Държавен вестник, брой 103 от 3.XII

Отменен с § 1, т. 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 263 на Министерския съвет от 30 декември 1999 г. за приемане на Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане и на Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки - ДВ, бр. 6 от 21 януари 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1992 г.) Държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, наети на работа в български или в чуждестранни юридически или физически лица в страната, включително и върху волнонаемните работници и служители при Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Главното управление на Строителните войски и техните поделения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г., отменена с решение № 3353 на ВАС - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Задължително се осигуряват за всички осигурителни случаи и работниците и служителите, които работят при повече от един работодател по трудови договори за непълно работно време, с изключение на наетите по трудов договор по чл. 114 от Кодекса на труда.

Чл. 2. Подлежат на задължително осигуряване само за случай на трудова злополука:

а) (изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) докторантите;

б) (Изм. - Изв., бр. 47 от 1959 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) учащите се във висши, полувисши, общообразователни, средни специални и професионални учебни заведения през време на производствената си практика преди дипломирането си;

в) децата, ненавършили 15-годишна възраст, допуснати да работят само в областта на изкуството - да участват в снимането на филми, в подготовката и изнасянето на театрални, оперни, балетни, циркови и други представления;

г) (отм. - ДВ, бр. 14 от 1969 г., нова, бр. 6 от 1987 г., изм., бр. 85 от 1993 г.) работниците и служителите, които съгласно уговореното в трудовия договор работят в едно предприятие, учреждение или организация последователно или разпокъсано общо не повече от 5 работни дни, или 40 часа в месеца;

д) лицата, извършващи краткотрайни услуги в държавни, обществени и кооперативни предприятия, учреждения и организации;

е) (нова - ДВ, бр. 49 от 1964 г., изм., бр. 59 от 1989 г., заличена, бр. 5 от 1993 г.);

ж) (изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) лицата, които не са обхванати от предходния параграф, привлечени за доброволно съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи;

з) (нова - ДВ, бр. 59 от 1977 г., заличена, бр. 5 от 1993 г.);

и) (нова - ДВ, бр. 42 от 1980 г.) членовете на доброволните противопожарни отряди и граждани при или по повод изпълнение на задачи по противопожарната охрана.

к) (нова - ДВ, бр. 58 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) лицата, които работят по допълнителен или по втори трудов договор, когато са осигурени по основния си трудов договор при пълно работно време за всички осигурителни случаи.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г., бр. 6 от 1987 г., бр. 85 от 1993 г.) За краткотрайна услуга се счита работата, която има случаен и еднократен характер за предприятието, учреждението или организацията и се извършва от лица по извънсписъчния състав за не повече от 5 дни, или 40 часа. Когато работата е продължила повече от посочените срокове, счита се, че привлеченото лице е осигурено за всички осигурителни случаи.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1987 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Осигуряването на работниците и служителите възниква от деня, в който те са започнали изпълнението на задълженията си по трудовото правоотношение, и продължава през времето, което се зачита за трудов стаж по чл. 351-353 и чл. 354, т. 1 и 4 от Кодекса на труда от 1986 г.

Чл. 5. Не подлежат на задължително осигуряване:

а) наетите от частни лица за извършване на краткотрайни услуги;

б) съпругът (съпругата), когато работят в неговото предприятие, стопанство или домакинство.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Едноличните търговци и физическите лица, които имат наети на работа лица, подлежащи на задължително осигуряване, са длъжни в седемдневен срок от постъпването им на работа да поискат издаване от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на осигурителни книжки за тези лица.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г., бр. 59 от 1989 г., бр. 58 от 1992 г., бр. 15 от 1999 г.) Спорните въпроси при определяне подлежащите на задължително осигуряване лица се разглеждат и решават от Националния осигурителен институт съвместно с Централния съвет на профсъюзите.

Чл. 8. Държавното обществено осигуряване обезпечава:

а) (доп. - ДВ, бр. 67 от 1973 г.) парични обезщетения при временна нетрудоспособност и за отглеждане на малко дете;

б) пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионално заболяване, за изслужено време и старост и наследствени пенсии съгласно Закона за пенсиите;

в) мероприятия за трудоустрояване на трудовите инвалиди;

г) изплащане на разликата в трудовото възнаграждение на болни от туберкулоза, трудоустроени на по-ниско платена работа;

д) (зал. - ДВ, бр. 58 от 1992 г.);

е) (зал. - ДВ, бр. 58 от 1992 г.);

ж) (изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) подпомагане на работниците и служителите и на пенсионерите с пенсии, отпуснати въз основа на лична нетрудоспособност, с част от разходите за санаторно-курортно лечение и за профилактика и рехабилитация;

з) подпомагане на работниците и служителите при ползуване на нощни санаториуми, профилакториуми и лечебно хранене;

и) (изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) мероприятия за намаляване на осигурителните рискове;

к) набавяне на ортопедически апарати, протези, уреди и други подобни;

л) (отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

м) (отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

н) (отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

о) помощи на работниците и служителите, които нямат право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

п) помощ при смърт и за погребение.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 59 и бр. 70 от 1989 г., бр. 85 от 1993 г.)

(Ал. 1 отм. - ДВ, бр. 103 от 1996 г.)

(Ал. 2 заличена - ДВ, бр. 58 от 1992 г.)

За установен трудов стаж на работниците и служителите за минало време от тях не се изискват осигурителни вноски.

(4) (изм. - ДВ, бр. 58 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се дължат вноски за Държавното обществено осигуряване, се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика по предложение на Националния осигурителен институт.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) (1) За дните, през които се получават обезщетения за временна нетрудоспособност или за бременност и раждане, осигурителните вноски се изчисляват и се внасят върху среднодневното възнаграждение, определено по чл. 153 от Кодекса на труда от 1951 г., от което са изчислени паричните обезщетения.

(2) Осигурителни вноски по ал. 1 не се внасят:

1. през периода на отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, 165 и 167 от Кодекса на труда;

2. за периода на неплатен отпуск поради временна нетрудоспособност;

3. за периода след прекратяване на трудовия договор, през който са изплащани парични обезщетения за временна нетрудоспособност или за бременност и раждане.

11. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1989 г.).

