Държавен вестник, брой 61 от 9.VIII

Отменена с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 48 от 20 март 2013 г. за изискванията към възнагражденията - ДВ, бр. 32 от 2 април 2013 г.

Чл. 1. (1) С наредбата се определят принципите и изискванията към политиката и практиката за определяне и изплащане на възнагражденията в застрахователите и в презастрахователите, включително от трети държави, получили лиценз за извършване на дейност по реда на Кодекса за застраховането.

(2) Наредбата се прилага и спрямо здравноосигурителните дружества, получили лицензия за извършване на дейност по Закона за здравното осигуряване.

Чл. 2. (1) Лицата по чл. 1 приемат и прилагат политика, която обхваща всички форми на възнаграждения, като заплати и други финансови и/или материални стимули, включително облаги, свързани с доброволно пенсионно и/или здравно осигуряване, за следните категории персонал:

1. служителите на ръководни длъжности;

2. служителите, чиято дейност е свързана с поемане на рискове;

3. отговорния актюер, актюерите и служителите, изпълняващи контролни функции; и

4. всички други служители, чиито възнаграждения са съизмерими с възнагражденията на служители по т. 1 и 2 и чиито дейности оказват значително влияние върху рисковия профил на лице по чл. 1.

(2) Политиката за възнагражденията се разработва от управителните и надзорните органи в сътрудничество с експерти в областта на човешките ресурси, които притежават необходимата квалификация и функционална независимост с цел гарантиране на обективна преценка за целесъобразността на политиката за възнаграждения, включително на последиците за риска и управлението на риска.

Чл. 3. (1) Надзорният съвет или съветът на директорите, съответно контролният съвет, на лицето по чл. 1 приема и отговаря за прилагането и периодичното преглеждане на политиката за възнагражденията.

(2) Прилагането на политиката и процедурите за възнагражденията е обект на периодичен и независим вътрешен преглед най-малко веднъж годишно от или с участието на специализираната служба за вътрешен контрол.

(3) Процедурите за определяне на възнаграждението трябва да са ясни и документирани, както и да са достъпни за съответните лица по чл. 2, ал. 1, за които се отнасят.

Чл. 4. (1) Всяко лице по чл. 1, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, създава комитет за възнагражденията.

(2) Комитетът за възнагражденията се съставя по начин, който да осигурява възможност за вземане на компетентни и независими решения по отношение на политиките и практиките за възнагражденията, както и по създадените чрез тях стимули за управление на риска, капитала и платежоспособността.

(3) Председател и членове на комитета за възнагражденията могат да бъдат само членове на надзорния съвет, контролния съвет или лица, които не са изпълнителни членове на съвета на директорите.

(4) Комитетът за възнагражденията изготвя и предлага решения за възнагражденията, като отчита влиянието върху риска и неговото управление в съответното лице по чл. 1, дългосрочните интереси на акционерите, член-кооператорите, инвеститорите и другите заинтересовани лица.

(5) Надзорният съвет, съветът на директорите, съответно контролният съвет, на лицето по чл. 1 обсъжда и приема решенията по ал. 4.

Чл. 5. (1) Политиката за възнагражденията:

1. насърчава благоразумното и ефективното управление на риска и не предполага поемането на рискове, надвишаващи приемливото ниво;

2. е съобразена с програмите за дейността, целите, ценностите и дългосрочните интереси;

3. предвижда мерки за избягване конфликт на интереси;

4. е съобразена с принципите и добрите практики за защита интересите на потребителите на застрахователни услуги и потребителите на услуги по доброволно здравно осигуряване.

(2) Политиката за възнагражденията се актуализира съобразно промените на пазара и на финансовото състояние на лицето по чл. 1.

Чл. 6. (1) В политиката за възнагражденията се определя подходящ баланс между постоянните и променливите възнаграждения в зависимост от категориите персонал. Политиката за възнагражденията определя максимална горна граница на променливото възнаграждение за всяка категория персонал.

(2) Постоянното възнаграждение заема достатъчно висок дял от общото възнаграждение, което да позволява прилагането на гъвкава политика за променливото възнаграждение, включително възможност за неизплащането му, когато критериите и показателите не се покриват, както и когато е налице значително влошаване на финансовото състояние, особено в случаите, когато в резултат на това може да се очаква прекратяване на дейността.

(3) Когато в рамките на една година на лице по чл. 2, ал. 1 се изплаща променливо възнаграждение в размер повече от една трета от брутното годишно възнаграждение, значителна част от променливото възнаграждение се разсрочва за период с минимална продължителност три години в зависимост от икономическия цикъл, естеството на дейността на лицето по чл. 1 и произтичащите от нея рискове, както и от длъжността на съответния служител.

(4) Политиката за възнагражденията предвижда, че лицата по чл. 2, ал. 1 трябва да върнат изцяло или отчасти предоставено променливо възнаграждение, изплатено на основание данни, които впоследствие са се оказали явно погрешни. В договорите на тези лица се включват клаузи, които да гарантират връщането на променливо възнаграждение.

(5) Предоставянето на разсрочено променливо възнаграждение се извършва пропорционално или чрез постепенно нарастване през периода на разсрочване. Отложената част на възнаграждението може да се състои от акции, опции, пари или други средства. Критериите за оценка на бъдещите резултати, с които е обвързана отложената част, трябва да бъдат коригирани съобразно риска.

(6) Обезщетения, свързани с предсрочно прекратяване на договор, трябва да отразяват постигнатите с течение на времето резултати на съответните лица и да са определени така, че да не възнаграждават неуспех.

Чл. 7. (1) Променливото възнаграждение се обвързва с резултатите от дейността чрез комбинация от оценките за работата на служителя, на съответното структурно звено и на лицето по чл. 1 като цяло.

(2) Оценката за работата на служителя се основава на финансови и нефинансови критерии.

(3) Оценките по ал. 1 обхващат период от няколко години, така че оценъчният процес да се основава на дългосрочното изпълнение на дейността и изплащането на променливите възнаграждения да е разпределено за период, отчитащ икономическия цикъл и поетите от лицето по чл. 1 рискове.

(4) Оценката на резултатите от дейността, използвана при формирането на променливите възнаграждения и тяхното разпределение, трябва да взема предвид всички поети и потенциални рискове, цената на капитала и необходимата ликвидност.

Чл. 8. (1) Ръководителят и служителите на специализираната служба за вътрешен контрол и другите служители, изпълняващи контролни функции:

1. разполагат с подходящи правомощия и са независими от структурните звена, върху които упражняват контрол;

2. получават възнагражденията си съобразно степента на постигане на целите, свързани с тези функции, независимо от резултатите на контролираните структурни звена.

(2) Отговорният актюер и актюерите получават възнаграждения по начин, пропорционален на ролята и приноса им, а не в зависимост от резултатите на съответното лице по чл. 1.

(3) Възнагражденията на ръководните лица по ал. 1 и 2 се наблюдават пряко от комитета за възнагражденията, а когато такъв не е съставен - от надзорния съвет, независимите членове на съвета на директорите или от контролния съвет.

Чл. 9. (1) Всяко лице по чл. 1 създава ред за уведомяване на служителите по чл. 2, ал. 1 относно политиката на възнагражденията в частта, която се прилага за тях. Когато това е необходимо, в договорите на тези служители се предвиждат клаузи, които да гарантират прилагането на политиката за възнагражденията.

(2) Критериите и процедурите за оценяване и промените в тях се съставят в писмена форма и се свеждат до знанието на съответните лица по чл. 2, ал. 1 при заемане на съответната длъжност, съответно при всяка последвала промяна.

Чл. 10. (1) Лицата по чл. 1 оповестяват информация относно политиката за възнагражденията и всяка последвала промяна в нея по ясен и достъпен начин, като не разкриват информацията, която представлява защитена от закона тайна.

(2) Оповестяването на информация по ал. 1 може да бъде под формата на самостоятелно изявление, периодично оповестяване в годишните финансови отчети или в друга подходяща форма.

(3) На оповестяване подлежи информацията:

1. относно процеса на вземане на решения, използван за определяне на политиката на възнаграждения, включително, ако е приложимо, информация относно състава и мандата на комитета по възнагражденията, името на външния консултант, чиито услуги са били използвани за определяне на политиката на възнаграждения, и ролята на съответните заинтересовани лица;

2. за връзката между заплащането и постигнатите резултати;

3. за критериите, използвани за измерване на резултатите и за корекция за риска;

4. информация за критериите за успех, на които се основава правото за получаване на акции, опции и променливи елементи на възнаграждението;

5. съдържаща основните параметри и обосновка на схемата за евентуални годишни парични премии и други облаги, различни от пари в брой.

Чл. 11. Комисията за финансов надзор и заместник-председателят, ръководещ управление "Застрахователен надзор", осъществяват надзор за спазване на тази наредба по реда на Кодекса за застраховането и Закона за Комисията за финансов надзор.