СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СЪВМЕСТЕН КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР ЗА ПОЛИЦЕЙСКО И МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО (Утвърдено с Решение № 408 от 29 май 2009
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СЪВМЕСТЕН КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР ЗА ПОЛИЦЕЙСКО И МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
(Утвърдено с Решение № 408 от 29 май 2009 г. на Министерския съвет. В сила от 14 октомври 2010 г.)
Обн. ДВ. бр.85 от 29 Октомври 2010г.
Правителството на Република България и правителството на Република Македония, наричани по-нататък в това споразумение "договарящи страни",
отчитайки изискванията за засилен и ефективен граничен контрол и подготовката на Република Македония за присъединяване към ЕС,
отчитайки целите, свързани със статута на Република Македония като страна - кандидат за член на Европейския съюз,
целейки постигане на критериите за поддържане и развитие на ЕС като зона на свобода, сигурност и правосъдие в светлината на бъдещото присъединяване на Република Македония към Европейския съюз,
стремейки се към укрепване на граничния контрол, борба с нелегалната миграция, незаконния трафик на наркотични вещества, организираната престъпност, тероризма и други тежки престъпления,
с цел да осигурят засилено митническо сътрудничество,
стремейки се към установяване на обща рамка и стандарти по горните въпроси, изградена в съответствие с изискванията и нормите на Европейския съюз,
желаейки да постигнат развитие и институционално укрепване за прилагане на усъвършенствана рамка от общи правила в областта на граничната сигурност,
с цел прилагане на координирано управление и контрол на общата граница,
с цел подготовка за пълно прилагане на Шенгенското законодателство,
имайки предвид Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, подписана на 5 май 2006 г. във Виена,
отчитайки действащите споразумения, сключени между Република България и Република Македония в областта на сътрудничеството по гранични въпроси и полицейското сътрудничество,
водени от желанието да подобрят своето сътрудничество с оглед установяване на по-ефективна обща сигурност по своята граница,
убедени, че засиленото сътрудничество между договарящите страни е от голямо значение,
водени от желанието да подобрят информационния обмен между компетентните си служби,
вземайки предвид разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, подписана на 19 юни 1990 г., и текстовете за нейното прилагане и с оглед подобряване и задълбочаване на сътрудничеството между полицейските и митническите органи двете държави,
решени да се справят с нелегалната миграция и трансграничната престъпност и да установят сигурност и обществен ред чрез предотвратяване заплахите и главно чрез провеждане на ефективна борба с престъпността, особено в областта на престъпленията, свързани с наркотични вещества, нелегалните престъпни миграционни мрежи и трафика на откраднати моторни превозни средства,
се договориха за следното:
Раздел I.
Общи положения
Член 1
(1) Договарящите страни създават Съвместен контактен център (наричан по-нататък "центъра") за обмен на информация и координация на дейностите за нуждите на своите компетентни органи по чл. 3 от споразумението.
(2) Съобразно разпоредбите на своето национално законодателство компетентните органи на договарящите страни си взаимодействат при противодействието на трансграничната престъпност, както и при осигуряване на наблюдението и контрола по границата на договарящите страни. Компетентните органи на договарящите страни осъществяват сътрудничество, взаимен и постоянен обмен на информация относно престъпления и нарушения на митническото, акцизното, миграционното и граничното законодателство, извършени по границата на договарящите страни, както се предвижда в чл. 4 от това споразумение.
Член 2
(1) Центърът е разположен на територията на Република България на ГКПП "Гюешево".
(2) В центъра работят служители на компетентните национални органи на договарящите страни, които в реално време и непосредствено извършват анализ и обменят информация, касаеща нарушения и престъпления, извършени по границата на договарящите страни, съгласно чл. 4 от това споразумение.
(3) Центърът се ръководи от координатори - по един от всяка договаряща страна, определен от нейните компетентни органи. Организацията на работа и взаимодействието между служителите на компетентните национални органи на договарящите страни се регулира с Правила за работа, приети от Съвместната комисия по чл. 15 от това споразумение.
