Държавен вестник, брой 106 от 13.XII

Отменено с § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 287 на Министерския съвет от 4 декември 1996 г. за защита срещу дъмпингов и субсидиран внос на стоки - ДВ, бр. 106 от 13 декември 1996 г., в сила от 28.12.1996 г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) С това постановление се уреждат условията и редът за защита от дъмпингов или субсидиран внос от страна износителка или от страна на произход на стоката.

(2) По смисъла на това постановление "въвеждане на антидъпингово или изравнително мито" означава определяне размера на митото.

Чл. 2. Антидъпингово мито се въвежда към стока, чийто внос в Република България поради ефекта на дъмпинг причинява или създава опасност да причини вреда на българското производство.

Чл. 3. Стоката се счита за дъмпингова, ако износната й цена за Република България е по-ниска от нормалната стойност при обичайни търговски условия за подобна стока.

Чл. 4. (1) По смисъла на това постановление "нормална стойност" означава сравнимата цена, реално платена или подлежаща на плащане при обичайни търговски условия за подобна стока, предназначена за потребление в страната износителка или в страната на произход.

(2) Ако няма продажба на подобна стока, при обичайни търговски условия на вътрешния пазар на страната износителка или в страната на произход или когато извършените продажби не позволяват необходимото сравнение, се прилагат:

1. сравнимата цена на подобна стока, изнасяна за трета страна, при положение, че е представителна;

2. стойността, определена като сума от производствените разходи в страната на произход и обоснованата печалба. Производствените разходи се изчисляват на основата на всички действителни разходи при обичайни търговски условия в страната на произход. Ако данните за тези разходи липсват или са непригодни за изчисляването на тези разходи, те се определят:

а) на основата на действително извършените разходи и реализираната печалба от други производители или износители на страната на произход или на страната износителка на подобни стоки;

б) по друг метод, при условие че така определеният размер на печалбата, нормално реализирана от други износители или производители на стоки от същата категория на вътрешния пазар на страната на произход.

(3) Ако стоката не се внася директно от страната на произход, а чрез страни посреднички, нормалната стойност е сравнимата цена, реално платена или подлежаща на плащане за подобни стоки на вътрешния пазар или на страната износителка. Сравнението може да се извършва с цената в страната на произход, ако стоката само се претоварва в страната износителка, ако такава стока не се произвежда в страната износителка или няма сравнима цена за стоката в страната износителка.

(4) При определяне на нормалната стойност търговски сделки между търговци, които са обвързани или прилагат компенсационни споразумения помежду си, не се считат за сключени при обичайни търговски условия, освен ако обсъжданите цени и стойности са сравними с цените и стойностите на търговските сделки между необвързани търговци.

Чл. 5. (1) По смисъла на това постановление "износна цена" е цената, реално платена или подлежаща на плащане за стока, продадена за износ в Република България, като се приспаднат всякакви такси, рабати и отстъпки, в т. ч. реално предоставените и пряко свързани с продажбата отложени отстъпки.

(2) Ако няма износна цена или ако се установи, че тя е ненадеждна поради обвързаност на търговците или наличие на компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трета страна, или поради други причини, тогава износната цена се определя на основата на цената, по която внесената стока бъде за първи път препродадена на необвързан купувач или на друга пригодна за тази цел основа. В тези случаи се вземат предвид всички разходи след вноса и преди препродажбата и се отчита обоснована печалба. Тези разходи следва да включват обичайните разходи за вносител, заплащани от обвързан търговец, или при наличие на компенсационно споразумение.

(3) При определяне на износната цена се изключват:

1. разходи за обичаен транспорт, застраховка, съхранение на стоката, товарене и допълнителни разходи;

2. мита, митнически такси, антидъмпингови мита и други такси, събирани от страната вносителка при вноса или продажбата на стоката;

3. общи разходи, печалба, комисиони и други обичайно договаряни възнаграждения.

Чл. 6. (1) Данните за нормалната стойност и износната цена се сравняват за периоди, възможно най-близки по време. При сравнението се правят корекции, свързани със:

1. физическите характеристики на сравняваните стоки;

2. импортни такси и косвени данъци;

3. разходи по продажбата в резултат на:

а) различни условия на доставка;

б) различни количества;

в) различни обстоятелства и условия на търговия.

