Държавен вестник, брой 49 от 24.VI

Член 1

Правна защита

1. Гражданите на едната договаряща страна се ползуват на територията на другата договаряща страна от същата защита на своите лични и имуществени права, както и нейните собствени граждани.

2. Гражданите на едната договаряща страна имат свободен и безпрепятствен достъп до съдилищата, прокуратурата и нотариата (наречени по-долу "органи на правосъдието") в рамките на тяхната компетентност по посочените в този договор дела, както и по други компетентни органи на другата договаряща страна; те могат да се явяват пред тези органи, да завеждат дела и да обжалват при същите условия, както и нейните собствени граждани.

3. Разпоредбите на глава първа от този договор се прилагат мутатис мутандис и за юридическите лица на договарящите страни.

Член 2

Правна помощ

1. Органите на правосъдието на двете договарящи страни си оказват правна помощ по граждански дела, включително търговски и семейни, както и по наказателни дела.

2. Органите на правосъдието оказват правна помощ и на други органи, чиято компетентност обхваща делата, упоменати в ал. 1 на този член.

Член 3

Начин на връзки

За оказване на правна помощ органите на правосъдието на договарящите страни се свързват чрез своите централни органи, а именно: за Народна република България - чрез министерството на правосъдието или главния прокурор; за Република Гърция - чрез министерството на правосъдието.

Член 4

Обхват на правната помощ

Двете договарящи страни взаимно си оказват правна помощ при извършване на различни процесуални действия, а именно: предаване и връчване на документи, обиски, изземване и предаване на доказателствени материали, връчване на призовки, експертизи, разпит на обвиняеми, на свидетели и експерти, изслушване на страните и други лица, а също и огледи.

Член 5

Съдържание на искането за правна помощ

1. Искането за оказване на правна помощ трябва да съдържа следните данни:

а) наименованието на молещия орган;

б) наименованието на замоления орган;

в) указания за естеството на делото, по което се иска правна помощ;

г) имената, адресите и гражданството на страните, на обвиняемите, подсъдимите или осъдените;

д) имената и адресите на представителите на страните;

е) предмета на искането за правна помощ и необходимите данни за изпълнението му;

ж) по наказателни дела: описание на престъплението и съответна квалификация.

2. Исканията за правна помощ трябва да бъдат подписани и подпечатани.

Член 6

Процедура по изпълнение на искането за правна помощ

1. При изпълнение на искане за правна помощ замоленият орган прилага своето национално законодателство.

2. Ако замоленият орган не е компетентен да изпълни искането за правна помощ, той го препраща на съответния компетентен орган.

3. Ако точният адрес на лице, упоменато в искането за правна помощ, не е известен, замоленият орган предприема необходимото за установяване на адреса; при невъзможност да се изпълни искането за правна помощ документите се връщат на органа, който ги е изпратил.

4. След изпълнението на искането за правна помощ замоленият орган връща документите на молещия орган, а ако искането не е могло да бъде изпълнено, съобщават се причините, които са попречили за това.

Член 7

Неприкосновеност на свидетелите и експертите

1. Свидетел или експерт, който се явява пред орган на замолената договаряща страна след призоваване по искане от орган на правосъдието на молещата страна, не може, независимо от своето гражданство, да бъде подложен на наказателното преследване или на изтърпяване на наказание, наложено за престъпление, извършено, преди той да е преминал границата на молещата договаряща страна.

2. Неприкосновеността, предвидена в предходната алинея, се преустановява, когато свидетелят или експертът, на когото е предоставена възможност да напусне територията на молещата страна в срок от десет дни, след като органите на правосъдието са му съобщили, че неговото присъствие не е необходимо повече, е останал на тази територия или се е завърнал отново. Този срок не включва времето, през което свидетелят или експертът не е бил в състояние да напусне територията на страната по независещи от него причини.

Член 8

Документи

1. Документите, издадени на територията на една от договарящите страни или легализирани от нейни органи в рамките на тяхната компетентност, които са съобразени с установената форма и са подпечатани, се приемат на територията на другата страна без легализация.

