ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42 ОТ 24 ЮЛИ 1980 Г. ЗА ЕДИННА НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ПОВИШАВАНЕ КВАЛИФИКАЦИЯТА НА КАДРИТЕ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42 ОТ 24 ЮЛИ 1980 Г. ЗА ЕДИННА НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ПОВИШАВАНЕ КВАЛИФИКАЦИЯТА НА КАДРИТЕ
Обн. ДВ. бр.67 от 26 Август 1980г., изм. и доп. ДВ. бр.61 от 4 Август 1981г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 3 Юни 1986г., изм. и доп. ДВ. бр.68 от 2 Септември 1988г., отм. ДВ. бр.34 от 27 Април 1990г.
Отменено с § 32, т. 21 от Постановление № 37 на Министерския съвет от 23 април 1990 г. за изменение, допълнение и отменяне на нормативни актове на Министерския съвет - ДВ, бр. 34 от 27 април 1990 г.
В съответствие с решението на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 24 март 1980 г. за повишаване квалификацията на изпълнителските и ръководните кадри
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. (1) Установява Единна национална система за повишаване квалификацията на изпълнителските и ръководните кадри, съгласно основните насоки за нейното изграждане и функциониране (приложение № 1).
Чл. 2. (1) Създава към Министерския съвет Съвет за координиране квалификацията на кадрите в състав съгласно приложение № 2.
(2) Приема Правилник за устройството, задачите и функциите на Съвета за координиране квалификацията на кадрите, съгласно приложение № 3.
Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 1981 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Министрите, ръководителите на другите ведомства и председателите на изпълнителните комитети на народните съвети, ръководителите на организациите и поделенията и председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети отговарят за равнището на подготовката на кадрите в съответния отрасъл, област и община и да считат за своя първостепенна задача повишаването на квалификацията на кадрите и превръщането й в непрекъснат процес.
(2) Към министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на народните съвети се създават съвети и центрове за повишаване квалификацията на изпълнителските и ръководните кадри съгласно изискванията на основните насоки по чл. 1:
1. съветите за повишаване квалификацията на кадрите се създават на обществени начала под председателството на министрите, ръководителите на ведомствата и председателите на изпълнителните комитети на народните съвети до края на септември 1980 г.;
2. центровете за повишаване квалификацията на кадрите се създават на основата на съществуващите управленчески звена, в рамките на лимита за численост на персонала и фонд "Работна заплата", за управлението на съответното министерство, ведомство и народен съвет до края на септември 1980 г.;
3. (нова - ДВ, бр. 61 от 1981 г.) в организациите, поделенията и общинските народни съвети функциите по повишаване квалификацията на кадрите се възлагат за изпълнение на съществуващите звена или на отделни служители;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 61 от 1981 г.) ръководителят на центъра за повишаване квалификацията на кадрите е секретар на съвета за повишаване квалификацията на кадрите.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) На съвета за повишаване квалификацията на кадрите към изпълнителните комитети на народните съвети се възлагат и допълнителни функции - да координира съгласувано със съответните министерства и други ведомства дейността на стопанските организации и техните поделения и на други звена, намиращи се на територията на областта или общината (независимо от ведомственото им подчинение) главно за най-рационално използуване на материално-техническата база за обучение, на преподавателските кадри, за интегриране обучението на кадрите от различни ведомства, за взаимно подпомагане, обмяна на опит и др.
Чл. 4. (1) Висшите учебни заведения, водещите техникуми и други средни учебни заведения създават по предложение на съответното ведомство и с разрешение на Съвета за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет отделения за повишаване квалификацията на специалистите с висша и средна специална квалификация.
(2) Отделенията по предходната алинея се ръководят от зам.-ректор (зам.-директор).
(3) Министерството на културата, науката и просветата до 15 септември 1980 г. да определи специализацията на висшите учебни заведения, на водещите техникуми и на другите средни учебни заведения по направленията на повишаване квалификацията на кадрите в зависимост от техния профил.
Чл. 5. (1) Планирането на повишаване квалификацията на кадрите се извършва по единни нормативи и методика.
(2) Функциите на помощен плановорегулиращ орган на Съвета за координиране квалификацията на кадрите се изпълняват от съответните звена на Министерството на икономиката и планирането, което ръководи, координира и контролира дейността на министерствата, другите ведомства и на изпълнителните комитети на народните съвети по разработването на нормативите за повишаване квалификацията на кадрите и по изпълнението на задачите, определени с националната програма, плановете и прогнозите в тази област.
(3) При планиране повишаването на квалификацията на кадрите за 1981/1982 г. и за осмата петилетка:
1. до 15 септември 1980 г. Министерството на икономиката и планирането, Министерството на културата, науката и просветата, Институтът за социално управление и Държавният комитет за планиране да определят реда, формите и показателите за планиране повишаването на квалификацията на кадрите;
2. до края на октомври 1980 г. министерствата, другите ведомства и изпълнителните комитети на народните съвети разработват под методическото ръководство на Министерството на икономиката и планирането, Министерството на културата, науката и просветата и Института за социално управление научно обосновани нормативи за периодичност, последователност и продължителност на квалификацията на изпълнителските кадри, на специалистите и на ръководните държавни, стопански и административни кадри;
3. до 15 ноември 1980 г. Съветът за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет да утвърди по предложение на Министерството на икономиката и планирането нормативите за повишаване квалификацията на кадрите за цялата система;
4. до края на 1980 г. министерствата и другите ведомства, изпълнителните комитети на народните съвети да разработят планове за повишаване квалификацията на ръководните държавни, стопански и административни кадри, на специалистите и на изпълнителските кадри за своята система.
(4) Плановете се изработват отдолу нагоре в поделенията, стопанските организации, министерствата, изпълнителните комитети на народните съвети съобразно утвърдените нормативи и съответните методически указания и се обобщават:
1. за изпълнителските кадри - от Министерството на икономиката и планирането;
2. за специалистите - от Министерството на културата, науката и просветата;
3. за държавните, стопанските и административните ръководни кадри - от Института за социално управление;
4. (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) общо за страната - за изпълнителските кадри, за специалистите и ръководните държавни, стопански и административни кадри - от Министерството на икономиката и планирането.
