НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2000-2006 Г.
НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2000 - 2006 Г.
Обн. ДВ. бр.106 от 3 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.24 от 13 Март 2001г.
Изтекъл срок на действие.
1. Увод
Съгласно чл. 20 от Конституцията на Република България държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.
Програмата на правителството на Република България за периода 1997 - 2001 г. изисква да се извърши решителен прелом в регионалното развитие, като за целта се постави началото на политика за:
- преодоляване на регионалните диспропорции;
- намаляване броя на общините и регионите, достигнали критично равнище на бедност, безработица, обезлюдяване, екологични неблагополучия, социални и етнически напрежения;
- прилагане на диференциран регионален подход в структурната реформа;
- разработване на проекти за участие в европейски програми за регионално развитие и трансгранично сътрудничество.
Народното събрание на Република България прие през март 1999 г. Закон за регионалното развитие (ДВ, бр. 26 от 1999 г.), който регламентира органите за управление на регионалното развитие, видовете планови документи за регионално развитие, тяхното съдържание и сроковете за разработване, както и ресурсното му осигуряване. В изпълнение на закона правителството определи критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие (ПМС № 105 от 1999 г. за приемане на Наредба за критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват.) и териториалния им обхват (Решение на МС № 374 от 1999 г.) и прие Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално развитие (ПМС № 104 на МС от 1999 г.).
Съобразявайки се с количествените и качествените характеристики на регионите в европейските държави и във връзка с изискванията за прилагане на програми на ЕС, за нуждите на Националния план за регионално развитие Съветът за регионално развитие към МС утвърди на свое заседание на 2 юни 1999 г. териториалния обхват на 6 района за планиране, предложен на основание чл. 9, ал. 4 и 5 от Закона за регионалното развитие.
Националният план за регионално развитие е основен инструмент за формирането на цялостна, дългосрочно ориентирана и ресурсно осигурена политика на регионално развитие, основана на балансиране на националните, регионалните и местните интереси и приоритети. Необходимостта от такава политика не се поставя под съмнение и се обуславя от това, че регионалните различия пораждат социални, политически и икономически проблеми, че националната икономика е силно зависима от своите регионални съставки и че само пазарните сили не могат да осигурят балансирано регионално развитие. От друга страна, той е отговор на изискванията, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз в областта на регионалната политика и социално-икономическото сближаване и с възможностите за използване на предприсъединителните инструменти на Европейския съюз.
Националният план за регионално развитие е съвкупност от областните планове, разработвани въз основа на зададени от националното ниво правила, принципи, цели и приоритети. Областните планове, които формират конкретното съдържание на плана, от своя страна отразяват инициативата на областните администрации и местните власти, неправителствения сектор и всички други значими партньори в регионалното развитие. Националният план за регионално развитие не е план за всичко, което става (и се предвижда) на територията на България. Той не е и териториална проекция на секторните (ведомствените) стратегии, програми и планове, макар че между тях съществува взаимна връзка и че в плана са включени редица проекти с национално значение, които имат изразено въздействие върху регионалното развитие. Националният план за регионално развитие (и съответно областните планове) не е и план, въз основа на който да става финансирането на общините. Той търси преди всичко решаване на приоритетни проблеми на развитието с надобщинско значение.
Основната функция на Националния план за регионално развитие е да подчини инициативите на местно ниво и на централните ведомства на една обща логика (стратегия) и последователност на осъществяване, която да осигури мобилизиране и пълноценно използване на ограничените ресурси на всички равнища.
Националният план за регионално развитие се разработва за 7-годишен период. Това позволява той да очертае стратегическите насоки за развитие на национално и регионално ниво за сравнително продължителен период. Чрез годишните предложения и предвидената процедура за мониторинг и актуализация той се свързва с възможностите за финансиране от бюджета и от други източници в краткосрочен аспект. Това определя различните изисквания към степента на детайлност и финансово обвързване на предложенията за първата и за следващите години на плана.
Националният план за регионално развитие е тясно свързан с Националния план за икономическо развитие, изготвян в рамките на Специалната подготвителна програма за структурните фондове на Европейския съюз в България. Тази връзка е регламентирана и в Закона за регионалното развитие. Те се съгласуват по отношение на целите, стратегията и приоритетите, заложени в тях. За предложенията, включени в Националния план за икономическо развитие (по-специално в неговия раздел, посветен на балансираното и устойчиво регионално развитие), които са част от предвидените действия в Националния план за регионално развитие, е възможно да се търси финансиране от предприсъединителните инструменти на ЕС. Националният план за регионално развитие и разделът за регионално развитие на Националния план за икономическо развитие са съвместими по отношение на предвижданите мерки, но се различават по техния обхват, в т.ч. териториален. Предвижданите финансови ресурси от ЕС за регионално развитие налагат, поне в периода 2000-2002 г., мерките за регионално развитие, финансирани от ЕС, да бъдат концентрирани в ограничен брой райони за планиране.
2. Диагноза на състоянието: регионални различия и проблеми на регионалното развитие и политика
Анализите от периода 1990-1998 г., в т.ч. и специално осъществените във връзка с изготвянето на Националния план за регионално развитие, очертават редица проблеми и тенденции в регионалното развитие, които са анализирани на три равнища в зависимост от наличната статистическа информация и спецификата на проблемите: райони за планиране, области и общини.
2.1. Регионални различия и проблеми
Като резултат от естествените условия, от наследената социално-икономическа и териториална структура, от политиката в миналото и от динамиката на развитието през периода на прехода съществуват изразени диспропорции (регионални различия) в икономическото развитие, заетостта, доходите и качеството на живот на населението като цяло:
- Разликата между водещия (Югоизточния) и най-слабия (Североизточния) район за планиране по отношение на БВП на един жител (1997 г.) е 1,14 пъти, като стойностите на отделните райони се движат от 96 % (Южния централен) до 110 % (Югоизточния) спрямо средната стойност за страната. По-изразени са различията по области - разликата между водещата (Бургас) и най-слабата област (Пазарджик) е 1,4 пъти. 16 от 28-те области са със стойности под средните за страната, в т.ч. 14-в диапазона от 90 до 99 %, и 2-в диапазона 85-90 % (Пазарджик и Софийска).
- Различията по отношение на приходите от дейност на стопанските субекти на един жител (1997 г.) са значително по-силно изразени. Съотношението между водещия (Югозападния) и най-слабия (Северозападния) район за планиране е 3,7 пъти, като стойностите за отделните райони се движат от 43 до 159 % спрямо средното. С най-ниски стойности са Северозападният (43 % от средното), Северният централен (69 %) и Южният централен район (75 %). Разликата между областта с най-висока (София) и най-ниска (Видин) стойност достига 9 пъти. Със стойности под 75 % от средното за страната са 20 области, като 9 от тях имат стойности под 50 % от средните - Видин, Монтана (Северозападен район), Разград, Силистра, Търговище (Североизточен район), Благоевград (Югозападен район), Сливен и Ямбол (Югоизточен район). Различията по този показател са екстремно високи на ниво община. Първите 10 % от общините (26) (големи градове и общини с големи индустриални предприятия) имат средни приходи от дейност на един жител, които са 2 пъти по-високи от средната стойност за страната, а в последните 10 % от общините (селски общини, предимно от Северозападна България и Родопите) те са средно 20 пъти по-малки от средната стойност за страната и около 40 пъти по-малки от средните за първите 26 общини. 75 % от общините в България имат приходи от дейност на стопанските субекти под 50 % от средните за страната, от тях 52 % са с приходи под 25 % от средните.
- Заетостта на населението и безработицата също варират в широки граници. Разликата между района с най-ниско (Югозападен) и района с най-високо (Северозападен) равнище на безработица към август 1998 г. е 2,5 пъти (7,8 % срещу 19,6 %). Стойностите за отделните райони за планиране варират спрямо средното за страната равнище в границите от 62 % до 156 %, като освен в Северозападния район (56 % над средното) са високи също и в Североизточния (24 % над средното). Вариацията на равнището на безработица по области е по-силно изразена. Разликата между областта с най-ниско и с най-високо равнище на безработица е 5,1 пъти (София - 4,3 %, Разград - 22,2 %). Равнището на безработица по области е в границите от 34 % до 156 % спрямо средното, като със стойности с повече от 25 % по-високи от средната (над 16 % безработица) се характеризират 11 области - Видин (19 %), Враца (19 %) и Монтана (20 %) в Северозападния район, Търговище (24 %), Разград (22 %), Силистра (19 %) и Шумен (17 %) в Североизточния район, Смолян (20 %) и Пазарджик (18 %) в Южния централен район и Ямбол (17 %) и Сливен (16 %) в Югоизточния район. С ниско равнище на безработица се отличават преди всичко областите София (4,3 %), Габрово (6,6 %), Варна (9,4 %) и Бургас (9,8 %). На равнище община различията в безработицата имат екстремен характер. В 10 % от общините с най-ниска безработица стойностите са между 1,5 и 3,5 пъти по-ниски от средните за страната (3,7-8,4 %), а в 10 % от общините с най-висока безработица - съответно между 2,2 и 3,5 пъти над средното (от 28,9 до 42,8 %). 95 общини (36 % от общия брой) имат равнище на безработица над 20 %, в т.ч. 21 (8 %) - над 30 %.
- На фона на горните съществени вариации различията в паричните доходи на един жител изглеждат твърде малки. Това се обяснява преди всичко с несъвършенствата на измерване на регионалните различия в доходите като резултат от качеството на наличната информация. Разликата между районите за планиране с най-високи (Югозападен) и с най-ниски (Северозападен) парични доходи на населението е 1,2 пъти, а стойностите за районите варират около средната за страната в диапазона от 92 до 107 %. Разликата между областта с най-високи (София) и най-ниски (Търговище) парични доходи на един жител е 1,9 пъти, а стойностите за областите са в границите на 63 % до 120 % спрямо средната за страната. 2 от областите са със стойности под 75 % от средната (Търговище - 63 %, и Монтана - 71 %) и 4-със стойности от 75 до 90 % от средната (Разград - 79 %, Силистра - 86 %, Софийска - 84 %, и Пазарджик - 81 %).
- Силно диференцирани са собствените приходи в общинските бюджети на един жител, които могат да се използват освен като косвен измерител за богатството и нивото на развитие, така и като индикатор за възможностите за финансиране на мерки в областта на регионалното развитие от общините. Разликата между района с най-високи (Югозападния) и района с най-ниски стойности (Северния централен) е 1,6 пъти. Само един район има стойности над средните за страната (Югозападният - 131 %), а стойностите на останалите варират между 79 % и 96 % от средната. Разликата между областта с най-високи собствени приходи в общинските бюджети (София) и тази с най-малки (Кърджали) е 3,8 пъти. 20 области имат стойности под средните, в т.ч. 8 са със стойности под 75 % от средните, а 3 от тях - под 50 % (Монтана, Силистра, Благоевград). 10 % от общините с най-високи собствени приходи в общинските бюджети на един жител имат средни приходи близо два пъти по-високи от средните, а 10 % с най-ниски приходи - 5 пъти по-малки от средните. Разликата между средните стойности за двете групи е 9 пъти. В близо половината от всички общини (124) собствените приходи в общинските бюджети са под 50 % от средните за страната.
- Като обобщен измерител за качеството на живот може да се използва прилаганият от UNDP индекс за човешко развитие, който съдържа икономически, социални и демографски компоненти и е изчислен за областите в България през 1999 г. (по данни за 1997 г.). Стойностите варират от 69 % до 114 % спрямо средната. Характерно е, че всички райони за планиране включват едновременно области с по-високи и по-ниски от средните стойности на индекса за човешко развитие, което води до нивелиране на различията в качеството на живот, разглеждано по райони за планиране. В Югозападния район с по-значителни негативни отклонения от средната стойност е Софийска област (23-то място) и област Кюстендил (25-о място), в Южния централен район - областите Пазарджик (27) и Хасково (24), в Югоизточния район - Сливен (28) и Ямбол (18), в Северозападния - Монтана (19) и Видин (16), в Североизточния - Разград (21), Силистра (26), Търговище (20) и Добрич (22). Най-силно е изразено доминирането на области с ниски стойности на индекса за човешко развитие в Северозападния, Североизточния и Югоизточния район. По-високи от средните стойности на индекса за човешко развитие се отчитат в областите Бургас, Габрово, София, Стара Загора, Благоевград, Перник, Велико Търново, Плевен, Кърджали, Пловдив, Ловеч и Варна.
Резултатите от промяната на икономическата система се проявяват неравномерно по територията на страната. Индикатори за адаптивността на отделните части от територията на страната към променящите се изисквания за икономическа дейност са разпределението на чуждестранните инвестиции, степента на навлизане на частния сектор, развитието на малки и средни предприятия и структурата на регионалните икономики.
- Скоростта на адаптиране на териториалните структури към новите условия е силно диференцирана. Водещи по време на прехода са областите София, Бургас, Пловдив, Варна, Русе, Софийска, Ловеч, Габрово, Благоевград, Стара Загора, Хасково. Те се превръщат в територии с повишена инвестиционна атрактивност, с възможности за развитие на предприемачество и иновации поради засилване на ролята на фактори като местоположение и икономическо многообразие на пространството. Печелещи в периода на преход са и голяма част от вече развитите туристически територии на страната. Процесите на трансформация имат най-ниска скорост и очертават сериозни проблеми в областите Монтана, Враца, Видин, Търговище, Смолян, Силистра, Пазарджик и др. В тези области преобладават общини, силно изостанали в своето социално-икономическо развитие, изпитващи сериозни трудности по отношение на заетостта, доходите, производствената, техническата, социалната и пазарната инфраструктура. По-голямата част от тези общини са гранични или периферно разположени спрямо големите центрове на развитие и настъпващата деформация в тях има силно критичен характер. Силно засегнати са и някои традиционни индустриални райони, в които процесите на преструктуриране водят до закриване на големи предприятия, доминиращи местната икономика.
- Частният сектор навлиза с различна скорост в икономиката на отделните райони на страната. С най-висок дял на заетите в частния сектор се отличават Североизточният (36,3 %) и Северозападният район (35,7 %), а всички останали райони са със стойности под средната (31,9 %), но с близки до нея (29-30 %). Разликата между района с най-висока (Североизточен) и най-ниска (Югоизточен) стойност е 1,3 пъти, а вариацията около средната за страната стойност е между 90 % и 114 %. Тези данни скриват по-съществените различия на ниво област. Разликата между областта с най-висока (Шумен) и най-ниска (Перник) стойност е 2,4 пъти, а вариацията около средната стойност е в границите от 54 до 131 %. Най-нисък е делът на заетите в частния сектор (под 90 % от средното) в областите Перник и Кюстендил (Югозападен район), Кърджали, Стара Загора, Смолян и Хасково (Южен централен район), Видин и Враца (Северозападен район) и Бургас (Югоизточен район). Различната степен на навлизане на частния сектор в икономиката е свързана с различната степен на влияние на кризисните явления върху структурата на областните икономики, с различията във възможностите за навлизане на частния сектор и в мащабите на местната инициатива за развитие на частна стопанска дейност и привличане на частни инвестиции и не на последно място - с различната скорост на приватизация в отделните стопански сектори, някои от които са с висока относителна тежест в съответните областни и регионални икономически структури.
- Преките чуждестранни инвестиции са индикаторът, отчитащ най-големите, екстремни регионални различия. Освен че чуждестранните инвестиции са малки като обем в сравнение с централноевропейските страни, те са силно концентрирани. Разликата между района с най-голям и с най-малък обем инвестиции за периода 1992-1998 г. достига над 23 пъти. Най-много чуждестранни инвестиции са направени в Югозападния район (54 %), следван от Североизточния (21,5 %) и Северния централен район (9,8 %). На практика инвестициите са концентрирани в отделни области и центрове в тези райони - София (41,6 %) и Софийска област (11,1 %) в Югозападния район, Варна (16,2 %) в Североизточния район, Габрово (3,9 %), Ловеч (3,3 %) и Плевен (2,1 %) в Северния централен район. 15 области са привлекли по-малко от 1 % от общия обем на преките чуждестранни инвестиции, а разликата между областта с най-много и с най-малко инвестиции достига екстремната стойност от над 9000 пъти.
- Един от основните фактори, генериращи проблеми в регионалното развитие и изостряне на регионалните различия, е отрасловата структура на икономиката. Най-силно засегнати са икономиките, доминирани от един или ограничен брой отрасли, свързани с големи предприятия, чието ликвидиране или ограничаване на дейността им води до рязко повишаване на безработицата. Моноструктурността на икономиката е особено изразена на по-ниските нива (общини). Около 40 общини се характеризират с доминиращо значение на староиндустриални отрасли. Тя е характерна и за част от селските райони в страната. По райони за планиране най-висок е делът на заетите в първичния сектор в Югоизточния (12 %), Южния централен (11,6 %) и Североизточния район (10,7 %). От областите с висок дял на първичния сектор се открояват Смолян (30,4 %), Стара Загора (16,5 %), Пазарджик (14,4 %) и Хасково (13,8 %) в Южния централен район, Ямбол (14 %) в Югоизточния, Кюстендил (18,1 %) и Перник (17,3 %) в Югозападния, Търговище (15,5 %), Добрич (15,2 %) в Североизточния район.
- Съществено значение за решаване на проблемите със заетостта и промяна на икономическата структура има развитието на малки и средни предприятия. През 1997 г. предприятията с под 100 заети отчитат прираст на броя на заетите спрямо 1996 г., който е 1 % за предприятията с 50-99 заети, 4,4 % за предприятията с 10-50 заети и 9,8 % за тези с до 10 заети. В същото време в предприятията с над 100 заети се отчита намаляване на заетите с 13,7 %. В 10-те общини с най-ниска безработица се падат 14,9 малки предприятия на 1000 жители, а в 10-те с най-висока безработица - 6,2. Макар и да не може да се очаква тези предприятия да поемат изцяло нарастващия брой безработни, те могат да смекчат съществено острите проблеми.
Ускоряването на структурната реформа в икономиката има регионално диференциран ефект и води до появата на горещи точки (ареали) на концентрация на социални проблеми. Това са общини с фактическо или очаквано много високо равнище на безработица (над 20 %), локализирани предимно в районите в индустриален упадък, в които се предвижда закриване на големи, понякога доминиращи икономическата структура предприятия. Сходен ефект има и реформата в образованието, здравеопазването, армията и др., като той се съпътства и от ограничаване на достъпа до социални услуги в някои части от територията на страната. Определените като горещи точки на социални проблеми общини са пръснати в отделните райони за планиране. Например от общините с най-високо очаквано равнище на безработица (10) 4 са в Южния централен район, 2 - в Северозападния район, 2 - в Североизточния район и по един в Югозападния и Северния централен район.
Провежданата дълги години политическа, икономическа и регионална политика в съчетание с кризисните явления в българската икономика през годините на прехода задълбочиха проблемите от типа "център-периферия". Периферността има комплексен характер: географска и транспортна изолираност поради недоизградена инфраструктура и силно ограничен обществен транспорт, липса на развити ефективни икономически дейности, висока безработица, процес на обезлюдяване на част от населените места, затруднен достъп до информация, контакти и пазари, ниска обезпеченост с публични услуги. Един от основните фактори обаче са инфраструктурните дефицити. Особено сериозни ограничители са състоянието на пътната мрежа и телекомуникациите, които затрудняват интегрирането на районите помежду им и в европейското пространство, ограничават мобилността на работната сила, понижават достъпа до различни видове услуги.
- Гъстотата на пътната мрежа е по-висока от средната за страната в Североизточния (35,9 км/100 кв. км) и в Северния централен район (34,6 км/100 кв.км), а най-ниска е в Югоизточния район (29,4 км/100 кв.км). По области показателят гъстота на пътната мрежа варира от 26 до 52,5 км/кв. км. Изхождайки от гъстотата на пътната мрежа и от нейната структура, като най-неблагоприятна може да се оцени ситуацията на областите Благоевград (26,9), Бургас (27,3), Монтана (28,5), Пазарджик (26,1), Русе (30,3), Ямбол (29) и Смолян (39,1). Ако за първите 6 от тях неблагоприятната ситуация е свързана с ниската гъстота на пътната мрежа, област Смолян не се обслужва от път I клас и са недостатъчно развити пътищата с регионална функция. Само 7 от 28-те области се обслужват от функционираща автомагистрална мрежа. Съществуват и големи междуобластни различия в развитието на пътната мрежа и транспортното обслужване. Те са типични за областите Ямбол, Монтана, Бургас, Благоевград, Пазарджик и Хасково, където има както добре осигурени в транспортно отношение зони, така и зони с ограничено транспортно обслужване (Странджанската и Сакарската част на областите Бургас, Ямбол и Хасково и Родопската част на област Пазарджик). Сериозен проблем на пътната мрежа е нейното качество и поддържане.
- Състоянието на пътната и железопътната мрежа и недостатъчният брой гранични контролно-пропускателни пунктове са един от основните ограничители за развитие на трансграничното сътрудничество, за отваряне на националното пространство и интегрирането му с европейското. Не е доизградена пътната мрежа тип Е, представляваща част от европейската пътна мрежа, включена в обхвата на европейските коридори.
Железопътната мрежа на страната не е достатъчно "отворена". Граничните преходи не само са недостатъчни на брой, но и параметрите на достигащата до тях инфраструктура са по-ниски в сравнение с вътрешния централен кръг. Жп мрежата не обслужва равномерно страната. При средна гъстота 39 км/1000 кв. км в Рило-Родопския район тя е 16 км/1000 кв. км, а в Югоизточна България - 7 км/1000 кв. км.
В момента функционират 23 ГКПП, в т.ч. по северната граница с Румъния - 8 (един пункт на 76 км), по западната граница с Югославия и Република Македония - 8 (един пункт на 63 км), по южната граница с Турция - 2 (един пункт на 130 км), по черноморската граница - 3 (един пункт на 126 км), и по границата с Гърция - 2 (един пункт на 246 км). Сключени са междуправителствени споразумения за създаване на нови ГКПП със съседните страни (Гърция - 3, Македония - 2, Турция - един). Характерна особеност на пътните връзки в граничните райони е тупиковото завършване към границата на много от пътищата от висок клас. Западната и южната граница преминават почти изцяло през планински територии и изградените в тях пътни връзки са предимно от нисък клас и с неблагоприятни технически параметри от гледна точка на използването им като довеждащи пътища за ГКПП.
- Телефонната плътност (телефонни постове на 1000 ж.) варира в доста широки граници по територията. Разликата между района с най-висока (Югозападния - 448) и районите с най-ниска плътност (Северозападния и Южния централен - 339) е 1,9 пъти. Със стойности значително под средните за страната освен Северозападния са също Югоизточният (349) и Североизточният район (373). Разликата между областта с най-висока (София - 533) и най-ниска плътност (Кърджали - 224) е 2,5 пъти. 20 от областите са със стойности под средните, сред които най-неблагоприятна е ситуацията на Кърджали (58 % от средната стойност), Перник (71 %), Хасково (71 %), Благоевград (76 %) и Пазарджик (77 %).
Демографските проблеми имат силно изразена регионална проява
- Република България регистрира в последните години отрицателен естествен прираст от -0,4 - за 1990 г. до -7,0 - за 1997 г. През последните години броят на емигрантите е около 30-40 хил. годишно, преобладаващата част от които са младо население. В над 1500 населени места е налице сериозно застаряване на трудоспособното население. На фона на бързото намаляване на общия брой на населението в страната протичащите през последните 50 години демографски процеси (естествен прираст, вътрешна миграция и емиграция) доведоха до обезлюдяване на определени територии в страната, най-вече в Северозападна България, селски и планински райони, крайграничните територии.
- Делът на градското население варира в доста широки граници както по райони за планиране (от 57 % в Северозападния район до 80 % в Югозападния), така и по области (от 32,7 % в област Кърджали до 95,7 % в област София). С дял на градското население до 50 % са областите Разград (44 %), Силистра (44 %), Търговище (50 %), Кърджали (32,7 %), Смолян (50 %). Същевременно България се отличава със сравнително балансирана селищна мрежа, особено що се отнася до големите и средноголемите градски центрове. Повишената концентрация на население в столицата (13,5 %) се балансира от наличието на 8 града с над 100 хил. ж., на които се падат 17,8 % от населението. Те са разположени сравнително равномерно по райони за планиране - София в Югозападния район, Пловдив и Стара Загора в Южния централен район, Бургас и Сливен в Югоизточния, Варна и Добрич в Североизточния, Русе и Плевен в Северния централен район. Единствено в Северозападния район няма изявен голям градски център.
- Гъстотата на населението е със силно изявени териториални различия. С най-висока стойност този показател е за Югозападния район (105,77 души/км2), а с най-ниски - за Северозападния (56,95 души/км2) и за Югоизточния (56,97 души/км2). Добре населен, с показател малко над средния за страната е и Южният централен район (75,83 души/км2).
- Нето миграцията е индикатор за условията на живот и за привлекателността на територията. С относително добри положителни стойности на този показател е Югозападният район (2,44 -), което е индикатор, че този район привлича население. С отрицателни високи стойности е този показател за Югоизточния район (-3,80 -).
- Равнището на образованост на населението е индикатор за неговата качествена характеристика, в т.ч. и на трудовия ресурс. С висока степен на образованост (висше и средно образование) е населението в Югозападния район (60,10 %), а с най-висок относителен дял на населението с по-ниско образование - в Североизточния район (60,47 %).
В резултат от политиката на индустриално развитие от близкото минало са се формирали екологичнопроблемни територии. На основание ПМС № 50 от 1994 г. на територията на България са обявени 14 региона с проблеми на околната среда, определени като "горещи точки". Те са свързани предимно с големите градове или големите локализации на индустриални дейности (в т.ч. добивни). Макар и неголеми по териториален обхват, те засягат пряко качеството на живот на населението и влошават инвестиционната атрактивност на съответните райони.
***
Цялостният анализ показва, че регионални различия се установяват по много показатели, но те се проявяват в по-остра форма предимно на по-ниските териториални равнища. Различията са в по-голяма степен вътрешнорегионални (в рамките на районите за планиране) и вътрешнообластни, отколкото междурегионални (по райони за планиране). До голяма степен това е свързано с относително балансираната селищна мрежа. Проблемните ареали са "пръснати" мозаично в районите за планиране и областите и не са обособени в големи компактни територии, съответстващи на административно-териториалните единици на ниво област или на районите за планиране. Единственото изключение в това отношение е Северозападният район.
Определянето на целите, стратегията и приоритетите на политиката на регионално развитие изисква да се отчетат не само вътрешните междурегионални различия и проблемите на териториалната структура, но и да се оцени мястото на страната в по-широк регионален контекст. Дори и едно най-грубо сравнение между страните от ЕС и България показва, че разликата в нивото на икономическо развитие в сравнение със страните от ЕС е много по-голяма от съществуващите регионални различия в страната. За 1997 г. БВП на един жител (по текущи цени) на България е 8 пъти по-малък от този на "най-бедната" страна-членка на ЕС, и 17 пъти по-малък от средното за ЕС. Сравнението на районите в България по този показател показва разлика между районите с максимална и минимална стойност от 1,14 пъти. По друг икономически показател, който се характеризира с по-голяма диференциация-приходи от дейност на един жител - "най-слабият" район има стойност 2,3 пъти по-ниска от средната за страната и 3,7 пъти по-ниска от тази на "най-силния" район.
2.2. Основни характеристики и проблеми на районите за целенасочено въздействие и на районите за планиране
Законът за регионалното развитие предвижда обособяването на два различни по същност, териториален обхват и функции вида райони. Районите за целенасочено въздействие са определени с акт на Министерския съвет и в Националния план за регионално развитие се използват за определяне на специфични цели, групиране на мерките и инструментите и оценка на финансовите ресурси. При усъвършенстване на финансовия инструментариум на регионалното развитие за тях ще могат да бъдат прилагани специфични за отделните видове райони мерки.
Според закона основните функции в областта на регионалното развитие са възложени на областите, които изготвят областни планове и в които се формират областни съвети за регионално развитие. Решаването на задачи с надобластно значение и постигането на цялостен подход в регионалното развитие, както и отговарянето на изискванията на Европейския съюз за предоставяне на средства за регионално развитие изискват формирането на по-големи регионални единици, в които да се осъществява планирането на регионалното развитие. Въз основа на създадената в Закона за регионалното развитие възможност са формирани 6 района за планиране, чийто териториален обхват е утвърден от Съвета за регионално развитие към Министерския съвет. Към Съвета за регионално развитие са създадени комисии за всеки от тези райони за планиране.
2.2.1. Райони за целенасочено въздействие
2.2.1.1. Видове райони за целенасочено въздействие
В съответствие със Закона за регионалното развитие районите за целенасочено въздействие са определени от Министерския съвет за срока на действие на Националния план за регионално развитие. Допуска се промяна в териториалния им обхват в съответствие с процедурата за актуализация на плана, но не по-рано от 3 години (с изключение на районите със специфични проблеми и приоритети, за които е възможна ежегодна промяна). Общият брой на районите за целенасочено въздействие е 77. Те покриват 63 % от националната територия и 73,9 % от населението на страната.
Таблица 1
Териториално и демографско разпределение на видовете райони за целенасочено въздействие
| Вид на района | Територия | Население |
| (% от | (% от | |
| страната) | страната) | |
| Райони за растеж | 9,3 | 35,9 |
| Райони за развитие | 6,1 | 9,7 |
| Райони в индустриален упадък | 6,5 | 5,3 |
| Изостанали селски райони | 24,3 | 12,2 |
| Райони за трансгранично | ||
| сътрудничество и развитие*, | 28,9 | 19,5 |
| в т.ч. райони за трансгранично | ||
| сътрудничество и развитие, | ||
| непокриващи се с други райони | 17,0 | 10,9 |
| Всичко | 63,0 | 73,9 |
* Тези райони се припокриват и с други видове райони, т. е. една община може да бъде отнесена едновременно към два вида райони.
Политиката, свързана с ускореното развитие, се идентифицира с районите на растеж и развитие, които обхващат 15,4 % от националната територия и 45,6 % от населението. На типичните райони за подпомагане (изостанали селски, в индустриален упадък) се падат 30,8 % от територията и 17,5 % от населението.
Специфичният начин на определяне броя и териториалния обхват на районите за трансгранично сътрудничество и развитие води до това, че те се припокриват с някои от гореизброените райони или формират самостоятелни райони. Ето защо техният териториален обхват е най-голям - 28,9 % от националната територия. В случаите, когато те се припокриват с другите видове райони, стратегията в тяхното развитие се обогатява и с целите за трансгранично сътрудничество и развитие. В случаите, когато те са самостоятелни, основните действия се свързват с трансграничната функция и с очакваното на тази основа икономическо развитие. Тези райони формират най-тясната зона на районите за трансгранично сътрудничество, определени със съответните споразумения със съседните страни, и ще служат като инструмент за диференциране на мерките с оглед интензифициране на процесите на трансгранично сътрудничество в пряката контактна зона на границата.
Районите за трансгранично сътрудничество, определени със съответни споразумения със съседните страни, от българска страна са на равнище области и/или общини и включват:
- граничния район с Република Гърция: областите Благоевград, Смолян, Кърджали, Хасково и част от общините на област Пазарджик: Велинград, Ракитово и Батак;
- граничния район с Румъния: областите Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Добрич;
- граничния район с Република Македония: общините Радомир, Кюстендил, Бобов дол, Дупница, Сапарева баня, Невестино, Бобошево, Кочериново, Рила, Благоевград, Симитли, Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич;
- граничния район с Република Турция: областите Хасково, Ямбол и Бургас.
Разгледаните в следващия раздел цели и мерки по райони за целенасочено въздействие имат насочващ характер. Тяхното конкретизиране и операционализиране е функция на плановете на регионално ниво.
2.2.1.2. Райони за растеж
Районите за растеж са с център голям град с население над 100 хил. жители, с водещо място в националната икономика, с най-високите за страната темпове на икономическо развитие, развита социална инфраструктура от най-висок ранг и изградена техническа инфраструктура с национално и международно значение. Те включват малък брой общини, но тяхното индиректно обслужващо и организиращо влияние обхваща обширни райони в страната. През плановия период на тях основно се разчита за ускорено развитие на страната.
Ц е л и
• постигане на изпреварващ икономически растеж с ръст на БВП над 2 пъти по-висок от средния за страната;
• рязко повишаване на инвестиционната атрактивност.
М е р к и
• развитие на иновативни, високоинтелектуални и високотехнологични производства, в т.ч. Създаване и развитие на технологични паркове и бизнесинкубатори;
• саниране на съществуващите производства, внедряване на екологосъобразни технологии и предотвратяване локализирането на нови екологичнорискови дейности;
• доразвитие на техническата, социалната и пазарната инфраструктура с международно и национално значение;
• развитие на институциите за регионално развитие и улесняване на бизнеса;
• улесняване на достъпа до информация;
• повишаване качествата на човешките ресурси, свързани с целите за ускорено развитие.
2.2.1.3. Райони за развитие
Районите за развитие са с център град с население от 30 до 100 хил. Жители, с важно място в националната икономика, с комплексно изградена техническа и социална инфраструктура с регионално значение. През плановия период те ще имат важен принос в ускореното развитие на икономиката, като тяхното организиращо влияние върху територията е предпоставка за балансирано развитие на регионално равнище.
Ц е л и
• постигане на ускорен икономически растеж с ръст на БВП над средния за страната;
• създаване на условия за развитие на стопански дейности;
• усъвършенстване и развитие на елементите на техническата, социалната и пазарната инфраструктура с регионално значение;
• повишаване качествата на човешките ресурси в съответствие с потребностите на икономическото развитие.
М е р к и
• създаване на условия за ускорено икономическо развитие след структурната реформа чрез насърчаване на развитието на малки и средни предприятия с конкурентоспособно производство;
• разширяване полето на влияние на центровете на районите чрез доизграждане и модернизация на техническата инфраструктура с регионално значение с оглед стимулиране на икономическото развитие в него;
• саниране на съществуващите производства и предотвратяване настаняването на нови екологичнорискови дейности;
• засилване на научно-приложната дейност и въвеждане нови технологии във всички сектори на промишлеността;
• доизграждане на набора от елементи на социалната и пазарната инфраструктура на регионално ниво;
• създаване на програми за професионална квалификация и преквалификация на работната сила в преструктуриращите се производства и дейности.
2.2.1.4. Райони в индустриален упадък
Районите в индустриален упадък са общини или групи общини с моноструктурна икономика или с висок относителен дял на староиндустриални производства, характеризиращи се с влошени икономически резултати и с увеличаване на безработицата, която съпътства структурната реформа. През плановия период в тези райони се очаква сериозно социално напрежение.
Ц е л и
• диверсификация на икономическата структура при съхраняване и обновяване на индустриалния облик;
• създаване на алтернативни възможности за заетост и доходи;
• създаване на условия за оползотворяване на съществуващата материално-техническа база за целите на икономическото развитие;
• преквалификация на работната сила и подобряване на образователното равнище.
М е р к и
• спешни мерки за овладяване процеса на масово освобождаване от работа;
• създаване на жизнеспособен сектор от малки и средни предприятия за подкрепа на бизнеса;
• модернизиране на съществуващата производствена инфраструктура с оглед подобряване ефективността и конкурентоспособността на оставащите след структурната реформа производства;
• настаняване на развойни дейности, подпомагащи преструктурирането на икономиката;
• изграждане на центрове за насърчаване на предприемачеството с цел развитие на предприемаческата култура, подкрепа на малкия бизнес, обучение по мениджмънт и подкрепа на индивидуалния бизнессектор;
• саниране на останалите производства и подобряване на параметрите за екологосъобразност в развитието;
• разработване на програми за алтернативна трудова заетост.
2.2.1.5. Изостанали селски райони
Изостаналите селски райони са общини или групи от общини, обхващащи предимно села и малки градове с преобладаващ селски начин на живот и с основна селскостопанска и горскостопанска функция. Проблемният им характер произтича от икономическата и демографската им деградация и изгубване на културната и на традиционно битовата им идентичност.
Ц e л и
• предотвратяване на по-нататъшната деградация на селското стопанство чрез използване на наличния почвен, генетичен, трудов и инфраструктурен потенциал;
• подпомагане адаптацията на районите към пазарните условия;
• диверсификация на икономиката: развитие в съответствие с потенциалите на промишленост (най-вече свързана със земеделието), занаяти (дърводелство, грънчарство, сувенирно производство) и туризъм (селски, екологичен);
• ограничаване на условията за намаляване на ценните обработваеми земи.
М е р к и
• повишаване на конкурентоспособността в селското стопанство чрез производството на продукция, съобразена с почвено-климатичните, генетичните и агротехническите условия за земеделски производства;
• улесняване достъпа на селскостопанските производители до пазара чрез разширяване на пазарната и на информационната мрежа и информационно-консултантските центрове и инфраструктури (борси, ветеринарни центрове, центрове за агротехническо обслужване и др.);
• създаване на условия за алтернативни производства, свързани както със селскостопанската, горскостопанската и туристическата функция, така и с други отрасли и дейности;
• подпомагане на процеса за създаване на подходяща инвестиционна, пазарна и рекламна среда за развитие на съпътстващи дейности и отрасли - занаяти, туризъм и др.;
• обучение, маркетингова дейност и др.
2.2.1.6. Райони за трансгранично сътрудничество и развитие
Районите за трансгранично сътрудничество и развитие са общини или група общини с гранично положение, както и функционално свързани с тях общини, които разполагат с потенциал за трансгранично сътрудничество и развитие.
Ц е л и
• отваряне на националното пространство;
• осъществяване на трансграничното сътрудничество: стопански живот, работа, социални придобивки, културни връзки и др.;
• създаване на условия за икономически растеж, основан на собствен и трансграничен потенциал;
• решаване на трансгранични проблеми.
М е р к и
• разработване на програми в граничните райони със съседните страни за сътрудничество и развитие;
• изграждане на нови и модернизация на съществуващи ГКПП за подобряване на трансграничните връзки и на довеждащата транспортна инфраструктура;
• създаване на мрежи за контакти за бизнессътрудничество;
• изграждане на трансгранични информационни центрове за насърчаване, подпомагане и предоставяне на консултантски услуги за малките и средните предприятия;
• осъществяване на интегрално планиране на транспортно-съобщителните връзки, подобряване на трансграничния комбиниран транспорт;
• издаване на трансграничен (двуезичен) бюлетин за възможностите за коопериране и бизнес между МСП (бизнесуказатели, информация за програми за финансиране и др.);
• разработване на съвместна стратегия за маркетинг на транспортните фирми в района с оглед най-ефективно използване на инвестиционните фондове и др.
2.2.2. Райони за планиране
Районите за планиране са териториалната основа за разработване на регионални планове за развитие, които ще интегрират областните планове и ще служат като основа за съфинансиране на дейностите за регионално развитие със средства от предприсъединителните инструменти на Европейския съюз (по-специално Програмата ФАР - инвестиционна подкрепа за социално-икономическо сближаване).
Основни данни за социално-икономическото развитие на районите за планиране са представени в приложенията. Индикатор за проблематиката на отделните райони за планиране е и разположението в тях на различни видове райони за целенасочено въздействие. Териториалното разпределение на районите за целенасочено въздействие дава основание за изводи по отношение на районите за планиране, както следва:
Северозападен район. Очертава се като най-проблемният район. Преобладават районите за подпомагане. Възможностите за трансгранично сътрудничество и развитие с Република Югославия са блокирани и на този етап импулси за развитие не могат да се очакват.
Северен централен район. Един от районите, от които се очакват сериозни импулси за развитие (3 района на растеж и развитие, малък брой селски райони, възможности за трансгранично сътрудничество).
Североизточен район. Също със сериозен потенциал за развитие, но и с проблеми в големия брой изостанали селски райони.
Югоизточен район. С акценти и импулси за развитие и с важни функции по отношение на реализирането на връзки на балканско и европейско равнище.
Южен централен район. С потенциали за развитие, но и със значителни проблеми в районите за подпомагане (голям брой изостанали селски райони и райони в индустриален упадък, особено в Родопската част).
Югозападен район. Локализацията на столицата София предопределя по-големите възможности на района за развитие. Силни импулси се очакват и чрез трансграничното сътрудничество и развитие (Македония, Гърция). На този фон районите за подпомагане са относително малки.
От направения преглед биха могли да бъдат очертани три групи райони за планиране:
Първа група. Тук се отнасят Югозападният и Северният централен район, от които се очаква най-голям принос в политиката за ускорено икономическо развитие.
Втора група. Тук се отнасят Южният централен, Югоизточният и Североизточният район. В тях наред с политиката за ускорено развитие се очертава и необходимостта от сериозни действия в районите за подпомагане.
Трета група. Северозападният район - типичен изостанал район за целенасочено подпомагане.
2.2.3. Избор на райони за планиране за концентриране на подкрепата от Европейския съюз за икономическо и социално сближаване
В съществуващите към момента документи за правилата и принципите на Програмата ФАР за инвестиционна подкрепа за социално-икономическо сближаване се посочва необходимостта от избор на ограничен брой райони за планиране, към които да се насочат средствата по Програмата ФАР, поне за периода 2000-2002 г. (Programming PHARE-Guidance Note for 2000, June 8, 1999. European Comission, Directorate General 1A.; Guidelines for PHARE programme implementation in candidate countries for the period 2000-2006 in application of Art. 8 of Regulation 3906/89) С Националния план за икономическо развитие се предлага инвестиционната подкрепа за икономическо и социално сближаване, осъществявана с финансиране по ФАР, по-специално за периода 2000-2002 г., да бъде концентрирана в 2 от 6-те района за планиране: Северозападния и Южния централен. Те са избрани по две групи критерии - състояние и проблеми на регионалната структура и готовност за разработване и прилагане на регионални планове (Методиката и критериите за избор на двата района са описани в приложение към Националния план за икономическо развитие):
1. Северозападният район е безспорно най-изостаналият район за планиране, с най-остри проблеми, засягащи почти всички отделни общини. Южният централен район се характеризира с наличието на големи центрове с потенциал за растеж и слаби периферии (особено в Родопите).
2. В двата предложени района от началото на 1999 г. се осъществява дейност по подготвяне на регионални планове за развитие в рамките на проект по Програмата ФАР BG 9704-0103.
2.3. (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2001 г.) Проблеми на политиката на регионално развитие
Най-важните проблеми на самата политика на регионално развитие са:
Липса на цялостна, концептуална и дългосрочно ориентирана политика. В периода на прехода липсва политика, организирана чрез подходящи планови документи и обезпечена с необходимото законодателство и ресурси. Провежданата политика на регионално развитие е прагматична, реактивна, отговаряща на овладяването на отделни проблеми без търсене на цялостни решения и устойчивост на резултатите. Действията за намаляване на регионалните различия не са обвързани в достатъчна степен с повишаването на конкурентоспособността на районите и с използването на местните ресурси.
Слабост и липса на опит в институциите, отговорни за регионалното развитие на национално и областно ниво, и липса на опит в прилагането на регионални програми за развитие. В периода на прехода политиката на регионално развитие е осъществявана изключително чрез действия на национално ниво и чрез механизмите за финансиране на общините. Макар и да са изготвяни някои стратегически документи, свързани с регионалното развитие (на национално и на регионално ниво), те не са достигали до фаза на оформянето и прилагането им като оперативни програми за регионално развитие. Като резултат съществува дефицит на знания и особено на механизми и опит в планирането на регионалното развитие, прилагането на програмите, техния мониторинг и контрол на всички нива, но особено на субнационално.
Незадоволителна секторна координация при решаване задачите на регионалната политика. Липсата на координация е характерна за всички равнища. Липсата на интегрален, а не секторен подход води до неефективно изразходване на ресурси и понякога до отрицателни ефекти в провеждането на регионална политика.
Недостатъчни местни и регионални инициативи и активност. Потенциалните партньори на държавата в регионалното развитие са млади, с ограничен опит и ресурси и дейността им е насочена изключително към местни по обхват проблеми и дейности. Ограничени са дейностите за "маркетинг на местата" - селища, общини или по-големи райони. В обществото като цяло са все още силно разпространени нагласите за централно решаване на местните и регионалните проблеми. Разчита се повече на държавата и общините, отколкото на предприемачеството и личната инициатива.
Дефицит на актуална и надеждна регионално диференцирана информация. Официалната статистика не е в състояние да осигурява надеждна, актуална и регионално диференцирана информация за основни параметри на развитието, което затруднява обективната и своевременна оценка на проблемите и процесите в регионалното развитие. Ограничени са възможностите за получаване на регионализирана информация от ведомствените информационни системи. Не съществуват ефективно функциониращи информационни системи за наблюдение на регионалното развитие. 2001 г. е нов качествен етап в изпълнението на НПРР (2000-2006 г.). Разработената и внедрена база от данни създава условия за модерно програмиране. Чрез нея една от основните функции на НПРР - търсене на инвестиции, става реалност. Съдържащата се информация в базата от данни позволява представянето на информация на потенциални инвеститори както по сектори, така и в териториален разрез - населено място, община, област, райони за планиране.
С оглед на по-нататъшното усъвършенстване на програмирането, финансирането и прилагането на Плана за действие трябва да се имат предвид следните задачи:
1. В областта на програмирането:
Създадената информационна база, съдържаща проектите, включени в годишните програми на Плана за действие, ще продължава да се развива, като през следващите години ще обхване и общинските планове за развитие. За целта са необходими инвестиции за създаване на компютърна мрежа за автоматичен обмен на данни, която да обхване всички областни, а в перспектива - и общински администрации.
Не бива да се пренебрегва фактът, че квалификацията на кадрите, работещи в общините и областите, все още е ниска. Необходимостта от все по-качествено планиране и програмиране в сферата на регионалното развитие изисква обучение на кадрите по места, както и допълнително обучение на експертите, които работят с базите от данни.
2. В областта на координацията:
Разминаването във времето на изготвянето на Плана за действие на НПРР и разработването на проектобюджета на държавата е целесъобразно в бъдеще да бъде избегнато, като Планът за действие стартира и бъде готов до юни, когато започва процедурата по проектобюджета. Така Планът за действие ще намери своето място при разработването на бюджета.
Координация на плана за действие с министерствата и ведомствата:
Работата по Плана за действие 2001 през тази година показа липса на предварително обявена структура в министерствата и ведомствата, чрез които да се извършва координация както на областните планове, така и на Плана за действие. Тъй като работата по Плана за действие е непрекъснат процес, провеждането на регионалната политика ще бъде по-ефективно, ако в министерствата и ведомствата бъдат посочени структурни звена за координация.
3. В областта на финансирането:
Процедурата, свързана с финансирането на регионалното развитие, е прекалено усложнена. В периода, когато България започна преговори за присъединяване към ЕС, е необходимо създаването на фонд "Регионално развитие". Фонд "Регионално развитие" няма за цел искането на допълнителни финансови средства от бюджета. Точно обратното - чрез концентрацията на част от съществуващите извънбюджетни фондове ще се създадат условия за по-ефективно управление на финансовите ресурси от бюджета и по-добри условия за координация с предприсъединителните програми на ЕС и други финансови донори. Това ще облекчи задачата за кофинансирането на програмите за икономическо и социално сближаване, които се предвижда да възлязат на около 100 млн. лв. годишно. След присъединяването и реалното ползване на Европейския фонд за регионално развитие значително ще се увеличат ресурсите почти до 1 млрд. лв. годишно. Тези фондове се ползват на основата на многогодишно планиране.
Именно така чрез Националния план за икономическо развитие и Националния план за регионално развитие ще се осигури ефективното планиране и разходване на публичните ресурси.
Проектите, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, съвпадат изцяло с програмите за реализация на НПРР и съдържанието на проекти в тях:
производствени инвестиции, позволяващи създаването или поддържането на работни места;
инвестиции в инфраструктури, в това число:
- инвестиции в региони, допринасящи за увеличаване на икономическия потенциал, развитието и структурното приспособяване на тези региони;
- инвестиции в региони, страдащи от промишлен упадък, които директно да бъдат насочени към икономическа активност или създаване на предпоставки за развитие на икономическата активност;
- инвестиции в райони, насочени към развитието на комуникационни инфраструктурни връзки, от които зависи икономическата активност;
развитие на регионалния потенциал чрез инвестиции в подкрепа на развитието на местни инициативи и дейности на малки и средни предприятия;
инвестиции в региони в областта на образованието и здравеопазването, допринасящи за тяхното структурно приспособяване;
инвестиции в областта на изследванията и технологичното развитие, допринасящи за регионалното развитие;
производствени инвестиции и инвестиции в инфраструктури, насочени към опазване на околната среда, когато тези инвестиции са насочени към регионалното развитие;
мерки за подготовка, преценка, мониторинг и оценка.
