Държавен вестник, брой 107 от 28.XII

Чл. 1. С наредбата се уреждат размерът и начинът на определяне на командировъчните средства за времето на задграничния мандат на служителите в задграничните представителства на Република България, дългосрочно командировани при условията и по реда, определени със Закона за дипломатическата служба.

Чл. 2. За времето на задграничния мандат служителят получава освен възнаграждението си по служебно или по трудово правоотношение и командировъчни средства в чужда валута. Началната и крайната дата на задграничния мандат се определят в заповедта за дългосрочно командироване.

Чл. 3. Средствата, полагащи се на командирования по реда на наредбата, са за сметка на изпращащата администрация.

Чл. 4. Всички средства, полагащи се на командирования по чл. 70 от Закона за дипломатическата служба член на семейството, са за сметка на изпращащата администрация на служителя, дългосрочно командирован по реда на чл. 65 от Закона за дипломатическата служба, с изключение на командировъчните пари по чл. 6, ал. 3.

Чл. 5. Размерът на командировъчните пари, финансовите условия на командировката, включително условията за пътуване, видът на транспортното средство и маршрутът се посочват в заповедта за дългосрочна командировка.

Чл. 6. (1) Командировъчните пари се определят от базисен размер за съответната държава съгласно приложение № 1 в зависимост от длъжността за командироване в задграничното представителство, дипломатическия ранг на служителя, характера на възлаганите задачи и категорията съгласно приложение № 2.

(2) Размерът на командировъчните пари по ал. 1 се увеличава, както следва:

1. за всяко дете до 18-годишна възраст, пребиваващо в страната заедно с командирования - 8 на сто от базисния размер за съответната страна;

2. за пребиваващо в страната дете над 18-годишна възраст, ако се обучава в средно учебно заведение в приемащата държава и не повтаря учебната година поради слаб успех - 8 на сто от базисния размер за съответната страна;

3. за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с командирования - 16 на сто от базисния размер за съответната страна.

(3) На служител, командирован по реда на чл. 70 от Закона за дипломатическата служба, се определят командировъчни пари в размер до 30 на сто от базисния размер, определен за приемащата държава.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 01.07.2017 г.) Размерът на командировъчните средства се актуализира от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи на всеки две години като се отчита индексът на ООН за цените на дребно (RPI).

Чл. 7. (1) Командировъчните пари се изплащат ежемесечно от началната до крайната дата на задграничния мандат, включително дните за пътуване при първото пътуване до местоназначението и при окончателното завръщане, на базата на календарните дни за месеца, включително почивните и празничните дни.

(2) Размерът на сумите, полагащи се за непълен месец, се изчислява в зависимост от календарните дни за съответния месец, като при окончателно завръщане или преместване по реда на чл. 66 от Закона за дипломатическата служба се включват и дните за пътуване.

(3) В началото на командировката служителят има право на авансово изплащане на не повече от 50 на сто от командировъчните пари за един месец. Авансовото изплащане се извършва в съответното представителство.

(4) Ръководителят на изпращащата администрация определя реда и начина на отчитане и контрол на изплащаните командировъчни пари.

Чл. 8. Командировъчните пари по чл. 6 не се изплащат при отсъствие на служителя от приемащата държава в работните дни, освен когато е командирован по реда на чл. 12.

Чл. 9. През време на ползването на отпуск командировъчни пари не се изплащат с изключение на случаите по чл. 10.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) При отпуск при временна неработоспособност и поради бременност и раждане с продължителност до 90 календарни дни командировъчните пари се изплащат в размер 80 на сто - когато отпускът се ползва в приемащата държава, и в размер 30 на сто - когато се ползва в Република България.

(2) Когато отпускът при временна неработоспособност и поради бременност и раждане е с продължителност над 90 календарни дни, след деветдесетия ден командировъчни пари не се изплащат.

Чл. 11. (1) Пътните разходи на командирования се поемат от изпращащата администрация в следните случаи:

1. при първоначалното заминаване до държавата на задграничното назначение и при окончателното завръщане;

2. при преместване по реда на чл. 66 от Закона за дипломатическата служба;

3. при пътуване по повод смърт на съпруга на служителя, на негови или на съпруга родители, деца, брат, сестра;

4. при служебно пътуване до Република България и обратно до приемащата държава;

5. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2023 г.) при евакуация и завръщане обратно в приемащата държава, когато разходите не се поемат от Министерския съвет;

6. при пътуване до Република България и обратно до приемащата държава за ползване на платен годишен отпуск веднъж годишно; пътните разходи по тази точка не се изплащат, ако ползването на отпуска е започнало в годината на първоначално заминаване и на окончателно завръщане.

