Държавен вестник, брой 35 от 3.V

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Изпълнителният директор на Антидопинговия център издава инструкция, с която определя критериите за включване на спортистите в Регистъра на спортистите за тестване и утвърждава стандартна оперативна процедура за организация и провеждане на допинговия контрол.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Спортистите и други лица са длъжни да знаят кое поведение съставлява нарушение на антидопинговите правила и кои субстанции и методи са включени в Списъка на забранените субстанции и методи.

Чл. 8. (1) Всеки спортист, определен за тестване, е длъжен да се яви пред антидопинговите екипи, дори и при отказ от участие в състезанието или тренировката.

(2) Определен за тестване спортист се освобождава от председателя на антидопинговия екип и дежурния лекар, когато спортистът е прекратил участието си в срещата или тренировката по медицински показания и е транспортиран до лечебно заведение. Председателят на антидопинговия екип и дежурният лекар изпращат писмен доклад за това до изпълнителния директор на Антидопинговия център.

(3) В случаите, когато спортист е прекратил участието си в състезанието по медицински показания, на тестване подлежи предварително изтеглена чрез жребий резерва.

(4) Временното отлагане на процедурата за тестване се допуска само в случаите, определени по реда на чл. 29, ал. 3.

Чл. 9. (1) Спортист - участник в състезание, е длъжен след приключването му и преди напускане на спортния обект да провери при антидопинговия екип дали е определен за тестване.

(2) Спортист, определен за тестване извън състезание, е длъжен да се яви за вземане на проба от антидопинговия екип в определения срок съгласно уведомяването по чл. 28.

Чл. 10. (1) Спортистите, включени в Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център, са длъжни да предоставят точна и актуална информация за своето местонахождение посредством АДАМС.

(2) Информацията по ал. 1 се въвежда в срок преди първия ден на всяко тримесечие от началото на календарната година, а при всяка настъпила промяна - незабавно.

(3) Информацията се използва само за целите на планиране, координиране и провеждане на тестване при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и се предоставя на Световната антидопингова агенция (САА) и на други антидопингови организации с правомощия да проверяват даден спортист съобразно Международния стандарт за тестване, при условие че тази информация се пази в тайна по всяко време и се унищожава, след като престане да бъде релевантна за посочените по-горе цели.

(4) Антидопинговият център може по всяко време да изисква допълнителна информация от съответната лицензирана спортна организация за местонахождението на отделни спортисти.

(5) Спортист с наложено наказание временно отстраняване или лишаване от права подлежи на извънсъстезателно тестване и е длъжен при поискване да предоставя на Антидопинговия център информация за местонахождението си по време на срока на наказанието.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Неподаването на информация за местонахождение посредством АДАМС се счита за неуспешно подаване по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 4, при условие че са изпълнени условията на Международния стандарт за тестване.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Случаите, при които спортистът не е на разположение за тестване на декларираното от самия него/нея местонахождение, се считат за пропуснати проверки по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 4, при условие че са изпълнени условията на Международния стандарт за тестване.

(8) Спортист, когото Антидопинговият център е включил в своя Регистър на спортистите за тестване, е длъжен да спазва изискванията на наредбата, включително задължението за подаване на информация за местонахождението си по Международния стандарт за тестване, освен ако извести писмено Антидопинговия център, че е прекратил спортносъстезателната си дейност или че е информиран, че не отговаря на критериите за включване в Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център.

(9) Спортист, който е известил писмено Антидопинговия център, че прекратява своята спортносъстезателна дейност, не може да се завърне към такава, освен ако извести Антидопинговия център за това поне 6 месеца преди датата на очакваното си завръщане. За посочения период до действителното завръщане към спортносъстезателна дейност спортистът е длъжен да бъде на разположение за извънсъстезателно тестване без предизвестие, както и при поискване да спазва изискванията за подаване на информация за местонахождението си по Международния стандарт за тестване.

(10) Лицензираните спортни организации могат да определят специфични изисквания за прекратяване на и завръщане към спортносъстезателна дейност, различни от тези по ал. 9.

Чл. 11. (1) Спортистите носят отговорност за всяка забранена субстанция или нейни метаболити или маркери, открити в техните проби, както и за притежаването на ресурси за прилагане на забранен метод.

(2) Спортистите не носят отговорността по ал. 1, ако:

1. забранената субстанция, нейните метаболити или маркери не надвишават граничното ниво, определено в Списъка на забранените субстанции и методи на САА или в Международния стандарт за лаборатории и техническите документи към него;

2. са получили разрешение за терапевтична употреба на откритите забранени субстанции или забранени методи и концентрацията им не надвишава праговите лимити съгласно Списъка на забранените субстанции и методи;

3. използването на откритата забранена субстанция или забранен метод е следствие от предприети спешни медицински мерки, възпрепятстващи тежки увреждания на спортиста.

(3) Спортистите са длъжни да информират лекуващите ги лекари за отговорността си по ал. 1.

Чл. 12. Лицензираните спортни организации приемат с решение на управителния си орган антидопингови правила, съобразени с изискванията на Световния антидопингов кодекс и наредбата.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Лицензираните спортни организации са длъжни да не допускат картотекирани от тях спортисти или длъжностни лица в администрирания от тях спорт да извършват нарушения на антидопинговите правила по чл. 6, ал. 1.

Чл. 13. (1) Медицинските лица, работещи в областта на спорта, при лечение на спортисти са длъжни:

1. да не препоръчват, предписват, дават или прилагат лекарства, съдържащи забранени субстанции, ако те могат да бъдат заменени с други, които не съдържат такива субстанции;

2. да не препоръчват, предписват, прилагат или предлагат използването на забранени методи, ако те могат да бъдат заменени с такива, които не са забранени.

(2) Медицинските лица, работещи в областта на спорта, при лечение на спортисти може да не спазят правилата по ал. 1 при условие на спешност.

(3) След оказване на спешната помощ по ал. 2 медицинското лице е длъжно незабавно писмено да извести изпълнителния директор на Антидопинговия център и спортиста за приложеното лечение.

Чл. 14. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Световната антидопингова агенция ежегодно изготвя и публикува като международен стандарт Списъка на забранените субстанции и методи, в който се изброяват забранените субстанции и забранените методи. Измененията и допълненията в Списъка на забранените субстанции и методи влизат в сила за Република България по реда на Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, ратифицирана със закон от Народното събрание (ДВ, бр. 105 от 2006 г.).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 03.07.2013 г.) Списъкът на забранените субстанции и методи се разпространява от Антидопинговия център до всички лицензирани спортни организации и Българския олимпийски комитет и се публикува на интернет страницата на Антидопинговия център и на Министерството на младежта и спорта.

(3) Списъкът на забранените субстанции и методи се прилага към антидопинговите правила, приети от всяка лицензирана спортна организация.

(4) За целите на прилагане на глава пета всички забранени субстанции ще бъдат наричани "специфични субстанции" с изключение на:

1. субстанциите от класовете на анаболните средства и хормоните;

2. онези стимуланти, хормонални антагонисти и модулатори, които Списъкът на забранените субстанции и методи идентифицира като забранени субстанции.