(5) Тези планове са неразделна част от инженерните проекти и насрещните планове на поделенията, стопанските организации и ведомствата, а на национално равнище са част от единния план за социално-икономическото развитие на страната.
(6) До края на февруари 1981 г. Министерството на икономиката и планирането, Министерството на културата, науката и просветата, Институтът за социално управление и Държавният комитет за планиране съгласувано със Съвета за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет да разработят национална програма за повишаване квалификацията на изпълнителските кадри, на специалистите и на ръководните държавни, стопански и административни кадри през 1981/1982 г. и за осмата петилетка.
(7) При утвърждаване на технико-икономическите доклади (ТИД) и на работните проекти за изграждане на нови предприятия, за модернизация и реконструкция и при внедряване на нови технологии задължително се съставя план за квалификацията на кадрите у нас и в чужбина.
Чл. 6. (1) Повишаване на квалификацията на кадрите се извършва чрез:
1. опресняване и обогатяване на професионалните знания със срок на обучение до 45 дни;
2. специализация и разширяване профила на упражняваните професии със срок на обучение до една година за редовно обучение;
3. преквалификация за даване на нова професия или специалност със срок на обучение до две години за редовно обучение.
(2) Обучението на кадрите се извършва с пълно или частично откъсване или без откъсване от производството.
Чл. 7. (1) Министерствата, другите ведомства и изпълнителните комитети на народните съвети решават в каква форма и в кое учебно заведение (звено) ще обучават своите кадри. Взаимоотношенията с учебното заведение (звено) се уреждат с договор.
(2) Учебно-методическото ръководство на учебните звена се упражнява за професионалната подготовка на изпълнителските кадри, специалистите и научните работници от Министерството на културата, науката и просветата, а за управленческата подготовка на ръководните държавни, стопански и административни кадри и на управленческите специалисти - от Института за социално управление.
(3) На завършилите успешно различните форми на обучение за повишаване на квалификацията се издава документ, установен от съответните компетентни органи.
Чл. 8. При повишаване и преместване на длъжност, при участие в конкурс, при определяне размера на щатните и брутните заплати и при атестиране на ръководните кадри и на специалистите се взема пред вид и завършването на различните форми на обучение за повишаване на квалификацията и реализацията на кадрите в практиката. Тези изисквания се отразяват в правилата за организация на работната заплата, като се определят и длъжностите, които могат да се заемат от лица само след завършване на определена форма на обучение за повишаване на квалификацията.
Чл. 9. Министерствата и другите ведомства при необходимост могат да организират специализация на кадри в чужбина и да осигурят преподаватели от други страни.
Чл. 10. (1) Цялата дейност за повишаване квалификацията на кадрите се организира и провежда на принципа на стопанската сметка и самоиздръжката, а в отделни случаи - и от държавния бюджет.
(2) Издръжката на обучението в различните форми на обучение за повишаване на квалификацията е за сметка на ведомствата и организациите, чиито кадри се обучават.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 1981 г.) Участвуващите в различните форми на обучение за повишаване на квалификацията с откъсване от производството се считат в платен служебен отпуск, а когато обучението се извършва извън постоянната месторабота, на тях се заплащат командировъчни пари съгласно Наредбата за служебните командировки в страната и обезщетенията при преместване на работа в друго населено място (обн., ДВ, бр. 39 от 1978 г.; изм. и доп., бр. 3 от 1980 г.).
(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 1981 г.) При задочна или комбинирана форма на повишаване квалификацията на кадрите обучаваните получават допълнителен отпуск до 3 работни дни месечно при петдневна работна седмица и до 5 работни дни месечно при шестдневна работна седмица пропорционално на времетраенето на обучението (без ваканциите и присъствените занятия). Този отпуск се ползува между присъствените занятия поотделно или сумарно. През време на присъствените занятия и изпитите се ползуват правата по предходната алинея.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 61 от 1981 г.) Министерството на финансите, Министерството на културата, науката и просветата, Министерството на икономиката и планирането и Институтът за социално управление до края на 1980 г. съгласувано със заинтересуваните министерства и ведомства да определят средни нормативи на разходите за обучение в различните форми за повишаване на квалификацията.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 61 от 1981 г.) Част от кадрите, желаещи да се обучават във формите за повишаване на квалификацията, могат да се изпращат на обучение за собствена сметка срещу заплащане на част (или изцяло) от разходите по договорите.
Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 43 от 1986 г.)
Чл. 12. Комитетът по единна система за социална информация до края на 1980 г. да усъвършенствува формите и показателите на статистическата информационна система, свързана с новите изисквания на Единната национална система за повишаване квалификацията на изпълнителските кадри, на специалистите и на ръководните държавни, стопански и административни кадри.
Чл. 13. (1) Министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на народните съвети и другите организации да използуват най-ефективно материалната база за различните форми на обучение за квалификацията на кадрите на договорна основа.
(2) Съветът за координиране квалификацията на кадрите при Министерския съвет упражнява цялостен контрол за максимално използуване на материалната база за повишаване квалификацията на всички кадри независимо от ведомственото й подчинение, за създаване на общи лаборатории, помощни стопанства и пр.
(3) Министерствата, другите ведомства и стопанските организации могат да отделят средства от капиталните вложения, предназначени за производствени фондове и за изграждане, модернизация и разширяване на учебно-материалната техническа база на учебните заведения, центровете, школите и другите учебни звена, за повишаване квалификацията на кадрите.
Чл. 14. (1) Препоръчва на Централния съвет на Българските професионални съюзи, на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз, на Централния съвет на научно-техническите съюзи и на другите обществени организации и движения да съдействуват:
1. за активно участие на техните органи и организации в управлението и контрола на дейността за повишаване квалификацията на кадрите;
2. за разгръщане на масова възпитателна и пропагандна дейност сред трудещите се и младежта за активното им включване в различните звена и форми на обучение за създаване непрекъснат стремеж на кадрите към повишаване тяхната квалификация, за овладяване на най-новите постижения в науката и техниката, за ефективно реализиране на придобитите знания и умения в общественото производство.
