Държавен вестник, брой 38 от 13.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 12 април 1932 г. на своята Шестнадесета сесия, след като реши да приеме различни предложения относно частичната ревизия на конвенцията за защита срещу злополуки на работниците в товаренето и разтоварването на корабите, приета от конференцията на Дванадесетата є сесия, въпрос, включен като четвърта точка в дневния ред на сесията, и след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и седми ден от месец април 1932 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно закрилата на докерите срещу злополуките (ревизирана), 1932 г., за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда, в съответствие с разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:

Чл. 1. 1. Терминът "дейности" означава и обхваща цялата или част от извършената работа на суша или на борда за товаренето или разтоварването на всеки кораб от морското или вътрешното плаване, с изключение на военните кораби, във всяко морско или вътрешно пристанище, на всякакви докове, варфове, кейове или друго подобно място, където тези дейности се извършват.

2. Терминът "работник" обхваща всяко лице, наето за тези дейности.

Чл. 2. 1. Всички редовни достъпи, минаващи през басейн, варф, кей или друго подобно място, които работниците трябва да използуват, за да стигнат до мястото, където се извършват дейностите, или за да се върнат от него, както и всички места за работа на сушата трябва да се поддържат в състояние, което осигурява безопасността на работниците.

2. По-специално:

1) всички работни места на сушата и всеки опасен участък от пътищата, водещи към работното място, посочени по-горе, до най-близкия обществен път, трябва да бъдат снабдени с ефикасно и безопасно осветление;

2) варфовете и кейовете трябва да бъдат достатъчно добре разчистени от стоките, за да се поддържа свободно преминаване към достъпите, посочени в чл. 3;

3) когато е оставено място за минаване по продължението на кея или варфа, то трябва да бъде най-малко 90 см широко (3 фута) и да бъде освободено от всякакви препятствия освен от трайни постройки, апарати и машини, които се ползват;

4) в степента, в която е възможно, като се имат предвид трафикът и обслужването:

а) всички опасни места на пътищата, водещи към работата и работните места (например отвори, опасни брегове и завои), трябва да бъдат снабдени с подходящи парапети с височина най-малко 75 см (2 фута и 6 дюйма);

b) опасните места върху мостовете, дупките и вратите на шлюзовете, на язовири и басейни трябва да бъдат снабдени с парапети, достатъчно дълги от всяка страна, с височина най-малко 75 см (2 фута и 6 дюйма), но не повече от 4,50 м (5 ярда);

5) условията и размерите, предвидени в ал. 4 на този член, се смятат за задоволителни относно използуваните машини към датата на ратифицирането на конвенцията при положение, че действителните размери не бъдат по-малки от 10 процента от посочените в ал. 4.

Чл. 3. 1. Когато кораб е хвърлил котва близо до кей или до друг кораб за извършване на дейности по него, на разположение на работниците трябва да бъдат предоставени начини за отиване и връщане до кораба, гарантиращи безопасността им, освен ако обстоятелствата позволяват да го направят и без специални мерки, като не се излагат излишно на рискове от злополуки.

2. Тези начини за достъп до кораба са:

а) когато това е разумно практично—стълба от отвора на парапета на кораба, мостче или друго подобно съоръжение;

b) в други случаи—стълба.

3. Приспособленията по буква "а" на ал. 2 трябва да са широки най-малко 55 см (22 дюйма); трябва да са здраво закрепени, за да не се движат; наклонът им не трябва да бъде много голям и материалите, използувани за тяхното построяване, трябва да са доброкачествени и в добро състояние; по цялата си дължина те трябва да бъдат снабдени от двете страни с ефикасен парапет с височина най-малко 82 см (2 фута и 9 дюйма), а стълбата, спусната от отвора на парапета на кораба, да бъде снабдена от едната страна също с ефикасен парапет със същата височина при условие, че другата страна е добре защитена от фланга на кораба.

Всички налични приспособления към датата на ратифициране на тази конвенция могат да бъдат използувани:

а) за тези, които са снабдени с парапети от двете страни с височина най-малко 80 см (2 фута и 8 дюйма)—докато бъдат променени;

b) за тези, които са снабдени с парапети от двете страни с височина най-малко 75 см (2 фута и 6 дюйма)—за 2 години след ратифицирането на конвенцията.

4. Стълбите, посочени в буква "b" на ал. 2, трябва да бъдат с достатъчна дължина и здравина и добре прикрепени.

5. а) отклонения от този член могат да бъдат допуснати от компетентните власти всеки път, когато сметнат, че посочените приспособления не са необходими за безопасността на работниците;

b) разпоредбите на този член няма да се прилагат към работните платформи или мостици, когато се използуват само за работа.

