Държавен вестник, брой 65 от 23.VIII

Чл. 2. (1) Аерозаснемането се извършва от лица, които имат за предмет на дейност извършване на аерофототопография и притежават валидно свидетелство за авиационен оператор или имат сключен договор с авиационен оператор.

(2) Свидетелството за авиационен оператор се издава от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" по реда на Закона за гражданското въздухоплаване.

(3) Чуждестранното свидетелство за авиационен оператор трябва да бъде потвърдено от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".

Чл. 3. (1) Съгласуването на искане за реализация на полети, свързани с аерозаснемане и използване на различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност, за всеки обект се извършва от Министерството на отбраната (МО), Министерството на вътрешните работи (МВР), Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (ГВА - МТИТС).

(2) При съгласуване на аерозаснемането Военно-географската служба към МО, Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция "Национална сигурност" се произнасят относно необходимостта за извършване на декласификация на материалите от аерозаснемането и относно необходимостта от присъствие на техен представител на борда на въздухоплавателно средство по време на аерозаснемането.

(3) Декласификация на материалите се извършва от комисия, назначена със заповед на началника на Военно-географската служба към МО, в чийто състав се включват представители на органите по ал. 2, които са се произнесли относно необходимостта за извършване на декласификация. За извършената декласификация се съставя протокол - по едно копие за всеки член на комисията и едно копие за изпълнителя.

(4) За извършване на декласификацията изпълнителят предава на Военно-географската служба към МО материалите от аерозаснемането, данните на камерата и всички данни от навигационната система.

(5) При необходимост от декласификация данните от аерозаснемането се обработват в помещения, отговарящи на условията за работа с класифицирана информация.

Чл. 4. (1) Възложителят или изпълнителят внася искане за получаване на разрешение за прелитания във въздушното пространство на Република България и кацания на територията на страната за реализация на полети, свързани с аерозаснемане и използване на различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност, до органите по чл. 3, ал. 1 чрез дирекция "Консулски отношения" към Министерството на външните работи (ДКО - МВнР) в обем съгласно чл. 7.

(2) Дирекция "Консулски отношения" предоставя постъпилите искания в срок до 3 работни дни след тяхното получаване на органите по чл. 3, ал. 1 за съгласуване.

Чл. 5. (1) Искането по чл. 4 се разглежда в срок до 20 работни дни от момента на постъпването му в МВнР при наличие на необходимите документи по чл. 7.

(2) Органите по чл. 3, ал. 1 предоставят в Дирекция "Консулски отношения" на МВнР своите становища относно възможностите за реализация на полетите, свързани с аерозаснемане и използване на различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност, и ограниченията, които следва да бъдат обобщени до 10 работни дни след тяхното получаване.

(3) Въз основа на получените становища Дирекция "Консулски отношения" на МВнР дава разрешение за реализация на полетите, свързани с аерозаснемане и използване на различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност, което предоставя на възложителя/изпълнителя на полетите в отговор на неговото искане, постъпило по чл. 4, с нанесени върху схемата (топографската карта) ограничения, ако има такива.

(4) Отказ за предоставяне на разрешение по ал. 3 се прави в случаите, в които в документите по чл. 7 са установени неверни данни или за целия обект са наложени ограничения от органите по чл. 3, ал. 1.

Чл. 6. (1) Дирекция "Консулски отношения" на МВнР предоставя екземпляр от разрешението по чл. 5, ал. 3 и екземпляр от апликационната форма, постъпила в съответствие с чл. 7, т. 3, на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", РЦОВД.

(2) С уведомително писмо Дирекция "Консулски отношения" на МВнР предоставя на Агенцията по геодезия, картография и кадастър екземпляр от разрешението по чл. 5, ал. 3, както и екземпляр от материалите по чл. 7.

Чл. 7. Към искането за съгласуване на аерозаснемане за всеки обект се прилагат следните документи:

1. техническо задание за аерозаснемане;

2. схема или топографска карта с нанесени граници на обекта върху хартиен и магнитен/оптичен носител в георефериран растерен формат, който се визуализира без ползване на специализиран софтуер;

3. апликационна форма на искане за разрешение за полет (на български и английски език съгласно приложения № 1 и 2).

Чл. 8. (1) Техническото задание за аерозаснемане е основен технологичен документ, който съдържа:

1. технически и организационни изисквания към аерозаснемането - възложител, име и площ на обекта, предназначение на заснемането, вид на крайния продукт и други данни;

2. номенклатура на картните листове в мащаб 1:25 000 или 1:50 000, в които попада обектът;

3. геодезическа система;

4. характеристика на терена;

5. параметри на аерозаснемането - вид на аерокамерата, фокусно разстояние на обектива, размер на пиксела върху терена (при заснемане с цифрова аерокамера), мащаб на снимките (при заснемане с аналогова аерокамера), процентно надлъжно и напречно препокриване между съседните снимки, вид на изображението;

6. нормативен акт или договор за възлагане, в съответствие с който се извършва аерозаснемането;

7. забележки - специфични изисквания към организирането и изпълнението на аерозаснемането;

8. дата и подпис на лицето, съставило техническото задание, и на съгласувалия го ръководител.