4. В областта на прилагането:
Все още както в общинските стратегии, така и в областните планове не се осъзнават или се подценяват различните етапи на инвестиционния процес. Например: търси се финансиране за проекти, които са едва на фаза инвестиционна идея. При обявения принцип за състезателност такива проекти автоматично отпадат от годишните програми на плана за действие.
Необходимо е при попълването на проектните фишове стриктно да се спазва условието, че финансиране за реализация могат да получат само обекти с готови работни проекти.
5. В областта на информацията:
Не е достатъчен обемът на информация, която достига до общините и областите, за кандидатстване за финансиране извън бюджета. Необходимо е създаването на организация за движението на този информационен поток, така че той да достига до областите, общините, а чрез тях - и до населението.
2.4. Силни страни и възможности
Паралелно със съществуващите проблеми трябва да се отчетат и силните страни и възможностите на съществуващата териториална структура, които могат да се използват чрез ефективна интегрирана политика на регионално развитие.
• Кръстопътното положение на страната
Техническата инфраструктура е важен, дори в известен смисъл определящ фактор за икономическия и социалния просперитет на териториалните общности. Между социално-икономическото развитие на дадена територия и състоянието и перспективите на техническата инфраструктура съществува тясна връзка и взаимна обусловеност.
Системите на инфраструктурата (транспортна, съобщителна, енергийна и водностопанска) имат интегрално влияние и определят в значителна степен общото развитие на държавата и регионите, пораждат и обуславят протичането на редица процеси и явления в тях, които "стесняват" или "разширяват" физическото им пространство.
Днешната ситуация в света и в Европа дава уникална възможност за използване на големите транспортни предимства на геостратегическото местоположение на България като мост между три континента - Азия, Европа и Африка. На територията на България се пресичат пет от трансевропейските транспортни коридори: Коридор № 4 - Будапеща-Видин-София-Солун (Истанбул); Коридор № 7 - Дунавският воден път; Коридор № 8 - Дуръс-Скопие-София-Бургас-Варна; Коридор № 9 - Хелзинки-Киев-Русе-Александруполис; Коридор № 10 - Белград-София-Пловдив-Истанбул. Тези транспортни оси осигуряват връзките на богати суровинни райони с развитите европейски страни производителки. Изграждането на транспортните и инфраструктурните коридори за пренос на енергоносители, суровини, стоки и продукти ще повлияе положително за оживяването на гравитиращите към тях територии и райони, ако бъде създадена съответната инфраструктура с регионално и местно значение.
• Сравнително добре балансираната мрежа от населени места
Няма екстремни контрасти и рязко доминиране на столичния град, което е предпоставка за балансирано регионално развитие.
• Наличието на запазена природна среда и богато биоразнообразие
Територията на България като цяло се характеризира с благоприятни екологични характеристики. Характерно е наличието на големи компактни природни територии, незасегнати от негативните въздействия на индустриализацията и урбанизацията, запазено богато културно-историческо наследство, разнообразни рекреационни ресурси, обширно селскостопанско пространство с възможности за производство на екологично чиста земеделска продукция.
• Наличието на качествен човешки ресурс с професионални и трудови навици, даващи възможности за бързо усъвършенстване и адаптиране към променящите се условия
• Ясно декларираните намерения на правителството за провеждане на активна политика за регионално развитие, подкрепени и с конкретни действия, съчетани с възможностите за ползване на предприсъединителните инструменти на ЕС
• Финансовата стабилизация и повишената предвидимост, позволяващи на цялото общество да търси не възможности за оцеляване, а възможности за развитие.
Дефицит на актуална и надеждна регионално диференцирана информация. Официалната статистика не е в състояние да осигурява надеждна, актуална и регионално диференцирана информация за основни параметри на развитието, което затруднява обективната и своевременна оценка на проблемите и процесите в регионалното развитие. Ограничени са възможностите за получаване на регионализирана информация от ведомствените информационни системи. Не съществуват ефективно функциониращи информационни системи за наблюдение на регионалното развитие. 2001 г. е нов качествен етап в изпълнението на НПРР (2000-2006 г.). Разработената и внедрена база от данни създава условия за модерно програмиране. Чрез нея една от основните функции на НПРР - търсене на инвестиции, става реалност. Съдържащата се информация в базата от данни позволява представянето на информация на потенциални инвеститори както по сектори, така и в териториален разрез - населено място, община, област, райони за планиране.
С оглед на по-нататъшното усъвършенстване на програмирането, финансирането и прилагането на Плана за действие трябва да се имат предвид следните задачи:
1. В областта на програмирането:
Създадената информационна база, съдържаща проектите, включени в годишните програми на Плана за действие, ще продължава да се развива, като през следващите години ще обхване и общинските планове за развитие. За целта са необходими инвестиции за създаване на компютърна мрежа за автоматичен обмен на данни, която да обхване всички областни, а в перспектива - и общински администрации.
Не бива да се пренебрегва фактът, че квалификацията на кадрите, работещи в общините и областите, все още е ниска. Необходимостта от все по-качествено планиране и програмиране в сферата на регионалното развитие изисква обучение на кадрите по места, както и допълнително обучение на експертите, които работят с базите от данни.
2. В областта на координацията:
Разминаването във времето на изготвянето на Плана за действие на НПРР и разработването на проектобюджета на държавата е целесъобразно в бъдеще да бъде избегнато, като Планът за действие стартира и бъде готов до юни, когато започва процедурата по проектобюджета. Така Планът за действие ще намери своето място при разработването на бюджета.
Координация на плана за действие с министерствата и ведомствата:
Работата по Плана за действие 2001 през тази година показа липса на предварително обявена структура в министерствата и ведомствата, чрез които да се извършва координация както на областните планове, така и на Плана за действие. Тъй като работата по Плана за действие е непрекъснат процес, провеждането на регионалната политика ще бъде по-ефективно, ако в министерствата и ведомствата бъдат посочени структурни звена за координация.
3. В областта на финансирането:
Процедурата, свързана с финансирането на регионалното развитие, е прекалено усложнена. В периода, когато България започна преговори за присъединяване към ЕС, е необходимо създаването на фонд "Регионално развитие". Фонд "Регионално развитие" няма за цел искането на допълнителни финансови средства от бюджета. Точно обратното - чрез концентрацията на част от съществуващите извънбюджетни фондове ще се създадат условия за по-ефективно управление на финансовите ресурси от бюджета и по-добри условия за координация с предприсъединителните програми на ЕС и други финансови донори. Това ще облекчи задачата за кофинансирането на програмите за икономическо и социално сближаване, които се предвижда да възлязат на около 100 млн. лв. годишно. След присъединяването и реалното ползване на Европейския фонд за регионално развитие значително ще се увеличат ресурсите почти до 1 млрд. лв. годишно. Тези фондове се ползват на основата на многогодишно планиране.
Именно така чрез Националния план за икономическо развитие и Националния план за регионално развитие ще се осигури ефективното планиране и разходване на публичните ресурси.
Проектите, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, съвпадат изцяло с програмите за реализация на НПРР и съдържанието на проекти в тях:
производствени инвестиции, позволяващи създаването или поддържането на работни места;
инвестиции в инфраструктури, в това число:
- инвестиции в региони, допринасящи за увеличаване на икономическия потенциал, развитието и структурното приспособяване на тези региони;
- инвестиции в региони, страдащи от промишлен упадък, които директно да бъдат насочени към икономическа активност или създаване на предпоставки за развитие на икономическата активност;
- инвестиции в райони, насочени към развитието на комуникационни инфраструктурни връзки, от които зависи икономическата активност;
развитие на регионалния потенциал чрез инвестиции в подкрепа на развитието на местни инициативи и дейности на малки и средни предприятия;
инвестиции в региони в областта на образованието и здравеопазването, допринасящи за тяхното структурно приспособяване;
инвестиции в областта на изследванията и технологичното развитие, допринасящи за регионалното развитие;
производствени инвестиции и инвестиции в инфраструктури, насочени към опазване на околната среда, когато тези инвестиции са насочени към регионалното развитие;
мерки за подготовка, преценка, мониторинг и оценка.
4. В областта на прилагането:
Все още както в общинските стратегии, така и в областните планове не се осъзнават или се подценяват различните етапи на инвестиционния процес. Например: търси се финансиране за проекти, които са едва на фаза инвестиционна идея. При обявения принцип за състезателност такива проекти автоматично отпадат от годишните програми на плана за действие.
Необходимо е при попълването на проектните фишове стриктно да се спазва условието, че финансиране за реализация могат да получат само обекти с готови работни проекти.
5. В областта на информацията:
Не е достатъчен обемът на информация, която достига до общините и областите, за кандидатстване за финансиране извън бюджета. Необходимо е създаването на организация за движението на този информационен поток, така че той да достига до областите, общините, а чрез тях - и до населението.
2.4. Силни страни и възможности
Паралелно със съществуващите проблеми трябва да се отчетат и силните страни и възможностите на съществуващата териториална структура, които могат да се използват чрез ефективна интегрирана политика на регионално развитие.
• Кръстопътното положение на страната
Техническата инфраструктура е важен, дори в известен смисъл определящ фактор за икономическия и социалния просперитет на териториалните общности. Между социално-икономическото развитие на дадена територия и състоянието и перспективите на техническата инфраструктура съществува тясна връзка и взаимна обусловеност.
Системите на инфраструктурата (транспортна, съобщителна, енергийна и водностопанска) имат интегрално влияние и определят в значителна степен общото развитие на държавата и регионите, пораждат и обуславят протичането на редица процеси и явления в тях, които "стесняват" или "разширяват" физическото им пространство.
Днешната ситуация в света и в Европа дава уникална възможност за използване на големите транспортни предимства на геостратегическото местоположение на България като мост между три континента - Азия, Европа и Африка. На територията на България се пресичат пет от трансевропейските транспортни коридори: Коридор № 4 - Будапеща-Видин-София-Солун (Истанбул); Коридор № 7 - Дунавският воден път; Коридор № 8 - Дуръс-Скопие-София-Бургас-Варна; Коридор № 9 - Хелзинки-Киев-Русе-Александруполис; Коридор № 10 - Белград-София-Пловдив-Истанбул. Тези транспортни оси осигуряват връзките на богати суровинни райони с развитите европейски страни производителки. Изграждането на транспортните и инфраструктурните коридори за пренос на енергоносители, суровини, стоки и продукти ще повлияе положително за оживяването на гравитиращите към тях територии и райони, ако бъде създадена съответната инфраструктура с регионално и местно значение.
• Сравнително добре балансираната мрежа от населени места
Няма екстремни контрасти и рязко доминиране на столичния град, което е предпоставка за балансирано регионално развитие.
• Наличието на запазена природна среда и богато биоразнообразие
Територията на България като цяло се характеризира с благоприятни екологични характеристики. Характерно е наличието на големи компактни природни територии, незасегнати от негативните въздействия на индустриализацията и урбанизацията, запазено богато културно-историческо наследство, разнообразни рекреационни ресурси, обширно селскостопанско пространство с възможности за производство на екологично чиста земеделска продукция.
• Наличието на качествен човешки ресурс с професионални и трудови навици, даващи възможности за бързо усъвършенстване и адаптиране към променящите се условия
• Ясно декларираните намерения на правителството за провеждане на активна политика за регионално развитие, подкрепени и с конкретни действия, съчетани с възможностите за ползване на предприсъединителните инструменти на ЕС
• Финансовата стабилизация и повишената предвидимост, позволяващи на цялото общество да търси не възможности за оцеляване, а възможности за развитие.
Мерките в това направление имат хоризонтален характер и включват:
3.1.1.1 (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2001 г.) Подобряване на координацията между секторните политики
1. Използвана е нова технология при разработването на Националния план за регионално развитие.
При разработването на Националния план за регионално развитие и на областните планове за развитие е използван принципът на планиране "от долу на горе", т.е. областните планове за развитие се основават на общинските стратегии за развитие, а Националният план се основава на областните планове за развитие. Отразена е реалната ситуация в съставящите областите общини, техните проблеми и приоритетните им сектори на развитие, като обобщението не е механично, а е съобразено и с необходимостта за подаване на базова информация към правителството с цел пълноценно участие на общините в Националния план за регионално развитие.
За да се подпомогнат общините при разработването на общинските стратегии през 2000 г., в Министерството на регионалното развитие и благоустройството бяха разработени Методически указания за обема и съдържанието на общинските стратегии за развитие и програмите за реализация (приложение № 1). В тях особено внимание е обърнато на стратегическите анализи, на силните и слабите страни в развитието на общините, на възможностите и рисковете, свързани с това развитие. Подчертана е необходимостта при разработването на общинските стратегии да бъдат привлечени за участие експерти, работещи в тази област, представители на неправителствени организации, на агенциите за регионално развитие, представители на бизнеса, както и на местните елити.
Други важни моменти, залегнали в методическите указания, са свързани с методическия подход, обема и съдържанието на общинските стратегии. Те се свързват със следните основни постановки:
Общините имат ключово значение и са важен инструмент при планирането и реализирането на областните планове за развитие.
Общинските стратегии са основен генератор на идеи, инициативи и проекти за развитие, за привличане на частния сектор и на неправителствените организации.
Разгледани са подробно въпросите с осигуряването на реализацията на общинските стратегии:
общинският бюджет непосредствено се обвързва с общинската стратегия, като се отчитат и задълженията по национални и регионални програми и проекти;
местното развитие се обвързва с възможността за предоставяне на целеви субсидии;
финансовото осигуряване на проектите в стратегията се разработва, след като се идентифицират всички потенциални източници и се създадат условия за координация и привличане на кофинансиране.
Дадени са подробни пояснения, свързани със структурата и съдържанието на общинските стратегии:
необходимото информационно осигуряване;
анализ на съществуващото състояние - оценка на природните потенциали, анализ на тенденциите и процесите в икономиката, в социалната сфера, на безработицата, техническата инфраструктура, околната среда и др.;
определяне на стратегическите цели и приоритети в развитието на общината за периода 2000-2006 г.;
разработване на програми за реализация на стратегическите цели и приоритети;
разработен е проектен фиш, в който са конкретизирани параметрите за всеки проект - наименование, местоположение, предназначение, проектна готовност, необходими финансови средства, времетраене на реализацията, очакван ефект и др.
Към разработването на общинските стратегии са предявени и някои общи изисквания:
да има приоритетност на проблемите за реализация и на проектите, участващи във всяка програма;
във всяка програма проектите да бъдат обособени в две групи - с надобщинско значение и с общинско значение;
стратегията да е териториално адресирана към населените места в общината.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Главна дирекция "Регионално развитие и административно-териториално устройство" създаде организация за разясняване на методическите указания на заседания на областните съвети за развитие.
Общинските стратегии и програми за реализация (2000-2006 г.) са разгледани и приети на сесии на общинските съвети, с което те се превръщат в "местен закон за общинско развитие". След приемането на общинските стратегии на сесия на общинските съвети те бяха представени на областните администрации, за да послужат като база при измененията и допълненията на областните планове за развитие.
За подпомагане работата на областните администрации по областните планове за развитие Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция "Регионално развитие и административно-териториално устройство" разработи Указания за изменения и допълнения в областните планове за развитие (приложение № 2).
Важен момент при разработването на областните планове през 2000 г. е обстоятелството, че те се разработват на основата на общинските стратегии за развитие. С включването на общините в процеса на разработването на областните планове за развитие се създават условия за изпълнение на чл. 12, ал. 1 от Закона за регионалното развитие, която гласи, че "НПРР е съвкупност от инициативи за развитие на областите и общините в съответствие с целите на закона".
2. Нова структура на документа.
В изпълнение на приетия от Министерския съвет НПРР за периода 2000-2006 г. през 2000 г. работата е насочена към създаване на механизми за координация и управление на регионалната политика. Въз основа на методическите указания за разработване на общинските стратегии и областните планове за развитие е извършена координацията на ниво области, а в НПРР - на национално ниво. Главното внимание е насочено към разработването на национални програми в НПРР и тяхната координация с министерствата и ведомствата. Това обуславя и новата структура в НПРР, която е аналогична на технологичния процес на разработване и координиране:
оценка на областните планове за развитие;
разработване на националните програми в системата на НПРР с оглед на тяхната координация с министерствата и ведомствата;
разработване на териториалните равнища:
- райони за целенасочено въздействие;
- райони за планиране.
Въвеждането на система от приоритетни направления, програми и подпрограми създава необходимите предпоставки за изработването на годишните доклади за изпълнението на изминала планова година, за работа по текущата планова година, както и за подготовката на следваща планова година. Става възможно изготвянето на анализи по проблемни направления, оценяване на тенденциите в тях и на тази основа - въвеждането на корекции в перспективните планови години.
3. Процес на координация и съгласуване.
Процесът на координация и съгласуване на НПРР протича през следните етапи:
Първи етап: Координация между общините на ниво областен план за развитие за обекти с надобщинско значение, което се извършва на заседания на областния съвет за развитие.
Втори етап: Разработване на НПРР на основата на общинските стратегии и областните планове. Сформиране на националните програми и подпрограми.
Трети етап: Координация на националните програми и подпрограми със съответните министерства и ведомства.
Четвърти етап: Разглеждане и съгласуване на НПРР от Съвета за регионално развитие при Министерския съвет и внасянето му за утвърждаване от Министерския съвет.
Пети етап: Изпращане на информация по областите за постигнатата координация между НПРР и министерствата и ведомствата по линия на консолидирания държавен бюджет.
Шести етап: Съгласуване на НПРР с министерствата и ведомствата преди внасянето му в Министерския съвет.
Седми етап: Отразяване на забележките, направени от Министерския съвет.
3.1.1.2 (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2001 г.) Подобряване на информационното осигуряване, в т.ч. изграждане и поддържане на съвременна информационна система
1. Стартира проектът за информационна осигуреност на регионалното развитие "Регионална статистика".
От февруари 2000 г. в НСИ е създаден самостоятелен отдел, на който е възложено:
да осъществява методологическа координация при събирането, анализирането и предоставянето на данни на регионално ниво;
да осигурява взаимообвързаност на регионалната информация от различни органи на статистиката;
да осигурява в максимална степен изпълнение на изискванията на EUROSTAT към регионалната статистическа информация с оглед интегрирането й в съответните модули на базите от данни на EUROSTAT;
да осигурява надеждна информационна основа за регионалното планиране и управление с акцент върху районите за планиране;
да облекчава и ускорява процеса на обслужването на потребителите на такава информация.
Конкретните задачи, поставени за постигането на тези цели, са:
изучаване на потребностите от регионална информация;
преглед и систематизация на наличната информация на регионално ниво не само в НСИ, но и в цялата статистическа система;
създаване на адекватна нормативна база и статистическа инфраструктура в съответствие с регламентите и препоръките на EUROSTAT и контрол върху стриктното им използване в статистическата дейност;
привеждане на дефинициите на статистическите показатели в максимално съответствие с дефинициите, прилагани в EUROSTAT;
създаване на централизирана база от данни с регионална информация;
освен директното включване на показатели в системата регионалната статистическа информация трябва да отговаря и на изискванията за методологическо единство, т.е. отдел "Регионална статистика" следва да служи и като оценител на качеството на информацията от различни източници и сравнимостта й според изискванията на ЕС.
Информацията се събира от следните източници:
- специализираните (браншови) отдели на НСИ;
- други органи на статистиката съгласно Закона за статистиката;
- административни източници и други регистри.
Тематични наблюдения в териториалните наблюдения на НСИ.
В НСИ е започнала методологическа работа за осигуряване на статистическа информация за изчисляване на основни макроикономически и социално-демографски показатели за утвърдените шест района на планиране: брутен вътрешен продукт, приходи от дейността на стопанските субекти, заетост и безработица, доходи на населението, брой и структура на населението и др. Проучват се възможностите за изчисляване и на други статистически показатели за развитието на районите.
Наред с това в съответствие с възприетата практика териториалните статистически бюра ще организират и провеждат самостоятелни регионални статистически изследвания по специфични проблеми на регионалните общности. Целта на тези изследвания е да се събере необходимата актуална статистическа информация за задоволяване на нарастващите потребности на местните органи на управление, фирмите и обществеността. На основата на проведените изследвания статистическите бюра ще публикуват регионални бюлетини с обобщени данни, характеризиращи икономическия, социалния и демографския облик на регионите, както и динамиката на извършващите се в тях промени.
Основно ниво, на което ще се събират данни за статистически анализ и подпомагане управленските решения, е утвърденото от EUROSTAT ниво NUTS3, което съответства на утвърдените 28 области. Изграждането на база от данни с регионална информация следва да обезпечи максимален брой показатели за единиците от това ниво. Успоредно с усъвършенстване на хармонизацията по отделните области на статистиката ще се разширява броят на показателите на това и по-ниските нива NUTS4 (общини) и NUTS5 (населени места).
Що се отнася до NUTS2 (райони за планиране), неговата важност е очевидна. Тя произтича от ролята му при планирането на регионалното развитие и използване на европейските инструменти за подпомагане. В методологично отношение усилията ще бъдат насочени към набавяне на липсващите елементи в статистическата информация за осигуряване изчисляването на основните макроикономически показатели за развитието на тези райони. В редица случаи това изисква сериозни промени в обхвата и организацията на събирането на данни.
2. Разработване и внедряване на база от данни.
2.1. Предпоставки за създаване на информационна база в НПРР.
Необходимостта от създаване на база от данни за проектите, включени в НПРР, произтича от неговите основни функции - да служи като един от инструментите за провеждане на регионалната политика в страната и за привличане на чужди инвестиции.
С помощта на информационната база се преминава към качествено ново информационно осигуряване на НПРР, позволяващо наблюдение, оценка и съвременно управление на процеса на регионално развитие. Изпълнението на програмите в НПРР е немислимо без възможността за контрол върху финансовото осигуряване на проектите и институционалната им координация. Във връзка с това е очевидна необходимостта от конкретна и актуална информация за всеки отделен проект или програма, която да подпомага дейността на органите и институциите, провеждащи политиката за регионално развитие, и да обслужва интересите на потенциалните инвеститори в страната и в чужбина.
Успоредно с това информационната база осигурява по-голяма гъвкавост и мотивация при вземането на управленски решения. Тя може да предоставя в желан момент справки в различни разрези с достоверна и официална информация по отношение на проектите, включени в Националния план за регионално развитие, подпомагайки дейностите, осъществявани от местните власти, областните управители и областните администрации, секторните министерства и правителството.
2.2. Предназначение на информационната система.
Информационната система дава възможност за непрекъснато наблюдение на хода на реализация на всеки един от проектите, включени в НПРР. Промените на условията на финансиране по време и източници бързо могат да бъдат отразявани в базата. Същевременно тя може да предостави справки за проектите по избрани параметри, които позволяват да се анализират различни аспекти на процеса на развитие на регионите в страната. На тази основа много бързо промените на вътрешните и външните условия, влияещи върху регионалното развитие, могат да намерят отражение в провежданата регионална политика.
Информационната база е отворена система, т.е. тя може да бъде допълвана и развивана, като това й качество дава възможност за сливане с други бази от данни със същата архитектура, както и за включване на допълнителни модули към основния информационен масив, съставен от данните за всеки от проектите в НПРР.
В сегашния си вариант информационната система може да обслужва институциите, провеждащи регионалната политика на областно ниво, район за планиране и национално ниво. Съществува възможност тя да обхване и общинското ниво. Създадената информационна база може успешно да обслужва и бизнессредите с цел разширяване на сътрудничеството между публичния и частния сектор при изпълнението на програмите на НПРР и областните планове за развитие.
2.3. Технология за използване и поддържане на информационната система.
Основен носител на информацията е проектният фиш. Той е разделен на пет модула:
Модул А-Обща информация - включва основни данни на проекта, като унифициран код на проекта; наименование на проекта; местонахождение - населено място (ЕКАТТЕ), община, област, район за планиране, район за целенасочено въздействие (ако общината попада в съответен район); сектора, към който е адресиран проектът; срока на реализация; отговорната институция; бенефициента и съответния инвеститор на обекта.
Модул Б - Финансиране - включва общата стойност на проекта; усвоените средства към определена дата (ако има такива); необходимите финансови средства за всяка от плановите години; източниците на финансиране, в т.ч. осигурени от различните финансови източници, и за каква част се търси финансиране от съответен финансов източник.
Модул В - Характеристики - включва описание на проекта; тип на проекта; очакван ефект при реализация на проекта; значимост на проекта (общинска, областна, регионална, национална, международна).
Модул Г - Проектна готовност, т.е. дали проектът има готовност със завършена фаза; ако няма готовност, какво се предвижда като финансиране за всяка фаза, включително за фазата реализация на проекта.
Модул Д - Институционална координация - включва координацията със съответните ведомства; обвързването на проекта с различните териториални нива (национално, областно и общинско), като се посочва към кое направление (програма) подпрограма от Националния план за регионално развитие, областния план за развитие и общинската стратегия за развитие се отнася конкретният проект; партньори на проекта. Ако проектът е с надобластно значение, е необходимо да се посочи надобластната координация, като точно се отрази с коя от заинтересуваните области е извършена координация.
2.4. Въвеждане на информацията от проектния фиш в базата от данни.
Включва въвеждане на събраната първична информация от проектния фиш в базата от данни.
2.5. Справките, които могат да се получат от базата от данни, най-общо могат да се класифицират като:
Секторни справки, които се получават в резултат на отнасянето на даден проект към съответните направления (програми) подпрограми от националния план, съответно от областния план или от общинската стратегия. Този вид справка позволява координация на макрониво.
Справката дава възможност заедно с групирането на проектите по направления (програми) подпрограми да се получи и справка за финансирането на проекта (общата сума на проекта, планираните финанси и източниците на финансиране - общо за дадена година, в т.ч. осигурени и неосигурени средства).
Териториални справки:
Успоредно с получаването на секторната справка е възможно тя да бъде отнесена и към съответен териториален разрез - на ниво район за планиране, област, район за целенасочено въздействие и др.
Тези териториални справки се изготвят от гледна точка на:
- финансиране на проектите (обща сума на проекта, планирани финанси, източници на финансиране) общо и за съответна година;
- значимост на проекта - международна, национална, регионална, областна, общинска. Справката изписва проектите с тяхната обща сума за целия период и отделно за съответна година, в т.ч. осигурени и неосигурени средства за годината;
- очакван ефект на проекта - икономически, екологичен, социален, нови работни места, в т.ч. постоянни, временни, сезонни;
- проектна готовност - видовете фази на проекта и състоянието на всяка от тези фази;
- тип на проекта - нов, незавършен, рехабилитация, незавършен - рехабилитация, друг. Тази справка е нужна, когато е необходимо да се даде приоритет на незавършеното строителство.
Справка с пълни проектни фишове, която дава пълната информация за проекта в съответствие с попълнената информация от проектния фиш.
Поддръжка на системата:
Поддръжката на информационната система включва осигуряването на безпроблемна работа и експлоатация на системата във времето. За целта е необходима стриктна политика за осигуряване на актуалността на данните, както и поддържане на резервни копия на базата от данни.
2.6. Технически характеристики на информационната система.
Информационната система е реализирана и работи с продукта MS Access 97.
Хардуерни изисквания:
- минимални: IBM PC Compatible, 32 MB RAM, 10 MB свободно дисково пространство;
- препоръчителни: IBM PC Compatible/233 MHz, 64 MB RAM, 100 MB свободно дисково пространство, видеокарта 1024 x 768, мрежова карта, принтер.
Софтуерни изисквания:
Операционна система Windows 9x/NT/2000, Microsoft Office 97-Access 97, кирилизиращ софтуер, архивиращ софтуер (WinZip).
Универсалност и разширяемост на решението:
Реализираното решение е универсално и работи със стандартен софтуер като MS Windows и MS Access 97. Системата е разширяема в посока на развитие на функционалността за многопотребителска работа в мрежа.
Изисквания за правилна експлоатация на системата:
Използването на системата изисква минимална компютърна грамотност и познаване на MS Windows и MS Office. Поддръжката на системата е олекотена, но наличието на системен администратор е препоръчително, особено при едно бъдещо развитие на системата.
2.7. Необходимост от бъдещо развитие на информационната система.
Развитие на човешките ресурси:
Един от основните проблеми, тясно свързан с надеждността на базата като цяло и верността на поддържаната и актуализирана информация, е наличието на добре подготвени кадри, които да са в състояние сами да разрешават проблемите, възникнали в процеса на работата. Резултатите през 2000 г. очевидно доказват необходимостта от провеждане на курсове за обучение на кадрите, които ще работят с информационната система, с цел подобряване на професионалните им умения.
Техническо осигуряване на базата:
В процеса на въвеждането в базата на първичната информация, постъпваща от областите, се установи, че все още има служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в областните управи, които не разполагат с персонални компютри и нямат е-mail адрес за комуникация. Целесъобразно е този проблем да бъде решен в максимално кратък срок.
Софтуерно осигуряване:
За да се осигури бъдещото развитие и разширение на информационната база, е необходимо да бъде регламентиран конкретният софтуер, който ще се използва - системен и приложен софтуер, шрифтове и т.н.
Разширение на обхвата на информационната база:
В представения вариант на информационната база са обхванати всички проекти, включени в НПРР и в областните планове за развитие. В следващите години тя може да бъде разширена, като се обхванат мерките и програмите, включени в общинските планове за развитие.
2.8. Подобряване и развитие на софтуера на информационната база.
От работата с базата през 2000 г. бяха констатирани някои проблеми, които биха могли да бъдат елиминирани чрез подобряване на ползвания програмен продукт. Една от посоките на усъвършенстване е дефинирането на нови йерархични и други връзки между информационните масиви, съставящи базата-касаещи както въведените номенклатури, така и информацията за самите проекти. Особено ценна е и възможността да се разширят типовете справки, което дава възможност за анализиране на нови страни на процеса на регионално развитие на районите в страната.
Създаване на компютърна мрежа:
За да може създадената база от данни да бъде използвана най-рационално, е подходящо създаването на компютърна информационна мрежа, която да обхване всички структури на Главна дирекция "РР и АТУ" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на територията на страната. За да се осигури надеждност на работата, е необходимо и да се изяснят правилата за достъп до информационните масиви, правилата за нанасяне на корекции при допуснати грешки, актуализация и ред за използване на справките. За тази цел е необходимо да бъде определен системен администратор, който да контролира и управлява развитието и използването на базата от данни.
Изготвяне на вариант на базата от данни на английски език:
Целесъобразно е изготвянето на вариант на базата от данни на английски език с цел предоставяне на информация на чужди инвеститори, бизнесмени и подготовка на презентации на различни международни форуми.
3.1.1.3. Укрепване на структурите, които осъществяват проучвания и изготвят планове и програми за регионално развитие
Предвижданите действия включват:
- трансфер на ноу-хау и подобряване на инструментариума на регионалното и териториалноустройственото планиране (вкл. прилагането, финансирането и мониторинга на плановете и програмите);
- обучение на заетите в структурите, отговорни за регионалното развитие, в умения за стратегическо регионално планиране, финансов инженеринг, териториалноустройствено планиране, мониторинг и оценка на програми за регионално развитие, управление на проекти и др.
3.1.1.4. Финансиране на процеса на разработване и прилагане на инструментариума на регионалното развитие и устройственото планиране
Възможните действия включват актуализацията на националния план за регионално развитие; стратегии, програми, проекти и предварителни проучвания във връзка с националния план за регионално развитие (в т.ч. и на областните планове); териториалноустройствени и градоустройствени планове; планове за рехабилитация на производствени зони и градски квартали; териториалноустройствени проучвания и планове за изграждане на бизнес- и иновационна среда и др.
3.1.2. Намаляване на различията в заетостта, в доходите на населението и във възможностите за развитие
Наличието на значителни различия в заетостта, доходите, качеството на живота и възможностите за развитие на отделните части от територията на страната са ограничител и за националното развитие. Смекчаването на тези различия е свързано с действия в две основни насоки:
- смекчаване на съществуващите и потенциалните социални проблеми, свързани с екстремно висока безработица, ниски доходи, влошаване на качеството на живота;
- създаване на условия за използване на местния потенциал и сравнителни предимства и устойчиво повишаване на инвестиционната атрактивност и конкурентоспособност (междурегионална и международна) и на качеството на живот на населението чрез отстраняване или редуциране на влиянието на факторите, ограничаващи възможностите за развитие.
Наред със специфичните мерки за регионално развитие, финансирани пряко чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от решаващо значение за постигане на целта е повишаването на ефективността на междусекторната координация и насочването на секторните политики към решаване на регионални проблеми. Мерките се прилагат диференцирано в зависимост от равнището на различията и специфичните условия на отделните райони.
Специфичните мерки за смекчаване на регионалните различия включват:
3.1.2.1. Изграждане на инфраструктурни обекти за повишаване на инвестиционната привлекателност и конкурентоспособност, подобряване на достъпността и условията на живот на населението в отделните райони
Действията са насочени главно към развитие на пътната мрежа с национално, регионално и местно значение, водоснабдяване и канализация, благоустройство, друга инфраструктура с регионално и местно значение, допринасяща за постигане на целта. Действията в това направление трябва да осигурят допълване и разширяване на ефекта на мерките, предвидени в националните секторни стратегии, в съответствие с конкретните местни условия и дефицити.
3.1.2.2. Насърчаване на бизнеса и смекчаване на социалните проблеми
Действията са насочени към:
- подпомагане на изграждането и функционирането на малки и средни предприятия, особено в районите, нуждаещи се от диверсификация на икономическата структура (райони в индустриален упадък, изостанали селски райони);
- проекти за заетост и преструктуриране на производствени предприятия предимно в районите с висока безработица и риск от изостряне на социалните проблеми;
- създаване на предприемаческа и иновативна среда (изграждане на мрежи за сътрудничество, регионален маркетинг и разпространение на информация, подпомагане на създаването и функционирането на пазарна и технологична инфраструктура, бизнесуслуги, подобряване качеството на човешките ресурси, подобряване на качествата на средата като общо условие за повишаване на инвестиционната атрактивност и др.).
3.1.3. Отваряне на националното пространство и решаване на проблеми на регионалното и местното развитие чрез трансгранично сътрудничество
Акцентът върху трансграничното сътрудничество се определя както от необходимостта от отваряне на националното пространство и осигуряване на външните връзки на страната и интегрирането є в европейското пространство, така и от необходимостта от решаване на проблемите, произтичащи от "вътрешната" периферност на граничните райони и свързаните с това социални и икономически проблеми.
Мерките в това направление имат хоризонтален характер и включват:
3.1.1.1 (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2001 г.) Подобряване на координацията между секторните политики
1. Използвана е нова технология при разработването на Националния план за регионално развитие.
При разработването на Националния план за регионално развитие и на областните планове за развитие е използван принципът на планиране "от долу на горе", т.е. областните планове за развитие се основават на общинските стратегии за развитие, а Националният план се основава на областните планове за развитие. Отразена е реалната ситуация в съставящите областите общини, техните проблеми и приоритетните им сектори на развитие, като обобщението не е механично, а е съобразено и с необходимостта за подаване на базова информация към правителството с цел пълноценно участие на общините в Националния план за регионално развитие.
За да се подпомогнат общините при разработването на общинските стратегии през 2000 г., в Министерството на регионалното развитие и благоустройството бяха разработени Методически указания за обема и съдържанието на общинските стратегии за развитие и програмите за реализация (приложение № 1). В тях особено внимание е обърнато на стратегическите анализи, на силните и слабите страни в развитието на общините, на възможностите и рисковете, свързани с това развитие. Подчертана е необходимостта при разработването на общинските стратегии да бъдат привлечени за участие експерти, работещи в тази област, представители на неправителствени организации, на агенциите за регионално развитие, представители на бизнеса, както и на местните елити.
Други важни моменти, залегнали в методическите указания, са свързани с методическия подход, обема и съдържанието на общинските стратегии. Те се свързват със следните основни постановки:
Общините имат ключово значение и са важен инструмент при планирането и реализирането на областните планове за развитие.
Общинските стратегии са основен генератор на идеи, инициативи и проекти за развитие, за привличане на частния сектор и на неправителствените организации.
Разгледани са подробно въпросите с осигуряването на реализацията на общинските стратегии:
общинският бюджет непосредствено се обвързва с общинската стратегия, като се отчитат и задълженията по национални и регионални програми и проекти;
местното развитие се обвързва с възможността за предоставяне на целеви субсидии;
3.2 (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2001 г.) Проекти с национално значение с изразено въздействие върху регионалното развитие
1. Национално ниво.
Инвестиционните инициативи възлизат на 2597 млн. лв.:
- общият размер на финансовите ресурси, осигурени от различни финансови източници, е 1682 млн. лв. (64,8 % от инвестиционните инициативи);
- от консолидирания държавен бюджет са осигурени 424 млн. лв. (25,2 %);
- през 2001 г. участват 754 проекта, от които 740 на основата на проектните фишове в областните планове за развитие след координацията с министерствата и ведомствата и 14 проекта на национално ниво;
- при изпълнение на плана за 2001 г. ще бъдат разкрити 64 444 нови работни места.
1.1. Категоризация на проектите по значимост:
В съответствие с предварително зададените условия в "База данни" проектите са обособени в три групи по значимост: с международно значение, с национално значение и с регионално значение.
Значимост на проектите в План за действие 2001 г.
Таблица 1 към т. 3.2
| Значимост | Брой | Обща | В това число: |
| проекти | стойност | осигурено | инвести- | |
| за финан- | (млн. лв.) | ционни | ||
| сиране | инициа- | |||
| 2001 г. | тиви | |||
| (млн. лв.) | (млн. лв.) | |||
| Междуна- | ||||
| родна | 60 | 683 | 533 | 150 |
| Национална | 91 | 898 | 688 | 210 |
| Регионална | 99 | 216 | 103 | 113 |
Въз основа на показаните данни в таблица 1 могат да се направят следните изводи:
Първо. Получената пропорция между броя на проектите на трите нива на значимост е оптимална и представлява добра предпоставка за иницииране на регионалното развитие при максимално използване на потенциала от по-високото ниво.
Второ. От 754 проекта за 2001 г. по значимост са посочени 250 (международно, национално и регионално). Това е 33 % от общия брой на проектите. Останалите са с общинска значимост.
1.2. По приоритетни направления.
Обявените инвестиционни инициативи за 2001 г. по приоритетни направления се разпределят, както следва:
на първо място, направление "Техническа инфраструктура" - 63,5 %. От тях са осигурени 75,1 %;
на второ място, направление "Икономическо развитие" - 13 %. От тях са осигурени 51,3 %;
на трето място, направление "Околна среда" - 9,5 %. От тях са осигурени 49,1 %;
на четвърто място, направление "Благоустройствени дейности" - 6,4 %. От тях са осигурени 39,3 %.
Останалите направления са с по-малко участие.
1.3. Секторни годишни програми.
На първо място с най-голям обем инвестиции се нарежда програма "Транспортна система" - с 850 млн. лв. От тях са осигурени 676 млн. лв. (79,55 %).
На второ място е програма "Електроснабдителна система" - с 656 млн. лв. От тях са осигурени 525 млн. лв.(80 %).
На трето място е програма "Канализация и ПСОВ" - със 155 млн. лв. От тях са осигурени 73 млн. лв. (48 %).
На четвърто място е програма "Селско стопанство" - със 145 млн. лв. От тях са осигурени 44 млн. лв. (47,2 %).
На пето място е програма "Благоустрояване на населените места" - със 138 млн.лв. От тях са осигурени 40 млн. лв. (29,3 %).
Анализът по годишни програми очертава приоритетите на национално ниво за
2001 г., които са насочени към ново транспортно и енергийно строителство, модернизация и реконструкция. Голямо е участието на програмите, свързани с водоснабдяването и канализацията на населените места, чрез които се създават условия за подобряване качеството на живота на хората, както и предпоставки за ускорено икономическо развитие.
2. Регионално ниво (райони за планиране).
2.1. Инвестиционни инициативи.
На регионално ниво инвестиционните инициативи са посочени в таблица 2.
При средно на район за планиране за 2001 г. 394 млн. лв. инвестиционни инициативи районите за планиране се групират в три групи:
първа група. Райони за планиране с инвестиционни инициативи над средното за районите за планиране. Тук попадат Южният централен район за планиране и Югозападният район за планиране. На този етап това са районите с най-висок инвестиционен потенциал. Южен централен район за планиране. Той е с най-голям относителен дял - 41,1 % на всички инвестиционни инициативи. Привлича и най-голям обем частни инвестиции - 72 % от общите частни инвестиции за 2001 г., които са насочени към обектите Марица-изток, Високопланински спортно-туристически комплекс "Сютка", Хидрокомплекс "Горна Арда", автомагистрала "Марица" и др. Югозападен район за планиране. Неговият инвестиционен потенциал - 25,5 % от общите инвестиционни инициативи, се определя на този етап от област София, с обектите Летищен комплекс "София", софийското метро и др.;
втора група. Райони за планиране с инвестиционни инициативи около средното за районите за планиране. Тук попадат Североизточният район за планиране и Югоизточният район за планиране общо с 19,8 % участие в общите инвестиционни инициативи на районите. Участието на частни инвестиции в тях е 17,8 % от всички частни инвестиции за 2001 г.;
трета група. Райони за планиране с инвестиционни инициативи под средното за районите за планиране. Тук попадат Северният централен район за планиране и Северозападният район за планиране с общо 13,6 % участие в общите инвестиционни инициативи и с най-малко участие на частните инвестиции - 4,2 % от всички частни инвестиции за 2001 г.
2.2. Участие на консолидирания държавен бюджет.
В съответствие с целта на НПРР за смекчаване на регионалните различия чрез консолидирания държавен бюджет към проблемните райони за планиране за 2001 г. се насочват значителни финансови ресурси. При средно 179 лв./жител от консолидирания държавен бюджет за всички райони за планиране към Северозападния район за планиране са насочени 198 лв./жител (таблица 3).
Съотношението по този показател между Югозападния район за планиране и Североизточния район за планиране за 2001 г. е 2:1, което е реален израз на провежданата политика за смекчаване на регионалните различия.
Инвестиционни инициативи 2001 г.
Таблица 2 към т. 3.2
| № | Райони за планиране | Инвестиционни | В това число: | % осигурени |
| по | инициативи | осигурени | търсени | финансови | |
| ред | за 2001 г. | финансови | финансови | средства | |
| (лв.) | средства | средства | |||
| (лв.) | (лв.) | ||||
| 1. | Северозападен | 122 889 579 | 63 608 907 | 59 280 672 | 51,7 |
| 2. | Северен централен | 196 211 190 | 105 895 909 | 90 315 281 | 54,0 |
| 3. | Североизточен | 256 407 099 | 152 456 419 | 103 950 680 | 62,2 |
| 4. | Югоизточен | 213 577 122 | 117 529 278 | 96 047 844 | 55,0 |
| 5. | Южен централен | 972 221 715 | 709 019 193 | 262 202 522 | 72,9 |
| 6. | Югозападен | 602 711 307 | 405 803 407 | 196 907 900 | 67,3 |
| Общо | 2 364 018 012 | 1 554 313 113 | 809 704 899 | 65,9 | |
| Проекти на национално ниво | 233 148 760 | 128 148 760 | 105 000 000 | 55,0 | |
| Общо | 2 597 166 772 | 1 682 461 873 | 914 704 899 | 64,8 |
Инвестиционни инициативи и тяхното финансово осигуряване
Таблица 3 към т. 3.2
| Райони за планиране | Население | Инвестиционни | В това число от: | лева/жител |
| инициативи | консолиди- | частни | от консо- | ||
| 2001 г. | рания | инвестиции | лидирания | ||
| (лв.) | държавен | държавен | |||
| бюджет (лв.) | бюджет | ||||
| Северозападен | 603 024 | 122 889 579 | 119 164 446 | 3 725 133 | 198 |
| Северен централен | 1 251 148 | 196 211 190 | 161 445 190 | 34 766 000 | 129 |
| Североизточен | 1 361 507 | 256 407 099 | 165 760 124 | 90 646 975 | 121 |
| Югоизточен | 834 367 | 213 577 122 | 147 889 122 | 65 688 000 | 177 |
| Южен централен | 2 089 272 | 972 221 715 | 335 052 655 | 637 169 060 | 160 |
| Югозападен | 2 143 882 | 602 711 307 | 549 999 192 | 52 712 115 | 256 |
| Общо: | 8 283 200 | 2 364 018 012 | 1 479 310 729 | 884 707 283 | 179 |
3.3 (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2001 г.) Областни планове за развитие
Резюмета
3.3.1. Северозападен район за планиране.
3.3.1.1. Областен план за развитие на област Видин.
Обща характеристика:
Област Видин се намира в северозападната част на България и обхваща площ 3022 кв. км, което представлява 2,7 % от територията на Република България. Географското положение на областта е благоприятствало развитието й като транспортен, търговски, културен и политически център. Област Видин е входно-изходната артерия на Република България за Европа и света. Населението на областта наброява 141 408 души. В област Видин има 141 населени места, от които 7 града и 134 села, разпределени в 11 общини: Белоградчик, Бойница, Брегово, Видин, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене.
Стратегически цели:
Превръщане на област Видин в съвременен транспортен и комуникационен център с национално и международно значение.
Осигуряване на икономически растеж на базата на добре развито селско стопанство и преработвателна промишленост, увеличаване на вътрешното потребление и експорта на селскостопанската продукция.
Развитие на туризма и културата чрез пълноценно използване на богатото историческо, археологическо и културно наследство, както и на географските и природните дадености в областта.
Опазване и подобряване състоянието на околната среда в съответствие с европейските стандарти.
Създаване на условия за привличане на чуждестранни инвестиции.
Изграждане на принципно нова система за здравеопазване и образование, съобразена с възможностите на областта и отговаряща на потребностите на населението, съизмерима с националната и европейските здравни и образователни системи.
Финансово осигуряване:
За реализирането на посочените обекти, заложени в актуализирания областен план за развитие - 2001 г., са необходими общо 369 461,0 хил. лв. За 2001 г. са необходими 40 122 хил. лв., от които са осигурени 28 106 хил. лв. (70 %). За останалите се кандидатства за финансиране от извънбюджетни фондове-ФРИ, инвестиционни програми на министерства и ведомства-МРРБ и МОСВ, и програми на ЕС-ФАР, САПАРД и др.
3.3.1.2. Областен план за развитие на област Враца.
Обща характеристика:
Област Враца обхваща 4006 кв. км площ. Броят на населението й към 31 декември 1999 г. е 255 589 души. На територията на областта има 11 общини: Борован, Бяла Слатина, Враца, Кнежа, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман и Хайредин.
Стратегически цели:
спиране на спада в развитието на икономиката и осигуряване на устойчив растеж през втората половина на периода, в т.ч. постигане на средногодишно увеличение на брутния вътрешен продукт с 3 %;
развитие на човешките ресурси, намаляване на безработицата до средната за страната и повишаване на жизнения стандарт на населението в областта;
неутрализиране на отрицателното екологично влияние на предприятията от тежката и добивната промишленост и гарантиране на природните дадености на област Враца.
Подцел 1:
развитие на пътната, енергийната, телекомуникационната и градската инфраструктура;
повишаване конкурентоспособността на селското стопанство и развитие на производството на екологично чисти растителни и животински продукти. Балансирано и многофункционално използване на ресурсите от горите и горския фонд. Рехабилитация и развитие на поливното земеделие;
създаване на по-благоприятна среда за развитие на индустрията;
създаване на подходяща бизнессреда за МСП чрез използване на местните ресурси и външно съдействие;
развитие на туризма като помощен отрасъл на областната икономика.
Подцел 2:
създаване на нови работни места, снижаване равнището на безработицата и повишаване жизнения стандарт на населението.
Подцел 3:
опазване на околната среда, оползотворяване на природните отпадъци, развитие на екологични производства.
Финансово осигуряване:
За реализирането на предвидените мерки са необходими общо 200 204,0 хил. лв., от които за 2001 г. - 60 121 хил. лв. От тях са осигурени 18 126 хил. лв. (30 %). За останалите се кандидатства по извънбюджетните фондове ФРИ, инвестиционни програми на министерства и ведомства - МРРБ, ИАП, МОСВ, МИ, и програми на ЕС-САПАРД, ИСПА и др.
3.3.1.3. Областен план за развитие на област Монтана.
