Държавен вестник, брой 85 от 29.X

§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:

"1. внесен и регистриран капитал, който напълно покрива загубите, възникващи от обичайната дейност и при несъстоятелност или ликвидация и се изплаща след всички останали вземания;".

2. Създава се т. 6:

"6. инструменти по чл. 3а."

§ 2. Създава се чл. 3а:

"Изисквания към инструментите, признавани за капитал от първи ред

Чл. 3а. (1) В капитала от първи ред могат да се включват и безсрочни инструменти, които отговарят на следните изисквания:

1. условията, уреждащи инструмента, позволяват банката при необходимост да прекрати за неопределен срок изплащането на лихви или дивиденти без право на натрупване на неизплатените суми; банката задължително прекратява такива плащания, ако е в нарушение на капиталовите изисквания, уредени в чл. 7;

2. условията, уреждащи инструмента, предвиждат главницата и неизплатените лихви или дивиденти да позволяват покриване на загуби и да не възпрепятстват рекапитализиране на банката при спазване на механизмите, разработени за целта от Комитета на европейските банкови надзорни органи;

3. при несъстоятелност или ликвидация на банката изплащането на инструментите е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията по инструментите, посочени в чл. 4, ал. 2, т. 2 и 3;

4. изпълнени са другите условия по чл. 4, ал. 2, т. 2.

(2) Инструментите по ал. 1 могат да съдържат една или повече кол опции, упражними по преценка на емитента, но не по-рано от изтичането на 5 години от датата на емисията.

(3) В случай че условията, уреждащи инструментите, по преценка на БНБ предвиждат умерени стимули за обратното им изкупуване от банката, тази възможност не може да бъде използвана преди изтичането на 10 години от датата на емисията.

(4) Инструментите могат да бъдат изкупени обратно или изплатени само след предварително писмено разрешение от страна на БНБ, при условие че искането е направено по инициатива на банката и не засяга съществено финансовото състояние или капиталовата й адекватност. В този случай БНБ може да изиска от банката замяната им с инструменти по ал. 1 от същото или по-добро качество или с акции по чл. 3, ал. 1, т. 1.

(5) Българската народна банка може да изиска прекратяването на плащанията по ал. 1, т. 1 в зависимост от финансовото състояние и капиталовата адекватност на банката. Прекратяването не засяга правото на банката след съответно уведомление до БНБ да замени изплащането на лихви или дивиденти с акции по чл. 3, ал. 1, т. 1, при условие че този механизъм й позволява да запази финансовите си ресурси и ако БНБ не е възразила в 7-дневен срок.

(6) Българската народна банка може да разреши обратното изкупуване или изплащане на инструменти по ал. 1 при изменение в приложимото данъчно или надзорно третиране на такива инструменти, което не е било предвидено към датата на емисията.

(7) Включването на инструментите по ал. 1 в капитала от първи ред се разрешава от БНБ въз основа на писмено заявление, придружено със съответните документи, доказващи наличието на изискванията по този член. Срокът за произнасяне е 30-дневен."

§ 3. В чл. 5 се създава ал. 3:

"(3) По отношение на общата сума на елементите на чл. 3, ал. 1, т. 6 се прилагат следните лимити:

1. инструментите, които се конвертират при извънредни ситуации и могат да бъдат конвертирани по всяко време по инициатива на БНБ в позиции по чл. 3, ал. 1, т. 1, при предварително определени съотношения и на основание, свързано с финансовото състояние или капиталовата адекватност на емитента, не могат общо да надвишават 50 % от капитала от първи ред;

2. всички останали инструменти не могат да надвишават 35 % от капитала от първи ред, а заедно с инструментите от т. 1 - 50 %;

3. инструментите, чиито разпоредби предвиждат стимули за обратно изкупуване от страна на банката, не могат да надвишават:

а) 15 % от капитала от първи ред;

б) заедно с инструментите от т. 2 - 35 %, и

в) заедно с инструментите от т. 1 и 2 - 50 %."

§ 4. В чл. 6 ал. 4 се изменя така:

"(4) Когато елементите по ал. 3, т. 2, 3 и 4 са положителни (дебитни) позиции, с тях се намалява консолидираният собствен капитал. Когато са отрицателни (кредитни) позиции, те се добавят към консолидирания капитал от първи ред. Малцинствените участия по ал. 3, т. 1, включително произтичащите от инструментите по чл. 3, ал. 1, т. 6 в дъщерните банкови и небанкови предприятия, които са обект на пълна консолидация, се отчитат към съответния елемент на капитала на банката в зависимост от характера на малцинствените участия."