6. Трудещите се не трябва да използуват и не могат да бъдат задължени да използуват други достъпи за достигане на корабите с изключение на посочените или разрешените от този член.

Чл. 4. В случаите, когато работниците трябва да отидат или да се върнат на кораба по вода върху кораб, за да извършват съответните дейности, трябва да се предвидят подходящи мерки, за да се осигури безопасността при тяхното превозване, включително и определяне на условията, на които трябва да отговарят плавателните съдове, използувани от този превоз.

Чл. 5. 1. На работници, работещи в трюмове, на които дъното се намира на повече от 1,50 м (5 фута) от нивото на палубата, трябва да им се предоставят такива средства за достъп, които да гарантират тяхната безопасност.

2. Средствата за достъп обикновено се състоят от стълба, която се смята, че дава гаранция за безопасност само ако:

а) предоставя опора за краката, на която височината плюс разстоянието зад стълбата е поне 11,5 см (4,5 дюйма) и ширина поне 25 см (10 дюйма) със здрава опора за ръцете;

b) не е поставена настрани от палубата повече от необходимото, за да не пречи на слизането в люковете;

c) е продължена и е в същата посока както приспособленията, предлагащи здрава опора за краката и ръцете, поставени върху напречните греди на люковете (например колената за закрепването на корабните въжета или подпори);

d) приспособленията от предходната алинея създават опора за краката, на която дължината плюс разстоянието зад тези приспособления е най-малко 11,5 см (4,5 дюйма) и ширина най-малко 25 см (10 дюйма);

e) в случаите, когато съществуват различни стълби между вътрешните палуби, те са, доколкото е възможно, в същата посока както стълбата, която започва от горната палуба.

Когато поради причини, произтичащи от построяването на кораба, не може да се изисква поставянето на стълба, компетентните власти имат право да разрешават други начини за достъп до кораба при положение, че при прилагането им изпълняват предписаните в този член условия за стълбите.

За съществуващите кораби в момента на ратифицирането на тази конвенция и до заместването на стълбите и приспособленията условията и размерите, предвидени от букви "а" и "b" на тази алинея, се смятат за удовлетворителни, ако действителните размери не са по-малки от 10 процента от числата, посочени в букви "а" и "d".

3. Необходимо е да бъде оставено достатъчно голямо пространство близо до гредите на люковете, за да се стигне до средствата за достъп до кораба.

4. Вертикалните тунели трябва да бъдат снабдени от двете страни с подходящи ръчки и със стъпала.

5. Когато трябва да се използува стълба в трюма на кораб без палуба, тя се доставя от предприемача. Стълбата трябва да има в горната си част куки и други приспособления, за да бъде здраво закрепена.

6. Трудещите се не могат да използуват други средства за достъп до кораба освен тези, посочени или разрешени в този член.

7. Съществуващите кораби към датата на ратифицирането на тази конвенция се освобождават от изискванията за размерите, установени в разпоредбите на ал. 2, букви "а" и "d" и от предписанията на ал. 4 на този член, за срок не повече от 4 години от датата на ратифицирането на конвенцията.

Чл. 6. 1. Докато работниците са на кораба за извършване на дейности, всеки отвор за слизане в трюма за стоки, достъпен за работниците, на който дълбочината, измерена от нивото на палубата до дъното на трюма, надминава 1,50 м (5 фута) и който не е защитен до височина не по-малка от 75 см (2 фута и 6 дюйма) от гредите, трябва, когато не се използува за пренасянето на стоки, въглища или други материали, да бъде ограден с подходящ парапет, висок 90 см (3 фута), или да бъде добре затворен. Националното законодателство решава дали разпоредбите на този член трябва да се прилагат през времето за хранене и при други кратки прекъсвания на работата.

2. В случай на нужда трябва да бъдат взети подобни мерки, за да се опазят другите отвори на палубата, които представляват опасност за трудещите се.

Чл. 7. 1. Когато трябва да бъдат извършени дейности на кораба, достъпите до него, както и всички други места, където работниците могат да бъдат извикани по време на работата си, трябва да са ефикасно осветени.

2. Използуваните начини за осветление не трябва да поставят в опасност сигурността на трудещите се, нито да пречат на плаването на други кораби.

