Държавен вестник, брой 111 от 21.XII

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за постигане сигурността на гражданското въздухоплаване в Република България.

Чл. 2. Целта на наредбата е да се регламентират правилата и процедурите за опазване живота и здравето на пътниците, екипажите на въздухоплавателните средства, обслужващия персонал, имуществото и обществеността като цяло.

Чл. 3. Сигурността в гражданското въздухоплаване се постига чрез:

1. наредби, инструкции, заповеди, програми за сигурност и планове за действия при незаконна намеса;

2. техническа и физическа охрана;

3. определяне на зони за сигурност и ред за пребиваване в тях;

4. контрол и проверка на лица и вещи при влизане /излизане в/ от зоните за сигурност;

5. персонал, подготвен за изпълнение на задачи по сигурността.

Чл. 4. (1) Субектите, осигуряващи постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване, са:

1. Съвет за сигурност на гражданското въздухоплаване;

2. главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") към Министерството на транспорта;

3. летищните администрации или летищните предприятия;

4. главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" (ГД "РВД");

5. авиационните оператори;

6. операторите на летищна дейност;

7. службите в Министерството на вътрешните работи;

8. службите в Министерството на финансите.

(2) Субектите по ал. 1 координират и извършват периодични проверки на съоръженията и оборудването, персонала и процедурите, свързани с постигането на сигурността, с цел установяване на съответствието им с националните и международните стандарти.

Чл. 5. (1) Съветът за сигурност на гражданското въздухоплаване, наричан по-нататък "съветът", е консултативен орган на министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите за стратегическо планиране и осъществяване на консултации, съгласуване, сътрудничество и координация между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат отношение към постигане сигурността в гражданското въздухоплаване.

(2) Съветът се състои от:

1. двама съпредседатели - заместник-министър на транспорта или главен директор на ГД "ГВА" и главен секретар или секретар на Министерството на вътрешните работи;

2. двама секретари - един от ГД "ГВА" и един от Министерството на вътрешните работи;

3. членове-заместник - министър на финансите или упълномощено от него лице, директор на ДНС "С" - МВР, директор на ДНС "ГП" - МВР, директор на ДНС "П" - МВР.

(3) Съветът привлича в своята работа представители на други ведомства и експерти в областта на гражданското въздухоплаване.

(4) Не по-малко от веднъж на 12 месеца съветът провежда задълбочено проучване на всички нормативни и индивидуални административни актове, отнасящи се до постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване, и препоръчва конкретни мерки за повишаване на ефективността им.

Чл. 6. (1) Главна дирекция "ГВА" е посоченият пред Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) пълномощен орган по сигурността на гражданското въздухоплаване в Република България, който координира дейността между ведомствата, юридическите и физическите лица, отговорни за постигане сигурността в гражданското въздухоплаване.

(2) Съвместно с другите компетентни или заинтересувани ведомства ГД "ГВА":

1. разработва и актуализира в съответствие с международните изисквания и контролира изпълнението на нормативните актове, свързани с постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване;

2. контролира готовността за изпълнение на плановете за действие при кризисни ситуации, предизвикани от акт на незаконна намеса;

3. анализира, преценява и прогнозира вероятността от възникване на акт на незаконна намеса в дейността на гражданското въздухоплаване, набелязва и предлага адекватни ответни действия;

4. осигурява надеждното функциониране на пропускателната система в летищата и другите обекти на гражданското въздухоплаване;

5. определя професионалните и квалификационните изисквания, критерии и условия за подбор, подготовка и даване на правоспособност на категориите авиационен персонал от сигурността;

6. координира взимането на решение и осигурява, доколкото това е целесъобразно, практически осъществимо и взаимно договорено, искания на други държави за прилагане на засилени мерки за сигурност по отношение на полети на чужди авиационни оператори;

7. сътрудничи с други държави по повод на обмен на информация за заплахи, насочени срещу гражданското въздухоплаване;

8. определя нормативните изисквания по линия на сигурността за техническа и търговска експлоатация, както и за проектиране, производство, строителство, поддържане и ремонт на въздухоплавателни средства, летища, летищни площадки и съоръжения за обслужване на въздушното движение;

9. определя условията и реда за откриване на учебни центрове за подготовка и сертифициране на служителите от сигурността на гражданското въздухоплаване и съответните служители на Министерството на вътрешните работи;

10. организира учебни сборове и семинари по въпросите на сигурността на гражданското въздухоплаване с всички категории авиационен персонал и съответните служители на Министерството на вътрешните работи.

