Държавен вестник, брой 109 от 27.XII

Отменено с § 2 на Постановление № 281 от 20 октомври 2006 г. за отменяне на нормативни актове на Министерския съвет - ДВ, бр. 88 от 31 октомври 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) С това постановление се уреждат условията и редът за въвеждане и прилагане на защитни мерки по вноса на стоки в Република България в съответствие със:

1. член ХIX от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ 1994 г.);

2. Споразумението за защитните мерки по приложение 1А към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано на 15 април 1994 г. в Маракеш;

3. член 6 от Споразумението по текстила и облеклото по приложение 1А към Маракешкото споразумение за създаване на СТО.

(2) Постановлението се прилага за защитните мерки по вноса в Република България на стоки от трети страни, включително за текстилните изделия и облекла.

(3) Постановлението се прилага за стоки с произход от страни, с които Република България има споразумения за търговия, доколкото в съответните международни договори не са предвидени други условия и ред.

(4) Постановлението не се прилага за мерки, въвеждани или поддържани в съответствие с разпоредби на ГАТТ 1994, различни от чл. ХIX, и други многостранни търговски споразумения по приложение 1А към Маракешкото споразумение за създаване на СТО, различни от споразуменията по ал. 1, т. 2 и 3.

Чл. 2. (1) Защитна мярка може да се въведе и приложи, когато определена стока се внася за потребление в Република България в такива увеличени количества в абсолютни или относителни размери спрямо българското производство и при такива условия, че причинява или създава опасност да причини сериозна вреда на българското производство на подобна или пряко конкурентна стока.

(2) Защитните мерки се прилагат спрямо стоките от внос независимо от източника им - страна на произхода, страна на износа и/или доставчик.

Чл. 3. (1) Защитна мярка при условията на това постановление може да бъде въведена след провеждане на процедура по разследване, която има за цел да установи дали увеличеният внос причинява или създава опасност да причини сериозна вреда на българското производство, като:

1. "сериозна вреда" е налице при значително влошаване като цяло на състоянието на българското производство;

2. "опасност от сериозна вреда" е налице, когато настъпването на сериозна вреда е предстоящо и съществуването на опасност се установява на основата на факти, а не на твърдения или предположения;

3. с "българско производство" се означават:

а) националните производители на подобни или пряко конкурентни стоки, осъществяващи стопанска дейност на територията на Република България, разглеждани като цяло; или

б) производителите, чието съвкупно производство на подобни или пряко конкурентни стоки съставлява преобладаващата част от общото българско производство на такива стоки.

(2) Тенденциите по вноса, условията, при които той се осъществява, наличието на сериозна вреда или опасност от сериозна вреда се изследват на основата на обективни и измерими фактори за състоянието на производството, по-специално:

1. обем и темп на нарастване на вноса на съответната стока в абсолютни или относителни размери;

2. дял от вътрешния пазар, който се формира от увеличения внос;

3. цени по вноса, в т. ч. значителното занижаване на тези цени в сравнение с цените на подобни стоки в Република България;

4. въздействие върху българското производство, определено чрез фактори, като:

а) производство;

б) производителност;

в) натоварване на мощностите;

г) наличности;

д) продажби;

е) пазарен дял;

ж) цени (в т. ч. потискане на цените или препятстване увеличение на цените, което иначе би настъпило);

з) печалба и загуба;

и) възвръщаемост на капитала;

к) паричен поток;

л) заетост.

(3) При твърдяна опасност от сериозна вреда освен факторите по ал. 2 се изследват и:

1. темпът на нарастване на износа за Република България;

2. експортният потенциал на страната на произхода или страната на износа и вероятността този потенциал да се реализира чрез износ за Република България.

(4) Заключение, че увеличеният внос причинява или създава опасност да причини сериозна вреда на българското производство, може да се направи при доказана причинна връзка между този внос и тази вреда или опасността от нея. Когато фактори, различни от увеличения внос, причиняват вреда на българското производство по същото време, вредата от тях не следва да се приписва на увеличения внос.

