Ново тълкувателно решение на ВКС - в "Сиела Практика"

Тълкувателно дело № 1/2023 г. по описа на ОСТК на ВКС е образувано по разпореждане на председателя на ВКС от 13.04.2023 г. на основание чл. 124, ал. 1, т. 1, чл. 125 и чл. 128, ал. 1 ЗСВ за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Търговската колегия на 2 Върховния касационен съд по следните въпроси, поставени в предложението на председателя на Висшия адвокатски съвет:

1. "Компетентен ли е арбитражният съд при прехвърляне на вземане да разглежда и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно споразумение/клауза, сключена между прехвърлителя и длъжника?"

2. "За сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, достатъчно ли е упълномощаването за сключване на този договор, или е необходимо и изрично овластяване за сключване на арбитражното споразумение?".

Налице е противоречиво разрешаване от различни състави на Търговската колегия на Върховния касационен съд на посочения първи процесуалноправен въпрос със застъпени две противоположни становища.

В една група решения се приема, че при прехвърляне на вземане арбитражният съд не е компетентен да разглежда и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражна клауза, сключена между прехвърлителя и длъжника. Застъпва се становището, че тъй като арбитражното споразумение има относително самостоятелен характер спрямо договора, в който е инкорпорирано, то е подчинено на отделен правен режим. Подчертава се, че правата и задълженията на страните по материалното правоотношение са различни от правата и задълженията по арбитражното споразумение, поради което не може да се приеме, че арбитражната клауза представлява акцесорно право или право с обезпечителен характер спрямо вземането, предмет на осъщественото прехвърляне.

В друга група решения на Търговската колегия на ВКС се приема, че при прехвърляне на вземане арбитражният съд е компетентен да разгледа и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно споразумение, сключено между прехвърлителя и длъжника.

В тях се посочва, че при прехвърляне на вземане, наред с вземането, привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, цесионерът придобива и правото на защита на прехвърленото му материално право. С оглед обусловеността на арбитражната клауза от наличието на материално правоотношение, по което е възникнал или може да възникне спор, се обосновава изводът, че арбитражното споразумение следва да бъде прието за принадлежност на прехвърленото материално право. Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд намира за правилно становището, застъпено във втората група решения.

На база изложеното, ВКС реши, че: Арбитражният съд е компетентен при прехвърляне на вземане да разгледа и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно споразумение/клауза, сключени между прехвърлителя и длъжника. За сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, е достатъчно упълномощаването за сключване на този договор, без да е необходимо изрично овластяване за сключване на арбитражното споразумение.

С пълния текст на решението можете да запознаете в "Сиела Практика" - продукт, който включва практика на Конституционния съд, тълкувателни решения и постановления на върховните съдилища, съдебните решения на всички съдилища и други юрисдикции в Република България.