Държавен вестник, брой 103 от 28.XII

Чл. 1. Този закон урежда:

1. условията и реда за извършване на дейностите, разрешени съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси, съставена в Дъблин, Ирландия, на 30 май 2008 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 16 от 2011 г.) (ДВ, бр. 75 от 2011 г.), и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, съставена в Осло, Норвегия, на 18 септември 1997 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 93 от 1998 г.) (ДВ, бр. 68 от 1999 г.) (Конвенция за противопехотните мини);

2. контрола върху дейностите по т. 1;

3. предоставянето на помощ на жертви от касетъчни боеприпаси и противопехотни мини на територията на Република България.

Чл. 2. Забранява се извършването на всякакви дейности с касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и/или касетъчни елементи с експлозивно действие, с изключение на разрешените съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини.

Чл. 3. (1) Касетъчни боеприпаси са конвенционални боеприпаси, проектирани да разпръскват или освобождават касетъчни елементи с експлозивно действие, всеки с маса, по-малка от 20 кг.

(2) Не са касетъчни боеприпаси:

1. боеприпаси или касетъчни елементи с експлозивно действие, проектирани да разпръскват огън, дим, пиротехнически вещества или радиолокационни заглушители, или боеприпаси, проектирани изключително за цели на противовъздушната отбрана;

2. боеприпаси или части от боеприпаси, проектирани да създават електрически или електронни въздействия;

3. боеприпаси, които за недопускане на неизбирателно поразяващо действие върху голяма площ и рисковете, създадени от невзривени касетъчни елементи с експлозивно действие, имат следните характеристики:

а) всеки от боеприпасите съдържа по-малко от 10 броя касетъчни елементи с експлозивно действие;

б) всеки от касетъчните елементи с експлозивно действие е с маса, по-голяма от 4 кг;

в) всеки от касетъчните елементи с експлозивно действие е проектиран да открива и поразява една цел;

г) всеки от касетъчните елементи с експлозивно действие е снабден с електронен механизъм за самоунищожаване, и

д) всеки от касетъчните елементи с експлозивно действие е снабден с електронен механизъм за самодеактивиране.

Чл. 4. (1) Противопехотна мина е мина, проектирана да се взриви от присъствието, близостта или контакта с човек и която изважда от строя, наранява или убива едно или повече физически лица.

(2) Мините, оборудвани с устройства за неизвлекаемост и предназначени да се взривят от присъствието, близостта или контакта само с превозно средство, не се смятат за противопехотни мини.

(3) Мините са боеприпаси, проектирани да се поставят под, върху или близо до земята или друга повърхност и да бъдат взривени от присъствието, близостта или контакта с човек или превозно средство.

Чл. 5. (1) Съгласно Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини се разрешават следните дейности:

1. притежаването, транспортирането, вносът или износът на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини от Въоръжените сили на Република България и други държавни органи само с цел разработка и обучение по техники за откриване, прочистване, разминиране или унищожаване на касетъчни боеприпаси, касетъчни елементи с експлозивно действие и противопехотни мини, или за разработка на мерки за противодействие;

2. транспортирането, вносът или износът на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини с цел унищожаване;

3. унищожаването на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини.

(2) Дейностите по ал. 1, т. 2 и 3 се извършват след получаване на разрешение при условията и по реда на този закон.

(3) Не се изисква разрешение за извършване на дейностите по ал. 1, т. 2 и 3, когато те се осъществяват от Въоръжените сили на Република България.

(4) При извършване на дейностите по ал. 1 държавните органи са длъжни да предприемат мерки за гарантиране на безопасността на населението и за защита на околната среда.

(5) Количествата касетъчни боеприпаси, касетъчни елементи с експлозивно действие и противопехотни мини за целите по ал. 1, т. 1 не трябва да надвишават минимално необходимия брой изделия.