(3) Главна дирекция "ГВА" в съответствие със Закона за гражданското въздухоплаване и правилника за структурата, дейността и функциите си:

1. контролира спазването на нормативните актове, стандарти, правила и процедури по сигурността на гражданското въздухоплаване;

2. съгласува програмите за сигурност на летищата, авиационните оператори и ГД "РВД";

3. съгласува ръководния персонал в службите за сигурност на летищата, авиационните оператори и ГД "РВД" и съдейства за повишаване на квалификацията му;

4. съгласува учебните програми на центровете за подготовка на специалисти по авиационна сигурност;

5. издава и отнема свидетелства за правоспособност на служителите от сигурността на гражданското въздухоплаване;

6. проверява и контролира дейността на авиационния персонал и спазването на процедурите както по наземното обслужване на пътници, екипажи, багажи и товари, така и на борда на въздухоплавателните средства;

7. участва в международната дейност по двустранно и многостранно сътрудничество по въпросите на сигурността в гражданското въздухоплаване;

8. събира, обобщава и разпространява до всички заинтересувани информация за дейността и изискванията на други международни организации в областта на гражданското въздухоплаване.

Чл. 7. (1) Летищната администрация или летищното предприятие осигурява равнището и стандартите при изпълнение на функциите, поети като задължение от държавата, свързани със сигурността на полетите и охраната на летището, като:

1. разработва, прилага и актуализира програма за постигане на авиационната сигурност с конкретни организационни и технически мерки и процедури за сигурност, съответстващи на нормативните изисквания;

2. създава летищната служба за сигурност и определя ръководен служител, който да координира изпълнението на изискванията на програмата за авиационна сигурност на летището;

3. създава летищен комитет за авиационна сигурност за осъществяване на консултации, съгласуване и сътрудничество по въпросите на сигурността между заинтересуваните страни;

4. технологично и технически обезпечава процедурите за сигурност при проектиране и изграждане на нови сгради и съоръжения и преоборудване на съществуващите;

5. при поискване и след сключване на съответно споразумение предоставя на всеки авиационен оператор условия, технически съоръжения и квалифициран персонал за изпълнение на задълженията, произтичащи от нормативната уредба, свързана с авиационната сигурност;

6. в случай на нужда участва в съвместни постове със службите на Министерството на вътрешните работи при охраната на зоните за сигурност на гражданските летища.

(2) Летищната програма за сигурност трябва да отговаря на изискванията на съществуващата нормативна уредба в страната и на моделите, препоръчани от международната организация за гражданско въздухоплаване, да съответства по обем и съдържание на обслужваните полети и да е съгласувана с ГД "ГВА".

Чл. 8. (1) Главна дирекция "РВД" разработва, прилага и актуализира своя програма за сигурност, насочена към недопускане на актове на незаконна намеса в дейността на гражданското въздухоплаване, в частност в областта на обслужването на въздушното движение.

(2) Програмата трябва да е съобразена с изискванията на нормативната уредба, да не влиза в противоречие с летищните програми за сигурност и да е съгласувана с ГД "ГВА".

(3) Създава своя структура за сигурност и определя ръководен служител, който да координира изпълнението на изискванията на програмата за авиационна сигурност.

Чл. 9. (1) Всеки авиационен оператор разработва, прилага и актуализира програма за сигурност, насочена към недопускане на актове на незаконна намеса в дейността на гражданското въздухоплаване.

(2) Програмата трябва да е съобразена с изискванията на нормативната уредба, програмите за сигурност на летищата на опериране и с характера и обема на извършваната авиационна дейност и да е съгласувана с ГД "ГВА".

(3) Създава своя структура за сигурност, отговаряща на характера и обема на извършваната авиационна дейност, и определя ръководен служител, който да координира изпълнението на изискванията на програмата за авиационна сигурност.

Чл. 10. (1) Всеки оператор на летищна дейност, чиито сгради или територии се явяват част от границата на летателното поле или през които може да се осъществи достъп до зоните за сигурност, отговаря за контрола на достъпа през принадлежащите му помещения в съответствие с изискванията на програмата за сигурност на летището.

(2) Всеки оператор на летищна дейност изготвя план за действие при незаконна намеса, съгласувано със съответната летищна администрация или летищно предприятие.

(3) Всеки оператор на летищна дейност определя ръководен служител по проблемите на сигурността в гражданското въздухоплаване и осигурява теоретическо и практическо обучение на служителите си с цел познаване на проблемите, свързани с авиационната сигурност.

