Държавен вестник, брой 100 от 26.XII

Чл. 1. Всеки български гражданин, който е навършил 16 години и живее на територията на Народна република България, е длъжен да има документ за самоличност.

Чл. 2. Документи за самоличност по смисъла на този указ са:

1. паспорт на гражданин на Народна република България;

2. задграничен паспорт или друг заместващ го документ;

3. удостоверение за самоличност на офицери, свръхсрочнослужещи сержанти и старшини от Въоръжените сили на Народна република България, Строителните войски и войските на Министерството на транспорта;

4. военна книжка за срочнослужещите от Въоръжените сили на Народна република България, Строителните войски и войските на Министерството на транспорта.

Чл. 3. Паспортът на гражданина на Народна република България служи за удостоверяване самоличността на притежателя му и за доказване на съдържащите се в него данни.

Чл. 4.(1) Издаването на паспортите, адресната регистрация на гражданите и контролът по спазването на паспортния режим се осъществяват от Министерството на вътрешните работи със съдействието на народните съвети, на обществените органи и организации и на гражданите.

(2) Общинските (районните) народни съвети и кметствата могат да поощряват морално и материално лицата, които вземат активно участие в осъществяването на паспортния режим.

Чл. 5. Ръководителите на предприятия, учреждения и организации и другите лица, които приемат на работа граждани или им предоставят подслон за нощуване, отговарят за спазването на паспортния режим.

Чл. 6. Паспортите на гражданите на Народна република България се издават и подменят от съответните поделения на Народната милиция по ред, установен в правилника за прилагане на този указ.

Чл. 7. Всеки български гражданин, който живее на територията на Народна република България, е длъжен в срок от 30 дни след навършването на 16-годишна възраст да се снабди с паспорт на гражданин на Народна република България.

Чл. 8. (1) Паспортите на гражданите на Народна република България са срочни и безсрочни.

(2) Срочни паспорти се издават на лица от 16- до 36-годишна възраст, за срок от 20 години. На лицата, навършили 36-годишна възраст, се издават безсрочни паспорти.

Чл. 9. Всеки български гражданин може да притежава един паспорт на гражданин на Народна република България.

Чл. 10. (1) Гражданите са длъжни винаги да носят паспортите си, да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване и при поискване да ги представят на съответните длъжностни лица за удостоверяване на самоличността си.

(2) Паспортите на поставените под пълно запрещение граждани се съхраняват от техните законни представители.

Чл. 11. При загубване, кражба или унищожаване на паспорта притежателят му е длъжен да уведоми незабавно органите на Народната милиция.

Чл. 12. При промяна на името, при настъпили съществени и трайни изменения на образа, при повреждане на паспорта или изтичане на срока му гражданинът е длъжен в срок до 14 дни да го представи за подменяне.

Чл. 13. (1) При промяна в местожителството или в гражданското състояние гражданинът е длъжен в 14-дневен срок да представи паспорта си на службата по гражданското състояние при съответния общински (районен) народен съвет или кметство, а при промяна на местоработата - на администрацията на предприятието, учреждението или организацията за вписване на промяната.

(2) Длъжностните лица отразяват незабавно задължителните вписвания в паспорта по начин, определен в правилника за прилагане на този указ.

Чл. 14. Гражданин, намерил чужд паспорт или друг документ за самоличност, е длъжен в срок от 7 дни да го предаде на органите на Народната милиция, а там, където няма такива органи - в съответния общински (районен) народен съвет или кметство.

Чл. 15. (1) При загубване на българско гражданство паспортът се предава на органите по реда, определен в правилника за прилагане на този указ.

(2) Паспортът се предава за съхранение на органите и в случаите, посочени в правилника за прилагане на този указ.

(3) Органите на Министерството на вътрешните работи отнемат временно паспорта:

1. когато има основателно съмнение за неговата истинност;

2. при задържане под стража;

3. при задържане за изпълнение наказанието лишаване от свобода.

(4) паспортът се връща на притежателя, когато отпаднат основанията за неговото предаване на съхранение или изземване. Когато е необходимо, паспортът се подменя.

