Държавен вестник, брой 91 от 19.XI

Отменено основание - виж § 4, 1. от заключителните разпоредби на Кодекса на труда, с която се отменя чл. 105 на Кодекса на труда от 1951 г. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.

1.1. Настоящият правилник се отнася за всички отделения и кабинети за физикална терапия и рехабилитация в здравните заведения от системата на Министерството на народното здраве и други ведомства.

1.2. Отделенията за физикална терапия и рехабилитация обхващат електросветолечебен сектор, инхалационен сектор, кинезитерапевтичен сектор (лечебна физкултура, лечебен масаж, трудова терапия), водолечебен сектор и физиопрофилактична площадка, лечебен плаж и кабинет за функционална диагностика и обучение във всекидневната трудова дейност според капацитета и профила на заведението.

1.3. За провеждане на различните видове физикално и рехабилитационно лечение се осигуряват отделни помещения.

1.4. Забранява се разкриването на отделения за физикална терапия и рехабилитация в сутеренни помещения.

1.5. Помещенията за физикална терапия трябва да бъдат с минимална височина 3 метра.

1.6. Във всяко отделение за физикална терапия и рехабилитация се осигурява лекарски кабинет с минимални размери около 12 кв. м, чакалня с минимална квадратура около 16 кв. м, регистратура в големите отделения и съответните санитарно-битови помещения за персонала и болните.

1.7. Във всяко работно помещение - кабинет, манипулационна и други, се осигурява мивка с топла и студена вода, сапун и кърпа за ръце;

1.8. Работните помещения се обзавеждат с подходяща отговаряща на ергономичните изисквания работна мебел.

1.9. Работните помещения се оцветяват рационално в меки и светли тонове.

1.10. В работните помещения, за които няма специални изисквания, се осигурява естествено осветление с коефициент на естествено осветление (к. е. ф.) 1,3 до 1,5 и за изкуствено - 75 лукса при волфрамови лампи и 150 лукса при луминесцентно осветление, а в лекарските кабинети - съответно 100 лукса и 200 лукса.

1.11. Устройството на отделенията за физикална терапия и рехабилитация трябва да отговаря на изискванията на Правилника за електробезопасността в здравните заведения и Правилника за противопожарна охрана.

1.12. Приточната вентилация се осигурява със загрят въздух с подходяща температура.

1.13. Устройството на санитарните възли трябва да отговаря на техническите изисквания за норми и правила за проектиране на санитарни помещения в жилищни и обществени сгради (бюлетин "Строителство и архитектура" № 8/1967 г.).

1.14. Във всяко отделение за физикална терапия и рехабилитация се води дневник за инструктажа по техническата безопасност и хигиената на труда, в който се регистрира провежданият първоначален и периодичен инструктаж с персонала.

1.15. На работещите в отделенията за физикална терапия и рехабилитация се извършва профилактичен преглед най-малко веднъж в годината съгласно Наредба А - 87/1958 г. на МНЗ. Те се водят на диспансерно наблюдение съгласно инструкцията за организация на медицинското обслужване на здравните работници.

1.16. На работа в отделенията за физикална терапия и рехабилитация се допускат медицински работници само след предварителен медицински преглед и които нямат противопоказания за работа в такава среда съгласно Наредба № А - 87/1958 г.

1.17. Приема се като вредна за здравето среда работата в електросветолечебните, водолечебните, балнеолечебните и калолечебните сектори, както и в тези за провеждане на изкуствени сероводородни и радонови вани и инхалационна терапия. Персоналът от посочените сектори получава компенсация за вредности, определени със съответните наредби.

2.1. Помещенията на електро и светолечебните кабинети трябва да бъдат сухи и осветлени съгласно т. 1.10 и боядисани с матови (блажни или пластмасови) бои.

2.2. Подът на помещенията за електро и светолечебните кабинети трябва да бъде дървен без цепнатини и боядисан или покрит с балатум.

2.3. Стените на електро и светолечебните кабинети на височина най-малко 1,5 метра от пода трябва да бъдат боядисани със светла блажна боя, а останалата част и таванът - с постна боя. Не се разрешава облицоването на стените с фаянсови плочки.

2.4. Площта на електро и светолечебните кабинети се изчислява върху 6 кв. м за всяка процедурна кушетка: при една кушетка - не по-малка от 12 кв. м, като за всяка следваща се предвижда до 6 кв. м.

2.5. Помещенията на електросветолечебните кабинети се разделят на кабини чрез завеси или дървени (пластмасови) светло боядисани прегради. Кабините се правят с размери: дължина - 2 м, ширина - 1,80 м и височина - 2 м по вътрешните размери. При екранирани кабини - съответно 2,20 м дължина и 2,15 м ширина за кабини с кушетка.

2.6. Във всяка кабина се помества само един стационарен апарат и лампа за допълнително осветление.

2.7. Електро и светолечебните процедури се правят върху дървена кушетка.

2.8. В електролечебния сектор се определя отделна стая с площ не по-малко от 9 кв. м за подготовката на лечебните процедури (изварявани на хидрофилни възглавнички и електроди, сушене и други), обзаведени със сушилен шкаф, снабден с всмукателна вентилационна уредба, камина за изваряване и други пособия.

2.9. Електро и светолечебните кабинети трябва да бъдат снабдени с механична всмукателно-нагнетателна вентилация с кратност на обмяна - 5 + 4 и фрамуги.

2.10. Температурата на въздуха в тези кабинети се допуска да бъде 20 - 22 градуса С за зимен сезон и 28 градуса С през летен сезон, а при климатична инсталация - 20 - 23 градуса С. Относителната влажност на въздуха трябва да бъде 40 - 60%.

3.1. Вредностите при използуването на генератори за УВЧ и микровълнова терапия е свързана с излъчване на електромагнитни колебания в окръжаващата среда, които се усилват при не добра настройка в резонанс на терапевтичната верига, както и при използуването на УВЧ апарати с по-голямо разстояние между електродите. Забранява се извършването на УВЧ терапия без щателна настройка на терапевтичната верига в резонанс при сборно разстояние между електрода по-голямо от 6 см, както и ползуването на едноелектродния метод.

3.2. Защитата на работещия персонал от генераторите за УВЧ и микровълни се осигурява посредством екранирани кабини със заземена метална мрежа, в които се поместват апаратът и пациентът. Всеки апарат се поставя в отделна кабина. Екранизиращите кабини трябва да отговарят на изискванията, определени с указанията за защита от УВЧ и СВЧ електромагнитни полета на МНЗ и ЦКПСЗР.