(2) Пътните разходи на членовете на семейството на командирования служител се поемат от изпращащата администрация в случаите по ал. 1, т. 1 - 3, 5 и 6.

(3) Пътуването по ал. 1, т. 1 се извършва в дните за пътуване, определени в заповедта за командировка, но не повече от два дни. В случай че датата на пътуване е извън този период, пътните разходи се поемат само с предварително разрешение на ръководителя на изпращащата администрация при наличие на уважителни причини за това.

(4) Пътуванията се извършват със самолет икономична класа по финансово изгоден маршрут. При икономическа изгода и със съгласието на командирования пътуването може да се извърши и с автобус, с влак първа класа със спално място, с кораб или с лично превозно средство.

(5) В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 и 6 служителите могат да пътуват и по друг избран маршрут, като при представяне на разходооправдателни документи изпращащата администрация възстановява направените пътни разходи до стойността на самолетен билет икономична класа по финансово изгоден маршрут от и до Република България, съответно между страните на преместване по чл. 66 от Закона за дипломатическата служба.

(6) В случаите на пътуване с лично превозно средство на служителите се изплащат пътни пари в процент от цената на самолетен билет икономична класа по финансово изгоден маршрут, определен в приложение № 4. Пътни пари в съответния размер се изплащат и за всеки член на семейството, пътуващ самостоятелно или съвместно с командирования.

(7) На ръководителите на задграничните представителства, както и на придружаващите ги членове на техните семейства, ако пътуват заедно с тях, се заплаща пътуване в бизнес класа в случаите по ал. 1, т. 1 и 2. В случай че придружаващите ги членове на техните семейства не пътуват с тях, се заплаща пътуване в икономична класа.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Изпращащата администрация заплаща за командирования служител разходи по пренасянето на личен непридружаван багаж до цената на 200 кг самолетно карго в началото и в края на командировката и при преместване по реда на чл. 66 от Закона за дипломатическата служба срещу представени разходооправдателни документи, включително товарителницата за самолетното карго, когато багажът се пренася чрез самолет.

(9) Разходи, свързани с транспорт до и от карго терминала, опаковка, оформяне на документи, такси за обработка и освобождаване, складови разноски и други подобни се заплащат от командирования.

Чл. 12. (1) При командировка в приемащата държава извън населеното място, където е установено задграничното представителство, служителят има право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари за съответната държава съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 80 и 86 от 2004 г., бр. 36 и 96 от 2005 г., бр. 2 от 2006 г., бр. 23 и 98 от 2007 г. и бр. 64 от 2008 г.). Командироването се извършва от ръководителя на задграничното представителство, а за служителите в службите по търговско-икономическите въпроси - от изпращащата администрация. Служителите по чл. 65, ал. 3 от Закона за дипломатическата служба се командироват след съгласието на изпращащата администрация.

(2) При еднодневни командировки в приемащата държава не се полагат дневни и квартирни пари.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2019 г.) При командировка в трета държава служителят има право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за съответната държава, в която се командирова. Командироването се извършва от ръководителя на изпращащата администрация или оправомощено от него лице.

(4) На ръководителя на задграничното представителство квартирни пари се изплащат по фактически размери срещу представени разходооправдателни документи.

(5) При служебно пътуване до Република България за период до 14 дни на служителите се изплащат командировъчни пари по чл. 6, а в случаите, когато командировката е до населено място извън столицата - и пътни и квартирни пари съгласно Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г., бр. 40 от 1999 г. и бр. 2 от 2008 г.).

Чл. 13. (1) За времето на дългосрочната командировка изпращащата администрация е задължена да осигури на служителя подходящо жилище или средства за наем. В зависимост от броя на членовете на семейството на командирования служител, живеещи заедно с него, служебните му задължения и местните условия се определят нормативи за броя, вида и обзавеждането на помещенията в жилищата - собственост на Република България, съгласно приложение № 5 или максимални размери на средствата за наем за наетите жилища съгласно приложение № 6.

