ДОГОВОР между Народна република България и Полската народна република
ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПОЛСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА
Обн. ДВ. бр.37 от 10 Май 1963г.
Преамбюл
Президиумът на Народното събрание на Народна република България и Държавният съвет на Полската народна република, ръководени от желание да укрепят дружбата между двете страни и техните народи и отдавайки важно значение на сътрудничеството в областта на правото, решиха да сключат Договор за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела и за тази цел назначиха за свои пълномощници:
Президиумът на Народното събрание на Народна република България: Атанас Войнов - заместник-министър на правосъдието на Народна република България,
Държавният съвет на Полската народна република: Казимеж Завадски - заместник-министър на правосъдието на Полската народна република, които, след като размениха своите пълномощия, намерени за редовни и в надлежна форма, се съгласиха върху следното:
Част първа.
ОБЩИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ
Член 1
Правна защита
1. Гражданите на едната договаряща страна се ползуват на територията на другата договаряща страна по отношение на своите лични и имуществени права със същата правна защита, както и гражданите на тази договаряща страна.
2. Гражданите на едната договаряща страна имат право преди всичко свободно и безпрепятствено да се отнасят до съдилищата, прокуратурата, нотариалните органи, наричани по-нататък "учреждения на правосъдието", и до други органи на другата договаряща страна, към компетентността на които спадат делата, предмет на настоящия договор, могат да се явяват пред тях, да подават молби и предявяват искания при същите условия, както гражданите на тази договаряща страна.
3. Разпоредбите на настоящия договор се отнасят съответно и за юридическите лица.
Член 2
Ред за установяване на връзки
1. По делата, предмет на настоящия договор, учрежденията на правосъдието на договарящите страни се свързват помежду си чрез своите централни органи, доколкото настоящият договор не установява друг ред.
2. Чрез посредничеството на централните органи, посочени в алинея 1, се свързват и другите органи с учрежденията на правосъдието на другата договаряща страна.
Член 2
Този протокол подлежи на ратифициране и влиза в действие след изтичане на тридесет дни от датата на размяна на ратификационните документи, което ще стане в гр. Варшава.
Този протокол съставлява неделима част от Договора между Народна република България и Полската народна република за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела, подписан във Варшава на 4 декември 1961 г., и ще бъде задължителен за същия период от време, както договора.
Съставен в София на 27 юни 1980 г. в два екземпляра, всеки на български и полски език, при което и двата текста са еднакво автентични.
За доказателство на което посочените по-горе пълномощници на двете договарящи страни подписаха този протокол и го скрепиха с печати.
Член 3
Език
1. Органите на договарящите страни в своите взаимни отношения си служат с български или полски език.
2. Ако според постановленията на настоящия договор се изисква прилагането към изпращаните книжа и документи заверен превод на езика на замолената договаряща страна, преводът трябва да бъде направен от натоварен за това преводач, от молещия орган или от дипломатическото или консулското представителство на едната от договарящите страни.
Член 4
Правна информация
1. Министерството на правосъдието и Главната прокуратура на Народна република България и Министерството на правосъдието и Генералната прокуратура на Полската народна република по молба си предават взаимно информации относно законодателството на своите държави.
2. Министерствата на правосъдието на договарящите страни ще си изпращат законодателните актове, обнародвани след влизането в сила на настоящия договор.
Член 5
Предаване на предмети и валутни ценности
Ако в изпълнение на настоящия договор се извършва предаване на предмети или валутни ценности от територията на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна или на дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна, спазват се съответните разпоредби на тази договаряща страна, чийто орган извършва предаването.
Член 6
Отказ за извършване на действия
Извършването на действие, обхванато от настоящия договор, може да бъде отказано, ако неговото изпълнение би накърнило суверенитета или безопасността на замолената договаряща страна.
Част втора.
ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Член 7
Оказване на правна помощ и нейният обем
1. Учрежденията на правосъдието на договарящите страни взаимно си оказват правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела.
2. Правната помощ обхваща: изпълнение на отделни действия, като извършване на обиски, изземания, препращане и предаване на веществени доказателства, извършване на експертизи, разпит на обвиняеми, свидетели, вещи лица, разпит на страни и други лица, съдебен оглед, както и съставяне, изпращане и връчване на книжа и документи.
3. Учрежденията на правосъдието оказват правна помощ и на други учреждения по делата, обхванати от настоящия договор.
Член 8
Молба за оказване на правна помощ
1. Молбата за оказване на правна помощ трябва да съдържа:
1) наименование на молещия орган;
2) наименование на замоления орган;
3) определяне на въпроса, по който се иска оказване на правна помощ;
4) имената, местожителството или местопребиваването, гражданството и професията на участниците в делото, а по наказателните дела по възможност мястото и датата на раждането на обвиняемите или осъдените;
5) имената и адресите на представителите или защитниците;
6) съдържанието на молбата и необходимите данни за нейното изпълнение, а по наказателните дела също и описание на престъпното деяние.
2. Молбата за връчване освен наименованието на молещия и замоления орган трябва да съдържа адреса на получателя и обозначаването на писмото, което трябва да бъде връчено.
3. Договарящите страни ще употребяват в зависимост от нуждите формуляри за исканията по оказване на правна помощ, написани на двата езика, текстовете на които ще се изпратят взаимно.
4. Исканията за правна помощ, изпращани въз основа на настоящия договор, трябва да бъдат подписани и подпечатани с официалния печат.
Член 9
Ред на изпълнение
1. При изпълнението на искането за оказване на правна помощ замоленото учреждение прилага правото на своята държава. Обаче по искане на молещото учреждение то може да прилага процесуалните норми на договарящата страна, от която изхожда искането, доколкото те не противоречат на правото на замолената договаряща страна.
2. Ако замоленото учреждение не е компетентно да изпълни искането, то го препраща служебно на съответното компетентно учреждение и уведомява за това молещото учреждение.
3. В случай, че бъде съответно поискано, замоленото учреждение уведомява чрез молещото учреждение страните по делото за времето и мястото на изпълнението на поръчката.
4. Ако точният адрес на лицето, за което се отнася искането за оказване на правна помощ, е неизвестен или ако посоченият адрес се окаже погрешен, тогава замоленият орган предприема съответни мерки, за да установи адреса.
5. Замоленият орган връща документите на молещия орган след изпълнение на искането. Документите се връщат също в случай на невъзможност да се изпълни искането, като се прилага съответното обяснение.
Член 10
Връчване на книжа
Замоленото учреждение извършва връчването съгласно действуващия в неговата държава ред за връчване на книжа, ако връчваните книжа са написани на неговия език или пък са снабдени със заверен превод. В противен случай то предава книжата на получателя, ако той е съгласен доброволно да ги приеме.
Член 11
Потвърждаване за връчване на книжа
Потвърждаването за връчване на книжа се оформя съгласно разпоредбите за връчване, действуващи на територията на замолената договаряща страна. Във всички случаи в потвърждението трябва да бъдат указани начинът, датата и мястото на връчването.
