Държавен вестник, брой 95 от 2.XII

§ 1. В чл. 3, ал. 6 се създава т. 5:

"5. корекциите на стойността на инструментите, извършени при тяхната оценка съгласно чл. 17 и 18."

§ 2. В чл. 3а, ал. 1, т. 2 думите "Комитета на европейските банкови надзорни органи" се заменят с "Европейския банков орган".

§ 3. В чл. 6, ал. 1, т. 7 накрая се поставя запетая и се добавя "включително когато са част от търговския портфейл".

§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 2 думите "и сетълмент риск" се заличават.

2. В т. 3 след думата "контрагента" се добавя "и сетълмент риск".

§ 5. В чл. 11, ал. 1, т. 10 думите "ал. 1" се заменят с "ал. 2".

§ 6. В чл. 12 се създава ал. 6:

"(6) Изискванията на чл. 14 - 18 се прилагат и към позициите на банката, които са оценени по справедлива стойност и включени в банковия портфейл."

§ 7. В чл. 14, т. 1 след думата "уместност" се добавя "насоки за използването на ненаблюдаеми данни, отразяващи допусканията на банката какво биха използвали пазарните участници при ценообразуването на позицията,".

§ 8. В чл. 15, ал. 1 се създава изречение второ:

"Банката използва този метод винаги, когато е възможно."

§ 9. В чл. 16 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 в изречение първо след думата "използва" се добавя "консервативен".

2. В ал. 2, т. 1 след думата "портфейл" се добавя "или други оценени по справедлива стойност позиции".

§ 10. Член 18 се изменя така:

"Коригиране на оценките при нисколиквидни позиции

Чл. 18. (1) Банките разполагат с процедури за коригиране на текущата стойност на нисколиквидните позиции вследствие на пазарни събития или затруднения на банката (концентрация на позиции, слабо търгувани позиции). Такива корекции, когато е необходимо, се извършват в допълнение към промените в стойността на позицията, изисквани за целите на финансовата отчетност, и отразяват неликвидността на позицията.

(2) При възникване на нисколиквидни позиции оценките се коригират, като се вземат предвид следните фактори:

1. времеви период, необходим за пълно хеджиране на рисковете, свързани с тези позиции;

2. променливост и средни стойности на разликата между курсовете "купува" и "продава";

3. наличие на пазарни котировки, брой и идентификация на основните пазарни участници;

4. променливост и средна стойност на търгуемите обеми, включително при пазарен шок;

5. пазарна концентрация;

6. "застаряване" на позицията;

7. степента на използване на модела и влиянието на рисковете, свързани с него;

8. оценки от трета страна или модел.

(3) Банката извършва периодични прегледи за уместност на корекциите.

(4) По отношение на сложни продукти, включително секюритизиращи позиции и кредитни деривати за n-то неизпълнение, банките оценяват необходимостта от коригиране на оценките с цел отразяване на моделния риск, който се отнася до използването на евентуално неточна методология за оценка, и риска, свързан с използването на ненаблюдаеми (и евентуално неточни) параметри за калибриране в модела за оценка."

§ 11. В чл. 22, ал. 3, т. 1, буква "в" думите "в търговския портфейл" се заменят със "за цялостна дейност".

§ 12. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 1:

"(1) Експозиции към регионални и местни органи на властта, деноминирани и финансирани в местната валута на съответното централно правителство, получават рисково тегло от 20 %."

2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя "освен когато е приложима ал. 1".

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "ал. 2" се заменят с "ал. 3".

5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 13. В чл. 41, ал. 2, т. 2 думите "ал. 1 и 2" се заменят с "ал. 2 и 3".

§ 14. В чл. 63, ал. 3 думите "Просрочени експозиции, спрямо" се заменят с "Eкспозициите в неизпълнение за".

§ 15. В чл. 96, ал. 1 думите "периодично се преглежда" се заменят с "и периодичният преглед на това отнасяне се одобрява".

§ 16. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 2 след думите "в резултат от" се добавя "съществено".

2. В т. 4 думите "водещи" се заменят с "които могат да доведат".

§ 17. В чл. 112, ал. 1 думите "по чл. 112, ал. 1" се заличават.

§ 18. В чл. 116, ал. 1 в изречение първо думите "чл. 109" се заменят с "чл. 115".

§ 19. В чл. 117, ал. 1 в изречение първо думите "чл. 109 и 110" се заменят с "чл. 115 и 116".

§ 20. В чл. 157, ал. 2 думите "по чл. 158, ал. 1" се заличават.

§ 21. В чл. 194 ал. 1 се изменя така:

"(1) Банка инициатор, прилагаща чл. 190, банка спонсор или банка, която е продала инструменти от търговския си портфейл на дружество със специална инвестиционна цел - секюритизация, в резултат на което от нея не се изисква да държи собствен капитал срещу риска от тези инструменти, не може да осигурява непряка подкрепа на инвеститорите с цел намаляване на потенциалните или действителните им загуби."

§ 22. В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 3:

"3. оценката не се базира изцяло или частично на защита с гаранции, предоставени от самата банка."

