Държавен вестник, брой 71 от 14.VIII

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията, редът и техническите изисквания за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500.

(2) Кадастрални планове се изработват на:

1. населени места, промишлени, курортни и туристически комплекси и други селищни образувания, ограничени със строителни граници или околовръстен полигон;

2. територии със селищен характер извън строителните граници на населените места;

3. земеделски и горски земи;

4. райони на паркове, мини и кариери, транспортни и складови зони и др.

Чл. 2. (1) Кадастралните планове се изработват за достоверно и точно установяване и документиране на геометрични и физически характеристики и собствеността на недвижимите имоти.

(2) Кадастралните планове са предназначени за източник на данни и основа за:

1. издаване на скици и удостоверения за недвижимите имоти;

2. изработване на устройствени планове;

3. проучване и проектиране на строителни и благоустройствени обекти;

4. създаване на планове на подземните проводи и съоръжения и други тематични планове;

5. дейности по опазване и възпроизводство на околната среда;

6. решаване на други технико-стопански задачи.

Чл. 3. (1) Кадастралните планове съдържат информация за:

1. местоположението, границите, площта и собствеността на недвижимите имоти;

2. местоположението и границите на уличната, пътната и жп мрежа, водните течения и площи, териториите с естествена растителност, изкуствено озеленяване, обработваема земя и др.;

3. местоположението, очертанията, етажността, конструкцията и предназначението на сградите;

4. местоположението и вида на обекти на техническата инфраструктура;

5. релефа на терена (естествен и изменен в резултат на човешка дейност);

6. наименования на улици, обекти и др.

(2) Данните за собствеността върху недвижимите имоти се записват в регистър на имотите (разписен списък), който е неразделна част от кадастралния план.

(3) Връзката между кадастралния план и регистъра на имотите се установява чрез номерата на недвижимите имоти (планоснимачните номера).

Чл. 4. (1) Кадастралните планове се изработват в цифров и в графичен вид.

(2) Кадастралните планове в цифров вид се създават въз основа на данни от заснимане по геодезически и фотограметрични методи на обектите от съдържанието на плана.

(3) Цифров вид на съществуващи кадастрални планове може да се създаде и чрез дигитализиране на актуалното съдържание на оригиналните планови листове.

(4) Структурата и съдържанието на цифровите кадастрални планове не са предмет на тази наредба.

Чл. 5. (1) Кадастралният план в графичен вид, който по-нататък ще бъде наричан "кадастрален план", се изработва като оригинал с пълно съдържание - ситуация, хидрография и релеф.

(2) Разделни оригинали на ситуация, хидрография, релеф или на групирани по друг начин елементи от съдържанието се изработват допълнително, ако се изисква в техническото задание.

Чл. 6. (1) Кадастралните планове се изработват в мащаб 1:1000 или 1:500.

(2) Кадастрални планове в мащаб 1:250 и по-едър може да се изработват за специални цели или при особено голяма гъстота на елементите от съдържанието.

Чл. 7. (1) Нови кадастрални планове се изработват в координатна система 1970 г. и Балтийска височинна система.

(2) Разширения към съществуващ кадастрален план се изработват в неговата координатна и височинна система.

Чл. 8. (1) Територията, на която ще се изработи кадастрален план, се определя от възложителя.

(2) Когато територията, на която ще се изработи кадастрален план, граничи с пътища, жп линии, дерета, водни течения и други подобни обекти, те се включват в обхвата на плана с цялата им ширина.

(3) Възложителят определя границата на територията, на която ще се изработи кадастрален план, като я нанася върху схема или върху копие от план или от топографска карта в мащаб не по-дребен от 1:10 000 (приложение № 1). Върху схемата се означават и границите на застроените и незастроените територии, границите на предвижданите кадастрални райони, границите на терените, които ще се заснимат в различни мащаби, както и някои характерни ситуационни обекти (пътища, жп линии, сгради, реки и др.). При разширение на съществуващ кадастрален план върху схемата се нанася и съответната част от границата на този план.