Член 3
Компетентни органи за приложение на това споразумение са:
1. За Република България:
– Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи;
– Главна дирекция "Криминална полиция" на Министерството на вътрешните работи;
– Главна дирекция "Охранителна полиция" на Министерството на вътрешните работи;
– Дирекция "Миграция" при Главна дирекция "Охранителна полиция" на Министерството на вътрешните работи;
– Агенция "Митници" към Министерството на финансите.
2. За Република Македония:
– Сектор за гранични въпроси и миграция, Бюро за обществена сигурност на Министерството на вътрешните работи;
– Сектор "Полиция", Бюро за обществена сигурност на Министерството на вътрешните работи;
– Отдел за организирана престъпност към Централните полицейски служби, Бюро за обществена сигурност на Министерството на вътрешните работи;
– Министерство на финансите - Митническо управление.
Раздел II.
Форми и методи на сътрудничество
Член 4
(1) В съответствие с националното си законодателство компетентните органи на договарящите страни, посочени в чл. 3 от споразумението, си обменят информация чрез центъра относно:
а) нелегална миграция и трафик на хора, както и незаконните дейности, свързани с тях;
б) престъпления и нарушения, свързани с подправяне на документи за пътуване и документи за самоличност;
в) престъпления и нарушения, свързани с незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества, химически прекурсори, както и на огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни вещества, изделия и технологии с двойна употреба, биологични и химически оръжия, отровни, ядрени и радиоактивни вещества;
г) контрабанда на цигари, продукти, произведени в нарушение на правата на интелектуална собственост, и подправени продукти, произведения на изкуството, защитени видове и всякакви други престъпления и нарушения на митническите и акцизните разпоредби;
д) престъпления и нарушения, свързани с моторни превозни средства;
е) нарушения на националните миграционни разпоредби.
(2) В съответствие с националното си законодателство компетентните органи на договарящите страни, посочени в чл. 3 от споразумението, координират чрез центъра изпълнението на следните задачи:
а) обмен на информация, свързана с оперативно-издирвателни дейности по наблюдение и контрол на границата на договарящите страни;
б) обмен на информация, свързана с оперативно-издирвателни дейности по разкриване и предотвратяване на трансгранични престъпления;
в) обмен на информация, свързана с предаване и приемане на лица по реда на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Македония относно обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, подписана в София на 4 юни 2001 г.;
г) изготвяне на общ анализ на риска.
(3) Служителите в центъра не могат да участват пряко в провеждането на оперативни мероприятия или в извършването на граничен контрол на територията на другата договаряща страна.
Член 5
Всяка от договарящите страни може временно, изцяло или частично да откаже съдействие, ако прецени, че ще се застраши националната й сигурност или други важни обществени интереси или ако това противоречи на националното й законодателство. Другата договаряща страна се уведомява своевременно в писмена форма, като се посочват мотивите, които обуславят отказа.
Член 6
(1) Обменът на информация между компетентните национални органи на договарящите страни се извършва чрез Центъра по стандарти и правила, установени от Съвместната комисия, както се предвижда в чл. 15 от това споразумение.
(2) Запитването и отговорът трябва да бъдат в писмена форма съгласно утвърдени от Съвместната комисия формуляри.
(3) Устно запитване се допуска в спешни случаи, като запитването и отговорът се отразяват накратко в специален дневник и се потвърждават писмено до 24 часа от получаването.
(4) Договарящата страна, която отправя запитването, посочва за какви цели е необходима информацията и дали същата ще се използва от други компетентни органи.
(5) Всички запитвания и отговори задължително се регистрират от служителите на центъра. Начинът на работа и съхранение на документите в центъра се извършва в съответствие с действащите национални разпоредби, относими към съответните служби.
Член 7
Кореспонденцията при взаимодействието се осъществява на официалните езици на двете държави - български език съгласно Конституцията на Република България и македонски език съгласно Конституцията на Република Македония.
Раздел III.
Структура и организация на центъра
Член 8
Центърът няма статут на самостоятелно структурно звено на службите на двете страни и няма ръководни функции.
Член 9
Служителите на центъра изпълняват своите задължения в рамките на своите компетенции и съгласно националното законодателство на договарящата страна, която представляват, като се съобразяват със законодателството на договарящата страна, на чиято територия е изграден центърът.