Член 12
Връчване на книжа на собствени граждани
Договарящите страни имат право да връчват книжа на собствените си граждани чрез своите дипломатически или консулски представителства.
Член 13
Неприкосновеност на свидетелите и вещите лица,
призовани в чужбина
1. Ако по време на производството пред орган на една от договарящите страни се наложи лично да се яви свидетел или вещо лице, което се намира на територията на другата договаряща страна, може да се отправи искане до компетентния орган на тази страна да връчи призовката.
2. В случаите по алинея 1 призовката не може да съдържа заплаха за налагане на глоба или други принудителни средства в случай на неявяване.
3. Свидетел или вещо лице, което се яви съгласно призовката пред органа на другата договаряща страна, без оглед на притежаваното гражданство не може да бъде преследван, нито лишаван от свобода върху територията на тази страна във връзка с каквото и да е наказуемо деяние, извършено преди преминаването на границата на молещата държава, както и не може да бъде преследван, нито лишаван от свобода във връзка с дадените показания или във връзка с престъпно деяние, което е предмет на наказателното производство.
4. От защитата, определена в алинея 3, не се ползува свидетел или вещо лице, което в продължение на една седмица от деня, в който разпитващият го орган му е заявил, че неговото присъствие е станало излишно, не напусне територията на молещата страна, макар че е могъл да направи това.
Член 14
Разноски по правната помощ
1. Договарящите страни сами понасят всички разноски, възникнали по оказване правна помощ на тяхна територия. Замолената договаряща страна няма да изиска плащане на каквито и да е разноски за оказване на правна помощ.
2. Замоленото учреждение уведомява молещото учреждение за направените разноски. Ако молещото учреждение събере тези разноски от лицето, задължено да ги плати, то събраните суми постъпват в полза на събралата ги договаряща страна.
Член 15
Разпит на собствени граждани
Договарящите страни могат, ако в тяхното право това е предвидено, да разпитват собствените си граждани на територията на другата договаряща страна като страни, свидетели или вещи лица чрез дипломатическото или консулското си представителство. При призоваването за разпит не могат да се прилагат принудителни средства.
Част трета.
ГРАЖДАНСКИ И СЕМЕЙНИ ДЕЛА
Раздел I.
ДЕЛА ОТ ЛИЧНОТО И СЕМЕЙНОТО ПРАВО
Член 16
Правоспособност и дееспособност
1. Правоспособността и дееспособността на физическите лица се преценява според правото на договарящата страна, чийто гражданин е лицето.
2. Правоспособността на юридически лица се преценява според правото на договарящата страна, върху чиято територия те са били създадени.
Лишаване от дееспособност
Член 17
За лишаване от дееспособност компетентни са съдилищата и се прилага правото на онази от договарящите страни, чийто гражданин е лицето, което следва да бъде лишено от дееспособност.
Член 18
1. Ако орган на една от договарящите страни констатира, че има основание за лишаване от дееспособност на гражданин на другата договаряща страна, имащ местожителство или местопребиваване в обсега на този орган, тогава той уведомява за това компетентния орган на другата договаряща страна.
2. Ако органът на другата договаряща страна, уведомен съгласно разпоредбата на алинея 1, заяви, че предоставя по-нататъшните действия на органа на местожителството или местопребиваването на това лице или не се изкаже в срок от три месеца, тогава органът по местопребиваването или местожителството може да образува производство за лишаване от дееспособност според правото на своята държава, ако причината за лишаване от дееспособност се предвижда също от правото на тази договаряща страна, на която даденото лице е гражданин. Решението за лишаване от дееспособност се изпраща на съответния орган на другата договаряща страна.
Член 19
При случай, който не търпи отлагане, органът по местожителството или местопребиваването на лицето, гражданин на другата договаряща страна, което трябва да бъде лишено от дееспособност, може да издаде временни разпореждания, нужни за защитата на това лице или неговото имущество. Препис от тези разпореждания се изпраща на компетентния орган на договарящата страна, чийто гражданин е това лице.
Член 20
Разпоредбите на членове 17 и 18 се прилагат съответно при отменяне лишаването от дееспособност.
Член 21
Обявяване на отсъствие или смърт и
установяване на смъртта
1. По делата за обявяване на едно лице за отсъствуващо или умряло и по делата за установяване на факта на смъртта са компетентни съдилищата на договарящата страна, чийто гражданин е било лицето по времето, когато според последните сведения то е било живо.
2. Съдът на едната договаряща страна може да признае гражданин на другата договаряща страна за отсъствуващ или умрял, както и да установи факта на неговата смърт по молба на живеещите на нейната територия лица, които по законодателството на тази страна имат право да подадат такава молба. Това решение ще има правни последици само върху територията на онази договаряща страна, чийто съд е издал решението.
3. По молба на заинтересуваните лица съдът, който е издал решението съгласно алинея 2, отменя или изменя това решение, ако компетентният съд по ал. 1 издаде друго решение по въпросите на това дело.
4. При разглеждането на делата за обявяване на отсъствие или смърт или установяване факта на смъртта съдилищата на договарящите страни прилагат правото на своята държава.
Член 22
Сключване на брак
1. Материалните предпоставки за валидността на брака се преценяват за всяко от лицата, които сключват брак, според правото на договарящата страна, чийто гражданин е това лице.
2. Формата за сключване на брак се подчинява на правото на договарящата страна, пред чийто орган се сключва бракът. За да бъде валиден бракът, сключен от граждани на една от договарящите страни върху територията на другата договаряща страна, е достатъчно да бъде спазена формата, предписана от отечественото право на лицата, които сключват брака.
Член 23
Лични и имуществени отношения между съпрузите
1. Правата и задълженията на съпрузите и техните имуществени отношения се уреждат по закона на договарящата страна, на която и двамата съпрузи са граждани. По делата относно тези отношения компетентен е съдът на договарящата страна, на територията на която съпрузите имат или са имали местожителство в последно време.
2. Ако единият от съпрузите е гражданин на едната от договарящите страни, а другият е гражданин на другата договаряща страна, компетентен е съдът и се прилага правото на тази договаряща страна, на територията на която съпрузите имат или са имали местожителство в последно време.
Член 24
Развод
1. Ако двамата съпрузи са граждани на едната от договарящите страни, за развода е компетентен съдът на тази страна. Ако същите имат местожителство на територията на другата договаряща страна, тогава е компетентен също и съдът на другата страна. Разводът се урежда по правото на тази договаряща страна, на която съпрузите са граждани в момента на предявяване иска за развод.
2. Ако в момента на предявяване на иска за развод единият от съпрузите е гражданин на едната договаряща страна, а другият е гражданин на другата договаряща страна, тогава компетентен е съдът на договарящата страна, на територията на която двамата съпрузи имат или са имали местожителство в последно време. Съдът прилага законите на своята държава.
Член 25
Съществуване, несъществуване и недействителност на брака
1. Установяването на съществуването или несъществуването на брака, както и признаването на брака за недействителен поради нарушение на предпоставките за сключване на брака се урежда по правото, което е трябвало да бъде приложено съгласно член 22, алинея 1.
