Държавен вестник, брой 63 от 16.VIII

Чл. 3. (1) Въоръжените сили придобиват ОБВВПИ безвъзмездно по реда на Закона за държавната собственост или възмездно - чрез закупуване при условията и по реда на Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове по прилагането му.

(2) Въоръжените сили придобиват възмездно ОБВВПИ:

1. чрез закупуване от търговци по смисъла на Търговския закон, притежаващи разрешения за производство и търговия, издадени при условията и по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ);

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) от внос и/или трансфер от търговски дружества, притежаващи лиценз за износ, внос и трансфер на оръжия, издаден при условията и по реда на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба и на правилника за прилагането му;

3. чрез закупуване от чуждестранни лица - търговци, притежаващи съответни национални разрешения за извършваните дейности.

Чл. 4. При предаване на ОБВВПИ на крайния получател от въоръжените сили продавачът и получателят изготвят предавателно-приемателен протокол, в който се вписват:

1. калибърът, видът, количествата и фабричните номера на оръжията;

2. калибърът, видът, количествата и производствените данни на боеприпасите и пиротехническите изделия;

3. видът, количествата и производствените данни на взривните вещества.

Чл. 5. (1) Оръжията се съхраняват в отопляеми и неотопляеми хранилища, които по своята конструкция и характер на оборудване трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да осигуряват правилното съхранение на оръжията;

2. да са удобни за работа с оръжия, за наблюдението им и да създават условия за използване на средства за механизация на товаро-разтоварните дейности;

3. да осигуряват бързо внасяне и изнасяне на оръжията.

(2) Хранилищата трябва да имат:

1. шкафове, пирамиди, каси, стелажи и други съобразно съхраняваното имущество;

2. мълниезащитни устройства и подходящо електрическо осветление;

3. инвентар, инструменти, канцеларски материали и документация;

4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) средства за противопожарна защита;

5. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) сигнално-охранителна и пожаро-известителна инсталация;

6. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) метални врати.

(3) Специфичните изисквания за съхраняване на оръжията се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 6. В хранилищата се поддържа необходимият влаго-температурен режим, за което се води специален дневник.

Чл. 7. (1) Оръжията, поставени в опаковъчни сандъци, се подреждат на фигури, като се оставят работни проходи и проходи за наблюдение и преглед.

(2) Сандъците се поставят с капака нагоре и се пломбират. Непълните сандъци се поставят най-отгоре на фигурата и се обозначават.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Във войсковите складове на формированията на тактическо ниво (бригада/полк и приравнените им включително) и базисните складове на подчинение на структурите от оперативно и стратегическо ниво се забранява съвместното съхранение (в едно хранилище) на оръжия и на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия (БВВПИ).

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) В хранилищата на формированията на тактическо ниво (до батальон и приравнените му включително) се допуска съвместното съхранение на стрелково оръжие и боеприпаси за него, но подредени на отделни фигури. Забранява се боеприпасите да се поставят в сандъците с оръжие и върху тях, както и съвместното съхранение на стрелково оръжие с халосни и с пиротехнически средства.

(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) При съхранение на стрелково оръжие в хранилищата се забранява:

1. да се подрежда на фигури, без опаковка;

2. да се поставят и съхраняват пистолети в малки сандъчета извън желязна каса (шкаф).

Чл. 8. Оръжия, монтирани на бойни машини (самоходни шасита и прицепи), се съхраняват в парковия район на войсковата част.

Чл. 9. Устройството и оборудването на парковия район трябва да осигуряват удобно разполагане на оръжията, техническото им обслужване и ремонт, да позволяват бързото им изнасяне, надеждната охрана, отбрана и пожарна безопасност.

Чл. 10. (1) При временно разполагане на войските в полеви условия се организират полеви паркове.

(2) Устройството и оборудването на полевия парк се определят от характера на местността, от атмосферните условия и от продължителността на времето за разполагане на войските в дадения район.

(3) Участъкът от местността, определен за полеви парк, трябва да осигурява безопасност и скритост на разполагането, възможност за организиране на охрана и бързото изнасяне на оръжията.

Чл. 11. (1) Оръжията на подразделенията се съхраняват в специално определени места, оборудвани с пирамиди, каси, маси и друг инвентар, осигуряващ правилното им съхранение и поддържане.

(2) Местата, определени за съхраняване на оръжия, трябва да са под непрекъсната охрана и да изключват всякаква възможност за нерегламентиран достъп.

Чл. 12. Оръжията се съхраняват обслужени и в комплект с полагащите им се индивидуални запасни инструменти и принадлежности.

Чл. 13. Оръжието на дежурните длъжностни лица може да се съхранява в дежурните стаи и караулните помещения при условия, осигуряващи техническата му изправност и опазване.

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Оръжия, които са потребност за военни формирования, в които липсват и не могат да бъдат създадени необходимите условия за съхранение, се допуска да бъдат поставени на съхранение/временно съхранение в складове/бази на други формирования (структури). Съхранението на оръжията се организира по реда на чл. 34а.

Чл. 14. Съхраняването на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се извършва с цел поддържането им в постоянна техническа изправност, годност за безопасно дългосрочно съхраняване и готовност за бойно използване по предназначение.

Чл. 15. (1) Боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се съхраняват в специално определени складове и бази, а ремонтът и унищожаването на опасните такива - в специализирани места (цехове, полигони и подривни площадки), отговарящи на всички изисквания за взривна и пожарна безопасност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Съхранението на БВВПИ се извършва в специално проектирани и изградени закрити масивни (железобетонни или тухлени) отопляеми и неотопляеми хранилища от надземен (обваловани и необваловани), полуподземен (вкопан) или подземен тип, задължително отделно от всички видове оръжия (с изключение на случаите по чл. 7, ал. 4), имущества и материални средства при строго спазване на условията за съвместно съхранение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Боеприпаси за осигуряване на регламентирани потребности могат да се съхраняват:

1. в караулните помещения - само за лицата от състава на караула;

2. в дежурните стаи - за лицата от денонощния наряд; за подразделенията за охрана/усилване на охраната/противодействие - патрони за стрелково оръжие.

(4) Забранява се съхраняването на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия под навеси, в котловани и на фигури на открити площадки от полеви тип освен в следните случаи:

1. при товаро-разтоварни дейности от и на жп вагони, кораби и самолети;

2. при разполагане на войски в полеви условия;

3. при организиране на временни полеви складове.

(5) Забранява се съхраняването на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия в паркове и гаражи, натоварени или в клетки зад бойни машини и транспортни средства, както и в оръжейните стаи на подразделенията. По изключение това се допуска с разрешение на министъра на отбраната.

(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) При лагерни условия на войските или други специални случаи съхранението на БВВПИ се организира във временни (полеви) складове на открити площадки и котловани.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) По начина на ползване складовете за съхранение на БВВПИ са:

1. постоянни (стационарни);

2. временни (полеви).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) По предназначение складовете за съхранение на БВВПИ са:

1. войскови (раздавателни) складове;

2. базисни складове - бази.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Към войсковите (раздавателните) се отнасят складовете на тактическо ниво - на формированията до ниво бригада и приравнените им включително, както и на авиационните формирования, корабите и гарнизоните.

(4) Към базисните се отнасят складовете и базите на подчинение на структурите от оперативно и стратегическо ниво.

(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) По устройство складовете за съхранение на БВВПИ са: надземни (обваловани и необваловани), вкопани, подземни и смесен тип с надземни и вкопани или подземни хранилища.

(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) При необходимост и при възможност в районите на дислокация на военните формирования, на полигоните, в учебните центрове и други се изграждат (обособяват) специализирани раздавателни (лимитни) хранилища - единствено за съхранение на количествата БВВПИ (или част от тях), определени за осигуряване подготовката на формированията (стрелбите) само за една година (годишния лимит).

(7) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) В постоянните (стационарните) складове БВВПИ се съхраняват по реда на чл. 15, ал. 2.