12. Осигурителните вноски за работници и служители, които работят със собствени превозни средства, машини, уреди или инструменти, се изчисляват върху възнаграждението, отнасящо се за техния личен труд, от което се определя данъкът върху общия доход, без сумата, отнасяща се за наема на инвентара.

(Изм. - ДВ, бр. 6 от 1987 г., бр. 58 от 1992 г., бр. 85 от 1993 г.) Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудов договор при заплащане на акорд в селското стопанство, се начисляват върху средното месечно трудово възнаграждение, предвидено в договора, но върху не по-малко от минималната месечна заплата, установена за страната, и се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) (1) Осигурителните вноски се внасят в банките по съответните сметки на Държавното обществено осигуряване, открити в банките, определени съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за фонд "Обществено осигуряване".

(2) Осигурителите внасят осигурителните вноски с платежно нареждане чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на Държавното обществено осигуряване при изплащане на трудовите възнаграждения, включително и при авансовите плащания. При теглене на суми за плащания, при уволнение или отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс не се издава отделно платежно нареждане - тези суми се включват в платежното нареждане за първото следващо внасяне на осигурителни вноски.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Банките не отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително и за авансовото им изплащане, без едновременното представяне на платежно нареждане за прехвърляне на дължимите осигурителни вноски.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките по съответната сметка на Държавното обществено осигуряване.

(5) Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл. 147, ал. 1 от Кодекса на труда

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 1963 г., изм., бр. 61 от 1984 г., бр. 59 от 1989 г., бр. 58 от 1992 г., отм., бр. 103 от 1996 г.).

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1992 г.) Осигурителите (държавни, кооперативни, обществени, смесени предприятия, учреждения, организации, търговски дружества, еднолични търговци или физически лица, които ползуват чужд труд) са длъжни да се регистрират пред районните (столичното) управления за социално осигуряване в 15-дневен срок от деня, в който са постъпили на работа при тях работници и служители, подлежащи на задължително осигуряване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) Клоновете на предприятията, учрежденията и организациите, които са счетоводно и финансово обособени, се регистрират отделно.

(Ал. 3 заличена - ДВ, бр. 58 от 1992 г.)

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) При ликвидация, реорганизация или уедряване осигурителите са длъжни да съобщят за това писмено на органите по общественото осигуряване, пред които са регистрирани в 15-дневен срок.

16. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1989 г.)

Чл. 16а. (1) (Нов - ДВ, бр. 103 от 1996 г.) От 1 януари 1997 г. осигурителите периодично представят на Националния осигурителен институт данни за осигурителния доход, осигурителните вноски, осигурителните плащания и за трудовия стаж поотделно за всеки работник или служител.

(2) Данните по ал. 1 се представят на Националния осигурителен институт и от лицата, които се осигуряват само за своя сметка.

(3) Националният осигурителен институт издава инструкция за сроковете, съдържанието, реда и начина за представянето и съхраняването на данните по ал. 1.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г.) За временна нетрудоспособност се считат случаите, при които работникът или служителят не може или е възпрепятствуван да работи поради: болест, трудова злополука, професионално заболяване, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане болен или карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството до лечебно заведение в друго населено място или за лечение в чужбина, а за работничките и служителките и при бременност и раждане.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. бр. 58 от 1992 г., бр. 103 от 1996 г.) Отсъствията поради временна нетрудоспособност се оформяват с болничен лист по образец, установен от Националния осигурителен институт и Министерството на здравеопазването. За тези отсъствия работниците и служителите са длъжни да уведомят административното си ръководство не по-късно от следващия ден.

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) По искане на лицата, които са осигурени по чл. 1, ал. 2, се издава повече от един екземпляр болничен лист с един и същ регистрационен номер в учетните форми за представяне пред всеки от работодателите.

Чл. 18. (Изм. - Изв., бр. 21 от 1959 г., ДВ, бр. 6 от 1987 г.) Временната нетрудоспособност се установява от органите на трудово-лекарската експертиза - лекуващите лекари (фелдшерите и акушерките в тяхната компетентност), лекарските консултативни комисии (ЛКК), трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) и Централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК).

Лекуващите лекари могат да разрешават еднолично отпуск за амбулаторно и домашно лечение до 10 дни непрекъснато за всеки случай на временна нетрудоспособност независимо дали той се разрешава за едно или за различни заболявания, злополуки, прегледи, изследване и лечение, за гледане или придружаване на болен член от семейството.

Продължаването на отпуска непосредствено след отпуска, разрешен еднолично, става с решение на ЛКК след задължителен преглед на болния. ЛКК разрешават отпуск за временна нетрудоспособност до 30 дни наведнъж.

Отпуск за санаторно-курортно лечение (включително пансионатно) се разрешава само на нетрудоспособен работник или служител, който непосредствено преди отиването на такова лечение е бил на наложително домашно, амбулаторно или стационарно лечение за същото заболяване, за което отива на санаторно-курортно лечение, и който, ако не бъде изпратен на такова лечение, следва да получи отпуск поради временна нетрудоспособност за продължаване на болничното, домашното или амбулаторното лечение.

Отпуск за санаторно-курортно лечение се разрешава и на трудоспособни работници и служители, преболедували от туберкулоза или силикоза, водещи се на диспансерен отчет, както и в случаите на курсове за трудотерапия и рехабилитация, провеждани от пневмофтизиатричните заведения.

Отпуските за санаторно-курортно лечение (включително и пансионатно) се разрешават от ЛКК, като се включват и до 3 календарни дни за отиване и връщане.

(Изм. - ДВ, бр. 58 от 1992 г.) Отпуск за лечение, изследване или за придружаване на болен член от семейството в чужбина се разрешава от ЛКК след решение на Комисията за лечение в чужбина при Министерството на здравеопазването за изпращане на болния или на придружителя в чужбина.

Лекуващите лекари разрешават еднолично отпуск поради бременност и раждане (осиновяване), както и за времето на стационарното лечение - за целия период на нетрудоспособността.

Фелдшерите могат да разрешават еднолично отпуск до 5 дни непрекъснато за амбулаторно или домашно лечение за всеки случай на временна нетрудоспособност независимо дали тя се дължи на едно или на няколко различни заболявания, злополуки или гледане на болен член от семейството, когато със заповед на управление "Народно здраве" им е дадено това право и е определен срокът, за който могат да разрешават отпуски.