Чл. 11. (1) Министерството на вътрешните работи осъществява своите функции и задачи за постигане сигурността в гражданското въздухоплаване, като:

1. осигурява охраната и защитата на стратегически за страната дейности и обекти;

2. разкрива и предотвратява престъпления против обектите и съоръженията на гражданското въздухоплаване;

3. осигурява текущо наблюдение и патрулиране във всички зони на летищата;

4. осигурява наблюдение на пристигащите, заминаващите и транзитните пътници с цел разкриване на лица, които могат да представляват заплаха за гражданското въздухоплаване;

5. планира действия при актове на отвличане на въздухоплавателно средство, диверсии, заплахи за взривяване или нападения, граждански безредици и установява контрол над тях;

6. осигурява възможност за бързи ответни мерки, включващи водене на преговори при вземане на заложници, използване на специализирани отряди за борба с тероризма, обезвреждане и унищожаване на взривни устройства и др.;

7. осигурява възможности за бързи ответни мерки с използване на сила при крупни инциденти в обектите на гражданското въздухоплаване;

8. обучава персонал, изпълняващ полицейски функции в областта на авиационната сигурност.

(2) Националната служба "ГП" - МВР, осъществява контрол за спазване на граничния режим на международните летища, като:

1. извършва паспортно - визов контрол на лицата, които влизат, напускат или транзитно преминават през страната с въздухоплавателни средства;

2. извършва преглед на багажи, транспортни средства и товари в зоните за граничен контрол на международните летища;

3. ограничава временно или забранява движението на лица и транспортни средства в района на международните летища при осъществяването на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за здравето и живота на хората.

(3) Представители на съответните служби на Министерството на вътрешните работи участват в работата на съвета и летищните комитети за сигурност, като способстват за прилагането на конкретните положения от Закона за Министерството на вътрешните работи в дейността на гражданското въздухоплаване.

Чл. 12. (1) Министерството на финансите участва в съвета със свой представител.

(2) Началникът на митницата при международното летище участва в летищния комитет за сигурност.

(3) Митницата при международното летище със свои специалисти подпомага при необходимост съгласно съвместна инструкция работата на летищната администрация или летищното предприятие и службите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 13. Министерството на външните работи в съответствие със своите компетенции и пълномощия ръководи дипломатическите контакти при възникнал инцидент с въздухоплавателно средство и след оценка на необходимостта може да определи свой представител в кризисния щаб.

Чл. 14. (1) Контактите със средствата за масово осведомяване по проблеми на сигурността в гражданското въздухоплаване в условията на ежедневната дейност се осъществяват чрез пресцентровете на ведомствата, организациите и дружествата.

(2) В условия на криза, предизвикана от акт на незаконна намеса в дейността на гражданското въздухоплаване, връзките със средствата за масово осведомяване се осъществяват от упълномощено от кризисния щаб лице.

Чл. 15. (1) Летищната администрация или летищното предприятие, съгласувано с ГД "ГВА" и компетентните служби на Министерството на вътрешните работи определя зоните за сигурност, входно-изходните пунктове към тях и осигурява техническата поддръжка на оградните съоръжения за непрекъсната и безопасна дейност на летището.

(2) Зоните за сигурност са:

1. обществена - до която е позволен неограничен достъп, освен ако не е предвидено друго;

2. охраняема - достъпът до която се контролира;

3. строгоохраняема - до която достъпът е позволен само срещу представяне на валиден пропуск.

(3) Зоните за сигурност и достъпът до тях се контролират с технически и физически способи от службите на Министерството на вътрешните работи или службите за сигурност на летищата в съответствие със Закона за Министерството на вътрешните работи, другите нормативни документи и програмата за сигурност на съответното летище.

Чл. 16. (1) Достъп в охраняемата и строгоохраняемата зона е разрешен на:

1. пътници, притежаващи редовни документи за пътуване и преминали регистрационните и гранични процедури;

2. служители, изпълняващи задълженията си в тях и притежаващи валиден пропуск за съответната зона;

3. членове на екипажи при изпълнение на полетни задачи срещу представяне на валидна идентификационна карта, издадена от ГД "ГВА", през специално определени входно-изходни пунктове.

Чл. 17. (1) Пътниците се допускат в охраняемата и строгоохраняемата зона при условие, че:

1. притежават редовни документи за пътуване; и

2. притежават бордна карта, издадена от съответния авиационен оператор, която съдържа като минимум фамилията на регистрирания пътник и номера на полета.

(2) Пътниците подлежат на постоянно наблюдение от съответните контролни органи по време на престоя си в строгоохраняемата зона и при нужда се съпровождат до борда на въздухоплавателното средство.

Чл. 18. Министерството на транспорта съгласувано с Министерството на вътрешните работи определя реда за издаване и контрол на използването на пропуски на/от лица и транспортни средства в зоните за сигурност на летището.

