Две нови тълкувателни дела на ВКС - в "Сиела Практика"

Върховният касационен съд (ВКС) постанови тълкувателно решение по въпрос относно доказването на пропуснати ползи, причинени от непозволено увреждане.

С Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2021 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС реши: "Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение."

Магистратите приемат, че пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването ѝ, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Върховните съдии считат, че правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване.

В мотивите се посочва още, че между договорната и деликтната отговорност съществуват разлики относно основанието за възникване на отговорността и обема на същата. Няма разлика за вида на подлежащата на обезщетяване имуществена вреда – пропусната полза, както и основание за различно тълкуване на понятието в двата случая.

С Тълкувателно решение № 7/2020 г. от 13.01.2023 г. Върховният касационен съд постанови, че "страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора."

Тълкувателното дело е образувано поради липса на обща норма, която да поставя като задължително условие тяхната съвместна процесуална легитимация.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС приема за правилно становището, че когато предмет на делото е искане за прогласяване недействителност на договор, страните по него са необходими другари:

"Макар да не поражда действие по отношение на трети лица, договорът може да намери отражение и в тяхната правна сфера, ако засяга права, които тези лица имат по отношение на една от страните по договора и прави упражняването им невъзможно или значително неудобно.", е записано в мотивите на върховните съдии.

В тълкувателното решение се посочва още, че съгласно чл. 135 от ЗЗД страните по договора са задължително необходими другари по иск за обявяването на договора за относително недействителен по отношение на трето лице. Върховните съдии са категорични, че след като този вид необходимо другарство е предвиден за по малкия по степен порок на договора, то не съществува основание да не бъде приложен и при по тежкия такъв, водещ до нищожност, в случаите, когато тази нищожност се предявява от трето лице.

Пълният текст на двете тълкувателни решения е публикуван в "Сиела Практика" – правноинформационната система, която съдържа постановяваните от всички съдилища актове и други юрисдикции в Република България.