(5) Забранените методи не са специфични субстанции.

(6) Определянето на Списъка на забранените субстанции и методи от САА и класифицирането в него на субстанциите в категории е окончателно и не подлежи на оспорване от спортиста или друго лице въз основа на аргумента, че субстанцията или методът не са маскиращи средства, нямат потенциал за повишаване на постиженията, не представляват риск за здравето или не накърняват спортния дух.

Чл. 15. (1) Спортистите с документирани заболявания, за които се изисква използване на забранена субстанция или забранен метод преди използването им са длъжни да подадат молба за разрешение за терапевтична употреба по образец, утвърден от САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия център. Наличието на забранена субстанция, нейни метаболити или маркери, използването или опитът за използване на забранена субстанция или забранен метод, притежаването на забранени субстанции и методи и прилагането или опитът за прилагане на забранен метод или забранена субстанция не се считат за нарушения на антидопинговите правила, когато са в съответствие с разпоредбите на приложимо разрешение за терапевтична употреба, издадено съобразно Международния стандарт за разрешения за терапевтична употреба.

(2) Разрешения за терапевтична употреба се издават:

1. за спортисти на национално ниво - от изпълнителния директор на Антидопинговия център след становище на Контролно-медицинската комисия;

2. за спортисти на международно ниво - от съответната международна спортна организация, освен ако същата не е предоставила това право на Антидопинговия център.

(3) Редът и начинът за разглеждане на молбите за издаване на разрешение за терапевтична употреба се определят от Контролно-медицинската комисия с вътрешни правила.

(4) Спортистите по ал. 2, т. 1, освен в извънредни случаи, трябва да искат разрешение за терапевтична употреба не по-късно от 21 дни преди участие в състезание или спортна проява.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) В случаите на ал. 2, т. 1 изпълнителният директор на Антидопинговия център в срок до 7 работни дни от получаване на молбата с решение издава или отказва издаване на разрешение за терапевтична употреба. Решението на изпълнителния директор подлежи на обжалване в тридневен срок пред Българския спортен арбитраж към Българския олимпийски комитет. Ако Българският спортен арбитраж промени решението за отказ за издаване на разрешение за терапевтична употреба, неговото решение може да бъде обжалвано от САА пред Спортния арбитражен съд в гр. Лозана, Швейцария.

(6) Изпълнителният директор на Антидопинговия център предоставя информация на САА и на съответната лицензирана спортна организация за решенията по ал. 5.

(7) Съответната лицензирана спортна организация предоставя информация на международната спортна организация за взетите решения по ал. 5.

(8) Световната антидопингова агенция има право да преразгледа решението за издаване или отказ за издаване на разрешение за терапевтична употреба, както и да го отмени, в случай че установи, че не е спазен Международният стандарт за разрешение за терапевтична употреба.

(9) Решенията, с които САА променя издаването или отказа за издаване на разрешение за терапевтична употреба, могат да бъдат обжалвани само пред Спортния арбитражен съд в Лозана, Швейцария, от спортиста или от антидопинговата организация, чието решение бива променено. Решенията, постановяващи отказ за издаване на разрешение за терапевтична употреба, които не бъдат променени от САА, могат да бъдат обжалвани пред Спортния арбитражен съд в Лозана, Швейцария - за спортистите на международно ниво, или пред Българския спортен арбитраж - за всички останали спортисти.

Чл. 16. (1) Процедурата по вземане, запечатване, съхраняване, транспортиране и предаване на проби за анализ се осъществява от антидопингови екипи при спазване правилата на Международния стандарт за тестване.

(2) Изпълнителният директор издава сертификати на лицата, които имат право да участват в антидопингови екипи.

(3) Съставът на всеки антидопингов екип е от поне двама членове, един от които е председател, и се определя със заповед на изпълнителния директор на Антидопинговия център. Със заповедта изпълнителният директор може да определи служител от Антидопинговия център, който да упражнява контрол върху дейността на антидопинговия екип.

(4) Изпълнителният директор на Антидопинговия център издава на лицата по ал. 3 служебна карта, осигуряваща право на достъп до всички състезания, спортни прояви и спортни обекти и съоръжения.

(5) В състава на антидопинговите екипи не могат да бъдат включвани лица, които:

1. са наказвани за нарушения на антидопинговите правила;

2. работят в лаборатория за допингов контрол;

3. работят по трудово правоотношение или на граждански договор към лицензирана спортна организация;

4. представляват или са членове на ръководен орган на лицензирана спортна организация.

Чл. 17. Членовете на антидопинговия екип:

1. вземат проби от биологичен материал от спортистите, подлежащи на тестване;

2. събират данни и констатират факти с цел установяване на нарушения на антидопинговите правила в дейността на спортисти, длъжностни и други лица;

3. попълват документацията за дейностите по т. 1 и 2 и носят отговорност за правилното отразяване на всички данни;

4. отговарят за правилното вземане, запечатване, съхраняване, транспортиране и своевременното предаване на пробите в акредитирана от САА лаборатория.

Чл. 18. (1) Във връзка с констатиране на нарушения на антидопинговите правила по смисъла на чл. 6, ал. 1 членовете на антидопинговия екип имат право да извършват проверка на личния багаж и вещи на спортистите и длъжностните лица.

(2) При откриване на субстанция при проверката по ал. 1, за която има съмнение, че е включена в Списъка на забранените субстанции и методи, членовете на антидопинговия екип имат право да я изземат за анализ.

(3) За иззетата субстанция по ал. 2 се попълва протокол и субстанцията се изпраща за анализ в акредитирана от САА лаборатория по реда на чл. 34.

Чл. 19. Лицата - организатори на състезания и/или спортни прояви, са длъжни да осигурят условия за работа на антидопинговите екипи, определени в Техническите процедури за тестване по чл. 7, ал. 1.

Чл. 20. Лабораторният анализ на пробите, взети от антидопинговите екипи, се извършва от акредитирани или одобрени от САА лаборатории.

Чл. 21. (1) При тестване на спортисти, вписани в Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център, подборът се извършва, както следва:

1. по време на състезание:

а) при индивидуалните спортове - класиралите се на първите три места и други спортисти по жребий;

б) при отборните спортове - чрез жребий се определят по двама спортисти и един - за резерва, от всеки отбор от заявените за участие в състезанието;

в) всеки спортист, поставил световен, европейски или национален рекорд;

г) председателят на антидопинговия екип има право да подбира спортисти за целево тестване по собствена преценка;

2. извън състезание:

а) случаен подбор на спортисти, включително такива, изтърпяващи период на лишаване от права или временно отстраняване;

б) целево тестване на спортисти, включително такива, изтърпяващи период на лишаване от права или временно отстраняване.

(2) Тестването по ал. 1 е без предизвестие, освен при изключителни обстоятелства.