3.3. Приема се за санитарна норма за напрегнатост на електромагнитното поле с УВЧ - 5 V/м.

3.4. До въвеждането на екранирани кабини използуването на апарати за микровълнова терапия се разрешава само в отделно (изолирано) помещение.

3.5. Интензивността на облъчването в работните места с микровълни (СВЧ) не трябва да превишава следните допустими величини:

3.5.1. При облъчване в течение на целия работен ден - не повече от 0,01 мвт/кв. см = 10 мквт/кв. см.

3.5.2. При облъчване на повече от 2 часа през работния ден - не повече от 0,1 мвт/кв.см = 100 мквт/кв. см.

3.5.3. При облъчване не повече от 10 - 15 минути през работния ден - не повече от 1 мвт/кв. см = 1000 мквт/кв. см при условие, че се ползуват защитни очила.

3.6. Задължително е използуването на специални защитни очила от метална мрежа както от обслужващия персонал, така и от пациента при прилагане на микровълнова терапия.

3.7. За намаляване на озона, който се образува при работа на живачно-кварцовите лампи в границите на ПДК (0,1 мг/куб. м въздух) да се осигурява локална и общо обменна вентилация на светолечебните кабинети съгласно "Указание за защита от озон в светолечебните кабинети" на МНЗ и ЦКПСЗР.

3.8. Очите на болните и на обслужващия персонал при облъчване с живачно-кварцови лампи трябва да се защитят с тъмни очила, които имат странични защита. В промеждутъка между лечебните процедури рефлекторите на работещите живачно-кварцови лампи да се насочат към пода и да се покриват с капаци или засенчват със специални калъфи.

3.9. При облъчване с инфрачервени личи обслужващият персонал не трябва да гледа в нагорещената горелка и да излага очите си на въздействието на лъчите. Очите на пациента трябва да бъдат защитени с очила от дебела кожа или картон.

3.10. За избягване на опасността от падане върху болния на парченца нагорещено стъкло или металически детайли от внезапно пръснала се солуксова лампа, както и на парченца от керамичната основа на лампата за инфрачервени лъчи, рефлекторите на тези лампи да се насочват към болния от разстояние и странично. Преди започване на работа да се проверява дали стъклената част е добре захваната от цокъла на крушката.

3.11. Работещите с ултразвукови лечебни генератори използуват памучна ръкавица за изолация от ултразвуковите колебания, а при извършване на процедури във вода да използуват и гумена ръкавица.

3.12. Средният медицински персонал, който обслужва електросветолечебния сектор, трябва задължително периодично да се сменя по работните места в сектора.

3.13. В светолечебните кабинети да се осигурява периодично проветряване на помещенията поне веднъж на работна смяна.

4.1. За групови инхалации и за аеройонизация се определят помещения с площ 12 - 20 кв. м, а за индивидуални инхалации - помещения с разчет 4 кв. м за всяко процедурно място като се предвиждат най-малко 3 процедурни места с площ 12 кв. м.

4.2. Стените на инхалаториума се облицоват с бели фаянсови плочки, подът се покрива с балатум или теракотни плочи, а таванът се боядисва с блажна боя.

4.3. Когато инхалаториумът използува общ (централен) компресор, той се поставя в сутерена, а всмукателят на въздуха се извежда на височина 10 - 15 м над земята на място, незамърсявано от газове, прах и миризми.

4.4. При аерозолови (електроаерозолови) инхалации сгъстеният въздух от централния компресор до довеждането му до генератора на аерозола се пропуска през система от филтри, нагреватели и пр.

4.5. При монтиране на апарата за аеройонизация се вземат всички мерки за електробезопасност съгласно раздел 10.

4.6. Всяко процедурно място за индивидуална инхалация се оформя в боксове с дебели матови стъкла или други полупрозрачна материя и прозрачна на вратата с размери 2 - 1,5 м. Боксовете се осигуряват със самостоятелна всмукателна вентилация.

4.7. Под всеки индивидуален инхалатор трябва да има процедурна мивка с текуща вода.

4.8. В отделно помещение или бокс в същата зала се поставя стерилизатор за изваряване на маските и наконечниците, както и шкаф за съхраняването им и запазването на лекарствените разтвори. В същото помещение да се осигурява лабораторна маса и камина, съоръжена с всмукателна вентилация.

4.9. В инхалаториума трябва да има самостоятелна механична всмукателно-нагнетателна вентилация, която за груповия инхалатор да осигурява трикратна обмяна на въздуха, като се включва извън помещението след свършване на всяка групова процедура.

4.10. Температурата на въздуха в инхалаториума се поддържа от 20 - 22 градуса С за зимен сезон и до 28 градуса С за летен сезон.

4.11. При използуване на ултразвукови аерозоли за групово инхалиране се спазват същите изисквания.

4.12. За монтирането на командните табла и за обслужващия персонал при груповите аерозолови инхалации да се предвижда отделно помещение, преградено със стъклена стена, която позволява наблюдението на болните.

5.1. Лечебна физкултура

5.1.1. Помещението за кабинет по ЛФК трябва да бъде сухо и осветено съгласно изискванията на т. 1.10.

5.1.2. Кабинета за индивидуални занимания трябва да осигурява 12 - 16 кв. м за всяка кабина при минимална площ 24 кв. м. За груповите занимания на всеки болен се предвижда по 5 кв. м площ допълнително. Кабините да се отделят с леки преградни стени. Височината на кабината трябва да бъде не по-малко от 3,5 м.

Процедурното помещение за екстензивна терапия трябва да бъде с минимална площ от 12 кв. м според броя на екстензионните маси.

5.1.3. Кабинетите по ЛФК трябва да имат по две съблекални (мъжка и женска) с площ от 4 кв. м до 10 кв. м. Към кабинета трябва да има складово помещение с рафтове за уредите и пособията.

5.1.4. Кабинетът трябва да има връзка със санитарен възел, разполагащ с душове. Стените на кабинета по ЛФК трябва да бъдат боядисани в светли тонове с цокъл от блажна боя или дървена ламперия с височина 2 м от пода. Подът да бъде постлан с балатум при осигурена топлинна изолация от подовата настилка.

5.1.5. Вентилацията трябва да бъде механична, всмукателно-нагнетателна с кратностна обмяна - 4 + 3.