Лекуващите лекари, както и фелдшерите в селища, в които има само фелдшерски здравен пункт, разрешават еднолично отпуск при заразно заболяване, карантина и при отстраняване от работа съгласно разпоредбите за борба със заразните болести. Отпуск при бацилоносителство се разрешава само от лекар по начина и за сроковете, определени от същите разпоредби.

Отпуск поради бременност и раждане в селищата, в които има само фелдшерски здравен пункт, се разрешава еднолично от фелдшера или акушерката, наблюдавали бременната или извършили ображдането.

За всеки пропуск и разточителство при разрешаване на отпуск поради временна нетрудоспособност органите на трудово-лекарската експертиза носят лична дисциплинарна и гражданска отговорност, както и административнонаказателна или наказателна отговорност.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1987 г.) Отпуск на осигурените за гледане на болен член от семейството в дома, в стационар, в санаториум (включително и пансионат), както и за придружаване за належащи изследвания или за амбулаторно лечение в здравните заведения се разрешава:

а) от лекуващия лекар - еднолично до 10 дни непрекъснато независимо дали се отнася за едно или за различни заболявания;

б) от фелдшера - еднолично до 5 дни непрекъснато за едно и също или за различни заболявания, ако това право му е дадено със заповедта по чл. 18, ал. 9. Продължаването на отпуска, разрешен от фелдшера, завеждащ самостоятелен здравен пункт до 10 дни се извършва от лекаря, отговарящ за този пункт;

в) от ЛКК - до 30 дни непрекъснато за едно и също или за различни заболявания.

Когато нуждата от гледане на болния продължи повече от 6 месеца, отпуск се разрешава след контролен преглед от ТЕЛК на всеки два месеца и експертно заключение на същата комисия за продължаване на отпуска.

Към отпуските на осигурените за гледане или придружаване на болен член от семейството на санаторно (включително и пансионатно) лечение се разрешават и до 3 календарни дни за пътуване на придружителя.

Чл. 20. Лекарската консултативна комисия изпраща работници и служители на трудово-експертна лекарска комисия, за да се установи необходимостта от продължаване на отпуска при временна нетрудоспособност, за трайно трудоустрояване или за установяване на инвалидност при следните случаи:

а) след изтичане на 6 месеца непрекъснат отпуск поради временна нетрудоспособност;

б) преди изтичане на 6-месечния отпуск, когато има признаци за настъпване на стабилизирана инвалидност;

в) когато работникът или служителят е ползувал с прекъсване в продължение на две календарни години 12 месеца отпуск поради временна нетрудоспособност, независимо от това, дали отпускът е бил поради едно или различни страдания.

Чл. 21. След преглед на работника или служителя трудово-експертната лекарска комисия съставя акт за освидетелствуване, с който определя:

а) група инвалидност и кога е настъпила, налага ли се трудоустрояване, на каква работа и откога да се прекрати издаването на болнични листове за временна нетрудоспособност - за случаите, когато е настъпила стабилизирана инвалидност;

б) да се продължи издаването на болнични листове по преценка на лекарската консултативна комисия - за случаите, когато трудоспособността не е възстановена и не е настъпила стабилизирана инвалидност;

в) работникът или служителят да се върне на работа и откога - за случаите, когато трудоспособността е възстановена.

Чл. 22. Издаването на болнични листове за минало време, без предварителен преглед на болния, се забранява. Изключение се допуска за не повече от три дни в случаите, когато има явно доказателство, че лицето е боледувало, но прегледът не е могъл да стане в деня на заболяването.

Когато прегледът е бил извършен и нетрудоспособността е била своевременно констатирана, но не е бил издаден болничен лист, такъв може да се издаде за минало време, ако от документацията на здравните заведения се установи, че лицето през това време е било действително нетрудоспособно. В болничния лист се вписва основанието, на което се издава за минало време.

Чл. 23. Обжалванията и възраженията от страна на заинтересувания, администрацията, профкомитета и органите на Държавното обществено осигуряване във връзка с експертизата за временна нетрудоспособност и издаването на болничните листове се правят:

а) срещу лекуващия лекар - пред съответния главен лекар или пред лекарската консултативна комисия, ако има такава;

б) срещу главния лекар и лекарската консултативна комисия - пред трудово-експертната лекарска комисия;

в) срещу трудово-експертната лекарска комисия - пред Централната трудово-експертна лекарска комисия, чието решение е окончателно.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г., бр. 85 от 1993 г.) При временна нетрудоспособност, с изключение на случаите поради бременност и раждане и на случаите, упоменати в този раздел, на работниците и служителите се заплаща вместо трудово възнаграждение парично обезщетение в зависимост от продължителността на трудовия стаж в следните размери от полученото трудово възнаграждение, определено съгласно § 58:

а) (предишна "б", изм. - ДВ, бр. 67 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) от 6 месеца до 10 години трудов стаж - 70%;

б) (предишна "в" - ДВ, бр. 67 от 1973 г.) от 10 до 15 години трудов стаж - 80%;

в) (предишна "г" - ДВ, бр. 67 от 1973 г.) над 15 години трудов стаж - 90%.

(Нова - ДВ, бр. 99 от 1965 г., и изм. - ДВ, бр. 67 от 1973 г.) Когато временната нетрудоспособност продължи повече от 15 дни, от 16-ия ден размерите на паричните обезщетения по букви "а" и "б" се увеличават съответно на 80 и 90%.

(Предишна ал. 2 - изм. - ДВ, бр. 99 от 1965 г., бр. 85 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) На ненавършилите 18-годишна възраст до навършване на 6 месеца трудов стаж парично обезщетение се изплаща по размера, посочен в буква "а".

(Предишна ал. 3 - изм. - ДВ, бр. 99 от 1965 г.) При трудова злополука (професионално заболяване) паричното обезщетение се изплаща в размер на 90% от трудовото възнаграждение, определено съгласно § 58, независимо от продължителността на трудовия стаж.

Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1965 г., нов - бр. 6 от 1987 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 24 и 99 от 1963 г., бр. 101 от 1981 г. и бр. 6 от 1987 г.) Предприятията, учрежденията и организациите възстановяват по бюджета на държавното обществено осигуряване едновременно с осигурителните вноски за съответния месец сумите, изплатени за парични обезщетения поради временна нетрудоспособност вследствие на трудова злополука по смисъла на чл. 150б от Кодекса на труда от 1951 г.