(2) Препоръчва на Централния съвет на Българските професионални съюзи, на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз, на Централния съвет на научно-техническите съюзи и на другите обществени организации и движения съвместно с Министерството на икономиката и планирането, с Министерството на културата, науката и просветата и с Института за социално управление да приемат решения за засилване общественото начало по проблемите за повишаване квалификацията на различните видове изпълнителски и ръководни кадри.
Заключителни разпоредби
§ 1. Отменят се следните актове на Министерския съвет:
1. Постановление № 2 от 1973 г. (ДВ, бр. 15 от 1973 г.);
2. Постановление № 68 от 1975 г. (ДВ, бр. 43 от 1975 г.);
3. Постановление № 17 от 1976 г. (ДВ, бр. 24 от 1976 г.) само чл. 6, ал. 1 и 4; чл. 8, ал. 1, т. 3; чл. 12; чл. 13, т. 4 и чл. 14 в частта им, засягаща повишаване професионалната квалификация.
§ 2. Съветът за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет дава указания за решаване на въпросите, възникнали при прилагането на това постановление.
§ 3. (Нов - ДВ, бр. 61 от 1981 г.) (1) Министърът на народната просвета и министърът на финансите съгласувано с Института за социално управление да издадат до 30 юли 1981 г. наредба за прилагане на това постановление.
(2) В тази наредба да се предвиди възможността диференцирано, в зависимост от срока на обучение в различните форми на квалификация, обучаващите се да поемат задължение по договор да работят до 3 години във ведомството, народния съвет или организацията, която ги е изпратила на обучение.
(3) Когато по неуважителни причини лицата, изпратени на обучение, не завършат курса за повишаване на квалификацията или когато след завършване на обучението не работят определения срок в договора, те възстановяват разходите за обучението им пропорционално на неизпълнението.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 27 ОТ 10 АВГУСТ 1988 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ И ОДОБРЯВАНЕ НА ПРОЕКТОУКАЗ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНИ И УКАЗИ
(ОБН. - ДВ, БР. 68 ОТ 1988 Г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Раздел VII.
Изменение на Постановление № 42 от 24 юли 1980 г. за единна национална система за повишаване квалификацията на кадрите
§ 27. Навсякъде в постановлението думите "окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет" се заменят с "народните съвети", думите "Министерството на народната просвета" - с "Министерството на културата, науката и просветата", а думите "Комитета по труда и работната заплата" - с "Министерството на икономиката и планирането".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Приложение № 1 към чл. 1
(Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.)
ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕДИННАТА НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ПОВИШАВАНЕ КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ИЗПЪЛНИТЕЛСКИТЕ Н РЪКОВОДНИТЕ КАДРИ
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) В съответствие с потребностите на социално-икономическото развитие на страната, с постиженията на научно-техническия прогрес задачата за интелектуализацията във всички сфери на народното стопанство и на основата на решението на Политбюро на ЦК на БКП за повишаване квалификацията на изпълнителските и ръководните кадри, на решението на пленума на ЦК на БКП за развитието на образователното дело и насоките за социално-икономическото развитие на страната през осмата петилетка в Народна република България се изгражда Единна национална система за повишаване квалификацията на изпълнителските и ръководните кадри.
(2) Единната национална система за квалификация на кадрите се изгражда на принципа на единството на партийната, държавната, стопанската и обществената дейност и функционира съобразно принципите на всеобхватност, системност, задължителност и непрекъснатост, диференциация и индивидуализация на обучението. Тя обхваща всички видове ръководни и изпълнителски кадри, групирани в три подсистеми:
1. подсистема за повишаване квалификацията на ръководните кадри с научно- и учебно-методически център - Научно-учебен комплекс при ЦК на БКП, съответно Академията за обществени науки и социално управление, за партийните кадри, за кадрите на обществените организации и за кадрите от органите за държавен и народен контрол и Института за социално управление за държавните, стопанските и административните ръководни кадри;
2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) подсистема за повишаване квалификацията на специалистите със средна и висша квалификация с научно- и учебно-методически център - Министерството на културата, науката и просветата;
3. (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) подсистема за повишаване квалификацията на изпълнителските кадри с координиращ център - Министерството на икономиката и планирането при Министерския съвет, и с научно- и учебно-методически център - Министерството на културата, науката и просветата.
Глава втора
ЦЕЛ И ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА ЕДИННАТА НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ПОВИШАВАНЕ КВАЛИФИКАЦИЯТА НА КАДРИТЕ
Чл. 2. (1) Основната цел на системата е да поддържа и привежда квалификационното равнище на кадрите в постоянно съответствие със - задачите на социално-икономическото развитие на страната, с научно-техническия прогрес и с бързото повишаване ефективността на общественото производство, като осигурява изпреварващи темпове в усъвършенствуване квалификационната структура на кадровия потенциал по отношение на бъдещите изисквания. Системата съдействува за повишаване марксистко-ленинската подготовка на кадрите, за формиране вътрешна потребност у всеки труженик от непрекъснато професионално-творческо усъвършенствуване и развитие, стимулира творческите способности и творческото отношение към живота, спомага за хармонизиране цялостното развитие на личността, формира потребността да се живее и работи по законите на красотата.
(2) За постигане на тази цел системата изпълнява следните основни задачи:
1. провежда единна политика за повишаване квалификацията на кадрите, като ръководейки се от реалните потребности, осигурява целево, еднопосочно и едновременно на различни нива обучение на всички кадри - ръководители, специалисти и изпълнители, чрез интегриране усилията на научния фронт, образованието, културата, икономиката и т.н. в това отношение;
2. осъществява дейността за повишаване квалификацията на кадрите като част от кадровата политика (подбор, адаптация, обучение, оценка, хоризонтално и вертикално израстване и стимулиране);
3. извършва системно опресняване и обогатяване на професионалните знания, специализация и разширяване профила на упражняваните професии, преквалификация за нова професия или специалност при настъпване изменение в професионалната структура на работната сила или в трудоспособността;
4. осигурява подготовка на резервни ръководни кадри за всички равнища на социалното управление;
5. създава условия за непосредствено свързвано на обучението с конкретните нужди на обществената практика и управлението, на икономиката и на духовния живот;
6. осигурява внедряването на икономическия подход при организацията и функционирането на системата за повишаване квалификацията на кадрите; създава необходимите условия за ефективно свързване на трите страни, участвуващи в процеса на повишаване квалификацията: а) ведомството (организацията), което определя и изпраща кадри за обучение; б) кадрите, които ще се обучават, и в) учебните звена, които ще обучават кадрите, така че всяка от тях да носи реална обществено-политическа, административна и икономическа отговорност за равнището и развитието на квалификацията на кадрите.
