Държавен вестник, брой 68 от 22.VIII

Чл. 1. С постановлението се определят общите национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), за програмен период 2014 - 2020 г. чрез конкретизиране на условия за допустимост и/или недопустимост на определени категории разходи.

Чл. 2. (1) Общите национални правила за допустимост на разходите се прилагат за програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014 - 2020 г., както следва:

1. Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност";

2. Оперативна програма "Региони в растеж";

3. Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси";

4. Оперативна програма "Добро управление";

5. Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж";

6. Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура";

7. Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г.;

8. Програма за морско дело и рибарство 2014 - 2020;

9. Оперативна програма "Инициатива за малки и средни предприятия";

10. Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.

(2) Детайлните правила за допустимост се прилагат за съответна програма по ал. 1.

Чл. 3. (1) Разходите са допустими за финансиране, ако са направени и са платени от бенефициентите в периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г.

(2) Разходи, станали допустими в резултат на изменение в програма, са допустими от датата на подаване на искането за изменение до Комисията или от датата на влизането в сила на решението за изменение на програмата в случаите по чл. 96, параграф 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1303/2013".

(3) Разходите по линия на Инициативата за младежка заетост са допустими от 1 септември 2013 г.

(4) В случаите по чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) действията, представляващи основание за възстановяването на разходите, трябва да са извършени в периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г., а за Инициативата за младежка заетост - от 1 септември 2013 г.

(5) Разходите са допустими за финансиране от ЕЗФРСР единствено когато разплащателната агенция действително е изплатила съответната помощ в периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2023 г.

(6) В случаите на подкрепа от финансови инструменти допустими са и капитализираните разходи или таксите за управление и плащания за инвестиции в крайни получатели, изплатени или съответно направени след 31 декември 2023 г., при спазване на изискванията на чл. 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г.

(7) Разходите се считат за направени от бенефициент и в случаите, когато са извършени от партньор на бенефициента, при условие че партньорът е определен като допустим по съответния приоритет на програма по чл. 2 и е одобрен в рамките на процедура за предоставяне на финансова подкрепа.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2018 г.) При операция на публично-частно партньорство (ПЧП) чрез концесия, където бенефициентът е концедент, разходите за операция на ПЧП, които са направени и платени от концесионера, могат да се считат за направени и платени от бенефициент, при условие че са спазени следните условия:

1. бенефициентът е концедент по сключен концесионен договор;

2. декларираните от бенефициента разходи са платени от концесионера и операцията съответства на приложимите право на Европейския съюз и на националното право, на програмата и на условията за подкрепа на операцията.

Чл. 4. (1) Допустими по Европейския социален фонд (ЕСФ) са и разходи за проекти, които се осъществяват извън програмния район, но в границите на Европейския съюз, при условие че са изпълнени следните условия:

1. проектът е в полза на програмния район;

2. задълженията на органите по оперативната програма във връзка с управлението, контрола и одита на проекта се изпълняват от органите, отговорни за оперативната програма, по която се финансира съответният проект, или те се споразумяват с органите на държавата членка, в която се изпълнява проектът, при положение че в тази държава са изпълнени задълженията във връзка с управлението, контрола и одита на проекта.

(2) В размер до 3 на сто от бюджета на оперативна програма или частта от него, при многофондова оперативна програма, финансиран от ЕСФ, разходите, направени извън границите на Европейския съюз, са допустими от ЕСФ, при условие че те се отнасят до тематичните цели "Насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила" и "Инвестиции в образованието, обучението, включително професионално обучение за придобиване на умения, и ученето през целия живот" и при условие че комитетът за наблюдение на съответната програма е дал съгласието си за съответния проект или за съответните видове проекти.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 11.04.2017 г.) Когато за проект на бенефициент се предвижда изпълнението на дейностите да се възлага изцяло на външен за него изпълнител или изпълнители, в съответствие с чл. 67, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ се предоставят единствено под формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 11.04.2017 г.) Извън случаите по ал. 1 безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ за тези дейности може да се предоставят под всички форми по чл. 55, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

(3) Размерите на сумите, посочени в чл. 55, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУСЕСИФ, се определят по един от следните начини:

1. използване на коректен, справедлив и проверим метод на изчисление, основаващ се на:

а) статистически данни или друга обективна информация;

б) проверени данни за минали периоди за отделните бенефициенти, или

в) прилагането на обичайните практики за осчетоводяване на разходите на отделните бенефициенти;

2. в съответствие с правилата за прилагането на съответни таблици за разходите за единица продукт, еднократни суми и единни ставки, прилагани в други политики на Европейския съюз за подобен тип проект и бенефициент;

3. в съответствие с правилата за прилагането на съответни таблици за разходите за единица продукт, еднократни суми и единни ставки, прилагани в рамките на схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, финансирани изцяло от държавата членка за подобен тип проект и бенефициент;

4. прилагане на ставки, установени с Регламент (ЕС) № 1303/2013 или с правилата за отделните фондове;

5. прилагане на специфични методи за определяне на сумите, установени в съответствие с правилата за отделните фондове;

6. изчисляване на приложимата часова ставка при определяне на разходите за персонал, свързани с изпълнението на даден проект, като годишните брутни разходи за трудови възнаграждения в счетоводните отчети за последната година се разделят на 1720 часа.

(4) След одобрението на проекта помощта може да бъде предоставяна чрез формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУСЕСИФ само спрямо разходи, които още не са реално извършени и платени. Тази възможност се прилага за всички одобрени за финансиране проекти по съответната процедура.

(5) Национални методологии за определяне на размерите на сумите по формите, посочени в чл. 55, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУСЕСИФ, се приемат от Министерския съвет като част от националните правила за допустимост по предложение на заместник министър-председателя или министъра, отговарящ за цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ.

(6) Управляващите органи могат за съответната програма да разработват методологии за определяне на размерите на сумите за дадена категория разход по формите, посочени в чл. 55, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУСЕСИФ, които се утвърждават с документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случай че тези методологии се отнасят до начин на определяне или форма на предоставяне на безвъзмездна финансова или възстановима помощ, които не са част от одобрени национални методологии.

(7) Изискванията по чл. 5 не се прилагат при подкрепа чрез финансови инструменти.

Чл. 6. (1) При проекти, финансирани от ЕСФ, може да бъде използвана единна ставка в размер 40 на сто от допустимите преки разходи за персонал за покриване на останалите допустими разходи за даден проект, без да се изисква да се правят изчисления за определянето на приложимата ставка.

(2) При проекти, финансирани от ЕСФ, когато финансовата подкрепа за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и на възстановима помощ не превишава левовата равностойност на 100 000 евро, сумите по формите, посочени в чл. 55, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУСЕСИФ, могат да се определят за всеки отделен случай и въз основа на проекта на бюджет, съгласуван предварително от управляващия орган.

(3) Без да се засяга чл. 67, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ при проекти, финансирани от ЕСФ, при които финансовата подкрепа не надвишава левовата равностойност на 50 000 евро, се предоставят под формата на стандартни таблици за разходите за единица продукт или еднократни суми, или единни ставки, с изключение на проектите, които се ползват от подкрепа в рамките на схема за държавна помощ. Когато се използва финансиране с единни ставки, разделените по категории разходи, използвани за изчисляване на ставката, могат да бъдат възстановени в съответствие с чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ.

Чл. 7. (1) Когато при прилагане на формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ се определя максимален размер за дадена категория разход, то това определяне става въз основа на общите допустими разходи по проекта. В отделни случаи, когато даден разход е пряко обвързан с друга категория разход, като основа може да се използват общите допустими разходи за съответната категория, с която е обвързан.

(2) При прилагане на формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ се определят следните максимални размери за определени категории разходи:

1. разходи за информация и комуникация - до 2 на сто от общите допустими разходи за проекти, при които размерът на финансовата подкрепа не превишава левовата равностойност на 100 000 евро, и до 1 на сто от общите допустими разходи - за всички останали проекти;

2. непредвидени разходи за строително-монтажни работи - до 10 на сто от общите допустими разходи за строително-монтажни работи по проекта;

3. разходи за командировъчни пари - съгласно Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина или съответните нормативни актове на друга държава - членка на ЕС, в случаите, когато не е приложимо българското законодателство;

4. разходи за организация и управление - до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта.

(3) Максималните размери за определени категории разходи по ал. 2 се прилагат както за определяне на размера на допустимите разходи за финансиране по бюджет на етап оценка, така и за определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта.

Чл. 8. (1) Когато изпълнението на проекта поражда непреки разходи, те могат да бъдат изчислени като единна ставка по един от следните начини:

1. единна ставка в размер до 25 на сто от допустимите преки разходи, при условие че ставката се изчислява въз основа на коректен, справедлив и проверим метод на изчисление или въз основа на метод, прилаган в рамките на национални схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобен тип проект и бенефициент;

2. единна ставка в размер до 15 на сто от допустимите преки разходи за персонал, без да се изисква да се извършват изчисления за определянето на приложимата ставка;

3. единна ставка, прилагана към допустимите преки разходи въз основа на съществуващите методи и съответстващите ставки, приложими в политиките на Европейския съюз за подобен тип проект и бенефициент.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 11.04.2017 г.) За дейности за организация и управление на проект, изпълнението на които се предвижда да не се възлага изцяло на външен за бенефициента изпълнител, безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ се предоставят само под формата по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 11.04.2017 г.) По изключение, когато към датата на утвърждаване на документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е налице методология за определяне размерите на сумите по формата, посочена в чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ за дейности за организация и управление, изпълнението на които се предвижда да не се възлага изцяло на външен за бенефициента изпълнител, може да се предостави чрез формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ след изрично одобрение на Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз (СКУСЕС).

Чл. 9. (1) Разходите за брутни заплати и възнаграждения, изплатени по служебни или трудови правоотношения, и за обезщетения, изплатени от осигурителя за дните на временна неработоспособност съгласно Кодекса за социално осигуряване, на служителите на управляващите, сертифициращите и одитните органи и на междинните звена на програмите по чл. 2, ал. 1, на Централното координационно звено и на дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" в структурата на Министерството на вътрешните работи, както и разходите за задължителни социални и здравни осигурителни вноски за сметка на осигурителя за тези служители се считат за допустими за финансиране по линия на техническа помощ на програмите по чл. 2, ал. 1, при условие че дейностите са определени в длъжностните характеристики и са в изпълнение на функциите по чл. 9, ал. 5, 6 и 7, чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

(2) В случаите, когато служители от звената по ал. 1 изпълняват и други дейности извън тези по чл. 9, ал. 5, 6 и 7, чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 ЗУСЕСИФ, разходите за заплати и възнаграждения, за осигурителни вноски и за обезщетенията, изплатени от осигурителя за дните на временна неработоспособност съгласно Кодекса за социално осигуряване, се считат за допустими за финансиране по линия на техническа помощ в размер на процентно съотношение, определено чрез анализ на заетостта на звеното въз основа на годишното планиране на дейността му и при отчитане на утвърдените му функции във връзка с ЕСИФ. Съотношението се определя на годишна база и се утвърждава от ръководителя на бенефициента. Съотношението се изменя при изменение на някой от елементите на анализа.

(3) Не са допустими други разходи за възнаграждения за дейности по управление и/или изпълнение на проекти/бюджетни линии извън посочените в ал. 1 за служителите, чиито заплати и възнаграждения са допустими за финансиране по ал. 1, когато бенефициенти по тези проекти/бюджетни линии са съответните структури или звена.

Чл. 10. (1) Разходи за екипи, отговорни за управление и/или изпълнение на проектите, са допустими, когато:

1. управлението и/или изпълнението се осъществява само от служители на бенефициента;

2. в управлението и/или изпълнението на проекта са включени и външни за бенефициента лица - при необходимост от специфична експертиза и/или липса на достатъчен собствен административен капацитет;

3. управлението и/или изпълнението се осъществява изцяло от външни за бенефициента лица, избрани в съответствие с националното законодателство.

(2) Когато безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ се предоставят под формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, дейностите по изпълнение и/или управление се възлагат, както следва:

1. с длъжностната характеристика на служителя, нает от бенефициента по трудово или служебно правоотношение;

2. дейности, изпълнявани извън установеното работно време и длъжностна характеристика на служителя, се възлагат при следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 11.04.2017 г.) със заповед на органа по назначаване, съответно на работодателя, на служителя по служебно правоотношение, съответно трудово правоотношение, в държавната администрация, с негово съгласие и срещу възнаграждение са възложени допълнителни задължения във връзка с управлението и/или изпълнението на проект, или

б) със служителя по трудово правоотношение е сключен трудов договор по реда на чл. 110 от Кодекса на труда във връзка с управлението и/или изпълнението на проект;

3. извън случаите по т. 1 и 2 за дейности по проекта с лицето е сключен договор съгласно правилата по чл. 49, ал. 2 ЗУСЕСИФ.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 11.04.2017 г.) Когато за дейностите по изпълнение на проект на бенефициент от централната и териториалната администрация на изпълнителната власт не се предвижда възлагане изцяло на външен за бенефициента изпълнител, безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ се предоставят под формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУСЕСИФ по отношение на тази част от дейностите, която не е обект на възлагане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 11.04.2017 г.) По изключение, когато към датата на утвърждаване на документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е налице методология за определяне на размерите на сумите по формите, посочени в чл. 55, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУСЕСИФ, за случаите по ал. 1 може да се използва формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ след изрично одобрение на СКУСЕС.

(3) Когато безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ за дейности по проекти на бенефициенти от централната и териториалната администрация на изпълнителната власт се предоставят под формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, допустимият размер на разходите за възнаграждения се определя, както следва:

1. за служителите по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 2 - до размера на възнаграждението на часова база, което лицето получава за изпълнение на дейности по основното си служебно или трудово правоотношение;

2. за лицата по чл. 10, ал. 2, т. 3 - съгласно условията на сключения договор.

Чл. 12. При предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ приносът в натура под формата на предоставяне на строителни работи, стоки, услуги, земя или друг недвижим имот, за които няма плащане в брой, подкрепено с фактури или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, може да бъде допустим, при условие че е изпълнено всяко от следните условия:

1. приносът в натура се отнася за дейности и разходи, допустими за съответния проект, и това е посочено в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ;

2. публичната подкрепа, изплатена на проекта, която включва принос в натура, не надвишава общата стойност на допустимите разходи, намалена с приноса в натура към момента на приключване на проекта;

3. стойността, приписана на приноса в натура, не надхвърля обичайната пазарна стойност;

4. стойността и предоставянето на приноса в натура може да бъдат независимо оценени и проверени;

5. стойността на земята или на друг недвижим имот се удостоверява от сертифициран оценител или от съответно упълномощен служебен орган и не надвишава прага по чл. 19, ал. 3;

6. в случай на принос в натура под формата на безплатен труд стойността на този труд се определя, като се вземе предвид провереното отработено време и ставката за заплащане на еквивалентен труд.

Чл. 13. При предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и на възстановима помощ амортизационните разходи може да бъдат считани за допустими, когато са изпълнени следните условия:

1. разходът се отнася за дейности и разходи, допустими за съответния проект, и това е посочено в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в частта, определяща условията за кандидатстване;

2. разходите са изчислени в съответствие със Закона за корпоративното подоходно облагане;

3. размерът на разходите е надлежно удостоверен с придружаваща документация, имаща равностойна доказателствена стойност на фактури за допустими разходи - в случаите, в които разходите се възстановяват под формата, посочена в чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ;

4. разходите се отнасят изключително за периода на финансова подкрепа на проекта;

5. активите не са закупени дори частично с безвъзмездна финансова помощ или възстановима помощ.

Чл. 14. (1) Финансовите инструменти могат да бъдат под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, заеми, включително лизинг или гаранции, или други инструменти за поделяне на риска, като по целесъобразност може да бъдат комбинирани с безвъзмездни средства. Посочените форми обхващат и финансови дотации.

(2) При приключването на дадена програма допустимите разходи на финансовия инструмент са общата реално изплатена сума на приноса от програмата или в случаите на гаранции - сумата, за която са поети задължения от финансовия инструмент в периода на допустимост, включително средствата, платени в гаранционна блокирана сметка, при спазване изискванията на чл. 42 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

(3) Недопустими са следните разходи по отношение на финансовите инструменти:

1. приносът в натура, с изключение на приноса под формата на земя или друг недвижим имот във връзка с инвестициите с цел подкрепа на развитието на селските райони, градското развитие или възстановяването на градската среда, когато земята или недвижимият имот представляват част от инвестицията; приносът под формата на земя или на друг недвижим имот е допустим, при условие че са спазени изискванията, предвидени в чл. 69, параграф 1 и параграф 3, буква "б" от Регламент (ЕС) № 1303/2013;

2. инвестиции, които са физически завършени или изцяло осъществени към датата на решението за инвестиция.

(4) Данък върху добавената стойност не представлява допустим разход за даден проект освен в случаите на данък върху добавената стойност, който не е възстановим съгласно националното законодателство. Начинът на отчитане на данък върху добавената стойност на равнището на инвестициите, направени от крайните получатели, не се взема предвид при определяне на допустимостта на разходите във връзка с финансовия инструмент. Когато финансовите инструменти се съчетават с безвъзмездна финансова помощ, по отношение на безвъзмездната финансова помощ се прилагат разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 3.

(5) Подкрепените от финансов инструмент от програмите крайни получатели също така може да получават помощ от същия или от друг приоритет или програма на Европейските структурни и инвестиционни фондове или от друг инструмент, подкрепен от бюджета на Европейския съюз, в съответствие с приложимите правила на Европейския съюз за държавната помощ. В такъв случай се поддържа отделна счетоводна отчетност за всеки източник на помощ.

(6) Комбинацията от финансова подкрепа, предоставяна чрез безвъзмездна финансова помощ и финансови инструменти при спазване на приложимите правила на Европейския съюз за държавната помощ, може да обхваща същата разходна позиция, при условие че сумата от всички форми на комбинирана подкрепа не надхвърля общия размер на съответната разходна позиция. Безвъзмездните средства не се използват за възстановяване на финансова подкрепа, получена от финансови инструменти. Финансовите инструменти не се използват за предварително финансиране на безвъзмездна финансова помощ.

(7) Когато с финансови инструменти се подкрепя финансирането на предприятия, включително малки и средни предприятия (МСП), тази подкрепа може да се насочва по-специално за създаване на нови предприятия, капитал на ранните етапи, т.е. първоначален и начален капитал, капитал за разрастване, капитал за засилване на общата дейност на дадено предприятие или за реализация на нови проекти, проникване на нови пазари или ново развитие на съществуващи предприятия, при съобразяване с приложимите правила на Европейския съюз за държавната помощ и в съответствие с правилата за отделните фондове. Такава подкрепа може да включва инвестиции както в материални, така и в нематериални активи, както и работен капитал в рамките на приложимите правила на Европейския съюз за държавната помощ, с цел да се стимулира частният сектор като източник на финансиране за предприятията. Подкрепата може да включва и разходите за прехвърляне на правата на собственост върху предприятията, при условие че прехвърлянето се извършва между независими инвеститори.

(8) Когато финансови инструменти предоставят подкрепа за крайни получатели по отношение на инвестиции в инфраструктура с цел подкрепа на градското развитие или възстановяване на градската среда или подобни инвестиции в инфраструктура за целите на разнообразяването на неземеделски дейности в селските райони, тази подкрепа може да включва сумата, необходима за реорганизацията на дълговия портфейл по отношение на инфраструктурата, която съставлява част от новата инвестиция, до максимум 20 на сто от общия размер на програмната подкрепа от финансовия инструмент за инвестицията.

(9) Допустими са и следните разходи във връзка с предоставяне на подкрепа чрез финансови инструменти:

1. разходи за управление, определени в споразуменията между управляващия орган и лицето, управляващо Фонда на фондовете (ако е приложимо за съответната програма), както и между управляващия орган и Европейски инвестиционен фонд (ако е приложимо за съответната програма), и с финансови посредници (ако е приложимо за съответната програма), както и в споразуменията между лицето, управляващо Фонда на фондовете или Европейския инвестиционен фонд, и финансови посредници (ако е приложимо за съответната програма), в съответствие с чл. 42 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, както и праговете, определени в чл. 13 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138 от 13.05.2014 г.), в това число разходи за откриване, закриване и обслужване на банковите сметки на средствата, както и курсови разлики и банкови такси във връзка с трансакции;

2. разходите и таксите за управление могат да включват такси за уредба; когато таксите за уредба или част от нея се начисляват на краен потребител, те не се обявяват като допустими разходи;

3. разходите и таксите за управление, включително извършените за подготвителна работа във връзка с финансовия инструмент преди подписване на съответното финансово споразумение, са допустими от датата на подписването на съответното споразумение.

Чл. 15. (1) Чрез ЕСИФ е допустимо съфинансирането на проекти, които генерират нетни приходи.

(2) Проектите, които генерират нетни приходи, се делят на:

1. проекти, които генерират нетни приходи след тяхното завършване;

2. проекти, които генерират нетни приходи по време на тяхното изпълнение.

(3) С нетните приходи се намалява сумата на финансиране от съответната оперативна програма, като същите се приспадат от размера на допустимите разходи по проекта. Когато не всички инвестиционни разходи са допустими за финансиране по оперативната програма, нетните приходи се разпределят пропорционално между допустимите и недопустимите части от инвестиционните разходи.

Чл. 16. (1) В случаите по чл. 15, ал. 2, т. 1 допустимите разходи за проекта се намаляват предварително при отчитане на потенциала на проекта да генерира нетни приходи през определен референтен период, който обхваща както периода на изпълнение на проекта, така и периода след приключване на неговото изпълнение.

(2) Потенциалните нетни приходи от проекта се определят предварително по един от следните методи, избран от управляващия орган за дадения сектор, подсектор или тип проект:

1. прилагане на фиксиран процент за нетните приходи за сектора или подсектора, приложим за проекта, както е определено в приложение V или в някой от делегираните актове по чл. 61, ал. 2 - 4 на Регламент (ЕС) 1303/2013; при прилагането на този метод се смята, че всички нетни приходи, генерирани при изпълнението и след приключването на проекта, са взети предвид чрез прилагането на фиксирания процент и следователно те не се приспадат от допустимите разходи за проекта впоследствие;

2. изчисляване на дисконтираните нетни приходи от проекта при отчитане на подходящия референтен период за сектора или подсектора, приложим за проекта, обичайно очакваната рентабилност за съответната категория инвестиция, прилагането на принципа "замърсителят плаща" и ако е необходимо - съображенията за справедливост, свързани с относителния просперитет на съответната държава членка или регион.

(3) Като алтернатива на прилагането на методите по ал. 2 максималният процент на съфинансиране може да бъде намален в момента на приемане на програма за даден приоритет или мярка, съгласно която за всички проекти, подкрепени по този приоритет или мярка, може да се прилага единна ставка в съответствие с ал. 2, т. 1; намалението е не по-малко от сумата, получена, като се умножи максималният процент на съфинансиране от Европейския съюз, приложим съгласно правилата за отделните фондове, по съответния фиксиран процент, посочен в ал. 2, т. 1; при прилагането на този метод се смята, че всички нетни приходи, генерирани при изпълнението и след приключването на проекта, са взети предвид чрез прилагането на намаления процент за съфинансиране и следователно те не се приспадат впоследствие от допустимите разходи за проектите.

(4) Когато обективно не е възможно да се определят предварително приходите въз основа на някой от методите по ал. 2 и 3, нетните приходи, генерирани в рамките на три години от приключването на проект или до крайния срок за представяне на документи за приключването на програма, определен в правилата за отделните фондове, в зависимост от това коя дата е по-ранна, се приспадат от декларираните пред Комисията разходи и се възстановяват от бенефициента по надлежния ред.

(5) В случаите на проекти по чл. 15, ал. 2, т. 2, както и при проекти по чл. 15, ал. 2, т. 1, за които е приложен методът по ал. 2, т. 2, нетните приходи, генерирани при изпълнението на проекта от източници на приходи, които не са отчетени при определянето на потенциалните нетни приходи от този проект, се приспадат от окончателно допустимите разходи за проекта най-късно при окончателното искане за плащане, подадено от бенефициента.

Чл. 17. (1) Нетни приходи, генерирани по даден проект по чл. 15, ал. 2, т. 1, не се приспадат от сумата на допустимите разходи за този проект в случаите на:

1. проекти, подкрепяни единствено от Европейския социален фонд (ЕСФ);

2. проекти, за които общият размер на допустимите разходи преди прилагането на чл. 15, ал. 3 и чл. 16 не надвишава левовата равностойност на 1 000 000 евро;

3. възстановима помощ - предмет на задължение за цялостно възстановяване, и награди;

4. техническа помощ;

5. подкрепа за или от финансови инструменти;

6. проекти, за които финансовата подкрепа е под формата на еднократни суми или за покриване на единични разходи съгласно стандартна таблица;

7. проекти, изпълнявани в рамките на съвместен план за действие;

8. проекти, за които подкрепата в рамките на програмата представлява помощ "de minimis"; съвместима държавна помощ за МСП, когато се прилага интензитет на помощта или ограничение на размера на помощта във връзка с държавната помощ; съвместима държавна помощ, когато е била извършена индивидуална проверка на нуждите от финансиране в съответствие с приложимите правила за държавната помощ;

9. проекти, за които сумите или процентите на подкрепа са определени в приложение I - Разбивка на помощта от Европейския съюз за развитие на селските райони (2014 - 2020 г.), и в приложение ІІ - Размери и ставки на помощта от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.).

(2) Нетни приходи, генерирани по даден проект по чл. 15, ал. 2, т. 2, не се приспадат от сумата на допустимите разходи за този проект в случаите на:

1. техническа помощ;

2. финансови инструменти;

3. възстановима помощ - предмет на задължение за цялостно възстановяване;

4. награди;

5. проекти - предмет на правилата за държавна помощ;

6. проекти, за които обществената подкрепа е под формата на еднократни суми или стандартни таблици с разходи за единица продукт, при условие че нетните приходи са били взети предвид предварително;

7. проекти, изпълнявани съгласно съвместен план за действие, при условие че нетните приходи са били взети предвид предварително;

8. проекти, за които общият допустим разход не превишава левовата равностойност на 50 000 евро.

(3) Всяко плащане, получено от бенефициента, произтичащо от договорна санкция в резултат на нарушение на договор между бенефициента и трета страна или страни или извършено в резултат на оттеглянето на оферта от трета страна, избрана по правилата за възлагане на обществени поръчки, не се смята за приход и не се приспада от допустимите разходи за проекта.

Чл. 18. (1) Допустими разходи, извършени във връзка с лизинг, по проекти, финансирани от програмите по чл. 2, ал. 1, са единствено лизинговите вноски при спазване на следните изисквания:

1. лизинговите вноски са дължими и платени до изтичане на срока за изпълнение на проекта, финансиран по оперативната програма;

2. разходът за лизинговите вноски, както и придобиването на актив посредством лизингов договор се доказва с фактура или със счетоводен документ с еквивалентна доказателствена стойност;

3. максималната допустима цена е по-ниска от пазарната цена за закупуване на актива.

(2) Финансовата подкрепа може да бъде отпусната чрез лизингодателя посредством договор между него и управляващия орган и в този случай разходите за лизинг са допустими при спазване на следните условия:

1. лизингодателят е пряк получател на подкрепата, която се използва за намаляване на лизинговите плащания, извършвани от лизингополучателя, по отношение на активи - предмет на лизинговия договор;

2. лизинговият договор, за който се отпуска финансова подкрепа, следва да включва опция за покупка или клауза за минимален лизингов период, равен на полезния живот на актива, за който се отнася договорът;

3. когато лизингов договор се прекрати преди изтичането на минималния лизингов период без предварително одобрение от управляващия орган, лизингодателят се задължава да върне тази част от финансовата подкрепа, която отговаря на оставащия лизингов период;

4. финансовата подкрепа, отпусната на лизингодателя, следва да се използва изцяло в полза на лизингополучателя посредством намаляване на лизинговите вноски за периода на лизинга;

5. лизингодателят трябва да докаже, че цялата полза от финансовата подкрепа се прехвърля на лизингополучателя чрез разбивка на лизинговите плащания или по алтернативен метод, доказващ това;

6. разходите, свързани с лизинговия договор (такси, данъци, цена на оскъпяване, лихви, рефинансиращи разходи, разходи за застраховка и други), различни от разходите за лизингови вноски, произтичащи от проекта, както и другите условия на лизинговия договор трябва да бъдат еквивалентни на условията, приложими за договори, за които не се получава финансова подкрепа.

(3) Финансовата подкрепа може да бъде отпусната на лизингополучателя. В този случай са допустими разходите за лизинг при спазване на следните условия:

1. пряк получател на финансирането от оперативната програма е лизингополучателят;

2. при лизингови договори, които включват опция за покупка или предвиждат минимален лизингов период, равен на полезния срок на наетия актив, максималната сума, допустима за съфинансиране от оперативната програма, не може да надвишава пазарната стойност на наетия актив;

3. по отношение на лизинговите договори финансовата подкрепа от оперативната програма се плаща на лизингополучателя на един или повече транша съобразно реално платените лизингови вноски с изключение на случаите на авансово плащане; когато срокът на лизинговия договор изтича след крайната дата за получаване на финансова подкрепа от

оперативната програма, допустими са само разходи, свързани с лизинговия наем, дължими и платени от лизингополучателя до тази дата;

4. в случаите на лизингови договори, които не съдържат опция за закупуване и чиято продължителност е по-малка от полезния срок на наетия актив, допустими за съфинансиране са само лизингови вноски в рамките на периода за изпълнение на проекта, при условие че лизингополучателят докаже, че лизингът е бил най-ефективният метод за придобиване правото на ползване на актива; ако при използване на алтернативен метод (например наемане на оборудването) разходите биха били по-ниски, разликата ще бъде приспадната от допустимите разходи;

5. в случаите на регионална държавна помощ разходите, свързани с придобиване на активи чрез лизинг, различни от земя и сгради, ще са допустими само ако лизингът е финансов и включва задължение за покупка на активите при изтичане на лизинговия период; при лизинг на земя и сгради лизинговият период трябва да не е по-малък от 5 години след датата на приключване на инвестиционния проект или да не е по-малък от 3 години, в случай че лизингополучателят е малко или средно предприятие;

6. лизингови вноски, платени от лизингополучателя при лизинг с опция за продажба и незабавно наемане обратно на актива, могат да бъдат допустим разход при спазване на условията по ал. 1, 2 и 3; в този случай разходите за придобиване на актива не са допустими за съфинансиране от оперативната програма.

(4) Изискванията по чл. 18 не се прилагат при подкрепа под формата на лизинг чрез финансови инструменти.

Чл. 19. (1) Разходите за придобиване на земя и/или на ограничени вещни права са допустими при спазване на следните условия:

1. към датата на придобиване земята няма вещни и облигационни тежести, които да ограничават свободното ѝ използване за целите на проекта, което се удостоверява с официални документи, издадени от компетентен държавен орган;

2. продавачът не е придобил земята с публична безвъзмездна помощ, дори и частично, в периода за последните 10 години преди подаване на проектното предложение;

3. да има пряка връзка между придобиването на земята и/или на ограничените вещни права и целта на проекта, която трябва да е отразена в договора или в заповедта за предоставяне на финансова подкрепа или съответно в бизнес плана в случаите на финансови инструменти;

4. да има издаден документ от сертифициран оценител или от съответно упълномощен служебен орган, удостоверяващ, че цената на придобиване не надвишава пазарната стойност.

(2) Разходите за придобиване на застроен недвижим имот са допустими, ако за недвижимия имот са изпълнени следните условия:

1. налице е оценка от независим оценител, регистриран съгласно Закона за независимите оценители, или от съответно упълномощен служебен орган, удостоверяващ, че сградата е построена в съответствие с националното законодателство, или са описани частите, които не са в съответствие и които ще бъдат приведени в съответствие по време на изпълнението на проекта; оценката трябва да удостовери, че цената на придобиване на недвижимия имот не надвишава пазарната стойност;

2. към датата на придобиване недвижимият имот няма вещни и облигационни тежести, които да ограничават свободното му използване за целите на проекта, което се удостоверява с официални документи, издадени от компетентен държавен орган;

3. продавачът не е придобил имота (сградата и/или земята) с публична безвъзмездна помощ, дори и частично, в периода за последните 10 години преди подаване на проектното предложение.

(3) Закупуването на незастроени и застроени земи е допустимо на стойност до 10 на сто от общите допустими разходи за съответния проект. За изоставени земи и за земи, използвани преди това за промишлени цели, които включват сгради, това ограничение се увеличава на 15 на сто. При изключителни и добре обосновани случаи може да се разреши по-висок процент от горепосочените проценти за проекти, свързани с опазване на околната среда.

(4) Чрез финансовите инструменти, финансирани от ЕФРР, Кохезионния фонд и ЕЗФРСР, може да се оказва подкрепа за инвестиции, които включват закупуването на незастроена и застроена земя, в размер най-много 10 на сто от изплатените на крайния получател средства от програмата. По отношение на гаранциите този процент се прилага спрямо размера на базовия заем или на други рискови инструменти. Когато чрез финансовите инструменти се предоставя подкрепа на крайни получатели за инвестиции в инфраструктура с цел подпомагане на развитието или възстановяването на градските райони, максималният размер е 20 на сто. При изключителни и добре обосновани случаи може да се разреши по-висок процент от горепосочените проценти за проекти, свързани с опазване на околната среда.

(5) За допустим разход във връзка с придобиването на незастроена земя и/или на недвижим имот заедно с прилежащите към него сгради се считат и таксите, съпътстващи придобиването на земята и/или на недвижимия имот заедно с прилежащите към него сгради, като нотариални такси и други, разходите за експертна оценка и юридическите консултации, при спазване на праговете по ал. 3 и 4.

Чл. 20. Допустими за финансиране са следните разходи, при условие че са пряко свързани с финансираните проекти или дейности и са необходими за тяхната подготовка и осъществяване:

1. разходи за застраховки на придобитите в резултат на дейността дълготрайни материални активи, ако те са свързани с изискванията, наложени от съответния управляващ орган;

2. разходи за юридически консултации и нотариални услуги;

3. разходи за технически и финансови експертизи;

4. разходи за счетоводство.

Чл. 21. Разходите за приключване на оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., съфинансирани по Структурните фондове, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за програмен период 2007 - 2013 г. и за подготовка на програмен период 2021 - 2027 г. са допустими за финансиране с техническа помощ.

Чл. 22. Европейският фонд за регионално развитие и ЕСФ могат да финансират, като се допълват и при спазване на граница от 10 на сто от финансирането на Европейския съюз за всяка приоритетна ос на една оперативна програма, проект, разходите по който са допустими за подкрепа от другия фонд въз основа на правилата за допустимост, прилагани за този фонд, при условие че такива разходи са необходими за удовлетворителното изпълнение на проекта и са пряко свързани с него.