(2) Техническото задание за аерозаснемане се съставя по образец съгласно приложение № 3.

Чл. 9. (1) Схемата на обекта се изработва по образец съгласно приложение № 4 в мащаб 1:25 000 или 1:50 000 или върху топографска карта в същия мащаб. Изборът на мащаба зависи от площта на обекта.

(2) Схемата на обекта съдържа:

1. възложител на аерозаснемането;

2. изпълнител на аерозаснемането;

3. наименование на обекта;

4. мащаб на схемата;

5. границите на обекта;

6. очертанията и номенклатурата на картните листове в мащаб 1:25 000 или 1:50 000, в който попада обектът;

7. очертанията и наименованията на населените места, които попадат в обекта;

8. схематично представяне на главните пътища и характерни хидрографски обекти;

9. основни хоризонтали и характерни теренни форми;

10. легенда;

11. дата и подпис на лицето, съставило схемата.

(3) Когато към техническото задание за аерозаснемане вместо схема на обекта се прилага топографска карта, на подходящо място върху нея се отразяват данните по ал. 2 т. 1, 2, 3, 5, 10 и 11.

(4) Органите по чл. 3 означават върху съгласуваната схема на обекта или върху топографската карта районите, за които не разрешават аерозаснемане.

Чл. 10. В случай че заявител на искането по чл. 4 е възложителят на аерозаснемането, той изпраща на изпълнителя копие от одобреното от органите по чл. 3 техническо задание и схема на обекта (или топографска карта), въз основа на които се съставя планът за летене по чл. 17.

Чл. 13. Планирането на аерозаснемането включва:

1. изясняване на предназначението и дейности по изпълнението;

2. избиране на технически средства и материали;

3. определяне параметрите на аерозаснемането;

4. съставяне на техническото задание съгласно чл. 8.

Чл. 14. Предназначението на аерозаснемането се определя от крайния продукт, за който са необходими аероснимките.

Чл. 15. Параметрите на аерозаснемането се определят и задават от възложителя в зависимост от предназначението на аерозаснемането и използваните технически средства и се включват в техническото задание, което се съставя съгласно чл. 8.

Чл. 16. Подготовката на аерозаснемането обхваща:

1. проучване и съставяне на плана за летене;

2. маркиране на опорни точки върху терена и тяхното определяне - при необходимост;

3. маркиране на имотни граници при необходимост.

Чл. 17. (1) Планът за летене се съставя от изпълнителя или от възложителя на аерозаснемането въз основа на съгласуваното от органите по чл. 3 техническо задание за аерозаснемане и схемата на обекта.

(2) Планът за летене трябва да е съобразен с т. 4 и 6 от техническото задание за аерозаснемане по чл. 8, ал. 2 и се съставя от възложителя по образец съгласно приложение № 7.

(3) Планът за летене съдържа:

1. възложител на аерозаснемането;

2. изпълнител на аерозаснемането;

3. проекциите на осите на ивиците на летене и средната надморска височина на летене за всяка ос, закръглена до 10 м;

4. елементите, съдържащи се в схемата на обекта по чл. 9, ал. 2, т. 3 до 11, съставена от възложителя.

(4) Първата и последната ивица от аероснимки трябва да обхващат най-малко 20 на сто извън границите на обекта.

(5) Когато обектът се намира в граничната зона, аерозаснемането да обхваща само територия до държавната граница без аерозаснемане на чужда територия, с изключение на аерозаснемане, необходимо за прилагането на чл. 10 от Закона за геодезията и картографията (ЗГК).

(6) Когато планът на летене е съставен от изпълнителя, той го изпраща на възложителя на аерозаснемането за сведение и одобрение.

Чл. 18. (1) Маркирането върху терена на опорни точки и съществуващите геодезически знаци се извършва преди изпълнение на аерозаснемането.

(2) За предварителното маркиране се съставя проект в подходящ мащаб върху основа: топографска карта, друга топографска основа, мозайка от налични архивни аеро- или спътникови снимки.

(3) Проектът се съобразява с техническото задание за аерозаснемане по чл. 8 и плана за летене по чл. 17.

(4) Броят, гъстотата и разположението на маркираните опорни точки се съобразяват с изискванията на технологията, по която се извършва аеротриангулацията.

