Държавен вестник, брой 66 от 26.VII

Правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко, наричани по-нататък "Договарящи се страни",

като потвърждават стремежа си да развиват морското търговско корабоплаване между страните на основата на равноправието и взаимните интереси,

в желанието си да съдействат за укрепването на сътрудничеството в областта на морското търговско корабоплаване на основата на принципа на свободата на търговското корабоплаване,

се договориха за следното:

Член 1

В тази Спогодба:

1. Терминът "Кораб на една от Договарящите се страни" се отнася за всеки кораб, регистриран в съответствие със законодателството на Договарящата се страна и плаващ под знамето на тази държава, както и всеки чартиран кораб. Под "чартиран кораб" се разбира кораб, който е регистриран в трета държава в съответствие с нейното законодателство и плаващ под знамето на тази държава и е експлоатиран от физическо или юридическо лице на една от Договарящите се страни съгласно нейното законодателство. Този термин не включва военните и другите кораби, експлоатирани с нетърговски цели, а също и хидрографските, научноизследователските и риболовните кораби и кораби, задвижвани с ядрена енергия.

2. Терминът "Член на екипажа" означава капитана или всяко друго лице, което през време на рейса изпълнява задължения на борда на кораба, свързани с експлоатацията, поддръжката на кораба или с обслужването и което е включено в екипажния списък.

3. "Юридическо лице" се отнася до всяка компания, която отговаря на следните условия:

а) да е учредена в съответствие със законодателството на Договарящата се страна;

б) да е учредена в съответната Договаряща се страна;

в) да притежава седалище в страната на регистрация и

г) да се занимава с кораби за международен търговски превоз или да управлява кораби.

4. "Пристанище" означава всяко международно търговско пристанище на една от Договарящите се страни, отворено за чуждестранни плавателни съдове.

5. Компетентните власти са:

за Република България - Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

за Кралство Мароко - министерството, което отговаря за морския транспорт.

Член 2

Тази Спогодба се прилага на територията на Република България и на територията на Кралство Мароко.

Член 3

Сътрудничеството между Република България и Кралство Мароко в областта на морското търговско корабоплаване се основава на принципите на равноправието, зачитането на националния суверенитет, взаимните интереси.

Договарящите се страни по всякакъв начин съдействат за реализирането на принципа на свободата на търговското корабоплаване и се въздържат от действия, които биха могли да бъдат в ущърб на нормалното развитие на международното корабоплаване.

Член 4

Договарящите се страни съдействат за установяването на контакти между техните предприятия, организации и служби, които осъществяват дейност в областта на морския транспорт.

Член 5

1. Договарящите се страни се съгласиха:

а) да насърчават участието на кораби на Договарящите се страни в морски превози между пристанищата на техните страни;

б) да си сътрудничат при отстраняването на препятствия, които биха могли да затруднят развитието на превозите между пристанищата на техните страни;

в) да си съдействат по отношение безопасността на корабоплаването;

г) да не препятстват извършването на превози по море от корабите на една от Договарящите се страни между пристанищата на другата Договаряща се страна и пристанищата на трети страни.

2. Разпоредбите на алинея 1 на този член не засягат правото на корабите на трети страни да участват в превозите по море между пристанищата на Договарящите се страни и пристанищата на трети страни.

Член 6

Клаузите на тази Спогодба не превъзхождат ангажиментите, поети от всяка Договаряща се страна в рамките на международни организации или двустранни споразумения, отнасящи се, освен всичко останало, до предоставянето на транспортни услуги.

Договарящите се страни се задължават да се информират взаимно за всеки подобен ангажимент.

Член 7

1. Всяка от Договарящите се страни предоставя на корабите на другата Договаряща се страна, участващи в международните морски превози, същия режим както на собствените си кораби по отношение на свободния достъп до пристанищата, предоставянето на кейови места и на товаро-разтоварно оборудване, слизането и качването на пътници, събирането на пристанищни такси и използването на услуги, свързани с морското търговско корабоплаване.

2. Разпоредбите по алинея 1 на този член:

а) не се прилагат за пристанищата, затворени за чуждестранни кораби;

б) не се прилагат по отношение на дейност, която всяка от Договарящите се страни резервира за своите предприятия и организации, като каботаж, спасителни операции и влачене;

в) не се отнасят до изключенията от правилата за задължителен пилотаж;

г) не засягат прилагането на законодателството на всяка една от Договарящите се страни, отнасящо се до влизането, престоя и излизането на чужденци.

