Държавен вестник, брой 99 от 23.XII

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Непосредственото ръководство на държавния санитарен контрол се осъществява от главен държавен санитарен инспектор на Република България.

(2) Министър-председателят по предложение на министъра на здравеопазването определя за главен държавен санитарен инспектор един от заместник-министрите на здравеопазването.

(3) Главният държавен санитарен инспектор определя свои заместници.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (УЗПДСК) на Министерството на здравеопазването, Националният център по радиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и хигиенно-епидемиологичните инспекции.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ) са специализирани регионални органи на държавния санитарен контрол. Тяхната дейност и устройство се уреждат с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването. Те извършват лабораторни и диагностични изследвания по искане на здравни заведения, физически и юридически лица срещу заплащане.

(3) Непосредственото упражняване на държавния санитарен контрол се възлага на длъжностни лица - държавни санитарни инспектори, които се определят от ръководителите на органите по ал. 1.

(4) Главният държавен санитарен инспектор може да възлага и на други здравни заведения и длъжностни лица да извършват държавен санитарен контрол.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) На държавен санитарен контрол подлежат:

1. планирането и изграждането на населените места, обществените заведения и транспортната мрежа;

2. проектирането, строителството, реконструкцията, разширението, въвеждането и спирането от експлоатация на всички видове обекти;

3. създаването и изменението на стандартизационни документи, нормали, технически правила, норми и указания;

4. (отм. - ДВ, бр. 90 от 1998 г.);

5. изпълнението на мерките за предотвратяване на здравния риск от наднормения шум и вибрациите и от замърсяването на атмосферния въздух, водоприемниците и почвата;

6. питейните води;

7. хранителните продукти и напитки, суровините и добавките за тях при тяхното добиване, производство, внос, съхранение, транспорт и реализация, без добива и производството на суровини от животински произход - месо, мляко, риба и яйца;

8. (изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) вносът, износът, производството, съхранението, транспортът, транзитното преминаване и търговията с всички стоки, които имат значение за здравето на населението, включително суровините и технологичните добавки за тях;

9. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) всички видове дейности, свързани с йонизиращи лъчения чрез контрол на защитата на източника и работните места, радиационните параметри на работната и околната среда;

10. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на опасни химични вещества и препарати, средства за растителна защита, изкуствени торове, растежни регулатори, препарати за ветеринарни и ветеринарномедицинските цели;

11. производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на готовите лекарствени и диагностични форми, активните и помощните вещества и опаковъчните материали за тяхното производство, билките и лечебните растения, превързочните, хирургичните, шевните и стоматологичните материали, медицинските стоки, предназначени за еднократна употреба, и такива, влизащи в контакт с тъканите и течностите на човешкия организъм;

12. диагностичните препарати, серумите и ваксините, произвеждани и внасяни за нуждите на здравеопазването;

13. граничните пунктове по отношение на медико-санитарната охрана на страната;

14. дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите и препаратите, произвеждани и внасяни за тях;

15. мерките по ограничаването и ликвидирането на професионалните, заразните и паразитните болести.

(2) Държавният санитарен контрол се осъществява върху всички обекти в страната независимо от тяхната собственост.

Чл. 19. (1) Държавният санитарен контрол е предварителен и текущ и цели спазването на хигиенните норми и изисквания и на санитарните правила.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При предварителния санитарен контрол се дават заключения за съответствието на документите, проектните документации, новите химични и биологични вещества, продукти, радиоактивни вещества, суровини, храни, питейни води, стимулатори, средства и методи за производство, новите технологични процеси, оборудване, прибори и работни инструменти и други обекти, посочени в чл. 21, т. 1 и 2 от закона, с хигиенните норми и изисквания и със санитарните правила, както и заповеди за спиране строителството и недопускане експлоатацията на обекти и съоръжения при нарушаването им.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При текущия санитарен контрол се извършва санитарно-хигиенна оценка на обектите, намиращи се в редовна експлоатация, и на разрешените по установения ред за производство и внедряване машини, съоръжения, продукти, изделия, източници на йонизиращи лъчения, химични и биологични средства.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Държавните санитарни инспектори при изпълнение на служебните си задължения са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелствата, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с оглед интересите на физическите и юридическите лица.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите и лицата, които упражняват държавния санитарен контрол, се основават на Закона за народното здраве и другите действуващи закони, хигиенни норми и изисквания, на санитарните правила, на приетите в хигиенната наука положения и на указанията на МЗ.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) С органите на държавния санитарен контрол се съгласуват:

1. проектите на нормативни актове, норми и стандарти по проектирането и строителството;

2. териториалноустройствените и градоустройствените планове;

3. проектните документации за:

а) обекти в строеж;

б) нови технологични процеси;

в) прототипи на машини, съоръжения, уреди, транспортни средства, оборудване, прибори и работни инструменти;

4. българските държавни стандарти (БДС), отрасловите нормали (ОН), техническите спецификации и технологичните регламенти за хранителни и други стоки, имащи значение за здравето на населението;

5. хранителните продукти и други стоки, които се внасят от чужбина и имат значение за здравето на населението;

6. вносът и производството на лекарствените средства по т. 11 и 12 на ал. 1 от чл. 18;

7. (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) новите химични и биологични вещества, средства и методи за производство на хранителните продукти, източници на йонизиращи лъчения, стимулатори в растениевъдството и животновъдството, химични и микробни средства за растителна защита, синтетични и биосинтетични материали и други химични и биологични продукти;

8. учебните програми и средствата, с които те се реализират.

(2) Съгласуването по ал. 1 се извършва от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол". Съгласуването по т. 2 и по буква "а" на т. 3, когато обектите са от местно значение, се извършва от съответната ХЕИ.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Териториалноустройствени и градоустройствени планове се съгласуват чрез участието на органите на държавния санитарен контрол в експертните съвети на централните ведомства и на общините, като се предоставя едноседмичен срок за запознаване с проектните материали.

(2) В експертните съвети представителите на държавния санитарен контрол дават заключения за съответствието на разглежданите проектни разработки с хигиенните норми, изисквания и правила, които са задължителни.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя списъка на стоките, имащи значение за здравето на населението, за чието производство и прилагане се изисква разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Разрешенията по ал. 1 се издават от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" на Министерството на здравеопазването.

(3) Условията и редът за издаване на санитарни разрешения и за провеждане на държавния санитарен контрол върху стоките се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя списъците на стоките от внос, имащи значение за здравето на населението, които се допускат в страната след регистрация и издаване на санитарно разрешение.

(2) Условията и редът за извършване на регистрацията, за издаване на разрешителни и за реализация на стоките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Органите на митническия контрол допускат внасянето на стоките по ал. 1 след представяне на документ за извършена регистрация и разрешение за внос.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" издава санитарно разрешително за износ на стоки, имащи значение за здравето на населението, когато страната вносител изисква такова. Санитарното разрешително се издава за съответствието на стоките с нормите и изискванията на нашата страна за безопасност и безвредност.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол дават разрешения и заключения в писмена форма в срок до 25 дни - за стандартизационните документи, проектите за строителните обекти, нормативните актове и норми по проектиране и строителство, и до 10 дни - за останалите случаи.

(2) Сроковете по ал. 1 започват да текат след представянето на пълния комплект от документи и представяне на допълнителни данни, ако са поискани такива.

(3) В случаите, когато се налагат продължителни проучвания и изследвания по предписание на органите на държавния санитарен контрол, срокът се удължава, за което се уведомяват писмено заинтересуваните лица.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол извършват санитарен контрол при изпълнение на строителството.

(2) Когато установят нарушения на хигиенните норми, изисквания и правила, органите на държавния санитарен контрол дават предписания, които са задължителни за инвеститора, проектанта и строителя, а при опасност за вредно въздействие върху здравето на хората спират строителството на обекта.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите се въвеждат в експлоатация с писмено разрешение на органите на държавния санитарен контрол, ако при изграждането им са спазени установените санитарни норми, правила и изисквания.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Органите на държавния санитарен контрол участват в държавните приемателни комисии съгласно чл. 280 от Кодекса на труда и в приемателните комисии, организирани от общините, като представят писмено становище за съответствието на обекта с хигиенните норми, правила и изисквания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Директорите на хигиенно-епидемиологичните инспекции издават писменото разрешение по ал. 1 след представяне на разрешение за ползване на обекта, издадено от приемателната комисия.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Обектите, които не подлежат на приемане от държавните приемателни комисии и имат значение за здравето на населението, се въвеждат в експлоатация след даване на писмено разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите, в които има технологични линии и/или технически съоръжения, се въвеждат в експлоатация след провеждане на комплексни изпитвания и 72-часови проби при работа в пълна проектна мощност за установяване на съответствие с хигиенните норми и изисквания.