Чл. 23. (1) Европейският фонд за регионално развитие предоставя подкрепа за следните дейности с цел принос към инвестиционните приоритети, посочени в чл. 5 на Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на цел "Инвестиции за растеж и работни места", и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1301/2013":

1. производствени инвестиции, които допринасят за създаването и запазването на устойчиви работни места чрез преки помощи за инвестиции в малки и средни предприятия;

2. производствени инвестиции, независимо от мащаба на съответното предприятие, които допринасят за постигането на инвестиционните приоритети, посочени в чл. 5, т. 1 и 4 на Регламент (ЕС) 1301/2013, и когато тези инвестиции включват сътрудничество между големи предприятия и малки и средни предприятия - инвестиционните приоритети, посочени в чл. 5, т. 2 на Регламент (ЕС) 1301/2013;

3. инвестиции в инфраструктура, която предоставя основни услуги на гражданите в областта на енергетиката, околната среда, транспорта и информационните и комуникационните технологии;

4. инвестиции в социална, здравна, научноизследователска, иновационна, стопанска и образователна инфраструктура;

5. инвестиции за развиване на вътрешния потенциал посредством инвестиции в дълготрайни материални активи за оборудване и дребномащабна инфраструктура, включително маломащабна инфраструктура за културен и устойчив туризъм, обслужващи дейности за предприятията, подкрепа за научни организации и инвестиции в технологии и приложни изследвания в предприятията;

6. изграждане на мрежи, сътрудничество и обмяна на опит между компетентните регионални, местни, градски и други публични органи, икономическите и социалните партньори и съответните организации, представляващи гражданското общество, посочени в чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, проучвания, подготвителни действия и изграждане на капацитет;

7. техническа помощ съгласно чл. 59 от Регламент ЕС) № 1303/2013, включваща дейности по подготовка, управление, мониторинг, оценка, информация и комуникация, създаване на мрежи, разглеждане на жалби, контрол и одит.

(2) Европейският фонд за регионално развитие предоставя подкрепа за следните инвестиционни приоритети:

1. засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите посредством:

а) укрепване на инфраструктурата, необходима за научноизследователска и иновационна дейност (НИД), и на капацитета за реализиране на достижения в областта на научноизследователската и иновационната дейност и насърчаване на центрове на компетентност, по-специално центрове, които са от интерес за Европа;

б) насърчаване на инвестициите на предприятията в НИД, разработване на връзки и взаимодействие между предприятията, центровете за научноизследователска и развойна дейност и сектора на висшите учебни заведения, по-специално поощряване на инвестициите в разработването на продукти и услуги, на трансфера на технологии, на социалната иновация, екоиновациите и приложенията за публични услуги, на стимулирането на търсенето, на изграждането на мрежи, на клъстерите и на отворените иновации посредством интелигентна специализация и подпомагане на технологичните и приложните научни изследвания, пилотни линии, действия за одобрение на продуктите на начален етап, усъвършенствани производствени възможности и пилотно производство, по-специално в ключови базови технологии, както и разпространението на технологии с общо предназначение;

2. подобряване на достъпа до ИКТ и на тяхното използване и качество посредством:

а) разгръщане на широколентовия достъп и въвеждане на високоскоростни мрежи, както и подкрепа за внедряването на нововъзникващи технологии и мрежи за цифровата икономика;

б) разработване на продукти и услуги в сферата на ИКТ, на електронната търговия и насърчаване на търсенето на ИКТ;

в) засилено използване на основаващи се на ИКТ приложения за електронно правителство, електронно обучение, електронно приобщаване, електронна култура и електронно здравеопазване;

3. повишаване на конкурентоспособността на МСП посредством:

а) поощряване на предприемаческия дух, по-специално чрез улесняване на икономическото оползотворяване на нови идеи и стимулиране на създаването на нови предприятия, включително чрез бизнес инкубатори;

б) разработване и прилагане на нови бизнес модели за МСП, по-специално за насърчаване на тяхната интернационализация;

в) подкрепа за създаването и увеличаването на усъвършенстваните възможности за разработване на продукти и услуги;

г) подкрепа за капацитета на МСП за растеж в рамките на регионалните, националните и международните пазари и участие в процеса на иновации;

4. подкрепа на преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори чрез:

а) насърчаване на производството и разпространението на енергия, добивана от възобновяеми източници;

б) насърчаване на енергийната ефективност и на използването на възобновяема енергия в предприятията;

в) предоставяне на подкрепа за енергийната ефективност, за интелигентното енергийно управление и за използването на възобновяема енергия в публичната инфраструктура, включително в обществените сгради, и в жилищния сектор;

г) разработване и внедряване на интелигентни разпределителни мрежи, които функционират за ниско и средно напрежение;

д) насърчаване на стратегии за нисковъглеродно развитие във всички видове територии, по-специално в градските райони, включително насърчаването на устойчива мултимодална градска мобилност и мерки за приспособяване и смекчаване, свързани с изменението на климата;

е) насърчаване на научните изследвания и иновациите и внедряване на нисковъглеродни технологии;

ж) насърчаване на използването на високоефективното комбинирано производство на топлина и енергия, основано на търсенето на полезна топлоенергия;

5. насърчаване на приспособяването към изменението на климата чрез:

а) предоставяне на подкрепа за инвестиции за приспособяването към изменението на климата, включително основани на екосистеми подходи;

б) насърчаване на инвестиции, предназначени за справяне със специфични рискове, осигуряване на устойчивост при бедствия и разработване на системи за управление на бедствия;

6. съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ефективното използване на ресурсите чрез:

а) инвестиране в сектора на отпадъците за съобразяване с изискванията на достиженията на правото на Европейския съюз в областта на околната среда и удовлетворяване на нуждите, идентифицирани от държавите членки, за инвестиции отвъд тези изисквания;

б) инвестиране във водния сектор на отпадъците за съобразяване с изискванията на достиженията на правото на Европейския съюз в областта на околната среда и удовлетворяване на нуждите, идентифицирани от държавите членки, за инвестиции отвъд тези изисквания;

в) съхраняване, опазване, популяризиране и развитие на природното и културното наследство;

г) опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и почвите и насърчаване на екосистемните услуги, включително чрез "Натура 2000" и екологосъобразните инфраструктури;

д) предприемане на действия за подобряване на градската околна среда, за съживяване на градовете, за възобновяване и обеззаразяване на терените за вторично застрояване (включително преструктурираните зони), намаляване на замърсяването на въздуха и насърчаване на мерките за намаляване на шума;

е) насърчаване на иновативни технологии с цел подобряване на защитата на околната среда и ефективното използване на ресурсите в сферата на отпадъците, водите и по отношение на почвата или за намаляване на замърсяването на въздуха;