Член 8

Всяка Договаряща се страна предприема в съответствие със своето национално законодателство необходимите мерки за облекчаване и ускоряване на морските превози, за предотвратяване на необоснованото задържане на кораби и за възможното ускоряване и опростяване на уреждането на митническите и всички други формалности в пристанищата.

Член 9

1. Документите, които удостоверяват националността на корабите, мерителното свидетелство и другите корабни документи, издадени или признати от едната Договаряща се страна, се признават и от другата Договаряща се страна.

2. Корабите на едната Договаряща се страна, които са снабдени със законно издадени тонажни сертификати, на основание Международната конвенция за тонажно измерване на корабите от 1969 г. се освобождават от ново измерване в пристанищата на другата Договаряща се страна. Тези сертификати се приемат за база при изчисляването на пристанищните такси.

3. Договарящите се страни си запазват правото да извършват контролно измерване на корабите при съмнение за несъответствие между данните в мерителното свидетелство и действителните характеристики на кораба.

Член 10

Всяка от Договарящите се страни признава удостоверенията за самоличност на моряците, издадени от компетентните власти на другата Договарящата се страна.

Такива удостоверения за самоличност са:

за Република България - Моряшки паспорт (Seamen’s passport);

за Кралство Мароко - Моряшка книжка ("Le Livret Maritime").

Този документ гарантира на моряците обратно влизане в страната, която го е издала.

Член 11

На лицата, които притежават посочените в член 10 на тази Спогодба удостоверения за самоличност в качеството си на членове на екипаж на кораб на Договарящата се страна, издала удостоверението, се разрешава по време на престоя на кораба в пристанището на другата Договаряща се страна да слизат на брега и да пребивават в пристанищния град без виза в съответствие със законодателството на тази страна, при условие че капитанът на кораба е предал на местните компетентни органи заверен списък на членовете на екипажа.

При слизането на брега и завръщането им на борда на кораба тези лица трябва да преминават през установения контрол.

Член 12

1. Държавните органи на всяка Договаряща се страна признават посочените в член 10 на тази Спогодба валидни удостоверения за самоличност на моряците, издадени от компетентните органи на другата Договаряща се страна, когато е необходимо да влязат в страната, да преминат през нейната територия, независимо с какво транспортно средство, или да я напуснат като пътници с какъвто и да е вид транспорт с цел:

а) да се качат на своя кораб или да се прехвърлят на друг кораб;

б) да преминат транзит, за да се качат на кораба си, който се намира в друга страна;

в) да се завърнат в страната си или с друга цел, разрешена от властите на съответната страна, като спазват законите и правилата на тази Договаряща се страна.

2. Компетентните органи на едната Договаряща се страна разрешават пребиваването в болница на своя територия на член на екипажа на кораб на другата Договаряща се страна за времето, необходимо за лечение.

Всяка от Договарящите се страни оказва необходимата медицинска помощ на членовете на екипажа на корабите на другата Договаряща се страна в съответствие с вътрешното си законодателство.

Член 13

Разпоредбите на членове 10, 11 и 12 се прилагат за всяко лице, което не е гражданин на нито една от Договарящите се страни, но има удостоверение за самоличност, съответстващо на разпоредбите на Конвенцията за облекчаване на морското корабоплаване от 1965 г. и Приложението към нея или на Конвенция № 108 на Международната организация на труда за националните удостоверения за самоличност на моряците. Такова удостоверение за самоличност трябва да бъде издадено от държавата, която е страна по съответната Конвенция, и да гарантира на притежателя си връщане в страната, издала удостоверението.

Член 14

1. При спазване на разпоредбите на чл. 10 - 12 от тази Спогодба всяка от Договарящите се страни прилага своето национално законодателство относно режима на влизане, пребиваване и напускане на чужденци на нейната територия.

2. Всяка от Договарящите се страни си запазва правото да отказва влизане и пребиваване на своята територия на лица, считани за нежелани.

Член 15

Капитаните на кораби на Договарящите се страни, чийто екипаж не е вече пълен поради болест и други причини, могат да наемат в другата Договаряща се страна необходимите членове за попълване на екипажа, за да продължат пътуването. Наемането става винаги с доброволно съгласие на наемания член на екипажа в съответствие със закона на страната, под чието знаме е корабът.