(2) Провеждането на единичните и комплексните изпитвания по ал. 1 се допуска след разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Не се допуска приемането на обект и въвеждането му в експлоатация, когато при комплексните изпитвания и 72-часовите проби се констатират нарушения на хигиенните норми и правила, водещи до опасност от вредно въздействие върху здравето на хората.

(2) Не се допуска приемането на обекти от държавната приемателна комисия при мотивиран писмен отказ от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 31. Когато приемателната комисия не вземе предвид мотивирания отказ на представителите на държавния санитарен контрол, директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция издава заповед да не се пуска обектът в експлоатация.

Чл. 32. Когато не е възможно да се извърши предварителна проверка на санитарно-техническите съоръжения, окончателното заключение се дава след представяне на резултатите от изпитанието им. Ако резултатите покажат, че съоръженията не са изправни или не са ефективни, директорът на съответната хигиенно-епидемиологична инспекция издава заповед за спиране на обекта или ако неизправностите са незначителни, дава предписания за отстраняването им.

Чл. 33. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Обектите, които подлежат на текущ санитарен контрол, се проверяват периодично, съобразно тяхното състояние и значимост, но не по-малко от един път в годината. За тази цел директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция, Националния институт по лекарствените средства и Националния център по радиология и радиационна защита с писмена заповед разпределя тези обекти между държавните санитарни инспектори.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При явяването си в обекта държавният санитарен инспектор се представя със служебната си карта и извършва проверка в присъствието на ръководителя или на упълномощено от него лице. Когато това не се осигури, той извършва проверката сам.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато санитарният инспектор не бъде допуснат в обекта, той извършва проверката със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Държавният санитарен инспектор има право да изисква сведения и документи, които са необходими за изясняване на санитарната обстановка.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол имат право да дават предписания за необходимите санитарно-хигиенни мероприятия за обекта.

(2) Срокът за изпълнение на предписаните мероприятия се определя според опасността от увреждане на здравето, като се вземат предвид и възможностите на предприятието (обекта).

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторни анализи и изследвания се извършват по преценка на органите на държавния санитарен контрол в лабораториите на ХЕИ и НЦРРЗ.

(2) Органите на държавния санитарен контрол могат да възлагат анализи и изследвания и на други лаборатории независимо от тяхната ведомствена подчиненост.

(3) Анализите и изследванията се извършват по единни методи съгласно БДС или по методи, утвърдени от министъра на здравеопазването.

(4) За извършване на лабораторни анализи и изследвания се вземат проби от държавния санитарен инспектор по ред и начин, утвърдени с БДС или с други нормативни документи. Пробата се взема в присъствието на заинтересуваното лице или на негов представител.

(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Физическите и юридическите лица предоставят безплатно необходимите количества проби за извършване на анализите и изследванията по ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторните анализи и изследвания, които се извършват по преценка на органите на Държавния санитарен контрол, са безплатни.

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторните анализи и изследвания, поискани от физически и юридически лица, се заплащат.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Когато има съмнения, че някои продукти и стоки не са годни за консумация и употреба, за лабораторен анализ се взема двойна проба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) По искане на заинтересуваното лице може да се вземе и тройна проба. Първите две проби се изпращат в лабораториите на ХЕИ или НЦРРЗ, за изследване, а третата проба се съхранява при подходящи условия и отговорно пазене в контролирания обект.

(3) За взетите проби се съставя протокол, подписан от държавния санитарен инспектор, взел пробата, и от заинтересуваното лице или от негов представител.

(4) Пробите се опаковат, пломбират и подпечатват по начин, запазващ оригиналността им.

(5) Когато в лабораторията постъпят двойна или двете проби от тройната, едната се запазва за контролно изследване.

(6) Проби от вода за пиене за текущ санитарен контрол могат да се вземат самостоятелно от органите на държавния санитарен контрол без представител на заинтересуваното лице.