2. От легализация се освобождават и частни документи, легализирани от съд или друг компетентен орган на едната от договарящите страни, когато трябва да бъдат представени пред съдилищата или други органи на другата страна.

Член 9

Връчване

1. Замоленият орган извършва връчването в съответствие с действуващата в страната му процедура, ако книжата, които трябва да се връчат, са съставени на езика на замолената страна или са придружени от заверен превод на този език. В противен случай книжата се връчват на адресата само ако той е съгласен да ги получи.

2. Молбата за съдебна поръчка трябва да съдържа точния адрес на адресата и наименованието на документа, който трябва да се връчи.

3. Ако връчването не може да се извърши на посочения адрес, замоленият орган взема мерки за установяване на точния адрес; ако адресът не може да бъде установен, документите се връщат на молещия орган.

Член 10

Доказване на връчването

Замоленият орган трябва да потвърди връчването на замолената страна съгласно правилата за връчване на документи. В потвърждението трябва да се посочат мястото и датата на връчването, както и името на лицето, на което са били връчени документите.

Член 11

Връчване на документи на собствени граждани

1. Договарящите страни имат право да връчват документи на граждани на собствената си страна чрез своите дипломатически или консулски представителства.

2. При такова връчване не може да бъдат прилагани принудителни мерки.

Член 12

Разноски, свързани с оказването на правна помощ

1. Замолената страна не изисква заплащането на разноските по оказването на правна помощ. Всяка от договарящите страни поема всички разноски, възникнали по този повод на нейната територия.

2. Замоленият орган уведомява молещия орган за размера на разноските. Ако органът, от който изхожда молбата, събере тези разноски от лицето, което е задължено да ги заплати, сумата остава за договарящата страна, чийто орган е събрал сумата.

Член 13

Информация по правни въпроси

Централните органи на правосъдието на двете договарящи страни се информират взаимно за действуващото законодателство.

Член 14

Отказване на правна помощ

Искане за правна помощ може да бъде отказано:

1. Ако искането се отнася до престъпления, които замолената договаряща страна счита за политически.

2. Ако замолената договаряща страна прецени, че изпълнението на молбата може да навреди на нейния суверенитет, сигурност или обществен ред.

Член 15

Актове по гражданско състояние

1. Всяка от договарящите страни изпраща преписи от актове по гражданско състояние относно раждания, женитби и смърт на граждани на другата договаряща страна, както и за нанесени допълнения и изменения.

2. Актовете за смърт се изпращат служебно, а останалите - при поискване. Всички актове по гражданско състояние се изпращат безплатно по дипломатически път.

Член 16

Предаване на предмети и преводи на парични суми

Предаването на предмети и преводите на парични суми се извършват в съответствие със законодателството на замолената договаряща страна.

Член 17

При взаимните си връзки органите на правосъдието на договарящите страни си служат със своя национален език, като актовете и документите, които се разменят, се превеждат на езика на замолената страна или на френски език.

Член 18

Освобождаване от внасяне на обезпечение юдикатум солви

Когато граждани на една от договарящите страни, включително и юридически лица, се явяват пред съдилищата на другата страна, но имат местожителство на територията на едната или другата от договарящите страни, не може да бъдат задължени да внасят обезпечение юдикатум солви заради това, че са чужденци или че нямат местожителство, местопребиваване или седалище на територията на тази страна.

Член 19

Процесуални улеснения

Гражданите на всяка от договарящите страни се освобождават на територията на другата страна от заплащане на такси и съдебни разноски и ползуват улеснения и безплатна адвокатска защита при същите условия и в същите размери, както и гражданите на съответната страна.

Член 20

1. Документите относно личното, семейното и имотното положение на молителя, желаещ да ползува улесненията, предвидени в чл. 19, се издават от компетентните органи на договарящата страна, в която е местожителството му.