(2) Ако заинтересувана страна иска корекция по реда на ал. 1, тя следва да обоснове искането си.

(3) Корекциите по ал. 1 се извършват при спазване на следните изисквания:

1. нормалната стойност, определена по реда на чл. 4, се коригира съобразно различията на физическите характеристики на стоката;

2. нормалната стойност се намалява с размера на импортните такси или косвените данъци, когато стоката, предназначена за потребление в страната на произход или в страната износителка, се освобождава от импортни такси или от косвени данъци;

3. разходи по продажбата:

а) нормалната стойност се намалява с разходите, пряко свързани с доставката на стоката от склада на производителя до първия необвързан купувач. Износната цена се намалява с разходите, пряко свързани с доставката на стоката от склада на износителя до местоназначението й в Република България. В двата случая тези разходи включват разходите за транспорт, застраховка, съхранение, товарене и допълнителните разходи;

б) нормалната стойност и износната цена се намаляват с разходите, пряко свързани с опаковката на стоката;

в) нормалната стойност и износната цена се намаляват със стойността на кредита, предоставен за търговската сделка, като намалението се определя във валутата на сделката;

г) нормалната стойност и износната цена се намаляват с преките разходи по предоставяне на обезпечения, гаранции, техническа помощ и други услуги след продажбата;

д) нормалната стойност и износната цена се намаляват с разходите, свързани с комисионните и други възнаграждения, в т. ч. възнагражденията на лицата, пряко заети с продажбата.

(4) Корекциите се изчисляват на основата на данни, взети за периода на разследване, или данни за последната счетоводна година, за която има такива данни.

(5) Корекции със стойностен ефект, по-малък от 0,5 на сто от цената или стойността на стоката, не се отчитат.

Чл. 7. Изчисления за реализирани разходи се извършват на основата на счетоводни данни, равномерно или пропорционално разпределени според оборота за всяка стока и пазар - предмет на разследване.

Чл. 8. По смисъла на това постановление "подобна стока" означава стока, която е идентична във всяко отношение на стоката, чийто внос се разследва, или при липса на такава стока - друга, чиито характеристики се доближават максимално до характеристиките на разглежданата.

Чл. 9. Когато цените варират, се прилагат техники на среднопретеглено или представително сравнение, както следва:

1. нормалната стойност се определя на среднопретеглена основа, а износната цена се сравнява с нормалната стойност за всяка отделна търговска сделка, освен ако използването на среднопретеглени данни няма съществено да повлияе на резултатите от разследването;

2. при значителен обем търговски сделки се прилага техника на представително сравнение чрез използване на представителни цени.

Чл. 10. (1) "Дъмпингова разлика" означава величината, с която нормалната стойност превишава износната цена.

(2) Ако дъмпинговата разлика варира, се въвежда среднопретеглена величина.

Чл. 11. Изравнително мито се въвежда с цел компенсиране на всяка субсидия, предоставена пряко или косвено в страната на произход или в страната износителка за производството, износа или транспортирането на стока, чийто внос в Република България причинява или създава опасност да причини вреда.

Чл. 12. По смисъла на това постановление се счита, че е приложена субсидия, когато е на лице финансова помощ от държавни органи или обществени институции на територията на страната, в резултат на която е получено предимство на пазара, в т. ч. чрез:

1. пряко прехвърляне на средства (безвъзмездни кредити, заеми, прехвърляне на дружествени дялове и др.), потенциални преки преводи на средства или поемане на задължения;

2. освобождаване от държавни вземания;

3. предоставяне на стоки или услуги (различни от тези за общата инфраструктура) или закупуване на стоки;

4. прехвърляне на средства за осъществяване на дейност по предходните точки, която се отличава от обичайната правителствена практика.

Чл. 13. Не се счита за субсидия освобождаването на стока от вносни такси и мита или косвени данъци, прилагани към подобни стоки, и вложените в тяхното производство материали, когато стоката е предназначена за потребление в страната на произход или в страната износителка, както и възстановяването им.

Чл. 14. (1) Размерът на субсидията се определя за единица стока, изнасяна за Република България.

(2) Размерът на субсидията се намалява със стойността на:

1. разходите, свързани с кандидатстване, получаване или усвояване на субсидия;

2. експортните такси, мита или други сборове при износа на стоката за Република България, предназначени да компенсират субсидията.