Чл. 4. (1) Процедурата по чл. 3, ал. 1 се образува служебно или по искане на български производители, представляващи преобладаващата част от българското производство на подобна или пряко конкурентна стока, или на сдружение на такива производители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) Искането за образуване на процедура по ал. 1 се прави чрез писмено заявление до министъра на търговията и туризма, което трябва да съдържа следните данни:

1. наименованието, седалището и адреса на управление на заявителя или на негов упълномощен представител;

2. основния предмет на дейност;

3. обема и стойността на българското производство на стока, подобна или пряко конкурентна с внасяната;

4. дела на производството на заявителя от общото българско производство - по обем и стойност;

5. правното основание за искането;

6. описанието на внасяната стока, спецификациите за качеството на стоката в сравнение с това на стока с български произход и други отличителни признаци на стоката, обема и стойността на вноса в съответната мерна единица, тарифна класификация;

7. данни за вносителя или вносителите;

8. страната на произхода на стоката и данни за износителя;

9. конкурентноспособността на подобна стока, произвеждана от български производители, на вътрешния пазар;

10. програмата за оздравяване, която ще се приложи в случай, че бъде въведена защитна мярка;

11. факти, които сочат, че единствена и изключителна причина за сериозната вреда и опасността от нея за българското производство на подобна или пряко конкурентна стока е значително увеличеният внос.

(3) Заявлението по ал. 2 трябва да сочи доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на разследване по чл. 3, ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) Заявленията се разглеждат от междуведомствена комисия в състав, определен от министъра на търговията и туризма по предложение на съответните министри и ръководители на ведомства, наричана по-нататък "комисия".

(5) В едномесечен срок от постъпване на заявлението комисията проучва условията и тенденциите на вноса и прави комплексна оценка на всички аспекти на икономическата и търговската ситуация, свързана със съответната стока. Комисията:

1. оставя заявлението без разглеждане, като уведомява заявителя за мотивите за отказа; или

2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) прави предложение за образуване на процедура по разследване до министъра на търговията и туризма.

(6) Процедурата се образува служебно при наличието на достатъчно данни и доказателства за тенденции по вноса, които изискват предприемането на защитни мерки.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) Процедурата се образува със заповед на министъра на търговията и туризма. В "Държавен вестник" се обнародва съобщение, с което се:

1. обявява образуването на процедура;

2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) дава обобщение на получената информация и указва, че отнасящата се до процедурата информация следва да се представя в Министерството на търговията и туризма;

3. определят срокове, в които съответните лица могат да заявят, че са заинтересувани от участие в процедурата, да представят писмени становища и информация, които да бъдат взети предвид при разследването;

4. определя срок, в рамките на който заинтересуваните лица могат да поискат да бъдат разпитани по реда на чл. 5, ал. 4.

Чл. 5. (1) Комисията провежда разследването, като:

1. събира доказателствата и информацията, които счита за необходими за провеждане на разследването;

2. проверява данните по случая, вкл. чрез съдействието на вносители, търговци, агенти, производители, сдружения и организации на търговци;

3. при необходимост провежда проверки и инспекции.

(2) Длъжностните лица от съответните държавни и местни органи са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на функциите й по ал. 1.

(3) Лицата, заявили интерес от участие в процедурата по реда на чл. 4, ал. 7, т. 3, и представителите на страната на износа имат право да се запознаят с материалите по случая, с изключение на вътрешнослужебните документи и тези, съдържащи конфиденциална информация. Заинтересуваните лица имат право да изложат становищата си по тези материали пред комисията, като те се вземат предвид, ако са подкрепени с достатъчно доказателства.

(4) Заинтересуваните лица могат да бъдат разпитани. Комисията задължително разпитва тези от тях, които са направили писмено искане за това в срока, определен в съобщението по чл. 4, ал. 7, т. 4, имат правен интерес от изхода на разследването и са посочили причини за необходимостта да бъдат разпитани.