(3) Когато при извършено по реда на ал. 1 и 2 тестване бъдат установени нарушения на антидопинговите правила от двама или повече спортисти от един и същ отбор, се извършва разширен допингов контрол, който може да обхване всички спортисти от отбора.

Чл. 22. (1) Тегленето на жребий за определяне на спортисти за тестване при индивидуалните спортове се извършва от председателя на антидопинговия екип съвместно с главния съдия на състезанието, а при отборните спортове - и с по един представител на отборите.

(2) Тегленето на жребий при индивидуалните спортове се извършва преди започване на състезанието или спортната проява - за определяне на дисциплините и/или категориите, и в края на състезанието или спортната проява - за определяне на спортистите.

(3) Тегленето на жребий за подбор на спортисти за тестване по време на състезание при отборните спортове се извършва:

1. за футболни състезания - по време на редовната почивка между полувремената;

2. за останалите отборни спортове - в последната почивка преди края на състезанието.

Чл. 23. При определяне на спортистите, подлежащи на тестване по време на състезание, може да присъства по един представител на Антидопинговия център и на съответните спортни организации при спазване на задължението по чл. 3.

Чл. 24. Процедурата по вземане на проби за допингов контрол се осъществява по начин, който гарантира целостта, сигурността и идентичността на пробата, при зачитане на личната свобода и достойнство на спортиста и в съответствие с Международния стандарт за тестване на САА.

Чл. 25. (1) Вземането на пробите се извършва в специално оборудвано за целта място, наричано станция за допингов контрол.

(2) Станцията за допингов контрол трябва да осигурява уединено даване на пробата от спортиста и възможност за контрол от членовете на антидопинговите екипи с цел недопускане на нейното фалшифициране.

Чл. 26. При известяване за допингов контрол и вземане на проби членовете на антидопинговите екипи са длъжни да се легитимират със служебната карта по чл. 16, ал. 4.

Чл. 27. (1) По време на състезание определените за тестване спортисти се известяват писмено непосредствено след приключване на участието им в състезанието.

(2) Известието за тестване е част от формуляра за допингов контрол по чл. 33, ал. 1.

Чл. 28. (1) При провеждане на тестване извън състезание антидопинговите екипи установяват местонахождението на определения спортист и го уведомяват за допинговия контрол, като посочват мястото и времето, определени за даване на допинг пробата.

(2) Уведомяването по ал. 1 за тестване трябва да е направено писмено, по телефон, имейл, факс или по друг подходящ начин.

Чл. 29. (1) Спортистът, определен за тестване по време на състезание, се явява в станцията за допингов контрол в срока, определен в полученото от него известие.

(2) Спортистът няма право да напуска станцията за допингов контрол без разрешение от председателя на антидопинговия екип. В случай че получи разрешение за временно напускане на станцията за допингов контрол, спортистът задължително се придружава от член на антидопинговия екип за времето на отсъствието му.

(3) Напускането на станцията за допингов контрол преди даването на пробата се допуска след разрешение на председателя на антидопинговия екип в следните случаи:

1. непосредствено участие в друго състезание;

2. участие в церемония по награждаване;

3. участие в пресконференция;

4. оказване на медицинска помощ;

5. осигуряване на представител, придружител и/или преводач;

6. представяне на документ за самоличност.

Чл. 30. (1) Всеки спортист, определен за тестване, има право да се яви в станцията за допингов контрол с придружител - лекар, треньор или служебно лице, а при международни състезания се допуска и преводач.

(2) Всеки непълнолетен спортист има право да бъде придружен в станцията за допингов контрол освен от лицата по ал. 1 и от един от законните си представители.

(3) Спортист с увреждания има право да бъде придружен в станцията за допингов контрол освен от лицата по ал. 1 и от лице, посочено от него.

(4) Лицата, придружаващи спортиста, могат да присъстват при процедурата по вземане на пробата, освен при физиологичните действия на спортиста по даване на уринна проба.

(5) Спортистът удостоверява самоличността си с документ за самоличност или акредитационна карта за спортната проява със снимка.

(6) Председателят или член на антидопинговия екип е длъжен да обясни на спортиста и на неговите придружители или представител последователността на действията при процедурата по вземане на пробата.

Чл. 31. (1) Използваните от антидопинговия екип комплекти технически пособия за вземане на проби трябва да отговарят на Международните стандарти за тестване на САА.

(2) Всеки комплект технически пособия за вземане на проба трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да има уникален номер;

2. системата на запечатване на пробите да осигурява невъзможност за тяхното манипулиране;

3. да осигурява анонимност на спортистите, дали пробите;

4. да гарантира стерилност и еднократната им употреба.

Чл. 32. (1) Процедурите за вземане на кръвни проби трябва да отговарят на международно признатите стандартни предпазни мерки и на Международния стандарт за тестване на САА.

(2) Кръвната проба се взема от член на антидопинговия екип с медицинска квалификация.

(3) Взетото количество кръв трябва да отговаря на изискванията за анализ на пробата. Запечатаните кръвни проби се съхраняват в съответствие с вътрешните правила на съответната одобрена от САА лаборатория.

Чл. 33. (1) За взетата проба се попълва формуляр по образец, утвърден от САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия център.

(2) Всички възражения към процедурата за вземане на пробите се записват във формуляра за допингов контрол по ал. 1 в частта "коментари".

(3) Възражения за всички нарушения по процедурата за вземане на проби могат да правят лицата по чл. 30 с изключение на преводача.

(4) Екземпляр от формуляра по ал. 1 със записаните в него възражения за нарушение на процедурата за вземане на проба се представя на Контролно-медицинската комисия при Антидопинговия център от председателя на антидопинговия екип не по-късно от 24 часа след приключване на процедурата.

Чл. 34. (1) След даването на последната проба от спортистите, определени за тестване, всички проби се запечатват в транспортния контейнер, за да се гарантират тяхната цялост, идентичност и годност, и се осигурява транспортирането и предаването им в акредитирана от САА лаборатория, придружени от необходимата документация.

(2) Транспортирането на пробите се осигурява от член на антидопинговия екип, който отговаря за доставянето на транспортните контейнери в акредитирани от САА лаборатории, по най-бързия и сигурен начин.

(3) Предаването на пробите от член на антидопинговия екип до трети лица се описва надлежно във формуляра за реда на предаване на пробите, утвърден от САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия център.

(4) В празнични и почивни дни, както и при извънредни обстоятелства, които не позволяват предаването на пробите в акредитирани от САА лаборатории, транспортните контейнери се предават на изпълнителния директор на Антидопинговия център или на упълномощено от него длъжностно лице за съхраняване в централната станция за допингов контрол. Контейнерите с проби се съхраняват при подходяща температура в хладилна камера, която се заключва от изпълнителния директор на Антидопинговия център или от упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 35. (1) Предаването на пробите в акредитирана от САА лаборатория заедно с предназначената за лабораторията документация се извършва с формуляра по чл. 34, ал. 3.