Чл. 19. (1) Пропуските за зоните за сигурност на служители, имащи право на това в съответствие с функционалните си задължения и мястото на тяхното изпълнение, се издават след съгласувателна процедура, която включва:

1. подаване в писмена форма на заявка за пропуск до издаващия ги орган;

2. проверка на заявките от упълномощените сътрудници за определяне на основанията за издаване на пропуска;

3. съгласуване на заявките от страна на компетентните служби на Министерството на вътрешните работи с цел недопускане на нежелани лица до зоните за сигурност.

(2) Всеки пропуск съдържа минимум:

1. снимка на лицето и/или негови лични данни;

2. срок на валидност;

3. имената на лицето;

4. зоните, за които е валиден; и

5. наименованието на органа, издал пропуска.

(3) Правилата и процедурите, описани в ал. 1, т. 1 и 2, се прилагат и по отношение на пропуските за моторни превозни средства.

(4) Всеки пропуск на моторно превозно средство съдържа минимум:

1. регистрационния номер на транспортното средство;

2. наименованието на собственика/ползвателя на моторно превозно средство;

3. срок на валидност;

4. зоните, за които е валиден; и

5. наименованието на органа, издал пропуска.

(5) Всички лица, имащи пропуск за зоните за сигурност, подлежат на инструктаж и контрол за познаването на инструкциите за движение и за безопасност при експлоатацията на моторни превозни средства в района на летището.

(6) Личните пропуски и пропуските на моторните превозни средства се поставят и носят на видно място при влизането, излизането и по време на престоя в зоните за сигурност.

(7) При нарушаване на пропускателния режим и проявена небрежност при съхранението на издадените документи виновните лица подлежат на санкциониране в съответствие с действащите нормативни актове и програмите за сигурност на летищата и авиационните оператори.

Чл. 20. (1) Сигурността на въздухоплавателното средство и защитата му от неправомерен достъп се осигурява от авиационния оператор, който го експлоатира, или въз основа на договор от друг оператор.

(2) Въздухоплавателните средства, които не се обслужват, задължително трябва да бъдат затворени и оборудването за качване - отстранено. При необходимост може да се приложи охрана и/или наблюдение на въздухоплавателното средство.

(3) В хода на предполетна подготовка въздухоплавателното средство се проверява за наличието на борда на предмети, представляващи заплаха за сигурността му.

Чл. 21. (1) Зони за сигурност, намиращи се извън пределите на летищата, са и:

1. центровете за управление на въздушното движение, ако са базирани извън летищата;

2. териториите, на които са монтирани радиолокационни и аеронавигационните средства, антени и други обекти за навигация.

(2) Пропускателната система в зоните за сигурност, намиращи се извън територията на летищата, се организира и контролира от ГД "РВД", съгласувано с ГД "ГВА" и териториалните звена на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 22. (1) Всички пътници и принадлежащият им ръчен багаж преминават задължителна проверка за сигурност преди полет.

(2) Целта на проверката е предотвратяване попадането на борда на въздухоплавателното средство на оръжие, взривни вещества или други опасни предмети и вещества, които могат да бъдат използвани за предприемане на акт на незаконна намеса.

Чл. 23. (1) В салоните на летищата се създават стерилни зони за пътниците, преминали проверката по чл. 22.

(2) Зоните по ал. 1 са изолирани от останалите зони и помещения на летището по подходящ начин и достъпът до тях се контролира.

(3) Преди въвеждане на пътници в нея стерилната зона се подлага на щателна проверка.

Чл. 24. (1) Проверката за сигурност на пътници и принадлежащите им ръчни багажи се извършва от служителите на НС "ГП" - МВР.

(2) Министърът на транспорта, министърът на вътрешните работи и министърът на финансите могат да определят условия и ред за изпълнение и контрол на проверките за сигурност, различни от посочените в ал. 1.

Чл. 25. Пътниците и принадлежащият им ръчен багаж подлежат на проверка с технически средства - метал-детектори, рентгеново оборудване и др.

Чл. 26. (1) В случаите, когато не съществува техническо оборудване или то е в неизправност, се прилага физическа проверка (претърсване).

(2) Физическата проверка се използва и за идентифициране на неразпознати с помощта на техническото оборудване предмети.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 в качеството на допълнителна превантивна мярка се извършват избирателни физически проверки на пътниците и принадлежащия им багаж. Тези проверки трябва да представляват не по-малко от 5 % от всички пътници и 5 % от всички единици багаж. Този показател нараства при повишаване вероятността от възникване на акт на незаконна намеса в дейността на гражданското въздухоплаване в съответствие с принципите на плановете за действие в условията на криза.

Чл. 27. (*) Регистрираният багаж подлежи на проверка за сигурност в съответствие с принципите и процедурите, посочени в чл. 22, 24, 25 и 26.