(5) Когато участник в процедурата по разследване не предостави в срок изисканата от него информация или по друг начин значително затруднява хода на разследването, комисията може да направи констатациите си на основата на наличните факти. Ако комисията установи, че заинтересувано или трето лице е предоставило невярна или подвеждаща информация, тя се изключва от материалите по случая.

(6) Заинтересуваните лица имат право да представят доказателства по случая и да излагат становища по предмета на разследване, вкл. и относно това дали прилагането на съответната мярка ще осигури защита на българското производство.

Чл. 6. (1) Процедурата трябва да бъде завършена най-късно до 9 месеца от датата на нейното образуване по реда на чл. 4, ал. 7. В изключителни случаи този срок може да бъде продължен с 2 месеца, съобщение за което се обнародва в "Държавен вестник".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) За резултатите от проведеното разследване комисията представя доклад на министъра на търговията и туризма, с който предлага:

1. прекратяване на процедурата - в случаите, когато е решила, че не се налага предприемането на защитни мерки по вноса в Република България на стоката, предмет на разследване;

2. предприемане на защитни мерки по реда на чл. 9.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 процедурата се прекратява със заповед на министъра на търговията и туризма, съобщение за което се обнародва в "Държавен вестник".

(4) Процедурата се прекратява по реда на ал. 3 при оттегляне на заявлението по чл. 4, ал. 2, освен ако комисията не вземе решение за нейното продължаване.

(5) При прекратяване на процедурата без въвеждане на защитни мерки наложените временни защитни мерки се отменят.

(6) Публикува се извлечение от доклада на комисията, съдържащо заключението от разследването и фактическите констатации и правни изводи, на които то се основава.

Чл. 7. (1) Информацията, получена при условията на това постановление, се ползва само за целите, за които е изискана.

(2) Информацията е конфиденциална:

1. по своята същност, ако разгласяването й ще има значителен отрицателен ефект за лицето, предоставило информацията, или за лицето, неин източник; или

2. когато е предоставена на конфиденциална основа, ако са посочени уважителни причини за това.

(3) Конфиденциалната информация не може да бъде разгласявана без изрично писмено разрешение на лицето, което я е предоставило.

(4) От лице, което предоставя информация на конфиденциална основа, може да се изиска неконфиденциално обобщение, а ако то заяви, че информацията не подлежи на обобщаване, следва да посочи причините за това.

(5) Ако искането за конфиденциалност не е обосновано и съответното лице не желае да я разгласи изцяло или в обобщен вид, такава информация може да не бъде взета предвид, освен ако от независими източници се установи, че информацията е точна.

(6) Алинеи 1 - 5 не изключват правото на съответните държавни органи да се позовават публично на обща информация, включена в материалите по случая. При такава разгласа се зачита законният интерес на лицата да не бъдат разкрити търговските им тайни.

Чл. 8. (1) Временни защитни мерки могат да бъдат въведени, когато:

1. възникнат критични обстоятелства, при които забавянето би причинило трудно поправима вреда; и

2. при предварителната проверка се открият доказателства, че увеличеният внос е причинил или създава опасност да причини сериозна вреда.

(2) Срокът на действие на временната защитна мярка не може да бъде по-дълъг от 200 дни.

(3) Временните защитни мерки се предприемат под формата на увеличение на действащите мита. При отмяна на временните защитни мерки събраните мита се възстановяват.

(4) Срокът на действие на временната защитна мярка се брои като част от общия срок на прилагане на защитната мярка.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) Когато процедурата по разследване установи, че определена стока се внася в Република България в такива увеличени количества и при такива условия, че причинява или създава опасност да причини сериозна вреда на българското производство и следва да се защити общественият интерес, министърът на търговията и туризма прави предложение до Министерския съвет за въвеждане на защитна мярка по вноса за потребление в Република България. Предложението трябва да отчита:

1. краткосрочните и дългосрочните икономически и социални последици от прилагането на защитната мярка;

2. последиците в случай на неприлагането на защитна мярка;

3. ефекта на защитната мярка за потребителите и конкуренцията на вътрешния пазар;

4. необходимостта от поддържане на еквивалентно равнище на концесиите и на другите задължения по ГАТТ 1994 по отношение на страните на износа, които биха били засегнати от защитната мярка;

5. евентуалната компенсация, която Република България следва да предложи в съответствие с чл. 8, ал. 1 от Споразумението по защитните мерки;

6. вероятността при непостигане на съгласие за компенсация със заинтересуваните страни на износа в съответствие със Споразумението по защитните мерки тези страни да суспендират еквивалентни концесии или други задължения по ГАТТ 1994 спрямо търговията с Република България.