Глава трета
СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ НА СИСТЕМАТА
Чл. 3. (1) Единната национална система за повишаване квалификацията на ръководните и изпълнителските кадри се ръководи от Съвета за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет. Той отговаря за цялостното изграждане, функциониране и развитие на системата и пряко координира повишаването на управленческата подготовка на стопанските и административните ръководни кадри.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Съветът ръководи, координира и контролира дейността на министерствата и другите ведомства, на изпълкомите на народните съвети за повишаване квалификацията на подведомствените им ръководни и изпълнителски кадри. Решенията на Съвета за координиране квалификацията на кадрите са задължителни за всички ведомства и организации, изпълняващи функции и задачи в тази област.
(3) Устройството, задачите, функциите и съставът на съвета се регламентират с правилник, утвърден от Министерския съвет.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) (1) Към министерствата, другите ведомства и изпълнителните комитети на народните съвети се създават съвет и център за повишаване квалификацията на кадрите.
(2) В съвета се включват висококвалифицирани научни работници, представители на отрасловите професионални и творчески съюзи. ДКМС, научно-техническите съюзи, ръководни кадри и специалисти. Съветът обсъжда и предлага решения по общите въпроси на квалификацията разглежда прогнози, перспективни, петгодишни и годишни планове и програми за повишаване квалификацията на кадрите, анализира периодично (но не но малко от веднъж в годината) ефективността от повишаване на квалификацията и прави предложения за подобряването и усъвършенствуването й.
(3) Центровете за повишаване квалификацията на кадрите организират и координират:
1. управленческата подготовка на ръководните кадри от всички звена на собствената им система;
2. повишаването на професионалната квалификация на специалистите;
3. повишаването на професионалната квалификация на изпълнителските кадри.
(4) Центровете за повишаване квалификацията на кадрите провеждат своята дейност чрез:
1. висшите и средните учебни заведения; водещите научноизследователски и инженерно-внедрителски организации; научно-техническите съюзи; професионално-учебните центрове и други звена, които разполагат с необходимата материално-техническа база и подготвени кадри за повишаване квалификацията на специалистите и изпълнителските кадри;
2. Института за социално управление, филиалите на Академията за обществени науки и социално управление, междуокръжните партийни школи и собствените звена - за различните видове ръководни кадри.
(5) Центровете за повишаване квалификацията на кадрите:
1. проучват равнището на квалификацията на ръководните кадри, на специалистите със средна и висша квалификация и на изпълнителските кадри от системата им и определят потребностите, насоките и формите за повишаването й;
2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) под ръководството на Министерството на икономиката и планирането, на Министерството на културата, науката и просветата и на Института за социално управление разработват научно обосновани нормативи за периодичност, последователност и продължителност на различните видове и форми за повишаване квалификацията на кадрите;
3. съставят необходимите перспективни и текущи планове за повишаване квалификацията на кадрите;
4. помагат на съответните ръководства в правилния подбор на хората за обучение, в съответствие с потребностите на предприятията и организациите, като се съобразяват с техните делови и обществено-политически качества, с постиженията и творческите им прояви в процеса на работата, с перспективите в развитието им;
5. на основата на икономическия подход сключват договори със съответните учебни звена за повишаване квалификацията на своите кадри;
6. контролират съдържанието, целенасочеността и качеството на работата за повишаване квалификацията на кадрите от своята система;
7. набелязват мероприятия за по-пълно peaлизиране на знанията, придобити при повишаване квалификацията на кадрите чрез различните форми;
8. осигуряват необходимите средства за финансиране дейността за повишаване квалификацията на кадрите;
9. вземат мерки за стимулиране на трудещите се към повишаване на тяхната квалификация чрез въвеждане конкурсното начало при заемане на редица длъжности, чрез вертикално и хоризонтално израстване на кадрите, повишили своята квалификация;
10. водят отчет на лицата, преминали през различните видове и форми на обучение за повишаване на квалификацията, и др.
(6) Съветите и центровете за повишаване квалификацията на кадрите в министерствата, другите ведомства, окръжните народни съвети и Столичния народен съвет работят по правилник, одобрен от Съвета за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Помощни органи на съвета и центъра за повишаване квалификацията на кадрите към изпълнителните комитети на народните съвети са: звената за народна просвета, окръжните държавни инспекции по труда и звената за усъвършенствуване на управлението при окръжните народни съвети.
Чл. 6. (1) Към висшите учебни заведения, водещите техникуми и други средни учебни заведения се създават отделения за повишаване квалификацията на специалистите с висша и средна специална квалификация.
(2) Единните центрове на Българската академия на науките при необходимост могат да създават отделения за повишаване квалификацията на научните, научно-преподавателските и развойните кадри.
Чл. 7. (1) Планирането на обучението за повишаване квалификацията на държавните, стопанските и административните ръководни кадри, на специалистите и на изпълнителските кадри е неразделна част от инженерните проекти и насрещните планове, от плановете за наука, технически прогрес и инвестиции и от плановете за научноизследователска и учебно-възпитателна работа на висшите учебни заведения.
(2) Планирането на обучението за повишаване квалификацията на кадрите на партийните органи, на обществените организации и на кадрите от органите за държавен и народен контрол и занапред ще става по установения ред от ЦК на БКП.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Плановете се разработват отдолу нагоре в поделенията, стопанските организации, министерствата, другите ведомства, окръжните народни съвети, Столичния народен съвет и общо за страната за 2, 5 и повече години съобразно утвърдените нормативи и методическите указания на Комитета но труда и работната заплата, Министерството на културата, науката и просветата, Института за социално управление и Държавния комитет за планиране.
(4) При планиране квалификацията на кадрите се съставя и план за повишаване образователното равнище на работниците, както и за преквалификация на работната сила, освобождаваща се в резултат на внедряване постиженията на научно-техническия прогрес. Тези планове се включват в плана за социално-икономическото развитие на страната.
