Вижте новото тълкувателно решение на ВКС в "Сиела Практика"

Върховният касационен съд излезе с решение по тълкувателно дело № 2 по описа от 2023 г., образувано с разпореждане от 10.03.2021 г. на председателя на ВКС и допълнително разпореждане от 09.03.2023 г. по следните въпроси, по които е налице противоречива практика:  1. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или 3 за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?; 2. Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?;  3. Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?

По първия въпрос тълкувателното дело е образувано по предложение на Председателя на Висшия адвокатски съвет. В практиката съществуват следните противоречиви становища. Според едното становище в случай на множество солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК може да настъпи по отношение както на всички, така и спрямо някои от тях с оглед съществуващите самостоятелни правоотношения на кредитора с всеки от солидарните длъжници. Според другото становище, когато изпълнителното производство е образувано въз основа на един изпълнителен лист срещу няколко солидарни длъжници, не може перемпцията да настъпи само по отношение на длъжниците, спрямо които не са извършвани изпълнителни действия, тъй като при пасивната солидарност е налице единство на престацията и удовлетворяването на взискателя чрез изпълнение по отношение на един от солидарните длъжници има действие и спрямо останалите съдлъжници.

По втория въпрос са възприети различни становища в практиката на ВКС и в практиката на окръжните съдилища, намерила израз в окончателни актове, постановени в производство по чл. 435 и сл. ГПК. Според едното становище при направено от взискателя искане за спиране/прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е длъжен да постанови спиране/прекратяване на изпълнението на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо какво е становището на присъединените взискатели, тъй като правата, свързани с действия по разпореждане с изпълнението, не попадат сред принадлежащите на присъединения взискател. Според другото становище спирането/прекратяване по искане на взискателя в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК/чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК може да бъде осъществено само при наличието на съгласие на всички взискатели, което се аргументира с установените в разпоредбата на чл. 457 ГПК равни права на първоначалните и присъединените взискатели.

По третия въпрос е формирана противоречива практика на състави на Върховния касационен съд . В едни решения се приема, че след като е прекъсната, погасителната давност не зависи от по-късно настъпилата перемпция и тя е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не го е сторил. Застъпва се становището, че служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни последици на прекратяването, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД. Давността е прекъсната и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи правилата на чл. 129 ГПК. В други решения се приема, че при прекратено принудително изпълнение и независимо от основанието за прекратяване се обезсилват по право предприетите изпълнителни действия и дори да е имало такива и да са били от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД, те не могат да доведат до прекъсване на давността. Изключение при ефекта на обезсилване в тези решения се допуска само за изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.

По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд реши:

1. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.

2. При направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е необходимо съгласието на присъединените взискатели. В този случай, когато по изпълнителното дело са се присъединили взискатели на основание чл. 456, ал. 1 ГПК с представен към молбата изпълнителен лист или пряко изпълнително основание, производството се прекратява само по отношение на първоначалния взискател. Ако присъединените взискатели са 21 с удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК или по право, изпълнителното производство се прекратява изцяло. За да се спре изпълнителното производство по искане на първоначалния взискател на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, е необходимо съгласието само на взискателите, които са се присъединили с представен изпълнителен лист или пряко изпълнително основание. При реализиран изпълнителен способ и постъпили въз основа на него парични суми по сметката на съдебния изпълнител изпълнителното производство не може да се спре на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК и може да се прекрати само по отношение на направилия искането по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК първоначален взискател. При недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени взискатели се извършва разпределение по чл. 460 ГПК, без да се включва вземането на първоначалния взискател. Необходимо е съгласието на всички съделители за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК или за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, когато то е образувано за осребряване на изнесен по реда на чл. 348 ГПК на публична продан недвижим имот или движима вещ.

3. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Прочетете цялото решение на съда в "Сиела Практика" - правноинформационна система, която съдържа постановяваните от всички съдилища и други юрисдикции в Република България актове.