§ 5. (В сила от 30.04.2011 г.) Раздел ІV "Особени изисквания към дружествата за електронни пари" от глава втора, част първа се отменя.

§ 6. В чл. 19, ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя "с изключение на случаите, когато се прилага чл. 232, ал. 5".

§ 7. В чл. 33 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 думите "първоначален действителен" се заменят с "остатъчен".

2. В ал. 4 думите "първоначален действителен" се заменят с "остатъчен".

§ 8. Член 43 се изменя така:

"Експозиции към институции и предприятия с краткосрочна кредитна оценка

Чл. 43. Експозиции към институции, за които се прилага чл. 33, ал. 1 - 6 или експозиции към предприятия, за които има присъдена краткосрочна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло в зависимост от отнасянето им към една от степените в скалата за оценка на кредитното качество съгласно таблица № 7 на приложение № 3 "Стандартизиран подход за кредитен риск"."

§ 9. Създава се чл. 48а:

"Експозиции по лизингови договори

Чл. 48а. (1) Стойността на експозицията по лизингови договори e равна на тази стойност на минималните лизингови вноски. Към минималните лизингови вноски се включва и размерът на гарантираната остатъчна стойност, отговаряща на изискванията за признаване на доставчици на кредитна защита по чл. 143, както и на минималните изисквания за признаване на други видове гаранции, посочени в чл. 146 - 148.

(2) Експозицията по ал. 1 се отнася към съответния клас съгласно чл. 26.

(3) За експозиции, които представляват остатъчна стойност на актива по договор за лизинг, рисковопретегленият размер на експозицията се изчислява, като резултатът по ал. 1 се разделя на остатъчния срок на договора за лизинг, посочен в години, и се закръглява до не по-малко от единица цяло число."

§ 10. В чл. 49 ал. 2 се изменя така:

"(2) Когато дадена АВКО не е регистрирана като агенция за кредитен рейтинг в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг, методологията за присъждане на кредитни оценки на тази АВКО и присъжданите кредитни оценки трябва да отговарят на изискванията по чл. 50."

§ 11. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 5 се изменя така:

"(5) Изчисляването на рисковопретеглени експозиции за класа "специализирано кредитиране" може да се извършва в съответствие с чл. 63, ал. 7, като в този случай се изисква изрично одобрение от БНБ на методологията за присъждане на рискови тегла на отделните експозиции."

2. Алинеи 8 и 9 се изменят така:

"(8) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 1 - 3 банката прилага стойностите на параметъра LGD, установени в чл. 75, ал. 1, както и конверсионните коефициенти, установени в чл. 84, ал. 1, т. 1 - 3.

(9) След разрешение от БНБ по чл. 57, ал. 5 банката може да използва собствени оценки на параметъра LGD и за конверсионните коефициенти за експозициите, принадлежащи към класовете по чл. 59, ал. 1, т. 1 - 3 при спазване на условията на чл. 57."

3. В ал. 11:

а) в т. 1 се добавя изречение второ:

"Когато експозициите в капиталови инструменти, притежавани индиректно чрез КИС, прибавени към преките експозиции в клас "капиталови инструменти", не са съществени по смисъла на чл. 62, ал. 2, може да се приложи ал. 1 на същия член.";

б) точка 2 се изменя така:

"2. за всички други базисни експозиции се прилага подходът, установен в глава четвърта "Стандартизиран подход" на тази част, като се спазват следните изисквания:

a) за нерейтинговани експозиции или такива с кредитно качество, водещо до най-неблагоприятното рисково тегло в рамките на съответния клас експозиции, рисковото тегло се удвоява, но не може да надвишава 833 %;

б) за всички останали експозиции рисковото тегло се умножава по 1.1, но не може да има стойност, по-малка от 5 %."

4. Алинея 12 се изменя така:

"(12) Когато експозиции към КИС не отговарят на изискванията, установени в чл. 45, или банката не разполага с информация за всички базисни експозиции на КИС, банката изчислява рисковопретегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба съгласно чл. 66. Това третиране се прилага и за тези базисни експозиции, за които банката не може да придобие информация при обичайни обстоятелства, както и когато използването на базисните експозиции за изчисляване на размера на рисковопретеглените експозиции и размера на очакваните загуби в съответствие с методите, предвидени в тази глава, би представлявало неоправдана тежест за банката."

5. В ал. 13 числото "14" се заменя с "11".

§ 12. В чл. 62, ал. 1 т. 3 се изменя така:

"3. експозиции към централното правителство на държава членка и към неговите регионални и местни органи на власт, както и към административни органи, когато са изпълнени следните изисквания:

а) не съществува разлика в риска по експозициите към централното правителство и експозициите към съответните органи поради наличието на специфична нормативна уредба;

б) експозициите към централното правителство отговарят на степен за кредитно качество 1 съгласно глава четвърта "Стандартизиран подход" на тази част;".