Чл. 27. Парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова злополука се изплаща, ако в болничния лист е вписан номерът на акта за трудова злополука. При нетрудова злополука паричните обезщетения се изплащат като при общо заболяване.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г. и бр. 6 от 1987 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г., отменена с Решение № 3355 на ВАС - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Парични обезщетения за временна нетрудоспособност не се изплащат след прекратяване на трудовия договор на лицата, които имат право на лична пенсия за изслужено време и старост. Това ограничение не се отнася при изплащане на обезщетенията за трудова злополука и за професионално заболяване.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г., бр. 85 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.)

(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г.)

Чл. 30. На нетрудоспособен работник или служител, изпратен на санаторно-курортно лечение или в 20-дневните почивни домове, се заплаща парично обезщетение за определеното време за лечение и за не повече от три дни общо за отиване и връщане.

За нетрудоспособен се счита този работник или служител, чието здравно състояние е такова, че ако не бъде изпратен на санаторно-курортно лечение, следва да получава отпуск по болест.

Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г.).

Чл. 32. На болни от туберкулоза или силикоза работници и служители, изпратени на лечение в санаториумите за специална курортна помощ или в почивните станции за застрашени от силикоза, парично обезщетение се плаща за времето на целия им престой, включително и до три дни за отиване и връщане.

Чл. 33. Парично обезщетение за временна нетрудоспособност през времето, когато работник или служител е бил задържан от властите, не се плаща, ако е бил уволнен поради задържането му.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

Чл. 35. (Изм. и доп. - Изв., бр. 21 от 1959 г. и бр. 24 от 1963 г.) При временна нетрудоспособност, настъпила преди прекратяване на трудовия договор, сключен за определено време или за извършване на определена работа, парично обезщетение се изплаща в сроковете по § 68 от този правилник, но за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на трудовия договор.

На сезонни работници и служители парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради болест се изплаща, ако до деня на настъпване на нетрудоспособността имат не по-малко от 3 месеца непрекъснат трудов стаж през последната година или не по-малко от 10 месеца в течение на последните две години. Паричното обезщетение в тези случаи се изплаща за не повече от 75 календарни дни независимо дали трудовият договор е прекратен или не.

При трудова злополука или професионално заболяване в случаите по предходните алинеи паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на трудоспособността или до установяване на група инвалидност. Времето след прекратяване на трудовия договор не се зачита за трудов стаж.

Чл. 36. При временна нетрудоспособност, настъпила в периода на предизвестието за уволнение, както и през време на оспорване правилността на уволнението, ако последното бъде отменено като неправилно, парично обезщетение се плаща в срокове по § 68 от този правилник.

Чл. 37. (Доп. - ДВ, бр. 24 от 1963 г.) На работници и служители, заболели през време на законоустановен отпуск, се изплаща парично обезщетение за дните на болестта, съвпадащи с този отпуск, който подлежи на продължаване след възстановяване на трудоспособността. Отпуск за временна нетрудоспособност за гледане на болен член от семейството не се разрешава, когато работникът или служителят, който иска такъв, ползва друг законно установен отпуск.

Чл. 38. Лишават се от парично обезщетение работници и служители, които:

а) (изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) умишлено увреждат здравето си или се преструват на болни (симуланти), като изплатените парични обезщетения подлежат на връщане с лихвата, определена за държавните вземания;

б) нарушават режима, установен за тях от лекуващия лекар - за времето, през което са нарушили режима или нарушаването на режима е дало усложнение, но за не повече от 15 дни;

в) не се явяват без уважителни причини на лекарски преглед - за времето от определения ден за преглед до явяването им;

г) (Отм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г., нова ал. 2 - ДВ, бр. 24 от 1963 г.) На работниците и служителите, станали временно нетрудоспособни поради напиване или действия, предизвикани от това им състояние (бой, нараняване и др.), както и поради нараняване при хулигански прояви, неморални деяния и други подобни, за първите 5 дни не се изплаща парично обезщетение. За останалите дни парично обезщетение се изплаща на семейството на осигурения 50% от установените размери.

Чл. 39. Парично обезщетение се плаща при отсъствие от работа в следните случаи:

а) когато е наложена карантина съгласно разпоредбите за борба със заразните болести - за времето, през което работникът или служителят е карантиниран;

б) когато болен от заразна болест, бацилоносител или контактен със заразно болен поради характера на извършваната работа не следва да я изпълнява по предписание на здравните органи. В тези случаи парично обезщетение се заплаща за времето, за което е отстранен, но за не повече от 90 дни, ако работникът или служителят не може да бъде трудоустроен временно на друга подходяща работа през този период.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 24 и 36 от 1963 г., бр. 67 от 1973 г., бр. 61 от 1984 г. и бр. 6 от 1987 г.) За гледане на болен член от семейството или придружаването му за изследване или лечение в друго населено място в страната или в чужбина осигурените имат право на отпуск в предписаните от здравните органи размери, а парично обезщетение се изплаща на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година.

За гледане на болно дете до 16-годишна възраст или придружаването му за изследване или лечение в друго населено място в страната или в чужбина на родителите - майката или бащата, се изплаща парично обезщетение до 60 календарни дни общо в една календарна година. Родителите не могат да ползуват отпуск по алинея първа за собствени (рождени или осиновени) деца.

Продължителността на отпуска и необходимостта от придружаване на болния се определят от лекуващия лекар, съответно от лекарската консултативна комисия и от Комисията за лечение в чужбина. В тези случаи парично обезщетение при поискване се изплаща авансово до 10, съответно до 30 дни, когато придружаването на члена на семейството, съответно на детето до 16-годишна възраст, е в друго населено място или в чужбина.

За гледане в стационар на болен член от семейството парично обезщетение в сроковете по ал. 1 и 2 се изплаща при изрично заключение на главния лекар на здравното заведение за необходимостта от гледане на болния в стационара.

На майката-кърмачка, настанена с детето в болница, парично обезщетение се изплаща до изписването на детето от болницата. Това време не се включва в сроковете по предходните алинеи.