2. Ако местожителството на молителя, желаещ да ползува тези улеснения, е извън договарящите страни, документът може да бъде издаден от дипломатическото или консулското представителство.

3. Органът на правосъдието, който се произнася по освобождаването от съдебни разноски съгласно чл. 19, може да поиска допълнителни сведения от органа, който е издал документа.

Член 21

Ако гражданин на една от договарящите страни желае да ползува улесненията, предвидени в чл. 19, и да направи искане пред компетентните органи на другата страна, той може да стори това чрез компетентните органи по местоживеенето или местопребиваването си. Те препращат искането и протокола заедно с издадените в съответствие с чл. 20 документи на компетентните органи на другата договаряща страна.

Член 22

Ако гражданин на една от договарящите страни трябва да заплати такси и съдебни разноски на органите на другата страна, на чиято територия той живее или пребивава, определя му се срок, достатъчен за извършване на това.

Член 23

Изпълнение на решения относно съдебни разноски

1. Ако страна по дело, която е освободена от внасяне на обезпечение юдикатум солви на основание чл. 19 от този договор, по силата на окончателно решение, произнесено на територията на една от договарящите страни, трябва да заплати съдебните разноски, компетентният орган на другата страна допуска при поискване безплатно събиране на тези разноски.

2. Към съдебните разноски се прибавят и разноските, свързани с превода и заверката на посочените в чл. 24 документи.

Член 24

1. Към молбата за допускане изпълнението на решението относно разноските се прилагат заверен препис от решението за съдебните разноски и официален документ, от който се вижда, че това решение е влязло в сила и подлежи на изпълнение.

2. Тези документи трябва да бъдат придружени от превод на езика на договарящата страна, на чиято територия ще се извърши събирането на разноските.

3. Съдът, който допуска изпълнението на решението за събиране на съдебните разноски, разглежда само:

а) влязло ли е в сила решението и подлежи ли на изпълнение;

б) придружени ли са от заверен превод документите, споменати в ал. 1 на този член.

Член 25

Ако решението за съдебните разноски трябва да се изпълни на територията на другата договаряща страна, молбата за допускане на изпълнението се подава до съда на договарящата страна, който е компетентен да допусне изпълнението на решението, или до съда, който е издал решението за съдебните разноски. Този съд препраща молбата до компетентния съд на другата договаряща страна заедно с документите, посочени в чл. 24 от този договор.

Член 26

1. Съдът допуска изпълнението на решението за съдебните разноски, без да изслушва страните.

2. Изпълнението на решението за съдебните разноски не може да бъде отказано въз основа на това, че лицата, които подават молба, не са внесли предварително обезпечение юдикатум солви.

Член 27

Всяка от договарящите страни се задължава да признава и да допуска на своята територия изпълнението на следните решения, издадени на територията на другата страна:

а) влезлите в сила и изпълняеми решения по граждански, семейни и търговски дела;

б) присъдите на наказателните съдилища, влезли в сила и изпълняеми в частта им относно искове за обезщетение за вреди;

в) съдебните спогодби.

Член 28

Молбата за признаване на решението и за допускане на неговото изпълнение може да се подаде направо от заинтересуваната страна до компетентната инстанция на договарящата страна, на чиято територия трябва да се изпълни решението, или до съда, който е разглеждал като първа инстанция делото.

Член 29

Към молбата за допускане на изпълнението се прилагат:

а) пълният текст на решението; ако от него не се вижда, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, трябва да се представи и документ, удостоверяващ влизането му в сила;

б) документ, от който се вижда, че своевременно е била връчена призовка на неучаствувалия в делото ответник или на неговия пълномощник;

в) заверен превод на молбата и на посочените в точки "а" и "б" на този член документи.

Член 30

Ако е необходимо, преди да се произнесе по молбата, съдът може да поиска обяснения от страните и след като ги изслуша, да поиска допълнителни материали. Съдът може да поиска също така сведения от съда, който е постановил решението.

Член 31

1. При изпълнението на решението се прилага законодателството на страната, на чиято територия то се привежда в изпълнение.

2. Ответникът може да прави възражения против изпълнението на решението, ако това е допустимо по законодателството на страната, чийто съд го е постановил.

Член 32

Признаване и изпълнение на решение може да се откажат:

а) ако ответникът не е взел участие в делото поради това, че той или неговият пълномощник не са били своевременно и надлежно призовани или пък призоваването е било извършено само чрез публично обявление;

б) ако съдебното решение е в противоречие с предшествуващо решение, влязло в сила и произнесено по делото между същите страни, за същото искане и на същото основание от съда на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде признато или изпълнено решението;

в) ако признаването или изпълнението на решението противоречи на обществения ред на държавата, в която трябва да се извършат признаването или изпълнението на решението;

г) в случай че съдът, на чиято територия трябва да бъде изпълнено решението, е изключително компетентен орган за решаване на даденото дело.

Член 33

Разноски по изпълнението на съдебни решения

Относно разноските по изпълнението на съдебните решения се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се привежда в изпълнение съдебното решение.

Член 34

Задължения за предаване

1. Договарящите страни се съгласяват съгласно разпоредбите на този договор да си предават лица, намиращи се на териториите им, за привличане към наказателна отговорност или за изтърпяване на наказание, наложено от съдебен орган на молещата договаряща страна.

2. Предаването се допуска само за престъпления, за които законодателството на двете договарящи страни предвижда наказание лишаване от свобода повече от една година или друго по-тежко наказание или за извършването на което е наложено от съд на молещата договаряща страна наказание лишаване от свобода не по-малко от шест месеца (наричани по-нататък "престъпления, за които се допуска предаване").

Член 35

Отказване на предаване

1. Предаване не се допуска, ако:

а) по време на извършването на престъплението лицето е било гражданин на замолената договаряща страна;

б) престъплението е извършено на територията на замолената договаряща страна;

в) престъплението е било извършено извън територията на молещата договаряща страна, а законодателството на замолената страна не предвижда наказателно преследване за подобни престъпления, извършени извън нейната територия, или не разрешава предаване за престъпления, предмет на искането за предаване;

г) престъплението е политическо;

д) по законодателството на една от договарящите страни наказателното преследване или изпълнението на наказанието са недопустими поради изтичане на давностния срок или по други причини, изключващи наказателното преследване или изпълнението на наказанието;

е) лицето, чието предаване се иска, е било окончателно осъдено от компетентните органи на замолената договаряща страна за същото деяние или за деяние, за което се иска предаването, както и ако те са решили да не започват наказателно преследване или да прекратят започналото наказателно преследване за същото или същите деяния;

ж) съгласно законодателството на договарящите страни наказателното преследване се започва по тъжба на пострадалото лице.

2. Предаване не се допуска и за престъпление от военен характер, което представлява нарушение единствено на чисто военни задължения и няма връзка с друго престъпление по общото право.

Член 36

Ред за предаването

Искането за предаване се извършва по дипломатически ред.

Член 37

1. Искането за предаване трябва да съдържа името на лицето, чието предаване се иска, гражданството, местожителството или местопребиваването му, данни за състава на престъплението и за щетата, причинена от това престъпление.

2. Към искането за предаване трябва да бъдат приложени:

а) за наказателно преследване - официален препис от постановлението за задържане с описание на фактическите обстоятелства по извършеното престъпление и правната квалификация; за изпълнение на наказание - официален препис от влязлата в сила присъда;

б) текстът на съответната наказателна разпоредба от законодателството на молещата договаряща страна, съгласно който даденото деяние се квалифицира като престъпление;

в) описание на външността на лицето, което трябва да бъде предадено, и по възможност отпечатъци от пръстите и снимката му.

3. Ако се касае до осъден, който е изтърпял част от наложеното му наказание, необходимо е да се представят данни за това.