2. Създава се ал. 2:

"(2) Когато не е изпълнено изискването по ал. 1, т. 3, банката разглежда съответната позиция като позиция без присъдена кредитна оценка."

§ 23. Член 201 се изменя така:

"Припокриване на риска на базисните експозиции

Чл. 201. (1) Когато банка притежава две или повече секюритизиращи позиции, припокриващи една и съща част от риска на базисните експозиции, банката включва, до размера на припокриването, частта от тази позиция, водеща до по-високо капиталово изискване. Банката може също да признае такова припокриване между капиталовите изисквания за специфичен риск за позициите в търговския портфейл и капиталовите изисквания за позициите в банковия портфейл, при условие че е в състояние да изчислява и сравнява капиталовите изисквания за тези позиции.

(2) Когато спрямо позиции, произтичащи от програма за търговски книжа, покрити с активи, e приложимо третирането по чл. 198, ал. 2, банката може, след разрешение от БНБ, да използва рисковото тегло, приложимо към ликвидното улеснение, за да изчисли размера на рисково претеглената експозиция за програмата, ако е изпълнено следното:

1. ликвидното улеснение е равнопоставено спрямо програмата и съответните позиции се припокриват;

2. всички ценни книжа, емитирани по програмата, са покрити от ликвидни улеснения.

(3) За целите на ал. 1 "припокриване" е налице, когато позициите, напълно или частично, представляват еднаква експозиция към един риск, така че за размера на припокриването се установява една-единствена експозиция."

§ 24. В чл. 202 след думата "секюритизираща" се добавя "или пресекюритизираща", думата "таблици" се заменя с "таблица", а думите "и 2" се заличават.

§ 25. В чл. 204, ал. 3 в изречение първо думата "увеличено" се заменя с "умножено".

§ 26. Член 219 се изменя така:

"Рейтингов метод

Чл. 219. (1) Рисковопретегленият размер на секюритизиращите и пресекюритизиращите позиции с присъдени кредитни оценки се установява чрез умножение на размера на експозициите с коефициентите, посочени в таблица № 4 от приложение № 6 "Секюритизация", съответстващи на кредитното качество на експозицията, като полученият резултат се умножава с коефициент 1.06.

(2) Когато позицията не е пресекюритизираща, ефективният брой на секюритизиращите позиции е поне 6 и позицията е в първостепенен транш, се прилагат рисковите тегла от колона А, таблица 4, приложение № 6 "Секюритизация".

(3) Когато позицията не е пресекюритизираща, ефективният брой на секюритизиращите позиции е поне 6 и позицията не е в първостепенен транш, се прилагат рисковите тегла от колона В, таблица 4, приложение № 6 "Секюритизация".

(4) Когато позицията не е пресекюритизираща и ефективният брой на секюритизираните експозиции е по-малък от 6, се прилагат рисковите тегла от колона C, на таблица 4, приложение № 6 "Секюритизация".

(5) Когато пресекюритизираща позиция е в първостепенния транш и никоя от базисните експозиции не представлява пресекюритизирана експозиция, се прилагат рисковите тегла в колона D на таблица 4, приложение № 6 "Секюритизация".

(6) За пресекюритизиращите позиции, които не отговарят на условията на ал. 5, се прилагат рисковите тегла в колона E на таблица 4, приложение № 6 "Секюритизация".

(7) При определянето на подчинеността на транша могат да не се отчитат дължимите суми по лихвени или валутни деривати, дължими такси или други подобни плащания.

(8) Ефективният брой секюритизирани експозиции се изчислява по формула № 1 от приложение № 6 "Секюритизация", като няколко на брой експозиции към един длъжник се третират като една експозиция.

(9) Когато банката е установила дела на най-голямата базисна експозиция в портфейла си, броят на ефективните експозиции може да се установи по формула № 2 от приложение № 6 "Секюритизация".

(10) Наличието на кредитна защита при използване на рейтингов метод се отчита по реда на чл. 224."

§ 27. В чл. 220, ал. 1 думите "7 %" се заменят с "20 % за пресекюритизиращите позиции и 7 % за всички останали позиции".

§ 28. В чл. 222, ал. 2 т. 1 се отменя.

§ 29. В чл. 238, ал. 4, т. 3 накрая се поставя точка и запетая и се добавя "когато такова прекратяване е възможно, размерът на потенциалната бъдеща кредитна експозиция на банката е не по-голям от размера на неполучените премии;".

§ 30. В чл. 262 ал. 2 се отменя.

§ 31. В наименованието на чл. 272 накрая се добавя "на ценни книжа".

§ 32. В чл. 273 се правят следните изменения и допълнения:

1. В основния текст след изречение първо се добавя: "Банката може да приспадне от условната стойност на деривата промяната в неговата пазарна стойност от началния момент на търгуване."

2. Точка 7 се изменя така:

"7. когато кредитен дериват за n-то неизпълнение е с присъдена външна кредитна оценка, капиталовото изискване за специфичен риск се изчислява въз основа на кредитната оценка, като се прилагат, когато е приложимо, съответните рискови тегла по реда на глава седма "Секюритизация"."

§ 33. В чл. 276 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2:

а) след думите "чл. 266" се добавя "които не са секюритизиращи";

б) създава се изречение трето: "Капиталовите изисквания за специфичен риск на секюритизиращите позиции се изчисляват съгласно чл. 276б."

2. Създава се нова ал. 5:

"(5) Банката може да ограничи резултата от произведението на рисковото тегло и нетната позиция до максималната възможна загуба, свързана с риска от неизпълнение. За къса позиция това ограничение може да се изчисли като промяна в стойността, дължаща се на незабавно елиминиране на риска от неизпълнение на емитента."

3. Досегашните ал. 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 6, 7, 8 и 9.

§ 34. Създават се чл. 276а и 276б:

"Третиране на портфейла за корелационно търгуване

Чл. 276а. (1) Портфейлът за корелационно търгуване се състои от секюритизиращи позиции и кредитни деривати за n-то неизпълнение, които отговарят на следните условия:

1. позициите не са пресекюритизиращи, опции върху секюритизационни траншове или други деривати, предоставящи непропорционален дял от приходите от секюритизационните траншове;

2. всички референтни инструменти са инструменти, издадени върху задължения на едно лице, включително кредитни деривати, за които съществува ликвиден двупосочен пазар или обичайно търгувани индекси, базирани на тези референтни лица.

(2) В портфейла за корелационно търгуване не се включват позиции, чиито базисни активи са:

1. вземания, които отговарят на условията за включване в класовете експозиции по чл. 25, ал. 1, т. 8 и 9;

2. вземания от дружество със специална инвестиционна цел.

(3) В портфейла за корелационно търгуване могат да се включат позиции, които не отговарят на условията по ал. 1, но които хеджират други позиции от този портфейл, при условие че за инструмента или базисните му активи съществува ликвиден двупосочен пазар.

(4) Банка може да определи капиталово изискване за специфичен риск за портфейла за корелационно търгуване, равно на по-голямото от:

1. сумарното капиталово изискване за специфичен риск, приложимо само за нетните дълги позиции от портфейла за корелационно търгуване, и

2. сумарното капиталово изискване за специфичен риск, приложимо само за нетните къси позиции от портфейла за корелационно търгуване.

Третиране на секюритизиращите позиции за специфичен риск

Чл. 276б. (1) Банката претегля изчисления съгласно чл. 266 нетен размер на секюритизиращите позиции в търговския портфейл, както следва:

1. за секюритизиращи позиции, които в банковия портфейл са предмет на стандартизирания подход за кредитен риск - с 8 % от приложимото рисково тегло съгласно техниките за този подход, посочени в раздел IV "Изчислителни процедури" на глава седма "Секюритизация";

2. за секюритизиращи позиции, които в банковия портфейл са предмет на вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск - с 8 % от приложимото рисково тегло съгласно техниките за този подход, посочени в раздел IV "Изчислителни процедури" на глава седма "Секюритизация".

(2) Когато банка не е инициатор по определена схема за секюритизация, тя може да използва метода на надзорната формула само след разрешение на БНБ. Когато е приложимо, оценките на входните параметри PD и LGD се определят в съответствие с глава пета "Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели" или, след допълнително разрешение от БНБ, въз основа на оценки, получени в резултат на подхода, предвиден в чл. 315а, когато те съответстват на количествените изисквания за вътрешнорейтинговия подход.

(3) Спрямо секюритизиращи позиции, които биха били третирани съгласно разпоредбите на чл. 194а, ал. 12, ако са част от банковия портфейл, се прилага 8 % от съответстващото рисково тегло.

(4) Банката сумира абсолютните стойности на своите претеглени позиции, получени от прилагането на този член (независимо дали са дълги или къси), за да изчисли капиталовото изискване за специфичен риск на своите секюритизиращи позиции."

§ 35. В чл. 281, ал. 2 числото "4" се заменя с "8".

§ 36. В чл. 306, ал. 1, т. 7 в основния текст след думата "изчерпателни" се добавя "прави и обратни".

§ 37. В чл. 307 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 3 накрая се добавя "(банката може да използва стойност под риск, изчислена съгласно по-кратки периоди на държане и пропорционално увеличена до 10-дневен период, като в този случай банката периодично представя приемливи за БНБ аргументи за уместността на това решение)";

б) в т. 5 думите "на всеки три месеца" се заменят с "месечно".

2. Създава се нова ал. 2:

"(2) При изчисляване на стресираната стойност под риск се спазват следните минимални количествени критерии:

1. използва се стойност под риск, изчислена при 99-процентов едностранен доверителен интервал за текущия портфейл;

2. входните параметри на модела за стойност под риск са калибрирани с исторически данни от непрекъснат 12-месечен период на значителни финансови сътресения, които могат да бъдат приложени към портфейла на банката;

3. приложение на 10-дневен равностоен период на държане;

4. стресираната стойност под риск се изчислява поне веднъж седмично."

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

4. Създава се ал. 4:

"(4) Изборът на историческите данни по ал. 2, т. 2 се одобрява от БНБ и подлежи на годишен преглед от банката."

§ 38. Член 308 се изменя така:

"Рискови фактори

Чл. 308. (1) Моделът за измерване на риска следва да обхваща достатъчен брой рискови фактори в зависимост от дейността на банката на съответните пазари.

(2) Когато рисков фактор е част от ценовия модел на банката, но не е включен в модела за измерване на риска, тя обосновава това изключване пред БНБ.

(3) Моделът за измерване на риска обхваща нелинейните характеристики на опции и други продукти, както и корелационен и базисен риск.

(4) Приближения по отношение на рисковите фактори могат да се използват, когато историческите данни показват, че е налице съответствие с поведението на държаната действителна позиция.

(5) При определяне на рисковите фактори се спазват минималните изисквания по чл. 309 - 312.

(6) Банката може да използва оценки на корелационни коефициенти между отделните рискови фактори, когато емпирична проверка доказва, че те са съществени. Системата за измерване на корелационните коефициенти следва да бъде надеждна и да бъде внедрена за всички основни фактори."

§ 39. Член 315 се изменя така:

"Особени изисквания за специфичен риск

Чл. 315. (1) С разрешение на БНБ банката може да използва вътрешен модел за изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск, ако той отговаря и на следните условия:

1. описва и обяснява историческите промени в стойността на портфейла;

2. обхваща концентрацията в размера и състава на портфейла;

3. устойчив е при неблагоприятна пазарна среда;

4. извършват се бек-тестове, проверяващи изчерпателното обхващане на специфичния риск;

5. моделът обхваща съществените индивидуални особености на подобни, но нееднакви позиции (name-related basis risk);

6. обхваща събитиен риск.

(2) Вътрешният модел оценява консервативно риска, възникващ от слабо ликвидни позиции и позиции с ограничена ценова прозрачност, чрез използване на реалистични пазарни сценарии. Приближенията са достатъчно консервативни и се използват само когато наличните данни са недостатъчни или не отразяват истинската променливост на позицията или портфейла.

(3) Банката може да изключи от изчислението на капиталовото изискване за специфичен риск секюритизиращите позиции и позициите в кредитни деривати за n-то неизпълнение, за които прилага глава единадесета "Капиталови изисквания за позиционен риск", с изключение на позициите, които са предмет на чл. 315д.

(4) Банката може да не отчита във вътрешния си модел риска от неизпълнение и миграционния риск на дълговите инструменти, когато тези рискове се третират съгласно чл. 315а - 315г.

(5) Банка, използваща вътрешни модели, които не са получили одобрение от БНБ по този член, начислява отделно капиталово изискване за специфичен риск съгласно глава единадесета "Капиталови изисквания за позиционен риск"."

§ 40. Създават се чл. 315а, 315б, 315в, 315г и 315д:

"Риск от неизпълнение и миграционен риск

Чл. 315а. (1) Банка, която прилага чл. 315 по отношение на дългови инструменти, следва да разполага с отделен подход за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на допълнителния миграционен риск, които не са обхванати при изчислението на стойността под риск, определено в чл. 315. Банката е в състояние да докаже, че нейният подход отговаря на стандартите за надеждност по глава пета "Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели", при допускане за постоянно ниво на риска, като това ниво при необходимост се коригира, за да отрази въздействието на факторите ликвидност, концентрации, хеджиране и опционни характеристики.

(2) Подходът за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на допълнителния миграционен риск обхваща всички позиции, които са предмет на капиталови изисквания за специфичен лихвен риск, с изключение на секюритизиращите позиции и кредитните деривати за n-то неизпълнение.

(3) Подходът по ал. 2 отразява взаимната обвързаност между събитията на неизпълнение и на миграция. Не се отразяват диверсификационните ефекти от взаимодействието между събитията на неизпълнение и на миграция, от една страна, и другите фактори на пазарен риск, от друга.

(4) След получаване на разрешение от БНБ банката може последователно да приложи подхода по ал. 2 към борсови капиталови инструменти и дериватите върху тях, за които използването на подхода съответства на начина, по който се измерва и управлява рискът за вътрешни цели.

(5) Подходът по ал. 2 измерва загубите в резултат на неизпълнение, както и на вътрешнорейтингова или външнорейтингова миграция при 99,9-процентов доверителен интервал за капиталов хоризонт от една година.

(6) Допусканията за корелационните зависимости се обосновават от надежден анализ. Подходът по ал. 2 отразява по подходящ начин концентрацията към отделни емитенти. Отразяват се също концентрациите, които могат да възникнат в рамките на един клас или между различни класове продукти при неблагоприятни условия.

(7) Подходът по ал. 2 отразява нелинейното въздействие на опциите, структурираните кредитни деривати и други позиции със съществено нелинейно поведение по отношение на промени в цените. Банката наблюдава адекватно степента на моделен риск, присъщ на оценката на ценовите рискове, свързани с такива продукти.

(8) Подходът по ал. 2 се основава на данни, които са обективни и актуални.