(3) Ако заинтересуваната страна иска намаление по реда на ал. 1, тя следва да обоснове искането си.

(4) Ако субсидията не е предоставена във връзка с количеството произведени, изнесени или транспортирани стоки, размерът й се определя чрез разпределяне на нейната стойност върху количеството на произведените, изнесените или траспортираните стоки за период, определян като счетоводна година на получателя на субсидията.

(5) Ако размерът на субсидията е променлива величина, може да се въведе среднопретеглена величина.

Чл. 15. (1) Вреда се установява, когато вносът вследствие ефекта на дъмпинг или субсидиране причинява или създава опасност да причини вреда на българско производство или забавя изграждането на българско производство.

(2) Не се счита вреда от дъмпингов или субсидиран внос вредата, причинена от други фактори, като обем и цени по внос, който не е дъмпингов или субсидиран, и спад в търсенето, които фактори самостоятелно или взети заедно влияят отрицателно на българско производство.

Чл. 16. (1) При изследване на причинената вреда се отчитат следните фактори

1. обем на дъмпинговия или субсидирания внос, в частност, за да се установи дали има значително увеличение в абсолютни размери, или по отношение на производството или потреблението в Република България;

2. цените на дъмпинговия или субсидирания внос, в частност, за се установи дали има значително понижение на цената в сравнение с цената на подобна стока в Република България.

(2) При определяне влиянието на факторите по ал. 1 върху българско производство се отчита действието на следните икономически показатели:

1. производство;

2. натоварване на мощностите;

3. запаси;

4. продажби;

5. пазарен дял;

6. вътрешни цени (т. е. потискане на цените или предотвратяване нарастване на цените, което в противен случай би се осъществило);

7. печалби;

8. възвръщаемост на инвестициите;

9. парична наличност;

10. заетост на работна сила;

11. други.

Чл. 17. Установяване на опасност от причиняване на вреда се предприема с оглед предотвратяване настъпването на реална вреда въз основа на следните фактори:

1. темп на нарастване на дъмпинговия или субсидирания внос в Република България, сочещ вероятност от значително увеличаване на вноса;

2. експортен капацитет на страната на произход или на страната износителка или предстоящото му нарастване в близко бъдеще и вероятността износът да бъде насочен за Република България;

3. характер на субсидиите и последиците върху търговията, които биха произтекли от тях.

Чл. 18. (1) При определяне на вредата "българско производство" означава българските производители на подобни стоки, чието общо производство съставлява преобладаващата част от производството на такива стоки.

(2) Когато български производители са обвързани с износителите или вносителите на дъмпингова или субсидирана стока или самите те са вносители на такава стока, тогава "българско производство" означава останалата част от българските производители.

Чл. 19. (1) Всяко физическо или юридическо лице може да отправи заявление до министъра на търговията, когато счита, че е причинена вреда или съществува опасност да бъде причинена вреда на българско производство от дъмпингов или субсидиран внос.

(2) Заявлението по ал. 1 е писмено и трябва да съдържа достатъчно доказателства за наличието на дъмпинг или субсидиране, както и за причинената от тях вреда. Заявлението се съпровожда от становище на заинтересуваното министерство или ведомство.

(3) Ако заявлението не отговаря на установените изисквания, на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване в срок от 30 дни на допуснатите нередности. Ако заявителят не отстрани нередовностите в срок, заявлението не се разглежда.

(4) Заявлението може да бъде оттеглено с писмено искане на заявителя, след което процедура по разследване може да бъде прекратена.

Чл. 20. (1) Процедура по разследване на дъмпингов или субсидиран внос, наричана по-долу "процедурата", се образува по предложение на министъра на търговията с решение на Министерския съвет.

(2) Извлечение от решението се обнародва като съобщение в "Държавен вестник". Съобщението съдържа:

1. стоката и страната - предмет на разследване;

2. обобщение на получената информация;

3. срока, в който заинтересуваните страни могат да изложат писмено становищата си и могат да поискат да бъдат изслушани.

Чл. 21. (1) Срокът за извършване на процедурата е 12 месеца.

(2) При изключителни обстоятелства Министерския съвет може да продължи срока по ал. 1 с 6 месеца.