(5) След изпълнение на аерозаснемането, ако някоя маркирана точка междувременно е унищожена или не попада на проектното място, вместо нея се избира подходящ ситуационен елемент с големина, която отговаря приблизително на данните в таблица № 1 на приложение № 8.

(6) Геодезическите координати и надморските височини на маркираните опорни точки се определят с геодезически методи или чрез глобални навигационни спътникови системи (ГНСС) в геодезическата система, посочена в техническото задание.

Чл. 19. (1) Когато възложителят на аерозаснемането предвижда маркиране върху терена на имотните граници, той уведомява общинската администрация по местонахождение на имотите.

(2) Общинската администрация уведомява собствениците за датата, до която трябва да маркират имотните си граници. Разходите за маркиране на границите на имотите са за сметка на собствениците.

(3) При заснемане на държавната граница за изпълнение на дейности по чл. 10 ЗГК маркирането на граничните знаци се извършва от Главна дирекция "Гранична полиция" към МВР.

(4) Формата, видът, размерите, оцветяването на маркираните опорни точки и местоположението на марките на имотните граници са посочени в приложение № 8.

Чл. 20. За изпълнение на аерозаснемането се сключва договор между възложителя и изпълнителя с изключение на случаите, в които възложител и изпълнител са едно и също лице.

Чл. 21. (1) Изпълнителят извършва аерозаснемането в съответствие с техническото задание по чл. 8 и плана за летене по чл. 17.

(2) При необходимост аерозаснемането се изпълнява в присъствие на представител на МО и представител на ДАНС, които предварително проверяват летателно-снимачното оборудване съгласно чл. 3, ал. 2.

(3) При полети за извършване на аерозаснемане в гранична зона при необходимост присъства и представител на съседната държава.

(4) След извършване на аерозаснемането представителят на МО прибира и съхранява материалите до тяхната декласификация, ако такава е необходима.

Чл. 22. (1) Когато в техническото задание има изискване аерозаснемането да се извърши след предварително маркиране върху терена на опорни точки и имотни граници, аерозаснемането трябва да се изпълни не по-късно от 7 дни, след като маркирането е завършено.

(2) Ако този срок не може да бъде спазен, изправността на марките върху терена се проверява и поддържа, докато аерозаснемането завърши.

Чл. 23. Аерозаснемането се изпълнява при следните условия:

1. външни условия:

а) максимална висока облачност 10 на сто;

б) минимална височина на слънцето 30°;

в) влажност на въздуха около 60 на сто;

2. други условия:

а) отклонението от предписаното в чл. 8, ал. 1, т. 4 от техническото задание за аерозаснемане надлъжно и напречно препокриване между съседните аероснимки да не надхвърля ± 5 на сто;

б) аерозаснемането на всяка ивица от аероснимки да започва и завършва най-малко с по две експонации извън границите на обект.

Чл. 24. (1) Аерозаснемането се извършва във възможно най-кратки срокове при осигуряване на едни и същи условия.

(2) При необходимост от повторно аерозаснемане на част от обекта то се извършва във възможно най-скоро време след първото заснемане.

Чл. 25. При заснемане на обекти в граничната зона възложителят информира не по-късно от 48 часа преди заснемането Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР за уведомяване на съседната държава чрез секторните гранични комисии.

Чл. 26. При полети за извършване на аерозаснемане в граничната зона се спазват ограниченията за височина на заснемане и отстояние от линията на държавната граница съгласно подписаните от Република България спогодби със съседните държави.

Чл. 27. (1) Материали от аерозаснемането, извършено с аналогова аерокамера, са:

1. експониран и проявен негативен или позитивен аерофилм, съдържащ аероснимките в аналогов вид;

2. контактни фотокопия или сканирани изображения на всеки кадър;

3. ключ (схема) на аероснимките;

4. обяснителна записка (доклад) за изпълнение на аерозаснемането;

5. паспорт (сертификат) от последното калибриране на аерокамерата;

6. диапозитиви (ако за фотограметричните измервания се прилага аналогова или аналитична фотограметрия).

(2) Материали от аерозаснемането, извършено с цифрова аерокамера, са:

1. суровите данни от аерозаснемането в цифров вид;

2. материалите по ал. 1, т. 3 - 5;

3. данни от навигационната система на въздухоплавателно средство (данни за външно ориентиране и др.).

Чл. 28. (1) Обработката на материалите от аерозаснемането се извършва веднага след прибиране на въздухоплавателното средство в базата, като при наличие на класифицирана информация се прилага ЗЗКИ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

(2) При аерозаснемане с аналогова аерокамера контактните фотокопия трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са копирани ясни образи на рамковите марки на аерокамерата и на данните, които са експонирани върху рамката на всеки кадър;

2. да са контрастни, плътни и ясни, като в тъмните места на аероснимките се различават всички ситуационни елементи.