(4) При необходимост възложителят определя и означава границата на кадастралния план и на местността или я задава чрез геодезическите координати на определящите я точки.

Чл. 9. (1) Изработване на нов или попълване на съществуващ кадастрален план се извършва въз основа на техническо задание, съставено съгласно приложение № 2 и одобрено от възложителя.

(2) Схемата на границата на кадастралния план по чл. 8, ал. 3, одобрена от възложителя, е неразделна част от техническото задание.

Чл. 10. При изискване на възложителя, отбелязано в заданието, изпълнителят представя технически проект за извършване на работите по кадастралния план.

Чл. 11. (1) Обектите, които са предмет на съдържанието на кадастралните планове, се заснимат с оглед на мащабното им изобразяване.

(2) Обекти, които не могат да бъдат изобразени мащабно в плановете ясно и точно, се заснимат с точка в геометричния им център или с точки по оста им и се изобразяват със съответните условни знаци.

Чл. 12. (1) Всички обекти, които са предмет на съдържанието на плановете, се изобразяват съгласно "Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени терени в мащаби 1:1000 и 1:500", издадени от МТРС през 1993 г.

(2) При заснимане и изобразяване на обектите от съдържанието на плановете се спазват и съответните изисквания на приложение № 3.

Чл. 13. Недвижимите имоти се изобразяват в кадастралния план чрез границите им, заснети на местността или определени въз основа на аерофотоснимки.

Чл. 14. (1) В кадастралния план се заснимат и нанасят онези граници, които са означени върху терена с трайни знаци (ограда, гранични камъни, колове и др.).

(2) Огради между два съседни имота, построени с равни части в тях, се заснимат по средната им линия, а построените в единия от тях - по външната за него страна на оградата. Огради към улицата се заснимат по външната за имота страна.

(3) Спорни граници на имоти се заснимат според съществуващото положение и се изобразяват в плана с условен знак за спорна граница, когато има заведен спор за материално право. Това обстоятелство се доказва с удостоверение от съда.

Чл. 15. (1) В имотите с комплексно жилищно и обществено застрояване се заснимат: тревни площи, плочници, асфалтови и бетонни площадки, игрища, алеи, водни площи и др., които са по-широки от (2.М) мм. Тук и по-нататък в тази наредба М означава мащабното число на плана, ако в съответния текст не е посочено друго значение.

(2) Входовете на дворовете от улицата се заснимат само когато се изисква по техническо задание.

Чл. 16. (1) Сградите се изобразяват върху плана по данни от заснимане на очертанията им и измерване на контролни разстояния между съседни чупки. За очертание на сградата се смята хоризонталната проекция на ограждащите стени или тази на цокъла, ако той е по-висок от 1 м.

(2) Заснимат се издадени и вдлъбнати с повече от (0,2.M) мм части от очертанието на сградите.

Чл. 17. (1) Заснимат се всички сгради с изключение на:

1. временни сгради във връзка с извършване на строителство, ако заснимането им не се изисква по техническо задание;

2. паянтови стопански сгради без масивни основи или с височина в най-високата им част, по-малка от 2 м, и клозети с площ, по-малка от 3 мќ.

(2) Масивни сгради в строеж се заснимат, когато са изградени до кота "нула".

(3) Към сградите се заснимат и:

1. въздушни преходи (мостове), които свързват етажи на съседни сгради;

2. проходи за транспортни средства и пешеходци;

3. опорни колони на етажи, веранди и балкони, когато тези колони стъпват върху терена;

4. тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина над 1,2 м от средното ниво на прилежащия терен.

(4) Подземни сгради се заснимат с видимите им надземни части. Подземните части се изобразяват само когато това се изисква в техническото задание.

Чл. 18. В кадастралния план за всяка заснета сграда се отбелязват чрез съответна сигнатура: броят на надземните етажи, видът по конструкция и видът по предназначение, определени съгласно приложение № 4.

Чл. 19. Промишлените и складовите зони, производствените бази, районите на автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт се заснимат съгласно чл. 14 и 15.