Член 10
(1) Работното време на центъра се определя от Съвместната комисия по чл. 15 от това споразумение.
(2) Договарящата страна, на чиято територия се намира центърът, предприема всички необходими организационни мерки за сигурността на центъра.
Член 11
(1) Всяка от договарящите страни осигурява необходимото телекомуникационно и друго техническо оборудване (телефони, факс машини, компютри и други) за нуждите на своите служители.
(2) Обзавеждането на помещенията на центъра с необходимото офис оборудване се осигурява от договарящата страна - домакин.
(3) Разходите по използването на центъра се поемат поравно от Договарящите страни. Всяка договаряща страна поема за своя сметка разходите за собствения персонал и материали.
Раздел IV.
Статут на служителите
Член 12
(1) Служителите, назначени да работят в центъра, носят униформено облекло и отличителни знаци на своята служба. Служителите са длъжни да носят нагръден знак с имената им, удостоверяващ принадлежността им към центъра, изписани на официалните езици на двете държави - български език съгласно Конституцията на Република България и македонски език съгласно Конституцията на Република Македония.
(2) Служителите от Република Македония, назначени да работят в центъра, имат право да носят оръжие за самоотбрана в центъра при изпълнение на служебните си задължения в съответствие с българското законодателство.
(3) Служителите на центъра носят отговорност за причинените от тях вреди в съответствие с националното законодателство на тяхната държава.
(4) Всяка от договарящите страни упражнява административни и дисциплинарни правомощия само върху собствените си служители, осъществяващи дейност в центъра.
(5) Органите на договарящата страна - домакин, осигуряват на служителите на другата договаряща страна, назначени в центъра, същата защита и съдействие както за собствените служители. Наказателноправните разпоредби на договарящата страна - домакин, за защита на държавни служители и служебните действия се прилагат и по отношение на престъпни действия, извършени срещу служители на другата договаряща страна при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
(6) Договарящите страни си предоставят списък с имената на служителите, назначени в центъра. Всяка промяна в този списък се съобщава своевременно на другата договаряща страна.
Раздел V.
Защита на личните данни
Член 13
Взаимното предоставяне на лични данни между компетентните органи на договарящите страни се извършва при спазване на националното законодателство, определените от изпращащия орган условия и следните принципи, които намират приложение както при автоматизирана, така и при неавтоматизирана обработка на данни:
1. Предоставените данни не се използват без одобрение на изпращащия орган за други цели освен за целите, за които са предоставени.
2. Предоставените данни се унищожават, респективно коригират, когато:
а) се установи неверността на данните, или
б) изпращащият компетентен орган уведоми, че данните са събрани или предоставени в противоречие на закона, или
в) данните не са необходими повече за изпълнение на задачата, за която са били предоставени, освен ако е налице изрично разрешение предоставените данни да се използват и за други цели.
3. По молба на изпращащия компетентен орган компетентният орган на договарящата страна, който е получил данните, предоставя информация за тяхното използване.
4. Компетентният орган, който предоставя данните, гарантира верността, необходимостта и актуалността на изпратените данни. Ако се окаже, че са предоставени неверни или неточни данни или данни, които не е трябвало да бъдат предоставяни, или правомерно предоставени данни трябва да се унищожат на по-късен етап, съгласно законите на държавата на изпращащия или получаващия орган органът, който ги получава или изпраща, бива незабавно информиран, за да унищожи или нанесе от своя страна съответните корекции съгласно т. 2 от този член.
5. Компетентният орган, който получава данните, е длъжен ефикасно да защити получените данни от нерегламентиран достъп, промени или разпространение. Договарящите страни осигуряват необходимите технически и организационни мерки за защита на обменяните данни от случайна загуба, случайно или неправомерно унищожаване, непозволен достъп, изменение, разпространение, унищожаване или заличаване.
6. В случай на нерегламентиран достъп или разпространение на предоставените данни компетентният орган на получаващата договаряща страна уведомява незабавно органа, предоставил данните, за обстоятелствата, при които е настъпил нерегламентираният достъп или разпространение, както и за предприетите мерки за предотвратяване на подобни ситуации в бъдеще.
7. Органът, който предоставя, и органът, който получава данните, се задължават да водят отчет за предаването, получаването, коригирането или унищожаването на данните.