Член 38

Задържане за предаване

Ако искането за предаване отговаря на условията, предвидени в този договор, замолената договаряща страна взема незабавно мерки за задържането на лицето, чието предаване се иска, в съответствие със своето законодателство.

Член 39

Допълнителни сведения

1. Ако искането за предаване не съдържа всички необходими данни, замолената договаряща страна може да поиска допълнителни сведения, за което определя срок до два месеца. При съществуването на уважителни причини този срок може да бъде продължен.

2. Ако в определения срок исканите сведения не бъдат получени, компетентният орган на замолената договаряща страна може да прекрати производството по предаването и да освободи задържаното лице.

Член 40

Временно задържане

1. В случай, който не търпи отлагане, замолената договаряща страна може да пристъпи към задържане на лицето, преди да е получила искане за предаването му съгласно чл. 37 от този договор. Молещата страна уведомява замолената страна, че е издадено постановление за задържане на лицето или че е постановена присъда, влязла в сила, и че искането за предаването му ще бъде изпратено незабавно. В този случай искането за задържане може да бъде отправено по телефона, телеграфа или по друг начин, оставящ писмена следа.

2. Компетентните органи на двете договарящи страни могат да задържат временно без искане лице, пребиваващо на тяхна територия, ако имат сведения, че то е извършило на територията на другата договаряща страна престъпление, за което се допуска предаване.

3. За задържане съгласно ал. 1 и 2 на този член трябва незабавно да се уведоми другата договаряща страна.

Член 41

Прекратяване на временно задържане

Лице, задържано съгласно чл. 40 от този договор, подлежи на освобождаване, ако в течение на тридесет дни от изпращането на съобщението за задържане не постъпи искане за предаване от другата договаряща страна. Последната се уведомява за освобождаването на лицето.

Член 42

Отлагане на предаване

Ако лицето, чието предаване се иска, е привлечено към наказателна отговорност или изтърпява наказание за друго престъпление, извършено на територията на замолената договаряща страна, предаването може да бъде отложено до приключване на наказателното преследване или до изтърпяване на наказанието.

Член 43

Временно предаване

1. Ако отлагането на предаването, предвидено в чл. 42 от този договор, може да доведе до изтичане на срока за давност на наказателното преследване или да причини сериозни затруднения в разследването на престъплението, по обосновано искане лицето, чието предаване се иска, може да бъде временно предадено.

2. Временно предаденото лице трябва да бъде върнато незабавно след извършване на процесуалните действия по наказателното дело, за което то е било предадено.

Член 44

Колизия на искания за предаване

Ако предаването на едно лице се иска от няколко държави, замолената договаряща страна решава кое от тези искания трябва да бъде удовлетворено.

Член 45

Предели на наказателното преследване

1. Без съгласието на замолената договаряща страна предаденото лице не може да бъде привлечено към наказателна отговорност или изтърпяване на наказание за друго престъпление освен за това, за което е било предадено.

2. Лицето не може да бъде предадено на трета държава без съгласието на замолената договаряща страна.

3. Това съгласие не се изисква, когато:

а) предаденото лице не е напуснало територията на молещата договаряща страна в срок от един месец след приключване на наказателното преследване или изтърпяване на наказанието. В този срок не се включва времето, през което предаденото лице не е могло да напусне територията на молещата договаряща страна по независими от него причини;

б) предаденото лице е напуснало територията на молещата договаряща страна и се е върнало отново.

Член 46

1. Молещата договаряща страна уведомява замолената страна за мястото и времето на предаването.

2. Ако молещата договаряща страна не приеме лицето в срок от петнадесет дни след определената дата за предаването, то може да бъде освободено.

Член 47

Повторно предаване

Ако предаденото лице по някакъв начин се отклони от наказателното преследване или от изтърпяването на наказанието и се върне на територията на замолената договаряща страна, трябва да бъде предадено повторно без представяне на материалите и данните, упоменати в чл. 37 от този договор.

