Държавен вестник, брой 113 от 3.XII

Отменена с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 2 от 21 април 2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници - ДВ, бр. 36 от 10 май 2011 г., в сила от 10.05.2011 г.

Чл. 1. (1) Покойниците във всяко населено място се погребват в специално устроени гробищни паркове (гробища) или гробищни ансамбли.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) Погребването на покойници извън гробището се допуска в изключителни случаи с разрешение на кмета на общината или упълномощено от него лице съгласувано с органите на държавния санитарен контрол.

(3) Изгарянето на трупове се извършва само в специално построени крематориуми към определени гробища.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) Месторазположението на гробището и размерът му се определят по общите и подробните устройствени планове на населеното място с оглед на перспективния брой на населението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) След преустановяване на погребенията в определено гробище теренът му може да се използува като мемориален парк с урнополагане.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.)

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) Между гробището и най-близките жилищни квартали и обществени сгради се осигурява хигиенно-защитна зона от 300 м, която по изключение може да бъде намалена с разрешение на дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол"(ДЗПДСК) при Министерство на здравеопазването (МЗ).

(2) В хигиенно-защитната зона не се допуска строителството на нови жилищни и обществени сгради.

Чл. 4. Теренът, определен за гробище, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да не е с наклон към страната на жилищните квартали на населеното място или към близките водоизточници, използувани за питейно-битови нужди;

2. да не крие опасност за свличане или срутване;

3. да не се наводнява при проливни дъждове или топене на снегове;

4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) подпочвените води да са на дълбочина най-малко 50 см под изкопното ниво на гробните места;

5. почвата да се копае лесно и да е без скални образувания.

Чл. 5. (1) В проекта за изграждане на гробище се предвиждат:

1. парцели и гробищни места за погребване;

2. вътрешни пътища - главни и второстепенни (алеи);

3. площи за озеленяване около оградата и край алеите с висока дървесна растителност, храсти и цветни насаждения;

4. сгради и места за други дейности, необходими за правилното функциониране на гробището;

5. тоалетни за посетителите, които трябва да са свързани с градската канализация, или клозети на места, определени по проекта;

6. места за паркиране на моторни превозни средства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) Гробищата се проектират в съответствие с нормите за проектиране, установени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Проектът за изграждане на гробище и използуване на нови (резервни) терени се съгласуват с органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) Всяко гробище се огражда с подходяща ограда по проект съгласно изискванията на Закона за устройство на територията.

(2) Гробищата се водоснабдяват от селищната водопроводна мрежа.

(3) Отпадъчните води се заустват в градската канализационна мрежа, а когато са само чешми, заустването им се допуска в попивни шахти.

(4) За събиране на венци, цветя и други отпадъци се осигуряват подходящи съдове и се организира системното им извозване на сметищата (за селата - сметищните площадки).

Чл. 7. (1) Погребението на покойници се извършва в отделни гробни места. Разстоянието между гробовете не трябва да бъде по-малко от 1 м по дългите им страни и 0,5 м по късите им страни.

(2) Всяко гробно място за възрастен трябва да има минимални размери: дължина 200 см, широчина 100 см и дълбочина 150 см. Широчината на семеен гроб трябва да бъде най-малко 150 см.

(3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) При осигуряване дълбочина на изкопа над 2,20 м се допуска извършване на второ погребване преди изтичане на определения в чл. 14, ал. 1 срок при условие, че първият ковчег се постави в бетонова камера. Камерата се изгражда от масивни ограждащи стени с височина 60 см, покрити със стоманобетонни ивични елементи, със замонолитени фуги. Над втория ковчег се осигурява минимален слой пръст от 1 м.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) При погребение на трупове на деца дълбочината на гроба трябва да бъде най-малко 120 см.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) При извършване на погребението над гробното място се създава земен насип, висок около 50 см. Този насип впоследствие може да се оформи с рамка с паметна плоча по проект, уточнен от управлението на гробището.

(6) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) Изкопаването на гробните места се извършва от лица (гробари), назначени от организациите, стопанисващи гробищните паркове.

Чл. 8. Погребение в братски могили не се допуска освен в изключителни случаи със съгласието на органите на държавния санитарен контрол при спазване на следните изисквания:

1. разстоянието между отделните ковчези да бъде най-малко 50 см;

2. при погребване в два реда горният ред трябва да бъде отделен от долния с 50 см пръст;

3. ковчезите от горния ред трябва да се разполагат в шахматен ред спрямо долния;

4. дълбочината на братските могили при погребване в два реда трябва да бъде най-малко 250 см и най-малко 50 см от нивото на подпочвените води.

