Държавен вестник, брой 66 от 26.VII

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от ХLIІ Народно събрание на 11 юли 2013 г.

Издаден в София на 24 юли 2013 г.

Подпечатан с държавния печат.

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 11 юли 2013 г.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

С приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства се полагат усилия за създаване на нови правила за използване и прилагане на специални разузнавателни средства. През последните години българското общество стана свидетел на безпрецедентна поредица от поводи за обстойно преосмисляне на процедурите, органите и механизмите по прилагане на СРС, породи се необходимостта от промени в посока създаване на гаранции и контрол по допустимостта и изпълнението на тази строго специфична дейност.

Прилагането на СРС е един от механизмите за ефективно разследване на някои от най-тежките престъпни деяния, а по отношение на противодействието на организираната престъпност и корупцията много често това е единственият способ за разкриване на престъпления. От друга страна, чрез специалните разузнавателни средства се навлиза най-силно в частната сфера на гражданите, ограничават се техните конституционни права и свободи. Именно тази специфика на специалните разузнавателни средства налага те да бъдат регулирани по такъв начин, че да се гарантира тяхното прилагане единствено за нуждите на наказателното производство и за защита на националната сигурност на страната. В действащото законодателство следва да се предвидят всички гаранции, че това средство няма да бъде използвано за други цели - политически, икономически и лични. През 21-ви век - века на комуникациите, без това средство е невъзможно държавата да противодейства ефективно на престъпността. Това е голямото предизвикателство пред усилията за регламентиране на тяхната употреба - да сме сигурни, че те се използват само когато е абсолютно необходимо и че законът съдържа достатъчно гаранции срещу изкушението да се злоупотребява с тях.

Споделям въвеждането в закона на механизми за контрол и подобряване на дейностите по използване и прилагане на СРС, както и заложените идеи за намиране на баланс между по-ефективна борба с престъпността и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразно използване на СРС.

Законодателят установява институционален контрол върху дейностите по разрешаване, прилагане и използване на СРС. Парламентарният контрол при съобразяването му с Конституцията представлява ефективен способ за осигуряване на известна публичност в тази традиционно секретна дейност. Това може да доведе и до повишаване на общественото доверие към институциите, че те прилагат закона в интерес на националната сигурност за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления.

Структурните промени, свързани със създаването на Държавна агенция "Технически операции" като самостоятелен държавен орган, разделят заявителя МВР от изпълнителя. Това е положителна стъпка, целяща предотвратяване на незаконосъобразни действия при прилагане на СРС.

Със Закона за изменение и допълнение на ЗСРС се въвежда принципът на финансова обвързаност при използване на СРС като допълнителна форма на контрол и гаранция, че те ще бъдат използвани само когато това е наложително. Органите, които заявяват използването на СРС, ще го правят при спазване на финансови правила и на базата на самодисциплина при разходване на публични средства. Надявам се въвеждането на този принцип да не се превърне в пречка за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления.

Не споделям обаче приетите нормативни решения в § 24 (относно чл. 34е, ал. 1, т. 1 и 3, ал. 4, т. 1 и 3) и § 26 (чл. 34з) от приетия Закон за изменение и допълнение на ЗСРС, като намирам, че пораждат съмнения за несъответствие с конституционните принципи за разделение на властите и независимост на съдебната власт, установени в чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Основния закон.

I. С § 24 от ЗИД на ЗСРС се създава нов чл. 34е. В неговата първа алинея се предвижда, че за изпълнение на задачата по чл. 34б, ал. 1 Националното бюро извършва дейности, които са посочени в три точки. Връщам две от тях - установените от законодателя дейности на Бюрото в т. 1 и 3, а именно:

- изискване в рамките на своята компетентност на информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 от закона, и

- даване на задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация.

Възможността на Националното бюро да изисква информация от държавни органи, които имат право да искат, да разрешават и да прилагат СРС, включва органите на досъдебното производство (прокурор, следовател, разследващ полицай, разследващ агент) и съдии.

За изпълнение на посочените задачи по чл. 34б във върнатия текст на чл. 34е, ал. 1 законодателят е определил дейностите и начините за осъществяването им, без да отчита, че "изискването на информация", "даване на задължителни указания", предоставяне на достъп до "всички документи във връзка с използването и прилагането на СРС" и "всяко помещение, в което се съхраняват такива документи..." включва и тесния кръг от органите по разследване, прокуратурата и съда. В същия този кръг е заключена следствената тайна, чието опазване представлява неразривна част от реализацията на наказателното производство от съдебните органи, които са независими при осъществяване на своите функции. Считам, че не е допустимо нито да се изисква "информация" от лица, които са магистрати или са разследващи органи, нито да им се дават задължителни "указания". Осъществяването на дейността на разследващите органи, прокурорите и съдиите се реализира въз основа на закона и вътрешното им убеждение. Създаването на предпоставки за зависимост или влияние от задължителните указания, преценката и насоките от други държавни органи и длъжностни лица е в противоречие с конституционен императив, изведен в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията.