Чл. 20. (1) На пътищата и улиците се заснимат пътните платна, тротоарите, разделителните ивици, алеите, релсовият път, надземните проводи със стълбовете и съоръженията им, отделни дървета със значение на ориентир, различните видове настилка на платната.

(2) Разделителни ивици и алеи се заснимат, ако са по-широки от (2.М) мм.

Чл. 21. (1) Релсовите пътища се заснимат по техните оси. Стрелките се заснимат, ако се изисква в техническото задание чрез трите им главни точки - начало, край и среда на стрелката.

(2) Железопътните линии се заснимат с изкопите, насипите, откосите, подпорните стени, съоръженията, а в гаровите райони се заснимат и километричните и хектометричните знаци.

(3) На трамвайните и въжените линии се заснимат и стълбовете, на които е опънат електропроводът или въжето.

(4) Железопътните линии в строеж се заснимат с означеното трасе и изградените елементи.

(5) Не се заснимат временни и помощни жп линии при големи строежи, кариери и др.

Чл. 22. В пристанищата се заснимат бреговете, кейовете, доковете, укрепителните стени, вълноломите, рампите, неподвижните кранове, фаровете и др.

Чл. 23. (1) Тръбопроводи на колони (паропроводи, въздухопроводи и др.) се заснимат чрез опорните им колони.

(2) На подземните проводи и съоръжения се заснимат видимите надземни части.

Чл. 24. Водните течения (реки, канали, потоци и др.) се заснимат по бреговите линии с достатъчен за правилното им изобразяване брой точки и се показва посоката им.

Чл. 25. (1) Към естествените и изкуствените водни течения се заснимат всички съоръжения, които са направени от трайни материали и са разположени над средното ниво на водата.

(2) На мостовете се заснимат устоите, пътните платна, тротоарите, стълбовете и др. Видът и конструкцията на моста се показва с условния знак. Устоите се изобразяват мащабно, когато стоят на повече от (2.М) мм един от друг.

(3) Пегели и водоотчетни съоръжения се заснимат със средната им точка и се означават с условен знак.

Чл. 26. (1) Естествените и изкуствените водни площи (езера, блата, язовири, рибарници, басейни и др.) се заснимат с бреговата им линия.

(2) На язовири и бентове се заснимат преградните стени със съоръженията им, а бреговата линия се изобразява при кота преливник.

Чл. 27. Извори се заснимат по бреговото им очертание, а ако размерът им е под 2 м, заснима се средната им точка и се изобразяват с условен знак.

Чл. 28. (1) Острови и наноси се заснимат, ако са над средното ниво на водата.

(2) Водни течения, които пресъхват през по-голямата част на годината, и езера и блата с непостоянна водна линия се изобразяват на плана с прекъснати линии.

Чл. 29. (1) Територия с естествена растителност или с изкуствено озеленяване се заснима с границите й с достатъчен за правилното им изобразяване брой точки.

(2) Гробищните паркове се заснимат като отделни имоти с границите им.

Чл. 30. Защитените природни и исторически обекти, паметниците на културата, археологическите обекти, откритите рудници, кариерите, скалите, пясъците, мочурищата и сипеите се заснимат по границите им с достатъчен за правилното им изобразяване брой точки.

Чл. 31. Спортните обекти се заснимат с границите им като отделни имоти. Разположените в тях игрища, писти, площадки, зелени площи, басейни, трибуни и други се заснимат и нанасят в плана само при специално изискване в техническото задание.

Чл. 32. Надлези и виадукти се заснимат съгласно чл. 25, ал. 2.

Чл. 33. В територии с естествена растителност и изкуствено озеленяване се заснимат отделно стоящи дървета с диаметър на стеблото над 0,4 м, паметници, алеи (по-широки от 2.М мм), скулптурни фигури, чешми, съоръжения и др.

Чл. 34. (1) Релефът на терена се изобразява в кадастралния план чрез хоризонтали, щрихи и надписани надморски височини.

(2) Основното сечение при изобразяване на релефа с хоризонтали е 1 м, а при преобладаващ наклон над 25% за целия кадастрален план може да бъде 2 м.