Чл. 8. С цел да се осигури безопасността на трудещите се, когато са заети с изваждането или поставянето на капаците на люковете, както и на напречните и подпорните греди, е необходимо:

1) капаците на люковете, напречните и подпорните греди, които служат за покриване на люковете, да се поддържат в добро състояние;

2) капаците на люковете да бъдат снабдени с ръчки, пригодени съобразно техните размери и тегло, освен ако устройството на люка или на капака му прави ненужни ръчките;

3) напречните и подпорните греди, които служат за покриване на люковете, за изваждането или за поставянето им на място да бъдат снабдени с такива приспособления, че работниците да не се качват върху напречните и подпорните греди, за да ги монтират;

4) всички капаци за люкове, напречни и подпорни греди, които не са заменяеми, да бъдат обозначени, за да посочват палубата и люка, които обслужват, както и положението им върху тях;

5) капаците за люковете да не бъдат използувани за строителството на площадки, които служат за обработка на товара, нито за друга цел, което би могло да ги повреди.

Чл. 9. 1. Трябва да се вземат подходящи мерки, така че подемните машини, както и всички помощни съоръжения, закрепени или подвижни, да бъдат използувани за работа на сушата или на борда на кораба само ако са в състояние да работят безопасно.

2. По-специално:

1) машините и прикрепените съоръжения, определени от националните законодателства като допълнителни приспособления, както и веригите и металните табели, употребата на които е свързана с тяхното функциониране, преди пускането трябва да бъдат грижливо проверени и изпробвани и техният максимален товар да бъде удостоверен със сертификат от компетентно лице, определено от националните власти и при спазване на предписаните условия;

2) след пускане в действие всяка подемна машина, използувана на сушата или на кораба, както и прикрепените към нея съоръжения, определени от националното законодателство като допълнителни приспособления:

а) основно се преглеждат на всеки 4 години и инспектират всеки 12 месеца. Това се отнася и за крановете за товарене и разтоварване на кораба, крановете с големи пръстени и оси и крановете за товарене и разтоварване на металически каси, въжета с клупове и всички други неподвижни приспособления, на които демонтирането е особено трудно;

b) обстойно се преглеждат на всеки 12 месеца всички подемни машини (кранове, макари), скрипци, скоби и всички други помощни приспособления, които не са упоменати в буква "а".

Всички подвижни приспособения, като например веригите, металните кабели, халките и куките, предварително се проверяват всеки път, когато се ползуват, освен ако са проверени преди по-малко от 3 месеца.

Веригите не трябва да се скъсяват чрез възли и трябва да бъдат взети мерки, за да не се повредят при триенето.

Металическите дупки или снабдените металически кабели чрез сплитане на краищата трябва да имат поне 3 обиколки с усукан дебел кабел и 2 обиколки с половината от отрязаните жици от всеки дебел кабел. Тази разпоредба няма за цел да попречи на използуването на друг начин на снаждане на кабели, също така ефикасен както установеното в тази разпоредба.

3. Веригите и другите подобни приспособления, които се определят от националното законодателство, като например куки, халки, скоби, рибарски куки, освен ако не са били подложени на необходимото обработване, което може да предпишат националните законодателства, трябва да бъдат закалени при условията, посочени по-долу, под контрола на компетентно лице, назначено от националните власти:

а) вериги и вече посочените по-горе приспособления, които се намират върху кораба:

1) редовно употребяваните—от 12,5 мм (0,5 дюйма) или по-малко—един път на всеки 6 месеца;

2) всички други, също редовно употребявани, включително и вериги с куки, но с изключение на вериги с железни скоби за притискане, прикрепени към крана за товарене и разтоварване и към мачтата—един път на всеки 12 месеца.

За приспособленията от този вид, използувани само върху кранове и други ръчни подемни машини, интервалът, предвиден в т. 1, ще бъде 12 вместо 6 месеца, а интервалът, предвиден в т. 2—2 години вместо 12 месеца.

По същия начин, когато компетентната власт сметне, че поради размерите, структурата, материалите или рядката употреба на всички вече упоменати приспособления спазването на разпоредбите на този член относно закаляването не е необходимо за сигурността на трудещите се, той може с помощта на писмено удостоверение (което може да оттегли по свое желание) да изключи прилагането на тези разпоредби към приспособленията, а да прилага условията, които се определят в това удостоверение;

b) за посочените по-горе вериги и приспособления, които не са върху кораба, трябва да бъдат предвидени мерки, за да се осигури тяхното закаляване;

c) вериги и приспособления, които са или не са на кораба удължавани, променяни или поправяни чрез запояване, трябва да бъдат изпробвани и проверени отново.