§ 13. В чл. 67, ал. 3 числото "82" се заменя с "66".

§ 14. В чл. 68, ал. 2 думите "чл. 80, ал. 1, т. 1" се заменят с "чл. 80, ал. 2".

§ 15. В чл. 69, ал. 2 думата "първоначалния" се заменя с "остатъчния", а накрая се добавя "и се закръглява до не по-малко от единица цяло число".

§ 16. В чл. 77, ал. 2 се правят следните изменения:

1. Създава се нова т. 4:

"4. за експозиции, възникващи от репо-сделки или сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, обект на рамкови нетиращи споразумения, стойността на M е равна на среднопретегления остатъчен падеж на експозицията, но не по-малко от 5 дни, като за претеглянето се използват условните стойности на трансакциите;".

2. Досегашните т. 4, 5, 6 и 7 стават съответно т. 5, 6, 7 и 8.

§ 17. В чл. 117 ал. 1 се изменя така:

"(1) Изискванията на чл. 109 и 110 не се прилагат за гаранции, издадени от институции, централни правителства и централни банки, както и от предприятията, посочени в чл. 143, ал. 1, т. 7 и отговарящи на условието по чл. 143, ал. 2, в случаите, когато банката е получила одобрение за прилагане на правилата по глава четвърта "Стандартизиран подход" за експозиции към такива лица. В тези случаи се прилагат изискванията на глава шеста "Редуциране на кредитния риск"."

§ 18. В чл. 136 се създава ал. 3:

"(3) Ако КИС инвестира и в инструменти, които не се признават съгласно чл. 135, дяловете в КИС могат да бъдат признати за обезпечение до стойността на приемливите активи при допускане, че КИС е инвестирала в непризнати за обезпечение активи в най-високата разрешена от инвестиционните й ограничения степен. Когато непризнатите активи имат отрицателна стойност поради задължения или условни задължения, произтичащи от собственост, банката изчислява общата стойност на непризнатите активи и намалява стойността на приемливите активи със стойността на непризнатите активи."

§ 19. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) Ако КИС по ал. 1, т. 3 инвестира и в инструменти, които не се признават съгласно ал. 1, т. 1 и 2, дяловете в КИС могат да бъдат признати за обезпечение до стойността на приемливите активи при допускане, че КИС е инвестирала в непризнати за обезпечение активи в най-високата разрешена от инвестиционните й ограничения степен. Когато непризнатите активи имат отрицателна стойност поради задължения или условни задължения, произтичащи от собственост, банката изчислява общата стойност на непризнатите активи и намалява стойността на приемливите активи със стойността на непризнатите активи;".

§ 20. В чл. 140 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 т. 1 се изменя така:

"1. застрахователното предприятие, което е издало животозастрахователната полица, попада в обхвата на разпоредбите на Директива 2002/83/ЕО и Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета или е обект на надзор от страна на компетентен орган на трета държава, прилагащ надзорни изисквания, равностойни на тези в Общността;".

2. Точка 7 се изменя така:

"7. кредитната защита е предоставена за срока на погасяване на заема; когато това не е възможно, защото застрахователното правоотношение се прекратява преди крайния срок на договора за заем, банката се уверява, че сумата, която ще се получи от застрахователния договор, служи като обезпечение до изтичане на срока за погасяване на заема".

3. Алинея 3 се отменя.

§ 21. В чл. 143, ал. 1, т. 5 думите "експозиции към които се приравняват на експозиции към институции по стандартизирания подход" се заличават.

§ 22. В чл. 147, ал. 1, т. 3 след думата "развитие" се добавя "или международна организация".

§ 23. В чл. 157 ал. 4 се изменя така:

"(4) Едновременното използване на опростен и разширен метод се допуска само в случаите по чл. 58, ал. 1 - 4 и чл. 62, ал. 1, като банката е в състояние да удостовери пред БНБ, че едновременното прилагане на двата метода не се извършва избирателно с цел намаляване на минималните капиталови изисквания и не води до регулаторен арбитраж."

§ 24. В чл. 159, ал. 1 се добавя изречение второ:

"За тази цел признаването на обезпечението се извършва преди прилагането на конверсионни коефициенти."