Чл. 35. Геодезическа основа на кадастралния план са точките от:

1. държавната геодезическа мрежа от I до IV клас и геодезическите мрежи с местно предназначение;

2. нивелачните мрежи от I до IV клас;

3. работната геодезическа основа.

Чл. 36. (1) Гъстотата на точките от държавната и с местно предназначение геодезическа мрежа, когато се ползват за геодезическа основа на кадастрални планове, трябва да бъде най-малко една точка на 40 ha. Тези точки трябва да са равномерно разположени върху територията на обекта и неговата близка околност и да не са по-малко от две за едно населено място. Когато това изискване не е спазено, се създава геодезическа мрежа с местно предназначение, като се спазват изискванията на "Инструкция за изработване и поддържане на геодезически мрежи с местно предназначение", издадена от ГУГКК през 1985г.

(2) При необходимост от създаване на нивелачна мрежа IV клас се спазват изискванията на "Инструкция за изработване, поддържане и обновяване на нивелационни планове", издадена от ГУГКК през 1989 г.

Чл. 37. За изработване на кадастралните планове и тяхното поддържане в актуално състояние се създава работна геодезическа основа, която при необходимост се сгъстява с операционна мрежа.

Чл. 38. (1) Работната геодезическа основа (РГО) се създава така, че точките й и определените от тях страни да обхващат цялата улична мрежа на населеното място при средна гъстота 2 - 4 точки на хектар, съобразно характера на територията и разположението на обектите върху нея.

(2) Местоположението на точките от РГО се избира с оглед максимално ефективното им ползване за изработване и поддържане на кадастралния план и дълготрайното им запазване. Съществуващи осови точки от действащи или отменени регулационни планове се включват в мрежата, ако е възможно според тези изисквания.

(3) Техническите изисквания относно конфигурацията, класа, означаването, номерирането и реперирането на точките на РГО са посочени в приложение № 5.

Чл. 39. (1) Координатите и надморските височини на точките от РГО се определят чрез изравнение по метода на най-малките квадрати като включена мрежа или отделни включени ходове въз основа на данни от геодезически измервания.

(2) Геодезическите измервания се извършват съгласно изискванията на приложение № 6.

(3) Изискванията относно определяне координатите на точките от РГО чрез Глобална позиционираща система (GPS) не са предмет на тази наредба.

Чл. 40. (1) При определяне на координатите на точките чрез изравнение като включена мрежа допустимите стойности на средните квадратни грешки са:

1. средна квадратна грешка за измерена посока mR = ' 0,004 gon за първокласна мрежа и mR = ' 0,006 gon - за второкласна;

2. средна квадратна грешка в положение на точка Ms = ' 0,08 м.

(2) При изравнение на отделни включени полигонови ходове допустимите несвръзки са, както следва:

1. допустима ъглова несвръзка: fЃ = ' 0,015 ›n gon - за първокласни полигонови ходове, и fЃ = ' 0,02 ›n gon - за второкласни полигонови ходове, където n е броят на полигоновите ъгли;

2. допустима линейна несвръзка:

fs = 0,005 ›[S] + 0,10 м - за първокласни полигонови ходове;

fs = 0,01 ›[S] + 0,10 м - за второкласни полигонови ходове.

Чл. 41. (1) При определяне на надморските височини на точките чрез изравнение в мрежа:

1. допустимата стойност на средна квадратна грешка за 1 км пронивелирано разстояние чрез геометрична нивелация, включена в нивелачни репери IV клас, е М = ' 15 мм;

2. допустимата стойност на средна квадратна грешка за превишение, получено чрез тригонометрична нивелация, е М = ' 25 мм за дължина на страната 100 м.

(2) При изравнение на отделни включени ходове:

1. допустимото несъвпадение на затворен нивелачен ход при геометрична нивелация е W = ' 40 ›S мм, а на включен - W = ' (10 + 40 ›S) мм, където S е дължината на нивелачния ход в километри;

2. допустимото несъвпадение на ходовете при тригонометрична нивелация е W = ' 60 ›[Sќ] мм, където S е в хектометри.