(2) Защитна мярка се прилага в степента, в която това е необходимо за предотвратяване или отстраняване на вредата за българското производство и създаване на предпоставки за неговото приспособяване. Защитните мерки могат да бъдат предприети под формата на:

1. допълнително мито - адвалорно, специфично или комбинация от двата вида;

2. количествени ограничения по вноса (квоти, количествени лимити и др.);

3. режим, при който за внос за потребление в Република България на определена стока се изисква документ за внос, издаден при определени от Министерския съвет условия и ред.

(3) За въвеждането на защитна мярка по ал. 2 Министерският съвет приема постановление, с което определя:

1. вида на защитната мярка;

2. стоката, предмет на мярката, и тарифния й код;

3. първоначалния срок на действие на защитната мярка;

4. схемата за поетапно либерализиране на мярката;

5. условията за прилагане на защитната мярка;

6. основанието за въвеждането на защитна мярка;

7. действието на защитната мярка спрямо страни, с които Република България има споразумения за търговия, предвиждащи специални условия и ред за прилагането на защитни мерки.

Чл. 10. (1) Когато като защитна мярка се въвежда количествено ограничение по вноса, се отчитат:

1. традиционните търговски потоци;

2. обемът на стоките, изнасяни за Република България в изпълнение на договори, сключени преди влизането в сила на акта за въвеждане на защитна мярка;

3. страничните отрицателни последици от определянето на количествено ограничение по вноса.

(2) Количественото ограничение по ал. 1 не може да бъде определено в размер, по-малък от средния обем на вноса за последните 3 представителни години, за които има налична статистика, освен ако за предотвратяването или премахването на вредата за българското производство се изисква то да бъде определено в друг размер.

(3) Когато квота се разпределя между страни, доставчици на съответната стока, разпределението на дялове от квотата може да се договори с останалите страни, които имат съществен интерес от доставка на съответната стока за Република България.

(4) Ако методът за разпределение по ал. 3 не може да се приложи, дяловете от квотата за страните, които имат съществен интерес от доставка на стоката, се определят пропорционално на дела на вноса от тези страни от общото количество или стойност на вноса на тази стока през предходен представителен период, като се вземат предвид онези специални фактори, които са повлияли или влияят върху търговията със съответната стока.

(5) Разпределението на квотите може да се извърши чрез методи, различни от тези по ал. 3 и 4, след консултации в рамките на Комитета по защитните мерки на СТО, при които се установи, че вносът от една или повече страни е нараснал в по-голяма пропорция спрямо общото увеличение на вноса на стоката през съответния представителен период. Определеният метод за разпределение следва да се прилага еднакво спрямо всички доставчици само в случаите на сериозна вреда и за срок не по-дълъг от 4 години.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) Администрирането на количествените ограничения по чл. 9, ал. 2, т. 2 се извършва по условия и ред, определени от министъра на търговията и туризма.

Чл. 11. (1) Защитната мярка се прилага за всички стоки, чийто внос за потребление е оформен митнически след датата на влизането в сила на постановлението за въвеждането й.

(2) Защитната мярка по ал. 1 не е пречка за внос в Република България на стоки, за които към датата на влизането в сила на защитната мярка и при условията на действащия до тази дата режим има издаден съответен документ за внос.

Чл. 12. (1) Срокът на действие на защитната мярка е с продължителност, която е необходима за предотвратяване или поправяне на причинената на българското производство сериозна вреда и за създаване на предпоставки за неговото приспособяване.