8. При предоставянето на данните компетентният орган, който предоставя данните, информира в съответствие с националното си законодателство за срока за унищожаване на предоставените данни и за всякакви ограничения по отношение на тяхната употреба, заличаване или унищожаване, включително възможни ограничения за достъп, общи или конкретни. Когато необходимостта от такива ограничения бъде установена след предаването на данните, страните се уведомяват взаимно за тези ограничения в по-късен момент.
9. Лицето, за което трябва да бъдат или вече са били предоставени данни, получава по негова писмена молба информация за предоставените данни и за целта, за която ще бъдат използвани, при условие че това е допустимо съгласно националното законодателство на държавите на договарящите страни. Ако засегнатото лице подаде молба за достъп, коригиране или унищожаване на тези данни, получаващият орган взема своето решение в съответствие със становището на предоставящия орган, като това становище трябва да е съобразено с приложимото национално законодателство.
10. Компетентният орган, до който е подадена молба за предоставяне на информация от гражданин на другата договаряща страна, е длъжен незабавно да информира за това компетентния орган на другата договаряща страна, преди да предостави такава информация.
11. Данни могат да бъдат предоставени на трета страна само с предварително писмено съгласие на договарящата страна, която ги е предоставила.
12. Всяка договаряща страна има право да откаже предоставянето на данни, ако това може да застраши националната сигурност или обществения ред, или националното й законодателство, а за Република България - и правото на ЕС.
13. Договарящите страни предприемат всички необходими мерки в съответствие с националното си законодателство за недопускане причиняването на вреди на трети лица във връзка с изпращането, получаването и използването на данни, както и за отстраняване на причините, довели до евентуални неблагоприятни последици от тази дейност.
14. При неспазване на разпоредбите на този член от страна на получаващата договаряща страна другата договаряща страна може да поиска заличаване или унищожаване на предоставените данни.
Раздел VI.
Обмен на класифицирана информация
Член 14
Класифицирана информация се обменя при спазване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Македония за защита на класифицираната информация, подписано в Благоевград на 7 октомври 2005 г.
Раздел VII.
Съвместна комисия
Член 15
(1) Договарящите страни създават Съвместна комисия, която се състои от по четирима представители на компетентните органи във всяка от договарящите страни и се събира два пъти в годината в сградата на центъра.
(2) Комисията приема свои вътрешни правила за работа.
(3) Комисията следи за прилагането на това споразумение, установява мерките, необходими за изпълнението му, и предлага подписването на протоколи за изпълнение, насочени към точно определени мерки, свързани с приложението и изпълнението на настоящото споразумение. Подобни протоколи за изпълнение се одобряват от компетентните органи на договарящите страни в съответствие с националното им законодателство.
Раздел VIII.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 16
(1) Това споразумение не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, по които Република България или Република Македония са страни.
(2) Всички различия в тълкуването или прилагането на това споразумение се решават чрез консултации между договарящите страни.
Член 17
(1) Това споразумение влиза в сила след изтичане на 30 дни от датата на получаване на последното писмено уведомление, с което договарящите страни взаимно се уведомяват за изпълнението на вътрешноправните процедури, необходими за влизането му в сила.
(2) Това споразумение може да бъде изменяно или допълвано по взаимно писмено съгласие на договарящите страни. Измененията и допълненията влизат в сила по реда на ал. 1 от този член.
(3) Това споразумение може да бъде прекратено едностранно от всяка от договарящите страни. В такъв случай споразумението прекратява действието си след изтичането на 6 месеца от датата на получаване на уведомлението.
Член 18
Това споразумение се сключва за срок от пет години и автоматически се подновява за следващи петгодишни периоди, ако нито една от договарящите страни шест месеца преди изтичане на срока на действие на това споразумение не уведоми другата договаряща страна за намерението си да прекрати неговото действие.
Подписано в Скопие на 20 март 2009 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на официалните езици на двете страни - български език съгласно Конституцията на Република България и македонски език съгласно Конституцията на Република Македония, и на английски език, като всички текстове са еднакво автентични. В случай на различия при тълкуването на разпоредбите на това споразумение предимство има текстът на английски език.