(8) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Във временните полеви складове БВВПИ се съхраняват:

1. на оборудвани открити площадки от полеви тип - подредени на фигури под навеси, брезенти, в котловани или в контейнери;

2. натоварени на транспортни средства или на специализирани транспортно-зареждащи машини.

Чл. 17. Складовете и базите за съхраняване на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия са взриво- и пожароопасни обекти, които се изграждат извън населените места, като районът за тяхното разполагане следва да отговаря на специфични изисквания по отношение на вида на почвата, релефа на местността, площта на района, лесното свързване към националните пътна и жп мрежи, местоположението и отдалечеността им спрямо важни граждански обекти, възможностите за построяване на необходимите хранилища и административни сгради, на охраната и отбраната и др.

Чл. 18. (1) Складовете и базите се състоят от техническа и административна територия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) На техническата територия се изгражда комплекс от сгради, навеси, площадки и съоръжения, необходими за осигуряване на правилно и безопасно съхранение, сортиране и извършване на технически прегледи, обслужване, ремонт, сборка, регламентни и товарно-разтоварни работи. Изграждат се и противопожарни депа, водоеми, мълниезащитни инсталации, технически средства за свръзка и сигнализация, жп рампа и пътна мрежа с твърда настилка (каменна или асфалтова), осигуряваща двупосочно движение и достъп до всички хранилища, навеси, площадки и водоеми по всяко време на годината. На пътищата се поставят съответните пътни знаци. В техническата територия се забранява съхраняването на всякакъв вид запалителни материали и средства.

(3) На административната територия се разполагат административните, служебните и битовите сгради, контролно-пропускателен пункт, противопожарна защита, гаражи, технически работилници и хранилища за материални средства.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Сортировъчната площадка се организира в базисните складове на участък от техническата територия на разстояние не по-малко от 200 m от другите постройки, навеси и площадки. Тя се оборудва с хранилища, навеси или площадки за съхраняване на имущества, жп рампа, пътища, водоеми, пожарна и постова сигнализация и с телефонна връзка.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Техническата територия се огражда с два реда телена ограда (от бодлива тел) с височина не по-малка от 2 m монтирана на Г-образни железобетонни колове. Разстоянието между хоризонталните редове бодлива тел не трябва да бъде по-голямо от 0,15 m, между вертикалните - не по-голямо от 0,40 m, а между коловете - не по-голямо от 3 m.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) В полосата между външната и вътрешната ограда на разстояние 10 ÷ 12 m от външната ограда се изграждат периферна охранителна система и система за видеонаблюдение. В зависимост от вида на охранителната система се допуска изграждането на допълнителна телена ограда като елемент от тази система. Осигурява се 24-часова въоръжена физическа охрана.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Вътрешната ограда на техническата територия се разполага на разстояние не по-малко от 40 m от крайните хранилища и от външната ограда. В полосата между външната и вътрешната ограда се изграждат: охранителна полоса, противопожарно-следова полоса с широчина 3 ÷ 4 m (измерени от външната ограда), наблюдателни вишки, постови сенници и будки, постова сигнализация, караулни помещения и път.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Осигурява се видимост на подстъпите към външната телена ограда на техническата територия.

Чл. 20. (1) Хранилищата за съхраняване на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се изграждат с твърда бетонна настилка на пода, която да издържа натоварване, не по-малко от 4 t/m², и се оборудват с прозорци с решетки, метални врати и естествена вентилационна система за поддържане на необходимия влаго-температурен режим.

(2) Хранилищата по ал. 1 следва да имат:

1. обваловане със землени валове - тристранно или четиристранно;

2. рампа с широчина 1,5 - 2 m, височина 1,2 - 1,4 m и разположена по цялата дължина на хранилището;

3. работна площадка пред фронта на хранилището с широчина не по-малко от 8 m;

4. тротоар около хранилището с широчина 0,8 - 1,0 m, отводнителна канавка и подпорна стена към вала;

5. средства за противопожарна защита;

6. инсталация за мълниезащита и защита от статично електричество;

7. електрическа, сигнално-охранителна и пожароизвестителна инсталация от взривобезопасен тип;

8. телефонна линия за свръзка;

9. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) отоплителна/климатична система:

а) при изграждане на хранилища, предназначени за БВВПИ, изискващи определен температурен режим на съхранение;

б) при съхранение на БВВПИ, които не изискват специфични условия за съхранение, но поради климатичните особености на района на изграждане на хранилището не могат да се осигурят или поддържат оптимални условия за съхранение чрез регулиране на влажността и температурата посредством проветряване на хранилището.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Хранилищата се изграждат на редове и на разстояния, осигуряващи пълна безопасност от взривяване по детонация (предаване на детонация по влияние). Крайните хранилища се разполагат най-малко на 40 m от вътрешната ограда и обърнати с лице към вътрешната страна на склада (базата).

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Сградите (цеховете, лабораториите, пунктовете) за сборка и ремонт на боеприпаси или за регламентни работи, подготовка и ремонт на ракети се изграждат в техническата територия откъм страната на административната територия на разстояние не по-малко от 150 m от хранилищата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Навесите за опаковка и невзривни елементи се изграждат на разстояние не по-малко от 25 ÷ 30 m от хранилищата с БВВПИ.

(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Сградите в административната територия се разполагат и изграждат на разстояния от крайните хранилища за боеприпаси и взривни вещества не по-малки:

1. от 200 m - за служебни, жилищни и стопански сгради;

2. от 70 до 100 m - за противопожарни депа и караулни помещения;

3. от 70 до 100 m до входа на техническата територия - за контролно-техническите и диспечерско-регулировъчни пунктове.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се предават и приемат от определени длъжностни лица съгласно изискванията на Счетоводния документооборот в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, обявен с МЗ № ОХ-137/6.03.2012 г.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се съхраняват като комплекти или елементи извън комплекта в щатна опаковка, наредени на фигури, в пълно съответствие с изискванията за съвместно съхранение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Изключение от изискванията на ал. 1 правят боеприпасите, които са разчетени и заделени съгласно документи, регламентиращи други изисквания (режим) за съхранение за тези боеприпаси.

Чл. 23. Разпределението на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия по хранилища и нареждането им на фигури се извършват така, че да се осигурят необходимите оптимални безопасни разстояния между хранилищата, правилното съвместно съхраняване, условия за извършване на товаро-разтоварни работи с използването на средства за механизация, правилно проветряване, възможност за контролиране на качественото и техническото им състояние, бързото изнасяне и др.

Чл. 24. (1) (Предишен текст на чл. 24, изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Максималното количество БВВПИ, които могат да се съхраняват в едно хранилище, се определя в зависимост от допустимата норма на активно взривно вещество (отнесено към тротила), изчислена по методика за определяне на безопасните разстояния при взрив. Стойността на допустимата норма се записва на таблото за инструкции (в паспорта) на хранилището.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) За всяко хранилище и всеки склад (войскови и базисен) за съхранение на БВВПИ се поддържа актуална информация за съхраняваното в него количество активно взривно вещество.

Чл. 25. (1) Изстрелите с разделно-гилзово зареждане се нареждат със снарядите към външната ограда, а с бойните заряди - към техническата територия.

(2) Реактивните изстрели се съхраняват в хранилища, намиращи се в близост до вътрешната ограда, насочени с челните си части в безопасно направление.

Чл. 26. (1) Сандъците с боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се нареждат в хранилищата на фигури по номенклатури и партиди с капаците нагоре, като се оставят работни проходи и проходи за наблюдение и преглед.

(2) Сандъците от най-долния ред на фигурите се поставят на дървени подложки. Подложките се поставят така, че фигурите да бъдат устойчиви. Забранява се подложките да се заковават към сандъците.

(3) Сандъците от външните редове на фигурите се поставят с маркировката към проходите.

(4) За устойчивост фигурите с височина над 1,5 m се укрепват на половината им височина или на две места с подложки от летви, наредени на една линия.

(5) Боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия с цилиндрична опаковка се нареждат на фигури в редове, отделени между редовете за устойчивост с дървени подложки.

Чл. 27. (1) Височината на фигурите не трябва да превишава допустимата височина за дадения вид боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.