За гледане на заразно болно дете в стационар или задължително карантинирано в дома парично обезщетение се изплаща до изтичане на болничното лечение и карантинния срок. Това време не се включва в срока по предходните алинеи.

(Ал. 7 - изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Паричното обезщетение по предходните алинеи за гледане или придружаване на дете до 9-годишна възраст се изплаща в размер на 100% от полученото трудово възнаграждение определено съгласно чл. 153 от Кодекса на труда от 1951 г., а за дете над тази възраст и за други членове на семейството - в размерите, предвидени за общо заболяване.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 24 и 36 от 1963 г., бр. 67 от 1973 г., бр. 21 от 1981 г. и бр. 6 от 1987 г.) За гледане на здрави деца, върнати от детски ясли, детски градини и други поради наложена карантина, парично обезщетение се изплаща по условията за общо заболяване, докато трае карантинния период. Това време не се включва в сроковете по предходния параграф.

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1973 г., изм., бр. 61 от 1984 г. и бр. 6 от 1987 г., бр. 58 от 1992 г.) Паричното обезщетение по § 40 и § 41 се изплаща, ако в семейството няма друго незаето на работа лице, годно да гледа или придружава болния. Това обстоятелство се установява с декларация на осигурения, на когото се издава болничния лист. Посоченото изискване не се прилага, когато майката поиска да гледа или придружава болното си дете, ненавършило 9-годишна възраст.

Чл. 41б. (Заличен ДВ, бр. 6 от 1987 г.).

Чл. 41в. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1973 г.) Членове на семейството на осигурения се считат:

съпругът (съпругата);

възходящите до втора степен родство на осигурения или на съпругата (съпруга) му;

осиновителите;

децата включително припознати, осиновени, доведени и заварени;

внуците, ако нямат родители или ако родителите им са възпрепятствувани да ги гледат поради отсъствие или заболяване;

братята и сестрите, при условие че живеят в едно домакинство с осигурения и се издържат от него.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 1973 г.) Болничен лист не се издава и парично обезщетение не се изплаща:

а) при изкуствено прекъсване на бременността по желание на бременната освен при усложнение. В тези случаи парично обезщетение се изплаща по условията за общо заболяване;

б) за гледане на хронично болен освен при изостряне на страданието;

в) за гледане на болен, ако му се осигури място в стационар, но той или семейството му се отказва от това място.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1965 г.) При трудоустрояване на болен от туберкулоза работник или служител, който работи при облекчени трудови условия, на същата професия или на друга по-лека, ако се намали трудовото му възнаграждение, разликата до размера на получаваното възнаграждение преди трудоустрояването да се заплаща за срок до шест месеца. Това право може да бъде използувано веднъж през една календарна година.

На работещи пенсионери, трудоустроени на по-лека работа по този ред, разлика в трудовото възнаграждение не се изплаща.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1968 г., бр. 67 от 1973 г. и бр. 6 от 1987 г.) При използуване на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване на дете се заплаща парично обезщетение в размер на 100% от трудовото възнаграждение, определено по условията на чл. 153 от Кодекса на труда от 1951 г.

Минималното парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане във всички случаи не може да бъде по-малко от минималната месечна работна заплата за страната.

Паричното обезщетение се изплаща за всички работни дни, включени в отпуска по чл. 163 от Кодекса на труда от 1986 г.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1968 г. и бр. 6 от 1987 г.) Когато действително прекараното време в отпуск поради бременност, смятано от деня на освобождаването от работа до деня на раждането, се окаже повече от 45 дни, разликата се приспада от останалия отпуск, като в никакъв случай отпускът преди раждането не може да бъде по-малко от 42 календарни дни.

Неизползуваният отпуск за бременност поради преждевременно раждане се ползува изцяло след раждането на детето.

При патологична бременност, както и в случаите, когато по преценка на здравните органи е необходимо да се разреши отпуск, за да се осигури правилното развитие на бременността, работничката или служителката има право на парично обезщетение при условията и в размерите, предвидени за временна нетрудоспособност поради болест, независимо от правото й на парично обезщетение поради бременност и раждане.

Чл. 45а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1973 г., изм., бр. 61 от 1984 г. и бр. 6 от 1987 г.) През времетраенето на отпуска по чл. 164, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда от 1986 г. на майката (осиновителка) или на лицето по чл. 164, ал. 3 от същия кодекс, което ползува този отпуск, се изплаща парично обезщетение в размер на минималната месечна заплата, установена за страната.

В случаите, когато отпускът по ал. 1 не се ползува или лицето, което го ползува, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Чл. 45б. (Нов - ДВ, бр. 6 от 1987 г.) През времетраенето на неплатения отпуск по чл. 165, ал. 1 от Кодекса на труда от 1986 г. на майката (осиновителката) или на лицето по чл. 164, ал. 3 от същия кодекс, което ползува този отпуск, ако детето не е настанено в детско заведение, се изплаща парично обезщетение по чл. 3ж от Указа за насърчаване на раждаемостта в размер на 10 лв. месечно.

Чл. 45в. (Нов - ДВ, бр. 6 от 1987 г.) Когато поради смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката) съответната част от отпуските за раждане (осиновяване) и за отглеждане на малко дете се ползува на основание чл. 167, ал. 1 от Кодекса на труда от 1986 г. от бащата (осиновителя), от един от неговите родители или родители на майката (осиновителката), на лицето, което ползува отпуск, се изплаща парично обезщетение, както следва:

а) през времетраенето на отпуска по чл. 163 от Кодекса на труда от 1986 г. - при условията, по реда и в размерите, установени с чл. 44 от този правилник;

б) през времетраенето на отпуска по чл. 164 от Кодекса на труда от 1986 г. - в размер минималната месечна работна заплата, установена за страната;

в) през времетраенето на отпуска по чл. 165 от Кодекса на труда от 1986 г. - в размер на 10 лв. месечно.

Паричните обезщетения по предходната алинея се изплащат и на настойника или на лицето, което със съгласие на настойника ползува отпуските по предходната алинея в случаите на чл. 167, ал. 2 от Кодекса на труда от 1986 г.

Когато лицата по ал. 1 и 2 не ползуват отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда от 1986 г. или прекъснат неговото ползуване и се завърнат на работа, получават парично обезщетение при условията и в размерите, посочени в чл. 156, ал. 4 от Кодекса на труда от 1951 г.