Чл. 42. За РГО се изработва схема в мащаб не по-дребен от 1:10 000, съгласно приложение № 7.

Чл. 43. (1) Операционна мрежа се създава при необходимост от сгъстяване на РГО, съобразно прилагания метод на заснимане.

(2) С оглед начина на геодезическото им определяне точките от операционната мрежа може:

1. (попр. - ДВ, бр. 96 от 1995 г.) да бъдат поставени в створ между точки от по-висок клас;

2. да образуват полигонови ходове, включени между точки от РГО;

3. (попр. - ДВ, бр. 96 от 1995 г.) да се определят чрез засечки, по полярен метод или чрез други геодезически построения, като се осигурява най-малко едно свръхизмерване.

(3) Операционните точки и съответно операционните линии могат да бъдат в не повече от два класа.

(4) При създаване на операционна мрежа се спазват изискванията на приложение № 8.

Чл. 44. (1) При определяне на координатите чрез полигонови ходове:

1. допустимата ъглова несвръзка е fЃ = ' 0,02 ›n gon, където n е броят на ъглите в полигона;

2. допустимата линейна несвръзка е:

fs = 0,015 ›[S] + 0,10 м - за първокласни операционни ходове;

fs = 0,02 ›[S] + 0,10 м - за второкласни операционни ходове.

(2) Чрез прави или обратни засечки координатите на операционни точки се определят двукратно, като средно аритметично от съответните изчислени стойности при допустима разлика 0,15 м.

Чл. 45. (1) Кадастралните планове се изработват чрез прилагане на геодезически (ортогонален и полярен), фотограметрични и комбинирани методи по съответни технологии.

(2) Геодезическите координати на всички точки, определящи обекти в плана, се определят по данните от преки геодезически или фотограметрични измервания.

Чл. 46. (1) При заснимане по геодезически методи обектите от съдържанието на плана се изобразяват върху ръчни скици, върху които се записват и необходими първични данни за тези обекти.

(2) При прилагане на фотограметрични методи необходими първични данни се записват върху фотосхеми.

Чл. 47. (1) За контрол на заснимането се измерват и записват в ръчните скици разстоянията между съседните определящи точки (контролни разстояния) на:

1. очертанията на сградите;

2. границите на недвижимите имоти откъм улицата, ако се изисква по техническо задание.

(2) Разликите между измерени контролни разстояния и разстояния, изчислени по данни от заснимането, не трябва да надвишават 0,15 м за ясно означени обекти.

Чл. 48. (1) При заснимане по ортогонален метод положението на точките се определя чрез абсциси и ординати спрямо страните на РГО и операционната мрежа, като се спазват изискванията на приложение № 9.

(2) Ръчната скица се съставя съгласно приложение № 10.

Чл. 49. Когато кадастралният план се изработва чрез прилагане на ортогонален метод, релефът на терена се заснима по полярен или фотограметричен метод при спазване изискванията за прилагане на тези методи.

Чл. 50. (1) При заснимане по полярен метод хоризонталното и височинното положение на точките се определя чрез измерване на хоризонтални посоки, зенитни (вертикални) ъгли и разстояния до тях от точките на РГО и операционната мрежа, като се спазват изискванията на приложение № 11.

(2) Ръчната скица се съставя съгласно приложение № 12.

Чл. 51. Точките, които се заснимат по полярен метод за изобразяване на релефа на терена, се избират по скелетните му линии (вододелните и водосливните линии, линиите на промяна на наклона) и на други характерни места (върхове, седла, могили, обратни върхове, дъна на котловини, ями, слогове, изкопи, насипи и т.н.). При равнинен терен, освен посочените се заснимат и достатъчен брой точки, равномерно разположени по местността. Максималното разстояние между съседни заснети точки е 30 м за мащаб 1:1000 и 25 м за мащаб 1:500.