(3) При заснемане на многоканални изображения те трябва да съдържат поне три цветни канала или един панхроматичен и три цветни канала със спектрални диапазони, включени в техническото задание за аерозаснемане.

Чл. 29. (1) Ключът на аероснимките се съставя в мащаб 1:25 000 или 1:50 000, зависещ предимно от големината на обекта, мащаба на аероснимките и височината на летене (при заснемане с аналогова аерокамера) или размера на пиксела върху терена (съответстващ на GSD, при заснемане с цифрова аерокамера), съгласно приложение № 9.

(2) Ключът на аероснимките съдържа:

1. изпълнител на аерозаснемането;

2. възложител на аерозаснемането;

3. дата на аерозаснемането;

4. аерокамера - тип, номер;

5. броя на аероснимките;

6. местата на проекциите на главните точки на аероснимките, нанесени с кръгче или кръстче, както и техните номера; ако тези проекции са много на гъсто, номерирането може да бъде през пет;

7. елементите, които се съдържат в чл. 9, ал. 2, т. 3 до 8 и 10;

8. дата и подпис на съставителя.

(3) Когато аерозаснемането се извършва от чуждестранен изпълнител, ключът на аероснимките може да се различава от образеца в приложение № 9, но трябва да съдържа основните данни съгласно ал. 2.

Чл. 30. Обяснителната записка, която се съставя по образеца в приложение № 10, съдържа данни за:

1. изпълнителя на аерозаснемането;

2. възложителя на аерозаснемането;

3. обекта, дата и час на заснемането;

4. аерокамерата;

5. аерофилма (при аерозаснемане с аналогова камера);

6. GPS приемник - тип геодезически;

7. летенето;

8. фотолабораторните работи (при аерозаснемане с аналогова камера);

9. дата и подписи на пилота и бордния фотограф.

Чл. 31. Диапозитивите се изработват чрез контактно копиране върху подходяща прозрачна полиестерна основа не по-късно от 15 дни след проявяване на аерофилма.

Чл. 32. (1) При използване на аналогова камера от всеки обект най-малко 3 стереомодела се проверяват дали качеството им отговаря на изискванията за фотограметрични измервания. Проверката се състои в следното:

1. резултатите от вътрешното ориентиране да показват максимално изменение в мащабния коефициент на ползваната трансформация на вътрешно ориентиране ± 1/5000;

2. средната квадратна грешка във вертикалния (Y) паралакс при относителното ориентиране на стереодвойките от аероснимки въз основа на 15 нормално разпределени образни точки да не надхвърля ± 8 µm, а остатъчният паралакс във всяка друга точка да не надхвърля ± 15 µm.

(2) При използване на цифрова камера се проверява съответствието на елементите на външното ориентиране с изискванията на техническото задание.

Чл. 33. При аерозаснемане с аналогова камера аерофилмът се тества, като:

1. се извършва денситометричен контрол;

2. в края на всяка ролка с аерофилм се прави поне една сенситометрична експонация;

3. максималното изменение размера на аерофилма при проявяването е 0,02 на сто ± 15 µm;

4. максималното отдалечение на главната точка на аероснимката или центъра на най-добра симетрия е 10 µm от началото на образната координатна система;

5. максималната разлика между най-слабо и най-силно осветените части в един кадър е 30 на сто;

6. максималната разликата между разстоянията на образите на всеки две срещулежащи рамкови марки е 15 µm.

Чл. 34. (1) Допустими отклонения от зададените параметри за аерозаснемане са:

1. височината на летене над терена в различните части на обекта не трябва да нарушава изискванията за точност, посочени в техническото задание;

2. надлъжното и напречното застъпване между съседните аероснимки в една ивица и между съседните ивици от аероснимки не трябва да бъде по-малко съответно от 60 и 30 на сто;

3. отклонението на оптическата ос на аерокамерата от отвеса не трябва да бъде по-голямо от 2° (j, w);

4. ъгълът на завъртане на аероснимките спрямо зададена ос на ивицата не трябва да бъде по-голям от 3° (k);

5. неправолинейността на полета в една ивица от аероснимки не трябва да бъде по-голяма от 3 на сто; изчислява се по формулата:

n % = (I : L) x 100,

където L е дължината на ивицата, I - размерът на най-голямото отклонение; величините L и I се измерват от ключа на аероснимките;

6. напречното отместване между съседни аероснимки от една ивица не трябва да бъде по-голямо от 1 см в образната равнина.

(2) Аероснимките и крайният продукт трябва да съответстват и на определените параметри, посочени в документите - за обработка и интерпретиране на въздушни изображения на земната повърхност, на Обединения научноизследователски център (Joint Research Center - JRC) на Европейската комисия.