2. Установяването на съществуването или на несъществуването на брака, както и признаването му за недействителен поради неспазване на формата при сключването му се преценява по правото на държавата, чиято форма е била приложена при сключване на брак.
3. За определяне компетенцията на съдилищата се прилагат съответните разпоредби на член 24.
Правоотношения между родители и деца
Член 26
Правните отношения между родителите и децата, както и установяването и оспорването на бащинството и майчинството се уреждат по правото на онази договаряща страна, на която е гражданин детето.
Член 27
1. За издаване на решение за правните отношения, предвидени в чл. 26, е компетентен съдът на договарящата страна, чийто гражданин е детето.
2. Ако двете страни по процеса имат местожителство върху територията на една от договарящите страни, тогава компетентен е също съдът на тази страна.
Член 28
Осиновяване
1. По отношение на осиновяването се прилага правото на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването.
2. Ако по правото на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят, се изисква неговото съгласие или съгласието на законните му представители, както и разрешение на компетентния орган, необходимо е получаването на такова съгласие или разрешение.
3. Ако детето се осиновява от съпрузи, от които единият е гражданин на едната договаряща страна, а другият е гражданин на другата договаряща страна, то осиновяването се извършва при спазване на условията, предвидени в законите на двете договарящи страни.
4. По делата за осиновяване е компетентен органът на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването. В случая, предвиден в алинея 3, компетентен е органът на договарящата страна, на територията на която съпрузите имат или са имали съвместно местожителство.
5. Разпоредбите на предходните алинеи се прилагат съответно и за отменяване на осиновяването.
Член 29
Задължения за издръжка
1. По отношение на задълженията за издръжка между роднини и лица, чийто брак е бил разтрогнат или обявен за невалиден, както и между осиновител и осиновен, прилага се правото на договарящата страна, чийто гражданин е правоимащото лице.
2. По делата, посочени в алинея 1, компетентен е съдът на договарящата страна, на територията на която живее правоимащото лице.
Настойничество и попечителство
Член 30
1. По делата за настойничество над граждани на договарящите страни са компетентни органите и се прилага правото на страната, чийто гражданин е лицето, подлежащо на настойничество.
2. Правоотношенията между настойника и лицето, което е поставено под настойничество, се определят от правото на договарящата страна, органът на която е назначил настойника.
3. Задължението за приемане настойничество се преценява съгласно правото на договарящата страна, чийто гражданин е настойникът.
4. Гражданин на една от договарящите страни може да бъде назначен за настойник на гражданин на другата договаряща страна, ако той живее на територията на тази договаряща страна, където ще трябва да упражнява настойничество, и неговото установяване ще бъде по-изгодно за лицето, подлежащо на настойничество.
Член 31
1. В случай на необходимост да се вземат настойнически мерки в интерес на гражданин на едната от договарящите страни, който има местожителство или местопребиваване на територията на другата договаряща страна, органът на тази договаряща страна без отлагане уведомява настойническия орган на договарящата страна, чийто гражданин е лицето.
2. В нетърпящи отлагане случаи настойническият орган на другата договаряща страна може съгласно своето право да издаде съответни временни разпореждания, обаче той е длъжен незабавно да уведоми за това настойническия орган на тази договаряща страна, чийто гражданин е лицето, нуждаещо се от грижи. До вземането на други решения от този орган остават в сила временните разпореждания.
Член 32
1. Настойническият орган на едната договаряща страна, чийто гражданин е лицето, което се нуждае от правна защита, може да се обърне към компетентния орган на другата договаряща страна за упражняване на настойничество, както и за издаване на разпореждания в интерес на лицето, чието местожителство или местопребиваване се намира върху територията на другата договаряща страна. Замоленият орган уведомява молещия орган за установяването на настойничество и за издадените разпореждания.
2. Ако върху лице, което е гражданин на една от договарящите страни, е било установено настойничество, а след това местожителството на това лице е било преместено върху територията на другата договаряща страна, органът, който досега е упражнявал настойничество може да иска от органа на другата договаряща страна да приеме настойничеството за по-нататъшно упражняване. Прехвърлянето на настойничеството се счита за извършено, след като замоленият орган го приеме и уведоми за това молещия орган.
3. Органът, който е приел настойничество, прилага правото на своята държава, обаче той е длъжен при преценяване на правоспособността и дееспособността да прилага правото на тази договаряща страна, чийто гражданин е лицето, намиращо се под настойничество. Този орган не е упълномощен да издава решения, засягащи гражданското състояние на това лице, обаче може да даде разрешение за сключване на брак, когато такова се изисква от правото на тази договаряща страна, чийто гражданин е лицето, поставено под настойничество.
Член 33
1. Настойникът упражнява защита както върху лицето, така и върху цялото имущество, независимо от това къде лицето пребивава или къде се намира неговото имущество.
2. Ако лицето, върху което е установено настойничество от органите на една от договарящите страни, има имущество върху територията на другата договаряща страна, тогава органът, който упражнява настойничество, може да иска от компетентния орган на другата договаряща страна да определи лице за управление на това имущество.
Член 34
Разпоредбите на членове 30-33 се прилагат съответно и за попечителството.
Раздел II.
НАСЛЕДСТВЕНИ ДЕЛА
Член 35
Принципи на равноправие
1. Гражданите на едната договаряща страна могат да придобиват върху територията на другата договаряща страна имуществени права по пътя на наследството въз основа на закона или разпореждания по случай на смърт при същите условия и в същия обсег, както гражданите на тази страна.
2. Гражданите на една от договарящите страни могат да издават разпореждания по случай на смърт по отношение на имоти, намиращи се върху територията на другата договаряща страна.
Член 36
Завещание
1. Способността за съставяне и за отменяне на завещание, както и правните последици от недостатъците на волеизявлението се определят от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на съставянето на завещанието. По същото право се уреждат разпорежданията, които могат да се вместят в завещанието.
2. Формата на завещанието се определя от правото на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на съставянето на завещанието. Достатъчно е обаче, ако е било спазено правото по местосъставяне на завещанието. Тази разпоредба се прилага и към отменянето на завещанието.
Член 37
Компетентност
1. Производството по дела за наследство на движимо имущество се разглежда пред учрежденията на правосъдието на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в деня на смъртта.
2. Производството по делата за наследство на недвижимо имущество се разглежда пред учрежденията на правосъдието на договарящата страна, на територията на която се намира това имущество.
3. Разпорежданията на алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и към споровете, възникнали във връзка с наследяването.
4. Ако цялото движимо наследствено имущество, останало след смъртта на гражданин на една от договарящите страни, се намира на територията на другата договаряща страна, то по молба на наследника или на друго лице, имащо претенции към наследството, производството на делото за наследство се разглежда от компетентното учреждение на правосъдието на тази договаряща страна, ако с това са съгласни всички наследници.