(5) При планиране квалификацията на кадрите се разработват и реализират съвместни програми със СССР и други братски социалистически страни за повишаване квалификацията по отделни дейности и на специалисти.
(6) На основата на реалните потребности на страната, на утвърдените нормативи и на плановете на поделенията, организациите и ведомствата за повишаване квалификацията на различните видове кадри се изработва национална програма за повишаване квалификацията на кадрите за всяка петилетка и прогноза до 2000 година.
(7) При планиране потребностите от повишаване квалификацията на ръководите административни и стопански кадри да се спазва принципът при движението им от едно в друго управленческо звено или равнище те да преминават през различни форми и степени на системата за повишаване на квалификацията. С определяне номенклатурата на резервните кадри да се определят и специалностите, по които те ще се подготвят.
(8) Комитетът по единна система за социална информация осигурява необходимата отчетност за повишаване квалификацията и квалификационната структура на ръководните държавни, стопански и административни кадри, на специалистите и изпълнителските кадри.
(9) Единната система за квалификацията на кадрите се разработва като подсистема на автоматизираната система за управление на равнище стопанска организация, министерство, ведомство, окръг и на национално равнище.
Глава четвърта
УЧЕБНИ ФОРМИ И ЗВЕНА ЗА ПОВИШАВАНЕ КВАЛИФИКАЦИЯТА НА КАДРИТЕ
Чл. 8. (1) Повишаването на квалификацията на кадрите се извършва чрез прилагане на следните видове обучение:
1. опресняване и обогатяване квалификацията (знанията и опита) на кадрите, които се осъществяват главно в две разновидности:
а) текущо опресняване и обогатяване - за своевременно и ефективно усвояване на текущите промени в техниката и технологията на работа и механизма на управление, както и при установени в процеса на оценяване на кадрите пропуски в тяхната квалификация;
б) периодично опресняване и обогатяване - през нормативно определен период за всяка професия, във връзка с преодоляване моралното остаряване на знанията и естественото изоставане на квалификацията на кадрите по отношение на равнището на изискванията и привеждането и поддържането й на това равнище;
2. специализация и разширяване профила на упражняваните професии, което се извършва главно в две разновидности:
а) длъжностна специализация - при заемане на първата длъжност и при всяка следваща промяна за осигуряване бързо и ефективно навлизане в работата и реализация на длъжността. (Кратка длъжностна специализация се налага и за кадрите, заели длъжностите си чрез конкурса.);
б) целева специализация - като изпреварваща подготовка за своевременно и ефективно усвояване на предстоящи за въвеждане нови производства, техника, технология и методи на работа;
3. преквалификация за придобиване нова специалност (професия), включително и подготовка на резервни ръководни кадри, която се осъществява главно в две разновидности:
а) преквалификация за получаване допълнителна фундаментална професионална подготовка - за кадри, навлизащи в професии, при които се изисква две и повече фундаментални подготовки;
б) преквалификация за получаване нова фундаментална професионална подготовка - за кадри, чиято квалификация не може да се приспособи към новите условия, възникнали в резултат на промяна в професионално-длъжностната структура или в личната трудоспособност.
(2) Повишаването на квалификацията, на научните, научно-преподавателските и развойните кадри може да се извършва и чрез други форми.
(3) Повишаването на квалификацията може да бъде с пълно или частично откъсване, комбинирано или без откъсване от производството.
(4) Формите на обучение при повишаване на квалификацията биват колективни и индивидуални, редовни, задочни, комбинирани и др. Освен това те могат да бъдат:
1. концентрирано обучение - непрекъснато всекидневно обучение с откъсване или без откъсване от производството; с постепенно усвояване на новите знания и умения:
2. етапно обучение - по системата "Учение - труд - учение" със задълбочаващо усвояване на даден кръг нови знания и умения на етапи;
3. циклично обучение - по системата "Учение - труд - учение" с усвояване на поредица различни цикли нови знания и умения.
(5) Съдържанието на обучението при повишаване квалификацията на кадрите се определя от целите и съдържанието на квалификационната характеристика на професията и длъжността.
(6) Във всички видове и форми за повишаване квалификацията на кадрите се осигурява:
1. усвояване на най-новите постижения на науката, техниката и културата, на съвременни методи в областта на управлението и планирането, социалистическата организация на труда и икономическата дейност, на знания и критерии за естетизация на живота и трудовата дейност на човека;
2. превръщане на знанията в трайни умения чрез въвеждане активни методи, форми и технически средства за обучение, съобразени с възрастовия и образователния състав на обучаващите се;
3. условия за пълноценна самоподготовка и непрекъснат процес на самообразование, за свързване обучението на кадрите с нуждите на обществената практика, на икономиката и управлението, със задачата за интелектуализиране на материалното производство, на всички сфери на обществената практика.
(7) В системата за повишаване квалификацията на заетите кадри целенасочено и координирано да се използуват средствата за масова информация, лекционната пропаганда и др., които ще подпомагат по-нататъшното овладяване на основните и най-новите постижения на професионалната и управленческата квалификация, на методите за конкретен икономически анализ и прилагане на знанията в практиката.
