Държавен вестник, брой 100 от 26.XII

Чл. 1. (1) Държавният съвет опрощава несъбираеми дългове към държавата и отделни държавни учреждения, към държавни стопански и държавно-кооперативни организации, Държавния застрахователен институт и банките.

(2) При дълг към държавно-кооперативна организация може да се опрощава само частта, която съответствува на участието на държавата.

(3) Не се опрощават по реда на този указ задължения към сдружения, в които участвуват чуждестранни физически или юридически лица.

Чл. 2. Дългът не се опрощава, когато може да се събере от имуществото на длъжника, върху което може да се насочи принудително изпълнение.

Чл. 3. (1) Задължение към стопанска организация може да се опрощава, след като се вземе мнението на нейния стопански съвет.

(2) Държавният съвет може да откаже да опрости задължението и при съгласие на стопанската организация.

Чл. 4. (1) Държавният съвет може да опрости само главницата, само лихвата или и главницата и лихвата или част от тях. Опрощаването на главницата няма действие по отношение на изтеклата лихва.

(2) При частично опрощаване Държавният съвет посочва поотделно каква част от главницата и от лихвата опрощава.

Чл. 5. Опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници освен ако изрично бъдат запазени правата на кредитора срещу тях. В този случай задължението се намалява с опростената част.

Чл. 6. (1) Молбата за опрощаване се подава направо до Държавния съвет или чрез общинския народен съвет по местожителството на молителя. Молителят прилага писмена декларация за недвижимите си имоти, доходите и влоговете си.

(2) Разглеждат се само молби, които са подадени от длъжниците или от техните законни представители.

Чл. 7. Когато Държавният съвет се е произнесъл по искане за опрощаване на едно задължение, нова молба за опрощаване на същото задължение може да бъде разгледана след изтичането на не по-малко от една година след произнасянето на Държавния съвет освен ако са настъпили нови обстоятелства от съществено значение за опрощаването.

Чл. 8. (1) Молбата за опрощаване, подадена до Държавния съвет, се изпраща на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местожителството на длъжника. Съветът я обявява на публично място и събира сведения

1. за произхода и първоначалния размер на дълга, платена ли е част от него, каква и от кого, остатъка към датата на сведението - поотделно за главницата и за лихвата;

2. подавана ли е друга молба за опрощаване на същия или друг дълг на лицето и кога: номера и датата на указа, ако е имало опрощаване, и каква част от дълга е опростена;

3. за семейното и материалното положение на длъжника. Когато длъжникът е навършил 60-годишна възраст или е нетрудоспособен и няма достатъчно доходи за издръжка, събират се сведения за семейното и материалното положение на длъжника и на неговите низходящи;

4. прехвърлял ли е длъжникът възмездно или безвъзмездно имущество, кога в какъв размер и на кого;

5. кой събира задължението - съдебният изпълнител при кой районен съд или финансовият отдел (на кой съвет), номера и годината на изпълнителното дело или на данъчната сметка; какви способи са приложени за събиране на дълга - запор, опис или продажба на имуществото и др.;

6. за актива и пасива от последния счетоводен баланс, когато се иска да бъде опростено задължение на кооперация или на юридическо лице с нестопанска цел.

(2) Ако задължението е солидарно, сведения по предходната алинея се събират за всички солидарни длъжници.

(3) Изпълнителният комитет на общинския народен съвет събира сведенията по преходните алинеи и когато молбата е подадена чрез него.

Чл. 9. (1) Изпълнителният комитет на общинския народен съвет разглежда молбата и в двумесечен срок от получаването й изпраща преписката на Държавния съвет с мотивирано мнение, когато размерът на задължението не надминава хиляда лева. Когато задължението е над този размер, преписката се изпраща на окръжния народен съвет, а за София - на Столичния народен съвет.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1984 г.) Изпълнителният комитет на окръжния народен съвет, респективно на Столичния народен съвет, разглежда преписката и в месечен срок от получаването й я изпраща с мотивирано мнение на Държавния съвет, когато дългът не надминава две хиляди лева, а когато е над този размер - на Министерството на финансите, съответно на Комитета по труда и социалното дело, когато е за неправилно получена пенсия, месечни добавки за деца и обезщетения за временна нетрудоспособност. В последния случай Министерството на финансите, съответно Комитетът по труда и социалното дело в месечен срок изпраща преписката на Държавния съвет с мотивирано мнение. Министерството, съответно комитетът може да възложи на окръжния народен съвет да събере допълнителни сведения.

(3) Ако задължението произтича от неправилно получени пенсии, месечни добавки за деца, еднократни помощи при раждане на дете, обезщетения при временна нетрудоспособност или разходи за обучение, изпълнителният комитет на общинския народен съвет, след като събере сведенията по чл. 8, изпраща преписката:

1. при неправилно получена пенсия - на окръжната дирекция за пенсионно осигуряване. Дирекцията в месечен срок връща преписката на изпълнителния комитет на общинския народен съвет с мотивирано мнение, като дава сведения каква пенсия или пенсии получава и е получавал длъжникът, номера на пенсионната преписка, времето, през което е получавана неправилно пенсията, по чия вина е станало надвземането, какъв е първоначалният размер на дълга, какви суми са изплатени към датата на сведението;

2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 1984 г.) при неправилно получени месечни добавки за деца, еднократни помощи при раждане на дете или обезщетение за временна нетрудоспособност - на отдел "Държавно обществено осигуряване". Отделът в месечен срок връща преписката на изпълнителния комитет на общинския народен съвет с мотивирано мнение, като дава подробни сведения по нея;

3. при задължение за възстановяване на разходи за обучение - на окръжната държавна инспекция по труда. Инспекцията връща преписката в месечен срок на изпълнителния комитет на общинския народен съвет с мотивирано мнение.

Чл. 10. Ако задължението е към стопанска организация, преписката се изпраща на нея след като се изпълнят разпоредбите на чл. 8. Организацията връща в месечен срок преписката на изпълнителния комитет на общинския народен съвет с мотивирано мнение на стопанския съвет.

Чл. 11. При неправилно получена пенсия, месечни добавки за деца, еднократни помощи при раждане на дете, обезщетения при временна нетрудоспособност, при възтановяване на разходи за обучение (чл. 9, ал. 3) или при задължение към стопанска организация (чл. 10), когато преписката бъде върната на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, той постъпва по реда на чл. 9, ал. 1 и 2.

Чл. 12. (1) Постъпилите в Държавния съвет преписки се разглеждат от Комисията по опрощаване на несъбираеми дългове към държавата, която в месечен срок ги представя на Държавния съвет с мотивирано предложение.

(2) Комисията може да нареди да се направят допълнителни проучвания или да вземе мнение от други органи, както и да кани на заседанията си представители на министерства, други ведомства и организации.

(3) Съставът на комисията се определя от Държавния съвет.

Чл. 13. Държавният съвет опрощава задълженията с указ, а отказва опрощаването с решение.

Чл. 14. Задължението се счита опростено от деня, в който е издаден указът. Събраните суми до деня на издаване на указа не се връщат.