Член 38
Уведомяване за смъртта на наследодателя
1. Ако на територията на едната договаряща страна умре гражданин на другата договаряща страна, съответното учреждение е длъжно незабавно да уведоми дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна и да му съобщи всичко, което му е известно за наследниците и заветниците, за тяхното местожителство или местопребиваване, за размера и стойността на наследството, както и дали има завещание. Това правило се прилага и в случаите, когато съответното учреждение на едната от договарящите страни получи сведение, че гражданин на другата договаряща страна, умрял извън територията на двете договарящи страни, е оставил имущество на територията на неговата държава.
2. Ако върху територията на една от договарящите страни стане отваряне на завещание и се окаже, че наследникът или заветникът е гражданин на другата договаряща страна, тогава местните органи ще уведомят за това незабавно дипломатическото или консулското представителство на тази страна.
3. Ако дипломатическото или консулското представителство получи по-рано сведения за смъртта, то уведомява за това органа, компетентен да вземе мерки за опазване на наследството.
Член 39
Права на дипломатическото и консулското представителство
по наследствени дела
По дела за наследство дипломатическото или консулското представителство на едната договаряща страна има право без специални пълномощия да представлява своите граждани пред органите на другата договаряща страна, ако те отсъствуват и не са възложили воденето на делото на упълномощено лице.
Член 40
Запазване на наследството
1. Компетентният орган на едната договаряща страна издава съгласно с правото на своята страна необходимите разпореждания за запазването или управлението на наследството, останало на територията на тази страна от гражданин на другата договаряща страна, или наследство, което се пада на гражданин на другата договаряща страна.
2. За разпорежданията, направени съгласно алинея 1, незабавно се уведомява дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна, което може да вземе участие при изпълнението на тези разпореждания. По предложение на дипломатическото или консулското представителство тези разпореждания могат да бъдат изменени, отменени или да се отложи тяхното изпълнение.
Действия по завещанието
Член 41
Отварянето и обявяването на завещание влиза в компетентността на органа на договарящата страна, на чиято територия се намира завещанието. Заверен препис от завещанието, а също и протокола за отварянето и обявяването на завещанието се изпраща на дипломатическото или консулското представителство на договарящата страна, чийто гражданин е бил завещателят. Доколкото е възможно, изпраща се също така оригинал на завещанието при поискване от органа на договарящата страна, чийто гражданин е бил завещателят, или от органа на другата договаряща страна, който води производството по делото за наследство.
Член 42
Органът на договарящата страна, чийто гражданин е бил завещателят, който пази завещанието, е длъжен по искане на компетентния орган на другата договаряща страна по запазване на наследството да му издаде заверено копие от това завещание.
Предаване на наследство
Член 43
1. Ако след приключване на наследственото производство на територията на едната договаряща страна движимото наследствено имущество или сумите, получени от продажба на движимо или недвижимо наследствено имущество, подлежат на предаване на наследниците или заветниците, които са граждани на другата договаряща страна, тогава това имущество се предава на наследниците или на заветниците, а ако те отсъствуват и не са назначили пълномощник, то се предава на дипломатическото представителство или консулството на тази страна.
2. Това имущество може да бъде предадено на наследниците или на заветниците, ако:
1) компетентното учреждение е поканило кредиторите на наследодателя да предявят своите искания в срока, предвиден от правото на договарящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество, и кредиторите не са предявили своите претенции в този срок;
2) дължимите данъци и такси и всички предявени искания са били платени или обезпечени.
Член 44
1. Ако движимото имущество, останало от гражданин на едната договаряща страна, който е починал на територията на другата договаряща страна и е имал там местожителството си, е с незначителна стойност и никое от лицата, имащи право на наследство, няма местожителство на тази територия и не е назначило там пълномощник, тогава това имущество, без да се води наследствено производство, се предава на дипломатическото или консулското представителство, чийто гражданин е бил наследодателят. Преди предаването на имуществото на наследниците дипломатическото или консулското представителство ще удовлетвори или обезпечи исканията на кредиторите до размер на стойността на това имущество, предявени в срок от един месец от деня на получаването на имуществото.
2. Разпорежданията на алинея 1 се прилагат също и за имуществото, което е имал със себе си гражданин на едната договаряща страна, починал през време на пътуване през територията на другата договаряща страна.
Раздел III.
ГРАЖДАНСКИ ИМУЩЕСТВЕНИ ДЕЛА (МЕЖДУ ЖИВИ ЛИЦА)
Член 45
Форма на правните сделки
1. Формата на правната сделка се определя от правото, което важи за самата сделка, но достатъчно е спазването на правото по местоизвършване на сделката.
2. Формата на правната сделка относно недвижими имоти се подчинява на правото на онази договаряща страна, върху чиято територия се намират недвижимите имоти.
Член 46
1. По въпросите, отнасящи се до недвижими имоти, се прилага правото и са компетентни органите на договарящата страна, върху чиято територия се намира недвижимият имот. Също така по въпросите, отнасящи се до ограничени вещни права върху недвижими имоти, се прилага правото и са компетентни органите на договарящата страна, върху чиято територия се намира недвижимият имот.
2. Разпоредбите на алинея 1 не отменяват разпоредбите на чл. 23.
Член 47
1. По задълженията от договорни отношения между физически или между физическо и юридическо лица, с изключение на задълженията, засягащи недвижими имоти, прилага се правото на договарящата страна, на чиято територия е възникнало задължението, освен ако страните по договора са се съгласили да приложат друго право.
2. По задълженията, възникнали от непозволени и други действия, с които правото свързва възникване на задължение, прилага се правото на договарящата страна, на чиято територия е настъпило действието.
Член 48
1. По делата за претенции от отношенията, предвидени в член 47, компетентен е съдът на договарящата страна, на чиято територия има местожителство ответникът. По тези дела компетентен е също съдът на тази договаряща страна, върху чиято територия има местожителство ищецът, ако върху тази територия се намира предметът на спора или имотът на ответника.
2. Компетентността на съда по делата за отношения по член 47, алинея 1, може да бъде изменена чрез споразумение между страните по договора.
Раздел IV.
РАЗПОРЕЖДАНИЯ ЗА РАЗНОСКИТЕ И ПРОЦЕСУАЛНИТЕ УЛЕСНЕНИЯ
Член 49
Освобождаване от обезпечение на разноските
по производството
От гражданите на една от договарящите страни, които се явяват пред съдилищата на другата договаряща страна и имат местожителство или местопребиваване на територията на една от договарящите страни, не може да се иска обезпечаване на разноските по производството изключително на това основание, че те са чужденци или че нямат местожителство или местопребиваване на територията на другата договаряща страна.
Процесуални улеснения
Член 50
1. Гражданите на едната договаряща страна се освобождават на територията на другата договаряща страна от разноски по производството на делото и се ползуват от безплатна адвокатска защита при същите условия и в същия размер, както гражданите на тази страна.
2. Улесненията, предвидени в алинея 1, се разпростират също и при оказване на правна помощ по даденото дело върху територията на другата договаряща страна.
Член 51
1. За да се получат улесненията, предвидени в член 50, трябва да се представи удостоверение за личното и семейното положение, както и за доходите и материалното състояние, издадено от компетентния орган на тази договаряща страна, на територията на която молителят има своето местожителство или местопребиваване.