Чл. 9. (1) Повишаването на квалификацията на кадрите се извършва в учебни звена, както следва:
1. за линейните и функционалните ръководни стопански, държавни и административни кадри за висшите управленчески звена:
а) опресняване: в Научно-учебния комплекс на ЦК на БКП - от Института за социално управление;
б) специализация: в Научно-учебния комплекс на ЦК на БКП - от Института за социално управление; в Академията за народно стопанство при Министерския съвет на СССР;
в) преквалификация (подготовка па резервни ръководни държавни, стопански и административни кадри за висшите управленчески звена): в Научно-учебния комплекс на ЦК на БКП - от Института за социално управление; в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, Московската висша партийна школа и Академията за народно стопанство при Министерския съвет на СССР;
2. за линейните и функционалните ръководни държавни, стопански и административни кадри за средните управленчески звена:
а) опресняване: в министерствата, другите ведомства и окръжните народни съвети под научно-методическото ръководство на Института за социално управление;
б) специализация и преквалификация (подготовка на средни резервни ръководни стопански, държавни и административни кадри): във филиалите на АОНСУ и в междуокръжните партийни школи под научно-методическото ръководство на Института за социално управление;
3. за линейните и функционалните ръководни държавни, стопански и административни кадри за низовите управленчески звена:
а) опресняване;
б) специализация;
в) (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) преквалификация (подготовка на резервни кадри): в стопанските организации, народните съвети и други звена под ръководството на Министерството на икономиката и планирането и под научно-методическия контрол на Института за социално управление;
4. за преките ръководни държавни, стопански и административни кадри:
а) опресняване;
б) специализация;
в) (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) преквалификация (подготовка на резервни преки ръководни държавни, стопански и административни кадри): в професионално-учебните центрове, народните съвети и други звена под ръководството на Министерството на икономиката и планирането и под научно-методическия контрол на Института за социално управление;
5. за специалистите с висша квалификация:
а) опресняване: във водещите научноизследователски и инженерно-внедрителски организации към министерствата и другите ведомства; в единните центрове на Българската академия на науките и институтите на Медицинската академия; във висшите учебни заведения; в курсовете на научно-техническите съюзи;
б) специализация: във висшите учебни заведения; в единните центрове на Българската академия на науките и институтите на Медицинската академия; във водещите научноизследователски и инженерно-внедрителски организации към министерствата и другите ведомства;
в) преквалификация: само във висшите учебни заведения;
6. за специалистите със средна специална квалификация:
а) опресняване: във водещите техникуми и други средни учебни заведения: в стопанските организации; в предприятията; в курсовете на научно-техническите съюзи;
б) специализация;
в) преквалификация: само във водещите техникуми й други средни учебни заведения;
7. за изпълнителските кадри:
а) опресняване;
б) специализация;
в) (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) преквалификация: в професионално-учебните центрове, курсове и школи към стопанските организации и поделенията под ръководството на Министерството на икономиката и планирането и под учебно-методическия контрол на Министерството на културата, науката и просветата; във водещите техникуми и други средни учебни заведения.
(2) В учебните курсове на функционалните министерства и ведомства могат да повишават квалификацията си специалистите от съответни направления независимо от ведомственото им подчинение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Програмите и плановете за обучение за всички форми се съгласуват: за професионалната подготовка на специалистите и изпълнителските кадри - със съответните органи на Министерството на културата, науката и просветата; за управленческата подготовка на ръководните държавни, стопански и административни кадри - с Института за социално управление.
(4) В различните форми и учебни звена за повишаване на квалификацията може да се организира повишаване квалификацията и на чуждестранни граждани, които се приемат по определен за това ред.
(5) Повишаването на квалификацията на ръководните кадри и на специалистите с висша и средна квалификация, както и на работниците може да става и в чужбина съобразно реда, установен с нормативни документи.
(6) Завършването на дългосрочните курсове за следдипломна квалификация (специализация) става със защита на проект по конкретен проблем от организацията, където ще работят специалистите. Те получават увеличение на възнаграждението си или по-висок ранг на заеманата длъжност, след като се реализират в конкретната практика, т.е. след доказано увеличение на производителността на техния труд или внедряване на защитен проект (нова технология, ново изделие, ново организационно решение и т.н.) в практиката.
Чл. 10. (1) Повишаването на квалификацията на научно-преподавателския и ръководния състав, зает в Единната национална система за повишаване квалификацията на кадрите, е първостепенна грижа на органите, които управляват този процес.
(2) Във водещите висши учебни заведения да се създадат звена за повишаване квалификацията на научно-преподавателския и ръководния състав, зает в Единната национална система за повишаване квалификацията на изпълнителските кадри и специалистите.
(3) В Научно-учебния комплекс на ЦК на БКП - съответно Института за социално управление, да се организира повишаване квалификацията на научно-преподавателския и ръководния състав, зает в Единната национална система за повишаване квалификацията на ръководните кадри.
(4) Повишаването на квалификацията на научно-преподавателския състав, зает в Единната система за повишаване квалификацията на кадрите, може да става в CCCP и други страни съгласувано със Съвета за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет.
Глава пета
ФИНАНСИРАНЕ И МАТЕРИАЛНО-ТЕХНИЧЕСКА ВАЗА
Чл. 11. (1) Повишаването на квалификацията на кадрите се извършва на икономическа основа и се финансира съобразно специфичните правила за управление на стопанските организации и поделенията им, дейностите и др., а при особени случаи - от държавния бюджет.
(2) Стопанските организации и поделенията им, както и други, които изпращат кадри в курсовете за повишаване на квалификацията, поемат изцяло тяхната издръжка.
(3) Цялата дейност за повишаване на квалификацията се организира и провежда на принципа на стопанската сметка и самоиздръжката.
(4) Повишаването на квалификацията на кадрите се извършва на базата на договори, сключени между министерствата, другите ведомства, стопанските организации, поделенията, окръжните народни съвети и Столичния народен съвет, от една страна, и учебните звена, от друга страна. В тях се отразяват изискванията за качеството и равнището на подготовката към учебните звена, а също правата и задълженията на стопанските организации, поделенията и др., които изпращат курсисти за обучение, и на съответните учебни звена.
(5) Договарящите страни, които не спазват поетите договорни задължения, възстановяват съответните разходи.
(6) Допуска се работници и специалисти да бъдат изпращани на обучение и за собствена сметка срещу частично или пълно заплащане на разходите.
Чл. 12. (1) Единната национална система за повишаване квалификацията на кадрите в максимална степен използува материално-техническа база на образователната система, на АОНСУ и нейните филиали, на междуокръжните партийни школи, професионално-учебните центрове, научно-техническите съюзи, школите, кабинетите и клубовете на профсъюзите, Комсомола, Отечествения фронт и другите обществени организации, клубовете на културата, читалищата, библиотеките, съветите за техническо и научно-техническо творчество на рационализаторите и изобретателите, както и собствената си материална база.
(2) Министерствата, другите ведомства и окръжните народни съвети (СНС) осигуряват учебна и материално-техническа база - учебни кабинети, лабораторни и учебно-технически средства и др., за повишаване квалификацията на кадрите.
(3) Нова материално-техническа база се изгражда при доказана необходимост с разрешение на Съвета за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет.
(4) Използуването на чужда материално-техническа база се урежда с договор срещу заплащане.