ж) подкрепа за промишленото преминаване към икономика с ефективно използване на ресурсите чрез насърчаване на зеления растеж, екологичните иновации и управлението на екологичните показатели в публичния и частния сектор;

7. насърчаване на устойчивия транспорт и отстраняване на тесните места в ключовите мрежови инфраструктури чрез:

а) предоставяне на подкрепа за мултимодално Единно европейско транспортно пространство с помощта на инвестиции в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T);

б) подобряване на мобилността на регионално равнище посредством свързването на второстепенни и третостепенни възли с инфраструктурата на TEN-T, включително мултимодални възли;

в) разработване и подобряване на екологосъобразни, включително с ниски емисии на шум, и нисковъглеродни транспортни системи, включително вътрешни водни пътища и морски транспорт, пристанища, мултимодални връзки и летищна инфраструктура с цел насърчаване на устойчиво развита регионална и местна мобилност;

г) изграждане и възстановяване на всеобхватна, висококачествена и оперативно съвместима железопътна и пристанищна система и насърчаване на мерки за намаляване на шума;

д) подобряване на енергийната ефективност и на сигурността на доставките чрез разработване на интелигентни системи за разпределение, съхранение и пренос на енергия и чрез интегрирането на разпределеното производство от възобновяеми източници;

8. насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила чрез:

а) подпомагане на изграждането на бизнес инкубатори и инвестиционна подкрепа за самостоятелно заетите лица и микропредприятията, както и за създаването на собствен бизнес;

б) подкрепа за благоприятстващия заетостта растеж чрез развитие на вътрешния потенциал като част от териториална стратегия за конкретни райони, включително преобразуването на западащи промишлени райони и укрепването на достъпа до и разработването на специфични природни и културни ресурси;

в) подпомагане на инициативи за местно развитие и помощ за структури, предоставящи услуги по места за създаването на работни места, когато тези действия са извън обхвата на Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.);

г) инвестиране в инфраструктура за служби по заетостта;

9. насърчаване на социалното приобщаване, борба с бедността и с всяка форма на дискриминацията чрез:

а) инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за националното, регионалното и местното развитие, понижаване на неравнопоставеността по отношение на здравния статус, насърчаване на социалното приобщаване чрез подобряване на достъпа до обществени, културни, развлекателни и спортни услуги и преминаването от служби на институционално равнище към служби на местно равнище;

б) предоставяне на подкрепа за материалното, икономическото и социалното възстановяване на изостаналите общности в градските и селските райони;

в) предоставяне на подкрепа за социалните предприятия;

г) осъществяване на инвестиции в контекста на стратегии за водено от общностите местно развитие;

10. инвестиции в образованието, обучението, включително професионалното обучение за придобиване на умения и ученето през целия живот, посредством изграждането на образователна инфраструктура и на инфраструктура за обучение;

11. повишаване на институционалния капацитет на публичните органи и заинтересовани страни и ефективна публична администрация посредством действия за укрепване на институционалния капацитет и на ефективната публична администрация и обществените услуги, свързани с изпълнението на ЕФРР, и в подкрепа на действията по ЕСФ за укрепване на институционалния капацитет и на ефективната публична администрация.

Чл. 24. Кохезионният фонд подкрепя:

1. инвестиране в областта на околната среда, включително в области, свързани с устойчивото развитие и енергетиката, които предполагат ползи за околната среда;

2. TEN-T в съответствие с насоките, приети с Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Европейския съюз за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ, L 348 от 20.12.2013 г.);

3. техническа помощ.

Чл. 25. (1) Европейският социален фонд предоставя подкрепа за допустими разходи, които, както е посочено в чл. 120, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 1303/2013, могат да включват финансови средства, постъпили от работодатели и работници.

(2) Допустими за съфинансиране от ЕСФ са разходите за оборудване и обзавеждане.

(3) Приносът в натура под формата на надбавки или заплати, изплатени от трета страна в полза на участниците в даден проект, може да бъде допустим за участие от страна на ЕСФ, при положение че приносът в натура е извършен в съответствие с националните правила, включително счетоводните правила, и не надхвърля размера на разходите, поети от третата страна.

(4) Европейският социален фонд може да подкрепя действия и политики, попадащи в неговия обхват, чрез финансови инструменти, включително чрез микрокредити и гаранционни фондове.

Чл. 26. (1) Не са допустими за съфинансиране от ЕСИФ:

1. глоби, финансови санкции и разходи за разрешаване на спорове;

2. комисионите и загубите от курсови разлики при обмяна на чужда валута, с изключение на случаите на предоставянето на финансова подкрепа чрез финансови инструменти;

3. възстановим данък върху добавената стойност;

4. закупуване на дълготрайни материални активи - втора употреба;

5. разходите за гаранции, осигурени от банка или от друга финансова институция, с изключение на разходите по финансови инструменти.

(2) Не са допустими за съфинансиране от ЕСИФ при безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ лихви по дългове, с изключение на свързани с безвъзмездна финансова помощ, предоставени под формата на лихвени субсидии или субсидии за гаранционни такси.

(3) Не са допустими за съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейския съюз следните разходи за:

1. извеждането от експлоатация или строежа на атомни електроцентрали;

2. инвестиции за постигане намаляване на емисиите на парникови газове от дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ, L 275, 25.10.2003 г., стр. 32);

3. производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия;

4. предприятия в затруднение, така както са определени в правилата на Европейския съюз за държавните помощи;

5. инвестиции в летищна инфраструктура, освен ако са свързани с опазването на околната среда или са придружени от инвестиции, необходими за смекчаване или за намаляване на отрицателното ѝ въздействие върху околната среда.

(4) Разходи за жилищно строителство са недопустими за съфинансиране по Кохезионния фонд на Европейския съюз, освен ако не са свързани с насърчаването на енергийната ефективност или използването на възобновяеми източници на енергия.

(5) Разходите по закупуване на инфраструктура, земя и недвижимо имущество също не са допустими за участие от страна на ЕСФ.