2. Ако молителят няма върху територията на някоя от договарящите страни местожителство или местопребиваване, достатъчно е удостоверение от дипломатическото или консулското представителство на неговата държава.
3. Органът, който издава решение по молбата за даване на процесуални улеснения, може да поиска допълнителни данни.
Член 52
1. Гражданин на едната договаряща страна, който иска да получи процесуалните улеснения, предвидени в член 50 по производството пред съда на другата договаряща страна, може да подаде молба за това до компетентния съд по местожителството или местопребиваването си. Този съд препраща молбата заедно с удостоверението по алинея 1 на чл. 51 и други документи, представени от молителя, до съда на другата договаряща страна. В тези случаи се прилага също така разпоредбата на чл. 9, алинея 2.
2. Едновременно с молбата по алинея 1 може да бъде подадена и молба за образуване на исково или друго производство.
3. Молбите, посочени в алинеи 1 и 2, се изготвят по формата, установена от правото на договарящата страна, в която молителят има местожителство или местопребиваване. Към тези молби се прилага заверен превод от тях и приложенията им на езика на замолената договаряща страна.
Член 53
Съдът на една от договарящите страни, съобщавайки на участника в делото, живеещ или пребиваващ върху територията на другата договаряща страна, за внасяне на съдебни разноски, определя за тази цел срок не по-кратък от един месец.
Раздел V.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ
Член 54
Признаване на решения
1. Договарящите страни взаимно ще признават:
1) влезлите в сила решения на учрежденията на правосъдието по граждански и семейни дела, както и решения на компетентните органи по настойнически и попечителски дела;
2) влезлите в сила съдебни решения относно обезщетяване на вреди, постановени по наказателни дела;
3) спогодби, сключени пред съдилища.
2. Могат също да се признават влезли в сила решения по неимуществени дела, издадени преди деня на влизане в сила на настоящия договор.
Член 55
Предпоставки за признаване на решенията
Решенията се признават, ако:
1) според разпоредбите на настоящия договор въпросът не е спадал към изключителната компетентност на органа на договарящата страна, върху чиято територия трябва да бъде признато решението;
2) страната не е била лишена от възможност за защита, а в случай на ограничаване на процесуалната способност - от съответно представителство;
3) решението не се намира в противоречие с друго издадено преди това и влязло в сила решение, установено от орган на договарящата страна, на чиято територия решението ще бъде признато по дело между същите страни, на същото основание и по същите предмети или ако между същите страни, на същото основание и по същия предмет не се води дело пред органите на тази договаряща страна, на територията на която трябва да бъде признато решението.
Член 56
Признаване на решение по неимуществени дела
По искане на заинтересуваните лица разпоредби за признаване на решения по неимуществени дела издава съдът, който би бил компетентен да разглежда делото според правото на тази договаряща страна, върху чиято територия признаването на решението ще трябва да предизвика правни последици, ако решението отговаря на предпоставките на чл. 55.
Изпълнение на решения по имуществени дела
Член 57
1. По предложение на кредитора съдът на договарящата страна, върху чиято територия трябва да се извърши изпълнението, ще издаде решение за изпълнение на решението на съда на другата договаряща страна, ако има предпоставки за неговото признаване, а решението се предава за изпълнение по пътя на изпълнителното производство.
2. Разглеждането на молби за допускане на изпълнение е от компетентност на съдилищата на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде извършено изпълнението.
3. Молбата за допускане на изпълнение се подава до съда, който е постановил решението като първа инстанция. Този съд препраща молбата на съда, който е компетентен да постанови решение по нея.
Член 58
Към молбата за допускане на изпълнение трябва да бъдат приложени:
1) заверен от съда препис от решението с мотивите заедно с официално потвърждение, че решението е влязло в сила;
2) документ, от който се вижда, че на ответника по установения законен ред е връчен препис от исковата молба и че правилно е уведомяван за датите на заседанията на съда;
3) заверен превод на молбата и документите, посочени в точки 1 и 2.
Член 59
Молбата за започване на изпълнително производство върху територията на другата договаряща страна заедно със заверен превод от нея на тази страна може да се подаде:
1) в съда, който е издал решението по делото в първа инстанция; съдът изпраща молбата на компетентния съд на другата договаряща страна за предаването й на съответния орган за изпълнение;
2) направо до органа на другата договаряща страна, който е компетентен да води изпълнително производство.
Член 60
1. За издаване на решение за изпълнение и за по-нататъшното изпълнително производство, както и за правните средства в областта на защитата против изпълнението се прилага правото на онази договаряща страна, върху чиято територия трябва да бъде извършено изпълнението. Материалната и местната подсъдност по тези въпроси се определя също от правото на тази страна. Пред съда, който издава решението за изпълнение, длъжникът може да се ползува от правните средства за защита против принудителното изпълнение на решението, ако това е допустимо според правото на договарящата страна, върху чиято територия е било издадено решението.
2. Ако върху територията на договарящата страна, чийто съд е издал решението, изпълнението е било спряно вследствие на започване производство за отменяване или изменяне на решението съгласно правото на тази страна, спира се издаването на решение за изпълнение, а ако решението за изпълнение е вече издадено, тогава се спира изпълнението върху територията на страната, чийто орган трябва да изпълни решението.
3. Преди разрешаване на искането за издаване на решение за изпълнение съдът, ако признае това за необходимо, може да призове страните по процеса да направят писмена декларация или да попълнят недостатъците или може да ги разпита. Съдът може също да поиска обяснения от съда, който е издал решението.
Изпълнение на решение за разноските
Член 61
1. Ако на страна по делото, освободена от обезпечаване на разноските по производството съгласно член 49, е било наложено с влязло в сила решение на съд на една от договарящите страни да заплати съдебни разноски, съответният съд на другата договаряща страна, на територията на която решението трябва да бъде изпълнено, при поискване безплатно издава решение за изпълнение на решението за разноските по производството.
2. В разноските по производството се включват също така разноските за удостоверението, че решението е влязло в сила, преводите и заверките.
Член 62
Съдът, който издава решението за изпълнение на решението за разноските по производството, трябва да провери дали:
1) решението, което трябва да бъде изпълнено, е придружено с удостоверение, че е встъпило в сила;
2) е бил приложен заверен превод на онази част на решението, която съдържа разрешаване на въпроса за разноските.
Член 63
1. С цел да бъдат събрани неплатените съдебни разноски съдът, който издава решението в първа инстанция на договарящата страна, върху чиято територия е възникнала претенцията за разноските, се обръща към компетентния съд на другата договаряща страна за събиране на съдебните разноски. Замоленият съд разпорежда за изпълнение на решението и превежда събраната сума на дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна.
2. Към искането трябва да се приложи:
решение за разноските заедно с удостоверение, че то е влязло в сила и
заверени преводи.
3. За разноските по превода на документите, упоменати в алинея 2, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 61, алинея 2.