(7) Повторно вземане на проби се допуска при неясни лабораторни резултати и/или при необходимост от разширени изследвания по нареждане на следствените или съдебните органи, на главния държавен санитарен инспектор или на неговите заместници.

Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) За резултата от извършеното изследване органът на държавния санитарен контрол изготвя писмено хигиенно заключение, като го връчва срещу подпис на заинтересуваното лице или на негов упълномощен представител, или го изпраща по пощата с обратна разписка.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) В случаите на взета проба по реда на чл. 37 заинтересуваното лице може в срок до два работни дни от получаване на съобщението за резултата от анализа да поиска контролна експертиза. Искането се прави пред УЗПДСК при Министерството на здравеопазването чрез органа, извършил анализа.

(2) Ако след изтичане на срока по ал. 1 не се поиска контролна експертиза, вторите проби се унищожават.

(3) Главният държавен санитарен инспектор или неговите заместници разпореждат извършването на контролна експертиза в специализирани лаборатории на специализирани национални центрове към Министерството на здравеопазването.

(4) При контролната експертиза се извършва изследване на втората проба. При наличие на трета проба тя се изследва успоредно с втората, ако това е поискано от заинтересуваното лице.

(5) По желание на заинтересуваното лице контролният анализ се извършва в присъствието на негов представител.

(6) Заключението от контролната експертиза е окончателно и не подлежи на обжалване.

(7) Собственикът на стоката е отговорен за правилното й съхраняване до получаването на заключението от контролната експертиза.

(8) Когато продуктите (стоките) са поставени под санитарна забрана от органите на държавния санитарен контрол, вземането на проба и извършването на анализи и изследвания от други контролни органи или физически и юридически лица се забранява.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато контролната експертиза потвърди първоначалното заключение на органите на държавния санитарен контрол, лицето, поискало експертизата, заплаща всички разходи по нея.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато държавният санитарен инспектор се съмнява в годността на продуктите и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, той издава писмено предписание за поставянето им под санитарна забрана, връчва го срещу подпис на заинтересуваното лице или на негов представител и взема или организира вземането на проби за лабораторен анализ. На основата на данните от анализа или от извършената експертиза държавният санитарен инспектор взема окончателно решение, като преди вдигане на забраната извършва проверка на продуктите, за да установи дали не са настъпили изменения по време на тяхното съхраняване. За бързоразвалящите се продукти тези действия се извършват в законните най-кратки срокове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато хранителните продукти и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, са явно негодни за консумация или употреба и заинтересуваното лице няма писмени възражения по това заключение на държавния санитарен инспектор, лабораторни анализи и изследвания не се извършват.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато заинтересуваното лице оспорва заключението по ал. 1, държавният санитарен инспектор е длъжен да вземе проба и да осигури извършването на лабораторни анализи и изследвания.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато държавният санитарен инспектор установи сам или след извършени лабораторни анализи и изследвания, че хранителните продукти и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, са негодни за консумация или употреба, той предлага на съответния орган по чл. 42 да издаде заповед за тяхното унищожаване или преработка и използване за други цели, а ако стойността им не надвишава 100 000 лв., сам предписва това.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Заповеди за унищожаване или преработване за други цели на хранителни продукти и други стоки, имащи значение за здравето на населението, и за забрана за съхраняването или ползването им се издават от:

1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) министъра на здравеопазването - за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност над 100 000 000 лв.;

2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) главния държавен санитарен инспектор - за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 10 000 000 до 100 000 000 лв.;

3. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) директорите на ХЕИ и НЦРРЗ - за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 100 000 до 10 000 000 лв.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 42 се връчва срещу подпис на отговорното лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Продуктите и стоките, имащи значение за здравето на населението, се унищожават, предават се за преработка или използване за други цели задължително в присъствието на държавен санитарен инспектор, за което се съставя протокол. Протоколът се прилага към заповедта по чл. 42.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването, главният държавен санитарен инспектор и директорите на ХЕИ и НЦРРЗ спират със заповеди експлоатацията на обекти или части от тях завинаги или временно, ако органите на държавния санитарен контрол установят нарушения на хигиенните норми и изисквания.

(2) Експлоатацията на обектите се спира незабавно, когато установените нарушения създават непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на хранителни отравяния.