§ 25. Създава се чл. 177а:

"Третиране на застрахователни полици "Живот"

Чл. 177а. (1) Когато са спазени условията, посочени в чл. 140, частта от експозиция, която е обезпечена със застрахователна полица "Живот", получава:

1. при прилагане на стандартизиран подход за кредитен риск рисково тегло, както следва:

а) 20 %, когато за първостепенна необезпечена експозиция към застрахователното предприятие, което издава застрахователната полица "Живот", се прилага рисково тегло 20 %;

б) 35 %, когато за първостепенна необезпечена експозиция към застрахователното предприятие, което издава застрахователната полица "Живот", се прилага рисково тегло 50 %;

в) 70 %, когато за първостепенна необезпечена експозиция към застрахователното предприятие, което издава застрахователната полица "Живот", се прилага рисково тегло 100 %;

г) 150 %, когато за първостепенна необезпечена експозиция към застрахователното предприятие, което издава застрахователната полица "Живот", се прилага рисково тегло 150 %;

2. при прилагане на вътрешнорейтингов подход за кредитен риск - 40 % за стойност на параметъра LGD, без използване на собствени оценки за този параметър.

(2) В случай на валутно несъответствие текущата откупна стойност се намалява съгласно чл. 178, ал. 3, като стойността на кредитната защита е текущата откупна стойност на застрахователната полица "Живот"."

§ 26. В чл. 180 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

"(3) При третирането по ал. 1 и 2 конверсионните коефициенти за задбалансовите позиции се прилагат след претеглянето на експозиците."

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 27. В чл. 181, ал. 2, т. 3 думата "от" се заличава.

§ 28. В чл. 187 се създава ал. 4:

"(4) За целите на ал. 1 - 3 признаването на обезпечението се извършва преди прилагането на конверсионни коефициенти."

§ 29. В чл. 189 ал. 2 се изменя така:

"(2) Банка, която е инициатор, спонсор или инвеститор, приема подходящи политики и процедури за оценка на рисковете (включително репутационен риск, който може да възникне при сложни структури или продукти), произтичащи от сделките по секюритизация на активи, с цел гарантиране съответствието между практиките по управление и оценка на рисковете и икономическата същност на свързаните с тези рискове трансакции."

§ 30. В чл. 192 се създава ал. 6:

"(6) Когато АВКО е регистрирана като агенция за кредитен рейтинг в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009, БНБ не извършва преглед на изискванията по чл. 50."

§ 31. Създава се чл. 194а:

"Запазване на нетен икономически интерес

Чл. 194а. (1) Банка, която не е инициатор, спонсор или първоначален кредитор, може да поеме кредитния риск от секюритизираща позиция в търговския или банковия си портфейл само ако инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор изрично е оповестил пред банката, че ще запази значителен нетен икономически интерес, който във всички случаи е не по-малък от 5 %.

(2) Нетният икономически интерес се изчислява при инициирането и се поддържа постоянно. Той не подлежи на намаляване чрез техниките за редуциране на кредитния риск, нито чрез поемане на къси позиции, друго хеджиране или продажба. Нетният икономически интерес при задбалансови позиции се определя по условната им стойност.

(3) Изискванията за запазване се прилагат еднократно в рамките на една и съща схема за секюритизация.

(4) Когато кредитна институция майка от Европейския съюз или финансов холдинг майка от Европейския съюз или някое от дъщерните им предприятия, действащи в ролята на инициатор/спонсор, секюритизира експозиции от няколко кредитни институции, инвестиционни посредници или други финансови институции, включени в обхвата на надзора на консолидирана основа, посоченото в ал. 1 изискване може да бъде изпълнено на консолидирана основа. Изречение първо се прилага само ако кредитните институции, инвестиционните посредници или финансовите институции, които са инициирали базисните експозиции, са се ангажирали да се придържат към посочените в ал. 13 изисквания и своевременно предоставят на инициатора или спонсора, както и на кредитната институция майка от Европейския съюз или на финансовия холдинг майка от Европейския съюз информацията, която е необходима за изпълнение на посочените в ал. 15 изисквания.

(5) Алинея 1 не се прилага, ако секюритизираните експозиции представляват вземания или условни вземания към или са изцяло, безусловно и неотменяемо гарантирани от:

1. централни правителства или централни банки;

2. регионални или местни органи на властта и предприятия от публичния сектор на държави членки;

3. институции, които съгласно стандартизирания подход получават рисково тегло не повече от 50 %;

4. международни банки за развитие.

(6) Алинея 1 не се прилага по отношение на:

1. сделки, основани на ясен, прозрачен и достъпен индекс, при който базисните референтни единици са идентични с единиците, съставляващи широко търгуван индекс на предприятия или представляващи други търгуеми ценни книжа, различни от секюритизиращи позиции;

2. синдикирани заеми, изкупени вземания или суапове за кредитно неизпълнение, когато тези инструменти не са използвани за структуриране и/или хеджиране на секюритизация, обхваната от ал. 1.