Член 64
Относно размера и начина на събиране на съдебните разноски, свързани с изпълнението, се прилага правото на договарящата страна, на чиято територия решението се привежда в изпълнение.
Член 64а
Ако в съдилищата на двете договарящи страни между същите страни, на същото основание и за същото искане е започнато производство, по което са компетентни съдилищата и на двете договарящи страни, съдът, в който производството е започнато по-късно, прекратява производството."
11. Член 82 добива следното съдържание:
"Ч л е н 82
Задължение за възбуждане на наказателно производство
1. Всяка от договарящите страни се задължава по предложение на другата договаряща страна да възбуди наказателно производство според собственото си право срещу свои граждани, за които има данни, че са извършили престъпление на територията на молещата договаряща страна.
2. Предложенията за наказателно производство, направени съобразно правото на едната от договарящите страни от пострадалите до компетентните органи на молещата договаряща страна в установените срокове, произвеждат действия и на територията на другата договаряща страна.
3. Ако от престъплението са възникнали вреди и от пострадалите лица са постъпили искове за обезщетение, при предаване на материалите за възбуждане на наказателно производство на територията на другата договаряща страна тези искове се изпращат със съгласието на предявилите ги."
12. След член 82 се прибавя член 82а със следното съдържание:
"Ч л е н 82а
1. Към предложението за възбуждане на наказателно производство се прилагат:
1) сведения, отнасящи се до лицето, включително и за неговото гражданство;
2) описание на фактическото положение;
3) доказателствените материали;
4) оригинални документи или техни заверени преписи;
5) текстът на разпоредбите, имащи приложение за извършеното деяние според правото, приложимо в мястото на неговото извършване;
6) искания за наказателно производство и за обезщетения.
2. Ако заподозреният при отправяне на предложението за възбуждане на наказателно производство се намира във временен арест или е задържан, това трябва да доведе до неговото изпращане на замолената договаряща страна.
3. Замолената договаряща страна е задължена да уведоми молещата договаряща страна за окончателното решение на производството по делото. По искане на молещата договаряща страна трябва да се изпрати препис от това решение."
13. Член 90 добива следното съдържание:
"Ч л е н 90
Изпращане на преписи от актовете за
гражданско състояние и от други документи
1. Договарящите страни си изпращат служебно безплатно пълни преписи от актовете за раждане, за брак и за смърт, отнасящи се до граждани на другата договаряща страна, а също и от поправките и направените отбелязвания. Изпращането на тези преписи се извършва групово в края на всяко тримесечие по дипломатически път.
2. За служебни нужди договарящите страни се задължават при искане да си изпращат непосредствено взаимно безплатни пълни преписи от актовете за гражданско състояние и други документи, отнасящи се до личните права и интереси на техни граждани.
3. Гражданите на всяка от договарящите страни имат право да се обръщат непосредствено за издаване преписи от актове за гражданско състояние, преписи от съдебни решения и административни постановления или от други документи, отнасящи се до личните права и интереси на тези граждани. Връчване на документите на молителите става чрез посредничеството на консулската служба на договарящата страна, чийто орган е издал документа, след заплащане на съответните такси."
Част четвърта.
НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Раздел I.
ПРЕДАВАНЕ И ТРАНЗИТИРАНЕ НА ЛИЦА
Член 65
Задължение за предаване
1. Договарящите страни при поискване си предават лица, намиращи се на територията им, за привличане към наказателна отговорност или за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода.
2. Предаването се допуска само за такива деяния, които според правото на двете договарящи страни са престъпления, подлежащи на наказание с лишаване от свобода за срок повече от една година или друго по-тежко наказание (престъпления, обосноваващи предаването), или за които с влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение, е наложено наказание повече от една година лишаване от свобода.
Член 66
Непредаване на собствени граждани
Договарящите страни няма да си предават собствените граждани.
Член 67
Отказване на предаване
Предаването не се допуска също така, ако:
1) престъплението е извършено на територията на замолената договаряща страна;
2) наказателното преследване или изпълнението на наказанието според правото на замолената договаряща страна е недопустимо поради изтичане на давностния срок или други причини, изключващи наказателното преследване или изпълнението на наказанието;
3) за същото престъпление се води наказателно производство върху територията на замолената договаряща страна против лице, чието предаване е поискано, или ако това производство е било завършено с влязла в сила присъда или с постановление за прекратяване на производството;
4) извършеното престъпление се преследва по реда на частното обвинение, освен ако прокурорът е иззел наказателното преследване.
Член 68
Искане за предаване
1. Искането за предаване трябва да съдържа наименованието на молещия орган и на замоления орган, името на лицето, което се иска за предаване, неговото гражданство, сведение за местожителството или местопребиваването му, данни за неговата личност, указание за престъпното деяние и неговата правна квалификация и предмета на искането; ако с престъплението е нанесена материална щета, необходимо е да се посочи и нейният размер.
2. Към искането трябва да се приложат:
1) заверен препис от постановлението за привличане към наказателна отговорност и за задържане, а ако искането се отнася до предаване за изпълнение на наказание - заверен препис от влязлата в сила присъда; тези документи трябва да съдържат описание на обстоятелствата на престъплението и мястото и времето на извършването му;
2) текстът на наказателните разпоредби на молещата договаряща страна, предвиждащи даденото престъпление;
3) данни за размера на неизтърпяното наказание, в случай че се иска предаване на осъдено с влязла в сила присъда лице, което вече е изтърпяло част от наказанието;
4) по възможност описание на външността на лицето, чието предаване се иска, неговата фотография и отпечатъци от пръстите.
Член 69
Допълнения към молбата за предаване
1. Ако изпратените данни не са достатъчни за решаване на искането за предаване, замолената договаряща страна може да поиска те да бъдат допълнени. Тя може да определи на молещата договаряща страна срок от един до два месеца да изпрати допълнителни данни. По предложение на тази страна срокът може да бъде продължен.
2. Ако лицето, за което се отнася искането, е задържано, а молещата договаряща страна не изпрати в определения срок данните, които са необходими за решаване на искането за предаване, тогава замолената договаряща страна освобождава това лице.
Задържане за предаване
Член 70
Ако искането за предаване е достатъчно обосновано съгласно настоящия договор, замолената договаряща страна незабавно взема мерки съгласно своето право за задържане на лицето, чието предаване се иска.
Член 71
1. Задържането може да стане също и преди получаване искането за предаване, ако молещата договаряща страна помоли за това и едновременно уведоми, че е издадено постановление за задържане на лицето или че е издадена влязла в сила присъда и съобщи, че ще изпрати искане за предаване. Искането за задържане може да се направи по пощата, телеграфа, телефона или радиото.
2. Задържане може да се извърши и без молбата, предвидена в алинея 1, ако има обосновано подозрение, че дадено лице е извършило на територията на другата договаряща страна престъпление, за което се допуска предаване.
3. За предварителното задържане е необходимо незабавно да се уведоми другата договаряща страна.
Член 72
1. Лицето, задържано съгласно алинея 1 на чл. 71, се освобождава, ако в срок от два месеца от изпращане известието за задържането му не постъпи молба за предаване.