(2) Между фигурите се оставят проходи:

1. до тавана - не по-малко от 0,5 m;

2. между тях - от 10 до 20 cm;

3. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) между различните номенклатури в една фигура - над 10 cm.

(3) Отделните партиди се разграничават с еднообразни указателни стрелки.

Чл. 28. (1) На всяка фигура с боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия от една партида се поставя попълнен фигурен етикет от страната на работния проход.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) На таблото за инструкции на хранилището и в отчетното звено на формированието трябва да има актуална схема на разположените в съответното хранилище БВВПИ.

(3) На непълните сандъци от лицевата страна се нанася допълнителна маркировка "НЕПЪЛЕН" и се залепва етикет със същия надпис. Във всяка партида може да има само един непълен сандък, който се поставя на най-горния ред от страната на работния проход.

Чл. 29. (1) Сандъците с боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия задължително се пломбират.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Отворените херметични кутии с боеприпаси, пиротехнически изделия, незавити взриватели (запалки) и други се херметизират чрез намазване стика на капака с кутията с херметизираща смазка ПП95/5 или друг еквивалентен вид. Взриватели и други, за които е характерно укрепване при съхранение в кутии, се поставят на съответните подложки. Слоят смазка трябва да има дебелина 5 ÷ 6 mm и ширина 15 ÷ 20 mm. Върху смазката по цялата дължина на стика се залепва ивица от парафинирана хартия, която закрива намазаната повърхност на 3 ÷ 5 mm. Металните кутии се завързват плътно с канап от четирите страни.

(3) В един сандък се съхраняват боеприпаси само от една партида и с един теглови знак с изключение на унитарните изстрели, които може да са с различни теглови знаци.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Практическите, халосните, лафетопробните, инертните и учебните боеприпаси и пиротехнически изделия и тези снарядени с инертни елементи се съхраняват в отделни хранилища от бойните, а при недостиг на складова площ се допуска съвместно съхранение (в едно хранилище) с останалите БВВПИ, но на отделни фигури. На фигурните им етикети се изписва с четлив надпис "ПРАКТИЧЕСКИ", "ХАЛОСНИ", "ЛАФЕТОПРОБНИ", "ИНЕРТНИ" или "УЧЕБНИ".

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Забранява се съвместното съхранение в обща единична опаковка/сандък на бойни и практически, халосни, лафетопробни, инертни, учебни и снарядени с инертни елементи боеприпаси и пиротехнически изделия.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Категоризираните в трета категория БВВПИ:

1. се съхраняват в складове по чл. 16, ал. 4; конкретните складове, организацията и редът за сдаване на БВВПИ се определят с акт на министъра на отбраната;

2. при съвместно съхранение (в едно хранилище) с БВВПИ от първа и втора категория се обозначават с поставени на фигурите табели с надпис "ЗАБРАНЕНИ";

3. при съхранение в хранилище, определено само за БВВПИ в трета категория - на таблото за инструкции на хранилището се поставя табела с надпис "Хранилище за БВВПИ в трета категория";

4. се съхраняват временно в складовете, определени по т. 1 - до предаването им за утилизация/унищожение или до предаването им на купувача.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Специалните боеприпаси - запалителни, осветителни и димни, се съхраняват постоянно в складовете и базите по чл. 16, ал. 4, в неснаряден вид (с незавити взриватели или запалки и не се поставят разривните заряди на димните изстрели), като изключение се допуска за новопроизведени боеприпаси, приведени в снаряден вид от производителя.

(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Специалните боеприпаси по чл. 30, ал. 4, необходими за осигуряване на годишните лимити за подготовка на формированията, се съхраняват временно във войскови (раздавателни) складове и/или лимитни хранилища при следните изисквания:

1. подредени на отделни фигури, при спазване на изискванията за съвместно съхранение;

2. в неснаряден вид, като изключение се допуска за новопроизведени боеприпаси, приведени в снаряден вид от производителя;

3. фактическото им получаване от складовете и базите по чл. 16, ал. 4 се извършва до 15 дни преди провеждането на стрелбата;

4. неизразходваните боеприпаси се сдават в складовете и базите по чл. 16, ал. 4 до 15 дни след завършването на стрелбата.

(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, определени за осигуряване на годишните лимити за подготовка на формированията, се съхраняват в отделни лимитни хранилища по чл. 16, ал. 6 или в хранилища съвместно с останалите БВВПИ, но подредени на отделни фигури с поставени табели с надпис "ЗАДЕЛЕНИ ЗА СТРЕЛБА" с размери 600х150 mm.

(7) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Забранява се съхранението на БВВПИ трета категория в лимитни хранилища по чл. 16, ал. 6.

(8) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия с наложена временна забрана се поставят на съхранение по вид и партиди, на отделни фигури, обозначени с табели с надпис "ВРЕМЕННО ЗАБРАНЕНИ".

(9) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Документите (заповеди, указания, разпореждания и писма), издадени от най-старшата инстанция и налагащи на БВВПИ забрани, временни забрани или ограничителни условия за използване, или други конкретни изисквания, се записват в средствата за документален отчет (отчетните книги и картони) и информационната система за водене на отчет - за конкретните партиди БВВПИ. Същите документи се посочват и при изготвяне на актовете за промяна в категориите на БВВПИ във връзка с посочените документи.

(10) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Предприемат се своевременни действия за унищожаване или утилизация на БВВПИ, категоризирани в трета категория като "опасни за бойно използване и дългосрочно съхранение", като методът се определя в зависимост от вида на БВВПИ и критерия, по който са класифицирани като опасни.

(11) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Забранява се предаването на други военни формирования или структури на БВВПИ с наложена временна забрана за използване. Изключение се допуска единствено за предаване на специализирана структура при необходимост от провеждане на изпитване и след допълнителни указания от старшата инстанция, въвела временната забрана.

(12) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Празната опаковка и стреляните елементи от БВВПИ се съхраняват в складове по чл. 16, ал. 4. Конкретните складове, организацията и редът за сдаване на опаковката и елементите се определят с акт на министъра на отбраната.

(13) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Не се сдава по реда на ал. 12 празната опаковка от боеприпасите, посочени в чл. 22, ал. 2.

Чл. 31. Боеприпасите за стрелково въоръжение, ръчните гранати, подривните шашки и капсул-детонаторите се съхраняват в хранилища, намиращи се в близост едно до друго, оборудвани със сигнално-охранителни системи, позволяващи сигнализация при дежурния по военно формирование или в караулното помещение.

Чл. 32. В хранилищата се поддържа необходимият влаго-температурен режим, за което се води специален дневник.

Чл. 33. Хранилищата за съхраняване на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се оборудват с необходимите книги, инструкции, таблици, норми, канцеларско оборудване и инструменти.

Чл. 34. (1) Допускането до техническата територия на складовете и базите, отварянето и затварянето на хранилищата, предаването и приемането в тях на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се извършват съгласно Устава за войсковата служба във Въоръжените сили на Република България.

(2) Специфичните изисквания за съхраняването на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се определят от министъра на отбраната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Забранява се внасянето на запалителни принадлежности и паленето на огън в техническата територия на складовете и базите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) В техническата територия на складовете и базите се допуска техника (автомобили, трактори, мотокари и други средства), работеща с двигатели с вътрешно горене, която е оборудвана с пожарогасител и противопожарно одеяло и има изправна горивна система и искрогасител. Забранява се товаренето на БВВПИ на автотранспорт, който не е оборудван с пожарогасителни средства.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) (1) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, които са потребност за военни формирования, в които липсват и не могат да бъдат създадени необходимите условия за съхранение, се допуска да бъдат поставени на съхранение/временно съхранение в складове/бази на други формирования (структури).

(2) Съхранението на БВВПИ по ал. 1 се организира по следните способи:

1. съхранение на БВВПИ, числящи се на едно формирование, се организира в складове/бази на други формирования (структури);

2. съхранение на БВВПИ, числящи се на формированията (структурите), се организира в техни складове/бази и в интерес на други формирования (структури);

3. комбиниран способ (от способите по т. 1 и 2).