Чл. 22. (1) За извършване на процедурата по разследване министърът на търговията назначава комисия за установяване наличието на дъмпинг или субсидиране, която:

1. събира доказателства и информация, която счита за необходима за провеждане на разследването;

2. изучава и проверява данните, предоставени от заинтересуваните страни;

3. при необходимост провежда разследване в трета страна, при условие че фирмите, свързани с такова разследване, са дали съгласие и правителството на третата страна след официално нотифициране не е възразило.

(2) В работата на комисията по ал. 1 могат да участват експерти от заинтересувани министерства и ведомства.

Чл. 23. (1) По смисъла на това постановление "заинтересувани страни" са:

1. износител, чуждестранен производител, вносител на стоката, бизнес- или браншово сдружение, мнозинството от членовете на което са износители, производители или вносители на стоката;

2. правителството на страната износителка;

3. български производител на подобна стока, бизнес- или браншово сдружение, мнозинството от членовете на което са производители на стоката.

(2) Заинтересуваните страни имат право на:

1. достъп до доказателствата и събраната информация, като при това се спазват изискванията на чл. 28;

2. обяснения в писмена или устна форма.

(3) При разследването на заинтересуваните страни се предоставят всички възможности за защита на интересите им.

(4) Разходите на заинтересуваните страни по присъствието на заседанията, набавянето на информация, проверката на данните и други разходи, свързани с отделни искания на страните, се поемат от тях. Размерът на тези разходи не влияе на хода на разследването и приемането на решения.

Чл. 24. (1) Искане за достъп до информация по чл. 23, ал. 2, т. 1 се отправя до министъра на търговията в писмена форма не по-късно от 30 дни преди въвеждане на окончателни антидъмпингови или изравнителни мита.

(2) Исканата информация може да бъде предоставена както в писмена, така и в устна форма.

(3) Възражения на заинтересуваните страни по получената информация могат да бъдат взети предвид, ако са били получени в срок не по-кратък от 10 дни от предоставянето й.

Чл. 25. Ако заинтересувана страна или трета страна откаже достъп до необходима информация или не я предостави в разумен срок или значително забави разследването, заключения се правят на основата на наличните данни.

Чл. 26. Извършването на процедурата не трябва да създава пречки за митническата обработка и освобождаването на стоката.

Чл. 27. (1) Процедурата по разследването се приключва чрез прекратяване, постигане на договореност или въвеждане на антидъмпингови или изравнителни мита.

(2) Процедурата се прекратява при:

1. оттегляне на заявлението от заявителя;

2. неоснователност на искането, установена в хода на разследването;

3. липса на достатъчно данни;

4. незначителност на дъмпинговата разлика, субсидията, обема на действителния или очаквания дъмпингов или субсидиран внос, причинената вреда.

(3) Процедурата се прекратява по предложение на министъра на търговията с решение на Министерския съвет, съобщение за което се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 28. (1) Информацията, получена по време на разследването, следва да бъде използвана само за целите, за които е била предоставена.

(2) По смисъла на това постановление "поверителна информация" е тази, чието оповестяване ще засегне интересите на страната, предоставила информацията, източника на информация или ще предостави неоправдани предимства на конкуренти.

(3) Информация, за която е поискана поверителност от заинтересувана страна, не може да бъде съобщавана без изричното й съгласие. Искането за поверителност на информацията трябва да е обосновано и съпроводено с неповерително обобщение на тази информация.

Чл. 29. (1) Ако при разследването бъде предложена договореност, която министърът на търговията след провеждане на консултации прецени като приемлива, и договореност бъде постигната, разследването може да бъде приключено без въвеждане на временни или окончателни мита по предложение на министъра на търговията с решение на Министерския съвет.

(2) "Договореност" по смисъла на ал. 1 се постига при:

1. премахване или ограничаване на субсидията или други мерки, с отношение към причинените от нея вреди, от страна на правителството на страната на произход или страната износителка;

2. преразглеждане на цените или намаление на износа за Република България до степен, считана за достатъчна да премахне дъмпинговата разлика, субсидията или причинените от тях вреди. В случай на субсидиране следва да бъде получено съгласието на страната на произход или на страната износителка.

(3) Постигане на договореност може да бъде предложено от министъра на търговията, но фактът, че не е било предложено или не е била приета поканата да се предложи договореност, не следва да предреши разглеждането на случая. Продължаващият дъмпингов или субсидиран внос обаче може да се разглежда като доказателство, че опасността от причиняване на вреда е непосредствена.