2. Лицето, задържано съгласно алинея 2 на чл. 71, се освобождава, ако в срок от един месец от изпращане известието за задържане не постъпи молба за предаване.
Член 73
Отлагане на предаването
Ако лицето, предаването на което се иска, е привлечено към наказателна отговорност или изтърпява наказание за друго престъпление, извършено на територията на замолената договаряща страна, предаването може да бъде отложено до приключване на наказателното преследване или до изтърпяване на наказанието, до помилването или амнистирането.
Член 74
Временно предаване
1. Ако отлагането на предаването, предвидено в член 73, може да доведе до изтичане на срока за давността на наказателно преследване или до други отрицателни последици за наказателното преследване, лицето, предаването на което се иска, по обосновано искане може да бъде временно предадено.
2. Временно предаденото лице трябва да бъде върнато незабавно след извършване на действието по наказателното дело, за което действие е било предадено.
Член 75
Предаване
Замолената договаряща страна уведомява молещата договаряща страна за мястото и времето на предаването. Ако молещата договаряща страна не приеме лицето, подлежащо на предаване, в течение на един месец от установената за предаване дата това лице се освобождава от задържане.
Член 76
Повторно предаване
Ако предаденото лице се отклони от наказателното преследване и се върне върху територията на замолената договаряща страна, не е необходимо да бъде представено ново искане за повторното му предаване. Замолената договаряща страна решава повторното предаване въз основа на документите, приложени към изпратеното вече искане. Тя може, преди да вземе решение, да помоли молещата договаряща страна за разяснения дали вече не е изоставено преследването за извършеното от обвиняемия престъпно деяние.
Член 77
Колизия на искания за предаване
Ако от няколко държави постъпят искания за предаване на едно и също лице, замолената договаряща страна решава кое от тези искания да бъде удовлетворено.
Член 78
Ограничения за преследване на предадено лице
1. Предаденото лице не може без съгласието на замолената договаряща страна да бъде привлечено към наказателна отговорност, нито подложено на изпълнение на наказание за друго престъпно деяние, извършено преди предаването и различно от това, за което е предадено. Лицето не може също така да бъде предадено на трета страна без съгласие на замолената договаряща страна.
2. Съгласие не се изисква:
1) ако предаденото лице след приключване на наказателното производство или изпълнението на наказанието или освобождаването от него в срок от един месец не напусне територията на молещата договаряща страна; в този срок не ще се включва времето, през което предаденото лице не по своя вина не е могло да напусне територията на молещата договаряща страна;
2) предаденото лице е напуснало територията на молещата договаряща страна и отново се е върнало на същата територия.
Член 79
Уведомяване за резултатите от наказателното преследване
Договарящата страна, на която е предадено лицето, уведомява договарящата страна, която го е предала, за резултатите от наказателното преследване, а в случай на издаване на влязла в сила присъда или постановление изпраща копие от тях.
Член 80
Транзитиране
1. Договарящата страна по молба на другата договаряща страна разрешава транзитирането през своя територия на лица, предадени от трета държава. Това разпореждане не се прилага, когато според настоящия договор не съществува задължение за предаване.
2. Ако стане нужда за разпит от органите на молещата договаряща страна като свидетел лице, което е лишено от свобода върху територията на трета държава, замолената договаряща страна разрешава транзитирането на това лице през своята територия.
3. Молбата за разрешаване на транзитиране се подава и се разглежда по същия ред, както и искането за предаване.
Член 81
Разноски
Разноските по предаването понася тази договаряща страна, на чиято територия са били направени, а разноските по транзитирането са за сметка на молещата договаряща страна.
Член 82
Задължение за възбуждане на наказателно преследване
1. Договарящите страни се задължават да преследват съгласно своето право собствените си граждани, които са обвинени в извършване на престъпление върху територията на другата договаряща страна, които обуславят предаването. За тази цел се предават информации за личността на извършителя на деянието, за извършеното престъпление и за наличните доказателства.
2. Договарящата страна, чийто гражданин е преследваното лице, уведомява другата договаряща страна за резултатите от наказателното производство, възбудено по алинея 1, а в случай на издаване на влязла в сила присъда или на постановление изпраща препис от тях.
Член 83
Ред за установяване на връзки
По въпросите, свързани с предаването и транзитирането и възбуждането на наказателното преследване Министерството на правосъдието и Главната прокуратура на Народна република България пряко се свързват с Министерството на правосъдието и Генералната прокуратура на Полската народна република.
Раздел II.
ОСОБЕНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Член 84
Временно предаване на задържани лица
1. Ако върху територията на едната договаряща страна трябва да се разпита като свидетел лице, което е лишено от свобода на територията на другата договаряща страна, тогава може да се направи искане за предаване на това лице за времето, необходимо за разпита му, при условие, че там ще продължи задържането и че ще бъде върнато незабавно след разпита. За искането и за разрешаването му са компетентни органите по член 83.
2. Разпоредбите на чл. 13, алинея 3 се прилагат съответно и към лицата по предходната алинея.
Член 85
Предаване на вещи
1. Едната договаряща страна при поискване ще предаде на другата договаряща страна предметите:
1) придобити от дееца чрез престъпление, обуславящо предаване;
2) придобити от дееца, който е гражданин на замолената договаряща страна, чрез престъпление, извършено върху територията на молещата договаряща страна;
3) които могат да послужат като веществени доказателства по делото на молещата договаряща страна даже и да подлежат на задържане или конфискуване.
2. Замолената договаряща страна може временно да задържи предметите, посочени в алинея 1, ако са необходими за друго наказателно производство.
3. Ако предметите, посочени в алинея 1, са се намирали във владение на престъпника по време на неговото предаване, предаването им, доколкото е възможно, ще стане едновременно с предаването на престъпника. Предаване на тези предмети се извършва също и в случаите, когато предаването на престъпника не може да стане поради неговата смърт или други обстоятелства. Предаването се отнася и към предмети, укрити от престъпника на територията на замолената договаряща страна, макар и да са открити след предаването му.
4. Правата на трети лица към предмети, определени в алинея 1, остават незасегнати и същите предмети след завършване на наказателното производство трябва безплатно да се върнат на правоимащите лица.
5. При предаване на предмети съгласно предходните алинеи не се прилагат разпоредбите, ограничаващи вноса и износа на вещите и валутните ценности.
Член 86
Уведомяване за осъдителни присъди
Договарящите страни ще си съобщават взаимно сведения за влезлите в сила осъдителни присъди, постановени от съдилищата на едната договаряща страна срещу граждани на другата договаряща страна. Това се отнася и за по-сетнешните изменения на споменатите присъди.
Член 87
Информации от регистъра за осъдените
Съдилищата и прокуратурите на едната договаряща страна могат да получават сведения от регистрите за осъдените лица, които се водят на територията на другата договаряща страна, без да се заплаща за това.
Част пета.