Чл. 45г. (Нов - ДВ, бр. 6 от 1987 г.) Паричните обезщетения по чл. 45а, ал. 1, чл. 45б и чл. 45в, ал. 1 и 2 се изплащат въз основа на акта, с който е разрешено ползуването на съответния отпуск, а обезщетенията по чл. 45а, ал. 2 и чл. 45в, ал. 3 - въз основа на молба на майката (осиновителката) или на лицето, поело отглеждането на детето.

Изплащането на паричните обезщетения се спира при прекратяване на отпуска, при смърт на детето, даването му за осиновяване, настаняването му в детска ясла или в друго детско заведение, както и при прекратяването на трудовото правоотношение, по което работи майката (осиновителката) или лицето, което ползува съответния отпуск.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 1973 г. и бр. 6 от 1987 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Бременните работнички и служителки, които са уволнени при условията на чл. 333 от Кодекса на труда от 1986 г@., имат право на парично обезщетение поради бременност и раждане по чл. 44 от този правилник, ако раждането е станало преди изтичането на 270 дни от датата на уволнението. В тези случаи паричното обезщетение за 45 дни се изплаща непосредствено след раждането, а за останалото време - в установените срокове.

Чл. 47. (Ал. 1 заличена - ДВ, бр. 59 от 1989 г.).

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 15 от 1986 г.) При раждане на мъртво или на живо дете, което е починало или е дадено за осиновяване преди 42-ия ден от раждането, парично обезщетение се изплаща за 42 календарни дни. Ако обаче здравето и трудоспособността на родилката не са възстановени, парично обезщетение се заплаща до размера на полагащия се съгласно § 45 отпуск съобразно поредността на детето.

Чл. 48. На работничка или служителка - самотна майка, парично обезщетение се плаща и в случаите, когато е настанена в "Дом за майка и дете".

Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 59 от 1975 г.) Средното месечно брутно трудово възнаграждение по чл. 155а от Кодекса на труда се установява, като полученото брутно възнаграждение се раздели на 12.

Когато през 12-те месеца е изплащано трудово възнаграждение за по-малко месеци или за непълни месеци, средномесечното брутно възнаграждение се установява на базата на среднодневното брутно възнаграждение.

Среднодневното брутно трудово възнаграждение по предходната алинея се установява, като брутното възнаграждение през 12-те календарни месеца, които предхождат трудоустрояването, се раздели на броя на работните дни, включени в месеците, през които е работено. В броя на работните дни не се включват дните, през които работничката или служителката не е била на работа поради законоустановен отпуск, престой и отпуск за временна нетрудоспособност, и дните, през които е била трудоустроена поради болест или злополука.

Среднодневното брутно трудово възнаграждение през всеки месец, включен изцяло или частично в срока на трудоустрояването, се намира по реда, установен с § 61. Общата сума на добавката за месеца се определя, като дневният й размер се умножи на броя на дните, за които е изплатено трудово възнаграждение за работата, на която работничката или служителката е трудоустроена.

Брутното трудово възнаграждение е това, от което се изчислява възнаграждението за платения годишен отпуск, посочено в чл. 177 от Кодекса на труда от 1986 г.

Чл. 49. Когато на работника или служителя е определена група инвалидност, но му е отказана пенсия за инвалидност поради недостатъчен трудов стаж и не е настанен на подходяща за здравното му състояние работа, ако е инвалид III група, има право на помощ в размер на парично обезщетение за 3 месеца, а ако е инвалид I или II група - за 6 месеца, считано от датата на инвалидността. Такава помощ може да се отпусне само веднъж.

Чл. 50. Помощта се плаща помесечно от предприятието, учреждението или организацията, които са изплащали паричното обезщетение за временна нетрудоспособност до уволнението, след като лицето представи удостоверение, че му е отказана пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Помощта може да се изплати наведнъж за цялото време, ако е изтекъл тримесечният, съответно шестмесечният срок.

Ако работникът или служителят, придобил право на помощ, бъде настанен на подходяща за здравното му състояние работа или почине преди изтичане на тримесечния, съответно на шестмесечния срок, помощта се изплаща до деня на настаняването или до деня на смъртта.

Чл. 51. За всяка изплатена помощ администрацията е длъжна да изпрати в срок до 15 дни на районното (столичното) управление за социално осигуряване сведение, съдържащо трите имена на работника или служителя, за колко време му е изплатена помощ и размера на изплатената сума.

(Ал. 2 - изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Ако на работник или служител, получил такава помощ след 1 януари 1958 г., се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание трудов стаж, отнасящ се за време преди получаването на помощта, изплатената сума се удържа от пенсията заедно с лихвата, определена за държавните вземания.

Чл. 52-56. (Заличени - ДВ, бр. 6 от 1987 г.).

Чл. 57. Членове на семейството, на които се изплаща помощ по чл. 162 от Кодекса на труда от 1951 г., се считат:

а) съпругът (съпругата);

б) децата (включително осиновени, доведени, заварени и припознати), ненавършили 18 години, а ако са учащи се - 24 години, или ако са нетрудоспособни - независимо от възрастта;

в) родителите и осиновителите или съпрузите на последните.

Помощта се изплаща, както следва:

а) на съпругата и децата - срещу удостоверение от народния съвет, че те са наследниците на починалия и са били издържани от него. За децата над 18 години - учащи се, се представя и удостоверение от учебното заведение, а ако са нетрудоспособни - удостоверение от съответното здравно заведение;

б) на родителите - срещу удостоверение от народния съвет, че починалият няма съпруга и деца и наследници са родителите, които са били издържани от него.

Чл. 58. (Изм - ДВ, бр. 24 от 1963 г., бр. 59 от 1977 г., бр. 42 от 1980 г., бр. 6 от 1987 г. и бр. 59 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) (1) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се изчислява от възнаграждението, определено по чл. 153, ал. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда от 1951 г. В случаите, когато в шестмесечния период осигурителната вноска при самоосигуряване за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване, е внесена върху осигурителен доход, се взема предвид неговият среднодневен размер, изчислен на база броя на работните дни за периода, за който се отнася.

(2) При изчисляване на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност или за бременност и раждане не се вземат предвид сумите или паричната равностойност на плащанията в натура за сметка на социалните разходи на предприятия, върху които са внесени осигурителни вноски.

