Държавен вестник, брой 86 от 4.XI

Чл. 1. Лицата, които по трудов договор със социалистическата организация при заплащане на акорд - индивидуален или групов (семеен), отглеждат, прибират или произвеждат селскостопанска (растениевъдна или животновъдна) продукция, са осигурени задължително за всички осигурителни случаи по чл. 146 от Кодекса на труда.

Чл. 2. Подлежат на задължително осигуряване само за трудова злополука:

1. лицата, които въз основа на трудово правоотношение с друга или същата организация са осигурени за всички осигурителни случаи и извършват допълнителна работа по трудов договор за отглеждане, прибиране или производство на селскостопанска продукция при заплащане на акорд освен ако тази работа допълва работата по другото трудово правоотношение с оглед изискванията на общественото осигуряване;

2. пенсионерите;

3. учащите се;

4. лицата, чието месечно възнаграждение съобразно планираната продукция е по-малко от посоченото в чл. 5, ал. 2;

5. лицата, които фактически участвуват в производството на селскостопанска продукция, без да са сключили договор при заплащане на акорд.

Чл. 3. (1) Осигурителните вноски за лицата, осигурени за всички осигурителни случаи, са в размера, установен в чл. 20, ал. 1 от Постановление № 74 на Министерския съвет от 1980 г. за разпределение на Единния план за социално-икономическото развитие на Народна република България през 1981 и 1982 г. и на Държавния бюджет за 1981 г. и за някои уточнения в икономическия механизъм (ДВ, бр. 5 от 1981 г.) - 30 на сто.

(2) Осигурителните вноски за лицата, осигурени по тази наредба само за трудова злополука, са в размер 2 на сто.

(3) Осигурителните вноски се изчисляват върху изплатените брутни трудови възнаграждения.

Чл. 4. (1) Когато е сключен групов (семеен) трудов договор при заплащане на акорд и той включва лица, осигурени за всички осигурителни случаи, и лица, осигурени само за трудова злополука, осигурителните вноски се изчисляват върху изплатеното брутно трудово възнаграждение, определено поотделно за всяко лице при постигнато съгласие между тях с разпределителен протокол, одобрен от съответната социалистическа организация.

(2) Определеното с протокола по ал. 1 възнаграждение за лицата, осигурени за всички осигурителни случаи, не може да бъде по-малко от посоченото в чл. 5, ал. 2. Когато на тези лица са плащани обезщетения, помощи и добавки от Държавното обществено осигуряване, определеното им с протокола трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от възнаграждението, взето като база при плащане на осигуровките.

(3) Във възнаграждението по ал. 1 и 2 не се включват плащанията за наем на помещения, торове, материали, транспорт, средства за растителна или животинска защита, закупуване храна на животните и др.

(4) Осигурителните вноски се дължат от съответните социалистически организации и се внасят при окончателното разплащане по трудовия договор.

Чл. 5. (1) Осигуряването възниква със сключването на трудовия договор и продължава до прекратяването му.

(2) Осигуряването за всички осигурителни случаи възниква при условие, че определеният с плана обем на работа създава възможност всяко осигурено лице да получи за всеки месец през срока на договора трудово възнаграждение, съответствуващо най-малко на възнаграждението за 6 работни дни, изчислено на базата на тарифните ставки по Единната тарифна мрежа за работещите в растениевъдството за IV разред, а за работещите в животновъдството - за разреда, определен с тарифния указател за професиите и специалностите в животновъдството. В това възнаграждение се включва и полученото трудово възнаграждение за работа в същата организация по друг трудов договор извън трудовия договор при заплащане на акорд.

(3) При настъпване на осигурителния случай обезщетението, помощта и добавките се изплащат, ако се изпълняват задълженията по договора. Това се удостоверява от съответната социалистическа организация.

Чл. 6. Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се изчисляват при условията и в размерите, установени в дял III от Кодекса на труда, на базата на месечното възнаграждение в съответствие с определения с плана обем на работата, но не повече от 120 на сто от тарифните ставки по Единната тарифна мрежа - за работещите в растениевъдството IV разред, а за работещите в животновъдството - за разреда, определен с тарифния указател за професиите и специалностите в животновъдството.

Чл. 7. (1) Когато лицето произвежда селскостопанска продукция по договор при заплащане на акорд и работи по трудово правоотношение с друга социалистическа организация, паричното обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова злополука или професионално заболяване, настъпила във връзка с работата при заплащане на акорд, се определя на базата на трудовото възнаграждение, което е по-благоприятно за лицето.

(2) Когато лицето работи и по друг трудов договор, паричното обезщетение за трудова злополука или професионално заболяване се изплаща от социалистическата организация, където лицето е осигурено за всички осигурителни случаи.

(3) Паричното обезщетение за трудова злополука се възстановява съгласно чл. 150б от Кодекса на труда от организацията, във връзка с чиято дейност е претърпяна. В случаите по чл. 5 от Постановление № 35 на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 1982 г. за усъвършенствуване икономическите мерки за намаляване на общата и професионалната заболяемост и на производствените злополуки (ДВ, бр. 71 от 1982 г.) допълнителната осигурителна вноска се изплаща от организацията, във връзка с чиято дейност е претърпяна трудовата злополука.

(4) Правилата по ал. 1 и 2 относно определянето и изплащането на обезщетението се прилагат и в случаите, когато осигуряват работи по трудово правоотношение със същата социалистическа организация, с която е сключил и трудовия договор при заплащане на акорд.

Чл. 8. (1) Трудовият стаж на работещите по трудов договор при заплащане на акорд се удостоверява, след като изтече срокът на договора, и се определя по реда на чл. 96а от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, като полученото трудово възнаграждение се раздели на тарифната ставка за втори разред по Единната тарифна мрежа за работниците в растениевъдството и животновъдството.

(2) Установеният по реда на ал. 1 трудов стаж може да допълва придобит на друго основание трудов стаж, но общо не може да бъде повече от 12 месеца за една календарна година.