Обща характеристика:
Област Монтана обхваща централната част на Северозападна България с площ 3618 кв. км, което представлява 3,2 % от територията на Република България. На територията на област Монтана живеят постоянно 191 129 души, или под 2 % от населението на страната. Област Монтана е една от по-рядко населените териториални единици у нас. Средната гъстота на населението на един квадратен километър е 53 души при 74 за страната.
Област Монтана се състои от 130 населени места, разпределени в 11 общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово.
Стратегически цели:
развитие и осъвременяване на техническата инфраструктура;
стабилизиране на икономическото развитие;
опазване на околната среда и разумно използване на природните ресурси;
развитие на човешките ресурси.
Програми:
"Осъвременяване на пътната мрежа";
"Реконструкция и обновяване на водоснабдителната мрежа";
"Други обекти от регионалната инфраструктура";
"Стабилизиране и преструктуриране на промишлеността";
"Възраждане на селското стопанство";
"Развитие на туризма";
"Опазване на околната среда и разумно използване на природните ресурси";
"Развитие на човешките ресурси".
Финансово осигуряване:
За реализацията на обектите, заложени в актуализирания областен план за развитие, са необходими общо 82 595 хил. лв. За 2001 г. са необходими 22 645 хил. лв., от които са осигурени 17 376 хил. лв. (76,7 %). За останалите се кандидатства за финансиране от извънбюджетни фондове, инвестиционни програми на министерства и ведомства - МРРБ, МИ и др. , програми на ЕС и др.
3.3.2. Северен централен район за планиране.
3.3.2.1. Областен план за развитие на област Ловеч.
Обща характеристика:
Област Ловеч е разположена на територия от 4132 кв. км и заема 3,7 % от общата територия на Република България. В състава на областта влизат 8 общини: Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица, и 101 кметства. Населението на областта е около 179 118 души, или 2,2 % от населението на страната. Почти две трети от площта на региона е планинска, останалата част - попупланинска, и сравнително малка част - равнинна.
Стратегически цели:
подпомагане развитието на пазарната икономика в областта и създаване на необходимите условия за устойчиво развитие;
намаляване на значителните различия в условията на живот в отделните селища на региона;
подпомагане хармоничното развитие на пространствената и селищната структура;
намаляване нивото на безработица;
създаване на условия за по-активно и целенасочено интегриране на малцинствените групи в обществения живот.
Приоритети:
изграждане и развитие на техническата и социалната инфраструктура;
развитие на туристическата индустрия;
стабилизиране и оживление на икономиката;
стабилизиране на заетостта и развитие на човешките ресурси.
Програми:
Програма "Инфраструктура";
Програма "Развитие на туристическата индустрия";
Програма "Стабилизиране на заетостта и развитие на човешките ресурси";
Програма "Селско стопанство".
Финансово осигуряване:
Необходимите финансови средства за реализация на проектите, заложени в Областния план за развитие на област Ловеч за 2001 г., са в размер 23 833 хил. лв. Осигурените средства са 15 706 хил. лв., или 66 %. Останалите 8127 хил. лв. ще бъдат търсени от финансови източници като Програмата на ЕС-САПАРД, извънбюджетни фондове-ФРИ, доверителен екофонд и чрез осигуряване на кредити.
3.3.2.2. Областен план за развитие на област Габрово.
Обща характеристика:
Област Габрово заема територия от 2107 кв. км, или 1,9 % от общата територия на страната. В състава на областта влизат 4 общини: Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна, с 356 населени места. Общият брой на населението е 154 332 души.
Стратегически цели:
стабилизиране на икономиката и постигане на икономически растеж;
оптимизиране на техническата и социалната инфраструктура;
опазване, рационално използване и обогатяване на природните ресурси;
възстановяване и приоритетно развиване на туристическата индустрия;
съхраняване и развиване на човешкия потенциал.
Приоритети:
стабилизиране на икономиката и постигане на икономически растеж;
оптимизиране на техническата и социална инфраструктура;
опазване, рационално използване, обогатяване на природните ресурси;
възстановяване и приоритетно развитие на туристическата индустрия;
съхраняване и развитие на човешкия потенциал.
Програми:
Програма "Икономическо развитие";
Програма "Техническа инфраструктура";
Програма "Екология";
Програма "Туризъм";
Програма "Социална инфраструктура".
Финансово осигуряване:
Необходимите финансови средства за реализация на проектите, заложени в Областния план за развитие на област Габрово за 2001 г., са в размер 18 483 хил. лв. Очаква се финансиране в размер 10 млн. лв. от Японската банка за обект "Изграждане на тунел Шипка". За останалите проекти са осигурени 6436 хил. лв. Търси се финансиране в размер 2046 хил. лв. от програми на ЕС.
3.3.2.3. Областен план за развитие на област Плевен.
Обща характеристика:
Област Плевен заема територия от 4333 кв. км, или 3,9 % от територията на Република България. В състава на областта влизат 10 общини: Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Левски, Никопол, Плевен, Пордим и Червен бряг, със 119 населени места. Общият брой на населението на област Плевен е 327 576 души.
Стратегически цели:
създаване на предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на отделните райони от областта;
стабилизиране на социалните и икономическите процеси в общините на областта;
осъществяване на регионално и трансгранично сътрудничество;
решаване на проблемите по опазване на околната среда.
Приоритети:
институционална организация на регионално и местно равнище за провеждане на политика за регионално развитие;
развитие на селското стопанство;
развитие на транспорта и другите елементи на техническата инфраструктура;
опазване на околната среда;
развитие на социалната инфраструктура;
създаване на нови работни места, снижаване на безработицата и повишаване на жизнения стандарт.
Програми:
Програма "Институционално развитие";
Програма "Транспортна инфраструктура";
Програма "Земеделие".
Финансово осигуряване:
Необходимите финансови средства за реализация на проектите, заложени в Областния план за развитие на област Плевен за 2001 г., са в размер 52 438 хил. лв. Осигурените средства са 34 704 хил. лв., или 66 %. Останалите 17 734 хил. лв. ще се търсят от програми на ЕС, от извънбюджетни фондове и от общинските бюджети.
3.3.2.4. Областен план за развитие на област Велико Търново.
Обща характеристика:
Област Велико Търново обхваща 10 общини: Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов, Стражица и Сухиндол, с 336 населени места. Общата площ на региона е 4666 кв. км.
Населението на областта е 304 809 души.
Разположението на областта определя мястото й в националната инфраструктура - през нея преминават важни транспортни артерии, енергийни системи, магистрални оптични кабели.
Стратегически цели:
повишаване на конкурентоспособността и постигане на устойчив растеж на икономиката;
развитие на техническата и социалната инфраструктура;
подобряване на качеството на околната среда;
осъществяване на трансгранично и международно сътрудничество.
Приоритети:
възстановяване и технологично обновяване на традиционните и развитие на нови производства;
развитие на селското и горското стопанство;
развитие на техническата и социалната инфраструктура;
подобряване на качеството на околната среда;
трансгранично и международно сътрудничество.
Програми:
Програма "Туризъм";
Програма "Инфраструктура";
Програма "Селско и горско стопанство";
Програма "Насърчаване на ролята на МСП в икономиката";
Програма "Екология и опазване на околната среда";
Програма "Развитие на гражданското общество".
Финансово осигуряване:
Необходимите финансови средства за реализация на проектите, заложени в Областния план за развитие на област Велико Търново за 2001 г., са в размер 30 496 хил. лв. От тях са осигурени 17 769 хил. лв., или 58 %. Останалите средства ще се търсят от програми на ЕС, от извънбюджетни фондове или на концесионен принцип.
3.3.2.5. Областен план за развитие на област Русе.
Обща характеристика:
Област Русе заема територия от 2784 кв. км. В състава на областта влизат 8 общини: Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле и Ценово, с 83 населени места. Общият брой на населението на област Русе е 279 210 души.
Стратегически цели:
основната цел на Областния план за развитие на област Русе е постигане на устойчиво развитие на областта и смяна на моделите.
Подцели:
изграждане на инфраструктура за транспорт на хора, стоки и информация;
повишаване конкурентостта и ефективността на икономиката за присъединяване към Европейския пазар;
заетост и развитие на човешките ресурси;
ефективно работещи модели на партньорство.
Приоритети:
създаване на благоприятни условия за развитие на едрия бизнес и на малките и средните предприятия;
обособяване на Русе като комплексен транспортно-разпределителен център;
развитие на ефективно земеделие;
развитие на екологосъобразен и социално ангажиран туризъм;
съответстваща на стратегията съвременна институционална среда.
Програми:
Програма "Изграждане и развитие на инфраструктурите за транспорт на хора, стоки и информация";
Програма "Повишаване на конкурентоспособността и ефективността на икономиката за присъединяване към Европейския пазар";
Програма "Заетост и развитие на човешките ресурси";
Програма "Ефективно работещи модели за партньорство".
Финансово осигуряване:
Необходимите финансови средства за реализация на проектите, заложени в Областния план за развитие на област Русе за 2001 г., са в размер 70 959 хил. лв. Осигурени са 31 280 хил. лв. Средствата за големите проекти, като гаров комплекс Русе - II етап, и Градска пречиствателна станция - Русе - подпорна стена - II етап, ще се търсят от програма ИСПА, а изграждането на зърнен и контейнерен терминал на пристанище Русе - изток - I етап, ще се предложи на концесия.
3.3.3. Североизточен район за планиране.
3.3.3.1. Областен план за развитие на област Варна.
Обща характеристика:
Област Варна е разположена на територия от 3819,6 кв. км и заема 3,4 % от общата територия на страната. В състава на областта влизат 12 общини: Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол, Провадия, Суворово. Населението на областта е 445 124 души, или 5,4 % от населението на Република България. Територията на областта обхваща части от Дунавската равнина и Предбалкана. Характеризира се с платовиден релеф с ветрилообразна долинна мрежа. Крайбрежието на областта е с ясно изразени стари и съвременни абразионни и свлачищни форми. Морфологията му е тясно свързана с най-обширния свлачищен комплекс по българското Черноморие.
Стратегически цели:
стимулиране на икономическия растеж чрез използването и развитието на потенциалните предимства на област Варна и повишаване на нейната инвестиционна привлекателност;
ускорено изграждане на нова и реконструкция на съществуващата техническа инфраструктура;
привеждане на параметрите на околната среда в съответствие с европейските изисквания за устойчиво развитие.
Приоритети:
Приоритети по стратегическа цел 1:
ускорено модернизиране на технологиите в промишлеността;
интензивно развитие на модерно земеделие и животновъдство;
активно оползотворяване на местните туристически ресурси;
насърчаване на създаването, функционирането и инвестиционната активност на малките и средните предприятия;
насърчаване на износа и развитие на международно междуфирмено инвестиционно сътрудничество.
Приоритети по стратегическа цел 2:
изграждане на нова и реконструкция на съществуващата транспортна инфраструктура;
изграждане на нова и реконструкция на съществуващата водопроводна и канализационна мрежа;
изграждане на нова и реконструкция на съществуващата енергийна инфраструктура;
изграждане на нова и реконструкция на съществуващата телекомуникационна инфраструктура.
Приоритети по стратегическа цел 3:
подобряване пречистването на отпадните води;
подобряване управлението на отпадъците;
ликвидиране на последствията от катастрофално проявените свлачища.
Програми:
Програма за стимулиране на икономическия растеж чрез използване и развитие на потенциалните предимства на област Варна и повишаване на нейната инвестиционна привлекателност;
Програма за ускорено изграждане на нова и реконструкция на съществуващата техническа инфраструктура;
Програма за привеждане параметрите на околната среда в съответствие с европейските изисквания за устойчиво развитие.
Финансово осигуряване:
Финансовите ресурси, необходими за осигуряване на програмите и мерките, включени в Областния план за развитие на област Варна за 2001 г., са в размер 85 699 хил. лв. От тях 66 918 хил. лв., представляващи 78 %, са осигурени. Останалите 17 780 хил. лв. се очакват от програми на ЕС, от собствени средства на търговски дружества, от инвестиционни програми на министерства, финансирани частично от държавния бюджет, от извънбюджетни фондове и кредити от международни финансови институции.
3.3.3.2. Областен план за развитие на област Добрич.
Обща характеристика:
Област Добрич е разположена на територия от 4711 кв. км и заема 4,24 % от общата територия на страната. В състава на областта влизат 8 общини: Балчик, Генерал Тошево, Добрич, гр. Добрич, Каварна, Крушари, Тервел и Шабла, и 215 населени места. Населението на областта е 234 845 души, или 2,8 % от населението на Република България. Тя обхваща най-източната част на Дунавската равнина и се характеризира с хълмисто-платовиден релеф.
Стратегически цели:
достигане на постижим и същевременно значим икономически растеж;
подобряване на качеството на околната среда;
стабилизиране на социално-икономическите процеси в областта;
развитие на техническата и социалната инфраструктура.
Програми:
Програма "Селско стопанство";
Програма "Инфраструктура";
Програма "Туризъм";
Програма "Опазване на околната среда".
Финансово осигуряване:
Финансовите ресурси, необходими за осигуряване на програмите и мерките, включени в Областния план за развитие на област Добрич за 2001 г., са в размер 23 538 хил. лв. От тях 8796 хил. лв., или 37,3 %, са осигурени от различни финансови източници. Останалите средства - 14 742 хил. лв., се очакват по линия на програми на ЕС, извънбюджетни фондове, кредити и собствени средства на търговски дружества.
3.3.3.3. Областен план за развитие на област Разград.
Обща характеристика:
Област Разград е разположена на територия от 2646 кв. км, обхващаща 2,4 % от общата територия на страната. В състава на областта влизат 7 общини: Разград, Исперих, Кубрат, Завет, Самуил, Цар Калоян и Лозница, и 113 населени места. Населението на областта е 165 759 души, или 2,0 % от населението на Република България. Тя обхваща източната част на Дунавската равнина и Лудогорието и се характеризира с равнинно-хълмист релеф.
Стратегически цели:
постигане на икономически растеж на основата на подобрена инвестиционна среда и използваемост на ресурсния потенциал;
развитие и функционално усъвършенстване на техническата и социалната инфраструктура;
създаване на условия за демографско стабилизиране и ефективно използване на човешките ресурси;
подобряване качествата на околната среда при балансирано развитие на нейните естествени и антропогенни елементи;
създаване на съвременна институционална и информационна среда.
Програми:
Програма "Икономика, икономически растеж и стимулиране";
Програма "Транспортна инфраструктура";
Програма "Техническа, социална и екологична инфраструктура".
Финансово осигуряване:
Финансовите ресурси, необходими за осигуряване на програмите и мерките, включени в Областния план за развитие на област Разград за 2001 г., са в размер 17 008 хил. лв. От тях 11 384 хил. лв., или 67 %, са осигурени от различни финансови източници. За пълното финансово обезпечаване на обектите в плана се очаква допълнително финансиране в размер 5624 хил. лв. по линия на програми на ЕС, извънбюджетни фондове, външни безвъзмездни помощи, инвестиционни програми на министерства и ведомства, кредити и собствени средства на търговски дружества.
3.3.3.4. Областен план за развитие на област Силистра.
Обща характеристика:
Област Силистра е разположена на територия от 2844,37 кв. км и заема 2,6 % от общата територия на страната. В състава на областта влизат 7 общини: Силистра, Тутракан, Дулово, Алфатар, Ситово, Главиница и Кайнарджа, и 118 населени места. Населението на областта е около 152 393 души, или 1,9 % от населението на Република България. Тя обхваща източната платовидна подобласт на Дунавската равнина и се характеризира с равнинен релеф.
Стратегически цели:
Главна стратегическа цел: Икономическо стабилизиране и устойчиво развитие на област Силистра.
Подцели:
изграждане, усъвършенстване и развитие на инфраструктурата;
индустриално развитие;
създаване на условия за развитие на конкурентоспособно селско стопанство;
стимулиране на икономическото развитие и социално-икономическата интеграция чрез трансгранично сътрудничество;
екологосъобразно икономическо и социално развитие;
осигуряване на заетост и развитие на човешките ресурси;
развитие на туристическата индустрия;
създаване на съвременна институционална среда.
Приоритети:
усъвършенстване и развитие на инфраструктурата;
създаване на предприемаческа иновационна среда;
конкурентоспособно селско стопанство;
създаване на международни партньорства за развитие на района;
екологосъобразен начин на живот;
подобряване на качеството и развитие на човешките ресурси;
създаване на институционални механизми за регионално развитие.
Програми:
Програма за изграждане, усъвършенстване и развитие на инфраструктурите;
Програма за индустриално развитие;
Програма за създаване на условия за развитие на конкурентно селско стопанство;
Програма за икономическо развитие и социално-икономическа интеграция чрез трансгранично сътрудничество;
Програма за екологосъобразно икономическо и социално развитие;
Програма за осигуряване на заетост и развитие на човешките ресурси;
Програма за развитие на туристическата индустрия;
Програма за създаване на съвременна институционална среда.
Финансово осигуряване:
Финансовите ресурси, необходими за осигуряване на програмите и мерките, включени в Областния план за развитие на област Силистра за 2001 г., са в размер 52 047 хил. лв. От тях 34 152 хил. лв., представляващи 65,6 %, са осигурени. Очаква се допълнително финансиране в размер 17 895 хил. лв. по линия на програми на ЕС, извънбюджетни фондове, инвестиционни програми на министерства и ведомства и др.
3.3.3.5. Областен план за развитие на област Търговище.
Обща характеристика:
Област Търговище е разположена на територия от 2553,15 кв. км и заема 2,3 % от общата територия на страната. В състава на областта влизат 5 общини: Търговище, Попово, Омуртаг, Антоново и Опака, и 189 населени места. Населението на областта е 144 599 души, или 1,7 % от населението на Република България. Тя е разположена в източната част на Дунавската равнина и Предбалкана и се характеризира с хълмист релеф.
Стратегически цели:
Главна стратегическа цел: Икономическо стабилизиране и създаване на необходимите предпоставки за устойчиво развитие на област Търговище. Чрез ефективното оползотворяване на местните и регионалните ресурси, целенасочено насърчаване на частната инициатива и привличането на инвестиции да се постигне стабилизиране и повишаване равнището на социално-икономическото развитие.
Приоритети:
стимулиране разкриването и използването на потенциалите на област Търговище с цел повишаване на нейната инвестиционна привлекателност, подобряване конкурентостта на нейната икономика, изграждане и развитие на техническата инфраструктура и екологията;
намаляване на безработицата и повишаване качеството на живот на населението;
устойчиво развитие на земеделието и на общините, принадлежащи към изостанали селски райони - Омуртаг, Антоново и Опака.
Програми:
Програма 1 "Развитие на промишлеността и подкрепа на малките и средни предприятия";
Програма 2 "Техническа инфраструктура";
Програма 3 "Екопроекти";
Програма 4 "Заетост и повишаване качеството на живот на населението";
Програма 5 "Развитие на земеделието и селските райони";
Програма 6 "Дейности с надобластно значение".
Финансово осигуряване:
Финансовите ресурси, необходими за осигуряване на програмите и мерките, включени в Областния план за развитие на област Търговище за 2001 г., са 20 481,0 хил. лв. От тях 10 628,0 хил. лв., представляващи 52 % от общата сума, са осигурени. Останалите 9854 хил. лв. се очакват по линия на програма на японското правителство, извънбюджетни фондове, инвестиционни програми на министерства и ведомства, програми на ЕС, собствени средства на ТД и др.
3.3.3.6. Областен план за развитие на област Шумен.
Обща характеристика:
Област Шумен е разположена на територия от 3390,2 кв. км и заема 3,05 % от общата територия на страната. В състава на областта влизат 10 общини: Шумен, Венец, Хитрино, Велики Преслав, Върбица, Смядово, Нови пазар, Каспичан, Каолиново, Никола Козлево, и 151 населени места. Населението на областта е около 219 610 души, или 2,7 % от населението на Република България. Релефът на област Шумен е равнинно-платовиден, хълмист и нископланински. Северната част на областта обхваща част от Лудогорското плато.
Стратегически цели:
Създаване на благоприятни условия за устойчиво социално-икономическо развитие на областта на основата на ефективно използване на наличния ресурсен потенциал и засилване ролята на град Шумен като важен стопански и административен център в национален и международен план.
Подцели:
намаляване на безработицата;
подобряване инфраструктурното обслужване на населението и икономическите субекти на територията на областта;
приоритетно развитие на селското стопанство, преработващата промишленост и туризма;
професионална квалификация и преквалификация на човешките ресурси.
Приоритети:
стабилизиране на областната икономика и активизиране на процесите на развитие в икономическите сектори с най-голям потенциал и възможности за по-бърза пазарна промяна - селско стопанство, преработваща промишленост и туризъм;
подобряване на техническата, социалната и пазарната инфраструктура;
развитие на човешките ресурси;
повишаване на ефективността и конкурентоспособността на съществуващите промишлени производства.
Програми:
Програма за развитие на техническата инфраструктура;
Програма за икономическо развитие;
Програма за опазване и подобряване параметрите на околната среда;
Програма за развитие на социалната инфраструктура;
Програма за преодоляване на последиците от стихийни бедствия.
Финансово осигуряване:
Финансовите ресурси, необходими за осигуряване на програмите и мерките, включени в Областния план за развитие на област Шумен за 2001 г., са в размер 57 634,0 хил. лв. От тях 20 578 хил. лв., представляващи 36 % от общата сума, са осигурени. Останалите 37 056 хил. лв. се очакват от инвестиционни програми на министерства и ведомства, от извънбюджетни фондове, програми на ЕС, кредити и собствени средства на ТД.
3.3.4. Югоизточен район за планиране.
3.3.4.1. Областен план за развитие на област Бургас.
Обща характеристика:
Област Бургас е разположена в Югоизточна България на територия 7753,14 кв. км. На територията на областта има 13 общини: Айтос, Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе и Царево. Населението на областта е 429 980 души.
Стратегически цели:
създаване на икономически, устройствени и финансови условия за ръст на икономиката на областта;
стабилизиране на социалните и икономическите процеси на изоставащите общини в областта;
развитие на туризма с цел оживяване на икономиката;
съдействие за развитие на селското стопанство;
развитие на транспортната и техническата инфраструктура.
Приоритети:
модернизация на съществуващи и изграждане на нови обекти с конкурентоспособни промишлени производства;
подобряване на техническата инфраструктура;
ефективно използване на ресурсите на територията;
устойчиво развитие на селскостопанските райони;
опазване на околната среда;
развитие на човешки ресурси.
Програми:
Програма "Транспортна инфраструктура";
Програма "Туристическа инфраструктура";
Програма "Техническа инфраструктура";
Програма "Устойчиво развитие на селско-стопанските райони";
Програма "Опазване на околната среда";
Програма "Развитие на човешките ресурси".
Финансово осигуряване:
За реализирането на обектите, заложени в актуализирания Областен план за развитие, са необходими общо 191 780 хил. лв. За 2001 г. необходимите финансови средства са 66 639 хил. лв., от които 32 147 хил. лв., или 48,2 %, са осигурени. За останалите средства се кандидатства за финансиране от извънбюджетни фондове-ДФ "Земеделие", НФООС, инвестиционни програми на министерства и ведомства и програми на ЕС-ФАР, ИСПА и др.
3.3.4.2. Областен план за развитие на област Сливен.
Обща характеристика:
Област Сливен е разположена в югоизточна България на територия 3544 кв. км. На територията на областта има 4 общини: Котел, Нова Загора, Сливен и Твърдица. Населението на областта е 229 690 души, което е 2,81 % от населението на Република България.
Стратегически цели:
реконструкция и модернизация на съществуващата техническа инфраструктура;
създаване на предпоставки за нов тип икономическо развитие в условията на пазарна икономика, основано на частната инициатива, местни ресурси, традиции и професионален опит на населението;
подобряване на параметрите на околната среда;
възстановяване на функциите, реконструкция и модернизация в сферата на социалната инфраструктура, както и решаване на проблемите на ромското малцинство в общините Сливен и Котел.
Приоритети:
развитие на техническата инфраструктура;
създаване на предпоставки за нов тип икономическо развитие;
подобряване на параметрите на околната среда;
развитие на социалната инфраструктура и решаване на проблемите на ромското малцинство.
Програми:
Програма "Пътища";
Програма "Строителство";
Програма "Водоснабдяване";
Програма "Здравеопазване";
Програма "Енергийна инфраструктура" ;
Програма "Селско стопанство".
Финансово осигуряване:
За реализирането на обектите, заложени в актуализирания Областен план за развитие, са необходими общо 321 969 хил. лв. За 2001 г. необходимите финансови средства са 85 633 хил. лв., от които 52 633 хил. лв., или 61,5 %, са осигурени. За останалите се кандидатства за финансиране от извънбюджетни фондове - ДФ "Земеделие", инвестиционни програми на министерства и ведомства - МРРБ и ИА "Пътища", програми на ЕС - ИСПА и др.
3.3.4.3. Областен план за развитие на област Ямбол.
Обща характеристика:
Област Ямбол е разположена в Югоизточна България на територия 3355,5 кв. км. На територията на областта има 5 общини: Болярово, Елхово, Стралджа, "Тунджа" и Ямбол, и 110 населени места, от които 4 са градове. Населението на областта е 167 649 души, от които 65,32 % градско население.
Стратегически цели:
стимулиране на икономическото развитие;
ускорено изграждане на нова и реконструкция на съществуващата техническа инфраструктура;
издигане на екологичното състояние на областта на нивото на европейските изисквания;
реализиране на комплексни програми за трансгранично сътрудничество и развитие.
Приоритети:
стимулиране на икономическото развитие;
изграждане на нова и реконструкция на съществуващата техническа инфраструктура;
издигане екологичното състояние на областта;
реализиране на комплексни програми за трансгранично сътрудничество.
Програми:
Програма "Развитие, преструктуриране и интензификация на аграрния сектор и селското стопанство";
Програма "Усъвършенстване на техническата инфраструктура";
Програма "Издигане на екологичното състояние на Ямболска област на висотата на изискванията на ЕС за създаване на устойчива околна среда".
Финансово осигуряване:
За реализирането на обектите, заложени в актуализирания Областен план за развитие, са необходими общо 174 760 хил. лв. За 2001 г. необходимите финансови средства са 61 302 хил. лв., от които 32 748 хил. лв., или 53,4 %, са осигурени. За останалите се кандидатства за финансиране от извънбюджетни фондове - НФ "ОППКЗЗ", ДФ "Земеделие", инвестиционни програми на министерства и ведомства - МРРБ, ИА "Пътища", програма САПАРД и др.
3.3.5. Южен централен район.
3.3.5.1. Областен план за развитие на област Кърджали.
Обща характеристика:
Област Кърджали заема 3216 кв. км територия в югоизточната част на Родопите. На територията на областта има 7 общини: Кърджали, Крумовград, Момчилград, Ардино, Кирково, Джебел и Черноочене, и 473 населени места. Населението на областта е 201 180 души, което е 2,46 % от населението на страната.
Стратегически цели:
стимулиране на икономическото развитие чрез използване потенциалите на областта;
усъвършенстване на социалната и техническата инфраструктура;
подобряване на състоянието на околната среда чрез своевременно реализиране на екологични проекти;
реализиране на комплексни програми за трансгранично сътрудничество и изграждане на трасгранични преходи.
Приоритети:
стабилизиране на икономиката;
развитие на техническата инфраструктура;
оптимизиране и рационално използване на социалната инфраструктура;
опазване на околната среда и своевременно реализиране на екологически проекти;
комплексни програми за трансгранично сътрудничество и изграждане на трансгранични преходи.
Програми:
Програма "Ускоряване на структурната реформа, технологично обновление и повишаване на конкурентоспособността на индустриалните производства в област Кърджали";
Програма "Развитие и преструктуриране на аграрния сектор и селското стопанство";
Програма "Усъвършенстване на социалната и техническата инфраструктура";
Програма "Издигане на екологичното състояние на област Кърджали";
Програма "Развитие на туризма и туристическата инфраструктура";
Програма "Трансгранично сътрудничество";
Програма "Трудова заетост".
Финансово осигуряване:
За 2001 г. необходимите финансови средства са 73 073 хил. лв. Осигурените ресурси са 24 197 хил. лв., или 33 %, и 48 876 хил. лв. се очакват от ФАР - ТГС, САПАРД, кредити от ЕИБ и извънбюджетни фондове.
3.3.5.2. Областен план за развитие на област Пазарджик.
Обща характеристика:
Област Пазарджик е разположена на територия 4458 кв. км, което е 4 % от територията на страната. На територията на областта има 11 общини: Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичево, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември и Стрелча. Населението на областта е 361 062 души, или 3,8 % от населението на Република България.
Стратегически цели:
осигуряване на ускорен и устойчив икономически растеж и постигане на средногодишно увеличение на брутния вътрешен продукт над средното за страната;
намаляване на безработицата до средната за страната и осигуряване на повишение на жизнения стандарт на населението на областта;
опазване на природните дадености на област Пазарджик чрез опазване на околната среда и нейното възстановяване.
Приоритети:
превръщане на туризма във водещ отрасъл на областната икономика;
повишаване конкурентната способност на селскостопанското производство, популяризиране производството на екологично чисти животински продукти;
балансирано и многофункционално използване на ресурсите от горите и горския фонд;
въвеждане на икономически ефективни и екологично съобразени модели за производство на сладководни риби и водни животни;
разумно използване на руди, скали, минерали, глина и инертни материали;
създаване на по-благоприятна среда за развитие на индустрията;
създаване на подходяща бизнессреда за МСП;
развитие на пътната, енергийната и телекомуникационната инфраструктура;
създаване на нови работни места, снижаване равнището на безработица и повишаване на жизнения стандарт на населението;
опазване на околната среда и развитие на екологични производства.
Програми:
Програма "Пътища";
Програма "Енергийна инфраструктура";
Програма "Екология";
Програма "Туризъм";
Програма "Водоснабдяване";
Програма "Селско стопанство".
Финансово осигуряване:
За 2001 г. необходимите средства са 51 614 хил. лв. От тях са осигурени 16 505 хил. лв., или 32 %. Останалите - 35 109 хил. лв., се очаква да бъдат осигурени от програмите САПАРД, ФАР - 2000, ИСПА, заеми с държавни гаранции и извънбюджетни фондове.
3.3.5.3. Областен план за развитие на област Пловдив.
Обща характеристика:
Област Пловдив е разположена на територия 5976 кв. км, което е 5,4 % от територията на страната. На територията на областта има 16 общини: Пловдив, Асеновград, Хисаря, Карлово, Марица, "Родопи", Кричим, Стамболийски, Перущица, Раковски, Садово, Брезово, Калояново, Лъки, Първомай и Съединение, с 215 населени места, 16 от които са градове. Населението на областта е 724 500 души, или 8,8 % от населението на Република България.
Стратегически цели:
ефективно използване на природните ресурси и дадености, опита и традицията на населението, както и на наличната база;
изграждане на нова и рехабилитация на съществуващата техническата инфраструктура;
институционално осигуряване провеждането на иновационна политика, позволяваща нови високоефективни производства и резултатен инвестиционен процес;
опазване на здравето и дълголетието на хората, подобряване качеството на човешките ресурси.
Приоритети:
интензивно развитие на селското стопанство чрез подобряване на неговата структура и продуктивност;
подобряване на съществуващата и изграждане на нова технологична, техническа и социално-здравна инфраструктура;
възстановяване на екологичното равновесие там, където е нарушено извън допустимите норми;
развитие на иновационните процеси, на високотехнологичните производства и стимулиране на предприемачеството;
създаване на условия за алтернативна заетост предимно в районите с индустриален упадък и в изостаналите селски райони;
развитие на туризма с цел осигуряване на растеж в икономиката и разкриване на нови работни места.
Програми:
Програма "Пътища";
Програма "Водоснабдяване на населените места";
Програма "Екология";
Програма "Укрепване на свлачища";
Програма "Туризъм";
Програма "Електропреносна система";
Програма "Защита на потребителите";
Програма "Селско стопанство";
Програма "Безработица".
Финансово осигуряване:
За 2001 г. необходимите финансови средства са 69 593 хил. лв. От тях са осигурени 37 947 хил. лв., или 55 %. Останалите 31 646 хил. лв. се очакват от програми на ЕС - САПАРД и др., и от собствени средства на търговски дружества.
3.3.5.4. Областен план за развитие на област Смолян.
Обща характеристика:
Област Смолян е разположена в Южна България, в централната част на Родопите, на територия 3194,7 кв. км. На територията на областта има 10 общини: Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян и Чепеларе, с 242 населени места, 8 от които са градове. Населението на областта е 145 940 души, от които 51,3 % градско население.
Стратегически цели:
стабилизиране на икономиката чрез преструктуриране;
изграждане и развитие на техническата инфраструктура;
развитие на социалната инфраструктура;
намаляване нивото на безработицата посредством стимулиране развитието на малки и средни предприятия;
продължаване развитието на туристическата индустрия;
ефективно използване на природните ресурси.
Приоритети:
стабилизиране на икономиката;
развитие на техническата инфраструктура;
оптимизиране и рационално използване на социалната инфраструктура;
развитие на туристическата индустрия;
заетост и развитие на човешките ресурси.
Програми:
Програма "Заетост и развитие на човешките ресурси" ;
Програма "Транспортна инфраструктура";
Програма "Туризъм";
Програма "Дърводобив и дървопреработване";
Програма "Екопроекти";
Програма "Развитие на картофопроизводството";
Програма "Индустриално развитие";
Програма "Институционално развитие".
Финансово осигуряване:
За 2001 г. необходимите финансови средства са 204 192 хил. лв. От тях осигурените финансови средства са 88 479 хил. лв., или 43 %. Очакват се 115 713 хил. лв. от извънбюджетни фондове и програми на ЕС.
3.3.5.5. Областен план за развитие на област Стара Загора.
Обща характеристика:
Област Стара Загора е разположена на територия 5146,86 кв. км, което е 4,46 % от територията на страната. На територията на областта има 11 общини: Братя Даскалови, Гурково, Гълъбово, Казанлък, Мъглиж, Николаево, Опан, Павел баня, Раднево, Стара Загора и Чирпан, с 205 населени места, 10 от които са градове. Населението на областта е 385 963 души, от които 68,78 % в градовете.
Стратегически цели:
създаване на активна бизнессреда в района за растеж - Стара Загора, Казанлък и Мъглиж, и повишаване на атрактивността на икономиката на територията на областта;
интензивно използване на наличните ресурси на територията на областта и опазване на околната среда;
изграждане и качествено усъвършенстване на съпътстващата и допълващата инфраструктура;
оптимизация и модернизация на мрежата на социалната инфраструктура;
подобряване качеството на жизнената среда в малките градове и селата от районите на Мъглиж-Гурково-Николаево и Чирпан-Братя Даскалови-Опан-Павел баня;
създаване на институционални и информационни механизми и среда за ефективно прилагане на областния план за регионално развитие.
Приоритети:
създаване на активна бизнессреда;
интензивно използване на наличните ресурси;
изграждане и усъвършенстване на техническата инфраструктура;
оптимизация и модернизация на системата на социалната инфраструктура.
Програми:
Програма "Създаване на активна бизнессреда, условия за растеж и повишаване атрактивността на икономиката";
Програма "Намаляване и преодоляване на диспропорциите в развитието на общините от областта";
Програма "Развитие на селското стопанство и селските райони на областта".
Финансово осигуряване:
За 2001 г. необходимите финансови средства са 536 553 хил. лв. От тях са осигурени 512 968 хил. лв., или 96 %. Останалите 23 585 хил. лв. се очакват от програма САПАРД и от собствени средства на търговски дружества.
3.3.5.6. Областен план за развитие на област Хасково.
Обща характеристика:
Област Хасково е разположена на територия от 5543 кв. км и заема 5 % от общата територия на Република България. Областта включва 261 населени места, организирани в 11 общини: Хасково, Димитровград, Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Ивайловград, Тополовград, Минерални бани и Стамболово. Населението на областта е 291 770 души, или 3,56 % от населението на страната.
Стратегически цели:
създаване на условия за икономическо оживление на областта чрез насърчаване развитието на малките и средните предприятия и повишаване на заетостта на населението;
създаване на по-благоприятни условия за развитието на селското стопанство чрез стимулиране на преработващата селскостопанска промишленост и въвеждане на нови технологии;
създаване на по-добър инвестиционен климат с цел привличане на инвестиции в стопанския комплекс на областта;
изграждане на качествена жизнена среда в областта, осигуряваща благоприятни условия за живот във всички населени места.
Приоритети:
създаване на по-благоприятни условия за живот и труд на населението на област Хасково;
икономическо оживление на региона чрез подпомагане на малките и средни предприятия, създаване на благоприятни условия за стартиращо предприемачество и подобряване на инвестиционния потенциал на територията;
оптимално използване на природноресурсния потенциал и благоприятното географско положение на областта за развитие на селското стопанство и повишаване на инфраструктурната осигуреност на територията.
Програми:
Програма "Развитие на селското и горско стопанство";
Програма "Икономическо развитие";
Програма "Усъвършенстване на техническата инфраструктура";
Програма "Усъвършенстване на социалната инфраструктура";
Програма "Усъвършенстване на трансграничната инфраструктура";
Програма "Строителство и благоустройство";
Програма "Опазване и възпроизводство на околната среда";
Програма "Образование и развитие на гражданското общество";
Програма "Развитие на човешки ресурси и пазара на труда".
Финансово осигуряване:
За 2001 г. необходимите финансови средства са 37 196 хил. лв. От тях 28 923 хил. лв., или 78 %, са осигурени. Очаква се финансиране в размер 8273 хил. лв. от ФАР - 2000, САПАРД, извънбюджетни фондове и собствени средства на търговски дружества.
3.3.6. Югозападен район на планиране.
3.3.6.1. Областен план за развитие на област Благоевград.
Обща характеристика:
Област Благоевград заема площ от 6450,7 кв. км с население 348 000 души. Селищната мрежа на областта обхваща 275 населени места, от които 12 града, разпределени в 14 общини.
Стратегически цели:
възстановяване и развитие на екологично селско стопанство;
усвояване потенциалите на областта за развитие на различни форми на туризма;
развитие на трансграничното сътрудничество с Македония и Гърция;
създаване на условия за развитие в областта чрез изграждане на техническата инфраструктура, пътища, водоснабдяване и канализация, напояване, съобщения и др.;
стабилизиране на процесите след здравната и просветната реформа и създаване на условия за качествено обслужване на населението.
Приоритети:
балансирано социално-икономическо развитие на отделните общини и райони;
повишаване стандарта на живот и качеството на средата на обитаване;
райони за целенасочено въздействие.
Програми:
Програма "Просвета";
Програма "Селско стопанство";
Програма "Екология";
Програма "Питейно водоснабдяване";
Програма "Пътища";
Програма "Туризъм";
Програма "Здравеопазване".
Финансово осигуряване:
Общата стойност на проектите възлиза на 261 935,0 хил. лв. За 2001 г. са необходими 98 728 хил. лв., 67 028,0 хил. лв., или 67 %, са осигурени. За останалите средства се кандидатства за финансиране от програми на ЕС - САПАРД, ИСПА и др., допълнително финансиране от инвестиционни програми на министерства и ведомства - МОСВ, МРРБ, МЗГ, МОН, фондации и др.
3.3.6.2. Областен план за развитие на област Перник.
Обща характеристика:
Област Перник заема площ от 2392,8 кв. км с население 153 321 души. Селищната мрежа на областта обхваща 171 населени места, от които 6 града, разпределени в 6 общини - Брезник, Земен, Ковачевци, Перник, Радомир и Трън.
Стратегически цели:
установяване на стабилен икономически растеж чрез стимулиране развитието на най-важните отрасли на икономиката в областта, насърчаване разрастването на дребния и средния бизнес, повишаване заетостта и благосъстоянието на населението;
хармонично развитие на населението в региона чрез подобряване на условията за работа, образование, здравеопазване, култура, спорт и туризъм;
опазване на природните дадености на общините в областта чрез пестеливо използване, съхраняване и обогатяване на природния ресурс.
Приоритети:
развитие на местната икономика, предприемачеството и частния бизнес;
развитие на пазарната, транспортната и енергийната инфраструктура;
повишаване на технологичното равнище и развитие на високотехнологични производства;
развитие на проекти за хуманизиране на градската среда;
развитие на туризма;
развитие на регионални екологични проекти.
Програми:
Проучване и създаване на предпоставки за стабилизиране на икономическото развитие на областта и иницииране на растеж;
Регионална инфраструктура;
Възстановяване и опазване на околната среда;
Подобрено използване на ресурсите на територията на областта;
Развитие на туризма и отдиха;
Съхраняване и развитие на културно-историческото наследство.
Финансово осигуряване:
За постигане на целите и приоритетите, определени в Областния план за развитие, през 2001 г. са заложени 28 проекта. Общата стойност на проектите за периода до 2006 г. е 225 399 хил. лв., от които за реализация през 2001 г. са необходими общо 24 297 хил. лв. От тях 12 381 хил. лв., или 51 %, са осигурени. За останалите
11 915 хил. лв. се търси допълнително финансиране чрез кандидатстване в международни програми на ЕС - САПАРД и др., извънбюджетни фондове - ФРИ, фондации - ФРГО, "Бъдеще за България", инвестиционни програми на министерства и ведомства - МИ, МОСВ, МК, асоциации - БАРДА, БАСЕТ и др.
3.3.6.3. Областен план за развитие на област Кюстендил.
Обща характеристика:
Област Кюстендил попада в Югозападния планов район на Република България с площ 3084, 30 кв. км, съставляващи 2,7 % от територията на страната, и с общо население 170 559 души. Населението е съсредоточено в 182 населени места на територията на 9 общини.
Стратегически цели:
отваряне на областта към национално и трансгранично сътрудничество;
изграждане на жизнена икономическа структура и развитие на икономическата инфраструктура съобразно европейските стандарти;
развитие на социалната инфраструктура, подобряване качеството на живот, алтернативна трудова заетост;
опазване на екологичното равновесие.
Приоритети:
установяване на стабилен икономически растеж - повишаване индекса на човешко развитие;
развитие на туризма и трансграничното сътрудничество с Република Македония;
възстановяване и създаване на условия за устойчиво развитие на селското стопанство - овощарството.
Програми:
Програма за развитието на туризма и Концепция за развитие на културния туризъм;
Програма за развитие на селското стопанство и по-конкретно на овощарството;
Програма за развитие на икономическото сътрудничество;
Програма за опазване на околната среда;
Програма за регионалната заетост.
Финансово осигуряване:
Общата стойност на проектите - 26 бр., залегнали в Областния план за развитие, възлиза на 144 282 хил. лв. За реализацията на проектите през 2001 г. са необходими общо 28 900 хил. лв., от които 21 803 хил. лв., или 75 %, са осигурени. За останалата сума 7097 хил. лв. се чака допълнително финансиране чрез кандидатстване по международни програми на ЕС - САПАРД, извънбюджетни фондове - ФРИ, ДФ "Земеделие", външни безвъзмездни помощи, инвестиционни програми на министерства и ведомства - МРРБ, МК, МОСВ, МЗГ и др.
3.3.6.4. Областен план за развитие на област София.
Обща характеристика:
Област София по териториален обхват е идентична със Столичната община. Селищната мрежа на областта е формирана от 38 населени места с население общо 1 211 531 души (1999 г.), от които: 4 града с общо население 1 159 263 души, в т. ч. София - 1 133 183 души, и 34 села с общо население 52 268 души.
Територията на областта е разделена на 24 административни района, от които:
Административни райони изцяло в строителните граници на София - 16;
Административни райони ("Искър", "Витоша", "Овча купел" и "Връбница") с територия в строителните граници на гр. София и в землищата на общо 5 села - 4;
Административни райони, включващи част от гр. София, землищата на 2 града (Нови Искър и Бухово) и 17 села - 2;
Административен район с център малък град (Банкя) и 2 села - 1;
Административен район (Панчарево), съставен изцяло от селски населени места - 1.
Поради силното си икономическо и социално въздействие област София не трябва да се идентифицира само със Столичната община и с развитието на София, но е необходимо да се подчертае многомащабното надобластно значение на областта.
Стратегически цели:
1. Динамизиране на областния растеж (за постигане на изпреварващ икономически растеж - ръст на БВП над два пъти по-висок от средния за страната).
С оглед осъществяването на тази цел са предвидени следните подцели:
развитие на евростратегическите и високотехнологичните производства, повишаване на технологичното равнище и развитие на местната икономика, предприемачеството и частния бизнес;
развитие на научни, изследователски и университетски структури.
2. Оживяване и баланс в селищните територии (централната градска част, сгъстените територии и по осите на развитие).
За постигане на тази цел е заложена подцел "устойчиво развитие и хуманизиране на градската среда", подкрепена с регионални екологични проекти и проекти за хуманизиране на градската среда.
3. София-елемент от системата европейски градове от първи ранг.
Втората и третата цел налагат в дългосрочен план да се потърси модел на развитие на съвременен голям европейски град, който да се адаптира към сегашното състояние на града и към динамиката на протичащите процеси в европейски, регионален и национален мащаб.
За позициониране на София като елемент от системата европейски градове от първи ранг са заложени следните подцели:
развитие на човешките ресурси, туризъм, балнеолечение, здравеопазването и медицинско обслужване и на културната инфраструктура;
развитие на институционална инфраструктура.
4. Център на Балканския регион.
Географското и геостратегическото местоположение на област София в Балканския регион е безспорно. Доказателство за това е "срещата" на европейските транспортни коридори № 4, 8 и 10 и ефективните регионални връзки с коридори № 7 и 9. Ето защо освен европейски и регионален проблем за решаване е "срещата" на линейните и точковите обекти и съоръжения на тези коридори на територията на областта. Към това трябва да се добави и бъдещото летище с европейско и трансконтинентално значение в София.
За изявяване на ролята на София като център на Балканския регион са заложени подцели за развитие на техническата инфраструктура - транспортна, водностопанска, съобщителна и енергийна.
Програми:
София - универсална жизнена среда за европейска интеграция;
Саниране на градското строителство, в т.ч. на промишлените зони, и обновяване на селата;
Развитие на човешките ресурси и подобрено използване на наличните ресурси в областта;
Подобряване на средата и услугите;
Опазване на околната среда;
Нов динамизъм на селските територии и околоградското пространство;
София - комуникативен център за Югоизточна Европа;
Развитие на техническата инфраструктура (транспортна, енергийна, съобщителна, информационна);
Развитие на търговската, пазарната и туристическата инфраструктура;
София - интелектуален център за Югоизточна Европа;
Развитие на университетската инфраструктура (съществуващи, нови и филиали на югоизточните европейски университети);
Развитие на научно-техническата, технологичната и културната инфраструктура;
Развитие на регионална база на здравеопазването;
София - институционален център за Югоизточна Европа;
Развитие на институционална инфраструктура (държавни, общински, неправителствени (национални) и международни институции).
Финансово осигуряване:
Общата стойност на проектите - 48 бр., е 1 788 701 хил. лв. Необходимата сума за тяхната реализация през 2001 г. е 386 307 хил. лв. От тях 72 % - 276 467 хил. лв., са осигурени. За останалата част - 109 840 хил. лв., се очаква допълнително финансиране от международни програми на ЕС - ФАР, ИСПА, извънбюджетни фондове - ФМСП, НФООС, международни споразумения и договори за сътрудничество, инвестиционни програми на министерства и ведомства - МТС, МЗГ, МОСВ и др.
3.3.6.5. Областен план за развитие на Софийска област.
Обща характеристика:
Софийска област е разположена на територия от 7020,21 кв. км. Населението е съсредоточено в 289 населени места в обсега на 22 общини с общо около 272 хил. души.
Основен фактор, който влияе на процесите, протичащи на територията на Софийска област, е близостта й със столицата на Република България.
Стратегически цели:
1. Превръщане на Софийска област в територия, привлекателна за нови инвестиционни идеи, намерения и реализации чрез:
целенасочено въздействие за оживяване на икономическия растеж в по-изостаналите периферни райони на областта;
бързо адаптиране на населените места в близост до столицата към нейните функции и използване състоянието им на "буферна зона" около големия град за повишаване на капитализирането на прилежащите им територии;
развитие на техническата инфраструктура;
възстановяване на екологичното равновесие;
приоритетно използване на наличните природни ресурси за стимулиране на икономическото развитие;
развитие на социалната инфраструктура и на отдиха и туризма;
създаване на условия за изграждане на малки и средни предприятия.