Член 48

Уведомяване за резултатите от наказателното преследване

Договарящите страни се уведомяват взаимно за резултатите от наказателното преследване срещу предаденото лице. Ако е издадена присъда, влязла в сила, те са задължени да изпратят заверен препис от нея.

Член 49

Транзитиране

1. Всяка от договарящите страни се задължава по искане на другата страна да разреши транзитирането през своя територия на лица, които третата държава предава на една от тях. Договарящите страни не са задължени да разрешават такова транзитиране, ако съгласно разпоредбите на този договор не се предвижда задължение за предаване.

2. Искането за допускане на транзитиране трябва да бъде предадено по същия ред, както и искането за предаване.

3. Органите на договарящата страна, до която е отправено искането, извършват транзитирането по най-изгодния за тях начин.

Член 50

Разноски по предаването

Разноските по предаването се поемат от договарящата страна, на чиято територия са възникнали; разноските по транзитирането са за сметка на молещата договаряща страна.

Член 51

Задържане за възбуждане на наказателно преследване

1. Всяка от договарящите страни се задължава по искане на другата страна да започне съобразно своето законодателство наказателно преследване срещу свои граждани, извършили на територията на молещата страна престъпление, за което се допуска предаване.

2. Към искането трябва да се приложат материали за престъплението, както и всякакви други доказателства.

3. Искането за възбуждане на наказателно преследване се прави от главния прокурор на Народна република България и от главния прокурор на Република Гърция.

4. Замолената страна уведомява молещата страна за резултатите от наказателното преследване, а в случай че е постановена влязла в сила присъда, изпраща заверен препис от нея.

Член 52

Временно предаване на задържани лица

Когато във връзка с наказателно преследване, започнато на територията на едната от договарящите страни, е необходимо да се разпита лично като свидетел лице, задържано на територията на другата страна, по искане последната предава временно лицето на молещата страна, която го държи под стража и след приключване на разпита го връща на замолената страна.

Член 53

Предаване на предмети, свързани с престъплението

1. Предмети, които се намират у лицето, извършило престъпление, за което се допуска предаване, както и други предмети, които може да се използуват като веществени доказателства по наказателно дело, се предоставят на молещата договаряща страна даже когато предаването не може да се осъществи поради смърт на исканото лице или по други причини.

2. Замолената страна има право временно да отсрочи предаването на поисканите предмети, ако те са й необходими по друго наказателно дело.

3. Правата на трети лица върху предадени предмети остават в сила. След завършване на наказателното преследване те се връщат на страната, от която са изпратени, за да бъдат предоставени на лицата, които имат право на тях.

4. Предаването на предмети съгласно ал. 1 става в съответствие с разпоредбите на чл. 16 от този договор.

Член 54

Уведомяване за осъдителни присъди

1. Договарящите страни се уведомяват взаимно за влезлите в сила осъдителни присъди, постановени от съдилищата на една от договарящите страни срещу граждани на другата договаряща страна.

2. При обосновано искане договарящите страни се уведомяват взаимно за осъдителни присъди, произнесени срещу лица, които не са граждани на договарящата страна, от която изхожда искането.

3. При поискване договарящите страни си предават, ако това е възможно, и отпечатъци от пръсти на лицата, упоменати в ал. 1 и 2 на този член.

4. Сведенията, отнасящи се до въпроси, упоменати в предходните алинеи, се предават по реда, установен в чл. 9 от договора.

Член 55

Конвенцията относно екстрадицията между Царство България и Република Гърция, подписана в София на 21 февруари 1929 г., както и приложеният към нея протокол престават да действуват.

Член 56

Този договор се сключва за пет години. Ако нито една от договарящите страни не го денонсира най-късно шест месеца преди изтичането на петгодишния срок, действието му се продължава всеки път за следващите пет години.

Член 57

Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила тридесет дни след размяна на ратификационните документи, която ще се извърши в София.

Договорът е съставен в Атина на 10 април хиляда деветстотин седемдесет и шеста година в два оригинални екземпляра на френски език, като и двата текста имат еднаква сила.