Държавен вестник, брой 96 от 1.XII

Чл. 1. (1) Този закон урежда устройството и дейността на Българската банка за развитие, наричана по-нататък "банката".

(2) Банката е кредитна институция - акционерно дружество, в която държавното участие в капитала е не по-малко от 51 на сто.

(3) Седалището на банката е град София. Банката може да открива представителства и клонове.

Чл. 2. Целите на банката са:

1. подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средните предприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране;

2. привличане и управление на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси, необходими за реализиране на икономическото развитие на страната;

3. прилагане на схеми и инструменти за финансиране на публични инвестиции и проекти, които са приоритетни за икономиката на страната;

4. привличане на средства и управление на проекти от международни финансови и други институции;

5. привличане на средства и предоставяне на финансиране с цел намаляване на регионалните дисбаланси в страната.

Чл. 3. При осъществяване на дейността си банката се ръководи от принципите на прозрачност, неутралност, рентабилност, ефективност, пазарна съвместимост и добра банкова практика.

Чл. 4. (1) Приоритетите в дейността на банката са съобразени с политиката на правителството на Република България по отношение на малките и средните предприятия. Основните дейности са:

1. предекспортно и експортно кредитиране на малки и средни предприятия;

2. предлагане на други продукти, свързани със стимулиране на експорта - гаранция за участие в търг, гаранция за добро изпълнение, гаранция за авансово плащане, гаранция за изплащане на кредит на износител и други;

3. финансиране на малки и средни предприятия чрез участие в капитала им чрез Фонда за капиталови инвестиции;

4. кредитиране чрез местни банки посредници или пряко дейността на малки и средни предприятия;

5. издаване на гаранции за допълване на обезпечението, предлагано от малки и средни предприятия за получаване на кредит от други местни или чуждестранни банки, пряко или чрез Национален гаранционен фонд;

6. рефинансиране на банки, кредитиращи малки и средни предприятия;

7. рефинансиране на чуждестранни банки, кредитиращи купувача на стоки или услуги, предоставяни от малки и средни предприятия;

8. финансиране на инвестиции извън страната на малки и средни предприятия;

9. управление на финансов ресурс на Европейския съюз, в т. ч. на средства от фондове на Европейския съюз;

10. консултантска дейност, свързана основно с подготовка на проекти и кандидатстване за усвояването на средства/субсидии от фондове на Европейския съюз;

11. консултиране на малки и средни предприятия относно капиталовата им структура и свързаните с това въпроси;

12. подпомагане на дейности, свързани с държавни, общински или международни проекти, насочени към развитие на икономиката на страната, като осъществяване на доверителни/управленски, разплащателни и мониторинг операции, както и хармонизиране на усвояването на средства/субсидии по проектите.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) Банката извършва дейности, предвидени в чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за кредитните институции, съгласно издаден от Българската народна банка лиценз, както и дейностите по чл. 39, ал. 2, т. 4 и 5 от Закона за концесиите.

(3) При провеждане на държавната политика за насърчаване на малките и средните предприятия Министерският съвет в съответствие с националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия може да одобрява стратегическите цели и задачи на банката.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на иновациите и растежа одобрява тригодишна стратегия за дейността на банката в съответствие с националната икономическа политика.

(5) Банката привлича приоритетно парични влогове на свои служители и на лица, ползващи услуги на банката.

(6) Банката не може да извършва по занятие други дейности извън посочените в ал. 1 и 2, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността ѝ или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити.

(7) Банката може да създава или да придобива дружества за извършване на спомагателни услуги.

Чл. 5. (1) Банката има двустепенна система на управление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) Правата на държавата в общото събрание на акционерите на банката се упражняват от министъра на иновациите и растежа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) В срок до 31 май на текущата година банката представя на министъра на иновациите и растежа годишен отчет за дейността си за предходната година. Отчетът за дейността се предоставя за сведение на Министерския съвет.

Чл. 6. (1) Уставният капитал на банката може да бъде увеличаван неограничено по решение на общото събрание на акционерите.

(2) Акциите на държавата в размер не по-малко от 51 на сто от регистрирания към всеки момент капитал са непрехвърлими.

(3) Акциите от капитала на банката са поименни безналични и дават право на един глас в общото събрание на акционерите.

(4) Акциите от капитала на банката освен от българската държава могат да бъдат придобивани и притежавани от Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд, от банки за развитие от държави - членки на Европейския съюз. В тези случаи не се прилага чл. 31 от Закона за кредитните институции.

(5) Акциите на банката не могат да бъдат залагани. Правата по акциите не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Банката формира фонд "Резервен" по реда на чл. 246 от Търговския закон.

(2) Банката не може да плаща дивиденти или да извършва разпределение на капитал, преди да задели необходимите средства за фонд "Резервен", както и ако това би довело до нарушаване на изискванията, установени от Българската народна банка.

Чл. 8. Всеки акционер може да се откаже от полагащия му се дивидент. В този случай средствата се внасят във фонд "Допълнителни резерви" на банката.

Чл. 9. Източници за финансиране на дейността на банката са:

1. доходи от дейността на банката;

2. емитирани от банката облигации;

3. заеми от местни, чуждестранни и международни институции;

4. средства от фондове на Европейския съюз и средства със специално предназначение за развитие на икономически сектори и географски региони;

5. други източници.