2. Намаляване на безработицата и усъвършенстване на човешките ресурси чрез разработване и реализация на конкретни програми и проекти:
разкриване на нови работни места посредством реализиране на областния план за развитие;
намаляване на безработицата по пътя на самонаемането за развитието на малкия и средния бизнес;
подпомагане на трудовата реализация на безработните от групите в неравностойно положение на пазара на труда;
намаляване на безработицата чрез повишаване квалификацията на безработните.
Приоритети:
изграждане и доусъвършенстване на транспортната инфраструктура чрез нови и завършване на частично осъществени транспортни връзки със стратегически ранг за областта;
подмяна на съществуващата етернитова водопроводна мрежа с алтернативна и реализиране на водоснабдителни обекти за проблемните в това направление общини;
осъществяване на конкретни инициативи за оздравяване на териториите, подложени на екологичен стрес;
използване на природните ресурси за стимулиране на икономическото развитие;
трудова заетост и усъвършенстване на човешките ресурси;
използване на природните дадености за развитие на отдиха и туризма.
Финансово осигуряване:
Общата стойност на проектите - 37 бр., възлиза на 336 148 хил. лв. Необходимата сума за тяхната реализация през 2001 г. е 64 477 хил. лв. От тях 44 % - 28 122 хил. лв., са осигурени. За останалата част - 36 355 хил. лв., се очаква финансиране от инвестиционните програми на министерства и ведомства - МРРБ, МОСВ, МЗГ, международни програми на ЕС - САПАРД и др., извънбюджетни фондове, фондации и др.
Инвестиционни инициативи за 2001 г. по области
| № | Области | Население | Общо | Лева/ |
| (в лв.) | жител | |||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
| Северозападен район за планиране |
| 1. | Монтана | 197 513 | 22 645 584 | 114,65 |
| 2. | Видин | 144 061 | 40 122 150 | 278,51 |
| 3. | Враца | 261 450 | 60 121 845 | 229,95 |
| Северен централен район за планиране |
| 4. | Габрово | 155 522 | 18 483 084 | 118,85 |
| 5. | Ловеч | 180 275 | 23 833 000 | 132,20 |
| 6. | Плевен | 327 576 | 52 438 838 | 160,08 |
| 7. | Русе | 279 210 | 70 959 671 | 254,14 |
| 8. | Велико Търново | 308 565 | 30 496 597 | 98,83 |
| Североизточен район за планиране |
| 9. | Добрич | 227 848 | 23 538 000 | 103,3 |
| 10. | Разград | 167 233 | 17 008 000 | 101,70 |
| 11. | Шумен | 217 318 | 57 633 858 | 265,20 |
| 12. | Силистра | 155 745 | 52 047 000 | 334,19 |
| 13. | Търговище | 146 652 | 20 481 395 | 139,66 |
| 14. | Варна | 446 711 | 85 658 846 | 191,84 |
| Югоизточен район за планиране |
| 15. | Бургас | 431 513 | 66 639 264 | 154,44 |
| 16. | Ямбол | 171 059 | 61 302 000 | 358,37 |
| 17. | Сливен | 231 795 | 85 635 858 | 369,45 |
| Южен централен район за планиране |
| 18. | Хасково | 298 108 | 37 196 064 | 124,77 |
| 19. | Кърджали | 202 353 | 73 073 300 | 361,12 |
| 20. | Пазарджик | 321 062 | 51 614 143 | 160,76 |
| 21. | Пловдив | 729 516 | 69 593 339 | 95,40 |
| 22. | Смолян | 148 845 | 204 192 176 | 1 371,84 |
| 23. | Стара Загора | 389 388 | 536 552 693 | 1 377,94 |
| Югозападен район за планиране |
| 24. | Благоевград | 350 327 | 98 728 664 | 281,82 |
| 25. | Кюстендил | 173 889 | 28 900 433 | 166,20 |
| 26. | Перник | 156 561 | 24 297 437 | 155,19 |
| 27. | Софийска | 272 558 | 64 477 174 | 236,56 |
| 28. | София | 1 190 547 | 386 307 599 | 324,48 |
| Общо | 8 283 200 | 2 364 018 012 | 285,40 |
3.4. Местно развитие
В основата на регионалното развитие и на неговото планиране стоят дейностите на местно (общинско) равнище.
Националният план за регионално развитие съгласно Закона за регионалното развитие, заданието за неговото изготвяне и по самия си замисъл не предвижда обхващането на всички дейности, осъществявани на общинско ниво и свързани с местното развитие. Той се концентрира преди всичко върху действията с регионално (надобщинско) значение, както и върху особено значими действия с местно значение. Същевременно общините имат ключово значение за планирането и реализирането на плановете за регионално развитие. По логиката на Закона за регионалното развитие на тях се гледа като на: 1) основен генератор на идеи, инициативи и проекти за регионално развитие; 2) основен партньор в процеса на изготвяне на плановете за регионално развитие, в т.ч. и чрез участие на техни представители в областните съвети за регионално развитие, а на национално ниво - чрез участието на представител на Националното сдружение на общините в Република България в Съвета за регионално развитие към Министерския съвет; 3) един от възможните източници на финансиране на проектите за регионално развитие; 4) един от основните партньори за привличане на частния сектор и на неправителствените организации за участие в разработването и реализирането на проекти за регионално развитие
Важно законово изискване по отношение на съставянето на проектобюджетите на общините е те да се изготвят въз основа на приети от общинския съвет стратегия и прогнози за развитие на общината, както и да бъдат съобразени с поетите задължения по национални и регионални програми.
Държавата подпомага и влияе пряко върху местното развитие и дейността на общините чрез предоставяне на финансова подкрепа, чийто размер се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. Инвестиционната дейност на общините, която има най-пряко отношение към местното развитие, се подпомага чрез целевите субсидии за капиталови разходи. Според чл. 7, ал. 4, т. 2 от Закона за общинските бюджети целевите субсидии се отпускат в конкретни случаи за придобиване на дълготрайни материални активи и за изпълнение на регионални програми и на проекти от национално значение, което дава основание те да се разглеждат и като източник за финансиране на плановете за регионално развитие. Условие за участие в разпределянето на целевите средства за придобиване на дълготрайни материални активи са възможностите на съответната община за осигуряване на собствени средства при финансиране на обектите.
В държавния бюджет за 1999 г. е предвиден общ трансфер от републиканския бюджет за общините в размер 563,1 млн. лв., в т.ч. обща субсидия - 427,4 млн. лв., целева субсидия за капиталови разходи - 82,8 млн. лв., и целева субсидия за социални помощи - 44,9 млн. лв. Според предварителните данни на Министерството на финансите към 24 септември 1999 г. предвидените целеви субсидии за капиталови разходи за 2000 г. възлизат на 97,4 млн. лв. (прираст с 18,5 %). Разпределението на целевите субсидии (според предварителните данни на МФ) по райони за целенасочено въздействие е представено в табл. 2.
Стратегически цели:
Превръщане на област Видин в съвременен транспортен и комуникационен център с национално и международно значение.
Осигуряване на икономически растеж на базата на добре развито селско стопанство и преработвателна промишленост, увеличаване на вътрешното потребление и експорта на селскостопанската продукция.
Развитие на туризма и културата чрез пълноценно използване на богатото историческо, археологическо и културно наследство, както и на географските и природните дадености в областта.
Опазване и подобряване състоянието на околната среда в съответствие с европейските стандарти.
Създаване на условия за привличане на чуждестранни инвестиции.
Изграждане на принципно нова система за здравеопазване и образование, съобразена с възможностите на областта и отговаряща на потребностите на населението, съизмерима с националната и европейските здравни и образователни системи.
Финансово осигуряване:
За реализирането на посочените обекти, заложени в актуализирания областен план за развитие - 2001 г., са необходими общо 369 461,0 хил. лв. За 2001 г. са необходими 40 122 хил. лв., от които са осигурени 28 106 хил. лв. (70 %). За останалите се кандидатства за финансиране от извънбюджетни фондове-ФРИ, инвестиционни програми на министерства и ведомства-МРРБ и МОСВ, и програми на ЕС-ФАР, САПАРД и др.
3.3.1.2. Областен план за развитие на област Враца.
Обща характеристика:
Област Враца обхваща 4006 кв. км площ. Броят на населението й към 31 декември 1999 г. е 255 589 души. На територията на областта има 11 общини: Борован, Бяла Слатина, Враца, Кнежа, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман и Хайредин.
Стратегически цели:
спиране на спада в развитието на икономиката и осигуряване на устойчив растеж през втората половина на периода, в т.ч. постигане на средногодишно увеличение на брутния вътрешен продукт с 3 %;
развитие на човешките ресурси, намаляване на безработицата до средната за страната и повишаване на жизнения стандарт на населението в областта;
неутрализиране на отрицателното екологично влияние на предприятията от тежката и добивната промишленост и гарантиране на природните дадености на област Враца.
Подцел 1:
развитие на пътната, енергийната, телекомуникационната и градската инфраструктура;
повишаване конкурентоспособността на селското стопанство и развитие на производството на екологично чисти растителни и животински продукти. Балансирано и многофункционално използване на ресурсите от горите и горския фонд. Рехабилитация и развитие на поливното земеделие;
създаване на по-благоприятна среда за развитие на индустрията;
създаване на подходяща бизнессреда за МСП чрез използване на местните ресурси и външно съдействие;
развитие на туризма като помощен отрасъл на областната икономика.
Подцел 2:
създаване на нови работни места, снижаване равнището на безработицата и повишаване жизнения стандарт на населението.
Подцел 3:
опазване на околната среда, оползотворяване на природните отпадъци, развитие на екологични производства.
Финансово осигуряване:
За реализирането на предвидените мерки са необходими общо 200 204,0 хил. лв., от които за 2001 г. - 60 121 хил. лв. От тях са осигурени 18 126 хил. лв. (30 %). За останалите се кандидатства по извънбюджетните фондове ФРИ, инвестиционни програми на министерства и ведомства - МРРБ, ИАП, МОСВ, МИ, и програми на ЕС-САПАРД, ИСПА и др.
3.3.1.3. Областен план за развитие на област Монтана.
Обща характеристика:
Област Монтана обхваща централната част на Северозападна България с площ 3618 кв. км, което представлява 3,2 % от територията на Република България. На територията на област Монтана живеят постоянно 191 129 души, или под 2 % от населението на страната. Област Монтана е една от по-рядко населените териториални единици у нас. Средната гъстота на населението на един квадратен километър е 53 души при 74 за страната.
Област Монтана се състои от 130 населени места, разпределени в 11 общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово.
Стратегически цели:
развитие и осъвременяване на техническата инфраструктура;
стабилизиране на икономическото развитие;
опазване на околната среда и разумно използване на природните ресурси;
развитие на човешките ресурси.
3.5. (Нова - ДВ, бр. 24 от 2001 г.) Местно развитие - 2001 г.
3.5.1. Райони за целенасочено въздействие.
От общо 754 проекта за 2001 г. в Националния план за регионално развитие 535 (71 %) попадат в различни райони за целенасочено въздействие. Общата сума на проектите, попадащи в районите за целенасочено въздействие, възлиза на 1,530 млрд. лв. (59 % от общата сума).
Съотношението на заявените инвестиционни инициативи между различните райони за целенасочено въздействие показва:
най-голям брой проекти предстои да бъдат реализирани в районите за трансгранично сътрудничество - 28,6 %, следвани от районите за растеж - 27,8 %, и от изостаналите селски райони - 20,4 %;
най много инвестиции през 2001 г. се очаква да се насочат към районите за растеж - 40,3 % от общия размер на инвестициите в районите за целенасочено въздействие, следват районите за трансгранично сътрудничество - 22,3 %, и изостаналите селски райони - 16,7 %.
Относителният дял на осигурените средства за реализация на проектите през 2001 г. е най-голям в районите за растеж - 64 %, следван от районите за трансгранично сътрудничество и развитие - 58,9 %, и районите в индустриален упадък - 58,6 %. Общо размерът на осигурените финансови ресурси за инвестиции в районите за целенасочено въздействие възлиза на 53,5 %.
Анализите показват, че планираните инвестиции са адекватни на целите на Националния план за регионално развитие 2000-2006 г., а именно:
отваряне на националното пространство и решаване на проблемите на регионално и местно развитие чрез трансгранично сътрудничество;
концентрация и приоритетност - ефективно използване на ресурсите чрез концентрация върху ограничен брой приоритетни цели и райони.
3.5.2. Райони за растеж.
В съответствие с планираните мероприятия в областните планове за развитие на национално равнище в районите за растеж попадат 149 проекта с обща стойност 2724,8 млн. лв. Общата сума за 2001 г. възлиза на 652,9 млн. лв. От тях са осигурени 417,7 млн. лв. Търси се финансиране за 2001 г. в размер 235,2 млн. лв.
Териториалното разпределение на проектите и необходимите средства по райони за планиране е показано в таблицата.
| № | Район за планиране | Брой на | Обща сума | Обща сума | Осигурена | Необходима | Относителен |
| проектите | на проектите | за 2001 г. | сума за | сума за | дял на | ||
| (в лв.) | (в лв.) | 2001 г. | 2001 г. | осигурената | |||
| (в лв.) | (в лв.) | сума от | |||||
| за 2001 г. |
| 1. | Северозападен | - | - | - | - | - | - |
| 2. | Северен централен | 18 | 151 776 671 | 90 568 559 | 43 031 112 | 47 537 447 | 47,5 % |
| 3. | Североизточен | 23 | 186 983 000 | 53 750 000 | 41 150 000 | 12 600 000 | 76,6 % |
| 4. | Югоизточен | 9 | 46 665 064 | 16 692 430 | 7 047 430 | 9 645 000 | 42,2 % |
| 5. | Южен централен | 48 | 600 330 866 | 103 699 547 | 52 354 547 | 51 345 000 | 50,5 % |
| 6. | Югозападен | 51 | 1 739 059 515 | 388 160 010 | 274 082 990 | 114 077 020 | 70,6 % |
| Общо за страната | 149 | 2 724 815 116 | 652 870 546 | 417 666 079 | 235 204 467 | 64,0 % |
3.5.3. Райони за развитие.
Общият брой на проектите, локализирани в районите за развитие, предложени в областните планове за развитие, е 67 с обща стойност 486,782 млн. лв. Размерът на необходимите финансови ресурси за реализацията на мерките, насочени към този тип райони през 2001 г., е 139,164 млн. лв., от които 57,462 млн. лв. са осигурени. За финансовото обезпечаване реализацията на проектите през 2001 г. е необходимо да се осигури допълнително финансиране в размер 81,702 млн. лв.
Териториалното разпределение на проектите и необходимите средства по райони за планиране са, както следва:
| № | Район за планиране | Брой на | Обща сума | Обща сума | Осигурена | Необходима | Относителен |
| проектите | на проектите | за 2001 г. | сума за | сума за | дял от | ||
| (в лв.) | (в лв.) | 2001 г. | 2001 г. | общата сума | |||
| (в лв.) | (в лв.) | за 2001 г. |
| 1. | Северозападен | 12 | 103 734 100 | 15 887 300 | 1 847 600 | 14 039 700 | 11,6 % |
| 2. | Северен централен | 6 | 55 097 720 | 12 421 000 | 10 418 500 | 2 002 500 | 83,8 % |
| 3. | Североизточен | 15 | 101 804 000 | 41 139 000 | 6 391 000 | 34 748 000 | 15,5 % |
| 4. | Югоизточен | 15 | 120 295 205 | 48 652 000 | 23 455 000 | 25 197 000 | 48,2 % |
| 5. | Южен централен | 14 | 86 041 910 | 14 648 794 | 9 173 552 | 5 475 242 | 62,6 % |
| 6. | Югозападен | 5 | 19 809 000 | 6 416 000 | 6 176 000 | 240 000 | 96,2 % |
| Общо за страната | 67 | 486 781 935 | 139 164 094 | 57 461 652 | 81 702 442 | 41,3 % |
3.5.4. Райони в индустриален упадък.
Проектите, включени в областните планове за развитие, насочени към районите в индустриален упадък, са 57. Общата им стойност възлиза на 880,6 млн. лв. От тях 140,9 млн. лв. се предвижда да бъдат вложени още през 2001 г. До този момент са осигурени финансови ресурси за 2001 г. в размер 82,6 млн. лв. За финансово обезпечаване на дейностите по проектите през 2001 г. са необходими още 58,6 млн. лв.
Териториалното разпределение на проектите и необходимите средства по райони за планиране са показани в таблицата.
| № | Район за планиране | Брой на | Обща сума | Обща сума | Осигурена | Необходима | Относителен |
| проектите | на проектите | за 2001 г. | сума за | сума за | дял от | ||
| (в лв.) | (в лв.) | 2001 г. | 2001 г. | общата сума | |||
| (в лв.) | (в лв.) | за 2001 г. |
| 1. | Северозападен | 8 | 104 939 830 | 23 235 600 | 3 930 500 | 19 305 100 | 16,9 % |
| 2. | Северен централен | 4 | 3 867 900 | 2 139 900 | 124 900 | 2 015 000 | 5,8 % |
| 3. | Североизточен | - | - | - | - | - | - |
| 4. | Югоизточен | 1 | 1 500 000 | 750 000 | - | 750 000 | 0 % |
| 5. | Южен централен | 18 | 553 744 255 | 96 830 705 | 69 425 064 | 27 405 641 | 71,7 % |
| 6. | Югозападен | 26 | 216 502 270 | 17 985 270 | 9 109 610 | 8 875 660 | 50,6 % |
| Общо за страната | 57 | 880 554 255 | 140 941 475 | 82 590 074 | 58 351 401 | 58,6 % |
3.5.5. Изостанали селски райони.
Броят на проектите в изостаналите селски райони, включени в актуализирания Национален план за регионално развитие, е 109 на обща стойност 1320, 5 млн. лв. Общият размер на инвестициите за 2001 г., необходим за реализацията им, е 255,4 млн. лв. От тях към настоящия момент са осигурени 59,5 млн. лв. За финансовото обезпечаване на проектите се търсят допълнително 195,9 млн. лв.
Териториалното разпределение на проектите и необходимите средства по райони за планиране са показани в таблицата.
| № | Район за планиране | Брой на | Обща сума | Обща сума | Осигурена | Необходима | Относителен |
| проектите | на проектите | за 2001 г. | сума за | сума за | дял от | ||
| (в лв.) | (в лв.) | 2001 г. | 2001 г. | общата сума | |||
| (в лв.) | (в лв.) | за 2001 г. |
| 1. | Северозападен | 18 | 128 898 195 | 28 588 872 | 4 493 500 | 24 095 372 | 15,7 % |
| 2. | Северен централен | 4 | 19 795 000 | 5 962 000 | 2 210 000 | 3 752 000 | 37,1 % |
| 3. | Североизточен | 38 | 65 612 720 | 16 695 858 | 9 333 858 | 7 362 000 | 55,9 % |
| 4. | Югоизточен | 11 | 172 401 170 | 36 082 500 | 2 090 000 | 33 992 500 | 5,8 % |
| 5. | Южен централен | 27 | 803 483 454 | 162 250 031 | 39 311 430 | 122 938 601 | 24,2 % |
| 6. | Югозападен | 11 | 130 333 490 | 5 864 636 | 2 085 000 | 3 779 636 | 35,5 % |
| Общо за страната | 109 | 1 320 524 029 | 255 443 897 | 59 523 788 | 195 920 109 | 23,3 % |
3.5.6. Райони за трансгранично сътрудничество и развитие
Проектите, включени в областните планове за развитие, насочени към районите за трансгранично сътрудничество и развитие, са 153. Общата им стойност възлиза на 1604,1 млн. лв. От тях 340,7 млн. лв. се предвижда да бъдат вложени още през 2001 г. До този момент са осигурени финансови ресурси за 2001 г. в размер 200,6 млн. лв. За финансово обезпечаване на дейностите по проектите през 2001 г. са необходими още 140, 1 млн.лв.
Териториалното разпределение на проектите и необходимите средства по райони за планиране са, както следва:
| № | Район за планиране | Брой на | Обща сума | Обща сума | Осигурена | Необходима | Относителен |
| проектите | на проектите | за 2001 г. | сума за | сума за | дял от | ||
| (в лв.) | (в лв.) | 2001 г. | 2001 г. | общата сума | |||
| (в лв.) | (в лв.) | за 2001 г. |
| 1. | Северозападен | 27 | 439 013 000 | 44 891 000 | 23 240 000 | 21 651 000 | 51,8 % |
| 2. | Северен централен | 17 | 129 189 671 | 86 671 059 | 46 158 612 | 40 512 447 | 53,3 % |
| 3. | Североизточен | 27 | 74 149 000 | 51 145 000 | 33 350 000 | 17 795 000 | 65,2 % |
| 4. | Югоизточен | 10 | 87 562 600 | 22 560 000 | 7 193 000 | 15 367 000 | 31,9 % |
| 5. | Южен централен | 34 | 696 680 718 | 104 438 908 | 79 147 767 | 25 291 141 | 75,9 % |
| 6. | Югозападен | 38 | 177 526 814 | 30 969 695 | 11 507 500 | 19 462 195 | 37,2 % |
| Общо за страната | 153 | 1 604 121 803 | 340 675 662 | 200 596 879 | 140 078 783 | 58,9 % |
4. Институционално осигуряване, реализация, актуализация и контрол на националния план за регионално развитие
Институционалното осигуряване на НПРР се основава на действащата нормативна уредба по създаване и прилагане на системата от планове за регионално развитие. В структурно отношение тази организация е обвързана с административно-териториалното устройство на страната и съществуващите органи на изпълнителната власт. Отчетени са и изискванията на ЕС относно равнището и размера на териториалните единици - обект на планиране. Като "необходими предпоставки" са описани действията, които следва да се предприемат за подобряване на процеса на планиране, прилагане и контрол на Националния план за регионално развитие.
4.1. Нормативни условия
Основният закон на страната - Конституцията, регламентира основната цел, териториалното ниво, в което следва да се осъществява управлението на регионалната политика, както и инструментариума за въздействие, т.е. дава отговор на въпроса, как, къде и с какви средства ще се осъществява политиката за регионално развитие. Това е чл. 20, който гласи: "Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика." В чл. 142 се определя и основно къде следва да се насочи тази политика: "областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавното управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси".
Доразвитие на законовата рамка на регионалното развитие се дефинира и чрез няколко водещи закона: Закона за регионалното развитие, Закона за администрацията, Закона за административно-териториалното устройство на Република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за общинските бюджети, Закона за обществените поръчки и др. Посочената законова рамка е в основата на институционалната организация на НПРР. В структурно отношение тази организация обхваща трите равнища (национално, областно, общинско) на разработване, съгласуване, координация, приемане, прилагане, контрол и актуализация на НПРР и се обуславя от правомощията и отговорностите на изпълнителната власт, определени по-специално в чл. 19, ал. 2 и 3 от Закона за администрацията, в чл. 4, 5, 6, 7, 8 и 9 от Закона за регионалното развитие, в чл. 21, ал. 1, т. 12 и чл. 44, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и в чл. 11, ал. 1, т. 1, 8 и 9 от Закона за общинските бюджети.
4.2. Централни органи на изпълнителната власт
Централни органи на изпълнителната власт са:
а) Министерският съвет - определя районите, върху които ще се концентрират дългосрочните действия на правителството за решаване на определени проблеми; приема НПРР и годишния доклад за неговото изпълнение, както и годишната актуализация на плана (чл. 4 и чл. 12-14 ЗРР).
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗА Министерският съвет създава съвети и работни експертни групи за осъществяване на своите правомощия, произтичащи от нормативни актове на Народното събрание. На тази разпоредба съответства разпоредбата на чл. 5 от Закона за регионалното развитие, който регламентира правомощията на Съвета за регионално развитие (СРР). Основните функции на СРР са определени в чл. 6 ЗРР. Те са свързани главно със създаване на необходимите организационни предпоставки за:
• прилагане на НПРР чрез координация на секторните политики на територията на областите и районите за планиране и районите за целенасочено въздействие;
• съгласуване на необходимите финансови ресурси от консолидирани бюджетни източници, необходими за изпълнението на годишните задачи на НПРР (чл. 6, т. 6).
За подпомагане дейността на съвета са създадени и функционират постоянни и временни комисии и работни групи. Понастоящем са създадени Комисия по устойчиво развитие, Комисия по развитие на инфраструктурата и 6 комисии за районите за планиране.
Необходими предпоставки
За ефективното прилагане на тази разпоредба е необходимо годишната съгласувателна процедура по ресурсното обвързване да се извърши най-късно до 30 юли на текущата година, т.е. два месеца след приключване на процедурата по чл. 14 ЗРР. С тази разпоредба следва да се обвърже и годишната актуализация на НПРР, която следва да бъде вместена в рамките на процедурата за устройство на държавния бюджет за следващата година.
б) Министерствата и ведомствата, отговорни за изпълнението и контрола на НПРР и на областните планове за развитие.
Съгласно Закона за регионалното развитие, Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за местното самоуправление и местната администрация това са:
• министърът на регионалното развитие и благоустройството, който:
координира и провежда политиката за регионалното развитие, като организира изработването, прилагането и контрола по изпълнението на НПРР;
внася плана за приемане от Министерския съвет след съгласуване в Съвета за регионално развитие (чл. 7 ЗРР);
• органи на изпълнителната власт, които отговарят за финансовото обезпечаване и изпълнение на НПРР и областните планове, са министрите на: финансите; околната среда и водите; земеделието, горите и аграрната реформа; труда и социалната политика; председателите на: държавните агенции за енергетика и енергийни ресурси; пощи и далекосъобщения (съгласно чл. 17, т. 1 и 4 и § 3, 4, 5, 6 и 7 от заключителните разпоредби на ЗРР);
• други държавни органи, които съгласно Закона за регионалното развитие са ангажирани с изпълнението на проектите и мерките, включени в Националния план за регионално развитие, са министрите на: промишлеността; транспорта; образованието и науката; здравеопазването; културата; търговията и туризма, които са и членове на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет; следва да бъдат определени точните им правомощия по съгласуване на годишните задачи и изпълнението на мерките, включени в НПРР и областните планове за развитие.
Необходими предпоставки
Чрез нормативен акт, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да бъде регламентирана процедурата по съгласуването, актуализацията и ресурсното обезпечаване на годишните задачи по изпълнение на 7-годишния НПРР.
На основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията е необходимо с инструкция на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството да бъде определена процедурата по определяне на годишните лимити от средства от консолидирания държавен бюджет, в т.ч. републиканския бюджет и извънбюджетните фондове, които ще бъдат използвани за финансиране на проекти, включени в НПРР и в областните планове. Инструкцията следва да отчита и участието на общините в реализацията на проектите и мерките, одобрени в НПРР (съгласно чл. 17, т. 2 ЗРР).
4.3. Териториални органи на изпълнителната власт
Съгласно чл. 19, ал. 3 от Закона за администрацията териториални органи на изпълнителната власт са областните управители и кметовете на общините.
а) Областни управители
Областните управители имат съществени компетенции по изработването, общественото обсъждане и изпълнението на областните планове за развитие (чл. 8 и 14 ЗРР). При необходимост за осъществяване на дейности по регионално развитие с надобластно значение и обхват областният управител може да сключва споразумения за асоцииране с други области (чл. 9, ал. 4 ЗРР). Така определени, правомощията на областния управител по осъществяване на политиката за регионално развитие в съответната територия го превръщат в пряк посредник между централните органи на изпълнителната власт и общините.
Съгласно чл. 31, т. 1 и 2 от Закона за администрацията областният управител:
• "провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт";
• "осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира изработването и изпълнението на областните стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействието с органите на местното самоуправление и местната администрация".
Необходими предпоставки
Текстовете на Закона за администрацията и на Закона за регионалното развитие дават широки правомощия на областния управител за осъществяване на регионалната политика на съответното териториално ниво. Необходимо е в практически план да се засили неговата роля в координацията на дейността на деконцентрираните структури на централните органи на изпълнителната власт и осигуряване на основата за взаимноизгодно партньорство с органите на местното самоуправление, неправителствените организации и частния бизнес.
Областни съвети за регионално развитие. Областните съвети за регионално развитие са консултативни и съгласувателни структури, чрез които се реализира процедурата и се улесняват организацията, технологията и контролът по изработването и прилагането на областните планове за развитие. Техният състав е до голяма степен "отворен", което позволява привличането в тях на основните партньори в регионалното развитие в зависимост от конкретните условия.
б) Кметове на общините
Като орган на изпълнителната власт участието на кмета на общината в процедурите по изготвянето и съгласуването на областния план за развитие е пряко и се осъществява чрез Областния съвет за регионално развитие (чл. 9, ал. 2 от Закона за регионалното развитие). Законодателят е предвидил различни механизми за общинско участие при изпълнението на областните планове (по-специално в чл. 17, т. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗРР), т.е. потърсено е съчетаване на местния с регионалния интерес.
Необходими предпоставки
Предложенията на местната власт следва да бъдат не само в посока на поставяне на искания пред централната власт, а и на предложения за допълващо съчетаване на инициативи и ресурси за постигане целите на НПРР. В процеса на вземане на решения този принцип следва да бъде изведен на приоритетни позиции. Основна предпоставка за постигане на това е стриктното спазване на изискванията на чл. 44, ал. 1, т. 6 ЗМСМА и чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за общинските бюджети във връзка с изготвянето на общински стратегии и програми и предоставянето на целеви субсидии.
4.4. Администрация на изпълнителната власт, отговорна за прилагането на Националния план за регионално развитие
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната администрация централната администрация на изпълнителната власт включва:
• Администрацията на Министерския съвет;
• администрацията на министерствата;
• държавните и изпълнителните агенции;
• администрацията на държавните комисии.
Администрация на Министерския съвет
В съответствие с чл. 40, ал. 1 и 2 от Закона за държавната администрация "администрацията на Министерския съвет осигурява текущата дейност на МС, осъществява координацията на дейността на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт". Обвързвайки тези правомощия със законовите правомощия на МС и на Съвета за регионално развитие съгласно ЗРР, функционалните отдели на МС следва да подпомагат дейността на МС и на Съвета за регионално развитие към МС (съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за администрацията). Необходимо е функционалните отдели на МС "Местна администрация и регионална политика", "Инвестиции" и бъдещата административна структура, отговорна за обществените поръчки, да бъдат ефективно включени в процеса на съгласуване, реализация и контрол на националния и областните планове за регионално развитие. Целесъобразно е тези отдели да осъществяват активен диалог и взаимодействие с администрацията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и с областните администрации.
Администрация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ)
За изпълнението на тези правомощия в МРРБ е създадена административна структура - Главно управление "Регионално развитие и инвестиционна политика", чиято дейност е свързана с изпълнението на посочените по-горе правомощия. В изпълнение на изискванията, поставяни във връзка с използването на подкрепата по предприсъединителните инструменти на ЕС в областта на социално-икономическото сближаване, министерството предвижда преструктуриране на управление "Регионално развитие и инвестиционна политика" в главна дирекция с регионални звена и увеличаване на неговия кадрови потенциал.
Пряко отношение към изпълнението на НПРР имат и други структурни звена в системата на МРРБ, чиято дейност е непосредствено свързана с регионалното развитие. Сред тях трябва да се спомене изрично управление "Европейски инвестиционни проекти", което управлява Програма ФАР - Трансгранично сътрудничество, и проектите по предприсъединителния инструмент ИСПА. Експертизата и оценката на Националния план за регионално развитие, както и консултирането със специализирани организации на неправителствения сектор се осъществяват от Върховния експертен съвет към МРРБ (съгласно чл. 2 ЗТСУ и § 8 от заключителните разпоредби на ЗРР).
Териториални звена на администрацията на изпълнителната власт
В областните управи са създадени структури по регионално развитие в състава на дирекция "Специализирана администрация". Основна тяхна задача е да обобщават постъпилите предложения и инвестиционни намерения на общините в частта им за регионално и междуобщинско развитие и да ги систематизират с оглед на целите, приоритетите и мерките за областно развитие.
На местно равнище преки участници в провеждането на политиката за регионално развитие са кметовете на общините и екипите, работещи по общинското развитие. Броят им в отделните общини е различен и зависи от структурирането на общинската администрация.
За управление на регионалното развитие на равнището на плановите райони до края на 1999 г. МРРБ ще създаде регионални звена в състава на Главно управление "Регионално развитие и инвестиционна политика", които ще осъществяват конкретната дейност по изготвяне на плановете за тези райони и за координиране на областните планове за развитие.
4.5. Участие на неправителствения и частния сектор
Съществуват различни възможности за включване на неправителствения и частния сектор в разработването, обсъждането, реализацията и актуализацията на НПРР, които само отчасти могат да бъдат нормативно регламентирани. Практически това участие следва да се осъществи главно чрез:
• участието на Националното сдружение на общините в работата на Съвета за регионално развитие; Законът за регионалното развитие допуска участие в Съвета за регионално развитие и на други представители на неправителствения сектор;
• участието в работата на областните съвети за регионално развитие на привлечени представители на неправителствения сектор - Българската асоциация на агенциите за регионално развитие (БАРДА), регионалните сдружения на общините, регионалните звена на Българската търговско-промишлена камара, на БСК и др.;
• участието на неправителствените организации и научните институции в обсъждането на проекта на НПРР чрез специализирания състав на Върховния експертен съвет към МРРБ;
• ангажирането на регионалните агенции, научни институции, браншови камари и частни фирми и др. в процеса на разработване на 7-годишния план и актуализация на годишните задачи в областните планове за развитие.
В синтезиран вид основните институции и техните функции, свързани с Националния план за регионално развитие, са представени в таблица 3.
Таблица 3
| Органи на изпълнителната власт, отговорни за разработването, реализацията и контрола |
| върху Националния план за регионално развитие |
Органи на изпълнителната власт |
Етапи на планиране и реализация на НПРР |
| разработ- | съгласу- | прие- | прила- | анализ на | контрол | |
| ване | ване | мане | гане | изпълнението | ||
| Министерският съвет | ||||||
| СРР към МС | ||||||
| Министърът на РРБ | ||||||
| Други министри и ръководители на ведомства | ||||||
| Областните управители | ||||||
| Областният съвет по РР | ||||||
| Кметовете на общини | ||||||
| Основни изводи |
1. Създадената институционална организация за провеждане на политиката за регионално развитие е ориентирана към разкриване и решаване на конкретни проблеми "от долу нагоре" без достатъчно развитие на механизмите за координация при изработването, прилагането и контрола на плановете за регионално развитие. Опитът от работата по изготвянето на НПРР и на областните планове показва, че тази организация се характеризира с ниска ефективност на дейността на основните изпълнителски звена на национално, регионално и местно равнище, както и с все още слабото обвързване на регионалното развитие със секторния (отрасловия) подход главно по отношение на прилаганите бюджетно-финансови лостове и инструменти. От бързото преодоляване на тези дефицити зависи успехът на възприетия децентрализиран подход, ориентиран към широко партниране на институциите (централни и регионални) с местните власти, неправителствения сектор, частния бизнес и обществеността.
2. Съществуващата организация за провеждане на политиката за регионално развитие в момента е в процес на формиране, административно укрепване и методологическо обезпечаване. Във връзка с това предстои да бъдат предприети мерки, свързани с повишаването на административния капацитет на регионалното развитие, които пряко ще рефлектират върху съставянето, изпълнението, контрола и мониторинга на НПРР (вж. също раздел 3.1.1). Основно те ще обхванат:
2.1. Решаване на проблемите с кадровата осигуреност на органите и звената по създаване и прилагане на НПРР и ОПРР. Общата констатация е, че наличният кадрови потенциал на национално и регионално равнище е крайно недостатъчен както в количествено, така и в професионално отношение. Проблеми съществуват и по отношение на подготвеността на самите кадри, техните възможности да работят в тази профилирана и твърде специфична по обхват и съдържание управленска проблематика, както и сериозното непознаване на водещата европейска практика в тази насока.
В процес е укрепването на административните структури на МРРБ. Реформата предвижда увеличаване на експертния състав на централното ведомство и изграждане на териториални звена.
2.2. Смяна на подхода в практическата реализация чрез намаляване на администрирането при решаване на проблемите на регионалното развитие в посока на засилване на координацията и партньорството между съществуващите структури на държавната администрация и неправителствения и частния сектор. Това ще се осъществи чрез:
• координация на секторните политики на регионално ниво при отчитане на специфичните регионални различия и необходимостта от конкретни икономически инструменти и механизми за решаване на важни за дадена територия проблеми;
• засилване на публичността и прозрачността, прилагане на разнообразни форми на партниране, прилагане на етапи при съставянето, актуализацията, приемането и реализацията на НПРР.
3. Институционалното укрепване на регионалното развитие ще се осъществява в неразривна връзка с решаване на проблемите на информационното осигуряване, подобряването на системата за финансиране и на системите за контрол и мониторинг на НПРР.
4.6. Контрол по изпълнението на Националния план за регионално развитие
Основни правомощия по контрола на изпълнението на НПРР има министърът на регионалното развитие и благоустройството. През първия седемгодишен планов период (2000-2006 г.) ще бъде запазена централната отговорност на ниво район за планиране и тя ще се носи от министъра на РРБ. Предвижда се:
• министърът на регионалното развитие и благоустройството да делегира права на областните управители, които ще осъществяват и контрол върху изпълнението на проекти от регионално и местно значение, включени в НПРР;
• изграждане на система за наблюдение при изпълнението на програмите и проектите, включени в НПРР (създаване на база от данни); с оглед подпомагане на анализа, мониторинга и контрола по изпълнението на НПРР се предвижда да се разработи информационна система, която да включва:
създаване и поддържане на досие за всеки инвестиционен проект с национално и регионално значение, включен в НПРР;
текуща регистрация за размера на изразходваните годишни ресурси, осигурени от консолидирания държавен бюджет за изпълнение на проектите, мерките и инициативите, включени в НПРР.
Финансовият контрол по изпълнението на НПРР ще се осъществява от Министерството на финансите. Допълнителна гаранция за изправността и прозрачността при управление на средствата е инспекторатът в МРРБ. Независим орган за финансов контрол е и Сметната палата.
Контролът по изпълнението на Националния план за регионално развитие в частта за инвестиционните субсидии може да се осъществява и чрез:
• годишните анализи по изпълнение на проектите, включени в НПРР;
• съставянето на годишните финансови планове и прогнози по източници на финансиране съгласно чл. 17 ЗРР;
• сравнителния анализ при изпълнение на обществените поръчки съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОП и анализа на информацията, получена от възложителите в Регистъра за обществените поръчки, съгласно чл. 55, ал. 2, т. 1 и 2 ЗОП.
На тази основа ще се осигури контролът по:
годишното планиране и отчитане изпълнението на инвестиционните задачи от областните планове за развитие;
възлагането на планираните за изпълнение инвестиционни програми и проекти, включени в областните планове за развитие, чрез позоваване на информацията от Регистъра за обществените поръчки (текущ контрол);
законосъобразността при изпълнението на инвестиционните задачи от НПРР и от областните планове ще се осъществява до голяма степен и от структурното звено за обществени поръчки към МС чрез текущо проучване и анализ на решенията, поканите за участие и постъпилата информация за сключените договори, изпращана до Регистъра за обществените поръчки (превантивен контрол);
конкретното изпълнение на отделните инвестиционни проекти, включени в областните планове за развитие ще се осъществява чрез предоставяне на информация за сключените договори, поддържана от Регистъра за обществени поръчки. От базата данни в регистъра могат да бъдат правени разчети с конкретни показатели и териториални разрези, в т.ч.: договорени стойности; срокове за изпълнение; подготовка на инвеститорите за усвояване на инвестиционните субсидии, в т.ч. административен капацитет, местоположение (област, община) и др.
Тази информация следва да се подава на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който има правомощия по изготвяне на годишни доклади по изпълнението на Националния план за регионално развитие, на областните управители и на министъра на финансите.
Оценката на ефекта от изпълнението на проектите ще се извършва ежегодно, като е предвидена и последваща актуализация на включените в плана програми и проекти.
Таблица 4
| Институции, отговорни за контрола на Националния план за регионално развитие |
| Институции, осъществяващи контролни функции |
| общински стратегии и планове | областни планове за | Национален план за | |
| регионално развитие | регионално развитие | ||
| Предварителен | областните управители и | МРРБ | МРРБ |
| областните съвети за развитие | Съвет по регионално | Съвет по регионално развитие | |
| Министерство на финансите- | развитие към МС | Администрация на МС | |
| при предоставяне на бюджетни | |||
| субсидии | |||
| Текущ | областните управители и | МРРБ | МРРБ |
| областните съвети за развитие | МФ | Съвет по регионално | |
| МРРБ-деконцентрирани структури | развитие към МС | ||
| в районите за планиране | МФ | ||
| Министерство на финансите | Администрация на МС | ||
| Последващ | областните управители и | Съвет за регионално | Съвет за регионално |
| областните съвети за развитие | развитие към МС | развитие към МС | |
| Министерство на финансите | Министерство на финансите | Министерство на финансите | |
| Сметна палата | Сметна палата | Сметна палата | |
| МРРБ | МРРБ | МРРБ |
4.7. Актуализация на Националния план за регионално развитие
В съответствие с установената в България бюджетна процедура в ЗРР е заложен принципът на непрекъснатото планиране, респ. процедура за ежегодно актуализиране на плана. На актуализиране подлежат преди всичко:
1. териториалният обхват на районите със специфични проблеми и приоритети, а след третата година и другите видове райони за въздействие;
2. конкретните проекти;
3. разпределението на финансовите средства по мерки и конкретни проекти.
Не се препоръчва промяна на целите, принципите, стратегиите и приоритетите, освен в случаите на значителна промяна в условията на външната среда.
Актуализацията на плана се извършва по реда за разработване и приемане на Националния план за регионално развитие (чл. 13-15 от Закона за регионалното развитие), като се отчитат констатациите и изводите в годишните доклади за неговото изпълнение и други форми на анализа на изпълнението му.
5. Финансиране на действията по Националния план за регионално развитие
5.1. Финансови инструменти и източници за финансиране на проекти, включени в НПРР
Законът за регионалното развитие предвижда сравнително широк кръг от финансови инструменти и финансови източници, които могат да бъдат използвани за финансиране на проектите, като една част от финансовите инструменти подлежат на разработване с оглед на тяхното реално прилагане.
В проекта на Националния план за регионално развитие предлаганото финансиране обхваща:
1. Предоставяне на субсидии от републиканския бюджет. Преобладаващата част от тези средства имат инвестиционен характер и са свързани с реализацията на проекти към програмите "Намаляване на регионалните различия в заетостта, доходите и възможностите за развитие" и "Отваряне на националното пространство и решаване на проблеми на регионалното и местно развитие чрез трансгранично коопериране". Субсидии от републиканския бюджет се предлагат и за реализиране на мерките, свързани с подпомагане на институционалните структури на регионалното планиране, разработване и прилагане на инструментариума на регионалното планиране, подобряване на информационното осигуряване. Това бюджетно финансиране в голямата си част има характер на необходимото съфинансиране от българска страна, тъй като се предлага за тези мерки да бъде търсено финансиране по Програмата ФАР. Подобен характер има и финансирането на програмата "Отваряне на националното пространство и решаване на проблеми на регионалното и местно развитие чрез трансгранично сътрудничество", където преобладаващата част от проектите се предвижда да бъде финансирана по Програмата ФАР.
2. Средства, предвидени по местни бюджети и извънбюджетни средства. Включват се посочените в областните планове бюджетни средства на общините за финансиране или съфинансиране на проекти по регионалните планове. Включването на проекти, съфинансирани от местните бюджети, е важен критерий при определяне на значимостта на проекта за местното и регионалното развитие. Проекти, които предвиждат финансиране от този източник, са сравнително ограничено представени в Националния план за регионално развитие.
3. Финансиране чрез извънбюджетни фондове. Законът за регионалното развитие предвижда използване на част от извънбюджетните фондове за реализация на проекти по плана за регионално развитие, както следва: Държавен фонд "Земеделие", Националния фонд по опазване на околната среда, Фонд "Професионална квалификация и безработица", Фонд "Републиканска пътна мрежа", Фонд "Българска гора", Фонд "Опазване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи", Фонд "Национална съобщителна мрежа". Съгласуването на предложените проекти за финансиране следва да се извърши чрез последваща процедура със съответните ведомства и чрез Съвета за регионално развитие. Това се отнася особено до предложенията за проекти, финансирани чрез фонд "Републиканска пътна мрежа" (Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда, 25 % от средствата, набрани във фонд "РПМ", се предоставят целево за финансиране на строителството, ремонта и зимното поддържане на третокласната и четвъртокласната пътна мрежа, които се разпределят по области и общини от Съвета за регионално развитие по обективни критерии за оценка на потребностите) . За финансиране на проектите са предложени и други фондове с регионално въздействие, като например фонд "Регионални инициативи" и Доверителен екофонд, които не са предвидени изрично в Закона за регионалното развитие.
4. Собствените средства на ведомствата като източник за финансиране на проекти, включени в Националния план за регионално развитие, не са намерили достатъчно място в плана. Причината за това е, че НПРР обхваща основно проекти, предложени от областните планове за развитие, а не предложения на централните ведомства със съответни поименни списъци с териториални адреси. Една от причините да се избере подходът НПРР да се конструира основно от предложения на областните планове, както и съответно от предложения на МРРБ в сферата на укрепване на институционалните структури и инструментариума на регионалното планиране, водния сектор, благоустройството, пътищата, трансграничното сътрудничество (които са обособени в насрещни програми), е да се приложи подходът "от долу на горе". Въпрос на последващо съгласуване е приемането на предложените проекти от съответните министерства и ведомства, както и допълването на предложенията от съответните областни планове.
5. Собствени средства на търговските дружества. Значението на небюджетните източници на финансиране като частен национален и външен капитал засега е сравнително ограничено. В Националния план за регионално развитие са включени проекти, които изцяло ще се финансират от частни капитали, както и проекти, които освен частно финансиране предвиждат и определени държавни гаранции за получаване на осигурени кредитни ресурси. Включването на тези проекти в плана има за цел да очертае по-цялостно инициативите за развитие на областната икономика, а така също чрез плана да се даде оценка за тяхната легитимност и значение за областното развитие и да им се осигури приоритетно административна подкрепа.
6. Средства по програми на Европейския съюз. В предложения вариант на плана средствата по международни програми, финансови помощи, чуждестранно участие и др. са основно за проекти в областта на трансграничното и транснационалното коопериране, изграждането на големи инфраструктурни обекти, а така също за модернизация и реконструкция на съществуващи обекти и институционално осигуряване.
Във връзка с това за финансиране по ИСПА се предлагат проекти в областта на транспорта и околната среда, по САПАРД - в областта на селското стопанство и развитието на селските райони. Предложенията за финансиране по САПАРД са идентифицирани като отделна програма, тъй като се разработва отделен Национален план за развитие на земеделието и селските райони във връзка с Националния план за икономическо развитие. За финансиране по Програмата ФАР се предлагат мерки, свързани с институционалното осигуряване на регионалното развитие и планиране и развитие на инструментариума в тази област, по трансгранично коопериране, сближаване на социално-икономическото развитие и др. За всички подобни проекти, предложени от областните планове, обаче е необходимо допълнително съгласуване с отговорните за тяхното прилагане институции (последващата оценка на проектите трябва да се има предвид, че в много от случаите те не идентифицират правилно възможните източници на финансиране чрез предприсъединителните инструменти на ЕС).
7. Държавни гаранции по кредити. Предложенията за проекти, включени в плана, предвиждащи кредити с държавни гаранции, са ограничени и основно са свързани със заема от Световната банка за водния сектор.
8. Банкови заеми. Тук се включва очакваният размер на кредити от търговски банки, които ще бъдат необходими за реализация на предвидените мерки и проекти в Националния план за регионално развитие. Все още не са разработени и приложени финансови инструменти, като предоставяне на преференциални кредити (възможност, която се предвижда със Закона за регионалното развитие). Ползването на преференциални кредити е възможно в рамките на представени проекти за включване в някои от действащите извънбюджетни фондове, но досега такива предложения не са постъпили.
9. Предоставяне на недвижими обекти или обекти на назавършеното строителство. Включването в стопанския оборот на незавършените обекти следва да се отчита като важен критерий при одобряване на предложените проекти. В тази група инструменти се включват и неизползваните обекти вследствие на реформата в отбраната на страната, както и на реформата в здравеопазването и образованието. Възможностите, които законът предоставя на общините в тази област, следва гъвкаво да се използват за стимулиране на развитието.