Чл. 9. (1) Погребването на покойници се извършва най-рано 24 часа и не по-късно от 48 часа след установяване на смъртта.

(2) Погребване след 48 часа се разрешава при условие, че се вземат мерки за запазването или консервирането на трупа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) Установяването на смъртта се извършва от лекар.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) (1) Пренасянето и превозването на покойници се извършва в ковчези със затворени капаци от специализиран транспорт, предназначен само за тази цел.

(2) Кабината на водача на транспортното средство се отделя от товарния сектор чрез преграда. Товарният сектор на транспортното средство ежедневно се почиства и дезинфекцира.

(3) Транспортните средства за пренасяне на покойници се регистрират от хигиенно-епидемиологични инспекции (ХЕИ) след представени заявление, документи за регистрация на фирмата и документи за регистрация на транспортното средство.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) (1) Покойниците, починали от заболяванията: холера, чума, петнист тиф, коремен тиф, антракс, туберкулоза (с бацилоотделяне), кримска хеморагична треска с бъбречен синдром и полиомиелит, се поставят в плътно затварящи се полиетиленови чували.

(2) Покойниците по ал. 1 се пренасят до гробището в заковани ковчези, дъното на които се посипва с хлорсъдържащо дезинфекционно средство, разрешено от МЗ. Ковчезите остават заковани по време и след провеждане на траурния ритуал.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) Пренасянето на покойници от едно населено място на страната в друго се извършва, като тялото се постави в полиетиленов чувал и в плътен дървен ковчег, облицован отвътре с ламарина. Дъното се посипва със стърготини и хлорсъдържащо дезинфекционно средство, разрешено от МЗ.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) Пренасянето на покойници от територията на Република България в друга държава се допуска с разрешение на ХЕИ по образец съгласно приложение № 1.

(2) Пренасянето по ал. 1 се извършва в плътни дървени ковчези, облицовани отвътре с ламарина, които се запояват и пломбират. Дъното им се посипва със стърготини и хлорсъдържащо дезинфекционно средство, разрешено от МЗ.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) (1) Изравянето на трупове или останките им за използване на същия гроб се разрешава най-малко след 8 години от последното погребване и се извършва през деня.

(2) Намаляването на срока по ал. 1 за последващо погребване за отделни гробищни паркове или техни парцели се определя от дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" към МЗ въз основа на представена здравно-хигиенна експертиза, извършена от експерт по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) в областта на здравно-хигиенните аспекти на околната среда. Експертизата се основава на данни за климата, нивото на подпочвените води, механичния състав, относителната влажност, pH и степента на замърсяване на почвата с екзогенни химични замърсители.

(3) Организацията, стопанисваща гробищния парк, носи отговорност за спазването на условията и сроковете по ал. 1 и 2.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1993 г.) (1) Изравянето на трупове на починали или на останките им преди изтичане на 8 години от погребването се допуска по искане на заинтересовани лица, както и по нареждане на съда или прокуратура на основание чл. 131, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс със заповед на директора на съответната хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ).

(2) Заповедта по ал. 1, както и отказът на директора на ХЕИ могат да се обжалват по реда на Закона за административно производство.

(3) Лицата (гробарите), които изравят покойници, работят с гумени ръкавици, предпазни маски и престилки. След свършване на работа измиват ръцете си с дезинфекционен препарат.

(4) Пренасянето на останки за погребване в друго населено място или извън страната се извършва съгласно изискванията по чл. 12 и 13.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) Гробовете, от които са извадени останките на погребани, при засипването им се дезинфекцират с подходящи хлорсъдържащи дезинфекционни средства, разрешени от МЗ.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) Кремирането на покойници се извършва след представяне на разрешение за кремация по образец съгласно приложение № 2. Разрешението се издава от лекаря, установил настъпването на смъртта, или лекаря, извършил аутопсията.

(2) Кремацията се извършва до 8 дни след настъпване на смъртта при съхраняване на труповете в хладилна камера.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1993 г.) (1) Проектните документации за изграждане на крематориуми се съгласуват с УЗПДСК при МНЗ.

(2) Изгарянето на покойниците трябва да бъде пълно и да не замърсява околната среда.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2002 г.) Прахът на починалия се поставя в урна (специален съд) и се пренася за извършване на граждански обред урнополагане от обредните домове към общинските съвети.

(2) Урнополагането може да става в гробове на близки на починалия или в специална урнова ниша.

(3) Полагането на урна в гробно място трябва да става на 70-80 см дълбочина така, че да бъде покрита най-малко с 30 см пръст.

(4) Прахът от непотърсени урни в срок от 30 дни се заравя в определени погребални полета, одобрени от органите на държавния санитарен контрол.

(5) Съхраняването на урни по домовете не се разрешава.