Ликвидни хоризонти

Чл. 315б. (1) Допускането за постоянно ниво на риск по чл. 315а, ал. 1 за едногодишен капиталов хоризонт предполага, че отделните позиции или съвкупности от позиции в търговския портфейл, по отношение на които е настъпило неизпълнение или миграция през техния ликвиден хоризонт, се ребалансират в края на техния ликвиден хоризонт, за да се достигне първоначалното ниво на риск. Като алтернатива банката може да направи допускане за постоянна позиция за период от една година.

(2) Ликвидните хоризонти се определят с оглед на времето, необходимо за продажбата на позицията или за хеджирането на всички съответни съществени ценови рискове при неблагоприятни пазарни условия, като се отделя специално внимание на размера на позицията. Ликвидните хоризонти отразяват действителната практика и опит по време на периоди на системни и на идиосинкретични сътресения. Ликвидният хоризонт се измерва съгласно консервативни допускания и е достатъчно дълъг, така че действието на продажбата или хеджирането, само по себе си, да не повлияе съществено върху цената, на която те биха се извършили.

(3) При определяне на подходящия ликвиден хоризонт за дадена позиция или съвкупности от позиции се вземат предвид вътрешните правила на банката за корекцията на стойността и управлението на слабо търгуваните позиции. Когато банка определя ликвидни хоризонти предимно за съвкупности от позиции, критериите за дефинирането на съвкупностите се определят по начин, който съдържателно отразява различията в ликвидността.

(4) Ликвидните хоризонти са по-дълги за позиции със съществен размер, поради по-дългия период, необходим за реализация. Ликвидният хоризонт за банка, която инициира схеми за секюритизация, отразява времето за натрупване, продажба и секюритизация на базисните активи или за хеджиране на съществените рискови фактори при неблагоприятни пазарни условия.

(5) Ликвиден хоризонт на позиция или съвкупности от позиции не може да бъде по-кратък от три месеца.

Признаване на техники за хеджиране при третирането на допълнителните рискове

Чл. 315в. Техники за хеджиране могат да бъдат включени в подхода на дадена институция за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение или на миграционния риск при спазване на следните условия:

1. позволено е нетиране единствено на къси и дълги позиции, рефериращи към един и същ финансов инструмент;

2. ефектите от хеджирането и от диверсификацията, свързани с дълги и къси позиции в различни инструменти на един длъжник, както и свързани с дълги и къси позиции към различни емитенти, се отчитат само при изрично моделиране на брутните дълги и къси позиции в различните инструменти;

3. банките отчитат въздействието на съществените рискове, които могат да се проявят в периода между падежа на хеджиращите позиции и ликвидния хоризонт, както и възможността за проява на значителен базисен риск в стратегиите за хеджиране по продукт, подчиненост в капиталовата структура, вътрешен или външен рейтинг, падеж, година на емитиране и други характеристики на инструментите;

4. банката отчита хеджиращата позиция до степента, до която може да я поддържа, включително при повишена вероятност за настъпване на кредитно или друго събитие;

5. за позициите в търговския портфейл, които са предмет на стратегии за динамично хеджиране, ребалансиране на хеджиращите позиции в рамките на ликвидния хоризонт на хеджираната позиция може да се признае, когато банката:

а) моделира последователно ребалансирането на хеджиращите позиции спрямо съответната съвкупност от позиции в търговския портфейл;

б) демонстрира, че ребалансирането води до по-добро измерване на риска;

в) демонстрира, че пазарите на използваните за хеджиране инструменти са достатъчно ликвидни, за да позволят такова ребалансиране дори по време на неблагоприятни условия;

г) е отчела в капиталовото изискване остатъчните рискове от динамичните стратегии за хеджиране.

Изисквания към моделите за риск от неизпълнение и миграционен риск

Чл. 315г. (1) Като част от независимия преглед на системата за измерване на риска и на утвърждаването на моделите съгласно чл. 314 по отношение на подхода по чл. 315а, ал. 2 банката:

1. удостоверява, че подходът на моделиране на корелационните зависимости и ценовите промени е подходящ за портфейла, включително изборът и теглата на системните рискови фактори;

2. извършва различни стрес тестове, включително анализ на чувствителност и сценариен анализ, за оценка на количествената и качествената обосновка на подхода, особено по отношение на третирането на концентрациите; тези тестове не се ограничават до исторически настъпили събития;

3. прилага подходящи критерии за количествено утвърждаване, включително сравнителни показатели при вътрешното моделиране.

(2) Подходът по чл. 315а, ал. 2 съответства на вътрешната методология на банката за установяване, измерване и управление на рисковете в търговския портфейл.

(3) Банката поддържа подробна писмена документация относно корелационните зависимости и другите допускания, използвани при моделирането на подхода по чл. 315а, ал. 2.

(4) Ако банката използва подход по чл. 315а, ал. 2, който не отговаря на някои от изискванията по чл. 315а - 315г, но съответства на вътрешната методология на банката за установяване, измерване и управление на риска, тя доказва пред БНБ, че нейният подход води до капиталово изискване, което е не по-малко от това, което се основава на подход, който отговаря на всички изисквания на чл. 315а - 315г. Това доказване е част от годишния надзорен преглед на банката.

