Държавен вестник, брой 97 от 5.XII

Народното събрание на Република България на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Като се води от убеждението, че първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз предоставя възможност Република България да засили ролята си в определянето на дневния ред на Европейския съюз и в сътрудничество с останалите държави членки и европейските институции да работи за общия интерес, в отговор на очакванията на гражданите за сигурна, солидарна, обединена и социална Европа;

Като възприема Председателството на Съвета на Европейския съюз като важна национална задача, която може да представи България в положителна светлина като подготвен, конструктивен и коректен посредник в предстоящите ключови европейски дебати;

Като отчита засилената роля на националните парламенти след Договора от Лисабон във формирането и реализирането на водещите приоритети от европейския дневен ред;

Като подчертава значението на Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за неговото успешно провеждане и заявява готовност да взаимодейства с правителството по всички важни теми и планирани инициативи;

Като припомня още веднъж заявената готовност и отстояваната досега политика за търсене и постигане на съгласие и единодействие между парламентарно представените политически сили по въпросите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз в условия на прозрачност и отчетност на българското участие в процеса на вземане на решения в Европейския съюз,

РЕШИ:

1. Изразява принципна подкрепа за обявените приоритети в проекта на Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз, като споделя основните послания за консенсус, конкурентоспособност и кохезия, както и девиза "Съединението прави силата".

2. Предлага на българското правителство при приемането на окончателната програма да вземе предвид следните теми, идентифицирани от Народното събрание като краткосрочни и дългосрочни приоритети за Европейския съюз и за България:

2.1. Европейски бюджет, Кохезионна политика, Обща селскостопанска политика

• многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода след 2020 г. да гарантира запазване на успешните политики на Европейския съюз, водещи до постигане на стратегическите цели на Съюза за сближаване, повишена конкурентоспособност, икономически растеж и създаване на качествени работни места, социален напредък и борба с бедността;

• запазване на Кохезионната политика като един от основните инструменти за постигане на икономическа и социална конвергенция при справедливо разпределение на средствата между държавите членки; конструктивен подход към регионалната политика чрез диференцирано допълване на безвъзмездната финансова помощ за изоставащите региони с финансови инструменти;

• утвърждаване на Общата селскостопанска политика като силна и адекватно финансирана общностна политика, като се запази единната схема за плащане на площ, и подпомагане, обвързано с производството с цел гарантиране на устойчивото развитие на този ключов сектор на европейската икономика.

2.2. Отбрана, сигурност и миграция

• постигане на съгласие за финализиране на реформата на Общата европейска система за убежище, включително с приемането на ревизиран Дъблински регламент, като се постави фокус върху прилагането на целенасочени мерки за предотвратяване на незаконната миграция и трафика на хора;

• извеждане на преден план на борбата с организираната престъпност и тероризма чрез осигуряване на по-добро взаимодействие и обмен на информация и данни между националните служби за сигурност на държавите членки и приемане на нова правна рамка за функционирането на Шенгенската информационна система;

• активна роля на България в усилията за задълбочаване на сътрудничеството и развитие на ефективна обща политика в областта на отбраната с цел повишаване на сигурността на Европейския съюз и неговите граждани; постоянен ангажимент за солидарна подкрепа спрямо държавите членки по външните граници на Европейския съюз, в това число за укрепване на граничния контрол; подкрепа за приемането на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната и насърчаване на участието в проекти по Европейския фонд за отбрана.

2.3. Европейският социален модел. Образование, младеж и култура

• подкрепа за развитието на Европейския стълб за социалните права и неговите три основни елемента: равни възможности и достъп до пазара на труда; справедливи условия на труд; социална закрила и приобщаване;

• запазване и развитие на съществуващите механизми за преодоляване на бедността и социалното изключване, включително Европейския социален фонд;

• усилия за финализиране на преговорите по промените в Директивата за командироването на работници, като се отчитат в максимална степен интересите на държавите с по-ниско от средното за Европейския съюз възнаграждение в най-чувствителните сектори и се гарантира свободното движение на хора;

• засилване на координацията по въпросите на здравната помощ;

• обвързване на многокомпонентната тема за бъдещето на труда с подкрепата за предприемачеството и създаването на работни места, като се постави акцент върху мерките за повишаване на младежката заетост чрез качествено образование и създаване на търсените в съвременната икономика умения;

• подкрепа за общоевропейски образователни програми, мерки и инициативи в предстоящите преговори по Многогодишната финансова рамка, включително програмата "Еразъм+" като доказала своята роля и принос за подобряване на качеството на образование и обучение в Европейския съюз, насърчаване на мобилността и активното гражданско участие;

• утвърждаване на културата като един от основните двигатели за развитие на Европейския съюз, за възстановяване на доверието на гражданите в европейския проект и за приобщаване към ценностите на Европейския съюз в отговор на нарастващото разединение и за противодействие на надигащите се радикални антиевропейски движения; повишаване на информираността относно целите, инициативите и събитията, свързани с "Европейската година на културното наследство - 2018".

2.4. Конкурентоспособна икономика, цифров пазар

• усилия за ускоряване на процеса на доизграждане на Единния цифров пазар с цел повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика, насърчаване на икономическия растеж и разширяване на възможностите пред потребителите за ефективно използване на интернет пространството;

• създаване на условия за осигуряване на мрежовата и информационната сигурност и регламентиране на неприкосновеността на личните данни;

• създаване на съответните инструменти за финансиране в подкрепа на малките и средните предприятия, опростяване на административните тежести като предпоставка за успешна реализация на Инициативата за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия.

2.5. Разширяване и регионално сътрудничество

• създаване на нов импулс в процеса на разширяване на Европейския съюз към страните от Западните Балкани като гаранция за стабилността, икономическото развитие и социалния прогрес както в Югоизточна Европа, така и на европейския континент като цяло, чрез предприемане на конкретни стъпки и инициативи: подкрепа за реформите в страните кандидатки, за да постигат по-бързо критериите за членство; по-силно приобщаване на страните от региона към постигането на стратегическите цели на Европейския съюз; силен фокус върху свързаността както между страните кандидатки, така и между тях и държавите членки от региона във всичките нейни измерения - транспортна, енергийна, икономическа, комуникационна, цифрова, улесняване на контактите между хората;

• приемане на финален документ от срещата на върха в София за Западните Балкани, който да потвърди политическата воля на Европейския съюз да приобщи Западните Балкани и бъдат положени усилия той да бъде придружен от Пътна карта с конкретни инициативи, ангажименти и ориентировъчни срокове за реализацията им;

• засилване на видимостта на Черноморския регион, включително чрез повишаване на свързаността с Дунавския регион и при пълноценно използване на потенциала и инструментариума на макрорегионалните стратегии на Европейския съюз;

• прилагане на резултатите от Петата среща на високо равнище по Източното партньорство, насочени към изграждането на демократично, стабилно, проспериращо и устойчиво пространство в държавите от Източното партньорство като един от приоритетите на Европейския съюз и на Триото председателства - Естония, България, Австрия.

3. Насърчава българското правителство да работи за приемането на балансирани решения с цел запазване на единството между държавите - членки на Европейския съюз, и изпълнение на стратегическите приоритети на Европейския съюз, като заедно с това насочи своите усилия към постигане на конкретни резултати в рамките на 6-месечния период на Председателството.

4. Министрите да информират редовно ресорните парламентарни комисии за напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство, а резултатите от заседанията на Европейския съвет да бъдат представяни в Народното събрание.

5. Програмата на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз да бъде представена в Народното събрание след нейното приемане от Министерския съвет.

-------------------------

Решението е прието от 44-то Народно събрание на 1 декември 2017 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.