Член 16

1. Ако кораб на едната от Договарящите се страни претърпи корабокрушение, заседне, бъде изхвърлен на брега или претърпи друга авария край бреговете на другата Договаряща се страна, компетентните органи на тази страна ще окажат на пътниците, екипажа, а също и на кораба и неговия товар такава помощ и съдействие, каквито и на кораб, плаващ под национално знаме.

2. Кораб на едната Договаряща се страна, който е претърпял авария, неговият товар, запаси, а също и друго имущество, ако не са предназначени за потребление и използване на територията на другата Договаряща се страна, не се облагат с данък върху добавената стойност, митата и таксите с равностоен ефект, дължими при внос.

3. Разпоредбите на алинея 2 от този член не отменят прилагането на законите и правилата, които действат на територията на Договарящите се страни относно временното складиране на товари.

Член 17

Договарящите се страни дават разрешение за учредяване на техните територии на представителства на корабоплавателни предприятия и организации на другата Договаряща се страна. Дейността на тези представителства се подчинява на законите на страната, на чиято територия са учредени.

Член 18

1. Всяка от Договарящите се страни предоставя на корабоплавателните предприятия и организации на другата Договаряща се страна правото да използва за плащания доходите и другите постъпления, получени на територията на първата Договаряща се страна от морски превози.

Всяка от Договарящите се страни предоставя на корабоплавателните предприятия и организации на другата Договаряща се страна правото да превежда тези доходи и други постъпления, след извършване на споменатите плащания, на територията на другата Договаряща се страна в съответствие с действащото национално законодателство на страната, от чиято територия се превеждат доходите.

2. Всички плащания, които произтичат от дейност, извършвана в съответствие с тази Спогодба, се осъществяват в свободно конвертируема валута, взаимно приемлива за заинтересованите организации на Договарящите се страни.

Член 19

1. Компетентните органи на едната Договаряща се страна не разглеждат граждански спорове между корабособственика, капитана и другите членове на екипажа, възникнали във връзка с трудовите правоотношения и работата на борда на кораба на другата Договаряща се страна.

2. За престъпления на борда на кораб на една от Договарящите се страни, извършени по време на престой в пристанище или вътрешни води на другата Договаряща се страна, се прилага наказателната юрисдикция на тази Договаряща се държава.

3. За престъпления на борда на кораб на една от Договарящите се страни, извършени по време на транзитно преминаване през териториалното море на другата Договаряща се страна, не се прилага националната наказателна юрисдикция на тази крайбрежна Договаряща се страна с изключение на случаите:

а) ако престъплението е насочено срещу мира в държавата и води до нарушаване на спокойствието и реда в териториалните й води;

б) ако последиците от престъплението се разпространяват върху интересите на държавата или нейните граждани;

в) за пресичане на незаконната търговия с наркотични, психотропни и радиоактивни вещества;

г) ако е налице съгласието на компетентно дипломатическо или консулско длъжностно лице на държавата, под чието знаме плава корабът;

д) ако престъплението е против мира и човечеството.

4. Разпоредбите на алинеи 1 и 2 на този член не засягат правото на контрол и разследване на случаи, което властите на всяка от Договарящите се страни имат в съответствие със своето законодателство.

Член 20

Представители на компетентните органи на Договарящите се страни при необходимост се срещат поредно в Република България и в Кралство Мароко за провеждане на консултации по въпроси, свързани с изпълнението на тази Спогодба, и по други въпроси на корабоплаването, които са от взаимен интерес.

Член 21

Всеки спор, който се отнася до тълкуването или прилагането на тази Спогодба, се разрешава по пътя на преките преговори между компетентните органи на Договарящите се страни. Ако споменатите органи не постигнат съгласие, спорът се решава по дипломатически път.

Член 22

Тази Спогодба се сключва за неопределен срок и влиза в сила на тридесетия ден след датата на получаване на втората от нотите, с които Договарящите се страни се уведомяват взаимно за изпълнението на изискванията, необходими за влизането й в сила съгласно националните им законодателства.

Всяка от Договарящите се страни може да денонсира тази Спогодба с писмено уведомление, отправено по дипломатически път до другата Договаряща се страна. Прекратяването влиза в сила след изтичането на шест месеца от датата на получаване на това уведомление от другата Договаряща се страна.

Подписана в Рабат на 28 септември 2010 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, арабски и английски език, като трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването на текста на тази Спогодба за меродавен се приема текстът на английски език.