(3) При временно спиране на експлоатацията на обектите органите по ал. 1 предписват мерки за отстраняване на нарушенията и срокове за изпълнението им.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 45, ал. 1 се изпраща до отговорното лице, което е длъжно да я приведе в изпълнение в определения срок.

(2) Когато бъдат изпълнени предписаните мерки по ал. 3 на чл. 45, органът, издал заповедта за спиране експлоатацията на обекта, я отменя с писмена заповед и разрешава възстановяване на дейността на обекта.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При отказ да се изпълнят разпорежданията на органите на държавния санитарен контрол по чл. 45 те могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол извършват контрол върху производството на хранителните продукти, върху хранителните продукти от животински произход и върху тяхната реализация.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол работят във взаимодействие с другите държавни контролни органи в рамките на определената им от закона компетентност.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол са длъжни да уведомяват прокуратурата, когато при проверките установят данни за извършено престъпление, и да изпращат намиращите се при тях доказателствени материали.

(2) Държавните санитарни инспектори могат да предлагат на ръководствата на ведомствата, организациите, учрежденията, фирмите и обектите налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили служебните си задължения по изпълнение на разпоредбите на закона и други нормативни актове относно държавния санитарен контрол.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол ръководят методически лабораториите към предприятия, ведомства, организации, фирми и др., които извършват санитарноконтролни изследвания.

(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 органите на държавния санитарен контрол дават задължителни указания.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 52а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължителна изолация и лечение в болнично заведение по чл. 36, ал. 1 от закона подлежат болните от следните заразни болести: амебна дизентерия, антракс, бруцелоза, ботулизъм, бяс, вирусен хепатит, дифтерия, менингит, енцефалит, жълта треска, коремен тиф, паратифозни заболявания, лептоспирози, малария, орнитоза, петнист тиф, възвратен тиф, полиомиелит, сап, тетанус, туларемия, хеморагични трески, холера, чума, шап и мелиоидоза.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължителна изолация и лечение в домашна обстановка или в болнично заведение по епидемични, социални и клинични показания подлежат болни от брусница, бактериална дизентерия, епидемичен паротит, колиентерити, лаймска болест, лещенка, ку-треска, салмонелози и скарлатина.

Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1989 г., изм., бр. 65 от 1994 г., попр. - ДВ, бр. 42 от 1998 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) На задължително изследване за заразеност с вируса на СПИН подлежат чуждестранни граждани и лица без гражданство, идващи на обучение или работа за повече от един месец, както и незаконно пребиваващите в страната.

(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Болните от Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) подлежат на задължително лечение в инфекциозни клиники и отделения по нареждане на ръководителя на съответното здравно заведение.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Болните от СПИН или носителите на неговия вирус със соматични заболявания се лекуват в здравни заведения по профила на соматичното заболяване. Жени, болни от СПИН или носителки на неговия вирус, на които предстои раждане, гинекологично лечение или аборт, се обслужват в акушеро-гинекологичните звена на здравните заведения.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Здравите носители на вируса на СПИН задължително се диспансеризират от кожно-венерологичните звена, а болните от СПИН и СПИН-свързващ комплекс - от инфекциозните клиники и инфекциозните отделения на здравните заведения.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Здравите носители на вируса на СПИН и болните от СПИН се уведомяват от диспансеризиращия ги лекар за задълженията им да спазват препоръките на здравните органи с цел опазване от заразяване с вируса на СПИН на близките им и други лица.

Чл. 54. (1) Всички новооткрити болни от белодробна туберкулоза във фаза на разпадане и всички болни от кавернозна туберкулоза се настаняват незабавно и задължително на лечение в стационарни противотуберкулозни заведения. Престоят им в тези заведения продължава до трайно обезбациляване и стабилизиране на състоянието на болните.

(2) Туберкулозно болните се изпращат на задължително лечение в противотуберкулозните диспансери и болници.

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Отклонилите се от задължително лечение болни по чл. 54, предсрочно напусналите стационарното заведение, както и тези, чието поведение и начин на живот представляват опасност за разпространяване на заразата сред населението и семейството им, се настаняват на задължително лечение в съответните здравни заведения със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи или на общините.

Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните с кавернозна туберкулоза без оглед на положителната или отрицателната бактериологична находка подлежат на периодична проверка в противотуберкулозните диспансери. При неявяване в определен срок и след трикратно писмено повикване тези болни се довеждат на контролен преглед със съдействието на органите на общините.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните от сифилис и гонококция подлежат на задължително амбулаторно или стационарно лечение в лечебно-профилактичните заведения.

Чл. 58. Всички болни от заразни форми сифилис не по-късно от 24 часа от откриването им задължително се настаняват на лечение в стационарите на кожно-венерологичните заведения.

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължително стационарно лечение подлежат и болните от гонококция, за които има данни или основателно съмнение, че могат да се отклонят от амбулаторно лечение или да разпространят заразата.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължителни прегледи и изследвания подлежат и всички източници и контактни лица с болни от сифилис и гонококция.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Издирването на болните от сифилис и гонококция, на техните източници и контактни лица се извършва от лечебно-профилактичните заведения. Всеки лекар, установил венерическо заболяване, е длъжен да го съобщи със съответната учетна форма на районното кожно-венерологично заведение, като съобщи и източника и контактните лица, подлежащи на изследване.

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Вместо диагнози "сифилис, гонорея и СПИН" в документите, издавани от лечебно-профилактичните заведения, се вписват диагнози, отговарящи на морфологичната и клиничната картина без определенията "сифилистичен" и "гонококов".

Чл. 63. Лечение на венерично болните може да се извършва от заведенията, в които болните са се явили за преглед, независимо от местожителството и местоработата им.

Чл. 64. Болните от лепра подлежат на задължително лечение, а лицата, които са били или са в контакт с тях - на задължителни изследвания и профилактично лечение.

Чл. 65. Болните от лепра се задържат на лечение в стационара до клиничното им подобряване и до получаване на отрицателни резултати от бактериологичните изследвания.

Чл. 66. Кожно-венерологичните диспансери извършват текущо наблюдение и контрол на лепрозно болните, когато не са на стационарно лечение, и на контактните лица от съответните райони.

Чл. 67. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Ръководителят на психиатричното заведение може да прави предложение до прокурора за задължително задържане на лечение и на доброволно постъпил психично болен, който в хода на лечението настоява за изписване, ако са налице изискванията на чл. 36, ал. 3 от закона.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случаите, когато поради състоянието на психично болния се е наложило да се вземат незабавни мерки и той е бил временно настанен на лечение в здравното заведение съгласно чл. 36, ал. 5 от закона, ръководителят на заведението е длъжен да уведоми районния прокурор в срок до 24 часа от настаняването.

(2) Когато прокурорът откаже да направи предложение в случаите по чл. 69 и по предходната алинея, здравното заведение е длъжно да освободи болния незабавно.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 72. Психиатричното заведение уведомява незабавно близките на болния след постъпването му на задължително лечение.

Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато задължителното лечение вече не е необходимо, ръководителят на психиатричното заведение изпраща до районния прокурор предложение за прекратяването му със съответна медицинска експертиза.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Във всички случаи преди изтичане на първата и всяка следваща година от задължителното настаняване на лечение ръководителят изпраща мотивирано мнение до районния прокурор за прекратяване или за продължаване на задължителното лечение със съответната медицинска експертиза. Мнението се изпраща своевременно, за да може съдът да се произнесе относно прекратяването или продължаването на лечението преди изтичането на годишния срок.

(3) Когато съдът реши да се прекрати принудителното лечение, здравното заведение е длъжно да освободи незабавно настанения.

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Български граждани, за лечението на които в страната няма достатъчно ефикасни средства, апаратура, методи за лечение и специалисти, може да се изпращат на лечение в чужбина със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на Централната комисия за лечение в чужбина (ЦКЛЧ), назначена от него.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Предложение за лечение в чужбина до ЦКЛЧ правят профилни комисии, определени от министъра на здравеопазването.

Чл. 76. Придружаването на болни, изпращани за лечение в чужбина, се допуска по преценка на комисията и с разрешение на министъра на здравеопазването или негов заместник само когато се налагат особени грижи и медицинско обслужване на болните при пътуването им, когато болните сами не могат да пътуват и когато те са малки деца.

Чл. 77. Придружаването на болните трае от деня на отпътуването им до деня на настаняването им в лечебното заведение в чужбина, а по изключение, по преценка на комисията и с разрешение на министъра на здравеопазването или негов заместник - и по време на лечението им.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министерството на вътрешните работи издава задгранични паспорти и изходни визи, след като получи от МЗ потвърдително писмо, че лицето може да замине на лечение в чужбина.

Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Разходите за лечение на болните в лечебните заведения в чужбина и за пътни на болните и придружителите им са за сметка на МЗ, в чийто бюджет ежегодно се предвиждат необходимите суми. Разходите за лични нужди на болните и на придружителите им са за тяхна сметка.

(2) Когато изпращането за лекуване в чужбина става по реда на конвенциите и съглашенията за взаимна размяна, заплащането се урежда съобразно условията в тях.

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Средствата за лечение в чужбина във валута се отпускат от МЗ в рамките на одобряваните за тази цел средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При амбулаторно лечение болните получават валута за дневни и квартирни пари в размер, определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1990 г., бр. 70 от 1991 г. и бр. 52 от 1992 г.).

(3) Размерът на необходимите средства и валута за самото лечение се определя от МЗ.

Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лица, които желаят Министерството на здравеопазването служебно да уреди издаването на задграничен паспорт и визи за лечението им в чужбина със собствени или предоставени им от фирми или други организации средства, представят в ЦКЛЧ на Министерството на здравеопазването епикриза от обединената районна болница, от университетска болница или от специализирани болници, молба-декларация и документ за наличните средства. По преценка на ЦКЛЧ може да се изиска и протокол от съответната профилна комисия. Окончателното решение се взема от ЦКЛЧ, въз основа на което се изготвя заповед за лечение в чужбина.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) МЗ уведомява чрез Министерството на външните работи съответните дипломатически представителства за какъв срок се изпращат българските граждани на лечение в чужбина.

Чл. 82. (1) Министерството на външните работи чрез своите органи в чужбина е длъжно да вземе всички възможни мерки за незабавно настаняване на българските граждани в съответните лечебни заведения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато се провежда амбулаторно лечение, българското дипломатическо представителство задължително уведомява Министерството на здравеопазването за времето на престоя на болния в съответната страна след изясняване времетраенето на лечението.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Изпратените на лечение в чужбина със средства на Министерството на здравеопазването при завръщането си представят в ЦКЛЧ документ за изразходваните средства, епикриза от лечебното заведение, в което са се лекували, и препоръки за по-нататъшното лечение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Изпратените на лечение по реда на чл. 80а при завръщането си представят в ЦКЛЧ епикриза от лечебното заведение, в което са се лекували, с препоръки за по-нататъшно лечение.

Чл. 84. (1) Гражданите са задължени да спазват най-строго определените им срокове за лечение в чужбина. Граждани, които изразходват отпуснатата им валута не по предназначение или своеволно продължават срока на престоя си, се отзовават незабавно в България със съдействието на дипломатическите представителства.

(2) Когато отпуснатите средства за лечение в чужбина са изразходвани не по предназначение, изразходваната валута се връща в български левове в троен размер.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Продължаване срока за престоя в чужбина се разрешава по изключение от Комисията за лечение в чужбина при МЗ поотделно за всеки случай. За целта лекуващите се в чужбина граждани уведомяват съответните дипломатически представителства, които изискват от лечебните заведения необходимата медицинска документация и я изпращат своевременно на МЗ.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато българското дипломатическо представителство в чужбина получи искане от здравното заведение, осъществило лечение на български гражданин, за необходимостта от придружител на болния по време на пътуването му за България, то следва да уведоми Министерството на здравеопазването чрез Министерството на външните работи най-малко 10 дни преди изтичане срока на лечение за своевременно заминаване на придружител.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 87а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Централната комисия за лечение в чужбина при Министерството на здравеопазването по предложение на републиканските специалисти или профилните комисии при професионална и икономическа целесъобразност може да разреши поканването на консултант или лекар-хирург от чужбина за сметка на средствата на ЦКЛЧ.

(2) От средствата за лечение в чужбина по чл. 80 могат да се изплащат и възнагражденията на чуждестранни висококвалифицирани лекари, извършили лечение на български граждани в Република България по покана на Министерството на здравеопазването.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Чужденците и лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, са задължително здравноосигурени и се ползват от извънболнична и болнична медицинска помощ наравно с българските граждани.