Финансовите инструменти, които подлежат на доразвитие (Тази дейност е предвидена изрично в мярката за развитие на инструментариума на регионалното развитие (вж. 3.1.1.4)) с оглед на бъдещо използване за подпомагане на проекти за регионалното развитие, включват:
1. Поемане на част от лихвения процент в размер от основния лихвен процент на БНБ, както и предоставяне на безлихвени кредити. Кръгът от проекти, който се предвижда да бъде подпомогнат чрез този инструмент, включва проекти, свързани с преструктуриране на производството и създаване на алтернативна заетост, подобряване на социалната и икономическата инфраструктура и създаване на благоприятни условия за бъдещи инвестиции и икономически растеж.
2. Пълно или частично освобождаване от държавни и местни такси. Прилагането на този инструмент се предлага да се ограничи до държавните такси за упражняване на занаят, за регистрация, подновяване и прехвърляне на производствени търговски марки, както и за местни такси за ползване на пазари, тържища, панаири и за добив на кариерни материали. Целта на предложението е да се подпомогне местният бизнес.
3. Гаранции и обезпечения. В обхвата на този инструмент се включва предоставянето на държавни гаранции по международни кредити, при спазване на законодателно уредените условия при тяхното предоставяне, както и на гаранции по инвестиционни заеми пред търговски банки. Последната схема все още няма практическо приложение в страната и предстои да бъде разработена. По тази причина се предвижда тя да бъде използвана след 2000 г.
5.2. Критерии за определяне на приоритетните проекти
Системата от критерии за определяне на приоритетните проекти, които се финансират чрез Националния план за регионално развитие, обхваща:
- съответствие на приоритетите, определени с плановете за регионално развитие;
- обвързаност с европейските и националните приоритети за развитие на пътната, железопътната, енергийната и съобщителната мрежа;
- принос към повишаване на икономическия потенциал и ускоряване на икономическия растеж на районите и страната;
- проекти, създаващи възможно най-голям брой работни места;
- допълващо финансиране (съфинансиране), като предимство имат проекти, осигуряващи по-висок размер на собствено финансиране;
- степен на проектна готовност;
- възможност за намаляване обема на незавършеното строителство.
Проектите за стопанско развитие допълнително се оценяват въз основа на:
- ефективност, пазарна перспективност, възвръщаемост на инвестициите и риск в случай на кредитиране;
- мултипликационен ефект: разкриване на нови работни места, решаване на социално-икономически проблеми, опазване на околната среда и др.;
- анализ на финансовите съотношения и коефициенти.
Необходимите общи условия са състезателност, публичност и прозрачност.
5.3. Необходими финансови средства за реализиране на Националния план за регионално развитие
Обобщените в проекта на Национален план за регионално развитие предложения за проекти и дейности, свързани с регионалното развитие, в стойностно изражение произтичат от представените областни планове, предложенията в областта на пътищата, благоустройството и водоснабдяването, на които Министерството на регионалното развитие и благоустройството е инвеститор, както и проекти от програмите ФАР - Трансгранично сътрудничество с Република Гърция и Република Румъния. Предложенията са допълнени с проекти, които имат регионално въздействие и са включени в Същинската инвестиционна програма на Министерския съвет, както и с част от проектите с изяснено финансиране от програмите на Министерството на околната среда и водите за твърди битови отпадъци и пречиствателни станции за отпадни води. Необходимите средства са представени в обобщен вид по източници на финансиране, програми и мерки, по области и райони за планиране, по райони за целенасочено въздействие, по степен на финансова осигуреност и по инвеститори в съответни приложения. По-специално внимание заслужават предложенията за 2000 г. Предложенията за останалата част от периода имат ориентировъчен характер и са изходна база за актуализацията на плана.
Включените в Националния план за регионално развитие проекти представляват заявка за финансиране. Публичните ресурси за тях се осигуряват ежегодно в съответствие с възможностите в рамките на процедурата по изготвяне на бюджета. Голяма част от проектите не са достатъчно добре подготвени или не могат да бъдат финансирани с бюджетни средства поради ограничеността на ресурсите. Подобен подход отговаря на концепцията на Закона за регионалното развитие (В чл. 12, ал. 1 от закона Националният план за регионално развитие се дефинира като "съвкупност от инициативи за развитие на областите и общините. В т. 4 и 5 на чл. 12, ал. 2 се посочва изрично, че планът съдържа както конкретните проекти за регионално развитие, така и инициативите за регионално развитие. По смисъла на § 1, т. 9 от допълнителната разпоредба на закона инициативи са "обосновани мерки и действия в областта на подобряване на инфраструктурата, повишаване на икономическата активност, създаване на нови работни места, повишаване качеството на човешките ресурси, развитие на трансграничното сътрудничество и други действия с оглед решаване на регионални проблеми в икономическата, социалната и културната сфера"). При неколкократното преработване на областните планове МРРБ е обърнало особено внимание на прецизиране на предложените от тях проекти и изясняване на тяхното финансиране въз основа на стандартен формуляр, особено на проектите за 2000 г. във връзка с необходимостта от тяхното финансово осигуряване и реализиране.
В резултат на това са изготвени групирания на проектите от гледна точка на финансовото им осигуряване в следните групи:
- с осигурено финансиране - тук се отнасят преди всичко проекти от Същинската инвестиционна програма, както и други проекти, които са оценени като финансово осигурени, в т.ч. и от бюджетни източници;
- с частично осигурено финансиране - тук се отнасят проекти, частично осигурени от Същинската инвестиционна програма на МС и от други приети програми, както и проекти, търсещи финансиране от извънбюджетни фондове и от международни източници ( главно от предприсъединителните инструменти на Европейския съюз). И в двата случая финансовото осигуряване не може да се смята за сигурно до одобряване на проектите от съответните институции;
- финансово неосигурени проекти - това са типичните инициативи, за които няма яснота по финансирането им и които са основа за ежегодната актуализация на Националния план за регионално развитие.
В работата по плана е осъществено съгласуване на предложенията на МРРБ в областта на пътищата, водоснабдяването и благоустройството с предложенията на областните планове, което изключва възможността за дублиране на средства (След приемането на Националния план за регионално развитие е необходимо допълнително уточняване на заложените в областните планове за развитие стойности, които в редица случаи не съответстват на предложенията на МРРБ. Подобна процедура се налага и по отношение на предложенията, засягащи други инвеститори).
Направените обобщения по предложените източници на финансиране показват следното:
1. Общият размер на предлаганите в Националния план за регионално развитие финансови средства за целия планов период 2000-2006 г. възлиза на 13,417 млрд. лв. , в т. ч. за 2000 г. - 2,187 млрд. лв. (приложение № 4). Високият относителен дял на средствата за първите години от плановия период и особено за 2000 г. се дължи на по-голямата яснота по конкретните проекти и необходимите за тях финансови ресурси.
2. В предложението за 2000 г. най-голямо значение имат средствата по програми на ЕС и друго външно безвъзмездно финансиране (23,8 %), субсидиите от републиканския бюджет (23,1 %), собствените средства на търговски дружества (15,2 %) и извънбюджетните фондове (16,7 %).
Таблица 5
| Структура на необходимите финансови |
| ресурси по НПРР по източници |
| на финансиране |
| Източници на | Стойност |
| финансиране | хил. лв. | % | хил. лв. | % |
| 2000-2006 г. | 2000 г. |
| Обща | 13417802,4 | 100,0 | 2187455,1 | 100,0 |
| стойност | ||||
| Субсидии от | 3449823,2 | 25,7 | 506931,6 | 23,2 |
| републиканс- | ||||
| кия бюджет | ||||
| Местни бю- | 247357,9 | 1,8 | 32155,6 | 1,5 |
| джетни и из- | ||||
| вънбюджетни | ||||
| средства | ||||
| Собствени | 435644,7 | 3,2 | 88639,6 | 4,1 |
| бюджетни | ||||
| средства на | ||||
| министерства | ||||
| и ведомства | ||||
| ИБфондове | 2342369,7 | 17,5 | 366137,6 | 16,7 |
| Собствени | 2428007,3 | 18,1 | 332483,4 | 15,2 |
| средства на ТД | ||||
| Външни без- | 2567833,1 | 19,1 | 520442,5 | 23,8 |
| възмездни | ||||
| помощи | ||||
| Кредити с | 1122686,83 | 8,4 | 274368,3 | 12,5 |
| държавни | ||||
| гаранции | ||||
| Банкови заеми | 824079,7 | 6,1 | 66296,5 | 3,0 |
3. Предвидените ресурси от местни бюджетни и извънбюджетни средства имат твърде ограничен характер (за 2000 г. само 32 млн. лв., или 1,5 %, а за целия период - 247,4 млн. лв., или 1,8 %).
4. Една от основните функции на Националния план за регионално развитие, свързана с осъществяването на междуведомствена координация на предлаганите за финансиране проекти, е да представи предварителна информация за предложенията за финансиране на проекти от извънбюджетните фондове. По този начин се следва принципът, заложен в Закона за регионалното развитие - приоритетно финансиране от тези фондове на проектите, включени в Националния план, като се спазват всички останали изисквания, регламентиращи дейността на тези фондове.
Извършеното обобщаване на средствата за проектите, които се предлага да бъдат финансирани от извънбюджетни фондове през 2000 г., e с обща стойност 366,1 млн. лв., разпределена по фондове, както следва (таблица 6, приложение № 7).
Таблица 6
| Заявени средства от извънбюджетни |
| фондове по НПРР |
| Извънбюджетни фондове | Стойност |
| хил. лв. | % |
| 2000 г. |
| Обща стойност | 366137,6 | 100,0 |
| Фонд "Републиканска пътна | ||
| мрежа" | 274124,1 | 74,9 |
| Национален фонд за опазване | ||
| на околната среда | 54970,6 | 15,0 |
| Държавен фонд "Земеделие" | 12136,0 | 3,3 |
| Фонд "Професионална квали- | ||
| фикация и безработица" | 469,0 | 0,1 |
| Фонд "Българска гора" | 2597,0 | 0,7 |
| Национален фонд "Опазване | ||
| и подобряване продуктивните | ||
| качества на земеделските земи" | 4239,5 | 1,2 |
| Фонд "Национална съобщителна | ||
| система" | 1150,0 | 0,3 |
| Фонд "Регионални инициативи" | 3590,0 | 1,0 |
| Фонд "Научни изследвания" | 400,0 | 0,1 |
| Национален доверителен екофонд | 700,0 | 0,2 |
| Фонд "Тютюн" | 1278,0 | 0,3 |
| Фонд "Мелиорации" | 823,4 | 0,2 |
| Други фондове | 9556 | 2,6 |
5. Общият размер на средствата за проекти, които се предлага да бъдат финансирани чрез програми/финансови инструменти на Европейския съюз и чрез други външни безвъзмездни помощи, за 2000 г. е 520,4 млн. лв. или 260 млн. евро, разпределени, както следва: ФАР - 296,6 млн. лв. (148,3 млн. евро); ИСПА - 67,9 млн. лв. (34,0 млн. евро); САПАРД - 41,4 млн. лв. (20,7 млн. евро); други - 114,4 млн. лв. (57,2 млн. евро)(Индикативното разпределение на средствата по предсъединителните инструменти на Европейския съюз за България е, както следва: ИСПА - 8-12 % от годишните средства (85-130 млн. евро), САПАРД - 52 млн. евро, ФАР - 100-120 млн. евро (предварителна оценка). Областните планове и националните секторни програми, респ. Националният план за икономическо развитие, предвиждат значителни средства за проекти, финансирани чрез предприсъединителните инструменти на Европейския съюз (ИСПА, САПАРД, ФАР). Поради малкия общ размер на средствата за инвестиции в икономическо и социално сближаване (приблизително 40-45 млн. евро годишно) те ще бъдат концентрирани първоначално в 2 района за планиране с оглед постигане на максимален ефект. Поради това общият размер на средствата за регионално развитие по ФАР ще бъде значително редуциран (по предварителни данни - до 45 млн. евро), тъй като няма да бъдат отчетени предложенията от другите райони. Подготовката на конкретните проекти за финансиране по ФАР 2000 в Северозападния и Южния централен район трябва да завърши окончателно до март 2000 г.).
По програми и мерки необходимите финансови ресурси се разпределят, както следва (приложение № 4):
Таблица 7
| Необходими финансови ресурси за НПРР по програми и мерки |
| Програми и мерки | Стойност |
| хил. лв. | % | хил. лв. | % |
| 2000-2006 г. | 2000 г. |
| Всичко | 13417802,4 | 100,0 | 2187455,1 | 100,0 |
| П1: | Създаване на предпоставки за устойчиво | ||||
| и балансирано развитие | 111327,0 | 0,8 | 34273,5 | 1,6 | |
| М1: | Подобряване на информационното осигуряване | 24001,5 | 0,2 | 11723,5 | 0,5 |
| М2: | Подпомагане на структурите, които изготвят | ||||
| проучвания и планове за регионално развитие | 37321,5 | 0,3 | 10104,0 | 0,5 | |
| М3: | Финансиране на процеса на разработване и прила- | ||||
| гане на инструментариума на териториалното | |||||
| планиране | 50004,0 | 0,4 | 12446,0 | 0,6 | |
| П2: | Намаляване на регионалните различия в заетостта, | ||||
| доходите и възможностите за развитие | 11337093,3 | 84,5 | 1793216,1 | 82,0 | |
| ПП1: | Регионална инфраструктура | 10837777,1 | 80,8 | 1658546,9 | 75,8 |
| М1: | Пътища | 5530560,9 | 41,2 | 721561,2 | 33,0 |
| в т.ч. автомагистрали | 3121893,0 | 23,3 | 96993,0 | ||
| М2: | Водоснабдяване | 1280731,0 | 9,5 | 193534,0 | 8,8 |
| М3: | Благоустройство | 575359,0 | 4,3 | 84717,2 | 3,9 |
| М4: | Други обекти | 3451126,3 | 25,7 | 658734,5 | 30,1 |
| ПП2: | Реализиране на специфични цели на регионалното | ||||
| развитие | 499316,2 | 3,7 | 134669,2 | 6,2 | |
| М1: | Създаване на предприемаческа и иновативна среда | 272451,0 | 2,0 | 75714,8 | 3,5 |
| М2: | Подпомагане на МСП | 84091,0 | 0,6 | 41556,8 | 1,9 |
| М3: | Заетост, преструктуриране и развитие | 142774,2 | 1,1 | 17397,7 | 0,8 |
| П3: | Трансгранично сътрудничество | 1501658,3 | 11,2 | 241125,2 | 11,0 |
| ПП1: | Гърция | 244196,5 | 1,8 | 25716,5 | 1,2 |
| ПП2: | Турция | 433150,0 | 3,2 | 65050,0 | 3,0 |
| ПП3: | Македония | 154036,8 | 1,1 | 12655,7 | 0,6 |
| ПП4: | Румъния | 26550,0 | 0,2 | 15250,0 | 0,7 |
| П4: | Развитие на селското стопанство и селските райони | 467723,8 | 3,5 | 118840,3 | 5,4 |
Най-голяма тежест имат действията, насочени към намаляване на регионалните различия в заетостта, доходите и възможностите за развитие (84,5 % за целия период и 82 % за 2000 г.), сред които силно доминират проектите за развитие на инфраструктурата (80,8 % за целия период и 75,8 % за 2000 г.).
По области и райони за планиране разпределението на финансовите средства е следното (вж. и приложения № 5 и 6):
Таблица 8
| Необходими финансови ресурси за НПРР по области и райони за планиране(*) |
| Райони за планиране и области | Стойност |
| хил. лв. | % | хил. лв. | % |
| 2000-2006 г. | 2000 г. |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
| Северозападен район | 522993,8 | 3,9 | 101704,8 | 4,6 |
| Видин | 172669,0 | 1,3 | 32305,0 | 1,5 |
| Монтана | 206862,9 | 1,5 | 29670,9 | 1,4 |
| Враца | 143461,9 | 1,1 | 39728,9 | 1,8 |
| Северен централен район | 773722,9 | 5,8 | 175116,3 | 8,0 |
| Плевен | 213328,0 | 1,6 | 52182,0 | 2,4 |
| Ловеч | 130015,0 | 1,0 | 29720,0 | 1,4 |
| Велико Търново | 52117,9 | 0,4 | 13793,3 | 0,6 |
| Габрово | 245992,0 | 1,8 | 16017,0 | 0,7 |
| Русе | 132270,0 | 1,0 | 63404,0 | 2,9 |
| Североизточен район | 1468204,6 | 10,9 | 240039,0 | 11,0 |
| Варна | 891704,6 | 6,6 | 115115,0 | 5,3 |
| Добрич | 192085,0 | 1,4 | 32546,0 | 1,5 |
| Шумен | 202887,0 | 1,5 | 51033,0 | 2,3 |
| Търговище | 50885,0 | 0,4 | 10678,0 | 0,5 |
| Разград | 63771,0 | 0,5 | 10277,0 | 0,5 |
| Силистра | 66872,0 | 0,5 | 20390,0 | 0,9 |
| Югозападен район | 2225968,5 | 16,6 | 558766,1 | 25,6 |
| София | 1518269,0 | 11,3 | 429455,0 | 19,6 |
| Софийска | 69265,0 | 0,5 | 8775,0 | 0,4 |
| Благоевград | 157320,0 | 1,2 | 17065,0 | 0,8 |
| Перник | 116138,5 | 0,9 | 28096,1 | 1,3 |
| Кюстендил | 364976,0 | 2,7 | 75375,0 | 3,4 |
| Южен централен район | 2499733,2 | 18,6 | 450595,2 | 20,6 |
| Пловдив | 564136,0 | 4,2 | 70017,0 | 3,2 |
| Стара Загора | 304004,4 | 2,3 | 64687,7 | 3,0 |
| Хасково | 109992,5 | 0,8 | 15800,5 | 0,7 |
| Пазарджик | 363959,8 | 2,7 | 76194,5 | 3,5 |
| Смолян | 1017885,0 | 7,6 | 181693,0 | 8,3 |
| Кърджали | 139755,5 | 1,0 | 42202,5 | 1,9 |
| Югоизточен район | 534608,0 | 4,0 | 150605,0 | 6,9 |
| Бургас | 182545,0 | 1,4 | 20784,0 | 0,9 |
| Сливен | 191238,0 | 1,4 | 50312,0 | 2,3 |
| Ямбол | 160825,0 | 1,2 | 79509,0 | 3,6 |
| ГКПП и други проекти по програмите | ||||
| за трансгранично сътрудничество | 1001874,8 | 7,5 | 153785,7 | 7,0 |
| Други проекти на МРРБ | 93800,0 | 0,7 | 20800,0 | 1,0 |
| Автомагистрали | 3121893,0 | 96993,0 | ||
| Пътища I-III клас, невключени във фин. таблици | ||||
| на областните планове | 1175003,6 | 8,8 | 239050,0 | 10,9 |
| Република България | 13417802,4 | 100,0 | 2187455,1 | 100,0 |
(* Към неразпределените по области проекти се отнасят по-специално пътищата с национално значение.)
Разпределението на финансовите средства по райони за целенасочено въздействие отразява стратегията, възприета от Националния план за регионално развитие - значителна концентрация в ограничен брой райони на растеж (42 %), както и значителна концентрация в "проблемните" райони, особено в районите за трансгранично сътрудничество и развитие (20 %) и в изостаналите селски райони (15 %) (Разпределението на средствата по райони за целенасочено въздействие е ориентировъчно, тъй като голяма част от проектите не могат да бъдат отнесени еднозначно към един район. Районите за целенасочено въздействие са определяни на ниво община, което затруднява точното локализиране на линейните обекти на инфраструктурата, както и на други мерки, които се осъществяват на територията на повече от една община).
Таблица 9
| Необходими финансови средства по НПРР по райони за целенасочено въздействие (2000 г.) |
| Райони за целенасочено въздействие |
| райони | райони | райони | райони | изостанали | |
| за растеж | за развитие | за трансгранич- | в индустриа- | селски | |
| но сътрудниче- | лен упадък | райони | |||
| ство и развитие | |||||
| Всичко, % | 42,4 | 9,3 | 20,3 | 7,4 | 14,7 |
| Относителен дял от територията на страната, % | 9,1 | 6,1 | 29,1 | 6,5 | 24,3 |
| Относителен дял от населението на страната, % | 35,9 | 9,7 | 19,5 | 5,3 | 12,2 |
Разпределението на необходимите средства за проектите с различна степен на ресурсна осигуреност е показано в приложение № 8. Общата стойност на разглежданите като финансово осигурени проекти за плановия период е 7 942 611 хил. лв., в т.ч. от републиканския бюджет 2 452 318,6 хил. лв., за 2000 г. - съответно 1 492 790,5 хил. лв. и 266 949,7 хил. лв. Те са определени въз основа на проектите с регионално въздействие от Същинската инвестиционна програма на МС, както и на други проекти, които се финансират от външни източници, уточнени проекти от Програмата ФАР - Трансгранично сътрудничество и от инвестиционните програми на МРРБ, МОСВ и др. Те са разпределени в три групи - осигурени по Същинската инвестиционна програма и включени в областните планове, осигурени по Същинската инвестиционна програма и невключени в областните планове, и други проекти, осигурени по програмите на МРРБ и други ведомства. В списъка на частично осигурените проекти на Националния план за регионално развитие са отнесени проекти, за които част от финансовите средства са включени в Същинската инвестиционна програма на Министерския съвет и в програмите на МОСВ, както и от други финансови източници, посочени в проектните фишове на областните планове.
За улесняване на дейностите по прилагането, контрола и актуализацията на Националния план за регионално развитие е изготвена справка за разпределението на проектите, съответно необходимите финансови ресурси по инвеститори (приложение № 9).
Необходимо действие от страна на областните администрации след приемане на Националния план за регионално развитие, съответно след ежегодното му актуализиране, е да съгласуват допълнително областните планове за развитие от гледна точка на конкретните проекти за предстоящата година, а при необходимост и да предложат разпределението по обекти на общите суми, предвидени за областта по някои от мерките, след обсъждането им в областния съвет за регионално развитие.
При актуализацията на Националния план за регионално развитие е необходимо също така да се прецизират включените в него програми, подпрограми и мерки от гледна точка на практическото им прилагане.
6. (Нова - ДВ, бр. 24 от 2001 г.) Национални годишни програми - 2001 г.
6.1. Приоритетно направление "Икономическо развитие".
6.1.1. Програма "Промишленост":
Цел на програмата:
Да подпомогне преодоляването на високата безработица, породена от структурната реформа. Тя е ориентирана към използване на местни ресурси с прилагане на съвременни технологии, гарантиращи конкурентна продукция.
Очаквани резултати от програмата:
- разкриване на нови работни места;
- перспективна структура на промишлеността;
- въвеждане в стопански оборот на неизползвани местни ресурси;
- създаване на условия за ускорено развитие.
Териториално разпределение:
Общият брой на проектите в програмата за развитие на промишлеността, включени в областните планове, в процес на реализация през 2001 г. е 3, като всичките са локализирани в Югозападния район за планиране.
6.1.2. Програма "Селско стопанство":
6.1.2.1. Подпрограма "Земеделие и животновъдство":
Цел на програмата:
Да съдейства за развитието на отрасъла, като създаде условия за ефективно използване на местния ресурсен потенциал, повишаване конкурентността на произвежданите стокови продукти и развитие на технологичната и пазарната инфраструктура в аграрния сектор.
Очаквани резултати от програмата:
- създаване на нови и възстановяване на съществуващи трайни насаждения;
- засилване на семейното предприемачество в областта на земеделието и животновъдството;
- подобряване на племенния състав на животновъдните ферми;
- изграждане на бизнесинфраструктура за обслужване на аграрния сектор;
- решаване проблемите на малоимотните и безимотните;
- въвеждане на европейски стандарти в селското стопанство;
- намаляване нивото на безработица чрез откриване на нови работни места в аграрния сектор;
- създаване на условия за стабилизиране на икономиката на изостаналите селски райони като част от подготовката на районите със специфични проблеми за внедряване на структурните политики, прилагани от страните-членки на ЕС;
- ускоряване процеса на преструктуриране на икономиката и подобряване на условията за реален растеж в производството.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на земеделието и животновъдството, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 46.
Най-голям брой проекти в областта на земеделието и животновъдството се предвижда да бъдат реализирани в Югоизточния, Североизточния и Южния централен район за планиране. Това разпределение съответства на капацитета на наличните ресурсни потенциали за развитие на земеделието и животновъдството в районите за планиране. Подпрограмата ще се базира на оптималното използване и въвеждане в икономически оборот на местните ресурси и повишаване ефективността и конкурентостта на отрасъла.
6.1.2.2. Подпрограма "Хидромелиорации":
Цел на програмата:
Да подпомогне развитието на отрасъла, като създаде условия за развитие на ефективно модерно земеделие и да повиши конкурентността на произвежданите земеделски продукти и суровини.
Очаквани резултати от програмата:
- създаване на нова, реконструкция и възстановяване на съществуваща хидромелиоративна инфраструктура;
- създаване на условия за засилване на частното предприемачество в областта на земеделието;
- създаване на условия за интегрирано развитие на земеделските райони;
- подобряване и стабилизиране пазарната позиция на земеделските стопанства на основата на по-ефективното използване на наличния ресурсен потенциал;
- повишаване на добивите в земеделието;
- въвеждане на европейски стандарти и технологии в областта на земеделието;
- намаляване нивото на безработица чрез откриването на нови работни места в аграрния сектор;
- създаване на условия за стабилизиране на икономиката на изостаналите селски райони като част от подготовката на районите със специфични проблеми за внедряване на структурните политики, прилагани от страните-членки на ЕС.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на земеделието и животновъдството, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 19.
Най-мащабните хидромелиоративни проекти на обща стойност 52,75 млн. лв. ще бъдат реализирани в Южния централен район. Предвижда се реконструкция на НС "Тракиец" - Хасково, изграждане на нова хидромелиоративна инфраструктура на територията на общините в област Кърджали, изграждане на НС "Алеко-Пазарджик", изграждане на язовир "Чаталка" и др. Важно значение за развитието на изостаналите селски райони в Североизточна България има проектът за реконструкция на главната канална мрежа и помпени станции на НС "Виница". На настоящия етап проектите, включени в подпрограма "Хидромелиорации", не биха могли да решат всички проблеми и нужди, възникнали в тази област, и да осигурят равнопоставено развитие на хидромелиорациите във всички райони на страната. С реализацията на инвестиционните инициативи, включени в подпрограма "Хидромелиорации", ще се създадат условия за възстановяване на добрите традиции на страната в областта на поливното земеделие.
6.1.3. Програма "Туризъм":
Цел на програмата:
Да подпомогне развитието на отрасъла, като създаде условия за ефективно използване на местния ресурсен потенциал, повишаване конкурентоспособността на туристическата индустрия и развитие на инфраструктурата в съответствие с международните изисквания в туристическия сектор.
Очаквани резултати от програмата:
- изграждане на нови и реконструкция на съществуващи туристически обекти;
- засилване на семейното предприемачество в областта на туризма;
- въвеждане на европейски стандарти в туристическата индустрия;
- подобряване на заетостта и намаляване нивото на безработица чрез разкриване на нови работни места в туризма;
- създаване на условия за стабилизиране на икономиката на изостаналите селски райони като част от подготовката на районите със специфични проблеми за внедряване на структурните политики, прилагани от страните-членки на ЕС;
- подобряване на икономическата ситуация в страната и създаване на условия за преструктуриране на икономиката.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на туризма, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 22.
Най-голям брой проекти в областта на туризма се предвижда да бъдат реализирани в Южния централен район за планиране. По-големите обекти са:
- Високопланински курортно-туристически комплекс "Сютка" - област Пазарджик;
- изграждане на пътническа въжена линия и ски-съоръжения и влекове на територията на община Чепеларе, област Смолян;
- изграждане на ски-шанци в Пампорово, област Смолян;
- курортно-туристически комплекс "Узана", област Габрово;
- рекреационен парк "Чиста Струма", област Кюстендил.
6.1.4. Програма "Бизнесинфраструктура":
Цел на програмата:
Да подпомогне развитието на икономиката, като създаде условия за ефективно използване на местния ресурсен потенциал, повишаване конкурентостта на произвежданите стокови продукти и развитие на пазарната инфраструктура.
Очаквани резултати от програмата:
- изграждане на нова и реконструкция на съществуващата бизнесинфраструктура;
- създаване на бизнессреда в съответствие с европейските стандарти и международните изисквания;
- създаване на условия за бизнессрещи под формата на изложения;
- повишаване на заетостта и намаляване нивото на безработица чрез разкриването на нови работни места в областта на бизнеса;
- подобряване на икономическата ситуация в страната.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на бизнесинфраструктурата, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 29.
Най-голям брой проекти в областта на бизнесинфраструктурата се предвижда да бъдат реализирани в Южния централен и Югозападния район за планиране. По-големи обекти са:
- изграждане на тържище - пазар за живи животни - Видин;
- изграждане на тържище - Плевен;
- изграждане на тържище за плодове и пазар на производителите - област Шумен;
- изграждане на регионално тържище за плодове, зеленчуци и цветя - Хасково;
- строителство на тържище за плодове и зеленчуци - Стара Загора.
6.1.5. Програма "Малки и средни предприятия":
Цел на програмата:
Да подпомогне развитието на малкия и средния бизнес, като създаде условия за благоприятна финансова и конкурентоспособна икономическа среда за развитието на свободното предприемачество при ефективно използване на местния ресурсен потенциал.
Очаквани резултати от програмата:
- изграждане на малки и средни предприятия с преобладаващо частно участие;
- развитие на свободното предприемачество в областта на малкия и средния бизнес;
- насърчаване на иновациите в малките и средните предприятия;
- изграждане на бизнесинфраструктура;
- подобряване на действащите технически стандарти в съответствие с изискванията на международните пазари в областта на малкия и средния бизнес. Повишаване на конкурентоспособността и възможностите за излизане на чужди пазари;
- подобряване на заетостта и намаляване нивото на безработица чрез разкриването на нови работни места;
- създаване на условия за стабилизиране на икономиката на районите за целенасочено въздействие с изявени специфични проблеми и за внедряване на структурните политики, прилагани от страните-членки на ЕС;
- подобряване на икономическата ситуация в страната; ускоряване процеса на преструктуриране на икономиката и подобряване на условията за реален растеж в производството.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на малките и средните предприятия, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 18.
Най-голям брой проекти в областта на малките и средните предприятия се предвижда да бъдат реализирани в Южния централен и Североизточния район за планиране. По-големи обекти са:
- изграждане на маслобойна, фуражен цех и мелница - област Ловеч;
- строителство на мелница и фуражно предприятие - гр. Две могили, област Русе;
- реконструкция на мелница "Сливен" - Сливен;
- изграждане на малки и средни предприятия за дърводобив - област Смолян.
6.1.6. Програма "Технологични паркове":
Цел на програмата:
Да подпомогне развитието на икономиката, като създаде условия за ефективно използване на местния ресурсен потенциал, повишаване конкурентоспособността на производството и развитие на технологичната и пазарната инфраструктура.
Очаквани резултати от програмата:
- създаване на среда и условия за подобряване на технологичното обслужване - създаване на бизнесинкубатори, технопаркове, високотехнологични паркове;
- подобряване на предприемачеството;
- въвеждане на европейски стандарти в областта на технологиите;
- намаляване нивото на безработица чрез откриването на нови работни места в технологичните паркове и бизнесинкубаторите;
- създаване на условия за стабилизиране на икономиката на изостаналите селски райони като част от подготовката на районите със специфични проблеми за внедряване на структурните политики, прилагани от страните-членки на ЕС;
- ускоряване процеса на преструктуриране на икономиката и подобряване на условията за реален растеж в производството.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на технологичните паркове, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 7.
Най-голям брой проекти в областта на технологичните паркове се предвижда да бъдат реализирани в Югозападния район за планиране. По-големи обекти са:
- създаване на бизнеспарк в Монтана;
- високотехнологичен парк "Габрово";
- технопарк " Искър-север" - София.
6.2. Приоритетно направление "Техническа инфраструктура".
6.2.1. Програма "Транспортна система".
6.2.1.1. Подпрограма "Пътища":
Цел на програмата:
Подобряване на пътната инфраструктура с национално, регионално, областно и местно значение като основа за активизиране процесите на социално-икономическото развитие и кохезия в регионален и европейски план.
Очаквани резултати от програмата:
- подобряване на условията за бизнес и качеството на живот в регионите на страната;
- засилване на пространствено - интеграционните връзки в международен, национален и областен план на основата на развитие и усъвършенстване на пътната мрежа, включително продължаване строителството на автомагистралния пръстен на страната, изграждане на тунел "Шипка" и др.;
- подобряване транспортното обслужване на общините и населените места;
- създаване на по-добра среда за процеса на трансгранично сътрудничество;
- оптимизиране структурата на пътната мрежа и подобряване на транспортната достъпност;
- подобряване безопасността на движението;
- подобряване параметрите на околната среда в населените места, разположени по протежение на основните пътни артерии, на основата на изграждането на обходни пътища;
- подобряване на достъпа до регионалния и международния пазар на стоки и суровини;
- подобряване на достъпа до значими туристически обекти - Рилски манастир и др.;
- подобряване параметрите на пътните връзки към ГКПП.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на пътните проекти, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 168.
Най-голям брой пътни проекти се предвижда да стартират през 2001 г. в Южния централен и Североизточния район. Мотивите за това произтичат от специфичните характеристики на икономиките на тези региони, сполетелите ги природни бедствия през последните години и необходимостта от спешно решаване на социални проблеми, свързани с нивото на безработицата, бедността и намеренията за реинтеграция в обществото на големи малцинствени групи.
Най-мащабните проекти, включени в подпрограмата, са:
- изграждане на участъци от АМ "Хемус" и АМ "Тракия";
- ремонт на участъци от АМ "Тракия";
- изготвяне на проект за автомагистралите "Люлин" и " Струма";
- изграждането на северната и южната дъга на Софийския околовръстен път;
- реконструкция на път II-86 Пловдив-Смолян-границата с Република Гърция;
- реконструкция на пътните връзки по транспортното направление Силистра-Шумен/Търговище-Ямбол-границата с Р. Турция;
- рехабилитация на пътищата с регионално значение в района на Дунавското крайбрежие;
- изграждане на пътни тунели "Шипка" и "Троян-Христо Даново";
- изграждане на пътни подходи към новите ГКПП.
По-голяма част от мерките в подпрограмата - 47 %, са насочени към реконструкция и рехабилитация на пътищата II и III клас, осигуряващи транспортните връзки с регионално значение - между общините в една или две съседни области. Финансовите ресурси за осъществяване на ремонтните дейности и рехабилитацията на този тип пътища в последните години не бяха достатъчни, в резултат на което експлоатационното им състояние се влоши. Това наложи включването им в програмите на Националния план за регионално развитие като особен приоритет предвид ролята, която имат - да разширяват зоната на влияние на главните транспортни оси (международни транспортни коридори) върху по-отдалечени териториални центрове и населени места. Подобряването на пространствената интеграция на териториалните центрове и административните общности в регионален план ще създаде условия за по-пълноценно използване на наличния икономически потенциал, катализиране на процесите на социално-икономическото развитие и подобряване на достъпа до местния и международния пазар.
6.2.1.2. Подпрограма "Железопътен транспорт":
Цел на програмата:
Да подобри инфраструктурата в областта на жп транспорта, необходима за осъществяването на комбинирани превози и подобряване на условията за свободното движение на стоки и хора в региона. Успоредно с това се цели ограничаване на вредното въздействие от транспорта върху околната среда чрез пренасочване на трафик от автомобилния към железопътния транспорт.
Очаквани резултати от програмата:
- развитие на жп инфраструктурата по протежение на паневропейските транспортни коридори IV, VIII, IХ и Х;
- създаване на по-благоприятни условия за осъществяване на комбинирани превози и взаимодействие на железопътния с останалите видове транспорт;
- привличане на транзитен трафик;
- стимулиране развитието на жп транспорта като щадящ околната среда в съответствие с Директива 85/337/ЕС и Директива 97/11/ЕС.
- подобряване на транспортното обслужване;
- пренасочване на трафик от автомобилния към железопътния транспорт.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на железопътния транспорт, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 4.
Проектите в програмата са насочени към развитие на железопътната инфраструктура в два от най-изявените международни транспортни възли в страната.
София е едно от най-важните транспортни средища на Балканите, където се пресичат три от паневропейските транспортни коридори - IV, VIII и Х. Наличието на инфраструктура от високо йерархично ниво - международни пътища и жп линии, автомагистрали, международно летище - определят района на столицата като изключително благоприятно място за локализиране на терминал за комбинирани превози не само с национално, а и с международно значение.
Русе е пресечна точка на други два паневропейски транспортни коридора - VII - Дунавската водна магистрала, и IХ - сухоземен транспортен коридор, свързващ Балтийско с Черно море. Наличието на добре развита инфраструктура на автомобилния, въздушния и водния транспорт в района на града е основа за осъществяване на по-добро взаимодействие и взаимно допълване между различните видове транспорт, в т. ч. за осъществяване на комбинирани превози. Гара Русе има ключова роля за интегрирането на жп мрежата на страната с европейската предвид проблемите, които възникнаха пред жп транспорта по време на двете кризи в Югославия по отношение на връзките с Централна и Западна Европа.
Програмата включва мерки, насочени към развитие, реконструкция и електрификация на жп линиите Пловдив-Свиленград-турско/гръцката граница и Карнобат-Синдел, които са част от паневропейските транспортни коридори IV, VIII и Х.
Проектите в областта на жп транспорта съчетават националните, регионалните и европейските приоритети в областта на транспортната политика.
6.2.1.3. Подпрограма "Воден транспорт":
Цел на програмата:
Подпрограмата е насочена към развитие и усъвършенстване на инфраструктурата на паневропейски коридор № 7 - Дунавски воден път, с цел разширяване дела на превозите на стоки с воден транспорт, организиране на комбинирани превози от и до български речни пристанища и изграждане на нова инфраструктура като основа за развитие на трансграничното сътрудничество между България и Румъния.
Програмата съдържа 6 проекта, свързани с реконструкция на съществуваща и изграждане на нова пристанищна инфраструктура в пристанище Варна, която ще повиши конкурентостта на порта в рамките на региона, като същевременно ще създаде по-благоприятни условия за транспортно обслужване на промишлените предприятия в региона.
Очаквани резултати от програмата:
- създаване на условия за по-ефективно използване транспортния потенциал на р. Дунав;
- привличане на трафик към българските речни и морски пристанища - вътрешен и външен;
- подобряване на транспортните условията за развитие на трансграничното сътрудничество;
- подобряване на пристанищните услуги и разнообразяване специализацията на корабните места в речните и морските портове;
- засилване участието на българските пристанища в комбинираните превози по р. Дунав и вътрешноканалната мрежа на Европа чрез изграждане и оборудване на контейнерни терминали в ключовите пристанища;
- намаляване на времето за обработка на плавателните съдове в пристанищата;
- подобряване на обслужването на големите промишлени предприятия в района Варна-Девня;
- подобряване на условията за развитие на туризма на базата на изграждането на специализирана инфраструктура на водния транспорт.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на водния транспорт, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 13.
Проектите, включени в подпрограмата, се категоризират в две групи:
- проекти, насочени към разширяване участието на българските пристанища в осъществяването на международни превози на стоки и пътници в глобален план; към тази група се отнасят проектите: рехабилитация на пристанище Лом и изграждането на терминал за зърнени продукти и контейнерен терминал в пристанище Русе-изток, изграждането на терминал за цимент и клинкер и течни химически товари в пристанище Варна;
- проекти, насочени към създаване на по-благоприятни условия за икономическо развитие на крайбрежните територии на страната, в т. ч. за стимулиране на трансграничното сътрудничество; към тази група се отнасят проектите за изграждане на фериботни комплекси "Никопол-Турну Мъгуреле", "Силистра-Рени" и "Тутракан-Олтеница".
6.2.1.4. Подпрограма "Въздушен транспорт":
Цел на програмата:
Мерките в програмата са насочени към подобряване на инфраструктурата на въздушния транспорт в съответствие с провежданата транспортна политика за създаване на условия за свободно движение на хора и стоки. Тази цел произтича от процеса на глобализация на световната икономика и стремежа на България за по-широко отваряне към европейския и световния пазар.
Очаквани резултати от програмата:
- засилване на бизнесконтактите и икономическото сътрудничеството в глобален и регионален план;
- утвърждаване на летище София като ключово регионално летище за обслужване на трансконтинентални въздушни дестинации;
- привличане на допълнителен трафик към летището;
- създаване на по-добри условия за взаимодействие между различните видове транспорт по направлението на европейските транспортни коридори;
- създаване на по-благоприятни условия за развитие на международния туризъм в област Русе.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на въздушния транспорт, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 2, локализирани по един в Югозападния и Северния централен район.
Летище София е разположено на важен европейски транспортен кръстопът - пресечна точка на паневропейските коридори IV, VIII и Х, което определя и необходимостта от развитието му не само като международно летище, осигуряващо въздушните връзки на страната със света, но и като летище за междинно кацане при осъществяване на трансконтинентални полети от Европа към Близкия изток, Азия и Австралия. Изграждането на новите пътнически терминали ще създаде условия за подобряване обслужването на пътниците.
Второто летище, чието развитие е включено в подпрограмата "Въздушен транспорт", е летище Щръклево, обслужващо Русе и региона. Възстановяването на гражданските полети до летището ще окаже благоприятно влияние върху развитието на бизнеса и особено на туризма предвид подобряването на транспортната достъпност.
6.2.2. Програма "Водоснабдителна система".
6.2.2.1. Подпрограма "Магистрални и разпределителни мрежи за питейно водоснабдяване":
Цел на програмата:
Да се доразвият магистралните и разпределителните мрежи за питейно водоснабдяване и да се подобри експлоатационното им състояние с оглед осигуряване задоволяването с водни ресурси на населението и икономиката.
Очаквани резултати от програмата:
- подобряване на снабдяването с питейна вода на икономиката и бита;
- подобряване качеството на живота в населените места;
- намаляване на загубите от течове по водопреносната мрежа;
- намаляване цената на водата;
- повишаване ефективността на работа на В и К - дружествата.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в подпрограма "Магистрални и разпределителни мрежи за питейно водоснабдяване", включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 46.
Най-голям брой проекти-реконструкция и ремонт на водопроводна мрежа, както и осигуряване на допълнително водоснабдяване се предвижда да бъдат реализирани в Североизточния район за планиране. Това разпределение на проектите съответства на капацитета на наличните ресурсни потенциали и на необходимостта от спешно решаване на натрупаните проблеми в областта на водоснабдяването с питейна вода на района. Успоредно с това се цели подобряване на качеството на живота в изостаналите селски райони и създаване на липсващата базова инфраструктура, необходима за разгръщане на частното предприемачество.
По-мащабни проекти, чиято реализация стартира през 2001 г., са:
- водоснабдяване на Ловеч, Плевен и Троян;
- реконструкция на магистрален водопровод за питейна вода ХВ "Среченска бара" до Враца;
- подмяна на водопреносната мрежа на територията на област Добрич;
- рехабилитация на водопроводна мрежа - Варна;
- водоснабдяване група Кърджали - североизток;
- изграждане на външен водопровод "Тупаров чарк".
6.2.2.2. Подпрограма "Пречиствателни станции за питейни води":
Цел на програмата:
Подобряване качеството на питейната вода за задоволяване нуждите на икономиката и бита.
Очаквани резултати от програмата:
- подобряване качеството на живот;
- намаляване на здравния риск;
- повишаване качеството на произведените стоки на основата на използването на пречистена питейна вода в технологичния производствен цикъл.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на пречистването на питейните води, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 7.
Особено значими проекти, включени в програмата, са:
- пречиствателна станция за питейни води-с. Ястребино;
- пречиствателна станция за питейни води-Пазарджик;
- пречиствателна станция за питейна вода - гр. Сандански;
- ПСПВ към водоснабдителна група "Златна Панега-Червен бряг".
6.2.2.3. Подпрограма "Язовири за питейно водоснабдяване":
Цел на програмата:
Да подобри експлоатационното състояние на язовирите и водоемите, използвани за питейно водоснабдяване, и да създаде условия за по-ефективното им използване.
Очаквани резултати от програмата:
- създаване на условия за по-ефективно използване на обема на многогодишните изравнители;
- осигуряване на допълнителни количества питейна вода и подобряване водоснабдяването на бита и икономиката;
- по-ефективно използване на магистралните водопроводни мрежи в резултат на осигуряване на по-големи количества питейна вода;
- качествена промяна на режима на водоснабдяване на населените места с ограничени водни ресурси в резултат на изграждането на нови водоеми и язовири за питейни води.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в подпрограма "Язовири за питейно водоснабдяване", включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 14.
Най-голям брой проекти се предвижда да бъдат реализирани в Югозападния район за планиране. Това разпределение съответства на капацитета на наличните ресурсни потенциали и на съществуващите проблеми в областта на водоснабдяването. Програмата е насочена както към изграждане на нова инфраструктура, така и към възстановяване, укрепване и реконструкция на изградените и функциониращи съоръжения с цел по-ефективно използване на капацитета им.
По-мащабни проекти, включени в програмата, са:
- язовир "Бяла" - област Габрово;
- възстановяване на строителните работи на язовир "Братан" - област Сливен;
- язовир "Раянци" - област Перник;
- язовир "Ямна" - област София;
- реконструкция и възстановяване на язовир " Бели Искър".
6.2.3. Програма "Електроснабдителна система":
Цел на програмата:
Доразвитие на инфраструктурата на електропреносната мрежа, изграждане на нови генериращи мощности с цел осигуряване на надеждно електроснабдяване на бита и икономиката.
Очаквани резултати от програмата:
- подобряване на битовото и промишленото електроснабдяване;
- оптимизиране структурата на енергопреносната мрежа и намаляване на загубите при преноса на електроенергия;
- повишаване качеството на подаваната електроенергия;
- подобряване параметрите на околната среда на основата на изграждане на екологосъобразни заместващи мощности;
- създаване на условия за износ на електроенергия към съседните страни.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в програмата "Електроснабдителна мрежа" в ход на реализация през 2001 г. е 21.
Най-голям брой проекти се предвижда да бъдат реализирани в Южния централен район за планиране. Това са предимно строителство на нови подстанции за трансформация на напрежението, както и изграждане на нови генериращи мощности, ползващи енергийния потенциал на родопските реки. Подпрограмата ще се базира на оптималното използване и въвеждане в икономически оборот на местните енергийни ресурси и повишаване ефективността и конкурентоспособността на отрасъла.
Значително внимание и ресурси се отделят на рехабилитацията на изградените енергийни мощности с цел по-ефективното им използване.
Обекти с ключово значение за гарантиране нормалното функциониране на националната енергийна мрежа са:
- изграждане на каскада "Горна Арда";
- изграждане на язовир "Цанков камък";
- рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток 3" със сероочистващи инсталации за 4 блока;
- заместващи мощности в ТЕЦ "Марица-изток 1".
6.2.4. Програма "Телекомуникации":
Цел на програмата:
Подобряване на телекомуникационното обслужване в малките населени места на основата на инсталиране на нови цифрови телефонни централи и изграждане на оптични кабелни връзки.
Очаквани резултати от програмата:
- подобряване качеството на живот в малките населени места;
- подобряване качеството и надеждността на телефонните услуги в селата и малките градове;
- създаване на по-благоприятни възможности за развитие на бизнеса;
- създаване на технологични условия за достъп до бизнесинформационните мрежи и ИНТЕРНЕТ.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на телекомуникациите, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 8.
Най-голям брой проекти в областта на телекомуникациите се предвижда да бъдат реализирани в Североизточния район за планиране, където телекомуникационната мрежа е с относително по-ниско ниво на изграденост в сравнение с други територии в страната. Тук все още има населени места, където единственият телефон се намира в кметството. Приоритетността на проектите за развитие на телекомуникациите в Североизточния район е важен елемент от регионалната политика за социално-икономическо сближаване на регионите, в т. ч. за повишаване на качеството на живота.
От особена важност е реализацията на проектите:
- изграждане на цифрова автоматична телефонна централа - Търговище;
- изграждане на цифрова автоматична телефонна централа - Силистра;
- изграждане на цифрова автоматична телефонна централа - Подкова;
- реализация на пилотен проект "Въвеждане на единен европейски номер (NPAA) за спешни повиквания 112 за територията на София.