Чл. 52. (1) Фотограметричните методи се прилагат за изработване на кадастрални планове в мащаб 1:1000, при което задължително се създава РГО съгласно глава трета, раздел II, предназначена и за поддържане на плановете по геодезически методи.

(2) Изработване на кадастрални планове в мащаб 1:500 се извършва след разрешение от Министерството на териториалното развитие и строителството - Главно управление "Кадастър и геодезия", въз основа на мотивирано предложение от възложителя и изпълнителя.

Чл. 53. (1) Опорни точки при изработване на кадастрални планове по фотограметрични методи са точки от геодезическите мрежи - държавната и с местно предназначение, от РГО, както и точки, поставени при необходимост допълнително според технологичните изисквания на прилагания фотограметричен метод.

(2) Координатите и надморските височини на точките от РГО и на допълнително поставените съгласно ал. 1 точки се определят според изискванията на глава трета от тази наредба. Допуска се и прилагане на аналитична блокова аеротриангулация.

(3) Техническите изисквания при прилагане на фотограметрични методи за изработване на кадастрални планове са посочени в приложение № 13.

Чл. 54. (1) Кадастралните планове се изработват върху листове от специален картон с алуминиева вложка с дебелина от 0,5 до 1,0 мм или от недеформираща се полиестерна материя с дебелина не по-малка от 0,13 мм. Размерите на листовете са 0,66 x 0,96 м с използваема площ 0,5 x 0,8 м.

(2) Разпределението и номерирането на листовете и нанасянето на съдържанието на кадастралния план се извършва съгласно приложение № 14.

(3) Координатната мрежа и точките от съдържанието на плана се означават с бодове, когато планът не се изчертава автоматично.

Чл. 55. (1) Допустимата разлика между теоретичните и действителните дължини на рамките и диагоналите на плановия лист е съответно ' 0,3 мм и ' 0,4 мм.

(2) Допустимата разлика между мащабно измерените в кадастралния план дължини на линиите от РГО и от операционната мрежа и съответните им стойности, изчислени от координатите, е ' (0,2.М) мм.

Чл. 56. Допустимата разлика между измереното на терена разстояние между ясно означени обекти и съответната стойност от мащабно измерване в плана е d = ' (0,3.M) мм.

Чл. 57. (1) Техническите изисквания при изобразяване на релефа с хоризонтали са посочени в приложение № 15.

(2) Обриви, синури и насипи с височина над 0,5 м, промойни, оврази и изкопи с дълбочина над 0,5 м и други подобни обекти, които не могат да се изобразят ясно с хоризонтали, се изобразяват със съответните им условни знаци.

Чл. 58. Надморските височини на характерни теренни точки, както и на точки, разположени равномерно по терена, се надписват на плана с черен туш, закръглени до 0,1 м - общо от 5 до 15 точки на 0,01 мќ от плана.

Чл. 59. Допустимата разлика между определената чрез заснимане по геодезически метод надморска височина на точка и съответната стойност, получена чрез интерполиране между хоризонталите, е ' (0,2 + 2.tgЂ) м, където Ђ е ъгълът на наклон на терена.

Чл. 60. (1) Рамките на плановите листове, координатната мрежа и обектите от съдържанието на кадастралния план с необходимите надписи се изчертават и надписват с туш съгласно "Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени терени в мащаби 1:1000 и 1:500".

(2) Всички наименования се вписват съгласно българския правопис и съответните нормативни документи.

(3) Линиите, с които се изобразяват обекти от съдържанието на кадастралния план, се прекъсват на 0,5 мм от определящите ги бодове.

(4) При автоматизирано изчертаване на кадастралния план линиите не се прекъсват при чупките им, а точковите обекти се означават с условния им знак.

(5) На всеки лист от кадастралния план се прави извънрамково оформление съгласно приложение № 16.

Чл. 61. Елементите от съдържанието на съседните планови листове трябва да се схождат помежду си.

Чл. 62. (1) Недвижимите имоти се номерират единно за целия кадастрален план. По възможност се запазват планоснимачните номера от предходния кадастрален план, ако има такъв.