(2) Членът на антидопинговия екип предава на председателя на Контролно-медицинската комисия документацията от взетите проби, която не е предназначена за акредитираната от САА лаборатория, доклад по образец, утвърден от САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия център, и допълнителния формуляр, утвърден от САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия център, в случай на необходимост.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Изпълнителният директор на Антидопинговия център по предложение на директора на Лабораторията за допингов контрол утвърждава вътрешни правила на лабораторията за приемане, проследяване и срок на съхранение на проби, съобразени с Международния стандарт за лаборатории и техническите документи към него.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Вътрешните правила на Лабораторията за допингов контрол включват и образци от документи за надлежно отразяване на приемането, проследяването и срока на съхранение на проби.

Чл. 37. (1) Пробите се приемат за анализ от служител на акредитирана от САА лаборатория, който проверява целостта на пломбата на транспортния контейнер, целостта на пробите, както и документите, придружаващи пробите.

(2) Пробите се приемат от акредитирана от САА лаборатория в специално закодирани бутилки с уникален номер, осигуряващи анонимността на спортиста.

(3) Предадените проби се анализират, ако няма причини за отказ от страна на акредитираната от САА лаборатория.

(4) Акредитираната от САА лаборатория отказва анализиране на проба в следните случаи:

1. липсва или е нарушена целостта на пломбата върху транспортния контейнер;

2. нарушена е целостта на бутилката с пробата;

3. представена е проба без съпътстващи документи;

4. в документите, съпровождащи пробите, или върху самите проби е отбелязано името, поставен е подпис, инициали или друг знак, който би могъл да разкрие самоличността на спортиста;

5. съществуват различия между кодовите номера на пробите и тези, записани в придружаващите ги документи;

6. съществуват видими разлики между уринните проби "А" и "Б" - цвят, мътност, наличие на утайка;

7. количеството и рН на уринната проба са различни от изискванията на Международния стандарт за лаборатории;

8. уринните проби са с относително тегло, по-малко от 1,005, измерено с рефрактометър в акредитираната от САА лаборатория след отварянето на проба "А".

(5) Отказът за анализиране на пробата или пробите се вписва в съответните документи по чл. 36, ал. 2.

(6) Отказът за изследване на пробата или пробите се съобщава на заинтересованата антидопингова организация.

(7) Пробите, за които е отказано изследване, се съхраняват при подходящи условия от акредитираните от САА лаборатории за срок 3 месеца считано от датата на предаване на съответния документ по чл. 36, ал. 2 на Антидопинговия център и/или на заинтересованата антидопингова организация.

Чл. 38. (1) За установяване наличието на забранени субстанции, техни метаболити или маркери по чл. 6, ал. 1, т. 1 Антидопинговият център изпраща проби за анализ в акредитирани от САА лаборатории.

(2) Пробите по ал. 1 се анализират за откриване на забранени субстанции или забранени методи от Списъка на забранените субстанции и методи, както и на други субстанции съгласно разпореденото от САА във връзка с нейната Програма за наблюдение или за подпомагане на Антидопинговия център или националните организации при профилирането на необходимите параметри в урината, кръвта или друга биологична течност/тъкан, взета от спортист, включително ДНК или геномно профилиране с антидопингова цел.

(3) Пробите не могат да бъдат използвани за цели извън описаните в ал. 2 без писменото съгласие на спортиста. Пробите, които със съгласието на спортиста се използват за цели извън посочените в ал. 2, не бива да съдържат никакви идентификационни знаци, които биха могли да доведат до разкриване самоличността на съответния спортист.

(4) Дадена проба може да бъде анализирана повторно за целите на ал. 2 по всяко време само при разпореждане на антидопинговата организация, взела пробата, или на САА. Условията и обстоятелствата, при които дадена проба се подлага на повторен анализ, трябва да отговарят на изискванията на Международния стандарт за лаборатории.

Чл. 39. (1) За резултатите от анализираните проби се съставя доклад в 3 екземпляра, който се изготвя от директора на акредитираната от САА лаборатория.

(2) Директорът на акредитираната от САА лаборатория предава екземпляр от доклада за аналитичните изследвания на изпълнителния директор на Антидопинговия център и на председателя на Контролно-медицинската комисия. Един екземпляр от доклада остава на съхранение в акредитираната от САА лаборатория.

(3) Цялата дейност по ал. 1 и 2 задължително се осъществява при условия на конфиденциалност и се докладва на САА чрез АДАМС.

Чл. 40. (1) При отрицателен резултат от изследването на проба "А" изпълнителният директор на Антидопинговия център или упълномощено от него длъжностно лице писмено известява спортиста чрез съответната лицензирана спортна организация.

(2) Документацията за проби с отрицателен резултат се съхранява от Антидопинговия център за срок две години считано от датата на вземане на пробите. Пробите се съхраняват от Лабораторията за допингов контрол за срок 3 месеца считано от датата на предаване на доклада с резултата на Антидопинговия център при условия, гарантиращи запазването на химическия им състав.

Чл. 41. (1) При установяване на неблагоприятен аналитичен резултат от изследването на проба "А" докладът с резултата от анализа и цялата документация, свързана с вземането на пробата, се внасят за разглеждане от Контролно-медицинската комисия към Антидопинговия център.

(2) Контролно-медицинската комисия извършва предварителна проверка, за да определи дали:

1. е било, или предстои да бъде издадено разрешение за терапевтична употреба съгласно предвиденото в наредбата и в Международния стандарт за разрешения за терапевтична употреба;

2. има видимо отклонение от Международния стандарт за тестване или от Международния стандарт за лаборатории, което е причинило неблагоприятния аналитичен резултат.

Чл. 42. (1) Контролно-медицинската комисия не провежда изслушване и обявява резултата за невалиден, когато:

1. е установено съществено нарушение на процедурите за вземане, запечатване, съхраняване, транспортиране, предаване и анализ на пробата;

2. спортистът има валидно разрешение за терапевтична употреба на забранената субстанция или забранения метод, открити в пробата, и тяхната концентрация не надвишава допустимите терапевтични граници.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) При съмнение, че неблагоприятният аналитичен резултат се дължи на физиологично или патологично състояние на спортиста, Контролно-медицинската комисия назначава допълнителни медицински изследвания и при необходимост привлича лекари-специалисти в съответната област за сметка на спортиста и не провежда изслушване до тяхното приключване и представяне на резултатите.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 Контролно-медицинската комисия чрез изпълнителния директор на Антидопинговия център писмено известява спортиста и съответната лицензирана спортна организация за взетите решения.

Чл. 43. (1) Когато не са налице условията по чл. 42, изпълнителният директор на Антидопинговия център известява спортиста чрез лицензираната спортна организация и САА за неблагоприятния аналитичен резултат от проба "А" и за изискването лицензираната спортна организация да наложи временно отстраняване на спортиста.