Приложение № 2 към чл. 2, ал. 1
(Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.)
СЪСТАВ НА СЪВЕТА ЗА КООРДИНИРАНЕ КВАЛИФИКАЦИЯТА НА КАДРИТЕ КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
Председател - зам.-председател на Министерския съвет.
Зам.-председател - министърът на народната просвета.
Зам.-председател - министърът на икономиката и планирането.
Зам.-председател - директорът на ИСУ при ЦК на БКП.
Секретар.
Членове:
а) зам.-зав. отдели на ЦК на БКП: отдел "Наука и образование", отдел "Планово-икономически", отдел "Организационен", отдел "Народни съвети и масови организации", Академия за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП:
б) първи зам.-министри и зам.-председатели, отговарящи за кадрите на: Държавния комитет за наука и технически прогрес; Комитета за култура; Министерството на народното здраве; Индустриалната стопанска асоциация; държавния комитет за планиране; Министерството на финансите; Министерството на химическата промишленост; Министерството на машиностроенето; Националния аграрно-промишлен съюз; Министерството на строителството и строителните материали; Министерството на електрониката и електротехниката, Министерството на енергетиката; Министерството на транспорта; Министерството на леката промишленост; Министерството на вътрешната търговия и услугите; Министерството на металургията и минералните ресурси; Министерството на външната търговия; Комитета по архитектура и благоустройство; научно-техническите съюзи; Централния съвет на Българските професионални съюзи; Централния комитет на димитровския, комунистически младежки съюз; Комитета по единна система за социална информация; Столичния народен съвет.
Налагащите се промени в състава на Съвета за координиране квалификацията на кадрите се правят от неговия председател - зам.-председател на Министерския съвет.
Приложение № 3 към чл. 2, ал. 2
(Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.)
ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО, ЗАДАЧИТЕ И ФУНКЦИИТЕ НА СЪВЕТА ЗА КООРДИНИРАНЕ КВАЛИФИКАЦИЯТА НА КАДРИТЕ КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
Раздел І
Общи положения
Чл. 1. Съветът, за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет е държавно-обществен целеви орган на правителството, който отговаря за цялостното изграждане, функциониране и развитие на Единната национална система за повишаване квалификацията на изпълнителските и ръководните кадри и пряко координира повишаването на управленческата подготовка на държавните, стопанските и административните ръководни кадри в Народна република България. Той се създава в съответствие с Решение № 126 от 24 март 1980 г. на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия.
Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Съветът за координиране квалификацията на кадрите упражнява ръководство, координация и контрол в дейността на министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на народните съвети за повишаване управленческата подготовка на ръководните стопански, държавни и административни кадри, за повишаване квалификацията на специалистите със средна и висша квалификация и на изпълнителските кадри в тяхната система.
(2) Решенията на Съвета за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет, издадени в рамките на неговата компетентност, са задължителни за всички министерства и други ведомства.
(3) Съветът за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет осъществява своята дейност в тясна връзка и съгласуваност с партийните, държавните, стопанските, културните, научните и обществените органи и организации.
Раздел ІІ
Задачи и функции
Чл. 3. (1) Основна задача на Съвета за координиране на квалификацията на кадрите е да осигури изграждането и пълноценното функциониране на Единната национална система за повишаване квалификацията на изпълнителските и ръководните кадри с цел да се поддържат изпреварващи темпове в развитието на квалификационното равнище на кадрите в сравнение с потребностите на развитие и изменение, на народното стопанство; да обсъжда и решава общите принципни въпроси в Единната система на квалификацията на кадрите с цел рязко да се подобрят качеството и ефективността във всички форми за повишаване професионалната квалификация на изпълнителските кадри и на специалистите и управленческата подготовка на ръководните кадри.
(2) За изпълнението на основната задача Съветът за координиране квалификацията на кадрите:
1. организира разработването на икономически методи и цялостен инструментариум за ръководство и функциониране на Единната национална система за повишаване квалификацията на кадрите;
2. организира разработването на критерии, показатели и нормативи за оценка и планиране равнището на квалификацията на кадрите и за подбор при тяхното включване в различните форми на обучение;
3. организира разработването от министерствата и другите ведомства на прогнози, концепции и перспективни планове за повишаване квалификацията на кадрите;
4. организира разработването и утвърждаването на национална програма за повишаване професионалната квалификация на изпълнителските кадри и специалистите и управленческата подготовка на ръководните кадри през осмата петилетка и на прогнози и перспективни планове в тази област за по-продължителен период. За тази си дейност той привлича представители на държавни и обществени организации, както и изтъкнати специалисти в областта на повишаване квалификацията на кадрите;
5. организира координирането и съгласуването на петгодишните и годишните национални и ведомствени комплексни програми и планове за повишаване квалификацията на кадрите със задачите по плана за социално-икономическото развитие на страната и контролира изпълнението им;
6. осъществява мероприятия за повишаване заинтересуваността и за развитие на инициативата на ръководствата на държавните, стопанските и административните органи и организации и на трудовите колективи за повишаване квалификацията на кадрите и тяхната реализация;
7. одобрява и осигурява изпълнението на мероприятия за внедряване нов подход към съдържанието на учебния процес, за усъвършенствуване учебните планове и програми, за издигане качеството във всички форми и степени на Единната национална система за повишаване квалификацията на кадрите, за използуване активни методи и съвременни форми на обучение, развиващи самостоятелното мислене, инициативата и творчеството на кадрите;
8. контролира изпълнението на план-програмите за повишаване квалификацията на кадрите и научно-педагогическото им равнище в Единната национална система за повишаване квалификацията на кадрите чрез своите помощни учебно-методически органи;
9. осигурява проучването, обобщаването и прилагането на положителния опит на отделни организации и звена в цялата мрежа на Единната национална система за повишаване квалификацията на кадрите, както и на най-широкото използуване на прогресивния чуждестранен опит;
10. осигурява правилното изграждане на мрежата от звена за повишаване квалификацията на кадрите върху отраслов, териториален и функционален принцип, както и пълноценното и комплексно използуване на кадрите и материално-техническата база, предназначени за тази дейност;
11. дава мнение и взема мерки за осигуряване необходимите капитални вложения за създаване и модернизация на материално-техническата база, включително и на учебно-технически средства, за дейността на Единната национална система за повишаване квалификацията на кадрите;
12. установява и предлага на съответните компетентни органи формите и условията за сътрудничество с други страни и на първо място със Съветския съюз и другите социалистически страни за повишаване квалификацията на кадрите във важни направления, по които възможностите на нашата страна са ограничени;
13. участвува при обсъждане от други органи на общи проблеми на кадровата политика, свързани с професионалното насочване и подбор, с обучението, адаптацията и професионалното израстване на кадрите;
14. дава насоки и осигурява координация на научноизследователската дейност по проблемите на съдържанието, формите, методите и равнището на квалификацията на кадиите; организира научни наблюдения и анализи на тази дейност в съответствие с най-новите постижения на науката и потребностите на практиката със задачата да се осигурява многостранно развитие на личността;
15. дава оценка за дейността на министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на СНС и на другите държавни органи по изпълнението на партийните и правителствените решения за повишаване квалификацията на кадрите и нрави предложение за подобряването й;
16. осигурява отчитането на изпълнението на плана за повишаване квалификацията на всички категории кадри чрез Комитета по единна система за социална информация при Министерския съвет, който разработва и внедрява в практиката единна информационна система за квалификация на кадрите.