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Отчетът на ОБВВПИ във въоръжените сили се води съгласно изискванията на Счетоводния документооборот в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, обявен с МЗ № ОХ-137/6.03.2012 г.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) (1) Във формированията до ниво батальон/дивизион и приравнените им включително, регионалните служби "Военна полиция" и останалите структури на пряко подчинение на министъра на отбраната на тактическо ниво, в складовете и базите, на ОБВВПИ се води:

1. счетоводен отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Счетоводния документооборот в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, обявен с МЗ № ОХ-137/6.03.2012 г.;

2. индивидуален отчет в служебни книжки (паспорти, формуляри и др.) - само за определени видове оръжия и боеприпаси;

3. количествен отчет и отчет по производствени данни - чрез средства за документален отчет (отчетни книги, картони) и информационна система;

4. оперативен отчет, включващ обобщени данни за определени видове ОБВВПИ, касаещи специфични техни експлоатационни характеристики (брой изстрели/пускове, отработени ресурси, изминати километри и други, в зависимост от конкретния вид ОБВВПИ);

5. документи за контролиране на наличността им, за правилното им използване, съхраняване и опазване, посочени в Устава за войсковата служба във въоръжените сили на Република България.

(2) В логистичните структури на ниво бригада/полк и приравнените им включително, в органите за управление на оперативно ниво, в служби "Военна полиция" и "Военна информация" се води оперативен отчет на ОБВВПИ - общо за съответната структура (формирование) и поотделно за влизащите в нейния състав формирования (подразделения), без значение на тяхната дислокация.

(3) В логистичната структура на стратегическо ниво се води оперативен отчет на ОБВВПИ - общо за въоръжените сили и поотделно за влизащите в техния състав структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) (1) Ежегодно в началото на годината се изготвят отчетни донесения, отразяващи движението през предходната година, техническото състояние и наличността на ОБВВПИ към 1 януари на текущата година. Редът, сроковете, формата и начинът на изготвяне на отчетните донесения се определят ежегодно от министъра на отбраната/ръководителя на съответната структура.

(2) Ежегодно в логистичните структури на отчетните нива се провежда годишно сверяване на наличностите и движението на ОБВВПИ - пряко между личния състав на отчетните звена. Редът, сроковете и план-графиците за провеждането му се определят ежегодно от министъра на отбраната/ръководителя на съответната структура.

(3) На тактическо ниво в складовете, базите, частите и в приравнените към тях сверяването се извършва пряко на всеки 3 месеца.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) (1) Ежегодно до 30 септември на текущата година се изготвя "Лимит за разхода на ракети, бойни и халосни припаси за бойна подготовка през следващата учебна година".

(2) Лимитът за Българската армия се утвърждава от началника на отбраната, а лимитите за структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната - от министъра на отбраната или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Редът за заявяване, осигуряване, разходване и отчитане на лимитите по ал. 1 се определя за Българската армия с акт на началника на отбраната, а за структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната - от министъра на отбраната.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Снемането от отчет на изгубени при стрелба стреляни елементи/гилзи от боеприпаси и пиротехнически изделия по правомощия и в количества се извършва от:

1. ръководителите на структури (юридически лица) от състава на въоръжените сили - за всички видове гилзи (в количества без ограничения);

2. командирите на формирования от ниво бригада/полк (приравнените им включително) и ръководители на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната (без посочените в т. 1) - за всички видове гилзи (в количества до 3 на сто от годишния лимит на структурата);

3. командирите (началниците) на формирования от ниво батальон/дивизион и приравнените им включително - за всички видове гилзи (в количества до 4 на сто от годишния лимит на формированието).

Чл. 40. (1) Оръжията се транспортират с автомобилен, железопътен, воден и въздушен транспорт, след като са подготвени за това, съгласно изискванията на техническата им документация и при спазване на Наредба № 52 от 2002 г. за железопътен превоз на военни товари, техника и войски (ДВ, бр. 64 от 2002 г.).

(2) Оръжията се транспортират опаковани в щатна или в друга подходяща опаковка, като сандъците, в които са поставени, са укрепени и с пломбирани капаци.

(3) Монтираните оръжия на бойни машини (самоходни шасита и прицепи) могат да се транспортират на собствен ход и без опаковка.

Чл. 41. Автомобилите, определени за транспортиране на оръжия, трябва да са технически изправни и да се натоварват, без да се превишава тяхната товароподемност.

Чл. 42. (1) При транспортиране на оръжия на собствен ход или с автомобилен транспорт се назначава старши на автомобила, а когато са повече автомобили - и старши на колоната.

(2) Старшият на колоната (старшият на автомобила) контролира спазването на правилата за движение и установените скорости.

Чл. 43. (1) Оръжията, с изключение на монтираните на бойни машини, се транспортират в закрити вагони, поставени в щатна опаковка или в сандъци, отговарящи на изискванията на чл. 40, ал. 2.

(2) Монтираните на бойни машини оръжия се транспортират укрепени на открити вагони.

Чл. 44. Товаренето и разтоварването на оръжия на транспортни средства се извършва ръчно или с помощта на средства за механизация на товаро-разтоварните работи при спазване на съответните правила за безопасност и инструкции за работа с тях.

Чл. 45. При натоварване на оръжия на воден транспорт се спазват следните изисквания:

1. оръжия се натоварват само в трюмовете на кораба; в изключителни случаи се допуска разполагането им на горните палуби, като се вземат необходимите мерки за укрепване на фигурите и предпазването им от заливане с вода;

2. преди натоварване корабните трюмове се почистват от други товари, включително остатъци от киселини, основи, нефтопродукти, негасена вар и др.

Чл. 46. Товаренето на оръжия на самолети (вертолети) се извършва от определени и инструктирани лица под непосредственото ръководство на командира на екипажа или на определено от него длъжностно лице от екипажа, който следи за правилното и равномерното разполагане на опаковката спрямо центъра на тежестта на самолета (вертолета).

Чл. 47. Опаковката се поставя с капаците нагоре на фигури без издадени сандъци и се укрепва, за да не се допусне разместването ѝ по време на полета.

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2011 г., в сила от 16.08.2011 г.) Охраната на транспортирането на оръжията се извършва от формированието, отговарящо за тях, от военнополицейските формирования в Българската армия и при необходимост от усилване на охраната - във взаимодействие със служба "Военна полиция".

(2) Командирът (началникът) на съответното военно формирование/ръководителят на съответната структура, транспортиращи оръжия, изпраща заявка до съответната структура на служба "Военна полиция", в която се посочват видът на транспортните средства и оръжията, и предлага маршрут на движение. За формированията от Българската армия заявките се изпращат чрез видовете въоръжени сили, а за останалите структури от въоръжените сили - от техния ръководител.

(3) Служба "Военна полиция" осигурява полицейски ескорт, съобразен с вида и особеностите на транспортните средства и превозваните товари, в 3-дневен срок от получаване на заявката по ал. 2.

(4) При транспортиране на ОБВВПИ с железопътен транспорт охраната се организира от командира (началника) на военното формирование/ръководителя на съответната структура, транспортиращи оръжия.

Чл. 49. (1) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се транспортират с автомобилен, железопътен, воден и въздушен транспорт.

(2) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се транспортират в изправна щатна опаковка.

Чл. 50. (1) Автомобилите, определени за транспортиране на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, трябва да са технически изправни, осигурени с искроуловители и пожарогасителни средства.

(2) На лявата задна част на каросерията се поставя червен флаг с размери 40 x 40 cm, а на предната броня на автомобила се поставя табела "ВЗРИВООПАСНО".

(3) Водачите на автомобилите се инструктират преди тръгване за мерките за безопасност при превозване на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.

(4) Автомобилите се натоварват, без да се превишава тяхната товароподемност.

Чл. 51. (1) Сандъците с боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се нареждат в каросерията на автомобилите както перпендикулярно, така и успоредно на движението им.

(2) Сандъците се подреждат така, че най-горният ред да бъде наравно с нивото на борда или да го надвишава най-много с една трета от височината на сандъка.