5.1.6. До кабинета трябва да имат достъп и тежко болните, за придвижването на които да има съответни приспособления - асансьор, инвалидни колички и други.

5.1.7. Кабинетът по ЛФК трябва да бъде функционално свързан с масажните кабинети за комплексно обслужване на болните.

5.2. Лечебен масаж

5.2.1. Кабинетът за лечебен масаж се състои от едно помещение (при едно или две работни места), а при повече работни места - от две помещения, свързани помежду си с врата. Помещението за ръчен масаж трябва да има най-малко 10 кв. м на работно място, а само при едно работно място - най-малко 12 кв. м.

5.2.2. Подът на помещенията да бъде дървен (паркет или дъски, боядисани с блажна боя) и покрит с балатум; стените да са боядисани с блажна боя в светъл тон, а таванът - варосан.

5.2.3. Осветлението на помещението да бъде директно, отговарящо на изискванията на т. 1.10.

5.2.4. Температурата на въздуха да бъде не по-висока от 22 градуса С. Да се осигури механична всмукателнонагнетателна вентилация с кратност на обмяна -4, +3.

5.2.5. Помещенията се разделят на кабини чрез бели или в светли тонове завеси или с прегради от дебели непрозрачни стъкла или пластмаси, поставени върху рамки.

5.2.6. Във всяка кабина се осигурява допълнително изкуствено осветление в съответствие с т. 1.10., като светлината трябва да бъде разсеяна и да не блести в очите на масажиста или пациента.

5.2.7. Кабинетът да бъде снабден със специална кушетка за масаж, столче на винт, подложка за краката с три стъпала, масичка - шкафче за пособията на масажиста и закачалки.

5.3. Трудова терапия.

5.3.1. Размерите на общата зала за провеждане на отделителните трудови занимания се определят според капацитета и профила на заведенията.

5.3.2. Подът на помещението да бъде покрит с балатум, теракотни плочи, дървен или палубен, съобразно извършваната дейност.

5.3.3. Към помещенията за трудова терапия трябва да има съблекалня за болните.

5.3.4. Оборудването на трудовата терапия с машини и съоръжения трябва да бъде съобразено с изискванията на безопасността на труда.

5.3.5. Съобразно капацитета и профила на заведението се предвижда помещение за механотерапия.

5.3.6. Според капацитета на заведението може да се предвиди кабинет за функционална диагностика с минимална площ 12 кв. м.

6.1. Водолечебният сектор се състои от чакалня, съблекалня, процедурни помещения, зала за почивка, лекарски кабинет, сервизни помещения.

6.2. Той трябва да има самостоятелен вход и изход и функционална връзка с другите сектори на здравното заведение. По-големите водолечебни сектори могат да се строят в отделни сгради, свързани с болничната сграда с покрит топъл проход.

6.3. Чакалнята се проектира с разчет 1,2 кв. м на пациент. В нея се осигурява температура на въздуха 20 - 22 градуса С.

6.4. Съблекалнята се осигурява с кабини в брой два до три пъти повече от броя на водолечебните апарати, работещи едновременно. Кабините трябва да имат размери 1,30/1,25 м при височина 2 м открити отгоре. Температурата на въздуха в залата трябва да бъде 22 - 24 градуса С.

6.5. Душовата зала се обзавежда с необходимия брой душови катедри с площ около 10,5 кв. м на катедра и душови установки с площ около 1,5 кв. м за всяка кабина, като минималната площ в залата е около 24 кв. м. Душовите кабини да бъдат от армирано стъкло или друг подходящ материал, като преградите се поставят на неръждаеми носещи конзоли на височина до 2 м и отстоящи от пода на около 20 см.

6.6. Катедрите да бъдат ориентирани така, че през време на процедурите дневната светлина да пада върху болния при получаване на душ.

6.7. Душовата катедра трябва да бъде захранена с горещ и студена вода с еднакво налягане и то не по-малко от 4 - 5 кг/кв. см.

6.8. Помещението за подводен душов масаж трябва да бъде с площ около 12 - 16 кв. м. Използуваните стационарни или возими електрически апарати трябва да бъдат свързани с електрическата инсталация и обезопасени съгласно изискванията в раздел 10. Баните да са с размери 1,80/80/60 до 200/90/60 см, приповдигнати на около 30 см от пода, така че ръбът на ваната да бъде на около 90 см от пода.

6.9. Помещението за общ душов масаж трябва да бъде около 10 кв. м. Използува се висока кушетка около 80 - 90 см от пода, покрита с непромокаема материя.

6.10. Помещението за пеперудообразна вана (тип Хъбард) за индивидуална кинезитерапия е около 16 кв. м. Размерите на ваната в най-изпъкналите й части са около 198/190/60 см, дъното е приповдигнато на 12 - 24 см от пода като горният й ръб е на около 80 - 90 см от пода с оглед удобството при работа.

6.11. Помещението за вихрови вани на крайниците е около 5 кв. м за всяка вана. При наличност на повече от една вана помещението се оформя с индивидуални кабини по начина, указан в т. 6.5.

6.12. Целите вани трябва да бъдат поместени не в обща зала, а в отделни кабини със самостоятелно помещение за събличане и почивка на едни или двама болни, като кабините се свързват с общ коридор за обслужване на болните от персонала. Ваните се ориентират така, че дневната светлина да пада странично на лицето на болния.

6.13. При отпускане в целите вани и на изкуствени газови вани от типа на въглекиселите, кислородните и перлените е необходимо да се предвиди съответната инсталация.

6.14. Командното помещение за газовите вани, компресорът за перлените вани, бутилките за сгъстен въгледвуокис и кислород и апаратът за насищане се разполага в сутеренния етаж под тях. Когато насищането на водата с газ се извършва от водолечителите, които отпускат и самите вани на болните, командното помещение се поставя в стая с площ около 6 - 8 кв. м, разположена по начин, осигуряващ лесна и удобна комуникация.

6.15. Концентрацията на въгледвуокиса в работните и ванните помещения не трябва да надвишава 0,5%. За целта се осигурява всмукателна вентилация с отвори над пода.

6.16. Бутилките с течен въгледвуокис и кислород трябва да се поставят прави, далеч от тръбите на централното отопление или тръбите за гореща вода, защитени от пряко слънчево огряване и закрепени за стената с металически скоби.

