Държавен вестник, брой 109 от 18.XII

Чл. 23. Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на държавния бюджет, на бюджета на фонд "Обществено осигуряване", бюджетите на общините, както и на извънбюджетните сметки.

Чл. 24. (1) Контролът по изпълнението на приходната част на бюджетите и на извънбюджетните сметки обхваща законосъобразното и срочното събиране, постъпване и отчитане на предвидените приходи от съответните длъжностни лица.

(2) Контролът по изпълнението на разходната част на бюджетите, на бюджетните и извънбюджетните сметки обхваща законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата от съответните длъжностни лица.

Чл. 25. Контролът за законосъобразност обхваща точното прилагане на нормативните актове по изпълнението на бюджетите, на бюджетните и извънбюджетните сметки от съответните длъжностни лица.

Чл. 26. Контролът за целесъобразност обхваща преценката за най-икономично, най-резултатно и най-ефективно използване и управление на бюджетните средства за постигане на целите на законите за държавния бюджет, на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" и бюджетите на общините за съответната година, както и на програмите, утвърдени от Народното събрание или от изпълнителната власт.

Чл. 27. Контролът за използването на бюджетни средства, предоставени на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност, обхваща:

1. нормативното основание и условията за предоставяне и ползване на бюджетни средства;

2. целевото използване на предоставените бюджетни средства и тяхното отчитане.

Чл. 28. (1) Сметната палата осъществява контрол върху текущото отчитане на бюджетните приходи и разходи, отчетите за касовото изпълнение на бюджетите и на извънбюджетните сметки, съставянето и представянето на тримесечните и годишните счетоводни отчети на подконтролните обекти по чл. 2, ал. 1, т. 1 от закона.

(2) Проверката на текущото отчитане на бюджетните приходи и разходи обхваща спазването на изискванията за достоверно документиране на приходите и разходите и тяхното точно и своевременно отразяване съгласно действащите нормативни актове по счетоводство.

Чл. 29. Контролът за изпълнението на извънбюджетните сметки обхваща проверка на:

1. нормативното основание за откриването и ползването на сметките;

2. законосъобразността на източниците и движението на средства по тях;

3. законосъобразното разпределение и целесъобразното разходване на средствата;

4. отчетността на средствата по сметките.

Чл. 30. Сметната палата проверява законосъобразността на олихвяването на бюджетните и извънбюджетните сметки в подконтролните обекти.

Чл. 31. Сметната палата контролира взаимоотношенията на Българската народна банка с държавния бюджет, като проверява:

1. извършването на месечните авансови вноски в републиканския бюджет от Българската народна банка за сметка на реализираното превишение на приходите над разходите й, както и навременното издължаване на остатъка от годишното превишение след изтичане на годината;

2. условията за предоставяне от Българската народна банка на временни кредити при касов недостиг по републиканския бюджет, законосъобразността на времетраенето за издължаването и максималния им размер, определени по реда на чл. 46 от Закона за Българската народна банка.

Чл. 32. Като се съобразява с автономността на Българската народна банка, Сметната палата дава становище по отделни решения на управителния й съвет, които влияят върху размера на внасяното в бюджета годишно превишение.

Чл. 33. Сметната палата проверява отчетите по бюджетните разходи на Българската народна банка заедно с надлежните оправдателни документи по реда на чл. 51, ал. 3 от Закона за Българската народна банка.

Чл. 34. Сметната палата проверява условията за възникването и обслужването на държавния дълг и използването на дълговите инструменти, като контролира:

1. условията за възникване на външни задължения на страната и общата сума на дължимите лихви и погашения по години;

2. разходите на бюджета за обслужване на вътрешния дълг и дава становище по тенденциите за изменението на размера му;

3. законосъобразността на операциите по финансиране на бюджетния дефицит и оценява използването на държавните ценни книжа и другите дългови инструменти.

Чл. 35. Контролът на приходите и разходите на юридическите лица с идеална цел и на фондовете, образувани с бюджетни средства или гарантирани от държавата, включва:

1. целевото ползване на предоставените бюджетни средства на юридическото лице с идеална цел, както и приходите и разходите, свързани с неговата дейност;

2. вида и размера на гаранциите и условията за ползването им;

3. отчетността на предоставените бюджетни средства и на приходите и разходите на юридическото лице или на фонда.

Чл. 36. Сметната палата контролира приватизационните сделки относно размера и срочността на постъпленията по фондовете, създадени съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, тяхното разпределение и законосъобразно и целесъобразно разходване.

Чл. 37. Сметната палата осъществява контрол по управлението на предоставеното имущество на бюджетните организации, като проверява:

1. основанието и конкретните актове за предоставяне на имуществото;

2. ползването на имуществото за целите, за които е предоставено;

3. основанията за предоставяне на имуществото на трети лица, договорените условия и изпълнението на договорите;

4. законосъобразността на извършените разпоредителни действия с предоставеното имущество и резултатите от тях;

5. отчетността на имуществото и на извършените операции с него.