(5) Банката извършва необходимите изчисления по подхода по чл. 315а, ал. 2 поне веднъж седмично.

Вътрешен подход за третиране на допълнителните рискове

Чл. 315д. (1) Банка може, след разрешение от БНБ, да изчислява допълнително капиталово изискване по вътрешен подход вместо капиталово изискване за портфейла за корелационно търгуване съгласно чл. 276а, ал. 4, когато са изпълнени следните условия:

1. вътрешният подход обхваща по подходящ начин всички ценови рискове при 99,9 %-ов доверителен интервал за капиталов хоризонт от една година, при допускане за постоянно ниво на риск, като подходът се коригира, когато е уместно, за да отрази влиянието на ликвидността, концентрацията, хеджирането и опционните характеристики; банката може да включи в обхвата на вътрешния подход всички позиции, които се управляват съвместно с позициите от портфейла за корелационно търгуване, и да изключи тези позиции от приложението на чл. 315а, ал. 1;

2. размерът на капиталовото изискване за всички ценови рискове е най-малко 8 % от размера на капиталовото изискване, изчислено съгласно чл. 276а, ал. 4;

3. следните рискове са обхванати по подходящ начин:

а) кумулативният риск, възникващ от множество неизпълнения, включително редът на неизпълненията, при продукти, разделени на траншове;

б) риск на кредитния спред, включително гама- и смесен гама-ефект;

в) променливост на косвените корелационни коефициенти, включително взаимното влияние между спредовете и коефициентите;

г) базисният риск, който включва:

аа) базисната разлика по отношение на спреда на индекс и спредовете на съставляващите го задължения на отделни лица; и

бб) базисната разлика по отношение на косвената корелация на индекс и тази на съответните портфейли;

д) променливост на нивата на възстановяване, доколкото е свързана със склонността на тези нива да оказват влияние върху цените на траншовете; и

е) доколкото цялостната рискова мярка включва ползи от динамично хеджиране - рискът от неперфектно хеджиране и потенциалните разходи за неговото ребалансиране;

4. банката разполага с достатъчно пазарни данни, за да гарантира, че отчита напълно характерните рискове, свързани с тези експозиции, в съответствие с изискванията на този член; банката показва чрез бек-тестове или по друг начин, че избраните рискови фактори могат адекватно да обяснят историческите промени на цените на тези продукти;

5. банката е в състояние да отдели позициите, за които е получила разрешение по този член, от позициите, за които няма такова.

(2) Банката редовно прилага съвкупност от специфични, предварително определени стрес-тестове към портфейлите, предмет на подхода по ал. 1. Тези тестове изследват ефектите върху печалбата и загубата от корелационно търгуване от шокови изменения на:

1. нивата на неизпълнение;

2. нивата на възстановяване;

3. кредитните спредове;

4. корелационните зависимости.

(3) Банката прилага стресовите сценарии съгласно ал. 2 поне веднъж седмично и докладва пред БНБ всяко тримесечие или по-често, включително резултата от сравнение с капиталовото изискване по ал. 1.

(4) Когато стрес-тестовете по ал. 2 покажат съществено отклонение от капиталовото изискване по ал. 1, банката незабавно докладва това пред БНБ, която може, при необходимост, да приложи допълнително капиталово изискване по чл. 103, ал. 2, т. 5 ЗКИ.

(5) Банката изчислява капиталовото изискване по ал. 1, което обхваща всички ценови рискове, поне веднъж седмично."

§ 41. Член 316 се изменя така:

"Капиталови изисквания

Чл. 316. Капиталовото изискване за банка, която използва одобрен от БНБ вътрешен модел, е сума от точки 1 и 2, а за банка, която използва вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за специфичен позиционен риск, към тази сума се добавят стойностите по точки 3 и 4, както следва:

1. по-голямото от:

а) изчислената съгласно чл. 307, ал. 1 стойност под риск за предходния ден;

б) изчислената съгласно чл. 307, ал. 1 средна стойност на ежедневните стойности под риск за предходните 60 работни дни, умножена с коефициент Mc;

2. по-голямото от:

а) изчислената съгласно чл. 307, ал. 2 стресирана стойност под риск за предходния ден; и

б) изчислената съгласно чл. 307, ал. 2 средна стойност на ежедневните стресирани стойности под риск за предходните 60 работни дни, умножена с коефициент Ms;

3. капиталово изискване, изчислено съгласно глава единадесета "Капиталови изисквания за позиционен риск", по отношение на секюритизиращите позиции и кредитните деривати за n-то неизпълнение в търговския портфейл, с изключение на тези от тях, за които се прилага чл. 315д;

4. по-голямата от текущата и средната стойност за период от 12 седмици на допълнителния риск от неизпълнение и на допълнителния миграционен риск, измерени съгласно чл. 315а - 315г, и където е приложимо, по-голямата от текущата и средната стойност за период от 12 седмици на всички ценови рискове, измерени от институцията съгласно чл. 315д."

§ 42. В чл. 317 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 1:

"(1) Минималната стойност на коефициентите по чл. 316, т. 1, буква "б" и т. 2, буква "б" е 3."