6.17. При работа с бутилки с течен въгледвуокис и кислород под налягане, трябва да се спазват стриктно изискванията на Правилника за работа със съдове под налягане.

6.18. Помещението за седалищни вани да бъде с площ около 8 кв. м, в което се монтират комплект от две седалищни вани, разположени една до друга.

6.19. Помещението за вани по Хауфе е около 7 - 8 кв. м, в което се монтират комплект от две ръчни, една крачна вана, разположени на носещи конзоли върху пода или фиксирани към стената.

6.20. Помещението за крачни вани е около 6 кв. м, в което се монтират две крачни вани.

6.21. Помещението за цяла вана (за подводен четков масаж, плуване и други) е около 6 - 8 кв. м, като ваната е повдигната на 30 см от пода. Тя трябва да бъде достъпна от три страни - откъм главата и двете страни на болния.

6.22. Частичните вани (крачни, ръчни и седалищни), както и цялата вана за подводен масаж, могат да бъдат разположени в отделни помещения. Когато се поставят в обща зала, трябва да бъдат сепарирани в отделни кабини по начин, указан в т. 5.

6.23. Помещението за влажни обливания е около 8 кв. м за една и 12 кв. м за две кушетки.

6.24. Помещението за подводни чревни вани е около 16 кв. м с вана, която има дълбочина 60 см, и вместимост 400 л. В помещението се разполагат и душ, тоалетна, кушетка за почивка, мивка с топла и студена вода и стерилизатор.

6.25. Подводни гинекологични иригации във вана се правят със специални наконечници - спекулуми, които осигуряват изтичането на промивната вода направо в канала на ваната. Такива иригации могат да се правят на специални за целта кушетки ил гинекологичен стол като се осигурява съответно отвеждане на промивната вода по описания начин.

6.26. Сауната се състои от:

6.26.1. Помещения с площ около 3/4 м и относителна влажност на въздуха 8 - 12%.

6.26.2. Помещения за студена баня с размери около 6/4 м с басейн 2/1 м душ, мивка и в съседство кабини за събличане.

6.27. За обслужващия персонал се осигурява възможност за визуално наблюдение извън сауната, както и звукова или светлинна сигнализация.

6.28. Помещението за общи сухо-въздушни или парни вани трябва да има специална за целта камера с размери около 0,8 - 0,8 м. В помещението се поставят банска кушетка и обикновен душ.

6.29. В някои случаи парният душ се поставя над душовата катедра, като за него има специален наконечник. При друга система парният душ може да се постави в отделна кабина с размери 2/2 м, снабдена с всмукателна вентилация като в такъв случай може да се постави в помещението за общи горещи суховъздушни и парни бани.

6.30. Басейните за подводна гимнастика (хидрокинезитерапия) се устройват с няколко дълбочини на дъното (3 - 4) или с подвижно дъно, задвижвано от специално хидравлично повдигащо устройство. Басейнът и стълбите се ограждат с парапет. За повдигането и поставянето в басейна на болния се осигуряват различни системи повдигащи устройства (електротелферни или хидравлични носилки тих "скара" или с кресла) или съоръжения, допълващи подемната сила на водата.

6.31. За улесняване на труда на обслужващия персонал при прилагане на подводна гимнастика успоредно на една от страните на басейна се прави сух проход дълбок около 80 см и широк 90 см или басейнът се построява над нивото на пода на височина 80 см.

6.32. Залата за почивка след водолечебните процедури се проектира при разчет 4,5 кв. м на кушетка. В нея следва да се осигурява температура на въздуха 18 - 20 градуса С.

6.33. Секторът трябва да разполага със сервизни помещения - санитарен възел с тоалетна, биде, душ и мивка с топла и студена вода, разположена в удобна комуникационна връзка с различните процедурни помещения при осигурена изолация чрез двоен шлюз. За обслужващия персонал се осигурява отделно битово помещение с душ. Осигурява се сушилно помещение за бельото, съоръжено с механични вентилации и склад за съхраняване на бельото и други материали. За съхраняване на съоръженията и материалите за поддържане на санитарно-хигиенното състояние се предвижда отделно помещение.

6.34. Височината на помещенията във водолечебния сектор трябва да бъде най-малко 3,5 до 4 м. Температурата на въздуха в процедурните зали трябва да бъде 24 - 25 градуса С, а относителната влажност - не повече от 70 - 75%. Душовата зала трябва да има механичновсмукателно-нагнетателна инсталация с кратностна обмяна -5, +4. Вентилационните въздушни потоци в процедурните помещения трябва да бъдат така насочени и разпръснати, че да се избегне прякото духане. Освен механичните вентилации да се предвижда възможност за вентилиране и чрез фрамуги на горните прозрачни рамки.

6.35. Командното табло на вентилацията се монтира в лекарския кабинет или в друга стая на персонала.

6.36. Мокрите помещения трябва да бъдат хидро и термоизолирани.

6.37. Стените на процедурните помещения се облицоват с фаянсови плочки в светли пастелни тонове. Таванът може да се облицова с фаянсови плочки или да се покрие с бяла блажна боя. По изключение стените могат да се облицоват с плочки на височина до 2,5 м, като останалата част и таванът се покриват с варова замазка. Таванът следва да се оформя с лек наклон за стичане на кондензната вода.

6.38. Подът на процедурните помещения се покрива с грапави теракотни плочки и се загрява. Той трябва да има наклон 1 см на 1м към страната на сифона. В мокрите помещения се предвиждат закрити сифони. Канализацията се оразмерява така, че да поеме оточната вода от всички водолечебни апарати едновременно.

6.39. В процедурните помещения могат да се предвиждат съоръжения за загряване на бельото тип "кутия" или "лира".

6.40. Да се осигурява светлинна и звукова сигнализация за връзка между болните и обслужващия персонал.

Изкуствени сероводородни вани

6.41. Лечението с изкуствени сероводородни вани трябва да се извършва в помещения, напълно изолирани от останалата част на сектора по водолечение. Устройството на изкуствените сероводородни вани в основното здание на лечебното заведение е допустимо само в краен случай и то в обем от две вани.

6.42. Секторът за изкуствени сероводородни вани задължително трябва да има собствена система за механична всмукателно-нагнетателна вентилация и канализационна инсталация.

6.43. Секторът за изкуствени сероводородни вани се състои от:

6.43.1. Ванна зала с разчет най-малко 8 кв. м за една вана, а помещението само при вана не трябва да бъде по-малко от 12 кв. м.