(7) Преди да инвестират, както и след това, когато е подходящо, банките доказват пред БНБ за всяка от секюритизиращите позиции, че ги познават задълбочено и изцяло и са приложили политики и процедури, подходящи за техния търговски и банков портфейл и съобразени с рисковия профил на инвестициите им в секюритизирани позиции, за анализиране и съхраняване на:

1. информация, оповестена от инициаторите или спонсорите съгласно ал. 1, която посочва поддържания от тях нетен икономически интерес в схемата за секюритизация;

2. рисковите параметри на отделната секюритизираща позиция;

3. рисковите параметри на базисните експозиции на секюритизиращата позиция;

4. историческия опит и понесените загуби от страна на инициаторите или спонсорите при предишни секюритизации в съответните базисни класове експозиции;

5. декларациите и оповестяването от страна на инициаторите или спонсорите, техните представители или консултанти за проведеното от тях изчерпателно предварително проучване по отношение на секюритизираните експозиции и където е приложимо, по отношение качеството на обезпечението на секюритизираните експозиции;

6. където е приложимо - методологията и концепциите, на които се основава оценката на обезпеченията на секюритизираните експозиции, както и приетите от инициатора или спонсора политики за гарантиране независимостта на оценителя;

7. всички структурни елементи на схемата за секюритизация, които могат значително да повлияят на риска и доходността на притежаваната от банката секюритизираща позиция.

(8) Банките извършват редовно стрес-тестове, подходящи за притежаваните от тях секюритизиращи позиции. За целта банките могат да използват финансови модели, разработени от АВКО, при условие че при поискване банките могат да докажат, че преди инвестицията са положили дължимата грижа за проверка на точността на съответните допускания, методологията и резултатите при структурирането и използването на моделите.

(9) Банките, които не са инициатори, спонсори или първоначални кредитори, приемат писмени процедури, подходящи за техния търговски и банков портфейл и съобразени с рисковия профил на инвестициите им в секюритизиращи позиции, за постоянно и своевременно наблюдение на риска и доходността на базисните експозиции. Където е подходящо, наблюдението включва:

1. вида експозиция;

2. процентния дял на заемите с просрочие над 30, 60 и 90 дни;

3. нивата на неизпълнение;

4. нивата на предсрочни плащания;

5. заемите, за които се очаква процедура по реализиране на обезпечението;

6. вида обезпечение и в случай на недвижим имот - дали се обитава;

7. разпределението на кредитните оценки или други показатели за кредитното качество на базисните експозиции;

8. отраслова и географска диверсификация;

9. разпределението на съотношението заем/обезпечение в интервали, които позволяват лесно да се направи анализ на чувствителността.

(10) Когато базисните експозиции сами по себе си са секюритизиращи позиции, банките разполагат с посочената в ал. 9 информация не само по отношение на базисните траншове на секюритизацията, като например наименованието и кредитното качество на емитента, но и по отношение риска и доходността на базисните групи експозиции на тези траншове.

(11) Банките трябва да познават задълбочено всички структурни характеристики на секюритизацията, които могат значително да повлияят на риска и доходността на експозициите им по трансакцията, като например договорения план за разпределяне на загубите ("waterfall") и свързаните с него гранични нива, кредитни подобрения, ликвидни улеснения, задействащи механизми, свързани с изменения в пазарната стойност, и специфичното за конкретната сделка определение за неизпълнение.

(12) Ако изискванията по ал. 7 - 11 и ал. 15 не са изпълнени поради небрежност или бездействие от страна на банката, БНБ налага пропорционално допълнително рисково тегло от не по-малко от 250 %, но не по-неблагоприятно от приспадане от собствения капитал, което рисково тегло би се прилагало съгласно раздел ІV "Изчислителни процедури" по отношение на съответните секюритизиращи позиции, и постепенно увеличава рисковото тегло с всяко последващо нарушение.

(13) Банките спонсори и инициатори прилагат спрямо подлежащите на секюритизация експозиции същите надеждни и ясно дефинирани критерии за кредитиране, които прилагат и по отношение на експозициите, които държат в собствения си портфейл. За тази цел банките спонсори и инициатори прилагат същите процедури за одобрение, изменение, подновяване или рефинансиране на кредити. Банките прилагат и същите стандарти за анализ на участията и записване на секюритизационни схеми, закупени от трети лица, независимо дали тези участия или записани емисии са част от търговския или банковия им портфейл.

(14) Ако не са изпълнени посочените в ал. 13 изисквания, банката инициатор не прилага чл. 195, ал. 1 и няма право да изключва секюритизираните експозиции при изчисляването на капиталовите изисквания.