2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея думите "Минималният коефициент се увеличава с надбавка" се заменят с "Минималните стойности на коефициентите по ал. 1 се увеличават с надбавки".

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата "стойността" се заменя със "съответната стойност".

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "един от" се заличават, а думата "прилаган" се заменя с "прилагани".

5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:

"(5) За определяне на надбавките по ал. 2 броят на превишенията се оценява поне веднъж на тримесечие или по-често, когато е необходимо, и е равен на по-високата от двете величини, получени от прилагането на двата подхода по чл. 313, ал. 3."

6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думата "надбавката" се заменя с "някоя от надбавките".

7. Досегашната ал. 6 става ал. 7.

§ 43. В чл. 335 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) точка 9 се изменя така:

"9. капиталови изисквания за позиционен риск за инструментите в търговския портфейл, а също и за валутен, стоков и сетълмент риск за цялостната дейност; в допълнение към оповестяването по т. 14 капиталовото изискване за специфичен позиционен риск на секюритизиращите позиции се посочва отделно;"

б) в т. 14 накрая се поставя запетая и се добавя "отделно за банковия и търговския портфейл;".

2. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "както и дали извършеното оповестяване предоставя подробна информация на пазарните участници за нейния рисков профил".

3. Създава се нова ал. 3:

"(3) Когато оповестяването не отговаря на изискванията на ал. 2, банката, при спазване условията по ал. 6 - 10, оповестява информация в допълнение към изискваната по ал. 1."

4. Досегашните ал. 3 - 12 стават съответно ал. 4 - 13.

5. Досегашната ал. 13 става ал. 14 и в нея думите "Комитета на европейските банкови надзорни органи" се заменят с "Европейския банков орган".

§ 44. В § 3 от допълнителните разпоредби се създават т. 21 и 22:

"21. "Пресекюритизация" е вид секюритизация, при която рискът на базисните експозиции е разделен на траншове и поне една от базисните експозиции е позиция в секюритизация.

22. "Пресекюритизираща позиция" е експозиция в схема за пресекюритизация."

§ 45. В приложение № 4 "Вътрешнорейтингов подход" формула № 4 се изменя така:

"Формула № 4

Матуритетен фактор (b) = [0,11852 - 0,05478*ln(PD)]2,

където: N(x) е функцията на стандартното нормално разпределение (т.е. вероятността променлива със стандартно нормално разпределение със средна стойност 0 и дисперсия 1 да е по-малка или равна на x);

G(z) - обратната функция на стандартното нормално разпределение (т.е. стойността x, за която N(x) = z).

За PD = 0 рисковото тегло (RW) ще е 0."

§ 46. В приложение № 6 "Секюритизация" се правят следните изменения:

1. Таблица № 1 "Позиции с краткосрочна кредитна оценка" се изменя така:

"

"

2. Таблица № 2 "Други позиции с присъдена оценка" се отменя.

3. Таблица № 4 "Позиции с краткосрочна кредитна оценка" се изменя така:

"

"

4. Таблица № 5 "Позиции с друга присъдена оценка" се отменя.

5. Във формула № 3 думите "N е ефективният брой на експозициите, изчислен съгласно формула 6" се заменят с "N е ефективният брой на експозициите, изчислен съгласно формула № 2. При пресекюритизация се разглежда броят на секюритизащите позиции в групата, а не броят на базисните експозиции в първоначалните групи."

§ 47. В приложение № 11 "Оповестяване" се правят следните изменения:

1. Списък № 8 "Вътрешни модели за пазарен риск" се изменя така:

"Списък № 8 "Вътрешни модели за пазарен риск"

1. За всеки подпортфейл:

а) характеристиките на използваните модели;

б) поотделно за капиталовите изисквания по чл. 315а и 315д, използваните методологии и рисковете, оценени чрез използването на вътрешни модели, включително описание на подхода, използван от банката за определяне на ликвидните хоризонти, използваните методологии за извършване на оценка на капитала, която да съответства на изисквания стандарт за надеждност, и използваните подходи при утвърждаване на модела;

в) описание на стрестестовете;

г) описание на използвания подход за бек-тестване и утвърждаване на точността и последователността на вътрешното моделиране.

2. Одобрения от БНБ обхват на модела.

3. Описание на методологията за спазване на изискванията на чл. 14 - 18.

4. Най-високия, най-ниския и средния дневен размер на:

а) стойността под риск през отчетния период и размера на стойността под риск към края на периода;

б) стресираната стойност под риск през отчетния период и размера й към края на периода;

в) поотделно - капиталовите изисквания по чл. 315а и 315д през отчетния период и в края на периода.

5. Поотделно - размера на капитала по чл. 315а и 315д заедно със среднопретегления ликвиден хоризонт за всеки обхванат подпортфейл.

6. Сравнение за отчетния период между дневния размер на стойността под риск, изчислена в края на деня, и еднодневната промяна в стойността на портфейла до края на следващия работен ден, както и анализ на всички съществени превишения."

2. Списък № 12 "Секюритизация" се изменя така:

"Списък № 12 "Секюритизация"

1. Описание на целите и функциите на банката във връзка със секюритизационната дейност.