Чл. 28. (1) На борда на въздухоплавателното средство не се разрешава внасянето на оръжие, боеприпаси, опасни предмети и вещества, които:

1. могат да създадат условия за предприемане на акт на незаконна намеса срещу гражданското въздухоплаване; или

2. при превоз по въздуха могат да създадат заплаха за здравето, безопасността или имуществото на хората и целостта на въздухоплавателното средство.

(2) Оръжие, опасни предмети и вещества, превозвани на законно основание, се оформят като регистриран багаж. Авиационните оператори имат право да транспортират оръжие, боеприпаси, опасни предмети и вещества като регистриран багаж, когато са натоварени по начин, непозволяващ достъпа до тях по време на полета, и:

1. ако оръжието и боеприпасите са предназначени за лов или спортна стрелба и пътникът притежава документи съгласно изискванията на Закона за митниците;

2. ако оръжието и боеприпасите са на пътник, който в съответствие със законите на Република България притежава специално разрешение да ги притежава, носи и ползва.

(3) Недекларирано пред службите за граничен контрол оръжие, боеприпаси и други опасни предмети и вещества, като: предмети, създадени или предназначени за нападение и защита, огнестрелно, островърхово, заточено или изтъпено оръжие, гранати, експлозиви, амуниции и запалителни материали, се конфискуват.

(4) Всички предмети, които по преценка на контролните органи могат да бъдат използвани като нападателно или отбранително оръжие, се предават на представител на авиационния оператор за транспортиране като регистриран багаж.

(5) Превозвачът осигурява подходяща опаковка и етикирането на пратката. Превозените по този ред предмети трябва да се върнат на пътниците в зоната за получаване на багажи на летището - краен пункт за пътниците.

(6) Транспортирането на оръжие, опасни предмети и вещества като товари се осъществява по реда на Наредба № 18 от 1999 г. за безопасен превоз на опасни товари по въздуха (ДВ, бр. 25 от 1999 г.) и в съответствие с другите действащи нормативни актове.

Чл. 29. Не се допускат на борда на въздухоплавателното средство лицата, отказали лична проверка или проверка на принадлежащия им багаж.

Чл. 30. (1) При обработката на полетите не се допуска смесване или контакт между преминалите и непреминалите проверка за сигурност пътници.

(2) В случай на смесване на преминали и непреминали проверката пътници се предприемат следните действия:

1. стерилната зона се освобождава изцяло от присъствие и се извършва пълна проверка на зоната;

2. заминаващите пътници и техният ръчен багаж преминават повторна проверка преди да бъдат допуснати до борда на въздухоплавателното средство;

3. в случай, че заминаващите пътници са имали достъп до въздухоплавателното средство след смесването на потоците, съответното въздухоплавателно средство се подлага на пълна проверка.

Чл. 31. При необходимост, при установяване на пропуск по отношение на сигурността в обработката на даден полет след излитането на въздухоплавателното средство, летищната администрация информира пълномощния орган на летището за кацане относно характера на допуснатия пропуск.

Чл. 32. (1) Авиационните оператори, осъществяващи международни пътнически превози, включват в своите програми за сигурност мерки за контрол на трансферните и транзитните пътници и техния ръчен багаж с цел предотвратяване качването на борда на въздухоплавателното средство на непроверени или неразрешени за превоз предмети.

(2) Мерките по ал. 1 трябва да изключват възможности транзитните и трансферните пътници да контактуват с други, непреминали през проверка, лица или да имат достъп до багажа, който е преминал регистрация. Когато не е възможно постигането на пълен контрол във всички случаи, при повторно качване на борда на въздухоплавателното средство пътниците преминават повторна проверка.

(3) Летищната администрация или летищното предприятие проектира и поддържа помещенията на летището в ред, облекчаващ проверката на транзитните и трансферните пътници.

Чл. 33. Екипажите на авиационните оператори, персоналът и другите лица, които не са пътници, влизащи/излизащи в/от стерилната зона, както и пренасяните от тях вещи, се проверяват по ред, аналогичен с този за пътниците.

Чл. 34. (1) Представителите на дипломатически мисии не се изключват от общия ред на проверка за сигурност.

(2) Дипломатическата поща с видими опознавателни знаци не се подлага на проверка при условие, че е запечатана, придружава се от задължителните документи и лицето, в чието разпореждане се намира, представи съответното удостоверение за самоличност. Останалият багаж на лицето се проверява по общия ред.

Чл. 35. Не подлежат на проверка за сигурност държавни и правителствени ръководители и делегации при официално служебно пътуване, освен ако е уредено друго с акт на Министерския съвет.

Чл. 36. (1) По предварителна заявка службите за сигурност могат да извършват индивидуални проверки на пътници, изискващи специално третиране.

