Държавен вестник, брой 108 от 10.XII

Чл. 1. (1). С тази наредба се определят:

1. общите ветеринарномедицински мерки за епизоотичен контрол на зоонозите;

2. изискванията към лабораториите, извършващи диагностични изследвания за зоонози и причиняващите ги заразни агенти;

3. редът за набиране и обработка на информация за зоонозите.

(2) Зоонозите, изброени в приложението, подлежат на задължително обявяване по реда на Наредба № 1 от 1998 г. за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).

Чл. 2. (1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява координацията и провеждането на епизоотичния контрол върху зоонозите, изброени в приложението, като за целта:

1. осигурява диагностицирането на зоонозите и причиняващите ги заразни агенти;

2. контролира реда и начина за вземане на проби за извършването на лабораторно-диагностични изследвания на зоонозите, съобразно с методите, утвърдени от нормите на действащото законодателство и регламентирани от Международното бюро по епизоотиите;

3. събира, обобщава и анализира резултатите от лабораторно-диагностичните изследвания за зоонозите по животни и хора;

4. при установяване на зоонози в сроковете, посочени в Наредбата за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните, информира органите на управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (ЗПДСК) на Министерството на здравеопазването, другите заинтересувани ведомства и съответните международни организации за установените зоонози, както и за заразните агенти, които ги причиняват;

5. ежегодно до 31 януари изготвя епизоотологичен анализ за зоонозите, установени през предходната година, и в едномесечен срок го представя на Министерството на здравеопазването и на другите заинтересувани ведомства.

(2) При установяване на посочените в приложението зоонози или причиняващите ги заразни агенти регионалните ветеринарномедицински служби, на територията на които са установени, уведомяват съответното поделение на ЗПДСК.

Чл. 3. (1) Лабораториите, които извършват лабораторно-диагностични изследвания за зоонозите в приложението, се определят от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа съгласно чл. 14, ал. 3 ЗВМД.

(2) Лабораториите по ал. 1 отговарят на следните изисквания:

1. да разполагат с персонал, притежаващ необходимата квалификация за лабораторно-диагностични изследвания на зоонозите;

2. да разполагат с диагностична апаратура и диагностикуми за провеждане на лабораторно-диагностични изследвания на зоонозите;

3. да бъдат обособени функционални звена, позволяващи поддържането на постоянна диагностична готовност.

Чл. 4. При установена зооноза или идентифициран заразен агент на зооноза, включена в приложението, ръководителите на лаборатории незабавно уведомяват ГУ на НВМС, съответната РВМС, ветеринарния лекар, обслужващ съответния ветеринарен участък, и собственика (ръководителя) на животновъдния обект.

Чл. 5. (1) Собствениците и ръководителите на животновъдни обекти са длъжни да съхраняват резултатите от лабораторните изследвания за наличие на зоонозите от приложението за период 5 години, както и да ги представят на държавните ветеринарномедицински органи при поискване.

(2) При съмнение за зооноза, съдържаща се в приложението, собствениците или ръководителите на животновъдни обекти незабавно уведомяват обслужващия ветеринарен лекар.

Чл. 6. При лабораторно потвърждаване на зооноза, съдържаща се в приложението, органите на НВМС незабавно:

1. извършват епизоотологичен анализ за оценка степента на риска от разпространение на заболяването;

2. определят схемата за вземане на материал за изследване от засегнатия животновъден обект за определяне степента на разпространение на заболяването;

3. определят мерките за ликвидиране и предотвратяване разпространението на заболяването.

Чл. 7. Националната ветеринарномедицинска служба като специализиран орган на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и органите на Министерството на здравеопазването осъществяват самостоятелни и съвместни проверки за контрол на посочените в приложението зоонози.

Чл. 8. (1) За осъществяване на съвместен епизоотологичен и епидемиологичен контрол на зоонозите на национално ниво се създава Междуведомствена комисия със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и министъра на здравеопазването.

(2) Членовете на Междуведомствената комисия от квотата на МЗГАР се определят от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на ръководителя на НВМС.

Чл. 9. Мерките за профилактика и борба с бруцелозата по говедата, бруцелозата по овцете и козите, туберкулозата по говедата, трихинелозата, беса, лептоспирозата, салмонелозите и антракса се уреждат с наредби.