(2) Известяването на лицензираната спортна организация по ал. 1 се извършва писмено и може да бъде получено от председателя й или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) В известието по ал. 2 изпълнителният директор определя дата, час и място за предварително изслушване на спортиста пред Контролно-медицинската комисия и дава разяснение относно:

1. правото на спортиста да приеме неблагоприятния аналитичен резултат;

2. правото на спортиста да поиска в определен от Контролно-медицинската комисия срок да бъде извършен контролен анализ на проба "Б", което право се счита за отхвърлено, в случай че не постъпи такова искане;

3. възможността спортистът или негов представител да присъства на отварянето на проба "Б" в рамките на посочения в Международния стандарт за лаборатории срок при постъпило искане за провеждане на анализа;

4. правото на спортиста да поиска копие на пакета на лабораторните документи, съдържащи информацията, която се изисква съгласно Международния стандарт за лаборатории.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Лицензираната спортна организация известява спортиста за резултата от проба "А" и за своето решение относно временното му отстраняване. Лицензираната спортна организация няма право да разгласява самоличността на спортиста пред трети лица до окончателното приключване на процедурата по допингов контрол.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Спортистът има право да подаде писмена молба до изпълнителния директор на Антидопинговия център за извършване на контролен анализ на проба "Б" в срок до 7 работни дни от получаването от страна на лицензираната спортна организация на известието по ал. 2. Ако спортистът не подаде молба в определения срок или приеме неблагоприятния аналитичен резултат, резултатът от анализа на проба "А" се счита за окончателен и цялата документация по извършения допингов контрол се изпраща от изпълнителния директор на Антидопинговия център на Дисциплинарната комисия.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Молбата се подава лично от спортиста в Антидопинговия център, по факс или по куриер.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Предварителното изслушване се провежда от Контролно-медицинската комисия при спазване на принципите по чл. 59, ал. 8 в срок не по-дълъг от 7 работни дни.

(2) Предварителното изслушване по време на спортни прояви може по искане на спортиста да се проведе по ускорена процедура - непосредствено след временното му отстраняване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) На изслушването спортистът може да бъде придружаван от треньор или друго длъжностно лице. Непълнолетните спортисти се придружават от родител или попечител.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) За провеждането на предварителното изслушване се съставя протокол, който се подписва от спортиста и от членовете на Контролно-медицинската комисия и от другите присъствали лица.

Чл. 45. (1) (Доп. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) При условие че бъде поискан от спортиста или от Контролно-медицинската комисия, контролният анализ се извършва от Лабораторията за допингов контрол и се насрочва не по-късно от 7 работни дни след получаване на молбата на спортиста. Антидопинговият център уведомява спортиста и съответната лицензирана спортна организация за деня и часа на провеждане на анализа на проба "Б".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) По искане на спортиста провеждането на контролния анализ по ал. 1 може да бъде отложено еднократно, като Лабораторията за допингов контрол насрочва нови дата и час, за които спортистът се известява чрез съответната лицензирана спортна организация. Новата дата за контролен анализ на проба "Б" е окончателна. Ако спортистът или упълномощено от него лице не се явят, анализът се извършва в отсъствието им.

(3) Контролният анализ се извършва от екип, който не е участвал при анализа на проба "А".

Чл. 46. (1) Анализът на проба "Б" се извършва в същата акредитирана от САА лаборатория, в която е извършен анализът на проба "А".

(2) В случаите по ал. 1 редът за извършване на контролния анализ се определя съобразно правилата на съответната лаборатория съгласно Международния стандарт за лаборатории, като всички разноски са за сметка на спортиста и/или на съответната лицензирана спортна организация.

Чл. 47. (1) При отваряне на проба "Б" за провеждане на контролен анализ могат да присъстват:

1. спортистът и/или нотариално упълномощено от него лице;

2. представител на лицензираната спортна организация, към която е картотекиран спортистът, и/или на съответната международна спортна организация;

3. изпълнителният директор на Антидопинговия център и член на Контролно-медицинската комисия;

4. директорът на Лабораторията за допингов контрол;

5. представител на Българския олимпийски комитет или на съответния национален олимпийски комитет;

6. преводач.

(2) Екипът от Лабораторията за допингов контрол, който извършва контролния анализ, отваря пробата "Б" и попълва съответния документ по чл. 36, ал. 2 за потвърждаване на нейната идентичност, който се подписва от лицата по ал. 1.

(3) Спортистът или упълномощеното от него лице има право да присъства в лабораторията в продължение на цялата аналитична процедура, при условие че не възпрепятства и не влияе върху процеса на извършването й. Присъствието на останалите лица по ал. 1 може да бъде ограничено от директора на Лабораторията за допингов контрол по съображения за сигурност.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.)

Чл. 48. (1) Резултатът от анализа на проба "Б" е окончателен, като докладът от него се предава от директора на Лабораторията за допингов контрол на изпълнителния директор на Антидопинговия център.

(2) Ако анализът на проба "Б" не потвърждава резултата от анализа на проба "А", резултатът от допинговия контрол се обявява за отрицателен и процедурата се прекратява. В този случай изпълнителният директор на Антидопинговия център незабавно известява спортиста и съответната лицензирана спортна организация, Българския олимпийски комитет, международната спортна организация и САА.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 03.07.2013 г.) Ако резултатът от анализа на проба "Б" потвърждава неблагоприятния аналитичен резултат от анализа на проба "А", изпълнителният директор на Антидопинговия център незабавно известява спортиста чрез съответната лицензирана спортна организация, министъра на младежта и спорта, съответната международна спортна организация и САА и изпраща със съпроводително писмо цялата документация по извършения допингов контрол на Дисциплинарната комисия.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Всички лица, участвали или присъствали при провеждането на анализа на проба "Б", са длъжни да не разгласяват информацията, станала им известна във връзка и по повод процедурата, до официалното обявяване с доклад за резултата от анализа на проба "Б".

(5) Спортистът или упълномощеното от него лице има право да получи при поискване и срещу заплащане копие от цялата документация по извършените анализи на проба "А" и проба "Б".

Чл. 49. Документите, свързани с проби с неблагоприятен аналитичен резултат, се съхраняват от Антидопинговия център и съответната акредитирана от САА лаборатория за срок 8 години считано от датата на вземане на пробите. Пробите се съхраняват от акредитираната от САА лаборатория при условия, гарантиращи запазването на химическия им състав, за срок 6 месеца считано от датата на предаване на протокола с резултата на Антидопинговия център.

Чл. 50. (1) Съобразно предвиденото в международните стандарти лабораториите докладват наличието на забранени субстанции, които е възможно да са били произведени ендогенно, като атипични резултати, подлежащи на допълнително разследване.

(2) При получаване на атипичен резултат от проба "А" Контролно-медицинската комисия провежда разглеждане, за да определи дали:

1. (доп. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) е било издадено или предстои да бъде издадено приложимо разрешение за терапевтична употреба;

2. има видимо отклонение от Международния стандарт за тестване или от Международния стандарт за лаборатории, което е причинило атипичния резултат.

(3) Ако първоначалното разглеждане на атипичния резултат по ал. 2 разкрие приложимо разрешение за терапевтична употреба или отклонение от Международния стандарт за тестване или от Международния стандарт за лаборатории, което е причинило атипичния резултат, резултатът от пробата се счита за отрицателен, за което биват информирани спортистът, съответната лицензирана спортна организация и САА чрез изпълнителния директор на Антидопинговия център.