(2) Първоначалният срок на действие на защитната мярка не може да бъде по-дълъг от 4 години.

(3) С изключение на случаите по чл. 10, ал. 5 срокът по ал. 2 може да бъде продължен, когато в съответствие с общите условия и ред бъде установено, че:

1. защитната мярка продължава да е необходима за предотвратяване или поправяне на сериозна вреда; и

2. има доказателства, че съответното производство се приспособява.

(4) При продължаване срока на действие в случаите на ал. 3 защитната мярка трябва:

1. да бъде не по-рестриктивна, отколкото в края на първоначалния срок; и

2. да продължи да бъде прогресивно либерализирана.

(5) Общият срок на действие на защитната мярка, в т. ч. срокът на действие на временната защитна мярка, първоначалният срок на защитната мярка и сроковете, за които той е продължен, не може да бъде по-дълъг от 8 години.

(6) Когато срокът на защитната мярка е по-дълъг от 1 година, тази мярка трябва да бъде прогресивно либерализирана на равни интервали през срока на прилагането й.

(7) Когато срокът на защитната мярка е по-дълъг от 3 години, прилагането й се преразглежда задължително не по-късно от средата на срока на нейното действие, като при необходимост защитната мярка се отменя, изменя или се ускорява либерализирането й.

Чл. 13. (1) Ако по вноса на определена стока е била прилагана защитна мярка, следваща защитна мярка не може да се въведе, преди да е изтекъл срок, равен на срока на действие на вече прилаганата мярка, при условие че той е не по-кратък от 2 години.

(2) Алинея 1 не се прилага, съответно защитна мярка може да бъде въведена отново със срок на действие, равен или по-кратък от 180 дни, ако:

1. е изтекла не по-малко от 1 година от датата на въвеждането на защитната мярка; и

2. такава мярка не е била прилагана за същата стока повече от два пъти в рамките на 5-годишния срок, непосредствено предхождащ датата на въвеждането на мярката.

Чл. 14. Защитна мярка няма да се прилага по отношение на стоки с произход от развиваща се страна - член на СТО, когато:

1. делът на вноса на стока от такава страна не превишава 3 на сто от общия внос на тази стока в Република България; и

2. общият дял от вноса на страните по т. 1 не надвишава 9 на сто от общия внос на тази стока в Република България.

Чл. 15. (1) До изтичането на преходния период за интегриране на текстилните изделия и облекла в ГАТТ 1994 разпоредбите на чл. 2 - 14 от това постановление няма да се прилагат за текстилните изделия и облекла по приложението към Споразумението по текстила и облеклото с произход от страни - членки на СТО, които:

1. не са интегрирани в ГАТТ 1994 в съответствие с чл. 2 от Споразумението по текстила и облеклото; и

2. за които Република България е запазила правото да прилага специалния преходен защитен механизъм по чл. 6 от Споразумението по текстила и облеклото, наричан по-нататък "преходна защитна мярка".

(2) Преходна защитна мярка може да се приложи, след като се установи, че вносът на стока по ал. 1 в Република България се извършва в такива увеличени количества, че причинява или създава действителна опасност от сериозно увреждане на българското производство на подобна и/или пряко конкурентна стока.

(3) Сериозното увреждане или действителната опасност от него по ал. 2 трябва да са причинени от увеличение на количеството на общия внос на съответната стока, а не от други фактори - като технологични промени или промени в предпочитанията на потребителите.

(4) При установяването на сериозното увреждане или на действителната опасност от него по ал. 2 се изследва ефектът от увеличения внос върху състоянието на съответното производство, изразен чрез изменения на такива променливи икономически величини, като обем на производство, производителност, натоварване на мощностите, наличности, пазарен дял, износ, заплати, заетост, вътрешни цени, печалба и инвестиции, като нито един или повече от тези фактори не са с решаващо значение.

(5) Преходните защитни мерки се прилагат спрямо всяка страна поотделно. Тази страна или страни се определят на основата на рязко и съществено абсолютно нарастване на вноса от всяка от тях и спрямо вноса от други страни, пазарен дял, цени по вноса и вътрешни цени на сравним етап от търговска сделка.