(2) За наемането на жилище, както и при настаняване в жилище - собственост на Република България, ръководителят на задграничното представителство назначава комисия, която преценява условията, нормативите и максималния размер на средствата за наем съгласно приложения № 5 и 6 и изготвя протокол с предложение.

(3) Настаняването в жилище - собственост на Република България, се извършва със съгласието на ръководителя на представителството. Договорът за наемане на жилище се сключва след утвърждаване от ръководителя на представителството на протокола на комисията по ал. 2. За служители, командировани по реда на чл. 65, ал. 3 от Закона за дипломатическата служба, протоколът по ал. 2 се утвърждава след съгласието на изпращащата администрация. Копие от всеки протокол и сключен договор се изпраща в изпращащата администрация.

(4) В срок 6 месеца от настаняването в жилище - собственост на Република България, служителят внася за своя сметка гаранция в размер 25 на сто от базисния размер на дневните командировъчни пари за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава, в полза на Министерството на външните работи за обезпечаване на евентуални задължения, свързани с имота.

(5) Когато в договора за наем не е изрично включена клаузата за депозит (гаранция), внасяна от служителя (наемателя) в полза на наемодателя, служителят в срок до 6 месеца от датата на сключване на договора внася в задграничното представителство сума в размер на месечния наем за обезпечаване на евентуални задължения, свързани с имота. В случаите по тази алинея ръководителят на представителството внася депозит в размера по ал. 4.

(6) Гаранцията по ал. 4 и 5 се възстановява на служителя в тримесечен срок след приключване на командировката и приспадане на всички комунално-битови разходи, такси и щети, в случай че такива са възникнали.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) При първоначално пристигане, до наемането на жилище или до настаняването в жилище - собственост на Република България, но за период, не по-дълъг от два месеца, изпращащата администрация поема разходите за временно настаняване на командирования служител и на членовете на семейството му в хотел в рамките на норматива за едномесечен наем, определен в приложение № 6. При обективна невъзможност за настаняване в хотел в рамките на норматива за едномесечен наем, определен в приложение № 6, ръководителят на изпращащата администрация може да определи размер на средствата за настаняване в хотел, който не може да надвишава с повече от 20 на сто норматива за едномесечен наем, определен в приложение № 6.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Изпращащата администрация заплаща разходите за наем на жилище, инсталационните такси за телефон, както и таксите за монтиране на необходимите измервателни уреди за комунално-битови услуги. Изпращащата администрация поема и всички данъци, задължителни застраховки и такси с изключение на такси за битови отпадъци по отношение на наетото жилище, които съгласно императивни разпоредби на местното законодателство са за сметка на наемателя. Всички останали разходи, свързани с жилището и неговото ползване, са за сметка на служителя.

(9) Когато в жилище - собственост на Република България, няма отделни измервателни уреди или при сключен договор за наем разходите за комунално-битови услуги са включени в наемната цена, служителят заплаща всеки месец сума в касата на представителството на базата на разпределителни протоколи, които се изготвят от комисията по ал. 2, за покриване на разходите за комунално-битови услуги.

(10) Преди приключване на командировката служителят е длъжен да осигури заплащането на всички телефонни и комунално-битови разходи за жилището, ползвано от него, за времето на командировката, включително тези, чийто падеж ще настъпи след окончателното му завръщане.

(11) Разходите за комунално-битови услуги на резиденцията на ръководителя на задграничното представителство се поемат от изпращащата администрация с изключение на разходите за лични телефонни разговори.

(12) Жилището и обзавеждането се предават на командирования служител и се приемат от него с инвентарен опис от комисията по ал. 2.

(13) Всички щети, свързани с ползването на жилището и обзавеждането, възникнали вследствие на лошо стопанисване по вина на командирования или на членовете на семейството му, се заплащат от него.

(14) При прекратяване на договора за наем и напускане на наетото жилище служителят изисква документ от наемодателя, че няма никакви претенции, свързани с освободеното жилище.

(15) При освобождаване на жилище - собственост на Република България, на служителя се издава документ от длъжностното лице, изпълняващо финансово-отчетнически функции в представителството, за наличието или за липсата на задължения във връзка с ползваното от него жилище.

(16) Разходите, свързани с ползването и подобренията в жилище - собственост на Република България, предоставено за безвъзмездно ползване на командированите служители, които са искани или са извършвани от тях, са за сметка на служителите, след като са съгласувани и разрешени от ръководителя на представителството и не водят до нанасяне на щети на жилището и обзавеждането.