(3) Съветът за координиране квалификацията на кадрите поддържа преки връзки със сродни органи и организации от социалистически и други страни по въпросите на квалификацията на кадрите съгласно установения ред;
1. използува възможностите на ЮНЕСКО, МОТ, ЮНИДО и други за повишаване квалификацията на кадрите;
2. координира националната издателска дейност съгласно решенията и препоръките на СИВ по проблемите за повишаване квалификацията на кадрите.
(4) Организира изработването на планове, съдействува за провеждането на научни конференции, семинари, симпозиуми н други мероприятия па въпросите на учебната, методическата и научноизследователската работа, обект на дейността на Единната национална система за повишаване квалификацията на кадрите.
Раздел ІІІ
Състав, структура и организация на работата
Чл. 4. (1) Съветът за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет се състои от председател, зам.-председатели, секретар и членове, които персонално се утвърждават от председателя на съвета.
(2) Председател на съвета е зам.-председател на Министерския съвет.
(3) Зам.-председатели на Съвета за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет са:
1. министърът на народната просвета;
2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) министърът на икономиката и планирането;
3. директорът на Института за социално управление при ЦК на БКП.
(4) Съветът избира оперативно бюро в състав: председателя, зам.-председателите и секретаря. Бюрото решава текущите въпроси между заседанията на съвета.
(5) В своята дейност съветът се подпомага от оперативна група, включена в състава на апарата на Министерския съвет.
(6) Съветът работи по перспективни и годишни планове.
(7) Решенията на съвета се вземат с обикновено мнозинство и се утвърждават от неговия председател.
Чл. 5. (1) Функциите на помощни учебно-методически органи на Съвета за координиране квалификацията на кадрите се изпълняват от съответните звена на:
1. (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Министерството на културата, науката и просветата - за повишаване професионалната квалификация на специалистите със средна и висша квалификация на изпълнителските кадри;
2. Института за социално управление - за управленческата подготовка на ръководните държавни, стопански и административни кадри за висшите, средните и низовите управленчески звена и на съответните преки ръководни кадри.
(2) Помощните учебно-методически органи:
1. осигуряват съдържателно и методическо ръководство за повишаване квалификацията в различните форми на обучение и учебни звена;
2. изследват проблемите за професионално обучение на възрастни и разработват на тази основа необходимите учебно-методически материали и пособия;
3. разработват методически указания по организационно-педагогическите изисквания на обучението и по съставянето на учебните планове и програми, като издават съответни наредби, указания и др.;
4. организират и създават условия за широко използуване на активните методи, форми и технически средства за обучение съобразно възрастовия и образователния състав на обучаващите се;
5. повишават научно-педагогическото равнище на преподавателските кадри в Единната национална система за повишаване квалификацията на кадрите;
6. изучават, обобщават и разпространяват опита в страната и от чужбина;
7. разработват предложения за повишаване ефективността на учебния процес;
8. контролират изпълнението на решенията на Съвета за координиране квалификацията на кадрите към Министерския съвет в рамките на тяхната компетентност.
Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Функциите на помощен планово-регулиращ орган на Съвета за координиране квалификацията на кадрите се изпълняват от съответните звена на Министерството на икономиката и планирането.
(2) Помощният планово-регулиращ орган:
1. разработва методически указания, форми и показатели за съставяне плана за повишаване квалификацията на кадрите и образователното равнище на работниците;
2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) разработва съвместно с Министерството на културата, науката и просветата, Института за социално управление, министерствата, другите ведомства и изпълнителните комитети на народните съвети нормативи за периодичност, последователност и продължителност на квалификацията на кадрите;
3. съставя и обобщава плана за повишаване квалификацията на кадрите и образователното равнище на работниците в единния план за социално-икономическото развитие на страната;
4. (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) организира и провежда постоянен контрол в министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на народните съвети, в стопанските организации и поделенията им по изпълнението на плана за повишаване квалификацията на кадрите и образователното равнище на работниците и предлага на Съвета за координиране квалификацията на кадрите съответни решения в тази област;
5. (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) разработва съвместно с Министерството на културата, науката и просветата, Института за социално управление, министерствата, другите ведомства и изпълнителните комитети на народните съвети критерии, нормативи и показатели за оценка на ефективността от повишаване квалификацията на кадрите и за техния подбор при включването им в различните форми на обучение.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Съветът за координиране квалификацията на кадрите може да възлага на министерствата, другите ведомства и организации, изпълнителните комитети на народните съвети, а също и на създадени от него целеви групи да проучват отделни проблеми, да разработват предложения за решаване важни въпроси, свързани с повишаване квалификацията на различните видове кадри.
Чл. 8. Предложенията на Съвета за координиране квалификацията на кадрите до ЦК на БКП, Държавния съвет на Народна република България и Министерския съвет се правят от председателя на съвета.
Чл. 9. Съветът за координиране квалификацията на кадрите отчита периодично своята дейност пред Министерския съвет.