4. На сушата или на борда на кораба трябва да се пазят според случая достоверни протоколи, които могат да установят предполагаемата безопасност на машините и приспособленията, за които става въпрос; тези протоколи трябва да посочват максималния разрешен товар, датата и резултата от изпробването, както и проверките, посочени в ал. 1 и 2 от този член, и закаляванията или другите обработки, посочени в ал. 3.

Тези протоколи трябва да бъдат представени от лицето, което е натоварено с изготвянето им, по молба на всяко оправомощено за това лице.

5. Върху всички кранове, товарни кранове и вериги за вдигане на тежести, както и върху всички подобни подемни съоръжения, използувани върху кораба, така както са определени от националните законодателства, трябва да се отбележи и поддържа ясно обозначение на максималния разрешен товар. Максималният товар върху веригите за вдигане на тежести се обозначава с числа и букви върху самите вериги или върху плочка или халка от траен материал, здраво закрепена върху тези вериги.

6. Всички двигатели, зъбни колела, поточни линии или машини за пренасяне чрез триене, електрически проводници под напрежение и парни тръби (освен ако не е доказано от положението, в което се намират, и от устройството им, че дават от гледна точка на безопасността на всички наети работници същите гаранции като тези, които са добре обезопасени) трябва да са снабдени с приспособления за безопасност, доколкото е възможно, без да вредят на сигурността на управлението на кораба.

7. Крановете и макарите трябва да бъдат снабдени със средства за намаляване до минимум на опасността от възможното падане на товара при неговото сваляне или снижаване.

8. Трябва да се вземат подходящи мерки, за да се избегне излизането на пара или доколкото е възможно парата от всеки кран или макара да не пречи на видимостта на всяко работно място, където се намира трудещият се.

9. Трябва да бъдат взети подходящи мерки, за да се избегне неволното повдигане на крак на товарен кран от подпората му.

Чл. 10. Само достатъчно компетентни и доверени лица трябва да се приемат на работа за управлението на подемните и транспортните машини, които се задвижват механично или по друг начин, както и на работа за даване на сигнали като водачи на тези машини или за възприемането на шума от барабаните или съоръженията, поддържащи крановете.

Чл. 11. 1. Нито един товар не трябва да остане закачен на подемна машина, ако работата на тази машина не е под ефективния контрол на компетентно лице, докато товарът е закачен.

2. Трябва да бъдат предвидени подходящи мерки, за да се осигури присъствието на лицето, натоварено да дава сигнали, ако това е необходимо за безопасността на трудещите се.

3. Трябва да се предвидят подходящи мерки, за да се избегне употребата на опасни методи при складирането, разпръскването, подреждането или разтурянето на купове от товари или поддържането, което се отнася до тях.

4. Преди да се използува люкът, необходимо е да се махнат всички напречни греди и малки лодки или да се закрепят здраво, за да не могат да се местят.

5. Трябва да се вземат всички предпазни мерки, за да могат трудещите се лесно да изчистят трюмовете или пространството между двете палуби, когато са заети с товарене или разтоварване на въглища и други стоки в насипно състояние.

6. Никоя площадка не може да бъде използувана за работа, ако не е здраво построена, подходящо подпряна, а когато е необходимо—и здраво закрепена.

За пренасянето на товари от кораба до сушата не може да се използува ръчна количка, когато площадката е така наклонена, че представлява опасност.

Площадките трябва, ако е необходимо, да имат покритие с подходящ материал, за да не се плъзгат трудещите се.

7. Когато работното място в трюма е колкото люка, не трябва освен с цел да се започне разтоварването или да се събере товарът, за да се постави върху веригата за вдигане на тежести:

а) да се закрепват куки или други връзки, които обхващат балите с памук, вълна, корк, чували с юта или други подобни стоки;

b) да се използуват метални куки от бъчви по време на товаренето и разтоварването, а разположението и състоянието на куките да не позволяват да се прави това без възможна опасност.

8. Никоя подемна машина, каквато и да е тя, не трябва да бъде товарена с по-голям от максимално допустимия товар освен в изключителни случаи и само в рамките, разрешени от националното законодателство.

9. Крановете, използувани на сушата и с променлива мощност (като например с повишаване или понижаване на стрелката, с променяща се товароподемност в зависимост от ъгъла), трябва да бъдат снабдени с автоматичен показател или с табло, сочещо максималното тегло на товарите по движението на стрелката.

Чл. 12. Националните законодателства трябва да предвидят предпазни мерки, смятани за необходими, за да се осигури най-подходяща защита на трудещите се, като се държи сметка за обстоятелствата във всеки отделен случай, когато те трябва да работят в допир или в близост с материали, опасни за живота или здравето им било поради естеството им, било поради състоянието, в което се намират в момента, или когато трябва да работят на места, където такива материали са вече престояли.