ДОКУМЕНТИ
Валидност на документите
Член 88
1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били изготвени или заверени от съд или други органи в рамките на тяхната компетентност и съгласно установената форма и са подпечатани, не се нуждаят от друга заверка, за да се използуват на територията на другата договаряща страна.
2. Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат като официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
Член 89
Преписи и извлечения от документи, които ще бъдат използувани върху територията на другата договаряща страна, трябва да бъдат заверени от същия орган, който е изготвил или издал документа, или от нотариалния орган или органа, който пази документа.
Член 90
Изпращане на документи за гражданско състояние
и други документи
1. Договарящите страни си изпращат копия от документите за раждане, за сключени бракове и смъртни случаи, засягащи гражданите на другата страна, както и копия от съдебните и административните решения, засягащи гражданското състояние на гражданите на тази страна. Изпращането на тези копия става безплатно чрез дипломатическите представителства или консулствата.
2. Разпоредбата на алинея 1 се прилага също в случаи на вписване промени в акта за гражданското състояние. В тези случаи се изпраща пълно копие от акта.
3. Договарящите страни си изпращат безплатно по искане на съдилищата, на нотариалните органи и на други органи от другата договаряща страна преписи от актове за гражданското състояние, както и други документи относно личните права и интереси на гражданите от тази страна.
Част шеста.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 91
Настоящият договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила след изтичане на тридесет дни след размяната на ратификационните документи, която ще стане в София.
Член 92
Настоящият договор се сключва за срок от пет години, считан от деня на влизането му в сила. Той автоматически се продължава всеки път за следващите пет години, ако нито една от договарящите страни не заяви за прекратяването му шест месеца преди изтичането на съответния срок.
Настоящият договор се съставя във Варшава на 4 декември 1961 г. в два екземпляра, всеки на български и полски език, като и двата текста имат еднаква сила.
В удостоверение на което гореуказаните пълномощници подписаха настоящия договор и го скрепиха с печат.
ПРОТОКОЛ
П Р О Т О К О Л
КЪМ ДОГОВОРА МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПОЛСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ И ПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, ПОДПИСАН ВЪВ ВАРШАВА НА 4 ДЕКЕМВРИ 1961 Г.
(Ратифициран с Указ № 2152 на Държавния съвет от 16 октомври 1980 г. - ДВ, бр. 83 от 1980 г. В сила от 25 февруари 1981 г.)
Обнародван, ДВ, бр. 20 от 10 март 1981 г.
Държавният съвет на Народна република България и Държавният съвет на Полската народна република, ръководени от стремежа за задълбочаване и усъвършенствуване на взаимодействието в областта на правните отношения, решиха да изменят и допълнят Договора между Народна република България и Полската народна република за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела, подписан във Варшава на 4 декември 1961 г., и за тази цел назначиха своите пълномощници:
Държавният съвет на Народна република България - Светла Даскалова - министър на правосъдието,
Държавният съвет на Полската народна република - Йежи Бафия - министър на правосъдието,
които след размяна на своите пълномощия, признати за редовни и съставени в съответната форма, се съгласиха върху следното:
Член 1
В Договора между Народна република България и Полската народна република за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела, подписан във Варшава на 4 декември 1961 г., се правят следните изменения и допълнения:
1. В член 7 се добавя нова алинея 3 със следното съдържание:
"З. Правната помощ обхваща също така установяване местопребиваването на лица на територията на една от договарящите страни, срещу които се предявяват претенции от областта на гражданското или семейното право от лица с местожителство или местопребиваване на територията на другата договаряща страна, както и установяване местоработата и доходите на лица, срещу които ще бъдат предявени претенции за издръжка. С цел да се улесни уреждането на този вид искания, молещата договаряща страна съобщава всички сведения, с които разполага."
Сегашната алинея 3 става алинея 4.
2. В член 13 се добавя алинея 5 със следното съдържание:
"5. Свидетел или вещо лице, което се е явило по призоваване на територията на другата договаряща страна, получава от призовалия го орган обезщетение за пътните разноски и за пребиваването, а също и равностойността на изгубената заработка, а вещото лице освен това - и възнаграждението. За посоченото по-горе, както и за правото да се иска аванс, свидетелят и вещото лице трябва да бъдат уведомени при връщане на призовката."
3. Член 22 добива следното съдържание:
"Ч л е н 22
Сключване на брак
1. Материалните предпоставки за валидността на брака се преценяват за всяко от лицата, които сключват брак според правото на договарящата страна, чийто гражданин е това лице.
2. Формата за сключване на брак се подчинява на правото на договарящата страна, пред чийто орган се сключва бракът.
3. Формата за сключване на брак, който се извършва от упълномощен за тази цел дипломатически или консулски представител, се определя съгласно правото на договарящата страна, изпратила дипломатическия или консулския представител."
4. След член 27 се добавя нов член 27а със следното съдържание:
"Ч л е н 27а
При искания за издръжка на родители от деца се прилага правото и е компетентен съдът на тази договаряща страна, върху територията на която има местожителство лицето, което има право на издръжка."
5. След член 35 се добавя член З5а със следното съдържание:
"Ч л е н З5а
Приложимо право
1. По наследствените дела се прилага правото на тази договаряща страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта му.
2. По отношение на недвижимото наследствено имущество се прилага правото на тази договаряща страна, на чиято територия се намира това имущество."
6. След член 36 се добавя член З6а със следното съдържание:
"Ч л е н З6а
Преминаване на наследство върху държавата
1. Ако наследството според правото, определено в чл. З5а, ал. 2, преминава в собственост на държавата по силата на закона, недвижимото имущество се получава от тази договаряща страна, на чиято територия се намира.
2. Ако наследството според правото, определено в чл. З5а, ал. 1, преминава в собственост на държавата по силата на закона, движимото имущество се получава от тази договаряща страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта му."
7. Член 55 добива следното съдържание:
"Ч л е н 55
Предпоставки на признаването
Решенията подлежат на признаване, когато:
1. Съдът, който е издал решението, е бил компетентен съгласно разпоредбите на този договор.
2. При издаване на решението компетентният орган е приложил правото на страната съгласно разпоредбите на този договор.
3. Никоя страна не е била лишена от възможността да защити своите права, а при наличие на ограничена процесуална способност - да осигури съответно представителство.
4. Делото между същите страни, по същия предмет и на същото основание не е било решено с влязло в сила решение от компетентните органи на тази договаряща страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато, или ако между същите страни по същия предмет и на същото основание не е било започнато по-рано производство пред органите на тази договаряща страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато."
8. Член 56 добива следното съдържание:
"Ч л е н 56
Признаване на решенията по дела от неимуществен характер
Влезлите в сила решения на съдилищата и на други компетентни органи на една от договарящите страни по граждански и семейни дела с неимуществен характер се признават на територията на другата договаряща страна, без да се извършва производство за признаване, при условията, посочени в чл. 55."
9. Заглавието на член 57 добива следното наименование:
"Ч л е н 57
Изпълнение на решения"
10. След член 64 се добавя раздел VI със следното наименование:
"Р а з д е л VI
Зачитане на висящи производства