4.43.2. Съблекалня за болните с размер 2 кв. м за едно място, която се свързва с ванното помещение чрез шлюз.

6.43.3. Зала за почивка на болните след процедурата най-малко 6 кв. м на легло.

6.43.4. Чакалня за болните, която евентуално може да се използува за събличане, с площ 15 - 18 кв. м.

6.43.5. Помещенията за приготвяне на разтворите - лаборатория, с площ 10 - 15 кв. м и складово помещение за съхраняване на основните продукти от 8 кв. м.

6.44. Стените на помещението за ваните, лабораториите и складовото помещение трябва да са покрити по цялата си височина с бели фаянсови плочки; подът с теракотни плочки, а таванът - с варова шпакловка.

6.45. Ваните, водопроводните и канализационните тръби, както и цялата арматура и вентилационната инсталация трябва да бъдат от корозионно устойчив материал.

6.46. Концентрацията на сероводорода в работните помещения да не превишава 10 мг/куб. м въздух. За целта трябва да има механична всмукателно-нагнетателна вентилация с кратностна обмяна във ванното помещение -5, +3, в предверието -4, +3 и в съблекалнята -4, +3.

6.47. Приготвянето на разтворите за сероводородните вани трябва да става в лабораторията в камина, съоръжена с всмукателна вентилация. Помещението се държи заключено.

6.48. В помещението за подготовка на разтвори се осигурява фонтанка за промиване на очите при евентуално опръскване с киселини.

6.49. При работа с химически вещества да се спазват правилата, определени със специална инструкция.

6.50. Канализационната инсталация след отичане на негодните разтвори и използуваната сероводородна вода трябва да се промива.

6.51. Ваните трябва да се подлагат на редовна дезинфекция и почистване, за което следва да бъдат осигурени съответните приспособления и средства.

6.52. Персоналът, който приготвя разтворите, трябва да бъде снабден със специално облекло и защитни средства (халат, непромокаема престилка, гумени ботуши, ръкавици, очила и маски).

6.53. При сероводородните вани се осигурява двойна сигнализация - светлинна и звукова, за повикване на обслужващия персонал.

Изкуствени радонови вани

6.54. За изкуствените радонови вани се осигуряват следните помещения: лаборатория за приготвяне и разпределяне на концентрирания радонов разтвор 8 - 12 кв. м, ванно помещение, кабинет на лекаря, чакалня, съблекалня, зала за почивка, душово помещение за персонала.

Използуването на лабораторията за други цели е забранено.

Кабинетът на лекаря и чакалнята могат да бъдат общи за водолечебното отделение.

Помещенията се планират по приетите норми за лечебно-профилактичните заведения.

6.55. Лабораториите и ванните помещения трябва да бъдат изолирани от останалите лечебно-процедурни помещения, за да не прониква радонът в съседните помещения.

6.56. Помещенията, предназначени за приготвяне на радоновия разтвор и помещенията за провеждане на радиолечебни процедури, трябва да бъдат снабдени със самостоятелна механична всмукателно-нагнетателна уредба, изчислена за довеждане на радоновите концентрации до ПДК.

Включването на вентилацията трябва да става извън вентилираните помещения и преди започване на работа. Концентрацията на радона и разпадните продукти във въздуха на работните помещения не трябва да превишава 3.10*-11 кюри на литър, а в останалите помещения - 1. 10* -11 кюри на литър.

6.57. Контролните измервания на радоновата концентрация в помещенията трябва да се извършва в службата по контрол на защита на йонизиращи лъчения на три месеца и при всяка смяна на барботера.

6.58. Стените на лабораторията трябва да бъдат боядисани със светла блажна боя, а подът - покрит с теракотни плочки или мозайка.

6.59. Радоновата лаборатория трябва да бъде обзаведена със специална кабина с всмукателна вентилация, предназначена за пазене на барботера с радиевия разтвор и за приготвяне и разпределяне на радоновия разтвор. Кабината трябва да подсигурява достатъчна защита от гама лъчите, така че персоналът, работещ на това място, да не получава повече от 0,1 рентгена седмично. Скоростта на движението на въздуха в камината по време на работа трябва да бъде не по-малка от 0,7 м/сек.

6.60. Преди откриването на радоновата лаборатория се взема писмено разрешение от Комитета за мирно използуване на атомната енергия при Министерския съвет.

6.61. При разпределяне на средите (барботер, стойка за разпределение на радоновия разтвор и пр.) трябва максимално да се използува като защита разстоянието между постоянното работно място на персонала и разположението на източниците на излъчването.

6.62. При приготвяне на концентрирания радонов разтвор да се следи за херметичността на радоновата уредба. Изпускането на радоновия воден разтвор и на въздушно-радоновата смес от бутилките за приготвяне на концентрирания радонов разтвор е целесъобразно да се извършва чрез водна помпа, отводящата тръба на която да бъде херметически присъединена към канализацията. Приготвянето на концентрирания радонов разтвор и разливането му в съдовете да става по възможност по-далече от барботера с радиевия разтвор и бутилките с концентриран радонов разтвор. Разклащането на бутилките с концентрирания радонов разтвор трябва да се извършва с помощта на шутелапарат.

6.63. В случай на продължително прекъсване на работата, необходимо е един път на 2 - 3 месеца да се отваря за няколко секунди страничния кран на барботера с радиев разтвор за отстраняване на повишеното налягане, създаващо се вследствие образуването в разтвора на гърмящ газ. В такива случаи трябва да се работи в камина с всмукателна инсталация.

6.64. При счупване на барботера разтворът трябва да се прелее в запасен барботер от повикания специалист-радиохимик, при съблюдаване на всички необходими за това предохранителни мерки в присъствието на лицата, обслужващи радоновата лаборатория.

До преливането на разтвора барботерът да се съхранява в камината, като се осигури непрекъсната работа на вентилацията.

Забранява се запойването на стари или нови части на счупения барботер, при наличието в него на разтвор от радий.

6.65. При случай на разливане на концентрирания радонов разтвор работата се прекратява за няколко часа, като се оставя вентилацията включена, след което излетият радонов разтвор се почиства.

6.66. При разливане на радиев разтвор той се попива с памук, а мястото неколкократно се избърсва с памук, напоен с 5% разтвор от солна киселина.

Работата по ликвидиране на аварията се извършва със специално облекло, при задължително използуване на инструменти тип "пинцет", "корнцанг" и др. След свършване на работата, ръцете се измиват с топла вода и сапун и се подлагат на дозиметрична проверка.

6.67. Замърсените с радиев разтвор памуци, счупеният барботер, а също и пинцетите и ръкавиците са поставят в банки с шлифована запушалка, а след това в контейнер. Банката трябва да се зарови в определеното и утвърдено от съответните органи място. Работата в лабораторията се прекратява до провеждане на контролни измервания и до получаване на разрешения от службата по контрола за защитата на йонизиращи лъчения.

6.68. На персонала, обслужващ радоновите лаборатории, се осигурява специално облекло съгласно нормите. Специалното облекло се съхранява в индивидуални шкафчета, отделно от личното облекло.

6.69. Прането на специалното облекло се извършва в специални перални. На лицата, обслужващи радоновите лаборатории и заангажирани в ликвидирането на авариите, трябва да се осигуряват индивидуални дозиметри, като резултатите се нанасят в картите за дозиметричен контрол - лдк - 01.

6.70. Лицата, обслужващи радоновите лаборатории и провеждащи радоно-лечебните процедури, трябва да бъдат обучени в правилата за работа с радиевите и радоновите разтвори, правилата за ползуване на радиометричната апаратура, необходима за провеждане на радонотерапевтичните процедури и запознати с мерките за лична защита. Администрацията на тези заведения е длъжна един път в годината да организира проверочен изпит.

7.1. Балнеолечебният сектор се разкрива в помещения, отговарящи на техническите норми за хидроизолация и санитарнохигиеничните изисквания за помещения с повишена влажност на въздуха, аналогични на тези за водолечебния сектор.

В сектора освен ванните помещения се предвиждат и чакалня, лекарски кабинет от 12 кв. м, манипулационна - 12 кв. м, диспечерски пункт, свързан със сигнализация с ваните, санитарен възел с тоалетни за мъже и жени, гардеробна за персонала с индивидуални гардеробчета, склад за бельо и др. материали - 12 кв. м.

7.2. Секторът се разполага в непосредствена близост и функционална връзка с водолечебния сектор и други мокри помещения за по-ефективното осигуряване на техникобезопасните и хигиенните изисквания.

7.3. Ванната кабина има площ 14 - 16 кв. м и се състои от предверие за съблекалня и следпроцедурен отдих и ванно помещение с вана, душ и биде за предварително измиване и отоплител за бельото. При сектори с по-голям капацитет се предвижда и служебен коридор за обслужване на ваните или ванното помещение с две преддверия - съблекални кабини с въртяща се врата и др. Не се допуска изграждане на общи съблекални без сепарирани кабини.

7.4. Височината на ванната кабина, осветлението и другите изисквания следва да бъдат както по водолечебния сектор.

7.5. Водопроводната инсталация да осигурява за всяка вана освен топла и студена минерална вода и студена питейна вода. Трябва да има тръбопровод за дезинфекционна течност.

7.6. Пълненето на ваните трябва да става от дъното, което допринася за намаляване влажността на въздуха и за запазване лечебния ефект на използуваните води.

7.7. Ваната, изработена от некорозивни материали, се монтира на нивото на пода, като се вгради и облицова отвън с фаянсови плочки.

7.8. Ванното помещение се облицова до тавана с фаянсови плочки, а преддверието на височина до 1,20 м. Подът на ванната кабина трябва да бъде от грапави теракотни плочки с голям размер.

7.9. Във ванното помещение се осигурява механична всмукателнонагнетателна вентилация с кратност на обмяна -5, +3.

7.10. Отворите за канализацията са със сифони, поставени под нивото на подовата настилка, като подът има наклон към тях най-малко 1 см на 1 м.

7.11. Помещенията за лечение с газови вани трябва да бъдат изолирани от останалите сектори на отделението. При радоновите вани преминаването от ваната в съблекалнята става чрез шлюз.

7.12. При използуване на сероводородни води, ваните и съоръженията трябва да са от корозионно устойчиви материали съгласно т. 6.44. Това се изисква и при други агресивни води, железни, йодни, въглекисели и др.

При използуване на силно концентрирани газови води (сероводородни, радонови, въглекисели) целесъобразно е изграждането на ванна кабина с три отделени едно от друго помещения - за вана, преддверие и съблекалня. В този случай се осигурява механична всмукателнонагнетателна вентилация с кратностна обмяна в първото помещение -5, +4; във второто - -4, +3.

За радоновите вани са валидни изискванията от раздел 6.

7.13. При работа, свързана с радонови води, да се осигуряват следните допълнителни мероприятия:

7.13.1. В каптажите, резервоарите, кулите за охлаждане на минералната вода, както и други работни места по хода на водопроводната система за радонова вода, работата да се извършва с лични предпазни средства - пневматични костюми, респиратори срещу радоноактивните аерозоли и др.

7.13.2. Осветление на посочените работни места става с акумулаторни лампи поради опасност от взрив.

7.13.3. Достъп до каптажите, резервоарите, контролните шахти и охладителните кули имат само лица, служебно задължени с поддържане на техническите съоръжения и контрола по експлоатацията на радоновата вода.

7.14. За осигуряване на безопасни условия на работа с радонови води се извършва дозиметричен контрол от отделите по радиационна хигиена към ХЕИ. Кратността на дозиметричния контрол се определя от конкретните условия, но не по-рядко от един път през годината. Резултатите се нанасят в специален журнал, който се съхранява от отговорника на дозиметричния контрол в заведението. Отговорен за организирането на санитарно-дозиметричния контрол е главният лекар на заведението.

8.1. Парафиновата кухня е с размери около 12 кв. м, съобразно с капацитета на отделението. В нея се устройват камина с всмукателна-механична вентилация, в която се загрява парафина и плот-маса за разливането му, както и термостатен шкаф.

8.2. Загряването на парафина става в камината върху специални нагреватели или на водна баня. Забранява се директно нагряване на парафина на обикновени нагреватели (котлони).

За загряване се използуват добре затварящи се съдове, които се отварят само през време на работа.

8.3. За съхраняване на парафина се осигурява складово помещение, отговарящо на противопожарните изисквания.

8.4. Местата за прилагане на парафиновите процедури се разполагат в обща зала, сепарирани чрез леки прегради на височина 2 м, като се осигурява площ за една кабина 6 кв. м.

8.5. В парафиновата кухня и в процедурните помещения се осигурява постоянно действуваща механично всмукателно-нагнетателна вентилация с кратностна обмяна -5, +3.