Чл. 13. 1. Мерките за оказване на първа медицинска помощ в доковете, варфовете, кейовете и в други подобни места, ползувани често за работа, които националните законодателства трябва да предвидят, като държат сметка за местните условия, следва да бъдат така уредени, че да осигуряват първа медицинска помощ и в случаите на сериозни злополуки пострадалият да може бързо да бъде откаран в най-близката болница. На работните места в тези случаи трябва постоянно да има достатъчно запаси от материали за оказване на първа медицинска помощ, да бъдат в такова състояние и на такова място, че да са лесно достъпни и да се използуват незабавно през работно време. Запасите от материали за оказване на първа медицинска помощ трябва да бъдат под наблюдението на едно или повече отговорни лица, които са способни да окажат първа медицинска помощ и са готови веднага да помогнат през работно време.

2. Трябва също така да бъдат взети и съответните мерки върху посочените докове, варфове, кейове и други подобни места, за да се помогне на трудещите се, които биха паднали във водата.

Чл. 14. Никое лице няма право да премахва, нито да премества парапети, мостчета, приспособения, стълби, апарати или средства за спасяване, светлини, табла, площадки или всички други предмети, предвидени от разпоредбите на тази конвенция, освен ако то е надлежно оправомощено или в случай на необходимост; тези предмети трябва да се върнат на мястото им след изтичането на срока, за който е било необходимо тяхното преместване.

Чл. 15. 1. Всяка държава—членка на организацията, може да разреши общи или частични отклонения от разпоредбите на тази конвенция относно доковете, варфовете, кейовете или други подобни места, където само случайно се извършват дейности или трафикът е ограничен и се извършва от малки кораби, или относно някои специални кораби или кораби, които не достигат определен тонаж, както и в случаите, когато поради климатичните условия не може практически да се изисква съблюдаването на разпоредбите на тази конвенция.

2. Международното бюро на труда трябва да бъде информирано за разпоредбите, по силата на които са разрешени общите или частичните отклонения, посочени по-горе.

Чл. 16. Освен изключенията, допуснати в други членове, предвидените мерки от тази конвенция относно построяването или постоянното оборудване на кораба трябва да се прилагат незабавно към корабите, построяването на които е започнало след датата на ратифицирането на тази конвенция, а не към всички останали кораби, за срок 4 години от тази дата. Преди изтичането на срока тези мерки трябва да се приложат към другите кораби, доколкото това е разумно и осъществимо на практика.

Чл. 17. С цел да се осигури действителното прилагане на всички установени правилници за защита на трудещите се при злополуки:

1) тези правилници трябва ясно да определят лицата или организациите, на които се възлага задължението да съблюдават изпълнението им;

2) трябва да бъдат взети мерки, за да се създаде ефикасна инспекционна система и да се определят приложимите санкции в случай на нарушаване на правилниците;

3) текстовете или резюмета от правилниците трябва да бъдат обявени на видни места в доковете, варфовете, кейовете или на други подобни места, често използувани за работа.

Чл. 18. 1. Всяка държава—членка на организацията, се задължава да сключва с другите държави—членки на организацията, ратифицирали тази конвенция, спогодби за взаимност върху основата на тази конвенция, които трябва да съдържат признаването на приетите мерки в техните страни относно изпробването, проверките и закаляването, както и признаването на свързаните с тях удостоверения и протоколи.

2. Това задължение се приема с уговорката, що се отнася до построяването на корабите и използуваните съоръжения на борда, до протоколите и до различните предписания, които трябва да бъдат съблюдавани на кораба, всяка държава—членка на организацията, да се увери, че разпоредбите, приети от другата държава—членка на организацията, гарантират на трудещите се общо равнище на безопасност с еднаква ефективност спрямо предписаното от собственото є законодателство.

3. Освен това държавите—членки на организацията, трябва да държат сметка за задълженията, които произтичат от чл. 8 на чл. 19 от Устава на Международната организация на труда.

Чл. 19. Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Чл. 20. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Чл. 21. Веднага след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат официално регистрирани в Международното бюро на труда, генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това държавите—членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации на другите държави—членки на организацията.

Чл. 22. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за деноносиране, предвидено от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и в последствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 5 години съгласно условията, предвидени в този член.

Чл. 23. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Чл. 24. 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, ратификацията на новата ревизираща я конвенция от една държава членка ще доведе по право до денонсиране на тази конвенция незабавно независимо от чл. 22 при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила.

2. От датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

3. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Чл. 25. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.