(2) Номерът на имот може да бъде най-много четирицифрено число. При изработване на нов кадастрален план номерът не трябва да превишава числото 7000.

(3) За да се спазят изискванията на ал. 2, големи населени места се подразделят на кадастрални райони. Кадастралните райони се ограничават от улици, като границите им съвпадат с граници на имоти. Кадастралните райони се номерират с последователни номера.

(4) Планоснимачните номера се записват на ръчните скици (дешифровъчните фотосхеми) с арабски цифри с червен молив и се ограждат с окръжност с червен цвят, а в кадастралния план се записват с черен туш.

(5) Съдържанието, структурата и начинът на представяне на кадастралния идентификатор, чрез който всяка кадастрална единица се посочва еднозначно за територията на страната, не са предмет на тази наредба.

Чл. 63. (1) На всеки недвижим имот, включително и съсобствен, се поставя отделен планоснимачен номер.

(2) Сгради, построени върху чужд имот с отстъпено право на строеж (суперфиция), получават поредни номера в границите на имота.

Чл. 64. (1) Регистърът на имотите (разписният списък) се съставя съгласно приложение № 17 и се представя в писмен вид в два подвързани екземпляра и във файл върху дискета.

(2) Регистърът на имотите се съгласува със съответната община (районен съвет, кметство).

Чл. 65. (1) Към кадастралния план се съставя справочен регистър на ползваните точки от държавната и с местно предназначение геодезическа мрежа и новосъздадената РГО, съдържащ номерата на точките, геодезическите координати и надморските височини. Определените чрез геометрична нивелация надморски височини се записват до милиметър, а определените чрез тригонометрична - до сантиметър.

(2) Съдържанието на справочния регистър и координатите на подробните точки се представят и във файл върху дискета, като всяка точка се записва с номера си в самостоятелен запис.

Чл. 66. (1) Копие на кадастрален план се изработва съгласно приложение № 18.

(2) Кадастралният план се предава с едно копие, предназначено за нужди на общинската администрация.

Чл. 67. За изработения кадастрален план се съставя технически отчет съгласно приложение № 19.

Чл. 68. В случаите, когато изработването на кадастрален план е свързано с изработване на геодезическа мрежа с местно предназначение и на нивелация IV клас, създадената техническа документация за тях се предава съгласно съответните изисквания на "Инструкция за изработване и поддържане на геодезически мрежи с местно предназначение" и "Инструкция за изработване, поддържане и обновяване на нивелационни планове".

Чл. 69. (1) Новоизработените или попълнените кадастрални планове се приемат от комисия съгласно чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за единния кадастър на Република България (ДВ, бр. 74 от 1983 г.).

(2) Оригиналите на кадастралния план и свързаните с него писмени, графични и на магнитни носители материали и данни се предават на регионалната служба по кадастър, геодезия и регистрация на недвижимата собственост към Министерството на териториалното развитие и строителството. Втори екземпляри или копия на определени материали се предават на общинската администрация. Съдържанието на инвентарния опис и разпределението на предаваните материали е съгласно приложение № 20.

(3) На инвеститора, когато не е Министерството на териториалното развитие и строителството или община, се предават необходимите му материали и данни, посочени от него в техническото задание за изработване на кадастралния план допълнително към тези по ал. 2.

Чл. 70. (1) Кадастралните планове на населените места се поддържат в актуално състояние чрез основно или текущо попълване.

(2) Основно попълване се извършва на неподдържани кадастрални планове, ако степента на измененията не надминава 30%, плановите листове не са физически износени и деформациите не са по-големи от 0,3 мм за отделни страни на квадрати от координатната мрежа, 0,8 мм - за източната и западната линии на рамката и 1,2 мм - за северната и южната й линии.

(3) В зависимост от характера на измененията се допуска за отделни обекти основно попълване да бъде извършвано и при изменение в съдържанието на кадастралния план до 50%.