8.6. Стените на процедурните помещения, кабините и парафиновата кухня се облицоват с лесно почистващи се материали. Плот-масите за разливане на парафина в кухнята трябва да бъдат от огнеупорни и лесно почистващи се материали.

8.7. Подовете на помещенията в парафинолечението се покриват с теракотни плочки.

8.8. В сектора следва да се осигури светлина и звънчева инсталация.

8.9. При работа с парафина обслужващият персонал трябва да се осигурява с необходимото облекло и лични предпазни средства, като се ограничава контактът на парафина с кожата.

9.1. Помещенията на калолечебните сектори трябва да отговарят на техническите норми за хидроизолация и хигиенните изисквания за помещения с повишена влажност на въздуха. Височината им да не е по-малка от 3,5 м. Те трябва да имат самостоятелен вход и изход и функционална връзка с другите помещения на отделението.

9.2. Всяка кабина за калолечение трябва да има процедурно помещение и помещение за почивка с обща площ около 18 кв. м.

9.3. Във всяко процедурно помещение да има душове и отоплителен шкаф за подгряване на чаршафите.

9.4. Процедурното помещение за има служебен коридор за обслужващия персонал и отделен коридор за пациентите.

9.5. Загряването на калта става в калолечебната кухня, чиито размери трябва да бъдат съобразени с капацитета на сектора.

9.6. Обработката, доставянето и загряването на прясната кал и извозването на употребената кал трябва да бъде механизирано.

9.7. Изпирането и изсушаването на мушамите да става в специално помещение в сушилна камера при температура около 50 градуса С. Температурата на въздуха в помещението трябва да бъде около 20 градуса С.

9.8. За обслужващия персонал да се осигури душова баня и индивидуални гардеробчета за работното и личното облекло поотделно.

9.9. Топлата и студената вода за душовете трябва да се прекарва през общ смесител, поставен извън процедурните помещения за регулиране необходимата температура на водата.

9.10. За запазване на прясната и регенериране на използуваната кал се построяват бетонни резервоари, съобразени с нуждите на калолечебните сектори с дълбочина не повече от 1,50 м. Температурата на помещението да не е по-ниска от 12 градуса С. Калохранилището се пълни механизирано с кал чрез специален люк. То трябва да бъде в близост с калната кухня.

9.11. Калолечебните секции трябва да имат механична всмукателно-нагнетателна вентилация, която осигурява обмен на въздуха и се включва от стаята на медицинския персонал.

9.12. Температурата на въздуха трябва да бъде: в процедурните помещения - 25 - 26 градуса С, а в съблекалните - 22 градуса С.

Относителната влажност на въздуха да бъде 40 - 65%.

9.13. Стените на процедурните помещения, на калната кухня, на помещенията за изпиране и сушене на мушамите трябва да са облицовани до таваните с материал, позволяващ лесно почистване. Подовете на тези помещения трябва да бъдат покрити с грапави теракотни плочки. На подовете на мокрите помещения да се осигури наклон не по-малък от 1,5 см на 1 м към страната на сифоните.

9.14. Подовете на сухите помещения: коридори, кабинети, складове да са покрити с балатум.

9.15. Канализационната система трябва да отговаря на техническите изисквания за калолечебни сектори.

9.16. Да се осигури двойна сигнализационна система - светлинна и звукова.

9.17. При използуване на кални вани, обогатени с радон, сероводород и др. трябва да бъдат спазени съответните изисквания за безопасна работа (т. 6.54. - 6.70.) за обогатителя.

9.18. Работата в канализационните шахти и съоръжения се допуска след отстраняване на газовете от тях. Работниците, които се спускат в шахтите, трябва да бъдат снабдени с шлангови респиратори и спасително въже, което да се държи от двама работници на повърхността. За осветление осветление се допускат само акумулаторни лампи. Шахтите трябва да бъдат постоянно закрити със здравни покриви на нивото на повърхността.

10.1. Електрозахранването на всеки електролечебен и светолечебен кабинет трябва да се извършва с отделни самостоятелна електрическа линия от главното или етажното табло. Оразмеряването на проводниците става съобразно броя на отделните кабинети, като се приема среден товар в кабина 2 киловата и коефициент на едновременност 0,8.

10.2. За всеки електролечебен и светолечебен кабинет да се предвижда групово разпределително табло с общ прекъсвач. Прекъсвачът се поставя на височина най-малко 1,6 м от пода и се свързва с контролна лампа. На таблото се монтира и волтметър с обхват от 0 до 250 V с превключвател на фазите. Електрическото табло трябва да има трифазно захранване с нулев проводник. На таблото се монтират предпазители - главни и помощни, които трябва да съответствуват на прокараните от таблото линии. Предпазителите се оразмеряват според съответния товар на консуматорите. Допуска се и еднофазно захранване на груповото разпределително табло, когато то е предназначено за до 2 процедурни кабини.

10.3. Във всяка кабина на височина не по-малко от 1,5 м от пода се монтира допълнително табло с автоматични предпазители и 1 или 2 шуко контакта.

10.4. Електрическите линии от разпределителното табло към таблата в кабините трябва да се изпълняват с меден проводник със сечение най-малко 2,5 кв. мм.

10.5. Предпазители могат да се монтират само на фазовите проводници.

10.6. Не се разрешава разклоняването на нулевите проводници за отделните линии, без наличието на разклонителна шина или плоча в разпределителното табло. При това всяко разклонение трябва да бъде напълно самостоятелно с отделен винт.

10.7. Забранява се прокарването на допълнителни захранващи линии с открити проводници по стените, независимо от това за какви апарати или помощни съоръжения са предназначени.

10.8. Електрообезопасяването на физиотерапевтичните апарати се извършва задължително чрез зануляване. Зануляването на всички подвижни и стационарни апарати се извършва чрез захранването им с шуко контакти и шуко щепсели.

10.9. Когато в една обща конструкция на апарата са вградени няколко консуматора, зануляване се прави както на общата конструкция, така и на всеки отделен потребител с отделен зануляващ проводник.

10.10. Зануляването на физиотерапевтичните апарати се извършва задължително чрез захранващия кабел.

10.11. Забранява се използуването на металната ширмовка за зануляващ проводник, когато за електрозахранване се използуват ширмовани кабели. Тази ширмовка трябва да бъде занулена.