Чл. 38. Сметната палата осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, като проверява:

1. изразходваните бюджетни средства за издръжка на института;

2. изразходваните средства за придобиване на недвижими имоти, необходими за дейността на института;

3. операциите по придобиване на държавни ценни книжа и други операции със средства на фонд "Обществено осигуряване".

Чл. 39. Обектите на контрол на отделенията и на областните териториални поделения се определят с плана за контролната дейност на Сметната палата. Организация на контролната дейност

Чл. 40. Сметната палата приема годишен план за контролната дейност по отделения и областни териториални поделения.

Чл. 41. (1) Контролната дейност на Сметната палата се осъществява чрез извършване на проверки.

(2) Проверката е съвкупност от действия по установяване, събиране и анализиране на фактите и обстоятелствата за оценяване на законосъобразното и целесъобразното управление на бюджетите и на извънбюджетните сметки, както и на управлението на предоставеното имущество на бюджетните организации от държавата.

Чл. 42. (1) Проверките се възлагат с писмена заповед на председателя на Сметната палата.

(2) В заповедта за възлагане на проверка се посочва:

1. видът на проверката;

2. наименованието и местонахождението на обекта, подлежащ на проверка;

3. трите имена на ръководителя на проверката и на инспекторите и другите лица, участващи в нея;

4. периодът на проверката и срокът за нейното извършване.

(3) Ръководителят на проверката организира и ръководи работата на инспекторите, участва в проверката и отговаря за срочното и качественото й приключване.

Чл. 43. (1) Проверките се извършват от инспекторите.

(2) В отделни случаи проверки могат да извършват и други органи на Сметната палата.

(3) Председателят може да формира групи за проверки с участието на инспектори от отделенията и областните териториални поделения и външни експерти, които трябва да отговарят на условията на чл. 10, ал. 1 от закона и чл. 44 от този правилник.

Чл. 44. В проверките не могат да участват лица, които са роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до втора степен включително с проверяваните длъжностни лица или с членове на ръководството на проверявания обект, както и тези, които са работили през последните 5 години в проверявания обект или са участвали в неговото управление.

Чл. 45. Проверяваните лица могат да представят писмени обяснения, възражения и доказателства по направените констатации в хода на проверката пред съответния ръководител на отделение или директор на областно териториално поделение в едномесечен срок от уведомяването им от ръководителя на проверката.

Чл. 46. При изпълнение на служебните си задължения органите на Сметната палата имат право:

1. на свободен достъп до проверяваните обекти;

2. да изискват устни и писмени обяснения от проверяваните длъжностни лица;

3. да изискват предоставяне на документи и други информационни носители във връзка с контролната дейност.

Чл. 47. (1) Органите и административните служители на Сметната палата не могат да разгласяват данни и обстоятелства, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, представляващи държавна, служебна и търговска тайна.

(2) Сведения за извършваните от Сметната палата проверки не могат да се дават до окончателното им приключване, включващо и реализацията на резултатите от тях.

(3) Информация за извършените проверки се предоставя от председателя или от упълномощено от него лице.

Чл. 48. При осъществяване на контролната дейност органите на Сметната палата взаимодействат с органите на държавния финансов контрол и на вътрешния финансов контрол в подконтролните обекти и с правозащитните органи.

Чл. 49. (1) За резултатите от проверката се съставя акт за констатации.

(2) При установени нарушения при проверката в акта за констатации се посочва конкретната правна и фактическа обстановка: нарушените нормативни актове, виновните длъжностни лица и причинените вреди. Актът се документира със справки, констативни протоколи, писмени обяснения и сведения, оригинални документи, заверени преписи на документи, писмени заключения на вещи лица и други документи съобразно характера на констатациите.

(3) Актът се съставя по образец, утвърден от председателя на Сметната палата.

(4) Актът се подписва от лицата, извършили проверката.

Чл. 50. (1) Актът за констатации се връчва на проверяваните лица срещу разписка.

(2) Лицата по ал. 1 могат да дават пред ръководителя на проверката писмени обяснения по акта в 14-дневен срок от връчването му.

(3) По искане на проверяваните лица председателят на Сметната палата може да удължи със 7 дни срока по ал. 2.

Чл. 51. (1) След изтичане на срока по чл. 50 ръководителят на проверката изготвя обосновано заключение по направените възражения в писмените обяснения. Заключението е неразделна част от акта за констатации.

(2) Заключението по ал. 1 се връчва на проверяваните лица срещу разписка.

(3) Лицата по ал. 2 могат да подадат възражения по акта за констатации в 14-дневен срок от връчване на заключението по следния ред, когато:

1. актът е съставен от контролен орган на отделение, възражението се подава пред ръководителя на отделението;

2. актът е съставен от контролен орган на областно териториално поделение, възражението се подава пред директора на поделението.

Чл. 52. (1) Ръководителят на отделението или директорът на областното териториално поделение се произнася по възражението с решение.