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 2 от 2018 г.) Касетъчни боеприпаси и противопехотни мини се унищожават чрез:

1. взривяване;

2. изгаряне;

3. утилизация с необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните взривни вещества, празни опаковки и метали.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г.) При унищожаване на касетъчни боеприпаси или противопехотни мини на Въоръжените сили на Република България, което се извършва извън територията на Република България, отпадъчните взривни вещества, празни опаковки и метали преминават в собственост на лицето извършващо унищожаването.

Чл. 7. Касетъчни боеприпаси и противопехотни мини се унищожават на специални площадки и в обекти при спазване изискванията на Закона за опазване на околната среда и на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

Чл. 8. (1) Касетъчните боеприпаси и противопехотните мини се унищожават от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за унищожаване, издадено от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(2) Разрешението за унищожаване по ал. 1 включва и съхранение на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини.

Чл. 9. (1) Разрешението по чл. 8 се издава въз основа на писмено мотивирано становище на Междуведомствената комисия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) В състава на комисията по ал. 1 се включват по един представител от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция "Национална сигурност", Дирекцията за национален строителен контрол, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда".

(3) Поименният състав на комисията по ал. 1 се определя със съвместна заповед на министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи по предложение на съответните ръководители.

(4) Дейността на комисията по ал. 1 се организира и ръководи от двама съпредседатели - представителите на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.

(5) За секретар на комисията по ал. 1 се определя служител от Министерството на отбраната.

(6) Деловодното обслужване на комисията по ал. 1 се осъществява от Министерството на отбраната.

(7) За изпълнение на дейността си съпредседателите на комисията по ал. 1, заедно или поотделно, могат да привличат експерти и от други ведомства, както и външни експерти.

(8) Заседанията на комисията по ал. 1 се свикват от съпредседателите, заедно или поотделно, или по писмена молба на неин член. Заседанията са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете.

(9) Решенията на комисията по ал. 1 се приемат с явно гласуване с единодушие от присъстващите членове. Решения не могат да бъдат взети в отсъствие на представителите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи.

(10) Комисията по ал. 1 в изключителни случаи може да взема решения и неприсъствено чрез протокол, подписан от всички членове и при наличие на писмени становища от всички членове.

(11) Организацията на дейността на Междуведомствената комисия се определя с правила, утвърдени от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.

Чл. 10. (1) Лицата по чл. 8 трябва да разполагат със:

1. площадки и обекти за унищожаване и съхранение на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, собствени или наети, отговарящи на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и/или пиротехнически изделия, и на изискванията за физическа защита на строежите съгласно Закона за устройство на територията;

2. квалифициран персонал;

3. служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност при работа с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини;

4. служител по сигурността, който изготвя планове за сигурност на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини и на системи за управлението им;

5. специалисти, които водят отчет на касетъчните боеприпаси и противопехотните мини.

(2) Изискванията към квалификацията на лицата по ал. 1, т. 2 - 5 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Чл. 11. (1) За получаване на разрешение за унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини лицата по чл. 8 подават до комисията по чл. 9 заявление по образец, придружено от следните документи:

1. единен идентификационен код (ЕИК), когато лицата са регистрирани по реда на Търговския закон, или удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на съответната държава членка в легализиран превод на български език;

2. разрешение за ползване на площадките и обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на Закона за устройство на територията;

3. документ, удостоверяващ правното основание за ползване на площадките и обектите;

4. паспорт на склада за съхранение на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини;

5. списък на видовете касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, които ще се унищожават, като се представят стандартизационните документи и съответните технологии;

6. разработени и утвърдени инструкции за безопасност при осъществяване на унищожаването;

7. списък на лицата, които ще имат достъп до касетъчните боеприпаси и противопехотните мини, съгласуван с началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи (РУ на МВР) по местонахождението на обекта;

8. копия от документите, доказващи съответствие с изискванията на глави шеста и седма от Закона за опазване на околната среда, както следва:

а) потвърждение за класификация на предприятието съгласно чл. 103, ал. 6;

б) становище или влязло в сила решение по съответната процедура по оценка на въздействието върху околната среда;

в) влязло в сила решение по чл. 116, ал. 1, т. 1 или по чл. 116ж, ал. 4 - за предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал;

г) становище по чл. 106, ал. 2 или 6 - за предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал;

д) комплексно разрешително по чл. 117, когато това се изисква съгласно глава седма, раздел II;

9. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) диплома за завършено висше образование на ръководителите на унищожаването и документ за придобита специалност за персонала по чл. 10, ал. 1, т. 2 - 5, и заверено копие от трудовите договори на персонала;

10. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) заверено копие от договора с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато охраната на площадките и обектите ще се осъществява от служители на лицето по чл. 8, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност;

11. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лицата, които не са български граждани - свидетелство за съдимост или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава на управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 8, удостоверяващо, че съответното лице не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

12. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 8 няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;

13. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 8 не страдат от психически разстройства;

14. декларация от управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 8, че за тях не са налице обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 5 - 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

(2) Когато някой от етапите на унищожаване се извършва по договор в друг обект на територията на Република България, лицето по чл. 8 посочва местонахождението на този обект и представя копие от договора, а в случаите, когато обектът е разположен извън територията на Република България, лицето представя и съответното разрешение, издадено от компетентния орган на съответната държава.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато лицата по ал. 1 са български граждани, обстоятелствата по ал. 1, т. 11 относно съдимостта им се установяват служебно.

Чл. 12. (1) За съгласуване на списъка по чл. 11, ал. 1, т. 7 лицата по чл. 8 подават до началника на РУ на МВР по местонахождение на съответния обект заявление по образец, придружено от следните документи за всяко от лицата, съпроводени от легализиран превод на български език, когато са издадени на чужд език:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лицата, които не са български граждани - свидетелство за съдимост или съответен документ по националното законодателство на другата държава, удостоверяващо, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

2. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу лицето няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;

3. медицинско свидетелство от лечебно заведение или съответен документ по националното законодателство на другата държава, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) Началникът на РУ на МВР служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия за всяко от лицата. Служебно се установяват и обстоятелствата по ал. 1, т. 1.

(3) Съгласуването се извършва в 14-дневен срок от подаване на заявлението.

Чл. 13. (1) При постъпване на заявлението и документите по чл. 11 комисията по чл. 9 оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на място на площадките и обектите за унищожаване.

(2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон комисията с решение уведомява писмено заявителя, дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.

(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.

(4) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават разрешение или мотивирано отказват издаването му въз основа на становището по чл. 9, ал. 1 в двумесечен срок от подаване на заявлението.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 14. (1) Разрешенията за унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини се издават за срок две години.

(2) Издадените разрешения за унищожаване важат само за посочените в тях дейности и видове касетъчни боеприпаси и противопехотни мини и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.

Чл. 15. (1) Лицето, получило разрешение за унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, уведомява комисията по чл. 9 при:

1. преустройство на площадките и обектите за унищожаване и съхранение на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини;

2. промяна на персонала по чл. 10, ал. 1, т. 2;

3. промяна на търговската регистрация;

4. промяна на вида на касетъчните боеприпаси и противопехотните мини, които унищожава;

5. промяна на технологията на унищожаване на касетъчните боеприпаси и противопехотните мини;

6. изтичане срока на договора по чл. 11, ал. 2.

(2) В случаите по ал. 1 лицето, получило разрешение за унищожаване, представя в 14-дневен срок от настъпването на промяната документите, свързани с нея.

(3) Оценяването на документите по ал. 2 и проверката на място на обектите за унищожаване и съхранение, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 13, ал. 1 - 3.

(4) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица въз основа на становището по чл. 9, ал. 1 отразяват промяната в издаденото разрешение за унищожаване в едномесечен срок от представяне на документите.