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Извънболнична и болнична медицинска помощ на чужденци и на лица без гражданство, които пребивават краткосрочно в страната, се оказва във всички лечебни и здравни заведения в страната.

(2) (Ал. 2 - отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лицата по ал. 1 заплащат лечението си в публичното здравно заведение по такси за оказаната медицинска помощ, определени от министъра на здравеопазването, и цени за лекарствени средства, консумативи, храни и други хотелски разходи по пазарни стойности.

(4) (Зал. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.)

Чл. 90. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2001 г., в сила от 01.12.2001 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2001 г.) Чужденците и лицата без гражданство, които пребивават краткосрочно в страната, когато влизат в Република България или преминават транзитно през нея, трябва да притежават медицинска застраховка.

Чл. 91. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.).

Чл. 92. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.).

Чл. 93. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.).

Чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.).

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Лечението на чужденци от страни, с които Република България има сключени спогодби за сътрудничество в областта на здравеопазването или социалната политика, се извършва съгласно тези спогодби.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лечението на членовете на дипломатическите, консулските и на други постоянни представителства на чуждите страни у нас и на акредитираните към Министерството на външните работи на Република България постоянни представители и експерти на международни организации, на техните сътрудници и технически персонал и на членовете на семействата им се извършва съгласно сключените спогодби и договори, а ако такива не са сключени, прилагат се правилата на взаимност, съответно разпоредбите на този раздел. Правилата на взаимност се съгласуват с министъра на здравеопазването.

Чл. 97. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 2001 г.)

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) За трудово лечение на болни при стационарни и амбулаторни условия към здравните заведения могат да се организират спомагателни стопанства и трудоволечебни работилници.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници са в щата и структурата на съответните здравни заведения на бюджетна издръжка.

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 101. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници могат да реализират произведената от тях продукция.

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници към психоневрологичните заведения могат да работят и приети на лечение болни с втора и трета група инвалидност.

Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Видовете работа, която може да се извършва от болните, се определя от лекаря, отговарящ за трудовото лечение в здравното заведение съгласувано с ръководителя на здравното заведение.

(2) Работното време на болните, които участвуват в трудовото лечение, е до 6 часа при определен режим от лекаря, назначил трудовото лечение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните участват в трудовото лечение с тяхно съгласие, а ако болните са недееспособни - със съгласието на техните настойници или попечители.

Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните, подложени на трудово лечение, които преди настаняването им в здравното заведение не са били осигурени за всички осигурителни случаи, подлежат на осигуряване за трудова злополука. Осигуровката на болните, които дотогава са били осигурени за всички осигурителни случаи, продължава и през време на трудовото им лечение.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните, които участвуват в трудовото лечение, получават безплатно работно облекло.

Чл. 107. Болните, приети на трудово лечение при амбулаторни условия, получават дневно едно безплатно хранене (обяд или вечеря) и безплатни лекарства по време на участието им в трудоволечебната дейност. Средствата се осигуряват от бюджета на здравното заведение.

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) За организиране на трудовото лечение на болните в спомагателните стопанства и трудоволечебни работилници се разрешава да се наемат здрави специалисти по съответната трудова дейност. Средствата за възнаграждението на тези специалисти се осигуряват от извънбюджетните сметки на спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници, открити по реда на чл. 46 от Закона за устройството на държавния бюджет.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 111. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) (1) Износ на органи и тъкани, годни за трансплантация, се допуска само за страни, с които Република България има сключени международни договори за взаимен обмен.

(2) Международни договори за износ или обмен на органи и тъкани, годни за трансплантация, могат да се сключват от министъра на здравеопазването със съответните органи на други държави по решение на Министерския съвет.

Чл. 111а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2002 г., в сила от 01.06.2002 г.) Износ или международен обмен на биоматериали и съставки за тяхното производство, включително на роговица и роговична тъкан се извършва с разрешение от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него лице.

(2) Разрешения по ал. 1 се издават по международни програми с цел привеждане на биоматериалите в състояние на годност за по-нататъшно използване, за реимпорт в страната, за технологичен обмен и в други случаи по конкретна преценка на министъра на здравеопазването.

Чл. 112. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Условията и редът за удостоверяване на отказ на гражданите за даряване на органи и тъкани след смъртта им се определят с наредба на министъра на здравеопазването.