(15) Банките спонсори и инициатори предоставят на инвеститорите информация за нивото на нетния икономически интерес по ал. 1. На потенциалните инвеститори се предоставя лесен достъп до всички данни от съществено значение във връзка с кредитното качество, риска и доходността на отделните базисни експозиции, паричните потоци и обезпеченията, предоставени спрямо експозициите по секюритизацията, както и необходимата информация за провеждането на всеобхватни и добре обосновани стрес-тестове на паричните потоци и обезпеченията по базисните експозиции. За тази цел данните от съществено значение се определят към датата на секюритизацията и, ако е целесъобразно поради естеството на секюритизацията - след това.

(16) Българската народна банка ежегодно оповестява при спазване на разпоредбите от ЗКИ за банкова и професионална тайна обобщена информация за резултатите от надзорния преглед и наложените мерки в случаи на неспазване на настоящия член."

§ 32. В чл. 196 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създават се ал. 1, 2, 3 и 4:

"(1) Банка инициатор на традиционна секюритизация може да изключи секюритизираните експозиции от изчислението на рисковопретегления размер на експозициите и очакваната загуба, ако е изпълнено едно от следните две условия:

1. значителен кредитен риск, свързан със секюритизираните експозиции, е прехвърлен на трети лица;

2. всички секюритизиращи позиции, попадащи в обхвата на чл. 204, ал. 1 и колона "Всички останали" от таблици № 1 и 2 от приложение № 6, които банката държи в тази секюритизация, се приспадат от собствения капитал съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7.

(2) Прехвърляне на значителен кредитен риск е налице в следните случаи:

1. рисковопретегленият размер на междинните траншове в секюритизационната схема, задържани от банката инициатор в тази схема, не надхвърля 50 % от рисковопретегления размер на всички междинни траншове в тази секюритизационна схема;

2. когато в дадена секюритизационна схема няма междинни траншове и банката инициатор може да докаже, че стойността на секюритизиращите позиции, които биха подлежали на приспадане от собствения капитал, надхвърля значително обоснованата оценка на очакваната загуба по секюритизираните позиции, банката инициатор е задържала не повече от 20 % от стойностите на експозициите, които биха подлежали на приспадане от собствения капитал.

(3) Прехвърляне на значителен кредитен риск е налице и когато БНБ се е уверила, че дадена банка има въведени правила и методология, които гарантират, че възможните намаления на капиталовите изисквания, постигани от инициатора чрез секюритизацията, са обосновани със съразмерно прехвърляне на кредитен риск към трети лица. В този случай банката инициатор доказва пред БНБ, че такова прехвърляне на риск към трети лица се признава за целите на вътрешното управление на риска и за разпределението на вътрешния капитал на банката.

(4) Третирането по ал. 2 не се прилага, ако БНБ прецени, че потенциалното намаление на рисковопретегления размер на експозициите, което банката инициатор би постигнала чрез тази секюритизация, не е обосновано със съответстващо прехвърляне на кредитен риск на трети лица."

2. Досегашният текст става ал. 5 и в нея думите "по смисъла на чл. 195, ал. 1" се заличават, след думата "отговаря" се добавя "и", а в т. 2 думата "чрез" се заличава.

§ 33. В чл. 197 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се ал. 1

"(1) Банка инициатор на синтетична секюритизация може да изчислява рисковопретегления размер на експозициите и при необходимост - очакваната загуба, за секюритизираните експозиции в съответствие с чл. 227, ако е изпълнено едно от следните условия:

1. значителен риск е прехвърлен към трето лице чрез обезпечена кредитна защита или чрез кредитна защита с гаранции;

2. всички секюритизиращи позиции, попадащи в обхвата на чл. 204, ал. 1 и колона "Всички останали" от таблици № 1 и 2 от приложение № 6, които банката държи в тази секюритизация, се приспадат от собствения капитал съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7."

2. Досегашният текст става ал. 2 и в нея:

а) думите "смисъла на чл. 196" се заличават;

б) създава се нова т. 1:

"1. изпълнени са условията по чл. 196, ал. 2 или 3;"

в) досегашните т. 1, 2, 3 и 4 стават съответно т. 2, 3, 4 и 5.

§ 34. В чл. 199 се създава ал. 6:

"(6) Кредитните оценки могат да се използват само когато АВКО публично оповестява как изменението на риска и доходността на групата базисни активи влияе върху кредитната оценка на съответния транш."

§ 35. В чл. 206 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се отменя.

2. В ал. 2 думите "ликвидните улеснения се признават" се заменят с "Банка прилага конверсионен коефициент от 50 % към условните стойности на ликвидните улеснения".