6.3. Приоритетно направление "Социална инфраструктура".
6.3.1. Програма "Образование":
Цел на програмата:
Оптимизация и модернизация на мрежата на образованието и възпитанието и създаване на условия за подобряване на учебния процес.
Очаквани резултати от програмата:
- модернизация, ремонт и доизграждане на материално-техническата база на системата на образованието и възпитанието;
- създаване на районни центрове за квалификация на базата на преструктуриране на съществуващата мрежа от професионални училища;
- реконструкция и модернизация на ученическата почивна и спортна база;
- създаване на условия за езиково обучение.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на образованието, които ще се реализират през 2001 г., е 13.
Най-голям брой проекти за реализация в сферата на образованието през 2001 г. са предвидени в Североизточния район за планиране. Действията са насочени предимно към реконструкция и модернизация на съществуващата база, както и към създаване на условия за усъвършенстване на учебния процес.
6.3.2. Програма "Здравеопазване":
Цел на програмата:
Реконструкция и модернизация на мрежата от здравни заведения и създаване на оптимални условия за прилагане на здравната реформа.
Очаквани резултати от програмата:
- модернизация, ремонт и доизграждане на материално-техническата база на системата на здравеопазването;
- преструктуриране на болничната помощ, произтичащо от нормативната уредба, свързана със здравната реформа;
- преструктуриране на инфраструктурата на първичната помощ, свързано със създаването на "здравни практики";
- модернизация на оборудването на районните и общинските болници;
- подобряване на качеството на здравното обслужване на населението и преодоляване на териториалните различия.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на здравеопазването, които ще се реализират през 2001 г., е 24.
Най-голям брой проекти за реализация в сферата на здравеопазването през 2001 г. са предвидени в Югозападния район за планиране, като най-голям е броят на проектите в София - 4. Действията са предимно в посока на довършване на незавършено строителство и преструктуриране на здравеопазването в условията на провеждащата се здравна реформа.
6.3.3. Програма "Социални грижи":
Цел на програмата:
Оптимизиране на мрежата от социални обекти - социални домове за хора с физически и психически увреждания, домове за възрастни хора, домове за деца и юноши, мрежата за социален патронаж и създаване на условия за тяхното по-добро функциониране.
Очаквани резултати от програмата:
- ремонт и доизграждане на материално-техническата база на системата на социалните грижи;
- оборудване със съоръжения и апаратура;
- пригаждане на налична база, която не се използва по предназначение, за нуждите на социалните грижи;
- създаване на условия за адаптиране на хората в неравностойно социално положение към обществото;
- подобряване условията на живот в обектите от системата за социални грижи.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на социалните грижи, които ще се реализират през 2001 г., е 13.
Проектите за реализация в сферата на социалните грижи през 2001 г. са предвидени в Североизточния и Южния централен район за планиране. Действията са предимно в посока реконструкция, доизграждане и оборудване на обекти, както и създаване на програми за социална подкрепа.
6.3.4. Програма "Жилищно строителство":
Цел на програмата:
Осигуряване на жилищните нужди на работещите в АЕЦ "Козлодуй", жилища за обезщетяване на собственици и за отстраняване на последиците от земетресението през 1986 г.
Очаквани резултати от програмата:
- изграждане на жилищни блокове до края на 2001 г.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите е 4: в Северозападния район за планиране - 3, и в Североизточния район за планиране - 1 проект.
6.3.5. Програма "Културни институции":
Цел на програмата:
Развитие и усъвършенстване на системата на културата.
Очаквани резултати от програмата:
- изграждане, реконструкция, модернизация и поддържане на обектите на културата.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите за развитие на културните институции, които ще се реализират през 2001 г., е 11.
Най-голям брой проекти се предвижда да се реализират в Югозападния район за планиране, и по-специално в София.
6.3.6. Програма "Културно-историческо наследство".
Цел на програмата:
Опазване и поддържане на обектите на културно-историческото наследство.
Очаквани резултати от програмата:
- съхраняване, реставрация и консервация на обектите на културно-историческото наследство;
- възстановяване и поддръжка на паметниците на културата;
- развитие на местните занаяти;
- културен обмен;
- създаване на условия за развитие на познавателния туризъм.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите за опазване и поддържане на културно-историческото наследство, които ще се реализират през 2001 г., е 12.
Най-голям брой обекти на културно-историческото наследство, предложени за реализация през 2001 г., са на територията на Южния централен и Югозападния район за планиране.
6.3.7. Програма "Спорт и младежки дейности":
Цел на програмата:
Подобряване и развитие на спортната база както за високо спортно майсторство, така и за масовия спорт.
Очаквани резултати от програмата:
- ремонт, модернизация и доизграждане на материално-техническата база на системата на спорта;
- оборудване със съоръжения и апаратура;
- пригаждане на налична база за нуждите на масовия спорт;
- създаване на условия за развитие на спорта в училищата и висшите учебни заведения.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на спорта, които ще се реализират през 2001 г., е 2.
Действията за развитие на базата на спорта през 2001 г. са предимно в посока реконструкция, доизграждане и оборудване на спортни обекти.
6.4. Приоритетно направление "Благоустройствени дейности".
6.4.1. Програма "Геозащита":
Цел на програмата:
Отстраняване на последиците от свлачищните процеси и ерозията и осъществяване на превантивна дейност.
Очаквани резултати от програмата:
- укрепване на свлачища;
- възстановяване и ремонт на предпазни диги;
- корекция на реки;
- брегоукрепване.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на геозащитата, които ще се реализират през 2001 г., е 20.
Най-голям брой проекти за реализация в сферата на геозащитата през 2001 г. са предвидени в Североизточния район за планиране, където се наблюдават най-много свлачищни процеси.
По-значимите проекти, включени в програмата, са:
- изграждане на защитна дига при гребна база - Видин;
- укрепване на свлачища "Циганско дере", западно дере, източно дере - област Добрич;
- корекция на река Драгоевска;
- корекция на река Провадийска;
- брегоукрепване на северния бряг на Несебър;
- брегоукрепване на село Ахелой;
- рекултивация на коритото на река Джерман.
6.4.2. Програма "Благоустрояване на населените места".
6.4.2.1. Подпрограма "Топлоснабдяване":
Цел на програмата:
Чрез реконструкция и модернизация на толофикационната мрежа създаване на по-благоприятни условия на живот и опазване чистотата на въздуха в населените места.
Очаквани резултати от програмата:
- подмяна на електрофилтри в ТЕЦ;
- повишаване на ефективността на топлоснабдяването на сгради;
- изграждане и възстановяване на топлофикационните системи на населени места.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на топлофикацията, които ще се реализират през 2001 г., е 3.
Най-голям брой проекти за реализация в сферата на топлофикацията през 2001 г. са предвидени в Югозападния район за планиране, които са:
- изграждане на геотермална централа в Сапарева баня;
- генерален план за възстановяване на топлофикационната система на Перник.
6.4.2.2. Подпрограма "Електроснабдяване":
Цел на програмата:
Изграждане на нови мощности в системата на електроснабдяването и внедряване на енергоспестяващи технологии.
Очаквани резултати от програмата:
- повишаване на ефективността от въвеждане на нови технологии;
- изграждане на нови съоръжения, свързани с електрозахранването на населени места;
- въвеждане на ефективни енергийни системи.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на електроснабдяването на населените места, които ще се реализират през 2001 г., е 3.
Проекти за реализация в сферата на електроснабдяването на населените места през 2001 г. са предвидени в Североизточния и Северния централен район за планиране. Обектите, които ще се изграждат, са:
- резервно електрозахранване на град Силистра;
- допълнително електрозахранване на "Голд паркет" - ЕООД, с ел. ток 20 kV - Върбица.
6.4.2.3. Подпрограма "Газоснабдяване":
Цел на програмата:
Изграждане на нови мощности в системата на газоснабдяването с цел поевтиняване на енергията, опазване на околната среда и повишаване качеството на живот в населените места.
Очаквани резултати от програмата:
- битово газоснабдяване на населените места;
- газификация на обекти на общинска издръжка;
- изграждане на газоразпределителна мрежа.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на газоснабдяването в населените места, които ще се реализират през 2001 г., е 8.
Най-голям брой проекти за реализация в сферата на газоснабдяването в населените места през 2001 г. са предвидени в Северния централен район за планиране.
По-големите обекти, които ще се изграждат, са:
- газификация на сгради на общинска издръжка в Търговище - училища, детски градини и общински сгради;
- газификация на София, Банкя и Нови Искър;
- газификация на общините Казанлък, Павел баня, Мъглиж, Николаево, Гурково;
- газификация на Сливен;
- газификация на област Габрово;
- газопроводно отклонение високо налягане до АГРС - Горна Оряховица-Лясковец-Велико Търново.
6.4.2.4. Подпрограма "Озеленяване":
Цел на програмата:
Осигуряване на необходимите терени със зелени площи за повишаване качеството на живот в населените места.
Очаквани резултати от програмата:
- изграждане на паркове и лесопаркове;
- възстановяване на зелени площи в населените места;
- благоустрояване на околожилищното пространство.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на озеленяването в населените места, които ще се реализират през 2001 г., е 2.
Обекти, които ще се изграждат, са:
- почистване дерето на река Добричка и прилежащите зелени площи с участието на ромското население;
- изграждане на лесопарк "Бели брези" в област Кърджали.
6.4.2.5. Подпрограма "Благоустройство":
Цел на програмата:
Реконструкция, модернизация и изграждане на селищната среда за подобряване на условията за обитаване в населените места.
Очаквани резултати от програмата:
- реконструкция на транспортната инфраструктура в населените места;
- изграждане и въвеждане в експлоатация на Софийското метро;
- реконструкция на сградния фонд;
- разширение на гробищни паркове;
- корекция на реки в границите на населените места.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на благоустройството, които ще се реализират през 2001 г., е 13.
Най-голям брой проекти за реализация в сферата на благоустройството през 2001 г. са предвидени в Североизточния и Югозападния район за планиране. По важните обекти са:
- преодоляване на последствията от земетресението през 1986 г. в община Опака;
- Метро-София - първи диаметър;
- реконструкция на центъра на София.
6.5. Приоритетно направление "Опазване на околната среда".
6.5.1. Програма "Канализация и пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ)":
Цел на програмата:
Да подпомогне опазването на околната среда, като създаде условия за ефективно използване на отпадните води.
Очаквани резултати от програмата:
- изграждане на нови, реконструкция и разширение на съществуващи съоръжения за отпадни води (колектори, ПСОВ и др.);
- разширяване на канализационната мрежа;
- намаляване степента на замърсяване на околната среда.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на канализацията и пречиствателните станции за отпадни води (ПСОВ), включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 94.
Най-голям брой проекти в областта на канализацията и пречиствателните станции за отпадни води (ПСОВ) се предвижда да бъдат реализирани в Североизточния и Южния централен район за планиране.
По-големите обекти са:
- пречиствателна станция за отпадни води - Троян;
- ПСОВ и довеждащ колектор - Балчик;
- пречиствателна станция за отпадни води - с. Баните;
- канализационни колектори - Самоков и Боровец;
- ПСОВ "Кубратово" - област София.
6.5.2.Програма "Третиране на твърдите отпадъци":
Цел на програмата:
Да подпомогне опазването на околната среда, като създаде условия за намаляване степента на замърсяване чрез третиране на твърдите отпадъци и за ефективно използване на местния ресурсен потенциал.
Очаквани резултати от програмата:
- изграждане на нови регионални депа и предприятия за третиране на твърди битови отпадъци;
- реконструкция и разширение на съществуващи депа и предприятия за третиране на твърди отпадъци;
- намаляване на вредните емисии от двигателите с вътрешно горене;
- разработване на регионални и общински програми за управление на отпадъците;
- обезвреждане на негодни за употреба пестициди;
- изграждане на инсталации за безотпадна преработка на твърди битови отпадъци.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на третирането на твърдите отпадъци, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 43.
Най-голям брой проекти в областта на твърдите отпадъци се предвижда да бъдат реализирани в Югозападния и Южния централен район за планиране. По-големите обекти са:
- депо за твърди битови отпадъци - Ловеч;
- регионално депо за твърди битови отпадъци за общините Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец;
- регионално депо за твърди битови и опасни отпадъци - Силистра;
- изграждане на завод за твърди битови отпадъци в района на с. Хаджидимитрово, община Тунджа, обслужващ община Сливен, община Ямбол, община Тунджа - област Ямбол;
- изграждане на регионално депо за ТБО - Перник;
- изграждане на софийски екарисаж.
6.5.3. Програма "Консервация, ликвидация и рекултивация на минно-добивни дейности":
Цел на програмата:
Да подпомогне опазването на околната среда, като създаде условия за намаляване степента на замърсяване на територията и за подобряване използването на местния ресурсен потенциал.
Очаквани резултати от програмата:
- рекултивация на земи по поречия;
- рекултивация на съществуващи сметища и хвостохранилища;
- провеждане на мероприятия, произтичащи от закриването на минно-добивни дейности и ликвидация на съществуващи хвостохранилища;
- рекултивация на съществуващи замърсени от минно-добивни дейности площи;
- ускоряване процеса на преструктуриране на икономиката и подобряване на условията за реален растеж в производството.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на консервацията, ликвидацията и рекултивацията на минно-добивните дейности, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. са 9.
Най-голям брой проекти в областта на консервацията, ликвидацията и рекултивацията на минно-добивните дейности се предвижда да бъдат реализирани в Югозападния район за планиране. По-големите обекти са:
- провеждане на мероприятия по закриване на уранодобива и ликвидация на хвостохранилището с. Елешница - област Благоевград;
- рекултивация на съществуващо сметище - Ловеч;
- изготвяне и реализация на проект за рекултивация на земи в община Симитли;
- екологично възстановяване на "Чокльово блато" - област Перник;
- рекултивация на замърсени площи - Златица, Пирдоп и Челопеч.
6.6. Приоритетно направление "Трансгранично сътрудничество".
6.6.1. Програма "Трансгранично сътрудничество с Република Гърция":
Цел на програмата:
Да се подобри транспортната достъпност между граничните райони, разположени паралелно на общата граница между Република България и Република Гърция, с цел осигуряване на благоприятни условия за развитие на трансграничното сътрудничество.
Да се подобри телекомуникационното обслужване на териториите от двете страни на границата с цел създаване на по-подходяща среда за бизнес.
Очаквани резултати от програмата:
- създаване на нова активна зона на трансгранично сътрудничество в зоната на влияние на новия ГКПП "Илинден";
- създаване на условия за активиране и ръст на икономиката в периферните на страната райони като елемент на политиката за социално-икономическо сближаване между регионите в национален и европейски план;
- улесняване на бизнесконтактите - на основата на създадените условия за свободно движение на хора и стоки;
- достигане на европейския стандарт за време на транспортен достъп между районите на трансгранично сътрудничество по българо-гръцката граница.
Териториално разпределение на проектите:
Програмата включва 4 проекта.
Три от проектите са насочени към подобряване на транспортната инфраструктура. Проектът "Електрификация и реконструкция на жп линията Дупница-Кулата" е част от транспортната стратегия за развитие на инфраструктурата на паневропейски коридор № 4 и има важно значение за привличане на транзитен трафик от и за гръцките беломорски пристанища. Проектът за инсталиране на оптичен кабел Хасково-Кавала ще създаде по-благоприятна бизнессреда за икономическо сътрудничество в района за трансгранично сътрудничество.
6.6.2. Програма "Трансгранично сътрудничество с Румъния":
Цел на програмата:
Да се подобри транспортната достъпност между граничните райони, разположени паралелно на общата граница между Република България и Румъния, с оглед осигуряване на условия за развитие на трансгранично сътрудничество.
Очаквани резултати от програмата:
- подобряване на условията за навигация по р. Дунав в резултат на изграждането на необходимата инфраструктура, улесняваща поддържането и управлението на плавателния път;
- създаване на условия за активиране и ръст на икономиката в общините в зоната на Дунавското крайбрежие в резултат на по-добрите възможности за развитие на трансграничното сътрудничество;
- подобряване на митническото обслужване в района за трансгранично сътрудничество;
- подобряване на транспортните комуникации в района за трансгранично сътрудничество.
Териториално разпределение на проектите:
Програмата включва 6 проекта.
6.6.3. Програма "Трансгранично сътрудничество с Република Македония":
Цел на програмата:
Да се създаде по-благоприятна бизнессреда за засилване на търговско-икономическите контакти и сътрудничеството между граничните райони на Република България и Република Македония.
Очаквани резултати от програмата:
- създаване на по-добри условия за износ на електроенергия от България за Македония;
- създаване на условия за формиране на регионален енергиен пазар.
Териториално разпределение на проектите:
Програмата включва 1 проект, който се очаква да стартира през 2001 г. в Югозападния район.
6.7. Приоритетно направление "Човешки ресурси".
6.7.1. Програма "Обучение, квалификация и преквалификация":
Цел на програмата:
Да подпомогне обучението, квалификацията и преквалификацията на човешките ресурси, като се създадат условия за тяхното ефективно използване.
Очаквани резултати от програмата:
- повишаване на образователното и квалификационното ниво на човешките ресурси;
- стимулиране на самонаемането;
- стимулиране развитието на малкия и средния бизнес;
- насърчаване на заетостта и създаване на предпоставки за намаляване равнището на безработица;
- създаване на условия за интегрирано развитие на райони по Специалната подготвителна програма за структурните фондове в България;
- квалификация на безработни лица по проекта "Красива България";
- подобряване на социалната и трудовата интеграция на хора с увреждания.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на обучението, квалификацията и преквалификацията, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 25.
Най-голям брой проекти в областта на обучението, квалификацията и преквалификацията се предвижда да бъдат реализирани в Северозападния и Южния централен район за планиране. По-големите обекти са:
- създаване на регионален гаранционен фонд - област Сливен;
- шанс за всеки - София;
- програма за професионална квалификация и преквалификация с цел иницииране на частния бизнес в селското стопанство във Враца и региона;
- програма за стимулиране самонаемането и развитието на малък бизнес - Монтана.
6.7.2. Програма "Етнически проблеми":
Цел на програмата:
Да подпомогне шанса на малцинствата за пълноценно участие в българското общество.
Очаквани резултати от програмата:
- подобряване качеството на човешките ресурси чрез ограмотяване и квалификация;
- създаване на ключови умения за социално интегриране на хора, отпаднали от пазара на работната сила;
- решаване проблеми на малцинствени групи чрез създаване на специфични норми и правила за градоустройствено проектиране в квартали, населени от малцинствени групи, и изграждане на типови жилища за социално слаби;
- създаване на условия за ефективен междуетнически диалог между общински, държавни администрации и малцинствени групи.
- подобряване на заетостта и намаляване нивото на безработица.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на етническите проблеми, включени в областните планове за развитие, в ход на реализация през 2001 г. е 5.
Проектите в областта на етническите проблеми се предвижда да бъдат реализирани в 3 от шестте района за планиране, в които има концентрация на етническо население. По-големи обекти са:
- решаване проблемите на ромското малцинство в общините Сливен и Котел чрез създаване на специфични норми и правила за градоустройствено проектиране в кварталите с ромско население и изграждане на типови жилища за социално слаби хора;
- ефективен междуетнически диалог между общинска, държавна администрация и малцинствени групи - област Хасково.
6.8. Приоритетно направление "Изследвания и проектиране".
6.8.1. Програма "Научноизследователска дейност":
Цел на програмата:
Научно обезпечаване на обекти, включени в областните планове за развитие.
Очаквани резултати от програмата:
- оползотворяване на местните ресурси;
- участие в програми за кредитиране и финансиране на капиталови разходи.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на научноизследователската дейност, които ще се реализират през 2001 г., е 2.
Проектите за реализация в сферата на научноизследователската дейност през 2001 г. са предвидени в Югозападния район за планиране. Те са:
- идентификация на различните типове земеделски земи в община Перник с цел разработване на "in situ" методи за тяхното пречистване;
- интеррегионална телематична мрежа INTRISK - управление на риска на Балканите и в района на Южносредиземноморската зона.
6.8.2. Програма "Стратегии, програми, планове":
Цел на програмата:
Дългосрочно планиране на развитието и проектно осигуряване на обекти, включени в областните планове за развитие.
Очаквани резултати от програмата:
- осигуряване на финансиране от международни програми;
- осигуряване на населени места с кадастрални регулационни планове;
- разработване на общи градоустройствени планове.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите, които ще се разработват през 2001 г., е 6.
Най-голям брой проекти през 2001 г. ще бъдат разработени за Югозападния район за планиране.
По-големите проекти са:
- разработване на стратегия, инвестиционна програма и финансова схема за създаване на Екоиндустриален парк на територията на кметство Перник-изток;
- екоселище - Горубляне;
- локална агенда - дневен ред "София-21";
- общ градоустройствен план на София и информационна система.
6.8.3. Програма "Проекти":
Цел на програмата:
Проектно осигуряване на обектите, включени в областните планове за развитие.
Очаквани резултати от програмата:
- осигуряване на населени места с кадастрални регулационни планове;
- разработване на общи градоустройствени планове и застроително-регулационни планове;
- разработване на бизнеспроекти.
Териториално разпределение на проектите:
Броят на проектите, които ще се разработват през 2001 г., е 1.
Проектът, предвиден за реализация, е "Изработване на кадастър и цифров модел, проектно задание за ЗРП и изработване на ЗРП на централна градска част-Велико Търново".
6.9. Приоритетно направление "Информационно обслужване":
Цел на програмата:
Създаване на информационни бази от данни за обслужване на туризма, библиотечното дело и разработване на програми, стратегии и планове.
Очаквани резултати от програмата:
- усъвършенстване на процеса на планиране;
- подобряване на дейността в областта на библиотечното дело.
Териториално разпределение на проектите:
Общият брой на проектите в областта на информационното обслужване, които ще се реализират през 2001 г. на територията на Северния централен район за планиране, е 2.
Проектите са:
- университетски високотехнологичен информационен център с бизнесинкубатор;
- публична регионална информационна система.
7. (Нова - ДВ, бр. 24 от 2001 г.) Необходими финансови ресурси за 2001 г.
Финансовите ресурси, необходими за реализацията на проектите, включени в НПРР за реализиране през 2001 г., са 2 597 166 772 лв. От тях към настоящия момент са осигурени 1 682 461 873 лв. (64,8 % от общите финансови средства). Продължават да търсят финансиране проекти на стойност 914 704 899 лв. (таблица № 4).
Структурата на осигурените проекти по видове финансови източници е следната:
Консолидиран държавен бюджет - 424 186 381 лв. (25,2 % от общо осигурените средства).
Собствени средства на търговските дружества - 230 769 500 лв. (13,7 % от общо осигурените средства).
Кредити - 274 882 690 лв. (16,3 % от общо осигурените средства).
Финансиране от програми на ЕС-226 266 810 лв. (13,5 % от общо осигурените средства).
Финансиране по междудържавни споразумения и договори за сътрудничество - 24 243 000 лв. (1,4 % от общо осигурените средства).
Външни безвъзмездни помощи - 43 897 829 лв. (2,6 % от общо осигурените средства).
Концесии - 295 000 лв. (0,01 % от общо осигурените средства).
Други - 460 602 871 лв. (27,3 % от общо осигурените средства).
От консолидирания държавен бюджет 79,2 % са от държавния бюджет, 3,9 % - от общинския бюджет, 2,9 % - от собствени средства на общините, и 10,1 % - от извънбюджетни фондове.
От собствените средства на търговските дружества 14,4 % са осигурените средства от търговски дружества с преобладаващо държавно участие и 28,2 % - от търговски дружества с преобладаващо частно участие.
| От кредитите 73,5 % са кредити с държавни гаранции. |
| Финансиране по видове финансови източници НПРР - 2001 г. |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 807 606 923 | 424 186 381 | 383 420 542 | |
| Директно към т. 1 | 28 794 878 | 16 464 878 | 12 330 000 | ||
| 1.1. | Държавен бюджет | 542 337 209 | 335 565 167 | 206 772 042 | |
| 1.2. | Общински бюджет | 65 614 380 | 16 717 254 | 48 897 126 | |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 17 578 055 | 12 455 279 | 5 122 776 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 153 282 401 | 42 983 803 | 110 298 598 | |
| 2. | Собствени средства на търговски | ||||
| дружества | 327 531 744 | 230 769 500 | 96 762 244 | ||
| Директно към т. 2 | 246 121 312 | 153 775 500 | 92 345 812 | ||
| 2.1. | Търговско дружество с преобладаващо | ||||
| държавно участие | 119 278 792 | 33 208 792 | 86 070 000 | ||
| 2.2. | Търговско дружество с преобладаващо | ||||
| частно участие | 67 464 000 | 65 094 000 | 2 370 000 | ||
| 3. | Кредити | 401 518 690 | 274 882 690 | 142 463 200 | |
| Директно към т. 3 | 23 940 303 | 14 530 303 | 9 410 000 | ||
| 3.1. | С държавни гаранции | 204 522 199 | 202 165 199 | 2 357 000 | |
| 3.2. | Фирмен кредит без държавни гаранции | 86 897 188 | 58 969 982 | 27 927 206 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 422 394 917 | 226 266 810 | 196 128 107 | |
| 5. | Финансиране по междудържавни споразу- | ||||
| мения и договори за сътрудничество | 48 098 000 | 24 243 000 | 23 855 000 | ||
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 107 012 147 | 43 897 829 | 63 114 318 | |
| 7. | Концесии | 11 795 000 | 295 000 | 11 500 000 | |
| 8. | Други | 467 494 791 | 460 602 871 | 6 891 920 | |
| Общо | 2 597 166 772 | 1 682 461 873 | 914 704 899 |
| Финансиране от различни финансови източници по програми и подпрограми-2001 г. |
| 1.1. Програма "Промишленост" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 18 148 200 | 348 200 | 200 000 | 148 200 |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 18 000 000 | 200 000 | 200 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 148 200 | 158 200 | 148 200 | |
| 5. | Финансиране по междудържавни | ||||
| споразумения и договори за | |||||
| сътрудничество | 18 000 000 | 2 300 000 | 2 300 000 | ||
| 7. | Концесии | 1 500 000 | 500 000 | 500 000 | |
| 8. | Други | ||||
| Общо | 19 648 200 | 3 148 200 | 200 000 | 2 948 200 |
| 1.2. Програма "Селско стопанство" |
| 1.2.1. Подпрограма "Земеделие и животновъдство" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 271 057 490 | 16 233 500 | 3 323 000 | 12 910 500 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 320 000 | 29 000 | 29 000 | |
| 1.2. | Общински бюджет | 104 740 000 | 2 897 500 | 57 500 | 2 840 000 |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 26 590 000 | 2 821 500 | 2 821 500 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 139 407 490 | 10 485 500 | 444 000 | 10 041 500 |
| 2. | Собствени средства на търговски | ||||
| дружества | 204 194 000 | 25 383 500 | 25 364 500 | 19 000 | |
| Директно към т. 2 | 203 134 000 | 25 333 500 | 25 314 500 | 19 000 | |
| 2.2. | Търговско дружество с преобладаващо | ||||
| частно участие | 1 060 000 | 50 000 | 50 000 | ||
| 3. | Кредити | 82 946 395 | 33 161 395 | 3 141 395 | 30 020 000 |
| Директно към т. 3 | 4 300 000 | 1 100 000 | 1 100 000 | ||
| 3.1. | С държавни гаранции | 3 000 000 | 250 000 | 250 000 | |
| 3.2. | Фирмен кредит без държавни гаранции | 75 646 395 | 31 811 395 | 3 141 395 | 28 670 000 |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 309 852 490 | 35 792 636 | 547 000 | 35 245 636 |
| 5. | Финансиране по междудържавни спора- | ||||
| разумения и договори за сътрудничество | 4 620 000 | 3 491 000 | 3 491 000 | ||
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 72 305 000 | 8 678 000 | 8 678 000 | |
| 8. | Други | 22 000 000 | 7 000 000 | 7 000 000 | |
| Общо | 465 895 885 | 129 740 031 | 42 866 895 | 86 873 136 |
| 1.2.2. Подпрограма "Хидромелиорации" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 102 321 854 | 7 633 161 | 1 410 149 | 6 223 012 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 18 542 854 | 1 593 419 | 1 410 149 | 163 270 |
| 1.2. | Общински бюджет | ||||
| 1.3. | Собствени средства на общините | 28 000 000 | 1 000 000 | 1 000 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 57 779 000 | 5 039 742 | 5 039 742 | |
| 5. | Финансиране по междудържавни спора- | ||||
| зумения и договори за сътрудничество | 64 856 000 | 6 612 000 | 6 612 000 | ||
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 14 470 000 | 675 000 | 675 000 | |
| Общо | 181 647 854 | 14 920 161 | 1 410 149 | 13 510 012 |
| 1.3. Програма "Туризъм" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 166 341 830 | 10 830 168 | 387 500 | 10 442 668 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 110 432 000 | 6 680 500 | 327 000 | 6 353 500 |
| 1.2. | Общински бюджет | 11 817 830 | 199 668 | 60 500 | 139 168 |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 21 191 000 | 140 000 | 140 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 22 901 000 | 3 810 000 | 3 810 000 | |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 150 240 000 | 2 270 000 | 2 250 000 | 20 000 | |
| Директно към т. 2 | 48 440 000 | 1 770 000 | 1 750 000 | 20 000 | |
| 2.1. | Търговско дружество с преобладаващо | ||||
| държавно участие | 100 000 000 | 350 000 | 350 000 | ||
| 2.2. | Търговско дружество с преобладаващо | ||||
| частно участие | 1 800 000 | 150 000 | 150 000 | ||
| 3. | Кредити | 1 800 000 | 300 000 | 300 000 | |
| Директно към т. 3 | 1 800 000 | 300 000 | 300 000 | ||
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 133 137 830 | 4 261 900 | 350 000 | 3 911 900 |
| 8. | Други | 201 640 000 | 10 330 000 | 10 290 000 | 40 000 |
| Общо | 296 040 830 | 27 992 068 | 13 277 500 | 14 714 568 |
| 1.4. Програма "Бизнесинфраструктура" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 20 533 000 | 13 654 700 | 6 878 300 | |
| 1.1. | Държавен бюджет | 30 854 000 | 8 940 000 | 8 050 000 | 890 000 |
| 1.2. | Общински бюджет | 40 701 000 | 10 828 700 | 5 123 700 | 5 705 000 |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 8 405 000 | 481 000 | 481 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 605 000 | 283 300 | 283 300 | |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 12 220 000 | 9 820 000 | 2 400 000 | ||
| Директно към т. 2 | 77 995 000 | 12 220 000 | 9 820 000 | 2 400 000 | |
| 3. | Кредити-директно дадени | 13 390 000 | 7 400 000 | 5 990 000 | |
| Директно към т. 3 | 40 000 000 | 2 000 000 | 2 000 000 | ||
| 3.1. | С държавни гаранции | 43 900 000 | 11 390 000 | 7 400 000 | 3 990 000 |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 65 914 000 | 14 727 000 | 7 350 000 | 7 377 000 |
| 5. | Финансиране по междудържавни спора- | ||||
| зумения и договори за сътрудничество | 12 820 000 | 3 440 000 | 3 440 000 | ||
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 34 973 000 | 14 551 000 | 10 020 000 | 4 531 000 |
| 8. | Други | 52 760 000 | 1 880 000 | 1 860 000 | 20 000 |
| Общо | 173 779 000 | 80 741 000 | 53 544 700 | 27 196 300 |
| 1.5. Програма "Малки и средни предприятия" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 3 065 000 | 335 000 | 335 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 3 065 000 | 335 000 | 335 000 | |
| 2. | Собствени средства на търговски | ||||
| дружества | 208 666 195 | 48 122 872 | 48 058 000 | 64 872 | |
| Директно към т. 2 | 207 646 195 | 48 082 872 | 48 018 000 | 64 872 | |
| 2.2. | Търговско дружество с преобладаващо | ||||
| частно участие | 1 020 000 | 40 000 | 40 000 | ||
| 3. | Кредити | 3 464 000 | 1 634 000 | 1 444 300 | 191 000 |
| 3.1. | С държавни гаранции | 1 020 000 | 191 000 | 191 000 | |
| 3.2. | Фирмен кредит без държавни гаранции | 2 444 000 | 1 443 000 | 1 443 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 5 077 195 | 1 847 000 | 22 000 | 1 825 000 |
| 5. | Финансиране по междудържавни спора- | ||||
| зумения и договори за сътрудничество | 1 020 000 | 70 000 | 70 000 | ||
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 28 655 000 | 15 695 000 | 11 200 000 | 4 495 000 |
| 8. | Други | 81 020 000 | 5 220 000 | 5 220 000 | |
| Общо | 240 667 195 | 72 923 872 | 60 723 000 | 12 200 872 |
| 1.6. Програма "Технологични паркове" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 7 950 000 | 870 000 | 220 000 | 650 000 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 2 650 000 | 650 000 | 650 000 | |
| 1.2. | Общински бюджет | 2 650 000 | 200 000 | 200 000 | |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 2 650 000 | 20 000 | 20 000 | |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 33 380 300 | 326 000 | 206 000 | 120 000 | |
| Директно към т. 2 | 30 940 000 | 50 000 | 50 000 | ||
| 2.2. | Търговско дружество с преобладаващо | ||||
| частно участие | 2 440 300 | 276 000 | 156 000 | 120 000 | |
| 3. | Кредити | 2 440 300 | 200 000 | 200 000 | |
| 3.2. | Фирмен кредит без държавни гаранции | 2 440 300 | 200 000 | 200 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 8 690 300 | 2 610 000 | 230 000 | 2 380 000 |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 5 250 000 | 2 615 000 | 2 615 000 | |
| 8. | Други | 2 440 300 | 250 000 | 250 000 | |
| Общо | 44 880 300 | 6 871 000 | 656 000 | 6 215 000 |
| 2.1. Програма "Транспортна система" |
| 2.1.1. Подпрограма "Пътища" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 2 143 330 613 | 275 781 302 | 205 372 827 | 70 408 475 |
| Директно към т. 1 | 104 461 924 | 7 348 878 | 7 348 878 | ||
| 1.1. | Държавен бюджет | 1 757 916 802 | 228 165 108 | 186 361 633 | 41 803 475 |
| 1.2. | Общински бюджет | 9 699 000 | 339 000 | 339 000 | |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 7 969 000 | 1 333 000 | 333 000 | 1 000 000 |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 263 283 887 | 38 595 316 | 10 990 316 | 27 605 000 |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 9 860 000 | 630 000 | 130 000 | 500 000 | |
| Директно към т. 2 | 9 860 000 | 630 000 | 130 000 | 500 000 | |
| 3. | Кредити | 1 103 497 823 | 126 666 295 | 108 306 295 | 18 360 000 |
| Директно към т. 3 | 40 054 992 | 14 010 303 | 13 610 303 | 400 000 | |
| 3.1. | С държавни гаранции | 1 005 495 143 | 77 591 199 | 59 631 199 | 17 960 000 |
| 3.2. | Фирмен кредит без държавни | ||||
| гаранции | 57 947 688 | 35 064 793 | 35 064 793 | ||
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 894 794 675 | 72 211 852 | 60 181 852 | 12 030 000 |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 57 654 365 | 23 337 829 | 20 777 829 | 2 560 000 |
| 8. | Други | 286 000 | 30 000 | 30 000 | |
| Общо | 2 948 211 613 | 498 657 278 | 394 798 803 | 103 858 475 |
| 2.1.2. Подпрограма "Жп транспорт" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 703 700 000 | 21 200 000 | 17 700 000 | 3 500 000 |
| Директно към т. 1 | 12 000 000 | 3 500 000 | 3 500 000 | ||
| 1.1. | Държавен бюджет | 691 700 000 | 17 700 000 | 17 700 000 | |
| 3. | Кредити | 680 000 000 | 17 000 000 | 17 000 000 | |
| 3.1. | С държавни гаранции | 680 000 000 | 17 000 000 | 17 000 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 691 700 000 | 53 300 000 | 53 300 000 | |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 100 000 000 | 5 000 000 | 5 000 000 | |
| Общо | 803 700 000 | 96 500 000 | 34 700 000 | 61 800 000 |
| 2.1.3. Подпрограма "Воден транспорт" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 27 500 000 | 8 500 000 | 7 500 000 | 1 000 000 |
| Директно към т. 1 | 7 200 000 | 2 000 000 | 2 000 000 | ||
| 1.1. | Държавен бюджет | 20 300 000 | 6 500 000 | 5 500 000 | 1 000 000 |
| 1.2. | Общински бюджет | ||||
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 45 900 000 | 25 870 000 | 25 870 000 | ||
| Директно към т. 2 | 42 400 000 | 24 370 000 | 24 370 000 | ||
| 2.2. | Търговско дружество с преобладаващо | ||||
| частно участие | 3 500 000 | 1 500 000 | 1 500 000 | ||
| 3. | Кредити | 11 100 000 | 11 000 000 | 11 000 000 | |
| 3.2. | Фирмен кредит без държавни гаранции | 11 100 000 | 11 000 000 | 11 000 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 43 600 000 | 1 600 000 | 1 600 000 | |
| 7. | Концесии | 21 300 000 | 7 800 000 | 7 800 000 | |
| Общо | 138 300 000 | 54 770 000 | 45 970 000 | 8 800 000 |
| 2.1.4. Подпрограма "Въздушен транспорт" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 444 590 000 | 35 450 000 | 35 300 000 | 150 000 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 444 590 000 | 35 450 000 | 35 300 000 | 150 000 |
| 3. | Кредити | 432 390 000 | 110 322 000 | 110 322 000 | |
| 3.1. | С държавни гаранции | 432 390 000 | 110 322 000 | 110 322 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 432 390 000 | 55 000 000 | 55 000 000 | |
| Общо | 444 590 000 | 200 772 000 | 200 622 000 | 150 000 |
| 2.2. Програма "Водоснабдителна система" |
| 2.2.1. Подпрограма "Магистрални и разпределителни мрежи за питейно водоснабдяване" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 19 355 445 | 9 508 846 | 9 846 599 | |
| Директно към т.1 | 18 459 000 | 6 066 000 | 6 066 000 | ||
| 1.1. | Държавен бюджет | 96 675 365 | 8 995 642 | 2 487 000 | 6 508 642 |
| 1.2. | Общински бюджет | 163 600 251 | 784 192 | 107 234 | 676 958 |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 35 330 000 | 844 555 | 841 779 | 2 776 |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 82 750 046 | 2 665 056 | 6 833 | 2 658 223 |
| 2. | Собствени средства на търговски | ||||
| дружества | 2 677 000 | 2 427 000 | 250 000 | ||
| Директно към т. 2 | 271 105 600 | 2 677 000 | 2 427 000 | 250 000 | |
| 3. | Кредити | 5 062 000 | 5 062 000 | ||
| 3.1. | С държавни гаранции | 8 735 000 | 5 062 000 | 5 062 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 77 787 560 | 8 400 071 | 8 400 071 | |
| 5. | Финансиране по междудържавни спора- | ||||
| зумения и договори за сътрудничество | 4 000 000 | 526 000 | 526 000 | ||
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 126 520 205 | 26 258 408 | 26 258 408 | |
| 7. | Концесии | 60 070 000 | 70 000 | 70 000 | |
| 8. | Други | 2 895 205 | 125 000 | 125 000 | |
| Общо | 387 819 411 | 62 473 924 | 17 192 846 | 45 281 078 |
| 2.2.2. Подпрограма "Пречиствателни станции за питейни води" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 58 162 039 | 9 795 000 | 3 230 000 | 6 565 000 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 56 177 039 | 8 530 000 | 3 230 000 | 5 300 000 |
| 1.2. | Общински бюджет | 1 985 000 | 1 265 000 | 1 265 000 | |
| Общо | 58 162 039 | 9 795 000 | 3 230 000 | 6 565 000 |
| 2.2.3. Подпрограма "Язовири за питейно водоснабдяване" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 41 335 000 | 2 202 000 | 39 133 000 | |
| 1.1. | Държавен бюджет | 493 453 424 | 38 869 000 | 1 536 000 | 37 333 000 |
| 1.2. | Общински бюджет | 12 000 000 | 1 000 000 | 600 000 | 400 000 |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 225 000 | 66 000 | 66 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 8 040 000 | 1 400 000 | 1 400 000 | |
| 3. | Кредити | 5 500 000 | 920 000 | 920 000 | |
| Директно към т. 3 | 920 000 | 920 000 | |||
| 3.2. | Фирмен кредит без държавни гаранции | 5 500 000 | 920 000 | 920 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 10 000 000 | 3 400 000 | 3 400 000 | |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 14 743 424 | 3 000 000 | 3 000 000 | |
| 7. | Концесии | 19 750 000 | 3 200 000 | 3 200 000 | |
| Общо | 534 703 424 | 51 855 000 | 3 122 000 | 48 733 000 |
| 2.3. Програма "Електроснабдителна система" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 70 750 000 | 6 076 000 | 576 000 | 5 500 000 |
| 1.2. | Общински бюджет | 30 850 000 | 2 550 000 | 50 000 | 2 500 000 |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 16 900 000 | 3 026 000 | 526 000 | 2 500 000 |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 23 000 000 | 500 000 | 500 000 | |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 1 172 975 000 | 170 429 000 | 84 059 000 | 86 370 000 | |
| Директно към т. 2 | 606 027 000 | 105 181 000 | 21 061 000 | 84 120 000 | |
| 2.1. | Търговско дружество с | ||||
| преобладаващо държавно участие | 606 027 000 | 105 181 000 | 21 061 000 | 84 120 000 | |
| 2.2. | Търговско дружество с | ||||
| преобладаващо частно участие | 566 948 000 | 65 248 000 | 62 998 000 | 2 250 000 | |
| 3. | Кредити | 317 060 000 | 40 452 000 | 867 000 | 39 585 000 |
| Директно към т. 3 | 23 000 000 | 5 500 000 | 5 500 000 | ||
| 3.1. | С държавни гаранции | 291 000 000 | 34 085 000 | 34 085 000 | |
| 3.2. | Фирмен кредит без държавни гаранции | 3 060 000 | 867 000 | 867 000 | |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 7 850 000 | 1 500 000 | 1 500 000 | |
| 8. | Други | 2 139 400 000 | 438 000 000 | 438 000 000 | |
| Общо | 3 364 125 000 | 656 457 000 | 525 002 000 | 131 455 000 |
| 2.4. Програма "Телекомуникации" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 6 447 700 | 1 354 000 | 57 000 | 1 287 000 |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 6 447 700 | 1 354 000 | 57 000 | 1 297 000 |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 36 050 000 | 14 565 000 | 13 495 000 | 1 070 000 | |
| Директно към т. 2 | 14 200 000 | 2 715 000 | 1 795 000 | 920 000 | |
| 2.1. | Търговско дружество с преобладава- | ||||
| що държавно участие | 21 850 000 | 11 850 000 | 11 700 000 | 150 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 6 447 700 | 1 457 000 | 50 000 | 1 407 000 |
| Общо | 40 785 700 | 17 376 000 | 13 602 000 | 3 774 000 |
| 3.1. Програма "Образование" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 14 996 096 | 4 527 800 | 1 208 800 | 3 319 000 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 8 989 124 | 3 933 800 | 1 008 800 | 2 925 000 |
| 1.2. | Общински бюджет | 2 430 324 | 83 000 | 39 000 | 44 000 |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 1 255 324 | 161 000 | 161 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 2 321 324 | 350 000 | 350 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 1 138 000 | 549 000 | 549 000 | |
| 8. | Други | 70 000 | 35 000 | 35 000 | |
| Общо | 11 638 124 | 5 111 800 | 1 208 800 | 3 903 000 |
| 3.2. Програма "Здравеопазване" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 82 934 700 | 19 018 700 | 3 636 700 | 15 382 000 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 56 914 700 | 16 673 700 | 3 611 700 | 13 062 000 |
| 1.2. | Общински бюджет | 4 320 000 | 1 320 000 | 1 320 000 | |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 1 000 000 | 25 000 | 25 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 21 700 000 | 1 000 000 | 1 000 000 | |
| 3. | Кредити | 920 000 | 920 000 | 920 000 | |
| 3.2. | Фирмен кредит без държавни гаранции | 920 000 | 920 000 | 920 000 | |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 23 700 000 | 2 000 000 | 2 000 000 | |
| 8. | Други | 1 000 000 | 25 000 | 25 000 | |
| Общо | 86 854 700 | 21 963 700 | 4 556 700 | 17 407 000 |
| 3.3. Програма "Социални грижи" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 8 416 000 | 1 556 000 | 1 468 000 | 88 000 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 4 048 000 | 1 240 000 | 1 240 000 | |
| 1.2. | Общински бюджет | 3 908 000 | 266 000 | 213 000 | 53 000 |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 380 000 | 15 000 | 15 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 80 000 | 35 000 | 35 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 1 179 910 | 892 794 | 892 794 | |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 816 000 | 241 000 | 241 000 | |
| 8. | Други | 1 343 000 | 138 000 | 20 000 | 118 000 |
| Общо | 5 818 910 | 2 827 794 | 2 380 794 | 447 000 |
| 3.4. Програма "Жилищно строителство" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 300 000 | 300 000 | 300 000 | |
| 1.1. | Държавен бюджет | 300 000 | 300 000 | 300 000 | |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 4 800 000 | 230 000 | 230 000 | ||
| Директно към т. 2 | 4 800 000 | 230 000 | 230 000 | ||
| 5. | Финансиране по междудържавни спора- | ||||
| зумения и договори за сътрудничество | 4 800 000 | 1 400 000 | 1 400 000 | ||
| Общо | 5 100 000 | 1 930 000 | 530 000 | 1 400 000 |
| 3.5. Програма "Културни институции" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 26 305 945 | 5 932 500 | 5 035 500 | 897 000 |
| Директно към т. 1 | 3 221 300 | 800 000 | 800 000 | ||
| 1.1. | Държавен бюджет | 18 937 645 | 4 235 500 | 4 235 500 | |
| 1.2. | Общински бюджет | 1 000 000 | 500 000 | 500 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 3 147 000 | 397 000 | 397 000 | |
| 8. | Други | 3 000 000 | 50 000 | 50 000 | |
| Общо | 26 305 945 | 5 982 500 | 5 035 500 | 947 000 |
| 3.6. Програма "Културно историческо наследство" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 18 599 740 | 2 663 000 | 1 915 000 | 1 198 000 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 10 455 600 | 2 163 000 | 1 415 000 | 748 000 |
| 1.2. | Общински бюджет | 3 422 000 | 65 000 | 10 000 | 55 000 |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 3 101 420 | 78 000 | 40 000 | 38 000 |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 4 412 000 | 357 000 | 357 000 | |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 426 420 | 13 560 | 13 560 | ||
| Директно към т. 2 | 426 420 | 13 560 | 13 560 | ||
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 950 000 | 30 000 | 30 000 | |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 831 420 | 220 910 | 220 910 | |
| 8. | Други | 1 725 000 | 75 000 | 75 000 | |
| Общо | 11 427 020 | 3 002 470 | 1 465 000 | 1 537 470 |
| 3.7. Програма "Спорт и младежки дейности" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 1 806 000 | 1 200 000 | 2 000 | 1 198 000 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 1 406 000 | 1 000 000 | 2 000 | 998 000 |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 400 000 | 200 000 | 200 000 | |
| Общо | 1 806 000 | 1 200 000 | 2 000 | 1 198 000 |
| 4.1. Програма "Геозащита" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 39 994 103 | 16 443 885 | 14 902 885 | 1 541 000 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 35 017 103 | 15 609 885 | 14 209 885 | 1 400 000 |
| 1.2. | Общински бюджет | 3 130 000 | 50 000 | 50 000 | |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 44 000 | 44 000 | 32 000 | 12 000 |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 1 803 000 | 740 000 | 611 000 | 129 000 |
| 3. | Кредити | 3 130 000 | 255 000 | 255 000 | |
| 3.1. | С държавни гаранции | 3 130 000 | 255 000 | 255 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 3 130 000 | 595 000 | 595 000 | |
| 5. | Финансиране по междудържавни спора- | ||||
| зумения и договори за сътрудничество | 24 530 000 | 9 830 000 | 9 700 000 | 130 000 | |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 3 130 000 | 100 000 | 100 000 | |
| Общо | 61 394 103 | 27 223 885 | 24 602 885 | 2 621 000 |
| 4.2. Програма "Благоустрояване на населените места" |
| 4.2.1. Подпрограма "Топлоснабдяване" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 15 200 000 | 6 300 000 | 6 300 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 15 200 000 | 6 300 000 | 6 300 000 | |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 41 140 000 | 3 240 000 | 3 240 000 | ||
| Директно към т. 2 | 41 140 000 | 3 240 000 | 3 240 000 | ||
| 3. | Кредити | 31 140 000 | 5 300 000 | 5 300 000 | |
| 3.1. | С държавни гаранции | 31 140 000 | 5 300 000 | 5 300 000 | |
| 5. | Финансиране по междудържавни спора- | ||||
| зумения и договори за сътрудничество | 15 200 000 | 3 700 000 | 3 000 000 | 700 000 | |
| Общо | 46 340 000 | 18 540 000 | 6 240 000 | 12 300 000 |
| 4.2.2. Подпрограма "Електроснабдяване" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 11 500 000 | 4 500 000 | 200 000 | 4 300 000 | |
| Директно към т. 2 | 9 500 000 | 2 700 000 | 200 000 | 2 500 000 | |
| 2.1. | Търговско дружество с преобладаващо | ||||
| държавно участие | 2 000 000 | 1 800 000 | 1 800 000 | ||
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 20 000 | 20 000 | 20 000 | |
| Общо | 9 520 000 | 4 520 000 | 220 000 | 4 300 000 |
| 4.2.3. Подпрограма "Газификация" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 22 863 139 | 965 420 | 829 820 | 135 600 |
| 1.2. | Общински бюджет | 656 000 | 219 820 | 219 820 | |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 20 215 000 | 550 000 | 550 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 1 992 139 | 195 600 | 60 000 | 135 600 |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 36 707 139 | 14 135 580 | 13 735 000 | 400 580 | |
| Директно към т. 2 | 36 707 139 | 14 135 580 | 13 735 000 | 400 580 | |
| 3. | Кредити | 11 420 000 | 2 466 000 | 2 366 000 | 100 000 |
| Директно към т. 3 | 500 000 | 100 000 | 100 000 | ||
| 3.2. | Фирмен кредит без държавни гаранции | 10 920 000 | 2 366 000 | 2 366 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 100 000 000 | 20 000 000 | 20 000 000 | |
| 7. | Концесии | 15 050 000 | 25 000 | 25 000 | |
| Общо | 162 677 139 | 37 592 000 | 16 955 820 | 20 636 180 |
| 4.2.4. Подпрограма "Озеленяване" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 134 000 | 67 000 | 10 000 | 57 000 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 67 000 | 10 000 | 10 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 67 000 | 57 000 | 57 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 1 315 000 | 109 000 | 109 000 | |
| Общо | 1 382 000 | 176 000 | 119 000 | 57 000 |
| 4.2.5. Подпрограма "Благоустройство" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 440 357 000 | 47 593 000 | 16 883 000 | 30 710 000 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 238 343 000 | 16 243 000 | 16 193 000 | 50 000 |
| 1.2. | Общински бюджет | 201 467 000 | 31 040 000 | 690 000 | 30 350 000 |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 547 000 | 310 000 | 310 000 | |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 500 000 | 50 000 | 50 000 | ||
| Директно към т. 2 | 500 000 | 50 000 | 50 000 | ||
| 3. | Кредити | 236 680 000 | 28 778 000 | 28 778 000 | |
| 3.1. | С държавни гаранции | 236 680 000 | 28 778 000 | 28 778 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 1 640 000 | 400 000 | 400 000 | |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 1 640 000 | 400 000 | 400 000 | |
| Общо | 441 530 000 | 77 221 000 | 16 883 000 | 60 338 000 |
| 5.1. Програма "Канализация и пречиствателни станции за отпадни води" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 572 858 341 | 81 944 408 | 34 702 064 | |
| 1.1. | Държавен бюджет | 189 541 750 | 28 721 771 | 9 452 000 | 19 269 771 |
| 1.2. | Общински бюджет | 128 844 271 | 7 070 000 | 6 471 000 | 599 000 |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 61 573 000 | 1 314 000 | 1 084 000 | 230 000 |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 192 899 320 | 44 838 637 | 17 695 064 | 27 143 573 |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 33 412 000 | 1 365 000 | 1 265 000 | 100 000 | |
| Директно към т. 2 | 30 412 000 | 1 165 000 | 1 065 000 | 100 000 | |
| 2.2. | Търговско дружество с преобла- | ||||
| даващо частно участие | 3 000 000 | 200 000 | 200 000 | ||
| 3. | Кредити | 33 900 000 | 3 398 000 | 2 850 000 | 548 000 |
| Директно към т. 3 | |||||
| 3.1. | С държавни гаранции | 33 300 000 | 3 298 000 | 2 750 000 | 548 000 |
| 3.2. | Фирмен кредит без държавни гаранции | 700 000 | 100 000 | 100 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 212 704 271 | 62 806 830 | 31 915 830 | 30 891 000 |
| 5. | Финансиране по междудържавни спора- | ||||
| зумения и договори за сътрудничество | 40 347 000 | 1 197 000 | 100 000 | 1 097 000 | |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 27 844 000 | 2 185 000 | 2 185 000 | |
| 8. | Други | 23 976 000 | 2 634 000 | 2 634 000 | |
| Общо | 476 618 591 | 155 530 238 | 73 466 894 | 82 063 344 |
| 5.2. Програма "Третиране на твърдите отпадъци" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 351 686 774 | 54 799 284 | 26 805 000 | 27 994 284 |
| Директно към т. 1 | 2 050 000 | 550 000 | 250 000 | 300 000 | |
| 1.1. | Държавен бюджет | 106 870 774 | 21 321 284 | 9 451 000 | 11 870 284 |
| 1.2. | Общински бюджет | 38 516 500 | 3 162 500 | 712 500 | 2 450 000 |
| 1.3. | Собствени средства на общините | 66 000 000 | 5 450 000 | 5 250 000 | 200 000 |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 138 249 500 | 24 315 500 | 11 141 500 | 13 174 000 |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 6 210 000 | 1 400 000 | 400 000 | 1 000 000 | |
| Директно към т. 2 | 6 210 | 1 400 000 | 400 000 | 1 000 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 87 100 000 | 24 600 000 | 13 000 000 | 11 600 000 |
| 5. | Финансиране по междудържавни спора- | ||||
| зумения и договори за сътрудничество | 12 000 000 | 5 300 000 | 4 500 000 | 800 000 | |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 1 600 000 | 400 000 | 400 000 | |
| 7. | Концесии | 1 600 000 | 200 000 | 200 000 | |
| 8. | Други | 29 860 000 | 620 000 | 600 000 | 20 000 |
| Общо | 254 493 774 | 87 319 284 | 45 905 000 | 41 414 284 |
| 5.3. Програма "Консервация, ликвидация и рекултивация на миннодобивни дейности" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 6 875 000 | 2 116 000 | 9 000 | 2 107 000 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 5 263 000 | 1 483 000 | 1 483 000 | |
| 1.2. | Общински бюджет | ||||
| 1.3. | Собствени средства на общините | 210 000 | 9 000 | 9 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 1 402 000 | 624 000 | 624 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 38 000 000 | 2 000 000 | 2 000 000 | |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 750 000 | 145 000 | 145 000 | |
| Общо | 44 665 000 | 4 261 000 | 2 009 000 | 2 252 000 |
| 6.1. Програма "Трансгранично сътрудничество с Република Гърция" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 56 000 000 | 56 000 000 | ||
| 1.1. | Държавен бюджет | 64 500 000 | 56 000 000 | 56 000 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 138 234 390 | 35 289 790 | 35 289 790 | |
| Общо | 202 734 390 | 91 289 790 | 35 289 790 | 56 000 000 |
| 6.2. Програма "Трансгранично сътрудничество с Румъния" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 110 000 | 110 000 | ||
| 1.1. | Държавен бюджет | 3 180 000 | 110 000 | 110 000 | |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 500 000 | 150 000 | 150 000 | ||
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 18 659 575 | 5 785 583 | 5 435 583 | 350 000 |
| Общо | 20 909 575 | 6 045 583 | 5 695 583 | 350 000 |
| 6.3. Програма "Трансгранично сътрудничество с Република Македония" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 3. | Кредити | 10 000 000 | 10 000 000 | ||
| 3.1. | С държавни гаранции | 39 200 000 | 10 000 000 | 10 000 000 | |
| 5. | Финансиране по междудържавни спора- | ||||
| зумения и договори за сътрудничество | 39 200 000 | 10 000 000 | 10 000 000 | ||
| Общо | 39 200 000 | 20 000 000 | 0 | 20 000 000 |
| 7.1. Програма "Обучение, квалификация и преквалификация" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 72 744 760 | 11 854 750 | 6 425 090 | 5 429 660 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 51 248 530 | 4 354 600 | 4 344 500 | 10 100 |
| 1.2. | Общински бюджет | 5 739 030 | 111 500 | 111 500 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 15 757 200 | 7 388 650 | 1 969 090 | 5 419 560 |
| 3. | Кредити | 2 940 000 | 2 205 000 | 2 205 000 | |
| 3.2. | Фирмен кредит без държавни гаранции | 2 940 000 | 2 205 000 | 2 205 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 40 336 100 | 12 320 600 | 11 909 100 | 411 500 |
| 6. | Външни безвъзмездни помощи | 90 500 | 10 000 | 10 000 | |
| 8. | Други | 5 697 300 | 999 130 | 20 210 | 978 920 |
| Общо | 58 635 300 | 27 389 480 | 20 559 400 | 6 830 080 |
| 7.2. Програма "Етнически проблеми" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 7 341 170 | 6 102 500 | 6 080 000 | 22 500 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 7 341 170 | 6 102 500 | 6 080 000 | 22 500 |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 111 959 | 45 653 | 20 653 | 25 000 |
| 8. | Други | 61 959 | 8 261 | 8 261 | |
| Общо | 7 453 129 | 6 156 414 | 6 108 914 | 47 500 |
| 8.1. Програма "Научноизследователска дейност" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 391 000 | 97 792 | |||
| 2.1. | Търговско дружество | ||||
| с преобладаващо държавно участие | 391 000 | 97 792 | 97 792 | ||
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 391 000 | 293 208 | 293 208 | |
| 8. | Други | 100 000 | 100 000 | 10 000 | 90 000 |
| Общо | 491 000 | 491 000 |
| 8.2. Програма "Стратегии, програми, планове" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 10 678 380 | 2 937 900 | 669 000 | 2 268 900 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 4 535 540 | 730 000 | 730 000 | |
| 1.2. | Общински бюджет | 4 535 540 | 660 000 | 660 000 | |
| 1.4. | Извънбюджетни фондове | 1 607 300 | 1 547 900 | 9 000 | 1 538 900 |
| 2. | Собствени средства на | ||||
| търговски дружества | 11 000 000 | 20 000 | 20 000 | ||
| Директно към т. 2 | 11 000 000 | 20 000 | 20 000 | ||
| 5. | Финансиране по междудържавни спора- | ||||
| зумения и договори за сътрудничество | 11 108 500 | 232 000 | 12 000 | 220 000 | |
| 8. | Други | 44 300 | 5 400 | 5 400 | |
| Общо | 17 142 840 | 3 195 300 | 706 400 | 2 488 900 |
| 8.3. Програма "Проекти" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 54 000 | 5 000 | 2 500 | 2 500 |
| 1.1. | Държавен бюджет | 27 000 | 2 500 | 2 500 | |
| 1.2. | Общински бюджет | 27 000 | 2 500 | 2 500 | |
| Общо | 27 000 | 5 000 | 2 500 | 2 500 |
| 9. Направление "Информационно обслужване" |
| (левове) |
| Финансов източник | Обща сума | Обща сума | Осигурено финан- | Необходими | |
| на проекта | за 2001 г. | сиране за 2001 г. | средства за 2001 г. | ||
| 1. | Консолидиран държавен бюджет | 7 640 000 | 1 000 000 | 1 000 000 | |
| 1.2. | Общински бюджет | 7 640 000 | 1 000 000 | 1 000 000 | |
| 4. | Финансиране от програми на ЕС | 9 240 000 | 2 050 000 | 50 000 | 2 000 000 |
| Общо | 9 240 000 | 3 050 000 | 1 050 000 | 2 000 000 |
Списък на приложенията в пълния вариант на измененията и допълненията на Националния план за регионално развитие за периода 2000-2006 г., приет от Министерския съвет
Указания за разработване на общински стратегии
Указания за разработване на областни планове
Проектен фиш на база от данни
Финансово осигуряване на проектите и източниците за финансиране по райони за целенасочено въздействие, области, национални годишни програми и подпрограми за 2001 г.