(3) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова злополука на лицата, осигурени по чл. 2, букви "ж" и "и", се изчислява от заплатата за най-ниската сержантска длъжност в Министерството на вътрешните работи към датата на злополуката, ако това е по-благоприятно за тях.

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г. и бр. 59 от 1989 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г., бр. 58 от 1992 г., бр. 85 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) За работници и служители, които нямат определена основна заплата, паричното обезщетение се изчислява от възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, но не повече от десеткратния размер на минималната месечна работна заплата за страната.

Чл. 61.(Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г., бр. 67 от 1973 г., бр. 6 от 1987 г. и бр. 59 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) (1) Среднодневното възнаграждение, от което се изчислява дневното парично обезщетение, се намира, като сборът от сумите на среднодневното брутно трудово възнаграждение, ограничено до 120 на сто от среднодневната основна работна заплата, среднодневния осигурителен доход и/или среднодневната минимална работна заплата по чл. 58, умножени по броя на работните дни, за които се отнасят, се раздели на общия брой на работните дни за шестмесечния период, предхождащ месеца на настъпване на нетрудоспособността.

(2) Среднодневната минимална работна заплата за страната при изчисляване на паричното обезщетение се намира, като минималната месечна работна заплата, установена за страната, се раздели на броя на работните дни на съответния месец.

(3) Когато през периода по чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда от 1951 г. лицето е работило при различни работодатели, размерът на полученото трудово възнаграждение се удостоверява с удостоверение, издадено от съответния работодател, съгласно приложението. Ако на лицето е била издадена осигурителна книжка, осигурителният доход или получаваното възнаграждение се удостоверяват с книжката.

(4) Ако лицето е работило при различни работодатели и не представи удостоверението по ал. 3, за тези периоди при изчисляване на паричното обезщетение се взима предвид среднодневната минимална работна заплата за страната. След представяне на удостоверението паричното обезщетение се изчислява от действително получените възнаграждения съгласно чл. 153 от Кодекса на труда от 1951 г.

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1987 г.) За работници и служители, които поради характера на извършваната работа сами определят работното си време и нямат установено трудово възнаграждение, броят на изработените дни в месеца във връзка с определяне продължителността на трудовия стаж за парични обезщетения се намира, като полученото трудово възнаграждение през месеца се раздели на минималната дневна заплата, установена за страната.

Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) При определяне размера на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност на лекторите и преподавателите, работещи по трудов договор, заплащани на час в учебни заведения, училища и други организации, трудовият стаж се изчислява, както следва:

а) за един месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите учебни заведения - 50 часа.

Изработените над 75 часа, съответно над 50 лекторски часа през един месец не се вземат пред вид при изчисляване на трудовия стаж за друг месец;

б) при по-малко от 75, съответно 50 часа месечно, трудовият стаж се зачита за толкова дни, колкото се получават, като се раздели общият брой на изработените часове с числото 3, съответно 2.

Когато лекторът или преподавателят има не повече от 12, съответно 18 лекторски часа през календарния месец или е бил в командировка не повече от шест дни, парично обезщетение се изплаща само в случай на трудова злополука.

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г. и бр. 59 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Паричните обезщетения на работниците и служителите, които работят при непълно работно време в две или повече предприятия, учреждения или организации, се изчисляват по общите правила на чл. 153 от Кодекса на труда от 1951 г. и на чл. 58 от този правилник поотделно за всеки от трудовите договори.

Паричното обезщетение се изплаща от предприятието или учреждението, където е основната работа на работника или служителя.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г. и бр. 59 от 1989 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1987, бр. 59 от 1989 г., бр. 85 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

Чл. 67. Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневното парично обезщетение се умножи на броя на работните дни, през които работникът или служителят не е бил на работа поради временна нетрудоспособност.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 24 от 1963 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност поради болест, трудова злополука и професионално заболяване се изплаща от първия ден на настъпване на нетрудоспособността до възстановяване на трудоспособността или до установяване на инвалидност от трудово-експертната лекарска комисия, с изключение на случаите по чл. 152, ал. 2 от Кодекса на труда от 1951 г., чл. 28 и 35 от този правилник.

Когато временната нетрудоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване, отпуск се разрешава и парично обезщетение се изплаща само след контролен преглед от трудово-експертна лекарска комисия на всеки 2 месеца при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на трудоспособността в непродължително време. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато работникът или служителят е ползувал с прекъсване в продължение на две календарни години 12 месеца отпуск поради временна нетрудоспособност, независимо от това, дали отпускът е бил за едно или различни страдания.

(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 24 от 1963 г., изм. бр. 59 от 1989 г., зал. - бр. 85 от 1993 г.)

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г.) Паричните обезщетения се разрешават и изплащат само срещу представени болнични листове.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 58 от 1992 г.) Администрацията на предприятието, учреждението или организацията определя паричните обезщетения, помощи месечни добавки и др. и вписва в представените болнични листове и другите разходооправдателни документи необходимите данни и размера на сумата, която следва да се изплати. Болничните листове и документи, въз основа на които се извършва плащането, се заверяват от ръководителя и отговорния счетоводител за разрешаване на изплащането.

(Ал. 3 заличена - ДВ, бр. 58 от 1992 г.)

(Изм. - ДВ, бр. 58 от 1992 г.) Администрацията следи за размера на разходите за парични обезщетения и помощи за временна нетрудоспособност и съвместно със здравните органи периодически прави анализ на заболеваемостта и свързаните с нея разходи.

(Доп. - ДВ, бр. 59 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) Паричните обезщетения на осигурените по § 2, буква "ж" се изплащат от поделението на Министерството на вътрешните работи, на което е било оказано съдействие.

(Нова ал. 6 - ДВ, бр. 42 от 1980 г.) Паричните обезщетения на осигурените по § 2, буква "и" се изплащат от предприятията, учрежденията или организациите, където лицата работят, а за тези, които не работят - съответната община или кметство, на чиято територия са изпълнявани задачи, въз основа на акта за трудова злополука, съставен по реда на § 57, буква "и" и § 62, буква "ж" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, и на болничен лист, издаден по установения ред за работниците и служителите.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

(Ал. 2 заличена - ДВ, бр. 58 от 1992 г.)