(17) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Разходите за освежаване и боядисване на жилищата - собственост на Република България, при първоначалното настаняване на дългосрочно командирован служител през минимум 4-годишен период, както и разходите по текущото поддържане са за сметка на изпращащата администрация.

Чл. 14. (1) На командирования служител и на всеки член на неговото семейство се поемат разходи за медицинско обслужване и здравно осигуряване в приемащата държава за една календарна година в размер до 50 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава, срещу представяне на разходооправдателни документи, освен в случаите, когато е обезпечено безплатно медицинско обслужване по силата на международен договор с приемащата държава.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) На командирования служител в държава - членка на Европейския съюз, в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария и на всеки член на неговото семейство се поемат разходи в приемащата държава за една календарна година в размер до 30 на сто от базисния размер за 30 календарни дни при нормативно определено в законодателството на приемащата държава доплащане за част от съответните здравни услуги, предоставяни по силата на регистрация към местната здравноосигурителна система чрез формуляр S1/S072 и/или за медицинските услуги, които не се предоставят по силата на регистрация към местната здравноосигурителна система чрез формуляр S1/S072. Командированият служител е длъжен да представи разходооправдателни документи и други официални документи за наличието на предпоставките за възстановяване на разходите по тази алинея, като в противен случай същите не се изплащат от изпращащата администрация.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 01.07.2017 г.) На командирования служител в Съединените американски щати и на всеки член на неговото семейство се поемат разходи за медицинско обслужване и за здравно осигуряване в приемащата държава за една календарна година в размер до 62 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута, срещу представяне на разходооправдателни документи освен в случаите, когато е обезпечено безплатно медицинско обслужване по силата на международен договор с приемащата държава.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 28.12.2018 г.) Лицата по ал. 1 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка с покритие само в приемащата държава. По предложение на ръководителя на съответното представителство може да се сключи и групова медицинска осигуровка за целия персонал на представителството и за членовете на семействата в рамките на нормативноопределените размери.

(5) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 28.12.2018 г.) Лицата по ал. 2 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за допълнителна медицинска осигуровка с покритие само в приемащата държава, обхващаща медицинско обслужване извън предоставеното безплатно по силата на регистрация към местната здравноосигурителна система чрез формуляр S1/S072. По предложение на ръководителя на съответното представителство може да се сключи и договор за групова допълнителна медицинска осигуровка за целия персонал на представителството и за членовете на семействата в рамките на нормативноопределените размери.

(6) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 01.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 28.12.2018 г.) Лицата по ал. 3 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка с покритие само в приемащата държава. По предложение на ръководителя на съответното представителство може да се сключи и групова медицинска осигуровка за целия персонал на представителството и за членовете на семействата в рамките на нормативноопределените разходи.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) Предвидените средства за командирования служител и за членовете на неговото семейство могат да се кумулират като общ лимит в рамките на едно семейство и да се разходват в зависимост от нуждите на отделните членове на семейството.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 28.12.2018 г.) С разрешение на ръководителя на изпращащата администрация могат да се поемат и разходи над определения лимит за медицинско обслужване и здравно осигуряване за съответната държава за неотложна животоспасяваща медицинска намеса, ако не е възможно транспортиране в България и не е сключена медицинска осигуровка или разходите не се поемат от сключената медицинска осигуровка и тя е с максимално възможно покритие за лимита за медицинско обслужване и здравно осигуряване за съответната държава.

Чл. 15. (1) За покриване на разходи за детска градина, за начално, основно и средно образование на всяко дете на дългосрочно командирован служител за всяка учебна година изпращащата администрация изплаща на служителя допълнителни командировъчни пари в размер до 150 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава.

(2) Разходи за детска градина се заплащат само ако тя представлява задължителна част от основното образование в приемащата държава или когато е условие за записване в учебно заведение в съответната държава.

(3) Изплащането на допълнителните пари за всяко дете се извършва срещу представяне на разходооправдателни документи за заплатени такси и документ, удостоверяващ записването в съответния клас (група). При повтаряне на годината средствата са за сметка на командирования служител.

(4) Разходи по този член не се изплащат на командированите по чл. 70 от Закона за дипломатическата служба.