§ 36. Член 207 се отменя.

§ 37. В чл. 221 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите "ал. 2 - 3" се заменят с "ал. 3".

2. Алинея 2 се отменя.

§ 38. В чл. 222 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите "по чл. 206, ал. 2" се заменят с "по чл. 206".

2. В ал. 2, т. 1 думите "по чл. 206, ал. 2" се заменят с "по чл. 206".

§ 39. В чл. 232 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 5:

"(5) Независимо от посоченото в ал. 4 третиране банката може систематично да включва в изчислението на капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента всички кредитни деривати, включени в търговския портфейл, които са част от вътрешно хеджиране или са закупени като защита срещу кредитен риск от контрагента, когато кредитната защита е призната съгласно тази наредба."

2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

§ 40. В чл. 234 се създават ал. 3 и 4:

"(3) Когато банка прилага чл. 232, ал. 5, третирането по ал. 1 не се прилага.

(4) Независимо от ал. 1 банката може да избере при изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента еднотипно третиране на всички кредитни деривати от банковия портфейл, придобити като защита срещу експозиция от същия портфейл или срещу експозиция към кредитен риск от контрагента, когато кредитната защита е призната съгласно тази наредба."

§ 41. В чл. 246 ал. 3 се изменя така:

"(3) При суапите за кредитно неизпълнение се обособява отделна хеджираща съвкупност за всеки издател на референтен дългов инструмент. Кредитен суап за n-ото неизпълнение се третира, както следва:

1. размерът на рисковата позиция в референтен дългов инструмент, част от съвкупността от експозиции, която е базисна за този кредитен суап, представлява ефективната условна стойност на този дългов инструмент, умножена с модифицираната дюрация на деривата за n-ото неизпълнение по отношение на промяна в кредитния спред на референтния дългов инструмент;

2. за всеки референтен дългов инструмент, част от съвкупност от експозиции, която е базисна за кредитен суап за n-ото неизпълнение, се обособява отделна хеджираща съвкупност; рисковите позиции, произтичащи от различни кредитни деривати за n-ото неизпълнение, не се включват в една и съща хеджираща съвкупност;

3. множителят на кредитния риск от контрагента, приложим към всяка хеджираща съвкупност, създадена за даден референтен дългов инструмент в дериват при n-ото неизпълнение, е равен на:

а) 0,3 % за референтен дългов инструмент с присъдена кредитна оценка от призната АВКО, съответстваща на трета или по-благоприятна степен на кредитно качество;

б) 0,6 % за останалите дългови инструменти."

§ 42. В чл. 274 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

"(3) Когато банка купува кредитна защита за няколко референтни задължения въз основа на кредитен дериват за първо неизпълнение, институцията може да изключи специфичния риск на референтното задължение, за което съгласно таблица № 1 от приложение № 9 "Пазарни рискове" се прилага най-ниското изискване за специфичен риск измежду всички базисни референтни задължения."

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:

"(4) В случай на кредитен дериват за n-ото неизпълнение купувачът на защита може да изключи специфичния риск само ако предварително е получил защита за неизпълненията от 1 до n-1 или когато n-1 неизпълнения вече са настъпили. В тези случаи се прилага съответно методологията за деривати за първо неизпълнение по ал. 3."

§ 43. В чл. 328 ал. 2 се изменя така:

"(2) Банката разпределя историческите данни за загубите по групи дейности и видове операционни събития съгласно таблици № 1 и 2 на приложение № 10 "Операционен риск", като използва документирани обективни критерии за разпределяне. При изключителни обстоятелства загубите от събития, които засягат цялата институция, могат да бъдат отнесени към допълнителна група дейности, наречена "корпоративни позиции". Загубите от операционен риск, които са отчитани като кредитен риск и исторически са включвани във вътрешната база данни за кредитен риск, се включват в базата данни за операционен риск и се класифицират отделно. Не подлежат на изискване за операционен риск загуби, които продължават да се третират като кредитен риск при изчисляване на минималните капиталови изисквания. Загубите от операционен риск, които са отчитани като пазарен риск, се включват в обхвата на капиталовото изискване за операционен риск."

§ 44. В чл. 332, ал. 4 след думите "застрахователното покритие" се добавя "и другите механизми за редуциране на риска".

§ 45. В чл. 339, ал. 3 след думите "застрахователни полици" се добавя "и други механизми".

§ 46. В чл. 346 т. 1 се изменя така:

"1. по чл. 3а, ал. 7 и чл. 4, ал. 5 - 1000 лв.;".

§ 47. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 1, т. 12 накрая се поставя запетая и се добавя "както и всяка изгодна опция за покупка (т.е. опция, чието упражняване е достатъчно сигурно)".

2. В § 3 се създават т. 19 и 20:

"19. "Запазване на нетен икономически интерес" означава изпълнение на поне едно от следните условия:

а) запазване на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на всеки от траншовете, продадени или прехвърлени на инвеститорите;

б) в случай на секюритизация на револвиращи експозиции - запазване на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции;

в) запазване на произволно избрани експозиции, съответстващи на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции, ако в противен случай тези експозиции щяха да бъдат секюритизирани, при условие че броят на потенциално секюритизираните експозиции при инициирането е не по-малък от 100, или

г) запазване на транша за първа загуба и при необходимост на други траншове със същия или по-висок рисков профил от траншовете, прехвърлени или продадени на инвеститорите, чийто падеж не настъпва по-рано от падежа на траншовете, прехвърлени или продадени на инвеститорите, така че запазването да се равнява общо на не по-малко от 5 % от номиналната стойност на секюритизираните експозиции.

20. "Междинни траншове" в секюритизационна схема са позиции, за които се прилага рисково тегло, равно или по-ниско от 350 %, и които са с по-ниска степен на обезпечение от първостепенните позиции в тази секюритизация и с по-ниска степен на обезпечение от всяка секюритизираща позиция в тази секюритизация, за която:

а) при изчислителните процедури по чл. 202 - 214 се определя първа степен кредитно качество, или

б) при изчислителните процедури по чл. 215 - 230 се определя първа или втора степен кредитно качество."

3. В § 4, т. 14 накрая се добавя изречение трето:

"При използване на метода на вътрешните модели всички нетиращи съвкупности с един и същ контрагент могат да бъдат третирани като една нетираща съвкупност, ако симулираните отрицателни пазарни стойности на отделните нетиращи съвкупности получават стойност нула в оценката на очакваната експозиция."

4. Създават се параграфи 5а и 5б:

"§ 5а. Документите, които се изискват за издаване на разрешения по чл. 3а, чл. 4 и чл. 260, се представят в БНБ с легализиран превод на български език, в случай че са съставени на чужд език. При несъответствие между текстовете за верен се приема българският превод.

§ 5б. Тази наредба въвежда разпоредбите на:

Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена);

Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена);

Директива 2007/18/ЕО на Комисията от 27 март 2007 г. за изменение на Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изключването или включването на определени институции от/във нейното приложно поле и относно третирането на експозициите към международни банки за развитие;

Директива 2009/27/ЕО на Комисията от 7 април 2009 г. за изменение на някои приложения към Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на техническите разпоредби относно управлението на риска;

Директива 2009/83/ЕО на Комисията от 27 юли 2009 г. за изменение на някои приложения към Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на техническите разпоредби относно управлението на риска;

Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за изменение на директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО по отношение на банки - филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи."

§ 48. В § 11 от преходните и заключителните разпоредби числото "2012" се заменя с "2015".

§ 49. В приложение № 3, таблици № 3 и 4 думите "първоначален действителен" се заменят с "остатъчен".

§ 50. В приложение № 7, таблица № 3, т. 2 и 3 думата "неплащане" се заменя с "неизпълнение".

§ 51. В приложение № 9, таблица № 1, колона 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ред 3 думите "емитирани или гарантирани от предприятия, които биха получили първа или втора степен" се заменят с "емитирани или гарантирани от предприятия, които биха получили първа, втора или трета степен".

2. В ред 4 думите "емитирани или гарантирани от предприятия, които биха получили трета или четвърта степен" се заменят с "емитирани или гарантирани от предприятия, които биха получили четвърта степен".

§ 52. В приложение № 11 се правят следните изменения и допълнения:

1. В списък № 3 т. 1 и 2 се изменят така:

"1. Обобщена информация за основните характеристики на елементите на капиталовата база и компонентите им, включително инструментите, посочени в чл. 3а, и инструментите, клаузите на които предвиждат стимул за обратно изкупуване от страна на банката;

2. Размер на капитала от първи ред, включително отделно оповестяване на компонентите му, общ размер на инструментите, посочени в чл. 3а, и на инструментите, клаузите на които предвиждат стимул за обратно изкупуване от страна на банката и извършените намаления;".

2. В списък № 8 се създават т. 4 и 5:

"4. Най-високият, най-ниският и средният дневен размер на стойността под риск през отчетния период и размерът на стойността под риск към края на периода;

5. Сравнение за отчетния период между дневния размер на стойността под риск, изчислена в края на деня, и еднодневната промяна в стойността на портфейла до края на следващия работен ден, както и анализ на всички съществени превишения."