Чл. 10. (1) Държавни гаранции могат да се издават само за финансиране дейността на банката по чл. 9, т. 2 и 3, когато финансирането е с договорен срок над една година.

(2) Дългът на банката по ал. 1 е гарантиран от държавата и представлява задължение на правителството в случаите, когато Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията и на Закона за държавния дълг.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) Надзорният съвет чрез министъра на иновациите и растежа прави предложение до министъра на финансите относно искане за получаване на държавна гаранция в случаите по ал. 2.

(4) При привличане на средства за финансиране на дейността си банката задължително уведомява писмено кредиторите си дали вземанията им се покриват от държавна гаранция.

Чл. 11. Банката може да бъде обявена в доброволна ликвидация със закон.

Чл. 12. (1) Фондът за капиталови инвестиции е търговец - дъщерно акционерно дружество на банката. Банката притежава не по-малко от 51 на сто от капитала на Фонда за капиталови инвестиции.

(2) Акционери във Фонда за капиталови инвестиции могат да бъдат местни, чуждестранни и международни финансови и кредитни институции.

(3) Фондът за капиталови инвестиции има едностепенна система на управление.

Чл. 13. (1) В своята дейност Фондът за капиталови инвестиции се ръководи от приоритетите на банката, като дейността му включва:

1. участие в капитала на малки и средни предприятия;

2. предоставяне на консултантски услуги относно капиталовата структура на малки и средни предприятия, консултации и услуги, отнасящи се до преобразуване на предприятия по чл. 261 от Търговския закон;

3. консултантски услуги по инвестиции;

4. консултантски услуги по управление на пулове от ценни книжа на малки и средни предприятия.

(2) Фондът за капиталови инвестиции участва в капитала на малки и средни предприятия с цел повишаване конкурентоспособността на предприятията, осигуряване на капитал за научноизследователска и развойна дейност, повишаване на производствения капацитет, финансиране преди набиране на капитал на регулиран пазар и усвояване на средства от фондове на Европейския съюз.

(3) Участието в капитала на малки и средни предприятия с цел придобиването на дялове или акции се извършва при условия, определени от Съвета на директорите на Фонда за капиталови инвестиции.

Чл. 14. (1) Фондът за капиталови инвестиции участва в капитала на малки и средни предприятия в размер до максимално позволените стойности, но не повече от 34 на сто от капитала на едно търговско дружество.

(2) Общата стойност на участието на Фонда за капиталови инвестиции в капитала на едно търговско дружество не може да надвишава 10 на сто от капитала на фонда.

Чл. 15. (1) Националният гаранционен фонд е търговец - дъщерно акционерно дружество на банката. Банката притежава не по-малко от 51 на сто от капитала на Националния гаранционен фонд.

(2) Акционери в Националния гаранционен фонд могат да бъдат местни, чуждестранни и международни финансови и кредитни институции.

(3) Националният гаранционен фонд има едностепенна система на управление.

Чл. 16. (1) В своята дейност Националният гаранционен фонд се ръководи от приоритетите на банката, като дейността му включва:

1. издаване на гаранции за допълване на обезпечението по заеми на малки и средни предприятия;

2. предлагане на други продукти на малки и средни предприятия като: гаранция за участие в търг, гаранция за добро изпълнение, гаранция за авансово плащане, гаранция за изплащане на кредит на износител и други;

3. издаване на гаранции за допълване на обезпечение по заеми на малки и средни предприятия, осъществяващи научноизследователска и развойна дейност, и за внедряване на тези продукти и научни разработки в индустрията.

(2) Издаваните гаранции по ал. 1 могат да покриват до 50 на сто от задължението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Издаваните гаранции по ал. 1 във връзка с гаранционни схеми по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и по Оперативната програма за развитие на сектор Рибарство 2007 - 2013 могат да покриват до 80 на сто от задължението.

Чл. 17. Националният гаранционен фонд може да издава гаранции за плащания при условия, определени от Съвета на директорите на Националния гаранционен фонд.

Чл. 18. Максималната стойност на издадените гаранции от Националния гаранционен фонд към едно търговско дружество не може да надвишава 10 на сто от капитала на фонда.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Банката обезпечава по реда на чл. 152, ал. 1 - 8 от Закона за публичните финанси средствата по сметки и депозити на бюджетни организации, произтичащи от обичайно банково обслужване.

(2) Не се обезпечават по реда на ал. 1 средства на централния бюджет, които са предоставени за финансиране чрез банката:

1. на дейности по международни програми и договори;

2. на ликвидна или капиталова подкрепа за банки и други финансови институции;

3. за други цели, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

Чл. 20. (1) Общият размер на дяловите участия на банката в дъщерни дружества, които не са банки, инвестиционни посредници, застрахователи или финансови институции, не може да надвишава 40 на сто от собствения ѝ капитал, а заедно с вложенията ѝ в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи - собствения ѝ капитал.

(2) Размерът на прякото или косвеното дялово участие на банката в дружество, което не е банка, инвестиционен посредник, застраховател или финансова институция, не може да надхвърля 15 на сто от собствения ѝ капитал.