Приложение № 1
| Цели, програми и мерки на Националния план за регионално развитие |
| Цел/приоритетно | Подпрограма | Мярка |
| направление/програма | ||
| Създаване на предпоставки | Подобряване на координацията между сек- | |
| за устойчиво и балансирано | торните политики | |
| регионално развитие | Подобряване на информационното осигуря- | |
| ване, в т.ч. изграждане и поддържане на съв- | ||
| ременна информационна система | ||
| Укрепване на структурите, които изготвят | ||
| проучвания и планове за регионално развитие | ||
| Финансиране на процеса на разработване и | ||
| прилагане на инструментариума на регионал- | ||
| ното развитие и устройственото планиране | ||
| Намаляване на регионални- | Изграждане на инфраструктурни обек- | Пътна мрежа |
| те различия в заетостта, до- | ти за повишаване на инвестиционната | Водоснабдяване и канализация |
| ходите и възможностите | привлекателност, подобряване на дос- | Благоустройство |
| за развитие | тъпността и условията на живот на на- | Други обекти на регионалната инфраструктура |
| селението в отделните райони | ||
| Проекти по плановете за регионално | Създаване на предприемаческа и иноватив- | |
| развитие за насърчаване на бизнеса и | на среда | |
| смекчаване на социалните проблеми | Подпомагане на изграждането и функциони- | |
| рането на малки и средни предприятия | ||
| Заетост и преструктуриране | ||
| Отваряне на националното | Трансгранично сътрудничество | Подобряване на инфраструктурата |
| пространство и решаване на | с Р. Гърция | Подобряване на регионалното и местното |
| проблеми на регионалното и | социално-икономическо развитие и транс- | |
| местно развитие чрез транс- | гранично сътрудничество | |
| гранично сътрудничество | Трансгранично сътрудничество | Подобряване на инфраструктурата |
| с Р. Турция | Подобряване на регионалното и местното | |
| социално-икономическо развитие и транс- | ||
| гранично сътрудничество | ||
| Трансгранично сътрудничество | Подобряване на инфраструктурата | |
| с Р. Македония | Подобряване на регионалното и местното | |
| социално-икономическо развитие и транс- | ||
| гранично сътрудничество | ||
| Трансгранично сътрудничество | Подобряване на инфраструктурата | |
| с Р. Румъния | Подобряване на регионалното и местното | |
| социално-икономическо развитие и транс- | ||
| гранично сътрудничество | ||
| Развитие на селското стопан- | Според Националния план за развитие | |
| ство и селските райони | на селските райони |
Приложение № 2
Насоки за изготвяне на областните планове и на плановете за районите за развитие (Основни параметри на Националния план за регионално развитие, април 1999 г.)
Организация на съставянето на плановете за областите и районите за планиране
В съответствие със Закона за регионалното развитие и на основата на предоставените данни от Националния план за регионално развитие последователността за съставяне на плановете е следната:
На първо място се съставят областните планове за развитие. За целта областите се опират на информационните ресурси и експерти на деконцентрираните държавни структури на територията на областта и на предложенията на общините за проекти с надобщинско значение.
На второ място се съставят плановете за развитие на районите за планиране, като за целта областните планове се интегрират не механично, а се съчетават органически при отчитане на стратегията, целите и приоритетите на Националния план за регионално развитие. Приоритетните направления, проекти и дейности следва да бъдат ранжирани по области с оглед на реализирането им при максимално оползотворяване на ресурсите (Плановете за районите за планиране са необходими особено във връзка с Националния план за икономическо развитие и използването на предприсъединителните инструменти на ЕС. Тяхното разработване е предстоящо).
Съдържание и структура на плановете
Съдържанието на плановете включва:
• Въведение
• Обща характеристика
• Анализ и диагноза на съществуващата социално-икономическа ситуация. Те следва да включват всички икономически и социални сектори, които имат отношение към развитието.
• Стратегията, целите и приоритетните направления на развитие следва да бъдат конкретизирани както за областите, така и за районите за планиране. Тук е необходимо да бъдат посочени и стратегическите програми и проекти, които да бъдат изпълнявани от централното правителство, за да подпомогнат регионалното развитие.
• План, включващ всички предлагани конкретни проекти и мерки, с посочване на техния координатор и изпълнител и на необходимите финансови средства по източници на финансиране.
Проектите следва да бъдат групирани по:
Първо - типа на мерките, описани принципно в националния план. Те следва да бъдат конкретизирани както за областта, така и за района за планиране.
Второ - по приоритетни направления на реализация на целите.
Проектите следва да бъдат остойностени, като се посочат и източниците за финансиране по години и общо за плановия период 2000-2006 г.
Приложение № 3
Критерии за анализ и оценка на областните планове за развитие
Анализ и оценка на съдържанието на областните планове
1. Анализ
- Съществува ли аналитична част?
- Анализът формулира ли основните проблеми в развитието на областта?
- Анализът аргументиран ли е? Подкрепен ли е с достатъчно доказателства?
2. Цели и приоритети
- Формулирани ли са ясни и логични цели и приоритети?
- Те произтичат ли от формулираните проблеми? Водят ли до решаване на проблемите?
- Целите и приоритетите съответстват ли на зададеното в основните параметри на Националния план за регионално развитие?
- Отчетени ли са спецификите на районите за целенасочено въздействие?
3. Операционализиране на целите и приоритетите
- Предложените проекти групирани ли са в определени направления в съответствие с целите?
- Предложените проекти водят ли до постигане на целите?
- Предложените проекти реалистични ли са?
- Предложените проекти водят ли до концентрация на ресурсите?
4. Финансиране
- Посочена ли е стойността на проектите/програмите?
- Идентифицирани ли са източниците на финансиране в съответствие с приложената към НПРР финансова таблица?
- Има ли и какво е участието на общините, бизнеса, неправителствените организации (съотношение между средства, търсени от държавния бюджет и други източници)?
- Има ли предложения за финансиране от извънбюджетните фондове по Закона за регионалното развитие?
Класификация на представените в областните планове проекти
Предложените в областните планове проекти се класифицират (групират) и се описват по следните признаци/критерии:
1. Техническа инфраструктура (транспорт, телекомуникации, енергетика, водоснабдяване, канализация, околна среда), в т.ч.:
- с национално значение;
- с регионално значение;
- с местно значение.
2. Социална инфраструктура (образование, здравеопазване, култура и др.):
- с национално значение;
- с регионално значение;
- с местно значение.
3. Трансгранично сътрудничество.
4. Създаване на предприемаческа и иновативна среда/развитие на пазарна инфраструктура.
5. Подпомагане на създаването и укрепването на малки и средни предприятия.
6. Алтернативна заетост.
7. Изготвяне на планове, проекти, предпроектни проучвания и други подобни.
Критерии за определяне на приоритетните проекти
1. Съответствие на приоритетите, определени с плановете за регионално развитие.
2. Принос към повишаването на икономическия потенциал и ускоряване на икономическия растеж на районите и страната/привличане на инвестиции/подобряване на бизнессредата.
3. Създаване на работни места.
4. Степен на проектна готовност.
5. Възможност за намаляване обема на незавършеното строителство.
6. Разумна концентрация на публичните финансови ресурси.
7. Допълващо финансиране (предимство на проекти с осигурен по-висок дял на небюджетно финансиране).
8. Подобряване на междуобщинското и регионалното сътрудничество (приоритет на проекти с надобщинско значение и участие в реализацията).
Приложение № 4
| Предлагани финансови ресурси по програми, подпрограми и мерки |
| Република България |
| (хил. лв.) |
| КОД програма, | Срок | Обща | Финансови източници |
| подпрограма, | стойност | субсидии | местни | собствени | ИБфондове | собствени | външни | кредити |
| мярка | от републи- | бюджетни | бюджетни | средства | безвъзмезд- | с държавни | банкови | |||
| канския | и извън- | средства | на ТД | ни помощи | гаранции | заеми | ||||
| бюджет | бюджетни | |||||||||
| средства | ||||||||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 |
| Всичко | 13417802,42 | 3449823,20 | 247357,87 | 435644,68 | 2342369,65 | 2428007,35 | 2567833,14 | 1122686,83 | 824079,70 | |
| 2000 | 2187455,12 | 506931,60 | 32155,62 | 88639,58 | 366137,60 | 332483,43 | 520442,49 | 274368,30 | 66296,50 | |
| Програма 1. | ||||||||||
| Създаване на | ||||||||||
| предпоставки за | ||||||||||
| устойчиво и ба- | ||||||||||
| лансирано раз- | 111327,00 | 28154,00 | 1600,00 | 625,00 | 18,00 | 80930,00 | ||||
| витие на oтдел- | ||||||||||
| ните райони | 2000 | 34273,50 | 8013,00 | 550,00 | 115,50 | 10,00 | 25585,00 | |||
| Мярка 1.0.1. | ||||||||||
| Подобряване на | 24001,50 | 4065,50 | 19936,00 | |||||||
| информационното | ||||||||||
| осигуряване | 2000 | 11723,50 | 1005,50 | 10718,00 | ||||||
| Мярка 1.0.2. | ||||||||||
| Подпомагане на | ||||||||||
| структурите, които | ||||||||||
| изготвят проучва- | ||||||||||
| ния и планове за | 37321,50 | 9800,00 | 7,50 | 27514,00 | ||||||
| регионално | ||||||||||
| развитие | 2000 | 10104,00 | 3000,00 | 2,00 | 7102,00 | |||||
| Мярка 1.0.3. | ||||||||||
| Финансиране на | ||||||||||
| процеса на разра- | ||||||||||
| ботване и прилага- | ||||||||||
| не на инструмента- | ||||||||||
| риума на регионал- | ||||||||||
| ното развитие и | 50004,00 | 14288,50 | 1600,00 | 617,50 | 18,00 | 33480,00 | ||||
| устройственото | ||||||||||
| планиране | 2000 | 12446,00 | 4007,50 | 550,00 | 113,50 | 10,00 | 7765,00 |
| Програма 2. | ||||||||||
| Намаляване на ре- | ||||||||||
| гионалните разли- | ||||||||||
| чия в заетостта, до- | 11337093,32 | 3149083,20 | 232474,62 | 336610,88 | 2278763,50 | 1938447,35 | 1728535,84 | 865818,23 | 807359,70 | |
| ходите и възможно- | ||||||||||
| стите за развитие | 2000 | 1793216,11 | 429690,00 | 27207,62 | 51994,18 | 347680,70 | 262235,78 | 366131,03 | 243050,30 | 65226,50 |
| Подпрограма 2.1. | 10837777,15 | 3111546,20 | 209030,12 | 311150,00 | 2247785,50 | 1716238,25 | 1642224,85 | 854718,23 | 745084,00 | |
| Регионална | ||||||||||
| инфраструктура | 2000 | 1658546,92 | 418261,00 | 25164,82 | 49865,00 | 341908,70 | 196062,08 | 344395,02 | 235550,30 | 47340,00 |
| Мярка 2.1.1: | 5530560,85 | 1141954,10 | 75945,22 | 74614,00 | 1878265,00 | 487591,00 | 809323,00 | 363767,53 | 699101,00 | |
| Пътища | 2000 | 721561,22 | 107227,50 | 7208,42 | 12499,00 | 270862,00 | 164934,00 | 118830,30 | 40000,00 | |
| Мярка 2.1.2.: | 1280731,00 | 1046577,00 | 12400,00 | 1210,00 | 53264,00 | 23750,00 | 47250,00 | 96280,00 | ||
| Водоснабдяване | 2000 | 193534,00 | 139034,00 | 2450,00 | 220,00 | 9237,00 | 8095,00 | 6800,00 | 27698,00 | |
| Мярка 2.1.3.: | 575359,01 | 203316,90 | 16470,50 | 3010,00 | 78969,30 | 74650,65 | 63929,96 | 135011,70 | ||
| Благоустройство | 2000 | 84717,17 | 33171,30 | 1925,00 | 310,00 | 20809,10 | 4082,48 | 13913,29 | 10506,00 |
| Мярка 2.1.4.: | ||||||||||
| Други обекти на | 3451126,29 | 719698,20 | 104214,40 | 232316,00 | 237287,20 | 1130246,60 | 721721,89 | 259659,00 | 45983,00 | |
| регионалната | ||||||||||
| инфраструктура | 2000 | 658734,53 | 138828,20 | 13581,40 | 36836,00 | 41000,60 | 183884,60 | 158747,73 | 78516,00 | 7340,00 |
| Подпрограма 2.2.: | ||||||||||
| Проекти по плано- | ||||||||||
| вете за регионално | ||||||||||
| развитие за реали- | 499316,17 | 37537,00 | 23444,50 | 25460,88 | 30978,00 | 222209,10 | 86310,99 | 11100,00 | 62275,70 | |
| зиране на специ- | ||||||||||
| фични цели | 2000 | 134669,19 | 11429,00 | 2042,80 | 2129,18 | 5772,00 | 66173,70 | 21736,01 | 7500,00 | 17886,50 |
| Мярка 2.2.1: | ||||||||||
| Създаване на пред- | 272450,99 | 29487,00 | 13447,00 | 21128,00 | 4752,00 | 126762,00 | 34732,99 | 3600,00 | 38542,00 | |
| приемаческа и | ||||||||||
| иновационна среда | 2000 | 75714,75 | 8429,00 | 1300,00 | 240,00 | 1733,00 | 33525,00 | 14487,75 | 16000,00 | |
| Мярка 2.2.2.: | ||||||||||
| Подпомагане на | ||||||||||
| изграждането и | ||||||||||
| функционирането | 84090,99 | 3800,00 | 2425,70 | 4329,70 | 15040,00 | 37024,90 | 11986,99 | 7500,00 | 1983,70 | |
| на малки и средни | ||||||||||
| предприятия | 2000 | 41556,75 | 2000,00 | 571,00 | 1886,00 | 3040,00 | 20126,50 | 5546,75 | 7500,00 | 886,50 |
| Мярка 2.2.3: | 142774,19 | 4250,00 | 7571,80 | 3,18 | 11186,00 | 58422,20 | 39591,01 | 21750,00 | ||
| Заетост, преструк- | ||||||||||
| туриране и развитие | 2000 | 17397,69 | 1000,00 | 171,80 | 3,18 | 999,00 | 12522,20 | 1701,51 | 1000,00 |
| Програма 3.: | ||||||||||
| Отваряне на на- | ||||||||||
| ционалното прост- | ||||||||||
| ранство и решава- | ||||||||||
| не на проблеми на | ||||||||||
| регионалното и | ||||||||||
| местно развитие | 1501658,30 | 241142,90 | 255,00 | 14080,80 | 840,00 | 423300,00 | 572660,80 | 249378,80 | ||
| чрез трансгранич- | ||||||||||
| но сътрудничество | 2000 | 241125,20 | 63510,50 | 255,00 | 2076,90 | 55000,00 | 91664,80 | 28618,00 | ||
| Подпрограма 3.1. | 244196,50 | 3744,50 | 5,00 | 840,00 | 237517,00 | 2090,00 | ||||
| Гърция | 2000 | 25716,50 | 706,50 | 5,00 | 24435,00 | 570,00 | ||||
| Мярка 3.1.1: | 242081,50 | 3534,50 | 840,00 | 235617,00 | 2090,00 | |||||
| Подобряване на | ||||||||||
| инфраструктурата | 2000 | 24741,50 | 496,50 | 23675,00 | 570,00 | |||||
| Мярка 3.1.2: | ||||||||||
| Подобряване на ре- | ||||||||||
| гионалното и мест- | ||||||||||
| но социално-иконо- | ||||||||||
| мическо развитие | 2115,00 | 210,00 | 5,00 | 1900,00 | ||||||
| и трансгранично | ||||||||||
| сътрудничество | 2000 | 975,00 | 210,00 | 5,00 | 760,00 | |||||
| Подпрограма 3.2. | 433150,00 | 25000,00 | 408000,00 | 150,00 | ||||||
| Турция | 2000 | 65050,00 | 25000,00 | 40000,00 | 50,00 | |||||
| Мярка 3.2.1: | 433150,00 | 25000,00 | 408000,00 | 150,00 | ||||||
| Подобряване на | ||||||||||
| инфраструктурата | 2000 | 65050,00 | 25000,00 | 40000,00 | 50,00 |
| Мярка 3.2.2: | ||||||||||
| Подобряване на ре- | ||||||||||
| гионалното и мест- | ||||||||||
| но социално-иконо- | ||||||||||
| мическо развитие | ||||||||||
| и трансгранично | ||||||||||
| сътрудничество | 2000 | |||||||||
| Подпрограма 3.3. | 154036,80 | 24298,40 | 14080,80 | 109668,80 | 5988,80 | |||||
| Македония | 2000 | 12655,70 | 4904,00 | 2076,90 | 5104,80 | 570,00 | ||||
| Мярка 3.3.1: | 118546,80 | 11268,40 | 5050,80 | 96238,80 | 5988,80 | |||||
| Подобряване на | ||||||||||
| инфраструктурата | 2000 | 3857,70 | 638,00 | 810,90 | 1838,80 | 570,00 | ||||
| Мярка 3.3.2: | ||||||||||
| Подобряване на ре- | ||||||||||
| гионалното и мест- | ||||||||||
| но социално-иконо- | ||||||||||
| мическо развитие | 35490,00 | 13030,00 | 9030,00 | 13430,00 | ||||||
| и трансгранично | ||||||||||
| сътрудничество | 2000 | 8798,00 | 4266,00 | 1266,00 | 3266,00 | |||||
| Подпрограма 3.4. | 26550,00 | 1000,00 | 250,00 | 15300,00 | 10000,00 | |||||
| Румъния | 2000 | 15250,00 | 250,00 | 15000,00 | ||||||
| Мярка 3.4.1: | 15550,00 | 1000,00 | 250,00 | 4300,00 | 10000,00 | |||||
| Подобряване на | ||||||||||
| инфраструктурата | 2000 | 4250,00 | 250,00 | 4000,00 | ||||||
| Мярка 3.4.2: | ||||||||||
| Подобряване на ре- | ||||||||||
| гионалното и мест- | ||||||||||
| но социално-иконо- | ||||||||||
| мическо развитие | ||||||||||
| и трансгранично | 11000,00 | 11000,00 | ||||||||
| сътрудничество | 2000 | 11000,00 | 11000,00 |
| Програма 4.: | ||||||||||
| Развитие на селско- | 467723,80 | 31443,10 | 13028,25 | 84328,00 | 62748,15 | 66260,00 | 185706,50 | 7489,80 | 16720,00 | |
| то стопанство и | ||||||||||
| селските райони | 2000 | 118840,31 | 5718,10 | 4143,00 | 34453,00 | 18446,90 | 15247,66 | 37061,66 | 2700,00 | 1070,00 |
Приложение № 5a
| Предлагани финансови ресурси по източници на финансиране и по области и райони |
| за планиране за периода 2000-2006 г. |
| (хил. лв.) |
| Наименование на | Общо | Финансови източници |
| районите и включените | субсидии | местни | собствени | извън- | собствени | външни | кредити |
| в тях области | от републи- | бюджетни | бюджетни | бюджетни | средства | безвъзмезд- | с държавни | банкови | |
| канския | и извън- | средства | фондове | на ТД | ни помощи | гаранции | заеми | ||
| бюджет | бюджетни | ||||||||
| средства |
| Северозападен район | 522993,82 | 252523,90 | 6900,60 | 9518,18 | 26960,50 | 8240,60 | 164529,74 | 54320,30 | |
| Област Видин | 172669,00 | 95989,80 | 6335,00 | 4695,00 | 795,60 | 580,00 | 24085,00 | 40188,60 | |
| Област Монтана | 206862,90 | 106754,20 | 0,60 | 20,00 | 7746,90 | 7080,60 | 77370,00 | 7890,60 | |
| Област Враца | 143461,92 | 49779,90 | 565,00 | 4803,18 | 18418,00 | 580,00 | 63074,74 | 6241,10 | |
| Северен централен | |||||||||
| Област Плевен | 213328,00 | 30776,40 | 1332,00 | 48323,70 | 11580,00 | 113215,00 | 8100,90 | ||
| Област Ловеч | 130015,00 | 79255,00 | 13660,00 | 23130,00 | 9900,00 | 4070,00 | |||
| Област Велико Търново | 52117,90 | 23106,50 | 680,00 | 4770,00 | 14489,50 | 580,00 | 8491,90 | ||
| Област Габрово | 245992,00 | 66872,50 | 14593,00 | 68706,20 | 33929,00 | 17334,00 | 6147,30 | 38410,00 | |
| Област Русе | 132270,00 | 25229,10 | 50,00 | 6270,00 | 1176,50 | 12550,00 | 81730,00 | 4764,40 | 500,00 |
| Североизточен район | 1468204,60 | 453341,70 | 97256,90 | 215172,70 | 153342,30 | 314732,10 | 124892,00 | 81123,20 | 28343,70 |
| Област Варна | 891704,60 | 237578,70 | 54336,90 | 138596,70 | 66188,90 | 302793,10 | 55154,00 | 35017,60 | 2038,70 |
| Област Добрич | 192085,00 | 82108,80 | 22402,00 | 1800,00 | 45984,10 | 860,00 | 1378,00 | 37032,10 | 520,00 |
| Област Шумен | 202887,00 | 54378,00 | 100,00 | 59794,00 | 14000,00 | 3065,00 | 54000,00 | 1350,00 | 16200,00 |
| Област Търговище | 50885,00 | 21210,00 | 17330,00 | 4020,00 | 8325,00 | ||||
| Област Разград | 63771,00 | 30315,00 | 1309,00 | 14972,00 | 8918,00 | 3314,00 | 90,00 | 3593,00 | 1260,00 |
| Област Силистра | 66872,00 | 27751,20 | 19109,00 | 10,00 | 921,30 | 4700,00 | 14270,00 | 110,50 | |
| Югозападен район | 2225968,51 | 550062,50 | 41826,62 | 173166,00 | 70425,80 | 697440,65 | 388557,71 | 239589,23 | 64900,00 |
| Област София | 1518269,00 | 176980,20 | 32500,00 | 84128,00 | 31911,70 | 671430,00 | 268612,00 | 187807,10 | 64900,00 |
| Област Софийска | 69265,00 | 64605,00 | 350,00 | 170,00 | 3960,00 | 180,00 | |||
| Област Благоевград | 157320,00 | 90566,20 | 2685,00 | 600,00 | 601,70 | 15380,00 | 25280,00 | 22207,10 | |
| Област Перник | 116138,51 | 44275,10 | 6291,62 | 38,00 | 892,40 | 9870,65 | 27895,71 | 26875,03 | |
| Област Кюстендил | 364976,00 | 173636,00 | 88230,00 | 33060,00 | 580,00 | 66770,00 | 2700,00 | ||
| Южен централен район | 2499733,19 | 675517,10 | 44603,75 | 26497,00 | 439278,15 | 735704,00 | 412635,89 | 134922,30 | 30575,00 |
| Област Пловдив | 564136,00 | 246250,00 | 10755,00 | 25206,00 | 40800,00 | 118609,00 | 112516,00 | 10000,00 | |
| Област Стара Загора | 304004,39 | 39210,00 | 6670,00 | 21209,50 | 59975,00 | 18410,00 | 154459,89 | 4070,00 | |
| Област Хасково | 109992,50 | 49685,00 | 5607,75 | 77,50 | 15405,75 | 1410,00 | 20381,50 | 1350,00 | 16075,00 |
| Област Пазарджик | 363959,80 | 176359,00 | 12143,50 | 490,00 | 38765,00 | 40710,00 | 80502,50 | 10489,80 | 4500,00 |
| Област Смолян | 1017885,00 | 76715,10 | 292999,40 | 631044,00 | 13330,00 | 3796,50 | |||
| Област Кърджали | 139755,50 | 87298,00 | 9427,50 | 4720,00 | 6927,00 | 3330,00 | 25353,00 | 2700,00 | |
| Югоизточен район | 534608,00 | 149252,50 | 10790,00 | 190733,00 | 102530,00 | 41990,00 | 24562,50 | 14750,00 | |
| Област Сливен | 191238,00 | 30293,00 | 89465,00 | 54530,00 | 4800,00 | 9900,00 | 2250,00 | ||
| Област Ямбол | 160825,00 | 16060,00 | 10540,00 | 53535,00 | 43500,00 | 37190,00 | |||
| ГКПП и други проекти | |||||||||
| по програмите за | |||||||||
| трансгранично | |||||||||
| сътрудничество | 1001874,80 | 209081,40 | 250,80 | 543163,80 | 249378,80 | ||||
| Други проекти | |||||||||
| на МРРБ | 93800,00 | 23460,00 | 70340,00 | ||||||
| Автомагистрали | 3121893,00 | 748483,00 | 1123468,00 | 270991,00 | 332350,00 | 646601,00 | |||
| Пътища I III клас | |||||||||
| с национално | |||||||||
| значение, невклю- | |||||||||
| чени във фин. | |||||||||
| таблици на област- | |||||||||
| ните планове | 1175003,60 | 162861,60 | 29325,00 | 191806,00 | 216600,00 | 267195,00 | 307216,00 | ||
| Общо за Р. България | 13417802,42 | 3449823,20 | 247357,87 | 435644,68 | 2342369,65 | 2428007,35 | 2567833,14 | 1122686,83 | 824079,70 |
Приложение № 5б
| Предлагани финансови ресурси по източници на финансиране и по области и райони |
| за планиране за 2000 г. |
| (хил. лв.) |
| Наименование на | Общо | Финансови източници |
| районите и включените | субсидии | местни | собствени | извън- | собствени | външни | кредити |
| в тях области | от републи- | бюджетни | бюджетни | бюджетни | средства | безвъзмезд- | с държавни | банкови | |
| канския | и извън- | средства | фондове | на ТД | ни помощи | гаранции | заеми | ||
| бюджет | бюджетни | ||||||||
| средства |
| Северозападен район | 101704,82 | 52148,30 | 2005,60 | 4503,18 | 5225,40 | 6895,60 | 19396,74 | 11530,00 | |
| Област Видин | 32305,00 | 20198,00 | 1520,00 | 110,00 | 837,00 | 9640,00 | |||
| Област Монтана | 29670,90 | 19702,70 | 0,60 | 20,00 | 1087,00 | 6645,60 | 1000,00 | 1215,00 | |
| Област Враца | 39728,92 | 12247,60 | 485,00 | 4483,18 | 4138,40 | 140,00 | 17559,74 | 675,00 | |
| Северен централен район | 175116,30 | 41348,60 | 2093,00 | 4360,00 | 14425,50 | 28825,00 | 73072,00 | 8342,20 | 2650,00 |
| Област Плевен | 52182,00 | 8970,30 | 1327,00 | 3274,60 | 11145,00 | 24320,00 | 3145,10 | ||
| Област Ловеч | 29720,00 | 13041,00 | 3679,00 | 7485,00 | 4500,00 | 1015,00 | |||
| Област Велико Търново | 13793,30 | 3840,20 | 430,00 | 1270,00 | 6515,40 | 110,00 | 1627,70 | ||
| Област Габрово | 16017,00 | 8352,00 | 286,00 | 150,00 | 2615,00 | 634,00 | 1330,00 | 2650,00 | |
| Област Русе | 63404,00 | 7145,10 | 50,00 | 3090,00 | 806,50 | 7470,00 | 43618,00 | 1224,40 | |
| Североизточен район | 240039,00 | 61197,70 | 9769,20 | 51599,00 | 30488,10 | 40713,70 | 12678,00 | 31266,80 | 2326,50 |
| Област Варна | 115115,00 | 29745,50 | 4579,20 | 15343,00 | 10353,80 | 34483,70 | 1260,00 | 18163,30 | 1186,50 |
| Област Добрич | 32546,00 | 12148,00 | 1095,00 | 1200,00 | 7925,00 | 210,00 | 858,00 | 8850,00 | 260,00 |
| Област Шумен | 51033,00 | 9939,00 | 70,00 | 30754,00 | 4900,00 | 1530,00 | 2700,00 | 330,00 | 810,00 |
| Област Търговище | 10678,00 | 2345,00 | 5235,00 | 3098,00 | |||||
| Област Разград | 10277,00 | 3400,00 | 422,00 | 4292,00 | 1198,00 | 90,00 | 90,00 | 715,00 | 70,00 |
| Област Силистра | 20390,00 | 3620,20 | 3603,00 | 10,00 | 876,30 | 4400,00 | 7770,00 | 110,50 | |
| Югозападен район | 558766,06 | 113273,00 | 7697,82 | 23259,00 | 13646,00 | 120583,48 | 161072,46 | 62984,30 | 56250,00 |
| Област София | 429455,00 | 48569,00 | 4600,00 | 10000,00 | 6100,00 | 118010,00 | 134056,00 | 51870,00 | 56250,00 |
| Област Софийска | 8775,00 | 7205,00 | 100,00 | 10,00 | 1370,00 | 90,00 | |||
| Област Благоевград | 17065,00 | 14932,00 | 463,00 | 100,00 | 80,00 | 1490,00 | |||
| Област Перник | 28096,06 | 5507,00 | 2534,82 | 19,00 | 170,00 | 2263,48 | 7162,46 | 10439,30 | |
| Област Кюстендил | 75375,00 | 37060,00 | 13130,00 | 6006,00 | 140,00 | 18364,00 | 675,00 | ||
| Южен централен район | 450595,24 | 129836,00 | 5727,00 | 4707,50 | 95249,60 | 102968,66 | 83660,49 | 24126,00 | 4320,00 |
| Област Пловдив | 70017,00 | 30944,00 | 555,00 | 7378,00 | 12074,00 | 15766,00 | 3300,00 | ||
| Област Стара Загора | 64687,73 | 5244,00 | 2360,00 | 4480,00 | 14498,00 | 5715,00 | 31375,73 | 1015,00 | |
| Област Хасково | 15800,50 | 6391,00 | 984,50 | 28,50 | 3353,50 | 420,00 | 3273,00 | 330,00 | 1020,00 |
| Област Пазарджик | 76194,51 | 31364,00 | 1800,00 | 190,00 | 3036,10 | 16303,66 | 17800,76 | 5700,00 | |
| Област Смолян | 181693,00 | 33566,00 | 63897,00 | 77640,00 | 5915,00 | 675,00 | |||
| Област Кърджали | 42202,50 | 22327,00 | 27,50 | 9,00 | 3087,00 | 2890,00 | 13222,00 | 640,00 | |
| Югоизточен район | 150605,00 | 18947,00 | 4863,00 | 71245,00 | 32497,00 | 14463,00 | 7840,00 | 750,00 | |
| Област Бургас | 20784,00 | 13734,00 | 250,00 | 2300,00 | 4500,00 | ||||
| Област Сливен | 50312,00 | 3552,00 | 21490,00 | 15080,00 | 1600,00 | 7840,00 | 750,00 | ||
| Област Ямбол | 79509,00 | 1661,00 | 4613,00 | 47455,00 | 12917,00 | 12863,00 | |||
| ГКПП и други проекти | |||||||||
| по програмите за | |||||||||
| трансгранично | |||||||||
| сътрудничество | 153785,70 | 43413,00 | 210,90 | 81543,80 | 28618,00 | ||||
| Други проекти на МРРБ | 20800,00 | 5200,00 | 15600,00 | ||||||
| Автомагистрали | 96993,00 | 40623,00 | 56370,00 | ||||||
| Пътища I III клас с | |||||||||
| национално значение, | |||||||||
| невключени във фин. | |||||||||
| таблици на областни- | |||||||||
| те планове | 239050,00 | 945,00 | 79488,00 | 58956,00 | 99661,00 | ||||
| Общо за Р. България | 2187455,12 | 506931,60 | 32155,62 | 88639,58 | 366137,60 | 332483,43 | 520442,49 | 274368,30 | 66296,50 |
Приложение № 6а
| Предлагани финансови ресурси по програми, подпрограми и мерки и по области и райони за планиране за периода 2000-2006 г. |
| (хил. лв.) |
| Програма, под- | Програма 1. Създа- | Мярка 1.0.1. Подо- | Мярка 1.0.2. Подпо- | Мярка 1.0.3. Финанси- | |
| програма, мярка/ | ване на пред- | бряване на инфор- | магане на структурите, | ране на процеса на | |
| Област, район | Всичко | поставки | мационното оси- | които изготвят про- | разработване и прилага- |
| за плани- | за устойчиво | гуряване за регио- | учвания и планове | не на инструментариума | |
| ране | и балансирано | нално развитие и | на регионалното раз- | ||
| развитие на от- | витие | устройственото пла- | |||
| делните райони | ниране | ||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| Видин | 172669 | ||||
| Враца | 143462 | ||||
| Монтана | 206863 | ||||
| Северозападен | |||||
| район за планиране | 522994 | ||||
| Велико Търново | 52118 | 25 | 25 | ||
| Габрово | 245992 | ||||
| Ловеч | 130015 | ||||
| Плевен | 213328 | 7640 | 7640 | ||
| Русе | 132270 | ||||
| Северен централен | |||||
| район за планиране | 773723 | 7665 | 7640 | 25 | |
| Варна | 891705 | ||||
| Добрич | 192085 | ||||
| Разград | 63771 | ||||
| Силистра | 66872 | ||||
| Търговище | 50885 | ||||
| Шумен | 202887 | ||||
| Североизточен | |||||
| район за планиране | 1468205 | ||||
| Благоевград | 157320 | 2250 | 2250 | ||
| Кюстендил | 364976 | 4000 | 2000 | 2000 | |
| Перник | 116139 | 256 | 156 | 100 | |
| Софийска | 69265 | ||||
| София | 1518269 | 3200 | 3200 | ||
| Югозападен район за | |||||
| планиране | 2225969 | 9706 | 156 | 2100 | 7450 |
| Кърджали | 139756 | 9 | 6 | 4 | |
| Пазарджик | 363960 | 38 | 38 | ||
| Пловдив | 564136 | ||||
| Смолян | 1017885 | ||||
| Стара Загора | 304004 | 22 | 22 | ||
| Хасково | 109993 | 88 | 88 | ||
| Южен централен район | 2499733 | 156 | 6 | 22 | 129 |
| Бургас | 182545 | ||||
| Сливен | 191238 | ||||
| Ямбол | 160825 | ||||
| Югоизточен район | |||||
| за планиране | 534608 | ||||
| ГКПП и други проекти | |||||
| по програмите за транс- | |||||
| гранично сътрудничество | 1001875 | ||||
| Други проекти на МРРБ | 93800 | 93800 | 16200 | 35200 | 42400 |
| Автомагистрали | 3121893 | ||||
| Пътища I III клас с | |||||
| национално значение, | |||||
| невключени във фин. | |||||
| таблици на областните | |||||
| планове | 1175004 | ||||
| Р. България | 13417802 | 111327 | 24002 | 37322 | 50004 |
(продължение)
| Програма 2. Намаля- | Подпрограма 2.1. Ре- | Мярка 2.1.1.: | Мярка 2.1.2.: Водо- | Мярка 2.1.3. Благо- | Мярка 2.1.4.: Други |
| ване на регионалните | гионална инфраструк- | Пътища | снабдяване | устройство | обекти на регионална- |
| различия в заетостта, | тура | та структура | |||
| доходите и възможнос- | |||||
| тите за развитие | |||||
| 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
| 171169 | 171169 | 65462 | 28680 | 10889 | 66138 |
| 141206 | 141190 | 82300 | 39610 | 10680 | 8600 |
| 206863 | 205863 | 28297 | 30744 | 4940 | 141882 |
| 519238 | 518222 | 176059 | 99034 | 26509 | 216620 |
| 52093 | 52093 | 4000 | 23524 | 12869 | 11700 |
| 245992 | 147802 | 63792 | 1190 | 82820 | |
| 130015 | 112185 | 27212 | 66603 | 18370 | |
| 183388 | 174938 | 74500 | 28710 | 16083 | 55645 |
| 132270 | 126170 | 15000 | 16790 | 6180 | 88200 |
| 743758 | 613188 | 120712 | 199419 | 36322 | 256735 |
| 891705 | 847204 | 82798 | 96770 | 80225 | 587411 |
| 189555 | 189555 | 131140 | 33290 | 19125 | 6000 |
| 63771 | 63171 | 20190 | 24767 | 1200 | 17014 |
| 62572 | 60572 | 35652 | 12550 | 4317 | 8053 |
| 50885 | 50885 | 17330 | 22730 | 10825 | |
| 65617 | 65617 | 47500 | 6125 | 11992 | |
| 1324105 | 1277004 | 287110 | 237607 | 110992 | 641295 |
| 154410 | 133000 | 56011 | 72915 | 4074 | |
| 269186 | 248616 | 9000 | 73836 | 165780 | |
| 115883 | 109072 | 31458 | 42900 | 34619 | 95 |
| 69265 | 69260 | 2520 | 62900 | 5 | 3835 |
| 1515069 | 1359747 | 105400 | 100 | 2805 | 1251442 |
| 2123813 | 1919695 | 148378 | 235747 | 110344 | 1425226 |
| 133508 | 133403 | 12309 | 30260 | 11000 | 79834 |
| 340964 | 340964 | 13223 | 40873 | 55642 | 231226 |
| 543746 | 543746 | 21950 | 202700 | 119665 | 199431 |
| 581555 | 563555 | 266290 | 58301 | 34500 | 204464 |
| 228951 | 204951 | 34217 | 28890 | 24000 | 117844 |
| 78002 | 76855 | 10100 | 41530 | 25225 | |
| 1906726 | 1863474 | 358089 | 402554 | 244807 | 858024 |
| 182545 | 182545 | 66760 | 69400 | 46385 | |
| 161188 | 94428 | 37556 | 20910 | 35962 | |
| 78825 | 72325 | 39000 | 16060 | 17265 | |
| 422558 | 349298 | 143316 | 106370 | 46385 | 53227 |
| 3121893 | 3121893 | 3121893 | |||
| 1175004 | 1175004 | 1175004 | |||
| 11337093 | 10837777 | 5530561 | 1280731 | 575359 | 3451126 |
(продължение)
| Подпрограма 2.2.: | Мярка 2.2.1.: Съз- | Мярка 2.2.2.: Под- | Мярка 2.2.3.: | Програма 3: Отваряне на | Програма 4: Раз- |
| Проекти по планове- | даване на предприе- | помагане на изграж- | Заетост, пре- | националното про- | витие на селското |
| те за регионално раз- | маческа и иновационна | дането и функцио- | структуриране | странство и решаване на | стопанство и селски- |
| витие за реализиране | среда | нирането на малки и | и развитие | проблеми на регионалното | те райони |
| на специфични цели | средни предприятия | и местно развитие чрез | |||
| трансгранично | |||||
| сътрудничество | |||||
| 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 |
| 1500 | |||||
| 16 | 16 | 2256 | |||
| 1000 | 1000 | ||||
| 1016 | 1000 | 16 | 3756 | ||
| 98190 | 30940 | 67250 | |||
| 17830 | 210 | 17620 | |||
| 8450 | 290 | 8160 | 11250 | 11050 | |
| 6100 | 5600 | 500 | |||
| 130570 | 31440 | 5600 | 93530 | 11250 | 11050 |
| 44501 | 40000 | 4464 | 37 | ||
| 2530 | |||||
| 600 | 600 | ||||
| 2000 | 2000 | 4300 | |||
| 137270 | |||||
| 47101 | 42000 | 5064 | 37 | 4300 | 139800 |
| 21410 | 320 | 21090 | 660 | ||
| 20570 | 11170 | 7400 | 2000 | 46490 | 45300 |
| 6810 | 2725 | 2447 | 1638 | ||
| 5 | 5 | ||||
| 155322 | 152166 | 3100 | 56 | ||
| 204117 | 166386 | 12947 | 24784 | 46490 | 45960 |
| 105 | 105 | 3914 | 2325 | ||
| 22958 | |||||
| 20390 | |||||
| 18000 | 18000 | 433830 | 2500 | ||
| 24000 | 24000 | 75032 | |||
| 1147 | 240 | 907 | 31903 | ||
| 43252 | 24105 | 18240 | 907 | 437744 | 155108 |
| 66760 | 1020 | 42240 | 23500 | 30050 | |
| 6500 | 6500 | 82000 | |||
| 73260 | 7520 | 42240 | 23500 | 112050 | |
| 1001875 | |||||
| 499316 | 272451 | 84091 | 142774 | 1501658 | 467724 |
Приложение № 6б
| Предлагани финансови ресурси по програми, подпрограми и мерки и по области и райони за планиране за 2000 г. |
| (хил. лв.) |