Чл. 16. (1) Лицето, получило разрешение за унищожаване, при откриване на нов обект или площадка за унищожаване и съхранение на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини подава до комисията по чл. 9 заявление по образец, придружено от документите по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 10.

(2) Когато е налице промяна в документите по ал. 1, лицето подава до комисията по чл. 9 и документите, свързани с промяната.

(3) Оценяването на документите и проверката на място се извършват по реда на чл. 13, ал. 1 - 3.

(4) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица въз основа на становището по чл. 9, ал. 1 издават решение за допълване на издаденото разрешение за унищожаване в двумесечен срок от подаване на документите.

Чл. 17. Лицата по чл. 8 могат да транспортират с цел унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини на територията на Република България въз основа на разрешение за транспортиране, издадено от директора на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР (ГДНП) или оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 18. (1) Транспортирането на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини на територията на Република България се извършва с въоръжена охрана.

(2) Транспортирането на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини на територията на Република България се извършва с превозни средства и с транспортни опаковки, отговарящи на изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна, когато това се изисква.

(3) Одобряването на транспортните опаковки по ал. 2 в Република България се извършва от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 100, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Чл. 19. За получаване на разрешение за транспортиране лицата по чл. 8 подават заявление по образец до директора на ГДНП, придружено от следните документи:

1. копие от съответното разрешение за унищожаване;

2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) копие от договор с лице, извършващо частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност; когато доставката ще се охранява от служители на лицето по чл. 8, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност;

3. удостоверение за годност на превозното средство, когато такова се изисква, съгласно изискванията на международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна.

Чл. 20. (1) При постъпване на заявлението и документите по чл. 19 директорът на ГДНП оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение.

(2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията за издаване на разрешение директорът на ГДНП уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече.

(3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява.

(4) Директорът на ГДНП или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 21. (1) Разрешенията за транспортиране на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини на територията на Република България се издават за срок 6 месеца и в този срок могат да се използват многократно.

(2) Лицето, получило разрешение за транспортиране, не по-късно от три дни преди извършване на конкретно транспортиране представя на РУ на МВР, на чиято територия ще бъдат транспортирани касетъчните боеприпаси и противопехотните мини, заявление по образец, което съдържа име и адрес на управление на получателя, адрес на обекта, до който ще се извършва транспортирането, количеството и идентификационни данни на изделията, които се транспортират, превозното средство и маршрут на доставката.

(3) Издадените разрешения за транспортиране на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини важат само за посочените в тях видове изделия в съответните количества и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.

Чл. 22. Копие от разрешението за транспортиране на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини придружава доставката и при поискване се предоставя за проверка на органите на Министерството на вътрешните работи или Министерството на отбраната.

Чл. 23. (1) Лицето, получило разрешение за транспортиране, е длъжно да осигури безопасно извършване на дейностите по товарене и разтоварване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, като ограничи достъпа до тях на лица, несвързани с тази дейност.

(2) Лицето, получило разрешение за транспортиране, е длъжно да спазва изискванията, определени от производителя за всеки вид касетъчни боеприпаси и противопехотни мини.

Чл. 24. Забранява се транспортирането на територията на Република България на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини:

1. по обществения транспорт;

2. във вид на колетни пратки по всички видове транспорт.

Чл. 25. Внос и/или износ и/или трансфер на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини с цел унищожаване за и/или от територията на Република България се извършват по реда на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.

Чл. 26. Митническите органи към граничните контролно-пропускателни пунктове отразяват в издадените документи датата на осъществения внос или износ, както и съответното количество касетъчни боеприпаси и противопехотни мини.

Чл. 27. Износ или внос и трансфер се извършват само когато:

1. крайният потребител се намира на територията на Република България или на територията на друга държава - страна по Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини, и

2. крайната употреба е за целите, описани в чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3.

Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г.) (1) Касетъчните боеприпаси и противопехотните мини се унищожават от физически и юридически лица извън територията на Република България въз основа на разрешение за унищожаване (аналогичен документ), издадено от компетентните органи по националното законодателство на държава - страна по Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини, където ще се извърши унищожаването. В тези случаи разрешение за унищожаване по чл. 8, ал. 1 не се издава.

(2) В случаите по ал. 1 разрешението за транспортиране на територията на Република България с цел унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини извън нея се издава на лицата по ал. 1 или на физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, на които лицата по ал. 1 са възложили с договор транспортирането. Разрешението за транспортиране се издава от директора на ГДНП или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) За получаване на разрешение за транспортиране лицата по ал. 2 подават до директора на ГДНП заявление, като освен документите по чл. 19, т. 2 и 3 прилагат:

1. разрешение за унищожаване (аналогичен документ), издадено от компетентните органи по националното законодателство на държава - страна по Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини, където ще се извърши унищожаването;

2. копие от договор с физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец на територията на държава членка, за транспортирането на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини на територията на Република България с цел унищожаване - когато лицето, извършващо унищожаването, не извършва лично транспортирането.

Чл. 28. (1) Всяко лице, което притежава касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и/или касетъчни елементи с експлозивно действие или остатъци от касетъчни боеприпаси или противопехотни мини, с изключение на такива по чл. 5, ал. 1, т. 1, незабавно уведомява писмено Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, независимо от датата на тяхното придобиване.

(2) Физически и/или юридически лица, притежаващи изделията по ал. 1 към датата на влизането в сила за Република България на Конвенцията по касетъчните боеприпаси, незабавно предприемат мерки при условията и по реда на този закон за унищожаването им за тяхна сметка.

Чл. 29. Когато даден район на територията на Република България е идентифициран като район, засегнат от касетъчни боеприпаси или противопехотни мини или може да се направи основателно предположение за това, Министерството на отбраната съвместно с Министерството на вътрешните работи предприемат незабавно следните мерки:

1. проучване, оценка и отчитане на заплахата от остатъци от касетъчни боеприпаси или противопехотни мини и полагане на всички усилия за идентифициране на всички райони, засегнати от касетъчни боеприпаси или противопехотни мини;

2. оценка и изготвяне на приоритети по отношение на обозначаване на района, защитата на населението, разчистването и унищожаването на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, както и мобилизиране на ресурсите и разработване на национален план за осъществяване на тези дейности;

3. обозначаване, наблюдение и обезопасяване на района;

4. разчистване и унищожаване на всички остатъци от касетъчни боеприпаси или противопехотни мини, и

5. информиране на населението за опасността от касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и техните остатъци.

Чл. 30. (1) Жертви на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини са всички хора, които са загинали, починали или понесли физически или психологически травми, икономически загуби, или упражняването на правата им е било сериозно затруднено поради използване на касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и техни остатъчни елементи под юрисдикция и контрол на Република България.

(2) За жертви на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини и техните остатъчни елементи се смятат и съпругът (съпругата), децата и родителите на лицата по ал. 1.

Чл. 31. (1) В Министерството на отбраната се създава Централен регистър на жертвите на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини.

(2) Редът за установяване на качеството "жертва на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини", необходимите документи за това, воденето на регистъра по ал. 1 и неговото съдържание се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 32. (1) Жертвите на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, които не могат сами или с помощта на своите близки да задоволяват основните си жизнени потребности, имат право на социално подпомагане при условия и по ред, определени със Закона за социално подпомагане.

(2) Жертвите на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини по чл. 30, ал. 1 се ползват с правата по чл. 15, 16 и 19 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Чл. 33. (1) При смърт на жертва на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини в случаите по чл. 30, ал. 1 наследниците имат право на еднократна целева помощ за погребение в размер 500 лв.

(2) Помощта по ал. 1 е за сметка на бюджета на общината по последния постоянен адрес на починалия.