Чл. 71. (1) Дейностите по попълване на кадастралните планове се извършват въз основа на проучване и анализиране на състоянието на съществуващия план, писмените и графичните материали към него, строителните протоколи за дадени строителни линии, техническите протоколи за грешки в кадастралния план, документите за промени в собствеността върху недвижимите имоти и други, както и след съответни проверки на местността.

(2) На основание проучванията и анализа по ал. 1 се прави оценка на състоянието на кадастралния план. Степента на изменение на съдържанието му се изразява в проценти като съотношение между броя на подлежащите на заснимане точки на новосъздадените обекти към общия брой точки в плана, определено въз основа на типични участъци от него.

(3) При поддържането на кадастралните планове могат да се ползват данните, получени при проверки за спазването на определените строителни линии, когато заснимането на съответните обекти е извършено от РГО и е в съответствие с тази наредба.

Чл. 72. За кадастрални планове в цифров вид промените вследствие поддържането се внасят във файловете на работни дискети. Оригиналните дискети с първоначалните данни се съхраняват и данните периодично се презаписват на нови технически носители на информация.

Чл. 73. (1) При поддържане на кадастралните планове за геодезическа основа се използва:

1. РГО, създадена при изработването им;

2. осовата мрежа, създадена за прилагане на регулационните планове;

3. новосъздадена мрежа, в случай че не могат да се използват мрежите по т. 1 и 2.

(2) При основно попълване мрежите по ал. 1, т. 1 и 2 трябва да бъдат цялостно възстановени.

Чл. 74. (1) РГО се поддържа и при необходимост се възстановява съгласно изискванията на приложение № 21.

(2) При невъзможност да се възстановят унищожени точки от РГО се поставят нови, които се определят от съществуващи първокласни точки при спазване на съответните изисквания на тази наредба.

(3) Унищожени точки от осовата мрежа, създадена за прилагане на регулационния план, се възстановяват съгласно съответните изисквания на "Инструкция за геодезическите работи при поддържане на подробните градоустройствени планове", издадена от ГУГКК през 1988 г.

(4) Надморските височини на възстановените точки от РГО се определят при спазване на съответните изисквания на тази наредба.

Чл. 75. Новите обекти от съдържанието на кадастралния план се заснимат при спазване съответните изисквания на глава четвърта от тази наредба и приложение № 22.

Чл. 76. (1) На всички точки, определящи новозаснети обекти, се изчисляват геодезическите координати по данни от заснимането и се актуализират съответните файлове върху работна дискета.

(2) При основно попълване на кадастрални планове, които имат и цифров вид, се изчертават нови оригинални планови листове.

(3) При основно попълване на кадастрални планове, които не са в цифров вид, новозаснетите обекти се нанасят върху съществуващите оригинални планови листове.

(4) При текущо попълване постоянно се актуализират съответните файлове, а периодично се нанасят измененията в оригиналните планови листове. Новозаснетите изменения, както и заснетите чрез технически протокол имотни граници, се изчертават в оригиналните планови листове и в съществуващите копия от тях с кафяв туш, а обектите, които не съществуват вече на местността, се зачертават с кръстчета също с кафяв туш. Същите изисквания се спазват по отношение на хоризонталите и условните знаци за теренни форми.

Чл. 77. Новозаснети имоти получават планоснимачни номера след последния използван номер по регистъра на имотите. При разделяне на имот на два или повече имота всеки един получава нов номер.

Чл. 78. Промените на собствеността се отразяват в регистъра на имотите. Когато на съответното място няма възможност да се впишат новите данни, те се вписват в нов формуляр в края на регистъра, като се поставя отправна забележка. Файлът с регистъра се поддържа върху работна дискета.

Чл. 79. (1) Когато оригиналните планови листове са физически износени, както и когато много нанесени промени затрудняват ползването на плана, се допуска при съответно изискване в техническото задание да бъдат създадени нови планови листове въз основа на актуалното съдържание. Методите и технологиите за прехвърляне на актуалното планово съдържание трябва да осигуряват спазване на съответните изисквания при създаване на нов кадастрален план.

(2) При основно попълване се изработва ново копие на кадастралния план с предназначение съгласно чл. 66, ал. 2.