(4) Ако първоначалното разглеждане на атипичния резултат по ал. 2 не разкрие приложимо разрешение за терапевтична употреба или отклонение от Международния стандарт за тестване или от Международния стандарт за лаборатории, Контролно-медицинската комисия провежда необходимото разследване. След приключване на разследването се известяват спортистът, САА и съответната лицензирана спортна организация чрез изпълнителния директор на Антидопинговия център за това дали атипичният резултат ще бъде, или няма да бъде представен като неблагоприятен аналитичен резултат по чл. 43.

(5) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) При получаване на атипичен резултат от проба "А" за повишено съотношение тестостерон/епитестостерон Контролно-медицинската комисия управлява резултата съгласно техническата документация на Световната антидопингова агенция.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Изпълнителният директор на Антидопинговия център не връчва известието за атипичния резултат до приключване на разследването и вземане на решение дали този резултат ще бъде представен като неблагоприятен аналитичен резултат, освен ако е налице някое от следните обстоятелства:

1. ако Контролно-медицинската комисия определи, че проба "Б" трябва да бъде анализирана преди приключване на последващото разследване, Контролно-медицинската комисия би могла да поиска от лабораторията да извърши анализ на проба "Б", след като изпълнителният директор на Антидопинговия център извести спортиста посредством известие, съдържащо описание на атипичния резултат и информацията по чл. 43, ал. 3;

2. ако в Антидопинговия център постъпи искане от организация за спортни прояви от най-висок ранг непосредствено преди някоя нейна спортна проява или от лицензирана спортна организация, отговаряща за селекцията на отбор за международна спортна проява преди наближаващ краен срок за разкриване дали срещу някой от спортистите съгласно предоставен от съответната организация списък има висящ атипичен резултат, изпълнителният директор на Антидопинговия център дава отговор след връчването на известие за атипичния резултат на съответния спортист.

Чл. 51. (1) Ако анализът на проба "А" даде неблагоприятен аналитичен резултат за наличие на забранена субстанция, която не е специфична субстанция по смисъла на чл. 14, ал. 4, и предварителната проверка по чл. 41, ал. 2 не разкрие приложимо разрешение за терапевтична употреба или отклонение от Международния стандарт за тестване или от Международния стандарт за лаборатории, което да е станало причина за неблагоприятния аналитичен резултат, следва да бъде наложено временно отстраняване незабавно след разглеждането и известието по чл. 43.

(2) За случаите, които не са обхванати от ал. 1 и по които Антидопинговият център взема решение да бъдат представени като явно нарушение на антидопинговите правила, би могло да бъде наложено временно отстраняване след разглеждането и известяването по ал. 1, но само преди анализ на проба "Б" или окончателното изслушване по чл. 59.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Временното отстраняване по ал. 1 или 2 може да не бъде наложено, ако на спортиста или на лицето не бъде дадена:

1. възможност за предварително изслушване преди или своевременно след налагането на временно отстраняване;

2. възможност за изслушване по ускорена процедура по чл. 44, ал. 2 своевременно след налагане на временното отстраняване.

(4) Ако въз основа на неблагоприятен аналитичен резултат от проба "А" бъде наложено временно отстраняване, но последвалият анализ на проба "Б" (в случай че такъв е поискан от спортиста или от антидопинговата организация) не потвърди резултата от анализа на проба "А", спортистът престава да подлежи на временното отстраняване за нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 1. В случаите, когато спортист (или неговият отбор) е отстранен от дадено състезание за нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 1, но последвалият анализ на проба "Б" не потвърди резултата от анализа на проба "А", спортистът или отборът продължават своето участие в състезанието при възможност да бъдат включени повторно, без това да повлияе на състезанието.

Чл. 52. (1) Управлението на резултати във връзка с явно неподаване на информация за местонахождение от страна на спортист, който е включен в Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център, се провежда от Антидопинговия център съобразно Международния стандарт за тестване, освен при наличието на споразумение тази отговорност да бъде поемана от съответната международна спортна организация.

(2) Управлението на резултати във връзка с явна пропусната проверка от страна на спортист, който е включен в Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център, вследствие на опит за подлагане спортиста на проверка от или от името на Антидопинговия център се провежда от Антидопинговия център съобразно Международния стандарт за тестване. Управлението на резултати по отношение на явна пропусната проверка на спортист вследствие на опит за подлагането му на проверка от или от името на антидопингова организация се провежда от тази организация съобразно Международния стандарт за тестване.

(3) При условие че в рамките на период от 18 месеца спрямо спортист от Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център и от регистъра на спортистите за тестване на международна спортна организация бъдат декларирани 3 неуспешни подавания, 3 пропуснати проверки или комбинация от 3 неуспешни подавания и пропуснати проверки, Антидопинговият център ги представя като явно нарушение на антидопинговите правила пред Дисциплинарната комисия.

Чл. 53. За всички случаи, при които антидопинговите екипи са събрали достатъчно данни и/или са констатирали факти, даващи основание за установяване нарушение на антидопинговите правила, изпълнителният директор на Антидопинговия център изпраща цялата документация по случая на Дисциплинарната комисия.

Чл. 54. (1) Към Българския олимпийски комитет се създава Дисциплинарна комисия.

(2) Дисциплинарната комисия е в състав от 9 души: председател и двама заместник-председатели - юристи с не по-малко от 5 години професионален стаж; шестима членове, от които - трима лекари, с не по-малко от 5 години професионален стаж, и трима допълнителни членове - всеки от които с не по-малко от 5 години професионален стаж в областта на физическото възпитание и/или спорта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 03.07.2013 г.) Съставът на Дисциплинарната комисия се определя от Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет по предложение на неговия председател след съгласуване с министъра на младежта и спорта.

(4) Всеки от членовете на Дисциплинарната комисия е с мандат 4 години и може да бъде преизбиран само веднъж.

(5) Мандатът на член на Дисциплинарната комисия може да се прекрати предсрочно при:

1. смърт;

2. подаване на оставка;

3. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

4. по решение на органа по назначаването.

(6) При предсрочно прекратяване на мандата на член на Дисциплинарната комисия на негово място се назначава нов за остатъка от мандата.

Чл. 55. (1) Дисциплинарната комисия:

1. провежда заседания и изслушвания на спортиста по всички въпроси, свързани с нарушенията на антидопинговите правила;

2. взема решения по всички въпроси, свързани с нарушенията на антидопинговите правила;

3. определя вида и размера на наказанията за извършените нарушения на антидопинговите правила.

(2) За осъществяване на правомощията си Дисциплинарната комисия има право да привлича външни експерти - специалисти в определена област, когато за разрешаване на конкретен въпрос са необходими специални знания и умения, които членовете на комисията не притежават.

(3) За всеки отделен случай Дисциплинарната комисия се произнася с мотивирано решение в срок до 30 дни от сезирането й.