2. Същността на другите рискове, включително ликвидния риск, присъщи на секюритизираните експозиции.

3. Типовете рискове по отношение на подчинеността на базисните секюритизащи експозиции и по отношение на техните базисни активи, поети и задържани чрез пресекюритизация.

4. Степен на участие на банката в отделните функции по секюритизационната дейност.

5. Указание за степента на участието на банката във всяка от функциите, посочени в т. 2.

6. Описание на използваните процеси за наблюдение на промените в кредитния и пазарния риск на секюритизиращите експозиции, включително как поведението на базисните активи влияе върху секюритизиращите позиции и описание как тези процеси се различават за пресекюритизиращите позиции.

7. Описание на политиката на банката относно използването на хеджиране и защита с гаранции за редуциране на рисковете на задържаните секюритизиращи и пресекюритизиращи позиции, включително посочване по съответните видове рискови позиции по контрагенти, към които банката има съществени хеджиращи позиции.

8. Използвани подходи за изчисляване на рисковопретеглените експозиции при секюритизационна дейност, включително видовете секюритизиращи позиции, към които се прилага всеки подход.

9. Видовете дружества със специална инвестиционна цел - секюритизация, които банката, в качеството си на спонсор, използва, за да извършва секюритизация на експозиции на трети лица, включително дали, под каква форма и до каква степен банката има експозиция към тези дружества, поотделно за балансовите и задбалансовите позиции, както и списък на дружествата, които банката управлява или консултира и които инвестират в секюритизиращи позиции, резултат от извършена от банката секюритизация, или в дружество със специална инвестиционна цел - секюритизация, спрямо което тя се явява банка спонсор.

10. Обобщение на счетоводната политика на банката за секюритизационни дейности, включваща:

а) третирането на транзакциите като продажби или финансиране;

б) признаването на печалби от продажби;

в) методите, основните допускания и входни данни, както и промените спрямо предходния период, засягащи оценяването на секюритизащите позиции;

г) третирането на синтетичната секюритизация, когато не е включено в други счетоводни политики;

д) как се оценяват активите, за които предстои секюритизация, и дали са включени в търговския или в банковия портфейл на банката;

е) правила за признаване в баланса като задължения на ангажименти, по които банката може да се наложи да осигури финансова подкрепа за секюритизирани експозиции.

11. Списък на използваните признати АВКО, които се ползват при секюритизация, и видовете експозиции, за които се прилагат оценките на всяка агенция.

12. Когато е приложимо, описание на подхода на вътрешна оценка по чл. 217, включително структурата на процеса на вътрешна оценка и връзката между вътрешната оценка и външната рейтингова оценка, използването на тази вътрешна оценка за други цели, контролните механизми за процеса на вътрешна оценка, включително обсъждане на независимостта, отчетността и прегледа на процеса на вътрешна оценка; видовете експозиции, към които се прилага този процес, и количествените параметри за определяне на нивата на кредитното подобрение по видове експозиции.

13. Обяснение на всички значителни промени в количествените оповестявания по т. 14 - 16, настъпили след последния отчетен период.

14. Отделно за банковия и търговския портфейл следната информация, разбита по видове експозиции:

а) общ размер на базисните експозиции, секюритизирани от банката, поотделно за традиционна, синтетична и секюритизация, при които банката действа само в качеството на спонсор;

б) общ размер на задържаните или закупените балансови секюритизиращи позиции и на задбалансовите секюритизиращи позиции;

в) общ размер на активите, които подлежат на секюритизация;

г) за секюритизационни схеми, предмет на предсрочна амортизация, общ размер на усвоените експозиции, съответстващи на участията на инициатора и инвеститорите, общ размер на капиталовите изисквания за банката, съответстващо на участието на инициатора, и общ размер на капиталовите изисквания за банката, съответстващи на дела на инвеститорите в усвоените суми и неусвоените линии;

д) размер на секюритизиращите позиции, приспаднати от собствения капитал;

е) обобщена информация за секюритизационната дейност през периода, включително размер на секюритизираните експозиции и признати печалби или загуби от продажби.

15. Отделно за търговския и нетърговския портфейл следната информация:

а) общ размер на задържаните или закупените секюритизиращи позиции и съответните капиталови изисквания, разделени на секюритизиращи и пресекюритизиращи позиции, с подходяща разбивка по групи рискови тегла или капиталови изисквания, за всеки от използваните подходи за определяне на капиталовите изисквания;

б) общ размер на задържаните или закупените пресекюритизиращи позиции, разделени по вида експозиция преди и след хеджирането/застраховането, и експозицията към финансови гаранти, разделена въз основа на кредитното качество на гарантите или на техните наименования.

16. За банковия портфейл и относно секюритизираните експозиции на банката - размер на обезценените/просрочени секюритизирани експозиции и загубите, признати от банката за периода, разбити и двете по видове експозиции.

17. За търговския портфейл - общ размер на секюритизираните експозиции на банката, предмет на капиталовите изисквания за пазарен риск, разделени на традиционна/синтетична секюритизация и по видове експозиции."