Чл. 34. При получаване на искане за разяснение от друга държава - страна по Конвенцията по касетъчните боеприпаси или по Конвенцията за противопехотните мини, по прилагането на двете конвенции министърът на отбраната, чрез министъра на външните работи, представя до Генералния секретар на Организацията на обединените нации в срок от 28 дни необходимата информация.

Чл. 35. (1) Министърът на отбраната събира информация относно прилагането или изпълнението на този закон.

(2) Министърът на отбраната изпълнява задължението на Република България:

1. за отчетност в съответствие с чл. 7 от Конвенцията по касетъчните боеприпаси и чл. 7 от Конвенцията за противопехотните мини, и

2. да предоставя информация съгласно чл. 8 от Конвенцията по касетъчните боеприпаси и чл. 8 от Конвенцията за противопехотните мини;

3. по чл. 4, т. 8 от Конвенцията по касетъчните боеприпаси.

(3) За изпълнение на дейностите по ал. 1 и 2 министърът на отбраната може да изисква информация и/или документи от всички държавни органи, юридически и физически лица.

Чл. 36. (1) Контролът върху дейностите по този закон се осъществява от министъра на отбраната - по отношение на Въоръжените сили на Република България, и от министъра на вътрешните работи - по отношение на физически и юридически лица, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява и съвместно с представители на други държавни органи, на които са възложени правомощия, свързани с дейностите по този закон.

(3) Условията и редът за извършване на контрола върху дейностите по този закон се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.

Чл. 37. (1) Контролните органи при упражняването на контрола имат право:

1. на достъп до всички площадки и обекти, свързани с осъществяване на дейностите по този закон:

2. на достъп до всички документи, свързани с дейностите по този закон;

3. да проверяват документите по т. 2 и да правят копия от тях;

4. да извършват проверки на изделията по този закон;

5. да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват съответните изделия;

6. да преустановят транспортирането на изделия по този закон, когато установят, че доставката не е придружена с издаденото разрешение, до представяне на разрешението;

7. да дават задължителни предписания, свързани с изпълнение на изискванията на този закон:

8. да съставят актове за установяване на административни нарушения по този закон;

9. да сезират органите на прокуратурата при установяване на данни за извършено престъпление.

(2) Правомощията по ал. 1, т. 1 - 7 и 9 могат да се упражняват и съвместно от контролните органи съобразно тяхната компетентност.

Чл. 38. (1) Контролните органи след издаване на разрешенията по реда на този закон извършват проверки на площадките и обектите по чл. 37, ал. 1, т. 1 и на документите по чл. 37, ал. 1, т. 2:

1. по предварително утвърден план от министъра на отбраната и от министъра на вътрешните работи;

2. по сигнали на други контролни органи;

3. при заявяване от страна на Генералния секретар на Организацията на обединените нации или от компетентни органи на други държави - страни по Конвенцията по касетъчните боеприпаси и по Конвенцията за противопехотните мини;

4. по сигнали от граждани.

(2) Контролните органи могат да извършват и внезапни проверки.

(3) При проверките по ал. 1 и 2 контролните органи констатират дали дейностите по този закон се извършват в съответствие с издадените разрешения.

(4) При констатиране на нарушения на изискванията по този закон контролните органи издават задължителни предписания за отстраняването им. Заповедта за задължителните предписания се изпълнява незабавно, освен ако съдът постанови друго.

(5) Заповедта се издава, обжалва и изпълнява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 39. (1) При настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.

(2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението му.

Чл. 40. (1) На лице, което без основателна причина откаже да предостави информация или документи съгласно чл. 35, ал. 3 или съзнателно предостави невярна или подвеждаща информация, се налага глоба в размер 1000 лв. и/или имуществена санкция в размер 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер 20 000 лв.

Чл. 41. За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба от 500 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 42. (1) Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на отбраната и от министъра на вътрешните работи.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.