(2) С решението по ал. 1 възражението се уважава или се отхвърля изцяло или частично.

(3) Решението се обжалва пред председателя чрез органа, който го е издал, в 14-дневен срок от връчването му.

(4) Председателят на Сметната палата се произнася в 14-дневен срок от получаване на жалбата с решение, което е окончателно. С решението си председателят потвърждава или отхвърля изцяло или частично обжалваното решение.

(5) Актът за констатации се внася в Сметната палата заедно с решението на председателя по ал. 4 и се приема с решение.

(6) Решенията по предходните алинеи са писмени и задължително се мотивират.

Чл. 53. (1) Актът за констатации се съставя най-малко в два екземпляра, един от които е за проверяваното лице.

(2) Когато при проверката са установени данни за причинени вреди при изпълнението на бюджета или за престъпление, екземпляр от акта се изпраща на органите на държавния финансов контрол или на прокуратурата.

Чл. 54. След потвърждаване от Сметната палата на констатираните нарушения при проверките председателят на Сметната палата изпраща на министъра на финансите и на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни и извънбюджетни средства доклад с предложения за отстраняване на нарушенията, както и на причините и условията, довели до тяхното извършване.

Чл. 55. (1) Лицата по чл. 54 са длъжни в едномесечен срок от получаването на доклада да предприемат мерки за отстраняване на нарушенията при изпълнението на бюджета и на причините и условията за извършването им и да уведомят за това Сметната палата.

(2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 председателят на Сметната палата в 14-дневен срок внася в Министерския съвет и в Народното събрание доклад с предложение за приемане на окончателно решение.

Чл. 56. Когато при проверката се констатират действия, които създават опасност за увреждане на държавно имущество или на незаконосъобразно разходване на бюджетни средства, се издават разпореждания за спирането им.

Чл. 57. Разпореждането се издава:

1. от председателя на Сметната палата - когато действията се извършват от първостепенни разпоредители с бюджетни средства;

2. от съответния ръководител на отделение или директор на областно териториално поделение - когато действията се извършват от останалите разпоредители с бюджетни средства.

Чл. 58. (1) Разпореждането за спиране на разходването на бюджетни средства се издава най-малко в четири екземпляра и се изпраща на министъра на финансите, на Българската народна банка, съответно на обслужващата търговска банка, и на разпоредителя с бюджетни средства.

(2) Разпореждането за спиране на действия, които създават опасност за увреждане на държавно имущество, се издава най-малко в три екземпляра и се изпраща на министъра на финансите и на длъжностното лице, срещу чиито действия е издадено разпореждането.

Чл. 59. Разпореждането за спиране може да се обжалва по реда на чл. 26 от закона.

Чл. 60. (1) Когато при извършена проверка се установят данни за вреди, причинени при изпълнението на бюджета, актът за констатации се внася за разглеждане в Сметната палата от съответния ръководител на отделение или директор на областно териториално поделение, независимо дали е обжалван.

(2) С решение на Сметната палата актът по ал. 1 се изпраща на органите на държавния финансов контрол за търсене на имуществена отговорност.

Чл. 61. (1) Органите на държавния финансов контрол са длъжни в 14-дневен срок от получаването на материалите да започнат проверка, за което уведомяват Сметната палата.

(2) След приключване на проверката органите на държавния финансов контрол изпращат на Сметната палата екземпляр от съставените ревизионни документи.

(3) За влезлите в сила решения на съда по съставения акт за начет органите на държавния финансов контрол уведомяват Сметната палата.

Чл. 62. (1) Когато при извършена проверка се установят данни за престъпление, актът за констатации се внася за разглеждане в Сметната палата по реда на чл. 60, ал. 1, независимо дали е обжалван.

(2) С решение на Сметната палата актът за констатации по ал. 1 се изпраща на прокуратурата за образуване на наказателно производство срещу виновните лица.

Чл. 63. Отделенията и областните териториални поделения представят в Сметната палата периодични доклади за резултатите от извършените от тях проверки и годишни доклади за контролната им дейност.

Чл. 64. (1) Председателят на Сметната палата внася в Народното събрание:

1. доклади за резултатите от проверки, извършени от Сметната палата;

2. отчет за дейността на Сметната палата за предходната година, който след приемането му се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Докладите и отчетът по ал. 1 се внасят в Народното събрание до 3 месеца след приключването на съответната проверка или след изтичането на бюджетната година.

Чл. 65. (1) Сметната палата представя пред Народното събрание доклади по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" и бюджетните разходи на Българската народна банка за изминалата година.

(2) Докладите по ал. 1 се представят:

1. по отчета за изпълнението на държавния бюджет - не по-късно от една година след изтичането на бюджетната година;

2. по отчета за изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" - при приемането на годишния отчет за изпълнението на бюджета на фонда, внесен от Националния осигурителен институт;

3. по отчета по бюджетните разходи на Българската народна банка - при приемането на годишния отчет за дейността на банката, внесен от управителя й.