Чл. 52. (1) Дистанцията между отделните автомобили, превозващи боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, трябва да бъде не по-малка от 100 m, а скоростта на движение - не по-голяма от 50 km/h извън населено място, до 40 km/h в населено място и до 70 km/h по магистрала.

(2) Старшият на колоната автомобили се намира в кабината на първия, а въоръжената охрана - в каросерията на съпровождащ автомобил, който се движи след последния автомобил на колоната.

Чл. 53. При транспортирането на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия с автомобилен транспорт се забранява:

1. натоварените автомобили да се зареждат с гориво или да се прелива гориво от резервоара на един автомобил в резервоара на друг, както и да се извършват ремонтни дейности;

2. двигателите да се подгряват с открит огън;

3. съвместно превозване на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и запалими течности;

4. пушенето в автомобилите или на разстояние, по-малко от 25 m от тях;

5. превозването на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия в ремаркета;

6. спирането на отделни автомобили или автомобилни колони в населени места;

7. пътуването в лоши атмосферни условия (силни гръмотевици, бури, гъста мъгла и др.);

8. превозването на хора в каросериите на автомобилите и допускането на външни лица при спиране и почивка освен охраната.

Чл. 54. (1) Транспортирането на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия с железопътен транспорт се извършва с товарни и по изключение със смесени влакове при спазване на Наредба № 52 от 2002 г. за железопътен превоз на военни товари, техника и войски.

(2) Вагоните трябва да са закрити, изправни, чисти, с технически паспорт и с изключени спирачки.

(3) Преди натоварване на вагоните се затварят прозорците и капаците им, а ключалките на вратите, от които не се товари, се завързват здраво.

(4) След натоварване на вагоните се извършва проверка на натоварените количества боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и качеството на натоварването, след което вратите се затварят, ключалките им се завързват здраво и се пломбират.

Чл. 55. (1) Вагоните, натоварени с боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, се прикачват в последната четвърт на влаковата композиция. Между тях и локомотива трябва да има най-малко 6 товарни вагона с незапалими материали.

(2) Когато във влаковата композиция има и вагони със запалими материали, те се прикачват след вагоните с боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и се разделят с най-малко 3 вагона с незапалими материали.

(3) Маневрите на вагони с боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се извършват винаги с прикачен през 6 вагона локомотив.

(4) При продължителен престой в жп гарите вагоните с боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се отделят под охрана на коловоз, намиращ се на не по-малко от 200 m от гаровите и други сгради.

Чл. 56. (1) Изпращачите на ешелони с боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия са длъжни в установения срок да уведомят едновременно отправната гара и получателите за транспортирането им.

(2) Получателите на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия следва да освободят вагоните 6 часа след уведомяването им за пристигането на ешелона на получаващата гара. При невъзможност получателят осигурява надеждна охрана до окончателното им извозване.

Чл. 57. (1) При възможност в един вагон се натоварват боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия от една номенклатура и една партида.

(2) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се натоварват комплектно.

(3) При натоварването в един вагон на няколко номенклатури боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се спазват правилата за съвместно съхраняване и транспортиране.

(4) При натоварване надлъжните оси на изстрелите следва да са успоредни на осите на вагоните (перпендикулярно на движението).

(5) Опаковката на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се нарежда плътно на фигури и се укрепва, за да не се допусне падане, разместване или удряне при транспортирането.

(6) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия в кръгла опаковка се укрепват с летви, за да не се допусне търкалянето им при транспортирането. Не се допуска заковаване на летвите към опаковката.

Чл. 58. При натоварване на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на воден транспорт се спазват следните изисквания:

1. боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се натоварват само в трюмовете на кораба; в изключителни случаи се допуска разполагането им на горните палуби, като се вземат необходимите мерки за укрепване на фигурите и предпазването им от заливане с вода;

2. преди натоварване корабните трюмове се почистват от други товари, включително остатъци от киселини, основи, нефтопродукти, негасена вар и др.;

3. при натоварване и разтоварване на плавателни съдове транспортните средства се доближават до тях поединично;

4. местата за натоварване и разтоварване на плавателни съдове трябва да бъдат разположени на не по-малко от 200 m от други обекти.

Чл. 59. Натоварените плавателни съдове с боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се извеждат незабавно от пристанището (кея) на рейд. При товаренето на корабите от рейд те се разполагат от фарватера на разстояние, не по-малко от 25 m.

Чл. 60. (1) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се превозват с транспортни самолети и вертолети, като преди натоварването им се извършва технически преглед.

(2) Осколочните, осколочно-фугасните, бронебойните и кумулативните боеприпаси могат да се транспортират в снаряден вид. Останалите се транспортират в неснаряден вид.

Чл. 61. Товаренето се извършва от определени и инструктирани лица под непосредственото ръководство на командира на екипажа или на определено от него длъжностно лице от екипажа, който следи за правилното и равномерното разполагане на опаковката спрямо центъра на тежестта на самолета (вертолета).

Чл. 62. (1) Сандъците с боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се поставят така, че надлъжните оси на изстрелите да са перпендикулярни на посоката на полета.

(2) Преди транспортирането се свалят капаците на металните кутии с бойни минохвъргачни заряди. Те се поставят обратно след разтоварването.

(3) Опаковката се поставя с капаците нагоре на фигури без издадени сандъци и се укрепва, за да не се допусне разместването ѝ по време на полета.

(4) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия в кръгла опаковка се укрепват с подпорни трупчета, поставени под крайните опаковки, за да не се допусне търкалянето им при транспортиране.

(5) Фигурите с боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се закрепват със сдвоени въжета в следната последователност: отначало в надлъжна посока, а след това в напречна.

Чл. 63. Охраната на транспортирането на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се организира и извършва по реда на чл. 48.

Чл. 64. Техническите прегледи на оръжия се провеждат с цел:

1. установяване на техническото състояние и комплектуването на оръжията;

2. определяне на неизправностите, получени при използването на оръжията, причините за тях и вземане на мерки за отстраняването им;

3. проверяване спазването на условията за съхранение на оръжията.

Чл. 65. Техническото обслужване на оръжия се извършва с цел осигуряване на:

1. постоянна техническа изправност;

2. безотказност при работа;

3. максимален междуремонтен срок;

4. отстраняване на неизправностите и причините за тях, водещи до преждевременно износване и счупване на възли и механизми.

Чл. 66. (1) Ремонтът на оръжия се провежда с цел възстановяване на експлоатационните характеристики съгласно техническата документация и запазването им за целия период на експлоатация.

(2) Ремонтът на оръжия включва демонтажно-монтажни, шлосерски, ковашки, заваръчни, термични, механични и други работи, в резултат на които детайлите придобиват първоначалната си форма и размери, а механичните им свойства се привеждат в съответствие с техническите изисквания.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Ремонтът на оръжия във военните формирования се извършва с участието на личния състав, който ги експлоатира (разчет, екипаж, обслужващ инженерно-технически състав).

Чл. 67. (1) Оръжията се предават за ремонт заедно с индивидуалния комплект запасни инструменти и принадлежности и техническата им документация.

(2) Извършеният ремонт и настъпилите изменения в качественото състояние на оръжията се отразяват в индивидуалната им техническа документация.

Чл. 68. (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Техническият преглед, техническото обслужване и ремонтът на оръжията, монтирани на бойни машини (самоходни шасита и прицепи) и на военни въздухоплавателни средства и кораби, се провеждат комплексно.

Чл. 69. Редът, сроковете, обемът и последователността на работите за технически преглед, обслужване и ремонт на оръжията, използваните инструменти и принадлежности, смазочни и експлоатационни материали и разходните норми се определят в ръководствата, наставленията, техническите описания и инструкциите по експлоатация.