(2) Пътници с кардиостимулатори и пътници-инвалиди може да бъдат проверявани отделно от другите пътници, след което се съпровождат до стерилната зона. Проверката се извършва от подготвени за изпълнението на тази функция лица чрез:

1. физическа проверка или с рентгеново оборудване;

2. ръчен металотърсач или физическа проверка в случай, че пътникът има кардиостимулатор или е инвалид и не може да бъде подложен на обичайната процедура за проверка с металотърсач.

Чл. 37. (1) Лица, подлежащи на експулсиране или депортиране, са:

1. недопуснатите в страната като нежелани, при което авиационният оператор, който ги е превозил, носи отговорност за осигуряване на обратното транспортиране;

2. такива, за които компетентните държавни органи са постановили, че трябва да напуснат страната по въздушен път и за чието довеждане/пристигане в страната никой авиационен оператор не носи отговорност.

(2) Към лицата, подлежащи на експулсиране или депортиране, се прилага комплексна физическа проверка като допълнителна проверка към общите процедури за сигурност.

(3) Лицата, подлежащи на експулсиране или депортиране, се довеждат и качват на борда на въздухоплавателното средство под контрола на оторизираните органи.

(4) Ако поведението на лице, подлежащо на експулсиране или депортиране, може да предизвика събития, застрашаващи безопасността на полета, авиационният оператор е задължен да осигури квалифициран персонал за съпровождането му на борда на въздухоплавателното средство, а ако не притежава такъв - да се обърне към службите на Министерството на вътрешните работи за осигуряване на ескорт. Ако такъв ескорт не може да бъде осигурен или безопасността на полета не може да се гарантира, авиационният оператор може да не транспортира пътника.

(5) Правилата, отнасящи се до сигурността на въздухоплавателното средство в случаите, когато на борда има пътник, намиращ се под действието на съдебни или административни процедури, са елемент от програмата за сигурност на авиационния оператор.

Чл. 38. (1) Авиационните оператори, изпълняващи международни полети, осигуряват приемането на багаж за регистрация само от притежаващите билети или друг пътнически документ пътници и само от отговорно лице, упълномощен агент или упълномощен представител на авиационния оператор.

(2) След приемане на багажа от пътниците се осигурява неговата охрана срещу несанкциониран достъп дотогава, докато не бъде върнат на пътника в крайния пункт на пътуването или докато не бъде предаден на друг оператор. Багаж, който е регистриран в места, различни от летищните регистрационни гишета, подлежи на охрана от момента на неговата регистрация до качването му на борда на въздухоплавателното средство.

(3) Достъп до зоните за обработка на вече регистрирани багажи имат само служителите, получили право на това въз основа на своите функционални задължения.

Чл. 39. (1) Авиационните оператори самостоятелно или въз основа на договор с друг оператор създават организация, гарантираща натоварване багаж на борда на въздухоплавателното средство, само ако пътникът, на когото той принадлежи, се е явил на изхода за качване или се е качил на борда на въздухоплавателното средство или в случай, че багажът е бил подложен на допълнителна проверка.

(2) В случай че пътник слезе от въздухоплавателното средство преди пристигането в крайния пункт на пътуване или не се яви навреме за следваща отсечка по маршрута след транзитен пункт, неговият багаж се разтоварва незабавно и се подлага на проверка от страна на специализираните служби.

(3) Регистриран багаж на пътник, който не е приет за превозване от съображения за сигурност или поради отказ от проверка от страна на пътника, подлежи на незабавно разтоварване от борда на въздухоплавателното средство.

Чл. 40. (1) Регистрираният багаж, принадлежащ на трансферните пътници, се подлага на проверка за сигурност, аналогична на описаната в чл. 22, 24, 25 и 26.

(2) Авиационните оператори не приемат за превоз трансферен багаж, докато не се получи потвърждение, че пътникът се е качил или се е явил на изхода за качване на въздухоплавателното средство.

(3) Ако по независещи от пътника причини багажът му не пътува със същия полет, авиационният оператор осигурява транспортирането му до крайния пункт отделно от пътника, извършвайки всички необходими проверки за сигурност.

Чл. 41. Неправилно обработен багаж преди неговото препращане или получаване в съответствие с процедурите, изложени в програмите за сигурност на авиационните оператори, се съхранява в охраняеми помещения (зони) в границата на зоните за сигурност на летищата.

Чл. 42. (1) Товарните, куриерските и пощенските пратки, предназначени за превоз по въздуха, подлежат на контрол във връзка със сигурността и безопасността на полетите. Проверките се осъществяват в границите на зоните за сигурност на летищата от авиационните оператори, извършващи въздушните превози, или въз основа на договор от друг оператор.

