Държавен вестник, брой 37 от 21.IV

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. редът за издаване на разрешенията за:

а) износ и временен износ на движими културни ценности (ДКЦ) по реда на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата (ОВ, L 39/1 от 10 февруари 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 116/2009";

б) временен износ на ДКЦ със статут "национално богатство" или регистрирани в основен фонд на музей в случаите, когато не попадат в Приложение І на Регламент (ЕО) № 116/2009 за трети страни;

в) временно изнасяне на ДКЦ със статут "национално богатство" или регистрирани в основен фонд на музей от територията на Република България към други държави членки на Европейския съюз;

2. условията и редът за издаване на сертификата по чл. 128, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН) за изнасяне и временно изнасяне на ДКЦ от територията на Република България към други държави - членки на Европейския съюз.

Чл. 2. Разрешенията за износ, временен износ и временно изнасяне на ДКЦ и на сертификата по чл. 128, ал. 3 ЗКН се издават от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 3. За издаване на разрешение за износ и временен износ на ДКЦ по чл. 1, т. 1, буква "а" заявителят подава до министъра на културата:

1. заявление по образец съгласно Приложение І от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1081/2012 на Комисията от 9 ноември 2012 г. за целите на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата (OB, L 324/1 от 22 ноември 2012 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1081/2012", за издаване на стандартно разрешение съгласно чл. 2, т. 1 от регламента;

2. заявление по образец съгласно приложение № 1 от наредбата за издаване на специфично или общо отворено разрешение съгласно чл. 2, т. 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1081/2012.

Чл. 4. (1) Заявленията по чл. 3 се подават на хартия или по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) лично или чрез изрично упълномощено лице.

(2) Към заявление по чл. 3 се прилагат:

1. удостоверението за идентификация съгласно приложение № 11 от Наредба № Н-3 от 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности (ДВ, бр. 101 от 2009 г.);

2. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2020 г.) снимки на съответната културна ценност/колекция - цветни, с размер най-малко 8 x 12 см - 3 броя или цветно изображение на ДКЦ на електронен носител, с резолюция, позволяваща нейното отпечатване;

3. списък на ДКЦ, когато те са повече от една, на български и на английски език;

4. застрахователна полица съгласно чл. 129, ал. 4 ЗКН;

5. консервационно-реставрационна експертиза за състоянието на ДКЦ;

6. пълномощно - за случаите на упълномощаване за подаване на заявление по чл. 3.

(3) При необходимост министърът на културата може да поиска физическото представяне на културните ценности - предмет на износа.

(4) Разходите за дейностите по ал. 1 и 2 са за сметка на заявителя.

(5) В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на ЗЕДЕП, а документите по ал. 1 се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис.

(6) При установяване на нередовности в подаденото заявление или в приложените към него документи се дават писмени указания за тяхното отстраняване в 7-дневен срок от постъпване на заявлението, като се посочва, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Заявителят е длъжен да отстрани нередовностите в 3-дневен срок от получаване на указанията.

Чл. 5. (1) В едномесечен срок от подаване на заявление по чл. 3 министърът на културата или оправомощеното от него длъжностно лице издава разрешението за износ или временен износ на ДКЦ съгласно приложения І, ІІ или ІІІ от Регламент (ЕО) № 1081/2012 или отказва издаването на разрешението.

(2) Отказът за издаване на разрешението за износ и временен износ може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Чл. 11. (1) Сертификатът по чл. 128, ал. 3 ЗКН се издава за изнасяне на ДКЦ към други държави - членки на Европейския съюз, които:

1. не представляват национално богатство;

2. не са регистрирани в основен фонд на музей.

(2) За издаване на сертификата по ал. 1 се подава заявление до министъра на културата по образец съгласно приложение № 4.

(3) Заявлението по ал. 2 се подава на хартия или по електронен път при условията на ЗЕДЕП,

лично или чрез изрично упълномощено лице. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на ЗЕДЕП, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис.

(4) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

1. удостоверението за идентификация съгласно приложение № 11 от Наредба № Н-3 от 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности;

2. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2020 г.) снимки на културната ценност/колекция - цветни, с размер най-малко 8 x 12 см - 2 броя или цветно изображение на ДКЦ на електронен носител, с резолюция, позволяваща нейното отпечатване;

3. списък на ДКЦ, когато те са повече от една, на български и на английски език;

4. пълномощно - за случаите на упълномощаване за подаване на заявление по ал. 2.

(5) При необходимост министърът на културата може да изиска физическото представяне на ДКЦ.

(6) При установяване на нередовности в подаденото заявление или в приложените към него документи се дават писмени указания за тяхното отстраняване в 7-дневен срок от постъпване на заявлението, като се посочва, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Заявителят е длъжен да отстрани нередовностите в 3-дневен срок от получаване на указанията.

Чл. 12. (1) В едномесечен срок от подаване на заявлението по чл. 11, ал. 2 министърът на културата или оправомощеното от него длъжностно лице издава сертификата по образец съгласно приложение № 5 или отказва издаването на сертификата.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава в два екземпляра (първият екземпляр - за заявителя, а вторият екземпляр - за издаващия орган).

(3) Сертификатът по ал. 1 може да се използва еднократно в срок от шест месеца от датата на издаването му.

(4) Отказът за издаване на сертификата по този раздел може да се обжалва по реда на АПК.

Чл. 13. (1) Към формулярите, използвани за издаването на разрешенията по глава трета и на сертификатите по глава четвърта, се прилагат следните изисквания:

1. отпечатват се на бяла хартия, без механични примеси, пригодена за писане и не по-лека от 55 г на квадратен метър, с фон светлосиня плетеница, която да има свойството да разкрива подправяне, извършено по механичен или електронен път;

2. да имат размер 210 x 297 мм, с допустим толеранс от минус 5 до плюс 8 мм по дължината на листа;

3. да съдържат информация за наименованието и адреса на печатницата или идентификационен знак, одобрен от министъра на културата;

4. попълват се по механичен, електронен начин или на ръка, с печатни главни букви и с черен химикал;

5. не съдържат изтривания, задрасквания, добавки или други промени.

(2) Формулярите се отпечатват и попълват на английски и български език.

(3) Компетентните органи на държавата, в която се представя разрешението по глава трета или сертификатът по глава четвърта, могат да поискат той да бъде преведен на официалния език на тази държава. В този случай разходите по превода са за сметка на титуляря на разрешението.

Чл. 14. (1) Издаденото разрешение за временен износ по глава трета, раздел І следва да бъде представено в митническото учреждение, където данните за износната операция са подадени по електронен път, или при износ с карнет АТА да се представи заедно с карнета. Номерът и датата на разрешението се вписват в клетка 44 от декларацията за износ или в главния списък с отрязъка за износ на карнета АТА.

(2) Митническите органи предприемат мерки за установяване на съответствието между данните в митническата декларация за износ или карнета АТА и данните, вписани в разрешението за временен износ.

(3) Разрешението за временен износ придружава пратката до изходното митническо учреждение.