Чл. 70. Контролът за техническото състояние на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се провежда с цел поддържането им в постоянна техническа изправност, годност за безопасно дългосрочно съхранение и готовност за бойно използване по предназначение и включва:

1. планови или извънпланови технически прегледи;

2. регламентни работи;

3. извършване на полигонни и лабораторни изпитвания;

4. провеждане на техническо обслужване и ремонт;

5. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) извършване на технически преглед (проверка) в процеса на получаване (сдаване);

6. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) извършване на експертна оценка и/или функционални изпитвания.

Чл. 71. Техническите прегледи, регламентните работи и обслужването на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се провеждат с цел:

1. установяване на годността им за безопасно дългосрочно съхранение и готовност за бойно използване по предназначение;

2. установяване на измененията в техническото състояние, херметизацията и антикорозийните им защитни покрития и отстраняване на причините, предизвикали тези изменения;

3. определяне на необходимите дейности за ремонт и техния обем за привеждане на БВВПИ в техническа изправност;

4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) организиране и провеждане на мероприятия за отстраняване на откритите неизправности и подобряване на условията за съхранение.

Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Техническите прегледи и обслужванията на БВВПИ се провеждат веднъж годишно, през пролетно-летния период, в топло и сухо време, от назначени комисии (работни групи), съгласно план, утвърден от командира (началника) на военното формирование, на което се числят БВВПИ. Планът се изготвя до един месец преди началото на прегледите, но не по-късно от 1 април. Техническите прегледи се извършват въз основа на заповед на командира (началника) на военното формирование.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Техническите прегледи и обслужванията се провеждат на постоянни и временни пунктове - осигурени с необходимото техническо оборудване, инструменти и материали, и от подготвен личен състав, запознат с цялостния процес и отделните операции. Пунктовете се разполагат на разстояние не по-малко от 25 m от най-близкото хранилище/площадка или фигури с БВВПИ. За непосредствен ръководител се назначава офицер или сержант, познаващ устройството и действието на БВВПИ, подлежащи на технически преглед.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Техническите прегледи на БВВПИ се планират по партиди и в количества, които са процент от общите количества на тези партиди. Стойностите на процента са различни и се определят от вида на БВВПИ. При констатиране на неизправности по време на техническия преглед преглежданото количество БВВПИ от партидата се удвоява. Ако и при повторния преглед се установят неизправности, партидата се проверява на 100 %. За технически преглед се подбират БВВПИ от различни места на фигурата и задължително от сандъците, които по-рано не са проверявани. При откриване на неизправности в проверяваните партиди, които може да се срещнат и в съседни партиди, които не са планирани за преглед, те трябва да се включат допълнително (извънредно) в плана за технически преглед през текущата година. В зависимост от годините на производство, условията на съхранение на БВВПИ и други особености се допуска за технически преглед да се планира по-голямо количество от партидата, отколкото определеното като процентно съотношение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Регламентните работи на ракетите се планират и провеждат съгласно изискванията, посочени в техническата документация на ракетите и на съответните средства за извършване на регламентните работи (подвижен контролен пункт (ПКП), автоматизирана контролно-изпитателна проверовъчна станция (АКИПС), универсални комплекси или др.).

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) За резултатите от проведените технически прегледи и регламентни работи комисията по ал. 1 изготвя акт, който се изпраща в старшата инстанция.

Чл. 73. При техническите прегледи на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се установява:

1. техническото им състояние и съответствие на категорията;

2. измененията, настъпили в тях при съхранението, и причините за тях;

3. наличието на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, забранени за стрелба или ограничено годни;

4. правилното им комплектуване и съответствието на маркировката;

5. характерът и обемът на необходимите ремонтни работи;

6. правилното водене на отчета им;

7. изпълнението на изискванията по съхранението им.

Чл. 74. (1) Техническите прегледи се провеждат съгласно изискванията на техническите описания и инструкциите за експлоатация.

(2) Регламентните работи се провеждат в обем и в срокове, указани в техническите описания и в инструкциите за експлоатация.

Чл. 75. (1) При откриване на дефекти боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се привеждат в по-ниска категория.

(2) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, които са негодни за дългосрочно безопасно съхранение и бойно използване, се прекатегоризират в трета категория, снемат се от употреба и се предават за утилизация.

Чл. 76. При техническото обслужване се извършват:

1. почистване на стара и негодна смазка, замърсявания и корозия;

2. нанасяне на ново антикорозийно покритие;

3. замяна на негодни елементи;

4. херметизация;

5. възстановяване на маркировката;

6. ремонт на неизправна опаковка.

Чл. 77. Необходимостта от ремонт се установява от резултатите на техническите прегледи и регламентните работи или се определя от установените междуремонтни срокове. Ремонтът на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се извършва в специализирани и оборудвани за тази цел места.

Чл. 78. При ремонта се извършват:

1. отстраняване на корозията;

2. нанасяне на ново антикорозийно покритие;

3. възстановяване на формата и размерите на определени елементи;

4. замяна или коригиране теглото на бойните заряди;

5. замяна на неизправни пресовани детонатори, взриватели или капсулни втулки;

6. херметизация;

7. отстраняване на побитости;

8. отстраняване на клатенето и изкривяването на снаряда в дулцето на гилзата;

9. (нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) подмяна на неизправни блокове и агрегати за управляеми ракети и торпеда.

Чл. 79. (1) Изпитванията на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се провеждат планово или извънпланово (при възникнала необходимост) в специализирани лаборатории и полигони по изготвени от производителя или от специалистите на лабораторията/полигона програми и методики.

(2) Обектите по ал. 1 следва да отговарят на нормативните и техническите изисквания за извършване на изпитвания на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.

(3) Изпитванията биват лабораторни и полигонни.

(4) На лабораторни изпитвания се подлагат боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, показали отклонения от нормалното действие и дефекти при стрелба или от партиди с изтекъл срок на съхранение.

(5) На полигонни изпитвания се подлагат боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия с констатирани неизправности при техническите прегледи и регламентните работи, показалите отклонения от нормалното действие при проведени учебно-бойни стрелби или отклонения от техническите изисквания при проведените лабораторни изпитвания.

(6) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) Предаването на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия за полигонни и лабораторни изпитвания от военните формирования на въоръжените сили на Централния артилерийски технически изпитателен полигон се извършва със заповед на ръководителя на съответното юридическо лице.

(7) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) Предаването на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия за полигонни и лабораторни изпитвания от военните формирования на пряко подчинение на министъра на отбраната на Централния артилерийски технически изпитателен полигон се извършва със заповед на съответния началник/командир на военното формирование.

(8) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) Копие от заповедите по ал. 6 и 7 се изпраща на началника на отбраната.

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) Боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, показали резултати, различни от тези в техническите изисквания при проведените полигонни и лабораторни изпитвания, се прекатегоризират в трета категория и се снемат от употреба с акт на министъра на отбраната, след което се включват в съответния раздел на списъка по чл. 86.

(2) На боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, показали резултати, отговарящи на тези в техническите изисквания, се удължава срокът на годност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Във всички формирования и структури до стратегическото ниво включително се поддържа актуална база данни за БВВПИ по номенклатури и производствени данни, за които:

1. са въведени забрани или ограничения при използване, други специфични изисквания или препоръки;

2. срокът на годност е удължен.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) (1) Според техническото си състояние всички видове БВВПИ се делят на 3 категории.

(2) Първа категория - годни за използване по предназначение и дълговременно съхранение и отговарящи на следните условия:

1. нови или в експлоатация, от които включително ремонтирани/(със заменени елементи) - отговарящи по всички показатели на изискванията на техническа документация, срокът им на годност не е изтекъл или е удължен след провеждане на съответните полигонни/лабораторни изпитвания или експертна оценка;

2. нямат дефекти или имат дефекти, които:

а) за конкретен вид БВВПИ съответстват на дефектите за първа категория и са посочени в техническата документация (инструкции, технически описания или ръководства);

б) не изискват ремонт и не са пречка за използването им по предназначение и дълговременното им съхранение.

(3) Втора категория - годни за използване по предназначение и дълговременно съхранение, но имащи несъществени отклонения от изискванията на действащата техническа документация, които не пречат на нормалната им експлоатация (основното им действие), както и отговарящи на поне едно от следните условия:

1. намират се в експлоатация, от които включително ремонтирани/(със заменени елементи) - на които срокът на годност не е изтекъл или е удължен след провеждане на съответните полигонни/лабораторни изпитвания или експертна оценка;

2. подлежат на ремонт (замяна на отделни техни елементи), но същият е нецелесъобразен;

3. подлежат на ремонт (замяна на отделни техни елементи), който е целесъобразен и възможен за извършване в заводски или във войскови условия (във формированията).

(4) Трета категория - негодни за използване по предназначение и отговарящи поне на едно от следните условия:

1. забранени за стрелба (използване по предназначение) и снети от употреба със заповед на министъра на отбраната или други, издадени с такава цел документи;

2. опасни за бойно използване и дълговременно съхранение;

3. на които техническият и експлоатационният ресурс е изчерпан и/или срокът на годност е изтекъл и не подлежи на удължаване;

4. със съществени отклонения от изискванията на действащата техническа документация, които пречат на нормалната им експлоатация и предприемането на действия за възстановяване на техническото им състояние е невъзможно и/или нецелесъобразно;

5. с отклонения от изискванията на действащата техническа документация, които пречат на нормалната им експлоатация, но предприемането на действия за възстановяване на техническото им състояние е целесъобразно и възможно в заводски условия.

(5) Определянето на категориите на БВВПИ се извършва при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната и въз основа на резултатите от:

1. техническите прегледи (проверките) в процеса на получаване (сдаване);

2. плановите или извънплановите технически прегледи;

3. регламентните работи;

4. полигонните и/или лабораторните изпитвания;

5. експертната оценка, функционалните изпитвания или други дейности, извършвани с цел контрол на техническото им състояние;

6. използването им по предназначение (стрелби, пускове);

7. извършения ремонт или замяна на отделни елементи (възли, агрегати);

8. водене на качествения им отчет.

(6) За втора и трета категория се допуска въвеждането на допълнителна ремонтна подкатегория за идентифициране на определени видове боеприпаси, за които е целесъобразно и възможно извършването на ремонт (замяна на отделни техни елементи, агрегати) в заводски или във войскови условия (във формированията).

Чл. 81а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Според техническото си състояние всички боеприпаси, пиротехнически изделия и елементите към тях, които се използват в процеса на обучение и подготовка и съдържат само инертни елементи (без взривни вещества, барути, иницииращи, пиротехнически, димни, осветителни или други активни състави) и които са инертни, учебни, учебно-тренировъчни, разрези, табла-разрези, макети, габаритно-теглови макети, учебно-действаща апаратура или друг вид, както и обезопасените боеприпаси и пиротехнически изделия се делят на 3 категории:

1. първа категория - нови, а също така и които се намират или са били в експлоатация, изправни и годни за използване по предназначение;

2. втора категория - изискващи ремонт;

3. трета категория - негодни за използване, възстановяването на които е невъзможно или икономически нецелесъобразно.

Чл. 82. (1) Оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се снемат от употреба при наличие на някое от следните условия:

1. заповед за снемане от въоръжение;

2. количества, надхвърлящи щатните потребности;

3. изчерпване на техническия и експлоатационния ресурс;

4. негодност за употреба и опасност за съхранение;

5. със съществени отклонения от изискванията на действащата техническа документация, които пречат на нормалната им експлоатация и не подлежат на ремонт;

6. спряно производство и невъзможност за осигуряване с резервни части.

(2) Снемането от употреба на ОБВВПИ се извършва при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

Чл. 82а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) Бракуването на оръжия е процес на необратимото им разглобяване на части, заделяне и последващо използване на годните за използване части, както и унищожаване на негодните части чрез начупване, нарязване, насичане, пробиване и други указани способи с цел привеждането на оръжията в състояние на непригодност за бойно използване или за представяне втори път за бракуване.

Чл. 82б. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) Документалното оформяне на процеса на бракуване на оръжията се извършва в съответствие със Счетоводния документооборот в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Чл. 82в. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) (1) Бракуване на оръжия - носители на класифицирана информация, се извършва по реда на този раздел при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, правилника за прилагането му, Наредбата за криптографската сигурност на класифицираната информация, както и на международните споразумения за защита на класифицираната информация, по които Република България е страна.

(2) Документите, свързани с бракуването на оръжия - носители на класифицирана информация, се съгласуват със служителя по сигурността на информацията.

Чл. 82г. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) На бракуване подлежат оръжия, които са прекатегоризирани в пета категория "За брак", включени са в раздел "За брак" от списъка по чл. 86 и са снети от употреба.

Чл. 82д. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) (1) Оръжията се категоризират в пета категория, когато са частично или напълно негодни за използване по предназначение и не могат да бъдат ремонтирани (приведени в състояние на годност) вследствие на:

1. пълно изчерпване на техническия или експлоатационния им ресурс;

2. негодност за бойно използване вследствие на природни бедствия, инциденти или авария и съществуваща обективна невъзможност или икономическа нецелесъобразност за ремонтирането им;

3. категоризиране като "негодни за бойно използване по предназначение" или "опасни за по-нататъшно съхранение";

4. съществени отклонения от изискванията на техническата документация, които не позволяват нормална експлоатация и не подлежат на ремонт.

(2) Оръжията могат да бъдат категоризирани в пета категория и в следните случаи:

1. при спряно производство и невъзможност за осигуряване на резервни части;

2. при отпадане на потребността от определена отбранителна способност или техническа невъзможност за постигането ѝ;

3. когато оръжията подлежат на бракуване в изпълнение на международни договори, решения на Народното събрание или актове на Министерския съвет.

(3) Оръжията, категоризирани в пета категория, се включват в раздел "За брак" от списъка по чл. 86.

Чл. 82е. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) Предложение за прекатегоризиране на оръжия в пета категория се прави от длъжностните лица, които ги експлоатират.

Чл. 82ж. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) (1) За прекатегоризиране на оръжията в пета категория се назначава комисия с писмена заповед на командира/началника на военното формирование/ръководителя на структурата, които пряко ги експлоатират.

(2) В състава на комисията по ал. 1 се включват:

1. председател - заместник-командирът/ръководителят по логистика или началникът на службата по съответния вид осигуряване;

2. членове - технически експерти и други специалисти по дадения образец оръжие, както и представител на финансовия орган.

(3) В състава на комисията по ал. 1 не се включва материалноотговорното лице, на което се числят оръжията, предложени за прекатегоризиране и бракуване.

Чл. 82з. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) Комисията проверява техническото състояние на всяко оръжие поотделно в присъствието на материалноотговорното лице, изготвя Акт за изменение на качественото/техническото състояние на дълготрайните материални активи и материалните запаси съгласно Счетоводния документооборот в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и прави предложение за включване на прекатегоризираните в пета категория оръжия в раздел "За брак" от списъка по чл. 86.

Чл. 82и. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) (1) Бракуването на оръжия се извършва след получаване в съответното военно формирование/структура на извадка от утвърдения списък по чл. 86.

(2) Фактическо бракуване се осъществява само при наличие на необходимите технологии, технологично оборудване и обучен личен състав.

(3) За фактическо бракуване на оръжия се назначава комисия с писмена заповед на командира/началника на военното формирование/ръководителя на структурата. В състава на комисията се включват:

1. председател - заместник-командирът/ръководителят по логистика или началникът на службата по съответния вид осигуряване;

2. членове - технически експерти и други специалисти по дадения образец оръжие, както и представител на финансовия орган.

(4) В състава на комисията не се включва материалноотговорното лице, на което се числят оръжията, предложени за прекатегоризиране и бракуване.

(5) При необходимост по предложение на комисията командирът/началникът на военното формирование/ръководителят на структурата, който е назначил комисията, може да привлича и други специалисти.

(6) Материалноотговорното лице представя на комисията предложените за брак оръжия по фактическо състояние, в комплектност съгласно комплектовъчната ведомост, заедно с отчетните документи, формуляри, паспорти и служебни книжки, с оформена техническа и служебна документация.