(2) Авиационните оператори не приемат за превоз с пътнически въздухоплавателни средства товарни, куриерски и пощенски пратки, ако не са преминали проверка за сигурност или сигурността им не е гарантирана от упълномощен агент.

(3) Сигурността на товарните, куриерските и пощенските пратки, превозвани с товарни въздухоплавателни средства, се гарантира от авиационните оператори във взаимодействие с "регулиран агент" или "познат изпращач".

(4) Процедурите по обработката, съхранението и транспортирането на пратките във и извън зоните за сигурност, методите за контрол на сигурността им и редът за присвояване статут "регулиран агент" и "познат изпращач" на товароизпращачите са елемент от програмата за сигурност на авиационните оператори.

(5) В условията на повишаване вероятността от настъпване на акт на незаконна намеса авиационните оператори и останалите участващи в проверките предприемат допълнителни мерки за сигурност по отношение на пратките в съответствие с програмите си за сигурност.

Чл. 43. (1) Авиационните оператори включват в своите програми за сигурност и реализират процедури и мерки за контрол на хранителните и други бордни запаси с цел недопускане попадането на борда на въздухоплавателни средства на оръжие, боеприпаси и други опасни предмети и вещества.

(2) Фирмите, произвеждащи храни за борда на въздухоплавателните средства както на територията на летището, така и извън него, осъществяват процедури и мерки за контрол, които да гарантират предотвратяването на несанкциониран достъп в техните служби и транспортни средства, а така също и попадане на оръжие, боеприпаси и други опасни предмети и вещества чрез хранителните и други бордни запаси.

Чл. 44. (1) Летищната администрация или летищното предприятие след утвърждаване от министъра на транспорта набавя, предоставя за ползване на упълномощените да ги експлоатират и поддържа необходимите съоръжения и оборудване, свързани с постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване.

(2) Изискванията към съоръженията и оборудването по ал. 1 се съгласуват със съответните компетентни органи относно критериите за подбора им и тяхната спецификация.

Чл. 45. (1) Оборудването, използвано за постигане на сигурността, се експлоатира от упълномощените по чл. 24 съгласно техническите изисквания на производителите.

(2) До експлоатация на оборудването по ал. 1 се допуска само квалифициран и правоспособен за изпълнение на такава дейност персонал.

(3) При неспазване на техническите изисквания на производителя упълномощените по чл. 24 носят отговорност за констатирана неправилна експлоатация.

Чл. 46. Служителите по сигурността подлежат на подбор и подготовка, гарантиращи тяхната професионална пригодност.

Чл. 47. (1) Посочените в глава втора от наредбата субекти осигуряват разработването и изпълнението на програми за обучение на своите служители, ангажирани с проблемите на сигурността на гражданското въздухоплаване.

(2) Организациите, на които се възлага разработването и изпълнението на програмите, осигуряват квалифициран персонал за провеждане на обучение.

Чл. 48. Случаи на незаконна намеса в дейността на гражданското въздухоплаване са:

1. завладяване на въздухоплавателно средство от терористи на земята или по време на полет;

2. вземане на заложници на територията на летището;

3. получена анонимна или явна заплаха за взривно устройство в помещения на летището или на борда на въздухоплавателно средство;

4. извършен терористичен акт на територията на летището.

Чл. 49. (1) Субектите по глава втора от наредбата разработват индивидуални и съвместни планове за действия при криза, предизвикана от акт на незаконна намеса в дейността на гражданското въздухоплаване, издават инструкции за персонала, установяват системи за връзка и провеждат подготовка на служителите си с цел предприемане на ответни действия.

(2) Субектите по глава втора от наредбата координират своите планове с цел постигане на пълна съгласуваност на действията.

(3) Министерството на вътрешните работи координира действията на земята и следи за спазването на общите принципи на сигурността в Република България.

(4) Главна дирекция "РВД" осигурява аеронавигационното обслужване и предприема необходимите координационни действия за търсене и спасяване в случай на нужда.

(5) Летищната администрация или летищното предприятие и авиационните оператори подпомагат действията на упълномощените субекти съгласно плановете си за действие при криза.

(6) За повишаване ефективността на плановете и методите за противодействие на актове на незаконна намеса минимум веднъж на две години се изпълняват съвместни тренировъчни занятия на участниците в тях.

(7) Всеки един от субектите по глава втора от наредбата може да предложи провеждането на такова занятие, като посочи:

1. кога и къде да бъде изпълнено занятието;

2. кой да вземе участие в него;

3. рамките и целите на занятието;

4. кой да организира и изпълни занятието.

Чл. 50. (1) Всеки субект по глава втора от наредбата, получил информация или данни за вероятност от извършване на акт на незаконна намеса, или за това, че актът се намира във фазата на извършване или вече е извършен, незабавно привежда в изпълнение плана си за действия в случай на криза.