(4) Министърът на търговията може да изисква от всяка страна, с която е постигната договореност, да предоставя периодично информация относно изпълнението й и да разрешава проверка на данните, свързани с нея. Неспазването на тези изисквания се счита за нарушение на договореността.

(5) Ако постигнатата договореност бъде едностранно прекратена или нарушена и министърът на търговията прецени, че интересите на българското производство изискват намеса, след провеждане на консултации със заинтересуваните страни могат да се въведат временни антидъмпингови или изравнителни мита на основата на фактите, установени преди постигане на договореността.

Чл. 30. (1) На основата на данните, съдържащи се в заявлението относно дъмпинга или субсидирането и причинената вреда, се въвежда временно антидъмпингово или изравнително мито в размер, достатъчен за предотвратяване на вреда по време на процедурата.

(2) В случая по ал. 1 стоката се допуска за внос в Република България, ако вносителят е внесъл гаранция в размер на дължимото временно място.

(3) Временното антидъмпингово или изравнително мито се въвежда за срок до 4 месеца. Този срок може да бъде продължен с 2 месеца.

(4) След изтичане на срок по ал. 3 внесената гаранция се освобождава, а се събира мито в определения размер, освен ако ходът на разследването не предполага частично възстановяване на гаранцията.

Чл. 31. Ако вследствие на процедурата по разследване на дъмпингов или субсидиран внос се докаже наличието на дъмпинг или субсидиране и на вреда, причинена от тях, се въвежда окончателно антидъмпингово или изравнително мито.

Чл. 32. (1) Антидъмпингово или изравнително мито се въвежда по предложение на министъра на търговията и министъра на финансите с акт на Министерския съвет, като се отчитат особеностите на всеки отделен случай.

(2) С акта за въвеждане на антидъмпингово или изравнително мито се определят: видът и размерът на митото, стоката по тарифна позиция, страната на произход, страната износителка и срокът на действие на въвежданите мита.

(3) Антидъмпинговото или изравнителното мито се определя в размер, който не трябва да превишава дъмпинговата разлика или предоставената субсидия и да изключва възможността от причиняване на вреди или опасност от причиняване на вреди. Антидъмпингово и изравнително мито може да бъде определено в размер, по-малък от размера на дъмпинговата разлика или предоставената субсидия, ако при този размер се предотвратява причиняването на вреди.

(4) Антидъмпингово и изравнително мито се налага наред с тарифните мита в процент към митническата облагаема стойност.

(5) В случай, че размерът на временно антидъмпингово или изравнително мито надвишава размера на окончателното, разликата се възстановява.

(6) Ако вносът се осъществява от повече от една страна, антидъмпинговите или изравнителните мита се въвеждат в определения размер към целия внос на дъмпинговата или субсидираната стока на недискриминационна основа, с изключение на вносителите, с които е постигната договореност по вноса.

Чл. 33. При определяне на страната на произход се прилага българското законодателство.

Чл. 34. Антидъмпингово и изравнително мито не може да се въвеждат едновременно за една и съща стока.

Чл. 35. (1) Въведени окончателни антидъмпингови или изравнителни мита или постигната договореност могат да бъдат предмет на преразглеждане в срок от една година.

(2) Преразглеждане по ал. 1 може да бъде извършено служебно или по обосновано искане на заинтересувана страна, доказващо изменение в обстоятелствата.

(3) При преразглеждане процедурата се възобновява и се провежда по общия ред. Това възобновяване не засяга въведените вече окончателни мита.

(4) Преразглеждането се извършва в срок до 12 месеца.

(5) Окончателните антидъмпингови или изравнителни мита, въведени преди преразглеждането, могат да бъдат изменени или отменени.

Чл. 36. (1) Окончателни антидъмпингови или изравнителни мита се въвеждат и договореност се постига за срок до 5 години. В случай на преразглеждане срокът тече от датата на влизане в сила на акта на Министерския съвет, с който въведените мита се изменят.

(2) Шест месеца преди изтичане на срока по ал. 1 съобщение за това се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Ако искане за преразглеждане по реда на чл. 35 е постъпило в срок до 6 месеца преди изтичане на срока по ал. 1, преразглеждането следва да приключи в срок от 6 месеца.