(6) Заключението, че са налице условията по ал. 2 и 3, е валидно за срок не по-дълъг от 90 дни от датата на първата по ред нотификация по чл. 16, ал. 1.

Чл. 16. (1) Ако са налице условията по чл. 15 и се прецени, че преходна защитна мярка следва да се въведе:

1. започват консултации със страната или страните, които ще бъдат засегнати от мярката, с цел постигане на взаимноприемливо решение относно вида и равнището на ограничението за съответната стока;

2. при извънредни и критични обстоятелства, когато забавянето може да причини труднопоправима вреда, може да се въведе временна преходна защитна мярка, като в 5-дневен срок следва да бъде направено искане за консултации и да бъде нотифициран Органът за мониторинг на текстила на СТО.

(2) Ако в резултат на консултациите по ал. 1, т. 1 има общо разбиране за необходимостта от ограничаване на износа на определена стока от страна или страни, равнището на такова ограничение се определя така, че да не е по-ниско от действителното равнище на износа или вноса от съответната страна за първите 12 месеца от 14-месечния срок, непосредствено предхождащ месеца, в който е направено искането за консултации.

(3) В случай че 60 дни след датата на искането за консултации споразумение със съответната страна или страни не е постигнато, преходна защитна мярка може да се въведе в 30-дневен срок след изтичането на 60-дневния срок, като въпросът се отнася до Органа за мониторинг на текстила на СТО. Годишното равнище на такова ограничение не може да бъде по-ниско от минималното равнище по ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1997 г.) За въвеждането на преходна защитна мярка Министерският съвет приема постановление по предложение на министъра на търговията и туризма.

Чл. 17. (1) Преходните защитни мерки са в сила до изтичането на по-краткия от следните срокове:

1. три години от датата на влизането в сила на мярката без възможност за продължаване на този срок; или

2. срока до интегриране на съответната стока в ГАТТ 1994.

(2) Когато преходната защитна мярка е за срок над 1 година, равнището на ограничението за всяка следваща година ще бъде увеличавано с не по-малко от 6 на сто per annum, освен ако друг годишен ръст не е обоснован пред Органа за мониторинг на текстила на СТО. Равнището на ограничение за която и да е от 2 последователни години може да бъде надвишавано до 10 на сто в резултат на:

1. прехвърляне на неизползван остатък от предходна година (carryover); и/или

2. авансово използване на количества от следващата година (carry forward), което не може да превишава 5 на сто.

(3) В случай че две или повече стоки са предмет на преходни защитни мерки, договореното ограничително равнище за всяка от тях може да бъде надвишено до 7 на сто чрез прехвърляне на количества, при условие че така не се надхвърля общият размер на ограниченията за тези стоки. Когато сроковете за прилагане на съответните ограничения не съвпадат, това правило се прилага за частта от тях, която се застъпва, на пропорционална основа.

(4) Не се допускат количествени ограничения при комбинираното използване на carryover, carry forward и прехвърляния на количества в случаите на ал. 3.

(5) При прилагането на преходни защитни мерки:

1. се вземат предвид такива фактори, като тарифната класификация и мерните единици, използвани в обичайната търговска практика при сделки за износ или внос, съобразно състава на влакната на текстилното изделие и условията за конкуренция на вътрешния пазар; и

2. предотвратяване свръхкатегоризацията на текстилни изделия и облекла.

(6) В случаите по т. 3 от приложението към Споразумението по текстила и облеклото се прилагат разпоредбите на чл. 2 - 14 от това постановление във връзка с чл. ХIX ГАТТ 1994 г. Преходни защитни мерки в тези случаи не могат да се прилагат.

Чл. 18. За селскостопански стоки - предмет на тарифни концесии по чл. 4 от Споразумението по селското стопанство, за които Република България е запазила правото да прилага специални защитни мерки, такива мерки могат да се въвеждат и прилагат при условията и по реда, предвидени в чл. 5 от Споразумението по селското стопанство.