Чл. 16. Когато в приемащата държава възникне и продължи повече от месец заплаха за живота и сигурността на служителите в съответното представителство, министърът на външните работи предлага на Министерския съвет да разреши временно изплащане за служителя и за всеки член на неговото семейство на сума не по-малка от 15 на сто от базисния размер на командировъчните пари за съответната държава.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) С правата по наредбата за всяка календарна година се ползват членовете на семейството на командирован служител, ако пребивават с него в приемащата държава за срок, не по-малък от ½ от съответната година от задграничния мандат. По отношение на годината на първоначално заминаване и годината на окончателно завръщане с правата по наредбата за съответната година се ползват членовете на семейството на командирован служител, които пребивават заедно с него в приемащата държава за срок, не по-малък от ½ от периода между датата на начало на командировката и края на същата календарна година, съответно за срок, не по-малък от ½ от периода между началото на календарната година на окончателното завръщане и датата на окончателното завръщане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Децата, родени след началото на командировката, се ползват от правата по наредбата в годината на раждане на детето, ако пребивават със служителя в приемащата държава за срок, не по-малък от ½ от периода между датата на раждането и края на годината, в която е родено детето.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) В случаите на сключване на брак след началото на командировката съпругът/съпругата на служителя се ползва от правата по наредбата в годината на сключване на брака, ако пребивава със служителя в приемащата държава за срок, не по-малък от ½ от периода между датата на сключване на брак и края на годината, в която е сключен бракът.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Децата, навършващи 18-годишна възраст по време на командировката, които не продължават да учат в приемащата държава, се ползват всяка календарна година от правата по наредбата до навършване на 18-годишна възраст, ако пребивават със служителя в приемащата държава за срок, не по-малък от ½ от съответната календарна година от задграничния мандат до годината на навършване на пълнолетие, а по отношение на годината на навършване на пълнолетие - за срок, не по-малък от ½ от периода между началото на годината, в която навършват 18-годишна възраст, и датата на навършване на пълнолетие.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Децата, навършващи 25-годишна възраст по време на командировката, които продължават да учат в приемащата държава, се ползват от правата по наредбата за съответната година, ако пребивават със служителя в приемащата държава за срок, не по-малък от ½ от тази календарна година до годината на навършване на 25-годишна възраст, а по отношение на годината на навършване на 25-годишна възраст - за срок, не по-малък от ½ от периода между началото на годината, в която навършват 25-годишна възраст, и датата на навършване на 25-годишна възраст.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.) Съпругът, чийто брак е прекратен по време на командировката, се ползва от правата по наредбата в годината на прекратяване на брака, ако пребивава със служителя в приемащата държава за срок, не по-малък от ½ от периода между началото на годината, в която е прекратен бракът, и датата на прекратяване на брака.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2023 г. (*)) При неизпълнение на изискването за срока на пребиваване по ал. 1 - 6 командированият служител възстановява средствата, изплатени от изпращащата администрация за членовете на семейството му. Средствата по тази алинея не се възстановяват в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 5. С разрешение на ръководителя на изпращащата администрация средствата по тази алинея не се възстановяват и в случаите, когато пребиваването на член на семейството е прекратено поради сериозно заболяване, както и в случаите, когато пребиваването е прекратено по указания на изпращащата администрация или на министъра на външните работи поради възникнала в приемащата държава заплаха за живота и сигурността на членовете на семействата на командированите служители.

(8) С разрешение на ръководителя на изпращащата администрация средствата за медицинско обслужване за членовете на семейството могат да се разходват и без да се спазват изискванията на ал. 1 - 6.

Чл. 18. (1) Командированият служител е длъжен да уведоми предварително изпращащата администрация дали членове на семейството му ще пребивават заедно с него в приемащата държава по време на командировката за срок, не по-малък от предвидения в чл. 17, ал. 1 - 6, както и да уведомява за всяка настъпила промяна, включително в случаите по чл. 17, ал. 2 и 3.

(2) За удостоверяване на обстоятелството по ал. 1 служителят попълва ежемесечна декларация за броя на дните, през които членовете на семейството му са пребивавали на територията на приемащата държава в съответния месец.

Чл. 19. Наредбата не се прилага за местни лица, сключили договор за работа по чл. 80 от Закона за дипломатическата служба. Тяхното правно положение се регламентира от законодателството на приемащата държава, освен ако то допуска прилагане на българското законодателство.