(2) Редът на действия включва разпращането на съобщение до всички заинтересувани страни, оценка на съобщението и потвърждение за изпълнение на плана за действия от страна на всички заинтересувани страни.

(3) Получилият такова съобщение събира възможно най-пълна информация с цел извършване на точна оценка на обстоятелствата.

Чл. 51. (1) Оперативното ръководство на ответните действия в случай на акт на незаконна намеса се изпълнява от кризисен щаб в съответствие с план, утвърден от министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи.

(2) В случай на криза, засягаща гражданско летище на Република България, ръководството на кризисния щаб се осъществява от ръководителя на летищната администрация или летищното предприятие, освен ако в плана не е предвидено друго.

(3) В случай на криза, засягаща обект на гражданското въздухоплаване, намиращ се извън територията на летищата, ръководството на кризисния щаб се осъществява от директора на съответната дирекция на вътрешните работи.

(4) До събирането на кризисния щаб оперативното ръководство на летището/обекта изпълнява неотложните мерки, предвидени в плана.

(5) Всеки получен сигнал за акт на незаконна намеса се предава незабавно на най-близкото поделение на Министерството на вътрешните работи и летищната администрация или летищното предприятие на засегнатото/най-близкото гражданско летище за привеждане в действие на кризисния щаб.

Чл. 52. (1) В случай че въздухоплавателно средство, обект на незаконна намеса, навлезе във въздушното пространство на Република България и пожелае да извърши кацане, съответният център за управление на въздушното движение приоритетно му оказва съдействие за осигуряване безопасността във всички етапи на полета.

(2) След кацане на въздухоплавателното средство се предприемат всички практически възможни мерки за възвръщане на контрола върху него, при условие че с това не се поставя в опасност животът на екипажа, пътниците или целостта на въздухоплавателното средство.

(3) В случай че въздухоплавателно средство, обект на незаконна намеса, пресича въздушното пространство на Република България, съответният център за ръководство на въздушното движение приоритетно му оказва съдействие за осигуряване безопасността на полета по време на преминаването му през обслужваното въздушно пространство.

(4) Центърът за ръководство на въздушното движение предава своевременно свързаната с полета информация на съответните органи на съпределните държави, включително службите на летището на известния или предполагаем краен пункт на полета.

Чл. 53. Специализираните звена на Министерството на вътрешните работи се дислоцират в засегнатия район и участват при разрешаването на кризата в съответствие със Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 54. (1) В случай на криза, предизвикана от акт на незаконна намеса на територията на Република България, набраната информация се предава своевременно на:

1. държавата, където е регистрирано въздухоплавателното средство;

2. държавата на оператора;

3. държавата, чиито граждани се явяват участници в инцидента.

(2) В случай на акт на незаконна намеса, насочен срещу гражданското въздухоплаване, ГД "ГВА" подготвя и изпраща до ИКАО:

1. предварително съобщение за акт на незаконна намеса в рамките на 30 дни от датата на извършване на акта;

2. окончателно съобщение за акт на незаконна намеса в рамките на 60 дни от датата на извършване на акта.

Чл. 55. (1) Субектите по глава втора от наредбата събират, обобщават и обменят помежду си информация за сигурността на гражданското въздухоплаване.

(2) Събраната и обобщена информация незабавно се предоставя на Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта.

(3) Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта оценяват информацията, прогнозират вероятността от възникване на акт на незаконна намеса в дейността на гражданското въздухоплаване и препоръчват на авиационните оператори адекватни мерки за сигурност.

(4) В случай на нарастване на вероятността от настъпване на акт на незаконна намеса спрямо гражданското въздухоплаване се уведомява и събира съветът. Мерките за сигурност, съдържащи се в наредбата, индивидуалните програми и планове за действие при криза, се засилват.

(5) След приключване на криза, предизвикана от акт на незаконна намеса, кризисният щаб извършва анализ и предоставя оценка на съвета, който препоръчва средства и действия за предотвратяване възникването на събитие от подобен характер.

(6) За всички извършвани корекции в нормативните актове по сигурността на гражданското въздухоплаване ГД "ГВА" незабавно уведомява заинтересуваните посредством информационни бюлетини.

Чл. 56. (1) Сигурността в гражданското въздухоплаване се осигурява финансово чрез необходимите средства, предоставени на летищните администрации или летищните предприятия, заложени в годишните им програми, утвърдени от министъра на транспорта.

(2) Субектите по глава втора от наредбата предвиждат всички необходими разходи за съответните технически средства, издръжката на съответния персонал и др.

(3) Съветът периодично анализира състоянието на финансовите средства, необходими за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване, и дава препоръки за разпределяне.