Чл. 71. Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се изплащат в сроковете, установени за плащане на заплатите, с изключение на следните случаи, когато плащането се извършва преди тези срокове:

а) при отпуск за санаторно-курортно лечение в друга местност;

б) при отпуск за лечение в друга местност;

в) при отпуск поради бременност - за дните преди раждането.

Помощта за раждане на дете, както и помощта за погребение се изплащат в тридневен срок от представяне на необходимите документи.

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1989 г.) Парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца, неполучени приживе от работник или служител, се изплащат на наследниците му.

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1989 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) (1) Паричните обезщетения, помощите и месечните добавки за деца на лицата, наети на работа от едноличен търговец или от физически лица, се изплащат чрез районните (Столичното) управления "Социално осигуряване". Всички плащания се вписват в осигурителните книжки на лицата.

(2) По реда на ал. 1 се изплащат и паричните обезщетения, помощите и месечните добавки за деца при ликвидация или прекратяване на предприятия, учреждения и други организации, ако не са изплатени от ликвидаторите и ликвидираният осигурител няма правоприемник.

Чл. 75. Лице, което си послужи с неверни данни, за да му бъде отпуснато парично обезщетение, помощ или месечни добавки за деца, връща незаконно получените суми заедно с лихвата, определена за държавните вземания.

Изплатените в повече суми за парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца вследствие на счетоводно-технически грешки се връщат от работника или служителя без лихва, като се удържат от трудовото му възнаграждение или от вземането му по Държавното обществено осигуряване.

Дължимата лихва се заплаща от осигурителя.

(Ал. 3 - доп. - Изв., бр. 59 от 1962 г.) Получените добросъвестно от работника или служителя в повече суми за парично обезщетение, помощи или месечни добавки за деца, не подлежат на връщане. Тези суми остават за сметка на предприятията, учрежденията и организациите, които са ги изплатили неправилно. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

(Нова ал. 4 - Изв., бр. 59 от 1962 г.) Удръжките за възстановяване на неправилно получени суми се правят от трудовото възнаграждение или от обезщетенията, помощите и другите вземания по общественото осигуряване. В тези случаи се прилага чл. 341 от Гражданския процесуален кодекс.

(Нова ал. 5 - изв., бр. 59 от 1962 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

Чл. 76. За трудов стаж във връзка с придобиване право на парично обезщетение се зачита времето, през което лицата по § 1 от този правилник са прекарали на работа като задължително осигурени, както и времето на платен или неплатен законоустановен отпуск, включително отпуска за временна нетрудоспособност.

Зачита се и действително изслуженото и признато за трудов стаж време по Правилника за прилагане на Закона за пенсиите с изключение на:

а) (зал. - ДВ, бр. 58 от 1992 г.);

б) (заличена - ДВ, бр. 59 от 1973 г.);

в) времето в повече от действително изслуженото, зачитано само за пенсия;

г) времето, което се зачита в повече при превръщане на трудов стаж за пенсиониране от една категория в друга.

(Нова - ДВ, бр. 59 от 1973 г.) Трудовият стаж, придобит след 1 януари 1957 г. по Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори, се признава за придобиване право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност.

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1996 г.)

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г., бр. 61 от 1984 г. и бр. 59 от 1989 г., ал. 1, отм. - ДВ, бр. 103 от 1996 г.)

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 58 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 1996 г.) Медицинската експертиза на временна нетрудоспособност се провежда от органите на Министерството на здравеопазването. Основните въпроси по тази експертиза и организацията й, както и въпросите за нейното правилно осъществяване се разработват от Министерството на здравеопазването и Националния осигурителен институт, а методическото ръководство се извършва от органите на Министерството здравеопазването. Контролът по медицинската експертиза на временната нетрудоспособност и по издаването на болничните листове се възлага на органите на Министерството на здравеопазването и на Националния осигурителен институт. Осигурителите могат да изискват преосвидетелствуване на работници и служители във връзка с тяхната нетрудоспособност.

(Ал. 3 заличена - ДВ, бр. 58 от 1992 г.)

Чл. 79. Контролните органи са длъжни да не разгласяват сведения от поверителен характер, както и други данни, които могат да увредят интересите на ревизираното предприятие, учреждение и организация.

Чл. 80-84. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1996 г.)

Чл. 85. Работници и служители, които при влизане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда в сила се намират в отпуск поради временна нетрудоспособност, получават парично обезщетение за времето след 1 януари 1958 г. при условията и в размерите по този правилник.

Чл. 86. Отпуск за бременност и раждане, който е започнал преди 1 януари 1958 г. и продължава, се ползува в сроковете, установени с разпоредбите до тази дата. В тези случаи паричното обезщетение след 1 януари 1958 г. се изплаща в размерите, установени с настоящия правилник.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 1965 г. и бр. 6 от 1987 г.) Когато трудовият стаж по смисъла на чл. 177, ал. 2 от Кодекса на труда от 1951 г. е прекъснат до 31 декември 1986 г., той се счита за непрекъснат по смисъла на този правилник след 1 януари 1987 г.

Изплатените парични обезщетения до възстановяване на трудовия стаж като непрекъснат не се преизчисляват и доплащат.

Чл. 88. Дължимите от Държавното обществено осигуряване суми могат да бъдат поискани най-късно в срок от 3 години, считан от края на годината, за която се отнасят. След изтичането на този срок вземанията се погасяват.

Неправилно внесени осигурителни вноски могат да бъдат поискани обратно в срок от 3 години, считан от датата на внасянето.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.)

Чл. 89. Неразгледани жалби до влизане в сила на този правилник се разглеждат по установения в правилника ред.

Чл. 90. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1996 г.)

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1996 г.) Националният осигурителен институт извършва проучвания и анализи на кръга на осигуряването и осигурителните случаи, както и на приходите и разходите по общественото осигуряване във връзка със стабилността на осигурителните рискове и финансовото изграждане на осигуровките.

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. бр. 58 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 1999 г.) За прилагането на този правилник Министерството на труда и социалната политика издава наредби.

Настоящият правилник влиза в сила от 1 януари 1958 г. и отменя Правилника за приложение на дял III от Кодекса на труда, обн., Изв., бр. 31 от 1952 г., и всички наредби и инструкции, издадени въз основа на него.