3) От преведената сума по ал. 2 ръководителят на съответното поделение от Министерството на транспорта или Съюза на българските автомобилисти, учреждението, организацията или института, където работи експертът, разпорежда да се изплатят на същия възнаграждение за положения труд, както и направените от него разходи за извършената работа.

(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 1983 г.) Когато извършването на експертизата е било включено в личния служебен план на експерта и нейното изпълнение му е възложено като служебна задача, на експерта се изплаща 50 на сто от определеното възнаграждение.

(5) Бюджетните учреждения внасят в приход на републиканския бюджет онази част от преведената сума, която не се дължи на експерта, а когато се касае до организацията на стопанска сметка, сумата остава в приход на същата органицация.

Чл. 17. (Нов - ДВ, бр. 97 от 1983 г.) Когато органите на предварителното разследване, прокуратурата, съда или държавния арбитраж призовават експерта от друго населено място, те заплащат полагащите му се пътни, дневни и квартирни пари съгласно Наредбата за служебните командировки в страната и обезщетенията при преместване на работа в друго населено място(обн., ДВ, бр. 39 от 1978 г.; изм. и доп., бр. 3 от 1980 г. и бр. 100 от 1981 г.).