Трайна е практиката на Конституционния съд (Решение № 6 от 1993 г. по к.д. № 4 от 1993 г., ДВ, бр. 36 от 1993 г.; Решение № 3 от 1998 г. по к.д. № 1 от 1998 г., ДВ, бр. 29 от 1998 г., Решение № 11 от 1998 г. по к.д. № 10 от 1998 г., ДВ, бр. 52 от 1998 г.; Решение № 1 от 1999 г. по к.д. № 34 от 1998 г., ДВ, бр. 6 от 1999 г.; Решение № 9 от 2011 г. по к.д. № 7 от 2011 г., ДВ, бр. 80 от 2011 г.), че независимостта на съдебната власт, изрично прокламирана във втората алинея на чл. 117 от Конституцията, "е показател за конституционно установяване на независимостта както на участващи в правораздаването лица, така и за независимост на цялата система, в която са тези лица, т.е. на съдебната власт. Това следва от основополагащата конституционна разпоредба на чл. 8, прогласила принципа на разделение на властите."

В четвъртата алинея на чл. 34е, точки 1 и 3, е предвидено, че за изпълнение на дейностите по ал. 1 членовете на Националното бюро, както и служителите му, с оглед компетентността им, имат право на достъп до:

- всички документи във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства, и

- всяко помещение, в което се съхраняват документи по т. 1 и 2.

Така приетите текстове дават възможност да се направи заключение, че достъпът до документите и помещенията, посочени в оспорената алинея, се отнася и до тези на органите на досъдебното производство и съда.

Посочените в т. 1 и 3 на ал. 4 правомощия на Националното бюро за контрол на СРС, които ще се прилагат спрямо съда, прокуратурата и органите на разследването, пряко или косвено могат да засегнат тяхната независимост или неприкосновеността на следствената тайна. Разпоредбите на чл. 34е, ал. 4, т. 1 и 3 също се намират в несъответствие с основополагащ принцип, установен в чл. 117, ал. 2 на Конституцията. Конституционният законодател е предвидил, че контролна дейност върху магистратите и техните актове осъществяват Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него. Законодателят не може да създава и/или изземва функции, които по Конституция са възложени на друг орган.

II. С разпоредбата на § 26 се изменя чл. 34з. Първата му алинея предвижда, че Народното събрание чрез постоянна комисия осъществява парламентарен контрол върху държавните органи, които извършват дейностите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства. Според втората алинея длъжностните лица, когато бъдат поканени, са длъжни да се явят пред постоянната парламентарна комисия и да предоставят исканата информация.

Сред органите и длъжностните лица, които са обект на контрол, попадат разследващите органи, прокурорите и съдиите. Осъществяването на парламентарен контрол върху магистрати при разрешаване и използване на СРС е недопустимо. Отново е налице нарушение на конституционния принцип за разделение на властите, този път между законодателната и съдебната.

В потвърждение на това е Решение на КС № 5 от 17.05.1995 г., обн., ДВ, бр. 62 от 1995 г. В мотивите си Конституционният съд посочва, че с оглед принципа за разделение на властите от кръга на лицата, които Народното събрание или съответната парламентарна комисия могат да призоват да се явят и отговарят на поставените въпроси, следва да се изключат президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и магистратите. Тези аргументи са препотвърдени и в мотивите към Решение № 9 от 4.10.2011 г. по конституционно дело № 7 от 2011 г. на КС.

Не споделям създаването на възможност магистрати да се явяват пред парламентарна комисия, за да дават обяснения, разяснения, а вероятно и достъп до материали по следствени дела. Парламентарните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват парламентарен контрол от негово име (чл. 79, ал. 2 от Конституцията). Тяхната дейност е насочена към конкретни аспекти на ръководенето и осъществяването на вътрешната и външната политика на страната от изпълнителната власт.

Недопустимо е депутатите в комисия да осъществяват контрол на дейността по разрешаване и използване на СРС от страна на магистратите. Така приетата редакция на текста за осъществяване на контрол допуска възможност за намеса във вътрешното убеждение както на съдията, който дава разрешение за използване на СРС, така и на прокурора и на разследващия орган, които искат прилагането им.

Съгласно чл. 173 и 174 от НПК за използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство се подава писмено мотивирано искане от наблюдаващия прокурор до председателя на съответния окръжен съд, военен съд, апелативен съд или до председателя на специализирания наказателен съд. Това са органите, които разрешават използването на СРС, и те попадат в кръга от субекти, върху които се допуска осъществяване на парламентарен контрол. По този начин може да се влияе върху вътрешното им убеждение и така да се постигне намеса в работата на независимата съдебна власт, която се подчинява само на закона. Член 14, ал. 1 от НПК предвижда, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Това означава, че прокурорът и разследващите органи, които използват СРС, също подлежат на парламентарен контрол. По този начин не може да се запази независимостта на съдията, прокурора и разследващите органи и се накърнява вътрешното им убеждение.

Както парламентът, така и негова комисия не могат да задължават магистратите да се явяват пред тях. В парламентарна комисия е недопустимо да бъде предоставяна информация, която е следствена тайна. Нейното разкриване и намесата в независимостта на съдиите, прокурорите и разследващите органи произвеждат конфликт с разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията.

Ето защо намирам, че посочените текстове, вероятно имащи за цел постигане на ефективен контрол над СРС, накърняват независимостта на съдебната власт. Ненамесата в работата на магистратите при изпълнение на възложените им с Конституцията правомощия е предпоставка за вземане на решения по вътрешно убеждение, основани единствено на закона и установените факти.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Ръководейки се от горните мотиви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам § 24 относно чл. 34е, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 4, т. 1 и 3 и § 26 относно чл. 34з от Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет на 11 юли 2013 г., за ново обсъждане от Народното събрание.