(4) Дисциплинарната комисия действа справедливо и безпристрастно при изпълнението на своите функции.

(5) Председателят на Българския олимпийски комитет утвърждава процедурни правила за работа на Дисциплинарната комисия.

Чл. 56. (1) Право да отнесат за разглеждане и разрешаване до Дисциплинарната комисия въпроси, свързани с нарушения на антидопинговите правила, имат:

1. спортистът или упълномощено от него лице;

2. съответната лицензирана спортна организация;

3. всяко лице, за което е установено, че е извършило нарушение на антидопинговите правила;

4. изпълнителният директор на Антидопинговия център;

5. Световната антидопингова агенция.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г.) Въпросите се отнасят за решаване до Дисциплинарната комисия в срок 7 работни дни от датата на:

1. издаване на решението на изпълнителния директор на Антидопинговия център - за изпълнителния директор на Антидопинговия център;

2. получаване на известие за издаденото решение на изпълнителния директор на Антидопинговия център - за лицата по ал. 1, т. 1 - 3 и т. 5.

Чл. 57. (1) Председателят на Дисциплинарната комисия, или при отсъствие негов заместник, назначава трима членове от състава на комисията за разглеждането и решаването на всеки отделен случай. Всеки разглеждащ състав се председателства от председателя на Дисциплинарната комисия или негов заместник и включва един от членуващите в Дисциплинарната комисия лекари и един от членуващите в Дисциплинарната комисия спортни специалисти.

(2) За член на разглеждащия състав не може да бъде назначавано лице:

1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;

2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;

3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;

4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;

5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото;

6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.

(3) Член на състава е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 2, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 2, т. 6, да обяви обстоятелствата.

(4) За отсъствието на обстоятелствата по ал. 2 членовете на състава попълват декларация.

(5) Съставът заседава при открити врати, освен ако някоя от страните не поиска спорът да се разгледа при закрити врати.

Чл. 58. Лицата по чл. 56, ал. 1, т. 1 и 3 могат да направят писмен отказ от разглеждане на спора и да признаят извършеното нарушение на антидопинговите правила, като приемат предвидените за него санкции.

Чл. 59. (1) За насрочването на първото заседание страните за изслушване се известяват писмено в срок до 3 дни преди датата на заседанието.

(2) Разглеждащият състав може да отлага изслушване. За следващите заседания страните се информират сами.

(3) При разглеждането на случая всяка от страните има право да бъде представлявана за собствена сметка.

(4) При разглеждането на случая всяка от страните има право на преводач, ако разглеждащият състав счете за необходимо ползването на услугите му. Разглеждащият състав определя самоличността на преводача, както и кой поема отговорността за заплащане на неговите услуги.

(5) Всяка от страните в производството има правото да представя писмени и устни доказателства, в т.ч. да призовава и разпитва свидетели, както и да взема становища по представените от другата страна доводи и доказателства.

(6) Фактите, свързани с нарушенията на антидопинговите правила, могат да бъдат установени посредством всякакви надеждни доказателствени средства, включително самопризнания. Разглеждащият състав по молба на едната страна в производството може да изиска от другата страна да представи притежаван от нея документ, а страната, която иска документа, обяснява неговото значение за производството.

(7) В дисциплинарното производство тежестта на доказване се разпределя, както следва:

1. тежестта на доказване за наличието на нарушение на антидопинговите правила пада върху Антидопинговия център; стандартът на доказване е способността на Антидопинговия център да докаже нарушението на антидопинговите правила до нужното удовлетворяване на състава по разглеждане на случая, като се има предвид тежестта на повдигнатото обвинение; този стандарт на доказване за всички дела е по-висок от обикновения превес на доказателствата и по-нисък от доказването по несъмнен начин; в случаите, когато с оглед даване на възможност за оборване на презумпция или за установяване на конкретни факти и обстоятелства наредбата премества тежестта на доказване върху спортиста или лицето, явяващи се предполагаемите извършители на нарушение на антидопинговите правила, стандартът на доказване е превес на доказателствата, с изключение на установеното в чл. 66 и 71, които предвиждат, че спортистът е длъжен да удовлетвори по-голяма тежест на доказване;

2. в случаите на използване на допинг се прилагат следните правила за доказване:

а) по презумпция лабораториите с акредитация от САА провеждат анализите на проби и процедурите по тяхното приемане и съхраняване съобразно Международния стандарт за лаборатории; спортистът или съответното друго лице могат да опровергаят тази презумпция, в случай че установят поява на отклонение от Международния стандарт за лаборатории, което с основание би могло да е станало причина за неблагоприятния аналитичен резултат; в случай че спортистът или съответното друго лице опровергаят презумпцията чрез доказване на такова отклонение, Антидопинговият център носи тежестта да докаже, че отклонението не е било причината за неблагоприятния аналитичен резултат;

б) отклоненията от който и да е друг международен стандарт, антидопингово правило или политика, които не са станали причина за даден неблагоприятен аналитичен резултат или друго нарушение на антидопинговите правила, не водят до обявяването на този резултат за невалиден; в случай че спортистът или съответното друго лице установят поява на отклонение от друг международен стандарт, антидопингово правило или политика, което с основание би могло да е станало причина за неблагоприятния аналитичен резултат или друго нарушение на антидопинговите правила, Антидопинговият център носи тежестта да докаже, че това отклонение не е причинило нито неблагоприятния аналитичен резултат, нито фактическата основа за нарушението;

в) фактите, установени от съд или професионално-дисциплинарно съдилище с компетентни правомощия посредством решение, което не е обект на висящо обжалване, се считат за неопровержими доказателства срещу спортиста или лицето, към които е насочено решението, освен в случаите, когато спортистът или лицето установят, че това решение е в нарушение на основните принципи на правото и справедливостта;

г) по време на изслушването при нарушение на антидопинговите правила разглеждащият състав може да стига до изводи във вреда на обявените за извършители спортист или лице въз основа на отказа им да се явят на изслушването (лично или по телефона съгласно разпореденото от състава) и да отговарят на въпросите на състава или на антидопинговата организация, която е обявила нарушението, след като към тях е била отправена молба за това в рамките на разумен срок преди изслушването.

(8) При изслушвания се спазват следните принципи:

1. своевременно провеждане на изслушването;

2. справедлив и безпристрастен разглеждащ състав;

3. даване право на лицето да бъде представлявано за собствена сметка;

4. гарантиране правото на лицето да бъде информирано своевременно и по справедлив начин относно твърдението, че е нарушило антидопинговите правила;

5. даване право на лицето да се защити срещу обвинението, че е нарушило антидопинговите правила и съответните му последствия;

6. гарантиране правото на всяка от страните да представя доказателства, в т.ч. да призовава и разпитва свидетели (разглеждащият състав решава по свое усмотрение дали да приема свидетелски показания по телефона или в писмен вид);

7. даване право на лицето да ползва преводач по време на изслушването, като самоличността на преводача и отговорността за заплащане на услугите му се определят от разглеждащия състав;

8. своевременно издаване на писмено мотивирано решение, съдържащо разяснение на причината/ите за налагане на съответния срок за лишаване от права.