10.12. Забранява се свързването на занулявящия проводник към изолирана към корпуса на апарата клема или към лустърклема.

10.13. Когато зануляващият проводник е едножилен, свързването му към зануляващият винт на корпуса трябва да става съгласно изискванията и обозначенията на БДС 57-68-65.

10.14. При многожичен зануляващ проводник в абсолютно всички случаи съединението му към металния корпус трябва да става чрез съответствуваща на сечението кабелна обувка.

10.15. Забранява се както при еднофазно, така и при дву-трифазно захранваните апарати, използуването на зануляващия проводник за работен нулев проводник, т. е. по него не трябва да тече никакъв ток.

10.16. Независимо от мощността на апарата, не се допуска използуването на зануляващ проводник със сечение по-малко от 1,5 кв. мм.

10.17. Предпазно заземяване се прави в следните случаи:

10.17.1. Разстоянието между физиотерапевтичния кабинет и токоизточника - трансформатора, е повече от 100 метра.

10.17.2. Физиотерапевтичният кабинет е в друга сграда и захранването й се осъществява с въздушна токопроводна линия.

10.17.3. Съпротивлението на нулевия проводник спрямо земя, измерено в мястото на свързването му към разпределителното групово табло, е по-голямо от 4 ома.

10.18. Когато физиотерапевтичният кабинет е разположен в помещение с повишена опасност по отношение на електробезопасността (неизолиран под, наличие на непокритие метални, естествено заземени елементи и др.), за всеки апарат да се прокарва отделен заземителен проводник, който да бъде свързан към нулевата шина в разпределителното табло.

10.19. Техническото поддържане на апаратура се възлага и разрешава на електромедицинските техници при ДЕМА и РЕС.

Когато физиотерапевтичната апаратура е производство на Завода за електромедицински апаратура, то тя може да бъде пускана в действие или монтирана от техници на завода, само ако е новодоставена или се намира в гаранционен срок. След изтичането на този срок поддържането й се извършва на общо основание от горепосочените лица.

10.20. Към всеки апарат от електролечебния и светолечебния кабинет трябва да има специална тетрадка за отбелязване на дефекти, профилактични прегледи и ремонти на правоимащите технически лица.

10.21. При ремонт не се разрешават промени в оригиналната заводска схема и настройка на апарата.

10.22. Провеждането на лечебни процедури се разрешава само с напълно изправни и проверени по отношение на електробезопасността апарати.

10.23. Не се допуска висш и среден медицински персонал, без съответна подготовка, да извършва лечебни процедури.

10.24. Всички електрически котлони и електронагревателни уреди трябва да бъдат със закрити нагреватели. За изваряване на инструменти, хидрофилни възглавнички и др. се използуват стерилизатори или специални съдове, монтирани в съответни камини с всмукателна вентилация.

10.25. Радиаторите и тръбопроводът на централното отопление, водопроводните и каналните тръби, както и други заземени предмети, които се намират в кабините, трябва да бъдат закрити на височина 2 метра от пода с дървени облицовки, пластмасови покрития и други.

10.26. При контактно наложени електроди, зануленият метален корпус на апарата трябва да е недостигаем от лекувания и от персонала или да бъде изолиран с екран от изолационен материал.

10.27. При монтиране на галванични вани (четирикамерна и др.) крановете, тръбите и другите металически части на водопроводната и канализационната инсталация трябва да бъдат недостигаеми за лекувания и персонала. Ваните се пълнят и изпразват с каучуков или пластмасов маркуч. Забранява се пълненето и изпразването на ваните при включен в захранващата мрежа апарат.

10.28. Всички естествено заземени предмети включително и водопроводният кран на физиотерапевтичния кабинет трябва да се свързват електропроводно към нулевата шина на разпределителното табло. Проводникът да бъде със сечение най-малко 2,5 кв. м.

10.29. Регулировката, настройването на параметрите или ремонтът на апаратите трябва да се извършва при изключено напрежение. Когато е необходимо да се правят известни регулировки при включено мрежово напрежение на нискочестотни апарати или апарати, които имат в електрическата схема източник на високо напрежение, тази регулировка трябва да се извършва при стриктно спазване на правилата за електротехническа безопасност при високоволтови уреди. В случая е задължително присъствието на второ лице, запознато с правилата за оказване на първа помощ. Да се използуват и лични диелектрични средства като ръкавици, изолационни поставки, боти и други.

Използуваните във физиотерапевтичните отделения генератори за УВЧ и СВЧ трябва да отговарят на изискванията на действуващите в нашата страна норми за радио и телевизионно смущение.

11.1. Разкриването и преустройството на отделенията за физикална терапия и рехабилитация става с писмено разрешение на отделите "Народно здраве" при окръжните народни съвети, съгласувано с Института по курортология и физиотерапия и се узаконява от ИТЗУ при ОНС и ХЕИ.

11.2. Изискванията на настоящия правилник по устройството на отделенията за физикална терапия и рехабилитация са задължителни при проектиране на ново здравно строителство.

По отношение на съществуващите отделения тези изисквания се прилагат етапно според възможностите на материалната база, по преценка на ръководството и органите по охраната на труда.

11.3. Изискванията по безопасността и хигиената на труда на настоящия правилник са задължителни за всички отделения и се решават етапно в срокове, съгласувани с органите по охраната и хигиената на труда.

11.4. Изпълнението на настоящия правилник се възлага на:

главния лекар на здравното заведение, по отношение цялостното приложение;

завеждащ отделението (кабинет) или лекаря, по отношение използуването и съхраняването на апаратурата и пособията и спазване условията за безопасна работа;

средните медицински кадри, работещи непосредствено с физиотерапевтична апаратура, по отношение спазване изискванията за безопасна работа и правилното стопанисване на апаратите;

техническите кадри, по отношение на монтажа, ремонта и поддържането на апаратите и съоръженията в пълна техническа изправност в кръга на тяхната компетентност.

11.5. Тълкувания по прилагането на правилника се дават от комисия с представители на: Министерството на народното здраве, Централен комитет по профсъюза на здравните работници, Научноизследователския институт по курортология и физиотерапия и др.

11.6. Контролът на приложението на настоящия правилник се възлага и осъществява от МНЗ и ЦКПСЗР и техните органи.

Настоящият правилник се издава на основание чл. 105 от Кодекса на труда и отменя Временния правилник по технологичната безопасност и хигиената на труда във физиологичните отделения и кабинети от 1960 година.