Чл. 16. Никой няма право да дава или да приема в залог, както и да използува или да преотстъпва документ за самоличност на друго лице.

Чл. 17. Удостоверенията за самоличност на офицерите, свръхсрочнослужещите сержанти и старшини, както и военните книжки на срочнослужещите от Въоръжените сили на Народна република България, Строителните войски и войските на Министерството на транспорта се издават по ред, установен от съответния министър.

Чл. 18. (1) Всеки български гражданин, снабден с документ за самоличност, е длъжен в срок до 24 часа да се регистрира на адреса, където пребивава.

(2) Редът за адресната регистрация, както и случаите, в които се допуска освобождаване от адресна регистрация, се уреждат с правилника за прилагане на този указ.

(3) В големите населени места и в местата с интензивно движение на населението адресната регистрация на гражданите се отразява и в домови книги. Домовите книги се водят от домоуправители, определени от органите на Народната милиция съгласувано със съответните обществени организации.

Чл. 19. Ръководителите на предприятия, учреждения и организации и гражданите, които предоставят подслон за нощуване на другиго, са длъжни в срок до 24 часа от момента на пристигането му да осигурят неговата адресна регистрация.

Чл. 20. Ръководителите на предприятия, учреждения и организации не могат да приемат на работа или обучение лица, които не представят паспорт на гражданин на Народна република България, и са длъжни да вземат мерки за осигуряване на адресната им регистрация.

Чл. 21. Всеки гражданин е длъжен да се яви пред органите на Народната милиция в 3-дневен срок от деня на получаване писмена покана във връзка със снабдяване с документ за самоличност, адресно регистриране, установяване на местоработата или промени в гражданското състояние. В поканата се посочва целта на поканването

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) (1) Наказва се с глоба от 5000 до 30 000 лв., който наруши паспортния режим с цел да укрие своето местопребиваване или месторабота и да не бъде открит за:

1. изплащане на задължения към държавни, кооперативни или обществени организации;

2. изплащане на задължения за издръжка;

3. явяване пред съдебни и други държавни органи.

(2) За повторно нарушение по предходната алинея наказанието е глоба от 10 000 до 50 000 лв.

(3) Наказанията по предходните алинеи се налагат и на лице, което умишлено е подпомогнало другиго да укрие местопребиваването или местоработата си.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 5000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:

1. не се регистрира адресно;

2. предостави подслон за нощуване на другиго и не осигури адресната му регистрация;

3. осуети проверка или попречи на оправомощените лица да извършат проверка на документ за самоличност или на адресна регистрация;

4. отнеме, задържи, укрие или унищожи документ за самоличност на другиго с цел да му попречи да го използува;

5. приеме на работа или обучение лице, което не е представило паспорт на гражданин на Народна република България, или не е взел мерки за осигуряване на адресната му регистрация.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 10 000 до 50 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:

1. не се снабди с паспорт на гражданин на Народна република България;

2. не подмени паспорта си при промяна на името, при настъпили съществени и трайни изменения на образа, при повреждане на паспорта или изтичане на срока му;

3. унищожи или подправи паспорта си;

4. при промяна на местожителството, местоработата или в гражданското състояние не представи паспорта си за вписване на промяната;

5. преотстъпва документа си за самоличност или използува такъв документ на друго лице;

6. дава или приема в залог документ за самоличност;

7. намери чужд документ за самоличност и не го предаде на съответните органи.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 5000 до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:

1. повреди, загуби или унищожи домова книга;

2. без уважителни причини не се яви в определения срок пред органите на Народната милиция, след като е получил писмена покана по чл. 21.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) (1) За нарушения по този указ и на правилника за прилагането му, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв.

(2) При явно маловажни нарушения органите на Народната милиция налагат глоба до 1000 лв., която се събира срещу квитанция.

Чл. 27. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от органите на Народната милиция и от специализираните доброволни отряди на трудещите се, както и от длъжностни лица към общинските (районните) народни съвети, оправомощени за това от председателите на изпълнителните им комитети.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания.