Държавен вестник, брой 53 от 8.VII

Член 1

1. Гражданите на едната договаряща страна се ползуват на територията на другата договаряща страна по отношение на своите лични и имуществени права със същата правна защита, както и гражданите на тази договаряща страна.

2. Гражданите на едната договаряща страна имат на територията на другата договаряща страна право свободно и безпрепятствено да се отнасят до съдилищата, прокуратурата, нотариалните органи (наричани по-нататък "органи на правосъдието") и другите компетентни органи по граждански, семейни и наказателни дела на другата договаряща страна. Те могат да се явяват пред тях, да подават молби и да предявяват искове при същите условия, както и гражданите на тази договаряща страна.

3. Разпоредбите на този договор се прилагат съответно и за юридическите лица на договарящите страни.

Член 2

1. Органите на правосъдието на двете договарящи страни си оказват правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела.

2. Органите на правосъдието оказват също така правна помощ и на други органи, в компетентността на които се отнасят делата, посочени в ал. 1.

Член 3

При оказване на правна помощ органите на правосъдието на двете договарящи страни влизат във връзка помежду си чрез своите централни органи:

за Народна република България - чрез Министерството на правосъдието или Главната прокуратура на НРБ,

за Сирийската арабска република - чрез Министерството на правосъдието освен ако в този договор не е предвидено друго.

Член 4

Договарящите страни си оказват една на друга правна помощ чрез изпълнение на различни процесуални действия, а именно: съставяне, препращане и връчване на документи, извършване на обиски, изземване и предаване на веществени доказателства, извършване на експертизи, разпит на обвиняеми, свидетели, експерти, разпит на страни и други лица, а също така и съдебен оглед.

Член 5

1. Молбата за правна помощ трябва да съдържа:

а) наименование на органа, от който изхожда молбата;

б) наименование на органа, до който е отправена молбата;

в) наименование на делото, по което се иска правна помощ;

г) имената, адресите и гражданството на страните, обвиняемите, подсъдимите и осъдените;

д) имената и адресите на представителите на страните;

е) предмета на поръчката и необходимите данни за изпълнението й;

ж) по наказателни дела - описание на престъпното деяние и неговата квалификация.

2. Молбите за правна помощ трябва да имат подпис и печат.

Член 6

1. При изпълнение на молбите за правна помощ органът, до който е отправена молбата, прилага законодателството на своята държава.

2. По искане на органа на молещата страна органът на правосъдието на замолената страна съобщава своевременно на органа на молещата страна и на заинтересуваните страни датата и мястото на изпълнението на съдебната поръчка.

3. Ако органът, до който е отправена молбата, не е компетентен, той я препраща служебно и незабавно на компетентния орган и уведомява за това молещия орган.

4. Ако адресът на лицето, посочен в молбата, не е известен, замоленият орган на правосъдието извършва необходимото за неговото установяване; при невъзможност да се извърши връчването съдебните книжа се връщат на органа, който ги е изпратил.

5. След изпълнението на поръчката замоленият орган на правосъдието връща на молещия орган книжата по изпълнението или го уведомява за пречките, поради които поръчката не е могла да бъде изпълнена.

Член 7

1. Свидетел или експерт, който по призовка, връчена му от органа на правосъдието на замолената договаряща страна, се яви пред органа на молещата договаряща страна, независимо от своето гражданство не подлежи на наказателно преследване или на изпълнение на наложено наказание за престъпление, извършено преди преминаването на нейната граница.

2. Неприкосновеността на свидетеля или експерта се прекратява, в случай че не напусне територията на молещата страна в срок от една седмица от момента, в който молещият орган на правосъдието му съобщи, че неговото присъствие не е повече необходимо. В този срок не се счита времето, през което свидетелят или експертът не е могъл да напусне територията на страната по независещи от него причини.

Член 8

1. Замоленият орган на правосъдието извършва връчването на документите в съответствие със своето законодателство, ако документите, които се връчват, са написани на неговия език или пък към тях е приложен заверен превод.

2. В молбата за връчване трябва да бъдат посочени точният адрес на получателя и наименованието на документа, който се връчва.

3. Ако връчването на документите не може да бъде изпълнено на посочения адрес, замоленият орган взема необходимите мерки за установяване на точния адрес; ако адресът не може да бъде установен, документите се връщат незабавно на органа, който ги е изпратил.

Член 9

Замоленият орган на правосъдието, който е извършил връчването на документите в съответствие с правилата, действуващи на територията му е длъжен да уведоми за това молещият орган на правосъдието. В потвърждението трябва да се посочат мястото, датата на връчването и на кого са били връчени документите.

Член 10

1. Договарящите страни имат право да връчват документи на гражданите на собствената си страна чрез своите дипломатически или консулски представителства.

2. При връчването не могат да бъдат прилагани принудителни мерки.

Член 11

1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от нейните компетентни органи в съответствие с установената форма и върху които е положен печат, се признават на територията на другата договаряща страна без друга заверка. Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частни документи, ако те са заверени съгласно законодателството на съответната договаряща страна.

2. Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствената сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.

Член 12

1. Замолената договаряща страна няма да изисква заплащането на разноските по оказване на правна помощ. Договарящите страни поемат всички разноски, направени по оказване на правна помощ на тяхната територия.

2. Замолената страна уведомява молещата страна за размера на разноските. Ако молещата страна събере тази сума от лицето, което е задължено да я внесе, сумата остава за договарящата страна, чийто орган я е събрал.

Член 13

При поискване министерствата на правосъдието на договарящите страни се информират взаимно за правото и съдебната практика в своите страни. Те се осведомяват взаимно и за най-важните законодателни актове в областта на управлението на правосъдието и обменят опит по изработването и подготовката на закони.

Освен текстовете на закони двете министерства си разменят също и коментари и публикации от областта на правната наука.

Член 14

Всяка една от договарящите страни може да откаже оказването на правна помощ, ако с това се увреждат суверенитетът и общественият ред на замолената договаряща страна.

Член 15

Всички съдебни книжа, предмет на правна помощ, се съставят на езика на замолената договаряща страна или се придружават от заверен превод на френски език.

Член 16

От гражданин на една от договарящите страни, който се явява пред съда на другата договаряща страна, не може да се иска обезпечаване на съдебните разноски само на основание, че той е чужденец и че няма местожителство или местопребиваване на територията на страната, пред органа на правосъдието на която се явява.

Член 17

Гражданите на двете договарящи страни се освобождават от заплащането на такси и съдебни разноски пред органите на правосъдието на другата договаряща страна при същите условия и в същата степен, както и гражданите на тази страна.

Член 18

1. Документи за лично, семейно и имуществено положение се издават от компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия има своето местожителство или местопребиваване лицето, което желае да се ползува от облекченията по чл. 17.

2. Ако лицето, което желае да се ползува от облекченията, няма местожителство или местопребиваване на територията на нито една от двете договарящи страни, документът може да бъде издаден от дипломатическото или консулското представителство на неговата държава.

3. Компетентният орган, който взема решения по искането за облекченията съгласно чл. 17, може да поиска допълнително сведения от органа, който е издал документите.

Член 19

Граждани на една от договарящите страни, които желаят да се ползуват от облекченията по чл. 17 пред органите на правосъдието на другата договаряща страна, могат да отправят молбата си до компетентните органи по своето местожителство или местопребиваване. Тези органи препращат молбата и протокола заедно с документите, издадени съгласно чл. 18, на компетентните органи на другата договаряща страна.

Член 20

Ако гражданин на една от договарящите страни е длъжен да изплати такси и съдебни разноски на органите на другата договаряща страна, на територията на която няма нито местожителство, нито местопребиваване, дава му се срок, достатъчен за тяхното изплащане.

Член 21

Влезлите в сила и изпълняеми решения по граждански и семейни дела по неимуществени отношения, издадени от органите на правосъдието на една от договарящите страни, се признават на територията на другата договаряща страна, без да се извършва друго производство, при условие, че органите на правосъдието на замолената страна по-рано не са издали по същия въпрос влязло в сила и станало изпълняемо решение или ако съгласно този договор въпросът не е от компетентност на органите на правосъдието на тази договаряща страна.

Член 22

Двете договарящи страни взаимно признават и изпълняват решенията, издадени от органите на правосъдието на територията на другата договаряща страна, които са влезли в сила и са изпълняеми:

а) по граждански и семейни дела от имуществен характер;

б) по граждански искове за вреди по наказателни дела.

Член 23

1. Решението за допускане на изпълнението се издава от органа на правосъдието на страната, на територията на която трябва да се изпълни това решение.

2. Молбата за допускане на изпълнението на решението трябва да бъде подадена до компетентния съд на договарящата страна, на територията на която решението трябва да бъде изпълнено, или до съда, който е разгледал делото като първа инстанция. Този съд препраща молбата до съда, който е компетентен да издаде решение по дадената молба.

Член 24

Към молбата за допускане на изпълнението се прилагат:

а) пълният текст на съдебното решение; ако от него не се вижда, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, трябва да се представи и надлежен документ за влизането в сила на решението;

б) документ, от който се вижда, че е била връчена своевременно призовка на неучаствувал в делото ответник или на неговия пълномощник в съответствие с процесуалните разпоредби в сила в страната, където решението е издадено;

в) ако документите са изготвени на езика на молещата страна, те се придружават от заверен превод на френски език.

Член 25

1. Преди да произнесе решение по молбата, ако е необходимо, съдът може да поиска обяснения от страните или от съда, който е постановил решението.

2. Решението на съда, с което се произнася по искането за признаване и изпълнение, подлежи на обжалване съгласно законодателството на замолената страна.

Член 26

1. При изпълнението на решението се прилага законодателството на страната, на чиято територия решението се привежда в изпълнение.

2. Относно разноските, свързани с изпълнението на решението, се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се привежда в изпълнение съдебното решение.

Член 27

Признаване и изпълнение на решение може да се откаже:

а) ако ответникът не е взел участие в делото поради това, че той или неговият пълномощник не е бил призован в съда по надлежния ред в съответствие с процесуалните разпоредби в сила в страната, където решението е издадено;

б) ако съдебното решение се намира в противоречие с предшествуващо решение, влязло в сила и станало изпълняемо, произнесено по делото между същите страни, за същото искане и на същото основание, от съда на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде признато или изпълнено решението, или от съда на другата държава, обединяващо условията, необходими за неговото признаване в замолената договаряща страна;

в) ако искането, за което се отнася решението, не може да се изпълни съобразно законодателството на страната, чийто гражданин е ответникът;

г) в случай че съдът, на територията на който трябва да бъде изпълнено решението, е изключително компетентен да се произнесе с решение по това дело;

д) ако изпълнението на решението уврежда суверенитета и обществения ред на замолената страна.

Член 28

Всяка една от договарящите страни признава и допуска на своята територия изпълнението на решения, издадени от компетентен арбитражен орган по спорове по договори, сключени между юридически и физически лица, граждани на договарящите страни, при условие, че тези решения отговарят съответно на изискванията на чл. 23, 24 и 27 и не противоречат на разпоредбите на Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.

Член 29

Разпоредбите на чл. 21 и 27 на този договор се прилагат и за съдебните спогодби, направени пред съдилищата, както и за съдебните решения, с които са присъдени само разноски.

Член 30

Ако намиращи се на територията на една от договарящите страни вещи или парични суми трябва да се предадат или преведат на лице, живеещо на територията на другата договаряща страна, при износа на вещите и превеждането на сумите се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намират тези вещи или суми.

Член 31

1. Всяка от договарящите страни изпраща на другата договаряща страна извлечение от актовете за гражданското състояние, отнасящо се до гражданите на другата договаряща страна.

2. Посочените в ал. 1 документи се изпращат на другата договаряща страна по дипломатически път, без заплащане на такси.

Член 32

1. Ако органите по водене на регистрите за гражданското състояние на една от договарящите страни внесат допълнения или поправки в регистрите по гражданското състояние относно личния статут на граждани на другата договаряща страна, те са длъжни да изпратят тези допълнения или поправки на другата договаряща страна.

2. Договарящите страни си изпращат взаимно преписи от решения, засягащи личния статут на гражданите на другата договаряща страна. В тези решения трябва да се посочат данни за гражданството на лицето, за което се отнася решението.

3. Посочените в ал. 1 и 2 документи се изпращат безплатно по дипломатически път.

Член 33

1. Договарящите страни са длъжни да си предават съгласно разпоредбите на този договор лица, намиращи се на територията на една от тях, за привличане към наказателна отговорност или за изпълнение на наказание, наложено от съд на договарящата страна, която моли за предаването.

2. Предаването се допуска само за такива престъпления, за които съгласно законодателството на двете договарящи страни се предвижда наказание лишаване от свобода най-малко от една година или за които е наложено от съд на молещата договаряща страна наказание лишаване от свобода не по-малко от шест месеца (наричани по-нататък "престъпления, за които се допуска предаване").

Член 34

1. Предаване не се допуска, ако:

а) престъплението е извършено от гражданин на замолената договаряща страна независимо от настъпилата промяна в гражданството след извършване на престъплението;

б) престъплението е извършено на територията на замолената договаряща страна;

в) наказателното преследване или изпълнението на наказанието по законодателството на една от договарящите страни е недопустимо поради изтичане на давностния срок или по други причини, изключващи наказателното преследване или изпълнението на наказанието;

г) спрямо лица, по отношение на които за същото престъпление е издадена присъда или е прекратено производството по делото въз основа на влезли в сила актове на компетентните органи на правосъдието на замолената договаряща страна, до която е било отправено искането;

д) предаването не се допуска съгласно законодателството на замолената договаряща страна.

2. Ако предаването се отказва, замолената договаряща страна уведомява за това молещата договаряща страна, посочвайки съображенията, поради които отказва предаването.

Член 35

1. Искането за предаване трябва да съдържа името на лицето, чието предаване се иска, гражданството му, сведения за местожителството или местопребиваването му, данни за квалификацията на престъплението и щетата, причинена от това престъпление.

2. Към искането за предаване трябва да бъдат приложени:

а) в случай на искане за наказателно преследване - официален препис от постановлението за задържане с описание на фактическите обстоятелства на извършеното престъпление и правната квалификация, а в случаи на искане за изпълнение на присъда - заверен препис от влязлата в сила присъда;

б) текстът на съответната наказателна разпоредба от законодателството на молещата договаряща страна, съгласно който деянието се квалифицира като престъпление;

в) описание на външността на лицето, което трябва да бъде предадено, и по възможност отпечатъци на пръстите и снимката му.

3. Ако осъденият е изтърпял част от наказанието си, необходимо е да се изпратят данни за това.

Член 36

Искането за предаване и предаването се извършват:

1. за Народна република България - чрез главния прокурор или министъра на правосъдието;

2. за Сирийската арабска република - чрез министъра на правосъдието.

Член 37

Когато предвидените в този договор условия за допускане на предаването са изпълнени, замолената договаряща страна незабавно взима мерки съгласно своето законодателство за задържане на лицето, чието предаване се иска.

Член 38

1. Ако искането за предаване на лицето не съдържа всички необходими данни, замолената договаряща страна може да поиска допълнителни сведения, за което определя срок до два месеца. Този срок може да бъде продължен при наличието на уважителни причини.

2. Ако молещата страна не представи в определения или продължен срок исканите допълнителни сведения, замолената договаряща страна може да прекрати производството за предаване и освобождава задържаното лице.

Член 39

1. При неотложни случаи може да се пристъпи към задържане на едно лице, преди да е получено искане за предаване съгласно чл. 35. Молещата договаряща страна уведомява замолената договаряща страна, че е издадено постановление за задържане на лицето или че е постановена присъда, влязла в сила, и съобщава, че искане за предаването му ще бъде незабавно изпратено. В тези случаи искането за задържане може да бъде отправено по телефона, телеграфа, телекса и радиото.

2. Компетентните органи на двете договарящи страни могат дори при липса на такова уведомяване да задържат временно едно лице, пребиваващо на тяхна територия, ако имат сведения, че то е извършило на територията на другата договаряща страна престъпление, за което се допуска предаване.

3. За задържането съгласно ал. 1 и 2 трябва незабавно да се уведоми другата договаряща страна.

Член 40

1. Лице, задържано съгласно чл. 39, подлежи на освобождаване, ако в течение на тридесет дни от отправяне на съобщението за временното задържане замолената договаряща страна не получи искане за предаване. Молещата договаряща страна се уведомява за освобождаването на лицето.

2. Този срок от 30 дни може да бъде продължен до 60 дни.

Член 41

Ако лицето, предаването на което се иска, е привлечено към наказателна отговорност или изтърпява наказание лишаване от свобода за друго престъпление, извършено на територията на замолената договаряща страна, предаването може да бъде отложено до приключване на наказателното преследване или до изтърпяване на наложеното наказание.

Член 42

1. Ако отлагането на предаването, предвидено в чл. 41, може да доведе до изтичане срока на давността на наказателното преследване или сериозно да затрудни следствието, лицето, чието предаване се иска, при обосновано искане може да бъде предадено временно.

2. Временно предаденото лице трябва да бъде незабавно върнато след извършване на процесуалните действия по наказателното дело, за което то е било предадено.

Член 43

Ако няколко държави поискат едновременно предаването на едно и също лице за извършването на едни и същи или на различни деяния, замолената договаряща страна се произнася, като взема пред вид гражданството на лицето, което се иска, мястото и тежестта на престъпленията.

Член 44

1. Предаденото лице не може да бъде привлечено към наказателно преследване, нито да бъде съдено за престъпление, за което не е било предадено. То не може да бъде заставено да изтърпява наказание извън това, за което е било предадено.

2. Лицето не може също така да бъде предадено на трета страна без съгласието на замолената договаряща страна.

3. Не е необходимо съгласието на замолената договаряща страна, ако:

а) предаденото лице, което не е гражданин на молещата страна, в срок от един месец след приключване на наказателното преследване или изтърпяване на наказанието не напусне територията на молещата договаряща страна. В срока не се включва времето, през което предаденото лице по независещи от него причини не е могло да напусне територията на молещата договаряща страна;

б) предаденото лице, след като е напуснало територията на молещата договаряща страна, доброволно се е върнало в нея.

Член 45

1. Замолената договаряща страна уведомява молещата договаряща страна за мястото и датата на предаване на лицето.

2. Ако молещата договаряща страна не приеме лицето в течение на петнадесет дни след определената дата на предаването, същото може да бъде освободено.

3. Този срок от 15 дни може да бъде продължен до 30 дни.

Член 46

Ако предаденото лице по някакъв начин се отклони от наказателно преследване или от изтърпяване на наказанието и се върне обратно на територията на замолената договаряща страна, тя може при ново искане на молещата договаряща страна да предаде лицето отново. В този случай не е необходимо към искането да се прилагат книжата, предвидени в чл. 35.

Член 47

Договарящите страни си съобщават взаимно резултатите от наказателното преследване срещу предаденото им лице. В случай на постановена влязла в сила присъда заверен препис от нея се изпраща на другата страна.

Член 48

1. Всяка договаряща страна се задължава по искане на другата договаряща страна да разреши транзитирането през своята територия на лицата, които трета държава предава на другата договаряща страна. Договарящите страни не са длъжни да разрешат това транзитиране, ако съгласно разпоредбите на този договор предаване не се предвижда.

2. Искането за допускане на транзитиране трябва да бъде направено по същия начин, както и искането за предаване.

3. Органите на замолената договаряща страна, до която е отправено искането, извършват транзитирането по начин, най-изгоден за тях.

Член 49

Разноските, свързани с предаването, се поемат от договарящата страна, на територията на която са възникнали, а разноските, свързани с транзитирането - остават за сметка на молещата страна.

Член 50

1. Всяка договаряща страна се задължава по искане на другата договаряща страна да започне съгласно своето законодателство наказателно преследване срещу свой гражданин, извършил на територията на молещата договаряща страна престъпление, за което се допуска предаване.

2. Искането за възбуждане на наказателно преследване се прави от главния прокурор на Народна република България и от министерството на правосъдието на Сирийската арабска република.

3. Към искането за възбуждане по наказателно преследване трябва да се приложат съществуващите доказателства за престъплението.

4. Замолената договаряща страна уведомява молещата договаряща страна за резултатите от искането й за наказателното преследване, а в случай че е постановена влязла в сила присъда, изпраща и заверен препис от нея.

Член 51

1. Предметите, които са послужили за извършване на престъплението, за което се допуска предаване, както и предметите, придобити чрез престъплението, се изпращат на замолената договаряща страна. Тези предмети се изпращат и в случаите, когато допуснатото предаване не може да бъде осъществено поради смъртта на обвиняемия или по други причини.

2. Замолената договаряща страна може временно да отсрочи предаването на поисканите предмети, ако те са й необходими по друго наказателно дело.

3. Правата на третите лица върху предметите, предадени на другата договаряща страна, се запазват. След завършване на наказателното преследване тези предмети незабавно се връщат на замолената договаряща страна.

Член 52

1. Договарящите страни се уведомяват взаимно за влезлите в сила осъдителни присъди, постановени от съдилищата на едната договаряща страна срещу граждани на другата договаряща страна.

2. При обосновано искане договарящите страни се уведомяват взаимно за осъдителните присъди на лица, които не са граждани на другата договаряща страна.

3. При искане договарящите страни по възможност си предават и отпечатъци от пръсти на лицата, посочени в ал. 1 и 2.

4. Сведенията относно въпросите, посочени в предходните алинеи, се предават по реда, установен в чл. 3 на този договор.

Член 53

Този договор ще се ратифицира в съответствие с конституциите на двете договарящи страни и ще влезе в сила 30 дни след последната дата от получаване на съобщението за ратификацията.

Член 54

Този договор е сключен за период от пет години и ще се продължава всеки път за пет години освен ако една от договарящите страни го денонсира шест месеца преди изтичането на този период.

Съставен в Дамаск на 16 август 1976 г. в два екземпляра, всеки на български, арабски и френски език, като и трите текста имат еднаква сила.

В случай на различия при тълкуването на текстовете меродавен е френският текст.