| Програма, под- | Програма 1. Създа- | Мярка 1.0.1. Подо- | Мярка 1.0.2. Подпо- | Мярка 1.0.3. Финанси- | |
| програма, мярка/ | ване на пред- | бряване на инфор- | магане на структурите, | ране на процеса на | |
| Област, район | Всичко | поставки | мационното оси- | които изготвят про- | разработване и прилага- |
| за плани- | за устойчиво | гуряване за регио- | учвания и планове | не на инструментариума | |
| ране | и балансирано | нално развитие и | на регионалното раз- | ||
| развитие на от- | витие | устройственото пла- | |||
| делните райони | ниране | ||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 |
| Видин | 32305 | ||||
| Враца | 39729 | ||||
| Монтана | 29671 | ||||
| Северозападен район | |||||
| за планиране | 101705 | ||||
| Велико Търново | 13793 | 4 | 4 | ||
| Габрово | 16017 | ||||
| Ловеч | 29720 | ||||
| Плевен | 52182 | 7640 | 7640 | ||
| Русе | 63404 | ||||
| Северен централен | |||||
| район за планиране | 175116 | 7644 | 7640 | 4 | |
| Варна | 115115 | ||||
| Добрич | 32546 | ||||
| Разград | 10277 | ||||
| Силистра | 20390 | ||||
| Търговище | 10678 | ||||
| Шумен | 51033 | ||||
| Североизточен | |||||
| район за планиране | 240039 | ||||
| Благоевград | 17065 | 450 | 450 | ||
| Кюстендил | 75375 | 4000 | 2000 | 2000 | |
| Перник | 28096 | 178 | 78 | 100 | |
| Софийска | 8775 | ||||
| София | 429455 | 1100 | 1100 | ||
| Югозападен | |||||
| район за планиране | 558766 | 5728 | 78 | 2100 | 3550 |
| Кърджали | 42203 | 9 | 6 | 4 | |
| Пазарджик | 76195 | 20 | 20 | ||
| Пловдив | 70017 | ||||
| Смолян | 181693 | ||||
| Стара Загора | 64688 | 4 | 4 | ||
| Хасково | 15801 | 69 | 69 | ||
| Южен централен | |||||
| район | 450595 | 102 | 6 | 4 | 92 |
| Бургас | 20784 | ||||
| Сливен | 50312 | ||||
| Ямбол | 79509 | ||||
| Югоизточен | |||||
| район за планиране | 150605 | ||||
| ГКПП и други проекти | |||||
| по програмите за | |||||
| трансгранично | |||||
| сътрудничество | 153786 | ||||
| Други проекти на МРРБ | 20800 | 20800 | 4000 | 8000 | 8800 |
| Автомагистрали | 96993 | ||||
| Пътища I III клас с | |||||
| национално значение, | |||||
| невключени във фин. | |||||
| таблици на областните | |||||
| планове | 239050 | ||||
| Р. България | 2187455 | 34274 | 11724 | 10104 | 12446 |
(продължение)
| Програма 2. Намаля- | Подпрограма 2.1. Ре- | Мярка 2.1.1.: | Мярка 2.1.2.: Водо- | Мярка 2.1.3. Благо- | Мярка 2.1.4.: Други |
| ване на регионалните | гионална инфраструк- | Пътища | снабдяване | устройство | обекти на регионална- |
| различия в заетостта, | тура | та структура | |||
| доходите и възможнос- | |||||
| тите за развитие | |||||
| 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
| 31905 | 31905 | 15910 | 3988 | 1340 | 10667 |
| 38123 | 38107 | 24690 | 4817 | 8600 | |
| 29671 | 28671 | 3337 | 4330 | 21004 | |
| 99699 | 98683 | 43937 | 13135 | 1340 | 40271 |
| 13789 | 13789 | 4000 | 3746 | 3343 | 2700 |
| 16017 | 14517 | 9967 | 4550 | ||
| 29720 | 22121 | 9721 | 8960 | 3440 | |
| 33277 | 33277 | 1680 | 8039 | 8158 | 15400 |
| 63404 | 57834 | 15000 | 1916 | 680 | 40238 |
| 156207 | 141538 | 30401 | 32628 | 12181 | 66328 |
| 115115 | 112463 | 7407 | 24924 | 12954 | 67178 |
| 31056 | 31056 | 24360 | 3896 | 2800 | |
| 10277 | 9677 | 5350 | 3052 | 150 | 1125 |
| 16390 | 14390 | 5730 | 1726 | 392 | 6542 |
| 10678 | 10678 | 5235 | 2943 | 2500 | |
| 18043 | 18043 | 6920 | 2930 | 8193 | |
| 201559 | 196307 | 48082 | 43461 | 16426 | 88338 |
| 16245 | 16145 | 6386 | 9135 | 624 | |
| 51567 | 35794 | 2250 | 9850 | 23694 | |
| 27918 | 26047 | 12974 | 4477 | 8501 | 95 |
| 8775 | 8770 | 930 | 6800 | 5 | 1035 |
| 428355 | 371959 | 105400 | 100 | 266459 | |
| 532860 | 458715 | 121554 | 27613 | 17641 | 291907 |
| 39939 | 39834 | 7309 | 3703 | 11000 | 17822 |
| 67645 | 67645 | 7700 | 5313 | 9992 | 44640 |
| 66245 | 66245 | 8550 | 26589 | 1230 | 29876 |
| 120778 | 114778 | 60290 | 12981 | 10007 | 31500 |
| 39072 | 37672 | 5200 | 3854 | 3300 | 25318 |
| 9947 | 9675 | 1504 | 4606 | 3565 | |
| 343626 | 335849 | 90553 | 57046 | 35529 | 152721 |
| 20784 | 20784 | 3810 | 15374 | 1600 | |
| 45262 | 17702 | 8181 | 2616 | 6905 | |
| 57176 | 52926 | 39000 | 1661 | 12265 | |
| 123222 | 91412 | 50991 | 19651 | 1600 | 19170 |
| 96993 | 96993 | 96993 | |||
| 239050 | 239050 | 239050 | |||
| 1793216 | 1658547 | 721561 | 193534 | 84717 | 658735 |
(продължение)
| Подпрограма 2.2.: | Мярка 2.2.1.: Съз- | Мярка 2.2.2.: Под- | Мярка 2.2.3.: | Програма 3: Отваряне на | Програма 4: Раз- |
| Проекти по планове- | даване на предприе- | помагане на изграж- | Заетост, пре- | националното про- | витие на селското |
| те за регионално раз- | маческа и иновационна | дането и функцио- | структуриране | странство и решаване на | стопанство и селски- |
| витие за реализиране | среда | нирането на малки и | и развитие | проблеми на регионалното | те райони |
| на специфични цели | средни предприятия | и местно развитие чрез | |||
| трансгранично | |||||
| сътрудничество | |||||
| 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 |
| 400 | |||||
| 16 | 16 | 1606 | |||
| 1000 | 1000 | ||||
| 1016 | 1000 | 16 | 2006 | ||
| 1500 | 1500 | ||||
| 7599 | 170 | 7429 | |||
| 11250 | 15 | ||||
| 5570 | 5100 | 470 | |||
| 14669 | 170 | 5100 | 9399 | 11250 | 15 |
| 2652 | 2615 | 37 | |||
| 1490 | |||||
| 600 | 600 | ||||
| 2000 | 2000 | 4000 | |||
| 32990 | |||||
| 5252 | 2000 | 3215 | 37 | 4000 | 34480 |
| 100 | 100 | 370 | |||
| 15773 | 10423 | 3350 | 2000 | 10598 | 9210 |
| 1871 | 776 | 687 | 409 | ||
| 5 | 5 | ||||
| 56396 | 55466 | 900 | 30 | ||
| 74145 | 66770 | 4937 | 2439 | 10598 | 9580 |
| 105 | 105 | 1077 | 1178 | ||
| 8529 | |||||
| 3772 | |||||
| 6000 | 6000 | 60415 | 500 | ||
| 1400 | 1400 | 25612 | |||
| 272 | 65 | 207 | 5785 | ||
| 7777 | 1505 | 6065 | 207 | 61492 | 45376 |
| 27560 | 20 | 22240 | 5300 | 5050 | |
| 4250 | 4250 | 22333 | |||
| 31810 | 4270 | 22240 | 5300 | 27383 | |
| 153786 | |||||
| 134669 | 75715 | 41557 | 17398 | 241125 | 118840 |
Приложение № 7
| Предлагани финансови ресурси по програми, |
| подпрограми и мерки - по фондове за 2000 г. |
| (хил. лв.) |
| Код - програма, |
| програма, мярка |
| Всичко |
| Програма 1. Създаване на предпоставки за устойчиво |
| и балансирано развитие на отделните райони |
| Мярка 1.0.1. Подобряване на информационното |
| осигуряване |
| Мярка 1.0.2. Подпомагане на структурите, които изгот- |
| вят проучвания и планове за регионално развитие |
| Мярка 1.0.3. Финансиране на процеса на разработва- |
| не и прилагане на инструментариума на регионално- |
| то развитие и устройственото планиране |
| Програма 2. Намаляване на регионалните различия |
| в заетостта, доходите и възможностите за развитие |
| Подпрограма 2.1. Регионална инфраструктура |
| Мярка 2.1.1: Пътища |
| Мярка 2.1.2.: Водоснабдяване |
| Мярка 2.1.3.: Благоустройство |
| Мярка 2.1.4.: Други обекти на регионалната |
| инфраструктура |
| Подпрограма 2.2.: Проекти по плановете за регионал- |
| но развитие за реализиране на специфични цели |
| Мярка 2.2.1: Създаване на предприемаческа |
| и иновационна среда |
| Мярка 2.2.2.: Подпомагане на изграждането |
| и функционирането на малки и средни предприятия |
| Мярка 2.2.3: Заетост, преструктуриране и развитие |
| Програма 3.: Отваряне на националното |
| пространство и решаване на проблеми на |
| регионалното и местно развитие чрез |
| трансгранично сътрудничество |
| Програма 4.: Развитие на селското стопанство |
| и селските райони |
(продължение)
| Извънбюджетни фондове |
| обща | фонд | Национа- | държа- | фонд | фонд | Национален | фонд | фонд | фонд | Нацио- | фонд | фонд | други |
| стойност | "Републи- | лен фонд | вен | "Професио- | "Българ- | фонд "Опаз- | "Нацио- | "Регио- | "Научни | нален | "Тютюн" | "Мелио- | фондо- |
| канска | за опазва- | фонд | нална | ска | ване и подоб- | нална | нални | изслед- | довери- | рации" | ве | ||
| пътна | не на | "Земеде- | квалифи- | гора" | ряване продук- | съоб- | инициа- | вания" | телен | ||||
| мрежа" | околната | лие" | кация и | тивните качест- | щителна | тиви" | еко- | ||||||
| среда | безрабо- | ва на земе- | систе- | фонд | |||||||||
| тица" | делските земи" | ма" |
| 366138 | 274124 | 54971 | 12136 | 469 | 2597 | 4240 | 1150 | 3590 | 400 | 700 | 1278 | 823 | 9556 |
| 10 | 10 | ||||||||||||
| 10 | 10 | ||||||||||||
| 347681 | 274124 | 54746 | 469 | 87 | 1965 | 1150 | 3580 | 400 | 700 | 800 | 9556 | ||
| 341909 | 274124 | 51036 | 40 | 1965 | 1150 | 3010 | 350 | 700 | 9430 | ||||
| 270862 | 270862 | ||||||||||||
| 9237 | 9203 | 34 | |||||||||||
| 20809 | 3262 | 16871 | 10 | 666 | |||||||||
| 41001 | 24962 | 40 | 1965 | 1150 | 3000 | 350 | 9430 | ||||||
| 5772 | 3710 | 429 | 87 | 570 | 50 | 800 | 126 | ||||||
| 1733 | 670 | 87 | 50 | 800 | 126 | ||||||||
| 3040 | 3040 | ||||||||||||
| 999 | 429 | 570 | |||||||||||
| 18447 | 225 | 12136 | 2510 | 2275 | 1278 | 23 |
Приложение № 8
| Финансова осигуреност на проектите от НПРР за периода 2000-2006 г. |
| (хил. лв.) |
| Срок | Обща | Финансови източници |
| стойност | субсидии | местни | собствени | ИБфондове | собствени | външни | кредити |
| от републи- | бюджетни | бюджетни | средства | безвъзмезд- | с държавни | банкови | ||||
| канския | и извън- | средства | на ТД | ни помощи | гаранции | заеми | ||||
| бюджет | бюджетни | |||||||||
| средства | ||||||||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 |
| 16509766,12 | 3613910,90 | 247357,87 | 435644,68 | 2475993,35 | 3276940,35 | 2785737,14 | 2355152,13 | 1319029,70 | ||
| 2000 | 2928137,22 | 532806,00 | 32155,62 | 88639,58 | 379534,00 | 499689,43 | 600692,49 | 657453,60 | 137166,50 | |
| 2001 | 3503896,50 | 681643,10 | 43239,58 | 77926,60 | 402025,03 | 628181,71 | 746620,40 | 721944,70 | 202315,40 | |
| Всичко А | 2002 | 4376238,67 | 935443,80 | 41049,13 | 72474,00 | 515981,58 | 1008439,76 | 572183,49 | 711630,93 | 519036,00 |
| (Б+Ж+З) | 2003 | 2020115,51 | 376366,00 | 45721,43 | 64573,00 | 328519,63 | 494373,75 | 392445,82 | 106688,90 | 211427,00 |
| 2004 | 1493994,72 | 375491,00 | 34609,13 | 58015,00 | 292956,13 | 339049,71 | 215680,96 | 62417,00 | 115775,80 | |
| 2005 | 1395909,00 | 411273,00 | 36731,00 | 43733,00 | 342794,00 | 186498,00 | 190385,00 | 63041,00 | 121454,00 | |
| 2006 | 791474,50 | 300888,00 | 13852,00 | 30283,50 | 214183,00 | 120708,00 | 67729,00 | 31976,00 | 11855,00 |
| 7942611,00 | 2452318,60 | 3386,00 | 26114,80 | 1209727,00 | 988485,65 | 855846,15 | 1866514,80 | 540218,00 | ||
| 2000 | 1492790,50 | 269949,70 | 2126,00 | 820,90 | 86871,40 | 233728,48 | 286948,72 | 498825,30 | 113520,00 | |
| Всичко | 2001 | 1678647,62 | 455972,10 | 606,00 | 749,90 | 147068,00 | 163830,05 | 246916,67 | 591214,90 | 72290,00 |
| осигурени Б | 2002 | 2784759,16 | 729425,80 | 504,00 | 6348,00 | 281319,30 | 559171,12 | 220626,04 | 633644,90 | 353720,00 |
| проекти (Б+Е) | 2003 | 524911,72 | 194356,00 | 150,00 | 6132,00 | 179356,30 | 23436,00 | 53264,72 | 67528,70 | 688,00 |
| 2004 | 545476,00 | 259586,00 | 6032,00 | 203448,00 | 6110,00 | 30990,00 | 39310,00 | |||
| 2005 | 605349,00 | 322797,00 | 6032,00 | 222219,00 | 1210,00 | 17100,00 | 35991,00 | |||
| 2006 | 310677,00 | 220232,00 | 89445,00 | 1000,00 | ||||||
| 4353376,50 | 502519,10 | 24378,80 | 133623,70 | 888053,00 | 645607,80 | 1664244,10 | 494950,00 | |||
| Осигурени по | 2000 | 1022884,80 | 88819,40 | 210,90 | 13396,40 | 183090,00 | 202924,80 | 463573,30 | 70870,00 | |
| Същинска | 2001 | 1092884,00 | 96388,20 | 39,90 | 13291,00 | 145521,00 | 202738,00 | 564225,90 | 70680,00 | |
| инвестиционна | 2002 | 2038545,70 | 267645,50 | 6032,00 | 106936,30 | 545326,00 | 179761,00 | 579444,90 | 353400,00 | |
| програма на В | 2003 | 79746,00 | 19614,00 | 6032,00 | 14116,00 | 20984,00 | 19000,00 | |||
| Министерски | 2004 | 77184,00 | 30052,00 | 6032,00 | 22100,00 | 19000,00 | ||||
| съвет (Г+Д) | 2005 | 42132,00 | 6032,00 | 17100,00 | 19000,00 | |||||
| 2006 |
| Осигурени по | 619038,00 | 151650,00 | 24128,00 | 39120,00 | 221740,00 | 182400,00 | ||||
| Същинска | 2000 | 161847,00 | 30132,00 | 15884,00 | 63961,00 | 51870,00 | ||||
| инвестиционна | 2001 | 177203,00 | 39058,00 | 9120,00 | 74495,00 | 54530,00 | ||||
| програма на Г | 2002 | 80926,00 | 32794,00 | 6032,00 | 23100,00 | 19000,00 | ||||
| Министерски | 2003 | 79746,00 | 19614,00 | 6032,00 | 14116,00 | 20984,00 | 19000,00 | |||
| съвет и вклю- | 2004 | 77184,00 | 30052,00 | 6032,00 | 22100,00 | 19000,00 | ||||
| чени в област- | 2005 | 42132,00 | 6032,00 | 17100,00 | 19000,00 | |||||
| ните планове | 2006 | |||||||||
| Осигурени по | 3734338,50 | 350869,10 | 250,80 | 133623,70 | 848933,00 | 423867,80 | 1481844,10 | 494950,00 | ||
| Същинска | 2000 | 861037,80 | 58687,40 | 210,90 | 13396,40 | 167206,00 | 138963,80 | 411703,30 | 70870,00 | |
| инвестиционна | 2001 | 915681,00 | 57330,20 | 39,90 | 13291,00 | 136401,00 | 128243,00 | 509695,90 | 70680,00 | |
| програма на Д | 2002 | 1957619,70 | 234851,50 | 106936,30 | 545326,00 | 156661,00 | 560444,90 | 353400,00 | ||
| Министерски | 2003 | |||||||||
| съвет, | 2004 | |||||||||
| невключени в | 2005 | |||||||||
| областните | 2006 | |||||||||
| планове | ||||||||||
| Осигурени | 3589234,50 | 1949799,50 | 3386,00 | 1736,00 | 1076103,30 | 100432,65 | 210238,35 | 202270,70 | 45268,00 | |
| проекти от | 2000 | 469905,70 | 181130,30 | 2126,00 | 610,00 | 73475,00 | 50638,48 | 84023,92 | 35252,00 | 42650,00 |
| областните | 2001 | 585763,62 | 359583,90 | 606,00 | 710,00 | 133777,00 | 18309,05 | 44178,67 | 26989,00 | 1610,00 |
| планове, Е | 2002 | 746213,46 | 461780,30 | 504,00 | 316,00 | 174383,00 | 13845,12 | 40865,04 | 54200,00 | 320,00 |
| ГКПП и други | 2003 | 445165,72 | 174742,00 | 150,00 | 100,00 | 179356,30 | 9320,00 | 32280,72 | 48528,70 | 688,00 |
| програми | 2004 | 468292,00 | 229534,00 | 203448,00 | 6110,00 | 8890,00 | 20310,00 | |||
| и МРРБ | 2005 | 563217,00 | 322797,00 | 222219,00 | 1210,00 | 16991,00 | ||||
| 2006 | 310677,00 | 220232,00 | 89445,00 | 1000,00 |
| 3327438,47 | 324578,00 | 65251,12 | 79363,18 | 400078,00 | 890072,10 | 1149074,84 | 398359,33 | 20661,90 | ||
| 2000 | 585474,84 | 84566,00 | 9726,62 | 17343,18 | 104622,10 | 103647,70 | 137900,44 | 124420,30 | 3248,50 | |
| 2001 | 718826,10 | 65604,00 | 8983,20 | 13270,00 | 51801,15 | 170172,40 | 302264,15 | 104142,80 | 2588,40 | |
| Всичко | 2002 | 567110,33 | 63526,00 | 6812,00 | 12250,00 | 63786,15 | 152376,00 | 205576,15 | 55209,03 | 7575,00 |
| частично | 2003 | 584356,20 | 63731,00 | 14163,30 | 13400,00 | 36239,60 | 164545,00 | 249822,10 | 35205,20 | 7250,00 |
| осигурени Ж | 2004 | 375464,00 | 21386,00 | 11947,00 | 12100,00 | 22995,00 | 166875,00 | 118112,00 | 22049,00 | |
| проекти | 2005 | 284230,00 | 20025,00 | 11697,00 | 10500,00 | 32357,00 | 68728,00 | 114700,00 | 26223,00 | |
| 2006 | 211977,00 | 5740,00 | 1922,00 | 500,00 | 88277,00 | 63728,00 | 20700,00 | 31110,00 | ||
| 5239716,65 | 837014,30 | 178720,75 | 330166,70 | 866188,35 | 1398382,60 | 780816,15 | 90278,00 | 758149,80 | ||
| 2000 | 849871,88 | 178290,30 | 20303,00 | 70475,50 | 188040,50 | 162313,26 | 175843,33 | 34208,00 | 20398,00 | |
| 2001 | 1106422,78 | 160067,00 | 33650,38 | 63906,70 | 203155,88 | 294179,26 | 197439,58 | 26587,00 | 127437,00 | |
| Всичко | 2002 | 1024369,18 | 142492,00 | 33733,13 | 53876,00 | 170876,13 | 296892,64 | 145981,30 | 22777,00 | 157741,00 |
| неосигуре- З | 2003 | 910847,59 | 118279,00 | 31408,13 | 45041,00 | 112923,73 | 306392,75 | 89359,00 | 3955,00 | 203489,00 |
| ни проекти | 2004 | 573054,72 | 94519,00 | 22662,13 | 39883,00 | 66513,13 | 166064,71 | 66578,96 | 1058,00 | 115775,80 |
| 2005 | 506330,00 | 68451,00 | 25034,00 | 27201,00 | 88218,00 | 116560,00 | 58585,00 | 827,00 | 121454,00 | |
| 2006 | 268820,50 | 74916,00 | 11930,00 | 29783,50 | 36461,00 | 55980,00 | 47029,00 | 866,00 | 11855,00 |
Приложение № 9
| Разпределение на проектите на Националния план за регионално развитие по инвеститори |
| (вкл. проекти по Същинската инвестиционна програма, невключени в областните планове)* |
| (хил. лв.) |
| Инвеститори | Срок | Обща | Финансови източници |
| стойност | субсидии | местни | собствени | извън- | собствени | външни | кредити |
| от републи- | бюджетни | бюджетни | бюджетни | средства | безвъзмезд- | с държавни | банкови | |||
| канския | и извън- | средства | фондове | на ТД | ни помощи | гаранции | заеми | |||
| бюджет | бюджетни | |||||||||
| средства | ||||||||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 |
| 16509766,12 | 3613910,90 | 247357,87 | 435644,68 | 2475993,35 | 3276940,35 | 2785737,14 | 2355152,13 | 1319029,70 | ||
| 2000 | 2928137,22 | 532806,00 | 32155,62 | 88639,58 | 379534,00 | 499689,43 | 600692,49 | 657453,60 | 137166,50 | |
| 2001 | 3503896,50 | 681643,10 | 43239,58 | 77926,60 | 402025,03 | 628181,71 | 746620,40 | 721944,70 | 202315,40 | |
| Всичко | 2002 | 4376238,67 | 935443,80 | 41049,13 | 72474,00 | 515981,58 | 1008439,76 | 572183,49 | 711630,93 | 519036,00 |
| 2003 | 2020115,51 | 376366,00 | 45721,43 | 64573,00 | 328519,63 | 494373,75 | 392445,82 | 106688,90 | 211427,00 | |
| 2004 | 1493994,72 | 375491,00 | 34609,13 | 58015,00 | 292956,13 | 339049,71 | 215680,96 | 62417,00 | 115775,80 | |
| 2005 | 1395909,00 | 411273,00 | 36731,00 | 43733,00 | 342794,00 | 186498,00 | 190385,00 | 63041,00 | 121454,00 | |
| 2006 | 791474,50 | 300888,00 | 13852,00 | 30283,50 | 214183,00 | 120708,00 | 67729,00 | 31976,00 | 11855,00 |
| 7723879,14 | 2434745,00 | 71383,22 | 80621,50 | 1924854,30 | 564521,00 | 1359045,89 | 629607,23 | 659101,00 | ||
| 2000 | 941457,75 | 300823,30 | 4305,42 | 13001,00 | 283867,00 | 3614,00 | 178656,73 | 157190,30 | ||
| Министерство на | 2001 | 1474510,12 | 459998,40 | 6384,00 | 20141,00 | 296743,00 | 61239,00 | 380028,72 | 138496,00 | 111480,00 |
| регионалното | 2002 | 1551205,05 | 567656,30 | 6982,00 | 16435,00 | 342017,00 | 72501,00 | 271359,72 | 135404,03 | 138850,00 |
| развитие и | 2003 | 1252787,72 | 261984,00 | 16069,80 | 14089,00 | 267984,30 | 152496,00 | 268824,72 | 80048,90 | 191291,00 |
| водите | 2004 | 906647,00 | 260630,00 | 15782,00 | 11174,00 | 249605,00 | 103545,00 | 120122,00 | 43049,00 | 102740,00 |
| 2005 | 1025339,00 | 345849,00 | 16079,00 | 3101,00 | 280216,00 | 106898,00 | 116202,00 | 43754,00 | 113240,00 | |
| 2006 | 571932,50 | 237804,00 | 5781,00 | 2680,50 | 204422,00 | 64228,00 | 23852,00 | 31665,00 | 1500,00 | |
| 572000,30 | 72060,00 | 10444,00 | 25490,00 | 219196,30 | 4675,00 | 159385,00 | 80750,00 | |||
| 2000 | 144493,00 | 10354,00 | 2780,00 | 3930,00 | 42209,00 | 4585,00 | 36935,00 | 43700,00 | ||
| Министерство на | 2001 | 146280,00 | 12595,00 | 1826,00 | 4910,00 | 39399,00 | 90,00 | 50410,00 | 37050,00 | |
| околната среда | 2002 | 94694,30 | 20993,00 | 1556,00 | 4750,00 | 46125,30 | 21270,00 | |||
| и водите | 2003 | 57435,00 | 9596,00 | 1010,00 | 2700,00 | 23209,00 | 20920,00 | |||
| 2004 | 50304,00 | 8606,00 | 1600,00 | 2700,00 | 22048,00 | 15350,00 | ||||
| 2005 | 63324,00 | 4749,00 | 1590,00 | 2700,00 | 45385,00 | 8900,00 | ||||
| 2006 | 15470,00 | 5167,00 | 82,00 | 3800,00 | 821,00 | 5600,00 |
| 424398,12 | 66107,80 | 11835,75 | 18411,18 | 46674,15 | 50035,00 | 214614,24 | 16720,00 | |||
| 2000 | 71942,12 | 3011,80 | 2955,50 | 3161,18 | 14000,90 | 16452,00 | 31290,74 | 1070,00 | ||
| Министерство на | 2001 | 92916,50 | 4638,00 | 2796,88 | 4410,00 | 13113,88 | 14917,00 | 48730,75 | 4310,00 | |
| земеделието, | 2002 | 83569,50 | 5771,00 | 2637,13 | 3996,00 | 8843,13 | 11166,00 | 45000,25 | 6156,00 | |
| горите и | 2003 | 62227,50 | 9813,00 | 2123,13 | 2556,00 | 4853,13 | 7500,00 | 32466,25 | 2916,00 | |
| аграрната | 2004 | 47346,50 | 14378,00 | 973,13 | 2268,00 | 3493,13 | 23966,25 | 2268,00 | ||
| реформа | 2005 | 30598,00 | 13018,00 | 175,00 | 1260,00 | 1435,00 | 14710,00 | |||
| 2006 | 35798,00 | 15478,00 | 175,00 | 760,00 | 935,00 | 18450,00 | ||||
| 35440,00 | 6189,00 | 3047,00 | 2475,00 | 7687,00 | 1500,00 | 14542,00 | ||||
| 2000 | 2250,00 | 750,00 | 750,00 | 750,00 | ||||||
| 2001 | 6272,00 | 619,00 | 1369,00 | 928,00 | 1678,00 | 750,00 | 928,00 | |||
| Министерство на | 2002 | 9282,00 | 2166,00 | 928,00 | 1547,00 | 3094,00 | 1547,00 | |||
| промишлеността | 2003 | 8354,00 | 3404,00 | 1546,00 | 3404,00 | |||||
| 2004 | 6188,00 | 619,00 | 5569,00 | |||||||
| 2005 | 3094,00 | 3094,00 | ||||||||
| 2006 | ||||||||||
| 101354,50 | 86208,50 | 6100,00 | 300,00 | 2000,00 | 2600,00 | 4146,00 | ||||
| 2000 | 21306,40 | 12560,40 | 2100,00 | 200,00 | 1000,00 | 1300,00 | 4146,00 | |||
| 2001 | 22854,20 | 19604,20 | 1500,00 | 50,00 | 500,00 | 1200,00 | ||||
| Министерство | 2002 | 25723,90 | 23573,90 | 1500,00 | 50,00 | 500,00 | 100,00 | |||
| на здраве- | 2003 | 14612,00 | 13612,00 | 1000,00 | ||||||
| опазването | 2004 | 10000,00 | 10000,00 | |||||||
| 2005 | 6858,00 | 6858,00 | ||||||||
| 2006 |
| 27008,90 | 26138,90 | 90,00 | 190,00 | 590,00 | ||||||
| 2000 | 6359,70 | 6179,70 | 20,00 | 40,00 | 120,00 | |||||
| 2001 | 4533,20 | 4423,20 | 10,00 | 25,00 | 75,00 | |||||
| Министерство | 2002 | 11912,00 | 11852,00 | 5,00 | 10,00 | 45,00 | ||||
| на културата | 2003 | 1992,00 | 1812,00 | 20,00 | 40,00 | 120,00 | ||||
| 2004 | 1992,00 | 1812,00 | 20,00 | 40,00 | 120,00 | |||||
| 2005 | 220,00 | 60,00 | 15,00 | 35,00 | 110,00 | |||||
| 2006 | ||||||||||
| 11156,00 | 9150,00 | 1066,00 | 940,00 | |||||||
| 2000 | 5950,00 | 5050,00 | 500,00 | 400,00 | ||||||
| 2001 | 4880,00 | 4050,00 | 400,00 | 430,00 | ||||||
| Министерство | 2002 | 296,00 | 50,00 | 166,00 | 80,00 | |||||
| на образо- | 2003 | 30,00 | 30,00 | |||||||
| ванието | 2004 | |||||||||
| и науката | 2005 | |||||||||
| 2006 | ||||||||||
| 2376586,00 | 273612,00 | 8540,00 | 69628,00 | 76000,00 | 438906,00 | 632380,00 | 647520,00 | 230000,00 | ||
| 2000 | 422552,00 | 41754,00 | 240,00 | 5100,00 | 9720,00 | 222070,00 | 103668,00 | 40000,00 | ||
| 2001 | 401378,00 | 45108,00 | 1500,00 | 6850,00 | 56348,00 | 169212,00 | 122360,00 | |||
| Министерство | 2002 | 1285610,00 | 172650,00 | 1500,00 | 12782,00 | 76000,00 | 300118,00 | 168068,00 | 364492,00 | 190000,00 |
| на транспорта | 2003 | 104527,00 | 5450,00 | 1500,00 | 11532,00 | 44845,00 | 22200,00 | 19000,00 | ||
| 2004 | 84757,00 | 4450,00 | 1400,00 | 14932,00 | 27875,00 | 17100,00 | 19000,00 | |||
| 2005 | 69262,00 | 2450,00 | 1400,00 | 12682,00 | 33730,00 | 19000,00 | ||||
| 2006 | 8500,00 | 1750,00 | 1000,00 | 5750,00 |
| 11423,25 | 50,00 | 37,00 | 128,00 | 4176,00 | 700,00 | 6332,25 | ||||
| 2000 | 2268,27 | 20,00 | 27,00 | 80,00 | 429,00 | 100,00 | 1612,27 | |||
| 2001 | 3513,57 | 30,00 | 10,00 | 48,00 | 557,00 | 300,00 | 2568,57 | |||
| Министерство | 2002 | 2928,41 | 477,00 | 300,00 | 2151,41 | |||||
| на труда и | 2003 | 550,00 | 550,00 | |||||||
| социалната | 2004 | 637,00 | 637,00 | |||||||
| политика | 2005 | 715,00 | 715,00 | |||||||
| 2006 | 811,00 | 811,00 | ||||||||
| 55078,10 | 23171,40 | 250,00 | 11050,80 | 12038,80 | 8567,10 | |||||
| 2000 | 9206,00 | 2998,00 | 250,00 | 1650,90 | 2678,80 | 1628,30 | ||||
| 2001 | 7949,20 | 2253,40 | 1479,90 | 1440,00 | 2775,90 | |||||
| Министерство | 2002 | 8482,90 | 1440,00 | 1440,00 | 1440,00 | 4162,90 | ||||
| на финансите | 2003 | 4320,00 | 1440,00 | 1440,00 | 1440,00 | |||||
| 2004 | 4320,00 | 1440,00 | 1440,00 | 1440,00 | ||||||
| 2005 | 4320,00 | 1440,00 | 1440,00 | 1440,00 | ||||||
| 2006 | 16480,00 | 12160,00 | 2160,00 | 2160,00 | ||||||
| 67918,00 | 3540,00 | 7500,00 | 38,00 | 6840,00 | 22750,00 | 7750,00 | 19500,00 | |||
| 2000 | 1779,00 | 90,00 | 100,00 | 19,00 | 320,00 | 750,00 | 250,00 | 250,00 | ||
| 2001 | 5439,00 | 250,00 | 2500,00 | 19,00 | 420,00 | 1250,00 | 500,00 | 500,00 | ||
| Министерство | 2002 | 7300,00 | 300,00 | 750,00 | 750,00 | 2500,00 | 1500,00 | 1500,00 | ||
| на търговията | 2003 | 10750,00 | 500,00 | 750,00 | 1500,00 | 3250,00 | 1250,00 | 3500,00 | ||
| и туризма | 2004 | 15400,00 | 500,00 | 1150,00 | 1500,00 | 5500,00 | 1750,00 | 5000,00 | ||
| 2005 | 17500,00 | 750,00 | 1750,00 | 1500,00 | 6000,00 | 2500,00 | 5000,00 | |||
| 2006 | 9750,00 | 1150,00 | 500,00 | 850,00 | 3500,00 | 3750,00 |
| 2126088,50 | 92687,50 | 200,00 | 884108,00 | 42164,00 | 887779,00 | 219150,00 | ||||
| 2000 | 578400,50 | 23941,50 | 50,00 | 180300,00 | 15596,00 | 320443,00 | 38070,00 | |||
| 2001 | 686869,00 | 20248,00 | 50,00 | 190971,00 | 11384,00 | 406336,00 | 57880,00 | |||
| Национална | 2002 | 607019,00 | 20248,00 | 50,00 | 310621,00 | 6150,00 | 153750,00 | 116200,00 | ||
| електрическа | 2003 | 130650,00 | 8100,00 | 50,00 | 104216,00 | 4034,00 | 7250,00 | 7000,00 | ||
| компания | 2004 | 123150,00 | 20150,00 | 98000,00 | 5000,00 | |||||
| 2005 | ||||||||||
| 2006 | ||||||||||
| 280869,00 | 144,00 | 122075,00 | 58900,00 | 99750,00 | ||||||
| 2000 | 63604,00 | 144,00 | 30590,00 | 32870,00 | ||||||
| 2001 | 40280,00 | 20900,00 | 5700,00 | 13680,00 | ||||||
| Комитет по | 2002 | 176985,00 | 70585,00 | 53200,00 | 53200,00 | |||||
| енергетика | 2003 | |||||||||
| 2004 | ||||||||||
| 2005 | ||||||||||
| 2006 | ||||||||||
| 1288063,51 | 159308,00 | 13395,80 | 92409,20 | 36752,00 | 816048,95 | 128413,46 | 24089,80 | 17646,30 | ||
| 2000 | 320280,58 | 39009,00 | 2535,80 | 35671,00 | 3839,00 | 184448,43 | 37110,85 | 15700,00 | 1966,50 | |
| 2001 | 331771,51 | 40034,00 | 1030,00 | 15308,20 | 11473,00 | 224500,31 | 29635,21 | 8389,80 | 1401,00 | |
| Търговски | 2002 | 257736,71 | 28394,00 | 830,00 | 11930,00 | 7780,00 | 178250,76 | 22836,96 | 7715,00 | |
| дружества | 2003 | 184339,49 | 23060,00 | 4500,00 | 11900,00 | 6900,00 | 123938,75 | 13980,75 | 60,00 | |
| 2004 | 93404,22 | 15580,00 | 7100,00 | 4247,00 | 47910,71 | 18537,71 | 28,80 | |||
| 2005 | 50955,00 | 6108,00 | 4500,00 | 4500,00 | 2513,00 | 32500,00 | 834,00 | |||
| 2006 | 49576,00 | 7123,00 | 6000,00 | 24500,00 | 5478,00 | 6475,00 | ||||
| 51810,00 | 17300,00 | 20,00 | 3000,00 | 11020,00 | 800,00 | 19670,00 | ||||
| 2000 | 38450,00 | 14720,00 | 15,00 | 420,00 | 6020,00 | 200,00 | 17075,00 | |||
| 2001 | 3880,00 | 420,00 | 5,00 | 420,00 | 2500,00 | 100,00 | 435,00 | |||
| Областни | 2002 | 3860,00 | 420,00 | 420,00 | 2500,00 | 100,00 | 420,00 | |||
| администрации | 2003 | 1360,00 | 420,00 | 420,00 | 100,00 | 420,00 | ||||
| 2004 | 1360,00 | 420,00 | 420,00 | 100,00 | 420,00 | |||||
| 2005 | 1360,00 | 420,00 | 420,00 | 100,00 | 420,00 | |||||
| 2006 | 1540,00 | 480,00 | 480,00 | 100,00 | 480,00 |
| 1298631,80 | 339718,80 | 114515,10 | 131308,00 | 147065,60 | 346604,40 | 187006,50 | 13793,00 | 18620,40 | ||
| 2000 | 264711,90 | 69720,30 | 16026,90 | 24257,50 | 28449,10 | 62950,00 | 45390,10 | 10978,00 | 6940,00 | |
| 2001 | 260185,20 | 66921,90 | 24258,70 | 23400,50 | 36461,15 | 49588,40 | 49581,15 | 837,00 | 9136,40 | |
| Общини | 2002 | 242058,90 | 79479,60 | 24311,00 | 20030,00 | 29862,15 | 55704,00 | 31182,15 | 622,00 | 868,00 |
| 2003 | 179605,80 | 36725,00 | 18698,50 | 19431,00 | 23493,20 | 53482,00 | 26130,10 | 390,00 | 1256,00 | |
| 2004 | 148319,00 | 37525,00 | 13684,00 | 17941,00 | 11426,00 | 55500,00 | 11705,00 | 368,00 | 170,00 | |
| 2005 | 122234,00 | 29571,00 | 11222,00 | 17595,00 | 11030,00 | 41000,00 | 11409,00 | 287,00 | 120,00 | |
| 2006 | 81517,00 | 19776,00 | 6314,00 | 8653,00 | 6344,00 | 28380,00 | 11609,00 | 311,00 | 130,00 | |
| 58061,00 | 3924,00 | 1860,00 | 16030,00 | 12247,00 | 24000,00 | |||||
| 2000 | 33126,00 | 2574,00 | 465,00 | 4230,00 | 9857,00 | 16000,00 | ||||
| Други | 2001 | 10385,00 | 450,00 | 465,00 | 5800,00 | 670,00 | 3000,00 | |||
| инвеститори | 2002 | 7575,00 | 450,00 | 465,00 | 3000,00 | 660,00 | 3000,00 | |||
| 2003 | 6575,00 | 450,00 | 465,00 | 3000,00 | 660,00 | 2000,00 | ||||
| 2004 | 170,00 | 170,00 | ||||||||
| 2005 | 130,00 | 130,00 | ||||||||
| 2006 | 100,00 | 100,00 |
Забележка. * В таблицата са включени финансово осигурените, частично осигурените и неосигурените проекти по НПРР.
Приложение № 10
Списък на приложенията в пълния вариант на Националния план за регионално развитие, приет от Министерски съвет
Приложение № 1. Райони за целенасочено въздействие
Приложение № 2. Териториален обхват на районите за планиране
Приложение № 3. Съотношение между Националния план за икономическо развитие, Националния план за регионално развитие, Секторните стратегии и планове и плановете на районите, областите и общините
Приложение № 4. БВП на 1 ж. по райони и области
Приложение № 5. Приходи от дейност на 1 ж. по райони и области
Приложение № 6. Равнище на безработица по райони и области
Приложение № 7. Равнище на паричните доходи на 1 ж. по райони и области
Приложение № 8. Собствени приходи в общинските бюджети на 1 ж.
Приложение № 9. Индекс за човешко развитие по области
Приложение № 10. Заети в частния сектор по области и райони за планиране
Приложение № 11. Преки чуждестранни инвестиции по области и райони за планиране
Приложение № 12. Заетост в първичния, вторичния и третичния сектор по области и райони за планиране
Приложение № 13. Горещи точки на социални проблеми, свързани с пазара на труда
Приложение № 14. Гъстота на пътната мрежа по области и райони за планиране
Приложение № 15. Населени места по категории и брой на населението
Приложение № 16. Екологични "горещи точки"
Приложение № 17. Регионални различия в България в европейски контекст
Приложение № 18. Статистическа характеристика на районите за планиране и областите в България
Приложение № 19. Цели, програми и мерки на Националния план за регионално развитие
Приложение № 20. Насоки за изготвяне на областните планове и на плановете за районите за развитие
Приложение № 21. Критерии за анализ и оценка на областните планове за развитие
Приложение № 22. Целеви субсидии за капиталови разходи за 2000 г. (предварителни данни на МФ)
Приложение № 23. Предлагани финансови ресурси по програми, подпрограми и мерки (Република България, 2000-2006 и 2000 г.; по години за периода 2000 - 2006)
Приложение № 24. Предлагани финансови ресурси по области и райони за планиране и по източници на финансиране (2000 г. и 2000 - 2006 г.)
Приложение № 25. Предлагани финансови ресурси по области и райони за планиране и по програми, подпрограми и мерки (2000 г. и 2000 - 2006 г.)
Приложение № 26. Предлагани финансови ресурси по райони за целенасочено въздействие, по програми, подпрограми и мерки и източници на финансиране (2000 г. и 2000-2006 г.)
Приложение № 27. Предлагани финансови ресурси за проектите, търсещи финансиране от извънбюджетни фондове и външни безвъзмездни помощи
Приложение № 28. Форма за описание на проектите, предложени за включване в Националния план за регионално развитие (НПРР), чието финансиране започва от 2000 г.
Приложение № 29. Справка за финансово осигурените проекти по Националния план за регионално развитие
Приложение № 30. Справка за проектите по Националния план за регионално развитие с частично финансово осигуряване
Приложение № 31. Предлагани финансови ресурси по райони за планиране и области, програми, подпрограми и мерки и източници на финансиране
Приложение № 32. Разпределение на проектите от Националния план за регионално развитие по инвеститори
Приложение № 33. Проекти с национално значение с изразено въздействие върху регионалното развитие
Приложение № 34. Областни планове за развитие
- Югозападен район - София, Софийска, Перник, Кюстендил, Благоевград
- Южен централен район - Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Смолян, Хасково, Кърджали
- Югоизточен район - Бургас, Сливен, Ямбол
- Северозападен район - Видин, Монтана, Враца
- Северен централен район - Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе
- Североизточен район - Варна, Добрич, Силистра, Шумен, Търговище, Разград
Автомагистрали
Пътища I-III клас, невключени във финансовите таблици на областните планове
ГКПП и други проекти по програмите за трансгранично сътрудничество, невключени в областните планове
Други проекти на МРРБ, невключени в областните планове
Проекти с регионално въздействие от Същинската инвестиционна програма на Министерски съвет, невключени в областните планове
