Ново тълкувателно решение на ВКС - в "Сиела Практика"

ВКС взе решение по Тълкувателно дело № 1 по описа за 2022 г. на Общото събрание на Гражданска колегия. Тълкувателното дело е образувано с разпореждания на Председателя на ВКС от 01.03.22 г. и от 12.05.22 г. по следните въпроси: 1. "Как се определя обезщетението за вреди, претендирани от незаконно обвинение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧ - глобално или поотделно за всяка една от претенциите?" и 2. "Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал.2 ЗСВ, при преценката си относно определяне на размера на дължимото обезщетение и следва ли той да определи обезщетение в размер на не по- нисък от предложения по реда на глава ІІІ "а" ЗСВ?".  

По първия въпрос има формирана противоречива практика относно обезщетението за неимуществени вреди. 3 Според едното становище неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал.1, т.З ЗОДОВ се присъждат глобално за всички осъществени принудителни мерки като в обезщетението се включват и вредите от неразумния срок на наказателното производство, след като се преценят предпоставките на чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие). Според второто становище искът по чл. 2б ЗОДОВ е самостоятелен, тъй като с иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обезщетяват конкретните вреди в резултат на неоснователно воденото наказателно производство. ОСГК намира за правилно първото становище, защото когато са налице предпоставките на закона, искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ дава защита и на нарушеното право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Налице е противоречива практика и по втория въпрос. Едното становище е, че съдът не може да се ограничи в преценката си относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, а другото становище е, че съдът е обвързан като минимален размер от предложеното от държавата обезщетение в рамките на административното производство по гл.III-а от ЗСВ. ОСГК приема за правилно първото становище по следните съображения: При специалния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, като в тази връзка следва да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за размера на това обезщетение във всеки конкретен случай. Ако се приеме тезата, че съдът е обвързан, като минимален размер, от предложеното от страна на държавата (чрез министъра на правосъдието или оправомощеното от 6 него лице) обезщетение в рамките на административното производство по гл. ІІІ-"а" от ЗСВ, то съдът би бил ограничен в преценката си по чл. 52 от ЗЗД за определяне на справедливия размер на обезщетението, а това е в нарушение на тази материалноправна норма. Съдът не би могъл да бъде ограничен в преценката си и на събраните пред него доказателства относно размера на обезщетението по чл. 2 б от ЗОДОВ за претърпените от ищеца имуществени вреди.

По изложените съображения, решението е: 1. Обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. 2. Съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал.2 ЗСВ, относно дължимото обезщетение и може да присъди обезщетение в размер по-нисък от предложения по реда на глава ІІІ "а" ЗСВ.

Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в правно-информационната система "Сиела Практика", където потребителите имат достъп до всички актове на съдебните институции в България - ciela.com/software.