(7) Към документацията се прилагат копия от всички налични приходно-разходни документи, проследяващи изменението на комплектността на оръжията и разхода на запасни инструменти и принадлежности.

(8) Комисията проверява техническото състояние на всяко оръжие поотделно в присъствието на материалноотговорното лице.

(9) Комисията изготвя протокол за брак съгласно Счетоводния документооборот в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

(10) В протокола за бракуване не се допуска нанасяне на поправки и добавки в наименованието, количеството, категорията, цената, стойността и др.

Чл. 82к. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) При констатирано довеждане до негодност вследствие на нарушения на длъжностните лица при съхраняването и експлоатацията на предложените за бракуване оръжия председателят на комисията информира писмено за това командира/началника на военното формирование/ръководителя на структурата.

Чл. 82л. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) (1) При фактическото бракуване на оръжия в присъствието на назначената комисия и на материалноотговорното лице обученият личен състав извършва необратимото им разглобяване на части, заделяне за последващо използване на годните за използване части и унищожаване на негодните части чрез начупване, нарязване, насичане, пробиване и други указани способи с цел привеждането на оръжията в състояние на непригодност за бойно използване или за повторно представяне за бракуване.

(2) Протоколът за брак се подписва от членовете на комисията и се утвърждава от командира/началника на военното формирование/ръководителя на структура, които пряко експлоатират оръжията.

(3) Получените след бракуването на оръжия вещи се сортират и разпределят, както следва:

1. за резервни части (II категория);

2. за ремонт (III и IV категория);

3. за скрап (V категория);

4. за унищожаване;

5. за продажба;

6. за учебни цели.

(4) Годните за резервни части детайли от бракуваните оръжия се снемат и се завеждат на счетоводен отчет съгласно Счетоводния документооборот в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

(5) Останалите части от бракуваните оръжия се унищожават или довеждат до скрап, като за целта се изготвят съответните счетоводни документи по Счетоводния документооборот в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Чл. 82м. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) Командирът/началникът на военното формирование/ ръководителят на структурата докладва по команден ред за снемане от отчет на бракуваните оръжия.

Чл. 82н. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г.) Подлежащото на бракуване стрелково оръжие се предава във военно формирование 22060 - Велико Търново, на Командването за логистична поддръжка, където се извършва фактическото му бракуване.

(2) Фактическото бракуване на стрелково оръжие се извършва по механичен начин чрез счупване, смачкване, срязване, разглобяване и др. на основните му части и механизми (цев, цевна кутия, ударно-спускателен механизъм, възвратен механизъм, мерни прибори и др.).

(3) Полученият от бракуването скрап се претопява под охраната и контрола на представители на служба "Военна полиция".

Чл. 82о. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) Фактическото бракуване на артилерийска материална част се извършва чрез:

1. разделяне на тялото на две части на разстояние не повече от 100 мм от затворната част;

2. срязване на едната страна на затворната част по канала на поставяне на затвора или заваряване на затвора към затворната част на две места в крайно положение;

3. срязване на лявата цапфа на люлката и мястото за установяване на тази цапфа на горната част на лафета;

4. разделяне на станините на две приблизително равни части;

5. отделяне на секция от корпуса, включваща отверстие на главното предаване, чрез вертикални и хоризонтални разрези в страничните листове и диагонални разрези на покрива или дъното и предните и задните листове така, че отверстието за страничното предаване да остане в отделна част;

6. разделяне на опорната плоча и лафета на две приблизително равни части при минохвъргачките;

7. счупване на оптичните елементи и смачкване на корпуса при оптичните прибори.

Чл. 82п. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г.) (1) Фактическото бракуване на зенитно-ракетно и ракетно оръжие се извършва чрез снемане на генераторните елементи, специалните електровакуумни елементи, блоковете на опознавателната апаратура и на системата за активен отговор с филтрите, оптическите прибори и отделни елементи, представляващи класифицирана информация.

(2) Функционално цели възли и детайли не се предават за скрап. Те се довеждат до състояние, при което е невъзможно да бъдат определени техните работни честоти, диапазони, кодировка, предназначение и технически параметри, след което се предават за скрап.

(3) Документацията на зенитно-ракетното и ракетното оръжие, съдържаща класифицирана информация, се съхранява и унищожава при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация и правилника за прилагането му и при спазване на международните споразумения за защита на класифицираната информация, по които Република България е страна.

(4) Функционално цели електросилови агрегати не се предават за скрап. При бракуването на комплектуващите зенитно-ракетното и ракетното оръжие електросилови агрегати предназначените за скрап възли и детайли се довеждат до състояние, непозволяващо повторното им използване по предназначение или използване за други цели, след което се предават за скрап.

Чл. 83. (1) Утилизацията на ОБВВПИ се извършва съгласно Закона за обществените поръчки и действащата нормативна уредба в обекти, отговарящи на изискванията за безопасност и охрана и на изискванията на действащото законодателство за опазване на околната среда.

(2) Обектите по ал. 1 могат да бъдат имоти - в управление на Министерството на отбраната/съответната структура, и имоти - собственост на други лица.

(3) Използваните технологии в обектите по ал. 1 трябва да осигуряват:

1. комплексност на преработка на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и техните компоненти;

2. необратимост на процеса на утилизация;

3. обработка на всички елементи на ОБВВПИ;

4. безопасност на процесите на утилизация;

5. икономическа ефективност;

6. ефективен и надежден мониторинг на опазването на околната среда.

(4) Сроковете за утилизация се определят от министъра на отбраната/ръководителя на съответната структура.

(5) В процедурите по утилизация на ОБВВПИ в обекти - в управление на Министерството на отбраната/съответната структура, могат да участват български или чуждестранни юридически лица, както и техни обединения.

(6) Лицата по ал. 5 трябва да притежават разрешение за производство на ОБВВПИ за дейност утилизация съгласно изискванията на ЗОБВВПИ, което не е задължително да включва всички номенклатури ОБВВПИ, подлежащи на утилизация по съответната процедура.

(7) Лицата по ал. 5 трябва да представят технологични карти за всички номенклатури ОБВВПИ, подлежащи на утилизация по съответната процедура.

Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Боеприпаси и пиротехнически изделия, невзривили се при учебно-бойни стрелби (в зависимост от вида на боеприпасите и пиротехническите изделия, необходимите за тяхното унищожаване условия, сили и средства и други обстоятелства), се унищожават на място без преместване от квалифициран и обучен за изпълнението на такива дейности и отдаден в заповед личен състав:

1. от състава на стрелящото формирование (структура);

2. от специално назначени за целта команди/групи/формирования и съгласно изискванията на регламентиращите документи - създадени с цел изпълнението на задачи по унищожаването на конкретни боеприпаси пиротехнически изделия и свързаните с тях условия.

(2) Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, опасни за съхранение и транспортиране, се унищожават на близки полигони или на специално оборудвани подривни площадки.

(3) Елементи от боеприпаси и пиротехнически изделия, като взриватели, капсулни втулки, детонатори, капсул-детонатори, предавателни заряди, капсуловани възпламенители, елементи на газгенератори, трасьори, барутни петарди, усилващи заряди, звездни бомби, сигнални ракети и др., се унищожават чрез взривяване или изгаряне.

(4) Оръжия, възли, агрегати и детайли от тях могат да се унищожават чрез начупване или нарязване с последващо използване на получения скрап.

(5) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2013 г., в сила от 04.06.2013 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Всички отпадъчни барути, взривни вещества, празни опаковки, черни и цветни метали, които могат да се получат в резултат на утилизацията на боеприпаси, както и всички постъпления от продажбата на отпадъчни барути, взривни вещества, празни опаковки, черни и цветни метали, получени в резултат на утилизацията на боеприпаси, преминават в собственост на лицата, извършили утилизацията, и се считат за отчетени в цената за предоставената услуга, залегнала в договора за утилизация.

(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2020 г.) Боеприпасите и пиротехническите изделия по ал. 1 се транспортират и унищожават на близки полигони или специално оборудвани за целта подривни площадки единствено в случай че възможностите на конкретното място са ограничени и предоставяните условия не отговарят на изискванията.