(9) За заседанията на състава на Дисциплинарната комисия се води писмен протокол. При поискване страните могат да получат копие от протокола.

(10) Решенията на състава се вземат с мнозинство. Решението е писмено и съдържа дата, подпис/и и мотиви. Преписи от решението се изпращат на: страните в производството; Антидопинговия център, ако не е страна; САА; съответната лицензирана спортна организация и съответната международна спортна организация.

Чл. 60. (1) Решенията на Дисциплинарната комисия, на изпълнителния директор на Антидопинговия център, на лицензираните спортни организации и на Българския спортен арбитраж могат да бъдат обжалвани, като обжалването не спира изпълнението им, освен ако апелативният орган реши друго.

(2) В случаите, когато САА има правото да обжалва и никоя страна по делото не обжалва окончателно решение, САА може да обжалва това решение директно пред Спортния арбитражен съд в Лозана, Швейцария, без да е необходимо да изчерпва предвидените способи за обжалване.

(3) По реда на този член могат да се обжалват:

1. решения на Дисциплинарната комисия, постановяващи нарушение на антидопинговите правила;

2. решенията на лицензираните спортни организации за налагане на санкции за нарушение на антидопинговите правила;

3. решенията на Дисциплинарната комисия, постановяващи липса на нарушение на антидопинговите правила;

4. решенията на изпълнителния директор и на Дисциплинарната комисия, постановяващи прекратяване на производството поради процедурни причини;

5. решенията на лицензираните спортни организации в случаите по чл. 76, ал. 4 и 5;

6. решенията на Българския спортен арбитраж, постановяващи липса на компетентност на съответния орган във връзка с вземането на решение по повод предполагаемо нарушение на антидопинговите правила и наложените санкции;

7. решенията на изпълнителния директор на Антидопинговия център да не представя неблагоприятен аналитичен резултат или атипичен резултат като нарушение на антидопинговите правила;

8. решенията на изпълнителния директор на Антидопинговия център за прекратяване разглеждането на нарушение на антидопинговите правила след проведено разследване;

9. решенията на лицензираните спортни организации за налагане на временно отстраняване вследствие на проведено предварително изслушване или по повод на нарушения по чл. 51.

(4) В случаите, произтичащи от участие в международни спортни прояви, и в случаите на замесени спортисти на международно ниво решението може да бъде обжалвано единствено пред Спортния арбитражен съд в Лозана, Швейцария, съгласно приложимите пред него разпоредби.

(5) Решенията по случаите на замесени спортисти на национално ниво, намиращи се под юрисдикцията на Антидопинговия център, които нямат право на обжалване по ал. 4, могат да се обжалват пред Българския спортен арбитраж.

(6) Право на обжалване по ал. 1 - 5 имат:

1. при обжалването по дела на спортисти на международно ниво:

а) спортистът или съответното друго лице - обект на обжалваното решение;

б) другата страна по делото, във връзка с което е произнесено решението;

в) съответната лицензирана спортна организация;

г) Антидопинговият център и/или националната антидопингова организация на държавата по местожителство на лицето или държавата, която му е издала състезателен лиценз;

д) Международният олимпийски комитет или Международният параолимпийски комитет, при условие че решението ще окаже ефект във връзка с олимпийски или параолимпийски игри, в т.ч. решения, повлияващи на правото за участие в олимпийски или параолимпийски игри;

е) Световната антидопингова агенция;

2. при обжалването по дела на спортисти на национално ниво:

а) спортистът или съответното друго лице - обект на обжалваното решение;

б) другата страна по делото, във връзка с което е произнесено решението;

в) съответната лицензирана спортна организация;

г) Антидопинговият център и/или националната антидопингова организация на държавата по местожителство на лицето;

д) съответната международна спортна организация;

e) Световната антидопингова агенция;

3. при обжалване на всяко решение на Българския спортен арбитраж - лицата по т. 2 пред Спортния арбитражен съд в Лозана, Швейцария;

4. изтърпяващият временното отстраняване спортист или съответно друго лице - при решение за временно отстраняване.

(7) Всяка страна, която обжалва, има право на съдействие от Спортния арбитражен съд в Лозана, Швейцария, във връзка с получаването на информация от съответния орган, чието решение се обжалва, като тази информация се предоставя по разпореждане на Спортния арбитражен съд.

(8) Българският спортен арбитраж произнася своите решения в срок до 15 дни от приключване на изслушването, който срок може при необходимост да бъде удължен.

(9) Сроковете за обжалване са, както следва:

1. решенията на Дисциплинарната комисия, на изпълнителния директор на Антидопинговия център и на лицензираните спортни организации могат да бъдат обжалвани пред Българския спортен арбитраж в качеството му на апелативна инстанция в рамките на 14 дни от получаването им;

2. срокът за обжалване пред Спортния арбитражен съд в Лозана, Швейцария, е 21 дни считано от датата на получаване на решението от обжалващата страна.

(10) При исковете за обжалване, внесени от страна с право на обжалване, която не се явява страна в производството, довело до обжалваното решение, се прилага следното:

1. в срок 10 дни от известяване за решението страната има право да поиска от издаващия решението орган препис от досието;

2. при внасяне на искането по т. 1 в 10-дневен срок страната вносител разполага с 21 дни, считано от деня на получаване на досието, да внесе жалба пред Спортния арбитражен съд в Лозана, Швейцария.

(11) Крайният срок за обжалване и молби за намеса от САА е не повече от:

1. двадесет и един дни след изтичането на последния възможен ден от срока за обжалване на останалите страни;

2. двадесет и един дни, след като САА получи пълното досие по свързания с решението случай.

(12) В случаите, когато Дисциплинарната комисия не съумее в рамките на разумен срок, определен от САА, да се произнесе с решение за това дали е извършено нарушение на антидопинговите правила, САА може да предпочете да обжалва директно пред Спортния арбитражен съд в Лозана, Швейцария, като за целта ще се счита, че Дисциплинарната комисия е взела решение, постановяващо липса на нарушение на антидопинговите правила. Ако разглеждащият състав на Спортния арбитражен съд определи, че е било извършено нарушение на антидопинговите правила и че САА е действала основателно, като е решила да обжалва пред него, заплатените от САА адвокатски хонорари и изразходваните от нея средства по разследването на случая се възстановяват от Дисциплинарната комисия.

Чл. 61. (1) Антидопинговият център признава и взема под внимание действията и решенията на подписалите страни, свързани с осъществяването на процедурите по вземането на проби, издаването на разрешения за терапевтична употреба, провеждането на изслушвания и вземането на окончателни решения, описани в тази глава, както и същите действия и решения на неподписали кодекса страни, чиито вътрешни разпоредби са приведени в съответствие с кодекса, доколкото те не противоречат на българското законодателство.

(2) Взаимното признаване по ал. 1 не лишава Антидопинговия център от правата му на обжалване по реда на наредбата.